ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
РЕШЕНИЕ ПО ДОПУСТИМОСТТА
Жалби № 5377/17 и № 9377/17
Деян Русков АСЕНОВ срещу България
и Иван Дечев КОЛЕВ срещу България
Европейският съд по правата на човека (трето отделение), заседаващ на 16 януари 2024 г. като комитет в състав:
Йоанис Ктистакис (Ioannis Ktistakis), председател,
Йонко Грозев,
Андреас Зюнд (Andreas Zünd), съдии,
и Олга Чернишова (Olga Chernishova), заместник-секретар на отделението,
Като взе предвид:
жалбите срещу Република България, въз основа на които жалбоподателите, чиито имена и данни са дадени в таблицата в приложението („жалбоподателите“), са сезирали Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“), на посочените в нея дати,
решението да бъде уведомено българското правителство („Правителството“), представлявано от неговия агент, г-жа М. Илчева, от Министерството на правосъдието, за оплакването по член 8 от Конвенцията, отнасящо се до липсата на обезщетение при смърт на близък, и жалбите да бъдат обявени за недопустими в останалата им част,
становищата на страните,
След обсъждане постанови следното решение:
ПРЕДМЕТ НА ДЕЛАТА1. Жалбите се отнасят до отказа на националните съдилища да присъдят на жалбоподателите обезщетение за неимуществените вреди, които те смятат, че са претърпели вследствие смъртта на деца, на които твърдят, че са бащи, на основание, че тяхното родство не е било установено. Лицата изтъкват, че е нарушено правото им на зачитане на личния и семейния живот, защитено от член 8 от Конвенцията.
А. Жалба № 5377/17
2. Жалбоподателят по първата жалба, г-н АСЕНОВ, поддържа, че е биологичен баща на М., родена през 2004 г., която е отглеждал съвместно с майката на детето, К.А. В акта за раждане на детето е записано „баща неизвестен”.
3. През септември 2011 г. М. загива при пътно-транспортно произшествие, докато пресича сама улицата в близост до дома си. На 19 октомври 2012 г. виновният водач е осъден за непредумишлено убийство на една година лишаване от свобода условно. К.А. участва като частен обвинител в наказателното производство.
4. Жалбоподателят и К. А. завеждат дело срещу застрахователната компания на водача, за да търсят обезщетение за причинените им неимуществени вреди. Те спечелват делото пред окръжния съд, който присъжда по 100 000 лева на всеки (51 130 евро). На 23 май 2014 г. Софийският апелативен съд отхвърля жалбата на жалбоподателя. Той припомня, че съгласно задължителната съдебна практика на тогавашния Върховен съд, кръгът от лица, имащи право да търсят обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е ограничен до най-близките членове на семейството, а именно съпруг/-а и възходящи и низходящи по права линия от първа степен. Съдът отбелязва, че бащинството на жалбоподателя не е установено чрез предвидените за целта начини и че не е възможно да се установи родствена връзка в рамките на производство за обезщетение, въз основа на обикновени свидетелски показания.
5. Касационната жалба на жалбоподателя е обявена за недопустима на 11 юли 2016 г. Върховният касационен съд установява, че жалбоподателят не е доказал, че е законен баща на починалото дете, нито че е било в ход или се е предвиждало производство по осиновяване, съгласно хипотезите, развити в съдебната практика на Върховния съд, така че въззивното решение е било в съответствие с тази съдебна практика.
Б. Жалба № 9377/17
6. Жалбоподателят по втората жалба, г-н КОЛЕВ, поддържа, че е биологичен баща на К., родена през 2006 г., която е отглеждал съвместно с майката на детето, Н.И. В акта за раждане на детето като баща е посочен С.Д., съпруг на Н.И., с когото към момента на раждането тя е била разделена, без да е разведена.
7. През март 2010 г. К. загива при пътнотранспортно произшествие, докато пресича сама улицата. На 11 ноември 2010 г. виновният водач е осъден на пробация, глоба и обезщетение за нанесените имуществени вреди, съгласно иска на Н.И., която се е конституирала като частен обвинител и граждански ищец.
8. Жалбоподателят и Н.И. искат обезщетение за неимуществени вреди от застрахователната компания на водача, но не отговарят на изпратеното до тях искане за информация. Законният баща С. Д. сключва споразумение със застрахователя, който му изплаща 30 000 лв. (15 340 евро) в тази връзка.
9. Жалбоподателят и Н.И. завеждат дело срещу застрахователната компания. Окръжният съд уважава искането на майката, но отхвърля искането на жалбоподателя на основание, че детето има законен баща и че не е възможно да се установи бащинството на жалбоподателя в производството за обезщетение. На 29 април 2014 г. Софийският апелативен съд приема, противно на първата инстанция, че жалбоподателят е доказал, че е отгледал детето като свое и преценява, че това му дава право – в съответствие със задължителната съдебна практика на тогавашния Върховен съд – на обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Присъжда му 80 000 лв. (40 900 евро), които са изплатени на жалбоподателя.
