CASE OF MICHAUD v. FRANCE - [Bulgarian Translation] by the COE/ECHR

© Съвет на Европа/Европейски съд по правата на човека, 2013 г. Този превод не обвързва Съда. За допълнителна информация моля вижте пълните указания за авторските права в края на документа.

© Council of Europe/European Court of Human Rights, 2013. This translation does not bind the Court. For further information see the full copyright indication at the end of this document.

© Conseil de I’Europe/Cour européenne des droits de l’homme, 2013. La présente traduction ne lie pas la Cour. Pour plus de renseignements veuillez lire l’indication de copyright/droits d’auteur à la fin du présent document.

ПРЕДИШНА ПЕТА СЕКЦИЯ

ДЕЛО MICHAUD срещу Франция

(Жалба № 12323/11)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

6 декември 2012 г.

ОКОНЧАТЕЛНО

06/03/2013

Настоящото решение е окончателно съгласно член 44 § 2 от Конвенцията. То подлежи на редакционни корекции.

По делото Michaud срещу Франция,

Европейският съд по правата на човека (предишна пета секция), заседаващ в камара в състав:

Дийн Шпилман, Председател,
Марк Вилигер,
Божтиан M. Жупанчич,
Ан Пауър-Форде,
Ангелика Нусбергер,
Хелън Келер,
Андре Потоцки, съдии,
и Клаудия Вестердайк, секретар на секцията,

След проведени закрити заседания на 2 октомври 2012 г. (в различен състав, параграф 7 по-долу) и 20 ноември 2012 г.,

Постанови настоящото решение, прието на последната дата:

ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалба (№ 12323/11) срещу Френската република, подадена до Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от френския граждани г-н Патрик Мишу („жалбоподателят“), на 19 януари 2011 г.

2. Жалбоподателят се представлява от г-н Бертран Фавру, адвокат практикуващ в Бордо. Френското правителство („правителството“) се представлява от агента си г-жа Едвиж Беляр, Директор по правните въпроси към Министерството на външните работи.

3. На 8 декември 2011 г. жалбата е съобщена на правителството.

4. Както жалбоподателят, така и правителството са представили бележки относно допустимостта и основателността на жалбата.

5. Съветът на адвокатските и юридическите общности в Европа (“CCBE”), Съветът на френско-говорящите адвокати в Брюксел и Европейският институт на адвокатските колегии за човешки права (“EBHRI”) са получили разрешение да представят писмени коментари (член 36 § 2 от Конвенцията и правило 44 § 3 от Правилата на Съда).

6. На 2 октомври 2012 г. в Сградата на правата на човека в Страсбург се проведе открито съдебно заседание (правило 59 § 3).

Пред Съда се явиха:

(a) за правителството
Г-жаA.Ф. Тисие, Началник на отдел Човешки права,
Дирекция по правни въпроси,
Министерство на външните работи,Съагент,
Г-жаK. Манак, Секретар на отдел Човешки права,
Дирекция по правни въпроси, Министерство на външните работи,                            Съветник,
Г-нП. Рублю, Началник на службата по съдебни и европейски
спорове, Министерство на правосъдието,Съветник,
Г-н Л. Жариел, Началник на службата за регулиране на професиите,
Дирекция по граждански и съдебни въпроси,
Министерство на правосъдието, Съветник,

Г-жа Ф. Лифкитс, Секретар,
Служба за регулиране на професиите,
Министерство на правосъдието, Съветник,

Г-нР. Юген-Летие, Секретар,
Служба срещу организираната престъпност, тероризма и прането
на пари, Дирекция по наказателните въпроси

и помилванията, Министерство на правосъдието,               Съветник,

Г-н X. Домино, Ръководител Центъра за правни проучвания и
информация, Conseil d’Etat,Съветник,

Г-жаС. Лероке, Изследовател, Conseil d’Etat,Съветник,

Г-жаA. Кюизиние, Консултант,
Служба за европейско и международно право,
Министерство на икономиката и финансите,Съветник;

(b) за жалбоподателя
Г-н Б. Фавру, от Адвокатската колегия на Бордо,
Г-н M. Шуве,Съветник.

Жалбоподателят се явява лично. Съдът изслуша изложенията на г-жа Тисие и г-н Фавру и отговорите им на въпросите му. Той изслуша и жалбоподателя.

7. Камарата е съставена от съдиите Дийн Шпилман, Председател, Марк Вилигер, Карел Юнгверт, Божтиан Жупанчич, Ан Пауър-Форде, Ангелика Нусбергер и Андре Потоцки, и Клаудия Вестердайк, секретар. Впоследствие резервният съдия Хелен Келер замени съдия Юнгверт, чиито мандат изтече на 31 октомври 2012 г.

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

8. Жалбоподателят е роден през 1947 г. и живее в Париж. Той е член на Парижката адвокатска колегия и на Съвета на колегията.

9. Той посочва, че Европейският съюз е приел три последователни директиви, целящи предотвратяването на използването на финансовата система за пране на пари. Първата от тях (91/308/ЕИО; 10 юни 1991 г.) е насочена към финансовите учреждения и институции. Тя е изменена с Директива от 4 декември 2001 г. (2001/97/ЕО), която, наред с останалото, разшири обхвата на приложение, включвайки професии извън финансовия сектор, в това число „юристите на свободна практика“. Третата Директива (2005/60/ЕО; 26 октомври 2005 г.) замени изменената Директивата от 10 юни 1991 г., като възпроизведе и допълни съдържанието й. Законите за транспониране на тези директиви – Закон № 2004-130 от 11 февруари 2004 г. по отношение на Директивата от 10 юни 1991 г. и измененията към нея, и правилника за прилагане на закона – Постановление № 2006-736 от 26 юни 2006 г – бяха включени в Паричния и финансов кодекс (за повече подробности виж раздели III. и IV. по-долу относно приложимото общностно и национално право).

10. Тези разпоредби създават за адвокатите „задължение да докладват за съмнения“, което е постоянно критикувано от представителите на юридическата професия, и по-конкретно от Националния адвокатски съвет, които виждат в това задължение заплаха за професионалните привилегии и за тайната на информацията, обменяна между адвокатите и техните клиенти.

11. На 12 юли 2007 г. обаче Националният адвокатски съвет приел „решение за приемане на правила за вътрешните процедури за прилагане на задължението за борба с прането на пари и финансирането на тероризма и за вътрешен контролен механизъм за гарантиране спазването на тези процедури“ (публикуван в Официален вестник на 9 август 2007 г.). По този начин той прилага на практика раздел 21-1 от Закона от 31 декември 1971 г. за реформиране на някои юридически и съдебни професии, който го овластява, при зачитане на действащите закони и правилници, да приема общи мерки за уеднаквяване на правилата и практиките в юридическата професия.

12. Член 1 от посоченото по-горе решение постановява, че „всички адвокати – членове на френските адвокатски колегии“ са обвързани от тези професионални правила ако при изпълнение на деловите си задължения вземат участие от името на техен клиент в каквито и да е финансови сделки или сделки с недвижими имоти или оказват съдействие на клиентите си в подготовката и изпълнението на сделки свързани с: (1) покупко-продажба на недвижими имоти или предприятие; (2) управление на парични средства, ценни книжа или друго имущество, принадлежащо на клиента; (3) откриване на разплащателни сметки, спестовни влогове или сметки с ценни книжа; (4) организацията на вноските, изисквани за учредяване на дружество; (5) учредяване, администриране или управление на дружество; (6) учредяване, администриране или управление на обединения, подчинени на чужда правна система, или на други подобни структури. Те не са обвързани от тези правила „когато действат като правен консултант или във връзка със съдебно производство“, свързано с една или друга от изброените дейности (член 2).

13. Правилникът постановява по-конкретно, че адвокатите винаги „трябва да извършват комплексна проверка“ в тази връзка и „да приемат вътрешни правила“ за гарантиране на съответствието с, inter alia, законите и правилниците, уреждащи докладването за съмнения (член 3), в които по-конкретно да е описана процедурата, която следва да се изпълнява в случай, че дадена операция налага такова докладване (член 7). По-специално, те трябва да приемат писмени правила, в които се описват стъпките, които следва да се предприемат (член 5). Те трябва също така да гарантират, че правилата се прилагат надлежно в тяхната организация, и че адвокатите и служителите получават необходимата информация и обучение, насочени към конкретната им дейност (член 9), както и че е въведена система за вътрешен контрол (член 10). Същевременно правилникът посочва, че „адвокатите трябва при всички обстоятелства да гарантират спазването на професионалната тайна“ (член 4).

14. Несъобразяването с този правилник може да доведе до дисциплинарни наказания и дори до лишаване от адвокатски права. (раздели 183 и 184 от Постановление № 91-1197 от 27 ноември 1991 г. за организиране на юридическата професия).

15. На 10 октомври 2007 г., жалбоподателят подал жалба до Conseil d’Etat за отмяна на това решение, считайки, че то подкопава свободата на адвокатите да упражняват професията си и основните правила, регулиращи тази професия. Той изтъкнал, че няма закон или правилник, който да предоставя правомощия на Националния адвокатски съвет да регулира въпроси като изпирането на пари. Освен това той прави оплакване, че е нарушено изискването за правна сигурност, залегнало в член 7 от Конвенцията, посочвайки, че решението изисква от адвокатите да приемат вътрешни процедури за осигуряване изпълнението на инструкциите за докладване за съмнения под заплаха от дисциплинарна отговорност, а понятието „подозрения“ не било дефинирано. В допълнение, позовавайки се на решението по делото André and Other срещу Франция от 24 юли 2008 г. (№ 18603/03), той поддържа, че приетият от Националния адвокатски съвет правилник противоречи на член 8 от Конвенцията, тъй като „задължението да се докладват съмнения“ застрашава привилегиите на юридическата професия и тайната на информацията, обменяна между адвокат и клиент. Накрая, на основание член 267 от Договора за Европейски съюз, той поискал от Conseil d’Etat да отправи въпроса до Съда на Европейските общности за даване на преюдициално заключение по отношение на съответствието на „декларирането на подозрения за престъпления“ с член 6 от Договора за Европейски съюз и с член 8 от Конвенцията.

16. С решение от 23 юли 2010 г. Conseil d’Etat отхвърлил многобройните твърдения в жалбата.

17. Що се отнася до оплакването по член 7 от Конвенцията, решението приело, че „докладването на съмнения“, посочено в обжалваното решение било достатъчно ясно, тъй като се позовавало на разпоредбите на член L. 562-2 от Паричния и финансов кодекс (впоследствие променен на член L. 561-15). Що се отнася до оплакването, основано на член 8, решението го отхвърля със следните доводи:

„... дори, както твърди жалбоподателят, разпоредбите на [изменената Директива 91/308/EEC] да са несъвместими с член 8 от Конвенцията ..., който защитава, наред с останалото, основното право на професионална тайна, разпоредбата позволява намеса от страна на властите в упражняването на това право, когато е необходимо в интерес на обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления ... задължението по директивата адвокатите да докладват съмненията си не представлява прекомерна намеса в правото на професионална тайна като се има предвид от една страна общият интерес от борба с прането на пари, а от друга страна, гаранцията, предоставена чрез изключването от приложното му поле на информацията, получена от адвокатите при изпълнение на дейности, свързани със съдебни производства или в качеството им на правни консултанти, освен в този последен случай ако самият адвокат участва в дейности по пране на пари или правната консултация се предоставя с оглед пране на пари, или адвокатът знае, че клиентът търси правен съвет с цел пране на пари ... съответно не е необходимо въпросът да бъде отправян към Съда на Европейските общности за постановяване на преюдициално заключение и оплакването, относно нарушение на съответната разпоредба на Конвенцията следва да бъде отхвърлено.“

II. ПРЕПОРЪКИ НА ГРУПАТА ЗА ФИНАНСОВО ДЕЙСТВИЕ ОТНОСНО ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ („FATF“) И КОНВЕНЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТНОСНО ИЗПИРАНЕ, ИЗДИРВАНЕ, ИЗЗЕМВАНЕ И КОНФИСКАЦИЯ НА ОБЛАГИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ОТНОСНО ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА

18. Препоръките, приети от FATF предвиждат, inter alia, задължение за извършване на комплексна проверка от страна на финансовите институции като изискват от тях да докладват съмнителни сделки.

Препоръка № 12 предлага да се разшири обхватът на професиите, от които се изисква извършването на комплексна проверка като се включат „адвокати, нотариуси, други юристи на свободна практика и счетоводители“, когато подготвят или извършват сделки от името на техни клиенти, свързани с някоя от следните дейности: покупко-продажба на недвижими имоти; управление на парични средства, ценни книжа или друго имущество, принадлежащо на клиента; управление на банкови, спестовни сметки или сметки с ценни книжа; организация на вноските за учредяване, действие или управление на дружества; учредяване, действие или управление на юридически лица или структури, и покупка и продажба на търговски дружества. Препоръка № 16 разширява обхвата на лицата задължени да докладват за съмнителни сделки, като се включват същите професии при условие, че извършват някоя от изброените дейности, но като се предвижда изключение, когато съответната информация е получена при обстоятелства, ангажиращи задължението за професионална тайна или привилегиите на професията на съответните лица.

19. Конвенцията на Съвета на Европа от 16 май 2005 г. относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма (която влезе в сила на 1 май 2008 г. но не е ратифицирана от Франция) съдържа следните разпоредби относно предотвратяването на прането на пари (член 13 §§ 1 и 2):

„1. Всяка страна приема онези законодателни или други мерки, необходими за създаването на цялостен режим на национално ниво за контрол и наблюдение с цел предотвратяване на изпирането на пари, и отчита приложимите международни стандарти, включващи, в частност, препоръките, приети от Групата за финансово действие относно изпирането на пари (FATF).

