Определение на Съда (четвърти състав) от 17 ноември 2011 г. — Le Poumon vert de la Hulpe и др./Région wallonne
(Съединени дела C‑177/09—C-179/09)
„Оценка на въздействието на проекти върху околната среда — Директива 85/337/ЕИО — Приложно поле — Понятие за отделен национален законодателен акт — Орхуска конвенция — Достъп до правосъдие по въпроси на околната среда — Обхват на правото да се обжалва законодателен акт“
1. Околна среда — Оценка на въздействието на определени проекти върху околната среда — Директива 85/337 — Приложно поле — Проект, приет с национален законодателен акт — Изключване — Условия — Преценка от страна на национална юрисдикция (член 1, параграф 5 от Директива 85/337 на Съвета, изменена с Директива 2003/35) (вж. точка 37; точка 1 от диспозитива)
2. Околна среда — Оценка на въздействието на определени проекти върху околната среда — Директива 85/337 — Проект, приет с национален законодателен акт и попадащ в приложното поле на Директивата — Право на обжалване на този акт — Обхват (член 10а от Директива 85/337 на Съвета, изменена с Директива 2003/35; Решение 2005/370 на Съвета) (вж. точка 46; точка 2 от диспозитива)
Предмет
Преюдициално запитване — Conseil d’État — Тълкуване на членове 1, 5, 6, 7, 8 и 10а от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174), изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 г. (ОВ L 73, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 254) и Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда, и за изменение на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 156, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 8) — Тълкуване на членове 6 и 9 от Конвенцията от Орхус за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, сключена на 25 юни 1998 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201) — Признаване като отделни актове на националното законодателство на някои „ратифицирани“ с декрет разрешителни, за които са налице императивни съображения от обществен интерес — Липса на цялостно право на обжалване на решение за разрешаване на проекти, които могат да имат значително въздействие върху околната среда — Факултативно или задължително наличие на такова право — Разрешение за строителство и разрешително за експлоатация
Диспозитив
1)
Член 1, параграф 5 от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г., трябва да се тълкува в смисъл, че от приложното поле на тази директива се изключват единствено проектите, подробностите по които са приети чрез отделен законодателен акт, така че целите на посочената директива да са били постигнати в рамките на законодателната процедура. Националният съд трябва да провери, че тези две условия са били изпълнени, отчитайки както съдържанието на приетия законодателен акт, така и законодателната процедура, довела до приемането му, в нейната цялост, и по-специално подготвителните актове и парламентарните обсъждания. В тази връзка законодателен акт, с който само и единствено се „ратифицира“ заварен административен акт, като същият законодателен акт се ограничава да посочи наличието на императивни съображения от обществен интерес, без преди това да е открита законодателна процедура по същество, позволяваща да се изпълнят тези условия, не може да се счита за отделен законодателен акт по смисъла на посочената разпоредба и следователно не е достатъчен за изключването на проект от приложното поле на Директива 85/337, изменена с Директива 2003/35.
2)
Член 9, параграф 2 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, сключена на 25 юни 1998 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 година, и член 10а от Директива 85/337, изменена с Директива 2003/35, трябва да се тълкуват в смисъл, че:
– когато проект, който попада в приложното поле на тези разпоредби, е приет със законодателен акт, въпросът дали този законодателен акт отговаря на условията съгласно член 1, параграф 5 от тази директива трябва съгласно националните процесуални норми да може да бъде отнесен до съд или до независим и безпристрастен орган, установен по закон,
– ако срещу такъв акт не е предвидено никакво производство за обжалване с припомнените по-горе естество и обхват, всяка национална юрисдикция, която е сезирана в рамките на своята компетентност, следва да упражни описания в предходното тире контрол и въз основа на него да изведе съответните последици, като евентуално остави този законодателен акт без приложение.
Top