ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО КУЛИНОВ И ДРУГИ срещу БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 28151/15 и 2 други - вж. приложения списък)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
13 април 2023 г.
Това решение е окончателно, но може да подлежи на редакционни корекции.
По делото Кулинов и други срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като комитет, състоящ се от:
Дариан Павли (Darian Pavli), председател,
Йоанис Ктистакис (Ioannis Ktistakis),
Андреас Зюнд (Andreas Zünd), съдии,
и Виктория Марадудина (Viktoriya Maradudina), и.д. заместник-секретар,
След обсъждане в закрито заседание на 23 март 2023 г.,
Постанови следното решение, прието на същата дата:
ПРОЦЕДУРА
1. Делото е образувано по жалби срещу България, подадени до Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на различните дати, посочени в приложената таблица.
2. Жалбите са комуникирани на българското правителство („Правителството“).
ФАКТИТЕ
3. Списъкът на жалбоподателите и съответните фактически данни за жалбите са посочени в приложената таблица.
4. Жалбоподателите се оплакват от отнемането на имущество, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност.
ПРАВОТО
ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИТЕ5. Предвид сходния предмет на жалбите Съдът намира за уместно да ги разгледа заедно в едно решение.
ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 16. Жалбоподателите се оплакват от отнемането на имуществото им, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност. Те се позовават, изрично или по същество, на член 1 от Протокол № 1, който гласи следното:
„Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.
Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.“
7. Случаите са от вида, разгледан във водещото решение Тодоров и други срещу България (№ 50705/11 и 6 други, 13 юли 2021 г.).
8. По делото Тимченко и други (жалба № 30642/21) Правителството повдига две възражения за недопустимост. На първо място, Правителството твърди, че жалбоподателите не са изчерпали наличните вътрешноправни средства за защита, тъй като не са предявили иск срещу държавата за непозволено увреждане, когато им е станало известно, че част от искането за отнемане срещу тях е било отхвърлено (вж. описанието на фактите в приложената таблица). Подобни възражения обаче вече са били отхвърлени по делото Тодоров и други (цитирано по-горе, § 138) и Съдът не счита за необходимо да повтаря вече изложените мотиви. Правителството твърди също така, че жалбоподателите са злоупотребили с правото си на индивидуална жалба, тъй като се твърди, че не са информирали своевременно Съда за опита си да възобновят производството по отнемане на имущество (вж. отново описанието на фактите в приложената таблица). Съдът отхвърля и това възражение. В действителност жалбоподателите информират за отхвърлянето на искането им за възобновяване през септември 2022 г., малко след като Върховният касационен съд постановява решението си през август 2022 г. Освен това информацията относно неуспешния опит за възобновяване на производството не е от съществено значение, нито е свързана със същността на делото и евентуалното неизпълнение на задължението на жалбоподателите да информират Съда за нея не би обосновало отхвърлянето на жалбата, поради злоупотреба с право.
9. Както вече беше отбелязано, Съдът е приел водещо решение срещу България относно отнемането на имущество, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност, по същото законодателство, което се прилага по разглежданите дела, а именно Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност от 2005 г. (наричан по-нататък „Законът от 2005 г.“) - вж. дело Тодоров и други (цитирано по-горе). Съдът установява някои потенциални недостатъци в Закона от 2005 г. и в начина, по който е бил приложен, по-специално комбинирания ефект от широкия обхват на неговото приложение - по отношение на предикатните престъпления и по отношение на периодите, за които се проверяват приходите и разходите на обвиняемите, трудностите за обвиняемите да докажат това, което съдилищата считат за „законен“ доход през такъв период, като се вземе предвид освен това инфлацията и икономическите промени, и презумпцията, че всяко имущество, за което не е доказано, че има „законен“ произход, е имущество, придобито от престъпна дейност (вж. цитираното по-горе решение Тодоров и други, §§ 200-09). Съдът намира, че макар тези потенциални недостатъци да не са достатъчни, за да се приеме, че всяко отнемане по Закона от 2005 г. е в противоречие с член 1 от Протокол № 1, те със сигурност са създали значителна тежест за обвиняемите в производствата за отнемане и са могли да наклонят баланса в полза на държавата. Ето защо, като противовес и гаранция за правата на жалбоподателите, е от решаващо значение националните съдилища да предоставят в решенията си някои подробности относно престъпното поведение, от което се твърди, че е придобито имуществото, за което се иска отнемане в полза на държавата, и да покажат по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде доход от такова престъпно поведение (пак там, §§ 210-15).
