© Министерство на правосъдието на Република България, . Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.
© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, . Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.
ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО ЧЕРВЕНКОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 45358/04)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
27 ноември 2012
ОКОНЧАТЕЛНО
27/02/2013
На основание член 44 § 2 от Конвенцията настоящото решение е окончателно, но може да претърпи редакционни промени.
По делота на Червенков срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ в състав, състоящ се от:
Инета Цимеле (Ineta Ziemele), председател,
Давид Тор Бьоргвинсон (David Thór Björgvinsson),
Пeйви Хирвелe (Päivi Hirvelä),
Георге Николау (George Nicolaou),
Леди Бианку (Ledi Bianku),
Здравка Калайджиева,
Винсент A. де Гаетано (Vincent A. De Gaetano), съдии,
и Лорънс Ърли (Lawrence Early), секретар на отделението,
след обсъждане в закрито заседание на 6 ноември 2012 г.,
се произнесе със следното съдебно решение, постановено на същата дата:
ПРОЦЕДУРАТА
1. Делото е образувано по жалба (№ 45358/04) срещу Република България, подадена в Съда на 10 декември 2004 г. на основание чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „Конвенцията“) от българския гражданин Живко Тонев Червенков („жалбоподателя“).
2. Жалбоподателят се представлява от г-жа С. Стефанова и г-н M. Екимджиев, адвокати в Пловдив. Българското правителство („Правителството“) се представлява от своя агент, г-жа Р. Николова от Министерството на правосъдието.
3. На 5 януари 2009 г. председателят на бившето Пето отделение решава да съобщи на Правителството оплакванията, основани на членове 3, 8 и 13 и отнасящи се до условията на изтърпяване на наказанието на жалбоподателя, проверката на кореспонденцията му и твърдяната липса на вътрешноправно средство за защита, което да му позволи да потърси отстраняване на твърдяните нарушения. В съответствие с член 29 § 1 от Конвенцията също така е решено отделението да разгледа жалбата по същество едновременно с разглеждането на нейната допустимост.
4. На 1 февруари 2011 г. Съдът променя състава на отделенията си. Делото е разпределено на измененото по този начин Четвърто отделение.
ФАКТИТЕ
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
5. Жалбоподателят е роден през 1969 г. В момента изтърпява присъда в Бургаския затвор.
A. Условия на изтърпяване на наказанието на жалбоподателя
6. На 5 ноември 1996 г. жалбоподателят постъпва в Бургаския затвор за изпълнение на присъда доживотен затвор.
7. Заинтересованото лице е поставено на „специален режим“, който е най-суровият режим, прилаган спрямо лице, изтърпяващо наказание доживотен затвор. По силата на този режим той е настанен сам в килия с размери 1,90 м широчина на 3,20 м дължина. Според него дневна светлина влиза само от отвор 30х40 см, разположен на стената, в близост до тавана. Жалбоподателят заявява, че изключително влажната килия се осветява и проветрява недостатъчно. През зимата отопление се пуска само по три пъти дневно за по час.
8. С оглед режима на изтърпяване на наказанието килията на жалбоподателя е постоянно заключена, освен по време на ежедневната разходка и отиването до санитарния възел. Той твърди, че е нямал контакти с други задържани, освен по време на единствената дейност извън килията, състояща се в ежедневна едночасова разходка.
9. В рамките на прилагането на „специалния режим“ жалбоподателят има право на свиждане в залата за свиждания, в присъствието на служител от администрацията на затвора. Жалбоподателят и посетителят остават разделени от гъста решетка. Заинтересованото лице е задължително седнало. Майка му го посешава два пъти месечно за по четиредесет и пет минути.
10. Заинтересованото лице твърди, че в килията не е имало нито течаща вода, нито тоалетна. Не е имал достъп до тоалетна и е бил принуден да се облекчава в пластмасова кофа в килията. Разрешавали му да излиза три пъти дневно, за да изхвърля кофата и да мие ръцете си. Имал достъп до душ веднъж на две седмици.
11. Според жалбоподателя храната е била лошокачествена и недостатъчна като количество. Веднъж седмично получавал готвено с малко месо. В останалите дни менюто се състояло от чорби от боб, леща, зеле или картофи, както и от 250 г хляб на ядене.
12. Жалбоподателят твърди, от друга страна, че в резултат на лошата храна получил язва на стомаха и че зрението му отслабнало поради липсата на достатъчно дневна светлина. Трябвало да чака дни наред, за да бъде прегледан от лекар, и освен това не получавал подходящи за здравословното му състояние лекарства.
13. С писмо от 12 януари 2005 г., адресирано до министъра на правосъдието, жалбоподателят моли да бъде преместен в затвора в Пазарджик, като посочва, че условията на живот в Бургаския затвор са трудни.
14. Заинтересованото лице е представило декларация с дата 4 януари 2005 г., подписана от друго лице, изтърпяващо в Бургаския затвор доживотна присъда при същия режим, някой си С. П. В декларацията си последният изтъква социалната изолация, лошите хигиенни условия, липсата на течаща вода в килиите, използването на пластмасови кофи за физиологични нужди и недостатъчната храна като качество и количество.
15. От материалите по делото се вижда, че през юни 2007 г. режимът на изтърпяване на присъдата е изменен и жалбоподателят е поставен под „строг режим“.
16. В изложението си, изпратено до Съда в началото на 2012 г., Правителството посочва, че през 2007 г. жалбоподателят е настанен в килия в общите отделения на затвора, която споделя с друг затворник. Има достъп до общи баня и тоалетна за времето от 6 до 20 часа. Килията се заключва само нощем. Поставената пластмасова кофа е предназначена за евентуална употреба през нощта, като всяка сутрин се почиства и дезинфекцира. И накрая, жалбоподателят получава работа в стола, където е натоварен с почистването. Жалбоподателят не оспорва направените през 2007 г. промени в режима на изтърпяване на наказанието.