10. След обжалване от страна на застрахователя, на 26 юли 2016 г. Върховният касационен съд отменя въззивното решение и отхвърля иска на жалбоподателя. Съдът припомня, че съгласно задължителната съдебна практика на тогавашния Върховен съд кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е ограничен до най-близките членове на семейството, като от него са изключени доведените родители и доведените деца въпреки евентуално съществуващите между тях близки отношения. В случая детето има законен баща, чието предполагаемо бащинство не е оспорено, който не е лишен от родителски права и не е дал съгласие за осиновяване от жалбоподателя.
ПРЕЦЕНКА НА СЪДА
11. Жалбоподателите твърдят, че правото им на зачитане на техния личен и семеен живот е нарушено поради отхвърлянето от националните съдилища на исканията им за обезщетение за неимуществените вреди, претърпени вследствие смъртта на децата, с които са имали de facto семейна връзка, макар и бащинството им да не е било законно установено.
12. Предвид сходството в предмета на жалбите Съдът счита за уместно да ги разгледа съвместно в едно решение по допустимостта.
13. Що се отнася, първо, до приложимостта на член 8 от Конвенцията, която Правителството оспорва, Съдът припомня, че въпросът за съществуването или липсата на семеен живот е преди всичко фактически въпрос, който зависи от наличието на тесни лични връзки (Парадизо и Кампанели срещу Италия (Paradiso et Campanelli c. Italie) [GC], № 25358/12, § 140, 24 януари 2017 г. и цитираната съдебна практика). В конкретния случай от установената в националните производства фактическа обстановка е видно, че г-н АСЕНОВ и К.А., от една страна, и г-н КОЛЕВ и Н.И., от друга страна, са живели на семейни начала от години и че са отглеждали съвместно двете починали деца, съответно М. и К. Поради това Съдът счита, че между г-н АСЕНОВ и М., от една страна, и г-н КОЛЕВ и К., от друга страна, са съществували действителни лични емоционални връзки, които де факто характеризират отношенията родител-дете и определят наличието на семеен живот в смисъла на член 8. Съдът приема същевременно, че връзките, които жалбоподателите са успели да развият с двете деца, са били част от личния им живот (С.Е. и други срещу Франция (C.E. et autres c. France), № 29775/18 и 29693/19, §§ 50-55, 24 март 2022 г.). Изтъкнатият от Правителството факт, че обстоятелствата около настъпилите произшествия разкриват липса на надзор над загиналите деца, не поставя под съмнение този извод.
14. Съдът отбелязва, че Правителството е повдигнало възражение за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, като изтъква, от една страна, че жалбоподателите не са използвали по подходящ начин извънсъдебните процедури за постигане на съгласие със застрахователните компании и че, от друга страна, не са се опитали да узаконят твърдяното си бащинство още приживе на децата. Съдът счита, че тези въпроси са тясно свързани по същество с оплакването на жалбоподателите и че следва да бъдат добавени към неговия анализ.
15. Съдът отбелязва по-нататък, че оплакването на жалбоподателите не се отнася до посегателство от страна на публичен орган върху упражняването на техните права, а по-скоро сочи на празнота в националното законодателство, евентуално довела до отхвърлянето на техните искания за обезщетение, за която те смятат, че е нанесла вреда на ефективното зачитане на техния личен и семеен живот. Ето защо Съдът ще разгледа тяхното оплакване от гледна точка на позитивните задължения, произтичащи от член 8. В това отношение, както и при негативните задължения, държавите трябва да имат предвид справедливия баланс, който трябва да се спазва между обществения интерес и интересите на съответните лица, като те разполагат с известна свобода на преценка при изпълнението на тези си задължения (вж. наред с други C.E. и други срещу Франция, горецитирано, §§ 80-84).
16. Съдът отбелязва, че към момента на обстоятелствата по настоящите дела приложимото национално право, основано на три задължителни тълкувателни постановления на тогавашния Върховен съд, е предвиждало, че само лица, които са част от ограничен семеен кръг (родители, деца и съпрузи), имат право на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на близък, като от този кръг са изключени други роднини или близки без родствена връзка (Ваньо Тодоров cрещу България, № 31434/15, §§ 16 и 56, 21 юли 2020 г.).
17. Съдът отбелязва, че това състояние на закона не е довело до компрометиране на личните отношения на жалбоподателите с децата. Понятието „семеен живот“ обаче включва и имуществени аспекти, по-специално по въпроси, свързани с наследяването и заветите (Маркс срещу Белгия (Marckx c. Belgique), 13 юни 1979 г., § 52, серия A № 31, и Мерже и Кро срещу Франция (Merger et Cros c. France), № 68864/1, § 46, 22 декември 2004 г.). В тази област обаче държавата разполага с широка свобода на преценка (Мерже и Кро, горецитирано, § 47), особено като се има предвид липсата на консенсус в договарящите държави относно кръга на лицата, имащи право да търсят неимуществено обезщетение в случай на смърт (вж. сравнителноправната информация, посочена в решението Ваньо Тодоров, горецитирано, §§ 23-24 et 62).
