ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ
ДЕЛО Д.И. срещу БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 32006/20)
РЕШЕНИЕ
Член 3 • Екстрадиране • Отсъствие на сериозен и доказан риск от изтезание или друга форма на лошо отношение в случай на екстрадиране в Киргизстан на гражданин на тази държава, с оглед на общата ситуация в страната и специфичните обстоятелства на жалбоподателя.
СТРАСБУРГ
14 декември 2021 г.
Това решение ще стане окончателно при условията на член 44 параграф 2 от Конвенцията. Може да бъде предмет на редакционни промени.
По делото Д.И. срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение) на заседание в състав:
Тим Еике (Tim Eicke), председател,
Йонко Грозев (Yonko Grozev),
Фарис Вехабович (Faris Vehabović),
Юлия Антоанела Моток (Iulia Antoanella Motoc),
Армен Харутюнян (Armen Harutyunyan),
Пере Пастор Виланова (Pere Pastor Vilanova),
Жолиен Шукинг (Jolien Schukking), съдии,
и Андреа Тамиети (Andrea Tamietti), секретар на отделението,
Предвид жалбата (№ 32006/20) срещу Република България, с която киргизки гражданин, г-н Д.И. („жалбоподателят“), на основание член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията”) е сезирал Съда на 30 юли 2020 г.
Като взе предвид решението да информира българското правителство („правителството“) за жалбата,
Предвид решението да не се разкрива самоличността на жалбоподателя,
Предвид привременната мярка, определена на правителството, в съответствие с правило 39 от Регламента на Съда („Регламентът“),
Предвид становищата на страните,
След разисквания на закрито заседание на 12 октомври 2021 г.,
Постановява следното решение, прието на последната дата:
ВЪВЕДЕНИЕ
1. Срещу жалбоподателя е заведена процедура за екстрадиция, в резултат на която българските съдилища разрешават предаването му на киргизките власти. Той твърди, че изпълнението на решението за екстрадиция е в нарушение на член 3 от Конвенцията.
2. Съгласно правило 39 от Правилника на 31 юли 2020 г. Съдът решава да укаже на правителството да не извършва екстрадицията на жалбоподателя в Киргизстан, докато трае производството пред него.
ФАКТИТЕ
3. Жалбоподателят е роден през 1992 г. в Киргизстан. Той е гражданин на тази държава и принадлежи към киргизката етническа група. В момента живее в гр. Варна и е представляван от г-н И.Н. Ангелов, адвокат, практикуващ в същия град.
4. Правителството е представлявано от своя агент г-жа Р. Николова от Министерство на правосъдието.
НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, Образувано СРЕЩУ ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ В КИРГИСТАН5. Жалбоподателят е бизнесмен и главен изпълнителен директор на две киргизки дружества с ограничена отговорност.
6. Между 19 февруари и 6 декември 2019 г. главната дирекция на Министерството на вътрешните работи в Бишкек получава пет жалби за търсене на наказателна отговорност на жалбоподателя. Трима различни предприемачи се оплакват, че са били измамени от него. Срещу засегнатото лице са образувани няколко наказателни производства.
7. На 23 декември 2019 г. в негово отсъствие на жалбоподателя е повдигнато обвинение в извършване на няколко измами и незаконно присвояване на корпоративни активи. Той е обвинен, че в качеството си на управител на две дружества е сключил договори за доставка на метални профили с други фирми партньори, че е получил паричните суми по сключените договори, без да е изпълнил поетите ангажименти, както и че е присвоил средствата на една от управляваните от него фирми. Според оценките на разследващите органи причинените на пострадалите вреди са в размер на няколко милиона евро.
8. На 24 декември 2019 г. отделните наказателни производства, образувани срещу жалбоподателя, са обединени.
9. На 25 декември 2019 г. разследващ съдия в Бишкек разпорежда задържането на жалбоподателя.
заминаването на жалбоподателя от киргизстан, пристигането му в българия и процедурата за екстрадиция10. Междувременно, сутринта на 3 декември 2019 г. жалбоподателят напуска Киргизстан по суша и пътува до съседен Казахстан, откъдето се качва на полет за Москва. По-късно отива в Истанбул.
11. На 10 януари 2020 г. пристига в България с туристическа виза. Установява се в гр. Варна, където наема квартира.
12. По искане на киргизките власти на 20 февруари 2020 г. Интерпол публикува в своята база данни червена бюлетина за издирване на жалбоподателя, с цел същият да бъде намерен, арестуван и след това екстрадиран.
13. На 27 февруари 2020 г. е арестуван в гр. Варна.
14. На 29 февруари 2020 г. Окръжен съд - Варна оставя жалбоподателя в ареста до приемане на решението за екстрадиция. На 10 март 2020 г. Апелативен съд - Варна изменя тази мярка и му налага домашен арест.
15. На 17 март 2020 г. Главната прокуратура на Киргизстан иска екстрадирането на жалбоподателя, за да може същият да бъде съден за инкриминираните деяния, в чието извършване е заподозрян. В искането си киргизката главна прокуратура гарантира на българските власти, че на жалбоподателя ще бъдат предоставени всички условия, необходими за подготовка на неговата защита, включително адвокатска защита, че няма да бъде подложен на изтезания или друго нечовешко или унизително отношение, че е преследван за престъпления от общ характер и че подаденото искане за екстрадиция няма за цел да преследва засегнатото лице поради политически причини, поради неговия етнически произход, националност, религия или политически убеждения.
16. Това искане е изпратено по дипломатически път до компетентните български органи на 17 април 2020 г. Малко след това Окръжна прокуратура - Варна образува производство за екстрадиция пред окръжния съд в същия град.
17. Адвокатът на жалбоподателя възразява срещу екстрадицията на своя клиент пред окръжния съд. Той поддържа, че обвиненията срещу жалбоподателя са изфабрикувани от конкуренти и политически противници на неговия баща, че деянията, в които е обвинен, не могат да се квалифицират като измама съгласно Наказателен кодекс на Република България и следователно не подлежат на наказателна санкция в България. Той добавя, че клиентът му е напуснал страната си, защото е бил малтретиран, че се страхува за живота си и за своята безопасност и че не може да се ползва от гаранциите за справедлив наказателен процес.
18. Разпитан от съда, жалбоподателят обяснява, че баща му е влиятелен политик, че повдигнатите срещу него наказателни обвинения са фалшиви и че всъщност това е средство за натиск от страна на политическите опоненти на баща му. Той добавя, че ако се върне в Киргизстан, рискува да бъде малтретиран в затвора и посочва, че Организацията на обединените нации е установила, че прибягването към изтезания е обичайно в неговата страна. Освен това твърди, че е бил малтретиран три пъти от киргизките правоохранителни органи.
19. С решение от 3 юни 2020 г. Окръжен съд - Варна отказва да разреши екстрадицията на жалбоподателя. Той установява, че деянията, в които е обвинен жалбоподателят, могат да се квалифицират като измама съгласно Наказателен кодекс на Република България и че са наказуеми в България. Отбелязва обаче, че документите по делото сочат, че е налице реален риск от нарушаване на разпоредбите на чл. 3 и на чл. 6 от Конвенцията, в случай на екстрадиция на жалбоподателя, поради практиката на изтезания в Киргизстан, условията на задържане в киргизките затвори и липсата на гаранции за справедлив съдебен процес. Стигайки до това заключение, той се позовава на представените от жалбоподателя доказателства, и по-специално на доклад, изготвен от киргизка неправителствена организация, наречена „Адвокати за защита на правата на човека“, според който киргизките правоохранителни органи редовно прибягват до различни техники на изтезания (психологически натиск, физическо насилие, лишаване от храна и вода, душене, обездвижване с белезници, токов удар) за получаване на самопризнания и за сплашване на свидетелите.
