Определение на Първоинстанционния съд (трети състав) от 3 юли 2007 г.Commune de Champagne и други срещу Съвет на Европейския съюз и Комисия на Европейските общности.Жалба за отмяна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (трети състав)

3 юли 2007 година ( *1 )

По дело T-212/02

Commune de Champagne (Швейцария),

„Défense de l’appellatIon Champagne ASBL“, установена в Champagne (Швейцария),

Cave des vItIculteurs de BonvIllars, установена в BonvIllars (Швейцария), и другите жалбоподатели, чиито имена са приложени към настоящото определение, за които се явяват адв. D. Waelbroeck и адв. A. VronInks,

жалбоподатели,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явява първоначално г-н J. Carbery, впоследствие г-н F. FlorIndo GIjón и г-н F. RuggerI LaderchI, в качеството на представители,

и

Комисия на Европейските общности, за която се явяват първоначално г-н J. Forman и г-жа D. MaIdanI, впоследствие г-н Forman и г-н F. DIntIlhac, в качеството на представители,

ответници,

подпомагани от

Френска република, за която се явяват г-н G. de Bergues и г-жа A. Colomb, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет искане за отмяна на член l от Решение 2002/309/ЕО, Евратом на Съвета и на Комисията от 4 април 2002 г. относно споразумението за научно и технологично сътрудничество за сключване на седем споразумения с Конфедерация Швейцария (ОВ L 114, стр. 1), доколкото това решение одобрява дял II, член 5, параграф 8 от приложение 7 към Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно търговията със селскостопански продукти, и искане за обезщетение за вредата, която се твърди, че е била причинена с него на жалбоподателите,

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (трети състав),

състоящ се от: г-н M. Jaeger, председател, г-н J. AzIzI и г-жа E. Cremona, съдии,

секретар: г-н E. Coulon,

постанови настоящото

Определение

Правна уредба

1

Пенливото вино, произведено във френския район Champagne, се ползва в Общността със защитеното наименование „качествено вино, произведено в определен район“ в съответствие с Регламент (ЕИО) № 823/87 на Съвета от 16 март 1987 г. за определяне на специални разпоредби относно качествените вина, произвеждани в определени райони (ОВ L 84, стр. 59), изменен, както и в съответствие със списъка на качествените вина, произведени в определен район, публикуван по силата на член 1, параграф 3 от този регламент (ОВ C 46, 1999 г., стр. 113).

2

Съгласно член 29, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2392/89 на Съвета от 24 юли 1989 г. за установяване на общите правила за описанието и представянето на вината и гроздовата мъст (ОВ L 232, стр. 13):

„За описание на вносно вино наименованието на географска единица, използвано за описание на трапезно вино или на качествено вино, произведено в определен район, или на определен район в Общността не може да бъде използвано нито на езика на страната производител, в която е разположена тази единица или този район, нито на друг език.“ [неофициален превод]

3

Според член 29, параграф 3, втора алинея от този регламент:

„Дерогации от параграф 2 могат да бъдат предвидени, когато съществува идентичност между географското наименование на вино, произведено в Общността, и това на географска единица, разположена в трета страна, когато в последната това име се използва за описание на вино по силата на древни и утвърдени обичаи и при условие че неговата употреба е регламентирана от тази страна.“ [неофициален превод]

4

Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (ОВ L 179, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 190) отменя по силата на членове 81 и 82 Регламент № 823/87 и Регламент № 2392/89, считано от 1 август 2000 г. Съгласно Регламент (ЕО) № 1608/2000 на Комисията от 24 юли 2000 г. за установяване на преходни мерки до приемането на окончателните мерки за прилагането на Регламент № 1493/1999, последно изменен с Регламент (ЕО) № 699/2002 на Комисията от 24 април 2002 г. (ОВ L 109, стр. 20), чрез дерогация на определени разпоредби от Регламент № 1493/1999 прилагането на определени разпоредби от Регламент № 823/87 и на Регламент № 2392/89 в неговата цялост обаче е продължено до 31 май 2002 г. в очакване на окончателното определяне и приемането на мерките за изпълнение на Регламент № 1493/1999.

5

На 29 април 2002 г. е приет Регламент (ЕО) № 753/2002 г. на Комисията относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на определени лозаро-винарски продукти (ОВ L 118, стр. 1). Този регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 2086/2002 на Комисията от 25 ноември 2002 г. (ОВ L 321, стр. 8), се прилага от 1 август 2003 г.

6

Член 48 от Регламент № 753/2002 отменя Регламент № 1608/2000, като член 47, параграф 2 от Регламент № 753/2002, изменен, обаче предвижда, че чрез дерогация на някои разпоредби на Регламент № 1493/1999 определени разпоредби от Регламент № 823/87, както и Регламент № 2392/89 в неговата цялост, остават приложими до 31 юли 2003 г.

7

Съгласно член 52 от Регламент № 1493/1999:

„Ако една държава-членка даде наименованието на определен район за обозначаване [другаде в текста: „описание“] на качествено вино, произведено в определен район, както и, където е приложимо, на вино, предназначено за преработката му в качествено вино, произведено в определен район, то това наименование не може да се използва за обозначаване на продукти от лозаро-винарския сектор, които не са произведени в този район и/или за които това име не е дадено, съгласно приложимото общностно и национално законодателство. Същото се отнася и за случая, когато една държава-членка дава наименованието на местна административна област или на част от нея, или на малка местност единствено за обозначаване на качествено вино, произведено в определен район, както и, където е приложимо, за вино, предназначено за преработката му в качествено вино, произведено в определен район.

Без да се засягат разпоредбите на Общността относно специално определените типове качествени вина, произведени в определен район, държавите-членки могат да приемат, съобразно посочените [да се чете: „определените от тези държави“] производствени условия, името на определения район да се съчетае с уточнение относно технологичните правила на производство или типа продукт, или с наименованието на сорта лоза, или негов синоним.“

8

Наименованието „champagne“ за вината от френския район Champagne присъства в списъка на качествените вина, произведени в определен район, публикуван в съответствие с член 54, параграф 5, от Регламент № 1493/1999 (ОВ C 41, 2006 г., стр. 1, в неговата най-нова редакция).

9

Член 36, параграф 1 от Регламент № 753/2002 гласи:

„Наименованието на географската област, посочена в [буква] А, точка 2, [буква] г) от приложение VII към Регламент (ЕО) № 1493/1999, може да фигурира върху етикета на вносното вино, включително за вината, произведени от презряло грозде или от частично ферментирала гроздова мъст, предназначени за пряка консумация от човека, от трета страна, която е членка на Световната търговска организация, при условие че то служи за идентифициране на виното като произхождащо от територията на трета страна или от район, или от местност в тази трета страна, в случаите когато дадено качество, репутация или друга характеристика на продукта се дължат основно на този географски произход.“ [неофициален превод]

10

Съгласно параграф 3 от същата разпоредба:

„Географските указания, посочени в параграфи 1 и 2, не трябва да водят до объркване с географските указания, използвани за обозначаване на качествено вино от определен район, трапезно вино или друго вносно вино, фигуриращо в списъците на споразуменията, сключени между трети страни и Общността.

Независимо от това някои географски указания от третите страни, посочени в първата алинея, омоними на географски указания, използвани за обозначаване на качествено вино от определен район, трапезно вино или друго вносно вино, могат да бъдат използвани при спазване на практически условия, които гарантират, че те ще бъдат разграничени едни от други, предвид необходимостта да се осигури равнопоставено третиране на съответните производители и да се предотврати въвеждането в заблуждение на потребителите.

[…]

Тези указания, наименования и практическите условия са посочени в приложение VI.“ [неофициален превод]

11

Съгласно член 36, параграф 5 от Регламент № 753/2002, изменен с Регламент (ЕО) № 316/2004 на Комисията от 20 февруари 2004 г. (ОВ L 55, стр. 16):

„Географското указание на трета страна, посочено в параграфи 1 и 2, може да се използва върху етикета на вносно вино дори ако само 85 % от въпросното вино е получено от грозде, брано в производствената област, чието име носи виното.“ [неофициален превод]

12

Наименованието „champagne“ за вината от общината Champagne в кантона Во в Швейцария не фигурира в приложение VI, озаглавено „Списък на омонимните географски указания и на практическите условия за използването им, посочени в член 36, параграф 3“.

Факти в основата на спора

13

Община Champagne се намира в кантона Во в Швейцария, в лозарския район BonvIllars. На територията на община Champagne се произвежда бяло непенливо вино от чиста шасла, продавано под наименованието „champagne“.

14

Eвропейската общност и Конфедерация Швейцария подписват седем споразумения на 21 юни 1999 г. сред които Споразумение между Eвропейската общност и Конфедерация Швейцария относно търговията със селскостопански продукти (ОВ L 114, 2002 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 28, стр. 3, наричано по-нататък „Споразумението“).

15

Член 5 от приложение 7 към Споразумението предвижда:

„1.   Страните предприемат всички необходими мерки, в съответствие с настоящото приложение, за да осигурят взаимна защита на наименованията, упоменати в член 6 и използвани за описание и представяне на продуктите от сектора на вината по смисъла на член 2, произхождащи от териториите на страните. С тази цел, всяка страна въвежда подходящи правни мерки за осигуряване на ефективна защита и за предотвратяване на използването на географските означения [другаде в текста: „географските указания“] и традиционните изрази [другаде в текста: „традиционните наименования“] за описание на продукти от сектора на вината, които не са обхванати от въпросните означения или описания.

2.   Защитени наименования на страните ще бъдат запазени изключително за продуктите, произхождащи от страната, за която се отнасят и могат да се използват само при условията, заложени в законовите и подзаконовите разпоредби на тази страна.

[…]

4.   В случая на омонимни географски означения:

a)

ако две означения, защитени съгласно настоящото приложение, са омонимни, защита се предоставя и за двете, при условие потребителят да не бъде подвеждан относно реалния произход на продуктите от сектора на вината;

[…]

5.   В случая на омонимни традиционни изрази:

a)

ако две означения, защитени съгласно настоящото приложение, са омонимни, защита се предоставя и за двете, при условие потребителят да не бъде подвеждан относно реалния произход на продуктите от сектора на вината;

[…]

8.   Изключителната защита, предвидена в параграфи 1[—]3 се прилага по отношение наименованието „Champagne“ от списъка на Общността от допълнение 2 към настоящото приложение. Обаче, за преходен период от две години след влизане в сила на настоящото приложение, тази изключителна защита няма да пречи използването на думата „сhampagne“ за описване и представяне на определени вина, произхождащи от швейцарския кантон Во, при условие тези вина да не се продават на територията на Общността и потребителят да не бъде подвеждан относно истинския произход на виното.“

16

Член 6 от приложение 7 към Споразумението гласи:

„Защитени са следните наименования на продукти от сектора на вината:

a)

с произход от Общността:

—

термините, отнасящи се до държавата-членка, от която произхожда продуктът,

—

конкретните термини на Общността, включени в допълнение 2,

—

географските означения и традиционните изрази, включени в допълнение 2;

б)

с произход от Швейцария:

—

термините „SuIsse“, „SchweIz“, „SvIzzera“, „SvIzra“ и всяко друго наименование, означаващо тази държава,

—

конкретните швейцарски термини, включени в допълнение 2,

—

географските означения и традиционните изрази, включени в допълнение 2.“

17

Ратификационните инструменти на Конфедерация Швейцария са депозирани на 16 октомври 2000 г., след одобрението на Споразумението от Федералната асамблея на Конфедерация Швейцария на 8 октомври 1999 г., както и след референдума, проведен на 21 май 2000 г.

18

Споразумението е одобрено от името на Европейската общност с Решение 2002/309/ЕО, Евратом на Съвета и на Комисията от 4 април 2002 г. относно споразумението за научно и технологично сътрудничество за сключване на седем споразумения с Швейцарската конфедерация (ОВ L 114, стр. 1, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

19

В съответствие с член 17, параграф 1 от Споразумението то влиза в сила от 1 юни 2002 г.

Производство

20

С жалба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 1 юли 2002 г., жалбоподателите искат отмяната на посоченото решение.

21

С отделни актове, подадени в секретариата на Първоинстанционния съд, съответно на 16 октомври и на 30 октомври 2002 г., Съветът и Комисията правят възражение за недопустимост в съответствие с член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

22

На 25 октомври 2002 г. Френската република моли да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Съвета и на Комисията. С определение от 18 ноември 2002 г. председателят на трети състав на Първоинстанционния съд уважава тази молба.

23

Френската република представя писменото си становище при встъпване, ограничено до допустимостта, на 20 януари 2003 г.

24

Жалбоподателите представят становищата си по възраженията за недопустимост на 3 февруари 2003 г. и становищата си по писменото становище при встъпване на 24 март 2003 г. Съветът и Комисията не представят становища по писменото становище при встъпване.

25

С определение от 17 юни 2003 г. Първоинстанционният съд решава да се произнесе по възражението за недопустимост с решението по същество и на основание на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от неговия процедурен правилник, приканва страните да отговорят на определени писмени въпроси в своите писмени становища. На това искане е отговорено в предоставените срокове.

Искания на страните

26

Жалбоподателите молят Първоинстанционния съд:

—

да обяви настоящата жалба за допустима,

—

да отмени член 1 от обжалваното решение в частта, в която Съветът одобрява дял II, член 5, параграф 8 от приложение 7 към Споразумението,

—

ако е необходимо, да отмени това решение в частта, в която Съветът и Комисията одобряват с него другите разпоредби на Споразумението, както и споразумението между Европейската общност и държавите-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за свободно движение на хора, споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария в областта на въздушния транспорт, споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за железопътен и автомобилен превоз на товари и пътници, споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за взаимно признаване по отношение на оценка за съответствие, споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за някои аспекти на обществените поръчки, и споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейските общности и Конфедерация Швейцария,

—

да приеме за установено, че е налице извъндоговорна отговорност на Общността, представлявана от Съвета и Комисията, и да ги осъди да поправят всички вреди, причинени на жалбоподателите с дял II, член 5, параграф 8 от приложение 7 към Споразумението,

—

да осъди страните да представят в разумен срок точната стойност на вредите, за която страните ще се споразумеят; ако това не бъде направено, да ги осъди да съобщят допълнителните заключения, съдържащи точната стойност; ако и това не бъде направено, да осъди Съвета да изплати сумата от 1108108 CHF (швейцарски франка) на жалбоподателите лозари, при условие че бъдат представени точни данни в хода на производството,

—

да осъди Съвета и Комисията да заплатят съдебните разноски.

