CASE OF KALPACHKA v. BULGARIA - [Bulgarian Translation] by the Bulgarian Ministry of Justice

© Министерство на правосъдието на Република България, . Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.

© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, . Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.

СЪВЕТ НА ЕВРОПА

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

ДЕЛОТО КАЛПАЧКА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

(Жалба № 49163/99)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

2 ноември 2006 г.

ОКОНЧАТЕЛНО

02/02/2007

Това решение става окончателно при наличие на обстоятелствата, упоменати в член 44, ал. 2 на Конвенцията. Същото може да претърпи редакционни промени.

По делото Калпачка срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващо в състав:

Г-н П. ЛОРЕНЦЕН [P. Lorenzen], председател,

Г-жа С. БОТУШАРОВА [S. Botoucharova],

Г-н В. БУТКЕВИЧ [V. Butkevyc],

Г-жа М. ЦАЦА-НИКОЛОВСКА [M. Tsatsa-Nikolovska],

Г-н Р. МАРУСТЕ [R. Maruste],

Г-н ДЖ. БОРЕГО БОРЕГО [J. Borrego Borrego],

Г-жа Р. ЙЕГЕР [. Jaeger], съдии,

и г-жа С. ВЕСТЕРДИК [C. Westerdiek}, секретар на отделението

След като обсъди въпросите в закрито заседание, проведено на 9 октомври 2006 г,

постановява следното решение, което беше прието на същата дата:

ПО ПРОЦЕДУРАТА

1. Делото е образувано по жалба (№ 49163/99) срещу Република България, подадена на 26 май 1999 г. до Съда съгласно член 34 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи ("Конвенцията") от българската гражданка г-жа Любима Костадинова Калпачка ("жалбоподателката"), родена през 1965 г. и живееща в Благоевград.

2. Жалбоподателката е представлявана от г-н В. Василев, адвокат, практикуващ в София. Българското правителство ("правителството”) е представлявано от неговия агент г-жа M. Коцева от Министерство на правосъдието.

3. Жалбоподателката по-конкретно твърди, че двете наказателни производства срещу нея не са приключили в разумен срок.

4. Жалбата е била разпределена на Първо отделение на Съда (Член 52 § 1 от Правилника на Съда). Съставът, натоварен с разглеждането на делото (чл. 27, т. 1 от Конвенцията) е сформиран от членове на това Отделение, съгласно изискванията на член 26 § 1.

5. На 1 ноември 2001 г. Съдът е променил състава на отделенията си (Член 25 § 1). Делото е било разпределено на новосформираното Първо отделение (Член 52 § 1).

6. С определение от 19 май 2005 г. Съдът (Първо отделение) е обявил жалбата за частично допустима.

7. Правителството и жалбоподателката са предоставили допълнителна информация по искане на Съда (член 59 § 1).

8. На 1 април 2006 г. делото е разпределено на новосформираното Пето отделение (Член 25 § 5 и 52 § 1 от Правилника на Съда).

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО СЛУЧАЯ

9. През разглеждания период жалбоподателката е работела като журналист в регионалния вестник Струма, издаван в Благоевград. Жалбоподателката отразявала работата на правоприлагащите органи и извършвала журналистически разследвания в сферата на борбата с престъпността. На 16 декември 1996 г. договорът й с вестника изтекъл и бил прекратен.

A. Първото наказателно производство срещу жалбоподателката

10. На 19 септември 1994 г. във в. Струма била поместена статия, озаглавена "Главен възпитател в лагер малтретира двадесет и седем деца". В тази статия, чийто автор е жалбоподателката, ръководителят на ученически летен лагер г-н П. Й. бил обвинен в побой и малтретиране на поверените му деца.

11. На 22 август 1994 г. г-н П. Й. подава жалба до Районната прокуратура в Разлог. Прокуратурата извършва предварителна проверка, в рамките на която жалбоподателката е разпитана на 12 септември 1994 г.

12. На 14 септември 1994 г. Благоевградската районна прокуратура започва разследване срещу жалбоподателката.

13. На 13 октомври 1994 г. жалбоподателката е обвинена в оклеветяване на г-н П. Й. чрез вестникарска статия, съдържаща унижаващи обстоятелства и му е приписала престъпление, като тези действия са свързани с изпълнение на служебните задължения на П. Й.. На жалбоподателката е разпоредено да не напуска града без разрешение. Тя била разпитана.

14. На 7 и 9 декември 1994 г. и 5 януари 1995 г. следователят, натоварен със случая, разпитва жалбоподателката, г-н П. Й. и седем свидетели.

