© Министерство на правосъдието на Република България, . Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.
© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, . Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.
ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО КЪРЖЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
(Жалба №
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
7 септември 2017 г.
Настоящото решение е окончателно, но може да бъде предмет на редакционни промени.
По делото Кържев срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ като комитет в състав:
Ерик Мьозе (Erik Møse), председател,
Йонко Грозев (Yonko Grozev),
Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer), съдии,
и Ан-Мари Дуген (Anne-Marie Dougin), и.д. заместник-секретар на отделението,
След закрито заседание, проведено на 11 юли 2017 г.,
Постановява следното решение, прието на същата дата:
ПРОЦЕДУРА
1. Делото е образувано по жалба (№
2. Жалбоподателят се представлява от г-н И. Георгиев, адвокат, практикуващ в София. Българското правителство („
3. На 21 април 2016 г. жалбата е изпратена на Правителството.
4. Правителството възразява срещу разглеждането на жалбата от комитет. След разглеждане на възражението на Правителството, Съдът го отхвърля.
ФАКТИТЕ
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
5. Жалбоподателят е роден през 1945 г. и живее в София.
А. Предистория на делото
6. Жалбоподателят е бивш прокурор. В продължение на няколко години до 2005 или 2006 г. той е районен прокурор за София, оглавявайки описаната като най-голяма прокуратура в България. Докато е на този пост, той влиза в конфликт с няколко от подчинените си, включително Б.К. и Г.Ч.
7. След като жалбоподателят напуска поста си, е назначена комисия със задачата да разгледа работата на прокуратурата под негово ръководство. Б.К. и Г.Ч. са сред членовете на комисията. Проверката, извършена от комисията, води впоследствие до образуване на наказателно производство срещу жалбоподателя, тъй като се твърди, че е упражнил натиск върху един от своите подчинени във връзка с резултата от дело.
Б. Интервюто на жалбоподателя
8. На 12 октомври 2006 г. националният всекидневник “
“
9. Предупреден от интервюиращия го журналист, че думите му са силни, жалбоподателят все пак допълва:
“
След това жалбоподателят обяснява, че въпросният прокурор е известен като “
10. Попитан от журналиста дали главният прокурор знае за това, жалбоподателят допълва:
“
11. Запитан за констатацията на комисията, че в Софийска районна прокуратура е съществувала “
“
12. Тогава, запитан за методите на работа, които е въвел, жалбоподателят заявява:
“
Сега обърнете внимание на статистическите данни за 2004 г., след като въведох методите си на работа. Изготвени обвинителни актове: 4164. Само 8% от делата са върнати от съдилищата. Оправдателни присъди: 6%. Осъдени лица: 3594. Не съм самодоволен от очевидния напредък на прокуратурата. Напротив, мислех, че можем да подобрим нещата още повече. ...”
Що се отнася до въпросните методи на работа, жалбоподателят допълва:
“
13. В отговор на въпрос на журналиста защо не е обсъдил въпроса с главния прокурор, жалбоподателят заявява:
“
14. На 16 октомври 2006 г. “
В. Наказателно производство срещу жалбоподателя
15. На неуточнена дата през 2007 г. Б.К. и Г.Ч. завеждат наказателно дело от частен характер срещу жалбоподателя като твърдят, че ги е обидил и е извършил престъплението по чл. 146 и чл. 148 § 1 от Наказателния кодекс (вж. параграф 24 по-долу). Те считат следните твърдения са особено обидни: „те ме мачкат и га
16. В рамките на наказателното производство Б.К. и Г.Ч. също така завеждат граждански искове за вреди срещу жалбоподателя, като всеки от тях иска обезщетение в размер на 10 000 лева.
17. Първоинстанционният съд - Районен съд Пловдив, разпитва редица свидетели, които описват конфликта между жалбоподателя и Б.К. и Г.Ч. Той също изслушва и жалбоподателя, който заявява, че когато е направил изявленията по-горе, те не са се отнасяли до никой от двамата ищци, и посочва, че в интервюто е споменал и имената на други двама прокурори, по-конкретно Н.Н.
18. С решение от 5 декември 2007 г. Районен съд Пловдив оправдава жалбоподателя и отхвърля гражданските искове срещу него. Той счита, че не е доказано, че твърденията, срещу които са оплакванията, се отнасят до Б.К. и Г.Ч. Освен това констатира, че ищците са видели изявленията като насочени към тях и са почувствали, че тяхната репутация и достойнство са накърнени, “
19. Б.К. и Г.Ч. обжалват. В окончателно решение от 22 май 2008 г. Окръжен съд Пловдив отменя решението на предходната съдебна инстанция и осъжда жалбоподателя, като намира, че е виновен за квалифицирана обида. Той го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание - глоба от 1000 лева (еквивалента на 510 евро). Освен това го осъжда да плати на всеки от ищците обезщетение за вреди в размер на 5000 лева (равностойността на 2551 евро), заедно с лихвите, и 412 лева (равностойността на 210 евро) за разходите и разноските, направени от ищците.