Б. Кореспонденцията на жалбоподателя
17. В изложение от 6 декември 2005 г. адвокатката на жалбоподателя съобщава, че през януари 2005 последният получава в разпечатан плик писмо на Съда от 22 декември 2004 г. Върху писмото са поставени дата на получаване и печат на затвора.
18. От друга страна, на 19 май 2005 г. жалбоподателят изпраща на адвокатката си писмо, което последната получава в разпечатан плик, придружен от попълнен от администрацията на затвора формуляр, в който е посочено, че писмото съдържа жалба от страна на заинтересованото лице.
19. На 28 юни 2005 г. адвокатката на жалбоподателя изпраща на последния писмо, получено от затворническата администрация на 29 юни 2005 г. Тъй като не получава отговор от жалбоподателя, представителката на последния му изпраща ново писмо на 12 август 2005 г. То е получено в затвора на 15 август 2005 г. Жалбоподателят не отговаря на писмата.
20. Между февруари и юли 2009 г. адвокатката изпраща с препоръчана поща пет писма до заинтересованото лице, свързани с настоящата жалба. Тъй като не получава отговор, на 10 юли 2009 г. тя поисква от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието да се направи проверка дали жалбоподателят получава писмата й. Не получава отговор. На същата дата тя отправя същото искане и до директора на Бургаския затвор. С писмо от 20 юли 2009 г. последният отговаря, че жалбоподателят е получил всички изпратени до него писма. Но в разговор с директора жалбоподателят бил заявил, че не желае повече да поддържа жалбата си пред Съда, нито пък да кореспондира с адвокатката си. Директорът прилага към писмото си декларация до нея в този смисъл, подписана от жалбоподателя и носеща същата дата. Правителството представя и подписано от жалбоподателя писмо до адвокатката му от същата дата, 20 юли 2009 г. В него той заявява, че е получил всичките й писма, но тъй като повече не желае да поддържа жалбата си, не им е отговорил. Отказва също така да подпише договор за представителство на същото основание и заявява, че не му е забранено да телефонира.
21. На 24 юли 2009 г. жалбоподателят изпраща на адвокатите си писмо, съдържащо договор за представляването му пред Съда по настоящото дело, както и декларация, че ако бъде присъдена сума за покриване на разходите и разноските по делото, той желае Съдът да я преведе по банковата сметка на адвокатите му.
22. Правителството представя декларация на жалбоподателя от 9 януари 2012 г., адресирана до Министерството на правосъдието. Според текста на документа жалбоподателят се отказва от твърденията си, насочени срещу България, включително срещу Бургаския затвор, и не желае жалбата му да бъде разглеждана, тъй като положението му се било подобрило.
II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА
23. Законодателството, приложимо към режима на изпълнение на доживотна присъда, е резюмирано в решението Кашавелов срещу България (Kashavelov c. Bulgarie) (№ 891/05, §§ 20-22, 20 януари 2011).
24. По-точно, съгласно член 127б от Закона за изпълнение на наказанията от 1969 г., в редакцията му от 1999 г., при постановяване на доживотна присъда съдът е длъжен да определи най-суровия режим за излежаване на наказанието, т.нар. „специален режим“. Поставеният на такъв режим затворник се изолира в отделно и постоянно заключено помещение, при засилен надзор и охрана (член 56 от Правилника за приложение на закона). След изменението през 2002 г. на член 127б, алинеи 2 и 4, доживотно осъдените вече могат да бъдат поставяни при по-лек режим пет години след влизането в сила на изменението. Решението се взима от комисия на затвора, която оценява поведението на заинтересованото лице.
25. Различните затворнически режими, определящи начините на изпълнение на наказанието лишаване от свобода, включително специалния режим, са дефинирани в членове 49 до 65 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията.
26. На 1 юни 2009 г. въпросният закон е заменен с нов Закон за изпълнение на наказанията, който запазва разпоредбите, отнасящи се до изпълнението на доживотните присъди. Правилникът за приложение на новия закон определя различните режими, включително специалния режим, както и начините на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (членове 47 до 54).
27. Приложимото вътрешно право, отнасящо се до кореспонденцията на лишените от свобода, е резюмирано в решение Илиев и други срещу България (Iliev et autres c. Bulgarie) (№ 4473/02 и № 34138/04, §§ 25-31, 10 февруари 2011).
28. Приложимото вътрешно право, отнасящо се до телефонните разговори на лишените от свобода, е резюмирано в решение Петров срещу България (Petrov c. Bulgarie) (№ 15197/02, § 24, 22 май 2008).
29. Приложимите разпоредби от Закона от 1988 г. за отговорността на държавата и общините за вреди (сегашното име на закона е от 2006 г.) и практиката на съдилищата във връзка с приложението му са изложени в решение Кирилов срещу България (Kirilov c. Bulgarie) (№ 15158/02, §§ 21-22, 22 май 2008) и решение Радков срещу България (Radkov c. Bulgarie) (№ 2) (№ 18382/05, §§ 25-26, 10 февруари 2011).
30. От друга страна, с решение от 23 февруари 2009 г. Върховният касационен съд приема, че „специалният режим“ на изтърпяване на наказанието доживотна присъда произтича от закона, а не от незаконосъобразни действия на затворническата администрация. Този режим е пряко следствие от тежестта на присъдата. При тези обстоятелства не може да се приеме, че заинтересованото лице е било подложено на лошо отношение и да му се присъди обезщетение за това (реш. № 82 от 23.02.2009 по гр. д. № 6452/2007 г., ВКС, III г. о.).
III. ПРИЛОЖИМИ ДОКУМЕНТИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА
A. Доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание (КПИ)
31. Представители на КПИ посещават Бургаския затвор през 1999 и 2002 г.
1. Доклад, публикуван на 28 януари 2002 г., за посещението на КПИ от 25 април до 7 май 1999 г.