27

Съветът моли Първоинстанционния съд:

—

да отхвърли жалбата като недопустима,

—

при условията на евентуалност да я отхвърли като неоснователна,

—

да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

28

Комисията моли Първоинстанционния съд:

—

да отхвърли жалбата като недопустима,

—

при условията на евентуалност да я отхвърли като неоснователна,

—

да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

29

Френската република моли Първоинстанционния съд:

—

да отхвърли жалбата като недопустима,

—

при условията на евентуалност да я отхвърли като неоснователна,

—

да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

От правна страна

30

Съгласно член 113 от Процедурния правилник Първоинстанционният съд може, когато се произнася при условията по член 114, параграфи 3 и 4 от същия правилник, по всяко време служебно да провери, след изслушване на страните, липсата на абсолютни процесуални предпоставки, в които според постоянната съдебна практика се включват условията за допустимост на жалбата, определени в член 230, четвърта алинея от Договора за ЕО (Решение на Съда от 24 март 1993 г. по дело CIRFS и др./Комисия, C-313/90, RecueIl, стр. I-1125, точка 23, Определение на Първоинстанционния съд от 26 март 1999 г. по дело BIscuIterIe-confIserIe LOR и ConfIserIe du Tech/Комисия, T-114/96, RecueIl, стр. II-913, точка 24 и Определение на Първоинстанционния съд от 8 юли 1999 г. по дело Area Cova и др./Съвет, T-194/95, RecueIl, стр. II-2271, точка 22).

31

По-нататък, съгласно член 111 от Процедурния правилник, когато един иск или жалба е явно неподсъден/неподсъдна на Първоинстанционния съд или когато е явно недопустим(а) или явно лишен(а) от всякакво правно основание, Първоинстанционният съд може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.

32

В настоящия случай Първоинстанционният съд счита, че разполага с достатъчно сведения от представените доказателства и обясненията от страните в писмената фаза на производството. След като съдебната преписка съдържа всички необходими елементи с оглед на произнасянето и след като страните са изслушани, според Първоинстанционния съд следователно не е необходимо да се започва устната фаза на производството.

1. По исканията за отмяна

По допустимостта

По това дали член 5, параграф 8 от приложение 7 към Споразумението е увреждащ акт

— Доводи на страните

33

Съветът и Комисията изтъкват, че член 5, параграф 8 от приложение 7 към Споразумението (наричан по-нататък „клауза champagne“) не засяга жалбоподателите. Действително невъзможността да се използва наименованието „champagne“, за да се опишат и представят вината, които се произвеждат от някои от жалбоподателите, произтичала единствено от съвместния прочит на член 5, параграфи 1—3, член 6 и допълнение 2 от приложение 7 към Споразумението. Клаузата champagne имала за единствена цел да създаде в полза на определени вина от кантона Во преходен период от две години, по време на който използването на думата „champagne“ е било разрешено, при условие че тези вина не се продават на територията на Общността и потребителят не е подвеждан относно истинския произход на виното.

34

От това Комисията заключава, че доколкото жалбоподателите искат отмяна на обжалваното решение в частта, в която то одобрява клаузата champagne, настоящите искания за отмяна трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

35

Жалбоподателите поддържат, че ако е вярно, че по общ начин изключителната защита на наименованията на лозаро-винарските продукти произтича от член 5, параграфи 1—3 от приложение 7 към Споразумението, то клаузата champagne предвижда по-строг режим за наименованието „champagne“. Докато за другите лозаро-винарски продукти изключението поради омонимност се прилагало при условията, предвидени в член 5, параграфи 4 и 5 от приложение 7 към Споразумението, след изтичане на преходния период клаузата champagne би довела до забрана на всякаква продажба на стоки с наименованието „champagne“ и следователно до изключване на евентуално изключение поради омонимност, от което биха могли да се ползват вината с произход от община Champagne.

36

Тъй като клаузата champagne лишавала жалбоподателите от възможността да се позоват на изключение поради омонимност в полза на вината с произход от община Champagne, отмяната на обжалваните разпоредби би имала за резултат, по силата на член 233 ЕО, да принуди общностните институции да вземат мерките, които налага изпълнението на решението на Първоинстанционния съд, и по този начин да започнат нови преговори с Конфедерация Швейцария в съответствие с изискванията, определени от Първоинстанционния съд. Поради това жалбоподателите считат, че клаузата champagne засяга пряко тяхното положение.

— Съображения на Първоинстанционния съд

37

Следва да се отбележи, че настоящата жалба има за изричен предмет отмяната на член 1 от обжалваното решение в частта, в която то одобрява клаузата champagne. Само при условията на евентуалност и само в хипотезата, в която потвърдените от посоченото решение седем секторни споразумения образуват неделимо цяло, жалбата цели и отмяна на обжалваното решение в частта, в която то потвърждава Споразумението в неговата цялост, както и останалите шест секторни споразумения.

38

В резултат на това, поне формално, жалбоподателите според самото съдържание на своите искания установяват, че клаузата champagne е разпоредбата, която ги засяга, и че само доколкото обжалваното решение одобрява посочената клауза те искат неговата отмяна, както и че това е основното искане за частична отмяна или субсидиарното искане за пълна отмяна на споменатото решение. Въпросът за обхвата на исканата отмяна всъщност е описан от жалбоподателите като зависещ само от това дали одобрените с решението седем споразумения могат да се разделят и следователно няма отношение към установяването на разпоредбата, която жалбоподателите считат, че ги засяга.

39

Според постоянната съдебна практика жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако жалбоподателят има интерес от отмяната на обжалвания акт (Решение на Първоинстанционния съд от по дело AntIllean RIce MIlls и др./Комисия, T-480/93 и T-483/93, RecueIl, стр. II-2305, точка 59, Решение на Първоинстанционния съд от 25 март 1999 г. по дело Gencor/Комисия, T-102/96, RecueIl, стр. II-753, точка 40, Решение на Първоинстанционния съд от 30 януари 2002 г. по дело Nuove IndustrIe MolIsane/Комисия, T-212/00, RecueIl, стр. II-347). Такъв интерес може да бъде налице само ако самата отмяна на този акт може да има правни последици (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 28 септември 2004 г. по дело MCI/Комисия, T-310/00, RecueIl, стр. II-3253, точка 44 и посочената съдебна практика), или с други думи, ако жалбата може като резултат да донесе полза на страната, която я е подала (Определение на Първоинстанционния съд от 17 октомври 2005 г. по дело FIrst Data и др./Комисия, T-28/02, RecueIl, стр. II-4119, точка 34).

40

Следователно е необходимо да се установи дали клаузата champagne накърнява правата на жалбоподателите, за да се определи дали те имат интерес от отмяната на обжалваното решение в частта, в която то одобрява посочената клауза, като тази отмяна представлява предмет на жалбата им.

41

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 5, параграф 2 от приложение 7 към Споразумението защитените наименования на страните се запазват за продуктите, произхождащи от страната, за която се отнасят. Защитените наименования по смисъла на посоченото приложение са изброени в член 6.

42

Що се отнася до продуктите от сектора на вината с произход от Общността, в съответствие с член 6, буква a) от приложение 7 към Споразумението са посочени:

—

термините, отнасящи се до държавата-членка, от която произхожда продуктът,

—

конкретните термини на Общността, включени в допълнение 2,

—

традиционните географски означения, включени в допълнение 2.

43

Според разпоредбата на член 6, буква б) от същото приложение, що се отнася до продуктите от сектора на вината с произход от Швейцария, са посочени:

—

термините „SuIsse“, „SchweIz“, „SvIzzera“, „SvIzra“ и всяко друго наименование, означаващо тази държава,

—

конкретните швейцарски термини, включени в допълнение 2,

—

географските означения и традиционните изрази, включени в допълнение 2.

44

Френското контролирано наименование за произход „champagne“ е включено в споменатото допълнение 2 като географско означение по смисъла на член 6, буква a), трето тире от приложение 7 към Споразумението.

45

Наименованието „champagne“ обаче не е включено сред защитените наименования за лозаро-винарските продукти с произход от Швейцария, посочени в допълнение 2, нито като швейцарско географско указание, нито като традиционно швейцарско наименование, като в това допълнение впрочем не се споменава никой от специфичните термини, посочени в член 6, буква б), второ тире от приложение 7 към Споразумението. Тъй като наименованието „champagne“ освен това не представлява наименование, обозначаващо Швейцария, то не трябва да се счита за швейцарско защитено наименование по смисъла на приложение 7 към Споразумението.

46

Следва обаче да се припомни, че член 5, параграф 4, буква a) от приложение 7 към Споразумението предвижда, че „ако две означения, защитени съгласно настоящото приложение, са омонимни, защита се предоставя и за двете, при условие потребителят да не бъде подвеждан относно реалния произход на продуктите от сектора на вината“. Аналогично, член 5, параграф 5, буква a) от това приложение предвижда, че „ако две означения, защитени съгласно настоящото приложение, са омонимни, защита се предоставя и за двете, при условие потребителят да не бъде подвеждан относно реалния произход на продуктите от сектора на вината“.

47

По такъв начин изключенията поради омонимност, предвидени в член 5, параграфи 4 и 5 от приложение 7 към Споразумението, от които жалбоподателите считат, че не могат да се възползват поради клаузата champagne, се прилагат само при наличие на две омонимни означения или изрази и защитени по силата на приложение 7 от Споразумението.

48

По-горе обаче е изложено, че наименованието „champagne“ не е било швейцарско защитено наименование по силата на приложение 7 от Споразумението.

49

Следователно невъзможността жалбоподателите да се позоват на едно от изключенията поради омонимност, предвидени в член 5, параграфи 4 и 5 от приложение 7 към Споразумението, произтича от самата структура на тези разпоредби и от обстоятелството, че наименованието „champagne“ не представлява защитено швейцарско наименование по смисъла на приложение 7 от Споразумението.

50

Следоватeлно жалбоподателите неправилно претендират, че клаузата champagne ги лишава от възможността да се позоват на едно от изключенията поради омонимност, предвидени в член 5, параграфи 4 и 5 от приложение 7 към Споразумението.

51

В действителност следва да се припомни, че съгласно посочената клауза:

„Изключителната защита, предвидена в параграфи 1[—]3 се прилага по отношение наименованието „champagne“ от списъка на Общността от допълнение 2 към настоящото приложение. Обаче, за преходен период от две години след влизане в сила на настоящото приложение, тази изключителна защита няма да пречи използването на думата „champagne“ за описване и представяне на определени вина, произхождащи от швейцарския кантон Во, при условие тези вина да не се продават на територията на Общността и потребителят да не бъде подвеждан относно истинския произход на виното“.

52

Клаузата champagne следователно има като единствена последица разрешаването за преходен период от две години на търговията извън общностната територия на определени вина, произхождащи от кантона Во с наименованието „champagne“. Поради това клаузата champagne представлява уговорка за изключителна защита в полза на определени вина, произхождащи от кантона Во, от която защита по силата на член 5, параграфи 1—3 от приложение 7 към Споразумението се ползва наименованието „champagne“, предвидено в общностния списък, намиращ се в допълнение 2 към същото приложение, както впрочем я изразяват първото изречение от посочената клауза и съюзът „обаче“, разположен в началото на второто изречение.

53

При тези обстоятелства е необходимо да се приеме, че отмяната на обжалваното решение в частта, в която то одобрява клаузата champagne, не само че не би донесла никаква полза на жалбоподателите, но дори би била в тяхна вреда, тъй като би отменила преходния период, който то установява в тяхна полза. Поради това жалбоподателите нямат правен интерес да обжалват клаузата champagne и тяхната жалба в това отношение трябва да се отхвърли като недопустима.

54

Следва обаче да се отбележи, че извън стриктното формулиране на исканията на жалбоподателите от изложените от тях правни основания е видно, че те по същество оспорват забраната да търгуват с вина, произхождащи от община Champagne в кантона Во, с наименованието „champagne“, която може да им бъде наложена по силата на Споразумението след изтичането на преходния период от две години, предвиден за клаузата champagne.

55

Следователно макар и да е вярно, както е изложено преди това, че клаузата champagne не представлява правното основание за тази забрана, това не променя факта, че Споразумението, по силата на член 5, параграфи 1—6 от приложение 7 към него, както и на допълнение 2 към това приложение, действително налага на Конфедерация Швейцария да гарантира изключителната защита на общностното наименование „champagne“ и изключва всякаква възможност за изключение поради омонимност в полза на вината, произхождащи от община Champagne в кантона Во. Следва освен това да се отбележи, че клаузата champagne подчертава по изричен начин това обстоятелство в първото си изречение, съгласно което „изключителната защита, предвидена в параграфи 1[—]3 се прилага по отношение наименованието „champagne“ от списъка на Общността от допълнение 2 към настоящото приложение“, като така изрично формулира режима, произтичащ от включването на наименованието „champagne“ в единствения списък на защитените наименования за лозаро-винарските продукти с произход от Общността.

56

В резултат на това жалбата в действителност трябва да се разглежда като насочена срещу режима на изключителна защита на общностното наименование „champagne“, както произтича от член 5, параграфи 1—6 и от допълнение 2 към приложение 7 към Споразумението, и чиято клауза champagne, и по-специално първо изречение от нея, представлява изрично проявление. Необходимо е впрочем да се приеме, че извън техните легитимни възражения относно това дали клаузата champagne има характер на увреждащ акт, от писмените изявления на Съвета и на Комисията следва, че така както са възприели жалбата, според тях състезателното начало не е било засегнато от неточност при посочване от страна на жалбоподателите на увреждащия ги акт.

57

При тези условия Първоинстанционният съд ще разгледа и допустимостта на жалбата, доколкото тя има за предмет отмяната на член 1 от обжалваното решение в частта, в която одобрява режима на изключителна защита на общностното наименование „champagne“, както произтича от член 5, параграфи 1—6 и от допълнение 2 към приложение 7 към Споразумението (наричани по-нататък „обжалваните разпоредби на Споразумението“).

58

Необходимо е в тази връзка да се направи разграничение между това, което се разбира под засягане на жалбоподателите от обжалваните разпоредби на Споразумението на територията на Швейцария, от една страна, или на територията на Общността, от друга страна.

Относно засягането на жалбоподателите от обжалваното решение на територията на Швейцария

— Доводи на страните

59

Съветът изтъква, че Конфедерация Швейцария не е член на Общността и следователно в съответствие с член 299, параграф l ЕО нито едно решение или общностен акт не се прилага спрямо нея. Обжалваното решение не водело до инкорпориране на споразумението в швейцарския правен ред, като се има предвид, че то не произвежда никакви правни последици за последния.

60

Съветът припомня, че по силата на член 26 от Конвенцията за правото на договорите, сключена във Виена на 23 май 1969 г. (наричана по-нататък „Виенската конвенция“), всеки действащ договор е задължителен за страните по него и трябва добросъвестно да се изпълнява, и че по силата на член 29 от посочената конвенция ако от договора не личи друго намерение или не е установено по друг начин, договорът е задължителен за всяка страна по отношение на цялата ѝ територия. Поради това, що се отнася до седемте споразумения, подписани на 21 юни 1999 г. между Конфедерация Швейцария, от една страна, и Европейската общност и държавите-членки, от друга страна, всяка страна била обвързана да зачита и да привежда в изпълнение посочените споразумения и тяхното приложение на швейцарска територия трябвало да се осъществява изцяло от швейцарските власти.

