Йерсилд срещу Дания
Решение на Европейския съд по правата на човека от 23 септември 1994 г.
Текстове от Конвенцията: чл. 10, 50
Ключови думи и изрази: свобода на изразяването/ ограничения за защита на правата и свободите на другите/ ограничения за защита на демократичното общество/ справедливо удовлетворение
Цитирани примери от съдебната практика:
Observer and Guardian v. United Kingdom judgment of 26 November 1991, Series A no. 216; Oberschlick v. Austria judgment of 23 May 1991, Series A no. 204; Schwabe v. Austria judgment of 28 August 1992, Series A no. 242-B.
В делото Йерсилд срещу Дания
Европейският съд по правата на човека , заседавайки в съотвотствие с чл. 51 от Правилата на съда и в състав от следните съдии: Р. Рюсдал, председател, Р. Бернхард, Ф. Гьолчуклу, Р. Макдоналд, Ш. Руссо, А. Шпийлман, Н. Валтикос, С. К. Мартенс, Е. Палм, С. Пеканен, А. Н. Лоизу, Д. М. Морения Родригес, М. А. Лопеш Роша, Л. Вилдхабер, Дж. Мифсуд Боничи, Й. Макарчик, Д. Гочев, Б. Репик, А. Филип, съдия ad hoc и също така Х. Петцолд, секретар,
след закрито заседание на 22 април и 22 август 1994 г.,
Постановява следното решение, което е прието на последната посочена дата:
ПРОЦЕДУРА
1. Делото е отнесено пред съда на 9 септември 1993 г. от Европейската комисия по правата на човека (“Комисията”) и на 11 октомври 1993 г. от правителството на Кралство Дания (“Правителството”), в рамките на тримесечния срок по чл. 32 ал. 1 и чл. 47 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (“Конвенцията”). То е било образувано по жалба (N 15890/89) срещу Дания, подадена в Комисията по чл. 25 от датски гражданин, г-н Дженс Олаф Йерсилд, на 25 юли 1989 г.
[...] С индивидуалната молба и с тази на правителството се иска да се произнесе решение относно това дали фактите по делото разкриват нарушение от страната-ответник на задълженията ù по чл. 10 от Конвенцията.
2. параграфи 2 - 8 описват производството пред Съда и по-конкретно обмяната на писмените защити и друга кореспонденция между страните, състава на Съда и имената на лицата, които представляват страните.
Фактите
I. Обстоятелствата по делото
9. Г-н Дженс Олаф Йерсилд, датски гражданин, е журналист и живее в Копенхаген. Към момента на събитията, които са основа на това дело, както и към настоящия момент, той е служител на Радио Данмаркс (датска радио-телевизионна компания, която излъчва не само радио-, но и телевизионни програми), член на екипа на Съндей Нюз Магазин (Sontagsavisen). Последната е известна като сериозна телевизионна програма предназначена за добре информирана аудитория, и която разглежда широк спектър от социални и политически проблеми, включително ксенофобия, имиграция и бежанци.
А. Зелените куртки
10. На 31 май 1985 г. вестник “Информация” публикува статия за расистките нагласи на членовете на група млади хора, наричащи се “Зелените куртки” (“gronjakkerne”), в Остербро, Копенхаген. В светлината на тази статия, редакторите на Съндей Нюз Магазин решават да изготвят документален филм за Зелените куртки. Жалбоподателят се свързва с представители на групата и поканва трима от тях заедно с г-н Пер Аксхолт, социален работник към местния младежки център, да участвуват в телевизионно интервю. По време на интервюто, което се води от жалбоподателя, тримата членове на Зелените куртки правят обидни и унизителни изказвания по отношение на имигранти и етнически групи в Дания. Интервюто продължава между пет до шест часа, от които съществува видеозапис на около два - два и половина часа. Радио Данмаркс заплаща на интервюираните хонорари според стандартната практика.
11. По-късно жалбоподателят редактира интервюто и изрязва от него неколкоминутен филм. На 21 юли 1985 г. той се излъчва от Радио Данмаркс като част от Съндей Нюз Магазин. Програмата се състои от различни елементи, например относно морското право на Южна Африка, относно дебата върху разпределение на печалбата в Дания и за починалия немски писател Хайнрих Бьол. Записът на частта от програмата за Зелените куртки е както следва:
(И - телевизионният говорител; А - жалбоподателят; Г - един или друг от представителите на зелените куртки)
“И: Много се каза през последните години за расизма в Дания. Сега във вестниците четем материали за недоверието и презрението, насочени към малцинствата. Кои са хората, които изпитват омраза към малцинствата? Откъде идват те? Какъв е техният манталитет? Г-н Йенс Олаф Йерсилд посети група млади екстремисти в Остербро, Копенхаген.
А: Флагът на стената е флагът на Южните щати от времето на Гражданската война в САЩ, но днес той е също символ на расизма, символ на американското движение куклуксклан и той показва същността на Лил Стийн, Хенрик и Нис.
Вие расист ли сте?
Г: Да, аз се смятам за такъв. Хубаво е да си расист. Според нас Дания е за датчаните.
А: Хенрик, Лил Стийн и всички останали са членове на група млади хора, които живеят в судсгиенгдсгаде, наречено Студсен, в Остербро, Копенхаген. Това е социално общежитие, повечето от неговите обитатели са безработни и живеят от обществено осигуряване; престъпността е голяма. Някои от младите хора в този квартал вече са били криминално проявени и осъдени.
Г: Това беше обикновен въоръжен грабеж на бензиностанция.
А: Какво бяхте направили?
Г: Нищо. Аз просто влетях в една бензиностанция с пистолет и ги накарах да ми дадат малко пари. После си излетях навън. Това е всичко.
А: А вие, какво бяхте направили вие?
Г: Не искам повече да говоря по този въпрос.
А: И все пак, това беше ли насилие?
Г: Да.
А: Вие току-що сте излезли от [...] вие сте били арестуван, за какво ви арестуваха?
Г: За насилие на улицата.
А: Какво се случи?
Г: Имахме малка схватка с полицията заедно с няколко мои приятели.
А: Това често ли се случва?
Г: Да, тук често се случва.
А: Общо около 20-25 млади хора от Студсен са в тази група.
Те се срещат недалеч от социалните общежития близо до няколко стари къщи, които трябва да бъдат съборени. Те се срещат тук, за да утвърдят своя расизъм, своята омраза към имигрантите и своята подкрепа към куклуксклан.
Г: Куклуксклан, той идва от Щатите от времето на - нали знаеш - Гражданската война и други такива, защото Северните щати искаха, щото негрите да са свободни човешки същества, бе човек, а те не са човешки същества, те са животни, нали, това е такава глупост, бе човек, тия неща, дето се случиха. Хората трябва да могат да си имат роби, поне аз така мисля.
А: Защото черните не са човешки същества?
Г: Не, бе, това се вижда и от структурата на тялото им, бе човек, големи сплеснати носове, уши като цветно зеле и т.н.. Широки глави и много широки тела, бе човек, космати, погледни една горила и я сравни с маймуна, човек, и е същото (поведение), човек, същите движения, дълги ръце, човек, издължени пръсти и др., големи ходила.