2. В тази връзка всяка страна приема, в частност, онези законодателни или други мерки, които са необходими, за да:

а) изиска от юридическите и физическите лица, упражняващи дейности, които има голяма вероятност да бъдат използвани за целите на изпирането на пари, и що се отнася до тези дейности, да:

i) установяват и проверяват идентификацията на техните клиенти и когато е приложимо, на техните действителни собственици и да осъществяват текущо наблюдение на търговското или професионалното отношение, като в същото време вземат предвид подхода, основан на риска;

ii) докладват за съмнения за изпиране на пари при наличието на определени гаранции;

iii) предприемат спомагателни мерки, като съхраняване на информацията относно идентифициране на клиента и неговите трансакции, обучение на персонала и въвеждането на вътрешни политики и процедури, които, ако е подходящо, могат да бъдат съобразени с техния размер и характер на стопанска дейност;

б) забрани по съответния ред на лицата по буква "а" да разкриват факта, че е предоставен доклад за съмнителна трансакция или свързана информация или че се извършва или може да бъде извършено разследване за изпиране на пари;

в) осигури, че лицата по буква "a" са обект на ефективни системи за наблюдение и където е приложимо - за надзор, с цел гарантиране на тяхното съответствие с изискванията за борба с изпирането на пари, когато е целесъобразно - въз основа на оценка на риска.

3. Във връзка с това всяка страна приема онези законодателни или други мерки, които са необходими за установяването на значителен трансграничен физически пренос на пари в брой и на съответните платежни инструменти на приносител.“

Според обяснителния доклад, целта на създателите на Конвенцията е тя да включи и „не-финансовите професии“, изброени в Препоръка № 12 на FATF. Освен това изразът „при наличието на определени гаранции“, използван в параграф 2.a.ii означава най-вече, че ограничението „произтичащо от професионална тайна или привилегия на юридическата професия“, съдържащо се в Препоръка 16 на FATF (и Обяснителната бележка към нея) се отнася до юристите на свободна практика.

III. ПРИЛОЖИМО ПРАВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

A. Директиви 91/308/ЕИО, 2001/97/ЕО и 2005/60/EEC

1. Директиви 91/308/ЕИО и 2001/97/ЕО

20. На 10 юни 1991 г. Съветът на Европейските общности прие Директива 91/308/EEC “за предотвратяване използването на финансовата система за изпирането на пари“. Целта е да се задължат кредитните и финансовите институции да идентифицират клиентите си и всички сделки в размер над 15 000 евро (EUR), да „проучват с особено внимание“ всяка съмнителна сделка, за която те смятат, че е вероятно да е свързана с изпиране на пари и да докладват на съответните власти за всеки факт, който би могъл да бъде указание за изпиране на пари. Тя е изменена с Директива 2001/97/ЕО от 4 декември 2001 г., която разширява определението за изпиране на пари и разпростира задължението за идентифициране на клиенти и за докладване на съмнителни сделки по отношение на работещи извън финансовия сектори, и по-конкретно върху „юристите на свободна практика“.

2. Директива 2005/60/ЕО

21. Изменената Директива 91/308/ЕИО е заменена от Директива 2005/60/ЕО от 26 октомври 2005 г. “за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм”, която възпроизвежда и допълва текста на предходната Директива. Съображение 19 конкретизира, че „юристите на свободна практика ... както са определени от държавите членки“ са обект на разпоредбите на Директивата „когато участват във финансови или корпоративни сделки, включително когато предоставят фискални съвети, където съществува най-големият риск от злоупотреба с услугите на тези юристи за целите на изпирането на приходите от престъпна дейност или за целите на финансирането на тероризъм”. Член 2 § 1. (3) (б) конкретизира, че Директивата се прилага към тях “когато участват било действайки от името или за сметка на техния клиент във всяка финансова сделка или сделка с недвижимо имущество, или чрез подпомагане в планирането или изпълнението на сделки за техния клиент, отнасящи се до: i) покупката и продажбата на недвижимо имущество или търговски предприятия; ii) управлението на средствата, ценните книжа или други активи на клиента; iii) откриването или управлението на банкови, спестовни сметки или сметки на ценни книжа; iv) организацията на вноските, необходими за създаването, управлението или ръководенето на търговски дружества; v) създаването, управлението или ръководенето на компании на доверително управление, търговски дружества или сходни структури”.

22. Директивата предвижда в определени случаи извършването на комплексна проверка на клиенти, в това число идентифициране и проверка на самоличността на клиента и на действителния бенефициент и получаване на информация за целта и планираното естество на търговските взаимоотношения (Article 8 § 1 (a), (б) и (в)). По принцип държавите членки са задължени да изискват от съответната институция или лице, които не могат да спазят задълженията си, да „не осъществявате сделки чрез банкова сметка, да не установяват делови взаимоотношения или да не извършват сделка, или да прекратят деловите взаимоотношения и да пристъпят към изготвянето на доклад до звеното за финансово разузнаване (ЗФР) в съответствие с член 22“. Това задължение обаче не се прилага „при случаи, когато нотариуси, свободно практикуващи юристи ... са в процес на оценяване на правното положение на техния клиент или на изпълнение на задачата да защитават или представляват своя клиент във или във връзка със съдебно производство, включително съвет за завеждане или избягване на производство“ (член 9 § 5).

23. Тя въвежда и задължението за докладване на съмнение, конкретизирайки, че „Държавите членки изискват от [съответните институции и лица] да сътрудничат напълно“, „като незабавно информират ЗФР по своя собствена инициатива, когато [то] знае, има съмнения или има разумни основания за съмнения, че се извършва или има опит за извършване на изпиране на пари или финансиране на тероризъм“ и „като незабавно предоставят на ЗФР, по негово искане, цялата необходима информация в съответствие с процедурите, установени с приложимото законодателство“ (член 22 § 1).

24. Когато обаче става въпрос за „юристи на свободна практика“ “Държавите членки могат ... да определят подходящ саморегулиращ се орган на съответната професия“, като орган, който да бъде информиран като първа инстанция вместо ЗФР, като в такива случаи определеният саморегулиращ се орган трябва да изпрати информацията на ЗФР незабавно и без филтриране (член 23 § 1).

25. Държавите членки не са задължени да прилагат задълженията, залегнали в член 22 по отношение на (inter alia) „свободнопрактикуващи юристи ... във връзка с информацията, която те получават, или относно някой от техните клиенти в процеса на оценяване правното им положение, или изпълняващи задачата си да защитават или да представляват този клиент в рамките или по отношение на съдебно производство, включително съвет за завеждане или избягване на производство, независимо дали подобна информация е получена преди, по време или след подобно производство“ (член 23 § 2).

26. Накрая, според съображение 48 „Нищо в настоящата директива не следва да се тълкува или прилага по начин, който не е съобразен с Европейската конвенция за правата на човека“.

B. Решение на Съда на Европейските общности (голям състав) по делото Ordre des barreaux francophones et germanophone and Others v. Conseil des ministres, (26 юни 2007 г.; C‑305/05)

27. През 2005 г. във връзка с жалба подадена от няколко белгийски адвокатски организации за отмяна на някои правни разпоредби, транспониращи Директива 2001/97/ЕО Белгийският Конституционен съд отправил към Съда на Европейския съюз следния въпрос за даване на преюдициално заключение:

„Нарушава ли член 1, [точка 2] от Директива 2001/97 ... правото на справедлив съдебен процес, гарантирано c член 6 от [Конвенцията] ... доколкото новият член 2а, [точка 5], добавен c него в Директива 91/308/ЕИО, налага включване на юристите на свободна практика, без да се изключва адвокатската професия, в приложното поле на последната директива, която по същество има за цел да наложи на посочените в нея лица и институции задължението да информират органите, отговарящи за борбата срещу изпирането на пари, за всеки факт, който би могъл да бъде показател за изпиране на пари (член 6 от Директива 91/308/ЕИО, заменен c член 1, [точка 5] от Директива 2001/97/ЕО)?“

Адвокатските организации твърдят по-конкретно, че с разширяването по отношение на адвокати на задължението за информиране на съответните власти за всякакви сделки, за които знаят или подозират, че са свързани с изпиране на пари, съответното законодателство нарушава принципите за професионалната тайна и независимостта на адвоката, които са съществени аспекти на основното право на справедлив процес и на правото на защита.

28. В решението си от 26 юни 2007 г. Съдът на Европейския съюз не споделя това становище.

29. На първо място той посочва, че основните права представляват неразделна част от фундаменталните принципи на правото, които той подържа, позовавайки се на конституционните традиции, общи за държавите членки и напътствията, дадени от международните договори за защита правата на човека, по които държавите членки са страни или с които си сътрудничат, като сред тях Европейската конвенция за правата на човека има „специално значение“. Той достига до заключението, че правото на справедлив процес, залегнало в, inter alia, член 6 от Конвенцията е фундаментално право, което се зачита от Европейския съюз като основен принцип съгласно член 6 § 2 от Договора за Европейски съюз.

На следващо място той отбелязва, че съгласно Директивата задълженията за информиране и съдействие се прилагат спрямо адвокатите единствено когато съдействат на клиентите си при подготовката или извършването на определени видове сделки, най-вече финансови сделки и сделки с недвижими имоти, или когато действат от името и за сметка на клиентите си в такива финансови сделки или сделки с недвижими имоти. Той посочва, че обикновено тези дейности по естеството си се извършват в контекст, който не е свързан с никакви съдебни производства, поради което не се засяга правото на справедлив процес.

По-нататък Съдът на Европейския съюз отбелязва, че ако съдействието на адвокат във връзка със сделка е поискано с оглед защитата или представителството на клиента в съдебно производство или за консултиране с оглед започване или избягване на такова производство, Директивата освобождава адвоката от тези задължения. Според него това изключение защитава правото на клиента на справедлив процес. Той отбелязва също, че изискванията, свързани с правото на справедлив процес не изключват задължението за информиране и съдействие, наложено на адвоката, в случаите, описани в предходния параграф ако тези задължения са „оправдани от нуждата за ефективна борба срещу изпирането на пари с оглед на очевидния му принос за нарастване на организираната престъпност, която сама по себе си е особена опасност за обществото в държавите членки“.

IV. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

A. Паричният и финансов кодекс

30. Посочените по-горе Директиви са транспонирани във френското законодателство и включени (и няколкократно изменяни) в Паричния и финансов кодекс.

31. Задълженията за комплексна проверка на клиентите са кодифицирани в членове от L. 561-5 до L. 561-14-2, а тези, засягащи докладването в членове от L. 561-15 до L. 561-22 (в настоящата редакция на Кодекса).

32. Тези разпоредби се прилагат по отношение на различни организации и професии, изброени в член L. 561-2 от Кодекса, включително адвокати в Conseil d’Etat и Касационния съд, и адвокати и avoués[1] в апелативните съдилища ако „в рамките на осъществяваната от тях дейност ... 1. Участват за и от името на техен клиент във всякакви финансови сделки или сделки с недвижими имоти като пълномощник; 2. Оказват съдействие на клиента си при подготовката или изпълнението на сделки, отнасящи се до: (a) покупката или продажбата на недвижим имот или търговско предприятие; (б) управлението на парични средства, ценни книжа или други активи, принадлежащи на клиента им; (в) откриване на разплащателни сметки, спестовни влогове или сметки с ценни книжа, или сключване на застрахователни договори; (г) организирането на вноските, които се изискват за учредяване на търговски дружества; (д) учредяването, администрирането или управлението на търговски дружества; (е) учредяването, администрирането или управлението на обединенията, уредени от членове от 2011 до 2031 от Гражданския кодекс или по чуждестранна правна система, или друга подобна структура; (ж) учредяването или администрирането на дарителски фондове (член L. 561-3 I). Те обаче не се прилагат спрямо тези лица, ако дейността засяга съдебно производство, ако информацията, която притежават е получена преди, по време или след това производство, в това число всички съвети, дадени във връзка с начините за започване или избягване на такова съдебно производство, нито при предоставянето на правни консултации, освен ако посочената информация е предоставена с цел извършване на изпиране на пари или финансиране на тероризма или със знанието, че клиентът я е поискал с цел да извърши изпиране на пари или финансиране на тероризъм“ (член L. 561-3 II).

33. Член R. 563-3 предвижда да бъдат въведени вътрешни процедури за прилагане на тези правни задължения, съответно чрез министерско постановление или чрез правила, приети от съответните професионални организации и одобрени от министъра.

1. Комплексна проверка

34. Задължението за комплексна проверка означава, че преди да влезе в делови отношения с клиента си, съответното лице или организация трябва да идентифицира клиента и, където е приложимо, действителния бенефициент в деловата връзка, и да провери доказателствата за самоличност (член L. 561-5 I.). По изключение, ако рискът от изпиране на пари или финансиране на тероризма е нисък, идентифицирането на клиента и където е приложимо на действителния бенефициент, може да се извърши в хода на създаването на деловото отношение (член L. 561‑5 II.). Преди извършване на сделката трябва също да се събере информация за целта и естеството на деловите отношения, както и всяка друга относима информация, засягаща клиента. През цялото време на съществуване на деловите отношения съответните лица или организации трябва да извършават „постоянна комплексна проверка“ на деловата връзка и да провеждат „пълно проучване на сключваните сделки, полагайки грижи да гарантират, че те съответстват с най-актуалната информация за клиента, с която разполагат“ (член L. 561-6).