15. На 6 януари 1995 г. той приключва работата по случая и изпраща преписката на прокурора с мнение за предаване на жалбоподателката на съд.

16. На 16 януари 1995 г. Благоевградската районна прокуратура връща делото на следователя с указания към делото да се приложи документ, че г-н П. Й. е длъжностно лице, както и заверен списък на учениците, които са били в лагера по време на инцидента.

17. Указанията на прокурора били изпълнени и на 9 февруари 1995 г. на жалбоподателката отново е предявено обвинението. След това делото е изпратено на прокуратурата.

18. На 6 март 1995 г. Благоевградската районна прокуратура внася обвинителен акт срещу жалбоподателката.

19. Благоевградският районен съд насрочва делото за 28 септември 1995 г, като призовава седем свидетели. Съдебният състав се състоял от един съдия и двама съдебни заседатели.

20. Насроченото за 28 септември 1995 г. съдебно заседание не се провежда, тъй като не се явяват четирима от седемте призовани свидетели, а жалбоподателката поисква да й бъде дадена възможност да наеме адвокат. Съдът отлага делото, налага глоби на неявилите се свидетели и разпорежда те да бъдат доведени принудително на следващото заседание.

21. На 8 ноември 1995 г. е проведено съдебно заседание. Отсъства само един от призованите свидетели. Г-н П. Й. бил конституиран като граждански ищец и частен обвинител. Той поисква разпит на нов свидетел. Съдът допуска разпита. Разпитани са жалбоподателката и всички присъстващи свидетели, включително и поисканият от г-н П. Й. Поради отсъствието на един свидетел, съдът отлага делото и разпорежда той да бъде доведен принудително на следващото заседание.

22. На 29 ноември 1995 г. адвокатът на жалбоподателката поискал насроченото за следващия ден заседание да бъде отложено, тъй като по същото време трябвало да представлява свой клиент пред Благоевградската окръжна следствена служба. На 30 ноември 1995 г. Благоевградският районен съд решава да отложи заседанието поради отсъствието на адвоката на жалбоподателката и на неразпитания свидетел.

23. Насроченото за 9 февруари 1996 г. заседание не се провежда, тъй като жалбоподателката била болна и не можела да присъства, а неразпитаният свидетел отново не се явява. По искане на прокуратурата, съдът решава да измени мярката за неотклонение на жалбоподателката от подписка в парична гаранция. Жалбоподателката подава жалба срещу определението на съда и на 22 февруари 1996 г. Благоевградският окръжен съд го отменя.

24. Насроченото за 29 март 1996 г. заседание не се състояло, тъй като жалбоподателката е в болница и не можела да се яви и защото неразпитаният свидетел отново не се явява. Прокуратурата отново поискала изменение на наложената мярка за неотклонение на жалбоподателката, но съдът отхвърля искането.

25. На 17 май 1996 г. е проведено съдебно заседание. Последният свидетел се явява и е разпитан. Съдът изслушва пренията на страните.

26. С присъда, постановена на същия ден, Благоевградският районен съд намира жалбоподателката за виновна в това, че е оклеветила г-н П. Й., и й налага условно наказание от пет месеца лишаване от свобода и обществено порицание. Жалбоподателката е осъдена да плати и обезщетение за причинените на г-н П. Й. неимуществени вреди в размер на 45 000 “стари” лева.

27. На 31 май 1996 г. жалбоподателката обжалва присъдата пред Благоевградския окръжен съд.

28. Проведено е едно съдебно заседание - на 3 декември 1996 г. Страните не представят нови доказателства. Съдът изслушва пренията на страните.

29. С решение от 24 юни 1997 г. Благоевградският окръжен съд потвърждава виновността на жалбоподателката, но изменя наложеното наказание глоба в размер на 5,000 лева.

30. На 14 август 1997 г. жалбоподателката подава молба за преглед по реда на надзора до Върховния касационен съд.

31. Съдът провежда заседание на 26 януари 1998 г.

32. С решение от 2 февруари 1998 г. Върховният касационен съд отменя решенията на съдилищата от по-долните инстанции и връща делото за ново разглеждане. Съдът констатира, че в протоколите от всички съдебни заседания, с изключение на последното, е вписано името на един съдебен заседател, а в протокола от последното съдебно заседание и в присъдата е вписано друго име. Поради това било доста вероятно съдебният състав, произнесъл присъдата, да е бил различен от състава, разгледал делото. Това представлява съществено нарушение на чл. 257, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, който изисква съдебният състав да остане непроменен през целия съдебен процес. Това налага отмяна на решението на Благоевградския районен съд и на решението на Благоевградския окръжен съд, който е пропуснал да установи това нарушение, и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

33. След връщането на делото Благоевградският районен съд насрочва делото за 23 юни 1998 г. Жалбоподателката не е редовно призована и не се явява. Прокуратурата поисква делото да бъде възложено за разглеждане на Районен съд - Разлог, тъй като по-голямата част от свидетелите живеят в Разлог. Съдът се съгласява с този аргумент и в изпълнение на съответните процесуални правила изпраща делото на Върховния касационен съд за възлагане на Районен съд - Разлог.

