© Министерство на правосъдието на Република България, . Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.
© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, . Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.
ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО ДИМОВА-ИВАНОВА И ИВАНОВ срещу БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 58497/10)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
31 май 2018 г.
Това решение е окончателно. Може да бъде предмет на редакционни промени.
По делото Димова-Иванова и Иванов срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ в състав:
Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer), председател
Йонко Грозев (Yonko Grozev),
Ладо Чантурия (Lado Chanturia), съдии,
и Милан Бласко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделение,
След закрито заседание, проведено на 7 май 2018 г.,
Постанови следното решение, прието на същата дата:
ПРОЦЕДУРА
1. Делото е образувано по жалба (№ 58497/10) срещу Република България, подадена в Съда на 30 септември 2010 г. на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от двама български граждани, г-жа Йоанна Кръстева Димова-Иванова („жалбоподателката“) и г-н Станимир Ангелов Иванов („жалбоподателят“).
2. Жалбоподателите се представляват от г-н М. Екимджиев, г-жа К. Бончева и г-жа С. Стефанова, адвокати, практикуващи в гр. Пловдив. Българското правителство („Правителството“) се представлява от правителствения агент г-жа В. Христова от Министерството на правосъдието.
3. На 10 март 2017 г. оплакването във връзка с членове 6 § 2, 8 и 13 от Конвенцията е съобщено на Правителството, а останалата част от жалбата е обявена за недопустима съгласно правило 54 § 3 от правилника на Съда.
ФАКТИТЕ
I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО
4. Жалбоподателите са родени съответно през 1975 г. и през 1972 г. във Варна.
A. Контекстът по делото
5. Жалбоподателите са съпрузи. По време на събитията, жалбоподателката работи като главен счетоводител в общинската транспортна фирма в гр. Варна.
6. Между декември 2009 г. и април 2010 г. българското Министерство на вътрешните работи провежда серия полицейски операции, насочени към разбиване на различни престъпни групировки. Тези акции привличат обществения интерес и много политици и магистрати са търсени от медиите, за да коментират извършените арести в тази връзка и последвалите ги наказателни производства.
7. Събитията около една от тези операции, наречена „Медузите“, са в основата на настоящата жалба и на жалбите Гуцанови срещу България (№ 34529/10, 15 октомври 2013 г.) и Славов и други срещу България (№ 58500/10, 10 ноември 2015 г.).
Б. Наказателните производства срещу жалбоподателката и претърсването на жилището на жалбоподателите
8. На 30 октомври 2009 г. Софийска градска прокуратура образува наказателно производство срещу неизвестен извършител за злоупотреба с власт от страна на държавен служител и разхищение на обществени средства, причинили вреди в особено големи размери на общинската транспортна фирма в гр. Варна. Разглежданите факти се състоят между 2003 г. и 2007 г. На 8 февруари 2010 г. главният прокурор нарежда преписката по разглежданото наказателно производство да бъде предадена на Окръжна прокуратура - Варна. Разследването трябва да се води от полицията във Варна под ръководството и наблюдението на окръжната прокуратура в същия град.
9. В рамките на това наказателно производство, на 31 март 2010 г., около 6,30 ч., екип от полицаи извършва претърсване в жилището на жалбоподателите.
10. Между 6,55 ч. и 8,15 ч., полицаите пристъпват към претърсване на апартамента на жалбоподателите в присъствието на трима свидетели, на едно вещо лице и на жалбоподателката. В съставения от полицаите протокол се посочва, че претърсването се осъществява при условията на чл. 161, ал. 2 от българския Наказателно-процесуален кодекс, тоест без да се вземе предварително разрешението на съдия, с мотива, че това е единствения начин за запазване и събиране на доказателства във връзка с разглежданото наказателно производство. Формулярът на протокол съдържа стандартно изречение, с което жалбоподателката се приканва да представи пред полицаите всички предмети, документи или компютърни системи, които съдържат сведения по наказателно производство № 128/10, водено от Дирекция Полиция - Варна. При претърсването не е открит нито един предмет, свързан с наказателното производство.
