FulLegal · İçtihat Detay

Türkiye 18.12.2012 BG

CASE OF AHMET YILDIRIM v. TURKEY - [Bulgarian Translation] by the COE/ECHR

Avrupa İnsan Hakları Mahkemesi

Karar Metni

© Conseil de I’Europe/Cour européenne des droits de l’homme, 2013. La présente traduction ne lie pas la Cour. Pour plus de renseignements veuillez lire l’indication de copyright/droits d’auteur à la fin du présent document.

ВТОРА СЕКЦИЯ

ДЕЛО YILDIRIM срещу ТУРЦИЯ

(Жалба № 3111/10)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

18 декември 2012 г.

ОКОНЧАТЕЛНО

18/03/2013 г.

Настоящото решение е окончателно съгласно член 44 § 2 от Конвенцията. То може да претърпи редакционни промени.

По делото Yıldırım срещу Турция

Европейският съд по правата на човека (втора секция), заседаващ като камара в състав:

Guido Raimondi, Председател,
Danutė Jočienė,
Dragoljub Popović,
András Sajó,
Işıl Karakaş,
Paulo Pinto de Albuquerque,
Helen Keller, съдии,
and Stanley Naismith, секретар на секцията,

След проведено закрито заседание на 20 ноември 2012 г.,

Постанови следното решение, прието на тази дата:

ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалба (№ 3111/10) срещу Република Турция, подадена до Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от турския гражданин г-н Ахмед Йълдъръм („жалбоподателят“), на 12 януари 2010 г.

2. Жалбоподателят се представлява от г-жа А. Каймак, адвокат, практикуващ в Измир. Турското правителство („правителството“) се представлява от агента си.

3. Жалбоподателят твърди в частност, че блокирането на достъпа до интернет сайта му, разпоредено от националните власти, представлява неоправдано нарушаване на правата му по членове 6, 7, 10 и 13 от Конвенцията и член 2 от Протокол № 1.

4. На 31 януари 2011 г. правителството е уведомено за жалбата. Съдът взе решение също да се произнесе по допустимостта и основателността на жалбата едновременно (член 29 § 1).

5. Жалбоподателят е представил допълнително становище (член 59 § 1 от Правилника на Съда). Бяха приети и коментарите на третата страна сдружение Инициатива за правосъдие на Отворено общество, която е допусната от председателя да вземе участие в писмената процедура (Член 36 § 2 от Конвенцията и член 44 § 2 от Правилника на Съда).

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

6. Жалбоподателят е роден през 1983 г. и живее в Истанбул.

7. Жалбоподателят притежава и поддържа уебсайт (), на който публикува академичните си работи и възгледите си по различни теми. Уебсайтът е създаден чрез използването на услугата за създаване и хостване на уебсайтове ().

8. На 23 юни 2009 г. първоинстанционният наказателен съд на Денизли разпоредил блокирането на уебсайта (наричан по-нататък „сайтът нарушител“) съгласно член 8(1)(b) от Закон № 5651 за регулиране на публикациите в интернет и за борба с интернет престъпленията. Разпореждането било издадено като превантивна мярка в хода на наказателно производство срещу собственика на сайта, който бил обвинен в обида към паметта на Ататюрк.

9. На същата дата копие от разпореждането за блокиране било изпратено на Дирекцията по телекомуникации и информационни технологии („TİB“) за изпълнение на основание член 8(3) от Закон № 5651.

10. На 24 юни 2009 г., по искане на TİB първоинстанционният наказателен съд на Денизли изменил решението си от 23 юни и разпоредил блокиране на целия достъп до Google Sites, съгласно член 8 от Закон № 5651. TİB посочила, че това е единственият начин за блокиране на сайта нарушител, тъй като собственикът му нямал сървър сертификат и живеел зад граница.

11. В изпълнение на разпореждането от 24 юни 2009 г. TİB блокирала целия достъп до Google Sites като по този начин жалбоподателят бил лишен от достъп до собствения си уебсайт. Всичките му последващи опити да се справи със ситуацията били неуспешни поради разпореждането за блокиране, издадено от Съда.

12. На 1 юли 2009 г. жалбоподателят подал искане за отмяна на разпореждането за блокиране от 24 юни 2009 г. по отношение на неговия уебсайт. Посочил, че използва уебсайта редовно за да публикува академичните си работи и мненията си по различни въпроси и че мярката е прекратила изцяло достъпа до сайта, който нямал връзка със сайта, който бил блокиран поради незаконното си съдържание. Той поддържал по-конкретно, че за да не бъдат засегнати други уебсайтове от тази мярка е трябвало да бъде избран метод, чрез който да бъде преустановен достъпът единствено до сайта нарушител. Той посочил като пример блокирането на URL на сайта.

В подкрепа на искането си жалбоподателят представил на съда копие от уебстраницата, която се появявала, когато той се опита да осъществи достъп до уебсайта си (). Появявало се следното предупреждение:

„Дирекцията за телекомуникации и информационни технологии е изпълнила разпореждане, издадено от първоинстанционния наказателен съд на Денизли на 24 юни 2009 г. по отношение на този уебсайт () като превантивна мярка.“

13. На 13 юли 2009 г. Наказателният съд на Денизли отхвърлил молбата на жалбоподателя. Позовавайки се на препоръката, направена от TİB, той прел, че единственото средство за блокиране на достъпа до сайта нарушител в съответствие с разпореждането за блокиране било да се блокира достъпа до страницата , на която е хоствано инкриминираното съдържание.

14. На 25 април 2012 г. жалбоподателят писмено информира Съда, че все още не е в състояние да упражни достъп до страницата си, въпреки че доколкото е разбрал, наказателното производство срещу собственика на сайта нарушител е било прекратено на 25 март 2011 г. поради невъзможност да се разкрият самоличността и адреса на обвиняемия, който живеел зад граница.

II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО

A. Закон № 5651 от 4 май 2007 г. за регулиране на публикациите в интернет и за борба срещу интернет престъпленията

15. Закон № 5651, в приложимите си части гласи следното:

Член 2
Определения

„(1) За целите на този закон,

...

(e) Доставчик на достъп (erişim sağlayıcı) [означава] всяко физическо или юридическо лице, което предоставя на потребителите достъп до интернет;

(f) Доставчик на съдържание (içerik sağlayıcı) [означава] всяко физическо или юридическо лице, което създава, изменя или доставя всякакъв вид информация или данни на потребителите на интернет;

...

(ğ) Интернет публикация (yayın) [означава] данни, до които може да се осъществи достъп чрез интернет от неопределен брой лица;

...

