© Министерство на правосъдието на Република България, . Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.
© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, . Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.
ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО БОЯН ГОСПОДИНОВ срещу БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 28417/07)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
5 април 2018 г.
Това решение ще стане окончателно при условията на чл. 44 § 2 от Конвенцията. Може да бъде предмет на редакционни промени.
По делото Боян Господинов срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ
в състав:
Ангелика Нусбергер(AngelikaNußberger),председател,
Ерик Мьозе(ErikMøse),
Йонко Грозев(YonkoGrozev),
Шифра O’Лири(SíofraO’Leary),
Мартинш Митс (MārtiņšMits),
Латиф Хюсейнов(LәtifHüseynov),
Ладо Чантурия (LadoChanturia),съдии,
и Клаудия Вестердик(ClaudiaWesterdiek), секретар на отделение,
След закрито заседание, проведено на 6 март 2018 г.,
Постанови следното решение, прието на същата дата:
ПРОЦЕДУРА
. Делото е образувано по жалба (№ 28417/07) срещу Република България, подадена в Съда на 3 май 2017 г. на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от български гражданин, г-н Боян Добринов Господинов („жалбоподателят“).
. Жалбоподателят се представлява от г-жа. Е. Сярова, адвокат,практикуващ в гр. Стара Загора. Българското правителство („Правителството“) се представлява от правителствения агент г-жа В. Христова от Министерството на правосъдието.
. Жалбоподателят твърди в частност, че наказателното му дело не е било разгледано от безпристрастен съд в съответствие с чл. 6 § 1 от Конвенцията.
. На 9 януари 2017г. правителството е уведомено за оплакването и жалбата е обявена за недопустима в останалата ѝ част на основание правило 54 § 3 от Правилника на Съда.
ФАКТИТЕ
I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО
. Жалбоподателят е роден през 1983 г. и живее в Стара Загора.
A. Първото наказателно производство срещу жалбоподателя
1. На 18 август 2002 г. полицията претърсва жилището на жалбоподателя в Стара Загора и открива известно количество марихуана. Жалбоподателят е арестуван и на 30 август 2002 г. му е наложена мярка „задържане под стража“. Срещу него е образувано наказателно производство.
. С решение от 22 май 2003 г. Окръжен съд - Стара Загора признава жалбоподателя за виновен за незаконното притежание на 14,44 г марихуана и го осъжда на три години и половина лишаване от свобода. Съдът решава да приспадне от наказанието периода на задържането под стража.
. Жалбоподателят обжалва решението.
. С решение от 13 октомври 2003 г. Апелативен съд - Пловдив отменя предишното решение и намалява наказанието на една година лишаване от свобода.
. Жалбоподателят подава касационна жалба.
. По искане на адвоката на жалбоподателя, с решение от 6 април 2004 г. Върховният касационен съд заменя мярката „задържане под стража“ с „Подписка” и разпорежда освобождаването на жалбоподателя.
. Същият е освободен на 7 април 2004 г., след като е бил задържан под стража една година, седем месеца и осем дни.
. С решение от 25 май 2004 г. Върховният касационен съд потвърждава решението на Апелативния съд.
Б. Искът за обезщетение за причинени вреди срещу държавата
. На 23 септември 2004 г. жалбоподателят подава до Софийски градски съд иск за обезщетение за причинени вреди на основание чл. 2, т. 6 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу ОС Стара Загора, Апелативен съд- Пловдив, Върховния касационен съд и Прокуратурата. В исковата си молба той твърди, че периодът на задържане под стража, прекаран от него в хода на воденото срещу него наказателно производство, е надвишил срока на наказанието, което съдилищата са му наложили. Претендира 11 500 лева за имуществените и неимуществени вреди, които твърди, че е претърпял. На 30 ноември 2004 г. се провежда първото съдебно заседание пред Софийски градски съд.
. На съдебното заседание от 11 октомври 2005 г. представителят на Апелативен съд-Пловдив, съдията Н.Д., предоставя копие от решението от 3 октомври 2005 г. на ОС Стара Загора (параграф 27 по-долу) и отправя към СГС искане разглеждането на гражданското дело да бъде спряно до приключването на второто наказателно производство срещу жалбоподателя. Той подчертава, че искът на жалбоподателя е трябвало да бъде оставен без уважение в резултат на тази нова присъда. На основание чл. 182, ал. 1 (г) от ГПК от 1952 г., съдът приема това искане с мотива, че изходът от второто наказателно производство може да се окаже решаващ за изхода от производството по иска за обезщетение.