11. На първа страница на протокола за претърсване са поставени печат на Окръжен съд Варна, името, фамилията и подписа на един от съдиите от този съд и резолюцията „Одобрявам“. Това одобрение е извършено на 31 март 2010 г., в 17,20 ч.
12. На 31 март 2010 г., след като приключва претърсването в жилището ѝ, полицията отвежда жалбоподателката в нейния служебен офис в общинската транспортна фирма в гр. Варна, където те пристъпват към претърсване на офиса й между 8,55 ч. и 12,04 ч. Полицаите откриват и изземват оттам различни документи, едно CD и лаптоп. Жалбоподателката обяснява, че става въпрос за документи и предмети, свързани със служебните й задължения в тази фирма.
13. Същевременно, в 6,45 ч., полицейски служител разпорежда задържането на жалбоподателката за двадесет и четири часа с мотива, че тя е заподозряна в извършването на престъпление.
14. В 22,45 ч., в присъствието на адвоката й, жалбоподателката е обвинена официално от следовател в следните престъпления: а) участие в качеството ѝ на държавен служител в престъпна група в периода 2003-2007 г., състояща се от общински служители и частни лица, чиято дейност включва сключването на неизгодни за общината договори и злоупотреба с власт от страна на държавен служител, деяние, наказуемо по чл. 321, ал. 3, т. 2 от Наказателния кодекс; б) злоупотреба с власт от страна на държавен служител, деяние, извършено в периода 2005-2007 г., състоящо се в сключването на сделки за доставка на 31 автобуса при неизгодни за дружеството условия, престъпление, попадащо в обхвата на чл. 282, ал. 2 и чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс; в) подправяне на официални документи между януари и март 2010 г., престъпление, попадащо в обхвата на чл. 311, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс. Същия ден обвинителният акт е подписан от прокурор от Окръжна прокуратура Варна.
15. Жалбоподателката е задържана до 13 април 2010 г., на която дата Апелативен съд Варна решава да ѝ наложи обикновена мярка за съдебен контрол и нарежда освобождаването й.
16. Жалбоподателката не уточнява какъв е последващия ход на наказателното производство срещу нея.
В. Медийното отразяване на събитията
17. Полицейската операция „Медузите“ е широко отразена от медиите.
18. На 31 март 2010 г., интернет сайтът публикува статия, озаглавена „Операцията „Медузите“ срещу варненските общинари“ със следния текст в приложимата за конкретния случай част:
„(...) В ареста е и бизнесменът Даниел Славов, известен във Варна с прякора си Дънката и главната счетоводителка на "Градски Транспорт" АД Яна Кръстева. Всички са с мярка за неотклонение "задържане за 72 часа. Издирва се и пети заподозрян (...).Четиримата задържани са присъствали на претърсването, изземването и обиските. Задържаните са уличени за злоупотреби със служебно положение, съобщава радио Варна, позовавайки се на министъра на вътрешните работи. Всички тези лица са съпричастни към злоупотреба с пари на община Варна за закупуването на автобуси - нови и втора употреба в общината, като голяма част от средствата са отклонени към определени лица. "По този начин са ощетени варненските данъкоплатци“. Това заяви вътрешният министър Цв. Цв., цитиран от БНТ. (...)“
19. Същия ден националният ежедневник „Стандарт“ публикува на интернет сайта си статия, в която са назовани четиримата задържани по време на въпросната полицейска операция със следния текст в приложимата за конкретния случай част:
„(...) Арестите на изпълнителния директор на общинската фирма „Градски транспорт“, П.П., и на главната счетоводителка на фирмата, Йоанна Кръстева, са извършени без много шум. (...) Варненската прокуратура обясни, че срещу четиримата се води наказателно производство за злоупотреби в общинска фирма „Градски транспорт“, свързани със закупуването на автобуси втора употреба от Германия и Франция през 2003 г., 2005 г. и 2007 г. „Първоначалните сведения сочат, че злоупотребите са за близо 2 милиона евро. На практика, отклонените средства са два пъти повече от платените“, каза окръжния прокурор на Варна В.Ч.“
II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И СЪДЕБНА ПРАКТИКА
20. Обобщение на приложимото национално законодателство и практика може да бъде открито в Гуцанови срещу България (№ 34529/10, §§ 59, 60 и 67, ЕСПЧ 2013 г.).
