ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО
А И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 28383/20)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
9 май 2023
Решението е окончателно. То може да претърпи редакционни промени.
По дело А и други срещу България,
Европейският съд по правата на човека (трето отделение), заседаващ като комитет в състав:
Йоанис Ктистакис (Ioannis Ktistakis), председател,
Йонко Грозев
Андреас Зюнд (Andreas Zünd), съдии,
и Олга Чернишова, заместник-секретар на отделението,
Предвид:
жалбата (№ 28383/20) срещу Република България, подадена на 2 юли 2020 година пред Съда от три лица с двойно гражданство – българско и американско („жалбоподателите“), родени съответно през 1979, 2006 и 2012 година и представлявани от г-жа С. Разбойникова, адвокат в София, на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“),
решението жалбата да бъде сведена до знанието на българското правителство („Правителството“), представлявано от неговия правителствен агент, г-жа И. Станчева-Чинова, от Министерство на правосъдието,
решението да не бъде разкривана самоличността на жалбоподателите,
решението жалбата да бъде разгледана с приоритет (член 41 от Правилника на Съда („Правилникът“),
становищата на страните,
след обсъждане в закрито заседание на 4 април 2023,
постановява следното решение, взето на посочената дата:
ФАКТИТЕ
1. Жалбоподателите, майка и двамата ѝ сина, се оплакват, позовавайки се на член 8 от Конвенцията, от прекомерната според тях продължителност на воденото от българските власти производство за връщането на децата от България, където момчетата са се намирали от декември 2018 г., когато баща им („X“) ги завел на почивка, при майка им, в САЩ, Флорида, мястото на обичайното им местопребиваване.
2. Със съдебно решение на щата Флорида от 29 ноември 2018 г., постановено в рамките на бракоразводното дело между родителите, на X е разрешено да доведе децата в България от 30 декември 2018 г. до 7 януари 2019 г. След тази дата на родителите се предоставя съвместно упражняване на родителските права, като им се забранява да пътуват извън САЩ без съдебно разрешение или писмено споразумение между страните. На 7 януари 2019 г. Х не връща децата в САЩ и ги задържа в България. На 17 януари 2019 г. съдът във Флорида нарежда децата да бъдат върнати, предоставя временно пълно упражняване на родителските права на майката и спира всякакво право на лични отношения на бащата.
3. На 4 февруари 2019 г. майката сезира американските власти с искане за връщане на синовете ѝ на основание Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца („Хагската конвенция“). Българското Министерство на правосъдието получава искането на 21 февруари 2019 г. На 18 март 2019 г. е изготвен социален доклад.
4. Същевременно на 20 март 2019 г., майката пристига в България. На 20 април 2019 г. по-малкият син отива при нея до края на производството, а по-големият остава при баща си.
5. На 4 април 2019 г. Министерство на правосъдието подава молба по Хагската конвенция в Софийски градски съд.
6. На 8 април 2019 г. съдът насрочва съдебно заседание за 7 юни 2019 г., като указва на X да доведе по-големия син, чиято възраст позволява той да бъде изслушан от съдия. В съдебно заседание съдът изслушва страните и събира писмени доказателства. Насрочва ново заседание за 19 юли 2019 г., за да осигури присъствието и изслушването на по-големия син, отсъствал от първото заседание. На 19 юли 2019 г. съдът изслушва отново страните, както и по-големия син, който изразява желание да живее с X.
7. С решение от 9 август 2019 г. Софийски градски съд нарежда връщането на децата при майка им. Страните са уведомени за това на 9 септември 2019 г., поради съдебната ваканция от 1 до 31 август.
8. На 24 септември 2019 г. X обжалва.
9. Софийският апелативен съд нарежда да бъде изготвена психологическа експертиза и насрочва съдебно заседание на 18 ноември 2019 г. На 15 ноември 2019 г. назначеното вещо лице заявява, че няма възможност да изготви експертизата. На съдебното заседание три дни по-късно, Апелативният съд изслушва страните, събира писмени материали и назначава ново вещо лице психолог. Съдът провежда и две други съдебни заседания на 9 и 16 декември 2019 г. С окончателно решение от 30 декември 2019 г. той потвърждава решението за връщане на децата.
