Решение на Общия съд (четвърти състав) от 7 април 2011 г. Intesa Sanpaolo SpA срещу Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП). Марка на Общността

Страни по делото
Основания за решението
Диспозитив

Страни по делото

По дело T‑84/08

Intesa Sanpaolo SpA, установено в Торино (Италия), за което се явяват адв. A. Perani и адв. P. Pozzi, avocats,

жалбоподател,

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н D. Botis, в качеството на представител,

ответник,

другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е

MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG, установено в Дюселдорф (Германия), за което се явяват адв. R. Kaase, адв. J-C. Plate и адв. M. Berger, avocats,

с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 19 декември 2007 г. (преписка № R 138/2006-4), постановено в производство по възражение между MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG и Intesa Sanpaolo SpA,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: г‑н O. Czúcz, председател, г‑жа I. Labucka и г‑н K. O’Higgins (докладчик), съдии,

секретар: г‑н N. Rosner, администратор,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 18 февруари 2008 г.,

предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 9 юни 2008 г.,

предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 30 май 2008 г.,

след съдебното заседание от 21 септември 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

Основания за решението

Обстоятелства, предхождащи спора

1. На 21 март 2003 г. жалбоподателят Intesa Sanpaolo SpA подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), с измененията (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стp. 1).

2. Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „COMIT“.

3. Стоките и услугите, за които се иска регистрацията, са в частност от класове 16, 35, 36, 41 и 42 по смисъла на Ницската спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марките от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена, и за всеки от тези класове съответстват на следното описание:

– клас 16: „Хартия, картон и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; печатни произведения; материали за подвързване на книги; фотографии; канцеларски принадлежности; канцеларски лепила и лепила за домакински цели; материали за художници; четки за рисуване; пишещи машини и канцеларско оборудване (с изключение на мебели); учебни материали (с изключение на апарати); пластмасови материали за опаковки (които не са включени в други класове); печатарски букви; клишета“;

– клас 35: „Реклама; бизнес управление; търговско управление; административна дейност“;

– клас 36: „Застрахователна дейност; финансови сделки; парични сделки; сделки с недвижимо имущество“;

– клас 41: „Образование; обучение; развлечение, спортна и развлекателна дейност“;

– клас 42: „Научни и технологически услуги и свързани с тях изследователски и проектантски услуги; промишлени анализи и проучвания; юридически услуги“.

4. Заявката е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 80/2003 от 3 ноември 2003 г.

5. На 29 януари 2004 г. праводателят на встъпилата страна MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG подава възражение срещу регистрацията на заявената марка, като твърди, че съществува вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009).

6. Възражението се основава на германската фигуративна марка, регистрирана под номер 39920459 и възпроизведена по-долу:

>image>1

7. Стоките и услугите, обхванати от по-ранната марка, на която се основава възражението, спадат към класове 9, 16, 35, 36, 41 и 42 и отговарят съответно за всеки от тези класове на следното описание:

– клас 9 : „Апарати за записване, предаване или възпроизвеждане на звук или образ; магнитни носители на данни, записващи дискове“;

– клас 16: „Хартия, картон и стоки от тези материали, които са включени в клас 16; печатни произведения; материали за подвързване на книги; фотографии; канцеларски принадлежности; канцеларски лепила и лепила за домакински цели; материали за художници; четки за рисуване; пишещи машини и канцеларско оборудване (с изключение на мебели); учебни материали (с изключение на апарати); пластмасови материали за опаковки, които са включени в клас 16; карти за игра; печатарски букви; клишета“,

– клас 35: „Реклама; мениджмънт; търговско управление; административни услуги“;

– клас 36: „Застрахователни услуги; финансови услуги; парични преводи; услуги, свързани с недвижимо имущество“;

– клас 41: „Образование; обучение; развлечение, спортна и културна дейност“;

– клас 42: „Техническо планиране, строително планиране; строително консултиране; всички услуги освен услугите, свързани с ръчни и машинни инструменти“.

8. С решение от 12 януари 2006 г. отделът по споровете частично уважава възражението. Той отхвърля заявката за марка на Общността за включените в клас 16 стоки по съображение, че за тези стоки на германска територия съществува вероятност от объркване.