(l) Публикация (yayın) [означава] публикация в интернет;

...“

Член 4
Отговорност на доставчиците на съдържание

„(1) Доставчиците на съдържание носят отговорност за всяко съдържание, което предоставят чрез интернет.

(2) Доставчиците на съдържание не носят отговорност за съдържанието, принадлежащо на други лица, до което може да бъде осъществен достъп чрез публикувани от тях линкове ...

...“

Член 5
Отговорност на доставчиците на хостинг услуги

„(1) Доставчиците на хостинг услуги не са задължени да контролират съдържанието, което хостват или да проверяват дали то представлява незаконна дейност;

(2) Под заплаха от наказателна отговорност доставчиците на хостинг услуги, които са информирани в съответствие с членове 8 и 9 от този закон за незаконния характер на хоствано от тях съдържание, трябва да преустановят публикуването му доколкото разполагат с техническа възможност да го сторят.“

Член 6
Отговорност на доставчиците на достъп

(1)(a) Ако бъдат уведомени в съответствие с разпоредбите на този закон за незаконния характер на съдържание, публикувано от потребител, доставчиците на достъп трябва да блокират достъпа до незаконното съдържание, доколкото имат техническа възможност да го сторят.

...

(2) Доставчиците на достъп не са задължени да контролират законността на съдържанието и информацията, до които предоставят достъп.

...“

Член 8
Заповеди за блокиране и тяхното прилагане

„(1) Заповед за блокиране (erişimin engellenmesi) се издава във връзка с интернет публикации ако има достатъчно основания да се подозира, че съдържанието им е такова, че да доведе до някое от следните нарушения:

(a) Престъпления по Наказателния кодекс ...

(1) подбуждане към самоубийство (Член 84)

(2) сексуално насилие над непълнолетни (Член 103 § 1)

(3) улесняване на използването на наркотични средства (Член 190)

(4) доставяне на продукти, опасни за здравето (Член 194)

(5) сквернословие (Член 226)

(6) проституция (Член 227)

(7) организиране на хазартни дейности

(b) Обиди срещу Ататюрк по Закон № 5816 от 25 юли 1951 г.

...

(2) Заповедта за блокиране се издава от съдия ако делото е на фазата на разследването или от съда ако обвинението е повдигнато. По време на разследването блокирането на достъпа може да бъде разпоредено от прокурора в случай, че забавянето може да има вредни последици. В този случай заповедта трябва да бъде изпратена на съдията за одобрение в срок от двадесет и четири часа. Съдията трябва да постанови решение в срок от двадесет и четири часа. Ако съдията не одобри блокирането на достъпа, мярката се отменя от съответния прокурор. Заповедите за блокиране, издадени като превантивна мярка могат да се обжалват в съответствие с разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (Закон № 5271).

(3) Копие от заповедта за блокиране, издадена от съдията, съда или прокурора се изпраща на Дирекцията [за телекомуникации и информационни технологии] за изпълнение.

(4) Ако доставчикът на съдържание или доставчикът на хостинг услуги се намират извън страната ... заповедта за блокиране се издава от Дирекцията по нейна собствена инициатива. В този случай за заповедта се уведомява доставчикът на достъп чрез искане за изпълнение.

(5) Заповедите за блокиране се изпълняват незабавно или най-късно до двадесет и четири часа след уведомяването.

...

(7) Ако наказателното производство приключи с решение за прекратяване, заповедта за блокиране спира да се прилага автоматично ...

(8) Ако наказателният процес приключи с оправдателна присъда, заповедта за блокиране спира да се прилага автоматично ...

(9) Ако незаконното съдържание е премахнато, заповедта за блокиране се отменя ...“

16. Дирекцията за телекомуникации и информационни технологии (TİB) е създадена съгласно разпоредбата на член 7 от Закон № 2559 за полицейските правомощия и отговорности, изменен на 3 юли 2005 г. със Закон № 5397. Като административен орган тя е отговорна, наред с другите задачи, за регистриране и контрол на информацията, разпространявана чрез използването на телекомуникационни средства.

17. На практика когато съдът разпореди блокирането на достъпа до конкретен уебсайт, TİB носи отговорност за изпълнение на мярката. Ако доставчикът на съдържанието или доставчикът на хостинг услугата се намира извън страната, TİB може да блокира целия достъп до страниците на доставчика на посредническата услуга, съгласно член 8(3) и (4) от Закон № 5651. В резултат на това издаването на заповед за блокиране води не само до блокиране на достъпа до уебсайта, който е предмет на наказателното производство, а е възможно да бъде блокиран достъпът до цялото съдържание на засегнатия интернет домейн. По този начин домейни като B, B, Google groups, M и YouT са били обект на заповеди за блокиране в продължение на дълги периоди от време по причина на уебсайтове, които са хоствани на тях.

18. Разбирането за това какво представлява „публикация“ по смисъла на член 2(1) от Закон № 5651 също е било предмет на обсъждания сред правните специалисти. Според някои от специалистите, буква (ğ), според която разбирането за „Интернет публикация“ означава „данни, които могат да бъдат достъпни чрез интернет от неопределен брой лица“, е в противоречие с понятието, съдържащо се в буква l от същия член, съгласно което „[п]убликация (yayın) [означава] публикация в интернет“. Затруднението произтича от споменаването на „данни, които могат да бъдат достъпни чрез интернет“, което можело да се прилага за всякакъв вид информация, предавана чрез интернет.

III. МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО И ПРАКТИКА

A. Съвет на Европа

1. Конвенция за престъпленията в кибернетичното пространство

19. Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство (ETS No. 185), влязла в сила на 1 юли 2004 г., е подписана от членовете на Съвета на Европа, Канада, Япония, Южна Африка и Съединените щата. Тя разглежда различни видове нарушения в областта на кибер престъпленията: престъпления, насочени срещу тайната, неприкосновеността и възможността за използване на компютърните данни и системи, компютърни фалшификации и измами, престъпления, свързани със съдържанието, по специално такива, свързани с детска порнография и действия, засягащи нарушение на авторското право и сродните му права (Дял II, Глава 1, Раздели от 1 до 4).

2. Комитет на министрите

(a) Декларация CM(2005)56 окончателна

20. Преамбюлът на Декларацията на Комитета на министрите по въпросите за правата на човека и върховенството на закона в информационното общество (CM(2005)56 окончателна от 13 май 2005 г.) признава, че „ограниченият достъп или липсата на достъп до [информационни и комуникационни технологии (ИКТ)] може да лиши лицата от възможността им да упражняват в пълна степен човешките си права“. Първата глава от Декларацията, озаглавена „Човешките права в информационното общество“ съдържа следните пасажи:

„1. Правото на свобода на изразяване, информация и комуникация

ИКТ предоставят безпрецедентни възможности за всички да упражняват свободата си на изразяване. ИКТ обаче налагат множество сериозни предизвикателства към тази свобода, като например държавната и частната цензура.

