Дело C-492/04
Lasertec Gesellschaft für Stanzformen mbH
срещу
Finanzamt Emmendingen
(Преюдициално запитване,
отправено от Finanzgericht Baden-Württemberg)
„Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Свободно движение на капитали — Свобода на установяване — Данъчни въпроси — Корпоративен данък — Договор за заем между дружества — Местно дружество заемател — Дружество заемодател и акционер, установено в трета страна — Понятие за значително участие в капитала — Изплащане на лихви по заем — Квалифициране — Скрито разпределяне на печалба“
Определение на Съда (четвърти състав) от 10 май 2007 г.
Резюме на определението
Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Разпоредби на Договора — Приложно поле
(членове 43 ЕО и 56 ЕО)
Национална мярка, по силата на която лихвите по заем, изплатени от местно капиталово дружество на чуждестранен акционер, който има значително участие в капитала на това дружество, при определени условия се разглеждат като скрито разпределена печалба, за която с данък се облага дружеството заемател, накърнява най-вече упражняването на свободата на установяване по смисъла на член 43 и сл. ЕО.
Ако предположим, че подобна мярка има за последица да ограничи свободното движение на капитали, тази последица произтича закономерно от пречките за свободата на установяване и не обосновава разглеждането на посочената мярка в светлината на членове 56—58 ЕО.
Не може да се направи позоваване на член 43 и сл. ЕО в контекст, в който дружество от трета страна има участие в капитала, което му позволява да упражнява решаващо влияние върху решенията и дейностите на дружество на държава-членка. Действително главата от Договора, в която се урежда свободата на установяване, не съдържа нито една разпоредба, с която да се разширява приложното поле на нейните разпоредби спрямо случаи, свързани с гражданин на трета страна, установен извън пределите на Европейския съюз, тъй като целта на тази глава е да гарантира свободата на установяване в полза на гражданите на държави-членки.
(вж. точки 25, 27, 28 и диспозитива)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
10 май 2007 година(*)
„Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Свободно движение на капитали — Свобода на установяване — Данъчни въпроси — Корпоративен данък — Договор за заем между дружества — Местно дружество заемател — Дружество заемодател и акционер, установено в трета страна — Понятие за значително участие в капитала — Изплащане на лихви по заем — Квалифициране — Скрито разпределяне на печалба“
По дело C-492/04
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Finanzgericht Baden-Württemberg (Германия) с акт от 14 октомври 2004 г., постъпил в Съда на 1 декември 2004 г., в рамките на производството по дело
Lasertec Gesellschaft für Stanzformen mbH
срещу
Finanzamt Emmendingen,
СЪДЪТ (четвърти състав)
в състав: г‑н K. Lenaerts (докладчик), председател на състава, г‑н E. Juhász, г‑жа R. Silva de Lapuerta, г‑н J. Malenovský и г‑н T. von Danwitz, съдии,
генерален адвокат: г‑н Y. Bot,
секретар: г‑н R. Grass,
след като Съдът реши, че следва да се произнесе с мотивирано определение на основание член 104, параграф 3, първа алинея от своя процедурен правилник,
след изслушване на генералния адвокат,
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 56—58 ЕО.
2 Запитването е отправено в рамките на спор, породен от решението, с което Finanzamt Emmendingen [Данъчна служба] (наричана по-нататък „Finanzamt“), за да определи данъка, дължим от учреденото по германското право дружество Lasertec Gesellschaft für Stanzformen mbH (наричано по-нататък „жалбоподател“), преквалифицира като скрито разпределени печалби лихвите, изплатени от жалбоподателя на неговия швейцарски акционер Lasertec AG (наричано по-нататък „Lasertec“).
Национално законодателство
3 Член 8а от Закона за корпоративния данък (Körperschaftsteuergesetz, наричан по-нататък „KStG“), озаглавен „Капитали, предоставени в заем от акционери“, е въведен със Закона за установяване на мерки за борба с делокализирането на предприятия (Standortsicherungsgesetz) от 13 септември 1993 г. (BGBl., 1993 I, стр. 1569). Според препращащата юрисдикция този закон е влязъл в сила на 14 септември същата година.