А: Много хора говорят различни неща. Много хора казват, че [...]
Г: Просто вземи една снимка на горила, бе човек, и после погледни един негър, същото телосложение и всичко останало, човек, сплеснато чело и други такива работи.
А: Много чернокожи например в Щатите заемат отговорни постове.
Г: Разбира се, винаги има някой, който иска да се покаже, все едно че са по-добри от белите, обаче всъщност белите са тия, които са по-добри.
А: Какво означава за вас куклуксклан?
Г: За мен означава много, защото смятам, че това, което правят, е правилно. Негърът не е човек, той е животно и това се отнася за всички други бачкатори-чужденци, турци, югославяни и както там се наричат.
А: Хенрик е 19 - годишен и е на социални помощи. Той е наемател в Студгиендсгаде. Хенрик е един от най-силните поддръжници на Клана, той мрази работниците-чужденци - “Perkere” (много унизителна дума на датски за работници-имигранти).
Г: Те пристигат тука, бе човек, и замърсяват нашето общество. А ние, ние си имаме достатъчно проблеми да си прибираме нашите социални помощи, бе човек, а те ги прибират. Мамка му, ние спорим с тия идиоти в социалните помощи да си приберем парите, човече, те ги прибират, бе човек, те са първи в листа на нуждаещите се от жилище, те взимат по-добри жилища от нас, бе човек, и някои от нашите приятели, които имат деца, човече, те живеят в най-мизерните квартали, човече, даже нямат душ в апартамента си, човече, и после тия гастарбайтерски семейства, човече, отиват там със седем деца, човече, и те просто им дават един скъп апартамент, веднага и на място. Всичко им се плаща и други такива, не може така, човече, Дания е за датчаните, нали така?
Ясно е, че са Perkere, ето това не ни харесва, нали, и не ни харесва техният манталитет - искам да кажа те могат да си, а бе, нали знаеш [...] как му се казва [...] искам да кажа, ако искат да си говорят на руски вкъщи, добре, и нямам нищо против, но това, дето не харесваме когато се разкарват наоколо в зимбабвийски - ски носии и си приказват на оня хула-хула език на улицата, и ако ги попиташ нещо или ако се качиш в едно от техните таксита, оня ти вика: не знам това къде е, кажи накъде да карам.
А: Не смятате ли, че може би вие им завиждате за това, че някои от тези гастарбайтери имат свои собствени магазини, коли, и те могат да се грижат за [...]
Г: Те продават наркотици, човече, половината от затворниците във “Вестре” са там заради наркотици, човече, половината от тия в затвора “Вестре” поне, те са там заради търговия с наркотици или нещо такова.
Те са там, всичките Perkere, заради наркотици, нали. Това е достатъчно, както се казва, в тази страна не трябва да има наркотици, но ако наистина някой трябва да ги внася, смятам, че трябва ние да го правим, искам да кажа, смятам, че е нечестно, дето тия чужденци идват тука [...] и как му се вика [...] превръщат Дания в държава, зависима от наркотиците и други такива.
Ние им боядисахме вратите и се надявахме, че на тях ще им омръзне, и че скоро ще си тръгнат, и скачахме върху колите им и хвърляхме боя върху лицата им, когато те спяха.
А: Какво правихте с тази боя - защо боя?
Г: Защото беше бяла боя, мисля, че им отиваше, това поне беше ефектът, който целяхме.
А: Вие хвърляхте боя през прозорците на семейства имигранти?
Г: Да.
А: Какво се случи?
Г: Просто го уцелих в лицето, това е. Е, после, мисля, че той се събуди и после излезе и извика нещо на неговия си хула-хула език.
А: Той оплака ли се в полицията?
Г: Не знам дали се е оплакал, искам да кажа, това няма да му помогне.
А: Защо не?
Г: Не знам, това е детска работа, както други хора си хвърлят вода в лицето, той пък беше напръскан с боя. Не могат нищо да направят с това.
---
А: Пер Аксхолт, известен като Пакс (П), работи към младежкия център в Студсгиенрдсгаде. Той работи там от няколко години, но много други напускат много по-бързо поради тежката среда. Според Пер Аксхолт причините, поради които младите хора са така настроени срещу имигрантите, са, че те самите са безпомощни (безсилни) и разочаровани.
Какво смятате, че биха ви отговорили, ако ги попитате какво искат?
П: Това, което и ние с вас искаме. Някакъв контрол върху живота си, работа, която се счита за прилична, и която те харесват, нормално икономическо положение, добре разбиращо се семейство, съпруга или съпруг и няколко деца, приличен живот на хора от средната класа като моя и вашия.
А: Те правят много неща, които ги отдалечават от това.
П: Това е вярно.
А: Защо според вас те постъпват така?
П: Защото нямат нищо по-смислено да правят. От много време насам на тях им се внушава, че за да постигнеш успех, са ти необходими пари. Те не могат да спечелят тези пари по честен начин, и те често се опитват да си ги набавят чрез престъпления. Понякога успяват, понякога не, и затова често виждаме тези млади хора да попадат в положение, че трябва да отидат в затвора, защото така не става.
А: Вие на колко години бяхте, когато извършихте престъпление?
Г: Не знам, мисля, че на 14.
А: Вие какво направихте?
Г: Първия път не си спомням, не знам, мисля, че беше грабеж.
А: Смятате ли се за криминално проявен?
Г: Не знам дали мога да се нарека така.
А: Вие сте извършил първото си престъпление, когато сте бил на 14 г.
Г: Е, може и така да се нарече, имам предвид криминално проявен. Ако си замесен в престъпления от 15-годишна възраст, тогава предполагам може да се каже, че си криминално проявен.
А: Ще ми разкажете ли за някои от своите прояви?
Г: Не. Винаги е едно и също.
Имало е [...]? , където Perkere са ни били клиенти, щото имат пари. Ако хората искат да живеят тук и да си прекарват добре, и да бъдат расисти, и да пият бира, и да им е хубаво, ясно е, че няма да искат да се ринат в мръсотията.
А: Заплахата да бъдеш лишен от свобода в състояние ли е да възпре хората от извършването на противозаконни действия?
Г: Не, затвор не, това не може да уплаши хората.
А: Това ли е причината, поради която често чуваме как хората тук се бият с ножове и др., почти всяка вечер. Фактът ли е, че те не се страхуват да бъдат заловени от полицията, причината за това?
Г: Да, това не е нищо, искам да кажа, от това няма никакви последствия, може би заради това. Например побои и намушквания, и разбиване, и трошене [...] Ако наистина попаднеш зад решетките, присъдата е толкова смешно малка, и е нещо от сорта, да ти кажа [...] обикновено ни освобождават на следващия ден. Последния път предизвикахме някакъв скандал в кръчмата, и ни пуснаха на следващата сутрин. Нищо не ти правят. Това не ни спира, петима от нас, които току-що бяхме излезли от затвора и празнувахме в чест на последния, който излезе вчера, и понеже няма да им се влиза скоро пак там, сигурно ще се въздържат от по-сериозни престъпления за известно време.
А: Вие искате да се върнете в Студсгиенрдсгаде, където сте израснали, но това е място с висока степен на престъпност. Бихте ли искали вашето дете да израсне като вас?