Свободата на изразяване, информация и комуникация трябва да бъде зачитана както в дигиталното, така и в недигиталното пространство и не следва да бъде подлагана на ограничения, освен предвидените в член 10 от ЕКПЧ, поради единствената причина, че информацията се предава в дигитална форма.

Гарантирайки свободата на изразяването държавите членки следва да гарантират, че националното законодателство за борба срещу незаконното съдържание, като например расизъм, расова дискриминация и детска порнография, се прилага на равноправна основа спрямо престъпления, извършени чрез ИКТ.

Държавите членки трябва да поддържат и разширяват правните и практически средства за предотвратяване на държавната и частна цензура. ...“

(b) Декларация от 28 май 2003 г.

21. Преамбюлът на Декларацията за свободата на общуването в интернет, приета от Комитета на министрите на 28 май 2003 г. на 840-тата срещу на Заместник-министрите постановява, че предварителният контрол на интернет комуникациите без оглед на границите следва да остане изключение и че е необходимо да се премахнат пречките пред достъпа на лицата до интернет. Декларацията прогласява inter alia, следните принципи:

„...

Принцип 1: Правила относно съдържанието в интернет

Държавите членки не трябва да подлагат съдържанието в интернет на ограничения по-широки от тези, които се налагат на другите средства за доставка на съдържание.

...

Принцип 3: Липса на предварителен контрол от страна на държавата

Държавните власти трябва да се въздържат да ограничават достъпа чрез мерки за общо блокиране или филтриране на достъпа на обществеността до информация и друга комуникация в интернет, независимо от границите. Това не ограничава въвеждането на филтри за защита на непълнолетни, по-специално в местата, до които те имат достъп като училища или библиотеки.

При условие, че са спазени гаранциите на член 10, параграф 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, могат да бъдат предприемани мерки за премахване на конкретно посочено интернет съдържание или алтернативно - за блокиране на достъпа до него, ако компетентните национални власти са взели предварително или окончателно решение за неговата незаконност.

...“

22. Обяснителната бележка към Декларацията включва следния коментар на Принцип 3:

„Липса на предварителен контрол от страна на държавата

Този принцип подчертава значението на липсата на предварителен държавен контрол върху съдържанието, което обществеността може да търси в интернет. В някои държави има тенденция за блокиране на достъпа на населението до съдържанието на някои чуждестранни или национални уебсайтове по политически причини. Тази и сходни практики на предварителен държавен контрол трябва да бъдат категорично осъдени.

Макар държавата да не следва по никакъв начин да предприема широки мерки за блокиране на нежелано съдържание, трябва да се допуснат изключения за защита на непълнолетните. На местата, на които непълнолетни имат достъп до интернет, например училища или библиотеки, държавните институции могат да изискват поставянето на филтри на компютрите за блокиране на достъпа до вредно съдържание.

Липсата на предварителен контрол от държавата не изключва разбира се предприемането на мерки за премахване на съдържание от интернет или блокирането на достъпа до него въз основа на предварително или окончателно решение на компетентните национални власти относно неговата незаконност не само по наказателния закон, но също и в съответствие с другите клонове на правото като гражданското и административното право. Обикновено това ще бъдат случаи на налагане на обезпечение чрез предотвратяване публикуването в интернет на незаконно съдържание. Мерките, предполагащи някакъв предварителен контрол, следва да изпълняват изискванията на член 10, параграф 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и трябва да са насочени към ясно определено съдържание в интернет.“

23. През 2007 г. Комитетът на министрите прие Препоръка CM/Rec(2007)16 за мерките за поощряване на интернет в служба на обществото. Втората и третата глава, озаглавени съответно „Достъп“ и „Откритост“, разглеждат имплицитно въпросите за достъпността на интернет и за позволените ограничения.

(d) Препоръка CM/Rec(2007)11

24. Също през 2007 г. Комитетът на министрите прие Препоръка CM/Rec(2007)11 за насърчаване свободата на изразяване и информация в новата информационна и комуникационна среда.

(e) Препоръка CM/Rec(2008)6

25. През 2008 г. Комитетът на министрите прие Препоръка CM/Rec(2008)6. Приложението към тази Препоръка установява правила за използване и контрол на интернет филтри с оглед пълното упражняване на правото на свобода на изразяване и информация.

(f) Препоръка CM/Rec(2012)3

26. На 4 април 2012 г. Комитетът на министрите прие Препоръка CM/Rec(2012)3 за защитата на правата на човека във връзка със сайтовете за търсене в интернет. Параграф 1 от Препоръката подчертава, inter alia, че „[с]айтовете за търсене в интернет позволяват на хората от цял свят да търсят, получават и разпространяват информация и идеи, както и друго съдържание с цел по-конкретно да придобиват знания, да се включват в обсъждания и да участват в демократичния процес.“

B. Европейски съюз

(a) Препоръка 2008/2160(INI)

27. Препоръка 2008/2160(INI), приета от Европейския парламент на 26 март 2009 г., изрично установява, че държавите трябва да участват в установяването на електронна демокрация на базата на пълен и сигурен достъп до интернет. С оглед на това Парламентът препоръчва на държавите членки да осъждат налаганата от правителствата цензура върху съдържание, което може да бъде търсено в интернет, и ги призовава „да гарантират, че свободата на изразяване няма да бъде подлагана на произволни ограничения от страна на публичната и/или частната сфера и да избягват всякакви законодателни или административни мерки, които могат да имат „обезсърчителен ефект“ върху всички страни на свободата на словото.“

(b) Дело Scarlet Extended SA v Société belge des auteurs, compositeurs et éditeurs SCRL (SABAM) (Съд на Европейския съюз)

28. Дело C-70/10, разгледано от Съда на Европейския съюз (СЕС), във връзка с даване на преюдициално заключение, с оглед на издадено от белгийски съд разпореждане, изискващо от доставчик на интернет да инсталира система за постоянно наблюдение, която да блокира всяко онлайн съдържание, което може да наруши права на интелектуална собственост.

