© Министерство на правосъдието на Република България, . Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.
© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, . Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court's database HUDOC.
ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО МЕЙРЕЛЕС СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 66203/10)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
18 декември 2012
ОКОНЧАТЕЛНО
18/03/2013
На основание член 44 § 2 от Конвенцията настоящото решение е окончателно, но може да претърпи редакционни промени.
По дело Мейрелис срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ в състав, състоящ се от:
Инета Цимеле (Ineta Ziemele), председател,
Давид Тор Бьоргвинсон (David Thór Björgvinsson),
Георге Николау (George Nicolaou),
Леди Бианку (Ledi Bianku),
Здравка Калайджиева,
Пол Махони (Paul Mahoney),
Кшищоф Войтичек, съдии,
и Лоурънс Ърли (Lawrence Early), секретар на отделението,
след обсъждане в закрито заседание на 27 ноември 2012 година,
постановява следното решение, взето на посочената дата:
ПРОЦЕДУРАТА
1. Делото е образувано по жалба (№ 66203/10) срещу Република България, подадена в Съда на 25 октомври 2010 г. на основание чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „Конвенцията“) от бразилската гражданка г-жа Ивана Мейрелес („жалбоподателката“).
2. Жалбоподателката се представлява от г-жа M. Кадиева и г-жа T. Маринова, адвокатки в Пловдив. Българското правителство („Правителството“) се представлява от своя агент, M. Коцева от Министерството на правосъдието.
3. Жалбоподателката твърди, в частност, че съдилищата не са се произнесли в разумен срок по искането й за определяне на привременни мерки за лични отношения с детето й, докато е траел спорът за физическо насилие между нея и бившия й съжител, и че не е можела да вижда детето. Освен това тя се оплаква от продължителността на гражданското производство във връзка с иска за лишаване от родителски права.
4. На 19 май 2011 г. жалбата е комуникирана на Правителството. В съответствие с член 29 § 1 от Конвенцията Съдът реши да разгледа жалбата по същество едновременно с разглеждането на нейната допустимост.
ФАКТИТЕ
I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО
5. Жалбоподателката е родена през 1986 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. Живее в България на адрес, който не се уточнява.
6. През 2005 г., докато е в Португалия, се събира да живее на съпружески начала с мъж на име Б.А., български гражданин. През август 2006 г. двамата се преместват в България и се настаняват в апартамента на родителите на Б.А. в Пловдив.
7. На 6 декември 2007 г. жалбоподателката ражда дете, кръстено Х., чието бащинство е признато от Б.А. Заинтересованото лице не упражнява професионална дейност и има елементарни познания по български.
A. Събитията от края на август 2009 година и образуването на наказателно производство за телесна повреда
8. Заинтересованото лице твърди, че е била обект на физическо и психическо насилие от страна на Б.А. от началото на връзката им, както и от страна на родителите му, особено след раждането на Х. Принуждавали я да стои затворена в стаята си и да не напуска апартамента без придружител. Била също така подложена на пълна икономическа и социална зависимост.
9. Тя описва, по-специално, две сцени на физическо насилие, станали както следва. Първо, на 23 август 2009 г., когато пожелала да излезе с Х. на разходка, Б.А. избухнал, ударил я с юмрук, повалил я на земята и й нанесъл побой. Вследствие на това й избил три зъба. Х. присъствал и плачел в ръцете на майката на Б.А., по име Х.A. След това, на 31 август 2009 г., заинтересованото лице, като изкъпало Х., било наругано, както се твърди, от свекъра, по име Ф.А. Той я сграбчил за тила и я ударил няколко пъти в корема, докато тя държала Х. в ръце, и главата на детето се ударила в стената.
10. Явно, срещу Б.А. е било образувано дознание за средна телесна повреда от областната дирекция на вътрешните работи в Пловдив. На 3 септември 2009 г. полицията отива в дома на семейството. Полицаите претърсват дома и изземват газов пистолет, собственост на Б.А., както и фотоапарат със снимки на жалбоподателката, направени след двата твърдяни инцидента. Заинтересованото лице и детето са отведени в районното управление, където прекарват нощта.