10. На 6 януари 2020 г. X подава молба за възобновяване на производството. По негово искане на 17 януари 2020 г. Върховният касационен съд (ВКС) спира изпълнението на решението за връщане, като отбелязва, че искането за възобновяване на производството е подадено в законовия срок и че X следва да заплати обезпечение. Що се отнася до искането по същество, на 13 април 2020 г. ВКС отказва да възобнови производството.
11. На 15 април 2020 г. бащата отново подава молба за възобновяване на производството, този път на различно основание. На 24 април 2020 г. ВКС отново спира изпълнението на решението за връщане с мотива, че са изпълнени формалните изисквания за това. На 24 юли 2020 г. искането е отхвърлено.
12. На 30 юли 2020 г. изпълнителното производството за връщане на децата е възобновено. На 28 август 2020 г. по-големият син е върнат на майката.
13. На 5 октомври 2020 г. последната завежда иск за обезщетение срещу X поради спирането на изпълнителното производство за връщане на децата (член 403 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вж. параграфи 10–12 по-горе). Изходът от това производство е неизвестен.
ПРЕЦЕНКА НА СЪДАОТНОСНО ТВЪРДЯНОТО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
14. Възраженията на Правителството по допустимостта следва да бъдат отхвърлени.
15. На първо място, що се отнася до възражението, че жалбата е подадена извън срока по отношение на датата на последното влязло в сила решение от 30 декември 2019 г., постановено в рамките на производството по Хагската конвенция, Съдът отбелязва, че към датата на подаване на жалбата, 2 юли 2020 г., изпълнението на въпросното решение все още е било спряно, както и че твърденията на жалбоподателите се отнасят до продължаваща ситуация, макар и по-малкият син да е бил de facto върнат на майката през април 2019 г. Следователно възражението се отхвърля.
16. Правителството поддържа по-нататък, че жалбата е преждевременна, тъй като майката е подала иск по член 403 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), даващ възможност да се търси обезщетение при спиране на изпълнителното производство по влязло в сила решение поради иск от ответната страна, когато последният бъде отхвърлен окончателно. То отбелязва, че въпросното производство все още е висящо към момента на размяната на становища на страните (параграф 13 по-горе). Въпреки това, то не доказва с никакви примери от националната съдебна практика как жалбоподателите биха могли да поискат да бъде разгледан въпросът за усърдието, с което е водено производството по Хагската конвенция, както и да бъде признато евентуалното нарушаване на правото им на зачитане на семейния живот. Следователно това възражение следва да бъде отхвърлено.
17. Накрая, Правителството вижда злоупотреба в поведението на жалбоподателите, доколкото те не са посочили в жалбата си: а) че по-големият син е бил върнат при майка си през август 2019 г., и б) че майката е завела горецитираното дело за обезщетение (параграф 13 по-горе). Съдът констатира, че в материалите по делото се съдържа достатъчно информация, позволяваща да се идентифицират оплакванията на етапа на комуникиране на жалбата, направено само четири дни преди връщането на по-големия син, и че фактическите елементи са били своевременно предоставени от жалбоподателите, заедно със становището им в отговор на това на Правителството. По отношение на производството по член 403 от ГПК, Съдът вече отбеляза, че то не е относимо към настоящите твърдения (параграф 16 по-горе).
18. Като установява, че оплакването не е явно необосновано или недопустимо на друго основание съгласно член 35 от Конвенцията, Съдът го обявява за допустимо.
19. Общите принципи, отнасящи се до изискването за неотложно разглеждане на делата по Хагската конвенция, при които периодът от време може да има непоправими последици върху отношенията между децата и родител, който не живее с тях, са резюмирани, inter alia, в следните дела: X срещу Латвия (Голям състав) [X c. Lettonie ([GC]], № 27853/09, §§ 93-108, ЕСПЧ 2013 г.); Аджич срещу Хърватия [Adžić c. Croatie] (№ 22643/14, §§ 93-95, 12 март 2015 г.); и Р.С. срещу Полша [R.S. c. Pologne] (№ 63777/09, §§ 54 и 55, 21 юли 2015 г.).