10. Прилагайки тези изисквания към конкретните случаи, разгледани във водещото решение, Съдът установява нарушение на член 1 от Протокол № 1 в тези от тях, в които националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на причинно-следствената връзка, определена по-горе, и са разпоредили отнемане на имущество, позовавайки се единствено на презумпцията, съдържаща се в Закона от 2005 г., и на несъответствията между разходите на жалбоподателите и техните „законни“ доходи през съответните периоди (вж. §§ 217-50 от решението). От друга страна, Съдът не намира нарушение в случаите, в които е било доказано наличието на такава причинно-следствена връзка и в които националните съдилища са установили по разумен начин, че имуществото, чието отнемане се иска, е придобито от престъпна дейност (вж. §§ 251-81).
11. Правителството твърди, че както и в случаите, разгледани в делото „Тодоров и други“, където не е установено нарушение на правата на жалбоподателите, в разглежданите случаи националните съдилища са извършили необходимата оценка и са „установили ясно“ причинно-следствената връзка между „престъпната дейност“ на жалбоподателите и отнетото имущество.
12. Въпреки това Съдът отбелязва, че в разглежданите случаи предикатните престъпления не са донесли никаква финансова изгода, а властите не са посочили каква друга „престъпна дейност“ биха могли да извършват жалбоподателите. Изглежда, че по делото Кулинов (жалба № 28151/15) националните съдилища са приели, че жалбоподателят е извършил други престъпления от същия вид като това, което е предизвикало образуването на производството за отнемане на имущество, тъй като са отбелязали датата, на която тези престъпления са били криминализирани (вж. описанието на фактите в приложената таблица), но подобно предположение не е подкрепено с никакви доказателства. По делото Славков (жалба № 7413/21) отнетото имущество е било придобито много години след предикатното престъпление и след като жалбоподателят е напуснал България, за да живее в друга държава. Що се отнася до делото Тимченко и други (жалба № 30642/21), г-н В. Тимченко е бил осъден за престъпление, извършено между 2006 и 2008 г., но националните съдилища изглежда са приели, че той е бил замесен в неуточнени престъпления, водещи до придобиване на приходи от престъпна дейност, от 1998 г., а именно когато дружеството му е започнало да развива икономическа дейност.
13. В тази ситуация Съдът не счита, че властите са предоставили относими данни за престъпно поведение, което би могло да генерира предполагаемите приходи от престъпление, както се изисква в делото Тодоров и други (цитирано по-горе). Те също така не са показали по обоснован и адекватен начин, че конкретното имущество, което се разглежда, би могло да е придобито от престъпна дейност. Както е видно от описанието на фактите, националните съдилища са се позовали най-вече на потенциала на престъпленията от вида на извършените от жалбоподателите да генерират доходи или, в случая с Тимченко и други, на факта, че дружеството на г-н В. Тимченко е започнало икономическата си дейност през 1998 г., както и на установените от тях несъответствия между доходите на жалбоподателите, считани за „законни“, и техните разходи. По делото Тодоров и други (цитирано по-горе, § 216) Съдът посочва, че в случаи от този вид по принцип ще се довери на оценката на националните съдилища относно наличието на причинно-следствена връзка между евентуално престъпно поведение на жалбоподателите и имуществото, за което се иска отнемане в полза на държавата, освен когато тази оценка е произволна или явно необоснована. Изглежда, че именно за това става въпрос в настоящия случай, тъй като представените мотиви за обосноваване на такава връзка са очевидно недостатъчни.
14. Следователно тези жалби са допустими и разкриват нарушение на член 1 от Протокол № 1.
ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА15. Член 41 от Конвенцията предвижда:
„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“
16. Жалбоподателят по делото Кулинов (жалба № 28151/15) не претендира за имуществени вреди. По отношение на неимуществените вреди той претендира за 20 000 евро.
17. Жалбоподателят по делото Славков (жалба № 7413/21) не е представил конкретни искания по член 41.
18. По делото Тимченко и други (жалба № 30642/21) жалбоподателите претендират в рамките на имуществените вреди стойността на отнетото им имущество. Те твърдят, че това е единственото средство, което им позволява да получат справедливо обезщетение, и настояват Съдът да се отклони от подхода си по делото Тодоров и други (цитирано по-горе, §§ 320-22), където твърди, че производството по отнемане на имуществото трябва да бъде възобновено и исковете срещу жалбоподателите да бъдат разгледани отново на национално ниво. Четвъртият жалбоподател (дружеството „Тим-Еър“ ЕООД) претендира в допълнение равностойността на около 170 000 евро - пропуснати ползи в резултат на производството за отнемане в полза на държавата срещу него. По отношение на неимуществените вреди жалбоподателите по делото Тимченко и др. претендират по 5 000 евро за всеки от тях.