20. Мотивите на Окръжния съд са следните:
“
“
“
“
“
Фактът, че [изявленията] може да са насочени срещу други двама [прокурори, чиито имена са споменати в интервюто], и че тези хора може да са решили да не преследват обвиняемия за накърняване на честта и достойнството си, не променя факта, че обвиняемият трябва да носи наказателна отговорност по отношение на двамата ищци.”
21. Жалбоподателят заплаща сумите, посочени в параграф 19 по-горе, на 7 август 2008 г. Общата платена сума, включително лихвите и таксите, начислени от частния съдебен изпълнител, възлиза на 14 826 лева (равностойността на около 7565 евро).
22. На 5 януари 2009 г. “
II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО
23. Разпоредбите на Конституцията от 1991 г., които уреждат правото на личен живот и правото на свобода на изразяване, са цитирани в решението на Съда по делото Божков срещу България (№
24. Съгласно Наказателния кодекс от 1968 г. обидата е престъпление (чл. 146). То става квалифицирано, ако се извърши чрез средствата за масова информация и/или по отношение на длъжностни лица, по отношение на изпълнението на задълженията им (чл. 148, ал. 1, т. 2 и 3 от НК). Във всички случаи това е престъпление, което се преследва само по тъжба на пострадалия.
ПРАВОТО
I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 10 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
25. Жалбоподателят се оплаква, че присъдата заради интервюто му от 12 октомври 2006 г. представлява нарушение на чл. 10 от Конвенцията. Той се позовава също на чл. 6 § 1 и чл. 13 от Конвенцията.
26. Съдът е на мнение, че е достатъчно да разгледа само оплакването по чл. 10, който гласи:
“ Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радиокомпаниите, телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.
2. Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.”
А. Аргументи на страните
27. Жалбоподателят поддържа оплакването си. Той посочва, че оспорваните му изявления представляват оценъчни твърдения и че критиките му не са били насочени лично срещу Б.К. и Г.Ч., а срещу “
28. Правителството оспорва оплакването. То се съгласява, че е имало намеса в свободата на изразяване на жалбоподателя, но смята, че тя е в съответствие с условията на параграф 2 от чл. 10 от Конвенцията. По-конкретно, що се отнася до изискването намесата да е “
Б. Преценката на Съда
1. Допустимост
29. Съдът отбелязва, че жалбата не е явно необоснована по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията. Той отбелязва още, че тя не е недопустима на друго основание. Следователно тя е допустима.
2. По същество
30. Не e спорно между страните, че осъждането на жалбоподателя и задължението му да плати глоба и обезщетени за вреди представлява намеса на правото му на свобода на изразяване. Освен това не се оспорва, че намесата е “
31. Следователно основният въпрос, който трябва да се реши, е дали намесата е “Janowski v. Poland [GC],
32. Съдът припомня, че съгласно параграф 2 на чл. 10 от Конвенцията, свободата на изразяване е приложима не само към информация и идеи, които се възприемат благосклонно или са считани за безобидни или се гледат с безразличие, но също така и към тези, които обиждат, шокират или смущават (вж. например Hertel v. Switzerland, 25 август 1998 г., § 46, Доклади за решения и определения 1998VI).
33. Що се отнася до границите на приемливата критика, те са по-широки по отношение на държавни служители, отколкото по отношение на частно лице. Държавният служител безспорно има право на защита на репутацията, но изискванията за тази защита трябва да бъдат оценени спрямо интересите на открито обсъждане на политически и социални въпроси, тъй като изключенията от свободата на изразяване трябва да се тълкуват тясно (вж. например Janowski, цитирано по-горе, § 33, и Nikula v. Finland, №
34. В конкретния случай жалбоподателят е наказан, защото е казал най-вече следното: „
35. Съдът обаче отбелязва, че Окръжен съд Пловдив, като се съсредоточава върху спорните изрази, изглежда губи от поглед общото съдържание на интервюто на жалбоподателя. Тези изказвания са направени докато жалбоподателят обсъжда предполагаемата корупция в прокуратурата и това, което той вижда като усилия от своя страна да се бори с нея. Жалбоподателят обсъжда също и работата на прокуратурата, която е ръководил, методите на работа, които е въвел, както и увеличената в резултат на това производителност на прокуратурата, а също и проблемите, с които се е сблъскал, и ревизията на работата му, извършена от комисия, която включва прокурори, с които е в конфликт, включително Б.К. и Г.Ч. (вж. параграфи 8-13 по-горе). Вярно е, че той използва твърд, по свои собствени думи “Steel and Morris v. the United Kingdom,
36. Съдът не е убеден, че такива мотиви са изтъкнати от националните съдилища. В решението си, с което осъжда жалбоподателя, Окръжен съд Пловдив, след като се уверява, че жалбоподателят е изрекъл спорните изявления, публикувани в национален вестник, и че ищците Б.К. и Г.Ч. са научили за тях и са почувствали “Божков, цитирано по-горе, § 44). Накрая, националните съдилища не преценяват дали оспорваните твърдения са оценъчни такива и ако са - дали са налице достатъчни Morice v. France [GC], inter alia, че националните органи прилагат стандарти, които са в съответствие с принципите, заложени в чл. 10 от Конвенцията (вж. например Jersild v. Denmark, 23 септември 1994 г., § 31, Серия A Uj v. Hungary, 23954/10, § 19, 19 юли 2011 г.); поради горепосочените причини той не смята, че тук случаят е такъв (вж. Чолаков срещу България, октомври 2013 г.).
