© Министерство на правосъдието на Република България, . Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.
© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, . Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.
ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО КУЛИНСКИ И СЪБЕВ срещу БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 63849/09)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
21 юли 2016 г.
Това решение ще стане окончателно при условията, посочени в чл. 44, ал. 2 от Конвенцията. Може да бъде предмет на редакционни промени.
По делото Кулински и Събев срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ в състав:
Ангелика Нусбергер (Angelika Nußberger), председател,
Кханлар Хаджиев (Khanlar Hajiyev),
Ерик Мьозе (Erik Møse),
Андре Потоцки (André Potocki),
Шифра О’Лири (Síofra O’Leary),
Карло Ранцони (Carlo Ranzoni), съдии
Павлина Панова (Pavlina Panova), ad hoc съдия
и Клаудия Вестердик (Claudia Westerdiek), секретар на отделението,
След закрито заседание, проведено на 28 юни 2016 г.,
Постановява следното решение, прието на същата дата:
ПРОЦЕДУРА
1. Делото е образувано по жалба (№ 63849/09) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”) на 30 ноември 2009 г. от двама български граждани, г-н Крум Йорданов Кулински и г-н Асен Тодоров Събев (”жалбоподателите”), родени съответно през 1970 и 1977 г.
2. Жалбоподателите са представлявани от г-н К. Кънев от Българския хелзинкски комитет. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа Р. Николова от Министерство на правосъдието.
3. Жалбоподателите твърдят, че са били възпрепятствани да гласуват по време на изтърпяване на наказания лишаване от свобода с различна продължителност.
4. На 4 юни 2015 г. оплакванията, отнасящи се до невъзможността на жалбоподателите да гласуват, докато изтърпяват наказания лишаване от свобода, са съобщени на Правителството, а останалата част от жалбата е обявена за недопустима съгласно правило 54 § 3 от Правилника на Съда.
5. Г-н Йонко Грозев, избраният от името на България съдия, се оттегля от делото (правило 28 § 3 от Правилника на Съда). Съответно Председателят на Пето отделение назначава г-жа Павлина Панова да заседава като ad hoc съдия (чл. 26 § 4 от Конвенцията иправило 29 от Правилника на Съда).
ФАКТИТЕ
I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА НА ДЕЛОТО
6. Първият жалбоподател, г-н Кулински, е осъден за хулиганство на 16 май 2008 г. с окончателно решение на Софийски градски съд. Той изтърпява наказанието си в затвора в гр. София между 6 ноември 2008 г. и 30 декември 2009 г. След като изтърпява пълното наказание, той е освободен на последната дата.
7. На 17 декември 2003г. с окончателно решение на Върховния касационен съд вторият жалбоподател г-н Събев е осъден на доживотен затвор без право на замяна за грабеж и убийство . Жалбоподателят изтърпява наказанието си в затвора в гр. София. На 3 септември 2014 г. вицепрезидентът на България, упражнявайки конституционното право на помилване, заменя наказанието доживотен затвор без право на замяна на жалбоподателя с наказание доживотен затвор (вж. параграф 16 по-долу).
8. През 2009 г., докато двамата жалбоподатели изтърпяват наказанията си, се провеждат следните избори: избори за Европейски парламент на 7 юни 2009 г. и български парламентарни избори на 5 юли 2009 г. Не е отворена избирателна секция в затвора, където са задържани жалбоподателите, като приложимото законодателство изключва осъдените лица от гласоподавателите .
9. Впоследствие на втория жалбоподател не е позволено да гласува на изборите проведени на 12 май 2013 и 5 октомври 2014 за български парламент, нито на изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 г.
II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО И МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО
А. Вътрешно право
1. Конституция от 1991 г.
10. Чл. 42, ал.1 предвижда, че гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
11. Съгласно чл. 149, ал., т.1-2 Конституционният съд дава задължителни тълкувания на Конституцията и се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. Решенията на Конституционния съд имат ефект само за в бъдеще (ex nunc).
2. Закон за избиране на народни представители от 2001 г. (отменен през 2011 г.)
12. Чл. 3 (1) от ЗИНП възпроизвежда основното съдържание на чл. 42 от Конституцията по отношение на избора на народни представители.
