CASE OF KIRIL IVANOV v. BULGARIA - [Bulgarian Translation] by the Bulgarian Ministry of Justice

© Министерство на правосъдието на Република България, . Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.

© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, . Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.

ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

ДЕЛО КИРИЛ ИВАНОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

(Жалба № 17599/07)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

11 януари 2018 г.

Това решение ще стане окончателно при условията на чл. 44 § 2 от Конвенцията. Може да бъде предмет на редакционни промени.

По делото Кирил Иванов срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ в състав:

Ангелика Нусбергер (Angelika Nußberger), председател,
Ерик Мьозе (Erik Møse),
Андре Потоцки (André Potocki),
Шифра О’Лиъри (Síofra O’Leary),
Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer),
Летиф Хюсеинов (Lәtif Hüseynov), съдии,
Майя Русева (Maiia Rousseva), ad hoc съдия,
и Клаудия Вестердик (Claudia Westerdiek), секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 5 декември 2017 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалба (№ 17599/07) срещу Република България, подадена в Съда на 16 март 2017 г. основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”) от български гражданин, г-н Кирил Костадинов Иванов (”жалбоподателят”).

2. Жалбоподателят се представлява от г-н К. Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет, неправителствена организация със седалище в София, и от г-н С. Овчаров, адвокат, работещ в Българския хелзинкски комитет и практикуващ в София. На 15 януари 2016 г. председателят на отделението дава на г-н Кънев разрешение да представлява жалбоподателите по всички висящи и бъдещи дела, в които той лично действа като представител (правило 36 § 4 (а) от Правилника на Съда). Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа Р. Николова от Министерство на правосъдието.

3. В първоначалната си жалба жалбоподателят твърди, че митинг планиран за 30 септември 2006 г., в чиято организация е участвал, е забранен от властите и че той не е имал ефективно вътрешноправно средство за защита по отношение на това. Той твърди, че това се дължи на македонското етническо самосъзнание на хората, които са възнамерявали да вземат участие в него. В последващото становище, подадено в Съда на 28 ноември 2007 г. жалбоподателят твърди, че друг митинг, планиран за 12 септември 2007 г., който също помагал да бъде организиран, е бил забранен от властите по същите причини.

4. На 18 декември 2012 г. Правителството е уведомено за жалбата. В становището си в отговор на това на Правителството, подадено в Съда на 21 юни 2013 г., жалбоподателят твърди още, че не е имал ефективно вътрешноправно средство за защита и по отношение на втория митинг.

5. На 12 април 2015 г. г-н Йонко Грозев, избраният от името на България съдия, се оттегля от разглеждането на делото (правило 28 § 3). Съответно на 19 октомври 2017 г. председателят назначава г-жа Майя Русева като ad hoc съдия от списъка на петте лица, определени от Република България като допустими да действат на такава длъжност (чл. 26 § 4 от Конвенцията и правило 29 § 1 (а)).

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

6. Жалбоподателят е роден през 1942 г. и живее в Благоевград.

А. Хронология

7. В хронологичен план забраната за провеждане на двата митинга, предмет на разглеждане в настоящото дело е проследена подробно в решенията в следните дела: Станков и Обединената македонска организация “Илинден” срещу България, № 29221/95 и 29225/95, ЕСПЧ 2001-IX; Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов срещу България, № 44079/98, 20 октомври 2005 г.; Обединена македонска организация “Илинден – ПИРИН” и други срещу България, № 59489/00, 20 октомври 2005 г.; Иванов и други срещу България, № 46336/99, 24 ноември 2005 г.; Обединена македонска организация “Илинден” и други срещу България, №59491/00, 19 януари 2006 г.; Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов срещу България (№ 2), № 37586/04, 18 октомври 2011 г.; Обединена македонска организация “Илинден” и други срещу България (№ 2), № 34960/04, 18 октомври 2011 г.; Сингартийски и други срещу България, № 48284/07, 18 октомври 2011 г.; и Обединена македонска организация “Илинден – ПИРИН” и други срещу България (№ 2), № 41561/07 и 20972/08, 18 октомври 2011 г.

8. Жалбоподателят е един от жалбоподателите в Иванов и други (цитирано по-горе). Той е брат на г-н Йордан Костадинов Иванов, един от жалбоподателите в Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов, Обединена македонска организация “Илинден” и други, Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов (№ 2) и Обединена македонска организация “Илинден” и други (№ 2) (всички цитирани по-горе).

Б. Митинги през септември 2006 г.

1. Митинг, планиран за 30 септември 2006 г.

9. На 15 септември 2006 г. жалбоподателят от името на нерегистрираната организация “Македонски инициативен комитет”, уведомява кмета на Благоевград, че Комитетът възнамерява да проведе митинг в 16.00 часа на 30 септември 2006 г. на площад “Македония” за отбелязване на осемдесетата годишнина от “деня на геноцида на македонците в България - 12 септември 1924 г.”. Митингът ще се състои в полагане на венци и цветя и четене на кратко обръщение.

10. На същия ден кметът отговаря на жалбоподателя, че митингът не може да се проведе, тъй като общината планира събитие на площад “Македония” за същата дата - концерт, отбелязващ Деня на музиката. Това паралелно събитие прави невъзможно провеждането на митинг.

11. На 18 септември 2006 г., отново действащ от името на “Македонски инициативен комитет”, жалбоподателят обжалва решението на кмета. Той твърди, че съгласно приложимите международни споразумения, тази организация има право да организира мирни митинги, без да бъде регистрирана.