4 В редакцията си, приложима към момента на настъпване на фактите, член 8а от KStG съдържа следните разпоредби:
„(1) Възнаграждения, свързани с външни капитали, които неограничено данъчнозадължено капиталово дружество е получило от акционер, който не може да се ползва от данъчен кредит и през разглежданата данъчна година е имал значително участие в капитала на дружеството, трябва да се разглеждат като скрито разпределени печалби,
[…]
2. когато уговореното възнаграждение е изчислено като процент от капитала и когато през данъчната година външните капитали превишават по стойност тройния размер на участието на акционера в капитала, освен ако капиталовото дружество има възможност да получи тези външни капитали от трето лице, и то при идентични условия, или ако външните капитали представляват заем, предназначен за финансиране на обикновени банкови операции. […]
(2) Участиетото на акционера в собствения капитал се състои от частта от собствения капитал на капиталовото дружество — какъвто е в края на предходната данъчна година, която отговаря на участието на акционера в записания капитал. Собственият капитал се определя като записания капитал, намален с размера на все още неизплатените вноски […].
(3) Значително участие е налице, когато акционерът притежава повече от една четвърт от първоначалния или номиналния дружествен капитал на капиталово дружество, било пряко, било чрез персонално дружество. То е налице и когато акционерът притежава повече от една четвърт от капитала заедно с други акционери, с които се е сдружил или които го контролират, или които той контролира, или които са контролирани заедно с него. Акционер, който няма значително участие, се приравнява на акционер със значително участие, когато самостоятелно или в сътрудничество с други акционери упражнява господстващо влияние върху капиталовото дружество.“
5 От акта за препращане е видно, че чуждестранните акционери в частност по принцип нямат право на данъчен кредит.
6 По смисъла на член 54, параграф 6а от KStG, член 8а от него започва да се прилага от данъчната година, започваща след 31 декември 1993 г.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
7 Жалбоподателят е дружество, учредено по германското право с акт от 12 септември 1994 г. Той е неограничено данъчнозадължен в Германия.
8 Към момента на настъпване на фактите дружественият капитал на жалбоподателя е в размер на 300 000 DEM, от които участието на г‑н Papke е в размер на 100 000 DEM, а на Lasertec — в размер на 200 000 DEM.
9 По силата на разпоредба от учредителния акт на жалбоподателя първоначалните вноски в размер на една четвърт от записания капитал трябва да се изплатят веднага, а остатъкът — при поискване от страна на ръководните органи.
10 С договор от 5 януари 1995 г. Lasertec предоставя на жалбоподателя заем в размер на 700 000 DEM. Първоначалният срок на договора е определен на две години. Заемът и лихвите по него трябва да се погасяват с тримесечни вноски от 34 000 DEM. През 1995 г. разходите за лихви по заема са в размер на 48 132,64 DEM
11 При извършена през август 1997 г. проверка, отнасяща се до данъчната 1995 г., данъчният ревизор установява, че остатъкът от записания капитал е изплатен едва на 10 януари 1995 г. Ето защо според него от размера на записания капитал (а именно 300 000 DEM) трябва да се приспадне размерът на вноските, неизплатени към 31 декември 1994 г. (а именно 225 000 DEM). Следователно данъчният ревизор приема, че към тази дата участието на Lasertec в собствения капитал на жалбоподателя се равнява на 50 000 DEM. Като се има предвид, че заемът, предоставен от Lasertec на жалбоподателя, трябва да се квалифицира като „външен капитал“, в приложение на член 8а от KStG, той изважда от размера на този заем (700 000 DEM) тройния размер на участието на Lasertec в собствения капитал на жалбоподателя (150 000 DEM). Частта от разходите за лихви за 1995 г., която отговаря на остатъка от 550 000 DEM, а именно 37 818 DEM, с оглед на определянето на данъка, дължим от жалбоподателя, е квалифицирана като скрито разпределена печалба.