3. Закон за избиране на членове на Европейския парламент (отменен през 2011 г., съответните разпоредби са включени в Изборния кодекс от 2011 г.)
13. Право да гласуват на избори за Европейски парламент имат българските граждани, които са пълнолетни, живели са постоянно най-малко през последните три месеца в България или в друга държава - членка на Европейския съюз и не са поставени под запрещение, нито изтърпяват наказание лишаване от свобода (чл. 4(1)). Всеки гражданин на държава-членка на Европейския съюз има право да избира членове на Европейския парламент, ако последният е пълнолетен, живял е постоянно най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава- членка на Европейския съюз, не е лишен от правото да избира в държавата-членка, на която е гражданин, и предварително с писмена декларация е заявил желанието си да упражни правото си на глас (чл. 4(2)). Всеки избирател има право да гласува само веднъж в едни и същи избори за Европейски парламент.
4. Изборен кодекс от 2011 г. (отменен през март 2014 г.)
14. Чл. 3 §§ 1 и 2 от този Кодекс предвиждат , че българските граждани, които не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода, имат право да избират народни представители, президент и вицепрезидент на Република България.
5. Изборен кодекс от 2014 г. (в сила от март 2014 г.)
15. Чл. 243 предвижда , че право да избират народни представители имат българските граждани, които отговарят на условията на чл. 42, ал. 1 от Конституцията (вж. параграф 10 по-горе). Чл. 29 § 1 от този Кодекс гласи, че при избори за народни представители в България и за членове на Европейския парламент, ръководителите на местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за задържане съставят и подписват избирателни списъци на задържаните лица, които не изтърпяват наказание лишаване от свобода.
6. След премахването на смъртното наказание
16. След премахването на смъртното наказание, считано от 27 декември 1998 г., Кодексът предвижда три вида наказание лишаване от свобода: лишаване от свобода за определен срок до тридесет години, доживотен затвор с право на замяна и доживотен затвор без право на замяна.
7. Условно освобождаване
17. По чл. 70 § 1 от Наказателния кодекс условно предсрочно освобождаване е приложимо само за наказания с определен срок. Закононарушители, осъдени на доживотен затвор без замяна или доживотен затвор, не отговарят на условията за условно предсрочно освобождаване.
8. Намаляване на срока на наказанието
18. Срокът на наказанията на лишени от свобода може да бъде намален в съответствие с чл. 41 § 3 от Наказателния кодекс, който предвижда , че два дни на ефективно извършена работа се считат за три дни лишаване от свобода. Когато осъдените лица системно се отклонява от общественополезен труд или нарушават установения ред на затвора, съдът може напълно или частично да отмени намаляването на присъдата, от последните две години (чл. 41 § 4 от Наказателния кодекс).
9. Амнистия
19. Чл. 84 (13) от Конституцията гласи, че амнистия се предоставя от Народното събрание.
10. Помилване от президента
20. По чл. 98 (11) от Конституцията, помилването е правомощие на Президента. Това е дискреционно правомощие, което президентът на републиката е делегирал на вицепрезидента, който може да реши да го упражнява под каквато и да било форма и по всяко време, докато се изтърпява наказанието. Решението му е безусловно и неотменимо и не подлежи на съдебен или административен контрол (за повече информация, вж. Харакчиев и Толумов срещу България, № 15018/11 и 61199/12, §§ 72-107, ЕСПЧ 2014 г. (извадки).
11. Правомощия на омбудсмана
21. От 1 януари 2004 г., омбудсманът може да поиска от органите, изброени в чл. 150 от Конституцията, а именно от президента на републиката, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор или най-малко една пета от народните представители, да се обърнат към Конституционния съд с искане за тълкуване на Конституцията. От 2006 г. омбудсманът може сам да поиска от Конституционния съд да се произнесе по съвместимостта на законите с Конституцията (чл. 150 § 3 от Конституцията).
12. Замяна на присъда със съдебно решение
22. Наказателният кодекс от 1968 г. (чл. 38а § 3) предвижда , че наказанието доживотен затвор може да бъде заменено с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години. Това се прави от окръжния съд по искане на окръжния прокурор (чл. 449 и 450 от Наказателно-процесуалния кодекс от 2005 г.). Окръжният съд се произнася чрез мотивирано решение; отрицателно решение може да се обжалва пред по-висшите съдилища. Ако предложението на прокурора не бъде уважено, ново предложение може да се направи не по-рано от две години.Законодателството не предвижда прокурорът да търси намаляване на присъдата на правонарушители, осъдени на доживотен затвор без замяна.