9. На 20 януари 2006 г. встъпилата страна подава жалба пред СХВП срещу решението на отдела по споровете, доколкото с това решение е отхвърлено възражението ѝ за услугите от класове 35, 36, 41 и 42. В становището си по жалбата жалбоподателят моли въпросното решение да бъде изменено в частта, в която е уважено възражението за стоките от клас 16.

10. С решение от 19 декември 2007 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав приема жалбата за основателна и отхвърля заявката за марка на Общността за всички заявени услуги. Според апелативния състав услугите, които трябва да бъдат сравнени, са идентични. По отношение на разглежданите два знака той констатира, че отделът по споровете е подценил степента на фонетично сходство между тях. Той отбелязва, че визуалните и най-вече фонетичните сходства между конфликтните знаци са толкова силни, че за потребителите търговският произход на доставяните под заявената марка стоки ще е същият като този на идентичните услуги, защитени с по-ранната марка. Според апелативния състав вниманието на съответните потребители е насочено по-скоро към първата част от думата, която е една и съща за двата знака. Що се отнася до искането на жалбоподателя за изменение на решението на отдела по споровете, апелативният състав го отхвърля като недопустимо по съображение, че то е равнозначно на жалба, отделна от подадената от встъпилата страна в настоящия случай, а това не е предвидено в Регламент № 40/94.

Искания на страните

11. В жалбата си жалбоподателят моли Общия съд:

– да измени обжалваното решение,

– да потвърди решението на отдела по споровете, доколкото с него се разрешава регистрацията на заявената марка за услугите от класове 35, 36, 41 и 42,

– да измени решението на отдела по споровете, доколкото с него се отказва регистрацията на марката, заявена за стоките от клас 16,

– да разреши регистрацията на заявената марк а за всички стоки и услуги от класове 16, 35, 36, 41 и 42,

– да осъди СХВП да заплати направените разноски в настоящото съдебно производство, включително разноските, направени за целите на производството по възражение и за целите на производството по обжалване пред СХВП.

12. СХВП моли Общия съд:

– да отхвърли жалбата,

– при условията на евентуалност, ако първото правно основание бъде уважено, да измени обжалваното решение в частта за допустимостта на „субсидиарната жалба“,

– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски и в двата случая или при условията на евентуалност да осъди СХВП да понесе само направените от нея съдебни разноски съгласно член 136, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

13. Встъпилата страна моли Общия съд да отхвърли жалбата.

14. В съдебното заседание жалбоподателят посочва, че единствено иска обжалваното решение да бъде отменено, а СХВП — осъдена да понесе разноските, направени пред Общия съд и пред апелативния състав на СХВП. Общият съд отбелязва това в протокола от съдебното заседание.

От правна страна

15. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания, изведени, първото, от нарушение на член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 на Комисията от 5 февруари 1996 година за установяване на процедурни правила за организацията на дейността на апелативните състави към Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (ОВ L 28, стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 221) с измененията, и второто, от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.

По първото правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96

16. В рамките на производството пред апелативния състав жалбоподателят прави искане в становището си по жалбата апелативният състав да измени решението на отдела по споровете в частта относно стоките от клас 16. Според жалбоподателя апелативният състав неправилно е отказал да разгледа тази „субсидиарна жалба“ в нарушение на член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96.

17. Жалбоподателят твърди, че съгласно тази разпоредба ответникът пред апелативния състав има правото да подаде „субсидиарна жалба“. Редица апелативни състави признали такова право съгласно цитираната разпоредба. В съдебното заседание жалбоподателят уточнява, че е имал правото да иска и от двете инстанции на СХВП да разгледат въпросната жалба, както и че отказът на апелативния състав да разгледа „субсидиарната жалба“ накърнява споменатото право.

18. СХВП счита, че мотивите на апелативния състав относно приложимостта на член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 са двусмислени. Според СХВП апелативният състав е искал да посочи както че „субсидиарна жалба“ като тази в случая е допустима само ако засяга правен или фактически въпрос, който вече е повдигнат в главната жалба, или че тази жалба не е допустима, когато повдигнатите пунктове нямат връзка с главната жалба, така и че ответникът пред апелативния състав е могъл да подаде отделна жалба по тези пунктове.