20. Прокуратурата обжалва това решение с мотива, че заключението на окръжния съд за възможно нарушение на член 3 от Конвенцията в случай на екстрадиция на жалбоподателя в Киргизстан не се основава на релевантни и достатъчни доказателства. Тя оспорва по-специално доказателствената стойност и релевантността на документите, представени от жалбоподателя и неговия адвокат.
21. Адвокатът на жалбоподателя оспорва жалбата на прокуратурата, като преповтаря аргументите изложени пред първоинстанционния съд (вж. параграфи 17 и 18 по-горе).
22. С окончателно решение от 23 юли 2020 г. Апелативен съд – Варна отменя решението на окръжния съд и допуска екстрадицията на жалбоподателя.
23. Апелативният съд счита по-специално, че документите по делото не показват недвусмислено, че жалбоподателят рискува да бъде подложен на изтезания или друго нечовешко или унизително отношение в страната си на произход. Той отбелязва, че решението на окръжния съд се основава изключително на доклад, изготвен от киргизка неправителствена организация, по искане на българския адвокат на жалбоподателя. Информацията, съдържаща се в този доклад, обаче не се потвърждава от приобщените по делото извлечения от доклада на Комитета срещу изтезанията срещу изтезанията на Организацията на обединените нации. В него се съдържа информация, че прокуратурата, защитникът на правата и представители на Киргизкият национален център за превенция на изтезанията са направили няколко внезапни посещения в местата за лишаване от свобода, дали са указания на ръководството на затвора и са образували дисциплинарни производства срещу отговорните за малтретирането лица. Освен това към преписката са приобщени и документи, предоставени от Държавната агенция за бежанците (наричана по-нататък „ДАБ“), от които е видно, че новият Наказателен кодекс и новият Наказателно-процесуален кодекс на Киргизстан, влезли в сила през януари 2019 г., допълнително засилват защитата срещу изтезания и други видове малтретиране. По този начин киргизките власти демонстрират решимостта си да спазват международните ангажименти, поети в тази област, да се борят с тези явления и да разследват ефективно твърденията за изтезания и малтретиране на задържани лица.
24. Апелативният съд установява, че пред българските власти жалбоподателят е инициирал процедура за предоставяне на международна закрила, която все още е висяща (вж. параграфи 27-31 по-долу). Въз основа на данните, събрани по време на тази процедура, служителят, на когото е възложена работата по преписката, е дал отрицателно становище в тази връзка.
25. Освен това апелативният съд постановява, че са изпълнени всички законови условия за допускане на екстрадицията на жалбоподателя и че няма други пречки за предаването му на киргизките власти. Съдът разпорежда задържането му под стража до изпълнение на решението за екстрадиция.
26. На 13 август 2020 г. Окръжен съд – Варна прекратява задържането под стража на жалбоподателя и му налага обикновена контролна мярка, състояща се в задължението му да не напуска местоживеенето си без разрешение от страна на властите. На 26 август 2020 г. това решение е потвърдено от Апелативен съд - Варна.
процедурата за предоставяне на международна закрила на жалбоподателя27. Междувременно на 30 януари 2020 г. жалбоподателят е подал искане за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в ДАБ.
28. Между 30 януари и 30 юни 2020 г. служител на ДАБ е провел три интервюта с жалбоподателя с във връзка с искането му. Длъжностното лице му задавало въпроси, свързани с миналото му и с причините да напусне страната си и да потърси защита в България.
29. Жалбоподателят заявил, че е син на виден член на киргизкия парламент, избран от Социалдемократическата партия на Киргизстан. Той също е член на тази партия, както и на нейната младежка организация. Той и баща му са сред симпатизантите на бившия президент на Киргизстан, Алмазбек Атамбаев, и като такива са били преследвани от поддръжници на действащия президент Сооронбай Жеенбеков. Твърди, че няколко пъти е бил заплашван и нападан от лица, за които подозира, че принадлежат към апарата на държавната сигурност. Според него образуваното срещу него наказателно производство е средство за натиск, чрез което баща му да бъде мотивиран да се оттегли от служебните си функции.
30. С решение от 19 август 2020 г. заместник-директорът на ДАБ отхвърля искането на жалбоподателя. По-специално той счита, че разказът на жалбоподателя за това, че е бил преследван поради политическата дейност на неговия баща, е противоречив, нелогичен и необоснован. Твърденията за физическо насилие, претърпяно от него в Киргизстан, се отнасят до насилствени инциденти, в които участват не силите за сигурност, а частни лица, като жалбоподателят не е подал жалба срещу тези лица пред компетентните органи. Освен това жалбоподателят не принадлежи към уязвима група поради например етническа принадлежност, религия или сексуална ориентация. И накрая, няма причина да се смята, че той ще бъде подложен на изтезания или на нечовешко или унизително отношение в страната си по произход.
31. На 23 септември 2020 г. решението за отхвърляне е съобщено на жалбоподателя, който го обжалва пред Административен съд - Варна. Към датата на последната информация, предоставена на вниманието на Съда, а именно 1 февруари 2021 г., това производство все още е висящо пред административния съд.
друга релевантна информация32. Според съгласувани публикации, публикувани в няколко онлайн новинарски сайта, г-н Алмазбек Атамбаев е изпълнявал функциите на президент на Киргизката република между 1 декември 2011 г. и 24 ноември 2017 г. Г-н Сооронбай Жеенбеков го наследява на този пост и изпълнява тези функции до 15 октомври 2020 г., когато подава оставка след политическа криза, белязана от няколко дни на антиправителствени демонстрации и отмяна на резултатите от парламентарните избори на 4 октомври 2020 г. След тези събития функциите на президент временно изпълнява опозиционният политик, г-н Садир Джапаров.
33. На президентските избори, проведени на 10 януари 2021 г., г-н Джапаров е избран за президент на Киргизстан и встъпва в длъжност на 28 януари 2021 г.
34. Според наличната на уебсайта на киргизкия парламент (www.kenesh.kg) информация към 10 август 2021 г. бащата на жалбоподателя, С.К.И., все още е депутат в парламента и член на Парламентарната комисия за обществен ред и борба с престъпността и корупцията.
ПРАВНА РАМКА И ОТНОСИМА НАЦИОНАЛНА ПРАКТИКА
35. Законовите изисквания за допускане на екстрадиция на чужденец и следваната за тази цел процедура са уредени в Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест от 2005 г. Съответните разпоредби на този закон са цитирани в М.Г. срещу България (№ 59297/12, § 34, 25 март 2014 г.).
36. Законът за убежището и бежанците урежда условията и реда за предоставяне на специална закрила на чужденците на територията на Република България.
37. Съгласно чл. 8, ал. 1 от този закон в България статут на бежанец се предоставя на чужденци, които имат сериозни основания да се страхуват, че ще бъдат преследвани поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, които са извън своята национална територия и които не могат или – поради този страх – не искат да поискат закрила от страната си по произход или да се върнат там.
38. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от закона хуманитарен статут се предоставя на чужденци, които не отговарят на условията за предоставяне на статут на бежанец, но не могат или не желаят да поискат закрила от страната си по произход поради съществуването на опасност да бъдат екзекутирани или подложени на изтезания или на други форми на нечовешко или унизително отношение или наказание в страната си на произход.
39. Статут на бежанец и хуманитарен статут се предоставят от председателя на ДАБ (чл. 2, ал. 3 от същия закон) и неговият отказ подлежи на обжалване пред административните съдилища (чл. 84, ал. 3 и чл. 85, ал.я 4 от закона).