32. В доклада се посочва, че килиите в Бургаския затвор са пренаселени и без електричество през по-голямата част от деня. Нито една килия не разполага със санитарен възел и през деня задържаните ползват общите тоалетни преди ядене. През останалото време от деня, както и през нощта, те са принудени да ползват кофи за физиологичните си нужди. Случва се достъпът до душовете да бъде ограничаван до веднъж месечно или веднъж на два месеца. Водата в душовете често е студена. Според много от лишените от свобода храната в затвора е недостатъчна както като количество, така и като качество.
33. В Бургаския затвор излежават присъда определен брой лица с постановен „специален режим“, поради изтърпяваното наказание (доживотен затвор), предполагаемата им опасност и размирно поведение. КПИ изразява сериозното си безпокойство от условията, в които лишените от свобода изтърпяват наказанията. Килиите на отделението, в което са настанени, са с площ 6 м² и са обзаведени с едно или две поставени едно над друго легла, шкаф и стол без облегалка. Достъпът на дневна светлина и чист въздух е недостатъчен, тъй като пред прозорците на килиите има метални листове, закрепени по диагонал върху външната стена. Нещо повече, изкуственото осветление е много слабо (едва стига за четене в някои от килиите) и остава включено по двадесет и четири часа в денонощието. От друга страна, затворниците се оплакват, че през зимата в килиите става много студено.
34. Единствените моменти, в които доживотно осъдените напускат килията си, е по време на ежедневната разходка и при кратките посещения до тоалетната. По време на разходката им е забранено да общуват с останалите лишени от свобода, поради което те вървят мълчаливо, в редица, с ръце на гърба. Някои от лишените от свобода имат книги, вестници и радио в килията си; други не разполагат почти с нищо. Поставените в изолация нямат право да посещават библиотеката, нямат възможност да работят или да учат, разрешени им са много малко човешки контакти.
35. И накрая, много от лишените от свобода се оплакват от качеството на получаваната медицинска помощ.
2. Доклад, публикуван на 24 юни 2004 г., за посещението на КПИ от 17 до 26 април 2002 г.
36. При второто си посещение в Бургаския затвор КПИ констатира някои подобрения в положението на изтърпяващите доживотна присъда. Секторът, в който са настанени, е ремонтиран. Свалени са капаците от прозорците на килиите, което допринася видимо за подобряване на вентилацията и достъпа до естествена светлина. Доставено е ново обзавеждане и всяка килия (6 м²) е обзаведена с легло, маса, стол, информационно табло и шкаф.
37. От друга страна, КПИ констатира наличието на проекти за постепенно интегриране на изтърпяващите доживотна присъда към обикновения затворнически режим. Проектите предвиждат, в изпълнение на направените изменения в Закона за изпълнение на наказанията, комисията, създадена във всяко от местата за лишаване от свобода с цел да се произнася по режима на лишените от свобода, да може въз основа на оценка на индивидуалния риск да прехвърля осъдени на доживотен затвор в обикновените отделения, като им дава право да работят и да участват в образователни, спортни и други дейности.
38. В същото време КПИ отчита, че доживотно осъдените вече имат право да телефонират. Все пак се отбелязва, че те се оплакват от липса на възможности да се срещат помежду си, както и да общуват с други лишени от свобода. Според тях краткото междуличностно общуване по време на упражненията на открито, при свободните и спортните занимания не позволява да се установят истински човешки контакти.
39. Лишените от свобода имат право да ходят до тоалетна само три пъти дневно. През останалото време използват кофа в килията.
40. Що се отнася до храната, дневният порцион е на стойност 0,98 лева (0,49 евро) на затворник, като може да бъде допълван с продукти от помощното стопанство на затвора.
41. Най-общо казано, КПИ препоръчва българските власти да продължат да развиват режима на изтърпяващите доживотна присъда, като ги интегрират с лишените от свобода на обикновен режим в съответствие с горепосочените изменения в Закона за изпълнение на наказанията. КПИ желае също така да получава информация за практическото използване от комисиите в местата за лишаване от свобода на възможността за прехвърляне на лица, изтърпяващи доживотна присъда, в обикновените отделения.
3. Други приложими доклади на КПИ
42. В доклада си, изготвен след посещение в България от 10 до 21 септември 2006 г. и публикуван на 28 февруари 2008 г., КПИ отбелязва, че в един от затворите, този в Плевен, проектът за постепенно интегриране на изтърпяващите доживотна присъда към останалите лишени от свобода вече е стартирал. КПИ посочва, че става въпрос за положителен пример, който би трябвало да бъде заимстван и от останалите затвори в страната. КПИ уточнява, че официалните критерии, които следва да са налице, за да бъде изменен режимът на осъдено на доживотен затвор лице, са лицето да е излежало най-малко пет години в условията на специален режим (без да се брои времето на предварително задържане), да има добро поведение и да е поискало официално промяна на режима. КПИ подчертава, че дори и на първо време поставянето в изолация на лице, очакващо да получи доживотна присъда или започващо да изтърпява такава присъда, в определени случаи да може да се приеме като подходящо поради оценения в момента риск, лицата, които очакват или вече са започнали да изтърпяват доживотна присъда, не трябва да бъдат предмет на системна политика на сегрегация.
43. В доклада си, публикуван на 15 март 2012 г., след посещение в България от 18 до 29 октомври 2010 г., КПИ повтаря позицията си в това отношение и препоръчва на българските власти да направят така, че изолацията на доживотно осъдените да бъде основана на персонална оценка на риска и да се прилага възможно най-рядко. Същевременно КПИ иска настоятелно българските власти да положат усилия за увеличаване броя на лицата, изтърпяващи доживотна присъда и интегрирани сред останалите лишени от свобода. Успоредно с тези конкретни препоръки, отнасящи се до подобряването на материалните условия на живот в посетените места, КПИ препоръчва на българските власти, по отношение на лицата, изтърпяващи доживотна присъда в специални отделения, да продължат да развиват режима им на дейности, по-точно като им предлагат повече общи дейности (включително възможности за работа и обучение).