Б. Международно и сравнително право
23. Съответните разпоредби за избирателните права на лишените от свобода, намиращи се в международни правни инструменти и закони на други държави-страни по Конвенцията, са обобщени в делото Anchugov and Gladkov v. Russia, № 11157/04 и 15162/05, §§ 36-46, 4 юли 2013 г.
24. Доколкото настоящото дело се отнася не само за българските парламентарни избори, но и за правото на глас в избори за Европейски парламент, следното е от значение. Съдът на Европейския съюз разглежда в делото Thierry Delvigne v. Commune de Lesparre-Médoc and Préfet de la Gironde (C-650/13, EU:C:2015:648) съвместимостта с чл. 39 (2) от Хартата на основните права на Европейския съюз на изключването, по силата на френското право, на лицата, осъдени за тежки престъпления от имащите право на глас за Европейски парламент. В Delvigne, Съдът на Европейския съюз приема, че ограничаването на правото на глас на лишените от свобода във Франция не поставя под въпрос същността на тези права, тъй като то има за последица изключването на някои лица при определени условия и с оглед на тяхното поведение, доколкото тези условия са изпълнени, от имащите право на глас в парламентарни избори. В допълнение той смята, че ограничението във Франция е пропорционално, доколкото взема предвид естеството и сериозността на извършеното престъпление и продължителността на наказанието (вж. Delvigne, цитирано по-горе, параграфи 48-49).
25. Извършено е сравнително изследване в контекста на производството пред Голямата камара на Съда в друго дело отнасящо се до правото на глас на лишените от свобода (вж. Scoppola v. Italy (no. 3) [GC], № 126/05, §§ 45-48, 22 май 2012 г.). То показва, че по това време седем държави-страни по Конвенцията - Армения, България, Естония, Грузия, Унгария, Русия и Обединеното кралство - автоматично лишават всички осъдени затворници, изтърпяващи наказанието лишаване от свобода, от правото на глас, докато деветнадесет от четиридесет и трите изследвани държави не поставят ограничения на това право, а седемнадесет следват междинен подход, при който отнемането на правото на глас на лишените от свобода зависи от вида на престъплението и/или продължителността на наказанието лишаване от свобода.
ПРАВОТО
I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 3 ОТ ПРОТОКОЛ № 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
26. И двамата жалбоподатели се позовават на чл. 3 от Протокол № 1 към Конвенцията, че отнемането на правото им на глас на основаниеосъждането им на лишаване от свобода, нарушава правото им на участие в избори, с оглед на което по-конкретно не са могли да гласуват два пъти на избори, проведени на различни дати през 2009 г. (вж. параграф 8 по-горе). Вторият жалбоподател се оплаква отделно, че не е могъл да гласува още три пъти на избори, проведени през 2013 г. и 2014 г. (вж. параграф 9 по-горе). Относимата част от чл. 3 от Протокол № 1 гласи следното:
“Βисокодоговарящите страни се задължават да провеждат свободни избори през разумни интервали от време, с тайно гласуване, и при условия, осигуряващи свободното изразяване на мнението на народа при избиране на законодателното тяло.”
27. Правителството оспорва твърденията на жалбоподателите.
A. Допустимост
28. Съдът отбелязва, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3(а) от Конвенцията. На следващо място отбелязва , че то не е недопустимо на други основания. Следователно трябва да бъде обявено за допустимо.
