ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО ИГНАТОВА срещу БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 39954/19)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
18 октомври 2022 г.
Това решение е окончателно, но може да подлежи на редакционна промяна.
По делото Игнатова срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ като комитет, състоящ се от:
Юлия Антоанела Моток (Iulia Antoanella Motoc), председател,
Йонко Грозев (Yonko Grozev),
Пере Пастор Виланова (Pere Pastor Vilanova), съдии,
и Людмила Миланова (Ludmila Milanova), и.д. заместник-секретар на отделението,
Като взе предвид:
жалбата (№ 39954/19) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 20 юли 2019 г. от българската гражданка г-жа Иванка Иванова Игнатова, родена през 1939 г. („жалбоподателката“). Жалбоподателката е починала през 2020 г. и нейните наследници, г-н Игнат Илиев Игнатов, г-жа Райна Игнатова Митева и г-жа Дарина Игнатова Тодорова изразяват желание да продължат производството от нейно име. Те са представлявани от г-жа А. Чобанова, адвокат, практикуващ в София;
решението да се комуникира жалбата на българското правителство („Правителството“), представлявано от правителствения агент г-жа М. Илчева от Министерството на правосъдието;
становищата на страните;
след като проведе закрито заседание на 27 септември 2022 г.,
Постановява следното решение, прието на същата дата:
ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО
1. Жалбата се отнася до забавеното предоставяне на обезщетение на жалбоподателката за нейния имот, който е бил отчужден през 1984 г. от общинските власти на гр. Добрич за целите на градоустройството. Жалбоподателката е трябвало да бъде обезщетена с апартамент в сграда, която властите са възнамерявали да построят. Строителните работи започват през 2010 г., но през 2014 г. са отложени, главно, както изглежда, поради финансови затруднения, които общината е изпитвала. През ноември 2019 г. строителните работи са възобновени и според Правителството се е очаквало сградата да бъде завършена до 30 юли 2022 г. Към момента на подаване на последните становища от страните до Съда през юни 2022 г. жалбоподателката не е получила определения ѝ като обезщетение апартамент, нито каквото и да е алтернативно обезщетение.
2. Жалбоподателката се оплаква по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията и чл. 13 от Конвенцията за забавянията в производството за обезщетение.
ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА
правен интерес (LOCUS STANDI)3. Съдът отбелязва смъртта на жалбоподателката и желанието на нейните наследници да продължат производството от нейно име. Правителството няма възражения. Като взема предвид обстоятелствата по настоящото дело, Съдът приема, че наследниците на жалбоподателката имат законен интерес да поддържат оплакванията по жалбата от нейно име (вж. Ergezen v. Turkey, no. 73359/10, §§ 27-30, 8 април 2014 г.).
ТВЪРДЕНИЕ ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 1 към КОНВЕНЦИЯТА4. Съдът счита, че е достатъчно да разгледа оплакванията единствено по член 1 от Протокол № 1 (вж. например Копанкови срещу България, № 48929/12, §§ 26-27, 6 септември 2018 г.).
5. Делото е от вида, разгледан в „Кирилова и други срещу България“ (№ 42908/98 и 3 други, 9 юни 2005 г.) и многобройни последващи дела (някои от които са цитирани по-долу). В тях са обобщени съответните вътрешноправни разпоредби и приложимите общи принципи относно забавянията в предоставянето на обезщетения за отчужден имот.
Допустимост6. Правителството твърди, че жалбоподателката не е изчерпала наличните и ефективни вътрешноправни средства за защита. По-конкретно, жалбоподателката и нейните наследници не са предявили иск за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. („Законът от 1988 г.“), за да поискат обезщетение за вредите, претърпени поради забавянето на предоставянето на дължимия апартамент. Правителството твърди, че за разлика от обстоятелствата, които Съдът критикува по делото „Кирилова и други“ (цитирано по-горе, §§ 116-19), с оглед на последното развитие на вътрешната съдебна и административна практика, въпросното средство за защита понастоящем предлага разумни изгледи за успех.