Б. Препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа
44. Европейските правила за затворите, приети на 11 януари 2006 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа, представляват препоръки, отправени към държавите членки и отнасящи се до минималните норми, които следва да бъдат спазвани в местата за лишаване от свобода. Държавите се приканват да следват тези стандарти при разработването на собственото си законодателство и на собствените си политики и практики, както и да разпространяват въпросните препоръки колкото се може по-широко и, по-специално, сред съдебните власти, персонала в затворите и лишените от свобода. В относимата си част тези препоръки гласят следното:
„Затворнически режим
25.1 Режимът на всички затворници предлага балансирана програма с дейности.
25.2 Този режим позволява на затворниците да прекарват толкова часове дневно навън, колкото е необходимо за нормално човешко и социално общуване.
25.3 Този режим също така трябва да отговаря на социалните нужди на затворниците.
(...)
Специални мерки за повишена сигурност или безопасност
53.1 Специални мерки за повишена сигурност или безопасност се прилагат само при извънредни обстоятелства.
53.2 Необходимо е да се следват ясни процедури, когато се налага прилагането на подобни мерки по отношение на някой затворник.
53.3 Естеството на тези мерки, продължителността и основанието им за прилагане се определят в националното законодателство.
53.4 Прилагането на специални мерки във всеки отделен случай подлежи на одобрение от компетентния орган за определен период от време.
53.5 Всяко решение за удължаване на определения период от време подлежи на ново одобрение от компетентния орган.
53.6 Специалните мерки за сигурност се прилагат за отделни лица, а не за групи затворници.“
45. В относимата част от Препоръката на Комитета на министрите от 9 октомври 2003 г. относно управлението от страна на администрациите на затворите на затворници с доживотна и други дългосрочни присъди (Rec (2003) 23) се казва следното:
„Общи принципи за управлението на затворници с доживотна и други дългосрочни присъди
3. Трябва да се отчете разнообразието от персонални характеристики, налични сред затворниците с доживотна и други дългосрочни присъди, и те да се имат предвид при изготвянето на индивидуални планове за изпълнение на присъдата (принцип на индивидуализацията).
(...)
7. Трябва да се внимава да не се допуска сегрегация на затворниците с доживотна и други дългосрочни присъди само по причина на тяхната присъда (принцип на несегрегацията).
(...)
Сигурност и безопасност в затвора
(...)
19. a. Режимът на затворите трябва да се организира така, че да позволява гъвкаво реагиране на променящите се изисквания за сигурност и безопасност.
б. Настаняването в определени затвори или клонове на затвори трябва да се базира на подробни оценки на риска и нуждите и на важността да се поставят затворниците в среда, която, предвид техните нужди, има вероятност да намали всеки възникнал риск.
в. Особени рискове и извънредни обстоятелства, включително отправени молби от самите затворници, могат да наложат някаква форма на сегрегация на отделни затворници. Трябва да се полагат настойчиви усилия за избягване на сегрегацията или, ако тя трябва да се приложи, за намаляване периода на налагането й.
20. a. Мерки за максимална сигурност трябва да се използват само в краен случай и назначаването на такива мерки трябва редовно да се преглежда.
б. При мерките за максимална сигурност режимът трябва да прави разграничение между контролиране на затворници, представляващи прекален риск от бягство или опасност, ако успеят да избягат, и контролиране на онези, създаващи рискове за други затворници и/или за хора, работещи или посещаващи затвора.
в. Относно изискванията за поведение и сигурност на затворниците, режимът на максималните мерки за сигурност трябва да цели релаксираща атмосфера, да позволява общуване между затворниците, свобода на движение в рамките на мярката и да предлага набор от дейности.
г. Контролът на опасните затворници трябва да се ръководи от принципите, заложени в Препоръка № R (82) 17 относно ареста и третирането на опасни затворници.“
IV. ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА 2011 ГОДИНА НА БЪЛГАРСКИЯ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ ОТНОСНО СЪСТОЯНИЕТО НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ
46. В доклада си Българският хелзинкски комитет посочва, че през 2011 г. приблизително 860 до 880 лишени от свобода са настанени в Бургаския затвор при капацитет 371 места. Тъй като вратите на килиите се заключват през нощта, лишените от свобода са принудени да ползват кофа за физиологичните си нужди, поставена досами леглата.
ПРАВОТО
I. ПРЕДВАРИТЕЛНА БЕЛЕЖКА
47. Правителството моли Съда да зачеркне жалбата от съдебния регистър на основание, че жалбоподателят не възнамерява повече да я поддържа. За доказателство представя декларациите в това отношение, подписани от жалбоподателя на 20 юли 2009 и 9 януари 2012 г. и адресирани съответно до директора на затвора и Министерството на правосъдието, както и писмото до неговата адвокатка от 20 юли 2009 г., копие от което представя Правителството (параграфи 20 и 22 по-горе).
48. Адвокатката на жалбоподателя счита, че последният е написал декларациите под натиск от страна на затворническата администрация. Тя заявява, че никога не е получавала известие от клиента си, от което да личи, че той не желае повече да поддържа жалбата си. Тя изтъква и факта, че четири дни след декларацията от 20 юли 2009 г. заинтересованото лице й изпраща писмо. В него той одобрява работата по представителството, извършена от неговите адвокати, и изразява желанието си ако Съдът присъди някаква сума за разходи и съдебни разноски, тя да бъде директно преведена по сметката на адвокатите му (параграф 21 по-горе). По този начин, счита адвокатката, жалбоподателят е заявил интерес от поддържането на жалбата.
49. Съдът веднага отбелязва, че нито жалбоподателят, нито неговите представители са изпращали известие за оттегляне на изложените пред Съда твърдения. Като има предвид тази констатация и всички материали, с които разполага, включително аргументите на страните в това отношение, Съдът не установява обстоятелствата да навеждат на мисълта, че жалбоподателят е възнамерявал да оттегли жалбата по член член 37 § 1 a) от Конвенцията. Следователно е редно да се пристъпи към разглеждане на допустимостта и съществото на оплакванията.
