РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)
28 април 2016 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Регламент (ЕИО) № 2658/87 — Обща митническа тарифа — Тарифно класиране — Комбинирана номенклатура — Подпозиции 1517 90 91 и 1518 00 31 — Течна непреработена нелетлива растителна смес, състояща се от рапично масло (88 %) и слънчогледово масло (12 %)“
По дело C‑233/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Administratīvā apgabaltiesa (Окръжен административен съд, Латвия), с акт от 13 май 2015 г., постъпил в Съда на 21 май 2015 г., в рамките на производството по дело
SIA „Oniors Bio“
срещу
Valsts ieņēmumu dienests,
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: D. Šváby, председател на състава, M. Safjan и M. Vilaras (докладчик), съдии,
генерален адвокат: N. Wahl,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
—
за латвийското правителство, от I. Kalniņš и G. Bambāne, в качеството на представители,
—
за Европейската комисия, от A. Sauka и A. Caeiros, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на подпозиции 1517 90 91 и 1518 00 31 от Комбинираната номенклатура в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), в редакцията му с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 г. (ОВ L 282, стр. 1, наричана по-нататък „КН“).
2
Запитването е отправено в рамките на спор между SIA „Oniors Bio“ (наричано по-нататък „Oniors Bio“) и Valsts ieņēmumu dienests (латвийската данъчна администрация, наричана по-нататък „VID“) относно тарифното класиране на смес от течни сурови нелетливи растителни масла (88 % рапично масло и 12 % слънчогледово масло).
Правна уредба
КН и ХС
3
Митническото класиране на стоките, внесени в Европейския съюз, се урежда от КН. Тя се основава на хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък „ХС“), съставена от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация (СМО), и установена с конвенцията за създаване на този съвет, сключена в Брюксел на 15 декември 1950 г. ХС е създадена с Международната конвенция относно Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, сключена в Брюксел на 14 юни 1983 г. и одобрена заедно с протокола за изменението ѝ от 24 юни 1986 г. от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 г. (ОВ L 198, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 3, стр. 199). КН възпроизвежда шестцифрените позиции и подпозиции на ХС, а само седмата и осмата цифра, които формират допълнителни подпозиции, са специфични за нея.
4
Съгласно член 12 от Регламент № 2658/87 Европейската комисия приема всяка година с регламент пълен текст на КН заедно със съответните автономни и конвенционални равнища на митата по Общата митническа тарифа, така както произтича от мерките, приети от Съвета на Европейския съюз или от Комисията. Посоченият регламент се публикува не по-късно от 31 октомври в Официален вестник на Европейския съюз и се прилага от 1 януари следващата година.
5
Както личи от представената на Съда преписка, приложимият към фактите по главното производство текст на КН е този за 2012 г., който следва от Регламент № 1006/2011.
6
Част първа от КН съдържа съвкупност от уводни разпоредби. Съгласно дял A, който е озаглавен „Общи правила за тълкуване на [КН]“ и се намира в тази част в раздел I, посветен на общите разпоредби:
„Класирането на стоките в [КН] се подчинява на следните принципи:
1.
Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите […]“.
7
Част втора от КН включва раздел III, озаглавен „Мазнини и масла от животински или растителен произход; продукти от тяхното разпадане; обработени мазнини за хранителни цели; восъци от животински или растителен произход“. Този раздел включва глава 15 със същото заглавие.
8
Посочената глава 15 от КН обхваща по-специално следните тарифни позиции и подпозиции:
„1516
– Мазнини и масла от животински или растителен произход и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин.
[…]
1517
– Маргарин; хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от № 1516;
[…]
517 90 91 – – – Нелетливи растителни масла, течни, смесени“.
9
Позиция 1518 от КН е структурирана по следния начин:
„1518 00
Животински или растителни мазнини и масла и техните фракции, обработени чрез загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани, продухани, полимеризирани чрез загряване във вакуум или в инертен газ или по друг начин химически модифицирани, с изключение на тези от № 1516; негодни за консумация смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени другаде:
1518 00 10
– Линоксин.
– Нелетливи растителни масла, течни, смесени, предназначени за технически или промишлени цели, различни от предназначените за производство на хранителни продукти за консумация от човека:
1518 00 31
– Сурови.
[…]“.