34. С определение от 2 октомври 1998 г. Върховният касационен съд отхвърля искането на Благоевградския районен съд и връща делото за продължаване на производството. Съдът приема, че след като Благоевградският районен съд вече е започнал разглеждането на делото, процесуалната икономия не налагала промяна на подсъдността.

35. След връщането на делото Благоевградският районен съд провежда заседание на 24 март 1999 г. Прокуратурата поисква да й бъде дадена възможност да "уточни" обвиненията. Адвокатът на жалбоподателката възразява, че правилата на наказателния процес не предвиждат “уточнение” на обвиненията; всъщност “уточнението” означава изменение на обвинението. Според него, такова изменение по време на съдебната фаза би нарушило правото на защита на жалбоподателката. Благоевградският районен съд приема, че действително обвинението е изменено, което нарушава правото на защита на жалбоподателката. Ето защо, съдът връща делото на прокуратурата с указание да предяви официално на жалбоподателката измененото обвинение и след това да внесе нов обвинителен акт срещу нея.

36. На 10 май 1999 г. Благоевградската районна прокуратура изпраща делото на Благоевградската окръжна следствена служба, за да изпълни указанията на съда.

37. Изглежда след това не са били извършвани процесуални действия.

38. През март 2000 г. Наказателният кодекс е изменен, като се въвеждат по-леки наказания за престъплението клевета и то е обявено за престъпление от частен характер във всички случаи. Така, давностният срок за престъплението, в което е обвинена жалбоподателката е съкратен (от седем и половина години на три години) и в случая е изтекъл през 1997 г. Предвид тези обстоятелства, на 12 април 2000 г. жалбоподателката поисква от прокуратурата да прекрати производството.

39. С постановление от 21 юни 2000 г. Благоевградската районна прокуратура прекратява производството. Тя констатира, че след измененията на Наказателния кодекс от март 2000 г. престъплението, в което е обвинена жалбоподателката, вече се преследва като престъпление от частен характер. Прокуратурата установила също така и че жертвата г-н П. Й. не е изразил желание производството да продължи в срок до три месеца след влизането в сила на измененията.

40. Постановлението било изпратено служебно на Благоевградския районен съд, който го потвърдил със същите мотиви на 29 юни 2000 г. на закрито заседание. Това не е съобщено на жалбоподателката. Според твърденията й, тя не е уведомена за прекратяването, въпреки множеството запитвания, отправени от нея към Благоевградската районна прокуратура, и научава за това чак през април 2004 г., когато получава становището на правителството по допустимостта и по съществото на настоящото дело.

Б. Второто наказателно производство срещу жалбоподателката

41. На 2 ноември 1994 г. в. Струма публикува статия, написана от жалбоподателката, в която тя твърди, че фирмата "Санел" ЕООД, общинска фирма в град Сандански, е била източена и докарана до несъстоятелност от управителите й г-н И. С. и г-н Р. Т. посредством съмнителни сделки, от които те лично са били облагодетелствани.

42. На 10 ноември 1994 г. г-н Р. T. подава жалба до Благоевградската районна прокуратура, в която твърди, че статията го е оклеветила. На 17 ноември 1994 г. г-н И. С. също подава искане за повдигане на обвинение срещу жалбоподателката.

43. На 3 май 1995 г. Благоевградската районна прокуратура започва разследване срещу жалбоподателката.

44. На 25 май 1995 г. жалбоподателката е обвинена, че е оклеветила г-н И. С. и г-н Р. T. чрез вестникарска публикация, като е разгласила опозоряващи обстоятелства, като посочените действия са свързани с изпълнението на служебните им задължения. Жалбоподателката е разпитана и й е разпоредено да не напуска града без разрешение.

45. На 31 май и 1 юни 1995 г. натовареният със случая следовател разпитва предполагаемите жертви г-н И. С. и г-н Р. T., и двама други свидетели. Събрани са и редица писмени доказателства.

46. На 11 юли 1995 г. следователят приключва работата си по случая и изпраща преписката на прокуратурата с мнение за предаване на жалбоподателката на съд.

