11/ 04
BG
Официален вестник на Европейския съюз
94
31984L0568
L 314/24
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА
от 27 ноември 1984 година
относно реципрочните задължения на организациите за експортно кредитно застраховане на държавите-членки, действащи за сметка на или с помощта на държавата, или на публичните служби действащи вместо такива организации, в случай на съвместни гаранции по сделка, включваща един или няколко договора с подизпълнители в една или няколко държави-членки на Европейските общности
(84/568/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 100 и 113 от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като има предвид, че застраховането и финансирането на износа се отразяват върху международните търговски потоци и поради това представляват мощен инструмент на търговската политика;
като има предвид, че нарастващата взаимозависимост на икономиките на държавите-членки поражда тенденция към нарастване на експортните операции, осъществявани в сътрудничество от няколко предприятия от различни държави-членки;
като има предвид, че това сътрудничество е важен и дори определящ фактор за конкурентоспособността на износа на Общността към пазарите на трети страни;
като има предвид, че поради това подобно сътрудничество следва да се поощрява, по-специално в областта на подизпълнението;
като има предвид, че различията между системите за гаранции и финансиране на износа, които са в сила понастоящем в държавите-членки, могат да породят трудности при осъществяването на въпросните експортни операции;
като има предвид, че съвместното застраховане е форма на сътрудничество между кредитните застрахователи от различни държави-членки, което дава възможност на предприятията от тези държави-членки да си сътрудничат при експортни операции;
като има предвид, че следователно е важно да се осигури и развие правилното функциониране на тази форма на сътрудничество между кредитните застрахователи;
като има предвид, на последно място, че системите за гаранции и финансиране, които са в сила в държавите-членки, имат пряко въздействие върху функционирането на общия пазар и би било полезно тази форма на сътрудничество да се прилага също и в областта на търговията вътре в Общността; като има предвид, че прилагането на настоящата директива, въпреки това, не предполага никаква промяна на законодателните разпоредби на държавите-членки и че следователно не е задължително консултиране с Европейския парламент,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
1. Държавите-членки следят техните организации за експортно кредитно застраховане, действащи за сметка на или с помощта на държавата, или публичните служби, действащи вместо такива организации, да се съобразяват по отношение на реципрочните си задължения с разпоредбите на типовата спогодба, приложена по-долу, ако решат да предоставят, съвместно с дадена организация или публична служба на друга държава-членка, гаранции по сделка, включваща един или няколко договора с подизпълнители в една или няколко държави-членки.
2. Разпоредбите на приложението не изключват приемането, от упоменатите в параграф 1 организации или служби, на допълнителни разпоредби, които не засягат обхвата на разпоредбите на приложението, при прилагането на последните за всяка отделна операция.
Член 2
Комисията представя, две години след привеждането в действие на настоящата директива, доклад за придобития опит от прилагането на разпоредбите на приложението.
Комисията може във всеки момент да представи предложения за промяна на тези разпоредби.
Член 3
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират спазването на разпоредбите на приложението в рамките на шест месеца от нотифицирането (1) на настоящата директива.
Те информират Комисията за тези мерки.
Член 4
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 27 ноември 1984 година.
За Съвета
Председател
P. BARRY
(1) Настоящата директива е нотифицирана на държавите-членки на 3 декември 1984 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ
ТИПОВА СПОГОДБА
Член 1
Приложно поле
Предмет на настоящата спогодба е регламентирането на реципрочните задължения на експортно-кредитните застрахователи на Европейската икономическа общност в случаите, когато:
—
дадено предприятие (наричано по-долу „главният изпълнител“) възлага за подизпълнение на едно или повече предприятия (наричани по-долу „подизпълнителите“) от една или няколко държави-членки на Европейската икономическа общност сделка за износ, на която главният изпълнител е единствен титуляр, и която е сключил с дадено предприятие (наричано по-долу „купувача“), намиращо се:
—
било в страна, която не е част от Европейската икономическа общност,
—
било в държава-членка на Европейската икономическа общност, различна от тези, в които се намират главният изпълнител и подизпълнителят/ите;
—
главният изпълнител е поел задължението да изплати на подизпълнителя/ите частта, която им дължи от сумите, които са му платени от купувача, както и да изпълни всички формалности, които може да се окажат необходими, за прехвърлянето на тази част от плащанията, направени от купувача, която се дължи на подизпълнителя/ите;
—
не съществува никаква правна връзка между подизпълнителя/ите и купувача;
—
кредитният застраховател на главния изпълнител (наричан по-долу „главният застраховател“) и кредитният/ите застраховател/и на подизпълнителя/ите (наричани по-долу „съвместния/ите застраховател/и“) са готови да гарантират, всеки според обичайните условия на своята полица, частта от операцията, изпълнявана в техните съответни страни, срещу определените от тях рискове във всяка отделна спогодба.