10
Бележка 3 към глава 15 от КН гласи:
„№ 1518 не включва мазнините и маслата и техните фракции, само денатурирани, които остават класирани в позицията, към която спадат съответните неденатурирани мазнини и масла и техните фракции“.
11
Обяснителните бележки към ХС са съставени в рамките на СМО в съответствие с разпоредбите на Международната конвенция относно ХС от 14 юни 1983 г. и са публикувани на двата официални езика на СМО — френски и английски. Съгласно текста на Обяснителната бележка на ХС относно глава 15:
„Изразът „мазнини и масла и техните фракции, само денатурирани“, използван в бележка 3 към настоящата глава, се отнася до мазнините или маслата и техните фракции, към които е добавен денатурант като масло от риба, феноли, минерални масла, терпентиново масло, толуен, метилов салицилат (уинтергринова (гаултериева) есенция), розмариново масло, за да станат негодни за консумация от човека. Тези вещества се добавят в малки количества (обикновено не повече от 1 %), които правят мазнините и маслата и техните фракции например гранливи, кисели, с остър вкус, горчиви. Трябва обаче да се отбележи, че бележка 3 към настоящата глава не се прилага за денатурираните смеси или препарати от мазнини или масла или техните фракции (№ 15.18)“.
Митническият кодекс
12
Съгласно член 13 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г. (ОВ L 117, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 17, стр. 220, наричан по-нататък „Митническият кодекс“):
„1. В съответствие с условията, предвидени от действащите разпоредби, митническите власти могат да извършват целия контрол, който те считат за необходим, за да осигурят правилното прилагане на митническите правила и другите нормативни документи, уреждащи влизането, напускането, транзита, трансфера и крайната употреба на стоки, придвижвани между митническата територия на Общността и трети страни и наличието на стоки, които нямат статут на Общността. Митническият контрол за целите на правилното прилагане на митническото законодателство на Общността може да се извършва в трета страна, когато това се предвижда от международно споразумение.
[…]
3. Когато контролът се извършва от власти, различни от митническите власти, такъв контрол се извършва в тясна координация с митническите власти, винаги, когато е възможно, на същото време и място.
[…]“.
13
Член 62 от Митническия кодекс предвижда:
„1. Писмените декларации се изготвят върху формуляр, съответстващ на официалния образец, предвиден за целта. Те трябва да бъдат подписани и да съдържат всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани.
2. Към митническата декларация трябва да бъдат приложени всички документи, изисквани за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани“.
14
Член 68 от Митническия кодекс гласи:
„За проверката на декларации, които митническите органи са приели, те имат право да извършват:
а)
проверка на документите, като се обхващат декларацията и придружаващите я документи. Митническите органи имат право да изискват от декларатора да представи други документи с цел проверка на истинността на данните в декларацията;
б)
проверка на стоките и вземане на проби за анализ или щателен контрол“.
15
Съгласно член 71 от Митническия кодекс:
„1. Резултатите от проверката на декларацията са основание за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, под който стоките се поставят.
2. Когато не се извършва проверка на декларацията, прилагането на разпоредбите, посочени в параграф 1, се осъществява въз основа на данните, обявени в декларацията“.
Регламент (ЕО) № 178/2002
16
Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68) предвижда:
„1. Настоящият регламент предвижда основата за гарантиране на висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните, като по-специално се отчита разнообразието в предлагането на храни, включително и на традиционни продукти, като същевременно се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар. Той определя общи принципи и отговорности, средства за осигуряване на солидна научна основа, ефективни организационни механизми и процедури, които да служат за основа при вземането на решения по въпроси, свързани с безопасността на храните и фуражите“.
17
Съгласно член 2 от Регламент № 178/2002 по смисъла на този регламент „храни“ (или „хранителни продукти“) е всяко вещество или продукт, независимо дали е преработен или не, частично преработен или непреработен, който е предназначен за или основателно се очаква да бъде приеман от хора.
18
Член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент № 178/2002 гласи:
„1. На пазара не се пускат храни, които не са безопасни.
2. Приема се, че храните не са безопасни, ако се считат за:
а)
вредни за здравето;
б)
негодни за консумация от човека“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
19
На 16 март 2012 г. Oniors Bio подава пред VID две декларации с оглед пускането в свободно обращение на известни количества смес от течни сурови нелетливи растителни масла, която се състои от 88 % рапично масло и 12 % слънчогледово масло и е произведена в Беларус. В тези декларации Oniors Bio класира въпросния продукт в подпозиция 1518 00 31 от КН.