Г: Не, и не смятам, че това ще стане. Първо, защото тя е момиче, статистиката показва, че вероятността не е толкова голяма, тоест, те сигурно не го правят, но не е задължително да си престъпник само защото живееш в среда с висока степен на престъпност. Просто няма да позволя тя да издевателства над възрастни жени и да им краде чантите.
А: А ако участва в побои над имигранти? Тогава?
Г: Това може. Нямам нищо против това.
А: Ще видим дали следващото поколение на тези семейства ще има нов манталитет. В заключение искаме да добавим, че групи млади хора като тези в Студсен, Остербро, са образувани и на други места в Копенхаген.”
Б. Производство пред Градския съд на Копенхаген
12. След излъчването на програмата не са постъпвали жалби до Съвета по радио, който има такива правомощия, нито до Данмаркс Радио, но пасторът на Алборг прави оплакване до Министерство на правосъдието. След съответно разследване прокурорът внася обвинение в Градския съд на Копенхаген (Kobenhavns Byret) срещу тримата младежи, интервюирани от жалбоподателя, за нарушение на чл. 266 (б) от Наказателния кодекс (straffeloven) (вж. пар. 19 по-долу) за направените от тях изказвания, цитирани по-долу:
“[...]Северните щати искаха, щото негрите да са свободни човешки същества, бе човек, а те не са човешки същества, те са животни.”
“Просто вземи една снимка на горила, бе човек, и после погледни един негър, същото телосложение и всичко останало, бе човек, сплеснато чело и други такива работи.”
“Негърът не е човек, той е животно, и това се отнася за всички други бачкатори-чужденци, турци, югославяни или както там се наричат”
“Ясно е, че са Perkere, ето това не ни харесва, нали, и не ни харесва техният манталитет [...] не ни харесва, когато се разкарват наоколо в зимбабвийски носии и си приказват на оня хула-хула език на улицата [...]”
“Те продават наркотици, човече, половината от затворниците във “Вестре” са там заради наркотици [...] те са там заради търговия с наркотици [...] ”
“Те са там, всичките Perkere, заради наркотици [...]”
Жалбоподателят е обвинен по чл. 266 (б) във връзка с чл. 23 (вж. пар. 19 по-долу), в улесняване и подстрекаване на трима младежи; същото обвинение е повдигнато спрямо директора на секция Новини на Радио Данмаркс, г-н Ласе Йенсен.
13. В Градския съд защитникът на жалбоподателя и на г-н Йенсен пледира за оправдателна присъда. Неговият аргумент е, че поведението на жалбоподателя и на г-н Йенсен не може по никакъв начин да се сравнява с това на останалите трима подсъдими, на чиито възгледи те не симпатизират. Те просто са искали да представят в реалистична светлина един социален проблем; всъщност програмата е предизвикала само възмущение и съжаление към тримата подсъдими, които сами са се поставили в осмиващо положение. В този смисъл, в ни най-малка степен Радио Данмаркс не е целяло да проагитира публиката си към подобни възгледи като тези на Зелените куртки, а по-скоро обратното. Според действащото право трябва да се прави разлика между лицата, които правят такива изявления, и програмните редактори, тъй като последните имат специална свобода на изразяване. По това време Радио Данмаркс притежава монопол на разпространение и има задължение да показва всички мнения от обществен интерес по начин, който отразява стила на изразяване на говорителя. Обществото от своя страна също е имало интерес да бъде информирано за надигащи се отрицателни обществени явления, дори ако те са неприятни. Програмата е била излъчена в контекста на един публичен дебат, който е бил основа за разискване в пресата, например в “Информация”, и просто реално е отразила отношението на тези млади хора. Защитникът, позоваващ се inter alia на гореспоменатата статия в “Информация”, също отбелязва факта, че няма единно мнение от страна на прокуратурата при разследването на подобен род дела.
14. На 24 април 1987 г. Градският съд признава тримата младежи за виновни, един от тях за изявлението му, че “негрите” и “работниците - чужденци” са животни, а другите двама за техните изказвания по отношение на наркотиците и Perkere. Жалбоподателят е обвинен в улесняване и подстрекателство, както и г-н Йенсен, в неговото качество на отговорен редактор; присъдата е да заплатят подневни глоби (dagsboder) на общата сума от 1000 и 2000 датски крони, респективно, или алтернативната санкция от 5 дни лишаване от свобода. По отношение на жалбоподателя Градският съд решава, че след статията в “Информация” от 31 май 1985 г., той посещава Зелените куртки и след разговор с г-н Аксхолт и други решава да покани за участие в телевизионна програма тримата младежи. Целта на програмата е да покаже отношението на Зелените куртки към расизма в Остербро, вече споменат в статията в “Информация”, както и техния социален произход. В резултат, както постановява Градският съд, жалбоподателят проявява самоинициатива и подготвя тази програма, като съзнава още тогава, че е много вероятно по време на интервюто да бъдат изказани мнения от дискриминационен и расистки характер. Интервюто продължава няколко часа, по време на което се консумира бира, заплатена отчасти и с парите на Радио Данмаркс. В този смисъл жалбоподателят е насърчил Зелените куртки в изразяването на техните расистки идеи, които сами по себе си дотолкова, доколкото те са били излъчени по телевизията, представляват нарушение на чл. 266 (б) от Наказателния кодекс. Тези изявления са били излъчени без никакъв коментар за обратно мнение, и след като записът е бил редактиран от жалбоподателя. Той е следователно виновен в улесняване и подстрекаване на нарушението по чл. 266 (б).
В. Производство пред Висшия съд на Източна Дания
15. Жалбоподателят и г-н Йенсен, но не и тримата членове на Зелените куртки, обжалват решението на Градския съд пред Висшия съд на Източна Дания (Ostre Landsret). Те по същество излагат същите становища като пред Градския съд и в допълнение жалбоподателят дава обяснение, че въпреки неговите подозрения, че изказванията на Зелените куртки са наказуеми, той не ги е отрязал от програмата, защото според него те са съществени при отразяване тяхното действително отношение. Той е предположил, че те съзнават, че могат да попаднат под наказателна отговорност, правейки тези изявления и поради това не ги предупредил за това.
16. С решение от 16 юни 1988 г. Висшият съд, с пет на един гласа, отхвърля жалбата. Според гласа с особено мнение, въпреки че изявленията на Зелените куртки съставляват нарушение по чл. 266 (б) от Наказателния кодекс, жалбоподателят и г-н Йенсен не са излезли извън границите на свободата на словото, отредено на телевизията и другите медии, тъй като целта на програмата е била да информира и да предизвика публична дискусия върху конкретното расистко отношение и социалния произход на тези млади хора.
Г. Производство пред Върховния съд
17. В последствие жалбоподателят и г-н Йенсен обжалват решението на Висшия съд пред Върховния съд (Hojesteret), който с четири на един гласа отхвърля жалбата с решение от 13 февруари 1989 г. Мнозинството постановява, че:
“Обвиняемите са в основата на публикациите на расистките изявления, направени от един тесен кръг лица, като по този начин са изложили тези лица на наказателна отговорност и следователно, както е постановено с решения на Градския и Висшия съд, са нарушили чл. 266 (б) във връзка с чл. 23 от Наказателния кодекс. [Ние] не смятаме, че обвиняемите могат да бъдат оправдани на основание принципа свобода на словото в случаите, в които е засегнат обществен интерес, а не интерес за защита срещу расова дискриминация. [Ние] следователно гласуваме в подкрепа на това решение [което се обжалва].”