61

В това отношение Съветът отбелязва, че член 16 от Споразумението уточнява, че неговото приложно поле включва, от една страна, територията, на която се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, а от друга страна, територията на Швейцария, и че приложение 7 от същото споразумение уточнява в член 5, параграф 1, че „всяка от страните въвежда подходящи правни мерки за осигуряване на ефективна защита и за предотвратяване на използването на географските означения и традиционните изрази за описание на продукти от сектора на вината, които не са обхванати от въпросните означения или описания“.

62

От това Съветът заключава, че само по силата на швейцарското решение за ратифициране на Споразумението, в съответствие с конституционните разпоредби на Швейцария, посоченото споразумение става приложимо на нейната територия при условията и според изискванията на нейния правен ред. Само швейцарските власти били компетентни и отговорни за приемането на подходящи правни мерки с оглед на прилагането на швейцарската територия на правата и задълженията, предвидени в член 5 от приложение 7 към Споразумението, евентуално приложими към положението на жалбоподателите. Съветът подчертава, че доколкото в Конфедерация Швейцария съществува, както в Общността, монистична система за инкорпориране на международните споразумения, тази държава все пак притежава автономни правила за определяне на степента, до която споразумение, по което тя е страна, предоставя права на частноправните субекти, така че нейните съдилища могат да приемат различни решения от тези на общностните съдилища относно пряката приложимост на разпоредбите на споразуменията, сключени от Общността. Съветът цитира като пример за такава разлика решението на швейцарския федерален съд от 25 януари 1979 г. по дело Bosshard Partners IntertradIng/SunlIght AG.

63

Накрая, съдебната практика, напомнена от жалбоподателите относно въпроса дали разпоредба на споразумение, сключено от Общността с трети страни, трябва да се разглежда като пряко приложима, нямала отношение към настоящото дело, доколкото обжалваното решение не се прилагало към положението на жалбоподателите. Съветът впрочем отбелязва, че евентуалната отмяна от Първоинстанционния съд на обжалваното решение нямало да доведе до недействителност на Споразумението, в съответствие с член 46 от Виенската конвенция, така че швейцарските власти ще продължат да бъдат задължени да го спазват, и че приетите от швейцарските власти мерки за изпълнение на Споразумението щели да останат в сила.

64

Комисията отбелязва, че обжалваното решение има за предмет да ратифицира от името и за сметка на Общността седемте споразумения, подписани на 21 юни 1999 г. с Конфедерация Швейцария, и по този начин да ги направи приложими на територията на Общността.

65

В това отношение от постоянната съдебна практика следвало, че споразумение, сключено от Съвета и/или от Комисията в съответствие с разпоредбите на Договора, представлява, що се отнася до Общността, акт, приет от нейните институции, и че разпоредбите на подобно споразумение от влизането му в сила стават съставна част от общностния правен ред (Решение на Съда от 30 април 1974 г. по дело Haegeman, 181/73, RecueIl, стр. 449, точки 4 и 5 и Решение на Съда от 30 септември 1987 г. по дело DemIrel, 12/86, RecueIl, стр. 3719, точка 7).

66

Следователно актовете на институциите имали по принцип същото приложно поле като учредителния договор, въз основа на който са приети. Така по силата на член 299, параграф 1 от Договора акт, приет от общностна институция, не бил приложим на територията на трета държава и не можел да засяга правата, породени и упражнявани на територията на тази държава, съобразно правната уредба на посочената държава.

67

Обжалваните разпоредби на Споразумението следователно били приложими и можело да бъдат приложени спрямо жалбоподателите само по силата на акта за ратификация, приет от швейцарските власти, с който те официално изразяват своето съгласие да се обвържат със споразумението и задължението си да приемат необходимите мерки за неговото прилагане на своя територия, съобразно членове 14 и 16 от Споразумението.

68

От това Комисията заключава, че обжалваното решение, а именно актът за ратифициране, приет от името и за сметка на Общността, не е приложим на територията на Швейцария и няма за предмет — и не може да има за резултат — да урежда дейността на жалбоподателите в Швейцария, нито следователно да налага каквато и да било забрана спрямо тях. Така евентуалната отмяна на обжалваното решение нямало да има никакви последици за тяхното положение на територията на Швейцария, като то щяло да продължи да бъде уреждано само с решенията на швейцарските власти, така че жалбоподателите нямали правен интерес да обжалват решението.

69

Като встъпила страна Френската република отбелязва, че с обжалваното решение от името на Общността са сключени седемте споразумения, подписани на 21 юни 1999 г. То имало за предмет да ги направи приложими на територията на Общността. От член 299, параграф 1 ЕО следвало, че акт, приет от общностна институция, се прилага само на територията на държавите — членки на Общността, но не и на трети държави. Този акт следователно нямало да бъде приложим на територията на Швейцария, така че правата на жалбоподателите не били засегнати от обжалваното решение. За да станат тези споразумения приложими на територия на Швейцария, всъщност трябвало преди това властите на тази държава да ги ратифицират.

70

Освен това, що се отнася до географските означения, член 5, параграф 1 от приложение 7 към Споразумението уточнявал, че „всяка от страните въвежда подходящи правни мерки за осигуряване на ефективна защита и за предотвратяване на използването на географските означения и традиционните изрази за описание на продукти от сектора на вината, които не са обхванати от въпросните означения или описания“. Следователно само решение на швейцарските власти можело да доведе до засягане на правата и задълженията на жалбоподателите в Швейцария.

71

Жалбоподателите твърдят, че в съответствие със съдебната практика всеки акт на Съвета за сключване на международно споразумение сам по себе си е акт, който може да бъде обжалван на основание член 230 ЕО (Решение на Съда от 9 август 1994 г. по дело Франция/Комисия, C-327/91, RecueIl, стр. I-3641, точка 16 и Решение на Съда от 10 март 1998 г. по дело Германия/Съвет, C-122/95, RecueIl, стр. I-973, точки 41 и 42; Становище на Съда 3/94 от 13 декември 1995 г. (RecueIl, стр. I-4577, точка 22), постановено по силата на член 228 от Договора за ЕО).

72

Те считат, че доводите на Съвета и на Комисията се основават на погрешното предположение, че един общностен акт по естеството си не може да произведе последици извън територията на Общността. В действителност актът, с който Общността сключва споразумение с трета държава, обуславял самото съществуване на въпросното споразумение в международен план. В настоящия случай споразумението следователно станало задължително едва след решението за ратификация на швейцарския федерален съвет от 16 октомври 2000 г., от една страна, и след решението на Съвета от 4 април 2002 г. за одобряване на посоченото споразумение, от друга страна. Следователно било неточно да се твърди, че жалбоподателите са засегнати само от ратификацията на обжалваните разпоредби на Споразумението от страна на Конфедерация Швейцария, доколкото при липса на обжалваното решение жалбоподателите нямало да бъдат лишени от своето право да търгуват с виното, което произвеждат под наименованието „champagne“.

73

В това отношение жалбоподателите подчертават, че обжалваното решение е постановено след ратификацията на Споразумението от Конфедерация Швейцария. Преди приемането на това решение Конфедерация Швейцария следователно не била обвързана от задължението, произтичащо от обжалваните разпоредби на Споразумението, като това задължение щяло да се породи едва след приемането на посоченото решение, което обуславяло влизането в сила на Споразумението. Забраната за жалбоподателите да продължават да ползват общинското наименование „champagne“ произтичала пряко от обжалваното решение.

74

Фактът, че незаконосъобразността на акт се дължи на свързването на два фактора, а именно на решенията за ратификация на Общността и на Конфедерация Швейцария, не означавал, че никой от тези фактори не може да бъде оспорен посредством жалба за отмяна, каквато последица се изтъквала в позицията на Съвета.

75

Съдът впрочем приел допустимостта на жалби за отмяна, подадени срещу актове за одобрение на международни договори, без да прави разлика според техните вътрешни или външни последици (Решение по дело Франция/Комисия, точка 71 по-горе, Решение по дело Германия/Съвет, точка 71 по-горе, Решение на Съда от 10 декември 2002 г. по дело Комисия/Съвет, C-29/99, RecueIl, стр. I-11221 и Решение от 12 декември 2002 г. по дело Комисия/Съвет, C-281/01, RecueIl, стр. I-12049).

76

Наред с това, съгласно тезата на Съвета общностните институции били свободни да нарушават общностните правни норми, по-конкретно основните права, щом като те действали в рамките на тяхната външна компетентност и въпросният акт произвеждал правни последици само на територията на трета държава.

77

Що се отнася до тълкуването на член 299 ЕО от Съвета, според жалбоподателите то не отчита факта, че териториалното приложно поле на общностния правен ред надхвърля съвкупната територия на държавите-членки и се простира до всички пространства, в които държава-членка действа на каквото и да било основание в полето на правомощията, предоставени на Общността. Така Общността била компетентна да санкционира картели или да забрани концентрации извън Общността (Решение на Съда от 27 септември 1988 г. по дело Ahlström OsakeyhtIö и др./Комисия, 89/85, 104/85, 114/85, 116/85, 117/85 и 125/85—129/85, RecueIl, стр. 5193, Решение на Съда от 28 април 1998 г. по дело JavIco, C-306/96, RecueIl, стр. I-1983 и Решение по дело Gencor/Комисия, точка 39 по-горе).

78

Следователно в случая от текста на клаузата champagne недвусмислено произтичало, че тя цели да произведе последици както на територията на Общността, така и на територията на Швейцария. Всъщност тя забранявала използването, на територията на последната, на наименованието „champagne“, въпреки че по силата на швейцарското право то е запазено за лозарите от община Champagne в кантона Во. В това отношение жалбоподателите изтъкват, че договорът между Френската република и Конфедерация Швейцария за защита на указанията за произход, наименованията за произход и други географски наименования, подписан в Берн на 14 май 1974 г. (наричан по-нататък „френско-швейцарският договор“), разрешавал, по силата на изключението поради омонимност, предвидено в член 2, параграф 3 от него, употребата на посоченото наименование за вината, произхождащи от Champagne в кантона Во. Същото обстоятелство освен това не било оспорено от производителите от община Champagne.

79

Освен това член 46 от Виенската конвенция, изтъкнат от Съвета в подкрепа на неговите доводи, предвиждал само че държавата няма право да се позовава на обстоятелството, че нейното съгласие да се обвърже с договор е опорочено, тъй като е било изразено в нарушение на една или друга разпоредба на нейното вътрешно право относно компетентността да сключва договори. Тази хипотеза обаче не се отнасяла по никакъв начин до настоящото положение, при което било нарушено основно право. Във всеки случай член 46 от посочената конвенция се отнасял за случая, в който нарушението е явно, какъвто бил случаят по настоящото дело, тъй като обжалваните разпоредби на Споразумението представлявали явно и тежко нарушение на правото на собственост и на правото на свободно осъществяване на икономическа дейност на жалбоподателите. Наред с това отмяната на обжалваното решение щяла да обезсили обжалваните разпоредби от Споразумението и повече нямало да е необходимо за страните по споразумението да ги прилагат, в съответствие с член 60 и сл. от Виенската конвенция.

80

Накрая, що се отнася до доводите на Съвета относно твърдяната липса на пряко засягане на жалбоподателите от обжалваните разпоредби на Споразумението, жалбоподателите напомнят, че според съдебната практика на Съда и на Първоинстанционния съд жалбоподателят е пряко засегнат, ако приетият общностен акт има непосредствени последици по отношение на него, без да е необходима последваща намеса, предприета по усмотрение на национален или общностен орган. Въпреки това приемането на акт с чисто изпълнителен характер не можел да прекъсне пряката връзка между общностния акт и жалбоподателя (Решение на Съда от 13 май 1971 г. по дело InternatIonal FruIt Company и др./Комисия, 41/70—44/70, RecueIl, стр. 411).

81

От постоянната съдебна практика следвало и че условието за това частноправен субект да е пряко засегнат от обжалваната общностна мярка изисквало тя да има преки последици върху неговото правно положение и да не оставя никакво право на преценка на адресатите на тази мярка, натоварени с нейното привеждане в изпълнение, което е изцяло автоматично и произтича от общностната правна уредба, без да се прилагат други опосредстващи правила (Решение на Съда от 5 май 1998 г. по дело Dreyfus/Комисия, C-386/96 P, RecueIl, стр. I-2309, точка 43).

82

Жалбоподателите отбелязват също така, че в случаите, в които една мярка оставя действително голяма свобода на действие на държавите, натоварени с нейното транспониране във вътрешното си право, само приетите разпоредби за изпълнение можели да засегнат положението на страните.

83

В настоящия случай обаче това не било така, тъй като клаузата champagne била ясна, точна и изразена еднозначно, като не оставяла никакво право на преценка при приемането на мерките, необходими за осигуряване на привеждането в изпълнение и ефикасното прилагане на обжалваните разпоредби на Споразумението. Съветът и Комисията настоявали и че по силата на член 14 от Споразумението Конфедерация Швейцария е обвързана да предприеме всички стъпки, общи или конкретни, за да се осигури изпълнението на Споразумението, за да не бъде ангажирана отговорността ѝ в международен план.

84

По-нататък, нарушението на общностното право произтичало не от евентуалното поведение на Швейцария, а от обжалваните разпоредби на Споразумението, които я задължавали да приеме необходимите мерки, за да осигури доброто му изпълнение, аналогично на положението, предмет на Решение на Съда от 5 ноември 2002 г. по дело Комисия/Германия (C-476/98, RecueIl, стр. I-9855).

85

Освен това жалбоподателите считат, че обжалваното решение произвежда правни последици по отношение на тях и че Първоинстанционният съд е компетентен да разгледа жалбата, като международният нормативен контекст няма значение в това отношение, и както подчертал Съдът, упражняването на компетентността, предоставена на Общността в международната област, не се изключвала от съдебния контрол, предвиден в член 230 ЕО (Решение по дело Франция/Комисия, точка 71 по-горе, Решение по дело Германия/Съвет, точка 71 по-горе).