12. В окончателно решение от 19 септември 2006 г. Районен съд Благоевград намира, че жалбата е допустима и решението на кмета подлежи на съдебен контрол. Той констатира обаче, че решението на кмета е законосъобразно, тъй като съществува риск правата и свободите на другите да бъдат нарушени. Не е подходящо, заедно със събитието на общината да се проведе митингът, който с оглед на планираната тема, е от политическо естество. Изпълнението на музикалните произведения изобщо не би могло да се съгласува с политически обръщения. Не е подходящо да се принуждават любителите на музика да слушат политически речи и изказвания, особено такива, които не се приемат недвусмислено от българското общество, което е особено чувствително към твърденията, че в България съществува македонско малцинство и че правата му са нарушени.

13. В резултат на това “Македонски инициативен комитет” отменя митинга. Жалбоподателят твърди, че не е наясно дали събитието на общината действително се е провело. Той подава искане за информация в тази връзка по законите за достъп до информация, но не получава отговор. Културният календар на общината за 2006 г. показва, че концертът, отбелязващ Деня на музиката, е насрочен за 1 октомври, а не за 30 септември 2006 г.

2. Митинг, планиран за 12 септември 2006 г.

14. По-ранен опит на Обединена македонска организация “Илинден” (”Илинден”), нерегистрирано сдружение, базирано в Югозападна България, в район известен като Пирински регион или географския регион на Пиринска Македония, да организира подобен митинг на 11 или 12 септември 2006 г. също е безрезултатен. Кметът на Благоевград забранява този митинг, а на 8 септември 2006 г. в Районен съд Благоевград отхвърля жалба срещу решението му (вж. Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов (№ 2), цитирано по-горе, §§ 58-63).

В. Митинг на 12 септември 2007 г.

15. Обстоятелствата свързани с митинга, организиран от “Илинден” на 12 септември 2007 г., са изложени в Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов (№ 2) (цитирано по-горе, §§ 90-95) по следния начин:

“90. На 28 август 2007 г. „Илинден” уведомява кмета на Благоевград за намерението си да проведе митинг на площад „Македония”, пред паметника на Гоце Делчев, от 16:30 ч. на 12 септември 2007 г. Събитието, с което щяла да се почете годишнината от „геноцида срещу македонците”, щяло да се състои в полагане на венец и цветя на паметника и кратка реч. Събитието щяло да продължи един час.

91. На 29 август 2007 г. кметът отговорил, че уведомлението не можело да бъде разгледано, тъй като „Илинден” не е предоставила документи, удостоверяващи официалната й регистрация. Следователно било невъзможно да се установят „управителните органи на събитието”. Освен това общината била планирала мероприятие на площад „Македония” на същата дата – детски празник под надслов „Здравей, училище”, за да отбележи началото на учебната година, така че провеждането на събрание било невъзможно.

92. На 30 август 2007 г. „Илинден” подала жалба до новосъздадения Благоевградски административен съд, като повторила доводите си, изтъкнати в предишни свои жалби. С определение от 30 август 2007 г. Благоевградският административен съд установил, че съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите от 1990 г., който бил lex specialis по отношение на общите правила на административно производство, районният съд е компетентен да разгледа жалбата срещу забраната на кмета за провеждане на събранието и препратил преписката до Районния съд – Благоевград по компетентност..

93. С окончателно определение от 5 септември 2007 г. Благоевградският районен съд отхвърлил жалбата, като постановил, че докато липсата на регистрация не съставлявала достатъчно основание да се забрани събранието, фактът, че друго събитие, което вероятно щяло да привлече множество хора, много от които деца, било планирано да се проведе на същото място и в същия ден, бил достатъчен да обоснове забраната. Според съда не било удачно да се позволи две изцяло различни събития да се проведат едновременно на едно и също място.

94. Според жалбоподателите на 12 септември 2007 г. от 16:00 ч. не се състояло никакво училищно мероприятие на площад „Македония”. Когато известен брой членове и поддръжници на „Илинден” се събрали пред Американския университет в Благоевград около 17:00 ч., те били спрени от полиция и някои от тях били задържани. Те били отведени до полицейското управление, задържани там около три часа и били уведомени, че с опита им да участват в забранено събрание са извършили административно нарушение.

95. На 22 октомври 2007 г. заместник-кметът на Благоевград наложил административни наказания (глоби в размер на 200 лв. на всеки едни от тях) на втория жалбоподател и на някои други членове на „Илинден” за участие в забранено събрание, в нарушение на наредба, издадена от Благоевградския общински съвет. Всички подали жалба по съдебен ред. В поредица от решения, постановени на 18 и 19 февруари, 11 март, 22 и 29 май 2008 г. Благоевградският районен съд отменил глобите. В някои решения съдът установил, че те били невалидни, тъй като съгласно приложимите наредби заместник-кметът няма правомощия да налага административни наказания. В други решения съдът установил, че решенията на заместник-кмета страдали от порок, тъй като не уточнявали какви административни нарушения са извършени. В други, съдът постановил, че въпреки че забраната на кмета да се проведе събрание на 12 септември 2007 г. била задължителна, действията на членовете на „Илинден” на тази дата не съставлявали провеждане на събрание, тъй като те били малко на брой и не са се опитвали да развяват знамена и да държат речи, а само са положили цветя на паметника на Гоце Делчев. Съдът също така постановил, че всяко лице, независимо от неговите политически убеждения, има правото свободно да почита паметта на националните герои.”

16. Именно жалбоподателят действа от името на “Илинден” в отношенията с кмета на Благоевград и със съдилищата във връзка с този митинг.

II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА

17. Приложимото вътрешно право и практика са изложени в Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов (№ 2) (цитирано по-горе, §§ 107-12).