19. СХВП поддържа, че тази разпоредба трябва да се прилага разширително, без имплицитните ограничения, въведени от апелативния състав в конкретния случай. Следователно твърденията на жалбоподателя били обосновани. Това обаче не означавало, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, тъй като мотивите му обхващали и стоките, до които се отнася „субсидиарната жалба“.

20. В писмения си отговор встъпилата страна посочва, че макар член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 да предвижда възможността за „субсидиарна жалба“, неразглеждането ѝ от четвърти апелативен състав на СХВП е ирелевантно за преценката дали в настоящия случай е налице вероятност от объркване.

21. Като начало трябва да се отбележи, че изложеното от встъпилата страна твърдение в съдебното заседание, че член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 не допуска жалбоподателят в случая да направи субсидиарно искане пред апелативния състав, е недопустимо, тъй като не е относимо към изложените в писмения ѝ отговор правни основания и доводи (вж. в този смисъл Определение на Съда от 24 септември 2009 г. по дело Alcon/СХВП и *Acri.Tec, C‑481/08 P, непубликувано в Сборника, точка 17).

22. Съгласно член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96:

„В дела inter partes в отговора си ответникът може да търси решение, което [отменя] или променя оспорваното решение по точка, която не е повдигната [в жалбата]. Подадените [искания стават безпредметни], ако обжалващият [оттегли жалбата си]“.

23. От текста на въпросната разпоредба следва, че в рамките на производството пред апелативния състав ответникът може да упражни, в своето становище, правото да оспори обжалваното решение. Както правилно изтъква жалбоподателят, следователно самото качество на ответник му дава възможност да оспорва валидността на решението на отдела по споровете. В допълнение член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 не ограничава това право до правните основания, вече изложени в жалбата. Всъщност този член допуска исканията да се отнасят до пункт, който не е повдигнат в жалбата. Освен това в цитираната разпоредба не се посочва, че самият ответник е могъл да подаде жалба срещу обжалваното решение. Има два правни способа, с които може да се оспори решението да се уважи възражението и да се отхвърли заявката за регистрация на марка на Общността.

24. Предвид гореизложеното в случая жалбоподателят е имал право съгласно член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 да оспорва отказа за регистрация на заявената марка за стоките от клас 16, а апелативният състав неправилно е отхвърлил това искане като недопустимо.

25. Следователно първото правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96, трябва да бъде уважено.

По второто правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94

26. Жалбоподателят твърди, че конфликтните марки не са сходни, така че изобщо няма вероятност от объркване, що се отнася до съответните услуги, и следователно апелативният състав неправилно е отменил решението на отдела по споровете в това отношение. Жалбоподателят твърди, че:

– по-ранната марка съдържа допълнителни фигуративни и оцветени елементи, които я отличават от словния знак „COMIT“,

– двата знака са различни и от фонетична гледна точка, тъй като германските потребители произнасят последната част от думите по различен начин, доколкото втората гласна (съответно „e“ и „i“) не е една и съща,

– двата знака са различни и в концептуално отношение; заявената марка „COMIT“ била измислена дума, която означава „commerciale“ и „italiana“ на италиански език, докато по-ранната марка „Comet“, която означава „комета“ на английски език, напомня на немската дума „Komet“ със същото значение,

– поради тези разлики двата знака като цяло са различни; не съществувала никаква вероятност потребителите да объркат стоките от клас 16 или услугите от класове 35, 36, 41 и 42, тъй като средният потребител се счита за относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен.

27. СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

28. По смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрацията на заявената марка, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, в която по-ранната марка е защитена. Вероятността от объркване включва риска от свързване с по-ранната марка.

29. Освен това съгласно член 8, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 207/2009) по-ранни марки са марките, регистрирани в една държава членка, чиято дата на подаване на заявката е по-ранна от тази на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността.