29. В решението си от 24 ноември 2011 г. СЕС прие, че притежателите на права на интелектуална собственост трябва да имат възможност да поискат налагане на обезпечителни мерки срещу посредник, който пренася защитено съдържание, нарушено от трета страна, или друго подобно съдържание чрез мрежата, и че разпоредбите, уреждащи такива обезпечителни мерки следва да бъдат оставени на националното законодателство. Въпреки това националните правила трябва да съблюдават ограниченията, произтичащи от правото на Европейския съюз и по-конкретно Директива 2000/31/ЕО за електронната търговия, която забранява на националните власти да предприемат мерки, които да изискват от доставчиците на интернет да извършват общо наблюдение върху информацията, която предават в мрежите си. Според СЕС обезпечителните мерки, предприети в разглеждания случай не съблюдават изискването за спазване на справедлив баланс между правото на интелектуална собственост от една страна и свободата за извършване на бизнес, правото на защита на личните данни и свободата да се получава или разпространява информация от друга страна. С оглед на това той достига до заключението, че правото на Европейския съюз и по-конкретно Директива 2000/31/EО и приложимите основни права, забраняват налагането на обезпечителна мярка спрямо доставчик на интернет чрез въвеждане на система за филтриране на всички електронни съобщения, преминаващи през мрежата му, което да се прилага безразборно спрямо всички негови клиенти като превантивна мярка изцяло за негова сметка и за неограничен период от време.

C. Комитет за правата на човека към Организацията на обединените нации

30. В своя Общ коментар № 34 върху член 19 от Международния пакт за граждански и политически права, приет на 102-рата му сесия (11‑29 юли 2011 г.), Комитетът за правата на човека към Организацията на обединените нации е посочил следното:

„43. Всякакви ограничения над функционирането на уебсайтове, блогове или други електронни или подобни системи за разпространяване на информация, базирани в интернет, в това число системи за поддържане на тази комуникация, като доставчици на интернет или сайтове за търсене в интернет, са разрешени единствено доколкото съответстват на параграф 3. Допустимите ограничения най-общо трябва да се отнасят до конкретно съдържание. Общи забрани за функциониране на конкретни сайтове и системи са несъвместими с параграф 3. Забраната на даден сайт или на система за разпространяване на информация да публикува материали, наложена единствено поради това, че те могат да бъдат критични към правителството или към политическата и социална система, възприета от това правителство, също е несъвместима с параграф 3.“

IV. СРАВНИТЕЛНО ПРАВО

31. С оглед обстоятелството, че законодателството във връзка с интернет в светлината на бързо променящите се нови технологии, е особено динамично и фрагментирано, е трудно да се очертаят общи стандарти, основаващи се на сравнение на правната уредба в държавите членки на Съвета на Европа. Проучване, извършено от Съда на законодателството на двадесет държави членки (Австрия, Азербайджан, Белгия, Чехия, Естония, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Литва, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Словения, Испания, Швейцария и Обединеното кралство) разкрива, че правото на достъп до интернет е защитено на теория от конституционните гаранции, приложими към свободата на изразяване и свободата да се получават идеи и информация. Правото на достъп до интернет се счита за присъщо на правото на достъп до информация и комуникация, защитено от националните конституции и включва правото на всяко лице да участва в информационното общество и задължението на държавите да гарантират достъп до интернет на техните граждани. Следователно може да се заключи от всички общи гаранции за защита на свободата на изразяване, че правото на безпрепятствен достъп до интернет следва също да бъде признато.

32. В решение от 10 юни 2009 г. (№ 2009-58 DC) френският Конституционен съвет например изрично посочва, че свободата на изразяване включва и свободата на достъп до интернет. Конституционният съвет излага също редица основни принципи относно ограничението на достъпа до интернет. Ограниченията върху правото на хората на достъп до онлайн комуникационни услуги могат да бъдат разпоредени само от съдия след провеждане на справедлив съдебен процес и трябва да бъдат пропорционални. Констатирайки че, „с оглед на характера на свободата, гарантирана от член 11 от Декларацията от 1789 г., законодателната власт не може ... да предоставя правомощия [за ограничаване или преустановяване на достъпа до интернет] на административните органи с оглед защитата на притежателите на авторски и сродни права“, Конституционният съвет обявил за противоконституционни законовите разпоредби, предвиждащи блокирането на достъпа до интернет в случаи на нарушаване на авторски права без преди това да е постановено съдебно решение. Той приема, че преустановяване на достъпа може да бъде разпоредено само след състезателен съдебен процес като допълнителна санкция. Временни мерки или обезпечения могат да бъдат разпоредени от дежурния съдия, при условие, че са „строго необходими с цел запазване на разглежданите права“.

33. Що се отнася до възможните ограничения в случаи на незаконно интернет съдържание, европейските държави са възприели най-разнообразни подходи и законодателни решения - от прекратяване на личното право на достъп до интернет или премахване на незаконното съдържание до блокиране на достъпа до конкретния уебсайт. В повечето европейски държави защитата на правата на непълнолетните и усилията в борбата със сексуалната експлоатация на непълнолетни представляват основание за предприемане на подходящи мерки за ограничаване достъпа до съответните уебсайтове (такъв е случаят във Франция, Германия, Швейцария и Обединеното кралство). Когато става въпрос за обикновено престъпление мерките за ограничаване на достъпа са различни и не толкова сериозни в шест държави (Австрия, Естония, Финландия, Италия, Литва и Холандия).

34. Що се отнася до обхвата на ограниченията обикновено се прави разграничение с оглед характера на извършеното нарушение, именно между нарушения на правата на интелектуална собственост и други нарушения. Според доклад на ОССЕ озаглавен „Свободата на изразяване в интернет: Изследване на правните разпоредби и практиката, отнасящи се до свободата на изразяване, свободното предаване на информация и плурализма на медиите в интернет в държавите, участващи в ОССЕ“ не съществуват общи законодателни разпоредби за блокиране на достъпа до интернет в Австрия, Чехия, Германия или Полша. Пет държави (Естония, Финландия, Холандия, Русия и Обединеното кралство) не разполагат със законодателство, предвиждащо цялостно блокиране без оглед на нарушението, но са приели конкретни законодателни разпоредби, позволяващи блокирането на достъпа в случаи на определени видове нарушения. Те включват детска порнография, расизъм, слово на омразата, подтикване към тероризъм и клевета.

35. В Русия, макар да не е възможна цялостна забрана на достъпа до интернет, ограниченията на достъпа могат да се налагат въз основа на федералното законодателство на конкретни основания като например за защита на основите на конституционния ред, морала, здравето или законните права и интереси на други, или в интерес на отбраната и националната сигурност (Федерален закон № 149-FZ).

36. В държавите, които нямат обща или специална законодателна уредба, предвиждаща затварянето на сайтове и/или блокирането на достъпа, мерки за блокиране могат да бъдат разпореждани от съдия или прилагани на доброволна основа.

37. Възможността за обжалване на мярка, забраняваща достъпа до интернет, е тясно свързана с общите гаранции за защита на правото да се получава информация и да се изразяват мнения. В Азербайджан, Белгия, Чехия, Литва, Испания и Обединеното кралство не съществуват конкретни разпоредби, предвиждащи обжалване на мерките, с които се ограничава достъпът до дадена интернет страница. Вместо това се извършва позоваване на общите конституционни разпоредби за свободата на изразяване и информация или, в случая на Обединеното кралство, на възможността за съдебен контрол ако потребителят може да докаже, че има достатъчен интерес, свързан с предмета на оспорваната мярка. В Естония законодателството изрично предвижда обжалване на мярката за ограничаване на достъпа до информация в интернет пред горестоящия административен орган или специализирана агенция или направо пред съдилищата в случаи, засягащи обществена информация, която властите са задължени да направят достъпна (Закон за обществената информация).

ПРАВОТО

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 10 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

38. Жалбоподателят се оплаква от невъзможността да осъществи достъп до своя интернет сайт в резултат на мярка, разпоредена в хода на наказателно производство, което няма никакво отношение към неговия сайт. Според него мярката представлява нарушение на свободата му да получава и разпространява информация и идеи, гарантирана от член 10 от Конвенцията, който гласи следното:

„1. Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция

2. Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.“

39. Правителството не представя становище.

A. Допустимост

40. Съдът отбелязва, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на член 35 § 3 (a) от Конвенцията. Освен това констатира, че не е недопустимо на някое от другите основания. Следователно трябва да бъде обявено за допустимо.

B. По същество

1. Становища на страните

41. Жалбоподателят твърди, че блокирането на Google Sites представлява косвена цензура. Той поддържа, че последиците, които са произтекли за него от заповедта за блокиране, а именно невъзможността му да осъществи достъп до собствения си уебсайт, макар последният да няма връзка с незаконното съдържание, станало повод за издаване на заповедта за блокиране по отношение на Google Sites, са непропорционални спрямо преследваните цели. Освен това поддържа, че процедурата, довела до блокиране на Google Sites не може да се счита за справедлива и безпристрастна.

42. Правителството не представя никакво становище.

2. Трета участваща страна

43. Позовавайки се на практиката на Съда, сдружението Инициатива за правосъдие на Отворено общество отбелязва, че доколкото Google Sites хоства огромен обем данни и информация и по този начин е сравним с онлайн архивите на основните вестници или с традиционните библиотеки, оспорваната мярка представлява предварително възпиране на публикуването на информация. Макар че целта на предприетата мярка по това дело била да се блокира достъпа до един конкретен уебсайт, разпространяващ съдържание, обидно за репутацията на Ататюрк, бил блокиран достъпът до целия Google Sites, който е хоствал уебсайта нарушител. Подобна мярка за блокиране на достъпа до подобно количество информация за неопределен период от време е аналогична на предварително ограничаване, тъй като тя възпрепятства интернет потребителите да упражняват достъп до блокираното съдържание за неопределен период. Подобни ограничения представляват сериозна опасност, поради което изискват изключително внимателна оценка от страна на Съда.

44. Инициативата за правосъдие на Отворено общество добавя, че заповедите за блокиране, предотвратяващи достъпа до цяла група от уебсайтове, представляват опасност за „косвена цензура“. Следователно такива мерки трябва да бъдат избягвани като непропорционални, тогава когато е технически възможно да се спре единствено уебсайта нарушител. Цитирайки примери от държавите членки на Съвета на Европа сдружението констатира, че такова мащабно блокиране на интернет съдържание като разпореденото по настоящото дело никога не е било разпореждано във Франция, Германия или Обединеното кралство.

45. Наред с това, турската система не предоставяла подходящи гаранции срещу произвол. Например нямало изискване за уведомяване на доставчиците на съдържание или на собствениците на други сайтове, засегнати от заповедта за блокиране. Освен това били издадени множество заповеди за блокиране по отношение на уебсайтове, притежаващи хиляди потребители без да се прилагат никакви гаранции. Достъпът до сайтове като YouT, GeoCities и Dailymotion и до многобройни услуги на Google е бил блокиран в продължение на месеци или дори години, предизвиквайки сериозна „вторична цензура“.

3. Преценката на Съда

(a) Дали е имало намеса

46. Съдът констатира, че жалбоподателят притежава и поддържа уебсайт, който той очевидно използва за да публикува академичните си работи и възгледите си по различни въпроси. Той се оплаква, че няма възможност да осъществи достъп до уебсайта си в резултат на мярка, разпоредена в хода на наказателно производство, което няма връзка с неговия сайт. Според него това представлява предварително ограничение, наложено преди да има решение, в което въпросът да е разгледан по същество.

47. Съдът припомня, че член 10 не забранява предварителното ограничение на дадена публикация като такава. Това произтича не само от думите „условия“, „ограничения“, „забраняващ“ и „забрана“, съдържащи се в тази разпоредба, но също и в решението на Съда по делото The Sunday Times срещу Обединеното кралство (№ 1) (26 април 1979 г., Series A № 30) и по markt intern Verlag GmbH and Klaus Beermann срещу Германия (20 ноември 1989 г., Series A № 165). От друга страна, опасностите, присъщи на предварителните забрани са такива, че изискват най-внимателна преценка от страна на Съда. Това важи особено що се отнася до пресата, тъй като новините са нетрайна стока и забавянето на публикуването им дори и за кратък период, може да ги лиши от цялата им стойност и интерес. Тази опасност е налице и по отношение на публикации, различни от периодичните издания, които разглеждат даден актуален въпрос.

48. Що се отнася до значението на интернет сайтовете за упражняване на свободата на изразяване, Съдът припомня, че по делото Times Newspapers Ltd срещу Обединеното кралство (№ 1 и 2) (№ 3002/03 и 23676/03, § 27, ECHR 2009), той прие следното:

„В светлината на достъпността му и способността да са съхранява и разпространява огромно количество информация интернет играе важна роля в разширяването на достъпа на обществеността до новини и улеснява разпространяването на информация по принцип.“

49. Тези съображения важат и по настоящото дело. Съдът отбелязва, че Google Sites е услуга на Google, предназначена да улеснява създаването и споделянето на уебсайтове в група и по този начин представлява средство за упражняване на свободата на изразяване.

50. В тази връзка той посочва, че член 10 гарантира свобода на изразяване на „всеки“. Не се прави разграничение въз основа на естеството на преследваната цел или ролята на физическите или юридическите лица при упражняването на тази свобода (виж Çetin and Others срещу Турция, № 40153/98 и 40160/98, § 57, ECHR 2003-III (извадки)). Той се прилага не само по отношение на съдържанието на информацията, но и на средствата за разпространяването й, доколкото всяко ограничение, наложено върху тези средства, по необходимост въздейства на правото да се получава и разпространява информация (виж, mutatis mutandis, Autronic AG срещу Швейцария, 22 май 1990 г., § 47, Series A № 178). По сходен начин Съдът многократно е подчертавал, че член 10 гарантира не само правото да се разпространява информация, но също и правото на обществеността да я получава (виж Observer and Guardian срещу Обединеното кралство, 26 ноември 1991 г., § 59(b), Series A № 216, и Guerra and Others срещу Италия, 19 февруари 1998 г., § 53, Reports of Judgments and Decisions 1998-I).

51. По настоящото дело мярката за блокиране на достъпа до уебсайта произтича от решение на първоинстанционния наказателен съд на Денизли. Първоначално тя била предвидена като превантивна мярка, разпоредена от Съда в хода на наказателно производство, образувано срещу уебсайт на трето лице по Закон № 5816, забраняващ обиди срещу паметта на Ататюрк. Въпреки това административният орган, отговорен за изпълнението на заповедта за блокиране – TİB, поискал да бъде издадено разпореждане за блокиране на цялостния достъп до Google Sites. С решение от 24 юни 2009 г. първоинстанционният наказателен съд на Денизли уважил това искане. Произнасяйки се по молбата на жалбоподателя за отмяната й, наказателният съд на Денизли в последствие потвърдил заповедта, приемайки, че единственият начин за блокиране на достъпа до уебсайта, който бил предмет на наказателното производство, бил да се блокира достъпа до Google Sites. С оглед на това TİB блокирала достъпа до целия домейн на Google Sites, като по този начин, без да го цели, прекратила достъпа на жалбоподателя до собствения му уебсайт. От материалите по делото става ясно, че в резултат на мярката жалбоподателят бил напълно неспособен за неопределен период от време да осъществи достъп до собствения си уебсайт. Всичките му опити да го стори били неуспешни поради заповедта за блокиране, издадена от съда. Ето защо той може легитимно да претендира, че въпросната мярка е засегнала правото му да получава и разпространява информация и идеи.

52. Основният въпрос по делото следователно засяга страничния ефект от превантивната мярка, предприета в хода на съдебно производство. Независимо че нито самият Google Sites, нито уебсайта на жалбоподателя са били предмет на въпросното производство TİB блокирала достъпа до тях с цел изпълнението на мярката, разпоредена от първоинстанционния наказателен съд на Денизли. Мярката трябвало да остане до постановяването на решение по същество или до премахването на незаконното съдържание на сайта, хостван от Google Sites (член 9 от Закон № 5651). Следователно тя представлява предварителна забрана, тъй като е наложена преди да бъде постановено решение по същество.

53. Съдът намира, че каквото и да е правното основание, такава мярка е в състояние да повлияе на достъпа до интернет и съответно ангажира отговорността на държавата ответник по член 10 (виж, mutatis mutandis, Vereinigung demokratischer Soldaten Österreichs and Gubi срещу Австрия, 19 декември 1994 г., § 27, Series A № 302).

54. Той освен това констатира, че оспорваното блокиране на достъпа е в резултат на забрана първоначално наложена върху уебсайта на трета страна. Блокирането на целия достъп до Google Sites в действителност засяга жалбоподателя, който притежавал друг уебсайт, хостван на същия домейн. Вярно е, че строго погледнато мярката не представлява цялостна забрана, а по-скоро ограничение на достъпа до интернет, в резултат на което бил блокиран и достъпът до уебсайта на жалбоподателя. Въпреки това фактът, че последиците от забраната са ограничени не намалява нейното значение, особено като се има предвид, че понастоящем интернет се е превърнал в едно от основните средства, чрез които лицата упражняват правото си на свобода на изразяване и информация, представляващо важен инструмент за участие в дейности и дискусии относно политически въпроси и въпроси от общ интерес.

55. В обобщение, Съдът намира, че оспорваната мярка представлява забрана, произтичаща от превантивна заповед за блокиране на достъпа до интернет сайт. С цел изпълнението на тази заповед, съдът в последствие разпоредил по искане на TİB блокирането на достъпа до Google Sites, където бил хостван и уебсайта на жалбоподателя. С оглед на това жалбоподателят не могъл да осъществи достъп до собствения си уебсайт. За Съда това обстоятелство е достатъчно за да стигне до заключението, че въпросната мярка представлява „намеса на държавните власти“ в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване, неразделна част от което е да се получават и разпространяват информация и идеи (виж, mutatis mutandis, Ayşe Öztürk срещу Турция, № 24914/94, § 42, 15 октомври 2002 г.).

56. Такава намеса би била в нарушение на член 10, освен ако е „предвидена в закона“, преследва една или повече от легитимните цели, посочени в член 10 § 2 и е „необходима в едно демократично общество“ за постигане на тези цели.

(b) Предвидена в закона

57. В началото Съдът припомня, че изразът „предвидена в закона“ по смисъла на член 10 § 2, изисква на първо място оспорваната мярка да има някакво основание във вътрешното право. Той обаче се отнася и до качеството на този закон, изисквайки той да бъде достъпен за засегнатото лице, което освен това да е в състояние да предвиди последиците му, както и да бъде в съответствие с върховенството на закона (виж, с много други източници, Dink срещу Турция, № 2668/07, 6102/08, 30079/08, 7072/09 и 7124/09, § 114, 14 септември 2010 г.). Според установената практика на Съда едно правило е „предвидимо“ ако е формулирано достатъчно точно за да позволи на всяко лице, ако е необходимо след получаване на съответния съвет, да съобрази поведението си (виж, наред с много други източници, RTBF срещу Белгия, № 50084/06, § 103, ECHR 2011 (извадки), и Akçam срещу Турция, № 32964/96, § 87, 30 октомври 2001 г.).

58. По настоящото дело Съдът констатира, че блокирането на достъпа до уебсайта, който е бил предмет на съдебното производство е имало правно основание, а именно член 8(1) от Закон № 5651. Що се отнася до това дали член 8(1) от Закон № 5651 е изпълнявал изискването за достъпност и предвидимост, жалбоподателят твърди, че на този въпрос трябва да се отговори отрицателно, доколкото според него разпоредбата е твърде неясна.

59. Съдът неизменно е приемал, че за да отговаря на тези изисквания националният закон трябва да предоставя средство за правна защита срещу произволна намеса от страна на държавните власти в правата, гарантирани от Конвенцията. По въпроси, засягащи основните права, би било в противоречие с върховенството на закона - един от основните принципи на демократичното общество, залегнали в Конвенцията, юридическите правомощия, предоставени на изпълнителната власт да бъдат формулирани по начин, даващ неограничена власт. Следователно законът трябва да указва достатъчно ясно обхвата на всяко правомощие и начина на упражняването му (виж, наред с много други източници, Sunday Times, цитирано по-горе, § 49, and Maestri срещу Италия [ГК], № 39748/98, § 30, ECHR 2004-I).