47. На 15 ноември 1995 г. Благоевградската районна прокуратура внася обвинителен акт срещу жалбоподателката.

48. Първото заседание пред Благоевградския районен съд, насрочено за 13 ноември 1996 г., не се състояло поради неявяване на жалбоподателката. Отсъствал и един свидетел. Съдът изменя мярката за неотклонение на жалбоподателката в парична гаранция. На 26 ноември 1996 г. жалбоподателката обжалва това определение и на 22 февруари 1996 г. Благоевградския окръжен съд го отменя, като приема, че жалбоподателката не е била призована своевременно, което извинявало отсъствието й от съдебното заседание.

49. Съдебните заседания от 14 април и 4 юни 1997 г. са отложени, тъй като жалбоподателката била нередовно призована и не се явила. Съдът изпраща писмо до регионалното полицейско управление с искане да посочи точния адрес на жалбоподателката.

50. На 20 октомври 1997 г. е проведено съдебно заседание. Съдът изслушва жалбоподателката и разпитва двама свидетели на прокуратурата и един свидетел на защитата. Други двама свидетели на прокуратурата не се явили, въпреки че били редовно призовани. Прокурорът заявил, че държи на разпита на отсъстващите свидетели и поискал от съда да допусне като доказателство оригинала на статията, написана от жалбоподателката, и трудовите договори на г-н И. С. и г-н Р. Т. Адвокатът на жалбоподателката представил копия на документите, въз основа на които жалбоподателката била написала статията, както и някои други писмени доказателства. Той поискал също така да бъдат допуснати до разпит няколко свидетели. Съдът допуснал представените от защитата доказателства, допуснал и разпит на исканите от прокуратурата и защитата свидетели и отложил делото.

51. Следващото заседание се състояло на 20 януари 1998 г. Съдът разпитал петима свидетели. Прокуратурата поискала да бъде допуснат още един свидетел. Адвокатът на жалбоподателката не възразил срещу това искане и на свой ред поискал от съда да допусне определени писмени доказателства. Съдът се съгласил и отложил делото.

52. Следващото заседание се състояло на 2 април 1998 г. Съдът приел поисканите на миналото съдебно заседание писмени доказателства. Отложил делото, тъй като допуснатият на предишното заседание свидетел на прокуратурата не бил редовно призован и не се явил, а останалата част от поисканите от защитата документи не били представени от лицата, у които те се намирали.

53. Следващото съдебно заседание било проведено на 2 юни 1998 г. Съдът разпитал повторно един от свидетелите. Допуснатият на 20 януари 1998 г. свидетел на прокуратурата не бил редовно призован и не се явил. Прокурорът заявил, че държи на разпита на свидетеля и поискал да бъде допуснат друг свидетел. Съдът допуснал искането въпреки възражението на жалбоподателката и отложил делото.

54. Следващото заседание се състояло на 15 септември 1998 г. Съдът разпитал свидетел на прокуратурата. Прокуратурата поискала съдът да прекрати производството и да върне делото на следствието с аргумента, че обвинението срещу жалбоподателката не било формулирано достатъчно прецизно, с което правото й на защита било нарушено. Съдът се съгласил и върнал делото.

55. Изглежда след връщането на делото не са били извършени никакви процесуални действия.

56. С оглед на измененията на Наказателния кодекс от март 2000 г. (виж точка 38 по-горе), на 12 април 2000 г. жалбоподателката поискала от прокуратурата да прекрати производството.

57. С постановление от 21 юни 2000 г. Благоевградската районна прокуратура прекратила наказателното производство. Тя установила, че след измененията на Наказателния кодекс от март 2000 г. престъплението, в което била обвинена жалбоподателката, вече се считало за дело от частен характер. Тя констатирала също така, че предполагаемите жертви - г-н Р. T. и г-н И. С. - не са изразили желание производството да бъде продължено в срок до три месеца след влизане в сила на измененията.

58. Постановлението било изпратено служебно на Благоевградския районен съд, който го потвърдил със същите мотиви в закрито заседание на 29 юни 2000 г. На жалбоподателката не било съобщено. Според твърденията й, тя не била уведомена за прекратяването въпреки множеството запитвания, които била отправила към Благоевградската районна прокуратура, и научила за него чак през април 2004 г., когато получила становището на правителството по допустимостта и съществото на настоящото дело.