релевантна информация относно ситуацията с правата на човека в киргизстан
МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИ И ЕВРОПЕЙСКИ ИЗТОЧНИЦИОрганизация на обединените нации40. Киргизстан се присъединява към Международния пакт за граждански и политически права (Пактът) и факултативния протокол към него през 1994 г. Член 7 от Пакта забранява всяка форма на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание, а Факултативният протокол позволява на лицата да изпращат индивидуални съобщения до Комитета на ООН по правата на човека (наричан по-долу „КПЧ“), оплаквайки се от нарушения на техните граждански и политически права, защитени от Пакта.
41. От 1998 г. Киргизстан е представила три периодични доклада на КПЧ в изпълнение на чл. 40 от Пакта. В заключителните си бележки по втория периодичен доклад, публикуван на 22 април 2014 г., КПЧ изразява своята загриженост относно широко разпространената практика на изтезания и малтретиране на лишени от свобода лица, с цел получаване на самопризнания и относно липсата на наказателно преследване и наказание на извършителите на тези деяния, като дава препоръки в това отношение. Третият периодичен доклад, представен от Киргизстан на 25 февруари 2020 г., който предстои да бъде разгледан от КПЧ, описва стъпките, предприети от киргизките власти от 2014 г. насам в областта на защитата срещу изтезания и друго нечовешко и унизително отношение. Съответната част на този доклад гласи, както следва:
Член 7
„Коментари във връзка със заключителните бележки на Комитета по правата на човека по отношение на втория периодичен доклад на Киргизстан
(Изтезания и малтретиране, C. 15)
124. Съгласно разпоредбите на Конституцията никой не може да бъде подложен на изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание. Всеки лишен от свобода има право да бъде третиран с хуманност и зачитане на човешкото достойнство (чл. 22).
125. Новият Наказателен кодекс и новият Наказателно-процесуален кодекс, които влязоха в сила на 1 януари 2019 г., засилват основните гаранции, свързани с правото на лицата да не бъдат подложени на изтезания по време на задържане под стража в рамките на предварителното производство.
126. Продължителността на най-тежкото наказание за извършване на изтезания, посочени в член 143 от Наказателния кодекс (Действия на изтезания), е намалена с пет години. Максималното наказание, което сега може да бъде наложено от съд, е десет години лишаване от свобода.
127. Разпоредбите за изтезанията, които бяха в раздела, озаглавен „Престъпления, извършени от длъжностно лице при изпълнение на неговите функции“, са преместени в раздел „Престъпления срещу хората“, тъй като основната мисия на държавата е да защитава върховните ценности на човешките права и основните свободи.
128. Всички заподозрени задължително преминават медицински преглед, за който се съставя протокол, веднага щом пристигнат в ареста и веднага щом те, техният защитник, роднина или съпруг подадат жалба за насилие, изтезания или малтретиране срещу агенти, отговорни за разследването. Администрацията на ареста е длъжна да извърши този медицински преглед.
129. В съответствие с Наказателно-процесуалния кодекс разпоредбите относно предсрочното условно освобождаване и погасителната давност за наказателно преследване не се прилагат за лица, обвинени в изтезания.
(...)
131. Член 4 от закона от 14 юни 2002 г. за общите принципи, свързани с амнистията и помилването, забранява амнистията на лица, извършили тежки и особено тежки престъпления, независимо от размера на наложеното им наказание. Изпълнителното деяние на престъплението по член 143 от Наказателния кодекс също попада в категорията на тежките престъпления.
(...)
135. През 2018 г. Министерството на здравеопазването изготви проект на наредба за хармонизиране и стандартизиране на събирането на медицински доказателства за насилие, изтезания и други форми на жестоки, нечовешки или унизителни действия или наказания с цел налагане на спазването на правилата, установени от всички държавни органи, и прилагане на практическите насоки и принципи на Протокола от Истанбул. Този въпрос е включен в работния план на Координационния съвет по правата на човека на правителството на Киргизката република за 2019 г.
136. С цел предотвратяване на изтезанията и малтретирането през 2012 г. е създаден независим обществен орган – Националният център за превенция на изтезанията. В периода от 2014 г. до 2018 г. Центърът е извършил над 4000 контролни посещения.
(...)
141. В периода от 2012 г. до 2018 г. 18 служители – включително 14 служители на правоприлагащите органи и 4 членове на администрацията на затворите – са признати за виновни за изтезания от съда.
142. Шестима служители на реда са освободени от наказателна отговорност поради изтичане на погасителната давност, тъй като вменените им деяния са извършени преди юли 2012 г. (т.е. преди засилване на наказанията за изтезания) ; останалите 12 – включително двама служители на реда, признати за виновни в изтезания на непълнолетни – са осъдени на между седем и единадесет години лишаване от свобода.
143. С цел предотвратяване на изтезанията и малтретирането на граждани, помещенията на службата на МВР, отговаряща за борба с екстремизма и незаконната миграция, са оборудвани със система за видеонаблюдение и аудиозапис.
144. На 16 март 2017 г. МВР издаде постановление № 226 за утвърждаване на правилника за системата за видеонаблюдение в помещенията за временно задържане на полицейските служби на цялата територия.
145. Към 1 януари 2019 г. полицейските служби оперират с 46 центъра за временно задържане с общо 253 килии и 1162 легла. Тези центрове са оборудвани със системи за видеонаблюдение (...).“.
В рамките на същата процедура, висяща пред КПЧ, няколко неправителствени организации представят доклади относно различни аспекти на ситуацията с правата на човека в Киргизстан. Някои от тези доклади се отнасят за защитата срещу изтезания и други форми на нечовешко и унизително отношение. Така в доклада си организацията „Коалиция срещу изтезанията в Киргизстан“ отбелязва промените във вътрешното законодателство, санкциониращи актове на изтезания, измененията, позволяващи събирането на годни медицински доказателства, и тези, които изключват доказателства, получени чрез изтезания, като формира становище относно новото законодателство и практиката на властите при прилагането му. Организацията, също така изразява своята загриженост по отношение на продължаването на случаите на изтезания в ареста, на неефективността на извършените наказателни разследвания в това отношение и на малкия брой присъди, произнесени срещу извършителите на изтезания. Докладът на Human Rights Watch отбелязва, че въпреки измененията в Наказателния кодекс на Киргизстан от 2019 г., които спомагат за засилване на правната защита срещу изтезания и увеличаване на предвидените в това отношение наказания, в Киргизстан продължава прибягването до актове на изтезание от страна на силите на реда, а безнаказаността е стандарт. Така например в доклада на Human Rights Watch се подчертава, че при провеждане на проучване през 2018 г. относно притежаването на екстремистки материали, организацията е получила повече от две дузини жалби за действия на малтретиране, включително изтезания, извършени от заподозрени лица, спрямо които са повдигнати обвинения за тероризъм или престъпления, свързани с екстремизъм в Киргизстан.
42. В периода от 2016 г. до 2020 г. КПЧ разглежда 11 индивидуални жалби срещу Киргизстан относно нарушения на чл. 7 от Пакта. В 9 от тези случаи Комитетът установява нарушения на този член, дължащи се по-специално на насилие, упражнено спрямо задържани от полицията лица и липсата на ефективно разследване в тази връзка. Процесните факти в повечето от тези случаи се отнасят до събития от 2010 г. и 2011 г., случили се в южната част на страната, а именно в градовете Ош, Сузак и Джалал-Абад. Един от тези случаи, деянията по който датират от 2012 г., се отнася до малтретирането на задържано от полицията в Бишкек лице (Марат Абдиев срещу Киргизстан, CCPR/C/124/D/2892/2016). Според данните, налични на уебсайта на КПЧ, между 2017 г. и 2019 г. комитетът е получила 19 нови индивидуални жалби срещу Киргизстан, съдържащи твърдения за нарушение на чл. 7 от Пакта.