7. Страната жалбоподател не се съгласява с тези твърдения. По-конкретно, наследниците на жалбоподателката оспорват ефективността на иска за обезщетение за увреждане по Закона от 1988 г., като твърдят, че националните съдилища имат противоречива практика по този въпрос, а също и че такъв иск може да доведе до присъждане на обезщетение само за забава от пет години преди датата на подаването му, с оглед на съответните национални норми относно давностните срокове.
8. Макар да взема предвид последната национална съдебна практика, с която се определя обезщетение на ищците по подобни дела, както е представено от Правителството, Съдът отново подчертава, че подобен иск не може пряко да принуди властите да построят и предоставят апартамента. Искът предоставя единствено обезщетение за забава за ограничен период от време (вж. например Антонови срещу България, № 20827/02, §§ 11-13, 1 октомври 2009 г., където присъденото от съдилищата обезщетение обхваща период до датата на подаване на иска). По този начин, докато апартаментът не бъде предоставен на жалбоподателя, последният е принуден да подава нови искове и да претендира за допълнително обезщетение (вж. дело Кирилова и други, цитирано по-горе, § 116; дело Антонови, цитирано по-горе, § 24; и дело Любомир Попов срещу България, № 69855/01, § 105, 7 януари 2010 г.). Следователно искът за обезщетение в разглеждания случай не представлява ефективно средство за защита, което страната жалбоподател е трябвало да изчерпи (вж. Кирилова и други, цитирано по-горе, §§ 116-19).
9. Освен това съдът счита, че жалбата не е явно необоснована по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията или недопустима на друго основание. Следователно тя следва да бъде обявена за допустима.
Б. По същество
10. Правото на жалбоподателката да ѝ бъде предоставен апартамент като обезщетение за отчуждения ѝ имот, е възникнало през 1984 г., като наследниците ѝ все още не са получили този апартамент или каквото и да е алтернативно обезщетение (вж. параграф 1 по-горе). Следователно в настоящия случай забавянето възлиза на тридесет години (от влизането в сила на Протокол № 1 към Конвенцията за България през 1992 г. нататък).
11. Наследниците на жалбоподателката твърдят, че националните власти са изцяло отговорни за прекомерните забавяния при предоставянето на обезщетението, независимо дали това се дължи на финансови затруднения на общината или на небрежност или пасивно отношение от тяхна страна.
12. Правителството твърди, че националните власти са направили активни опити да преодолеят финансовите и логистичните затруднения, за да намерят решение и да изпълнят задължението си да предоставят жилище на жалбоподателката. То твърди, че финансовото състояние на общината е довело до известно забавяне на производството по предоставяне на обезщетението, но въпреки това трудностите са били до голяма степен преодолени и наследниците на жалбоподателката е трябвало да получат апартамента си през втората половина на 2022 г. Според Правителството жалбоподателката и нейните наследници са отговорни за част от настъпилото забавяне, тъй като не са прибягнали до наличните процедури, за да доведат до приключване на производството на по-ранна дата. По-конкретно, жалбоподателката и нейните наследници не са се възползвали от възможността, предвидена в националното законодателство, да поискат финансово обезщетение вместо обезщетение под формата на апартамент, нито са се възползвали от възможността да поискат обезщетение чрез друг апартамент (за описание на тези процедури вж. Копанкови срещу България, цитирано по-горе, § 22, и Вельов и Димитров срещу България (dec.) [Комитет], № 64570/10, § 16, 20 септември 2016 г.).
13. Съдът счита, че община Добрич никога не се е отказвала от плановете си да построи сградата, в която се намира апартаментът на жалбоподателката, и активно е търсела финансиране, за да завърши строителството, както е отбелязано от Правителството (вж. параграф 12 по-горе). Следователно жалбоподателката и нейните наследници не трябва да бъдат упреквани за решението им да изчакат завършването на строителството и да не търсят алтернативни решения, като например финансово обезщетение или обезщетение чрез друг имот (сравни обстоятелствата по делото Басменкова срещу България [Комитет], № 63391/13, §§ 28-30, 6 април 2017 г.; за разлика от това, вж. Божилови срещу България [Комитет], № 9051/18, §§ 9-11, 15 март 2022 г., и Петрови срещу България [Комитет], № 26759/12, §§ 25‑29, 2 февруари 2017 г., където Съдът констатира, че в определен момент е станало ясно, че първоначално дължимото имущество никога няма да бъде предоставено, което означава, че жалбоподателите е трябвало да прибягнат до различни други средства за обезщетение, налични съгласно вътрешното право). Следователно неуспехът на страната жалбоподател да преследва тези възможности не може да доведе до заключението, че жалбоподателите имат вина за част от забавянето на производството за обезщетение.