II. РЕЛЕВАНТНО НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

59. Съгласно чл. 237 от Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г., в сила от януари 2000 до май 2001 г., в случай че прокуратурата реши да прекрати наказателното производство в досъдебната фаза, тя изпраща делото служебно на компетентния съд, който в закрито заседание и без призоваване на обвиняемия може да отмени постановлението за прекратяване, да го измени или да го потвърди с окончателно решение. НПК не съдържал разпоредби, предвиждащи уведомяване на засегнатите лица.

60. През май 2001 г. чл. 237 от НПК бил изменен и от този момент копие от постановлението на прокуратурата за прекратяване на производството се връчвало на обвиняемия и на жертвата на твърдяното престъпление, които имали право да го обжалват пред компетентния съд. Тази процедура е била възприета и в НПК от 2005 г. Съгласно чл. 243 от него, в сила и към настоящия момент, копие от постановлението на прокуратурата за прекратяване на производството се връчва на обвиняемия и на жертвата на твърдяното престъпление, които могат да го обжалват пред компетентния първоинстанционен съд, чието определение на свой ред подлежи на обжалване пред компетентния съд от втора инстанция.

ПРАВОТО

I. ОТНОСНО ТВЪРДЕНИЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 6 § 1 НА КОНВЕНЦИЯТА

61. Жалбоподателката се оплаква от продължителността на двете наказателни производства срещу нея. Тя се позовава на чл. 6 § 1 от Конвенцията, който гласи:

"Всяко лице... при решаването на правен спор относно основателността на каквото и да е наказателно обвинения срещу него, има право... на справедливо гледане на неговото дело в разумен срок от...съд..."

A. Първото наказателно производство срещу жалбоподателката

1. Периодът, който следва да бъде взет под внимание

62. Жалбоподателката твърди, че не е била уведомена за прекратяването на наказателното производство през юни 2000 г. в нарушение на съответната процедура. Въпреки множеството й запитвания до деловодството на Благоевградската районна прокуратура, тя не е успяла да получи никаква информация за състоянието на производството. Нещо повече, тъй като е правила само обичайните устни справки, тя не е в състояние да докаже извършването им. Така че, тя е научила за прекратяването на производството чак през април 2004 г., когато е получила становището на правителството по жалбата й. Следователно, за край на периода, който следва да бъде взет под внимание, трябва да се възприеме този момент.

63. Правителството твърди, че периодът, който следва да бъде взет под внимание, започва на 14 септември 1994 г., когато е образувано наказателното производство, и завършва на 29 юни 2000 г., когато Благоевградският районен съд е потвърдил постановлението на прокуратурата за прекратяването му. Жалбоподателката не е била уведомена за прекратяването, тъй като към онзи момент процедурата не е предвиждала право на обжалване и съответно уведомлението на засегнатите лица не е било задължителен елемент на процедурата.

64. Съдът, като напомня, че съществуването на "обвинение" по смисъла на чл. 6 § 1 на Конвенцията следва да се преценява самостоятелно (виж, наред с много други източници, Imbrioscia v. Switzerland, решение от 24 ноември 1993 г., Series A no. 275, стр. 13, § 36), намира, че периодът, който следва да бъде взет под внимание, е започнал на 12 септември 1994 г., когато жалбоподателката е била разпитана за първи път в хода на предварителната проверка срещу нея (виж точка 11 по-горе).

65. Що се отнася до края на този период, Съдът отбелязва, че една от целите на правото на съдебен процес в разумен срок е да се защитят хората от продължителното състояние на несигурност относно съдбата им (виж Withey v. the United Kingdom (dec.), no. 59493/00, ECHR 2003 X; в което се цитира Stogmuller v. Austria, решение от 10 ноември 1969 г., Series A no. 9, стр. 40, § 5). Съответно, наказателното производство по правило завършва с официално уведомяване на обвиняемия, че той вече няма да бъде наказателно преследван по съответните обвинения, така че да може да се направи заключението, че положението му вече не може да се счита за съществено засегнато (пак там). Следователно, трябва да се установи към кой момент е станало това в настоящия случай.

66. Страните са единодушни, че жалбоподателката не е била уведомена за постановлението на Благоевградската районна прокуратура от 21 юни 2000 г. за прекратяване на наказателното производство срещу нея и за определението на Благоевградския районен съд от 29 юни 2000 г., с което прекратяването е потвърдено (виж точки 62 и 63 по-горе). Освен това, не са представени доказателства, които биха позволили на Съда да заключи, че жалбоподателката наистина не е узнала за тези актове, преди да получи копия от тях като приложения към становището на правителството по настоящото дело през април 2004 г. Ето защо, Съдът приема, че тя е узнала за прекратяването на производството в този момент. Следователно, периодът, който следва да бъде взет под внимание, завършва през април 2004 г. (виж, mutatis mutandis, Yemanakova v. Russia, no. 60408/00, § § 37 40, 23 септември 2004 г).