43. Киргизстан се присъединява към Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание и ратифицира факултативния протокол към нея през 2008 г. От тази дата Подкомитетът за предотвратяване на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение (по-долу „Подкомитетът“) извършва две посещения в страната, през 2012 г. и съответно през 2018 г. На 15 юли 2019 г. Подкомитетът публикува доклад, изготвен след посещението през 2018 г., чиито относими части гласят следното:
„14. Националният превантивен механизъм организира три вида посещения в местата за лишаване от свобода: пълни проверки, насрочени от координационния съвет; специални проверки след постъпили в механизма жалби; междинни посещения, които дават възможност да се следи прилагането на препоръките, направени след предишното посещение. След тези посещения механизмът изготвя доклади и прави препоръки, определен брой от които се оповестяват публично. Не по-късно от 1 март всяка година Националният център представя в парламента годишен отчет, към който трябва да приложи финансовите си отчети. Изглежда, че като цяло Парламентът изобщо не се занимава с разглеждането на тези доклади. Всъщност сесията за разглеждане на доклада за 2016 г. е отлагана няколко пъти, а тази, по време на която е трябвало да бъде разгледан докладът за 2017 г., все още не е проведена към момента на изготвяне на настоящия доклад. Препоръките на механизма обикновено не се приемат сериозно от страна на висшите нива на управление, но изглежда имат известна тежест в оперативен порядък.
15. Подкомитетът констатира неразбиране относно ролята на механизма, от който се очаква да разследва случаи на изтезания и малтретиране. Като цяло ефективността на механизма се измерва с броя на получените жалби и броя на наказателните производства, образувани от властите, което противоречи на духа на Факултативния протокол и превантивната мисия, възложена на националния механизъм.
(...)
17. Подкомитетът отбелязва, че държавата редовно отпуска средства на Националния център за осигуряване на правилното му функциониране и осъществяване на неговата дейност и че тези средства се изплащат своевременно; въпреки това механизмът може да изпълнява мисията си по-добре, ако бъдат направени корекции в неговия бюджет. В действителност Националният център трябва да разшири своя състав, за да може да се занимава с географски области и тематични въпроси, от които настоящият му състав не му позволява да се интересува.
18. Като обща позиция, подкомитетът счита, че киргизкото правителство трябва да удвои усилията си в подкрепа на мисията на Националния превантивен механизъм. Преди всичко то трябва да разбере изцяло тази мисия, както е предвидено във Факултативния протокол, преди да засили финансовата и стратегическата си подкрепа за механизма, по-специално като направи своите препоръки по-разбираеми и гарантира, че същите се прилагат.“
44. През януари 2020 г. Съветът на ООН по правата на човека прави преглед на ситуацията с правата на човека в Киргизстан като част от третия цикъл на Универсалния периодичен преглед. На 22 септември 2020 г. приема окончателното си решение, чийто текст гласи следното:
« Съветът по правата на човека,
Действайки в рамките на мандата, който Общото събрание му е предоставило в своята резолюция № 60/251 от 15 март 2006 г. и в съответствие с неговите резолюции № 5/1 и № 16/21 от 18 юни 2007 г. и 25 март 2011 г. и декларацията на неговия председател № PRST/8/1 от 9 април 2008 г. относно условията и практиките, свързани с Универсалния периодичен преглед,
След като на 20 януари 2020 г. извърши Прегледа по отношение на Киргизстан в съответствие с всички съответни разпоредби на приложението към неговата резолюция 5/1,
Приема текстовете от прегледа на Киргизстан, а именно доклада на Работната група за универсален периодичен преглед, забележките на Киргизстан относно препоръките и/или заключенията, нейните ангажименти и отговорите, които е предоставила преди приемането на посочените текстове в пленарна зала, на въпроси или точки, които не са били разгледани в достатъчна степен по време на водения в рамките на работната група диалог.“.
45. По време на този преглед няколко национални делегации отбелязват със задоволство стъпките, предприети от киргизките власти за борба с изтезанията и други форми на нечовешко и унизително отношение, по-специално създаването на Национален център за превенция на изтезанията, разработването на национален план за действие за предотвратяване на изтезанията за периода 2015-2017 г., прилагане на законодателни мерки за борба с изтезанията. Други национални делегации правят препоръки по-специално относно необходимостта от осигуряване на редовно финансиране на Националния център за превенция на изтезанията, необходимостта от създаване на подходящо обучение за служителите на силите на реда и на администрацията на затворите с цел предотвратяване на малтретирането, необходимостта от приемане на мерки за ефективно и независимо разследване на твърдения за изтезания или други форми на нечовешко и унизително отношение. Правителството на Киргизстан приема по-голямата част от тези препоръки, взема под внимание препоръките относно гаранции за независимостта на органите, разследващи твърдения за малтретиране и предоставя допълнителна информация в това отношение. Докладът на Работната група за универсален периодичен преглед съдържа и следните констатации, базирани на информация, предоставена от правителството на Киргизстан:
„113. При диалога е съобщено, че от 2014 г. Министерството на здравеопазването на Киргизстан прилага Наръчника за ефективно разследване на изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание. Правителството е приело и план за действие за борба с изтезанията.
(...)
116. Взети са мерки за гарантиране на безпрепятствен достъп на омбудсмана и Националния център за превенция на изтезанията до следствените арести. Във всички арести е въведено задължително видеонаблюдение и се извършват внезапни проверки. През 2019 г. и 2016 г. съдействието на Международния комитет на Червения кръст и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) направи възможно изграждането на центрове за временно задържане в съответствие с международните стандарти.
(...)
126. Националният център за превенция на изтезанията е извършил 4854 превантивни посещения, като всяка година от държавния бюджет са отпускани необходимите средства за неговото правилно функциониране.
(...)
132. По отношение на направената от Германия препоръка новият Наказателно-процесуален кодекс предвижда, че доказателствата, получени чрез изтезания, са недопустими.
(...)
134. Приет е Законът за правоприлагащите органи. Наред с други неща той регламентира процедурите за използване на сила и разследванията на действия, включващи използване на сила.“
Европейският съюз46. В годишните доклади на Европейския съюз относно правата на човека и демокрацията, публикувани между 2016 г. и 2018 г., се посочва, че общата ситуация с правата на човека в Киргизстан е стабилна, като се отбелязват положителни промени в борбата срещу изтезанията. В докладите за 2016 г. и 2017 г. се отбелязва, че „органите работят по-специално в сътрудничество с международни организации, за да въведат механизми за предотвратяване на изтезанията и на други форми на жестоко и нечовешко отношение“, и че „Киргизстан продължава усилията си за предотвратяване на изтезанията и други форми на жестоко и нечовешко отношение, включително чрез работата на Националния център за превенция на изтезанията.“.
47. Съответната част от доклада за 2019 г. гласи следното:
„Като цяло ситуацията с правата на човека остава стабилна и се счита за най-напредналата в региона. Правителството остава ангажирано с програмата си за правата на човека и е приело съответните документи за нейното прилагане, например Националния план за действие по правата на човека 2019-2021 г. Провеждането на съдебната реформа (...) е сред приоритетите на управниците. На 1 януари 2019 г. влизат в сила пет нови кодекса (включително Наказателният кодекс и Наказателно-процесуалният кодекс), като същите предоставят нови правни средства и ограничават произволните решения. (...) Все още са налице недостатъци по специфични въпроси, свързани с правата на човека, включително запазването на безнаказаността при използването на изтезания, (...), липсата на независимост и професионализъм в съдебната система и общата слабост на върховенството на закона.“.