Б. Основателност
1. Становище на Правителството
29. Правителството смята, че чл. 3 от Протокол № 1 не предоставя индивидуално, право на участие в избори, коeто е абсолютно и неограничено. Високодоговарящите страни имат широка свобода за преценка по отношение на правото на глас на хората. Ограниченията върху упражняването на правото на глас, установени в чл. 42 (1) от българската Конституция, са суверенното право на всяка държава да налага определени ограничения върху правото на глас на гражданите под своята юрисдикция. Чл. 3 от Протокол № 1 от Конвенцията не предполага никакви други условия, свързани с избирателните права, освен това държавата да трябва да гарантира свободното изразяване на народа и да не налага произволни ограничения на избирателното право. Във връзка с това тази разпоредба на Конвенцията не предполага, че държавите трябва да гарантират на абсолютно всички свои граждани право на глас, доколкото техните избирателни системи предоставят условия за провеждането на свободни избори, в които народа може свободно да изразява волята си при избора на законодателното тяло. Затова държавите-страни по Конвенцията имат право да предвидят наказателна присъда като основание за отнемане на правото на глас.
30. Лишаването от избирателни права не е произволно, а е свързано с извършването на престъпления, във връзка с които лицата ефективно изтърпяват наказание лишаване от свобода. Лишаването от избирателни права преследва легитимната цел да насърчава висока гражданска отговорност и зачитане на върховенството на закона. В България лишаването от избирателни права се прилага само по отношение на лица, ефективно изтърпяващи наказание лишаване от свобода, въз основа на окончателно решение. Това ограничение не се прилага в случаите на условни наказания лишаване от свобода или по отношение на задържани заподозрени или обвинени лица. Броят на лицата, лишените от свобода, които не могат да упражнят правото си на глас, е сравнително нисък в сравнение с общото население, съответно 8614 през януари 2009 г. и 6996 през юли 2015 г. Така това ограничение не представлява заплаха за демократичните устои на страната. И накрая, българската правна система съдържа механизъм за автоматично възстановяване на правата на лишените от свобода след освобождаването им от затвора.
2. Становища на жалбоподателите
31. Жалбоподателите смятат, че положението им е много сходно с това на жалбоподателите по делото Anchugov and Gladkov, цитирано по-горе, тъй като конституционната забрана за гласуване се прилага за всеки, който изтърпява наказание лишаване от свобода. Тяхното положение се различава от това, описано в Scoppola (no. 3), цитирано по-горе, където забраната за гласуване се прилага само за тези, осъдени на повече от три години лишаване от свобода, и за тези, осъдени за определени престъпления срещу държавата.
3. Преценка на Съда
(а) Общи принципи
32. Съдът отбелязва, че относимите общи принципи относно правото на глас в парламентарни избори са обобщени в делата Hirst v. the United Kingdom (no. 2) [GC], № 74025/01, §§ 63-71, ЕСПЧ 2005-IX; Scoppola (no. 3) [GC], цитирано по-горе, §§ 81-87; и Anchugov and Gladkov, цитирано по-горе, §§ 93-100. Същността на тези принципи, потвърдена във всички тези три ключови дела, е че когато отнемане на избирателното право засяга група от хора общо, автоматично и недиферинцирано, единствено въз основа на това, че те изтърпяват наказание лишаване от свобода, независимо от срока на наказанието и независимо от естеството или тежестта на техните престъпления и техните индивидуални обстоятелства, то не е съвместимо с чл. 3 от Протокол № 1 (вж. в този смисъл Hirst (no. 2) [GC], цитирано по-горе, § 82; Scoppola (no. 3) [GC], цитирано по-горе, § 96; и Anchugov and Gladkov, цитирано по-горе, § 100, първите две изречения).
(б) Приложение на тези принципи към настоящото дело
33. Съдът отбелязва, че настоящата жалба се отнася до невъзможността на двама български граждани да гласуват на парламентарните избори, докато изтърпяват наказанията си лишаване от свобода. Поради това Съдът трябва да се увери дали това е съвместимо с чл. 3 от Протокол № 1.
(i) Намеса
34. Що се отнася, на първо място, до това дали е имало намеса в правата на жалбоподателите по тази разпоредба на Конвенцията, Съдът отбелязва, че жалбоподателите са били лишени от правото на глас по силата на чл. 42, ал.1 от българската Конституция и съгласно съответните разпоредби на законодателството за провеждане на избори за народни представители в България и за членове на Европейския парламент (вж. параграфи 12 и 15 по-горе). Следователно лишаването представлява намеса в правото им на глас, залегнало в чл. 3 от Протокол № 1.