ПРАВОТО
I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 2 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
21. Жалбоподателката се оплаква, че думите на министъра на вътрешните работи и на окръжния прокурор на Варна, публикувани в медиите, са накърнили презумпцията ѝ за невиновност. Тя се позовава на чл. 6 § 2 от Конвенцията, който гласи:
„Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.“
22. Правителството твърди, че вътрешноправните средства за защита не са изчерпани тъй като жалбоподателката не завежда иск за обезщетение за вреди въз основа на чл. 1 и чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и не се оплаква, в рамките на воденото срещу нея наказателно производство, от обществения натиск, упражняван над съдилищата.
23. Жалбоподателят оспорва тезата на Правителството и подчертава, че разпоредбите на Закона за отговорността на държавата не са приложими в нейния случай.
24. Съдът счита, че не следва да разглежда възражението за недопустимост, повдигнато от Правителството, тъй като при всички случаи тази претенция е явно необоснована по следните причини.
25. Жалбоподателката се позовава на изказванията на окръжния прокурор на Варна и на министъра на вътрешните работи, публикувани в два новинарски сайта на 31 март 2010 г. (вж. параграфи 18 и 19 по-горе). Съдът отбелязва, че въпросните публикации са съставени в по-голямата си част под формата на косвена реч. Съдът отбелязва също, че в изказванията на министъра и на прокурора не се посочва изрично името на жалбоподателката и става въпрос за общи бележки по хода на наказателното производство, които не са в състояние да засегнат презумпцията за невиновност на лицето.
26. Следователно това оплакване е явно необосновано и следва да бъде отхвърлено съгласно чл. 35 §§ 3 a) и 4 от Конвенцията.
II. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
27. Двамата жалбоподатели твърдят, че извършеното претърсване в жилището им се равнява на нарушение на правото им на неприкосновеност на жилището, гарантирано от чл. 8 от Конвенцията, който в относимите си към настоящото дело части гласи:
„1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния (...) живот, на жилището (...).
2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“
A. Допустимост
28. Правителството твърди, че вътрешноправните средства за защита не са изчерпани. То счита, че жалбоподателите са пропуснали да подадат граждански иск за вреди съгласно чл. 1 от Закона за отговорността на държавата. Като се позовава на четири решения и определения на Върховния административен съд от 2012, 2013 и 2014 г., то заявява, че националните съдилища променят съдебната си практика като считат, че действията на полицаите по време на арести, претърсвания и изземвания са от компетентността на административната длъжност и по този начин може да се ангажира отговорността на държавата въз основа на чл. 1 от посочения по-горе закон.
29. Жалбоподателите оспорват твърдението на Правителството като се позовават на заключенията на Съда в скорошното му решение в Шалявски и други срещу България (№ 67608/11, §§ 48 и 49, 15 юни 2017 г.) относно подобно възражение за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.
30. Съдът припомня, че изчерпването на вътрешноправните средства за защита по принцип се оценява към датата на подаване на жалбата пред него (Baumann c. France, № 33592/96, § 47, ЕСПЧ 2001‑V (извлечения)). Той отбелязва, че в тази връзка решенията и определенията, на които се позовава Правителството, показват, че промяната на разглежданата национална съдебна практика се извършва постепенно в периода 2012-2014 г., докато оспорваната полицейска операция се провежда на 31 март 2010 г. (вж. параграф 9 по-горе) и че жалбоподателите подават настоящата жалба на 30 септември 2010 г. (вж. параграф 1 по-горе). В светлината на тези обстоятелства Съдът не може да упрекне жалбоподателите, че не са използвали правното средство за защита посочено от Правителството, тъй като то не е било установено към момента на настъпване на фактите. От друга страна, Правителството не изтъква нито един правен аргумент, който може да оправдае в конкретния случай изключение от правилото, според което ефективността на вътрешноправните средства за защита се преценява към момента на подаване на жалбата и не посочва друго правно средство за защита, което може да отстрани нарушението, твърдяно от жалбоподателя. Следователно, Съдът счита, че следва да отхвърли възражението за недопустимост, повдигнато от Правителството.