67. Следователно, периодът, който следва да бъде взет под внимание, е продължил девет години и седем месеца за четири нива на съда.

2. Обоснованост на продължителността на производството

68. Обосноваността на продължителността на производството следва да се прецени в светлината на конкретните обстоятелства по делото, като се имат предвид критериите, установени в практиката на Съда, и по-конкретно сложността на делото, поведението на жалбоподателя и на органите, които са се занимавали със случая (виж, като по-нов източник, Pedersen and Baadsgaard v. Denmark [GC], no. 49017/99, § 45, ECHR 2004 XI).

69. Жалбоподателката твърди, че производството е продължило неразумно дълго. Тя отбелязва, че след връщането на делото на следствието не е бил отбелязан какъвто и да било напредък.

70. Правителството твърди, че продължителността на производството не е била неоснователна. То признава, че делото не е било сложно от фактическа или правна страна. То обаче е на мнение, че по време на производството не са били допуснати неоправдани забавяния. Разследването било проведено бързо. Производството пред първоинстанционния съд е продължило само осем месеца. Три от шестте съдебни заседания са били отложени по вина на жалбоподателката. Неявяването на определени свидетели също е забавило производството, но съдът е реагирал и е разпоредил те да бъдат доведени принудително. Заседанията са били насрочвани през кратки интервали. Не е имало и неоправдани забавяния и на по-късните етапи от производството, когато делото е било върнато на следствието в интерес на правото на защита на жалбоподателката.

71. Според Съда, делото не изглежда особено сложно нито от фактическа, нито от правна гледна точка. От друга страна, то е засягало наказателната отговорност на журналист, поради което би могло да има пряко отражение върху кариерата на жалбоподателката и очевидно е засегнало свободата й на изразяване. Поради това е било необходимо известно старание от страна на властите.

72. Жалбоподателката може да бъде упрекната в това, че отчасти е станала причина за отлагане на заседанията от 28 септември и 30 ноември 1995 г. и 9 февруари и 29 март 1996 г. Следва обаче да се отбележи, че всички тези заседания са били отложени и поради отсъствието на свидетели (виж точки 20 и 22 24 по-горе). Друго продължително забавяне, което отчасти може да бъде обяснено с поведението на жалбоподателката, е времето след постановяването на актовете за прекратяване на производството през юни 2000 г. Трябва да се отбележи, че тя е поискала такова прекратяване само два месеца по-рано, през април 2000 г., и е можела разумно да очаква отговор на искането си (виж точка 38 по-горе). Макар и пред Съда да няма доказателства, че тя е научила за прекратяването преди април 2004 г. - почти четири години по-късно - изглежда, че голяма част от този период се дължи на пропуска й да предприеме подходящи стъпки, за да получи информация в деловодствата на прокуратурата и съда. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателката е живеела в същия град и е била представлявана от адвокат.

73. Що се отнася до забавянията, причинени от властите, Съдът намира, че до решението на Върховния касационен съд от 2 февруари 1998 г. разглеждането на делото е протичало с добри темпове, с едно съществено забавяне от шест месеца между датата на заседанието на Благоевградския окръжен съд и датата на постановяване на съдебното решение (виж точки 28 и 29 по-горе). Все пак, Съдът отбелязва, че решенията на Благоевградския районен съд и на Благоевградския окръжен съд са били отменени и делото е било върнато за ново разглеждане единствено поради процесуален пропуск, който е бил очевиден и е можело лесно да бъде избегнат: разликата в състава на първоинстанционния съд по време на процеса и в момента на постановяване на присъдата (виж точки 19 и 32 по-горе). Това нарушение на процедурните правила е направило фактически нищожно производството до тази дата и е наложило на властите да го започнат наново. Освен това, производството е подновено едва на 24 март 1999 г. - повече от година по-късно - поради безрезултатния опит на прокуратурата да промени подсъдността на делото (виж точки 33 и 34 по-горе). След това не са били извършени никакви действия до прекратяването на производството петнадесет месеца по-късно, през юни 2000 г. (виж точки 37 и 39 по-горе). Освен това, силно впечатление прави фактът, че самата прокуратура, след като делото вече е било преминало през три съдебни инстанции, е станала причина за връщането му на етапа на следствието чрез късно направено искане за изменение на обвинението, каквото е можела лесно да направи на доста по-ранен етап, и по този начин е направило безполезно цялото производство до онзи момент (виж точка 35 по-горе). В тази връзка Съдът отбелязва, че по предишни дела срещу България вече е констатирал, че прекомерните забавяния на наказателните производства често се дължат на неоснователно връщане на делата на следствието (виж Василев срещу България, no. 59913/00, § 93, 2 февруари 2006 г., в което се цитира Китов срещу България, no. 37104/97, § 73, 3 април 2003 г.; виж също така С. Х. K. срещу България, no. 37355/97, § § 19 и 38, 23 октомври 2003 г.; E. M. K. срещу България, no. 43231/98, § § 61 и 144, 18 януари 2005 г. и Недялков срещу България, no. 44241/98, § 92, 3 ноември 2005 г.). И накрая, Съдът отбелязва, че жалбоподателката не е била уведомена за прекратяването на производството през юни 2000 г. (виж точка 40 по-горе).