(ii) Легитимна цел
35. На второ място Съдът трябва да прецени дали намесата преследва една или повече легитимни цели. Съдът изтъква в тази връзка, че за разлика от други разпоредби на Конвенцията, чл. 3 от Протокол № 1 не конкретизира или ограничава целите, които едно ограничение може да преследва. Следователно широк набор от цели може да бъде съвместим с тази разпоредба (вж. например Podkolzina v. Latvia, № 46726/99, § 34, ЕСПЧ 2002-II, § 34). Съдът приема аргумента на Правителството, че забраната за гласуване на лишените от свобода лица е насочена към спазването на върховенството на закона и повишаване на гражданската отговорност, и двете от които са легитимни цели за целите на чл. 3 от Протокол № 1 (вж. Hirst no. 2 (GC), цитирано по-горе, §§ 74 and 75; Scoppola (no. 3) (GC), цитирано по-горе, § 90, и Anchugov and Gladkov, цитирано по-горе, § 102).
(iii) Пропорционалност
36. Накрая Съдът трябва да установи дали въпросните ограничения са пропорционални на преследваните цели.
37. Съдът отбелязва, че жалбоподателите са били лишени от право на глас в избори за народни представители, в резултат на обща забрана за гласуване, която се прилага за всички осъдени лица, които изтърпяват ефективно наказанието лишаване от свобода. Тази забрана е недвусмислена и категорична и произтича пряко от Конституцията (вж. параграф 10 по-горе) и е възпроизведена в няколко закона, приложими в различни моменти през въпросния времеви период (вж. параграфи 12-15 по-горе). Следователно положението в настоящия случай може да се сравни с това, разгледано в делото Anchugov and Gladkov, цитирано по-горе, § 101, второ изречение, и § 105, последно изречение, при което Конституцията налага пълна забрана за гласуване на всички осъдени затворници, изтърпяващи наказания лишаване от свобода, и за което Съдът установява, че е в нарушение на изискванията на Конвенцията. Съдът подчертава в тази връзка, че лишаването от избирателното право без ad hoc съдебно решение само по себе си не поражда нарушение на чл. 3 от Протокол № 1 (вж. Scoppola (no. 3) [GC], цитирано по-горе, § 104). С оглед зачитане на правата, гарантирани от чл. 3 от Протокол № 1, Високодоговарящите страни могат да решат дали да предоставят на съдилищата да определи пропорционалността на мярка, която ограничава избирателното право на , лишените от свобода, или да приемат законови разпоредби , определящи обстоятелствата, при които следва да се прилага такава мярка. В последния случай самият законодател ще трябва да балансира конкуриращи се интереси, за да избегне всяко общо, автоматично и недиферинцирано ограничение (ibid., § 102; а също и Anchugov and Gladkov, цитирано по-горе, § 107). Съдът намира, че в настоящия случай, за разлика от положението, разгледано в Scoppola (no. 3)), цитирано по-горе, където законът предвижда забрана за гласуване само по отношение на лица, осъдени на лишаване от свобода за срок от три години или повече, разглежданите, по настоящото дело,конституционни и законови разпоредби не регулират забраната за гласуване спрямо обстоятелствата наконкретния случай, тежестта на нарушението или поведението на нарушителя.
38. По отношение на аргумента на Правителството, че държавите разполагат с широка свобода на преценка по отношение на избирателното право на хората, Съдът многократно е признавал, че тази свобода съществува, но че тя не е всеобхватна (вж. Hirst (no. 2), цитирано по-горе, § 82). Общо, автоматично и недиференцирано ограничаване на правото, защитено по силата на чл. 3 от Протокол № 1, трябва да се разглежда като попадащо извън всяка приемлива свобода на преценка, колкото и широка да е последната в тази област (вж. Hirst (no. 2), цитирано по-горе, § 82).
39. Що се отнася до обхвата на задължението на държавите по чл. 3 от Протокол № 1, Съдът счита, че е изключително важно да се подчертае следното. Формулировката, използвана в този член – “Високодоговарящите страни се задължават”, за разлика от текста “Всеки има право” или “Hикой не може”, които се ползват в почти всички други материалноправни клаузи на Конвенцията, не отразява никаква разлика по същество между този член и други разпоредби на Конвенцията и протоколите към нея (вж. Mathieu-Mohin and Clerfayt v. Belgium, 2 март 1987 г., §§ 48-50, Серия A № 113). Съдът многократно е тълкувал в този член съществуването на отделни субективни права на участие - “правото да избираш” и “правото да бъдеш избиран в законодателното тяло”, както е защитено от позитивното задължение на държавата да гарантира ефективно тези права на правните субекти, намиращи се под нейната юрисдикция (вж. Scoppola (no. 3), цитирано по-горе, § 81; Anchugov and Gladkov, цитирано по-горе, § 93; и Brânduşe v. Romania (no. 2), № 39951/08, § 44, 27 октомври 2015 г.).