II. ОТНОСНО ТВЪРДЯНИТЕ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕ 3 И 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
50. Жалбоподателят се жалва от режима и условията на изтърпяване на наказанието в Бургаския затвор. Наред с това той твърди, че вътрешното право не му предоставя ефикасно средство, което да му позволи да се противопостави. Той привежда членове 3 и 13 от Конвенцията, които в относимата си част гласят следното:
Член 3
„Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.“
Член 13
„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в [...] Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“
A. Становища на страните
51. Правителството възразява, че не са изчерпани вътрешноправните средства за защита, тъй като счита, че жалбоподателят е можел да получи обезщетение по закона от 1988 г. за отговорността на държавата. То посочва, че съдебната практика по прилагането на закона се е развила през последните години. И наистина, Правителството се опира на поредица от вътрешни съдебни решения, постановени след 2005 г. по искове за обезщетение за понесени вреди в резултат на неадекватни условия на изтърпяване на наказанието.
52. В бележките си, представени на 18 май 2009 г., Правителството не оспорва материалните условия на живот, така както са изложени от жалбоподателя, и приема, че те не съответстват на изискванията на Съвета на Европа поради финансовите затруднения. То счита, че специалните ограничения, включително изолирането на жалбоподателя, са наложителни от гледна точка на наказанието доживотен затвор, изтърпявано от жалбоподателя, и са оправдани от необходимостта да се гарантира сигурността в затвора. Правителството поддържа, че изложените обстоятелства не позволяват да се направи извод, че прагът на тежест, изискван от член 3, е бил достигнат, доколкото заинтересованото лице не доказва, че въпросните условия са предизвикали у него душевни страдания или чувство на унижение. В допълнителните си бележки от началото на 2012 г., представени по искане на Съда, Правителството заявява, че материалните условия на изтърпяване на наказанието от жалбоподателя са се подобрили значително, считано от 2007 г., когато е бил преместен в друга килия (параграф 16 по-горе). Като доказателство Правителството сочи факта, че жалбоподателят е представил пред администрацията на затвора декларации, според които вече не възнамерявал да се жалва пред Съда (параграфи 20, 22 и 47, по-горе).
53. Жалбоподателят отговаря, че не е можел да търси обезщетение по Закона от 1988 г. за отговорността на държавата за приложения „специален режим“ на изтърпяване на доживотната присъда, тъй като условията на този режим са произтичали пряко от приложимите разпоредби на вътрешното право, а не от действия или пропуски на държавните органи. Като се опира на решението на Върховния касационен съд, цитирано в параграф 30 по-горе, заинтересованото лице поддържа, че не съществува вътрешна съдебна практика, доказваща противното. Съдебната практика, на която се позовава Правителството, засяга само материалните условия на изтърпяване на наказанието.
Б. Преценката на Съда
1. По оплакването, основано на член 3
54. Като се имат предвид твърденията на жалбоподателя и представената от страните информация (вж. параграфи 6-16 по-горе), Съдът счита, че по настоящето дело следва да разгледа съвместимостта на условията на изтърпяване на наказанието и затворническия режим на заинтересованото лице само за периода от 1996 година, когато жалбоподателят постъпва в Бургаския затвор, до 2007 година, когато режимът му е изменен.
a) Допустимост
55. Съдът вече е разглеждал оплаквания, подобни на тези на жалбоподателя, както и въпроса за наличните вътрешноправни средства за защита през въпросния период. Той припомня, че вече е имал случай да заяви, в рамките на други дела срещу България, че в резултат на развитието на практиката на вътрешните съдилища след 2003 г. гражданският иск за вреди срещу държавата може да се счита за ефективно правно средство при подобна ситуация (Христов срещу България (Hristov c. Bulgarie) (частично реш.), № 36794/03, 18 март 2008; Кирилов, горецитирано, §§ 43-48 ; Шишманов срещу България (Shishmanov c. Bulgarie), № 37449/02, §§ 58-62, 8 януари 2009; Георгиев срещу България (Georgiev c. Bulgarie) (реш.), № 27241/02, 18 май 2010, и Радков, горецитирано, § 37), с уговорката, че съответното лице, включително изтърпяващите доживотна присъда, е освободено или поставено при условия, съответстащи на нормите на Конвенцията (Радков (№ 2), горецитирано, § 53). По този начин Съдът е уточнил, че доколкото въпросното правно средство за защита предлага само обезщетение, без да води до подобряване на статуквото, то не се явява адекватно средство за решение в случаите, при които условията на живот са оставали непроменени (Радков (№ 2), горецитирано, §§ 53 и 54). Съдът достига до сходен извод и по отношение ефективността на чистите средства за обезщетение в поредица дела, заведени пред него срещу Полша (Орховски срещу Полша (Orchowski c. Pologne), № 17885/04, § 109, 22 октомври 2009; Норберт Сикорски срещу Полша (Norbert Sikorski c. Pologne), № 17599/05, § 116, 22 октомври 2009; Латак срещу Полша (Łatak c. Pologne) (реш.), № 52070/08, §§ 77-85, 12 октомври 2010, и Ломински срещу Полша (Łomiński c. Pologne) (реш.), §§ 68-76, № 33502/09, 12 октомври 2010). И накрая, при други дела това правно средство не се оказва ефективно поради формалистичния подход на вътрешните съдилища (Йовчев срещу България (Iovtchev c. Bulgarie), № 41211/98, § 146, 2 февруари 2006, и Радков (№ 2), горецитирано, § 39).
56. Съдът отбелязва в случая, че Правителството не оспорва твърденията на жалбоподателя, че законът и вътрешната съдебна практика не са позволявали присъждането на обезщетение, поради ограниченията в „специалния режим“ на изтърпяване на наказанието.
