РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (пети състав)
20 ноември 2007 година
Дело T‑205/04
Alessandro Ianniello
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Доклад за развитие на кариерата — Процедура за оценяване за 2001/2002 г. — Жалба за отмяна — Иск за обезщетение“
Предмет: Жалба за отмяна на доклада за развитието на кариерата на жалбоподателя за периода 2001/2002 г., както и на решението на органа по назначаването от 18 февруари 2004 г., с което се отхвърля неговата административна жалба, и искане за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди
Решение: Отхвърля жалбата и искането за обезщетение. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Атестиране — Зачитане на правото на защита
(член 26, първа и втора алинея и член 43 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Атестиране — Съвместна комисия по оценяване — Забрана за член на комисията, ангажиран в изготвянето на доклада за развитие на кариерата, да участва в разглеждането на този доклад по същество
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
3. Жалба за отмяна — Правни основания
(членове 230 ЕО и 253 ЕО)
4. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Атестация, която е по-лоша от предходната
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Съдебен контрол — Граници
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Изготвяне — Закъснение
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
1. При оценяването на персонала на Европейските общности основният принцип за зачитане на правото на защита трябва да дава възможност на заинтересованото лице да се защити в процедурата за оценяване, като обори твърдените в негов ущърб факти. Тази цел е заложена в частност в член 26, първа и втора алинея от Правилника, както и в приетите от Комисията общи разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника, чиито разпоредби осигуряват спазването на състезателното начало в хода на посочената процедура.
(вж. точка 46)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 8 март 2005 г., Vlachaki/Комисия, T‑277/03, Recueil FP, стр. I‑A‑57 и II‑243, точка 64
2. За да се гарантира, че членовете на съвместната комисия по оценяване, участваща в процедурата за оценяване на длъжностните лица, упражняват безпристрастно своите функции, член 8, параграф 6 от приетите от Комисията общи разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника изисква членовете на тази комисия да си направят самоотвод и да бъдат заместени, ако се установи, че в качеството си на оценяващи, заверяващи или оценяващи при обжалване имат интереси, които са несъвместими с тяхната задача.
Следователно членовете на посочената комисия, които отговарят за изготвянето на доклад за развитието на кариерата, не могат да участват в заседанията на тази комисия, когато същата разглежда жалбата, подадена срещу посочения доклад.
Все пак обстоятелството, че заверяващият на доклада, на когото посочените по-горе разпоредби забраняват да вземе участие в разглеждането на този доклад от комисията, е участвал в събрание на комисията, на което се е обсъждал въпросът дали да се спре процедурата по разглеждане на жалбата на оцененото длъжностно лице, само по себе си не е достатъчно да постави под съмнение безпристрастността на посочената комисия, след като по време на въпросното заседание изобщо не е разглеждан въпросът за основателността на жалбата.
(вж. точки 70—72)
3. Що се отнася до правните основания, които могат да бъдат излагани във връзка с жалбата за отмяна, трябва да се направи ясно разграничение между правното основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране, и правното основание, изведено от явна грешка в преценката. Всъщност става въпрос за две отделни правни основания, като първото, отнасящо се до липсата или непълнота на мотивите, е изведено от нарушение на съществените процесуални правила по смисъла на член 253 ЕО и е свързано с абсолютна процесуална предпоставка, по която общностният съд може да се произнесе служебно, докато второто, отнасящо се до законосъобразността по същество на спорното решение, може да бъде разгледано от общностния съд само ако бъде изтъкнато от жалбоподателя.
(вж. точка 92)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 13 юли 2006 г., Andrieu/Комисия, T‑285/04, все още непубликувано в Recueil, точка 90 и цитираната съдебна практика
4. Администрацията е длъжна да изложи достатъчни и подробни мотиви в атестационния доклад и да даде възможност на заинтересованото лице да направи възражения по тези мотиви, като спазването на тези изисквания е още по-важно, когато атестацията е по-лоша от предходната.
Коментарите от общ характер, които съпровождат аналитичните оценки, трябва да дават възможност на атестирания да прецени при пълно познаване на случая тяхната основателност, а на Първоинстанционния съд — евентуално да упражни съдебен контрол, поради което трябва да е налице съгласуваност между тези оценки и обосноваващите ги коментари.
(вж. точки 94 и 95)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 21 октомври 1992 г., Maurissen/Сметна палата, T‑23/91, Recueil, стр. II‑2377, точка 41; Първоинстанционен съд — 12 юни 2002 г., Mellone/Комисия, T‑187/01, Recueil FP, стр. I‑A‑81 и II‑389, точка 27 и цитираната съдебна практика
5. Първоинстанционният съд не може да замества преценката на лицата, които оценяват атестираното лице, със своята. Всъщност при оценката на работата на длъжностните лица общностните институции разполагат с широко право на преценка. Съдържащите се в атестационните доклади буквените оценки на длъжностните лица не подлежат на съдебен контрол, освен по отношение на процесуални нарушения, явни фактически грешки, опорочаващи оценките на администрацията, и злоупотреба с власт.
(вж. точка 100)
Позоваване на: Andrieu/Комисия, посочено по-горе, точка 99 и цитираната съдебна практика
6. Освен при изключителни обстоятелства атестационният доклад не може да бъде отменен само поради късното му изготвяне. Въпреки че може да породи право на обезщетение в полза на съответното длъжностно лице, късното изготвяне на атестационния доклад не може да засегне неговата действителност и следователно не може да бъде основание за отмяната му.
(вж. точка 139)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 7 май 2003 г., Den Hamer/Комисия, T‑278/01, Recueil FP, стр. I‑A‑139 и II‑665, точка 32 и цитираната съдебна практика
Top