— Съображения на Първоинстанционния съд

86

В самото начало следва да се напомни, че за да бъде допустима жалба, подадена на основание член 230, първа алинея ЕО, обжалваният акт трябва да бъде акт на институция, произвеждащ задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателя, като внесат съществена промяна в правното му положение (Решение на Съда от по дело Франция и др./Комисия, C-68/94 и C-30/95, RecueIl, стр. I-1375, точка 62, Решение на Първоинстанционния съд от 4 март 1999 г. по дело AssIcurazIonI GeneralI и UnIcredIto/Комисия, T-87/96, RecueIl, стр. II-203, точка 37; вж. в този смисъл и Решение на Съда от 31 март 1971 г. по дело Комисия/Съвет, известно като „AETR“, 22/70, RecueIl, стр. 263 и Решение по дело Франция/Комисия, точка 71 по-горе, точка 14).

87

Ако споразумение между Общността, от една страна, и трета държава или международна организация, от друга страна, като инструмент за изразяване на съвместната воля на тези субекти, не следва да се разглежда като акт на институциите и поради това не може да бъде предмет на жалба на основание член 230 ЕО, то според постоянната съдебна практика актът, с който компетентната общностна институция е възнамерявала да сключи въпросното споразумение, е акт на институциите по смисъла на същия член и поради това може да бъде предмет на жалба за отмяна (вж. в този смисъл Решение по дело Франция/Комисия, точка 71 по-горе, точка 17, Становище 3/94, точка 71 по-горе, точка 22 и Решение по дело Германия/Съвет, точка 71 по-горе, точка 42).

88

В резултат на това жалбата на жалбоподателите може да има за предмет само отмяната на обжалваното решение и е допустима само доколкото това решение съдържа задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателите, като внесат съществена промяна в правното им положение.

89

В това отношение следва да се припомни, че принципът за суверенитет на държавите-членки, изразен в член 2, параграф 1 от Устава на Обединените нации, предполага, че по принцип всяка държава-членка е компетентна да законодателства на своята територия и съответно че държавата по принцип може едностранно да налага задължителни норми само на своята територия. По същия начин, що се отнася до Общността, следва да се подчертае, че според член 299 ЕО и според специалните правила относно определени територии, които тази разпоредба изброява, Договорът за ЕО се прилага само на територията на държавите-членки.

90

В резултат на това акт на институциите, приет в приложение на Договора, като едностранен акт на Общността, не може да породи права и задължения извън така определената територия. Поради това обжалваното решение може да има приложно поле само на посочената територия и е лишено от всякакви правни последици на територията на Швейцария. Само Споразумението, което съобразно изложеното по-горе не може да бъде обжалвано, може да произведе правни последици на територията на Швейцария според специфичните изисквания на правния ред на тази държава и едва след като е било ратифицирано съгласно приложимите за това процедури.

91

Така следва да се приеме, че обжалваното решение, прието от Съвета и Комисията от името и за сметка на Общността, не изменя правното положение на жалбоподателите на територията на Швейцария, като това положение се урежда единствено от разпоредбите, приети от тази държава при упражняване на нейната суверенна компетентност. Твърдените вредоносни последици, които Споразумението произвежда на територията на Швейцария по отношение на жалбоподателите, всъщност са причинени единствено от обстоятелството, че като е решила суверенно да ратифицира посоченото споразумение, Конфедерация Швейцария се е съгласила да бъде обвързана от него и в съответствие с член 14 от това споразумение се е задължила да предприеме подходящите мерки за осигуряване на изпълнението на произтичащите от това задължения, сред които са и произтичащите от обжалваните разпоредби на Споразумението.

92

Това впрочем е в съответствие с член 16 от Споразумението, който предвижда, че то се прилага, от една страна, на териториите, към които се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, и при условията, установени в този договор, и от друга страна, на територията на Швейцария, като член 16 се чете във връзка с член 17, параграф 1, първо изречение от Споразумението, съгласно който то се ратифицира или одобрява от страните според съответните им процедури.

93

Фактът, че в изпълнение на формалния механизъм за влизане в сила, предвиден в член 17, параграф 1, второ изречение от Споразумението, съгласно който то влиза в сила на първия ден от втория месец след окончателното нотифициране за депозирането на документите за ратифициране или одобряване на седемте секторни споразумения, обжалваното решение е влязло в сила, сам по себе си не може да има каквито и да било последици за изразения по-горе общ принцип, съгласно който само държавата е компетентна по принцип да налага едностранно задължителни норми на своя територия. Все пак макар че следва да се отбележи, че по силата на член 17 от Споразумението отмяната на обжалваното решение може да доведе до спиране на действието му, необходимо е да се приеме, от една страна, че такъв би бил и случаят на отмяна на решението за ратификация на споразумението от Конфедерация Швейцария, и най-вече, от друга страна, че тази възможност е просто последица от процедурните и формалните условия за влизане в сила на Споразумението и очевидно не може да доведе до заключението, че приложното поле на обжалваното решение се простира на територията на Швейцария.

94

Накрая, ако наистина е прието, че упражняването на компетентността, предоставена на институциите на Общността в международната област, не може да се изключи от съдебния контрол за законосъобразност, предвиден от член 230 ЕО (Решение по дело Франция/Комисия, точка 71 по-горе, точка 16), следва да се подчертае, че в настоящия случай приемането на жалбата за допустима, доколкото тя е свързана с последиците на обжалваните разпоредби на Споразумението на територията на Швейцария, би довело до това общностният съд да се произнесе по законосъобразността, с оглед на общностното право, на права, предоставени на трета държава, или на задължения, поети от нея, произтичащи от международно споразумение, за което тя свободно и суверенно се е съгласила при осъществяване на своите външни отношения. Такъв контрол се намира явно извън сферата на компетентност на Първоинстанционния съд, определена от Договора за ЕО.

95

От гореизложеното следва, че обжалваното решение няма никакви задължителни правни последици, които могат да изменят правното положение на жалбоподателите на територията на Швейцария, и поради това не представлява акт, който може да бъде обжалван на основание член 230 EО. Ето защо доводите на жалбоподателите, целящи да покажат, че те са пряко засегнати от това решение по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО, трябва да бъдат отхвърлени като напълно лишени от относимост, тъй като този въпрос предпоставя предварително, че обжалваният акт съдържа задължителни правни последици за тях.

96

Следователно настоящата жалба трябва да се отхвърли като недопустима, доколкото цели отмяна на обжалваното решение, що се отнася до територията на Швейцария.

Относно засягането на жалбоподателите от обжалваното решение на територията на Общността

— Доводи на страните

97

Съветът поддържа, че виното, произхождащо от френския регион Champagne, се ползва от изключителна защита в Общността като качествено вино, произхождащо от определен район — нещо, което обжалваните разпоредби на Споразумението не изменят по какъвто и да е начин.

98

В своята писмена защита Съветът добавя в отговор на писмените въпроси на Първоинстанционния съд, че по силата на член 36 от Регламент № 753/2002, който предвижда условията, при които наименованието на географско указание може да фигурира върху етикета на вино, внасяно в Общността, такова географско указание не трябва да води до объркване с географските указания, използвани за описание на качествено вино от определен район, трапезно вино или друго вносно вино, фигуриращо в списъците на споразуменията, сключени между трети страни и Общността.

99

В настоящия случай Съветът счита, че изключението поради омонимност, предвидено в член 36, параграф 3, втора алинея от Регламент № 753/2002, не може да се прилага за вината с произход от община Champagne в кантона Во, предвид очевидния риск от объркване, който можела да породи тази омонимност по отношение на потребителите. Наред с това много високите статут и репутация на контролираното френско наименование за произход правели особено несправедливо споделянето на такова наименование, въпреки изискванията на тази разпоредба.

100

Наред с това Съветът отбелязва, че никое географско указание на трета държава не е било обект на разрешение, на основание посочения член 36, параграф 3, за да може да бъде използвано на територията на Общността. Приложение VI от Регламент № 753/2002, което посочва географски указания и традиционни наименования, ползващи се от изключението поради омонимност, в действителност било непопълнено. Така швейцарското географско указание „champagne“ по никакъв начин не се ползвало от изключението поради омонимност, предвидено в този регламент, като така на жалбоподателите не било разрешено да търгуват с вина с произход от община Champagne, които носят посоченото наименование.

101

Поради това Съветът поддържа, че както преди, така и след Споразумението предоставяната защита, както и правилата за употреба в Общността на контролираното наименование за произход „champagne“, се уреждат с Регламент №°1493/1999 и Регламент № 753/2002. Освен това, макар тези регламенти да уреждали възможността за жалбоподателите да използват наименованието „champagne“ за вината с произход от община Champagne в кантона Во, тази възможност не била изменена от Споразумението, което не предвиждало правила за защитата, която да се предостави от всяка страна за нейните географски указания на територията ѝ. Ето защо обжалваното решение не въвеждало никаква нова разпоредба относно търговията на общностната територия с вина, внесени от Швейцария, носещи наименованието „champagne“, поради което посоченото решение не засягало пряко жалбоподателите.

102

Това заключение не се обезсилвало от френско-швейцарския договор, който признава само едно наименование „champagne“, а именно това, което описва пенливите вина, произхождащи от френския регион Champagne. В действителност член 2, трета алинея от посочения договор установявал дерогация на задълженията, предвидени в първа алинея, която гласи следното:

„Ако едно от наименованията, защитени съгласно алинея първа съответства на име на район или на място, разположено извън територията на Френската република, първа алинея не изключва възможността наименованието да се използва за продукти или стоки, произведени в този район или на това място. Независимо от това, с протокол могат да бъдат приети допълнителни предписания.“

103

Следователно тази разпоредба имала за резултат да разреши на Конфедерация Швейцария да дерогира задължението, предвидено в първа алинея, според която наименованието „champagne“ е запазено „на територията на Конфедерация Швейцария за френски продукти или стоки“. Тази разпоредба обаче нямала за предмет да определи защитата, която да се предостави на наименованието „champagne“ на територията на Франция и следователно нямала отражение върху лозаро-винарското законодателство на Общността, което пазело това контролирано наименование за произход на територията на Общността за определени вина от френския район Champagne.

104

От друга страна, в отговор на писмените въпроси на Първоинстанционния съд Съветът подчертава, че жалбоподателите не доказали надлежно, че наименованието „champagne“ било запазено като контролирано наименование за произход по силата на швейцарското право.

105

Всъщност наредбата на швейцарския федерален съвет от 7 декември 1998 г. относно лозарството и вноса на вино съдържала три вида наименования: наименование за произход, контролирано наименование за произход и указание за произход. По силата на този подзаконов акт наименованието за произход било запазено за вина от грозде, набрано във въпросната географска област, които имали естествено минимално съдържание на захар. Обратно, контролираното наименование за произход отговаряло освен на посоченото съдържание на захар, предвидено за наименованието за произход, и на „допълнителни изисквания, предвидени от кантона“, които трябва да се свързват поне с „определяне на зоните на производство […], на лозовите сортове […], методите за обработка […], естественото съдържание на захар […], максималния добив на единица площ […], методите за винопроизводство [и] органолептичния анализ и проверка“.

106

Съветът отбелязва, че в съответствие с член 16 от Постановление от 19 юни 1985 г. относно наименованията за произход на вината от кантона Во (наричано по-нататък „Постановление относно наименованията за произход на вината от кантона Во“) „виното, произведено от грозде, набрано на територията на една община, може да носи наименованието на тази община“. Това право обаче било в противоречие с наредбата на швейцарския федерален съвет от 7 декември 1998 г. относно лозарството и вноса на вино, приета след това постановление, която запазва контролираните наименования за произход за вината, които отговарят на по-строги условия за качество, отколкото простото условие, свързано с общинските наименования, съдържащо изискване 51 % от виното да е било произведено от грозде, набрано на територията на въпросната община.

107

Съветът добавя, че в съответствие с член 3 от Постановление от 28 юни 1995 г. относно контролираните наименования за произход на вината от кантона Во указанията за произход на вината от кантона Во са запазени единствено за вината с контролирано наименование за произход и че под контролирано наименование за произход се разбират традиционните географски или негеографски наименования на вината от категория 1, по смисъла на разпоредбите на членове 1—4 от Постановлението от 26 март 1993 г. относно качеството на вината от кантона Во.

108

В това отношение Съветът отбелязва, че съгласно член 1 от Постановление от 26 март 1993 г. относно качеството на вината от кантона Во само вината от гроздобер, достигнали определено естествено минимално съдържание на захар и определени по сорт и наименование, могат да носят наименование за произход на лозарски район, място на производство или подразделение на място на производство (община, лозе, замък, абатство, имение, кадастрално наименование или име на местност). Съветът обаче подчертава, че ако наименованието „BonvIllars“ присъства в списъка на наименованията, то не такъв е случаят със „champagne“.

109

Съветът счита също, че наименованието „champagne“ не е нито контролирано наименование за произход, нито наименование за произход, а само географско указание, което няма никаква връзка с качеството или репутацията. Това наименование съгласно швейцарското право в действителност предполагало само съществуването на чисто географско изискване, а именно поне 51 % от виното да се произвежда от грозде, набрано в община Champagne.

110

Това тълкуване било потвърдено от Постановление на кантона Во от 16 юли 1993 г. относно ограничаването на производството и официалния контрол на гроздобера. Съветът отбелязва, че съгласно член 1 от това постановление кантоналният регистър на лозята описва лозарските парцели на всеки собственик, който според член 3 от това постановление трябва да посочи наименованието, по смисъла на постановлението относно наименованията за произход на вината от кантона Во. Представеният от жалбоподателите кантонален регистър на лозята обаче ясно сочел, че наименованието, от което се ползват всички жалбоподатели, е „BonvIllars“.

111

Комисията поддържа, че използването на наименованието „champagne“ на общностната територия е отдавна запазено за вината, произхождащи от френския регион Champagne, което обжалваните разпоредби от Споразумението не изменяли по никакъв начин.

112

В отговор на писмените въпроси на Първоинстанционния съд Комисията изтъква, че изключението поради омонимност, предвидено в член 29, параграф 3, последна алинея от Регламент № 2392/89, в сила до 1 август 2003 г., можело да бъде предоставено с решение на Комисията след искане за дерогация на разпоредбите на параграф 2 от същия член. Такова искане обаче не било направено относно вината, произхождащи от община Champagne във Швейцария.

113

По-нататък, изключението поради омонимност, предвидено в член 36, параграф 3, втора алинея от Регламент № 753/2002, в сила от 1 август 2003 г., можело да се прилага само при условие че въпросното географско указание е признато и защитено като такова от трета държава в съответствие с член 24, параграф 9 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост от 15 април 1994 г. (ОВ L 336, стр. 214, наричано по-нататък „ТРИПС“), според който „от това споразумение не произтича задължение да бъдат закриляни географските означения, които не се закрилят или са престанали да бъдат закриляни в страната на произхода си или които са престанали да бъдат използвани в тази страна“.

114

Така след като Конфедерация Швейцария не била възнамерявала да защити географското указание „champagne“ в кантона Во в рамките на Споразумението, изключението поради омонимност, предвидено в Регламент № 753/2002, не било приложимо. Освен това, тъй като приложение VI към посочения регламент, което посочва наименованията и практическите условия за омонимните географски указания на трети страни, било непопълнено, до момента не била подадена нито една молба във връзка с омонимност.