20. Националното производство във връзка с връщането на децата, по това време на възраст дванадесет, съответно седем години, гледано на две съдебни инстанции, е продължило приблизително единадесет месеца, шест от които само за постигане на решение на първа инстанция, което превишава шестседмичния срок за вземане на решение от сезирания съдебен или административен орган, предвиден в член 11 от Хагската конвенция. Въпреки че този срок не е императивен (вж. например, Шау срещу Унгария [Shaw c. Hongrie], № 6457/09, §§ 71-72, 26 юли 2011 г.; Карер срещу Румъния [Karrer c. Roumanie], № 16965/10, § 54, 21 февруари 2012 г.; М.Р. и Д.Р. срещу Украйна [M.R. et D.R. c. Ukraine], № 63551/13, § 60, 22 май 2018 г.; Мога срещу Полша [Moga c. Pologne], № 80606/17, § 68, 17 март 2022 г.), продължителността на производството по делото не изглежда обективно оправдана.
21. По-специално, необходими са били шест седмици, за да бъде предадено искането за връщане от Министерство на правосъдието на Софийски градски съд, който насрочва съдебно заседание повече от два месеца по-късно и друго заседание поне шест седмици след това, за да изслуша по-голямото дете, след като очевидно X не го е завел на първото заседание (параграфи 3, 5 и 6 по-горе). Макар и след това първоинстанционният съд да се произнася в рамките на три седмици, срок, който изглежда задоволителен, страните са уведомени за решението месец по-късно. Съдът счита, че предвид съществото на спора, съдебната ваканция не може да се приеме като уместна причина, оправдаваща въпросното забавяне. Що се отнася до гледането на делото на втора инстанция, макар и Апелативният съд със сигурност да е бил в състояние да се произнесе в кратки срокове след съдебните заседания през ноември и декември 2019 г., остава фактът че, че между 24 септември и 18 ноември 2019 г. не се забелязва никакво движение (параграф 9 по-горе). Съдът не вижда по какъв начин изготвянето на експертиза би могло да оправдае подобно забавяне, като се има предвид, че по-късно тя е била направена от 18 ноември до 9 декември 2019 г.
22. Съдът счита, че само по себе си забавеното производство му позволява да заключи, че националните власти не са спазили позитивните си задължения по Конвенцията, като се има предвид изискването за експедитивност, залегнало в основата на производството по Хагската конвенция (Shaw, цитирано по-горе, § 71; и Moga, цитирано по-горе, § 69).
23. Във всеки случай влязлото в сила решение на Апелативния съд е изпълнено едва след осем месеца, основно поради исканията на X за възобновяване на производството, които водят до спиране на изпълнението на решението за връщане. Държавите не могат да бъдат упреквани за създадените от тях системи за преглед на влезлите в сила решения, включително в разглежданата област. ВКС обаче е допуснал спиране на връщането въз основа на чисто формални критерии. След това са му били необходими повече от три месеца, за да разгледа първото искане за възобновяване, въпреки че самото производство по искането за връщане вече е било продължило много повече от шестте седмици, препоръчвани от член 11 на Хагската конвенция (параграф 10 по-горе). Освен това Съдът не е удовлетворен от факта, че при произнасянето си по втората молба за спиране на производството по връщане, отново въз основа на формални критерии, ВКС не е отдал значение на обстоятелството, че Х е подал новата си молба само два дни след първия отказ за възобновяване на производството от същия съд (вж. параграф 11 по-горе). По този начин, според Съда, ВКС неоснователно е спрял изпълнението на заповедта за връщане поне за целите на разглеждането на тази втора молба.
24. Съдът взема предвид, че майката и по-малкият ѝ син са се събрали де факто през април 2019 г., около четири месеца след започването на производството по Хагската конвенция (параграф 4 по-горе), период, който сам по себе си не изглежда неразумен. Въпреки това, в светлината на гореизложеното, както и като се има предвид факта, че по-големият син е върнат на майката около двадесет месеца след раздялата им и че двамата братя са били разделени в продължение на около шестнадесет месеца, при изложените по-горе конкретни обстоятелства, Съдът констатира, че властите не са разгледали случая по най-усърдния начин, изискван от член 8 от Конвенцията при този вид спорове (вж. делата, цитирани в параграф 20 по-горе).
25. Следователно налице е нарушение на член 8 от Конвенцията.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
26. Жалбоподателката, майка на децата, претендира за сумата от 184 526 щатски долара (USD) за имуществени вреди, понесени по-специално в резултат на загубата на заплатата ѝ в САЩ, защото напуска работата си, за да остане в България за продължителен период от време (161 951 USD), и разноски по производството по Хагската конвенция, включително пътни и дневни разходи (22 575 USD). Тримата жалбоподатели претендират наред с това за общата сума от 4 000 000 USD за неимуществени вреди, които считат, че са понесли, както и сумата от 4320 евро (EUR) за съдебни разноски, които заявяват, че са направили в рамките на производство пред Съда.