Съдия Понтопидан в своето особено мнение отбелязва:
“Целта на програмата е била да информира по определена тема - отношението към чужденците - която е била в основата на засилен и понякога емоционален публичен дебат. Програмата трябва да се разглежда като такава, която ясно е отразила идеите на Зелените куртки, като по този начин обществеността е имала възможност да бъде информирана и да състави свое собствено мнение. В светлината на същността на тези идеи, всякакви коментари за обратното мнение по време или непосредствено преди или след програмата не биха били удачни. Въпреки че е засягала сравнително малка група хора с екстремистки идеи, програмата е притежавала добра степен на новинарска информационност. Фактът, че обвиняемите са поели инициативата да покажат тези идеи, не е от такова значение за оценката на тяхното поведение. При тези обстоятелства и независимо от факта, че тези изявления с право са обявени за съставомерни по чл. 266 (б), аз поставям под съмнение основанието тези обвиняеми да бъдат намерени за виновни в улесняване и подстрекателство към нарушение на тази разпоредба. И затова аз гласувам за тяхната оправдателна присъда.”
18. Когато Върховният съд постанови решение по дело, което третира принципна материя, прието е член на преобладаващото мнение да публикува изчерпателно и обяснително мнение за основанията на такова решение. В този дух, на 20 януари 1990 г. съдия Херман публикува такова мнение в Седмичното списание за право (Ugeskrift for Retsvisen, 1989, стр. 399). По отношение присъдата на жалбоподателя и г-н Йенсен мнозинството придава значение на факта, че те са причината расистките изявления да бъдат направени публично. Предаването, подготвено от жалбоподателя, не е репортаж на определена среща. Той самият се е свързал с тримата младежи и ги е подтикнал да направят изказвания, подобни на тези, направени в “Информация”, за които той е знаел и най-вероятно е очаквал те да повтарят. Той самият е редактирал записа на интервюто, което е продължило няколко часа, до няколко минути, които съдържат необработени изявления. Изявленията, които трудно биха били наказуеми по чл. 266 (б) от Наказателния кодекс, ако не бяха направени пред широк кръг хора (“videre kreds”), се явяват наказуеми в момента, в който са излъчени по телевизията по инициатива на жалбоподателя и с одобрението на г-н Йенсен. Следователно без съмнение те са улеснили и подбудили разгласяването на тези изявления. Оправдаването на жалбоподателя и г-н Йенсен може единствено да бъде основано на причини, които явно превъзхождат противоправността на техните действия. Във връзка с това интересът от защита на най-силно засегнатите от тези изявления трябва да бъде противопоставен на интереса от информиране на обществеността за тези изявления. И доколкото е препоръчително пресата да разполага с най-добри условия за информиране на обществото, свободата на пресата не може да бъде неограничена, защото свободата на изразяване е свързана с отговорности.
При разграничаване на различните интереси, които са замесени, мнозинството отчете факта, че изявленията, които са достигнали до широк кръг хора, се състоят от поредица от подхвърлени, клеветнически подмятания и обиди, изречени от членовете на неизвестна група, чиито мнения едва ли могат да бъдат от интерес за много хора. Тяхната значимост като новина или информационна стойност не е такава, за да оправдае тяхното разгласяване, и следователно не оправдава обвиняемите. Това не означава, че пресата не може да отразява екстремистки идеи, но такива репортажи трябва да бъдат показвани в по-балансиран и разбираем вид, а не какъвто е случаят с дадената програма. Директни репортажи от срещи, които са от обществен интерес, също са разрешени.
Малцинството от своя страна счита, че правото на информация надхвърля интересите, защитени от чл. 266 (б) от Наказателния кодекс.
И накрая съдия Херман отбелязва, че по време на процеса не е повдиган въпросът за съобразността с мерките, предвидени в чл. 10 на Конвенцията.
II. Приложимо национално (вътрешно) право
А. Наказателният кодекс
19. Към дадения момент член 266 (б) от Наказателния кодекс гласи:
“Всяко лице, което публично или с намерение да разгласи на широк кръг (“videre kreds”) хора, направи изявление или някакво друго изказване, заплашващо, обидно или унизително за група лица на расова, по цвят на кожата, национална или етническа основа или вярване, се наказва с глоба или задържане или лишаване от свобода не повече от две години.”
Член 23, алинея 1 гласи:
“Разпоредба, която въздига в престъпление дадено нарушение, се прилага по отношение на всяко лице, което е подпомогнало извършването на престъплението с подстрекаване, съвети или действие. Наказанието може да бъде намалено, ако това лице е имало само намерение да окаже помощ, незначителна по характер, или да затвърди вече възникнало намерение, или ако престъплението не е било довършено или ако очакваната подкрепа не е била получена.”
Б. Закон за отговорността на медиите от 1991 г.
20. Законът за отговорността на медиите от 1991 г. (Medieansvarsloven, 1991:348), който влезе в сила на 1 януари 1992 г. , т.е. след събитията по този случай, съдържа правила inter alia за наказателна отговорност във връзка с телевизионни предавания. Член 18 гласи: “Лице, което прави изявление по време на не-директно предаване (forskudt udsendelse) отговаря за това изявление според общите законови разпоредби, освен ако:
(1) самоличността на това лице не може да бъде определена от това предаване; или
(2) [това лице] не е дало съгласието си това негово изявление да бъде излъчено; или
(3) получило е уверение, че може да участва в програмата, без да бъде разкрита самоличността му и са били предприети необходимите мерки за това.
В случаите по ал. 1 .т. 1 до 3, редакторът отговаря за съдържанието на тези изявления, дори когато нарушението на закона е извършено без умисъл или непредпазливост от негова страна [...]”
Според чл. 22:
“Лице, което чете или представя текст или изявление, не е отговорно за съдържанието на този текст или изявление.”
III. Документи и източници на Обединените нации
21. Редица международни източници съдържат разпоредби относно забраната за расова дискриминация и борба срещу пропагандата на расистки възгледи и идеи, такива източници са например Хартата на Обединените нации от 1945 г. (т. 2 от преамбюла, чл. 1 ал. 3, чл. 13 ал. 1 (б), чл. 55 (в) и чл. 76 (в)), Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. (чл. 1, 2 и 7) и Международният пакт за граждански и политически права от 1966 г. (чл. 2 ал. 1, чл. 20 ал. 2 и чл. 26). Най-тясно релевантният източник е Международната конвенция за премахване всички форми на расова дискриминация (“Конвенцията на ООН”), която е ратифицирана от мнозинството договарящи се страни по Европейската конвенция, включително Дания (9 декември 1971 г.). Чл. 4 и 5 от тази Конвенция гласят:
Член 4
“Страните-членки осъждат всяка пропаганда и всяка организация, основана на идеи и теории за превъзходството на една раса или група лица от един цвят на кожата или етнически произход, или която цели да подкрепи или наложи расова омраза и дискриминация във всяка форма, и се обявяват да предприемат незабавни и ефективни мерки за премахване (унищожаване) на всяко подстрекателство към, или прояви на такава дискриминация и в духа на принципите, залегнали във Всеобщата декларация за правата на човека и правата, изрично посочени в чл. 5 на тази Конвенция, inter alia:
(а) обявява за нарушение, наказуемо от закона, всяко разпространение на идеи, основани на расово превъзходство или омраза, подстрекателство към расова дискриминация, както и прояви на насилие или подстрекателство към такива прояви, насочени срещу друга раса или група от лица с друг цвят на кожата или етнически произход, както и всяка форма на помагачество на расистки прояви, включително финансирането на такива; [...]”