31. Като отбелязва, че оплакването не е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3 (a) от Конвенцията или недопустимо на друго основание, Съдът го обявява за допустимо.
Б. По същество
32. Жалбоподателите твърдят, че претърсването на апартамента им представлява незаконосъобразна намеса в правото им на неприкосновеност на жилището. Те се позовават в тази връзка на заключенията на Съда относно нарушението на чл. 8 от Конвенцията в Гуцанови срещу България, № 34529/10, §§ 219-226, ЕСПЧ 2013 г. (извлечения).
33. Правителството признава, че разглежданото претърсване се равнява на намеса в правото на жалбоподателите на неприкосновеност на жилището им, но счита, че то е предвидено от закона, преследва законна цел и е необходимо в едно демократично общество. То приканва Съда да отхвърли оплакването на жалбоподателите.
34. Съдът отбелязва, че настоящата жалба се отнася до едно от претърсванията, извършени по време на операцията „Медузите“ по идентичен начин – без предварително разрешение на съдия и с набързо дадено одобрение в последствие, и че същите събития се намират в основата на две други дела, Гуцанови (цитирано по-горе) и Славов и други (цитирано по-горе), при които той е установил нарушение на чл. 8 от Конвенцията като приема, че въпросните претърсвания се разглеждат като намеси, които не са били „предвидени от закона“ по смисъла на втория параграф на този член поради липсата във националното законодателство на достатъчно гаранции срещу произвола преди или след претърсването (Гуцанови, цитирано по-горе, §§ 219-227, и Славов и други, цитирано по-горе, §§ 145-151).
35. Съдът счита, че положението на жалбоподателите е идентично с тези на жалбоподателите в двете цитирани по-горе дела. Следователно той счита, че претърсването на апартамента на жалбоподателите се равнява на намеса в упражняването на правото им на неприкосновеност на жилището и тази намеса не е „предвидена в закона“ по смисъла на чл. 8 § 2 от Конвенцията.
36. Следователно е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията.
III. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
37. Жалбоподателите се оплакват от липсата на вътрешноправни средства за защита, които да поправят твърдените нарушения на членове 6 § 2 и 8 от Конвенцията. Те се позовават на чл. 13 от Конвенцията, който гласи:
„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в (...) Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“
A. Допустимост
38. Съдът припомня, че отхвърля оплакването на жалбоподателката по чл. 6 § 2 от Конвенцията като явно необосновано (вж. параграфи 25 и 26 по-горе). От това следва, че оплакването по чл. 13, във връзка с чл. 6 § 2 от Конвенцията също е явно необосновано и следва да бъде отхвърлено съгласно чл. 35 §§ 3 a) и 4 от Конвенцията.
39. Като констатира, че оплакването на жалбоподателите от гледна точка на чл. 13, във връзка с чл. 8 от Конвенцията, не е явно необосновано съгласно чл. 35 § 3 a) от Конвенцията и че не се сблъсква с друго основание за недопустимост, Съдът го обявява за допустимо.
Б. По същество
40. Жалбоподателите твърдят, че не са разполагали с вътрешноправно средство за защита, което да поправи нарушението на правото им на неприкосновеност на жилището.
41. Правителството твърди, че жалбоподателите са могли да предявят иск за обезщетение съгласно Закона за отговорността на държавата.