48. Докладът от 2020 г. не съдържа никакви конкретни забележки по отношение на борбата с изтезанията и други форми на нечовешко или унизително отношение в Киргизстан. Разкривайки предизвикателствата в някои области, като например защитата на свободата на изразяване и свободата на сдружаване, докладът констатира, че „(...) Киргизстан остава най-прогресивната страна в Централна Азия по отношение на резултатите в областта на демокрацията и правата на човека.“.
доклади на неправителствените организации49. Относимата част от последния годишен световен доклад на Human Rights Watch, базиран на събития през 2020 г. и публикуван през 2021 г., гласи следното:
„Безнаказаността за изтезания и малтретиране остава стандарт. Като част от наложените през март ограничения, свързани с Covid-19, властите отказват достъп на адвокати и наблюдатели от Националния център за превенция на изтезанията до затвори и други места за лишаване от свобода. Според правителствената статистика, изпратена до групата за борба с изтезанията Voice of Freedom, през първите пет месеца на 2020 г. са регистрирани 68 твърдения за изтезания.
През август Министерството на здравеопазването предлага проект на постановление за установяване на правила за провеждане на медицински прегледи в случаи на насилие, изтезания и малтретиране. Към момента на изготвяне на настоящия доклад постановлението предстои да бъде прието.
На 22 август киргизките власти екстрадират журналиста Бобомурод Абдулаев от Киргизстан в Узбекистан въпреки риска от изтезания, пред който същият е изправен. Абдулаев твърди, че е бил малтретиран от служители на ГКНБ.“
50. Относимата част от Доклад 2020/21 на Amnesty International относно ситуацията с правата на човека през 2020 г. гласи следното:
„Тази година отново има достоверни данни за изтезания и други форми на лошо отношение в следствения арест. Бобомурод Абдулаев, узбекски журналист, беше арестуван на 9 август в столицата Бишкек след искане за екстрадиция от страна на Узбекистан. Отказан му е достъп до адвокат, а по-късно твърди, че на 11 август е бил изтезаван от разследващите, които са ограничавали дишането му с кърпа, за да го принудят да подпише някакъв документ. На 22 август Бобомурод Абдулаев е принудително върнат в Узбекистан, където е изправен пред реален риск да бъде изтезаван, докато молбата му за убежище в Киргизстан все още е била висяща.
Комитетът по правата на човека [на ООН] съответно през май и юни заключава, че Киргизстан не е провел независимо разследване във връзка с твърдения за изтезания, направени от Чукурило Осмонов и Джанисбек Халмаматов. Чукурило Осмонов твърди, че през 2011 г. е бил изтезаван от четирима полицаи, които са искали да го принудят да признае участието си в масовите безредици в Ош през 2010 г., докато по това време той е бил в чужбина. Натоварен да разследва твърденията му за изтезания е именно следователят, отговорен за възбуждането на такова разследване; същият заключава, че няма доказателства за изтезания въпреки медицинските доклади и свидетелските показания. По-късно Чукурило Осмонов е признат за виновен в палеж, участие в безредици и убийство.“
национални източнициНационален център за превенция на изтезанията51. Националният център за превенция на изтезанията (по-долу наричан „Националният център“) е независим орган, създаден през 2012 г. със закон на киргизкия парламент, финансиран от държавата и контролиран от Координационния съвет, който включва омбудсмана, двама членове на Парламента и осем представители на неправителствени организации за защита на правата на човека. От 2014 г. той е действащ орган и функционира като национален превантивен механизъм по смисъла на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (вж. параграф 43 по-горе). Като такъв Националният център подпомага киргизките органи в усилията им за борба с изтезанията, осъществява връзки между международни и неправителствени организации, изготвя препоръки, извършва внезапни посещения в местата за лишаване от свобода и информира властите, отговорни за наказателното преследване за всички установени случаи на жестоко отношение. Националният център публикува годишни доклади от около 100 страници, съдържащи подробна информация за годишната си дейност. Докладите се представят за разглеждане в киргизкия парламент и се одобряват от него.
52. Според последните два годишни доклада за 2019 г. и 2020 г., достъпни на сайта на Националния център (www.npm.kg), служителите му са извършили 1008 контролни посещения през 2019 г. и 795 през 2020 г., от които съответно 221 и 155 в местата за задържане в Бишкек. Посещенията са насочени към различни видове институции и заведения, вариращи от центрове за временно задържане в полицейските участъци до частни сиропиталища. Всяко посещение задължително включва индивидуални интервюта с лица, задържани в конкретно заведение. През 2019 г. интервютата са 1835. По време на тези посещения служителите на Националния център преглеждат документация, обосноваваща задържането, медицински досиета и досиета за наложени санкции от ръководството на заведението. След всяко уведомление за предполагаемо малтретиране (направено чрез гореща линия, създадена от неправителствена организация, или при смърт на задържан), служителите на Националния център посещават съответните заведения, дават препоръки и провеждат последващи посещения за проследяване на постигнатия напредък. Докладите съдържат и информация за броя на получените жалби за изтезания и малтретиране (117 през 2019 г. и 81 през 2020 г., от които съответно 40 и 25 се отнасят до места за задържане в Бишкек). Според доклада за 2020 г. между януари 2016 г. и декември 2020 г. прокуратурата на Киргизстан е повдигнала обвинения срещу 77 държавни служители за деяния, квалифицирани като различни форми на малтретиране. През същия период 31 лица са осъдени на лишаване от свобода за подобни деяния.
53. И накрая, в докладите са посочени конкретни препоръки към парламента, правителството, координационния съвет по правата на човека, върховния съд, главната прокуратура, министерството на вътрешните работи и това на здравеопазването, държавната служба за изпълнение на наказанията и за наблюдение на изпълнението на разследванията.
Доклад от 2020 г. на Държавния департамент на САЩ относно правата на човека в Киргизстан54. Относимата част от този доклад гласи следното:
„Законът забранява изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Въпреки това изглежда, че физическото насилие, включително нечовешкото и унизително отношение, продължава в затворите. Полицейското насилие остава проблем, особено в следствения арест.
Адвокати, журналисти и организации за защита на правата на човека, включително „Golos Svobody“, „Bir Duino“ и международната неправителствена организация (НПО) Human Rights Watch (HRW) съобщават за случаи на изтезания от страна на полицията и на други правоприлагащи органи. Властите са изтезавали лица по време на наказателни разследвания, за да получат самопризнания. През юни коалицията срещу изтезанията съобщава за 54 твърдения за изтезаване. Зад 52 от тези обвинения стои полицията, докато за другите два случая е отговорен Държавният комитет за национална сигурност (ГКНБ). Според коалицията срещу изтезанията 21 от 54-те разследвания за изтезания са прекратени по административни причини. Към края на 2020 г. Кабинетът на главния прокурор (КГП) не е повдигнал наказателни обвинения в нито един от предполагаемите случаи на изтезания, въпреки че в 33 от случаите разследванията продължават. Неправителствени организации заявяват, че правителството е създало силни структури за защита срещу изтезания, но влиянието на някои части от правителството застрашава независимостта на тези органи.
(...)
В случаите, в които прокурорите преследват полицейски служители за изтезания, прокурори, съдии и обвиняеми редовно повдигат процедурни възражения или такива по същество. Тези възражения водят до забавяне на делата, което често води до отпадане на доказателствата и в крайна сметка до прекратяване на делото.