. След подадена от жалбоподателя жалба гражданското производство по иска за обезщетение е подновено през януари 2006 г.
. С решение от 24 октомври 2006 г. СГС отхвърля исканията на жалбоподателя. Същият обжалва пред Апелативен съд – София.
. На 10 юли 2007 г.жалбата му е отхвърлена. Съдът констатира, че след второто наказателно производство, образувано срещу него (вж. параграфи 20-32 по-долу), жалбоподателят е осъден на три години затвор, и че това наказание е кумулирано с наказанието лишаване от свобода, наложено му в края на второто наказателно производство. Съдът отбелязва още, че наказателните съдилища също така са приспаднали от така кумулираното наказание периода от година и седем месеца, прекарани в задържане под стража при първото наказателно производство и прави извода, че следователно срокът на задържане на жалбоподателя не е надвишил този на наложеното му наказание.
. Това решение на Апелативния съд е подлежало на касационно обжалване, което право не е упражнено от жалбоподателя.
В. Второто наказателно производство срещу жалбоподателя
. На 14 октомври 2004 г. Окръжна прокуратура – Стара Загора внася обвинителен акт срещу жалбоподателя и отново го изправя пред Окръжен съд в същия град за трафик на наркотици през периода 21 март 2000 г. и 14 март 2002 г.
. На съдебното заседание от 18 октомври 2004 г. адвокатът на жалбоподателя отправя искане делото да бъде разгледано от друг окръжен съд. Той твърди, че съдиите от ОС – Стара Загора не са били безпристрастни поради факта, че техният съд е бил ответник в производството, образувано по иск за обезщетение на жалбоподателя (параграф 14 по-горе).
. Това искане е отхвърлено от съдебния състав като неоснователно със следния мотив: „По отношение на подадената искова молба има данни, че тя е получена в СГС на 29 септември 2004 г. и липсва информация, позволяваща да се установи, че е било образувано гражданско производство от първоинстанционния съд.“ От друга страна съдебният състав счита, че няма никакъв признак за пристрастие от страна на някой от двамата съдии и тримата съдебни помощници от съдебния състав, които не са участвали в първото наказателно производство, водено срещу жалбоподателя.
. Независимо от това, председателят на съдебния състав, който същевременно е и съдия-докладчик, решава да се отведе от делото с мотива, че е бил член на съдебния състав, който по-рано е осъдил жалбоподателя (вж. параграфи 6-13 по-горе). Заседанието е отложено, за да се даде възможност на защитата да се запознае с материалите по делото и с обвинителния акт.
. В писмените си становища от 21 октомври и от 8 ноември 2004 г. в отговор на обвинителния акт жалбоподателят отново цитира довода си за твърдяната пристрастност на всички съдии от окръжния съд и отправя искане за колективния им отвод и за възлагане на делото на друг съд. Той твърди, че съдиите са имали интерес да му наложат наказание лишаване от свобода, за да отпадне отговорността на съда в рамките на производството по иска за обезщетение, открито пред Софийски градски съд.
. На заседанието от 10 януари 2005 г. адвокатът на жалбоподателя отправя ново искане за отвод на всички съдии от окръжния съд и за възлагане на делото на друг равен по степен съд. Това искане е отхвърлено по следните причини: наличието на някое от споменатите в чл. 25 от НПК законови основания за отвод на съдиите не е установено в настоящия случай; няма никакъв признак за пристрастност от страна на съдиите от съдебния състав, гражданското дело е било разглеждано от друг съд, чиято безпристрастност не се поставя под въпрос, и че окръжният съд не е имал никаква възможност да повлияе върху изхода от това производство; във всички случаи, бъдещото решение на окръжния съд по това наказателно дело подлежи на обжалване.
. Окръжният съд разглежда наказателното дело за трафик на наркотици между 10 януари и 3 октомври 2005 г. Той събира веществени доказателства и изслушва няколко вещи лица и свидетели на обвинението и на защитата. Съдът отказва да призове двама свидетели на защитата и да зададе някои въпроси на свидетелите на обвинението поради липса на отношение към установяването на фактите.
. С решение от 3 октомври 2005 г. окръжният съд обявява жалбоподателя за виновен за незаконната покупка, притежание и продажба на определено количество марихуана в периода между месец март 2000 г. и месец март 2002 г. и го осъжда на шестнадесет години лишаване от свобода. Съдът решава да кумулира това наказание с наложеното му в края на първото наказателно производство и да приспадне от тях периода, прекаран в задържане под стража между 2002 и 2004 г.