Спогодбата, която гореупоменатите експортно-кредитни застрахователи сключват във всеки отделен случай относно издаването на съвместни гаранции на даден главен изпълнител и на един или няколко подизпълнители, се регулира от членовете по-долу.
Член 2
Задължения на главния застраховател
Главният застраховател, който сам поема управлението на риска, включително и подизпълнението, се ангажира:
а)
да застрахова главния изпълнител, по отношение само на неговата част от сделката, срещу рисковете, определени от него във всяка отделна спогодба;
б)
да не приема никаква промяна на условията за изпълнение на сделката (сума, доставка, плащане и т.н.) или на сключения договор между главния изпълнител и подизпълнителя/ите за изпълнението на тази сделка, освен ако не е постигнато взаимно съгласие със съвместния/ите застраховател/и;
в)
да не отхвърля отговорността си, произтичаща от разпоредбите на полицата, издадена на главния изпълнител, вследствие на нарушение от страна на последния, без да извести съвместния/ите застраховател/и за това;
г)
да не обявява изтичане на срока на полицата, без да извести съвместния/ите застраховател/и за това;
д)
да известява съвместния/ите застраховател/и за всеки факт, който му стане известен и който би могъл да промени естеството или значението на риска или да доведе до застрахователно събитие;
е)
в случай на застрахователно събитие или на заплаха от застрахователно събитие, да се консултира със съвместния/ите застраховател/и относно мерките, които трябва да бъдат предприети; решенията за признаване на състояние на застрахователно събитие се вземат, доколкото е възможно, по взаимно съгласие, като размерът на обезщетението и условията за неговото плащане се определят в съответствие с разпоредбите на всяка полица;
ж)
в случай на застрахователно събитие, да предприема или да изисква от главния изпълнител да предприеме необходимите мерки за събиране на неизплатените суми и за възстановяване на съвместния застраховател на частта от събраните суми, която му се дължи, както и да изпълни евентуалните формалности по прехвърлянето на тази част. Разходите, направени от главния застраховател за събирането на дължимите суми, се поделят между застрахователите пропорционално на застрахования дял от сделката;
з)
в случай на анулиране на дадената на главния изпълнител гаранция, да направи всичко възможно, за да изпълни изложените в настоящия член задължения.
Член 3
Задължения на всеки от съвместните застрахователи
Всеки от съвместните застрахователи се задължава, за своята част:
а)
да застрахова подизпълнителя в страната му, по отношение само на неговата част от сделката, срещу рисковете, определени от него във всяка отделна спогодба;
б)
да не приема никаква промяна на сключения договор между главния изпълнител и подизпълнителя/ите за изпълнението на сключената с купувача сделка, освен ако не е постигнато взаимно съгласие с главния застраховател;
в)
да не отхвърля отговорността си, произтичаща от полицата, издадена на подизпълнителя, вследствие на нарушение от страна на последния, без да извести главния застраховател за това;
г)
да не обявява изтичане на срока на полицата, без да извести главния застраховател за това;
д)
да известява главния застраховател за всеки факт, който му стане известен и който би могъл да промени естеството или значението на риска или да доведе до застрахователно събитие;
е)
в случай на анулиране на дадената на подизпълнителя гаранция, да направи всичко възможно, за да изпълни изложените в настоящия член задължения.
Член 4
Консолидиране
В случай на споразумение за консолидиране на дълга на страната купувач, главният застраховател и съвместният/ите застраховател/и провеждат консултации за начините и средствата за решаване на специфичните проблеми, възникнали от споразумението за консолидиране.
Член 5
Сделки от типа „кредит на купувач“
Кредитните застрахователи на Общността, които счетат по взаимно съгласие, че техните системи за „кредит на купувача“ са достатъчно съвместими, могат освен това да се договорят да открият или да покрият единен кредит на купувач за цялата сделка, като в този случай разпоредбите на настоящата спогодба се прилагат по аналогия.
Член 6
Арбитраж
Всеки спор, породен от настоящата спогодба, който не може да бъде приятелски уреден, се отнася до арбитражна инстанция, съставена от трима арбитри. Всяка от заинтересованите страни посочва един арбитър. Третият арбитър се определя от председателя на Съда на Европейските общности; той изпълнява функциите на председател на арбитражната инстанция. Процедурата се регламентира от Правилата за помирение и арбитраж на Международната търговска камара.
Top