18. И ако Съдът вече е приемал, че позитивните задължения, произтичащи от член 2 от Конвенцията, могат да изискват от държавите да предвидят право на обезщетение за близките на починало лице (Ваньо Тодоров, горецитирано, § 66, и Саришвили-Болквадзе срещу Грузия (Sarishvili-Bolkvadze c. Géorgie), № 58240/08, §§ 94-97, 19 юли 2018 г.), то няма изведено подобно задължение от член 8. При обстоятелства, сходни с тези по настоящото дело, Съдът е приемал например, че правото да бъдеш признат за наследник на починало лице, за целите на наследяването, не може да бъде изведено от член 8 (Хаас срещу Холандия (Haas c. Pays-Bas), № 36983/97, § 43, ЕСПЧ 2004-I, относно дете, чийто произход не е бил установен приживе на предполагаемия баща), или че невъзможността за жалбоподателя да докаже бащинството си в рамките на производство за обезщетение след смъртта на дете, чийто баща твърди, че е, не е нарушила правото на достъп до съд, гарантирано от член 6 (вж. например Михалаке срещу Румъния (Mihalache c. Roumanie) (déc.) [комитет], № 19976/15, §§ 13-14, 8 февруари 2022 г.).
19. Съдът отбелязва, че законодателствата на договарящите държави обикновено обвързват с определен кръг последици юридическото установяване на родствени връзки, по-специално във връзка с родителските права, задълженията за издръжка, гражданската отговорност или наследяването. С оглед на предоставената им свобода на преценка (параграф 17 по-горе) и легитимната цел, изтъкната от Правителството, да се гарантира определена предвидимост и стабилност в областта на гражданската отговорност, Съдът не може да изведе от член 8 от Конвенцията общо задължение да бъде предвидено право на обезщетение при обстоятелства като тези по настоящите дела.
20. Наред с това Съдът отбелязва, че не изглежда жалбоподателите да са предприели каквито и да било действия, за да узаконят своето бащинство, като създадат юридическа връзка с децата, за които твърдят, че са техни биологични бащи преди смъртта им. Що се отнася до първата жалба, при непосочен баща на детето такава връзка е можело да бъде установена чрез обикновена декларация за припознаване на бащинство или в случай на оспорване на припознаването от майката, чрез съдебен иск за установяване на произход (чл. 65 и 66 от Семейния кодекс). Що се отнася до втората жалба, в която детето К. е имало посочен по презумпция баща, майката на детето е разполагала с възможност да оспори по исков ред презумпцията, като при успех това би позволило на жалбоподателя да установи бащинството си чрез обикновено припознаване (чл. 62 и 65 от Семейния кодекс). Жалбоподателят е можел също така да поиска да осинови К., което е било възможно и без съгласието на законния баща, когато, както се твърди в настоящия случай, последният е бил изоставил детето (чл. 93 от Кодекса).
21. И накрая, Съдът установява, че националната съдебна практика е била променена след обстоятелствата по делото и че Върховният касационен съд вече приема, че лица, различни от тези, които са изчерпателно изброени в тълкувателните решения на тогавашния Върховен съд, могат да поискат обезщетение, ако успеят да докажат, че с оглед на родствената им връзка с починалото лице те са преживели морални страдания, съпоставими с тези на близкия семеен кръг. Това развитие на вътрешното право обаче не позволява да се приеме само по себе си, че предходното положение е противоречало на Конвенцията (Ваньо Тодоров, горецитирано, §§ 17 et 64).
22. С оглед на всички тези елементи, Съдът счита, че като не е предвидила право на обезщетение за неимуществени вреди при обстоятелства като тези по настоящите дела, държавата ответник не е нарушила позитивните задължения, произтичащи от член 8 от Конвенцията.
23. Следователно оплакването на жалбоподателите е явно неоснователно и трябва да бъде отхвърлено съгласно член 35 §§ 3 a) и 4 от Конвенцията.
Поради тези причини Съдът, единодушно,
Решава да обедини жалбите;
Обявява жалбите за недопустими.
Изготвено на френски език и оповестено писмено на 8 февруари 2024 година.
Олга Чернишова Йоанис Ктистакис
Заместник-секретар Председател
ПРИЛОЖЕНИЕ
Списък на жалбите
№.
Жалба №
Име на делото
Подадена на
Жалбоподател
Година на раждане
Местожителство
Националност
Представител
1.
5377/17
АСЕНОВ срещу
България
11/01/2017
Деян Русков АСЕНОВ
1979
Арчар
българин
Е. Петкова
адвокат в
София
2.
9377/17
КОЛЕВ срещу
България
25/01/2017
Иван Дечев КОЛЕВ
1961
Чирпан
българин
П. Керанова,
адвокат в
Казанлък