. На 17 октомври 2005 г. жалбоподателят обжалва решението на окръжния съд пред Апелативния съд в Пловдив. Впоследствие адвокатът му на няколко пъти представя допълнителни писмени становища, разкриващи различни процедурни пропуски от страна на окръжния съд и на разследващите органи и оспорващи фактическите и правни заключения на споменатия съд. В становището си от 18 януари 2006 г. адвокатът на жалбоподателя се оплаква от пристрастността на първоинстанционните съдии, посочвайки като причина именно отказа на тази инстанция да изпрати делото за разглеждане от друг съд.
. Пловдивският Апелативен съд гледа наказателното дело в открито заседание на 23 януари 2005 г. Адвокатът на жалбоподателя не прави искане за отвод на съдиите от апелативния съд. Тази юрисдикция изслушва един свидетел и приема новите писмени доказателства, представени от защитата. В пледоарията си адвокатът излага по-конкретно липсата на достатъчно доказателства за осъждането на жалбоподателя, пледира за оправдаването на своя клиент и, при условията на евентуалност, отправя искане делото да бъде върнато за разглеждане на по-долна инстанция поради процедурни пропуски.
. С решение от 25 януари 2006 г. апелативният съд отменя решението на окръжния съд. Той изключва от доказателствата, заради нарушаване на правата на защитата, две от показанията, приети в хода на досъдебното производство, които са взети под внимание от първоинстанционния съд. Той смята обаче, че другите събрани доказателства потвърждават констатацията, че жалбоподателят се е занимавал с трафик на марихуана и не установява никакво друго нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя. Съдът го осъжда на десет години затвор и потвърждава решението на окръжния съд в частта му относно кумулирането на наказанията и приспадането на периода, прекаран в задържане под стража.
. Жалбоподателят обжалва пред касационния съд. Наред с другото адвокатът му твърди, че апелативният съд не е разгледал въпроса за твърдяната липса на безпристрастност на първоинстанционния съд.
. С решение от 16 ноември 2006 г. Върховният касационен съд отменя решението на Апелативен съд – Пловдив от 25 януари 2006 г., намалява наказанието на жалбоподателя на три години затвор, кумулира същото с наказанието, наложено по първото наказателно производство и приспада периода, прекаран в задържане под стража по време на първото наказателно производство. Също така жалбоподателят трябва да изтърпи ефективно наказание само от една година и пет месеца лишаване от свобода.
II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО
. Чл. 25 от НПК от 1974 г., който е в сила до април 2006 г., посочва причините за отвод на съдия по наказателно дело, като например участие в същото дело като граждански ищец, прокурор, следовател, свидетел или вещо лице, или също така съществуването на родствена връзка между въпросния съдия и едно от горепосочените лица или с друг съдия от съдебния състав. В приложение на т. 9 от същия член съдията е длъжен да си направи самоотвод от делото при всяко друго обстоятелство, което е в състояние да постави под съмнение неговата безпристрастност.
. На основание чл. 36 от същия кодекс, Върховният касационен съд може да реши да изпрати делото за разглеждане от друг равен по степен съд, ако компетентният съд не е в състояние да сформира съдебен състав. Такъв случай може да се получи, ако всички съдии от компетентния съд си направят отвод (Определение № 19 от 25.II.1991 г. на ВС по ч. н. д. № 80/91 г., III н. о.,Бюлетин на ВС на РБ, кн. 5/1991 г., стр. 11).
. Чл. 23 от Наказателния кодекс предвижда кумулиране на наказанията в случай на реална или идеална съвкупност от две или повече престъпления. В този случай компетентният съд е длъжен да наложи на осъдения най-тежкото наказание.
. На основание чл. 59 от същия кодекс, с оглед на изпълнението на наказанията лишаване от свобода, времето, по време на което осъденият е бил задържан, се приспада от определената от съдилищата присъда.
. В приложение на чл. 2, т. 6 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, от държавата може да се търси гражданскоправна отговорност в случай на лишаване от свобода за срок надвишаващ определения от съдилищата, когато това лишаване от свобода е причинено от действия или бездействия на съда, прокуратурата или разследващите органи.
. На основание чл. 196, ал. 1 от Закона за съдебната власт от 1994 г., в сила към момента на настъпване на фактите, съдебната власт има самостоятелен бюджет, съставен от Висшия съдебен съвет и гласуван от Народното събрание.