57. В светлината на предоставената от страните информация Съдът не счита за установено извън всякакво разумно съмнение, че условията на изтърпяване на наказанието на жалбоподателя след 2007 г. са се подобрили до степен да отговарят на изискванията на член 3 от Конвенцията (вж., a contrario, Йоргов срещу България (Iorgov c. Bulgarie) (№ 2), № 36295/02, §§ 65-66, 2 септември 2010, и Орешков срещу България (Oreshkov c. Bulgarie), № 11932/04, §§ 51 и 56, 6 март 2012).
58. При тези обстоятелства искът за обезщетение, с което средство разполага вътрешното право, не може да бъде разглеждан като достатъчен да позволи на жалбоподателя да постигне решение за затворническия режим или материалните условия на изтърпяване на наказанието между 1996 и 2007 г. Следователно жалбоподателят не е бил длъжен да използва това правно средство и възражението за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, повдигнато от Правителството в това отношение, следва да бъде отхвърлено.
59. Съдът констатира, от друга страна, че въпросното оплакване очевидно не е необосновано от гледна точка на член 35 § 3 (a) от Конвенцията и не среща никакъв друг мотив за недопустимост. Следователно е редно то да бъде обявено за допустимо.
б) По същество
60. Съдът припомня, че член 3 от Конвенцията налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора, и че, по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода са гарантирани, по-точно чрез предоставяне на необходимите медицински грижи (Кудла срещу Полша (Kudła c. Pologne) [GC], № 30210/96, §§ 92-94, ЕСПЧ 2000‑XI; Калашников срещу Русия (Kalachnikov c. Russie), № 47095/99, § 95, ЕСПЧ 2002‑VI, Ван дер Вен срещу Холандия (Van der Ven c. Pays-Bas), № 50901/99, § 50, Йоргов срещу България (Iorgov c. Bulgarie), № 40653/98, § 71, 11 март 2004 и Пехович срещу Полша (Piechowicz c. Pologne), № 2007 1/07, § 162, 17 април 2012).
61. Мерките за лишаване от свобода често предполагат елемент на страдание и унижение. Въпреки това не може да се твърди, че затварянето в места за лишаване от свобода при много строг режим поставя само по себе си въпрос от гледна точка на член 3 от Конвенцията. Така например, изключването на лишен от свобода от затворническия колектив не представлява само по себе си форма на нечовешко отношение. В много държави, страни по Конвенцията, съществуват режими с по-голяма степен на строгост спрямо лишени от свобода, за които се предполага, че са опасни. Предназначени да предотвратят опити за бягство, нападение или безпорядък сред затворническия колектив, тези режими се базират на отстраняване от затворническата общност, придружено от засилени мерки на контрол (вж. например 2006‑IX, Месина срещу Италия (Messina c. Italie) (№ 2), № 25498/94, § 42-54, ЕСПЧ 2000‑X, Лабита срещу Италия (Labita c. Italie) [GC], № 26772/95, §§ 103-109, ЕСПЧ 2000‑IV, Роде срещу Дания (Rohde c. Danemark), № 69332/01, § 78, 21 юли 2005, Ван дер Вен, горецитирано, §§ 26-31 и 50, и Чульог срещу Унгария (Csüllög c. Hongrie), № 30042/08, §§ 13-16, 7 юни 2011).
62. Когато Съдът разглежда съответствието между условията на лишаване от свобода и изискванията на член 3 от Конвенцията, той следва да вземе предвид кумулираните последици от тях, както и специфичните твърдения на жалбоподателя (Дугоз срещу Гърция Dougoz c. Grèce), № 40907/98, § 46, ЕСПЧ 2001‑II).
63. Въпреки че забраната за контакти с други лишени от свобода по причини, свързани със сигурността, дисциплината или охраната, би могла при определени обстоятелства да е оправдана, оставането дори в относителна изолация не може да се налага до безкрай на затворника. Желателно би било да се потърсят алтернативни решения на изолацията за лица, считани за опасни, за които се приема, че изтърпяване на наказанието в обикновен затвор и при нормални условия е неподходящо (Рамирес Санчес (Ramirez Sanchez), горецитирано, §§ 145-146, и Пехович, горецитирано, § 164).
64. Нещо повече, за да се избегне и най-малкият риск от произвол, решението за продължаване на дългия престой в изолация следва да е сериозно мотивирано. Така например от решението трябва да личи, че властите са направили преглед, отчитащ промените в положението на жалбоподателя или в неговото поведение. Колкото повече време минава, толкова по-подробни и обосновани трябва да са мотивите. По същия начин социалната изолация, която се явява като „затвор в затвора“, следва да се прилага по изключение и само след като бъдат взети всички предпазни мерки, както е посочено в параграф 53.1 от Европейските правила за затворите (Пехович, горецитирано, § 165, и други препратки, посочени там; виж също така параграф 44, по-горе).
65. Съдът е приемал също така, че всяка форма на изолация, непридружена от умствено или физическо стимулиране, би могла да доведе в дългосрочен план до пагубни последици, изразяващи се във влошаване на умствените способности и социалните умения (Йоргов, горецитирано, § 83, Чульог, горецитирано, § 30, и Пехович, горецитирано, § 173).
66. Твърденията за отношение, несъответстващо на член 3, следва да бъдат доказани „извън всякакво разумно съмнение“, а доказателството за подобно отношение може да произтича от серия улики или необорени презумции, достатъчно тежки, точни и сходни (Фарбтус срещу Латвия (Farbtuhs c. Lettonie), № 4672/02, § 54, 2 декември 2004). При установяването на съответните обстоятелства Съдът следва да се опре на съвкупността от доказателства, представени от страните или получени служебно от него при необходимост (пак там).