37. Съдът отбелязва още, че няколко дни след публикуването на оспорваното интервю на жалбоподателя, същият вестник публикува позицията на Б.К. и Г.Ч., които упражняват правото си на отговор (вж. параграф 14 по-горе).
38. Накрая Съдът отбелязва, че жалбоподателят е осъден да плати глоба от 1000 лв. плюс 5000 лв. обезщетение за вреди на всеки от ищците, разходите и разноските по производството и лихва. Така общата сума, която дължи, възлиза на повече от 14 800 лева, равностойността на 7565 евро (вж. параграфи 19 и 21 по-горе). Макар жалбоподателят да не демонстрира финансовото си положение по онова време и дали е бил затруднен да плати тази сума, Съдът счита, че при тези обстоятелства тя е прекомерна (вж. Божков, цитирано по-горе, § 55). Както вече бе отбелязано, тази непропорционална санкция му се налага без достатъчна обосновка или подходящ анализ на различните засегнати интереси.
39. Горните съображения са достатъчни, за Съда, за да заключи, че намесата в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване не е пропорционална на преследваните легитимни цели и следователно не е “
40. Следователно е налице нарушение на тази разпоредба.
II. ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
41. Чл. 41 от Конвенцията гласи:
“
А. Обезщетение за вреди
42. По отношение на имуществените вреди жалбоподателят претендира: 1) 14 826,72 лв. (равностойността на 7565 евро), които плаща в резултат на осъдителната си присъда (вж. параграф 21 по-горе), и 2) лихва за забава върху тази сума, която според изчисленията му възлиза на 13 267,50 лв. (равностойността на на 6786 евро) за периода от 7 август 2008 г. до 22 ноември 2016 г.
43. Жалбоподателят претендира още 15 000 евро неимуществени вреди.
44. Правителството оспорва претенциите.
45. Съдът счита, че с оглед на естеството на нарушението на чл. 10 от Конвенцията, жалбоподателят има право да му бъдат възстановени сумите, които е осъден да плати като глоби, обезщетения и разноски във вътрешното производство (вж. Lingens v. Austria , 8 юли 1986 г., § 50, Серия А № Божков, цитирано по-горе, § 61). Следователно той му присъжда платената сума в общ размер от 7565 евро.
46. От друга страна няма правно основание да разпореди ответното Правителство да плати лихва за забава върху тази сума за периода, предшестващ решението на Съда.
47. Накрая Съдът смята, че при обстоятелствата по случая, констатацията на нарушение на чл. 10 от Конвенцията представлява само по себе си достатъчно справедливо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателя.
Б. Разходи и разноски
48. Жалбоподателят претендира също 2240 евро за своето процесуално представителство в производството пред Съда. В подкрепа на това твърдение той представя график за изработени часове и договор със своя адвокат. Той моли всяка сума, присъдена от Съда, да бъде платено директно по банковата сметка на неговия адвокат г-н И. Георгиев.
49. Правителството оспорва претенцията.
50. Предвид обстоятелствата по случая и по-конкретно факта, че засяга добре установена съдебна практика, Съдът счита, че е разумно да присъди сумата от 1500 евро по настоящата точка. По искане на жалбоподателя, тази сума следва да бъде платена директно на неговия процесуален представител.
В. Лихва за забава
51. Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
1. Обявява жалбата за допустима;
2. Приема, че е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията;
3. Приема, че установяването на нарушение представлява само по себе си достатъчно справедливо обезщетение за неимуществени вреди;
4. Приема,
(а) че държавата-ответник следва да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца следните суми, които се изчисляват в български лева по курса, приложим към датата на плащането:
(i) 7565 евро (седем хиляди петстотин шестдесет и пет евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, за имуществени вреди;
(ii) 1500 (хиляда и петстотин евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, за разходи и разноски, които следва да се платят директно на неговия процесуален представител;
(б) че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, към която се добавят три процентни пункта;
5. Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателя за справедливо обезщетение.
Изготвено на английски език и оповестено писмено на 7 септември 2017 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Ан-Мари Дуген (Anne-Marie Dougin)Ерик Мьозе (Erik Møse)
и.д. заместник-секретарредседател
Full & Egal Universal Law Academy