ПРАВОТО

I. ЗАЛИЧАВАНЕ НА ЧАСТ ОТ ЖАЛБАТА

А. Тези на страните

18. Правителството твърди, че в Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов (№ 2) (цитирано по-горе) Съдът вече е направил обширно произнасяне по отношение на намесата на властите в митингите, организирани от “Илинден”. Следователно не е оправдано да се разглежда същият въпрос в дело, заведено от лице, което претендира, че самото то е претърпяло нарушение на правата си по чл. 11 от Конвенцията. Въпреки че жалбоподателят не е бил страна по това по-ранно дело, той няма отделен правен интерес, изискващ защита, и не може да претендира, че е претърпял отделни вреди, изискващи присъждане на справедливо обезщетение. Освен това делото не се отнася до продължаващо нарушение, за да се изисква последващо произнасяне на Съда.

19. Жалбоподателят твърди, че тъй като в Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов (№ 2) (цитирано по-горе) Съдът вече е разгледал действията на властите във връзка с митинга на 12 септември 2007 г. и е констатирал нарушение на чл. 11 от Конвенцията, вече не е оправдано разглеждането на това оплакване. За разлика от това оплакването му по чл. 14 от Конвенцията във връзка с чл. 11 относно този митинг все още изисква разглеждане.

20. Жалбоподателят твърди още, че планираният за 30 септември 2006 г. митинг няма нищо общо с “Илинден”. Той е планиран от “Македонски инициативен комитет”, което е отделна организация. Поради това той поддържа оплакванията си по чл. 11 и чл. 4 от Конвенцията във връзка с този митинг. Той заявява, че поддържа и оплакванията си по чл. 13 от Конвенцията по отношение на и двата митинга.

Б. Преценката на Съда

21. В Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов (№ 2) (цитирано по-горе §§ 58-63, 90-95 и 126-37) Съдът разглежда събития, които протичат едновременно с отношенията на жалбоподателя с властите във връзка с митинга, планиран за 30 септември 2006 г. (вж. параграф 14 по-горе), както и събитията около митинга на 12 септември 2007 г. (вж. параграф 15 по-горе).

22. От това обаче не следва, че настоящата жалба е “по същество същата като въпрос, който вече е разгледан от Съда” по смисъла на чл. 35 § 2 (b) от Конвенцията.

23. По отношение на митинга на 30 септември 2006 г. жалбата се отнася до факти, които са свързани, но не съвпадат с тези, разглеждани по това предходно дело. Разглежданият по посоченото дело митинг е планиран от “Илинден” и е трябвало да се проведе на 11 или 12 септември 2006 г., докато въпросният митинг е планиран от друга организация, “Македонски инициативен комитет”, и е трябвало да се състои две седмици и половина късно на 30 септември 2006 г. Освен това кметът на Благоевград, както и Районен съд Благоевград, вземат отделни решения по отношение на двата митинга (вж. параграфи 9-14 по-горе и Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов (№ 2), цитирано по-горе, §§ 58-63). На последно място, но не и по важност, жалбоподателите по двете дела са различни: “Илинден” и братът на жалбоподателя по предходното такова и жалбоподателят по разглежданото понастоящем дело (вж. параграф 8 по-горе).

24. Що се отнася до митинга на 12 септември 2007 г., фактите разгледани в Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов (№ 2) (цитирано по-горе, §§ 90-95) и тук наистина са едни и същи (вж. параграф 15 по-горе). Жалбоподателите в двата случая обаче са различни. За да бъде една жалба “по същество същата като въпрос, който вече е разгледан от Съда”, тя трябва не само да се отнася по същество до същите факти и оплаквания, но и да бъде представена от същите лица (вж. Varnava and Others v. Turkey [ GC], № 16064/90 и 8 други, § 118, ЕСПЧ 2009 г.; Berdzenishvili and Others v. Russia, № 14594/07 и 6 други, § 37, 20 декември 2016 г.; Dzidzava v. Russia, № 16363/07, § 65, 20 декември 2016 г.; и Shioshvili and Others v. Russia, № 19356/07, § 47, 20 декември 2016 г.).

25. Въпреки това фактът, че Съдът вече е разгледал събитията, свързани с митинга на 12 септември 2007 г. по това предходно дело, поражда въпроса дали оплакванията на жалбоподателя във връзка с тези събития трябва да бъдат заличени съгласно чл. 37 § 1 (c) от Конвенцията.

26. Съгласно условията на тази разпоредба, “На всеки етап от производството Съдът може да реши да заличи дадена жалба от списъка на делата, ако обстоятелствата дават основание да се смята, че... по всяка друга причина, установена от [него], по-нататъшното разглеждане на жалбата е неоправдано”.

27. От практиката на Съда е видно, че правомощията за заличаване по чл. 37 § 1 могат да бъдат упражнени и по отношение на части от жалбата (вж. например Sisojeva and Others v. Latvia (заличаване) [GC], № 60654/00, § 104, ЕСПЧ 2007-I).

28. Формулировката на чл. 37 § 1 (c) показва, че Съдът разполага със значителна свобода на действие при установяване на причините, поради които разглеждането на жалба вече не е оправдано. Въпреки че тези причини трябва непременно да произтичат от конкретните обстоятелства по делото, те могат да бъдат доста разнообразни (вж. Association SOS Attentats and de Boery v. France [GC] (решение за допустимост), № 76642/01, § 37, ЕСПЧ 2006- XIV).

29. Такава причина може да бъде, че поради естеството на нарушението и мерките, необходимите за неговото отстраняване, решението на Съда по предходно дело, свързано със същите факти, но подадено от друг жалбоподател, е разгледало в достатъчна степен въпросите и следователно не е нужно въпросът да се разглежда отново в случая на друго лице, което има достатъчно тясна връзка с жалбоподателя в по-ранното дело.

30. По този начин по дело, което се отнася до намесата на властите в делата на Българската православна църква, Съдът заличава последващи жалби. В своите решения по водещото дело Светия Синод на Българската православна църква (Митрополит Инокентий) и други срещу България (№ 412/03 и 35677/04, 22 януари 2009 г. (по същество) и 16 септември 2010 г. (справедливо обезщетение)) той констатира, че между 2003 г. и 2004 г. властите са се намесили във вътрешната организация на тази църква в нарушение на чл. 9 от Конвенцията и че последното засяга всеки активен член на въпросната религиозна общност. В същото време Съдът не присъжда обезщетение за вреди на отделните жалбоподатели, а само на организацията жалбоподател като отбелязва, че нейните претенции са предявени от името на нейната религиозна общност. Съдът също така намира, че не са необходими индивидуални мерки за изпълнение на решението му (решение по същество, § 102 и 114, и решение за справедливо обезщетение, §§ 23-46, и двете цитирани по-горе). В последващото дело Пантушева и други срещу България ((решение за допустимост), № 40047/04 и 33 други, 5 юли 2011 г.), в което няколкостотин вярващи православни християни, които редовно посещават църковни служби и участват в живота на религиозната общност, повдигат еднакви оплаквания във връзка със същите събития, Съдът заличава жалбите по чл. 37 § 1 (c) главно въз основа на това, че във водещото дело вече е изпълнил задължението си по чл. 19 от Конвенцията да осигури спазването на ангажиментите, поети от България, и че нищо няма да бъде постигнато, ако той повтори своите констатации в поредица от сходни или дори идентични дела (пак там, §§ 56-57). Съдът също така взема предвид естеството на нарушението и неговите последици за отделните жалбоподатели (пак там, § 59).

31. Настоящото положение е подобно на това по делото Пантушева и други (цитирано по-горе). В Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов (№ 2) (цитирано по-горе, §§ 126-27) Съдът констатира, че решението на кмета да забрани митинга на 12 септември 2007 г. представлява ограничение на правото на свобода на събиране на “Илинден” и нейния председател съгласно чл. 11 от Конвенцията, защото има “възпиращ ефект върху засегнатите лица и върху останалите участници в митинг[а]”. Поради това Съдът констатира нарушение на чл. 11. По този начин неговите констатации обхващат ефекта, който забраната има върху жалбоподателя, който е действал от името на “Илинден” в отношенията ѝ с властите във връзка с този митинг (вж. параграф 16 по-горе). Констатирането на нарушение и общото обезщетение, което Съдът присъжда на “Илинден” и нейния председател по отношение на неимуществени вреди (пак там, § 141), също трябва да се счита като обхващащо всяка вреда, претърпяна от жалбоподателя, който е действал от името на организацията.

32. От това следва, че в Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов (№ 2) (цитирано по-горе) Съдът вече е изпълнил задължението си по чл. 19 от Конвенцията да осигури спазването на ангажиментите, поети от България по чл. 11 от Конвенцията по отношение на митинга на 12 септември 2007 г., и че нищо няма да бъде постигнато, ако той повтори тези констатации по настоящото дело. Тъй като свързаното оплакване на жалбоподателя по чл. 14 от Конвенцията не изисква отделно разглеждане (вж. параграфи 68-71 по-долу), фактът, че такова оплакване не е повдигнато или разглеждано по предходното дело, не променя това заключение. Освен това жалбоподателят не може да претендира, че е претърпял допълнителни вреди във връзка с този митинг, които изискват отделно присъждане на справедливо обезщетение. Поради това вече не е оправдано да се продължи разглеждането на тези две оплаквания. Не е необходимо да се решава дали това се отнася и до оплакването по чл. 13 от Конвенцията, свързано с планирания за 12 септември 2007 г. митинг, тъй като същото във всеки случай е недопустимо (вж. параграфи 4 по-горе и 50-52 по-долу).

33. Няма причина, свързана със зачитането на правата на човека, както са определени в Конвенцията, която да изисква от Съда да продължи да разглежда тази част от жалбата съгласно чл. 37 § 1 в края.

34. Съответно оплакванията по чл. 11 и 14 от Конвенцията, свързани с митинга на 12 септември 2007 г., се заличават от списъка на делата пред Съда съгласно чл. 37 § 1 (c) от Конвенцията.

II. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 11 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

35. Жалбоподателят се оплаква, че провеждането на планирания за 30 септември 2006 г. митинг е било забранено. Той се позовава на чл. 11 от Конвенцията, който в относимата си част гласи следното:

“1. Всеки има право на свобода на мирните събрания ...

2. Упражняването на [това право] не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. ...”

A. Допустимост

1. Тези на страните

36. Правителството представя становище, че след като уведомлението, което жалбоподателят дава на кмета, се отнася до митинг, чието провеждане се организира от неправителствена организация, а не лично от него, той не може да се оплаква в лично качество, по отношение отказа за провеждане на този митинг. Следователно оплакването му е несъвместимо ratione personae с разпоредбите на Конвенцията.

37. Жалбоподателят твърди, че Съдът редовно разглежда по чл. 11 оплаквания, подадени от физически лица от името на групи. Ясно е, че организаторите на митинги са лично засегнати от ограниченията на провеждането им.

2. Преценката на Съда

38. Съдът вече е констатирал, че оплакването относно планирания за 30 септември 2006 г. митинг не е “по същество същото” като разглежданото в Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов (№ 2) (цитирано по-горе, §§ 58-63 и 126 -37) (вж. параграф 23 по-горе). Следователно то не е недопустимо съгласно чл. 35 § 2 (b) от Конвенцията.

39. Що се отнася до съвместимостта на оплакването ratione personae с разпоредбите на Конвенцията по смисъла на чл. 35 § 3 (a), следва да се отбележи, че съгласно практиката на Съда, правото на свобода на събранията съгласно чл. 11 от Конвенцията може да бъде упражнявано не само от участниците в събиране, но и от тези, които го организират, независимо дали са физически или юридически лица (вж. Kudrevičius and Others v. Lithuania [GC], № 37553/05, § 91, ЕСПЧ 2015 г., с допълнителни препратки). Въпреки че когато уведомява кмета за планирания за 30 септември 2006 г. митинг и обжалва решението му да го забрани, жалбоподателят претендира, че действа от името на нерегистрираната организация “Македонски инициативен комитет”, той е един от организаторите на митинга (вж. параграфи 9 и 11 по-горе). Следователно той може да претендира, че е жертва по отношение на решението за забрана на митинга, и оплакването му е съвместимо ratione personae с разпоредбите на Конвенцията (вж. Станков и Обединена македонска организация “Илинден”, № 29221/95 и 29225/95, Определение на Комисията от 29 юни 1998 г., недокладвано, и Patyi and Others v. Hungary, № 5529/05, § 25, 7 октомври 2008 г.).

40. Оплакването освен това не е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията или недопустимо на друго основание. Следователно то е допустимо.

Б. По същество

1. Тези на страните

41. Правителството повтаря, че решението за забрана на митинга не е засегнало жалбоподателя. В отношенията си с властите той е действал от името на организация, а не в лично качество. Той освен това не е бил подложен на каквито и да е санкции във връзка с митинга. Освен това правото на свобода на събранията предполага съществуването на група хора, чието желание да проведат събиране е ограничено.

42. Правителството допълва, че при потвърждаването на решението на кмета да забрани митинга, Районен съд Благоевград не се позовава на факта, че организацията, организираща митинга, не е била регистрирана - основания, намерени преди това за недостатъчни от този Съд - и следователно не възниква въпрос по чл. 11 от Конвенцията във връзка с този аспект не неговите мотиви. Решаващият съд се е позовал на съображения, свързани с обществения ред, и е взел предвид правото на преценка, с което се ползва кметът по такива въпроси. Митингът, планиран за 30 септември 2006 г., съвпада с планирано от общината събитие, а кметът има право да предприеме мерки, за да гарантира, че това събитие се развива безпроблемно.

43. Жалбоподателят твърди, че решението за забрана на митинга не отговаря на належаща обществена нужда и е непропорционално. Нито кметът, нито съдът, който разглежда решението му, оценяват необходимостта от мярката. Този съд просто подкрепя мотивите на кмета. Той не се стреми да установи дали планираният митинг и общинското събитие биха се провели по едно и също време на 30 септември 2006 г. От своя страна кметът не предлага на жалбоподателя да насрочи митинга за различно време.

2. Преценката на Съда

44. Съдът вече e констатирал, че жалбоподателят, който е един от организаторите на митинга, е лично засегнат от решението на кмета да забрани провеждането му (вж. параграф 39 по-горе). По същите причини Съдът смята, че тази забрана представлява “ограничение” на правото на жалбоподателя на мирни събрания съгласно чл. 11 от Конвенцията. Фактът, че само жалбоподателят се оплаква пред Съда в това отношение не означава, че това право не подлежи на разглеждане. Жалбоподателят не е предлагал да проведе “самостоятелна демонстрация”, а да участва в събрание с други (за разлика от Novikova and Others v. Russia, № 25501/07 и 4 други, § 91, 26 април 2016 г.).

45. Не е необходимо да се разглежда дали ограничението е “предвидено в закона” или дали преследва една или повече от целите, посочени в чл. 11 § 2, защото дори и да е било или да е така, във всеки случай не е “ необходимо в едно демократично общество” по следните причини (вж. Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов (№ 2), § 131, и Сингартийски и други, § 45, и двете цитирани по-горе).

46. Кметът и съдът, който потвърждава неговото решение, обосновават забраната като се позовават на провеждането на общинско събитие в същото време и на същото място, както и с необходимостта да се защитят участниците в това събитие от излагане на противоречиви изявления по исторически въпроси, разглеждани като чувствителни (вж. параграфи 10 и 12 по-горе). В четири по същество идентични дела, за тези основания е установено, че са недостатъчни за целите на чл. 11 § 2 (вж. Станков и Обединена македонска организация “Илинден”, §§ 106-07, Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов, §§ 113-14; Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов (№ 2), § 133, и Сингартийски и други, § 46, всички цитирани по-горе).

47. Националните власти не предоставят информация относно логистичните затруднения или затрудненията, свързани с сигурността, които две успоредни събития биха могли създадат и още по-важното е, че правителството не обяснява защо основанията, сметнати за недостатъчни в предишни дела, следва са достатъчни в настоящото. Освен това е важно да се отбележи, че при предишен повод, когато властите не забраняват митинг, организиран от “Илинден”, те позволяват да се проведе контрадемонстрация в същия ден (вж. Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов, цитирано по-горе, § 115).

48. Съдът следователно констатира, че е налице нарушение на чл. 11 от Конвенцията.

III. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

49. Жалбоподателят се оплаква, че не е разполагал с ефективно вътрешноправно средство за защита по отношение на твърдяното нарушение на чл. 11 от Конвенцията. Той се позовава на чл. 13 от Конвенцията, който гласи:

"Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции."

A. Допустимост

50. В първоначалната си жалба жалбоподателят се оплаква по чл. 13 от Конвенцията във връзка с планирания за 30 септември 2006 г. митинг. В последващите си изявления, които се отнасят до митинга на 12 септември 2007 г., той повдига оплаквания само по чл. 11 и чл. 14 от Конвенцията (вж. параграф 3 по-горе). Той се оплаква по чл. 13, че не е разполагал с ефективно правно средство за защита във връзка с този митинг за първи път в своето становище в отговор на това на Правителството, подадено в Съда на 21 юни 2013 г. (вж. параграф 4 по-горе).

51. Съгласно практиката на Съда, шестмесечният срок по чл. 35 § 1 от Конвенцията по отношение на оплаквания, които не са включени в първоначалната жалба, се прекъсва само при първото им представяне пред Съда, а претенции, отправени след изтичането на този срок, могат да бъдат разглеждани само заедно с първоначалните оплаквания, ако представляват правни изявления, свързани с тези оплаквания или с определени аспекти от тях (вж. Fábián v. Hungary [GC], № 78117/13, § 94, 5 септември 2017 г.). Съдът трябва да провери тези въпроси, дори и да не са повдигнати от правителството ответник (пак там, § 90), тъй като трябва служебно да контролира спазването на шестмесечния срок (вж. наред с други решения Blokhin v. Russia [GC], № 47152/06, § 102, ЕСПЧ 2016 г.).

52. В този случай твърденията на жалбоподателя по чл. 13 от Конвенцията се отнасят до две отделни решения на Районен съд Благоевград, едното е свързано с планирания за 30 септември 2006 г. митинг, а другото е свързано с планирания за 12 септември 2007 г. митинг (вж. параграфи 12 и 15 по-горе), Доколкото те засягат последното, твърденията не могат да се разглеждат като част от първоначалното оплакване или правни изявления, свързани с него. Те са по-скоро отделно оплакване по чл. 13. Това оплакване обаче е повдигнато за първи път на 21 юни 2013 г., много години след планирания за 12 септември 2007 г. митинг и решението на Районен съд Благоевград, свързано с него. Следователно то е подадено извън срока и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с чл. 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията.

53. Оплакването по чл. 13 от Конвенцията относно планирания за 30 септември 2006 г. митинг на свой ред не е явно неоснователно по смисъла на чл. 35 § 3 (a) от Конвенцията или недопустимо на друго основание. Следователно то е допустимо.

Б. По същество

1. Тези на страните

54. Правителството застъпва тезата, че жалбоподателят е имал на разположение две ефективни правни средства за защита.

55. На първо място решението на кмета е подлежало на съдебен контрол. В подкрепа на твърдението си, че това средство за защита е ефективно, правителството представя решение на Административен съд Стара Загора от 2012 г. и решение на Административен съд Монтана от 2013 г., с които са отменени забрани за митинги с позоваване, наред с другото, на чл. 11 от Конвенцията, както и въз основа на това, че самото обстоятелство, че митингите биха представлявали неудобство за участниците в съпътстващи събития или за странични наблюдатели, не може да обоснове забраняването им, както и решение на Административен съд Благоевград от 2011 г., с което се отменя забраната на следизборен митинг въз основа на това, че кметът не предоставя доказателства в подкрепа на заключението си, че е имало риск от насилие.

56. На второ място жалбоподателят е имал възможност да предяви иск за обезщетение за вреди съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г.

57. Жалбоподателят твърди, че макар да е било възможно да обжалва решението на кмета, Районен съд Благоевград не разглежда начина, по който кметът оценява фактите, не се ангажира с доводите на жалбоподателя и не разглежда необходимостта и пропорционалността на забраната, като по този начин ефективно одобрява решението на кмета. Той посочва, че както вече е отбелязано от Съда, при разглеждането на жалби срещу решения за забрана на митингите на “Илинден”, съдилищата в Пиринска Македония последователно се произнасят срещу “Илинден”. Жалба срещу решението на кмета по този начин не е имала никаква перспектива за успех и поради това не може да се разглежда като ефективно правно средство за защита. Иск за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от 1988 г. също не представлява ефективно правно средство за защита, тъй като той също няма разумни изгледи за успех и би могъл единствено да доведе до присъждане на обезщетение.

2. Преценката на Съда

58. Съдът вече е констатирал, че правата на жалбоподателя по чл. 11 са били нарушени (вж. параграф 48 по-горе). Поради това неговото оплакване по тази разпоредба е защитимо и той има право на ефективно средство за защита в това отношение (вж. Иванов и други, цитирано по-горе, § 71).

59. Ефективното правно средство за защита, изисквано от чл. 13 от Конвенцията, е такова, при което националният орган, който се занимава със случая, трябва да разгледа същността на оплакването по Конвенцията в съответствие с принципите, установени в практиката на Съда. Следователно, ако е изправен пред оплакване по чл. 11, свързано с правото на свобода на събранията, този орган трябва да разгледа, наред с другото дали е “необходимо в едно демократично общество” да се ограничи това право с оглед на постигането на легитимна цел съгласно втория параграф от този член, както и да извърши балансирана преценка между това право и интересите, поради които то е ограничено, без автоматично да дава предимство на тези други интереси (вж. Lashmankin and Others v. Russia, № 57818/09 и 14 други, §§ 343 и 356-58, 7 февруари 2017 г.).

60. В този случай такава преценка не е направена. Районен съд Благоевград не обяснява защо смята, че е необходимо в едно демократично общество да защити участниците в успоредно общинско събитие от изявленията, които биха могли да бъдат направени в хода на митинга, който жалбоподателят иска да организира в същия ден, нито защо е невъзможно да се съгласува провеждането на двете събития (вж. параграф 12 по-горе). Като се има предвид, че по времето, в което решаващият съд се е произнесъл по случая, Съдът вече е решил почти идентичен въпрос в две решения срещу България, свързани с факти, по които практически няма разлика (виж Станков и Обединената македонска организация “Илинден”, §§ 106-07 и Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов, §§ 113-14, и двете цитирани по-горе), този пропуск е поразителен. Същият се намира в ярък контраст с мотивите на съдилищата в трите дела, цитирани от Правителството (вж. параграф 55 по-горе). Подходът на Районен съд - Благоевград в този случай по този начин не отговаря на изискванията на чл. 13 от Конвенцията.

61. Що се отнася до възможността жалбоподателят да търси обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от 1988 г., Съдът отбелязва, че в Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов (№ 2) (цитирано по-горе, § 121) и в Сингартийски и други (цитирано по-горе, § 36) е констатирал с позоваване на чл. 35 § 1 от Конвенцията, че такъв иск не може да се смята за ефективно средство за защита по отношение на оплакване по чл. 11 от Конвенцията във връзка със забрана за провеждане на митинг, тъй като правителството не доказва, че искът е имал разумни изгледи за успех и по-важното – понеже същият сам по себе си не може да осигури адекватна защита, а да доведе единствено до присъждане на обезщетение. С оглед на тясната връзка между чл. 35 § 1 и чл. 13 от Конвенцията (вж. като скорошно решение Mocanu and Others v. Romania [GC], № 10865/09 и 2 други, § 220, ЕСПЧ 2014 г. (откъси)), тези констатации са еднакво валидни по чл. 13 от Конвенцията.

62. Следователно е налице нарушение на тази разпоредба.

IV. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 14 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

63. Жалбоподателят се оплаква, че ограничаването на правото му на свобода на събранията се дължи на това, че е член на етническо малцинство. Той се позовава на чл. 14 от Конвенцията, който гласи:

“Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.”

А. Тези на страните

64. Правителството твърди, че при уведомяване на общинските власти за двата планирани митинга, жалбоподателят не действа в лично качество, а от името на неправителствени организации. Доколкото и двата митинга очевидно са планирани като групови събития, жалбоподателят не е бил индивидуално жертва на нарушение.

65. Жалбоподателят твърди, че макар решенията на кмета и на Районен съд Благоевград в този случай да не предполагат открито дискриминационно намерение спрямо хора, претендиращи за македонска етническа идентичност, по-широкият контекст и по-конкретно два елемента показват явно такова намерение.

66. Първият елемент е политиката на българската държава на отричане на съществуването на македонска етническа идентичност в България Тази политика се проявява и в редица съдебни решения на съдилищата и на Конституционния съд. Отказът на България да признае съществуването на македонско малцинство е довело до многократни изрази на загриженост от страна на международни органи като Консултативния комитет към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността и Комисаря по правата на човека към Съвета на Европа.

67. Вторият елемент е системното ограничаване на правата по чл. 11 от Конвенцията на жалбоподателя, както и на правата на други етнически македонци, през последните две и половина десетилетия. Много от тези ограничения, чието дискриминационно намерение властите се опитват да прикрият, използвайки привидно легитимни причини, водят до констатации за нарушения от страна на този Съд.

Б. Преценката на Съда

68. Оплакването се отнася до същите факти както при тези, които се основават на чл. 11 и чл. 13 от Конвенцията: забраната на митинга, планиран за 30 септември 2006 г, и липсата на ефективно вътрешно правно средство за защита в тази връзка. Въпреки че жалбоподателят настоява, че неговите оплаквания по чл. 14 изискват отделно разглеждане, особено когато се поставят в цялостния контекст на обстоятелствата, на които той се позовава, Съдът след като разглежда внимателно неговите доводи не намира, че претенцията му следва да бъде уважена.

69. Като цяло Съдът разглежда оплаквания по чл. 14 в допълнение към тези по материалноправния член, във връзка с който е направено позоваването, само ако явното неравно третиране при упражняването на въпросното право е основен аспект на делото и е необходимо отделно разглеждане (вж. наред с други решения Airey v. Ireland, 9 октомври 1979 г., § 30, Серия A № 32; Dudgeon v. the United Kingdom, 22 октомври 1981 г., § 67, Серия A № 45; X and Y v. the Netherlands, 26 март 1985 г., § 32, Серия A № 91; Chassagnou and Others v. France [GC], № 25088/94 и 2 други, § 89, ЕСПЧ 1999-III; Aziz v. Cyprus, № 69949/01, § 35, ЕСПЧ 2004-V; Timishev v. Russia, № 55762/00 и 55974/00, § 53, ЕСПЧ 2005-XII; Moscow Branch of the Salvation Army v. Russia, № 72881/01, § 100, ЕСПЧ 2006-XI; и Oršuš and Others v. Croatia [GC], № 15766/03, § 144, ЕСПЧ 2010 г.).

70. Освен това в няколко дела, които не са съществено различни от настоящото и част от които засягат намесата в правата на лицата, които проявяват етническо малцинствено самосъзнание, Съдът след като констатира нарушение на разглежданото материално право по Конвенцията, не намира за нужно допълнително да разглежда оплакване по чл. 14 (вж. наред с други решения Sidiropoulos and Others v. Greece, 10 юли 1998 г., § 52, Доклади за решения и определения 1998-IV; Freedom and Democracy Party (ÖZDEP) v. Turkey [GC], № 23885/94, § 49, ЕСПЧ 1999-VIII; Emek Partisi and Şenol v. Turkey, № 39434/98, § 31, 31 май 2005 г.; Иванов и други, цитирано по-горе, § 78; Обединена македонска организация “Илинден” и други, цитирано по-горе, § 84; Bekir-Ousta and Others v. Greece, № 35151/05, § 51, 11 октомври 2007 г.; Emin and Others v. Greece, № 34144/05, § 37, 27 март 2008 г.; Tourkiki Enosi Xanthis and Others v. Greece, № 26698/05, § 63, 27 март 2008 г.; Обединена македонска организация “Илинден” и други (№ 2), цитирано по-горе, § 49; и “Национално турско обединение” и Кунгюн срещу България, № 4776/08, § 52, 8 юни 2017 г.).