. Висшият съдебен съвет на първо място е натоварен с управлението и контрола на бюджета на цялата съдебна власт. Съдебните органи, разполагащи със статут на юридическо лице, каквито са съдилищата, също са натоварени с управлението на собствения си бюджет.
. Чл. 399, ал. 2 от ГПК, в сила към момента на настъпване на фактите и понастоящем отменен, предвижда, че лицата, титуляри на вземания срещу държавни учреждения, трябва да предявят изпълнителния лист на финансовия орган на съответното учреждение, за да получат плащането. Плащанията се извършват от специално определен за тази цел кредит в бюджета на учреждението. Ако липсват налични средства, за целта трябва да бъде предвиден такъв кредит за следващата година.
ПРАВОТО
I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 6 § 1ОТ КОНВЕНЦИЯТА
. Жалбоподателят твърди, че второто наказателно дело срещу него не е гледано от безпристрастен съд. Позовава се на чл. 6 § 1 от Конвенцията, който предвижда следното в приложимата по случая част:
„Βсяко лице, при решаването на правен спор относно (...) основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо (...) гледане на неговото дело (...) от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.“
A. Допустимост
. Като приема, че жалбата не е явно необоснавано по смисъла на чл. 35, ал. 3 (а) от Конвенцията или недопустима на друго основание , Съдът я приема за допустима
Б. По същество
1. Становищата на страните
a) Жалбоподателят
. Жалбоподателят посочва, че по време на първото наказателно производство за трафик на наркотици му е била наложена мярка задържане под стража и е бил задържан за срок от една година, седем месеца и осем дни, докато в края на това производство е бил осъден само на една година лишаване от свобода.
. Той посочва, че поради това е предявил иск за обезщетение на основание чл. 2, т. 6 от ЗОДОВ срещу трите инстанции, гледали наказателното дело. Заявява, че, успоредно с това гражданско производство, второ наказателно производство за трафик на наркотици е образувано срещу него пред същия първоинстанционен съд, срещу когото е предявил иска. Той счита, че по този начин съдиите от първоинстанционния съд са имали интерес да го осъдят повторно за подобни деяния и да кумулират двете наказания наложени след приключването на двете наказателни производства, за да освободят съда си от всякаква отговорност в рамките на делото за обезщетение. Той добавя, че искането му за прехвърляне на наказателното му дело на друг равен по степен съд, който е извън териториалния обхват на неговия съдебен район, е отхвърлено и че е осъден на тежко наказание.
. Жалбоподателят твърди, че съдиите от апелативния съд, които са разгледали жалбата му против тази присъда, са също толкова пристрастни, тъй като, според него, евентуално оправдаване би означавало осъждане на въпросния съд в производството по иска за обезщетение. Той посочва, че, от друга страна, представителят на апелативния съд по делото за обезщетение е бил особено активен и че е поискал и е получил спирането на това производство до приключването на второто наказателно производство срещу него.
. Жалбоподателят твърди също, че призоваването му пред Върховния касационен съд поставя под съмнение безпристрастността на съдиите от тази инстанция.
. Той счита, че всички тези обстоятелства са достатъчни, за да бъде поставена под въпрос безпристрастността на съдиите, които са гледали второто наказателно дело срещу него, което, по неговото мнение, представлява нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията.
б) Правителството
. Правителството оспорва тезата на жалбоподателя. То счита, че въпросното наказателно дело е гледано от безпристрастни съдилищата, в съответствие с чл. 6 § 1 от Конвенцията.
. То посочва, че съгласно постоянната практика на Съда, безпристрастността на съдиите трябва да се прецени според двата подхода: субективен подход, който взема предвид личното убеждение и поведението на даден съдия, и обективен подход, който се състои в това да се определи дали съдът дава чрез съдебния си състав достатъчно гаранции, за да се изключи всяко основателно съмнение относно безпристрастността му(Micallefc. Malte [ГК], № 17056/06, § 93, ЕСПЧ 2009).Той добавя, че по отношение на обективния подход, важна е не толкова гледната точка на обвиняемия, а фактът да се разбере дали опасенията му могат да минат за обективно обосновани (Parlov-Tkalčić c. Croatie, № 24810/06, § 80, 22 декември 2009 г.).
. Правителството посочва, че същите тези критерии за безпристрастност се повтарят в разпоредбите на НПК, които регулират самоотвода и отвода на съдиите. Според него, в рамките на разглеждането на искане за самоотвод на един или повече съдии, съдебният състав трябва да издаде мотивирано решение, което придобива особено значение, когато се отнася до установяване на съществуването на евентуално предубеждение.