12 С данъчен ревизионен акт от 15 юни 1998 г. Finanzamt приема, че съгласно член 8а от KStG разглежданите разходи за лихви трябва да се преквалифицират като скрито разпределена печалба и да се обложат като такива. Поради това тя преизчислява размера на данъка, дължим от жалбоподателя за 1995 г., на 16 207 DEM.
13 На 2 юли 1998 г. жалбоподателят подава възражение срещу посочения данъчен ревизионен акт, което е отхвърлено с решение на Finanzamt от 22 февруари 1999 г. Той оспорва това решение с жалба, подадена на 22 март 1999 г. пред Finanzgericht Baden-Württemberg.
14 При тези условия Finanzgericht Baden-Württemberg решава да спре производството и да постави на Съда следните два преюдициални въпроса:
„1) Трябва ли член 57, параграф 1 ЕО да се тълкува в смисъл, че под ограничения върху движението на капитали между държавите-членки и трети страни, „действащи“ към 31 декември 1993 г., трябва да се разбират ограниченията, за които към тази дата националният законодател е приключил законодателната процедура, или тези, които по силата на национални разпоредби вече са се прилагали към тази дата спрямо съществуващи фактически положения?
2) Трябва ли член 56, параграф 1 ЕО, разглеждан във връзка с член 58 ЕО, да се тълкува в смисъл, че частичното данъчно облагане на лихвите, изплатени от капиталово дружество, установено в държава-членка, на заемодател, установен в трета страна, който същевременно е съдружник в първото дружество, приравняващо ги на разпределение на печалба, е забранено, доколкото представлява средство за произволна дискриминация или скрито ограничение върху движението на капитали между държава-членка и трета страна?“
По преюдициалните въпроси
15 Съгласно член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник, когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може да се произнесе с мотивирано определение.
16 С въпросите си препращащата юрисдикция иска по същество да установи дали национална правна уредба, по силата на която лихвите по заем, изплатени от местно капиталово дружество на акционер, който е установен в трета страна и има значително участие в капитала на това дружество, при определени условия се считат за скрито разпределена печалба, за която с данък се облага местното дружество заемател, е съвместима с разпоредбите от Договора за ЕО, свързани със свободното движение на капитали.
17 Френското правителство и Комисията на Европейските общности поддържат, че разглежданата в главното производство национална разпоредба може да се преценява единствено в светлината на свободата на установяване, а не в светлината на свободното движение на капитали. Те твърдят по същество, че тази разпоредба се отнася единствено до значителните придобивания на участие в капитала, които могат да предоставят решаващо влияние върху дружеството, в което се придобива участието, и следователно попада изключително в материалния обхват на свободата на установяване.
18 При тези условия Съдът трябва да провери в светлината на коя от тези свободи следва да се анализира посочената разпоредба.
19 В това отношение от добре установена съдебна практика е видно, че за да се определи дали дадено национално законодателство следва да бъде преценявано в светлината на едната или на другата свобода на движение, трябва да се вземе предвид целта, преследвана с разглежданото законодателство (вж. в този смисъл Решение от 12 септември 2006 г. по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, C‑196/04, Recueil, стр. I‑7995, точки 31—33, Решение от 3 октомври 2006 г. по дело Fidium Finanz, C‑452/04, Recueil, стр. I‑9521, точки 34 и 44—49, Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in Class IV of the ACT Group Litigation, C‑374/04, Recueil, стр. І‑11673, точки 37 и 38, както и Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C‑446/04, Recueil, стр. І‑11753, точка 36 и Решение от 13 март 2007 г. по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, C‑524/04, Recueil, стр. І‑2107, точки 26—34).
20 Така националните разпоредби относно участие в капитала, което позволява да се упражнява несъмнено влияние върху решенията на съответното дружество и да се определят неговите дейности, попадат в материалния обхват на разпоредбите на Договора, свързани със свободата на установяване (вж. в този смисъл Решение от 13 април 2000 г. по дело Baars, C‑251/98, Recueil стр. I‑2787, точка 22, Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, посочено по-горе, точка 31 и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, посочено по-горе, точка 27).