20
Видно от акта за преюдициално запитване, съгласно предоставената от производителя информация стоката, внесена от Oniors Bio, е предвидена не за хранителна употреба, а единствено за технически цели. Поради технологичния процес, използван при производството на процесната смес от масла, в крайния продукт не би могло да се изключи наличието на вредни вещества, и по-специално на толуен, денатуриращо вещество.
21
Oniors Bio представя пред VID и заключение на Дирекцията по сертификация на Латвия (Latvijas Sertifikācijas Centrs), от което следва, че въпросната стока съдържа 1,4 % толуен, което я прави негодна за консумация. Запитващата юрисдикция също така отбелязва, че използването на въпросната стока за производство на хранителни продукти не е разрешено. На последно място, според запитващата юрисдикция пред нея не е представено никакво доказателство, което да навежда на извода, дори косвено, за евентуални измамни действия или намерения от страна на производителя и на Oniors Bio с цел да се избегне плащането на дължимите от тях мита или такси.
22
След като извършва проверка на внесената стока и изследва взетите проби, с две заключения от 27 март 2012 г. VID приема, че тя следва да бъде класирана в подпозиция 1517 90 91 от КН. Въз основа на тези заключения на 29 март 2012 г. VID приема две решения, с които начислените на Oniors Bio мита и данък върху добавената стойност са увеличени.
23
Oniors Bio обжалва по административен ред споменатите решения пред генералния директор на VID. След като жалбата е отхвърлена, Oniors Bio обжалва тези решения по съдебен ред пред Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд). С решение от 7 май 2013 г. тази жалба е отхвърлена.
24
Oniors Bio подава въззивна жалба срещу това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.
25
Последната посочва, че с цел пълното изясняване на обстоятелствата по делото е изискала от Хранителната и ветеринарна служба (Pārtikas un veterinārais dienests, наричана по-нататък „PVD“) да участва в производството, за да представи, в рамките на своята компетентност, заключението си по въпросите, поставени във висящото пред тази юрисдикция дело. В заключението си PVD, която изхожда от информацията, предоставена от производителя на въпросния продукт, и от придружаващите продукта документи, прави извода, че това не е продукт, предназначен за консумация от човека или за производство на продукти за консумация от човека, и не може да се използва за подобни цели.
26
Запитващата юрисдикция смята, че класирането в подпозиция 1517 90 91 от КН на сместа на масла, внесена от Oniors Bio, поражда основателно съмнение с оглед на информацията, предоставена от производителя на продукта, и на заключенията на Дирекцията по сертификация на Латвия и на PVD. Според нея тези съмнения са следствие, от една страна, от липсата във висящото пред нея дело на целенасочено действие като визираното в решение Евроетил (C‑503/10, EU:C:2011:872), което трябва да направи продукта негоден за хранителна употреба по необратим начин чрез добавянето на денатуриращи или други вредни вещества. От друга страна, обстоятелството, че VID не е констатирала наличието на вредни вещества във взетите от внесената стока проби поражда за нея допълнителни съмнения относно правилното класиране на процесната стока.
27
При тези обстоятелства Administratīvā apgabaltiesa (Окръжният административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)
Следва ли продукти, за които резултатите от изследването на взети от тях проби от различни партиди на съответната стока не показват наличие на денатуриращи или други вредни вещества, правещи ги негодни за човешка консумация, но които, съгласно предоставената от производителя информация, не могат да се използват за хранителни цели (производство на хранителни продукти и в хранителна верига), тъй като с оглед на особеностите на производствения процес на стоката не може да се изключи наличието на вредни вещества в продукта, по правило да бъдат класирани в някоя от позициите от КН […], предвидени за нехранителните продукти, или напротив — такива продукти по правило трябва да бъдат класирани в някоя от позициите от КН, предвидени за хранителните продукти?
2)
На кои критерии трябва да се отдаде най-голямо значение при тълкуване на понятията „хранителен продукт“ и „нехранителен продукт“ за целите на прилагането на позициите от КН […], както и за целите на класирането на стоката?
3)
Може ли предназначението на продукта да бъде обективен критерий за класиране за целите на прилагането на позициите от КН […], както и за целите на класирането на стоката?