. Правителството посочва, че в конкретния случай, жалбоподателят е поискал самоотвода на съдиите от Окръжен съд Стара Загора и че това искане е разгледано надлежно от съдебния състав. То твърди, че съдията докладчик е отзован съгласно субективния подход. То твърди обаче, че съдебният състав не е установил никакъв обективен признак, който да постави под съмнение безпристрастността на другите съдии, призовани да се произнесат по съществото да наказателното дело.
. Правителството счита, че наказателното дело срещу жалбоподателя е надлежно разгледано от съдилищата, които според него са взели предвид всички обстоятелства, относими към конкретния случай, за да установят вината на лицето и да му наложат наказанието, предвидено от закона. То смята, че в този контекст, наказателните съдии не са повлияни по никакъв начин от хода на гражданското производство за обезщетение на вреди, което противопоставя жалбоподателя на юридическите лица, а именно Окръжен съд Стара Загора, Апелативен съд - Пловдив и Върховния касационен съд, където те извършват служебните си задължения.
2. Преценка на Съда
а) Общи принципи
. Съдът е развил принципите относно изискването за безпристрастност на съдиите, залегнали в чл. 6 от Конвенцията в решението си по делото Kyprianouc. Chypre [ГК], № 73797/01, §§ 118-121, ЕСПЧ 2005‑XIII. Тези принципи могат да се обобщят по следния начин: Безпристрастността се определя с липсата на предубеждение или пристрастност и съществуването ѝ се преценява чрез два подхода: субективен подход, който се опитва да определи личното вътрешно убеждение на даден съдия или какъв е бил интереса му в това конкретно дело и обективен подход, насочен към наличието на достатъчно гаранции, за да се изключи спрямо него всяко основателно съмнение. Що се отнася до втория подход, когато даден колегиален правораздавателен орган е ответник, той следва да се запита дали, независимо от личното поведение на някой от членовете му, някои, подлежащи на проверка, факти позволяват поставянето под съмнение на безпристрастността на самия съдебен орган. По това дело, дори видимите характеристики могат да придобият значение. За да се произнесе относно съществуването по даденото дело на правно основание за съмнение в безпристрастността на определен орган, гледната точка на този, който поставя под съмнение безпристрастността се взема предвид, но няма решаваща роля. Определящият фактор се състои в това, да се разбере дали опасенията на лицето могат да се считат за обективно обосновани.
б) Прилагане на тези принципи в конкретния случай
. Съдът счита, че в конкретния случай не се поставя никакъв въпрос относно субективната безпристрастност. Следователно, той ще разгледа въпроса за безпристрастността на наказателните съдии в настоящото дело съгласно обективния подход (вж. параграф 53 по-горе).
. Съдът счита, че Окръжен съд Стара Загора е разглеждал второто наказателно производство срещу жалбоподателя, въпреки че по това време същият съд е ответник по висящото производството по ЗОДОВ, започнато от жалбоподателя в Софийски градски съд(вж. параграфи 20-27 и 14-17 по-горе). Също така, той счита, че последният съд е приел да прекрати производството за обезщетение на вреди до приключването на второто наказателно производство срещу жалбоподателя с мотива, че то би могло да се окаже решаващо за изхода на съдебния спор (вж. параграф 15 по-горе). При тези обстоятелства, въпреки, че не съществува никаква причина за съмнения в личната безпристрастност на наказателните съдии от Окръжен съд Стара Загора и въпреки факта, че четирима членове на съдебния състав на този съд не са участвали в разглеждането на предходното наказателно производство, водено срещу жалбоподателя (вж. параграфи 22 и 23 по-горе), професионалната им принадлежност към една от страните в гражданския иск, който се разглежда паралелно, заедно с преюдициалния характер на наказателното производство, водено срещу жалбоподателя във връзка с гражданското производство за обезщетение за вреди, биха могли сами по себе си да предизвикат у жалбоподателя основателни съмнения относно обективната безпристрастност на магистратите.
. Освен това, съгласно относимите към случая бюджетни правила, плащането на обезщетението, което може да бъде присъдено на жалбоподателя при спечелване на производството за обезщетение на вреди, би било за сметка на бюджета на Окръжен съд Стара Загора (вж. параграфи 38-40 по-горе). Въпреки, че не е установено, че този факт е повлиял по какъвто и да е начин върху личното положение на съдиите от съда, това може основателно да засили съмненията на жалбоподателя.