42. След разглеждане на допустимостта на оплакването по чл. 8 от Конвенцията Съдът намира, че иск за обезщетение за вреди срещу държавата не би могъл да представлява достатъчно ефективно вътрешноправно средство за защита по настоящото дело (вж. параграф 30 по-горе). Той припомня, че е стигнал до същото заключение в Гуцанови (цитирано по-горе, §§ 234 и 235) и Славов и други (цитирано по-горе, §§ 161 и 162), които се отнасят до същата полицейска операция и по които са повдигнати същите оплаквания по членове 8 и 13 от Конвенцията. Съдът счита, че същите тези мотиви могат да бъдат взети предвид при разглеждането на оплакването на жалбоподателите в конкретния случай и че те са достатъчни да се заключи, че засегнатите лица не са разполагали с друго вътрешноправно средство за защита, което би им позволило да упражнят правото си на неприкосновеност на жилището.
43. Следователно е налице нарушение на чл. 13 във връзка с чл. 8 от Конвенцията.
IV. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
44. Съгласно член 41 от Конвенцията,
„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“
A. Вреди
45. Жалбоподателите претендират сумата от 1 500 евро за всеки от тях за неимуществени вреди, които считат, че са претърпели поради нарушението на правото им на неприкосновеност на жилището. Жалбоподателката претендира също сумата от 10 000 евро за неимуществените вреди, които е претърпяла поради твърдяното нарушение на правото й на презумпция за невиновност.
46. Правителството счита, че претендираната сума е прекомерна.
47. Съдът припомня, че е отхвърлил това оплакване на жалбоподателката по чл. 6 § 2 от Конвенцията като явно необосновано (вж. параграфи 25 и 26 по-горе). От друга страна, той констатира нарушение на чл. 8 от Конвенцията по отношение на двамата жалбоподатели (вж. параграфи 32-36 по-горе) и счита, че лицата са претърпели в тази връзка неимуществени вреди, които не могат да бъдат компенсирани в достатъчна степен единствено чрез установяването на нарушение. Като се произнася по справедливост съгласно изискването на чл. 41 от Конвенцията, Съдът счита, че е редно да присъди на жалбоподателите общо сумата от 3 000 евро за понесени неимуществени вреди.
Б. Разходи и разноски
48. Жалбоподателите претендират също 3 320,04 евро за разходите и съдебните разноски, които твърдят, че са направили пред Съда. Те искат възстановяването на разноските да бъде направено директно по сметката на адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“.
49. Правителството счита, че тази претенция е прекомерна.
50. Въз основа на документите, с които разполага, и на съдебната си практика, Съдът счита за разумна сумата от 1 500 евро за производството пред него и я присъжда общо на жалбоподателите. Тази сума следва да се внесе директно по сметката на адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“.
В. Лихви за забава
51. Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,
1. Обявява жалбата за допустима по отношение на оплакванията по чл. 8 и чл. 13 във връзка с чл. 8 от Конвенцията, и за недопустима в останалата й част;
2. Приема, че е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията;
3. Приема, че е налице нарушение на чл. 13 от Конвенцията;
4. Приема
a) че държавата-ответник следва да заплати на жалбоподателите в тримесечен срок следните суми, които се конвертират в български лева по курса, валиден към датата на изплащането:
i. 3 000 евро (три хиляди евро), общо на жалбоподателите, плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят за неимуществени вреди;
ii. 1 500 евро (хиляда и петстотин евро), плюс всички данъци, които биха могли да бъдат наложени на жалбоподателите, за разходи и разноски, които следва да се преведат директно по банковата сметка на адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“;
б) че от датата на изтичане на гореспоменатия срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка по за периода на забава, към която се прибавят три процентни пункта;
5. Отхвърля останалата част от претенцията за справедливо обезщетение.
Изготвено на френски език и оповестено писмено на 31 май 2018 г. съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Милан БласкоГабриеле Куцко-Щадлмайер
заместник-секретарпредседател
Full & Egal Universal Law Academy