30. Съгласно постоянната съдебна практика вероятността потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия, представлява вероятност от объркване. Според същата съдебна практика вероятността от объркване трябва да се преценява общо според възприемането на разглежданите знаци и стоки от съответните потребители, като се вземат предвид всички фактори, които характеризират конкретния случай, и по-конкретно взаимната зависимост между сходството на знаците и сходството на обозначените с тях стоки или услуги (вж. Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, Recueil, стр. II‑2821, точки 30—33 и цитираната съдебна практика).

31. За целите на прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 вероятността от объркване предполага едновременно идентичност или сходство между конфликтните марки, както и идентичност или сходство между обозначените с тях стоки или услуги. Става въпрос за кумулативни предпоставки (вж. Решение на Общия съд от 22 януари 2009 г. по дело Commercy/СХВП — easyGroup IP Licensing (easyHotel), T‑316/07, Recueil, стр. II‑43, точка 42 и цитираната съдебна практика).

32. Съгласно съдебната практика при цялостната преценка на вероятността от объркване следва да се вземе предвид средният потребител на съответната категория стоки, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. Трябва да се отчете и фактът, че степента на внимание на средния потребител може да се променя в зависимост от категорията разглеждани стоки или услуги (вж. Решение на Общия съд от 13 февруари 2007 г. по дело Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR), T‑256/04, Recueil, стр. II‑449, точка 42 и цитираната съдебна практика).

33. В настоящия случай предвид обстоятелството, че разглежданите услуги са услуги, предлагани на широк кръг потребители, и че по-ранната марка е регистрирана в Германия, целева група са средните германски потребители. Същите трябва да се считат за относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни (Решение на Съда от 22 юни 1999 г. по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, Recueil, стр. I‑3819, точка 26).

34. Според обжалваното решение разглежданите услуги от класове 35, 36, 41 и 42 са идентични. Страните не оспорват този извод.

Сравнение между знаците

35. Общата преценка на вероятността от объркване по отношение на визуалното, фонетичното или концептуалното сходство на конфликтните знаци трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи. Възприемането на марките от страна на средния потребител на разглежданите стоки или услуги има определяща роля по отношение на цялостната преценка на вероятността от объркване. В това отношение средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (вж. Решение на Съда от 12 юни 2007 г. по дело СХВП/Shaker, C‑334/05 P, Recueil, стр. I‑4529, точка 35 и цитираната съдебна практика).

36. На първо място, във връзка със сравнението във визуално отношение апелативният състав основателно заключава в точка 15 от обжалваното решение, че разглежданите знаци са сходни.

37. В това отношение следва да се напомни, че няма пречка да се провери наличието на визуално сходство между словна и фигуративна марка, като се има предвид, че тези два вида марки имат графично изображение, което може да създаде визуално впечатление (вж. Решение на Общия съд от 4 май 2005 г. по дело Chum/СХВП — Star TV (STAR TV), T‑359/02, Recueil, стр. II‑1515, точка 43 и цитираната съдебна практика).

38. Налага се изводът, че визуалните разлики между разглежданите два знака са незначителни. Заявената словна марка е думата „comit“. По-ранната фигуративна марка е думата „comet“, изписана с удебелен шрифт, като буквите са в червено, а подчертаването — в червено и зелено. Четири от петте букви на знаците са еднакви. Единствената разлика между двете думи е предпоследната буква, съответно „i“ и „e“. Обратно на твърдяното от жалбоподателя, фигуративните разлики между двата знака са малки и не променят впечатлението за сходство между почти идентичните думи, които образуват знаците и доминират в тях.

39. На второ място, що се отнася до сравнението във фонетично отношение, както констатира апелативният състав в точка 15 от обжалваното решение, следва да се приеме, че разглежданите знаци са и сходни. Всъщност първата сричка „com“, която ще бъде забелязана и възприета най-напред, е една и съща в първата част и на двата знака. Освен това вторите срички, съответно „it“ и „et“, съдържат къса гласна, като и двете завършват с буквата „t“.

40. Ето защо следва да се отбележи, че разглежданите знаци са сходни във визуално и фонетично отношение.

