ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО КУКАВИЦА срещу БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 57202/21 г.)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
13 юни 2023 г.
Това решение е окончателно, но в текста му могат да бъдат нанесени редакционни корекции.
По делото КУКАВИЦА срещу БЪЛГАРИЯ
Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като комитет, състоящ се от:
Йоаннис Ктистакис (Ioannis Ktistakis), Председател,
Йонко Грозев,
Андреас Зюнд (Andreas Zünd), съдии,
и Олга Чернишова (Olga Chernishova), и.д. заместник-секретар на отделението,
Като взе предвид:
жалбата (№ 57202/21) срещу Република България, подадена в Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 23 ноември 2021 г. от хърватски гражданин, г-н Елвис Кукавица (Elvis Kukavica), роден през 1978 г. и живеещ в Мюнхен („жалбоподателят“), който е представляван от г-н Т. Хьон (T. Hoehn), адвокат, практикуващ в София;
решението за уведомяване за жалбата на българското правителство („Правителството“), представлявано от неговия агент г-жа Б. Симеонова от Министерството на правосъдието;
решението за разглеждане на жалбата с приоритет (правило 41 от Правилника на Съда);
становищата на страните;
решението за отхвърляне на възражението на правителството за разглеждане на жалбата от Комитет;
позицията на хърватското правителство, че не желае да упражнява правото си по член 36 § 1 от Конвенцията;
След обсъждане в закрито заседание на 23 май 2023 г.,
Постанови следното решение, прието на същата дата:
ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО
1. Жалбата се отнася до оплакване, че окончателното решение на български съд в производство за международно отвличане на деца, с което се отказва разпореждане на незабавното връщане на детето на жалбоподателя от България в страната на обичайното местопребиваване на детето, нарушава правото на жалбоподателя на семеен живот съгласно член 8 от Конвенцията.
2. През август 2018 г. жалбоподателят се жени за българската гражданка В.К. Дъщеря им А. е родена през октомври 2018 г. в Германия, където живее семейството.
3. На 25 декември 2019 г. по време на престоя на семейството в България на почивка, В.К. информира жалбоподателя, че няма да се връща в Германия с А. Жалбоподателят заминава за Германия.
4. На 17 март 2020 г. жалбоподателят иска връщането на детето съгласно Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца („Хагската конвенция“). Той също така се позовава на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и въпроси, свързани с родителската отговорност („Регламент „Брюксел IIа“).
5. Българското министерство на правосъдието, действащо като централен орган по Хагската конвенция, образува дело от името на жалбоподателя пред Софийски градски съд („СГС“).
6. На 18 януари 2021 г. СГС уважава молбата на жалбоподателя за връщане на А. в Германия. Съдът отбелязва, че връщането на А. без В.К. би било неприемливо, тъй като представлява „сериозна опасност“ за психологическото благополучие на А. Съдът обаче не прилага „изключението за сериозна опасност“ съгласно член 13, буква б) от Хагската конвенция, което му позволява да не разпореди връщането на детето, тъй като е установил, че жалбоподателят е направил „адекватни уговорки“ по смисъла на от член 11, параграф 4 от Регламент „Брюксел IIа“ (вж. K.J. срещу Полша, № 30813/14, § 39, 1 март 2016 г., във връзка с „адекватни уговорки“).
7. След обжалването от страна на В.К., с окончателно решение от 25 май 2021 г. Софийският апелативен съд („САС“) отхвърля искането на жалбоподателя. Въпреки че САС признава, че А. проявява безрезервна привързаност към жалбоподателя и е близка и с двамата си родители, той установява, че разделянето на майката и детето е неприемливо и съществуването на такава възможност представлява „изключение за сериозна опасност“, свързана с връщането на А. Жалбоподателят не е бил наясно с отрицателното въздействие, което неговото контролиращо поведение има върху В.К. Перспективите, че разногласията между него и В.К. ще доведат до причиняване на стрес на А., както и неразбирането на ситуацията от двамата родители, също създават пречки за връщането на детето. Съществуващият конфликт между родителите е квалифициран в експертиза като психическо насилие, упражнявано от жалбоподателя над В.К. Подобна ситуация, която включва не само неудобства за детето, обикновено свързани с неговото завръщане, би била недопустима.
8. САС постановява, че съответните ангажименти, поети от жалбоподателя не могат да се считат за „адекватни уговорки“. Те „не са били съгласувани със съответния орган в държавата членка“. Освен това уговорките, поети в декларация пред нотариус, за предоставяне на отделна квартира (safe harbour) на В.К. и А. — ако не им е предоставил семейното жилище в Германия, без сам да живее там — е неадекватен. Причината е, че тази уговорка е под условието В.К. да не използва семейното жилище. Този апартамент не предлага приемливи условия, тъй като собственикът му живее там и не е ясно дали ще продължи да го прави.
ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА
ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
9. Жалбоподателят се оплаква, на основание член 6 § 1 и член 8 от Конвенцията, от пропуска на САС да представи уместни и достатъчни мотиви за своето решение. Оплакването по член 6 § 1 се поглъща от основното оплакване по член 8 (вж. Rinau срещу Литва, № 10926/09, § 152, 14 януари 2020 г., с допълнителни препратки).
10. Правителството твърди неизчерпване на вътрешните средства за защита и злоупотреба с правото на индивидуална жалба. Жалбоподателят не е информирал Съда, че е започнал производство за родителски права в Германия и дали в него е поискал решение за връщане на детето съгласно член 11, параграфи 7 и 8 от Регламент „Брюксел IIа“. Освен това той не е поискал възобновяване на производството пред българските съдилища.
11. Тъй като производствата за родителски права по принцип не са свързани с целта на Хагската конвенция (вж. X срещу Латвия, [GC], № 27853/09, §§ 100—101, ЕСПЧ 2013), не е от съществено значение дали жалбоподателят е информирал Съда за такива производства. Тъй като жалбата му пред Съда се отнася до мотивите на националния съд в производството по връщане, той е използвал подходящия механизъм, чиято цел е да постигне бързо връщане на неправомерно отведено дете (вж., mutatis mutandis, Raw и други срещу Франция, № 10131/11, § 62, 7 март 2013 г.).
12. Възобновяването на гражданското производство обикновено не може да се разглежда като ефективно средство за защита по смисъла на член 35 § 1 от Конвенцията (вж., сред другите източници, Šorgić срещу Сърбия, № 34973/06, § 54, 3 ноември 2011 г.).
13. Жалбата не е нито явно необоснована, нито недопустима на което и да е основание, изброено в член 35 от Конвенцията, и трябва да бъде обявена за допустима.
14. Общите принципи по въпроса за международното отвличане на деца са обобщени в X срещу Латвия (цитирано по-горе, §§ 92 – 108) и потвърдени във Владимир Ушаков срещу Русия (№ 15122/17, §§ 76 – 83, 18 юни 2019 г.). Относимите разпоредби на Регламент „Брюксел IIа“ са изложени в M.A. срещу Австрия (№ 4097/13, §§ 68 – 69, 15 януари 2015 г.).
15. След като многократно е приемал, че изключенията за връщане съгласно Хагската конвенция трябва да се тълкуват ограничително (вж. X срещу Латвия, цитирано по-горе, § 116), и че „изключението за сериозна опасност“ не може да възникне единствено от раздяла с родителя, който е отговорен за неправомерното извеждане (вж. K.J. срещу Полша, № 30813/14, § 67, 1 март 2016 г.), задачата на Съда не е да заеме мястото на националните власти при определяне на наличието на „сериозна опасност“, свързана с връщането на детето. Съдът трябва да установи дали тълкуването и прилагането на разпоредбите на Хагската конвенция от страна на съдилищата гарантира правата на жалбоподателя, защитени по член 8 от Конвенцията (вж. Владимир Ушаков, цитирано по-горе, § 92).
16. Анализът на съдилищата при вземането на решение за връщането на А. в Германия се отнася на първо място до въпроса за последиците за детето от раздялата между А. и В.К. САС, подобно на долната инстанция, е установил, че раздялата представлява „сериозна опасност“, свързана с връщането, тъй като би повлияла отрицателно на емоционалното състояние на A. Когато е отхвърлил искането на жалбоподателя за връщане на А., САС освен това е установил, че конфликтът между него и В.К. би поставил А. в неблагоприятно положение, дори и да се върне в Германия с майка си.
17. Решението на САС не е достатъчно мотивирано по отношение на факторите, които могат да съставляват изключение от незабавното връщане на детето, така че да позволи на Съда да се увери, че тези въпроси са били достоверно и ефективно разгледани (вж. Владимир Ушаков, цитирано по-горе, § 82). Жалбоподателят е предложил различни решения за противодействие на идентифицирания риск за детето, произтичащ от конфликта между него и В.К. Той също така се е опитал да гарантира, че уговорките му са правно приложими. Неговите предложения, както е отбелязано от САС в решението си, са били от значение за разглеждането на това какво представлява „адекватни уговорки“. Ето защо тяхното естество и значение са изисквали конкретен и ясен отговор. Противно на твърдението на правителството, че САС е направил задълбочен обоснован анализ на решаващите въпроси, Съдът намира, че САС е съсредоточил оценката си на ситуацията върху наличието на конфликт между родителите на А., като е пропуснал да разгледа много от относими аргументи на жалбоподателя, а мотивите му по отношение на аргументите, които коментира, са неясни.
