РЕШЕНИЕ НА СЪДА
26 януари 1993 година(*)
„Картели и господстващо положение — Използване на канали UHF“
По съединени дела C‑320/90, C‑321/90 и C‑322/90
с предмет: искания, отправени до Съда на основание член 177 от Договора за ЕИО от Pretura di Frascati (Италия), за постановяване във връзка с висящите пред тази юрисдикция дела
между
Telemarsicabruzzo SpA
и
Circostel, Ministero delle Poste e Telecomunicazioni и Ministero della Difesa,
и между
Telaltitalia Srl
и
Circostel, Ministero delle Poste e Telecomunicazioni и Ministero della Difesa,
и между
Telelazio SpA
и
Circostel, Ministero delle Poste e Telecommunicazioni и Ministero della Difesa,
на преюдициално заключение за тълкуване на членове 85, 86 и 90 от Договора за ЕИО във връзка с действията на италианското правителство при разпределението на UHF честоти, предназначени за телевизионни предавания,
СЪДЪТ,
състоящ се от: г‑н O. Due, председател, г‑н C. N. Kakouris, г‑н G. C.Rodríguez Iglesias, г‑н M. Zuleeg и г‑н J. L. Murray, председатели на състави, г‑н G. F. Mancini, г‑н R. Joliet, г‑н F. A. Schockweiler, г‑н J. C. Moitinho de Almeida, г‑н F. Grévisse, г‑н M. Díez de Velasco, г‑н P. J. G. Kapteyn и г‑н D. A. O. Edward, съдии,
генерален адвокат: г‑н C. Gulmann,
секретар: г‑н H. A. Rühl, главен администратор,
като има предвид писмените становища, представени:
– за Telemarsicabruzzo SpA, от адв. Giorgio Rubini, адвокат във Frascati,
– за Telelazio SpA, от адв. Fabrizio Paoletti от Римската адвокатска колегия,
– за италианското правителство, от професор Luigi Ferrari Bravo, директор на Отдела за дипломатически спорове в Министерството на външните работи, в качеството на представител, подпомаган от г‑н Sergio Laporta, avocatto dello Stato,
– за Комисията на Европейските общности, от Enrico Traversa, член на Правната служба, в качеството на представител,
пред вид доклада от съдебното заседание,
след като изслуша устните становища на италианското правителство и на Комисията, представени в съдебното заседание от 9 юни 1992 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 октомври 1992 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С определения от 4 септември 1990 година, постъпили в Съда на 22 октомври същата година, Vice Pretore di Frascati (Италия) поставя, на основание член 177 от Договора за ЕИО, два преюдициални въпроса, свързани с тълкуването на разпоредбите на Договора относно конкуренцията, с цел да направи преценка на съвместимостта с общностното право на определени аспекти на национална система за разпределение на честотите за услугата радио- и телевизионно разпространение.
2 Тези въпроси са повдигнати в рамките на спорове, съответно между дружествата „Telemarsicabruzzo“, „Telaltitalia“ и „Telelazio“, собственици на радио- и телевизионни предаватели, и Circostel (Circolo Costruzioni Telegrafiche e Telefoniche di Roma, Службата за изграждане на телеграфни и телефонни мрежи в Рим), Министерството на пощите и телекомуникациите и Министерството на отбраната.
3 За да разясни тези въпроси, по дела C‑320/90 и C‑322/90 Vice Pretore di Frascati, след като цитира съдържанието на член 86 от Договора за ЕИО, се ограничава само с това да изтъкне, че тази разпоредба забранява всички форми на монопол. По дело C‑321/90 националната юрисдикция допълва, че пред нея е бил повдигнат въпрос за подсъдност. Тя приема обаче, че с оглед на предимството на правото на Общността тя не може да разгледа това възражение преди да отнесе преюдициални въпроси пред Съда. Тя уточнява в допълнение, че дори и делото да не ѝ е подсъдно, тези въпроси са обосновани от съображения за процесуална икономия.
4 Преюдициалните въпроси, отправени от Vice Pretore di Frascati, гласят следното:
„1) Съставлява ли нарушение на член 85, параграф 3 и на член 86 от Договора обстоятелството, че италианското правителство е запазило за себе си използването на някои канали за телевизионни предавания, като е възпрепятствало използването от частния сектор на UHF канали 67 и 99, и по-специално на канали 67, 68 и 69, и като не е приело правила за координиране на използването на тези канали?
2) Съвместимо ли е такова действие с Римския договор и със съдържащите се в него правила на конкуренцията?“
5 Комисията отбелязва най-напред, че определенията за препращане са особено лаконични и съдържат малко на брой подробности относно фактическите и правните елементи, които биха позволили да се определи предметът на отправените въпроси и следователно да се разбере техният смисъл и обхват.
6 Следва да се припомни, че необходимостта да се стигне до полезно за националния съд тълкуване на общностното право изисква той да определи фактите и правната уредба, в която се вписват задаваните от него въпроси, или най-малкото — да разясни фактическите хипотези, на които се основават тези въпроси.
7 Тези изисквания са от особена важност в областта на конкуренцията, която се характеризира с комплексни фактически и правни ситуации.
8 Определенията за препращане обаче не съдържат никакво указание в това отношение.
9 Безспорно, предадената от националната юрисдикция преписка и писмените становища, видно от доклада от съдебното заседание, предоставят определена информация на Съда, както и становищата, изложени от страните в съдебното заседание. Тази информация обаче е фрагментарна и не дава възможност на Съда, поради недостатъчно познаване на обстоятелствата, които са в основата на спора в главното производство, да тълкува общностните правила на конкуренцията от гледна точка на ситуацията, която е предмет на този спор, така както това се иска от препращащата юрисдикция.
10 При тези обстоятелства не е необходимо Съдът да се произнася по въпросите, поставени от Vice Pretore di Frascati.
По съдебните разноски
11 Разходите, направени за представяне на становища пред Съда от италианското правителство и от Комисията на Европейските общности, не подлежат на възстановяване. С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред националната юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.
По изложените съображения
СЪДЪТ,
произнасяйки се по въпросите, поставени от Vice Pretore di Frascati с определения от 4 септември 1990 година, реши:
Не е необходимо Съдът да се произнася по поставените въпроси.
Due
Kakouris Rodríguez Iglesias
Zuleeg
Murray
Mancini Joliet
Schockweiler
Moitinho de Almeida
Grévisse Díez de Velasco Kapteyn
Edward
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 26 януари 1993 година.
Секретар
Председател
J.‑G. Giraud
O. Due
* Език на производството: италиански.
Top