4)
Може ли заключение на компетентен орган на държава членка, съгласно което, съобразно законодателството на Европейския съюз и държавите членки в областта на храните, внесената […] стока не може да се използва в хранителната верига, тъй като е негодна за човешка консумация, да се използва като критерий за класиране на стоките при тълкуване на понятието „нехранителен продукт“ за целите на прилагането на позициите от КН […], както и за целите на класирането на стоката?
5)
Може ли предоставената от производителя на стоката информация относно технологичния процес на нейното производство, с оглед на който не може да се изключи наличието на вредни вещества в продукта, да се използва като критерий за класиране на стоките при тълкуване на понятието „нехранителен продукт“ за целите на прилагането на позициите от КН […], както и за целите на класирането на стоката?
6)
Кои физико-химични свойства на подлежащата на класиране стока са от най-голямо значение за целите на правилното тълкуване и прилагане на позиции 1518 00 31 и 1517 90 91 от КН […]?
7)
Следва ли по отношение на стока с физико-химични свойства като установените в главното производство по общо правило да се прилага позиция 1518 00 31 от КН […]?“.
По преюдициалните въпроси
28
В самото начало следва, от една страна, да се напомни, че когато Съдът е сезиран с преюдициално запитване в областта на тарифното класиране, неговата задача е по-скоро да изясни на националната юрисдикция критериите, прилагането на които ще даде възможност на последната да класира правилно съответните продукти в КН, а не той сам да извършва такова класиране, още повече че не разполага непременно с цялата необходима за това информация. Така във всеки случай националната юрисдикция може по-добре да стори това (решение Лукойл Нефтохим Бургас, C‑330/13, EU:C:2014:1757, т. 27 и цитираната съдебна практика).
29
Следователно запитващата юрисдикция има задължение да извърши класирането на процесните по главното производство продукти, като вземе предвид отговорите на Съда на поставените от нея въпроси.
30
От друга страна, следва да се припомни, че съобразно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (решение Лукойл Нефтохим Бургас, C‑330/13, EU:C:2014:1757, т. 29 и цитираната съдебна практика).
31
В настоящия случай от акта за преюдициално запитване се вижда, че със седемте си въпроса, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали КН трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали смес от растителни масла като процесната по главното производство трябва да бъде класирана като хранителна смес от растителни масла в подпозиция 1517 90 91 от КН или като негодна за консумация смес от растителни масла в подпозиция 1518 00 31 от КН, трябва да бъдат отчетени следните фактори:
—
резултатите от изследването на пробите, взети от различни партиди на съответната стока, ако не показват наличие на денатуриращи или други вредни вещества, правещи тази стока негодна за човешка консумация,
—
предоставената от производителя на съответната стока информация, че тази стока не е предназначена за човешка консумация, доколкото с оглед на технологичния процес, използван за нейното производство, наличието в стоката на вредни вещества, и по-специално на толуен, не може да се изключи,
—
предназначението на съответната стока,
—
заключението на компетентния в областта на храните орган на държава членка, съгласно което, съобразно законодателството на Съюза и на държавата членка, внесената стока е негодна за човешка консумация,
—
процесите на производство на стоката,
—
физико-химични свойства на съответната стока.
32
В тази насока трябва да се припомни, че според трайната съдебна практика, в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективните характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите (решение Delphi Deutschland, C‑423/10, EU:C:2011:315, т. 23 и цитираната съдебна практика).
33
Пак според трайната съдебна практика предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта (вж. решения Agroferm, C‑568/11, EU:C:2013:407, т. 41 и Oliver Medical, C‑547/13, EU:C:2015:139, т. 47). В допълнение, предназначението на продукта е релевантен критерий само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества (решение Skoma-Lux, C‑339/09, EU:C:2010:781, т. 47).
34
Видно от представената на Съда преписка, процесният по главното производство продукт е смес от течни сурови нелетливи растителни масла, състояща се от 88 % рапично масло и 12 % слънчогледово масло. Съгласно информацията, предоставена от производителя ѝ, тази смес не е предназначена за човешка консумация, тъй като поради технологичния процес, използван за нейното производство, не може да се изключи наличието на вредни вещества, и по-специално на толуен.
35
Видно от текста ѝ, позиция 1517 от КН включва, освен „маргарин“, и „хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от № 1516“.
36
Както личи от текста ѝ, позиция 1518 от КН включва „[ж]ивотински или растителни мазнини и масла и техните фракции, обработени чрез загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани, продухани, полимеризирани чрез загряване във вакуум или в инертен газ или по друг начин химически модифицирани, с изключение на тези от № 1516“, и „негодни за консумация смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени другаде“.