115

Впрочем в отговор на писмен въпрос на Първоинстанционния съд относно съществуването на общинското контролирано наименование за произход в полза на община Champagne Комисията посочва, че от Постановлението относно наименованията за произход на вината от кантона Во следва, че наименованието „champagne“ е било само указание за произход, което по никакъв начин не поражда право на индустриална и търговска собственост при липса на признаване и установяване, в приложимата швейцарска уредба, на характерните качества на вината, произвеждани на територията на тази община.

116

Накрая Комисията отбелязва, че жалбоподателите сами признават, че никога не са търгували на общностна територия с виното, което произвеждат под наименованието „champagne“, но изнасят около хиляда бутилки годишно в Общността под наименованието „arquebuse“, което показва, че изключението поради омонимност, предвидено в общностната уредба, никога не се е прилагало по отношение на тях.

117

Комисията обобщава от гореизложеното, че обжалваният акт не изменя правното положение на жалбоподателите на общностната територия, така че те нямат правен интерес да обжалват посочения акт.

118

Като встъпила по делото страна Френската република изтъква, че френското вино от Champagne е защитено в Общността като качествено вино, произведено в определен район, и се ползва в това отношение от изключителността на наименованието „champagne“. Следователно обжалваният акт не засягал пряко правното положение на жалбоподателите, като жалбата била недопустима.

119

По-нататък, Френската република счита, че по силата на приложимата швейцарска уредба посочването на общината наподобява указването по конкретен начин на произхода на виното от мястото на производство, представляващо отделно образувание, и че такова посочване не може да се приравни на наименование за произход. Всъщност наименованието за произход предполагало, че е налице съвкупност от определени условия относно характеристиките на продукта, които съществували относно наименованието „BonvIllars“, но не и за община Champagne. Френската република отбелязва в това отношение, че в обратната хипотеза тази община е щяла да бъде обект на специално посочване в Постановлението относно наименованията за произход на вината от кантона Во, но случаят не бил такъв. Така тя счита, че съществуването на контролирано наименование за произход „champagne“, защитено от швейцарското право, не е било доказано.

120

Жалбоподателите оспорват твърдението на Съвета, Комисията и Френската република, според което тяхното правно положение на територията на Общността не се изменя от обжалваните разпоредби на Споразумението. Те изтъкват в това отношение, че ако наименованието „champagne“ представлява контролирано наименование за произход по смисъла на общностното право, то това обстоятелство не е попречило на продажбата в Общността на виното от община Во, което те произвеждат. Като се основават на писма на представителя на производителите от Champagne, жалбоподателите освен това поддържат, че последните не се противопоставят на търговията с вино, произведено на територията на община Champagne в кантона Во с наименованието „champagne“.

121

В отговор на писмен въпрос на Първоинстанционния съд жалбоподателите уточняват, че след проверка се е установило, че посоченият в жалбата износ към Белгия на около 1000 бутилки произведено в община Champagne вино годишно се извършвал не под наименованието „champagne“, а под наименованието „arquebuse“.

122

Независимо от това жалбоподателите отбелязват, че по силата на член 26, параграф 1 и на член 29 от Регламент № 2392/89 в случай на омонимност наименованието на вино, произхождащо от трета страна, може да се използва, когато в тази страна то се използва за вино в съответствие с древни и утвърдени обичаи и при условие че неговата употреба е регламентирана от тази страна, какъвто очевидно е настоящият случай. Обстоятелството, че член 29, параграф 3 от този регламент предвижда приемането на решения за дерогация, за да се ползва изключение поради омонимност, в случая било без значение, тъй като член 2, трета алинея от френско-швейцарския договор предоставял изключение поради омонимност по право. От тази разпоредба следвало, че ако едно от защитените според първа алинея от нея наименования съответства на името на район или местност, разположен извън територията на Френската република, то тази защита не изключва използването на наименованието за продукти или стоки, произведени в този район или тази местност. Това се потвърждавало и от становището на ConseIl d’État на кантона Во от 22 декември 2003 г.

123

Що се отнася до Регламент № 753/2002, жалбоподателите подчертават, че член 36 от него предвижда също така, че определени указания, омоними на географски указания, използвани за описание на качествено вино от определен район, могат да бъдат използвани при спазване на практически условия, които гарантират, че те ще бъдат разграничени едни от други, предвид необходимостта да се осигури равнопоставено третиране на съответните производители и да се предотврати въвеждането в заблуждение на потребителите. Следователно било безспорно, че наименованието „champagne“ за вината, произведени от жалбоподателите, представлява географско означение по смисъла на член 22 от ТРИПС, към който препраща член 3 от приложение 7 към Споразумението. Освен това употребата на това наименование от жалбоподателите отговаряла на условията, предвидени в член 36 от Регламент № 753/2002, така че посоченото наименование се ползвало от изключение поради омонимност. Без значение било в това отношение, че в приложение VI от този регламент не се споменава никакво наименование, като се има предвид, че всяко друго тълкуване напълно би обезсмислило член 36 от този регламент и би нарушило задълженията на Общността, произтичащи от член 23, параграф 3 от ТРИПС. Във всеки случай Регламент № 753/2002 се прилагал едва от 1 януари 2003 г., тоест след влизане в сила на Споразумението. Тъй като то не допускало изключението поради омонимност за вината от община Champagne, от Конфедерация Швейцария не можело да се изисква тя да поиска да се ползва от това изключение в рамките на Регламент № 753/2002.

124

Що се отнася до защитата на наименованието „champagne“ в съответствие с приложимото швейцарско право, жалбоподателите изтъкват, че съгласно член 16 от Постановление от 28 юни 1995 г. относно контролираните наименования за произход на вината от кантона Во виното, произведено на територията на една община, може да носи наименованието на тази община.

125

Те изтъкват в това отношение, че кантон Во включва шест лозарски района. Техният географски обхват бил определен в член 2 от посочения регламент, който уточнявал, че районът на BonvIllars включва всички лозарски общини от област Grandson, както и общините Montagny и Valuyres-sous-Montagny от област Yverdon. В тези шест района имало 26 места на производство, включващи 148 лозарски общини. В съответствие с членове 13—15 от същия регламент три от тези райони представлявали, всеки поотделно, едно място на производство. Що се отнася до тези три района, представляващи едно място на производство, сред които е район BonvIllars, не можело да има съмнения относно принадлежността към едно или друго място на производство на общините, разположени на тяхната територия, поради идентичността на лозарския район и мястото на производство. Това обяснявало защо Постановлението от 28 юни 1995 г. относно контролираните наименования за произход на вината от кантона Во не споменава изрично тези общини. В изпълнение на член 16 от посоченото постановление винопроизводителите от тези общини все пак имали право да използват наименованието на тези общини като наименование за своите продукти.

126

Жалбоподателите подчертават, че ConseIl d’État на кантона Во потвърждава в две становища, на 8 януари и на 22 декември 2003 г., че в съответствие с швейцарското право наименованието „champagne“ представлява контролирано общинско наименование за произход. В това отношение жалбоподателите считат, че във всеки случай не е относимо твърдението на Съвета, според което швейцарското наименование „champagne“ не представлява контролирано наименование за произход, а само наименование за произход. Всъщност след като посоченото наименование представлявало специфично право на жалбоподателите, за целите на прилагането на изключението поради омонимност, предвидено от Регламент № 2392/1989 и от Регламент № 753/2002, било без значение да се знае дали по силата на швейцарското право рангът му е по-висш, по-нисш или равен на този на френското наименование „champagne“.

— Съображения на Първоинстанционния съд

127

Съветът и Комисията, подпомагани от Френската република, по същество изтъкват, че предоставената по силата на общностното право защита на вината, произведени във френския район Champagne, забранява на жалбоподателите да търгуват със своето вино под наименованието „champagne“ на общностна територия. Поради това обжалваните разпоредби на Споразумението не изменят правното положение на жалбоподателите на тяхната територия.

128

В това отношение следва да се напомни, че съобразно съдебната практика, посочена в точка 86 по-горе, жалбоподателят може да подаде жалба по член 230 ЕО само при условие, че обжалваният акт произвежда задължителни правни последици, които могат да засегнат неговите интереси, като внесат съществена промяна в неговото правно положение.

129

Необходимо е също да се определи дали, както претендират Съветът, Комисията и Френската република, преди влизането в сила на обжалваните разпоредби на Споразумението по силата на приложимото общностно право за жалбоподателите е имало пречка да търгуват в Общността с виното, което произвеждат под наименованието „champagne“, така че оспорваните разпоредби на Споразумението да не са внесли съществена промяна в тяхното правно положение.

130

В тази насока следва да се отбележи, както е изложено в точки 4—6 по-горе, че към датата на подаването на жалбата, 10 юли 2002 г., действащият регламент, приложим спрямо положението на жалбоподателите, е бил Регламент № 2392/89.

131

Съгласно член 29, параграф 2 от този регламент за описание на вносно вино наименованието на географска единица, използвано за описание на трапезно вино, на качествено вино, произведено в определен район или на определен район в Общността, не може да бъде използвано нито на езика на страната производител, в която е разположена тази единица или този район, нито на друг език.

132

Както обаче беше изложено в точка 1 по-горе, при подаването на жалбата вината, произведени във френския район Champagne под контролираното наименование за произход „champagne“, се ползват в Общността от наименованието „качествено вино, произведено в определен район“, което жалбоподателите впрочем не оспорват.

133

В резултат на това в съответствие с член 29, параграф 2 от Регламент № 2392/89 при подаването на жалбата наименованието „champagne“ по принцип не може да бъде използвано за описание на вносно вино, и по-конкретно на вино, произведено в община Champagne в кантона Во.

134

Следва освен това да се отбележи, че в съответствие с член 29, параграф 3 от Регламент № 2392/89 дерогации на параграф 2 от същия член могат да бъдат предвидени, когато съществува идентичност между географското наименование на вино, произведено в Общността, и това на географска единица, разположена в трета страна, когато в последната това име се използва за вино по силата на древни и утвърдени обичаи, и при условие че неговата употреба е регламентирана от тази страна.

135

Следователно изключението поради омонимност, предвидено от тази разпоредба, се прилага не по право, а след изрично решение за дерогация. В това отношение в отговор на писмен въпрос на Първоинстанционния съд Комисията сочи, от една страна, че такова решение трябва да бъде предшествано от искане в този смисъл, и от друга страна, че никакво искане за дерогация не е било подадено относно вината, произхождащи от територията на община Champagne в кантона Во.

136

Необходимо е освен това да се приеме, че ако първоначално жалбоподателите претендират, че никога не са имали трудност по силата на приложимото общностно право да продават своето вино под наименованието „champagne“ в Общността, те следователно нито оспорват факта, че изключението поради омонимност, предвидено в Регламент № 2392/89, изисква приемането на решение за дерогация, нито претендират, че е приемано каквото и да е решение в това отношение или че е подадено искане за дерогация относно вината, произведени на територията на община Champagne в кантона Во.

137

Освен това, макар първоначално да потвърждават, че годишно продават в Белгия приблизително хиляда бутилки под наименованието „champagne“, след проверка жалбоподателите уточняват в отговор на писмен въпрос на Първоинстанционния съд, че тези бутилки в действителност са продавани под наименованието „arquebuse“. Жалбоподателите освен това не представят доказателство за друг износ на своите продукти в Общността, под наименованието „champagne“ или под друго наименование.

138

Освен че от изложеното дотук произтича, че доводите на жалбоподателите изглеждат объркани, дори противоречиви, следва да се приеме, че те не са били в състояние да оспорят твърдението на Комисията, според което към датата на подаването на жалбата виното, произведено на територията на община Champagne в кантона Во, не се ползвало от никакво решение за дерогация на забраната, предвидена в член 29, параграф 2 от Регламент № 2392/89, като по този начин за жалбоподателите е имало юридическа пречка да продават своите продукти под наименованието „champagne“. Впрочем съгласно проверките, извършени от самите жалбоподатели, и обратно на техните първоначални твърдения, изглежда, че те фактически не са продавали своите вина под наименованието „champagne“ в Общността.

139

В резултат на това, ако в съответствие с изложеното в точки 41—49 по-горе обжалваните разпоредби на Споразумението гарантират изключителното право, на общностна територия, върху наименованието „champagne“ в полза на определени вина, произведени във френския район Champagne, като така се забранява търговията на същата територия с определени вина от кантона Во, произведени на територията на община Champagne под това наименование, то следва да се приеме, че по отношение на жалбоподателите това правно положение вече е съществувало при влизането в сила на Споразумението на 1 юни 2002 г., както и при подаването на жалбата на 10 юли 2002 г.

140

Що се отнася до Регламент № 753/2002, без дори да е необходимо да се определя дали с оглед на обстоятелството, че макар да е бил приложим едва от 1 август 2003 г., т.е. след подаването на жалбата, този регламент е влязъл в сила на 11 май 2002 г., т.е. преди подаването на жалбата, жалбоподателите могат да обосноват правен интерес, като се позоват на правното положение, произтичащо от приложението на този регламент, следва да се отбележи, че във всеки случай по силата на посочения регламент те също не се ползват от правото да продават в Общността виното, което произвеждат на територията на община Champagne в кантона Во под наименованието „champagne“.

141

Следва да се напомни, че в съответствие с член 36, параграф 1 от Регламент № 753/2002 „наименованието на географската област […] може да фигурира върху етикета на вносното вино […] от трета страна, която е членка на Световната търговска организация, при условие че то служи за идентифициране на виното като произхождащо от територията на трета страна или от район, или от местност в тази трета страна, в случаите когато дадено качество, репутация или друга характеристика на продукта се дължат основно на този географски произход“ [неофициален превод].

142

Съгласно член 36, параграф 3 от Регламент № 753/2002 „[г]еографските указания, посочени в параграфи 1 и 2, не трябва да водят до объркване с географските указания, използвани за обозначаване на качествено вино от определен район“. Тази разпоредба предвижда обаче следното изключение поради омонимност:

„[н]якои географски указания от третите страни, посочени в първата алинея, омоними на географски указания, използвани за обозначаване на качествено вино от определен район. […], могат да бъдат използвани при спазване на практически условия, които гарантират, че те ще бъдат разграничени едни от други, предвид необходимостта да се осигури равнопоставено третиране на съответните производители и да се предотврати въвеждането в заблуждение на потребителите.

[…]

Тези указания, наименования и практическите условия са посочени в приложение VI.“ [неофициален превод]

143

Така горепосоченото изключение поради омонимност не се прилага по право, а зависи от вписване в приложение VI от Регламент № 753/2002, както на географските указания на трети страни, омоними на географски указания, използвани за описание на качествено вино, произведено в определен район, които могат да се ползват от него, така и на практическите условия, гарантиращи, че тези географски указания се разграничават едни от други.