Член 5
“В съответствие с основните задължения, залегнали в тази Конвенция, страните-членки ще се обявят за забрана и унищожаване на расовата дискриминация във всички нейни форми и ще гарантират правото на всеки, независимо от раса, цвят на кожата, национален или етнически произход, на равенство пред закона, и особено при упражняването на следните права: [...]
(г) [...]
viii. правото на свобода на мнение и изразяване;
[...]”
Силата на разпоредбата на чл. 4 в частта ù “в духа на” е дала основание за различни интерпретации и Комитетът за премахване на расовата дискриминация към ООН (“Комитетът на ООН” - създаден да следи за приложението на Конвенцията на ООН) е разделен в мненията си относно обвинението спрямо жалбоподателя. Това дело е било представено от правителството на Дания в доклад до Комитета на ООН. Докато някои от членовете го приветстват като “най-ясния пример досега, в която и да било държава, на превес на правото на защита срещу расова дискриминация пред правото на свобода на изразяване”, други членове считат, че “в такива случаи фактите трябва да се отчитат във връзка и с двете права” (Доклад на Комитета пред Общото събрание, официален доклад, Четиридесет и пета сесия, допълнение N 18 (А/45/18), стр. 21, пар. 56).
ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД КОМИСИЯТА
22. В своята жалба (N 15890/89) от 25 юли 1989 г. до Комисията, жалбоподателят твърди, че неговото осъждане нарушава правото му на изразяване по чл. 10 от Конвенцията.
23. На 8 септември 1992 г. Комисията обявява жалбата за допустима. В доклада си от 8 юли 1993 г. (чл. 31), Комисията изразява мнение, че има нарушение на чл. 10 (с дванадесет на четири гласа).
[...]
ОКОНЧАТЕЛНИ СТАНОВИЩА ПРЕД СЪДА
24. На заседанието на 20 април 1994 г. правителството приканва Съда да постанови, както е посочено в писмената защита, че няма нарушение на чл. 10 от Конвенцията.
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО
I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 10
25. Жалбоподателят твърди, че обвинението и присъдата му за улесняване и подстрекателство към разпространяване на расистки идеи нарушават неговото право на свобода на изразяване по смисъла на чл. 10 от Конвенцията, който гласи:
(текстът на чл. 10 от Конвенцията)
26. Правителството оспорва това твърдение, а Комисията го потвърждава.
27. Приета практика е фактите, които са основа за делото на жалбоподателя, да съставляват намеса в неговото право на свобода на изразяване. Още по-неоспоримо е прието, че тази намеса е “предписана от закона”, твърдението на жалбоподателя, основано на чл. 266 (б) и чл. 23 (1) от Наказателния кодекс. В този смисъл, Правителството отбелязва, че тази разпоредба е била приета, именно в съответствие с Конвенцията на ООН. Аргументът на правителството, както го разбира Съдът, е, че докато чл. 10 на Конвенцията е приложим, Съдът, прилагайки чл. 2, трябва да направи възможно съответните разпоредби на Наказателния кодекс да бъдат тълкувани и приложени в широк смисъл, в съответствие с духа на Конвенцията на ООН (вж. пар. 21 по-горе). С други думи, чл. 10 не трябва да се тълкува в смисъл да ограничава, намалява или отказва правото на защита срещу расова дискриминация според Конвенцията на ООН. Накрая, неоспорим е фактът, че намесата е преследвала легитимна цел, а именно “защитата на името и правата на други”.
Единствено оспоримата материя е дали тези мерки са били “необходими в едно демократично общество”.
28. Жалбоподателят и Комисията са на мнение, че въпреки задълженията на Дания като страна по Конвенцията на ООН (вж. пар. 21 по-горе), трябва да се намери правилният баланс между “защита на името и правата на други” и правото на жалбоподателя на безпристрастна информация. Според жалбоподателя този баланс попада под разпоредбата на чл. 4 на Конвенцията на ООН дотолкова доколкото това е “в духа на принципите на Всеобщата декларация за правата на човека и правата [...] в чл. 5 от Конвенцията на ООН”. Тази разпоредба е била включена в текста по време на създаване на документа поради загрижеността на някои от тези държави, че изискването в чл. 4 (а) “Страните-членки обявяват за нарушение, наказуемо от закона, всяко разпространение на идеи, основани на расово превъзходство или омраза” за прекалено строго и което би могло да създаде трудности по отношение на други човешки права, и по-специално правото на свобода на мнение и изразяване. По-нататък в изложението на жалбоподателя се обяснява защо Комитетът на министрите на Съвета на Европа, когато приканва страните-членки да ратифицират Конвенцията, предлага те да прибавят тълкувателно изявление към техния документ за ратификация, което, inter alia, да пояснява, че ще се съблюдава спазването на правата, заложени в Европейската конвенция (Резолюция (68) 30, приета от заместник-министрите на 31 октомври 1968 г.).
Жалбоподателят и Комисията посочват, че възприети в контекста на програмата като цяло, обидните забележки по-скоро са били осмиващи за техните автори, отколкото са насявали техните расистки виждания. Цялостното впечатление от програмата е било, че тя е целяла да привлече вниманието на обществеността към един много сериозен социален проблем, а именно расизма и ксенофобията. Жалбоподателят умишлено е включил в програмата обидните изявления, не с цел да разпространява расистки идеи, а с намерение да ги противопостави, като ги извади на показ. Жалбоподателят посочва, че той се е опитал да покаже, анализира и обясни на зрителите един нов феномен в Дания по това време, този на насилнически расизъм, проявяван от объркани и социално неориентирани млади хора. Подкрепен в това му мнение от Комисията, той счита, че програмата не е могла да има накърняващ ефект върху “името и правата на други”. Следователно интересът от защита правото на жалбоподателя на свобода на изразяване има превес над интереса от защита на “името и правата на други”.
В допълнение жалбоподателят твърди, ако по това време е бил в сила Законът за отговорността на медиите от 1991 г., той не би бил виновен за това нарушение, тъй като според този закон по принцип отговорен е само авторът на наказуемото изявление. Това обезсилва аргумента на правителството, че неговото осъждане е в съответствие с Конвенцията на ООН и е “необходимо” по смисъла на чл. 10.