През тази година неправителствени организации посочват, че съдилищата редовно допускат като доказателства самопризнания, които вероятно са били получени чрез изтезания. Неправителствената организация за зашита на правата на човека „Bir Duino“ посочва, че полицията продължава да използва изтезания, за да изтръгне самопризнания, а съдилищата често отхвърлят твърденията за изтезания, приемайки, че обвиняемите лъжат, за да отслабят аргументите на държавата. Адвокати твърдят, че след като прокурорите внесат дело в съда, присъдата е почти сигурна. В доклад за изтезанията в страната „Bir Duino“ подчертава продължаващи проблеми, включително прилагането на новия кодекс, който създава празноти в и без това слабата система за разследване на изтезания, и неспособността на правните институции, включително разследващите съдии да разследват своевременно изтезанията. (...) Според „Golos Svobody“ на следователите често започват да разглеждат твърденията за изтезания след две или повече седмици, когато веществените доказателства за изтезанията вече не са налице. По време на процеса адвокатите представят твърдения за изтезания, а съдилищата като цяло ги отхвърлят. В някои случаи задържаните, които са подали оплакване за изтезания, по-късно ги оттеглят очевидно поради сплашване от страна на служители на силите на реда (...)“.
ПРАВО
относно твърдяното нарушение на член 3 от конвенцията55. Жалбоподателят твърди, че ако бъде екстрадиран в Киргизстан, той би бил изложен на реален и сериозен риск да бъде подложен на изтезания или друга форма на нечовешко или унизително отнасяне. Той се позовава на член 3 от Конвенцията, формулиран, както следва:
„Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.“.
ДопустимостАргументи на страните56. Правителството мотивира неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. По-специално жалбоподателят не е представил пред националните съдилища достатъчно данни, с които да докаже, че ако бъде екстрадиран в Киргизстан, принадлежи към особено уязвима група, че е бил преследван в страната си по произход или че рискува да бъде подложен на малтретиране. По този начин жалбоподателят не е позволил на националните съдилища да разгледат оплакването му за нарушение на член 3 от Конвенцията, преди да подаде жалбата си пред Съда, и се е опитал да заобиколи субсидиарния характер на защитния механизъм на Конвенцията.
57. Жалбоподателят отговаря, че е оспорил взетото срещу него решение за екстрадиция пред националните съдилища и че в хода на производството е представил сериозни и достатъчни доказателства, които да докажат съществуването на риск да бъде подложен на малтретиране, ако бъде предаден на киргизите власти. По този начин той е използвал средството за защита, което обикновено е налично и ефективно във вътрешното право, преди да се обърне към Съда.
Преценка на Съда58. Общите принципи на изчерпване на вътрешноправните средства за защита са припомнени от Голямата камара в решението Vučković и други срещу Сърбия ((предварително възражение) [Голяма Камара], № 17153/11 и 29 други, §§ 69-77, 25 март 2014 г.). По-специално член 35 § 1 от Конвенцията изисква пред съответния национален орган, поне по същество и в предвидените от националното право форми и срокове, да бъдат повдигнати оплакванията, които впоследствие се повдигат в Страсбург; той също така контролира използването на процедурни средства за предотвратяване на нарушение на Конвенцията. Жалба, която не отговаря на тези изисквания, по принцип трябва да бъде обявена за недопустима поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита (пак там, § 72).
59. На първо място Съдът отбелязва, че оплакването на жалбоподателя по член 3 от Конвенцията е свързано с решението на българските органи да го екстрадират в Киргизстан (вж. параграфи 22 и 55 по-горе). На следващо място той установява, че жалбоподателят и неговият адвокат са повдигнали по същество въпроса за съвместимостта на тази екстрадиция с чл. 3 от Конвенцията, както пред първоинстанционния съд, така и на апелативна инстанция (параграфи 17, 18 и 21 по-горе) в рамките на производството, предвидено за тази цел от националното законодателство (вж. параграф 35 по-горе). Засегнатото лице по-специално е заявило, че е бил малтретиран от киргизките сили на реда и че се страхува за живота и сигурността си, в случай че бъде върнат в страната си. В интервютата си със служител на ДАБ жалбоподателят твърди, че е част от преследвана група в Киргизстан, а именно симпатизанти на бившия президент Алмазбек Атамбаев, и че е бил заплашван и нападнат няколко пъти от лица, за които той подозира, че принадлежат към апарата на държавната сигурност (вж. параграф 29 по-горе). Накрая следва да се отбележи, че именно оценката на Апелативен съд – Варна на представените доказателства в контекста на производството по екстрадиция и приемането от страна на последния на извод, различен от този на окръжния съд (вж. параграфи 22-25 по-горе), е накарало жалбоподателя да подаде жалба до Съда с твърдението, че предаването му на киргизките власти е в нарушение на член 3 от Конвенцията.
60. В светлината на тези елементи Съдът счита, че жалбоподателят е повдигнал по същество пред съответния национален орган и в съответствие с предвидените от националното законодателство форми и срокове оплакването си за нарушение на член 3 от Конвенцията. Следователно възражението за неизчерпване, повдигнато от Правителството, следва да бъде отхвърлено.
61. Намирайки, че това оплакване не е явно необосновано или недопустимо на друго основание, посочено в член 35 от Конвенцията, Съдът го обявява за допустимо.
По съществоАргументи на странитеa) Жалбоподателят
62. Жалбоподателят твърди, че ако бъде екстрадиран, би бил изложен на сериозен риск да бъде подложен на изтезания и друго нечовешко и унизително отношение в нарушение на член 3 от Конвенцията.
63. На първо място посочва, че баща му, влиятелен политик, и той самият са поддръжници на бившия президент на Киргизстан Алмазбек Атамбаев. Поради това те са подложени на политическо преследване от киргизките власти и привържениците на президента Жеенбеков. Следователно, ако бъде предаден на властите, той би принадлежал към особено уязвима група и би бил изложен на риск от малтретиране. В рамките на процедурата по екстрадиция българските съдилища пренебрегват представените в тази връзка доказателства и придават преувеличено значение на гаранциите, дадени от киргизките власти, според които засегнатото лице няма да бъде подложено на изтезания или друго нечовешко или унизително отношение или наказание.
64. Жалбоподателят твърди и, че общата ситуация в Киргизстан се характеризира с широко разпространеното прибягване до изтезания и насилие от силите на реда и в затворите, както и с безнаказаността на извършителите на подобни деяния. В това отношение той се позовава на последния годишен доклад на Human Rights Watch (вж. параграф 49 по-горе).
65. Той също така подчертава, че киргизките власти са използвали пандемията от Covid-19, като претекст за ограничаване на гражданските и политически права на гражданите и техния достъп до правосъдие и за връщане към широко разпространената практика на използване на изтезания и други форми на лошо отношение.
b) Правителството
66. Правителството поддържа, че ако жалбоподателят бъде екстрадиран в Киргизстан, неговата екстрадиция няма да представлява нарушение на член 3 от Конвенцията.
67. Правителството отбелязва, че индивидуалното положение на жалбоподателя не показва, че той ще бъде подложен на изтезания и друга форма на малтретиране в страната си по произход. Твърденията на жалбоподателя, че е бил преследван в Киргизстан заради политическите си убеждения и дейности и поради това, че принадлежи към особено уязвима група, не са подкрепени с никакви релевантни доказателства, нито пред националните съдилища, нито пред Съда. В тази връзка правителството отбелязва, че жалбоподателят е преследван в Киргизстан за пресъпления от общ характер, че киргизките власти са дали уверения на българските органи, че жалбоподателят няма да бъде подложен на отношение в противоречие с чл. 3 от Конвенцията и че ДАБ е отхвърлила искането за предоставяне на международна закрила на жалбоподателя (вж. параграф 30 по-горе).