14. Що се отнася до властите, в настоящия случай не изглежда те да са проявили нежелание да съдействат на жалбоподателката, нито пък да са се противопоставили активно на опита й да получи полагащия ѝ се апартамент (за разлика от това вж. Кирилова и други, цитирано по-горе, § 121; и Добродолска с/у България [Комитет], № 34272/09, § 20, 13 октомври 2016 г.). Въпреки това забавянето, причинено по тяхна вина, не е било надлежно обосновано. По-конкретно, доколкото Правителството се позовава на недостатъчните финансови ресурси на община Добрич, Съдът отново посочва, че това само по себе си не може да оправдае толкова дълго забавяне (вж. дело Кирилова и други, цитирано по-горе, § 122). Освен това Съдът отбелязва, че дори и да се приеме, че наследниците на жалбоподателката ще получат полагащия им се апартамент през втората половина на 2022 г. (вж. параграф 12 по-горе), което все още не е потвърдено (вж. параграф 1 по-горе), остава налице фактът, че в продължение на много години жалбоподателката е била изправена пред несигурност и е трябвало да понесе прекомерна тежест. По този начин, дори и след евентуалното предоставяне на апартамента, справедливият баланс, изискван съгласно член 1 от Протокол № 1, не би бил постигнат (вж. дело Кирилова и други, цитирано по-горе, § 123).
15. Следователно е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.
ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
16. Наследниците на жалбоподателката претендират за „поне“ 10 000 евро (EUR) за неимуществени вреди.
17. Наследниците на жалбоподателката претендират за 2 250 евро за разходи и разноски. Това включва 2 130 евро за тяхното процесуално представителство и 120 евро за извършен превод. В подкрепа на иска си те представят график за работата, извършена от техния адвокат, и квитанции за сумата, платена за превод. Те искат присъдените по тази точка 210 евро да бъдат изплатени по тяхната банкова сметка, а останалата част да бъде преведена директно по банковата сметка на техния процесуален представител.
18. Правителството оспорва исканията и ги счита за прекомерни.
19. Съдът, като се произнася по справедливост и като взема предвид обстоятелствата по делото, присъжда съвместно на наследниците на жалбоподателката 3 000 евро за неимуществени вреди.
20. Освен това, като се има предвид фактът, че настоящото дело се отнася до повтаряща се жалба и че то е част от група от десет почти идентични жалби, подадени до Съда от жалбоподатели, представлявани от един и същ адвокат, Съдът счита за разумно да присъди на наследниците на жалбоподателката обща сума от 900 евро за покриване на всички възникнали разходи, плюс всички данъци, които могат да им бъдат начислени. Съдът приема, че съгласно искането на наследниците на жалбоподателя 690 евро от тази сума трябва да бъдат изплатени директно по банковата сметка на техния процесуален представител.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,
Приема, че наследниците на жалбоподателката са процесуално легитимирани да водят производството вместо нея;Обявява жалбата за допустима;Приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията;Определя(a) Държавата ответник да изплати съвместно на наследниците на жалбоподателката в срок от три месеца следните суми, които да бъдат конвертирани във валутата на държавата ответник по курса, приложим към датата на плащане:
(i) 3 000 EUR (три хиляди евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени, за неимуществени вреди;
(ii) 900 EUR (деветстотин евро), плюс всички данъци, които могат да им бъдат начислени, за разходи и разноски, от които 690 EUR (шестстотин и деветдесет евро) да бъдат платени директно по банковата сметка на техния процесуален представител;
(б) че от изтичането на гореспоменатите три месеца до уреждането на спора се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта;
Отхвърля останалата част от искането на страната жалбоподател за справедливо обезщетение.Изготвено на английски език и оповестено писмено на 18 октомври 2022 г. съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Людмила Миланова Юлия Антоанела Моток
(Ludmila Milanova) (Iulia Antoanella Motoc)
И.д. заместник-секретар Председател