35. Ако страна не е в състояние да идентифицира клиента си или да събере информация за целта и естеството на деловите отношения, тя не може да извършва никакви сделки без значение на конкретните обстоятелства, или да установява или преследва каквито и да е делови отношения. Ако страната не е била в състояние да идентифицира клиента си или да получи информация за целта и естеството на деловите отношения, но въпреки това тези отношения са били установени съгласно член L. 561-5, тя трябва да ги прекрати (Article L. 561-8).

2. Задължение за докладване

36. Лицата или организациите трябва да декларират пред съответните национални звена за финансово разузнаване (ЗФР) сумите, заведени в счетоводните им книги или сделките, отнасящи се до суми за които знаят, подозират или имат достатъчно основания да подозират, че представляват облаги, получени в резултат на извършено престъпление, за които се предвижда наказание лишаване от свобода за повече от една година или са предназначени за финансиране на тероризъм (член L. 561-15 I).

Те трябва да декларират също сумите или сделките, за които знаят, подозират или имат достатъчно основания да подозират, че са облаги от данъчни нарушения, ако е налице поне един от посочените по-долу критерии, описани в член D. 561-32-1 II (член L. 561-15 II):

„1. Използването на подставена фирма, чиято дейност не съответства с декларираните й цели, или която е регистрирана в държава или територия, които нямат сключено данъчно споразумение с Франция, което да предоставя достъп до банкова информация, и е посочена в списък, публикуван от данъчните власти, или ако адресът й се намира на адреса на някой от получателите по подозрителната сделка или в офис, в който се помещават повече от едно дружества по смисъла на член L. 123-11 от Търговския кодекс;

2. Финансови операции, извършвани от дружество, чиито учредителни документи са претърпявали чести изменения, които не са оправдани от икономическото положение на съответното дружество;

3. Използване на подставени лица, действащи очевидно само за дружествата или лицата, включени във финансовите операции;

4. Извършване на финансови операции, несъвместими с обичайната дейност на дружеството или подозрителни операции в области, поддаващи се на верижни ДДС измами, като например информационни технологии, телефони, електронни стоки, домашни потреби, hi-fi и видео;

5. Внезапно, необяснимо рязко нарастване в кратък период от време на сумите, постъпили в новооткрити или неактивни досега банкови сметки, вероятно свързани с рязко покачване на броя и обема на сделките, или използването на дружества, които преди това са били замразени или неактивни, или чиито учредителни документи са претърпели скорошни изменения;

6. Наличието на нередовности във фактурите или нарежданията, представени като оправдание за финансовите операции, като например липсваща фирмена регистрация или SIREN или ДДС номер, номер на фактура, адрес или дата;

7. Необяснима употреба на преводни сметки, които регистрират голям брой дебитни и кредитни операции, докато балансът по тях е близък до нула;

8. Честото теглене на пари в брой или депозиране на пари в брой във фирмена сметка, което не е оправдано с обема или естеството на икономическата дейност;

9. Затруднения в идентифицирането на крайните получатели и на връзката между източника и получателя на средствата, в резултат на употребата на междинни сметки или нефинансови фирмени сметки, като например преводни сметки, или използването на сложни правни и финансови бизнес структури с цел прикриването на механизма на управление и администрация;

10. Международни финансови операции без очевидна правна или икономическа обосновка, често ограничаващи се само до прехвърляне на средства, от или към други държави, ако тези други държави са страни или територии, посочени в т. 1 по-горе;

11. Отказ или невъзможност на клиента да представи доказателства за произхода на получените средства или оправдание за извършените плащания;

12. Прехвърляне на средства в чужда държава, последвано от връщане под формата на заеми;

13. Предизвикване на несъстоятелност чрез бърза продажба на активи на физически или юридически лица при условия, разкриващи явно и необосновано несъответствие в продажната цена;

14. Редовно използване от лица, живеещи и извършващи дейност във Франция на банкови сметки на името на чуждестранни дружества;

15. Депозиране от физическо лице на средства, които нямат връзка с дейността или имуществото му, за които има информация;

16. Продажбата на недвижим имот на много ниска цена.“

Те следва също да декларират пред ЗФР всяка транзакция, във връзка с която самоличността на собственика или на действителния получател или на дарителя в доверителен фонд или на друга управленска структура или обединение със специална цел остава съмнителна, въпреки стъпките, предприети в съответствие с член L. 561‑5 (член L. 561-15 IV).

С постановление на Conseil d’Etat е определена формата, в която трябва да се подава тази информация.

37. Засегнатите лица и организации трябва да се въздържат от извършване на сделки, за които подозират, че може да са свързани с пране на пари или с финансиране на тероризъм, докато не изготвят доклада, посочен по-горе (член L. 561-16). Ако сделката, която е била обект на доклада по член L. 561-15 вече е била изпълнена тъй като спирането на изпълнението й не е било възможно, или ако спирането на изпълнението е могло да затрудни разследването, свързано с подозрителната сделка за изпиране на пари или финансиране на тероризъм или ако тя не е била обект на този доклад преди изпълнението си, лицето или организацията трябва незабавно да информират ЗФР.

38. По изключение адвокатите към Conseil d’Etat и Касационния съд и съветниците към апелативния съд изпращат докладите си не до ЗФР, а съответно до председателя на адвокатския съвет към Conseil d’Etat и към Касационния съд, до ръководителя на адвокатската колегия, към която принадлежи адвокатът или до ръководителя на професионалната организация, на която е член съветникът. Когато са изпълнени условията, посочени в член 561-3 посочените органи изпращат доклада в ЗФР в съответствие с условията, предвидени в постановление на Conseil d’Etat (член L. 561-17).

39. Съответният доклад е таен. Забранено е да се разкрива съществуването и съдържанието му, както и да се разкрива информация относно изхода от него. Нарушаването на забраната за разкриване се наказва с глоба в размер на 22 500 евро (член L. 574‑1; добавен в кодекса с постановление № от 30 януари 2009 г.); опитът на съответните адвокати да разубедят клиента си да участва в незаконна дейност не представлява забранено разкриване на информация (член L. 561-19).

3. Национално звено за финансово разузнаване (ЗФР)

40. „Националното звено за финансово разузнаване“ (ЗФР – известно като „Tracfin“ във Франция) е дирекция за административно разследване към Министерството на финансите, състояща се от специално подбрани служители. Основната му цел е да събира, анализира, разработва и използва всякаква информация, от която може да се установи произходът или местоназначението на сумите по или естеството на сделките, които са били обект на докладване. Ако в резултат на разследванията се разкрият действия, които е вероятно да имат връзка с изпирането на постъпленията от престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода повече от една година или с финансиране на тероризъм, делото се изпраща на прокурора, заедно с доклад (член L. 561‑23).

41. ЗФР може да поиска направо от засегнатите лица да разкрият документи, съхранявани във връзка със задължението за извършване на комплексна проверка. Като изключение от това правило, исканията за разкриване на документи, отправени до адвокатите към Conseil d’Etat и към Касационния съд и към адвокатите и съветниците към апелативните съдилища се изпращат от ЗФР съответно до председателя на Адвокатския съвет към Conseil d’Etat и към Касационния съд или ръководителя на адвокатската колегия или професионалната организация, към които принадлежат адвокатът или съветникът. След като се уверят, че са изпълнени разпоредбите на член L. 561-3, тези лица изпращат получените от тях документи на ЗФР (член L. 561-26).

4. Вътрешни процедури и проверка

42. Засегнатите лица и организации трябва да въведат системи за оценка и управление на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм и да осигуряват на персонала си редовно обучение и информация за да се гарантира съобразяване със задължението за комплексна проверка и докладване (членове L. 561-32 и L. 561-33).

Член R. 563-3 (отменен с постановление № 2009-1087 от 2 септември 2009 г.) е предвиждал, че съдържанието на вътрешните процедури се определя със заповед на съответното министерство, чрез професионални наредби и правилници, одобрени от съответното министерство, или чрез общите правила на надзорните органи на финансовия пазар.

5. Дисциплинарни производства

43. Ако в резултат на сериозни пропуски в комплексната проверка или на пропуски в организацията на процедурите за вътрешен контрол адвокат към Conseil d’Etat или към Касационния съд или адвокат или съветник към апелативните съдилища не е изпълнил задълженията си, компетентният надзорен орган започва дисциплинарно производство, уредено от професионалните или административните правила, като уведомява прокурора към Касационния съд или към съответния апелативен съд (член L. 561-36 III).

B. Решението на Conseil d’Etat от 10 април 2008 г.

44. С решение от 10 април 2008 г. (№ 296845) Conseil d’Etat приел, че Директива 2001/97/ЕО от 4 декември 2001 г. и Законът от 11 февруари 2004 г. за транспонирането й са в съответствие с членове 6 и 8 от Конвенцията.

45. Що се отнася до Директивата, Conseil d’Etat първо отбелязва, че с решението на Съда на Европейския съюз по делото Ordre des barreaux francophones et germanophone and Others е установено, че тя не е в нарушение на изискванията, произтичащи от правото на справедлив процес, гарантирано от член 6 от Конвенцията, тъй като задължението за сътрудничество и докладване изключва информацията, получена от адвокатите в хода на работата им, свързана със съдебни производства. Същото решение разкрива, че информацията, получена от адвокат, извършващ оценка на правното положение на клиента си също е изключена от обхвата на тези задължения с изключение на случаите, когато адвокатът е взел участие в дейности по изпиране на пари, или правната консултация е предоставена с цел изпирането на пари или адвокатът е знаел, че клиентът е потърсил юридическа консултация с цел извършване на изпиране на пари. При това положение и с оглед на общия интерес от борбата с изпирането на пари, Директивата „не нарушава основното право на професионална тайна, защитено от член 8 от Конвенцията ..., което допуска намеса от страна на властите в упражняване на правото на зачитане на личния и семейния живот, когато това е необходимо в интерес на обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления“.

46. Що се отнася до законодателството, Conseil d’Etat прима, че то представлява точно транспониране на директивата и по този начин не е несъвместимо с основните права, гарантирани от членове 6 и 8 от Конвенцията.

ПРАВОТО

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

47. Жалбоподателят се оплаква, че поради задължението на адвокатите да докладват подозрителни сделки, той като адвокат бил задължен под заплаха от дисциплинарна отговорност да докладва за хора, които са отишли при него за съвет. Той смята, че това е несъвместимо с принципите за привилегията, предоставена на връзката адвокат-клиент и за професионалната тайна. Той се позовава на член 8 от Конвенцията, който гласи следното:

„1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“

48. Правителството изразява несъгласие.

A. Допустимост

1. Статут на жертва на жалбоподателя

49. Като основен аргумент правителството поддържа, че жалбоподателят не би могъл да твърди, че е жертва по смисъла на член 34 от Конвенцията. То претендира, че правата му в действителност не са били засегнати, подчертавайки, че той не твърди, че въпросното законодателство се е прилагало в негова вреда, а просто, че е бил задължен да организира практиката си по съответния начин и да въведе и специални процедури. В действителност жалбоподателят искал от Съда да разгледа in abstracto съответствието на националното законодателство с Конвенцията. Що се отнася до статута му на потенциална жертва по смисъла на практиката на Съда, правителството се противопоставя на разширеното използване на това разбиране, което би отворило вратите за actio popularis, би било против намеренията на авторите на Конвенцията, би увеличило значително броя на потенциалните жалбоподатели и би било трудно да се съгласува със задължението за изчерпване на вътрешноправните средства. Становището му е, че за да разшири разбирането за статута на жертва, Съдът следва да отчета само изключителни обстоятелства по конкретни дела.

50. Жалбоподателят призовава Съда да приеме, че той би могъл да бъде жертва на нарушението на Конвенцията от което се оплаква. Той посочва, че според практиката на Съда едно лице може да претендира, че даден закон нарушава правата му и без да е налице някаква индивидуална мярка по прилагането му, ако този закон изисква лицето да промени поведението си или заплашва то да бъде преследвано, или ако лицето принадлежи към определена категория хора, за които е възможно да бъдат пряко засегнати от този закон. Като адвокат той принадлежал към категория хора, които е възможно да бъдат пряко засегнати от законодателството: бил обвързан, под заплаха от дисциплинарна отговорност, от задълженията за комплексни проверки и докладване и трябвало да промени поведението си и да организира практиката си като въведе специални вътрешни процедури. Като адвокат специализиран във финансовото и данъчното право, той бил специално засегнат от тези задължения и бил изправен пред заплахата да понесе съответните последици ако не се съобрази с тях.

51. Съдът отбелязва, че за да може да подаде жалба в съответствие с член 34 от Конвенцията, едно лице трябва да може да установи статута си на „жертва“ на нарушение на правата си, залегнали в Конвенцията: за да претендира, че е жертва на нарушение, лицето трябва да бъде пряко засегнато от оспорваната мярка. Конвенцията не предвижда завеждането на actio popularis с цел тълкуване на правата, залегнали в нея и не допуска оплаквания от лица срещу конкретна разпоредба на вътрешното право само защото те смятат, че тя може да противоречи на Конвенцията без да са пряко засегнати от тази разпоредба (виж Norris срещу Ирландия, 26 октомври 1988 г., Series A № 142, § 31, виж наред с много други източници, Burden срещу Обединеното кралство [ГК], № 13378/05, § 33, ECHR 2008).

Лицето обаче би могло да претендира, че даден закон нарушава правата му, дори при липса на индивидуална мярка по прилагане, в резултат на което да претендира, че е жертва по смисъла на член 34 от Конвенцията, ако е изправено пред алтернативата или да промени поведението си или да понесе опасността от преследване, или ако е член на категория хора, която е изправена пред опасността да бъде директно засегната от това законодателство (виж наред с останалите източници, Marckx срещу Белгия, 13 юни 1979 г., Series A № 31, § 27; Johnston and Others срещу Ирландия, 18 декември 1986 г., Series A № 112, § 42; Norris, цитирано по-горе, § 31; и Burden, цитирано по-горе, § 34).

52. По настоящото дело жалбоподателят не е бил засегнат от никаква индивидуална мярка, основаваща се на решението на националния адвокатски съвет от 12 юли 2007 г. за „решение за приемане на правила за вътрешните процедури за прилагане на задължението за борба с прането на пари и финансирането на тероризма, и за вътрешен контролен механизъм за гарантиране спазването на тези процедури“.

Съдът обаче посочва, че решението, което е прието в изпълнение на член 21-1 от Закона от 31 декември 1971 г., овластяващ Националния адвокатски съвет да прокарва генерални мерки за хармонизиране на правилата и практиките на юридическата професия, е имало силата на закон. Освен това той отбелязва, че както задължението да се извършва комплексна проверка и да се докладват подозрителни сделки, то засяга всички френски адвокати, така че жалбоподателят принадлежи към група от хора, които могат да бъдат пряко засегнати от него. По-конкретно, например, ако не изпълни задължението си за докладване на подозрителни дейности съгласно изискванията, той би бил изправен въз основа на този текст пред дисциплинарно наказание, в това число лишаване от адвокатски права. Съдът освен това приема за основателно предположението на жалбоподателя, че като адвокат, специализиран във финансовото и данъчното право той е засегнат в още по-голяма степен от тези задължения в сравнение с повечето от колегите му и е изправен пред последиците от евентуално неизпълнение. В действителност той е изправен пред дилема, сравнима mutatis mutandis с тази, която Съдът е разкрил по делата Dudgeon срещу Обединеното кралство (22 октомври 1981 г., Series A № 28, § 41) и Norris (цитирано по-горе, §§ 30-34): или да прилага правилата и да отстъпи от принципа за привилегированото отношение адвокат-клиент или да прецени да не ги прилага и да бъде изложен на дисциплинарни санкции и дори да бъде лишен от адвокатски права.

53. С оглед на изложеното, Съдът приема, че жалбоподателят е пряко засегнат от оспорваните разпоредби, поради което може да претендира, че е жертва на твърдяното нарушени по член 8.

2. Шестмесечният краен срок

54. Според правителството дори се допусне, че жалбоподателят може да претендира, че е „жертва“, трябва да се отбележи, че жалбата е подадена след шестмесечния краен срок, предвиден в член 35 § 1 от Конвенцията. Според твърдението му, срокът е започнал да тече на датата на решението от 10 април 2008 г., на която Conseil d’Etat се е произнесъл за съответствието с член 8 от Конвенцията на Директива 2001/97/ЕО от 4 декември 2001 г. и Закона от 11 февруари 2004 г. за транспонирането й.

55. Жалбоподателят отговаря, че е спазил крайния срок по член 35 § 1 от Конвенцията, защото е подал жалбата си до Съда в шестмесечния срок след решението, постановено Conseil d’Etat от 23 юли 2010 г. по направеното от него искане пред този съд за отмяна на споменатото по-горе решение.

56. Съдът припомня, че що се отнася до член 35 § 1 от Конвенцията това, което има значение е, че жалбоподателят е дал възможност на държавата ответник да предотврати или поправи твърдяното нарушение чрез изчерпване на подходящите вътрешноправни средства, след което е подал жалба до Съда в рамките на шестмесечния период от датата, на която е взето окончателното решение.

57. Съдът приема, че практическите подробности на задължението за докладване на подозрения са въведени с решението на Националния адвокатски съвет от 12 юли 2007 г., което представлява основа за предприемане на дисциплинарни мерки срещу адвокати, които не го спазват. Като е направил оплакване по член 8 до Conseil d’Etat с искане за отмяна на това решение, жалбоподателят е дал възможност на съда да се произнесе по жалбата му като първа инстанция, което той в действителност направил (виж параграфи 44-46 по-горе). Следователно жалбоподателят е използвал вътрешноправно средство, което е било подходящо с оглед на обстоятелствата по делото. Решението, произнесено от Conseil d’Etat на 23 юли 2010 г. като завършек на това производство следователно се явява окончателното национално решение за целите на шестмесечния краен срок. Доколкото жалбата е подадена на 19 януари 2011 г., тя не е просрочена.

3. Заключение

58. Съдът намира, че настоящата жалба не се явява явно необоснована по смисъла на член 35 § 3 от Конвенцията и че не е недопустима на някое от другите основания. Ето защо той я обявява за допустима.

B. По същество

1. Становища на страните

a) Жалбоподателят

59. Отбелязвайки, че правителството не оспорва, че член 8 от Конвенцията защитава привилегиите на юридическата професия, жалбоподателят поддържа, че намесата, от която се оплаква, не е „в съответствие със закона“ по смисъла на тази разпоредба. Той твърди, че въпросните разпоредби са неясни: изискват от адвокатите да докладват „подозрения“ без да е дефинирано това понятие; обхватът на „дейностите“, за които те се прилагат бил неопределен и за един адвокат било трудно да раздели или разпредели дейностите си на такива, които се засягат от такива, които не се засягат от разпоредбата. Той добавя, че тайната на отношенията адвокат-клиент е неотделима: законът, уреждащ юридическите професии конкретизира, че се прилага както по отношение на дейностите по защита, така и към консултантските дейности и обхваща цялата дейност на адвоката и делата, с които се занимава.

60. Жалбоподателят не оспорва, че въпросната намеса преследва една от легитимните цели, посочени във втория параграф на член 8. Той обаче смята, че тя не е била „необходима в едно демократично общество“ с оглед постигане на тази цел.

61. Според жалбоподателя презумпцията за еквивалентна защита, установена с решението по делото Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi срещу Ирландия [ГК] решение (№ 45036/98, ECHR 2005‑VI) не е приложима.

Той твърди, че делото му се различава от Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi и от други дела, по които Съдът е приемал, че членството в Европейския съюз предоставя еквивалентна защита, доколкото тези дела засягат прилагането на регламент от дадена държава членка, а не на директива. Според твърденията му, при регламентите държавите членки нямат свобода на преценка, каквато имат при прилагането на директивите. Той подчертава освен това, че за разлика от системата за защита на правата на човека по Конвенцията, действащото право на Европейския съюз не предвижда възможност за лицата да подават жалби директно до Съда в Люксембург.

62. По-конкретно, механизмът на общностното право не позволява конкретното разглеждане на оплакването по член 8 от Конвенцията, което жалбоподателят е направил пред Съда. На първо място защото Conseil d’Etat е отхвърлил искането за отправяне на въпроса до Съда на Европейския съюз за издаване на преюдициално заключение. На второ място защото по делото Ordre des barreaux francophones et germanophone and Others v. Conseil des Ministres този съд е разгледал въпроса само от гледна точка на правото на справедлив процес. Това според него показва, че системата на Европейския съюз не гарантира възможност за контрол и защита еквивалентни на предоставените от Конвенцията.

63. Жалбоподателят смята, че при разглеждането на въпроса за „необходимостта“ трябва да се отчете ролята, която имат адвокатите – особеностите на която Съдът е подчертал във връзка с член 10 от Конвенцията – както и значението на запазването на тайната при упражняването на професията им, която защитава доверието, съществуващо между тях и клиентите им, както и индивидуалната свобода и нормалното функциониране на правосъдието. Според него, да се изисква от адвокатите да докладват подозренията си, означава от тях да се иска да предприемат действия в противоречие със социалната роля на професията им и да се хвърли съмнение върху традиционната роля, която имат.

По-нататък той отбелязва, че макар Съдът да е изградил практиката си в защита на професионалната тайна на адвокатите по член 8 от Конвенцията, той е приел, че този въпрос се обхваща и от член 6 § 1. Той поставя конкретен акцент върху връзката между тайната и правото на обвинените лица да не уличават себе си в извършване на престъпление, което самият Съд е подчертал в решението по делото André, цитирано по-горе. Той добавя, че изискването адвокатите да докладват подозренията си означава, че от тях се изисква да разкриват лична информация за клиентите си, която попада в обхвата на член 8, а забраната да информират лицето, за което докладват, лишава това лице не само от правото му да получи информация, но също и от възможността да я поправи или тя да бъде заличена ако се установи, че подозрението е неоснователно. По този начин задължението може да окаже въздействие над основните права на други лица.

64. Жалбоподателят не отрича необходимостта от борба с изпирането на пари, но смята за непропорционално с оглед постигане на тази цел адвокатите превантивно да се задължат да докладват всякакви подозрения относно дейността на клиентите им на звеното за финансово разузнаване (Tracfin), като по този начин извършват т.нар. „самоуличаване чрез посредник“, нарушавайки задължението за конфиденциалност.

65. Според жалбоподателя, задължението за докладване прави адвокатите сътрудници на звеното за централизиране на финансова и данъчна информация, което е отдалечаване от твърдяната легитимна цел. Той е достигнал до това заключение след като установил, че 98 % от номиналната информация, която адвокатите са задължени да докладват, се използва именно за тази цел, а не за предотвратяване на престъпления. В тази връзка се позовава на статистическите данни, публикувани от ЗФР (Tracfin), които разкриват например, че през 2010 г. Tracfin е получило 20 252 доклада, в това число 19 208 доклада за подозрения, изпратени от юристи, от които само 5 132 т.е. 25 % са били подробно проучени, и накрая само 404 (от които не повече от една четвърт засягат подозрения за изпиране на пари) са били препратени към съдебната система за последващи действия; останалите са били разгледани във формата на бележки за разследващите органи, данъчните органи и полицията. Събраната по този начин информация е предадена, записана и съхранявана от административна структура на подчинение на Министерство на финансите, като не е известно как е била използвана. Тези числа разкриват също колко неефективна е била системата, тъй като само 404 от общо 19 208 са си проправили път до съдебната система. По този начин доверието между адвокат и клиент е дадено в жертва с много малък резултат от гледна точка на предотвратяването на изпирането на пари.

66. Според жалбоподателя намесата е непропорционална, още повече като се има предвид, че има алтернативни начини за борба с тероризма и изпирането на пари, които са по-ефективни и засягат в по-малка степен основните права на хората. Като очаква от държавите членки да „гарантират“ забраната за изпиране на пари член 2 от Директива 2001/97/ЕО им позволява да прибягват към целия набор от мерки, които са пропорционални и подходящи от гледна точка на положението на всяка от засегнатите професии. Задължението за адвокатите да докладват подозрения е явно ненужно, с оглед на това че те са обект на наказателното право, забраняващо изпирането на пари, на строги законови задължения и на постоянен финансов надзор. Френското наказателно право наказва сурово изпирането на пари, като адвокатът може да бъде обвинен за подпомагане и подбуждане ако е пренебрегнал задължението си да разубеди клиента си да се ангажира в съмнителни финансови сделки, а разплащанията в брой били забранени за тази професия.

67. Според жалбоподателя задължението за докладване на подозрения е несъвместимо и със задължението на адвоката за лоялност към клиентите му, залегнало в „основните принципи за ролята на адвокатите“, приети от Осмия конгрес на Организацията на обединените нации за предотвратяването на престъпления и третирането на извършителите, проведен в Хавана, Куба от 27 август до 7 септември 1990 г. и препоръка Rec(2000)21 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно свободата на упражняване на адвокатската професия от 25 октомври 2000 г. То било чуждо на самата роля и цел на адвоката и подкопавало отношенията на доверие между адвокат и клиент.

68. Накрая жалбоподателят посочва, че действащото право в някои държави членки на Европейския съюз (Италия, Естония, Белгия, Холандия и Ирландия) и Швейцария защитава професионалната тайна по-добре от френското право, в Канада и Съединените щати адвокатите не са обвързани от подобно задължение да докладват подозрения.

b) Правителството

69. Правителството се съгласява, че член 8 от Конвенцията защитава привилегиите на юридическата професия. То изтъква обаче, че няма „намеса“ от страна на властите в правото на жалбоподателя на зачитане на личния му живот, дом или кореспонденция по смисъла на втория параграф на тази разпоредба, тъй като той не се оплаква от никакво конкретно действие, което да го е засегнало лично.

70. Дори да се приеме, че е имало намеса, правителството изтъква, че тя е била „в съответствие със закона“, а именно решението на Националния адвокатски съвет, прието в изпълнение на правните норми на Паричния и финансов кодекс, съдържащи се в постановлението 26 юни 2006 г., което от своя страна е издадено в изпълнение на закона от 11 февруари 2004 г., с който се транспонира Директива 2001/97/ЕО, с която се изменя Директива 91/308/ЕИО за предотвратяване употребата на финансовата система с цел изпиране на пари.

По-нататък то посочва, че френското право е достатъчно ясно, така че да няма нарушение на принципа на правната сигурност. По-конкретно понятието за докладване на „подозрения“ било недвусмислено: подозренията трябва да се отнасят до самоличността на клиента или на бенефициента по сделката, произхода на средствата, необичайното или сложно естество на сделката или целта й. Съгласно член L. 561-15 от Паричния и финансов кодекс подозренията трябва да се докладват ако лицето, упражняващо съответната професия, въз основа на ясна и обективна информация е знаело, че средствата са облага от извършено престъпление или когато особеностите на сделката или липсата на подробности и информация, които лицето не е могло да набави, повдигат съмнения за изпиране на пари и представляват достатъчно основание за съмнение в законния произход на средствата. Освен това, член D. 561-32-1 от Паричния и финансов кодекс въвежда отправните критерии, наличието на които задейства задължението за докладване на подозрения за данъчни измами – използването на подставени дружества, например, защото те са индикация за съмнителни практики. Що се отнася до понятието „правен съвет“ правителството посочва, че няма адвокат, който в действителност да не знае значението му, особено като се има предвид, че то е ясно определено както в правната теория и съдебната практика, така и от Общото събрание на Адвокатския съвет (който в свое решение, прието на 18 юни 2011 г., го определя като „индивидуализирана интелектуална услуга, състояща се, с оглед поставения въпрос, в представяне на мнение или съвет относно приложението на закона, с цел например вземане на решение“). Позовавайки се наред с други източници на решението по делото Cantoni срещу Франция (15 ноември 1996 г., Reports of Judgments and Decisions 1996‑V), то отбелязва също, че при преценката на предвидимостта на разглежданите правни норми трябва да се има предвид, че съответните разпоредби са насочени към юридическата професия.

71. Правителството добавя, че доколкото е въведена за борба с изпирането на пари и със свързаните с това престъпления, намесата преследва една от легитимните цели, предвидени във втория параграф на член 8, а именно предотвратяване на безредици и престъпления.

72. Освен това правителството счита, че презумпцията за еквивалентна защита намира приложение.

73. Преди всичко, възлагайки на адвокатите задълженията за комплексна проверка и докладване на подозрения при извършване на дейността им, съдържащи се в Директива 91/108/ЕИО на Съвета и Директива 2001/97/ЕО на Европейския парламент и на Съвета френският законодател просто се е съобразил със задълженията си, произтичащи от правото на Европейския съюз. Свободата му на действие по този въпрос е ограничена само до някои практически аспекти, като например предоставянето на „филтрираща“ функция на органите на самоуправление на съответната професия.

На второ място, по настоящото дело няма нищо, което да обори тази презумпция. Правителството посочва, че обясненията, дадени в решението по делото Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi относно спазването на основните права в общностното право се прилагат и тук, като член 6 § 3 от Договора за Европейски съюз изрично споменава Конвенцията в правната система на Европейския съюз. В това решение, според правителството, Съдът in abstracto е издал на системата за защита на човешките права в Общността „удостоверение за съответствие с Конвенцията“ както по отношение на материалните, така и на процедурните гаранции. По-нататък то отбелязва, че на професионалната тайна е предоставена специална закрила по правото на Европейския съюз, позовавайки се в тази връзка на решение от 18 май 1982 г. по делото AM & S Europe Limited v. Commission, по което Съдът на Европейските общности е отбелязал, че „в законодателствата на държавите членки могат да бъдат открити общи критерии доколкото тези закони защитават, при сходни обстоятелства, тайната на писмената кореспонденция между адвокат и клиент, но при условие че, от една страна тази кореспонденция се води за целите и в интерес на правото на защита на клиента, и от друга страна, тя се води с независим адвокат, т.е. адвокат, който не е обвързан с клиента си в трудовоправно отношение“. Правителството добавя, че в заключенията си по делото Ordre des barreaux francophones et germanophone and Others v. Conseil des Ministres, Генералният адвокат Мигел Пуарес Мадуро е обяснил, че разтълкувана в светлината на съображение 17, изменената Директива 91/108/ЕИО зачита професионалната тайна за целите както на член 6, така и на член 8 от Конвенцията.

74. Ако Съдът все пак реши да разгледа въпроса дали намесата е била необходима, правителството посочва, че както принципът за възлагане на адвокатите на някои задължения във връзка с усилията за предотвратяване на изпирането на пари, така и списъкът на дейности, обхванати от тези задължения и предвидените изключения представляват точно транспониране на правото на Европейския съюз, което отразява препоръките на FATF. По отношение конкретно на изпирането на пари, то добавя, че самият съд в решението си по делото André, цитирано по-горе е приел, че Конвенцията не изключва възможността за възлагане на определени задължения на адвокатите в отношенията с клиентите им, при условие, че подобни мерки са обект на строг контрол.

То изтъква също така, че задълженията за комплексна проверка и сътрудничество засягат само изброените дейности, които, съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 26 юни 2007 г., най често се осъществяват с оглед на характера си без връзка с някакво съдебно производство. Дейността на адвокатите не се засяга ако тя е свързана със съдебно производство или ако се състои в предоставяне на „правни съвети“. Това изключение не се прилага единствено в случаи, в които самият правен консултант е взел участие в дейността по изпиране на пари, правният съвет е предоставен с цел изпиране на пари, или адвокатът е знаел, че клиентът търси правен съвет с цел изпиране а пари.

Правителството подчертава и предоставените „максимални процесуални гаранции“, акцентирайки, че френското законодателство се е възползвало от възможността, предоставена от член 6 § 3 от изменената Директива 91/308/ЕИО за предоставяне на органите на самоуправление на юридическата професия на функцията на „филтър“ между докладващия адвокат и властите, доверявайки тази роля на председателя на съответната адвокатска колегия: ако председателят приеме, че няма подозрение за изпиране на пари той няма да препрати информацията; същото важи ако е видно, че докладваната информация е получена в хода на дейности, изключени от обхвата на задълженията за комплексна проверка и сътрудничество. Само малка част от другите държави членки на Европейския съюз са се възползвали от тази възможност (Чехия, Испания, Дания и Португалия), така че френското законодателство е сред най-защитаващите привилегиите на юридическата професия в Европейския съюз.

В допълнение, информацията се съхранява за ограничен период от време (максимум 10 години в случай, че информацията не е препратена към съдебната система), събраната от Tracfin информация е конфиденциална, разкриването й е строго контролирано от закона и всяко нарушение е наказуемо съгласно член 226-13 от Наказателния кодекс.

Накрая, правителството посочва, че във всеки случай адвокатите са обвързани от общото задължение да проявяват бдителност, произтичащо от член 1.5 от националните наредби и правилници, уреждащи юридическата професия, като това задължение е присъщо за адвокатската професия и предхожда уредбата срещу изпирането на пари.

2. Становища на третите страни

a) Съвет на адвокатските и юридическите общности в Европа („CCBE“)

75. CCBE смята, че основните ценности на юридическата професия са сериозно заплашени от директивите срещу изпирането на пари и от приетите от държавите членки закони за транспонирането им, които според тях подкопават адвокатската независимост, професионалната тайна и правото на хората на зачитане на личния им живот.

Той изтъква, че дейността на адвокатите е неделима и че разграничението между дейности, свързани с предоставянето на експертен съвет, които са изключени от задължението за докладване на подозрения, и другите дейности е източник на правна несигурност, тъй като хората, разчитащи, че адвокатите са обвързани от задължението за конфиденциалност, могат по невнимание да се самоуличат. Тази несигурност, в комбинация със задължението на адвокатите да докладват за „подозрения“, а не за действително извършени престъпления, е несъвместима с тайната на кореспонденцията между клиент и адвокат и с правото на клиентите на зачитане на личния им живот, защитено от член 8 от Конвенцията. Адвокатът се превръща в de facto „агент на държавата“, влизайки по този начин в конфликт на интереси с клиентите си. Този подход няма особен принос в усилията срещу изпирането на пари, което се доказва от факта, че в Канада и Съединените щати адвокатите не са задължени да докладват подозрителни сделки.

76. Според CCBE разглежданата уредба е несъвместима с европейските стандарти за защита на тайната, тъй като ограничава принципа на конфиденциалност чрез „неясната си и обща формулировка“, която не дефинира дейностите по предоставяне на „правни съвети“, за които задължението за докладване не се прилага. Излагайки адвокатите на такава несигурност, под заплахата от дисциплинарни наказания и дори от лишаване от адвокатски права, тази уредба подкопава също и независимостта на юридическата професия.

77. CCBE се позовава на „Кодекса за поведението на адвокатите в Европейския съюз“ и „Хартата на основните принципи на европейската юридическа професия“, изготвени под негова егида, както и на споменатите по-горе „Основни принципи за ролята на адвокатите“, които подчертават значението на запазването на независимостта на юридическата професия и защитата на професионалната тайна на юристите и на тайната на кореспонденцията, обменяна между адвокатите и техните клиенти.

Посочва се, че практиката на Съда признава фундаменталното значение на професионалната тайна за адвокатите. Освен това в решението от 18 май 1982 г. (155/79) по делото AM & S Europe Limited v. Commission Съдът на Европейския съюз е прогласил принципа на конфиденциалност на информацията, обменяна между адвокат и клиент, както и, индиректно, принципа за привилегията на юридическата професия, а в решението си от 14 септември 2010 г. (C-550/07 P.) по делото Akzo Nobel Chemicals Ltd and Akcros Chemicals Ltd v. European Commission е пояснил, че привилегията на юридическата професия се основава на принципа на адвокатската независимост. Според CCBE подходът на Съда в Люксембург относно независимостта на юридическата професия, който той обосновава главно чрез позоваване на професионалната дисциплина, присъща за тази професия, прави трудно намирането на правно основание за задължаването на адвокатите да докладват подозрение.

78. Накрая CCBE изтъква, че презумпцията по делото Bosphorus може да бъде оборена ако правото на Европейския съюз предоставя на държавите свобода на преценка с оглед на прилагането му, както се илюстрира в решението по делото M.S.S. срещу Белгия и Гърция [ГК] (№ 30696/09, ECHR 2011), като именно такъв е случаят що се отнася до обсъжданите по настоящото дело директиви.

b) Съвет на френско-говорящите адвокати в Брюксел

79. Според Съвета на френско-говорящите адвокати в Брюксел, фактът, че привилегията на юридическата професия е гарантирана от членове 6 и 8 от Конвенцията не се поставя под съмнение.

80. Член 8 защитава офиса, дома, кореспонденцията, компютрите и телефоните на адвоката, както и тайната на отношенията му с клиентите и професионалните му привилегии. Това е част от правото на зачитане на личния живот, предоставено на адвоката, което включва и професионалната му дейност, и от което се ползват и клиентите му, като освен това, клиентите могат да разчитат на тайната на кореспонденцията, обменяна между тях и адвоката им на основата на правото им на справедлив процес. От тази последна гледна точка, подчертавайки фундаменталната роля на адвокатите в едно демократично общество, подчинено на върховенството на закона, Адвокатският съвет отбелязва, че тайната на адвокатската работа намира основание и в необходимостта клиентите на адвоката да бъдат уверени, че тайните, които разкриват пред адвоката си няма да бъдат предадени на трета страна.

По делото M.S. срещу Швеция (27 август 1997 г., Reports 1997‑IV), отнасящо се до медицинска тайна, Съдът е приел, че зачитането на тайната на медицинската информация е жизненоважен принцип в правните системи на всички държави страни по Конвенцията. Той е изключително важен не само с оглед запазване на чувството на поверителност у пациента, но и за съхраняване на доверието му в медицинската професия и в здравните услуги като цяло. Според Съвета на френско-говорящите адвокати този подход се прилага, mutatis mutandis, по отношение на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти.

81. Той посочва освен това, че привилегиите на юридическата професия са признати и от действащото право на Европейския съюз, като в тази връзка се позовава на решението по делото AM & S Europe Limited цитирано по-горе и по-конкретно на заключенията на генералния адвокат по делото Ordre des barreaux francophones et germanophone and Others, също цитирано по-горе.

82. В допълнение, наред със сходните насоки с решенията на френския Conseil d’Etat от 10 април 2008 г. и 23 юли 2010 г. цитирани по-горе, Конституционният съд на Белгия е приел, в свое решение от 23 януари 2008 г. (№ 10/2008), че привилегиите на юридическата професия са основен принцип, допринасящ за зачитането на основните права, който е въплътен в членове 10, 11 и 22 от белгийската конституция и членове 6 и 8 от Конвенцията.

83. Без да взема никакво отношение относно наличието по настоящото дело на „намеса“ в правата по член 8 или относно статута на жертва на жалбоподателя, Адвокатският съвет посочва, че едно лице може да претендира, че даден закон е нарушил правата му, дори да не е предприета никаква индивидуална мярка за прилагането му, ако той изисква от него или да промени поведението си или да бъде изложен на опасността от преследване, или ако лицето принадлежи към категория хора, която може да бъде пряко засегната от този закон.

84. Що се отнася до презумпцията за еквивалентна защита, тя не се прилагала по този случай, тъй като той касаел транспонирането на европейска директива. Това се потвърждавало от параграф 157 от решението по делото Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi, цитирано по-горе. Съветът на френско-говорящите адвокати се позовава също и на делото Cantoni цитирано по-горе, по което Съдът е упражнил пълния си контрол спрямо оспорваните мерки, въпреки че те просто са транспонирали директива във френското законодателство и на решението по делото M.S.S., цитирано по-горе.

85. Накрая Адвокатският съвет обръща внимание на Съда на решението от 23 януари 2008 г., споменато по-горе, в което Конституционният съд на Белгия е приел, че макар борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм да е легитимна цел в обществен интерес, тя не може да оправдае безусловното или неограничено премахване на привилегиите на юридическата професия, тъй като адвокатите не следва да бъдат обърквани с властите, отговорни за разкриване на престъпления. На тази основа той е приел, че информацията, станала известна на адвоката при упражняване на основните дейности на професията, в това число тези, изброени в член 2 § 1 (3)(б) от Директива 2005/60/ЕО, а именно съдействието и защитата на клиентите по правни въпроси и предоставянето на юридически съвети, дори и извън контекста на съдебно производство, попада в обхвата на привилегиите на юридическата професия и не може да бъде разкривана пред властите.

Конституционният съд обаче не допуска, че професионалната тайна е неограничена. Позовавайки се на член 20 от Директивата, той пояснява в решението си, че адвокат, който не разубеди клиента си да извърши или да участва в извършването на изпиране на пари или финансиране на терористични действия, за които е знаел, че са незаконни, е задължен, ако са били налице обстоятелствата за приложение на задължението му за докладване на подозрения, да предаде информацията, с която разполага на председателя на адвокатския съвет за предаване на властите. В такъв случай той следва да прекрати отношението си със съответния клиент, така че отношенията на конфиденциалност между адвокат и клиент повече не са под въпрос.

c) Европейски институт на адвокатските колегии по човешки права („EBHRI“)

86. EBHRI отбелязва, че професионалната конфиденциалност е правно задължение във Франция, забраняващо разкриването на конфиденциална информация, получена с оглед статута или професията на лицето или в резултат на временна мисия или задължение, като целта е да се насърчи доверието, необходимо за упражняване на определени професии или функции.

EBHRI е убеден, че запазването на професионалната тайна е абсолютно задължение за адвоката във всички негови дейности и по отношение на всички негови дела. Що се отнася до цитираните по-горе директиви, Националният адвокатски съвет е посочил: „макар целта за борба с престъпленията и тероризма да е легитимна, адвокатите отказват да бъдат информатори или да поддържат системата като изоставят самата същност на клетвата си и на основните си ценности. Директивите срещу изпирането на пари, а в резултат на тях и националното ни законодателство, заплашват основните права на нашите граждани, независимостта на нашите адвокати, тайната на кореспонденцията, обменяна между адвокат и клиент, привилегиите на юридическата професия и презумпцията за невинност. Те разрушават необходимото доверие между клиента и адвоката му. Поради страха, че може да бъде докладван, клиентът ще се чувства задължен да прикрие определена информация, адвокатът няма да бъде добре информиран и няма да бъде в състояние да съветва клиента си по най-добрия начин и да защитава интересите му“.

87. По-нататък EBHRI отбелязва, че според практиката на Съда член 8 от Конвенцията защитава тайната на кореспонденцията, обменяна между адвокатите и техните клиенти, както и привилегиите на юридическата професия, както и че практиката на Съда на Европейския съюз възприема сходна позиция.

88. EBHRI подчертава, че във връзка с преценката на „необходимостта“ за намеса в упражняването на правата, гарантирани от член 8, първо трябва да се отчетат „обхватът на намесата и последиците от нея“. В тази връзка той изтъква четири точки. Първо, поставя се под въпрос и правото на клиента да не дава обяснения. Задължението за докладване на подозрения изисква от адвокатите да принуждават клиентите си да се самоуличават. Второ, доколкото засегнатите правни норми се основават на понятието за „подозрения“, но не го дефинират, „законът“ не притежава изискваните качество и предвидимост. Трето, тайната е от особено значение в практиката на Съда, която защитава тайната на източниците на информация на журналистите, както и медицинската информация. Защитата на привилегиите на юридическата професия във връзка с подобен род задължения е била потвърдена в Канада и Съединените щати, а действащото право в някои държави членки на Европейския съюз (Италия, Естония, Белгия, Холандия и Ирландия), както и в Швейцария предоставя още по-широка защита. Четвърто, както Съдът е отбелязал в решението по делото Casado Coca срещу Испания (24 февруари 1994 г., Series A № 285-A), адвокатът играе ключова роля за запазването на общественото доверие в дейността на съдилищата. Следователно е от значение хората да могат да се доверяват на адвокатите си, което означава да бъдат запазени независимостта им от властите, която се подкопава от връзката с Tracfin, както и тайната на информацията, с която боравят.

Намесата трябва да бъде също и пропорционална на преследваната цел: борбата с изпирането на пари и тероризма. Макар Съдът да е приел по делото Xavier Da Silveira срещу Франция (№ 43757/05, 21 януари 2010 г.), че са необходими специални процесуални гаранции в този конкретен случай, касаещ претърсвания или посещения в адвокатски офиси, разгледаните по настоящото дело разпоредби не предоставят такива гаранции (функцията на ръководителя на адвокатската колегия е ограничена до даване на мнение, в случай че е убеден, че в доклада не се съдържа нищо подозрително). Освен това, всички френски адвокати са подчинени на наказателното законодателство срещу изпирането на пари, което е особено строго, както и на основните етични задължения, като са подложени на наказания за неизпълнение и на финансов надзор. Не им е позволено да извършват разплащания в брой с изключение на съвсем малки суми, а банковите преводи трябва да се извършват чрез специална адвокатска разплащателна сметка.

89. Накрая, що се отнася до въпроса за презумпцията за еквивалентна защита, EBHRI посочва, че делото Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi засяга задължение на държавата ответник да прилага регламент на Общността, изпълняващ задължения, произтичащи от задължителна резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. По този начин делата, по които Съдът е допуснал еквивалентна защита в полза на Европейския съюз, не засягат прилагането на директиви, които, за разлика от регламентите, оставят на държавите свобода на преценка. Освен това, макар фактът, че някои директиви, свързани с изпирането на пари, се позовават на Конвенцията, да води до признаване на равностойност на правилата и на материалната защита, очевидно не е налице равностойност на процесуалната защита с оглед липсата на право на индивидуална жалба в системата на Европейския съюз. EBHRI отбелязва също, че Съдът е признал равностойност на защитата, предоставена по дела относно спорове, засягащи служители в международни организации, в частност защото те имат право на индивидуална жалба до съдебен орган, предоставящ всички необходим гаранции (позовава се на Boivin срещу 34 държави членки на Съвета на Европа (реш. по допустимостта.), № 73250/01, ECHR 2008; Gasparini срещу Италия и Белгия (реш. по допустимостта), № 10750/03, 12 май 2009 г.; и Beygo срещу 46 държави членки на Съвета на Европа, № 36099/06, 16 юни 2009 г.).

3. Преценка на Съда

a) Имало ли е намеса в упражняването на правото, защитено от член 8 от Конвенцията

90. При установяване на правото на „всеки“ на зачитане на „кореспонденцията“ му, член 8 от Конвенцията защитава тайната на „личната комуникация“ (виж Frerot срещу Франция, № 70204/01, § 53, 12 юни 2007 г.), без значение на съдържанието на засегнатата кореспонденция (пак там, § 54), и без значение на формата й. Това означава, че член 8 защитава тайната на обмена на всякаква информация, извършван между лицата за целите на комуникацията.

91. Изисквайки от адвокатите да докладват на административните власти информация относно други лица, станала им известна в хода на общуването с тези лица, задължението за докладване на подозрения представлява намеса в правото им на зачитане на „личния живот“, понятие включващо и дейности от професионален или делови характер (виж Niemietz срещу Германия, 16 декември 1992 г., § 29, Series A № 251‑B).

92. Вярно е, че по настоящото дело жалбоподателят не се оплаква, че е попаднал в положение, в което е бил реално задължен да декларира подобни подозрения или че е бил подложен на дисциплинарни мерки съгласно обсъжданите разпоредби в резултат на неизпълнение на това задължение. Както обаче бе отбелязано по-горе, той е изправен пред следната дилема: или да постъпи както му е казано и по този начин да изостави разбирането си за принципите на конфиденциалност на обмена на информация между адвокат и клиент и за привилегиите на юридическата професия или да откаже да се съобрази с това задължение и да бъде подложен на дисциплинарно наказание, и дори на лишаване от адвокатски права. С оглед на това, според Съда задължението за докладване на подозрения представлява „продължаваща намеса“ (виж, mutatis mutandis, Dudgeon, цитирано по-горе, § 41, и Norris, цитирано по-горе, § 38) в упражняването от страна на жалбоподателя, в качеството му на адвокат, на правото, гарантирано от член 8, въпреки че не е засегната най-интимната сфера на личния му живот, а правото му на зачитане на професионалния обмен на информация с клиентите му.

93. Такава намеса ще бъде в нарушение на член 8 освен ако е „в съответствие със закона“, преследва една или повече от легитимните цели, посочени в параграф 2 и е „необходима в едно демократично общество“ за постигане на посочената цел или цели.

b) Дали намесата е била оправдана

i. Била ли е намесата в съответствие със закона?

94. Съдът припомня, че изразът „в съответствие със закона“ изисква първо и най-вече намесата да има своето основание във вътрешното право (виж Silver and Others срещу Обединеното кралство, 25 март 1983 г., §§ 56-88, Series A № 61). Без съмнение случаят тук е такъв: задължението на адвокатите да докладват подозрения е предвидено в европейски директиви, транспонирани във френското право (по-конкретно Закон № 2004-130 от 11 февруари 2004 г. във връзка с изменената Директива от 10 юни 1991 г.) и кодифицирано в Паричния и финансов кодекс. Практическите формалности са уредени в правилник за приложение (чиито разпоредби също са кодифицирани), както и в решението на Националния адвокатски съвет от 12 юли 2007 г., цитирано по-горе.

95. Необходимо е също „законът“ да бъде достъпен в достатъчна степен, обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя по настоящото дело, и конкретен (пак там). Жалбоподателят твърди, че разглежданият „закон“ не е достатъчно ясен, тъй като изисква адвокатите да докладват „подозрения“ без да ги дефинира, обхватът на засегнатите дейности е неясен.

96. Съдът не е убеден в този довод. Той припомня, че една норма не може да се разглежда като „закон“, освен ако е формулирана с достатъчна точност, за да позволи на гражданите да съобразят поведението си. Лицето трябва да е в състояние, ако е необходимо след получаване на подходящ съвет, да предвиди в разумна с оглед на обстоятелствата степен последиците, които дадено действие може да предизвика (пак там). Съдът обаче вече е признал, че не е възможно да се постигне абсолютна сигурност при формулирането на законите, и че съществува опасност стремежът към сигурност да доведе до прекомерна скованост. Много закони неизбежно са формулирани чрез понятия, които в по-голяма или по-малка степен са общи и чието тълкуване и прилагане е въпрос на практика (пак там).

97. Съдът намира, че понятието „подозрения“ има обичаен смисъл и че една информирана група като адвокатите едва ли може да претендира, че не го разбира с оглед на това, че, както правителството пояснява, Паричният и финансов кодекс дава някои конкретни указания. Още повече, доколкото подозренията трябва да бъдат докладвани пред ръководителя на адвокатската колегия или Председателя на Адвокатския съвет към Conseil d’Etat и Касационния съд, всеки адвокат, който се съмнява в наличието на „подозрения“ по конкретен случай, може да се обърне за съвет към информиран и опитен колега.

Що се отнася до твърдяната неясна формулировка на видовете дейности, засегнати от задължението за докладване на подозрения, Съдът отбелязва, че въпросните текстове (например член 1 от решение от 12 юли 2007 г. на Националния адвокатски съвет; виж параграф 12 по-горе) гласят, че задължението се отнася до адвокати ако при изпълнение на служебните им дейности, те участват за и от името на техен клиент във всякакви финансови операции или сделки с недвижими имоти или оказват съдействие на свой клиент при подготовката или изпълнението на определени видове сделки (свързани с покупката и продажбата на недвижим имот или търговско предприятие, управлението на парични средства, ценни книжа или други активи, принадлежащи на клиента, откриването на разплащателни сметки, спестовни влогове или сметки с ценни книжа, организирането на вноските, които се изискват за учредяването на дружества, учредяването, администрирането или управлението на дружества, или учредяването, администрирането или управлението на обединения, подчинени на правото на чужда държава или на други подобни структури). Разпоредбите поясняват, че правилата не се прилагат ако адвокатът действа като юридически съветник или в рамките на съдебно производство, свързано с някоя от изброените дейности. Съдът смята, че това изброяване е достатъчно ясно, по-конкретно отчитайки, че съответните текстове са насочени към адвокати, а, както правителството отбелязва, понятието „правен съвет“ inter alia е дефинирано от Адвокатския съвет.

98. В заключение, намесата е била „в съответствие със закона“ по смисъла на член 8 § 2 от Конвенцията.

ii. Преследва ли намесата легитимна цел?

99. Съдът не се съмнява, че намесата, доколкото е предназначена за борба с изпирането на пари и свързаните с това престъпления, преследва една от легитимните цели, залегнали във втория параграф на член 8, а именно предотвратяването на безредици и престъпления. Това не се оспорва от никоя от страните.

100. Освен това Съдът припомня, че съобразяването с общностното право от договаряща страна представлява легитимна цел в обществен интерес (виж Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi, цитирано по-горе, §§ 150-151).

iii. Била ли е намесата необходима?

α) Приложение на презумпцията за еквивалентна защита

101. Правителството поддържа, че задължението на адвокатите да извършват комплексни проверки и да докладват съмнения произтича от факта, че Франция като член на Европейския съюз е задължена да транспонира европейските директиви във френското законодателство. Позовавайки се на решението по делото the Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi, цитирано по-горе, то настоява, че следва да се презюмира, че Франция е спазила изискванията на Конвенцията, тъй като всичко, което е направила е съобразяване със задълженията си, а е установено, че Европейският съюз предоставя защита на основаните права, еквивалентна с тази, осигурявана по Конвенцията.

Общи принципи

102. Съдът припомня, че пълното освобождаване на договарящите страни от отговорността им по Конвенцията само защото са били длъжни да се съобразят със задълженията си като членове на международна организация, на която са прехвърлили част от суверенитета си, би било несъвместимо с целта и предмета на Конвенцията: гаранциите по Конвенцията биха могли да бъдат ограничавани или изключвани доброволно, което би ги лишило от безусловния им характер и би подкопало практическата и ефективна природа на гаранциите по нея. С други думи, държавите продължават да бъдат отговорни по Конвенцията за предприеманите от тях мерки за съобразяване с международноправните им задължения, дори тези задължения да произтичат от членството им в международна организация, на която са прехвърлили част от суверенитета си (виж Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi, цитирано по-горе, § 154).

103. Вярно е обаче, че Съдът вече е приел, че действие, предприето за съобразяване с такива задължения би било оправдано ако съответната организация защитава основните права, както чрез материалноправни гаранции, така и чрез механизми за контрол на спазването им, по начин, който може да се разглежда поне като еквивалентен, т.е. не идентичен, но „сравним“ с този по Конвенцията (с уговорката, че всяка такава констатация за „еквивалентност“ не би могла да бъде окончателна и е отворена за преразглеждане в светлината на всякакви съществени промени, касаещи защитата на основаните права). Ако е установено, че организацията предоставя такава еквивалентна защита, ще се презюмира, че държавата не се е отклонила от изискванията на Конвенцията в случай, че прави само необходимото за изпълнение на правните си задължения, произтичащи от членството й в тази организация.

Държавата обаче носи пълна отговорност по Конвенцията за всички действия, попадащи извън конкретните й международноправни задължения, особено когато упражнява дискреция. (виж M.S.S. цитирано по-горе, § 338). В допълнение, всяка подобна презумпция може да бъде оборена ако с оглед обстоятелствата по конкретния случай е установено, че защитата на правата по Конвенцията е явно недостатъчна. В подобни случаи ролята на Конвенцията като „конституционен инструмент на европейския обществен ред“ в областта на правата на човека ще надделее над интересите на международното сътрудничество (виж Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi, цитирано по-горе, §§ 152-158, и също наред с други източници, M.S.S., цитирано по-горе, §§ 338-340).

104. Тази презумпция за еквивалентна защита цели по-специално да гарантира, че държава, страна по Конвенцията няма да бъде изправена пред дилема, когато се налага да се позовава на правните си задължения, произтичащи от членството й в международна организация, която не е страна по Конвенцията, и на която държавата е прехвърлила част от суверенитета си, с цел да оправдае по отношение на Конвенцията действията или бездействията си, произтичащи от това членство. Тя служи също за преценка в кои случаи Съдът може, в интерес на международното сътрудничество, да ограничи интензивността на контролната си функция, съгласно възможността, предоставена му от член 19 от Конвенцията що се касае до спазването от договарящите страни на ангажиментите, произтичащи от Конвенцията. От тези цели следва, че Съдът би приел подобно ограничаване само ако правата и гаранциите, които той защитава получават защита, сравнима с предоставяната от самия Съд. Ако това не е изпълнено, държавата би избегнала всякакъв международен контрол върху съвместимостта на действията й с ангажиментите по Конвенцията.

Защита на основните права, предоставена от правото на Европейския съюз

105. Що се отнася до защитата на основните права, предоставена от Европейския съюз, в решението по делото Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi (цитирано по-горе, §§ 160-165) Съдът прие, че тя е по принцип еквивалентна на тази по Конвенцията.

106. За да достигне до това заключение той първо констатира, че Европейският съюз предоставя еквивалентна защита на материалните гаранции, отбелязвайки, че в съответния период зачитането на основаните права вече е станало условие за законност на актовете на Общността, и че в съображенията си Съдът на Европейския съюз широко се позовава на разпоредбите на Конвенцията и на практиката на този Съд (виж Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi, цитирано по-горе, § 159). A fortiori от 1 декември 2009 г., влезе в сила изменения член 6 от Договора за Европейски съюз, който предостави на Хартата за основаните права в Европейския съюз силата на закон и въздигна в основани принципи на общностното право основните права, гарантирани от Конвенцията и произтичащи от общите за държавите членки конституционни традиции.

107. Тогава Съдът обсъди дали могат да се направят същите заключения относно механизма за контрол на спазването на основните права.

108. Той отбеляза, че физическите лица имат съвсем ограничен достъп до Съда на Европейския съюз: нямат право да го сезират за неизпълнение на задължения по договорите (първоначално предвидено в членове 169 и 170 от Договора за създаване на Европейската общност); ограничена е възможността за подаване на искания за отмяна и искания за изпълнение на договорни задължения (първоначално предвидена в членове 173 и 175 от същия Договор), както и впоследствие свързаните оплаквания за незаконност (първоначално предвидени в член 184 от Договора); а лицата нямат право на жалба срещу други лица (виж Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi, цитирано по-горе, §§ 161-162).

109. Въпреки това Съдът прие, че на това ниво също има еквивалентна защита, отбелязвайки, че производствата, започнати пред Съда на Европейския съюз от държава членка, представляват важен контролен механизъм за съответствие с нормите на Общността, от който непряко се ползват и лицата и че последните също могат да образуват производство за вреди пред Съда на Европейския съюз що се отнася до извъндоговорната отговорност на институциите (първоначално предвидено в член 184 от Договора) (виж Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi, цитирано по-горе, § 163).

110. След това се отбелязва, че общностната система предоставя на лицата правни средства срещу дадена държава членка или срещу друго лице за нарушение на общностното право главно чрез националните съдилища.

В началото някои разпоредби от Договора за създаване на Европейската общност предвиждаха допълваща роля на националните съдилища в контролния механизъм на Общността, особено (съгласно първоначалната номерация) членове 189 (понятието за пряко приложение) и 177 (процедурата за преюдициални запитвания), а ролята на националните съдилища при прилагането на общностното право и гаранциите за основните права беше значително разширена в резултат на разгръщането, извършено от Съда на Европейския съюз, на понятия като върховенството на общностното право, прекия ефект, непрекия ефект и отговорността на държавите.

Тогава Съдът отбеляза, че Съдът на Европейския съюз упражнява контрол над прилагането от националните съдилища на общностното право, в това число на гаранциите за спазване на основните права, чрез процедурата за преюдициални запитвания, първоначално предвидена в член 177 от Договора, в която страните по вътрешното производство имат право да поставят въпроса си. В тази връзка той отбеляза, че макар ролята на Съда на Европейския съюз да е ограничена до даване на отговор на отправени от националните съдилища въпроси за тълкуване или законност, отговорът често е бил решаващ в националното производство (както всъщност е било по делото Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi (пак там § 164)).

111. Въпреки, че индивидуалният достъп до Съда на Европейския съюз е много по-ограничен от достъпа, който лицата имат до Съда съгласно член 34 от Конвенцията, Съдът приема, че в крайна сметка контролният механизъм, предоставен от правото на Европейския съюз дава защита, сравнима с предоставената по Конвенцията. Първо, защото лицата са защитени по общностното право чрез производствата, образувани пред Съда на Европейския съюз от държавите членки и от институциите на Европейския съюз. Второ, тъй като имат възможност да се обърнат към националните съдилища да преценят дали дадена държава членка е нарушила общностното право, като в този случай контролът, упражняван от Съда на Европейския съюз е във формата на преюдициални запитвания, които могат да бъдат отправяни от националните съдилища.

Приложимост по настоящото дело на презумпцията за еквивалентна защита

112. Настоящият случай се различава от този по делото Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi по две основни причини.

113. Първо, тъй като последният случай засяга регламент, който е бил пряко и изцяло приложим в държавата членка, Ирландия не е имала никаква свобода на действие при изпълнение на задълженията, произтичащи от членството й в Европейския съюз.

В настоящия случай Франция прилага директиви, които обвързват държавите членки по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но им предоставят избора на средства и начина на постигането им. По този начин не е без значение въпросът дали Франция при съобразяване със задълженията си, произтичащи от членството й в Европейския съюз, е имала свобода на действие, която е била в състояние да възпрепятства прилагането на презумпцията за еквивалентна защита.

114. Второ, и преди всичко, по делото the Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi контролният механизъм, предоставен от правото на Европейския съюз е използван пълноценно. Ирландският Върховен съд се е обърнал към Съда на Европейския съюз за даване на преюдициално заключение по твърдянато нарушение на правото на собственост, от което жалбоподателят в последствие се оплаква пред Съда.

Напротив, по настоящото дело Conseil d’Etat е отказал да препрати искането на жалбоподателя до Съда на Европейския съюз за даване на преюдициално заключение по въпроса дали задължението на адвокатите да докладват подозрения е в съответствие с член 8 от Конвенцията, въпреки че Съдът на Европейския съюз не е имал възможността да разгледа този въпрос нито в преюдициално заключение, дадено във връзка с друго дело, нито по повод някоя от разнообразните процедури, посочени по-горе, които са на разположение на държавите членки и институциите на Европейския съюз. Съдът отбелязва, че в решенето му по делото Ordre des barreaux francophones et germanophone and Others, цитирано по-горе (виж параграфи 27‑29 по-горе), Съдът на Европейския съюз е разгледал съответствието на задълженията на адвокатите да докладват за подозрения само във връзка с изискванията на правото на справедлив процес по смисъла на член 6 от Конвенцията. В тази връзка той се е произнесъл единствено за правата на клиента на адвоката. Въпросът е различен обаче, когато се погледне от гледна точка на член 8 от Конвенцията: тук въпросът не е само за правата на клиента на адвоката по тази разпоредба, но също и за правата на самия адвокат, както е илюстрирано в решенията по делата Kopp срещу Швейцария (25 март 1998, Reports 1998‑II), André, цитирано по-горе, и Wieser and Bicos Beteiligungen GmbH срещу Австрия (№ 74336/01, ECHR 2007-IV), които се отнасят съответно до записи на телефонни разговори, претърсване на адвокатски офиси в хода на производство срещу фирма-клиент и изземване на компютърна информация.

115. Следователно Съдът е длъжен да отбележи, че поради решението на Conseil d’Etat да не отправя въпроса до Съда на Европейския съюз за даване на преюдициално заключение, макар този съд никога да не разглеждал тези права по Конвенцията, Conseil d’Etat се е произнесъл без да е използван целият потенциал от налични международни механизми за контрол на основните права, които по принцип са еквивалентни на тези по Конвенцията. В светлината на това решение и на значението на засегнатите права, презумпцията за еквивалентна защита не се прилага.

116. С оглед на това Съдът трябва да прецени дали намесата е била необходима за целите на член 8 от Конвенцията.

ẞ) Преценка на съда

117. В тази връзка Съдът отбелязва, че по няколко случая вече е разглеждал оплаквания на адвокати по член 8 от Конвенцията във връзка с упражняваната от тях професия. Например той се е произнесъл по съответствието с тази разпоредба на Конвенцията на претърсвания и изземвания, извършени в офиса или дома на адвоката (виж Niemietz, цитирано по-горе; Roemen and Schmit срещу Люксембург, 51772/99, ECHR 2003‑IV; Sallinen and Others срещу Финландия, № 50882/99, 27 септември 2005 г.; André, цитирано по-горе; и Xavier Da Silveira, цитирано по-горе), на задържане на кореспонденция между адвокат и клиента му (виж Schönenberger and Durmaz срещу Швейцария, 20 юни 1988 г., Series A № 137), на подслушване на телефон на адвоката (виж Kopp, цитирано по-гопе) и на претърсване и изземване на информация на електронен носител от правна кантора (виж Sallinen and Others и Wieser and Bicos Beteiligungen GmbH, двете цитирани по-горе).

В тази връзка той е отбелязал, че съгласно член 8 кореспонденцията между адвоката и клиента му, независимо от целта й (в това число строго професионалната кореспонденция: виж Niemietz, цитирано по-горе, § 32), се ползва от привилегировано положение, когато става въпрос за конфиденциалност (виж Campbell срещу Обединеното кралство, 25 март 1992 г., §§ 46-48, Series A № 233; и също, наред с други източници, Ekinci and Akalın срещу Турция, № 77097/01, 30 януари 2007 г., § 47; както е посочено по-горе това се прилага към всички форми на обмен на информация между адвокатите и техните клиенти). Той е посочил също, че „придава особена тежест“ на опасността от посегателство над правото на адвоката на професионална тайна, „тъй като то може да има отражение върху доброто правораздаване“ (виж Wieser and Bicos, цитирано по-горе, §§ 65 и 66; виж също Niemietz, цитирано по-горе, § 37, и André, цитирано по-горе, § 41) и защото професионалната тайна е в основата на отношенията на конфиденциалност между адвокат и клиент. (виж André, цитирано по-горе, § 41, и Xavier Da Silveira, цитирано по-горе, § 36).

118. В резултат на това, член 8 защитава тайната на всяка „кореспонденция“ между лицата, но той предоставя засилена защита на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти. Това е оправдано от факта, че на адвокатите е отредена основна роля в демократичното общество, а именно на защитници в съдебното производство. Затова адвокатите не могат да изпълняват тази важна задача, ако не са в състояние да гарантират на лицата, които защитават, че информацията, която обменят с тях ще остане конфиденциална. Именно отношенията на доверие между тях са от значение за изпълнението на тази мисия. От това винаги, макар и непряко, зависи правото на справедлив процес, включително правото на лицата обвинени в извършване на престъпление да не се самоуличават.

119. Тази допълнителна защита, предоставена от член 8 на тайната на отношенията между адвокат и клиент, както и причините за наличието й, мотивират Съда да приеме, че от тази гледна точка привилегията на юридическата професия се ползва със специална защита от тази разпоредба.