37
След като процесната по главното производство смес от слънчогледово и рапично масло не спада към позиция 1516 от КН, защото не се състои от мазнини и масла от животински или растителен произход и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин, се налага изводът, че тя спада или към позиция 1517 от КН, или към позиция 1518 от КН, доколкото тези две позиции споменават смесите от растителни масла, като класирането ѝ в едната или в другата позиция ще зависи от това дали, както бе отбелязано в точка 34 от настоящото решение, е налице хранителна или пък негодна за консумация смес. Всъщност глава 15 от КН разграничава, като в това отношение възпроизвежда установеното в глава 15 от ХС разграничение, хранителните смеси от растителни масла, които спадат към позиция 1517 от КН, от негодните за консумация смеси от растителни масла, спадащи към позиция 1518 от КН.
38
В тази насока следва да се отбележи, че в бележка 3 към глава 15 от КН, която възпроизвежда текста на бележка 3 към глава 15 от ХС, се уточнява, че позиция 1518 от КН „не включва мазнините и маслата и техните фракции, само денатурирани, които остават класирани в позицията, към която спадат съответните неденатурирани мазнини и масла и техните фракции“. В обяснителната бележка на ХС относно глава 15 обаче се уточнява, от една страна, че изразът „мазнини и масла и техните фракции, само денатурирани“, използван в посочената бележка 3, се отнася до „мазнините или маслата и техните фракции, към които е добавен денатурант“, по-специално като толуен, „за да станат негодни за консумация от човека“. От друга страна, в последното изречение от същата обяснителна бележка се уточнява, че бележка 3 към глава 15 от ХС не се прилага за денатурираните смеси или препарати от мазнини или масла.
39
От предходните съображения следва, че за да бъде смес от растителни масла като процесната по главното производство квалифицирана като „негодна за консумация“ и класирана в подпозиция 1518 00 31 от КН, не е задължително тя необратимо да е била направена негодна за хранителна употреба чрез целенасочено действие в процеса на нейното производство. Достатъчно е тя да спада към смесите, които са негодни за консумация поради своите характеристики и обективни качества, както и поради произтичащото оттук предназначение.
40
В това отношение, на първо място, изтъкнатото от запитващата юрисдикция решение Евроетил (C‑503/10, EU:C:2011:872) няма как да промени тази констатация. Всъщност предмет на делото, довело до постановяването на цитираното решение, е понятието „денатуриране“, а не разграничението между хранителни смеси и смеси, негодни за консумация. Във въпросното дело Съдът прави извод, че продукт, който не е бил денатуриран по някой от предвидените с приложимата разпоредба методи, не може да бъде освободен от процесния по това дело акциз дори когато въпросният продукт съдържа вещества, които го правят негоден за консумация от човека (вж. в този смисъл решение Евроетил, C‑503/10, EU:C:2011:872, т. 66). В настоящия случай обаче текстът на подпозиция 1518 00 31 от КН обхваща не само смесите от растителни масла, денатурирани по определени методи, а като цяло негодните за консумация смеси от растителни масла.
41
На следващо място, колкото до разграничението между хранителна смес от растителни масла, която може да бъде класирана в подпозиция 1517 90 91 от КН, и негодна за консумация смес от растителни масла, спадаща към подпозиция 1518 00 31 от КН, следва да се напомни, че — както бе отбелязано в точка 37 от настоящото решение — това разграничение почива на предназначението на тази смес, съответно за хранителни или за нехранителни цели.
42
За да се установи дали такава смес е предназначена за хранителни или за нехранителни цели, следва да се вземат предвид всички фактори, относими към свойствените ѝ обективни характеристики и качества. Към момента на вноса вносителят следва да докаже предназначението на съответния продукт, посочено в декларацията, която той подава пред компетентните митнически органи (вж. по аналогия решение Oliver Medical, C‑547/13, EU:C:2015:139, т. 51).
43
В тази насока е нужно да се отбележи, че фактът, че поради характеристиките на процеса за производство на дадена смес от растителни масла не може да се изключи наличието в нея на вещества, вредни за човешкото здраве, е относим фактор, който може да обоснове квалифицирането на такава смес като „негодна за консумация“, предвид обективните ѝ характеристики и качества, и следователно нейното класиране в позиция 1518 от КН, и по-специално ако се състои от сурови растителни масла, в подпозиция 1518 00 31.