67. В конкретния случай жалбоподателят е описал много подробно материалните условия, при които е изтърпявал наказанието си (параграфи 7-11 по-горе). Представил е също така декларация от 2005 г., подписана от друг лишен от свобода, излежаващ доживотна присъда в същия затвор (параграф 14 по-горе). Въпросната декларация потвърждава твърденията на жалбоподателя относно социалната изолация, липсата на достатъчно хигиена, използването на пластмасови кофи за физиологични нужди и недостатъчното качество и количество на полагащата се храна на лишените от свобода. От друга страна, направените от КПИ констатации при посещенията му в Бургаския затвор през 1999 и 2002 г. също потвърждават твърденията, въпреки че през 2002 г. са отбелязани някои подобрения, що се отнася до стартирането на проект за интеграция на излежаващите доживотна присъда в друг български затвор (параграфи 37 и 42 по-горе). Нещо повече, Съдът отбелязва, че в доклада на Българския хелзинкски комитет от 2011 г. също се споменава, че практиката с кофата за физиологични нужди продължава да съществува (параграф 46 по-горе).
68. В това отношение би следвало да се направи разлика между настоящия случай и делото Йоргов (№ 2), горецитирано, в рамките на което Съдът установи положително развитие в условията за изтърпяване на наказанието и режима на заинтересованото лице (горецитираното решение, §§ 65-66). По делото, което му е предоставено за разглеждане, Съдът констатира, че Правителството не е оспорило направеното от заинтересованото лице описание на материалните условия на изтърпяване на наказанието в Бургаския затвор през периода от 1996 до 2007 г. (вж. параграф 52 по-горе).
69. Правителството не оспорва и факта, че мярката социална изолация е съпътствала автоматично изпълнението на доживотната присъда. От бележките на Правителството от началото на 2012 г. е видно, че изолацията не е била оправдана през целия период от ноември 1996 до юни 2007 г. И наистина, жалбоподателят е останал на този режим повече от десет години, тъй като промяна е настъпила пет години след влизането в сила на изменението на Закона за изпълнение на наказанията (параграф 24 по-горе) и Правителството не посочва той да е бил междувременно преразглеждан в посока смекчаване. Това потвърждава автоматичния характер на режима за петгодишен срок след влизането в сила на законодателната промяна от 2002 г.
70. Съдът вече е установявал при разглеждането на други дела срещу България, че продължителното прилагане на ограничителен затворнически режим, в съчетание с пагубните последици от неадекватните материални условия в затвора, има за резултат подлагането на лишените от свобода на изпитание, превишаващо по интензивност неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода (виж, mutatis mutandis, Йоргов, горецитирано, § 86, 11 март 2004, и Йордан Петров срещу България (Iordan Petrov c. la Bulgarie), № 22926/04, § 128, 24 януари 2012). В това отношение КПИ е поискал поставянето в изолация да се базира на персонална оценка и да се прилага възможно най-кратко (параграф 43 по-горе). Съответните препоръки на Комитета на министрите на Съвета на Европа са в същата посока (вж. параграфи 44 и 45 по-горе). С оглед на материалите, които са му предоставени, Съдът счита, че и по настоящото дело жалбоподателят е бил подложен на нечовешко и унизително отношение.
71. Следователно налице е нарушение на член 3 от Конвенцията на това основание.
2. По оплакването, основано на член 13 във връзка с член 3
72. Жалбоподателят се оплаква от липсата във вътрешното право на средства за защита, които да му позволят да представи твърденията си за нечовешки и унизителни условия на живот, при които е изтърпявал доживотната си присъда. Той привежда член 13 от Конвенцията, който гласи следното:
„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в [...] Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“.
73. Той смята, че граждански иск, подаден по Закона за отговорността на държавата, не може да бъде ефективно правно средство за защита, което да му даде възможност да се оплаче от лошите условия на изтърпяване на наказанието и от ограничителния режим в Бургаския затвор (параграф 53 по-горе).
74. Като препраща към аргументите си, изложени в параграф 51 по-горе, Правителството оспорва този довод.
a) Допустимост
75. Съдът счита, че въпросното оплакване очевидно не е необосновано от гледна точка на член 35 § 3 a) от Конвенцията и че не среща никакъв друг мотив за недопустимост. Следователно е редно да бъде обявено за допустимо.
a) По същество
76. Съдът отбелязва, че при разглеждането на отправеното от Правителството възражение за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита е приел, че гражданският иск за обезщетение по Закона от 1988 г. за отговорността на държавата не е бил ефикасен, за да реши въпроса с лошите затворнически условия и ограничителния режим на изтърпяване на наказанието на жалбоподателя между 1996 и 2007 г. (параграф 58 по-горе).
77. Съдът припомня също така своето заключение, че условията на изтърпяване на наказанието и режимът в Бургаския затвор през същия период са били несъвместими с нормите, въведени с член 3 (параграфи 67-71 по-горе), и отбелязва, че Правителството не е посочило никакво правно средство, което би позволило на жалбоподателя да постигне подобряване на положението между 1996 и 2007 г. Съдът счита следователно, че положението на жалбоподателя по настоящето дело е идентично с това на жалбоподателите по делата Илиев и други, Радков (№ 2) и Йордан Петров, горецитирани, и не вижда никаква причина да стига до различно заключение относно липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита от направеното от него в горецитираните решения.
78. Следователно налице е нарушение на член 13 във връзка с член 3 от Конвенцията по отношение на лошите условия на изтърпяване на наказанието.
III. ОТНОСНО ТВЪРДЯНИТЕ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕ 8 И 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
79. Жалбоподателят се оплаква също така от контролирането на кореспонденцията му с неговата адвокатка и от отказа на затворническите власти да му разрешат провеждането на телефонни разговори с нея. Той протестира също така срещу липсата на вътрешноправни средства за защита, които да му позволят да подаде жалба във връзка с въпросните оплаквания. Жалбоподателят привежда членове 8 и 13 от Конвенцията.
В частта си, отнасяща се към конкретния случай, член 8 от Конвенцията гласи следното:
Член 8
„1. Βсеки има право на неприкосновеност на [...] тайната на кореспонденцията.
2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“
80. Правителството изтъква, че проверката на кореспонденцията на заинтересованото лице се е изисквала от закона и се е явявала необходима намеса в правото на неприкосновеност на тайната на кореспонденцията му, оправдана от потребността да се защити обществената сигурност.