68. Правителството поддържа, също така, че общата ситуация в Киргизстан не разкрива повишен риск за жалбоподателя от това да бъде подложен на изтезания или друго нечовешко или унизително отношение. Докладите на органите на Организацията на обединените нации и специализираните неправителствени организации свидетелстват за сериозния ангажимент на киргизките власти в областта на борбата срещу изтезанията и други форми на нечовешко и унизително отношение и за постигнатия напредък в това отношение. По-специално Киргизстан се е присъединил към международните инструменти за защита срещу изтезания и други форми на лошо отношение, киргизките власти си сътрудничат активно с компетентните в тази област международни органи, има адекватно вътрешно законодателство за борба с това явление и ефективен превантивен национален механизъм.
69. Според правителството съдебното решение, с което се допуска екстрадицията на жалбоподателя, се основава на задълбочен анализ на всички известни и релевантни обстоятелства по случая, то е достатъчно мотивирано, като заключението, че не е налице доказан и сериозен риск за жалбоподателя същият да бъде подложен на отношение в противоречие с чл. 3 от Конвенцията е напълно обосновано.
Преценка на Съдаa) Общи принципи
70. Приложимите в подобни дела принципи, отнасящи се до прилагането на член 3 в случай на екстрадиция или експулсиране на физическо лице, са обобщени от Съда в решенията Mamatkoulov и Askarov срещу Турция ([Голяма Камара], № 46827/99 и № 46951/99, §§ 66-70, ЕСПЧ 2005 I) и Saadi срещу Италия ([Голяма Камара], № 37201/06, §§ 124-136, ЕСПЧ 2008), а наскоро и в решенията F.G. срещу Швеция ([Голяма Камара], № 43611/11, §§ 111-127, 23 март 2016 г.) и J.K. и други срещу Швеция ([Голяма Камара], № 59166/12, §§ 77-105, 23 август 2016 г.). По-специално, за да се установи наличието на сериозни и доказани съображения да се смята, че ако бъде екстрадирано в приемащата страна, съответното лице ще бъде изложено на реален риск да бъде подложено на отношение в разрез с чл. 3 от Конвенцията (Mamatkulov и Askarov, цитирано по-горе, § 67), Съдът трябва да разгледа предвидимите последици от завръщането на жалбоподателя в приемащата го страна с оглед на общата ситуация там и специфичните за случая на заинтересованото лице обстоятелства, като приложи строги критерии и основава преценката си на всички елементи, които са му предоставени или, ако е необходимо, получени по служебен път (Saadi, цитирано по-горе, §§ 128 и 130). Ако към момента, в който Съдът разглежда делото, жалбоподателят все още не е екстрадиран, датата, която трябва да се вземе предвид за формиране на преценката, е тази на производството пред Съда (Mamatkulov и Askarov, цитирано по-горе, § 69).
b) Прилагане на общите принципи в конкретния случай
71. В светлината на изложените по-горе принципи, Съдът трябва да се стреми да установи дали към настоящия момент жалбоподателят е изложен на сериозен и доказан риск да бъде подложен на отношение в разрез с чл. 3 от Конвенцията в случай на изпълнение на решението за екстрадирането му в Киргизстан. За тази цел, Съдът първо ще разгледа общата ситуация в тази страна, и по-специално в нейната столица Бишкек, където разследващ съдия е издал заповед за арест срещу заинтересованата страна (параграф 9 по-горе) и където вероятно същата ще бъде задържана, ако бъде екстрадирана. След това Съдът ще разгледа индивидуалното положение на жалбоподателя.
Общата ситуация в Киргизстан72. На първо място Съдът отбелязва, че Киргизстан се е присъединил към няколко международни инструмента за защита на правата на човека, които забраняват изтезанията и други форми на нечовешко и унизително отношение и които предоставят на лицата гаранции и средства за защита в това отношение, а именно Международния пакт за граждански и политически права и факултативния протокол към него (вж. параграф 40 по-горе), Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и факултативния протокол към нея (вж. параграф 43 по-горе).
73. На следващо място Съдът отбелязва, че киргизките власти си сътрудничат активно с компетентните органи на системата на Организацията на обединените нации в тази област: между 1998 г. и 2020 г. киргизкото правителство е представило на Комитета на ООН по правата на човека (КПЧ) три периодични доклада съгласно чл. 40 от Международния пакт за граждански и политически права, като разглеждането на последния от тези доклади все още предстои (вж. параграф 41 по-горе); страната е била посетена два пъти от Подкомитета за предотвратяване на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, през 2012 г. и съответно през 2018 г. (вж. параграф 43 по-горе); ситуацията с правата на човека в Киргизстан е разгледана през 2020 г. от Съвета на ООН по правата на човека като част от третия цикъл на Универсалния периодичен преглед, като правителството на Киргизстан участва активно в този процес (параграфи 44-45 по-горе).
74. Вярно е, че в заключителните си забележки от 2014 г. по втория периодичен доклад на Киргизстан, КПЧ изразява своята загриженост относно широкото използване на лошо отношение при задържане и липсата на наказателно преследване на извършителите на тези деяния (параграф 41 по-горе). Трябва обаче да се отбележи, че според най-новата информация, с която Съдът разполага, включително тази, представена по време на производствата пред компетентните органи на системата на Организацията на обединените нации, изглежда, че общата ситуация в това отношение се подобрява. По-специално: киргизкото законодателство криминализира действията на изтезания и друго нечовешко и унизително отношение, включително когато те са извършени от служители на правоприлагащите органи срещу задържани лица; доказателства, получени при изтезания, са недопустими в наказателното производство; органите са предприели стъпки, за да осигурят събирането на надеждни медицински доказателства в случай на твърдения за изтезания в затворите; използването на видеонаблюдение за предотвратяване на изтезания и други видове лошо отношение в центровете за временно задържане и другите заведения за изтърпяване на наказания е утвърдена и широко разпространена практика; образувани са няколко наказателни производства по твърдения за малтретиране в затвора и редица от тях са довели до идентифицирането и осъждането на извършителите (вж. параграфи 41, 45 и 52 in fine по-горе).
75. Ратифицирането от страна на Киргизстан на Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права позволява на лицата да се оплакват пред КПЧ относно нарушения на правото им да не бъдат подлагани на изтезания и друго нечовешко и унизително отношение (параграф 40 по-горе). В действителност КПЧ наистина е сезиран с такива индивидуални жалби срещу Киргизстан (вж. параграф 42 по-горе). Анализът на комитета от 2016 г. насам на съдебната практика показва, че същият е установил нарушения на чл. 7 от Пакта в девет дела срещу Киргизстан, като деянията, които са в основата им датират от 2010, 2011 и 2012 г. и засягат главно събития, които са се случили в южните райони на страната, а не в нейната столица. Само едно от тези дела се отнася до малтретиране, извършено при задържането на заподозрян в Бишкек (пак там).
76. След това Съдът отбелязва, че киргизките власти са създали Националния център за превенция на изтезанията (наричан по-нататък „Националният център“), който функционира от 2014 г. и действа като национален превантивен механизъм по смисъла на Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Сътрудниците на този независим орган извършват внезапни посещения в различните видове заведения за задържане, провеждат интервюта със задържаните, събират и предават на разследващите органи жалбите на задържаните за малтретиране и изготвят препоръки към различните органи (виж параграфи 43 и 51 по-горе). Съдът отбелязва, че дори в много трудния контекст на здравните ограничения, свързани с пандемията от Covid-19, Националният център продължава своята дейност: през 2020 г. неговите служители извършват няколко контролни посещения в различни места за задържане, от които 155 в гр. Бишкек. Освен това през 2019 г. Националният център получава 40 жалби за изтезания и малтретиране на лица, задържани в Бишкек, а този вид жалби, получени през 2020 г., са 25 (виж параграф 52 по-горе).