27. Правителството счита тези претенции за необосновани и във всеки случай за прекомерни.
28. Съдът счита за уместно да отбележи, че в случая майката е направила избора да остане близо до децата си в България с единствената цел да улесни контактите си с тях по време на производството по Хагската конвенция, обстоятелство, което макар и да не е предмет на сегашния спор, показва сериозната ѝ мотивация да поддържа и съхрани връзката си със синовете ѝ. Налага се също така констатацията, че поради продължителността и непредвидимостта на производството по Хагската конвенция, майката на децата е решила да напусне работата си в САЩ, което е довело за нея до лишаване от заплатата ѝ в САЩ. С оглед горното, Съдът не може да се отклони от установената си практика, според която тези фактори не могат да се разглеждат като установяващи причинно-следствена връзка между констатираното нарушение и твърдените имуществени вреди. (Силвестър срещу Австрия [Sylvester c. Autriche], № 36812/97 и № 40104/98, § 83, 24 април 2003 г., Иглесиас Хил и А.У.И. срещу Испания [Iglesias Gil et A.U.I. c. Espagne], № 56673/00, § 70, 29 април 2003 г., Х.Н. срещу Полша [H.N. c. Pologne], № 77710/01, § 100, 13 септември 2005 г., Стохлак срещу Полша [Stochlak c. Pologne], № 38273/02, § 72, 22 септември 2009 г., Йозмен срещу Турция [Özmen c. Turquie], № 28110/08, § 110, 4 декември 2012 г., и по-наскоро, З. срещу Хърватия [Z . c. Croatie], № 21347/21, § 101, 1 септември 2022 г.). Следователно Съдът отхвърля претенцията, формулирана на това основание. Той счита, че въпросът за направените разходи в производството по Хагската конвенция да бъде разгледан заедно с този за разноските.
29. От друга страна, Съдът присъжда съвместно на жалбоподателите 15 000 EUR за неимуществени вреди, плюс всички данъци, евентуално дължими върху тази сума.
30. В настоящия случай претенциите на жалбоподателите, както по отношение на съдебните разноски за производството по Хагската конвенция, доколкото неговата продължителност е довела до нарушение на член 8 от Конвенцията, така и по отношение на производството пред Съда, не са достатъчно обосновани, за да отговорят изцяло на изискванията на член 60, § 2 от Правилника на Съда. Като има предвид документите, с които разполага, и съдебната си практика, Съдът счита за разумно да присъди съвместно на жалбоподателите сумата от 3000 евро, плюс всички разноски, за производството пред него, както и сумата от 4500 евро за пътни разноски, направени от майка на децата във връзка с прекомерната продължителност на производството по Хагската конвенция, плюс всички данъци, евентуално дължими върху тези суми от жалбоподателите.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
1. Обявява жалбата за допустима;
Постановява, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията;Постановява,а) че държавата ответник следва да заплати на жалбоподателите в тримесечен срок следните суми, които да бъдат конвертирани във валутата на държавата ответник по курса, приложим към датата на плащане:
15 000 EUR (петнадесет хиляди евро) съвместно на жалбоподателите, плюс всички данъци, евентуално дължими върху тази сума, за неимуществени вреди;3 000 EUR (три хиляди евро) съвместно на жалбоподателите, плюс всички данъци, евентуално дължими върху тази сума, за разноски;4500 EUR (четири хиляди и петстотин евро) на майката на децата, плюс всички данъци, евентуално дължими върху тази сума, за съдебни разноски ;б) че от изтичането на посочения период до плащането тези суми върху тях се дължи проста лихва в размер, равен на приложимия през този период пределен лихвен процент на Европейската централна банка, увеличен с три процентни пункта;
Отхвърля претенцията за справедливо обезщетение в останалата ѝ част.
Изготвено на френски език и съобщено в писмена форма на 9 май 2023 година, съгласно член 77, §§ 2 и 3 от Правилника.
Олга Чернишова Йоанис Ктистакис Заместник-секретар Председател