. От друга страна, Съдът отбелязва, че съгласно вътрешното право съдиите имат задължението да направят самоотвод от дадено наказателно дело, ако съществува съмнение в безпристрастността им (параграф 33 по-горе). По-конкретно, чл. 25, точка 9 от действащия по времето на събитията НПК, позволява да се уважи самоотвода на съдиите поради всяко обстоятелство, което би поставило под съмнение безпристрастността им, дори в случаите на хипотеза, която не е изрично посочена в този член (отново там). Вътрешното право е предвиждало и механизъм за предаване на наказателно дело на друг равен по степен съд, в случай, че компетентния съд не може да образува съдебен състав поради самоотвода на всички съдии (параграф 34 по-горе).
. В конкретното дело, жалбоподателят е поискал самоотвода на всички съдии от Окръжен съд Стара Загора и предаването на делото за разглеждане от друг равен по степенна правораздаване съд, но искането му е отхвърлено по чисто формални причини и без задълбочено разглеждане на доводите, които го подкрепят (вж. параграфи 21-25 по-горе). Жалбоподателят повдига въпроса относно предубеждението на наказателните съдии от Окръжен съд Стара Загора пред две по-висши инстанции, Апелативен съд - Пловдив и Върховния касационен съд (параграфи 28 и 31 по-горе), като самите те са ответници в рамките на същото гражданско производство за обезщетение на вреди. Трябва да се отбележи, че двете по-висши съдебни инстанции не са отговорили на тези доводи на жалбоподателя (параграфи 30 и 32 по-горе). По този начин те не са разсеяли основателното съмнение относно предубеждението на първоинстанционния съд.
. С оглед на тези съображения, Съдът счита, че Окръжен съд Стара Загора, който разглежда второто наказателно дело, образувано срещу жалбоподателя на първа инстанция, не е отговорил на изискванията за обективна безпристрастност. По-висшите съдебни инстанции не са поправили нарушаването на тази гаранция за справедливост на наказателното производство, като се има предвид, че са отказали да отменят решението на първата инстанция и по този начин са потвърдили присъдата на жалбоподателя (Kyprianou, цитирано по-горе, § 134 ; De Cubberc. Belgique, 26 октомври 1984г., § 33, серия A № 86). Следователно, той счита, че не е необходимо да се разглеждат другите доводи, изтъкнати от жалбоподателя (параграфи 45 и 46 по-горе).
. Тези признаци са му достатъчни да заключи, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията с мотива, че второто наказателно дело срещу жалбоподателя не е гледано от безпристрастен съд.
II. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
. Чл. 41 от Конвенцията предвижда,
„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“
A. Вреди
2. Жалбоподателят претендира 25 000 евро за неимуществени вреди, които е претърпял.
3. Правителството счита, че тази претенция е прекомерна по размер.
4. Съдът счита, че жалбоподателят е претърпял известна неимуществена вреда поради липсата на гледане на делото му от безпристрастен съд. Той смята, че е уместно да му присъди сумата от 3600 евро за неимуществени вреди на това основание.
Б. Разходи и разноски
. Жалбоподателят претендира 4 046 български лева (равностойността на 2068,68 евро)за възстановяване на разходите и съдебните разноски, които твърди, че е направил пред Съда.
. Правителството счита, че тази претенция е прекомерна и необоснована, като оспорва по-конкретно обявеният брой работни часове по жалбата от страна на адвоката на жалбоподателя.
. Съгласно практика на Съда, жалбоподател има право на възстановяване на разходите и разноските само доколкото се установи, че те са действително и необходимо направени и са в разумен размер. В конкретния случай, на основание на документите, с които разполага и съдебната си практика, Съдът счита за разумна сумата от 1 500 евро за производството пред него и я присъжда на жалбоподателя.
В. Лихви за забава
. Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,
1. Обявява жалбата за допустима;
2. Приема, че е налице нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията;
3. Приема
a) че държавата-ответник следва да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с член 44 § 2 от Конвенцията, следните суми, които се изчисляват в български лева по курса, валиден към датата на изплащането:
i. 3 600 евро (три хиляди и шестстотин евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателя по отношение на неимуществени вреди;
ii. 1 500 евро (хиляда и петстотин евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателя за разходи и разноски;
б) ) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок доизвършване на плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, към която ставка се добавят три процентни пункта;
4. Отхвърля останалата част от искането на жалбоподателя за справедливо обезщетение.
Изготвено на френски език и оповестено писмено на 5 октомври 2017 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Клаудия ВестердикАнгелика Нусбергер
секретарпредседател
Full & Egal Universal Law Academy