ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (състав по допускането на обжалване)
10 декември 2021 година(*)
„Обжалване — Марка на Европейския съюз — Допускане на обжалване — Член 170б от Процедурния правилник на Съда — Молба, в която не е доказано значението на съответния въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза — Недопускане на обжалване по делото“
По дело C‑476/21 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 1 август 2021 г.,
„Резон“ ООД, установено в София (България), представлявано от M. Йорданова-Харизанова, адвокат,
жалбоподател,
като другата страна в производството е
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO),
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (състав по допускането на обжалване)
състоящ се от: L. Bay Larsen, заместник-председател на Съда, T. von Danwitz (докладчик) и A. Kumin, съдии,
секретар: A. Calot Escobar,
като взе предвид предложението на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат M. Szpunar,
постанови настоящото
Определение
1 С жалбата си „Резон“ ООД иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 юни 2021 г., Резон/EUIPO (imot.bg) (T‑487/20, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:366), с което е отхвърлена жалбата му за отмяна на решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 2 юни 2020 г. (преписка R 2270/2019‑1) относно заявка за регистрация на фигуративния знак „imot.bg“ като марка на Европейския съюз.
По молбата за допускане на обжалване
2 По силата на член 58а, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз жалба срещу решение на Общия съд, което се отнася до решение на независим апелативен състав на EUIPO, се разглежда само при условие че Съдът предварително е допуснал това обжалване.
3 Съгласно член 58а, трета алинея от Статута обжалването, изцяло или частично, се допуска в съответствие с подробните правила, установени в Процедурния правилник на Съда, когато с жалбата се повдига въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза.
4 Съгласно член 170а, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда в случаите по член 58а, първа алинея от Статута жалбоподателят прилага към жалбата си молба за допускане на обжалване, в която излага повдигнатия с жалбата въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза и която съдържа всички необходими данни, за да може Съдът да се произнесе по тази молба.
5 В съответствие с член 170б, параграф 3 от посочения правилник Съдът се произнася по молбата за допускане на обжалване с мотивирано определение.
6 В подкрепа на молбата си за допускане на обжалване жалбоподателят изтъква три довода, с които твърди, че жалбата му повдига въпроси от значение за единството и съгласуваността на правото на Съюза.
7 С първия си довод жалбоподателят упреква Общия съд, че в раздел „Обстоятелства по спора“ от обжалваното съдебно решение не е направил изрично разграничение между делата, по които, от една страна, е постановено това съдебно решение и от друга, решение от 20 ноември 2019 г., Резон/EUIPO (imot.bg) (T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793), които обаче се отнасяли до две отделни заявки за регистрация като марка на Европейския съюз на фигуративния знак „imot.bg“ за различни услуги от ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., почиващи на различни правни основания. Допустимостта и основателността на жалбата, подадена от жалбоподателя, обаче не можело да се преценяват въз основа на механично пренасяне на предходни решения, отнасящи се до производства от различен характер. Общият съд неправилно приел тезата на апелативния състав на EUIPO за наличие на res judicata относно описателния или отличителен характер на марката за услугите от клас 38.
8 С втория си довод жалбоподателят посочва, че Общият съд е разгледал фигуративната марка „imot.bg“ като словна марка, като я е разделил на съставните ѝ части „imot“ и „bg“, за да приеме, че думата „imot“ е описателна и че „bg“ препраща към домейн или сайт, и оттам да заключи, че така се препраща към заглавие на уебсайт, на който се предлагат услуги, свързани с недвижими имоти и други стоки. В това отношение въпросът дали фигуративна марка може да се разглежда като словна марка, и то разделена на съставните ѝ думи, а не в нейната цялост, имал съществено значение за единството и съгласуваността на правото на Съюза.
9 С третия си довод жалбоподателят упреква Общия съд, че е приел, че знакът „imot.bg“ е описателен за услугите от клас 35 и клас 38 по смисъла на Ницската спогодба. Обяснителната бележка към клас 35 не включвала нито сделките с недвижимо имущество, нито регистрацията на домейн имена. Освен това при внимателен преглед на клас 38 не можела да се намери пряка и непосредствена връзка между знака „imot.bg“ и заявените услуги от този клас. Еднозначното изясняване на критериите, въз основа на които следва да се преценява такава връзка, що се отнася до наличието или не на описателен характер, като за такива критерии можел да се приеме текстът на тези обяснителни бележки, било въпрос от съществено значение за единството и съгласуваността на правото на Съюза.
10 Най-напред трябва да се припомни, че в тежест на жалбоподателя е да установи, че повдигнатите в жалбата му въпроси са от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза (определение от 24 октомври 2019 г., Porsche/EUIPO, C‑613/19 P, EU:C:2019:905, т. 13 и цитираната съдебна практика).
11 Освен това, както следва от член 58а, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с член 170а, параграф 1 и член 170б, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда, молбата за допускане на обжалване трябва да съдържа всички необходими данни, за да може Съдът да се произнесе по допускането на обжалването и да уточни, в случай на частично допускане на същото, до кои основания или части на жалбата трябва да се отнася писменият отговор. Всъщност, като се има предвид, че целта на механизма на предварително допускане на обжалване по член 58а от Статута е контролът на Съда да се ограничи до въпросите от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза, само основанията, с които се повдигат такива въпроси и са установени от жалбоподателя, трябва да бъдат разгледани от Съда в производството по обжалване (вж. по-специално определения от 24 октомври 2019 г., Porsche/EUIPO, C‑613/19 P, EU:C:2019:905, т. 14 и от 11 ноември 2021 г., Sun Stars & Sons/EUIPO, C‑425/21 P, непубликувано, EU:C:2021:927, т. 13).