60. Тук въпросът е дали към момента на издаване на заповедта за блокиране е съществувало ясно и конкретно правило, позволяващо на жалбоподателя да съобрази поведението си по този въпрос.

61. Съдът приема, че съгласно член 8(1) от Закон № 5651 съдията може да разпореди блокирането на достъпа до „интернет публикации, ако има достатъчно основания да се подозира, че съдържанието им може да доведе до ... нарушение.“ Член 2 от същия закон предвижда две определения на понятието „публикация“: според буква (ğ) „Интернет публикация (yayın) [означава] данни, които могат да бъдат достъпни чрез интернет от неопределен брой лица“. Същевременно буква (l) гласи, че “[п]убликация (yayın) [означава] публикация в интернет“. Независимо, че понятието „публикация“ е много широко и може да включи всякакъв вид данни, публикувани в интернет, очевидно е, че нито уебсайтът на жалбоподателя, нито самият Google Sites попадат в обхвата на член 8(1) от Закон № 5651, тъй като законността на тяхното съдържание по смисъла на тази разпоредба не е поставена под въпрос по настоящото дело.

62. Нито Google Sites, нито уебсайтът на жалбоподателя са били предмет на съдебно производство за целите на член 8(1) от Закон № 5651. От обстоятелството, че решението от 24 юни 2009 г. (виж параграф 10 по-горе) се позовава на тази разпоредба, става ясно, че е прието, че Google Sites е отговорен за съдържанието на даден уебсайт, който се хоства там. Въпреки това членове 4, 5 и 6 от Закон № 5651, уреждащи отговорността на доставчици на съдържание, доставчиците на хостинг услуги и доставчиците на достъп, не предвиждат пълно блокиране на достъпа, както е било разпоредено по настоящото дело. Не се твърди също така, че законът позволява блокирането изцяло на даден интернет домейн като Google Sites, позволяващ обмена на идеи и информация. В допълнение, по делото няма данни, които да разкриват, че Google Sites е бил уведомен съгласно член 5(2) от Закон № 5651, че се хоства незаконно съдържание, или че е отказал да се съобрази с временна мярка, засягаща сайт, който е предмет на висящо наказателно производство.

63. Съдът констатира също така, че член 8, параграфи (3) и (4) от Закон № 5651 предоставят широки правомощия на административния орган (TİB) при прилагането на заповед за блокиране, първоначално издадена във връзка с конкретен сайт. Фактите по делото разкриват, че TİB е могла да поиска разширяване на обхвата на заповедта за блокиране, макар да не е било образувано производство срещу засегнатия уебсайт или домейн и без да е установена реална необходимост от цялостно блокиране.

64. Както беше посочено по-горе (виж параграф 47), Съдът намира, че подобни предварителни забрани не са непременно несъвместими с Конвенцията по принцип. Изисква се обаче наличието на правна уредба, гарантираща както строг контрол над обхвата на забраните, така и ефективен съдебен контрол за предотвратяване на злоупотребата с право (виж Association Ekin срещу Франция, № 39288/98, § 58, ECHR 2001-VIII, и, mutatis mutandis, Editorial Board of Pravoye Delo and Shtekel срещу Украйна, № 33014/05, § 55, ECHR 2011 (извадки)). В тази връзка съдебният контрол върху подобни мерки, основаващ се на преценка на конкуриращите се интереси и целящ спазването на баланса между тях, е немислим без правна уредба, установяваща точни и конкретни правила относно прилагането на превантивни ограничения на свободата на изразяване (виж RTBF, цитирано по-горе, § 114). Съдът констатира, че при постановяването на решението на първоинстанционния наказателен съд на Денизли за блокиране на целия достъп до Google Sites по Закон № 5651, той просто се е позовал на препоръката на TİB без да провери дали могат да се предприемат по-леки мерки за блокиране на достъпа, насочени конкретно срещу уебсайта нарушител (виж параграф 10 цитирано по-горе).

65. Съдът отбелязва също, че в молбата си от 1 юли 2009 г. за отмяна на заповедта за блокиране един от основните аргументи на жалбоподателя бил, че е трябвало да бъде избран метод, чрез който единствено уебсайтът нарушител да бъде направен недостъпен, така че другите уебсайтове да не бъдат засегнати от оспорваната мярка.

66. Въпреки това няма данни съдиите, разглеждащи молбата да са се опитали да преценят различните интереси, по-конкретно чрез преценка на необходимостта да се блокира целия достъп до Google Sites. Според Съда този пропуск е просто последица от формулировката на член 8 от Закон № 5651, който не предвижда никакво задължение за националните съдилища да преценяват дали цялостното блокиране на Google Sites е необходимо, отчитайки критериите, установени и прилагани от Съда по член 10 от Конвенцията. Такова задължение обаче произтича пряко от Конвенцията и от практиката на институциите по Конвенцията. Постановявайки решенето си, съдилищата просто са приели за установено, че единственото средство за блокиране на достъпа до уебсайта нарушител в съответствие със заповедта в този смисъл било блокирането на целия достъп до Google Sites (виж параграфи 8, 10 и 13 по-горе). Според Съда обаче те е трябвало да вземат предвид, наред с другите елементи, и обстоятелството, че подобна мярка, водеща до недостъпност на значителен обем информация, сериозно ограничава правата на потребителите на интернет и има значителен страничен ефект.

67. В светлината на тези съображения и на преценката му на законодателството, приложено по настоящото дело, Съдът намира, че намесата, произтичаща от прилагането на член 8 от Закон № 5651 не изпълнява изискването за предвидимост по Конвенцията и не предоставя на жалбоподателя тази степен на защита, на която той има право в съответствие с върховенството на закона в едно демократично общество. Освен това въпросната разпоредба изглежда е в пряк конфликт с действителната формулировка на параграф 1 от член 10 от Конвенцията, съгласно която правата, установени с тази разпоредба се гарантират „без оглед на границите“ (виж в същия смисъл Association Ekin, цитирано по-горе, § 62).

68. Съдът освен това констатира, че оспорваната мярка е довела до произволни последици и не може да се приеме, че е била насочена единствено към блокиране достъпа до уебсайта нарушител, доколкото се състои в цялостно блокиране на всички сайтове, хоствани от Google Sites. Освен това, производството за съдебен контрол върху блокирането на интернет сайтове не е достатъчно да изпълни критериите за предотвратяване на злоупотреби, тъй като вътрешното законодателство не предвижда никакви гаранции за това, че заповед за блокиране по отношение на конкретен сайт няма да се използва като средство за блокиране на достъпа като цяло.