144

Както обаче отбелязват Съветът и Комисията, следва да се отбележи, че приложение VI от Регламент № 753/2002 е празно към настоящия момент и следователно не споменава наименованието „champagne“ сред географските указания на трети страни, които могат да се ползват от изключението поради омонимност.

145

В резултат на това във всеки случай разпоредбите на Регламент № 753/2002 също не позволяват на жалбоподателите да продават виното, което произвеждат, под наименованието „champagne“.

146

Следва освен това да се посочи, че в съответствие с член 36, параграф 5 от този регламент, изменен с Регламент № 316/2004, приложим от 1 февруари 2004 г., географското указание на трета страна „може да се използва върху етикета на вносно вино, дори ако само 85 % от въпросното вино е получено от грозде, брано в производствената област, чието име носи виното“. По-нататък, от тази формулировка и от структурата на член 36, параграф 1 от Регламент № 753/2002 имплицитно следва, че преди изменението, въведено с Регламент № 316/2004, което позволява дори ако само 85 % от вината са получени от грозде, брано в производствената област, чието име носи виното, те да използват географското указание, съответстващо на тази област, едно географско указание може да присъства на етикета на вносно вино само при условие че това вино е получено изцяло от грозде с произход от географската област, чието име носи.

147

Макар обаче в отговор на писмен въпрос на Първоинстанционния съд жалбоподателите да са потвърдили, че според член 16 от Постановлението относно наименованията за произход на вината от кантона Во наименованието „champagne“ било признато и защитавано за вината, произхождащи от територията на тази община, необходимо е да се приеме, че от цялостния прочит на тази разпоредба е видно, че съгласно втора алинея от нея „право на общинско наименование има и виното, произведено в по-голямата си част (най-малко 51 %) от грозде, набрано в тази община, а останалата част в мястото на производство, към което тя принадлежи“.

148

Така, без дори да е необходимо да се произнася относно точното естество и квалификация на наименованието „champagne“, следва да се приеме, че това наименование е признато от швейцарското право на вината, произхождащи преимуществено от територията на община Champagne в кантона Во, така че не отговаря на условието, съдържащо се имплицитно в член 36, параграф 5 от Регламент № 753/2002, изменен, съгласно което само вината, най-малко 85 % от които са получени от грозде, брано в производствената област, чието име носят, т.е. в настоящия случай от територията на община Champagne в кантона Во, могат да бъдат продавани с географското указание на тази производствена област. A fortIorI, това наименование не би могло да се разглежда и като описващо вината, произхождащи изцяло от грозде, набрано в производствената област, чието име носят.

149

Така обратно на това, което жалбоподателите първоначално твърдят, не само че вината, за които по силата на швейцарското право е съществувало право на наименованието „champagne“, никога не са се ползвали от изключението поради омонимност по член 29, параграф 3 от Регламент № 2392/89 или по член 36, параграф 3 от Регламент № 753/2002, но и възможността тези вина да могат в бъдеще да се ползват от изключението поради омонимност, предвидено във втората от тези разпоредби, в случай че обжалваното решение бъде отменено, изглежда немислима предвид непълното наличие на условията, установени в швейцарското право за ползване на общинското наименование „champagne“, по отношение на изискването за произход на гроздето, предвидено в член 36, параграф 5 от Регламент № 753/2002.

150

Освен това не би могло да се приеме и че евентуално изменение на правното положение на жалбоподателите, дължащо се например на изменение на условията за предоставяне на общинското наименование „champagne“ на кантона Во, би могло да оправдае допустимостта на жалбата, за което жалбоподателите впрочем не претендират. Следва да се напомни, че в съответствие с постоянната съдебна практика правният интерес на жалбоподателя не може да се преценява с оглед на бъдещо и хипотетично събитие (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 30 април 1998 г. по дело CItyflyer Express/Комисия, T-16/96, RecueIl, стр. II-757, точка 30 и цитираната съдебна практика).

151

От гореизложеното следва, че обжалваното решение не изменя съществено правното положение на жалбоподателите на общностната територия, като по този начин те нямат правен интерес да го обжалват.

152

Никакъв друг довод на жалбоподателите не може да оспори това заключение.

153

Те се задоволяват да претендират, на първо място, че няма значение, че в приложение VI от Регламент № 753/2002 не се споменава никакво наименование, и че за да може да се ползва от изключението поради омонимност, едно географско указание е достатъчно да изпълни условията, предвидени в член 36, параграф 3, втора алинея. Всякакво друго тълкуване обезсмисляло член 36 от този регламент и нарушавало задълженията на Общността, произтичащи от член 23, параграф 3 от ТРИПС.

154

Тези доводи са явно неоснователни.

155

От една страна, следва да се отбележи първо, че член 36, параграф 2, втора алинея от Регламент № 753/2002 предвижда при условията, които изброява, че „някои географски указания“ могат да се ползват от изключение поради омонимност, и второ, че член 36, параграф 3, втора алинея предвижда изрично, че географските указания, ползващи се от изключението поради омонимност, изпълняващи условията, определени в параграф 2 от същия член, „са посочени в приложение VI“. В резултат на това вписването на географското указание, ползващо се от изключение поради омонимност в споменатото приложение VI, не е просто информативно и факултативно, а представлява императивно изискване, което предполага предварителна проверка на съответствието на географското указание с условията, посочени в член 36, параграф 3, втора алинея от Регламент № 753/2002, както и с практическите условия, предназначени да гарантират, че омонимните географски указания се различават едни от други. Обратно на твърденията на жалбоподателите, само това тълкуване съответства на структурата и на текста на член 36, параграф 3 от този регламент, още повече че член 36, параграф 3, втора алинея, като изключение от принципа в член 36, параграф 3, първа алинея, според който географските указания на трети страни не трябва да водят до объркване с географските указания, използвани за обозначаване на качествено вино от определен район, трябва да се тълкува ограничително.

156

От друга страна, що се отнася до твърдяната несъвместимост на това тълкуване с член 23, параграф 3 от ТРИПС, следва да се отбележи, че обратно, в жалбата жалбоподателите по същество са подчертали, че за разлика от обжалваните разпоредби на Споразумението, Регламент № 753/2002 не забранява по абсолютен начин употребата от определени вносни вина на омонимни географски указания, използвани за описание на качествено вино, произведено в определен район, и така представлява пропорционална мярка.

157

Така, ако доводът на жалбоподателите, представен в тяхното становище по възражението за недопустимост на Съвета и на Комисията и основан на ТРИПС, трябва да се анализира като възражение за незаконосъобразност на Регламент № 753/2002, той следва да се квалифицира като ново правно основание, представено в хода на производството, и да се отхвърли като недопустимо в съответствие с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник.

158

Във всеки случай жалбоподателите не доказват, нито дори обясняват с какво тълкуването на Регламент № 753/2002, изложено по-горе, противоречи на член 23, параграф 3 от ТРИПС. Пълният и обективен анализ на ТРИПС впрочем разкрива обратното — че Регламент № 753/2002 съответства на разпоредбите на това споразумение относно защитата на географските указания. Необходимо е да се приеме, че от една страна, член 22, параграф 1 от това споразумение определя географските означения като означения, определящи дадена стока като произхождаща от територията на дадена страна — членка на Световната търговска организация (СТО), или от район или местност от тази територия, когато дадено качество, известност или друга характеристика на стоката се явява като съществен атрибут на географския ѝ произход. Освен това член 23, параграф 3 от него предвижда, че в случай на омонимни географски означения за вина, закрила се предоставя на всяко означение, при спазване на разпоредбите на член 22, параграф 4 от ТРИПС, който предвижда, че закрилата на географските означения се прилага срещу географско означение, което въпреки че съответства буквално на територията, района или местността, откъдето произхождат стоките, представя погрешно стоките на обществеността като произхождащи от друга територия.

159

Противно на това, което изглежда се поддържа от жалбоподателите, ТРИПС не налага по никакъв начин на страните — членки на СТО, да гарантират по общ и абсолютен начин закрила на всички омонимни географски означения, а предвижда, че закрилата не се предоставя на географско означение, което представя погрешно стоките като произхождащи от друга страна членка. По-нататък, в съответствие с член 23, параграф 3, второ изречение от ТРИПС всяка страна членка определя практическите условия, при които омонимните означения, на които се предоставя закрила, се различават едно от друго, предвид необходимостта да се осигури равно третиране на заинтересованите производители и потребителите да не бъдат въведени в заблуждение.

160

Така, следва да се отбележи, че точно такава е системата, създадена с Регламент №° 753/2002. Действително, от една страна съгласно член 36, параграф 1 от този регламент, наименованието на географско указание може да фигурира върху етикета на вносно вино от трета страна, която е членка на СТО, при условие че то служи за идентифициране на виното като произхождащо от територията на трета страна или от район, или от местност в тази трета страна, в случаите, в които дадено качество, репутация или друга характеристика на стоката се дължат основно на този географски произход, като това условие почти буквално възпроизвежда определението на понятието за географско означение, фигуриращо в член 22, параграф 1 от ТРИПС. От друга страна, подобно на член 22, параграф 4 от ТРИПС, член 36, параграф 3 от Регламент № 753/2002, предвижда, че географските указания на трети страни — членки на СТО, не трябва да водят до объркване с географските указания, използвани за описание нa качествено вино, произведено в определен район.

161

Що се отнася до разпоредбата, фигурираща в член 36, параграф 3, втора алинея от Регламент № 753/2002, според която като изключение от принципа за забрана на географските указания на трети страни, водещи до объркване с географски указания, използвани за описание на качествено вино, произведено в определен район, определени географски указания на трети страни, които са омоними на горните указания, могат да се използват при спазване на практически условия, които гарантират, че те ще бъдат разграничени едни от други, предвид необходимостта да се осигури равнопоставено третиране на съответните производители и да се предотврати въвеждането в заблуждение на потребителите, е необходимо да се приеме, че тя присъства с формулировка, идентична с тази от член 23, параграф 3, второ изречение от ТРИПС.

162

Накрая, в съответствие с гореизложеното, изискването на член 36, параграф 3, последна алинея от Регламент № 753/2002, според което географските указания на трети страни, ползващи се от изключение поради омонимност, и практическите условия, предназначени да се различават от географските указания, използвани за описание на качествено вино, произведено в определен район, трябва да бъдат споменати в приложението на посочения регламент, по никакъв начин не може да се счита за несъвместимо с разпоредбите на ТРИПС. Всъщност ТРИПС не само не предвижда изключението поради омонимност да се прилага по право, без намесата на какъвто и да е орган, спрямо всяко омонимно географско означение, което отговаря на условията, но дори изрично сочи, чe „[в]сяка страна членка определя практическите условия, при които омонимните означения, на които се предоставя закрила, се различават едно от друго“, като така оставя на споменатите членки определено право на преценка относно условията за предоставяне на изключението поради омонимност.

163

На второ място, жалбоподателите считат, че обстоятелството, че член 29, параграф 3 от Регламент № 2392/89 предвижда приемане на решения за дерогация за това определени географски указания да се ползват от изключението поради омонимност, е без значение, след като френско-швейцарският договор изрично допускал използването на наименованието „champagne“ от определени вина, произхождащи от община Champagne в кантона Во. Този договор предвиждал в член 2, трета алинея изключение поради омонимност по право, без да е необходимо да се приема решение за това. Това впрочем било потвърдено от ConseIl d’État на кантона Во в становище от 22 декември 2003 г.

164

В това отношение следва да се отбележи, че дори ако се предположи, че френско-швейцарският договор трябва да се тълкува в смисъла, който му дават жалбоподателите, техният довод може да обоснове допустимостта на жалбата само при условие че разпоредбите на този договор относно изключението поради омонимност на географските указания следва да се прилагат въпреки приемането на Регламент № 2392/89, а след това на Регламент № 753/2002.

165

Необходимо е обаче да се напомни, че съгласно член 307, първа алинея от Договора за ЕО правата и задълженията, произтичащи от споразумения, сключени преди влизането в сила на Договора за ЕО, между една или повече държави-членки, от една страна, и една или повече трети страни, от друга, не се засягат от разпоредбите на споменатия договор.

166

Според постоянната съдебна практика тази разпоредба има за цел да уточни в съответствие с принципите на международното право, че прилагането на Договора не засяга ангажимента на заинтересованата държава-членка да спазва правата на трети страни, произтичащи от предходно споразумение, и да спазва съответните си задължения. Следователно за да се определи дали общностна норма може да бъде лишена от действие с предходно международно споразумение, е необходимо да се провери дали то налага на съответната държава-членка задължения, чието изпълнение все още може да бъде изисквано от трети страни, които са страни по споразумението (Решение на Съда от 10 март 1998 г. по дело T. Port, C-364/95 и C-365/95, RecueIl, стр. I-1023, точка 60, Решение на Първоинстанционния съд от 12 юли 2001 г. по дело BanatradIng/Съвет, T-3/99, RecueIl, стр. II-2123, точка 70).

167

Тогава, ако общностна норма може да бъде лишена от действие с международно споразумение, това става при наличие на две условия — споразумението трябва да е сключено преди влизането в сила на Договора за ЕО, а заинтересованата трета страна да черпи от него права, чието спазване може да изисква от съответната държава-членка (Решение по дело T. Port, точка 166 по-горе, точка 61 и Решение по дело BanatradIng/Съвет, точка 166 по-горе, точка 71).

168

В настоящия случай обаче френско-швейцарският договор, на който се основават жалбоподателите, е сключен през 1974 г., т.е. след влизане в сила на Договора за ЕО. Следователно жалбоподателите не могат основателно да се позовават на разпоредбите на френско-швейцарския договор, за да препятстват приложението на Регламент № 2392/89, след това на Регламент № 753/2002. Затова доводът трябва да се отхвърли като ирелевантен.

169

Във всеки случай следва да се отбележи, че съгласно член 2, първа алинея от френско-швейцарския договор „наименованията, включени в приложение A на настоящия договор, ако алинеи 2—4 не предвиждат друго, са запазени изключително, на територията на Конфедерация Швейцария, за френски продукти или стоки, и могат да бъдат използвани там само при условията, предвидени от законодателството на Френската република“.

170

Член 3, първа алинея от този договор предвижда, реципрочно, че „наименованията, включени в приложение Б на настоящия договор, ако алинеи 2—4 не предвиждат друго, са запазени изключително, на територията на Френската република, за швейцарски продукти или стоки, и могат да бъдат използвани там само при условията, предвидени от швейцарското законодателство“.

171

Докато обаче френското контролирано наименование за произход „champagne“ е включено в приложение A, в приложение Б не се споменава същото общинско наименование от кантона Во.