41. На трето място, що се отнася до сравнението в концептуално отношение, в точка 15 от обжалваното решение апелативният състав приема, че е налице разлика, която се дължи на това, че част от германските потребители биха възприели по-ранната марка като английското съществително име, съответстващо на немската дума „Komet“ (която означава „комета“), но според апелативния състав тази разлика не е достатъчно видна и съществена, за да надделее над силните визуални и фонетични сходства между двата знака.

42. Трябва да се отбележи, че разглежданите марки се различават в концептуално отношение. Всъщност конотацията „комета“, свързана с по-ранната марка, създава известна отлика. Що се отнася до заявената марка, както отбелязва СХВП, германските потребители ще приемат думата „comit“ за измислена дума, която следователно няма никакво значение. Трябва обаче да се има предвид обстоятелството, както посочва жалбоподателят в съдебното заседание, че представката „com“, която означава „търговия“ или „търговски“, обща и за двата знака, е много разпространена сред предприятията абревиатура. Ето защо, доколкото първата част на знаците има еднакво значение, концептуалната разлика не е толкова съществена, че с нея да може да се неутрализира визуалното и фонетично сходство.

43. При това положение се налага изводът, че разглежданите марки, преценявани като цяло, са сходни. Следователно трябва да се приеме за установено, че в точка 16 от обжалваното решение апелативният състав правилно е заключил, че разглежданите знаци създават сходно общо впечатление.

Вероятност от объркване

44. Общата преценка на вероятността от объркване предполага известна взаимозависимост на взетите предвид фактори, и по-специално на сходството на марките и на сходството на обозначените стоки или услуги. Поради това ниска степен на сходство между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно (Решение на Съда от 29 септември 1998 г. по дело Canon, C‑39/97, Recueil, стр. I‑5507, точка 17 и Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Mast-Jägermeister/СХВП — Licorera Zacapaneca (VENADO с рамка и др.), T‑81/03, T‑82/03 и T‑103/03, Recueil, стр. II‑5409, точка 74).

45. Като се има предвид, че в настоящия случай разглежданите услуги са идентични, а разглежданите знаци — сходни, апелативният състав правилно е приел, че в съзнанието на съответните потребители съществува вероятност от объркване.

46. Всъщност поради силните сходства между разглежданите знаци, и по-специално поради визуалните и фонетичните сходства, както и установената идентичност на съответните услуги, има вероятност потребителите да объркат разглежданите марки, доколкото на потребителя рядко се удава възможността да направи пряко сравнение между различните марки, а трябва да се довери на техния несъвършен образ, останал в паметта му (Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, посочено по-горе, точка 26).

47. От изложеното дотук следва, че при обстоятелствата в случая, независимо от известната концептуална разлика и от степента на внимание на средния германски потребител, апелативният състав не е нарушил член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, когато е приел, че има вероятност този потребител да повярва, че съответните услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия.

48. Следователно второто правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

49. От предходното следва, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, доколкото апелативният състав отхвърля заявката на жалбоподателя за стоките от клас 16.

По съдебните разноски

50. По смисъла на член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания. В конкретния случай исканията на жалбоподателя са частично уважени.

51. Съгласно член 87, параграф 4, последна алинея от Процедурния правилник Общият съд може да вземе решение дадена встъпила страна да понесе направените от нея съдебни разноски.

52. В това отношение следва да се припомни, че по силата на член 136, параграф 2 от Процедурния правилник необходимите разходи, направени от страните във връзка с производството пред апелативния състав, подлежат на възстановяване.

53. При това положение следва да се постанови СХВП да понесе направените от нея съдебни разноски, както и половината от направените от жалбоподателя съдебни разноски, включително тези за производството пред апелативния състав. Встъпилата страна понася направените от нея съдебни разноски.

Диспозитив

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1) Отменя решение на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 19 декември 2007 г. (преписка № R 138/2006-4) в частта, в която се отхвърля заявката на Intesa Sanpaolo SpA за стоките от клас 16.

2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3) Наред със своите съдебни разноски СХВП понася и половината от съдебните разноски, направени от Intesa Sanpaolo.

4) MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG понася направените от него съдебни разноски.

Top

Full & Egal Universal Law Academy