44
По отношение на доказателствата за обективните характеристики и качества на смес от растителни масла като процесната по главното производство следва да се отбележи, че съгласно член 68, буква a) от Митническия кодекс писмената информация на производителя на даден продукт представлява фактор, който трябва да бъде отчетен при проверката на декларацията за пускане в свободно обращение и класирането на съответната стока в подходящата позиция от КН.
45
Запитващата юрисдикция обаче се пита как информацията, предоставена от производителя и отнасяща се до смес от растителни масла като процесната по главното производство, може да бъде съвместена с резултатите от изследването на пробите, взети от тази смес и анализирани от митническите органи, които не разкрили наличието на вредни вещества за човешкото здраве.
46
В тази насока следва да се припомни, че съгласно член 68, буква б) от Митническия кодекс за проверката на декларации, които са приели, митническите органи имат право да извършват проверка на съответните стоки и да вземат проби за анализ или щателен контрол. Съгласно член 71, параграф 1 от Митническия кодекс резултатите от проверката на декларацията за пускане в свободно обращение са основание за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, под който стоките се поставят, и следователно по-специално за класирането на въпросните стоки в КН.
47
От тези разпоредби следва, че ако стоката, до която се отнася декларация за пускане в свободно обращение, е представена в последната като негодна за консумация смес от растителни масла, но изследването на пробите, взети от тази смес от компетентните митнически органи, не е разкрило никакво наличие на вредно за човешкото здраве вещество, тези органи могат да класират посочената стока в позиция от КН, която обхваща хранителните смеси от растителни масла, както в случая — позиция 1517 от КН — освен ако няма други фактори, които да доказват, че по своето естество и обективните си качества въпросната стока не е предназначена за хранителна употреба.
48
Информация като предоставената от производителя на процесната по главното производство смес от растителни масла, че поради процеса на производство на тази смес не може да се изключи наличието в нея на вредни за човешкото здраве вещества, е точно фактор, който би могъл да докаже, че въпросната смес няма как да бъде квалифицирана като „хранителна“. Тази информация не се поставя автоматично под въпрос от самите резултати от анализ на проби, който не е разкрил наличието на вредни вещества, тъй като такова наличие във въпросната смес от растителни масла е не сигурно, а просто възможно.
49
Вярно е, че резултати от анализ на проби от смес от растителни масла като получените от VID в случая по главното производство могат да породят съмнение за истинността и надеждността на информацията, която е предоставена от производителя в декларацията за пускане в свободно обращение и се отнася до евентуалното наличие във въпросната смес на вредни за човешкото здраве вещества. В този случай митническите органи имат съгласно член 68, буква а) от Митническия кодекс право да извършат допълнителни проучвания и да изискат от декларатора да им представи други документални доказателства, за да потвърди или опровергае истинността на информацията на производителя и на данните в тази декларация, и така да осуетят всеки евентуален опит за измама.
50
При липсата на такива фактори и допълнителни доказателства, които биха могли да поставят под въпрос истинността на информацията, която е предоставена от производителя на смес от растителни масла като процесната по главното производство и е включена в декларацията за пускане в свободно обращение, митническият орган не може да изходи само от липсата на вредни вещества в пробите от тази смес от растителни масла, взети и анализирани от него, за да класира посочената смес в дадена позиция от КН, както в настоящия случай — позиция 1517, която обхваща хранителните продукти.
51
В тази насока се налага изводът, че от представената на Съда преписка не следва, че в случая по главното производство има фактори, които биха могли да поставят под въпрос верността на информацията относно процеса на производство на сместа от растителни масла, внасяна от жалбоподателя по главното производство. В допълнение, както бе отбелязано в точка 21 от настоящото решение, запитващата юрисдикция изтъква, че няма никакви доказателства за измамни действия от страна на производителя на процесната стока или на жалбоподателя по главното производство. Във всеки случай запитващата юрисдикция следва да прецени дали съществуват такива доказателства.
52
Накрая, досежно евентуалната релевантност, за целите на тарифното класиране на стока като процесната по главното производство, на заключението на националния орган, компетентен да прилага законодателната уредба в областта на храните, която в частност включва споменатия от запитващата юрисдикция Регламент № 178/2002, следва да се подчертае, че тарифното класиране на стоките към датата на освобождаването им от митница е възложено на националните митнически органи, които в тази насока прилагат разпоредбите на КН и на Митническия кодекс.