77. Съдът не пропуска обстоятелството, че Държавният департамент на САЩ, както и неправителствените организации за правата на човека, действащи в Киргизстан, наскоро съобщиха за случаи на изтезания, извършени от полицията и от други правоприлагащи органи, и че същите са изразили загрижеността си от липсата на напредък в образуваните наказателните производства (вж. параграфи 49, 50 и 54 по-горе).
78. В противовес на твърденията на жалбоподателя, обаче Съдът не счита, че тази информация трябва да се тълкува като индикация за наличието на широко разпространено прибягване до изтезания от силите на реда или за наличието на атмосфера на безнаказаност при прояви на малтретиране. В тази връзка следва да се отбележи, че във всички годишни доклади на Европейския съюз относно ситуацията с правата на човека в Киргизстан от 2016 г. до момента се посочва, че държавата се счита за „стабилна“ и „най-напреднала в региона“, че се подчертават усилията на киргизките власти в борбата с изтезанията и малтретирането, че докладът за 2020 г. не съдържа никакви конкретни забележки в това отношение (вж. параграфи 46-48 по-горе).
79. В светлината на съображенията, изложени по-горе, Съдът счита, че макар отделни случаи на изтезания или малтретиране да са отбелязани в миналото и да продължават да се съобщават в Киргизстан, настоящата обща ситуация в тази страна не изглежда да се характеризира със съществуването на общ риск от изтезания или друго лошо отношение за всяко лице, задържано в заведения за лишаване от свобода в тази страна, и по-специално в Бишкек.
Индивидуалното положение на жалбоподателя80. Що се отнася до личната ситуация на жалбоподателя, Съдът отбелязва на първо място, че предмет на наказателното производство, образувано срещу него в Киргизстан са съмнения за измама и незаконно присвояване, като вероятно изпълнителното деяние е извършено лично от него, в качеството му на управител на две дружества, регистрирани в Киргизстан (параграф 5 по-горе), и в контекста на отношенията с търговските партньори на тези дружества (параграф 7 по-горе). Следователно не става въпрос за деяния, свързани с дейността или политическите убеждения на заинтересованото лице.
81. Пред българските органи и пред Съда жалбоподателят твърди, че принадлежи към особено уязвима група, а именно поддръжниците на бившия президент на Киргизстан г-н Алмазбек Атамбаев, който е обект на преследване от властите и поддръжниците на настоящия президент, Сооронбай Жеенбеков (вж. параграфи 29 и 63 по-горе). При все това следва да се отбележи, че нито един от последните доклади за ситуацията с правата на човека в Киргизстан не показва, че поддръжниците на бившия президент Алмазбек Атамбаев са изложени на особен риск от това да бъдат подложени на изтезания или друго лошо отношение от страна на служителите на правоприлагащите органи (виж параграф 41 -54 по-горе).
82. Дори и да се предположи, че убежденията на жалбоподателя и политическата дейност на неговия баща са могли да породят страхове за неговата сигурност към момента, в който е напуснал страната си, Съдът намира, че политическата ситуация в Киргизстан се е променила значително малко след заминаването на жалбоподателя. По-специално, г-н Сооронбай Жеенбеков подава оставка като президент на Киргизката република на 15 октомври 2020 г., след няколко дни на демонстрации срещу действащото правителство (вж. параграф 32 по-горе). Опозиционният политик, г-н Садир Джапаров, поема временно функциите на президент на Киргизката република след оставката на бившия президент, преди да бъде избран за президент и да поеме поста през януари 2021 г. (параграф 32 in fine и 33 по-горе). С оглед на твърденията на жалбоподателя, че той е участвал активно в политическия живот на своята страна (вж. параграфи 29 и 63 по-горе) и на важността на събитията, описани по-горе, Съдът счита, че жалбоподателят трябва да е научил за политическите промени в Киргизстан.
83. Освен това според информацията, налична на уебсайта на киргизкия парламент към август 2021 г., бащата на жалбоподателя, С.К.И., все още е депутат и член на парламентарната комисия за обществен ред и борба с престъпността и корупцията (виж параграф 34 по-горе). По същия начин нито един документ по делото не сочи, че към момента бащата на заинтересованото лице е заплашен с отнемане на депутатския имунитет или с наказателно преследване поради политическите си възгледи.
84. На следващо място Съдът отбелязва, че в рамките на процедурата по екстрадиция киргизките власти, по-специално киргизката главна прокуратура е дала дипломатически уверения на българските власти, че жалбоподателят е преследван за престъпления от общ характер, а не поради политическите си убеждения и че ако бъде екстрадиран, няма да бъде подложен на изтезания или друго нечовешко или унизително отношение (вж. параграф 15 по-горе). В светлината на настоящата обща ситуация с правата на човека в Киргизстан (вж. параграфи 72-79 по-горе) и другите обстоятелства, специфични за индивидуалното положение на жалбоподателя (виж параграфи 80-83 по-горе), Съдът счита, че това е допълнителна гаранция, позволяваща да се заключи, че не е налице сериозен и доказан риск за неговия физически интегритет, в случай че бъде екстрадиран в Киргизстан.
85. Накрая Съдът отбелязва, че доказателствата по делото не позволяват да се заключи, че производството по екстрадиция, проведено пред българските власти, е било неадекватно или недостатъчно подкрепено с материали от национални източници или с материали от други надеждни и обективни източници. По-специално Апелативен съд – Варна допуска екстрадицията на жалбоподателя, след разглеждане на всички релевантни обстоятелства по делото, а именно общата ситуация в Киргизстан, личната ситуация на жалбоподателя, както и след извършване на задълбочен анализ на известен обем от информация от национални и международни източници (вж. параграфи 22-25 по-горе).
86. Следователно Съдът счита, че личната ситуация на жалбоподателя не разкрива наличието на сериозен и доказан риск същият да бъде подложен на отношение, несъвместимо с член 3 от Конвенцията, в Киргизстан.
Заключение на Съда87. В заключение и след като взе предвид всички релевантни за делото обстоятелства, Съдът счита, че нито общата ситуация в Киргизстан, нито конкретните обстоятелства на жалбоподателя разкриват съществуването на сериозен и доказан риск, той да бъде подложен на изтезания или друго лошо отношение, ако бъде предаден на киргизките власти. Следователно изпълнението на решението за екстрадиране на жалбоподателя в Киргизстан не би било в нарушение на член 3 от Конвенцията.
ЧЛЕН 39 ОТ ПРАВИЛНИКА НА СЪДА88. Съдът припомня, че съгласно чл. 44 § 2 от Конвенцията настоящото решение влиза в сила в следните случаи (а) когато страните заявят, че не искат отнасяне на делото пред Голямата камара; или (б) след изтичане на период от три месеца, ако не е поискано отнасяне на делото пред Голямата камара; или (c) когато съставът на Голямата камара е отхвърлил искането за отнасяне, направено съгласно чл. 43 от Конвенцията.
89. Съдът счита, че до този момент и освен ако не вземе ново решение в тази връзка, посочената на правителството привременна мярка съгласно правило 39 от Правилника (параграф 2 по-горе), трябва да продължи да се прилага (вж. по-долу разпоредителната част на решението).
с тези съображения съдът единодушно
Обявява жалбата за допустима;Приема, че екстрадирането на жалбоподателя в Киргизстан не е в нарушение на член 3 от Конвенцията;Решава да посочи на правителството съгласно Правило 39 от Правилника на Съда, че е желателно и в интерес на правилното протичане на производството, жалбоподателят да не бъде екстрадиран, докато това решение не стане окончателно или до последващо разпореждане.Изготвено на френски език и обявено писмено на 14 декември 2021 г. в съответствие с чл. 77 §§ 2 и 3 от Правилника.
Андреа Тамиети Тим Еике
Секретар Председател