21 Разглежданата в главното производство национална мярка обаче се прилага спрямо случаи, в които чуждестранното дружество заемодател има значително участие в дружествения капитал на местното дружество заемател, а именно повече от 25 %.
22 Приравняването на подобно участие на по-незначително участие в капитала, което въпреки това предоставя господстващо влияние върху съответното дружество, показва, както отбелязва Комисията в писменото си становище, че за германския законодател разглежданата в главното производство национална мярка следва да се прилага, независимо от точно определен праг, спрямо участия в капитала, позволяващи да се упражнява несъмнено влияние върху решенията на съответното дружество и да се определят неговите дейности, по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 20 от настоящото определение (вж. по аналогия Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, посочено по-горе, точка 28).
23 В допълнение, от решението на препращащата юрисдикция е видно, че Lasertec, дружество заемодател, притежава две трети от дружествения капитал на жалбоподателя, дружество заемател. Подобно участие безспорно дава възможност на Lasertec да упражнява решаващо влияние върху решенията и дейностите на жалбоподателя (вж. по аналогия Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, посочено по-горе, точка 32).
24 Следователно настоящото дело попада единствено в материалния обхват на разпоредбите от Договора, свързани със свободата на установяване.
25 Ако предположим, че разглежданата в главното производство национална мярка има за последица, както твърди жалбоподателят, да ограничи свободното движение на капитали, тази последица произтича закономерно от пречките за свободата на установяване, както е установено от Съда в Решение от 12 декември 2002 г. по дело Lankhorst-Hohorst (C‑324/00, Recueil, стр. I‑11779), и не обосновава разглеждането на посочената мярка в светлината на членове 56—58 ЕО (вж. в този смисъл посочените по-горе Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, точка 33, Решение по дело Fidium Finanz, точки 48 и 49, както и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, точка 34).
26 Следователно не следва да се отговаря на въпросите, поставени в светлината на разпоредбите от Договора, свързани със свободното движение на капитали.
27 Що се отнася до главата от Договора, в която се урежда свободата на установяване, тя не съдържа нито една разпоредба, с която да се разширява приложното поле на нейните разпоредби спрямо случаи, свързани с гражданин на трета страна, установен извън пределите на Европейския съюз. Както Съдът установява в своето Становище № 1/94 от 15 ноември 1994 г. (Recueil, стр. I‑5267, точка 81), целта на тази глава е да гарантира свободата на установяване в полза на гражданите на държави-членки. Ето защо не може да се направи позоваване на член 43 и сл. ЕО в контекст, в който дружество от трета страна има участие в капитала, което му позволява да упражнява решаващо влияние върху решенията и дейностите на дружество на държава-членка (вж. по аналогия, относно свободното предоставяне на услуги, Решение по дело Fidium Finanz, посочено по-горе, точка 25).
28 Предвид изложеното по-горе, на поставените въпроси трябва да се отговори, че национална мярка, по силата на която лихвите по заем, изплатени от местно капиталово дружество на чуждестранен акционер, който има значително участие в капитала на това дружество, при определени условия се разглеждат като скрито разпределена печалба, за която с данък се облага дружеството заемател, накърнява най-вече упражняването на свободата на установяване по смисъла на член 43 и сл. ЕО. На тези разпоредби не може да се направи позоваване в случай, свързан с дружество от трета страна.
По съдебните разноски
29 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Национална мярка, по силата на която лихвите по заем, изплатени от местно капиталово дружество на чуждестранен акционер, който има значително участие в капитала на това дружество, при определени условия се разглеждат като скрито разпределена печалба, за която с данък се облага дружеството заемател, накърнява най-вече упражняването на свободата на установяване по смисъла на член 43 и сл. ЕО. На тези разпоредби не може да се направи позоваване в случай, свързан с дружество от трета страна.
Подписи
* Език на производството: немски.
Top