74. Като има предвид изложеното по-горе, Съдът заключава, че продължителността на производството в случая не отговаря на изискването за разумен срок по чл. 6 § 1 от Конвенцията. Следователно, има нарушение на тази разпоредба.

Б. Второто наказателно производство срещу жалбоподателката

1. Периодът, който трябва да бъде взет под внимание

75. Жалбоподателката твърди, че не е била уведомена за прекратяването на производството през юни 2000 г., в нарушение на съответната процедура. Въпреки множеството справки в регистъра на Благоевградската районна прокуратура тя не е могла да получи никаква информация за състоянието на производството. Нещо повече, тъй като е правила само обичайните устни справки, тя не можела да докаже извършването им. Така тя била научила за прекратяването на производството чак през април 2004 г., когато била получила становището на правителството по жалбата си. Следователно, за край на периода, който следва да бъде взет под внимание, трябвало да се възприеме този момент.

76. Според правителството, периодът, който следва да бъде взет под внимание, е започнал на 3 май 1995 г., когато е образувано наказателното производство и е завършил на 29 юни 2000 г., когато Благоевградският районен съд е потвърдил постановлението на прокуратурата за прекратяването му. Жалбоподателката не е била уведомена за прекратяването, тъй като към онзи момент процедурата не е предвиждала право на обжалване и съответно уведомлението на засегнатите лица не е било задължителен елемент на процедурата.

77. Съдът намира, че периодът, който следва да бъде взет под внимание, е започнал на 31 май 1995 г., когато жалбоподателката е била обвинена и й е било забранено да напуска града без разрешение (виж точка 44 по-горе). Що се отнася до края на този период, Съдът се позовава на мотивите, които е изложил във връзка с първото наказателно производство (виж точки 65 и 66 по-горе) и съответно възприема датата, на която жалбоподателката е получила становището на правителството по настоящото дело - април 2004 г.

78. Следователно, периодът, който следва да бъде взет под внимание, е продължил осем години и единадесет месеца за една съдебна инстанция.

2. Обоснованост на продължителността на производството

79. Критериите за преценка на обосноваността на продължителността на производството са изложени в точка 66 по-горе.

80. Жалбоподателката твърди, че производството е продължило неразумно дълго. По-конкретно, след връщането на делото на следствието не са били извършени никакви действия.

81. Правителството поддържа, че продължителността на производството не е необоснована. То признава, че делото, подобно на първото, не е било сложно от правна гледна точка. То обаче е на мнение, че по време на производството не са били допуснати неоправдани забавяния. Разследването е било проведено много бързо. Няколко заседания на първоинстанционния съд са били отложени поради различни причини, като например несвоевременното призоваване на жалбоподателката за едно от заседанията и факта, че тя е променила адреса си, а е била призована на стария си адрес. Съдът обаче е насрочвал заседанията през кратки интервали, като по този начин е избегнал неоправдани забавяния.

82. Съдът намира, че второто дело срещу жалбоподателката е било по-сложно от фактическа страна, но правната му сложност е била сравнима с тази на първото дело. Освен това, то също е засягало наказателната отговорност на журналист, поради което властите също е трябвало да положат повече старание.

83. Съдът намира, че жалбоподателката не може да бъде държана отговорна за отлагането на заседанията от 13 ноември 1996 г. и 14 април и 4 юни 1997 г. поради отсъствието й, тъй като не е била получила своевременно призовките (виж точки 48 и 49 по-горе). Изглежда обаче, че подобно на първото наказателно производство срещу нея, интервалът между прекратяването април 2004 г. - до голяма степен се дължи на пропуска й да предприеме подходящи стъпки, за да получи информация за хода на делото (виж точка 58 по-горе).