19. Съдът не е в позиция да прави предположения дали отнетото имущество на жалбоподателите е било или не е било придобито от престъпна дейност, и следователно не може да определи евентуалните имуществени вреди, които жалбоподателите биха могли да претърпят в резултат на необоснованото отнемане на имуществото. Съответно Съдът отхвърля претенциите на жалбоподателите по делото Тимченко и други, свързани със стойността на отнетото имущество, и повтаря, както и по делото Тодоров и други (цитирано по-горе, §§ 320-22), че най-подходящото средство за отстраняване на нарушението е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на член 1 от Протокол № 1. Що се отнася до претенцията на „Тим-Аир“ ЕООД, свързана с пропуснати ползи, дали тези загуби са резултат от неоправдани действия от страна на държавата, също е въпрос на спекулация. Освен това дружеството ще може да търси обезщетение на национално равнище, ако в крайна сметка исковете за отнемане срещу него бъдат изцяло или частично отхвърлени. В съответствие с това Съдът отхвърля и тази претенция.
20. Що се отнася до неимуществените вреди, Съдът, като взема предвид обстоятелствата по делото, присъжда сумите, посочени в приложената таблица.
21. Що се отнася до разходите и разноските, жалбоподателят по делото Кулинов претендира 1620 евро за своето процесуалното представителство пред Съда. Той иска 122 евро от присъдената сума по настоящия параграф да му бъдат изплатени, а останалата част да бъде преведена директно на неговия процесуален представител. Жалбоподателите по делото Тимченко и други претендират от своя страна 3 218 евро за своето процесуалното представителство пред Съда, както и за превод и пощенски разходи. Съдът, като взема предвид обстоятелствата по делото, намира за целесъобразно да присъди сумите, посочени в приложената таблица.
22. Накрая, жалбоподателите по делото Тимченко и други претендират за равностойността на 48 569 евро, платени от тях за процесуално представителство и съдебни такси в националното производство. Съдът отхвърля тази претенция, като отбелязва, че жалбоподателите ще имат право да поискат възстановяване на всички вече платени разходи в случай на успех при всяко ново разглеждане на делото им (чл. 245, ал. 3 и чл. 309 от Гражданския процесуален кодекс).
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,
Решава да обедини жалбите;Обявява жалбите за допустими;Приема, че тези жалби разкриват нарушение на член 1 от Протокол № 1 относно отнемането на имущество, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност; Определя(a) държавата-ответник да изплати на жалбоподателите в срок от три месеца сумите, посочени в приложената таблица, които да бъдат конвертирани във валутата на държавата-ответник по курса, приложим към датата на извършване на плащането;
(b) че от изтичането на гореспоменатите три месеца до извършване на плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта;
Отхвърля останалата част от исканията на жалбоподателите за справедливо обезщетение.Изготвено на английски език и съобщено в писмена форма на 13 април 2023 г., съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Виктория Марадудина Дариан Павли
(Viktoriya Maradudina) (Darian Pavli)
Заместник-секретар Председател
ПРИЛОЖЕНИЕ
Списък на жалбите по член 1 от Протокол № 1
(отнемане на имуществото, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност )
№
Жалба №
Дата на подаване
Име на жалбоподателя
Година на раждане
Име на представителя и място на практикуване
Предикатно престъпление
Отнето имущество
Период, за който са проверени доходите и разходите на жалбоподателя
Причини, посочени от съдилищата
Окончателно решение по процедурата за отнемане
Сума, присъдена за неимуществени вреди
(в евро)
[1]
Присъдена сума за разходи и разноски за всяка жалба
(в евро)[2]
28151/15
01.06.2015 г.
Светослав Методиев КУЛИНОВ
1974 г.
Делян Пламенов Димов
Гр. София
Споразумение, одобрено от Районния съд в Сливница на 3 февруари 2009 г. - жалбоподателят е осъден за това, че е действал като посредник за връщането на откраднат автомобил. Престъплението, извършено през септември 2008 г., не е довело до финансова изгода.