71. Съдът не вижда причина да се отклонява от този подход в настоящия случай. Като взима предвид констатациите си в параграфи 44-48 по-горе, той не намира за нужно да разглежда отделно допустимостта или основателността на оплакването по чл. 14 от Конвенцията.

V. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

72. Чл. 41 от Конвенцията гласи:

“Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на
Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

А. Обезщетение за вреди

73. Жалбоподателят претендира 9000 евро неимуществени вреди. Той посочва, че ограничаването на правото му на свобода на събранията е част от редица такива ограничения и по този начин му причинява засилено чувство на страдание и безсилие.

74. Правителството твърди, че няма основание да се присъжда обезщетение за планирания за 12 септември 2007 г. митинг, тъй като Съдът вече е разгледал обстоятелствата, свързани с този митинг в Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов (№ 2) (цитирано по-горе). Последиците от това решение се разпростират и върху лица, които макар и да не са страна по производството в това дело, се свързват с “Илинден” и са повдигнали идентични оплаквания. Във всеки случай претенцията е прекомерна; констатирането на нарушение би представлявало при тези обстоятелства достатъчно справедливо обезщетение.

75. Съдът отбелязва, че в този случай присъждането на справедливо обезщетение може да се основава само на нарушения на чл. 11 и чл. 13 от Конвенцията във връзка с планирания за 30 септември 2006 г. митинг. Въпреки това жалбоподателят несъмнено е изпитал безсилие поради необоснованото ограничение на неговото право на свобода на събранията през септември 2006 г. поради неговите исторически и политически възгледи, което се случва след две предишни ограничения, за които Съдът по същия начин констатира, че са в нарушение на чл. 11 (вж. Иванов и други, цитирано по-горе, §§ 58-65), и поради липсата на ефективно правно средство за защита в това отношение. При тези обстоятелства Съдът присъжда на жалбоподателя 6000 евро плюс всякакви данъци, които може да бъдат начислени.

Б. Разходи и разноски

76. Жалбоподателят иска възстановяване на 2940 евро по отношение на хонорарите, начислени от неговите двама представители за четиридесет и два часа работа по делото при ставка от 70 евро на час. Той моли всяка сума, присъдена по тази позиция, да бъде платена директно на Българския хелзинкски комитет. В подкрепа на своята претенция той представя график за изработени часове за работата на неговите представители.

77. Правителството твърди, че няма доказателства, че жалбоподателят действително е направил претендираните от него разходи за хонорари. Те са далеч по-високи от ставките по българското законодателство и не съвпадат с икономическата реалност в страната. Също така броят часове, претендирани по делото, е необоснован поради ограничената му сложност.

78. Що се отнася до разходите, свързани с оплакванията относно планирания за 30 септември 2006 г. митинг, по отношение на които Съдът констатира нарушение на чл. 11 и чл. 13, Съдът отбелязва, че според постоянната му практика разходите и разноските са възстановими съгласно чл. 41, ако бъде установено, че те са действително и необходимо направени и са в разумен размер.

79. Що се отнася до разходите, свързани с частта от жалбата, която е заличена, съгласно правило 43 § 4 от Правилника на Съда те са по преценка на Съда (вж. Sisojeva and Others, цитирано по-горе, §§ 130-31). Приложимите принципи обаче са по същество същите като тези по чл. 41 (пак там, § 133).

80. Възнагражденията на представителите са действително направени, ако жалбоподателят ги е платил или е задължен да ги плати (вж. Luedicke, Belkacem and Koç v. Germany (чл. 50), 10 март 1980 г., § 15, Серия A № 36; Artico v. Italy, 13 май 1980 г., § 40, Серия A № 37; и Airey v. Ireland (чл. 50), 6 февруари 1981 г., § 13, Серия A № 41), дори ако това задължение е подчинено на условно споразумение за отложено изплащане на хонорар, доколкото това споразумение е приложимо в съответната юрисдикция (вж. Иванова и Черкезов срещу България, № 46577/15, § 89, 21 април 2016 г.).

81. Жалбоподателят не представя документи, които доказват, че е платил или има правно задължение да заплати хонорарите, чието възстановяване иска, и следователно няма доказателство, че претендираните от него разходи са действително направени. Ето защо претенцията му трябва да бъде отхвърлена.

В. Лихва за забава

82. Съдът смята за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1. Решава да заличи оплакванията по чл. 11 и чл. 14 от Конвенцията във връзка с планирания за 12 септември 2007 г. митинг от своя списък с дела;

2. Обявява оплакванията, свързани с упражняването на правото на жалбоподателя на свобода на мирни събрания във връзка с предвидения за 30 септември 2006 г. митинг, както и с твърдяната липса на ефективно правно средство за защита в тази връзка, както и оплакването относно твърдяната липса на ефективно правно средство за защита във връзка с митинга на 12 септември 2007 г., за недопустими;

3. Приема, че е налице нарушение на чл. 11 от Конвенцията;

4. Приема, че е налице нарушение на чл. 13 от Конвенцията;

5. Приема, че не е необходимо да се разглеждат допустимостта и основателността на оплакването по чл. 14 от Конвенцията;

6. Приема,

(а) че държавата-ответник следва да заплати на жалбоподателя, в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с чл. 44, § 2 от Конвенцията, 6000 евро (шест хиляди евро) плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, по отношение на неимуществени вреди, които се конвертират във валутата на държавата-ответник при курса, валиден в деня на плащането;

(б) че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочената сума в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта;

7. Отхвърля останалата част от претенцията на жалбоподателя за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 11 януари 2018 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

              Клаудия Вестердик Ангелика Нусбергер
секретарпредседател

Full & Egal Universal Law Academy