18. САС не е проучил дали има осъществими варианти за В.К. да се върне в Германия с детето и да живее с него отделно от жалбоподателя (сравни, mutatis mutandis, с K.J. срещу Полша, цитирано по-горе, § 61). Нищо в разкритите пред него обстоятелства обективно не изключва подобна възможност. Не изглежда, че завръщането на А. непременно означава завръщане в дома на жалбоподателя или раздяла с В.К. Не е било ясно, че съществуват пречки за завръщането на самата В. К. в Германия, че срещу нея има висящо наказателно производство там или че жалбоподателят може активно да ѝ попречи да вижда детето (вж., mutatis mutandis, K.J., цитирано по-горе, § 68, и Maumousseau и Washington срещу Франция, № 39388/05, § 74, 6 декември 2007 г.). САС не е разгледал този въпрос.
19. В окончателното си решение САС отбелязва, че български съд може да издаде „заповед за безопасно убежище“, а германски съд — свързана „огледална заповед“, която би направила възможно връщането на детето. Алтернативно, германски съд може да издаде „заповед за безопасно убежище“. САС обаче не коментира готовността на жалбоподателя, изразена подробно в писмения му отговор на жалбата на В.K. срещу решението на по-долната инстанция, да направи всичко необходимо, за да направи уговорките си изпълними в Германия. САС също така не му е дал свързани с това инструкции (вж. параграф 8 по-горе). Въпреки че изрично отбеляза, че той е подписал декларация пред германски нотариус с конкретни подробни уговорки, САС ги намира за неадекватни, тъй като „не са били съгласувани с орган в държавата членка“, без да дава допълнителни пояснения. В декларацията жалбоподателят се е задължил да осигури отделно настаняване и финансова подкрепа на В.К. и А. в Германия, в очакване на производството за развод и попечителство, и е гарантирал с цялото си имущество незабавно изпълнение на ангажиментите си, за които той твърди, че не изискват потвърждение от съд. Освен това съдът не разглежда неговото искане за издаване на временна заповед за защита на А., която да включва поетите от него ангажименти, и/или не го инструктира да получи съответна заповед от германски съд. САС стига до заключението, че не е направена „адекватна уговорка“, без наистина да се ангажира с опциите, предложени от жалбоподателя, или ясно да посочи какво е трябвало да предприеме, за да направи уговорките приемливи (вж. Владимир Ушаков, цитирано по-горе, § 82). Липсата на изчерпателни мотиви в решение за приемане на възражения срещу връщането на дете съгласно Хагската конвенция е несъвместима с изискванията на член 8 от Конвенцията (вж. Blaga срещу Румъния, № 54443/10, § 70, 1 юли 2014 г.).
20. В анализа на САС липсват елементите, необходими за правилна оценка на най-добрия интерес на детето в светлината на член 8 от Конвенцията (сравни с G.N. срещу Полша, № 2171/14, § 65, 19 юли 2016 г.). Следователно решението на САС не е достатъчно мотивирано по отношение на наличието на „сериозна опасност“, свързана с връщането на А. в Германия и възможностите за компенсиране на всяка такава опасност. Следователно тълкуването и прилагането от страна на САС на Хагската конвенция и Регламент „Брюксел IIа“ не успява да осигури на жалбоподателя гаранциите по Конвенцията, в нарушение на член 8 от Конвенцията.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
21. Жалбоподателят претендира 21 000 евро за неимуществени вреди, 6 529 евро за разходи и разноски пред националните съдилища и 3 600 евро за разноски пред Съда.
22. Правителството твърди, че тези суми са неоправдани и прекомерни.
23. Жалбоподателят трябва да е претърпял неимуществени вреди, които не могат да бъдат компенсирани единствено от установяването на нарушение. Като взема предвид естеството на установеното нарушение и въз основа на извършена справедлива преценка, Съдът присъжда на жалбоподателя 15 000 евро за неимуществени вреди, плюс всички данъци, които могат да му бъдат начислени (сравни с Анева и други срещу България, № 66997/13 и 2 други, § 132, 6 април 2017 г., и А и други срещу България [комитет], № 28383/20, § 29, 9 май 2023 г.).
24. Като взе предвид документите, с които разполага, и сложността на обсъжданите въпроси, Съдът присъжда на жалбоподателя общо 8 200 евро за разходи и разноски, от които 5 200 евро за адвокатски хонорари, направени в националното производство, и 3 000 евро в производството пред Съда, плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателя.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНООбявява жалбата за допустима;Приема, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията;Определя
(а) държавата — ответник да изплати на жалбоподателя в рамките на три месеца следните суми:
(i) 15 000 евро (петнадесет хиляди евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени, за неимуществени вреди;
(ii) 8 200 евро (осем хиляди и двеста евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателя, за разходи и разноски;
(б) че от изтичането на гореспоменатите три месеца до уреждането на спора се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта;Отхвърля останалата част от искането на жалбоподателя за справедливо обезщетение.
Изготвено на английски език и оповестено писмено на 13 юни 2023 г., съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Олга Чернишова Йоаннис Ктистакис
Заместник-секретар Председател
Full & Egal Universal Law Academy