12 При всяко положение в молбата за допускане на обжалване трябва да са посочени ясно и точно основанията на жалбата, да се посочи със същата точност и същата яснота правният въпрос, повдигнат с всяко основание, да се уточни дали този въпрос е от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза и да се изложат конкретно причините, поради които този въпрос е от значение с оглед на посочения критерий. Що се отнася по-конкретно до основанията на жалбата, в молбата за допускане на обжалване трябва да се уточни разпоредбата от правото на Съюза или съдебната практика, която се твърди, че е нарушена с обжалваното решение, да се изложи накратко в какво се състои грешката при прилагане на правото, която се твърди, че е допуснал Общият съд, и да се посочи в каква степен тази грешка е повлияла на резултата от обжалваното съдебно решение. Когато сочената грешка при прилагане на правото е следствие от нарушаване на съдебната практика, в молбата за допускане на обжалване трябва да се изложи накратко, но ясно и точно, първо, в какво се състои твърдяното противоречие, като се посочат както точките от обжалваното съдебно решение, които жалбоподателят оспорва, така и тези от решението на Съда или на Общия съд, които се твърди, че не са взети предвид, и второ, конкретните причини, поради които такова противоречие поставя въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза (вж. в този смисъл определение от 24 октомври 2019 г., Porsche/EUIPO, C‑613/19 P, EU:C:2019:905, т. 15 и цитираната съдебна практика).
13 Всъщност с молба за допускане на обжалване, която не съдържа посочените в предходната точка от настоящото определение данни, не може веднага да се установи, че повдигнатият с жалбата въпрос е от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза, което обосновава допускането на обжалването (определение от 24 октомври 2019 г., Porsche/EUIPO, C‑613/19 P, EU:C:2019:905, т. 16 и цитираната съдебна практика).
14 В случая, що се отнася, на първо място, до изложения в точка 7 от настоящото определение довод за липсата на изрично разграничение в раздел „Обстоятелства по спора“ на обжалваното съдебно решение между производствата, довели, от една страна, до постановяването на това съдебно решение, и от друга, на решение от 20 ноември 2019 г., Резон/EUIPO (imot.bg) (T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793), предмет на което е предишна заявка за регистрация на марка, подадена през септември 2017 г., обжалването на което не е допуснато от Съда с определение от 21 април 2020 г., Резон/EUIPO (C‑26/20 P, непубликувано, EU:C:2020:283), следва да се отбележи, че такъв довод сам по себе си не е достатъчен, за да се докаже, че с настоящата жалба се повдига въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза. Въпреки че жалбоподателят е длъжен да изпълни всички изисквания, посочени в точка 12 от настоящото определение, налага се изводът, че той не се е съобразил с всички тези изисквания, тъй като по-конкретно не е изложил в какво се състои твърдяната грешка, допусната от Общия съд в тази насока, нито защо се засяга въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза.
15 На второ място, досежно обобщения в точка 8 от настоящото определение довод, че Общият съд не разгледал фигуративната марка „imot.bg“ в нейната цялост и я третирал като словна марка, като анализирал думите, от които е съставена, налага се изводът, че жалбоподателят просто посочва твърдяната грешка на Общия съд и изтъква общо, че въпросът дали дадена фигуративна марка може да бъде разгледана така, а не в нейната цялост, е от съществено значение за единството и съгласуваността на правото на Съюза, без да излага конкретните причини, поради които с жалбата му се повдига въпрос от значение за това единство и тази съгласуваност или за развитието на правото на Съюза.
16 В съответствие обаче с тежестта на доказване, възложена на лицето, подало молба за допускане на обжалване, жалбоподателят трябва да докаже, че независимо от правните въпроси, които изтъква в жалбата си, с нея се повдигат един или няколко въпроса от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза, като обхватът на този критерий излиза извън рамките на обжалваното съдебно решение и в крайна сметка на жалбата му. Това доказване предполага да се докаже както наличието, така и значението на такива въпроси посредством конкретни и специфични за съответния случай данни, а не просто да се изтъкнат общи доводи (вж. в този смисъл определение от 12 март 2020 г., Roxtec/EUIPO, C‑893/19 P, непубликувано, EU:C:2020:209, т. 19).
17 На трето място, що се отнася до довода в точка 9 от настоящото определение, свързан с критериите, въз основа на които трябва да се прецени пряката и непосредствена връзка на марката със стоките и услугите, чиято регистрация е заявена, жалбоподателят също само посочва твърдените допуснати от Общия съд грешки, които са накарали последния да приеме, че марката „imot.bg“ няма отличителен характер, и също така изтъква общо, че еднозначното изясняване на тези критерии имало съществено значение за единството и съгласуваността на правото на Съюза, без да изложи конкретните причини, поради които с жалбата му се повдига въпрос от значение за това единство и тази съгласуваност или за развитието на правото на Съюза.
18 При това положение се налага изводът, че с подадената от жалбоподателя молба не може да се докаже, че жалбата повдига въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза.
19 По гореизложените съображения не следва да се допуска обжалване.
По съдебните разноски
20 Съгласно член 137 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване пред Съда по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, Съдът се произнася по съдебните разноски в определението, с което слага край на производството.
21 Тъй като настоящото определение е постановено, преди жалбата да бъде връчена на другата страна в производството и следователно преди тя да е направила съдебни разноски, следва да се постанови, че жалбоподателят ще понесе направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (състав по допускането на обжалване) определи:
1) Не допуска обжалване по делото.
2) „Резон“ ООД понася направените от него съдебни разноски.
Съставено в Люксембург на 10 декември 2021 година.
Секретар
Председател на състава по допускането на обжалване
A. Calot Escobar
L. Bay Larsen
* Език на производството: български.
Top