69. Съответно има нарушение на член 10 от Конвенцията.

70. С оглед на това заключение Съдът не намира за необходимо да обсъжда по настоящото дело дали другите изисквания на параграф 2 от член 10 са били изпълнени.

II. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕНОВЕ 6, 7 и 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА И НА ЧЛЕН 2 ОТ ПРОТОКОЛ № 1

71. Позовавайки се на членове 6 и 13 от Конвенцията, жалбоподателят твърди, че не е разполагал с ефективно правно средство на защита, позволяващо му да поиска преразглеждане на оспорваната мярка от съдилищата и признаване на евентуалните нарушения, извършени от властите.

Жалбоподателят претендира също нарушение на принципа, че само законът може да определя престъпления и да предвижда наказания, залегнал в член 7 от Конвенцията.

Накрая, от позицията на член 2 от Протокол № 1 той се оплаква от нарушение на правото му на образование, твърдейки, че разглежданата забрана му е попречила да осъществява обучението за докторантурата си.

72. С оглед констатацията му за нарушение на член 10 от Конвенцията (виж параграф 70 по-горе), Съдът счита, че е разгледал основните правни въпроси, повдигнати по настоящото дело. В светлината на всички факти по делото той намира, че не е необходимо да се произнася отделно по допустимостта или основателността на оплакванията по членове 6, 7 и 13 от Конвенцията и член 2 от Протокол № 1 (виж Recep Kurt срещу Турция, № 23164/09, § 70, 22 ноември 2011 г., и Kamil Uzun срещу Турция, № 37410/97, § 64, 10 май 2007 г.).

III. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

73. Член 41 от Конвенцията гласи:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

A. Вреди

74. Жалбоподателят претендира 10 000 евро (EUR) неимуществени вреди.

75. Правителството оспорва претенцията на жалбоподателя.

76. Съдът намира за подходящо да присъди на жалбоподателя EUR 7,500 за неимуществени вреди.

B. Разноски

77. Жалбоподателят претендира също EUR 3 300 разноски, направени пред националните съдилища и пред Съда. Той претендира по-конкретно, че представителството по неговото дело пред националните съдилища и пред институциите на Страсбург е отнело над двадесет и осем часа работа при почасова ставка от 250 турски лири (TRY), в съответствие с тарифата за минималните възнаграждения на адвокатските колегии на Истанбул и Измир.

78. Правителството оспорва тези претенции.

79. Според практиката на Съда жалбоподателят има право на възстановяване на разноските само ако е доказано, че са действително и необходимо извършени и са в разумен размер. По настоящото дело с оглед на представените документи и на практиката си, Съдът приема за обосновано да присъди на жалбоподателя сумата от EUR 1 000 за всички извършени разноски.

C. Лихва за забава

80. Съдът приема за подходящо, лихвеният процент за забава да се определи въз основава на пределния лихвен процент за кредитиране на Европейската централна банка, увеличен с три процентни пункта.

ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

1. Обявява за допустимо оплакването относно намесата в свободата на жалбоподателя да получава и разпространява информация;

2. Приема, че има нарушение на член 10 от Конвенцията;

3. Приема, че не е необходимо да се разглеждат отделно допустимостта или основателността на оплакванията по членове 6, 7 и 13 от Конвенцията и член 2 от Протокол № 1;

4. Приема,

(a) че в тримесечен срок от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с член 44 § 2 от Конвенцията, държавата ответник трябва да заплати на жалбоподателя следните суми, изчислени в турски лири по обменния курс км датата на плащането:

(i) EUR 7 500 (седем хиляди и петстотин евро) за неимуществени вреди, заедно с евентуалните данъци, които могат да бъдат наложени;

(ii) EUR 1 000 (хиляда евро), за разноски, заедно с евентуалните данъци, които могат да бъдат наложени на жалбоподателя;

(b) че след изтичането на посочения по-горе тримесечен срок до плащането върху посочената сума ще бъде начислена проста лихва в размер на пределния лихвен процент за кредитиране на Европейската централна банка, увеличен с три процентни пункта за периода на забавата;

5. Отхвърля останалата част от претенцията на жалбоподателя за обезщетение.

Изготвено на френски език и обявено писмено на 18 декември 2012 г., съгласно член 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Stanley NaismithGuido Raimondi
СекретарПредседател

В съответствие член 45 § 2 от Конвенцията и член 74 § 2 от Правилника на съд особеното мнение на съдия Pinto de Albuquerque е приложено към настоящото решение.

G.RA.
S.H.N.

Особеното мнение не е преведено, но може да бъде намерено на английски и/или фрески език във версията/версиите на официалния език на решението, което може да бъде открито в базата данни с практиката на Съда HUDOC.

Официалните езици на Европейския съд по правата на човека са английски и френски. Този превод не обвързва Съда и Съдът не поема никаква отговорност за качеството му. Преводът може да бъде свален от базата данни с практиката на Европейския съд по правата на човека HUDOC () или от всяка друга база данни, на която Съдът го е предоставил. Преводът може да бъде възпроизвеждан за нетърговски цели, при условие че е цитирано пълното заглавие на делото и посочената по-горе информация за авторските права. В случай че възнамерявате да използвате за търговски цели която и да било част от този превод, моля свържете се с publishing@.

The official languages of the European Court of Human Rights are English and French. This translation does not bind the Court, nor does the Court take any responsibility for the quality thereof. It may be downloaded from the HUDOC case-law database of the European Court of Human Rights () or from any other database with which the Court has shared it. It may be reproduced for non-commercial purposes on condition that the full title of the case is cited, together with the above copyright indication. If it is intended to use any part of this translation for commercial purposes, please contact publishing@.

Les langues officielles de la Cour européenne des droits de l’homme sont le français et l’anglais. La présente traduction ne lie pas la Cour, et celle-ci décline toute responsabilité quant à sa qualité. Elle peut être téléchargée à partir de HUDOC, la base de jurisprudence de la Cour européenne des droits de l’homme (), ou de toute autre base de données à laquelle HUDOC l’a communiquée. Elle peut être reproduite à des fins non commerciales, sous réserve que le titre de l’affaire soit cité en entier et s’accompagne de l’indication de copyright ci-dessus. Toute personne souhaitant se servir de tout ou partie de la présente traduction à des fins commerciales est invitée à le signaler à l’adresse suivante : publishing@

Full & Egal Universal Law Academy