84. Основните забавяния, дължащи се на властите, са настъпили в периода между 15 ноември 1995 г., когато обвинителният акт е бил внесен в първоинстанционния съд, и 13 ноември 1996 г., за когато е било насрочено първото заседание по делото, и между 15 септември 1998 г., когато делото е било върнато на следствието, и юни 2000 г., когато производството е било прекратено (виж точки 47, 48, 54, 55 и 57 по-горе). Тези забавяния са продължили общо две години и осем месеца. Силно впечатление прави и обстоятелството, че след провеждането на множество съдебни заседания самата прокуратура е поискала прекратяване на съдебното производство поради недостатъчно точно формулиране на обвинението, въпреки че е можела лесно да стори това на по-ранен етап (виж точка 54 по-горе). Най-накрая, Съдът отбелязва, че жалбоподателката не е била уведомена за прекратяването на производството през юни 2000 г. (виж точка 58 по-горе).

85. Като има предвид изложеното по-горе, Съдът заключава, че продължителността на производството в случая не е била в съответствие с изискването за разумен срок на чл. 6 § 1 от Конвенцията. Следователно има нарушение на тази разпоредба.

II. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

86. Член 41 от Конвенцията гласи:

"Ако съдът установи, че е имало нарушение на конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, съдът постановява, ако е необходимо, справедливо обезщетение на потърпевшата страна."

A. Вреди

87. Жалбоподателката претендира за 20 000 евро обезщетение за причинените й неимуществени вреди, които тя е претърпяла поради прекомерната продължителност на двете наказателни производства срещу нея. Тя твърди, че е чувствала несигурност за личния и професионалния си живот поради необичайната продължителност на производството. Професионалната й репутация също е пострадала. И накрая, тя е трябвало да понася и ограничения на свободата си на придвижване.

88. Правителството не е коментирало.

89. Съдът намира, че жалбоподателката трябва да е претърпяла неимуществени вреди поради прекомерната продължителност на двете наказателни производства срещу нея. Според него обаче притеснението, дължащо се на несигурност относно изхода от тези производства, трябва да е изчезнала след 2000 г., когато тя вече е знаела, че давностният срок за престъпленията, в които е била обвинена, е изтекъл. Като преценява по справедливост, Съдът й присъжда сумата от 3,200 евро плюс всякакви данъци, които биха могли да бъдат наложени върху тази сума.

Б. Разходи и разноски

90. Жалбоподателката претендира за 8,160 щатски долара за адвокатски хонорари за общо сто тридесет и шест часа юридически труд при почасова ставка от 60 щатски долара Тя претендира и за 200 евро за пощенски разходи, превод на документи, фотокопиране, телефон и канцеларски материали. Тя е представила договор за адвокатско възнаграждение с адвоката си и пощенски разписки.

91. Правителството не е коментирало това искане.

92. Съгласно практиката на Съда, жалбоподателката има право на обезщетение за разноски, само ако е доказано, че те действително са били направени и са били необходими и ако размерът им е разумен. В настоящия случай, като има предвид предоставената му информация и горепосочените критерии и като отбелязва, че част от оплакванията на жалбоподателката са били обявени за недопустими (виж точка 6 по-горе), Съдът намира за уместно да присъди сумата от 1 000 евро всякакви данъци, които биха могли да бъдат наложени върху тази сума.

В. Лихва за забава

93. Съдът счита за уместно лихвата за неизпълнение да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПОРАДИ ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1. Приема, че има нарушение на член 6 § 1 на Конвенцията поради продължителността на първото наказателно производство срещу жалбоподателката;

2. Приема, че има нарушение на член 6 § 1 на Конвенцията поради продължителността на второто наказателно производство срещу жалбоподателката;

3. Постановява

(a) че ответната държава следва да заплати на жалбоподателката в тримесечен срок от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с член 44, § 2 на Конвенцията, следните суми, които да бъдат изплатени в български лева по съответния курс в деня на плащането:

(i) 3 200 (три хиляди и двеста) евро обезщетение за неимуществени вреди;

(ii) 1 000 (хиляда) евро за разходи и разноски;

(iii) плюс всякакви данъци, които биха могли да бъдат наложени върху горните суми.

(b) ) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта;

4. Отхвърля останалата част от претенциите на жалбоподателката за справедливо удовлетворение.

Изготвено на английски език и съобщено писмено на 2 ноември 2007 г., в съответствие с член 77, §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Клаудия ВЕСТЕРДИК Пиър ЛОРЕНЦЕН

Секретар на отделениетоПредседател

Full & Egal Universal Law Academy