Апартамент в гр. София на стойност 66 000 лв. (33 800 евро), закупен през 2008 г;
акции в дадено дружество;
72 715 лв. (37 200 евро), налични по банкова сметка на жалбоподателя;
мотоциклет;
парични суми, получени от продажбата на парцел и два автомобила.
1992-2010 г.
Престъплението, за което жалбоподателят е осъден, е криминализирано през 2004 г., поради което не е имало основание да се постанови отнемане на имущество, придобито преди това. Доходите на жалбоподателя през разглеждания период възлизат на равностойността на 1155 минимални месечни работни заплати, което включва и парите, получени от родителите му. Разходите му, включително за придобиване на недвижимо имущество, се равняват на 3 704 минимални месечни работни заплати. Може да се направи обосновано предположение, че имуществото, за което се иска конфискация, е придобито от престъпна дейност, тъй като жалбоподателят не е доказал законния произход на парите, платени за придобиването му. Някои от тези активи били придобити „непосредствено преди и след“ предикатното престъпление и следователно са пряко свързани с него. „Престъпната дейност“ на жалбоподателя е такава, че може да генерира печалба.
22 декември 2014 г. - решение на Върховния касационен съд
3,000
200,
от които 122 евро да бъдат изплатени на жалбоподателя, а останалата част - директно на неговия процесуален представител.
7413/21
20.01.2021 г.
Цветомир Дончев СЛАВКОВ
1978 г.
Споразумение, одобрено от Районен съд - Русе на 6 октомври 2003 г. - жалбоподателят е осъден за измама, извършена през 1999 г.; той е получил с измама равностойността на 614 евро, които в крайна сметка е върнал на жертвите (около 40 души).
Пет едностайни апартамента в София, закупени през 2007 г.; автомобил; парични суми на обща стойност 122 000 евро, внесени в банкови сметки на жалбоподателя и изтеглени от него между 2000 и 2010 г.
1996-2012 г.
Между 2001 и 2007 г. жалбоподателят е живял в Обединеното кралство и въпреки че през този период по сметките му са преведени парични средства от тази държава (послужили за придобиването на апартаментите-студиа - вж. описанието на отнетото имущество), техният законен произход не е доказан, тъй като жалбоподателят не е представил писмен трудов договор, въпреки твърденията си, че е бил трудово зает. В същото време престъплението на жалбоподателя (продължавано престъпление с множество жертви) е такова, че е позволявало да се получи финансова облага.
31 юли 2020 г. - окончателно решение на Върховния касационен съд
3,000
-
30642/21
07.06.2021 г.
(4 жалбоподатели)
Валентин Евгениев ТИМЧЕНКО
1951 г.
Милка Петрова ТИМЧЕНКОВА
1953 г.
Пламен Валентинов ТИМЧЕНКО
1973 г.
„ТИМ ЕЪР“ ЕООД
1999 г.
Михаил Тихолов Екимджиев
Гр. Пловдив
Решение на Окръжен съд - Русе от 4 март 2013 г. - първият жалбоподател е осъден за укриване на данъци - между 2006 и 2008 г. той е избегнал плащането на акциз, свързан с дейността на своето дружество (четвъртият жалбоподател), на обща стойност 155 281 лв. (79 400 евро); в крайна сметка парите са внесени в държавния бюджет.
Многобройни недвижими имоти, придобити между 2001 и 2012 г., и автомобили; два селскостопански самолета, придобити от четвъртия жалбоподател през 2005 г.; парични суми, получени от продажбата на други превозни средства или внесени в банкови сметки.
1988-2013 г.
През разглеждания период първият жалбоподател и неговото семейство (вторият и третият жалбоподател) са получавали доходи от доказано законни източници в размер на 2 327 минимални месечни работни заплати, докато разходите им са възлизали на 6 507 минимални месечни работни заплати. Престъпното деяние на първия жалбоподател е довело до финансова печалба; въпреки че престъплението е извършено през 2006-2008 г., от значение е, че икономическата дейност на дружеството му е започнала през 1998 г. Изложеното обосновава заключението, че имуществото, за което се иска отнемане, е придобито от престъпна дейност.
От друга страна, искането за отнемане е отхвърлено по отношение на някои от активите, първоначално посочени от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
7 декември 2020 г. - решение на Върховния касационен съд.
През 2021 г. жалбоподателите подават молба за възобновяване на производството, която е отхвърлена от Върховния касационен съд на 11 август 2022 г.
3 000 евро за всеки от първия, втория и третия жалбоподател
2,000
[1] Плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателите.
[2] Плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателите.