ЧЕТВЪРТА СЕКЦИЯ
ДЕЛО КЯЗИМ срещу БЪЛГАРИЯ
(Жаллба № 39356/17)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
16-ти ноември 2021 г.
Това решение е окончателно. Може да бъде предмет на редакционни промени.
По делото Кязим срещу България,
Европейският съд по правата на човека (четвърта секция), заседаващ като комисия, съставена от:
Тим Айке, председател,
Фарис Вехабович,
Пер Пастор Виланова, съдии,
и Илзе Фрайвирт, заместник секретар на отдел,
Съгласно:
жалбата (№ 39356/17), срещу Република България и подадена пред Съда от гражданин на тази държава, г-н Онур Неждет Кязим („жалбоподателят“) по чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 29-ти май 2017 г.,
решението за представяне на заявлението на вниманието на българското правителство („Правителството“),
становищата на страните,
След обсъждане на заседание на 19-ти октомври 2021 г.
Постановява следното решение, прието на тази дата:
ВЪВЕДЕНИЕ
1. Жалбата се отнася до отказа на националните съдилища да приемат искането за промяна на фамилното име на жалбоподателя, който твърди, че е известен в обществото с друго име и иска това положение да бъде отразено в регистрите за гражданско състояние с оглед установяване бъдещи документи в живота му. Позовавайки се на член 8 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква от неоправдана намеса в правото му на личен и семеен живот.
ФАКТИТЕ
2. Жалбоподателят е роден през 1998 г. и живее в Сливен. Представляван се от К. Бозукова-Пеева, адвокат в Сливен.
3. Правителството се представлява от неговия агент, г-н В. Обретенов, от Министерство на правосъдието.
4. При раждането си жалбоподателят е вписан в регистрите за гражданско състояние с фамилията на майка си „Шекеров”. Малко след това, на неуточнена дата, той е припознат от биологичния си баща и получава фамилното име на баща си - „Кязим” в гражданските регистри. Когато е на девет месеца, родителите му се разделят.
5. Жалбоподателят посочва, че винаги е живял с майка си и нейното семейство, че баща му никога не е проявявал никакъв интерес към него и следователно никога не е имал контакт с него.
6. На 7-ми ноември 2016 г. жалбоподателят подава молба за промяна на име до Районен съд Сливен ("Районният съд"). Той твърди, че официалното му фамилно име никога не се е наложило в семейния, приятелския и социалния му кръг и че всички, включително съучениците и учителите му, са го познавали като "Шекеров". Той добавя, че скоро ще завърши гимназия с диплома и че иска в нея да бъде изписано името, което е използвал през целия си живот. Той твърди, че това са "важни обстоятелства", както е посочено в закона (параграфи 11-12 по-долу), които биха позволили промяна на фамилното му име.
7. С решение от 5 януари 2017 г. Районният съд отхвърля молбата на жалбоподателя. На първо място, въз основа на писмени документи и свидетелски показания, съдът установява, че въпреки че официалното му име е "Кязим", жалбоподателят несъмнено е бил известен в обществото с името "Шекеров", което е искал да използва, и че никога не е използвал официалното си име. Освен това, съдът счита, въпреки тази констатация, че не изглежда официалното фамилно име на жалбоподателя да е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. Съдът пояснява, че това са единствените основания, които оправдават смяната на името.
8. Жалбоподателят обжалва решението пред Окръжен съд Сливен (“Окръжният съд").
9. В хода на производството становище представя представителят на община Сливен. Той заявява, че законът позволява на съда да решава във всеки отделен случай дали основанията, с които е сезиран, представляват "важни обстоятелства" за промяна на името. Той добавя, че в съответната съдебна практика това понятие вече е развито и се тълкува широко. Той твърди, че субективното желание на дадено лице да носи определено име попада в категорията на "важните обстоятелства", освен ако не се установи, че исканата промяна е мотивирана от намерение да се заблудят публичните институции. Той посочва, че евентуалната промяна няма да отрече родството на детето с неговия баща, тъй като детето ще запази запази неговото име с наставка за бащинство, което се състои от първото име на бащата. Накрая той посочва, че освен частните интереси на жалбоподателя, въпросната процедура не засяга никакви други интереси, по-специално тези на общинската администрация.
10. С окончателно решение от 2 март 2017 г. Окръжният съд потвърждава решението на Районния съд, след като напълно се съгласява със фактическото заключение на Районния съд, че е установено, че жалбоподателят е известен в обществото с фамилното име на майка си, а не с официалното си име. Съдът също така отбелязва, че представителят на кметството е подкрепил искането на заявителя. Въпреки това съдът счита, че правното заключение на Окръжния съд съответства на националната правна рамка и на принципите, развити в сферата на член 8 от Конвенцията. Съдът добавя, че анализът в този случай трябва да се съсредоточи върху въпроса дали са налице "важни обстоятелства", които да оправдаят промяната на името. Съдът представя подробно обяснение на процеса на образуване на бащините и фамилните имена - чрез поставяне на наставки ов/ев или -ова/ева в зависимост от пола на лицето - както е описано в националното законодателство (вж. параграф 11 по-долу), и посочва, че само бащиното име може да бъде променяно, но не според субективното желание на лицето, а според обективни критерии. Съдът счита, че поради това аргументите, представени от жалбоподателя пред компетентните съдилища, не представляват "важни обстоятелства". Съдът не извършва конкретен анализ на доводите на жалбоподателя, свързани с факта, че той е известен в обществото с име, различно от официалното му име, и желае да започне зрелия си живот, като се увери, че това различно име ще бъде използвано в бъдещите официални документи, които го касаят. В заключение Съдът посочва следното:
„Така, в обобщение, исканата промяна на фамилното име противоречи на императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР. Регулирането на тези отношения от държавата е с оглед на обществения интерес. Идентификацията на личността чрез името е важна и необходима за участието в обществения живот, защитата на правата й в социалната сфера - пенсионни и здравни фондове, и защитата на всички права, свързани със собствеността. Произволната, в противоречие с нормите, промяна на името би повлияла негативно върху стабилността на тези обществени отношения, както и на отношенията, свървани с произхода.“
ОТНОСИМА ВЪТРЕШНА ПРАВНА РАМКА И ПРАКТИКА
11. Приложимите разпоредби на Закона за гражданската регистрация са обобщени в Ю.Т. срещу България (№ 41701/16, §§ 15-18, 9-ти юли 2020 г.).
12. В своята практика националните съдилища от различни нива на компетентност са приели, че "важните обстоятелства" по смисъла на член 19, параграф 1 от въпросния закон не могат да бъдат изчерпателно изброени, а че е необходимо да се прецени във всеки отделен случай дали обстоятелствата, на които се позовава заинтересованото лице, са такива, че правят използването на името, за което се иска промяна, лично или обществено неподходящо или неприемливо (вж. например Решение № 32 от 02.04.2009 г. на ОС - Разград по гр. д. № 67/2009 г. Решение № 49 от 19.03.2010 г. н ОС - Стара Загора по в. гр. д. № 35/2010 г.; определение № 368 от 01.04.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 77/2010 г., IV г.о., ГК). Съдилищата са квалифицирали като „важни обстоятелства“, годни да оправдаят промяна на името, обстоятелствата свързани, наред с другото, с факта, че детето е било известно в обществото с фамилното име на единствения родител, който го е отгледал, докато това име е било неофициалното име на детето, както и липсата на контакт с родителя, чието име детето носи (виж например Решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2010 г., III г. Пазарджик по гр. д. № 4443/2017 г.).
ПРАВО
I. ОТНОСНО ТВЪРДЯНОТО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
13. Жалбоподателят твърди, че отказът на националните съдилища да уважат молбата му за промяна на неговото име в регистрите за гражданско състояние, нарушава правото му на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от член 8 от Конвенция, според който:
„1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот (...).
2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“
14. Правителството оспорва този аргумент.
А. Допустимост
1. Относно приложимостта на член 8
15. Съдът отбелязва, че от страна на Правителството няма възражение, че като цяло предметът на жалбата не попада в обхвата на член 8. Съдът посочва, че както в няколко подобни случая, свързани с избора или промяната на името на физически лица, този въпрос попада в обхвата на тази разпоредба, тъй като името се отнася до личния и семейния живот на лицето (вж., наред с много други, Bhrghartz срещу Швейцария, 22-ри февруари 1994 г., § 24, серия A № 280‑B, Stjerna срещу Финландия, 25-ти ноември 1994 г., § 37, серия A № 04, § 37, Големанова срещу България, № 11369/04, § 37, 17-ти февруари 2011 г.; Henry Kismoun срещу Франция, № 32265/10, § 25, 5-ти декември 2013 г.).
Относно качеството на жертва на жалбоподателя 16. Правителството счита, че жалбоподателят не може да твърди, че е жертва на нарушение на разпоредбите на Конвенцията. Правителството твърди, че процедурата за промяна на името, започната от жалбоподателя, не е била сложна и следователно не е наложила непреодолима тежест.
17. Жалбоподателят счита, че съдилищата, разгледали молбата му за промяна на името, са я отхвърлили, без да посочат мотиви, с което са нарушили правото му на идентичност. Според него има нарушение на чл. 8.
18. Съдът отбелязва, че жалбоподателят се оплаква от негативния за него изход от производството, което е започнало пред националните съдилища с цел да получи промяна на неговото име, а не от задължението за иницииране на това производство.
19. Следователно Съдът заключава, че жалбоподателят може да твърди, че е жертва на твърдяното нарушение на член 8 по смисъла на член 34 от Конвенцията.Правителството също така твърди, че вътрешните средства за защита не са изчерпани. В тази връзка паравителството поддържа, че законовата процедура, предвидена в чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданска регистрация, може да бъде преразгледана и поради това жалбоподателят може да подаде ново искане за промяна на името.
3. Относно изчерпването на вътрешноправните средства за защита
20. Правителството също така твърди, че вътрешноправните средства за защита не са били изчерпани. В тази връзка тя твърди, че съдебната процедура, предвидена в член 19, параграф 1 от Закона за гражданските регистри, има характер на ex gratia и че следователно жалбоподателката може да подаде нова молба за промяна на името.
21. Жалбоподателят твърди, че по отношение на твърденията, които е направил пред Съда, е изчерпал вътрешните средства за защита чрез въпросната процедура.
22. Съдът счита, че като се има предвид принципа на субсидиарност и правилото за изчерпване на вътрешните средства за правна защита, е било достатъчно жалбоподателят да подаде молба за промяна на име пред съдебните органи, като по този начин да им даде възможност да разгледат твърденията му по член 8. Да се иска от жалбоподателя да започне отново същата процедура с надеждата да получи благоприятно решение, когато той вече е получил отказ, би било равносилно на налагане на прекомерна тежест върху него и изопачаване смисъла на правилото за изчерпване на средствата за защита, посочени в член 35 от Конвенцията.
23. По този начин Съдът счита, че молбата на жалбоподателя е дала възможност на националните съдилища да разгледат оплакването, което той повдига сега пред него. Поради това възражението на Правителството по член 35 § 1 от Конвенцията, че вътрешноправните средства за защита не са били изчерпани, следва да бъде отхвърлено.
4. Заключение зо допустимост
24. Като отбелязва, че тази жалба не е явно необоснована по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията и че не е недопустима по друг начин на друго основание, Съдът я обявява за допустима.
Б. По същество
1. Аргументи на страните
25. Жалбоподателят вижда в отказа, който е получил, същинска "намеса" и съществено нарушение на правото му по член 8. Той твърди, че винаги е носил фамилното име на майка си. Твърди, че е изградил самоличността си под това име, което според него го свързва с единствения от двамата му родители, който действително го е отгледал, с единственото семейство, което го е приело. Той твърди, че всички свидетелски показания, дадени в националното производство, доказват реалността на тази самоличност. Той твърди, че с молбата си за промяна на името е искал да възстанови самоличността и името си, като избегне неудобството да носи официално име, различно от това, което е считал за "свое". По негово мнение това е обстоятелство, което е било признато за важно в практиката на българските съдилища (вж. параграфи 11-12 по-горе).