172

Така в съответствие с тези разпоредби, от една страна, на територията на Швейцария наименованието „champagne“ е запазено изключително за френски продукти, при спазване на член 2, от втора до четвърта алинея, и от друга страна, общинското наименование „champagne“от кантона Во не се ползва от никаква защита на територията на Франция.

173

В резултат на това, макар вината, произхождащи от община Champagne в кантона Во, да могат да се ползват от член 2, трета алинея от френско-швейцарския договор, съгласно който „[а]ко едно от наименованията, защитени съгласно алинея първа съответства на име на район или на място, разположено извън територията на Френската република, първа алинея не изключва възможността наименованието да се използва за продукти или стоки, произведени в този район или на това място“, това обстоятелство представлява просто изключение от изключителната защита, от която се ползва френското контролирано наименование за произход „champagne“ на територията на Швейцария по силата на член 2, първа алинея и на приложение A към този договор. Все пак на територията на Франция това изключение поради омонимност не води до разрешаване на търговията с вина, произхождащи от община Champagne в кантона Во под наименованието „champagne“ — нещо, което може да се допусне само с вписване в приложение Б към споменатия договор.

174

От кореспонденцията между директора на отдел „Институции и външни отношения“ на кантона Во и кметството на община Champagne, представена от самите жалбоподатели, и по-специално от писмо на M. C. R. от 8 септември 1998 г., впрочем следва, че по време на преговорите по споразумението това тълкуване на френско-швейцарския договор е било прието не само от Френската република, но и от Конфедерация Швейцария, която се интересувала от причините за пропуска да се включи наименованието „champagne“ на кантона Во в списъците и протокола на френско-швейцарския договор.

175

В резултат на това твърдението на жалбоподателите, според което френско-швейцарският договор им разрешава да търгуват на територията на Франция с вина, произхождащи от община Champagne под наименованието „champagne“, не е основателно.

176

Освен това е важно да се отбележи, както е изложено преди това, че поканени от Първоинстанционния съд да докажат твърдението, според което те изнасяли около 1000 бутилки годишно под наименованието „champagne“, жалбоподателите не само не са представили убедителни доказателства, като например фактури, показващи, че те са продали продукцията си под това наименование във Франция, но дори са потвърдили, че основната част от техния износ се осъществявала към Белгия под наименованието „arquebuse“.

177

Що се отнася до писмото на адвокатска кантора, адресирано до Cave des vItIculteurs de BonvIllars, представено от жалбоподателите, освен че е неотносимо за анализа на тяхното правно положение, то във всеки случай по никакъв начин не може да се тълкува като показващо, че производителите от Champagne не са се противопоставили на търговията с вино, произведено от жалбоподателите под наименованието „champagne“. От това всъщност най-вече следва , че след като е приел много строга позиция, съдържаща се в това да заплаши Cave de BonvIllars със съдебно преследване, ComIté InterprofessIonnel du vIn de Champagne посочва,че не е имал за цел да пречи на „производството на продукти, произхождащи от община Champagne, а просто да избегне всички излишни неразбирателства, най-вече по отношение на бъдещето“, като предлага провеждането на разговор „за да се изясни бъдещото положение“. При липса на всякакво друго уточнение от страна на жалбоподателите и въпреки писмения въпрос в този смисъл, отправен от Първоинстанционния съд до последните, по-конкретно върху съдържанието или резултата от този разговор, от това не може да се заключи, че ComIté InterprofessIonnel du vIn de Champagne не се е противопоставил на използването, на територията на Франция, на наименованието „champagne“ за описание на вината, изнасяни от жалбоподателите.

178

От всички изложени по-горе съображения следва, че обжалваните разпоредби на Споразумението не изменят съществено правното положение на жалбоподателите, като по този начин исканията за отмяна на обжалваното решение трябва да се отхвърлят като недопустими.

179

В допълнение е необходимо да се приеме, че по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО жалбоподателите не могат да бъдат считани за лично засегнати от обжалваното решение.

180

Следва да се напомни, че обжалваните разпоредби от Споразумението, които обжалваното решение одобрява, по силата на член 5, параграф 2 от приложение 7 от Споразумението имат за последица да защитят по изключителен начин запазеното наименование „champagne“ за продуктите, произхождащи от Общността, при условията, предвидени от общностната уредба. По-нататък, в съответствие с изложеното в точки 41—49 по-горе, предвид липсата на посочване на наименованието „champagne“ сред защитените швейцарски наименования по смисъла на Споразумението, включени в допълнение 2 към него, изключението поради омонимност, предвидено в член 5, параграф 4, буква a) от приложение 7 към Споразумението, не следва да се прилага относно френското наименование „champagne“, което е споменато като качествено вино, произведено в определен район, произхождащо от Франция сред общностните наименования, защитени по смисъла на Споразумението.

181

В резултат на това обжалваните разпоредби от Споразумението имат за последица да забранят всякаква употреба на наименованието „champagne“ за вината, които не произхождат от Общността, и по-конкретно от Франция, и не отговарят на условията, предвидени от общностната уредба за ползването на наименованието качествено вино, произведено в определен район „champagne“. Поради това обжалваните разпоредби от Споразумението засягат по еднакъв начин всички лица — настоящи и бъдещи — които произвеждат или търгуват с лозаро-винарски продукти и не могат да ползват наименованието качествено вино, произведено в определен район „champagne“, с мотива по-конкретно че не произхождат от френския район Champagne, като сред тези лица са всички производители на лозаро-винарски продукти, произхождащи от Швейцария. Обжалваните разпоредби от Споразумението следователно представляват мярка с общо действие, която се прилага спрямо обективно определени положения и произвежда своите правни последици по отношение на абстрактно посочени категории лица (вж. в този смисъл Определение на Първоинстанционния съд от 13 декември 2005 г. по дело Arla Foods и др./Комисия, T-397/02, RecueIl, стр. II-5365, точки 52 и 53 и цитираната съдебна практика).

182

Независимо от това, не е изключено разпоредба, която по своята същност и по своето действие има характер на акт с общо действие, да може да засегне лично физическо или юридическо лице. Такъв е случаят, когато въпросният акт го засяга поради някои присъщи на него качества или на фактическо положение, което го разграничава от останалите лица и по тази причина го индивидуализира по начин, сходен на този, по който се индивидуализира адресатът на решение (Решение на Съда от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия, 25/62, RecueIl, стр. 197 и 223 и Решение на Съда от 18 май 1994 г. по дело Codorníu/Съвет, C-309/89, RecueIl, стр. I-1853, точки 19 и 20, Определение на Първоинстанционния съд от 6 юли 2004 г. по дело AlpenhaIn-Camembert-Werk и др./Комисия, T-370/02, RecueIl, стр. II-2097, точка 56).

183

В настоящия случай жалбоподателите претендират, че се намират във фактическо положение, в което, от една страна, клаузата champagne е била включена в Споразумението, с цел да установи положението на определен кръг производители, които могат и са установени към момента на неговото приемане, и от друга страна, че те са единствените, които разполагат със специалното право на наименование за произход „champagne“ по силата на швейцарското право.

184

Тези доводи обаче не могат да доведат до заключението, че жалбоподателите са лично засегнати от обжалваните разпоредби на Споразумението.

185

Всъщност, от една страна, както бе изложено по-горе, тези разпоредби нямат само за цел да уредят особеното положение на производителите на вина, произхождащи от община Champagne в кантона Во, а предвиждат да гарантират по общ начин изключителното използване на наименованието „champagne“ за вината, произхождащи от Франция, ползващи се от това наименование по силата на общностното право. Само член 5, параграф 8 от приложение 7 към посоченото споразумение отбелязва особеното положение на „определени вина, произхождащи от швейцарския кантон Во“ и предоставянето на преходна дерогация, позволяваща използването на думата „champagne“, за да ги опише и представи при условията, предвидени за това. Самият факт обаче, че тази разпоредба предвижда по-благоприятен преходен режим за „определени вина, произхождащи от кантона Во“, не може сам по себе си да засегне заключението, според което обжалваните разпоредби от Споразумението, като осигуряват изключителността на наименованието „champagne“, представляват мярка с общ характер, която не засяга лично жалбоподателите.

186

От друга страна, правото на жалбоподателите да се ползват от швейцарското наименование „champagne“ също не ги прави лично заинтересовани да обжалват съответните разпоредби на Споразумението и това е така, без дори да е необходимо произнасяне по точното естество и квалификация на това наименование. Всъщност противно на правото на марка, от което се е ползвал по изключителен начин жалбоподателят по дело Codorníu/Съвет, точка 182 по-горе, като Съдът е подчертал в това отношение, че жалбоподателят е регистрирал графичната марка Gran Cremant de Codorníu в Испания през 1924 г. и е използвал традиционно тази марка както преди, така и след тази регистрация, то правото на жалбоподателите да използват наименованието „champagne“ произтича от швейцарската уредба, която признава на всички предприятия, чиито продукти отговарят на предвидените географски и качествени изисквания, правото да ги продават под наименованието „champagne“ и отказва това право на всички, чиито продукти не отговарят на тези условия, които са еднакви за всички предприятия (вж. в този смисъл Определение на Първоинстанционния съд от 15 септември 1998 г. по дело MolkereI GroßbraunshaIn и Bene NahrungsmIttel/Комисия, T-109/97, RecueIl, стр. II-3533, точка 50 и Определение на Първоинстанционния съд от 13 декември 2005 г. по дело ConfédératIon générale des producteurs de laIt de brebIs et des IndustrIels de Roquefort/Комисия, T-381/02, RecueIl, стр. II-5337, точка 51).

187

Както обжалваните разпоредби от Споразумението, така и приложимата швейцарска уредба следователно посочва не само жалбоподателите, но поражда правните си последици и по отношение на неопределен брой производители, както швейцарски, така и произхождащи от трети страни, които желаят да продават на територията на Швейцария своите продукти под наименованието „champagne“, понастоящем или в бъдеще.

188

Така самият факт, че жалбоподателите се ползват понастоящем от правото на общинското наименование „champagne“ за определени вина, които произвеждат, не е от естество да доведе до заключението, че те са лично засегнати от обжалваните разпоредби от Споразумението, след като това обстоятелство произтича от прилагането на мярка с общо действие спрямо обективно определено положение, а именно швейцарската уредба в областта на наименованията за произход, която произвежда правните си последици по отношение на категории лица, посочени по общ и абстрактен начин, а именно всички предприятия, които произвеждат продукт с обективно определени характеристики (вж. в този смисъл Определение по дело MolkereI GroßbraunshaIn и Bene NahrungsmIttel/Комисия, точка 186 по-горе, точка 51).

189

Това заключение впрочем е потвърдено от становището на ConseIl d’État на кантона Во от 8 януари 2003 г., представено от самите жалбоподатели, съгласно което „всички лозари или лозаро-винарски асоциации, произвеждащи вина, изработени от грозде, набрано от парцели в община Champagne, имат право на това наименование. На това основание Cave des vItIculteurs de BonvIllars използва, между другото, наименованието „champagne“ за вината, които продава и които произхождат от тази община. Никой друг лозар от кантона Во няма право да използва това наименование, ако не е собственик или наемател на лозя, разположени на територията на община Champagne или ако не търгува с вино, получено от гроздобер в тази община“.

190

В това отношение накрая следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика актът не губи своето общо действие, и следователно нормативния си характер, от възможността да се определи с повече или по-малка степен на точност броят или дори самоличността на правните субекти, спрямо които той се прилага в определен момент, докато е безспорно, че прилагането се извършва на основание на обективно правно или фактическо положение, определено от акта във връзка с целта му (вж. Решение на Съда от 31 май 2001 г. по дело Sadam ZuccherIfIcI и др./Съвет, C-41/99 P, RecueIl, стр. I-4239, точка 29 и цитираната съдебна практика; вж. в този смисъл и Определение на Съда от 26 октомври 2000 г. по дело MolkereI GroßbraunshaIn и Bene NahrungsmIttel/Комисия, C-447/98 P, RecueIl, стр. I-9097, точка 64).

191

От гореизложеното следва, че жалбоподателите не могат да бъдат считани за лично засегнати от обжалваните разпоредби от Споразумението, така че тяхната жалба трябва също да бъде отхвърлена като недопустима на това основание.

192

Доводът на страните, изведен от правото на ефективна съдебна защита, не може да измени това заключение, тъй като Съдът ясно е установил, що се отнася до условието за личния интерес, изисквано от член 230, четвърта алинея ЕО, че ако е вярно, че този член трябва да се тълкува в светлината на принципа за ефективна съдебна защита, като се отчитат различните обстоятелства, които могат да индивидуализират жалбоподател, то такова тълкуване не може да доведе до отпадане на въпросното условие, което е било предвидено изрично от Договора, без да се превишат правомощията, предоставени от него на общностните юрисдикции (Решение на Съда от 25 юли 2002 г. по дело UnIón de Pequeños AgrIcultores/Съвет, C-50/00 P, RecueIl, стр. I-6677, точка 44).

2. По исканията за обезщетение

Доводи на страните

193

Жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение представлява нарушение на правото на собственост, на правото на свободно осъществяване на професионална дейност, както и на принципа за пропорционалност, за което Общността може да носи извъндоговорна отговорност.

194

Това нарушение им причинявало вреда, произтичаща, от една страна, от разходите, които трябвало да понесат, за да стъпят на пазара на вино под друго наименование, различно от наименованието „champagne“, и от друга страна, от пропуснатите ползи в резултат на предвидимото намаление в размер на 4 CHF на цената на бутилка вино, което те произвеждат, ако 150000 бутилки, продавани понастоящем на година под наименованието „champagne“, трябва да бъдат лишени от това наименование. Жалбоподателите обаче си запазват възможността да представят пред Първоинстанционния съд по-конкретни данни в числа, когато първите резултати от обжалваното решение се проявят по отношение на тях.

195

Причинно-следствената връзка между поведението, за което са упреквани институциите, и претърпяната вреда, се състояла в това, че Френската република била довела Съвета и Комисията до това да договорят обжалваните разпоредби от Споразумението. Следователно без натиска на тази държава-членка Конфедерация Швейцария никога нямало да се съгласи на тези разпоредби, за което обаче тя била принудена, за да бъдат подписани седемте двустранни споразумения.

196

Тъй като швейцарските власти били задължени да приемат необходимите мерки за привеждане в изпълнение на обжалваните разпоредби от Споразумението, Общността можела да носи отговорност за вредата, по аналогичен начин на отсъденото в Решение на Първоинстанционния съд от 11 януари 2002 г. по дело BIret InternatIonal/Съвет (T-174/00, RecueIl, стр. II-17, точки 33 и 34).