A. Допустимост
81. Съдът констатира, че тази част от жалбата очевидно не е необоснована от гледна точка на член 35 § 3 (a) от Конвенцията и че не среща никакъв друг мотив за недопустимост. Следователно е редно тя да бъде обявена за допустима.
Б. По същество
82. Съдът отбелязва, че Правителството признава наличието на системна проверка на кореспонденцията на жалбоподателя по настоящото дело (параграф 80 по-горе). Той припомня наред с това, че често е заключавал, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията по дела, заведени срещу България и отнасящи се до системната проверка от властите на кореспонденцията на лишените от свобода с техните адвокати (вж., наред с други, Радков срещу България (Radkov c. Bulgarie), № 27795/03, § 20-22, 22 април 2010, и Константин Попов срещу България (Konstantin Popov c.Bulgarie), № 15035/03, § 17, 25 юни 2009).
83. Съдът припомня също така, че е констатирал, че проверката на кореспонденцията на лишените от свобода не е произтичала от взето от властите решение, а от прякото прилагане на приложимото вътрешно право. Все пак Съдът е заключавал, че не е налице нарушение на член 13 от Конвенцията, доколкото тази разпоредба не гарантира правото на правно средство за защита, чрез което законодателството на страната по Конвенцията да може да бъде оспорено пред национален орган (Петров, горецитирано, § 65, и Константин Попов, горецитирано, § 23).
84. След като разгледа всички материали по делото, Съдът отбелязва, че Правителството не е представило обстоятелства или аргументи, позволяващи да се направи различна констатация по настоящото дело.
85. Следователно Съдът заключава, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията и че няма нарушение на член 13 от Конвенцията във връзка с член 8.
IV. ОТНОСНО ТВЪРДЯНОТО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 34 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
86. Жалбоподателят се оплаква от гледна точка на член 34 от Конвенцията, че е бил възпрепятстван в упражняването на правото му на индивидуална жалба във връзка със срещнатите пречки при комуникацията с адвокатката му.
87. В светлината на информацията, с която разполага, Съдът не е убеден, че има достатъчно доказателства, показващи, че упражняването на право на жалба от заинтересованото лице е било възпрепятствано от органите на ответната държава. Следователно Съдът счита, че не следва да разглежда оплакването (вж( Хараламбус и други срещу Турция (Charalambous et autres c. Turquie) (реш.), № 46744/07, 3 април 2012).
V. ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
88. Съгласно член 41 от Конвенцията,
„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“
A. Вреди
89. Жалбоподателят претендира сумата от 10 000 евро (EUR) за претърпени неимуществени вреди вследствие на лошо отношение, несъвместимо с член 3 от Конвенцията, както и сумата от 10 000 EUR за твърдяното нарушение на член 8 от Конвенцията и 3 000 EUR за твърдяното нарушение на член 13 от Конвенцията.
90. Правителството оспорва претенциите.
91. Съдът счита, че жалбоподателят е понесъл определена неимуществена вреда поради лошите условия на изтърпяване на наказанието и липсата на вътрешноправни средства за защита в това отношение, както и поради системната проверка на кореспонденцията му. Като се произнася по справедливост, в съответствие с член 41 от Конвенцията Съдът счита, че е редно да присъди на жалбоподателя сумата от 4 000 EUR на това основание.
Б. Разноски
92. Жалбоподателят претендира също така, като представя разходооправдателни документи, сумата от 3 710 EUR за разноски, направени пред Съда, от които 3 640 EUR за адвокатско представителство и 70 EUR за пощенски марки и компютърна обработка на кореспонденцията му. Той моли Съда да нареди присъдената за разноски сума да бъде преведена по сметката на адвокатите му.
93. Правителството оспорва претенциите.
94. Съгласно практиката на Съда всеки жалбоподател има право на възстановяване на разноските само дотолкова, доколкото е доказал, че те са понесени действително и са необходими и разумни по своя размер. Като има предвид документите, с които разполага, и съдебната си практика, Съдът присъжда на заинтересованото лице еднократна сума в размер на 2 000 EUR за всички направени разноски, която да се преведе по банковата сметка на адвокатите на жалбоподателя.
В. Лихва за забава
95. Съдът счита за уместно лихвата за забава да се основава на лихвения процент по пределното кредитно улеснение на Европейската централна банка, към който следва да се добавят три процентни пункта.
ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
1. Обявява жалбата за допустима по отношение на оплакванията, основани на членове 3, 8 и 13 от Конвенцията, и за недопустима в останалата й част;
2. Постановява, че е налице нарушение на член 3, отделно и във връзка с член 13 от Конвенцията;
3. Постановява, че има нарушение на член 8 от Конвенцията;
4. Постановява, че няма нарушение на член 13 във връзка с член 8 от Конвенцията;
5. Постановява, че не следва да разглежда оплакването по член 34 от Конвенцията;
6. Постановява
a) ответната държава да изплати на жалбоподателя, в рамките на три месеца от датата, на която решението влезе в сила в съответствие с член 44 § 2 от Конвенцията, следните суми, които да бъдат обърнати в български лева по курса, приложим към датата на плащането им:
i. 4 000 EUR (четири хиляди евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат наложени, за неимуществени вреди,
ii. 2 000 EUR (две хиляди евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат наложени на жалбоподателя, за разноски, които да се преведат по банковата сметка на адвокатите на жалбоподателя;
б) от датата на изтичане на гореспоменатия срок до изплащането се дължи проста лихва върху горепосочената сума в размер, равен на ставката на пределното кредитно улеснение на Европейската централна банка по време на просрочения период, плюс три процентни пункта;
7. Отхвърля единодушно останалата част от претенцията за справедливо обезщетение.
Изготвено на френски език и съобщено писмено на 27 ноември 2012 г. съгласно член 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Лорънс ЪрлиИнета Цимеле
СекретарПредседател
Full & Egal Universal Law Academy