26. Жалбоподателят твърди, че във всеки случай българската държава не е изпълнила позитивните си задължения в това отношение, тъй като молбата му за промяна на името не е била уважена, без да бъдат посочени каквито и да било причини за отказа. Той твърди, че в неговия случай са налице изключителни емоционални и социални обстоятелства, които оправдават промяната на името въз основа на наличието на "важни обстоятелства". Той твърди, че националното право и съдебната практика позволяват такава промяна (вж. параграфи 11-12 по-горе) и че съдилищата не са мотивирали решението си да не уважат молбата му. Той твърди, че българските съдилища не са се позовали на никаква легитимна цел, която да оправдае подобно ограничаване на правото му на личен и семеен живот, което според него не е необходимо в едно демократично общество .
27. Правителството счита, че отказът да се разреши на жалбоподателя да промени името си не представлява намеса. Правителството твърди, че Съдът прави разграничение между задължението да се промени името, което би било равносилно на намеса, и отказа да се позволи на дадено лице да приеме ново име (вж. Stjerna, цитирано по-горе, § 38).
28. Правителството смята, че ако Съдът установи, че е имало намеса, то при всички случаи тя би била оправдана. Според него справедливият баланс между интересите на обществото и тези на жалбоподателя е бил спазен. Относимото законодателство би било оправдано от обществения интерес, посочен в решението на Окръжния съд от 2 март 2017 г. (точка 10 in fine по-горе). Името на лицето отразява естествената връзка между семейството му и обществените отношения, което обяснява необходимостта от защита на тази връзка. Правната сигурност налага само няколко случая на "важни обстоятелства" да представляват годно основание за промяна на името (параграфи 11-12 по-горе). В случая на жалбоподателя промяната на името би била в противоречие със закона, който изисква фамилното име на лицето да се формира от името на бащата, а не на майката. Накрая, фамилното име на жалбоподателя вече е било променено веднъж, преди той да навърши девет месеца (вж. параграф 4 по-горе), което показва колебание при избора на фамилното му име. Правителството смята, че многобройните промени биха застрашили обществения интерес и биха могли да доведат до злоупотреби със закона, например при проверките на самоличността.
2. Преценка на Съда
а) По въпроса дали случаят е свързан с позитивно задължение или намеса
29. След това Съдът отбелязва, че според Правителството отказът на националните власти да удовлетворят искането на жалбоподателя за промяна на името не представлява намеса в личния и семейния му живот и не представлява нарушение на това право. Съдът приема, че макар член 8 да има за основна цел да защитава индивида от произволна намеса на публичните власти в упражняването на защитеното право, той може да породи и позитивни задължения, присъщи на ефективното "зачитане" на личния живот. Макар че границата между позитивните и негативните задължения на държавата по член 8 не подлежи на точно определяне, приложимите принципи все пак са сравними. И в двата случая трябва да се има предвид подходящият баланс между конкуриращите се интереси на индивида и на обществото като цяло. (виж Stjerna, цитирано по-горе, § 38, Johansson срещу Финландия, № 10163/02, § 29, 6-ти септември 2007 г. и Henry Kismoun, цитиран по-горе, § 26).
30. В настоящия случай Съдът счита, че решението на националните съдилища представлява отказ да се промени името, което напълно съответства на идентификацията на жалбоподателя съгласно българското законодателство, с друго име - това на майка му. Съдът счита, че с оглед на това обстоятелство настоящият случай попада в обхвата на позитивните задължения на държавата.
б) Относно съответствието с член 8
31. Общите принципи относно промените в имената са обобщени, например, в следните решения: Güzel Erdagöz c. Турция, № 37483/02, §§ 47-50, 21 октомври 2008 г., Големанова, цитирано по-горе, §§ 37-40, и Henry Kismoun, цитирано по-горе, §§ 28-31.
32. Основният въпрос, който възниква в светлината на тези принципи, е дали, като се има предвид свободата на преценка, с която разполага, България е постигнала справедлив баланс при претеглянето на различните засегнати интереси, а именно, от една страна, частния интерес на жалбоподателя да носи фамилното си име по майчина линия и, от друга страна, обществения интерес от регулиране на избора на имена.