40. Ответното Правителство твърди, че броят на лишените от свобода, които не биха могли да упражнят правото си на глас, е нисък (вж. параграф 30 по-горе, последно изречение), в резултат на което ограничението не води до непропорционална намеса в избирателните права на жалбоподателите. Съдът констатира, че доколкото такива статистически данни могат да се смятат за относими, тези цифри са преди всичко показателни за броя на лицата, които са лишени от упражняване на правото си на глас по време на изтърпяване на наказания лишаване от свобода.
41. Накрая, по отношение на довода, че на лишените от свобода се възстановяват избирателните права след освобождаването им от затвора, Съдът отбелязва, че тази особеност на системата по никакъв начин не променя факта, че според закона и практиката по време на въпросните избори, всички осъдени затворници, независимо от техните индивидуални обстоятелства, тяхното поведение и тежестта на извършените престъпления, са били лишени от правото да гласуват.
42. Горните съображения са достатъчни, за да дадат възможност на Съда да заключи, че е налице нарушение на чл. 3 от Протокол № 1 от Конвенцията по отношение на двамата жалбоподатели във връзка с изборите за Европейски парламент от 7 юни 2009 г. и парламентарни избори в България, проведени на 5 юли 2009 г. Съдът също така констатира, че е налице нарушение на тази разпоредба по отношение на втория жалбоподател във връзка с парламентарни избори в България, проведени на 12 май 2013 г. и 5 октомври 2014 г, както и за изборите за Европейски парламент от 25 май 2014 г.
II. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 3 ОТ ПРОТОКОЛ № 1
43. И двамата жалбоподатели се оплакват, че са имали на разположение ефективни вътрешноправни средства за защита по отношение на оплакването си по чл. 3 от Протокол № 1 от Конвенцията във връзка с невъзможността им да гласуват, докато изтърпяват наказанието си лишаване от свобода. Те се позовават на чл. 13 от Конвенцията, който гласи следното:
"Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции."
А. Становища на страните
44. Според Правителството жалбоподателите са имали на разположение няколко средства за защита по отношение на тяхното оплакване. На първо място, те могат да подадат жалба до омбудсмана, който от своя страна може да сезира Конституционния съд (вж. параграф 21 по-горе). На второ място, след изтърпяване на най-малко половината от наказанието си, те биха могли да кандидатстват и да получат условно предсрочно освобождаване, ако докажат чрез примерно поведение и честно отношение към труда, че са се поправили (вж. параграф 17 по-горе). На трето място, жалбоподателите могат да получат намаляване на срока на наказанието си чрез полагане на труд в затвора, като се има предвид, че по силата на приложимото законодателство, два работни дни се равняват на три дни лишаване от свобода (вж. параграф 18 по-горе). Прекратяването на изтърпяването на ефективно изтърпявани наказания в случаите на предсрочно освобождаване и намаляване на срока на наказанието, макар и условно, би имало правното действие да позволи на въпросните лица да упражнят избирателните си права, тъй като те в такъв случай не биха изтърпявали наказания лишаване от свобода. И накрая, освобождаване може да бъде постигнато в резултат на амнистия или пълно или частично помилване (вж. параграфи 19-20 по-горе).
45. Според позицията Правителството, горепосочените правни механизми за намаляване срока на наказанието представляват ефективни средства за защита, които позволяват предсрочно възстановяване на избирателното право; това от своя страна доказва, че българската наказателно правна система притежава определена степен на гъвкавост, както се изисква от Конвенцията.
46. По отношение на втория жалбоподател, Правителството посочва, че наказанието доживотен затвор може да бъде заменена с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години (вж. параграф 22 по-горе).
47. Жалбоподателите оспорват горните аргументи.