29. Правителството твърди, че жалбоподателят е редактирал програмата за Зелените куртки и я е представил по-скоро в сензационен, отколкото в информативен стил, и че нейната новинарска или информационна стойност е била минимална (незначителна). Телевизията е силна медия и по-голямата част от датското население обикновено следи новинарската програма, в която е било излъчено интервюто. Въпреки това, съзнавайки че това би ги привлякло под наказателна отговорност, жалбоподателят е насърчил Зелените куртки да направят расистки изявления и не е представил противоположно гледище в своята програма. Прекалено самонадеяно е да се предположи, че зрителите няма да приемат такива заявления на сериозно. Не може да послужи като оправдание фактът, че са постъпили само няколко оплаквания от програмата, тъй като поради недостатъчна информираност и недостатъчно познаване на датския език и дори страх от насилствена репресия от страна на расисти, адресатите на обидните реплики биха се въздържали от оплаквания. Следователно жалбоподателят не е изпълнил своите “задължения и отговорности”, наложени в качеството му на телевизионен журналист. Наложената му глоба е сравнително ниско в системата от санкции, предвидени за нарушенията по чл. 266 (б), и следователно не е такава, която би възпряла един журналист от участие в една публична дискусия върху расизма и ксенофобията (?); тя само е имала ефекта на напомняне, че расистките изявления трябва да се приемат на сериозно и не бива да бъдат толерирани.
Още повече правителството оспорва, че този въпрос би получил различно разрешение, ако Законът за отговорността на медиите от 1991 г. е бил в сила по време на тези събития. Правилото, че само авторът на наказуемо изявление е отговорен за него, има своите изключения (вж. пар. 20 по-горе); и как би било решено делото на жалбоподателя според този закон е въпрос на спекулации.
Правителството отбелязва, че всичките три инстанции датски съдилища, които по принцип по-добре са в състояние да преценят ефекта от програмата отколкото Европейския съд, са направили внимателна оценка на всички въвлечени в случая интереси. Оценката, направена от тези съдилища, е подобна на тази, предвидена в чл. 10; техните решения отразяват мястото, което трябва да бъде отдадено на националните институции и отговарят на наболелите социални нужди.
30. Още в самото начало Съдът иска да отбележи, че отдава особено значение на борбата срещу расовата дискриминация във всички нейни форми и проявления. Може би е вярно, както твърди жалбоподателят, че в резултат на събитията от последно време опасността от расова дискриминация е много по-значителна днес отколкото преди десет години, по времето на тези събития. В същото време този въпрос вече е от особена значимост, израз на което е например фактът, че Конвенцията на ООН датира от 1965 г. Следователно задачите и целите на Конвенцията на ООН имат особена сила при определяне дали осъждането на жалбоподателя, което - както твърди правителството - се основава на разпоредба, приета, за да приведе Дания в съответствие с Конвенцията на ООН, е било “необходимо” по смисъла на чл. 10 ал. 2.
На второ място, задълженията на Дания по чл. 10 трябва да бъдат тълкувани, доколкото е възможно, в съпоставка със задълженията ù по Конвенцията на ООН. В този смисъл Съдът няма за задача да тълкува разпоредбата “в духа на” на чл. 4 от Конвенцията на ООН, която може да бъде интерпретирана по различни начини. Въпреки това Съдът е на мнение, че неговото тълкуване на чл. 10 от Европейската конвенция по настоящето дело е съвместимо със задълженията на Дания по Конвенцията на ООН.
31. Съществена характеристика на настоящето дело е, че не жалбоподателят е направил въпросните изявления, а е помогнал за тяхното разпространение в качеството си на телевизионен журналист, отговорен за новинарската програма на Радио Данмаркс (вж. пар. 9 до 11 по-горе). Преценявайки дали неговото осъждане е било “необходимо”, Съдът ще вземе под внимание принципите, развити в неговата съдебна практика по отношение мястото на пресата (както е развито например в “Обзървър” и “Гардиан” срещу Обединеното кралство, решение от 26 ноември 1991 г., Серия А N216, стр. 29-30, пар. 59)
Съдът изтъква отново, че свободата на изразяване съставлява една от най-значимите основи на демократичното общество и свободите, които се предоставят на пресата, са от особено значение (ibid.). И докато пресата не бива да прекрачва така поставените ù рамки, inter alia, заради интереса от “защита името и правата на други”, все пак остава нейното задължение да представя информация и идеи от обществен интерес. Това е не само задължение на пресата да представя такава информация и идеи; обществеността има право да ги получи. В противен случай пресата не би била в състояние да играе тази съществена роля на “обществен наблюдател” (ibid.). Въпреки че тези принципи са формулирани предимно по отношение на печатната преса, безспорно те са приложими и по отношение на аудиовизуалните медии.
Когато отчитаме “отговорностите и задълженията” на журналиста, възможното въздействие на съответния посредник е съществен фактор и се счита, че често аудиовизуалните медии имат (оказват) далеч по-силен и непосредствен ефект отколкото печатните медии (вж. Пърсел и други срещу Ирландия, решение на Комисията, допускащо жалбата от 16 април 1991 г., жалба N15404/89, Решения и доклади (РД) 70, стр. 262). Аудиовизуалните медии разполагат със средства, които чрез образи изразяват това, което искат да кажат, нещо, с което печатните медии не могат да въздействат.
В същото време, методите на обективно и безпристрастно отразяване се различават значително в зависимост от много други фактори, но най-вече конкретния вид медия. Не е работа на Съда, нито пък на националните съдилища, да предписват на медиите своите мнения относно техниката на отразяване от страна на журналистите. В този смисъл Съдът припомня, че чл. 10 защитава не само съдържанието на изразените идеи и информация, но също така и формата, в която те са представени (вж. Обершлик срещу Австрия, решение от 23 май 1991 г., серия А N 204, стр. 25, пар. 57).
Съдът ще разглежда твърдяната намеса в светлината на фактите по делото като цяло и ще реши дали причините, посочени от националните власти в подкрепа на техните решения, са релевантни и достатъчни, и дали използуваните средства са отговаряли на законно преследваната цел (вж. по-горе посоченото дело “Обзървър” и “Гардиан”, решение, стр. 29-30, пар. 59). Съдът трябва да се увери, че националните инстанции са приложили стандарти, които са в съответствие с принципите, залегнали в чл. 10, и нещо повече, че те са се основали на правилна оценка на правнорелевантните факти (вж., напр., Швабе срещу Австрия, решение от 28 август 1992 г., Серия А, N242-Б, стр. 32-33, пар.29). Преценката на Съда ще вземе под внимание начина, по който е подготвена програмата за Зелените куртки, нейното съдържание, контекста в който е била представена и целта на програмата. Като отчита задължението на Страните-членки по Конвенцията на ООН и по други международни инструменти за предприемане ефективни мерки за премахване всички форми на расова дискриминация и за предотвратяване и борба срещу расистки доктрини и прояви (вж. пар. 21 по-горе), съществен фактор при преценката на Съда ще бъде дали въпросната програма, взета като цяло, погледната обективно е имала за цел да пропагандира расистки възгледи и идеи.
32. Националните съдилища отдават голямо значение на факта, че жалбоподателят по собствена инициатива е подготвил програмата за Зелените куртки и не само, че е знаел предварително, че е много вероятно да бъдат направени расистки изявления по време на интервюто, но и ги е предразположил да направят такива. Той е редактирал програмата така, че да включи тези обидни изказвания. Без неговата намеса, тези изявления не биха достигнали до голям кръг хора и следователно не биха били наказуеми. (вж. пар. 14 и 18 по-горе). Съдът намира, че това са достатъчни основания за ал. 2 на чл. 10.