33. Що се отнася до обществения интерес, Съдът припомня, че правните ограничения на възможността за промяна на името могат да бъдат оправдани от обществен интерес, например за да се осигури точна регистрация на населението, да се запазят средствата за лична идентификация или да се свържат носителите на дадено име със семейството. (Stjerna, цитирано по-горе, § 39, и Johansson, цитирано по-горе, § 34).
34. Правителството поддържа, позовавайки се на решението на Окръжния съд от 2 март 2017 г. (вж. параграфи 10 и 28 по-горе), че при преследване на целта, националните съдилища, в прилагането на членове 13 и 14 от Закона за гражданската регистрация, са били ръководени от необходимостта да се установят семейните връзки и идентификацияте по име, което според тях е въпрос на правна сигурност и стабилност на гражданското състояние и може да бъде променено само в ограничена степен. Съдът приема, че гарантирането на стабилността на фамилното име е в обществен интерес, тъй като осигурява правна сигурност в обществените отношения. В тази връзка Съдът вече е припомнил, че името продължава да играе решаваща роля при идентифицирането на лицата (вж. Johansson, цитирано по-горе, § 37).
35. В настоящия случай Съдът отбелязва, че след навършване на пълнолетие жалбоподателят е подал молба за промяна на официалното му фамилно име ("Кязим", т.е. името на баща му, с който той не е имал контакт, вж. параграф 5 по-горе) с това на майка му ("Шекеров") - името, с което е бил отгледан, под което е израснал и е бил известен в обществото. Освен това Съдът отбелязва довода на жалбоподателя, че е подал молба за промяна на името в официалните регистри в определен момент, когато е щял да завърши училище и да започне живота си като възрастен.
36. Като се произнася по жалбата на жалбоподателя срещу първоинстанционното решение, Окръжният съд постановява, че Районният съд е приложил закона, който съдържа изрично предвидени обстоятелства, които позволяват промяната. Съдът отбелязва, че макар Районният съд да не се е произнесъл по мотивите на жалбоподателя, свързани по-специално с наличието на "важни обстоятелства" (вж. параграф 7 по-горе), той се е позовал на тях и е посочил, че именно от тази гледна точка следва да се анализира молбата му (виж параграф 10 по-горе).
37. Съдът обаче отбелязва, че Районният съд не е разгледал подробно и причините, посочени от жалбоподателя в подкрепа на искането му за промяна на фамилното му име на "Шекеров". Всъщност мотивите на Районния съд изглеждат формални и общи, като се позовават, от една страна, на частта от закона, отнасяща се до образуването на фамилни имена с помощта на специфични наставки, и от друга страна, на общия интерес от запазване на правната сигурност във връзка с идентификацията на лицата. Липсват доказателства защо в конкретния случай на жалбоподателя съдилищата са счели, че исканата промяна е в противоречие със защитените обществени интереси.
38. Двете компетентни съдилища обаче ясно признават, че жалбоподателят е бил известен в обществото с фамилното име на майка си, което е искал да бъде официално вписано (вж. a contrario, Golemanova, цитирано по-горе, § 45, където Съдът отбелязва, че не е било установено, че жалбоподателката е била известна в обществото с първото име, което е искала да бъде вписано в официалните регистри). Въпреки тази констатация, те не обясняват как искането на жалбоподателя, което все пак се основава на законни лични и индивидуални мотиви съгласно националната съдебна практика (вж. параграф 12 по-горе), е било в противоречие с изискването за обществен ред. Освен това Съдът отбелязва аргумента на Правителството, че фактът, че малко след раждането си, когато е бил припознат от баща си, жалбоподателят е променил името си за първи път, означава, че изборът на семейството му относно името му не винаги е бил стабилен. Съдът не може да приеме този аргумент по две основни причини. На първо място, това обстоятелство не засяга категоричния извод на съдилищата, че жалбоподателят винаги е бил известен в обществото с фамилното име на майка си, без да се прави разлика между различните периоди от младостта на жалбоподателя. На второ място, Съдът отбелязва, че промяната на името не е била негов избор, а логична последица от припознаването на жалбоподателя от баща му след раждането му, когато родителите му все още не са били разделени (вж. параграфи 4 и 28 по-горе).
39. Според Съда горепосочените мотиви на съдилищата, които се ограничават само до позоваване на закона и на обществените интереси, които по принцип са защитени от този закон, не представляват подходящ и достатъчен отговор на искането на жалбоподателя. Всъщност в мотивите не се отдава никакво значение на факта, че жалбоподателят вече не желае да носи името "Кязим" и иска да го замени с "Шекеров". Всъщност жалбоподателят иска от националните органи да признаят идентичността, която е изградил в семейството на майка си, което го е отгледало. По този начин той е пожелал да получи това име, което използвал от детството си, за да избегне в хода на зрелия си живот, който току-що е започнал, всякакви неудобства, които биха могли да произтекат от разликата между реалността на тази установена самоличност и самоличността, призната от българския граждански статут. В тази връзка Съдът припомня, че името, като основен елемент на индивидуализацията на личността в обществото, принадлежи към сърцевината на съображенията, свързани с правото на зачитане на личния и семейния живот (Losonci Rose and Rose v. Switzerland, no. 664/06, § 51, 9 ноември 2010 г.). При тези обстоятелства Съдът счита, че процесът на вземане на решение по молбата за промяна на името не е осигурил на интересите на жалбоподателя защитата, изисквана от член 8 от Конвенцията.
40. Следователно е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.
II. ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
41. Съгласно член 41 от Конвенцията:
„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна..“
42. Жалбоподателят претендира 5 000 евро (EUR) за неимуществени вреди, които смята, че са му нанесени в резултат на евентуалното нарушение на член 8 от Конвенцията.
43. Правителството счита тези претенции за прекомерни.
44. Като се произнася по справедливост, Съдът присъжда на жалбоподателя 4500 EUR за неимуществени вреди, плюс евентуално дължимите върху тази сума данъци.
45. Жалбоподателят също така претендира, с оправдателни документи, общо 2 994 евро за разноски, направени от него във връзка с производството пред Съда, включително сумата от 2 730 евро, съответстваща на разноските за представителство, да бъдат платени директно в банковата сметка на неговия представител г-жа Бозукова-Пеева.
46. Правителството счита, че от документите за разноските, посочени в списъка с приложения към становището за справедливо обезщетение на жалбоподателя, са им били изпратени само документите, отнасящи се до разноските за представителство. Счита също, че исканите суми са прекомерни.
47. Съгласно съдебната практика на Съда, жалбоподател може да получи възстановяване само на реално и разумно установените разходи. Съдът отбелязва, че в настоящия случай всички подкрепящи документи, представени от жалбоподателя, са били доведени до вниманието на правителството. Предвид документите, с които разполага, и горепосочените критерии, той счита за разумно да присъди на жалбоподателя сумата от 1 264 евро, всички разноски взети заедно, за производството, плюс всяка сума, която може да бъде дължима като данък. Той също така отбелязва, че от тази сума 1000 евро трябва да бъдат внесени директно по банковата сметка на г-жа Бозукова-Пеева.
48. Съдът счита за уместно лихвата за просрочие да се основава на лихвения процент на пределното кредитно улеснение на Европейската централна банка, увеличено с три процентни пункта.
с тези съображения съдът ЕДИНОДУШНО,
1. Обявява жалбата за допустима;
2. Приема, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията;
3. Приема
a) (а) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца следните суми, които да бъдат конвертирани в български левове по курса, приложим към датата на разпореждането:
i. 4500 евро (четири хиляди и петстотин евро), плюс всяка сума, която може да бъде дължима върху тази сума като данък, за неимуществени вреди;
ii. 1 264 евро (хиляда двеста шестдесет и четири евро), плюс всяка сума, която може да бъде дължима като данък, за разходи и разноски, включително 1 000 евро (хиляда евро), които трябва да бъдат платени по банковата сметка от г-жа Бозукова-Пеева;
б) че от изтичането на посочения период и до плащането тези суми се увеличават с проста лихва в размер, равен на този на пределното кредитно улеснение на Европейската централна банка, приложимо през този период, увеличено с три процентни пункта;
4. Отхвърля останалата част от претенцията за справедливо обезщетение.
Изготвено на френски език и съобщено писмено на 16-ти ноември 2021 г., съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника.
Илзе Фрайвирт Тим Айке
Заместник секретар Председател