197

В това отношение било без значение, че поради факта на качеството ѝ на страна — членка по Споразумението, Конфедерация Швейцария също отговаряла за вредата, след като всички изискуеми условия за обезщетяването на вредите на жалбоподателите са били изпълнени (Решение на Съда от 17 декември 1959 г. по дело Feram/Haute AutorIté, 23/59, RecueIl, стр. 501).

198

Съветът и Комисията считат, че по настоящото дело не е изпълнено нито едно от условията за носене на отговорност от Общността. Те поддържат по-конкретно, че след като обжалваното решение не произвежда правни последици за положението на жалбоподателите, то липсва причинно-следствената връзка между твърдяната претърпяна вреда и твърдяната незаконосъобразност на обжалваното решение. Всъщност от една страна, обжалваното решение не създавало никакво ново задължение в тежест на жалбоподателите на общностната територия, а от друга страна, евентуалната вреда, която жалбоподателите можело да претърпят на територията на Швейцария, произтичала от дейността на швейцарските власти, когато те обявили споразумението за приложимо на тяхна територия, или когато одобрили законодателството, привеждащо в изпълнение ангажиментите, за които те се споразумели по силата на споразумението, като последното им оставяло възможност за избор на изискванията в това отношение.

199

Комисията добавя, че евентуалният натиск от Френската република с оглед на включването на клаузата champagne не е относим. Тъй като преговорите били само подготвителен акт и не можели да бъдат причина за вреда, само нормативният акт, приет в резултат на това, можел да бъде обект на право на обезщетение. Конфедерация Швейцария е ратифицирала Споразумението като суверенна държава, поради което жалбоподателите, които се считат увредени от него, е трябвало да се отнесат към швейцарските власти.

Съображения на Първоинстанционния съд

200

Според постоянната съдебна практика, за да носи Общността извъндоговорна отговорност по смисъла на член 288, втора алинея ЕО, се изисква да е налице съвкупност от условия, а именно незаконосъобразност на поведението, за което са упреквани институциите, действително съществуване на вреда, както и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и посочената вреда (Решение на Съда от 29 септември 1982 г. по дело OleIfIcI MedIterraneI/ЕИО, 26/81, RecueIl, стр. 3057, точка 16, Решение на Първоинстанционния съд от 11 юли 1996 г. по дело InternatIonal Procurement ServIces/Комисия, T-175/94, RecueIl, стр. II-729, точка 44, Решение на Първоинстанционния съд от 16 октомври 1996 г. по дело EfIsol/Комисия, T-336/94, RecueIl, стр. II-1343, точка 30 и Решение на Първоинстанционния съд от 11 юли 1997 г. по дело OleIfIcI ItalIanI/Комисия, T-267/94, RecueIl, стр. II-1239, точка 20). След като едно от тези условия не е изпълнено, искът за обезщетение трябва да бъде отхвърлен в неговата цялост, без да е необходимо да се изследват другите условия за носене на посочената отговорност (Решение на Съда от 15 септември 1994 г. по дело KYDEP/Съвет и Комисия, C-146/91, RecueIl, стр. I-4199, точка 19 и Решение на Първоинстанционния съд от 20 февруари 2002 г. по дело Förde-ReedereI/Съвет и Комисия, T-170/00, RecueIl, стр. II-515, точка 37).

201

В настоящия случай следва първо да изследват исканията за обезщетение, по третото от тези условия, относно наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и посочената вреда. Що се отнася до това условие, съдебната практика изисква посочената вреда да е пряка последица от твърдяното поведение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 4 октомври 1979 г. по дело DumortIer frères и др./Съвет, 64/76 и 113/76, 167/78 и 239/78, 27/79, 28/79 и 45/79, RecueIl, стр. 3091, точка 21, Решение на Първоинстанционния съд от 18 септември 1995 г. по дело Blackspur и др./Съвет и Комисия, T-168/94, RecueIl, стр. II-2627, точка 49 и Решение на Първоинстанционния съд от 29 октомври 1998 г. по дело TEAM/Комисия, T-13/96, RecueIl, стр. II-4073, точка 74).

202

Жалбоподателите считат, че вредата, състояща се в разходите, които те трябва да понесат, за да стъпят на пазара на вино под друго наименование, различно от наименованието „champagne“, и от последващите пропуснати ползи в резултат на предвидимото намаление на цената на тяхното производство, когато то се окаже лишено от това наименование, произтича пряко от приемането от Съвета и Комисията на обжалваното решение, което одобрява обжалваните разпоредби на Споразумението.

203

По аналогичен начин на това, което бе изложено в рамките на исканията за отмяна, следва да се разгледа последователно положението на жалбоподателите на общностната територия и на територията на Швейцария.

204

От точки 130—139 по-горе следва, че на общностната територия, обжалваните разпоредби на Споразумението не са имали отражение спрямо положението на жалбоподателите, за които по време на влизане в сила на Споразумението вече е имало пречка да продават своята продукция под наименованието „champagne“ по силата на Регламент № 2392/89. В съответствие с това, което беше изложено в точки 140—150 по-горе, тази невъзможност произтича и от Регламент № 753/2002, приложим от 1 август 2003 г.

205

В резултат на това на общностната територия обжалваното решение не може да породи вредата, която жалбоподателите претендират, че са претърпели, и която, както те сами определят, произтича от вече приложимата общностна уредба. В това отношение следва впрочем да се отбележи, че по повод на продажбата на своите продукти под наименованието „arquebuse“ в Белгия жалбоподателите вече е трябвало да се установят на общностния пазар, като използват различно наименование, преди влизане в сила на Споразумението.

206

На територията на Швейцария от точка 91 по-горе следва, че единственият източник на твърдените вредоносни последици, които Споразумението поражда по отношение на жалбоподателите, е обстоятелството, че като решава суверенно да подпише и ратифицира споменатото споразумение, Конфедерация Швейцария се е съгласила да се обвърже с него и се е ангажирала, в съответствие с член 14 от посоченото споразумение, да приеме подходящите мерки за осигуряване на изпълнението на задълженията, произтичащи от него, сред които произтичащите от обжалваните разпоредби на Споразумението.

207

В резултат на това Общността не може да носи отговорност за евентуалната вреда, която жалбоподателите може да понесат на територията на Швейцария, от мерките, приети от швейцарските власти в изпълнение на Споразумението, като по този начин Първоинстанционният съд не е компетентен да разгледа искане, целящо получаването на обезщетение.

208

Макар несъмнено да е вярно, че след като е подписала и ратифицирала Споразумението, Конфедерация Швейцария се е ангажирала, в съответствие с международното право, да осигури пълното му изпълнение, в рамките на което не разполага с дискреционна власт, това не променя факта, че въпросното задължение произтича от по-рано направения от Конфедерация Швейцария суверенен избор при провеждането на преговорите, довели до сключването на Споразумението, и по-нататък, до нейните външни отношения.

209

Доводът на жалбоподателите, според който Конфедерация Швейцария в крайна сметка не е имала друг избор, освен да приеме обжалваните разпоредби на Споразумението, за да не провали сключването на седемте секторни споразумения, следователно не може да доведе до извода, че Общността може да носи отговорност за твърдяната вреда. Всъщност дори да се предположи, че този довод действително е доказан, следва да се отбележи, че приемането от Конфедерация Швейцария на споменатите разпоредби се вписва в рамката на преговори, основаващи се на взаимни отстъпки и придобивки, в резултат на които тази държава е могла свободно и суверенно дa реши да се откаже от защитата на общинското наименование „champagne“, като се отчита интересът, който тя като цяло има от сключването както на Споразумението, така и по-общо, на седемте секторни споразумения.

210

От друга страна това обстоятелство е подкрепено от писмото на ръководителя на федералния отдел „Външни работи“, изпратено на 24 март 1999 г. на AssocIatIon SuIsse des VIgnerons-Encaveurs [Асоциация на лозарите винопроизводители], в което той подчертава следното:

„Според вашето тълкуване селското стопанство „ще плати цената на лошите споразумения“, сключени с Е[вропейския съюз] в полза на другите сектори от нашата икономика. Федералният съвет не споделя този анализ, като подробният преглед на споразуменията, които са били парафирани на 26 февруари 1999 г., е показал, че споразумението, сключено в сектора на селското стопанство, е балансирано и ще предложи интересни възможности за износ за швейцарското селско стопанство на пазара на повече от 370 милиона потребители, какъвто е Е[вропейския съюз].“

211

Въпросът дали позицията на Общността в рамките на преговорите по обжалваните разпоредби от Споразумението води началото си от желанието на Френската република да защити френското контролираното наименование за произход „champagne“ е напълно неотносим в това отношение. От правна гледна точка всъщност е без значение дали е известна позицията, която може да е имала Френската република по време на преговорите по споразумението, след като само Общността и Конфедерация Швейцария са страни по него.

212

На последно място следва да се отбележи, че щом като в крайна сметка властите на тази държава могат да носят отговорност за вредата, която се твърди, че е била претърпяна на територията на Швейцария, то компетентните швейцарски юрисдикции са тези, които следва да се произнесат относно евентуалното право на обезщетение за вредата, която посочените власти може да са им причинили.

213

Така, без дори да е необходимо да има произнасяне по липсата на абсолютни процесуални предпоставки, изтъкната от Съвета и Комисията (вж. в този смисъл Решение на Съда от 26 февруари 2002 г. по дело Съвет/BoehrInger, C-23/00 P, RecueIl, стр. I-1873, точка 52 и Решение на Съда от 23 март 2004 г. по дело Франция/Комисия, C-233/02, RecueIl, стр. I-2759, точка 26), настоящите искания за обезщетение следва да се отхвърлят като явно лишени от правно основание, доколкото са свързани с вредата, за която се твърди, че е била претърпяна на общностната територия, и поради липса на компетентност на Първоинстанционния съд, доколкото са свързани с вредата, която се твърди, че е била претърпяна на територията на Швейцария.

214

Следователно жалбата трябва да се отхвърли изцяло, без да е необходимо да се уважава петото искане на жалбоподателите.

3. Относно новите правни основания, представени в хода на производството

215

С писмо от 7 март 2007 г. жалбоподателите са помолили Първоинстанционния съд да им даде правото да представят нови правни основания въз основа на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник.

216

Те се позовават на приемането на Решение 2006/232/ЕО на Съвета от 20 декември 2005 година за сключването на споразумение между Европейската общност и Съединените американски щати относно търговията с вина (ОВ L 87, 2006 г., стр. 1), от което следвало, че наименованията, квалифицирани в тази държава като полугенерични, могат да продължат да фигурират върху етикетите на продуктите, които описват, при условие че са част от цяло, което е било предмет на официално признаване. Жалбоподателите претендират, че така определени лозари от Съединените американски щати при определени условия ще могат да използват на тяхната територия наименованието „champagne“. Това обстоятелство показвало непропорционалния и дискриминационен характер на обжалваното решение.

217

В това отношение е достатъчно да се приеме, че доводите на жалбоподателите засягат изключително съществото на жалбата, като по този начин не могат да поставят отново под въпрос нито недопустимостта на жалбата за отмяна, нито частичната липса на компетентност на Първоинстанционния съд да се произнесе по искането за обезщетение на вредата, която се твърди, че е била претърпяна на територията на Швейцария, според установеното по-горе. Освен това, доколкото тези доводи целят да докажат евентуалното правонарушение, извършено от Общността при възникването на вредата, която жалбоподателите претендират, че са претърпели на общностната територия, те също така не могат да поставят отново под въпрос установената по-горе липса на причинно-следствена връзка, на територията на Общността, между тази вреда и твърдяното правонарушение.

218

Следователно без дори да е необходимо да се определя дали условията за допустимост, предвидени в член 48, параграф 2 от Процедурния правилник, са изпълнени в настоящия случай, доводите на жалбоподателите, основани на Решение 2006/232, трябва във всеки случай да се отхвърлят.

По съдебните разноски

219

По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да понесат както направените от тях, така и направените от Съвета и Комисията съдебни разноски, в съответствие с исканията им.

220

Френската република следва да понесе направените от нея съдебни разноски в съответствие с член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник.

 

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (трети състав)

определи:

 

1)

Отхвърля исканията за отмяна като недопустими.

 

2)

Отхвърля исканията за обезщетение.

 

3)

Жалбоподателите понасят както направените от тях, така и направените от Съвета и Комисията съдебни разноски.

 

4)

Френската република понася направените от нея съдебни разноски.

 

Съставено в Люксембург на 3 юли 2007 година.

Секретар

E. Coulon

Председател

M. Jaeger

ПРИЛОЖЕНИЕ

JacquelIne GonIn Péroset-Grandson, живееща в Champagne (Швейцария),

De Rahm et CIe SA, установено в Лозана (Швейцария),

FrançoIse GrIn, живееща в Champagne,

JanIne Payot, живееща в Champagne,

Rose-MarIe RIchard, живееща в Morges (Швейцария),

Yolande RIchardet, живееща в Les TuIlerIes-de-Grandson (Швейцария),

AntoInette Schopfer, живееща в Yverdon-les-BaIns (Швейцария),

Huguette VerraIres-Banderet, живееща в Renens (Швейцария),

DomInIque Dagon, живееща в Onnens (Швейцария),

Susy Dagon, живееща в Champagne,

ÉlIsabeth GIroud, живееща в Champagne,

Huguette GIroud, живееща в Champagne,

Serge GonIn Péroset-Grandson, живеещ в Champagne,

GIlbert GuIlloud, живеещ в Champagne,

Claude Loup, живеещ в Champagne,

Charles MadörIn, живеещ в Champagne,

Claude MadörIn, живеещ в Jongny (Швейцария)

Rudolf Moser-PerrIn, живеещ в Payerne (Швейцария),

Marc PerdrIx, живеещ в Champagne,

René PerdrIx, живеещ в GIez (Швейцария),

ÉrIc Schopfer, живеещ в Champagne,

DenIs TharIn, живеещ в Champagne,

José TharIn, живеещ в Champagne,

MaxIme TharIn, живеещ в Champagne,

Albert Banderet, живеещ в Champagne,

GIlbert Banderet, живеещ в Champagne,

Jean-PIerre Banderet, живеещ в Yverdon-les-BaIns,

Emmanuel Borgeaud, живеещ в Champagne,

Paul André Cornu, живеещ в Champagne,

Ronald Dagon, живеещ в Champagne,

Jean-MIchel DuvoIsIn, живеещ в BonvIllars (Швейцария),

DanIel ForestIer, живеещ в BonvIllars,

MIchel ForestIer, живеещ в Champagne,

Edgar GIroud, живеещ в Torgon (Швейцария),

Edmond GIroud, живеещ в Champagne,

Georges GIroud, живеещ в Champagne,

CofIgo SA, установено в Morges,

Jean Vogel, живеещ в Grandvaux (Швейцария),

Община Yverdon (Швейцария).

( *1 ) Език на производството: френски.

Top

Full & Egal Universal Law Academy