120. Следователно, въпросът пред който е изправен Съда, е дали по начина по който е приложено във Франция, и с оглед на преследваната легитимна цел, задължението на адвокатите да докладват за подозрения от тази гледна точка представлява непропорционална намеса в привилегиите на юридическата професия.

Съдът припомня, че за целите на член 8 от Конвенцията понятието за необходимост предполага, че намесата съответства на неотложна социална нужда и в частност, че е пропорционална на преследваната легитимна цел (виж, наред с други източници, Campbell, цитирано по-горе, § 44).

121. Съдът отбелязва, че в решението си от 23 юли 2010 г. (параграф 17 по-горе), Conseil d’Etat, след като се съгласява, че член 8 от Конвенцията защитава „основното право на професионална тайна“, е приел, че изискването адвокатите да докладват за подозрения не представлява прекомерна намеса в това право. Той достигнал до това заключение, отчитайки общия интерес от борбата с изпирането на пари и гаранцията, предоставена чрез изключване от обхвата на това задължение на информацията, получена от адвокатите при изпълнение на дейности, свързани със съдебни производства или в качеството им на правни съветници (освен ако в последния случай адвокатът участва в изпиране на пари или правният съвет се предоставя с цел изпиране на пари или адвокатът знае, че клиентът търси правен съвет с цел изпиране на пари).

122. Съдът не открива слабости в тази аргументация.

123. Както беше отбелязано по-рано, вярно е, че привилегиите на юридическата професия имат голямо значение, както за адвоката и за неговия клиент, така и за доброто правосъдие. Без съмнение, това е един от основните принципи, на който се основава правосъдието в едно демократично общество. Той обаче не е неприкосновен и Съдът вече е приемал, че понякога той трябва да отстъпи например пред правото на свобода на изразяване на адвоката (Mor срещу Франция, № 28198/09, 15 декември 2011 г.). Значението му трябва да бъде съпоставено също и с това, което държавите членки придават на борбата с изпирането на облагите от престъпна дейност, които могат да бъдат използвани за финансиране на други престъпни дейности, свързани например с трафик на наркотици и международен тероризъм (виж Grifhorst срещу Франция, № 28336/02, § 93, 26 февруари 2009 г.). В тази връзка Съдът отбелязва, че европейските директиви, от които произтича задължението за докладване на подозрения, от което се оплаква жалбоподателят, представляват част от поредица от международни инструменти за предотвратяване на дейности, представляващи сериозна опасност за демокрацията (виж например, препоръките на FATF и Конвенцията на Съвета на Европа от 16 май 2005 г. относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и относно финансирането на тероризма, цитирани в параграфи 18 и 19 по-горе).

124. Съдът не е безразличен към аргумента на жалбоподателя, че задължението за докладване не е необходимо, защото всеки адвокат, за който се установи, че е съпричастен към дейност по изпиране на пари във всеки случай би понесъл наказателна отговорност. Той обаче приема, че този аргумент не ограничава държавата или група от държави да съчетават репресивните норми, които те са приели със специален превантивен механизъм.

125. Съдът обръща внимание също и на статистическите данни, публикувани от Tracfin, на които жалбоподателят се позовава и по-конкретно на факта, че от общо 20 252 получени от Tracfin доклада през 2010 г., включително 19 208 доклада по подозрения, изпратени от лица, упражняващи свободни професии, само 5 132 били подробно проучени и само 404 били препратени на разследващите органи, и само около сто от тях засягали изпиране на пари или финансиране на тероризъм. Жалбоподателят поддържа, че тези данни разкриват, че системата е неефективна и поради това намесата не е необходима. Съдът не е убеден в това. Той не разбира какви изводи трябва да се направят от тези данни по настоящото дело, след като докладът за дейността на Tracfin за 2010 г. разкрива, че нито един от всичките 19 208 доклада за подозрения, не е изпратен от адвокат. Напротив, той намира, че този доклад представя положителна картина на постигнатите резултати. В действителност FATF установи, че френските методи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма са сред най-ефективните в света. Освен това Съдът отбелязва, че доводите на жалбоподателя игнорират възпиращия ефект на тази система.

126. Накрая и преди всичко, има две фактора, които са решаващи в очите на Съда за оценката на пропорционалността на намесата.

127. Първо, както беше посочено по-горе и както отбелязва Conseil d’Etat, факт е, че адвокатите са адресат на задължението за докладване на подозрения само в два случая: ако при изпълнение на служебните си задължения участват за и от името на техен клиент във финансови сделки или сделки с недвижими имоти или ако действат като пълномощници; ако оказват съдействие на клиентите си при подготовката или извършването на сделки, засягащи точно определени операции (покупка и продажба на недвижими имоти или търговски предприятия; управлението на парични средства, ценни книжа или други активи, принадлежащи на клиента; откриването на разплащателни сметки, спестовни влогове, сметки с ценни книжа или сключване на застрахователни договори; организирането на вноските, които се изискват за учредяване на търговски дружества; учредяването, администрирането или управлението на дружества; учредяването, администрирането или управлението на обединения или други подобни структури; учредяването или управлението на дарителски фондове). Следователно задължението за докладване на подозрения засяга само задачи, изпълнявани от адвокатите, които са сходни с тези, извършвани от другите професии, адресати на същото задължение, но не засяга ролята, която изпълняват като защитници на клиентите си.

Освен това Паричният и финансов кодекс пояснява, че адвокатите нямат това задължение, ако съответната дейност „засяга съдебно производство, ако информацията, която притежават е получена преди, по време или след това производство, в това число всички съвети, дадени във връзка с начините за започване или избягване на такова съдебно производство, нито при предоставянето на правни консултации, освен ако посочената информация е предоставена с цел извършване на изпиране на пари или финансиране на тероризма или със знанието, че клиентът я е поискал с цел да извърши изпиране на пари или финансиране на тероризъм“ (член L. 561-3 то Паричния и финансов кодекс; виж параграф 32 по-горе).

128. Задължението за докладване на подозрения следователно не засяга самата същност на ролята на адвоката като защитник, която, както беше посочено по-рано, стои в основата на привилегията на юридическата професия.

129. Вторият фактор е, че законодателството е въвело филтър, защитаващ професионалните привилегии: адвокатите не изпращат доклади направо до Tracfin, а съответно до Председателя на Адвокатския съвет към Conseil d’Etat и Касационния съд, и до ръководителя на адвокатската колегия, на която е член адвокатът. Може да се приеме, че на този етап, когато адвокатът споделя информация със свой колега, който не само е адресат на същите правила за поведение, но е избран от колегите си за да ги подкрепя, професионалната привилегия не е била нарушена. Съответният колега адвокат, който е в по-добра позиция в сравнение с другите да преценява коя информация се обхваща от привилегията адвокат-клиент и коя не е включена, препраща доклада за подозрения до Tracfin само след като се е убедил, че условията, залегнали в член L. 561-3 от Паричния и финансов кодекс са изпълнени (член L. 561-17 от същия Кодекс; виж параграф 38 по-горе). В тази връзка правителството отбелязва, че информацията не се препраща ако ръководителят на адвокатската колегия прецени, че няма подозрение за изпиране на пари или ако се установи, че докладваната информация е получена в хода на дейност, изключена от обхвата на задължението за докладване на подозрения.

130. Съдът вече отбеляза, че ролята на председателя на адвокатската колегия съставлява гаранция по отношение на защитата на привилегиите на юридическата професия. В решението по делото André той поясни, че Конвенцията не е пречка пред националното законодателство да предвиди възможност за претърсване на адвокатски офиси при условие, че са предвидени надлежни гаранции. В по-общ смисъл, той подчерта, че при наличието на строг контрол е възможно да се въвеждат определени задължения за адвокатите, засягащи отношенията с клиентите им, например в случай че са налице достоверни данни за участие на адвоката в извършване на престъпление и в контекста на борбата с изпирането на пари. Тогава той отчете факта, че претърсването е извършено в присъствието на председателя на адвокатската колегия, който е разгледан като „специална процедурна гаранция“ (§§ 42 и 43). Подобно в решението по делото Roemen and Schmit цитирано по-горе (§ 69) той отбелязва, че претърсването на адвокатския офис е било съпроводено със „специални процедурни гаранции“, в това число присъствието на председателя на адвокатския съвет. Накрая по делото Xavier Da Silveira, цитирано по-горе (виж конкретно §§ 37 и 43), той намери нарушение на член 8, отчасти защото не е била налице подобна гаранция при претърсването на офиса на адвоката.

131. В светлината на изложените разсъждения, Съдът приема, че с оглед на преследваната легитимна цел и на особеното значение на тази цел в едно демократично общество, задължението на адвокатите да докладват подозрения, както се прилага във Франция, не представлява непропорционална намеса в професионалните привилегии на адвокатите.

132. Следователно няма нарушение на член 8 от Конвенцията

II. ДРУГИ ТВЪРДЯНИ НАРУШЕНИЯ

133. Жалбоподателят се оплаква, че професионалният правилник от 12 юли 2007 г. не определя достатъчно ясно задълженията, наложени на адвокатите, под страх от дисциплинарна отговорност, тъй като използвал такива неясни и общи понятия като „докладване на подозрения“ и „комплексна проверка“. Той твърди, че това е в нарушение на принципа на правната сигурност в нарушение на член 7 от Конвенцията.

Съдът припомня, че член 7 забранява обратното действие на наказателния закон във вреда на обвиненото лице и по-общо въплъщава принципа, че престъпленията и предвидените за тях наказания могат да се въвеждат само със закон, и че наказателният закон не трябва да бъде тълкуван разширително във вреда на обвиняемия. От това следва, че „престъплението трябва да бъде ясно описано в закона“ (виж Kokkinakis срещу Гърция, 25 май 1993 г., Series A № 260-A, § 52). Той се прилага само в контекста на „наказателно“ производство по смисъла на Конвенцията, довело до „осъждане“ или до налагане на „наказание“. Дори да се допусне, че дисциплинарното производство, до което може да се стигне при неизпълнение на професионалния правилник от 12 юли 2007 г., може да се определи като „наказателно“ производство по смисъла на Конвенцията, Съдът отбелязва, че срещу жалбоподателя не е било образувано такова производство. Това означава, че той не може да претендира, че е жертва на твърдяното нарушение на член 7. Следователно, тази част от жалбата е несъвместима ratione personae с разпоредбите на Конвенцията и следва да бъде отхвърлена на основание член 35 §§ 3 (a) и 4.

134. Позовавайки се на член 6 от Конвенцията, жалбоподателят твърди, че задължението на адвокатите да докладват „подозренията“ си относно вероятни незаконни действия на техните клиенти е несъвместимо с правото на тези клиенти да не уличават себе си в извършване на престъпление и с правото им да бъдат считани за невиновни.

Съдът отбелязва, че оплакването на жалбоподателя касае нарушение на правата на други лица. Следователно той не може да претендира, че е жертва по смисъла на член 34 от Конвенцията. Съответно тази част от жалбата е несъвместима ratione personae с разпоредбите на Конвенцията и следва да бъде отхвърлена на основание член Article 35 §§ 3 (a) и 4.

НА ТЕЗИ ОСНОВАНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1. Обявява оплакването по член 8 от Конвенцията за допустимо, а жалбата в останалата част за недопустима;

2. Приема, че няма нарушение на член 8 от Конвенцията.

Изготвено на френски език и обявено в открито заседание в Сградата на правата но човека в Страсбург на 6 декември 2012 г.

              Клаудия ВестердайкДийн Шпилман
секретарПредседател

© Съвет на Европа/Европейски съд по правата на човека, 2013 г.

Официалните езици на Европейския съд по правата на човека са английски и френски. Този превод не обвързва Съда и Съдът не поема никаква отговорност за качеството му. Преводът може да бъде свален от базата данни с практиката на Европейския съд по правата на човека HUDOC () или от всяка друга база данни, на която Съдът го е предоставил. Преводът може да бъде възпроизвеждан за нетърговски цели, при условие че е цитирано пълното заглавие на делото и посочената по-горе информация за авторските права. В случай че възнамерявате да използвате за търговски цели която и да било част от този превод, моля свържете се с publishing@.

© Council of Europe/European Court of Human Rights, 2013

The official languages of the European Court of Human Rights are English and French. This translation does not bind the Court, nor does the Court take any responsibility for the quality thereof. It may be downloaded from the HUDOC case-law database of the European Court of Human Rights () or from any other database with which the Court has shared it. It may be reproduced for non-commercial purposes on condition that the full title of the case is cited, together with the above copyright indication. If it is intended to use any part of this translation for commercial purposes, please contact publishing@.

©Conseil de l’Europe/Cour européenne des droits de l’homme, 2013

Les langues officielles de la Cour européenne des droits de l’homme sont le français et l’anglais. La présente traduction ne lie pas la Cour, et celle-ci décline toute responsabilité quant à sa qualité. Elle peut être téléchargée à partir de HUDOC, la base de jurisprudence de la Cour européenne des droits de l’homme (), ou de toute autre base de données à laquelle HUDOC l’a communiquée. Elle peut être reproduite à des fins non commerciales, sous réserve que le titre de l’affaire soit cité en entier et s’accompagne de l’indication de copyright ci-dessus. Toute personne souhaitant se servir de tout ou partie de la présente traduction à des fins commerciales est invitée à le signaler à l’adresse suivante : publishing@

[1] Професията avoué е премахната на 1 януари 2012 г. (Закон от 25 януари 2011 г. за реформа на представителството пред апелативните съдилища).

Full & Egal Universal Law Academy