53
Колкото до Регламент № 178/2002, видно от член 1, параграф 1 от него, той трябва да гарантира висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните и следователно има различна цел.
54
Освен това от тълкуването на член 2, параграф 1 във връзка с член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент № 178/2002 следва, че понятието „хранителен продукт“ по смисъла на този регламент може да обхваща и вредни за здравето или негодни за консумация от човека продукти, пускането на пазара на които е забранено.
55
Ето защо заключението на съответния орган на държава членка, компетентен да прилага законодателната уредба в областта на храните, че смес от растителни масла като процесната по главното производство е негодна за консумация от човека, само по себе си не може да бъде решаващо, за да обоснове квалифицирането на въпросната смес като „негодна за консумация“ и следователно класирането ѝ в позиция 1518 от КН.
56
Всъщност самото квалифициране на такава смес като „хранителна“ за целите на прилагането на КН и на начисляването на подходящи мита не води автоматично до пускането ѝ на пазара като продукт, предназначен за консумация от човека. Както вече бе посочено, член 14 от Регламент № 178/2002 забранява пускането на пазара на „храните“, които не са безопасни, т.е. които са вредни за здравето или негодни за консумация от човека. Заключението на компетентния в областта на храните национален орган, че смес от растителни масла като процесната по главното производство е негодна за консумация от човека, обаче е един от факторите, които съответният орган или компетентната национална юрисдикция трябва да отчете с оглед класирането на тази смес в подходящата позиция от КН (вж. по аналогия решение Oliver Medical, C‑547/13, EU:C:2015:139, т. 53).
57
Предвид всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че КН трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали смес от растителни масла като процесната по главното производство трябва да бъде класирана като хранителна смес от растителни масла в подпозиция 1517 90 91 от КН или като негодна за консумация смес от растителни масла в подпозиция 1518 00 31 от КН, следва да се вземат предвид всички релевантни към случая фактори, доколкото се отнасят до свойствените обективни характеристики и качества на този продукт. Сред релевантните фактори, които могат да обосноват квалифицирането на такава смес като „негодна за консумация“, следва да се прецени информацията, предоставена от производителя на тази смес в рамките на митническата декларация, че поради характеристиките на процеса за нейното производство наличието в посочената смес на вредни вещества не може да се изключи. В тази насока фактът, че даден анализ на проби, взети от такава смес от растителни масла, не е разкрил наличието в нея на никакво вредно вещество, сам по себе си не е достатъчен, за да постави под въпрос квалификацията на споменатата смес като „негодна за консумация“. Една такава последица предполага наличието на други релевантни доказателства, които могат да поставят под въпрос истинността на информацията, която се отнася до процеса на производство на посочената смес, предоставена е от производителя на сместа и е включена в тази декларация, в съответствие с разпоредбите на членове 62, 68 и 71 от Митническия кодекс.
По съдебните разноски
58
С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
Комбинираната номенклатура в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в редакцията му с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали смес от растителни масла като процесната по главното производство трябва да бъде класирана като хранителна смес от растителни масла в подпозиция 1517 90 91 от нея или като негодна за консумация смес от растителни масла в подпозиция 1518 00 31 от посочената номенклатура, следва да се вземат предвид всички релевантни към случая фактори, доколкото се отнасят до свойствените обективни характеристики и качества на този продукт. Сред релевантните фактори, които могат да обосноват квалифицирането на такава смес като „негодна за консумация“, следва да се прецени информацията, предоставена от производителя на тази смес в рамките на митническата декларация, че поради характеристиките на процеса за нейното производство наличието в посочената смес на вредни вещества не може да се изключи. В тази насока фактът, че даден анализ на проби, взети от такава смес от растителни масла, не е разкрил наличието в нея на никакво вредно вещество, сам по себе си не е достатъчен, за да постави под въпрос квалификацията на споменатата смес като „негодна за консумация“. Една такава последица предполага наличието на други релевантни доказателства, които могат да поставят под въпрос истинността на информацията, която се отнася до процеса на производство на посочената смес, предоставена е от производителя на сместа и е включена в тази декларация, в съответствие с разпоредбите на членове 62, 68 и 71 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г.
Подписи
( *1 ) Език на производството: латвийски.
Top