Б. Преценка на Съда
48. Съдът на първо място отбелязва, че това оплакване е свързано с разгледаното по-горе и също трябва да бъде обявено за допустимо.
49. Съдът след това припомня, че вече е приел, че чл. 13 не достига дотам, че да гарантира средство за защита, позволяващо законите на Високодоговаряща страна като такива да бъдат оспорвани пред национален орган на основание, че са в противоречие с Конвенцията или с еквивалентни вътрешни правни норми (вж. Greens and M.T. v. the United Kingdom, № 60041/08 и 60054/08, §§ 90-92, ЕСПЧ 2010 г. (извадки), и Szabó and Vissy v. Hungary, № 37138/14, § 93, 12 януари 2016 г., и цитираните там решения).
50. В настоящия случай Съдът констатира нарушение на чл. 3 от Протокол № 1 в резултат на това, че жалбоподателите са били лишени от право на глас по силата на чл. 42, ал.1 от Конституция на Република България и съответните разпоредби на законодателството на българските парламентарни избори и избори за Европейски парламент (вж. параграфи 12 и 15 по-горе).
51. Съдът следователно достига до заключението, че не е налице нарушение на чл. 13.
III. ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
52. Чл. 41 от Конвенцията гласи:
“Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”
А. Обезщетение за вреди
53. Г-н Кулински претендира 2000 евро по отношение на неимуществени вреди, а г-н Събев претендира 5000 евро по отношение на неимуществени вреди.
54. Правителството смята, че и двете претенции са необосновани и прекомерни.
55. Като взема предвид обстоятелствата по настоящото дело, Съдът счита, че установяването на нарушение представлява достатъчно справедливо обезщетение в конкретния случай за каквито и да било неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателите (вж. Hirst (no. 2) [GC], цитирано по-горе, §§ 93-94;. Greens and M.T. v. the United Kingdom, № 60041/08 и 60054/08, § 98, ЕСПЧ 2010 г. (извадки); и Anchugov and Gladkov, цитирано по-горе, § 122).
Б. Разходи и разноски
56. Жалбоподателите претендират също възстановяване на 2 727 евро за разходите и разноските, направени пред Съда. Те молят тази сума да бъде изплатена директно по банковата сметка на Българския хелзинкски комитет.
57. Правителството смята, че тези претенции са прекомерни и необосновани.
58. Съгласно съдебната практика на Съда, жалбоподателят има право на възстановяване на разходи и разноски само в случай, че може да бъде доказано, че те са били действително направени и нужни и разумни като размер.
59. По отношение на разходите и разноските, направени пред този Съд, като се имат предвид документите, с които разполага, и горните критерии, Съдът счита за разумно да присъди сумата от 2 727 евро.
В. Лихва за забава
60. Съдът счита за уместно лихвата за забава да се основава на лихвения процент по заеми на Европейската централна банка, към които следва да се добавят три процентни пункта.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
1. Обявява жалбата за допустима;
2. Приема, че е налице нарушение на чл. 3 от Протокол № 1 от Конвенцията;
3. Приема, че не е налице нарушение на чл. 13 от Конвенцията;
4. Приема, че установяването на нарушение представлява само по себе си достатъчно справедливо обезщетение за всякакви неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателите;
5. Приема,
(а) че държавата-ответник следва да заплати на жалбоподателите в срок от три месеца, считано от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с чл. 44, § 2 от Конвенцията, следните суми, които се конвертират в български лева по курса към датата на плащането:
(ii) 2 727 евро (две хиляди седемстотин двадесет и седем евро), както и всякакви данъци, които могат да бъдат наложени на жалбоподателите, по отношение на разходи и разноски, които трябва да бъдат изплатени директно по банковата сметка на Българския хелзинкски комитет;
(б) че от изтичането на гореупоменатия срок оттри месеца до разплащането, по горните суми следва да се дължи проста лихва в размер, равен на лихвения процент по заеми на Европейската централна банка по време на просрочения период, към която се добавят три процентни пункта;
6. Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателите за справедливо обезщетение.
Изготвено на английски език и оповестено писмено на 21 юли 2016 г., в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Клаудия Вестердик Ангелика Нусбергер
секретарпредседател
Full & Egal Universal Law Academy