33. От друга страна, колкото се отнася до съдържанието на програмата за Зелените куртки, трябва да се отбележи, че въведението, направено от телевизионния журналист е започнало с позоваване на актуалната по това време публична дискусия и коментари в пресата по отношение расизма в Дания и по този начин, приканвайки зрителя да възприеме програмата в този контекст. Нещо повече, той заявява, че целта на програмата е да представи един аспект на проблема, като покаже хора с расистки възгледи, техния манталитет и социална среда (произход). Няма основание за съмнение, че показаните интервюта са изпълнили тази цел. Разгледана като цяло, обективно програмата не изглежда да е имала за цел пропагандирането на расистки възгледи и идеи. Напротив, тя просто е целяла - по пътя на интервюто - да покаже, анализира и обясни тази конкретна група млади хора, ограничени и силно недоволни от своето социално положение, с криминални прояви и насилническо поведение, и по този начин, представяйки специфични аспекти на една тема, която вече е от огромно значение за обществеността.
Върховният съд постановява, че новинарската или информационна стойност на програмата не е такава, че да оневини разпространението на обидни изказвания (вж. пар. 18 по-горе). В същото време, в светлината на принципите, посочени в пар. 31 по-горе, Съдът не намира за основателно да поставя под въпрос преценката на членовете на колектива на Съндей Нюз Магазин по отношение на новинарската или информационна стойност на въпросната програма, която е послужила за основа на тяхното решение да изготвят и излъчат програмата.
34. Още повече трябва да се вземе под внимание, че програмата е била излъчена като част от серия датски новинарски програми и е била предназначена за една добре информирана част от зрителската аудитория. (вж. пар. 9 по-горе).
Съдът не може да се убеди от аргумента, посочен от националните съдилища (вж. пар. 14 и 18 по-горе), че програмата за Зелените куртки е била представена, без да се направи опит да бъдат представени възгледи противоположни на така изразените екстремистки идеи. Както въведението на телевизионния журналист, така и поведението на жалбоподателя по време на интервюто, ясно го разграничават от интервюираните, например представяйки ги като членове на “група екстремистки младежи”, които подкрепят движението куклуксклан, и посочвайки криминалната проявеност на някои от тях. Жалбоподателят също така възразява на някои от расистките изявления, като например посочва, че има хора с черен цвят на кожата, които заемат отговорни постове. На последно място, не бива да се забравя, че в неговата цялост, предаването ясно разкрива смисъла, че расистките изявления са част от цялостното антисоциално поведение/отношение на Зелените куртки. Признаваме, че програмата не заявява явно безнравствеността, опасността и противозаконността от пропагандирането на расова омраза и доктрини за превъзходството на една раса. В същото време, отчитайки горепосочените балансиращи фактори и естествените ограничения от съответно представяне на такива възгледи в една кратка програма в рамките на по-голяма емисия, както и собствената преценка на журналиста за формата, която да бъде използвана, Съдът не счита за релевантна липсата на такива напомнящи забележки.
35. Представянето на новини, основано на интервюта, редактирани или не, е едно от най-силните средства, чрез които пресата може да играе своята най-значителна роля на “обществен наблюдател” (вж. напр., гореспоменатото дело “Обзървар” и “Гардиан”, решение, стр. 29-30, пар. 59). Осъждането на един журналист за улесняване в разпространението на изявления, направени от друго лице по време на интервю, сериозно би възпрепятствало възможния принос на пресата в разискването на въпроси от обществен интерес и не бива да се окуражава, освен ако не съществуват особено силни причини за това. Ето защо Съдът не приема аргумента на правителството, че малкият размер на глобата в случая е релевантен; същественото е, че журналистът е бил осъден.
Не може да има съмнение, че изявленията, за които Зелените куртки са осъдени (вж. пар. 14 горе), са повече от обидни за членовете на определени групи лица и не се ползват със защитата на чл. 10 (вж. напр. решенията на Комисията за допустимост в Глимервеен и Хагенбеек срещу Холандия, молба N 8348/78 и 8406/78, РД 18, стр. 187; и Кунен срещу Германия, молба N12194/86, РД 56, стр. 205). В същото време, отчитайки начина, по който жалбоподателят е изготвил програмата за Зелените куртки (вж. пар. 32 по-горе), не е доказано, че като цяло програмата е в състояние да даде основание за присъда и съответно наказание по Наказателния кодекс.
36. Още по-малко оспорим е фактът, че жалбоподателят не е преследвал расистка цел с представянето на програмата. Въпреки че той разчита на това пред националните инстанции, съответните решения не показват да са взели под внимание този фактор (вж. пар. 14, 17 и 18 по-горе).
37. Като отчита горепосоченото, мотивите, посочени в подкрепа на присъдата на жалбоподателя, не са основателни, за да докажат убедително, че такава намеса в неговото право на изразяване е била “необходима в едно демократично общество”; в частност, използваните средства не съответстват на целта за защита “името и правата на други”. Следователно тази намеса дава основание за нарушение на чл. 10 от Конвенцията.
II. ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЧЛ. 50
38. Г-н Йерсилд търси справедливо удовлетворение по чл. 50 от Конвенцията, който гласи:
.................чл. 50 от Конвенцията
39. Правителството приема част от неговата жалба. Комисията няма коментар.
А. Имуществени вреди
40. Жалбоподателят иска да му бъдат присъдени 1000 крони във връзка с наложената му глоба, които да му бъдат възстановени и платени на Радио Данмаркс, които са заплатили глобата от негово име.
41. Правителството не възразява, и Съдът постановява сумата да му бъде присъдена.
Б. Неимуществени вреди
42. Жалбоподателят иска да му бъдат присъдени 20 000 крони компенсация за неимуществени вреди. Той твърди, че е накърнена професионалната му репутация и му е причинено страдание в резултат на неговата присъда.
43. Съдът отчита, че жалбоподателят все още работи в Съндей Нюз Магазин към Радио Данмаркс и че работодателят му го е подкрепял в процеса срещу него, inter alia, като е заплатил глобата (вж. пар. 9 и 40 горе) и разноските по делото (вж. пар. 44 долу). Той поддържа тезата на правителството и приема, че постановяването на нарушение на чл. 10 само по себе си е достатъчно справедливо удовлетворение за това.
В. Разноски и хонорари
44. Жалбоподателят иска да му бъдат присъдени за разноски и хонорари:
(а) 45 000 крони за услугите на адвокат в националните производства, г-н Д. Стокхолм;
(б) за хонорари за производството в Страсбург, 13 126,80 крони за г-жа Йоханесен, 6900 лири стерлинги за г-н Бойл и 50 000 крони (без начислен 25% ДДС) за г-н Триер;
(в) 20 169,20 крони за разноски по писмен и устен превод и експертно мнение;
(г) 25 080 крони, 965,40 лири и 4075 френски франка за пътни и съответни разноски, възникнали във връзка с производството пред Комисията и Съда, както и други разноски. Част от тези разноски и хонорари са заплатени от Радио Данмаркс.
45. Правителството не се противопоставя на тези искания. Съдът счита, че на жалбоподателя трябва да бъдат присъдени тези суми в пълен размер. Те трябва да бъдат преизчислени, като се прибавят съответните данъци по тях (напр. ДДС).
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ:
1. Постановява с дванадесет на седем гласа, че има нарушение на чл. 10 от Конвенцията;
2. Постановява със седемнадесет на два гласа, че Дания трябва да плати на жалбоподателя, в рамките на три месеца, 1000 (хиляда) датски крони компенсация за имуществени вреди; и - за разноски и хонорари съответните суми, изчислени съответно с пар. 45 от решението;
3. Отхвърля единодушно останалата част от искането за справедливо удовлетворение.
Изготвено на английски и френски език, и оповестено на открито заседание в Сградата на човешките права, Страсбург, на 23 септември 1994 г.
Подписано: Ролф РЮСДАЛ
Президент
Подписано: Хърбърт ПЕТЦОЛД
секретар
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИИТЕ РЮСДАЛ, БЕРНХАРД, ШПИЙЛМАН И ЛОИЗУ
1. За пръв път Съдът разглежда дело за изразени расистки възгледи, които обявяват голяма група хора за “нечовешки същества”. В предишни решения Съдът - по наше мнение правилно - е подчертавал огромната значимост по принцип на свободата на пресата и медиите в едно демократично общество, но никога не е разглеждал фактическа обстановка, в която “името и правата на други” (чл. 10 ал. 2) са били накърнени до такава степен.
2. Ние сме съгласни с мнозинството (пар. 35 от решението), че Зелените куртки също “не се ползват със защитата по чл. 10”. Същото се отнася за журналисти, които правят подобни изказвания със съответен подкрепящ коментар или одобрение. Това със сигурност не може да се каже за жалбоподателя. Следователно значително трудно може да се прокара границата между свободата на пресата и защита правата на други. Мнозинството придава много по-голяма сила на свободата на журналиста отколкото на защитата на тези, които са жертва на расистка омраза.
3. Нито писменият вариант на интервюто (пар. 11 от решението), нито видеоматериалът, който видяхме, не дават основание изявленията на Зелените куртки да се възприемат като нетърпими в едно общество, което зачита човешките права. Жалбоподателят е съкратил интервюто до няколко минути, така че последователно да покаже или дори с намерение за това, най-крайните изявления. При тези условия е било абсолютно необходимо ясно да се направи коментар на неодобрение. Мнозинството от членовете на Съда вижда такова неодобрение в контекста на интервюто, но това е тяхна интерпретация на скрития смисъл на тези изявления.
А какви са чувствата на тези, чието човешко достойнство е било накърнено, или дори отречено от Зелените куртки? Дали са останали с впечатлението, че в неговата цялост телевизионното предаване е действало в тяхна защита? Добрите намерения на един журналист не са достатъчни в такава ситуация, особено когато той самият е провокирал расистките изявления.
4. Международната конвенция за премахване всички форми на расова дискриминация може би не предвижда наказание за журналисти, отговорни за телевизионни компоненти от такъв характер. От друга страна, тя поддържа мнението, че медиите също трябва да се чувстват отговорни да вземат явно становище по отношение расовата дискриминация и омраза.
5. Заплахата от расова дискриминация и преследване е безспорно сериозна в нашето общество и Съдът правилно подчертава огромната значимост на борбата с расовата дискриминация във всички нейни форми и прояви (пар. 30 от решението). Датските съдилища са отчели необходимостта от балансиране между защитата на лицата, чието човешко достойнство е накърнено, и правото на свобода на изразяване. Те внимателно са обсъдили отговорността на жалбоподателя и мотивите за техните заключения са релевантни. Защитата на расовите малцинства не може да бъде по-малко значима от правото на безпристрастна информация, и според конкретните обстоятелства по делото ние считаме, че Съдът няма правомощие да наложи на Датския върховен съд своето тълкувание за противоположни интереси. Ние считаме, че датските съдилища са действали в кръга на своята компетентност, която трябва да бъде оставена на страните-членки в съответни области, чувствителни за съответната държава. Ето защо решенията на датските съдилища не дават основание за нарушение на чл. 10 от Конвенцията.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИИТЕ ГЬОЛЧУКЛУ, РУССО И ВАЛТИКОС
(Превод)
Ние не споделяме мнението на мнозинството на Съда по делото Йерсилд.
Всъщност налице са два основни принципа, които трябва да бъдат разгледани по този случай, първият - това е свободата на изразяване, залегнал в чл. 10 на Конвенцията, и другият - забраната за защита на расовата омраза, което несъмнено е едно от ограниченията, наложени от ал. 2 на чл. 10 от Конвенцията, и още повече е основата на основните документи по човешки права, приети от Общото събрание на Обединените нации, и по-специално Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация от 1965 г. Тази Конвенция не може да не бъде взета под внимание, когато се прилага Европейската конвенция. Още повече Дания е задължена по нея. Тя направлява Европейския съд по човешките права в неговите решения и по-специално по отношение значението на термините по Европейската конвенция и изключенията, които Конвенцията предвижда в общите условия.
По случая Йерсилд направените изявления и тяхното излъчване по датската телевизия, без съответен по-сериозен коментар от страна на коментатора, наистина съставляват подбуждане към презрително отношение не само към чужденците по принцип, и по-специално към чернокожите, които са представени като по-низша, получовешка раса (“негрите [...] не са човешки същества [...] Просто вземи една снимка на горила [...] и после погледни един негър, същото телосложение [...] Негърът не е човек, той е животно, и това се отнася за всички други бачкатори-чужденци, турци, югославяни и както там се наричат.”). И отчитайки особеното значение, което някои съдии отдават на свободата на изразяване, още повече когато техните държави са били лишени от такова в последно време, ние не считаме, че тази свобода трябва да се разпростира до насърчаване на расова омраза, презрително отношение към други раси, към които ние не принадлежим, и защита на насилието, насочено към представители на тези раси. То се използва в защита на програмата на основата, че тя ще предизвика съответната негативна реакция на зрителите. Това е силен израз на оптимизъм, който най-малкото, не е подкрепен от практиката. Днес голям брой млади хора, а и населението като цяло, са притиснати от трудностите на живота, безработица и бедност и търсят изкупителна жертва във всяка страна на живота, която им се предоставя; и - и това е от значение - журналистът, който е бил отговорен за въпросната програма, не е направил никакъв опит да представи различни мнения относно представените възгледи, което е било необходимо, за да бъдат показани на зрителите и противоположните възгледи.
Ето защо ние считаме, че наложените наказания - които при това са били сравнително леки - датските съдебни инстанции по никакъв начин не са нарушили чл. 10 на Конвенцията.
ДОПЪЛНИТЕЛНО СТАНОВИЩЕ НА СЪДИИТЕ ГЬОЛЧУКЛУ И ВАЛТИКОС
(Превод)
Ние гласуваме против точка 2 от диспозитивната част на решението, защото твърдо вярваме, че жалбоподателят носи вина, като не е реагирал срещу проповядването на расизма, и считаме за напълно неоправдано да му бъде присъдена каквато и да било компенсация.
Full & Egal Universal Law Academy