11. На 4 септември 2009 г. жалбоподателката дава показания пред Пловдивския районен съд. Според медицинската експертиза, направена същия ден по нареждане на полицията, заинтересованото лице е с наранявания на нивото на устните и с три счупени долни зъба, което й създава трудности при дъвчене. Лекарят уточнява, че нараняванията са причинени от тъп предмет и че е възможно да са от удари с юмрук. Според него те датират от края на месец август.
12. Същия ден на Б.А. е отправено предупреждение от полицията да не проявява физическо и психическо насилие, както и да се въздържа от каквито и да е заплахи спрямо жалбоподателката.
13. Явно кризисният център за жени и деца, жертви на насилие, на търговия с хора или оказали се без подкрепа от близки, намиращ се в Стара Загора („кризисен център в Стара Загора“), предлага да приюти временно жалбоподателката и детето. Заинтересованото лице твърди, че Б.А. се противопоставил на отвеждането на детето и обещал да спазва предупреждението на полицията. И тя решила да остане в съвместно обитаваното жилище.
14. От материалите по делото се вижда, че срещу Б.А. е било образувано, на неуточнена дата, наказателно производство за средна телесна повреда.
15. С решение от 20 август 2010 г. районният съд оправдава Б.А. и отхвърля гражданския иск на жалбоподателката, подаден по реда на гражданското производство.
16. Заинтересованото лице и прокуратурата обжалват съдебното решение пред окръжния съд.
17. На 18 януари 2011 г. окръжният съд отменя първоинстанционното решение и признава Б.А. за виновен за нанасяне на средна телесна повреда на жалбоподателката между 20 и 31 август 2009 г. Вредата се изразява в три избити долни зъба, без които жалбоподателката има затруднения при дъвчене. Окръжният съд осъжда Б.А. на две години лишаване от свобода условно и на 3 000 лева (BGN) обезщетение за претърпените от жалбоподателката неимуществени вреди.
Б. Производството във връзка с взаимните твърдения за домашно насилие
18. На 9 септември 2009 г. Б.А. сезира Пловдивския районен съд срещу жалбоподателката от свое собствено име и от името на Х. по Закона за домашното насилие; молба е подадена и от Ф.А. Като прилагат декларации, те заявяват, че на 23 август 2009 г. жалбоподателката се опитала да нарани Б.А. с нож. След това, на 29 август 2009 г. ударила детето с чехъл и го замеряла с бутилки. Накрая, на 31 август 2009 г. Ф.А. бил ухапан от жалбоподателката. Молителите искат срещу жалбоподателката да бъдат взети предвидените в закона мерки за защита.
19. Отново на 9 септември 2009 г. районният съд отхвърля подадената от Ф.А. молба поради липса на правно основание, по смисъла на закона, за иск срещу жалбоподателката. Що се отнася до молбата, подадена от Б.А. от негово име и от името на сина му, съдът отбелязва, че съгласно вътрешното право декларациите сами по себе си са достатъчни, за да послужат като основание за вземане на мерки за защита срещу твърдяните прояви на домашно насилие. Като приема, че е налице реална и непосредствена заплаха за живота и здравето на Б.А. и Х., районният съд определя привременни мерки. По-точно съдът издава заповед с незабавно действие, по силата на която жалбоподателката следва да се въздържа от извършване на домашно насилие, трябва да бъде отстранена от съвместно обитаваното жилище и не трябва да се приближава до местата за социални контакти и отдих, посещавани от Б.А. и Х.
20. На 10 септември 2009 г. в изпълнение на определението заинтересованото лице е отстранено от апартамента с полиция и по-късно отива в кризисния център в Стара Загора, където получава подслон.
21. На 25 септември 2009 г. жалбоподателката отговаря на подадената от Б.А. жалба, като на свой ред подава насрещна молба, в която твърди, че именно тя е била обект на домашно насилие, изразяващо се във физическо и психическо насилие, както и в социална изолация и икономическа зависимост. Заинтересованото лице твърди, в частност, че Б.А. и Ф.А. са я били. Тя представя документите, изготвени при дознанието на 4 септември 2009 г., и заявява, че срещу Б.А. е в ход наказателно производство. Наред с това тя моли за мерки за защита, които да бъдат взети в нейна полза и в полза на детето срещу Б.А.
22. Между 5 октомври и 9 декември 2009 г. районният съд заседава четири пъти и изслушва свидетели: един приятел на Б.А., Х.A., и директорката на кризисния център в Стара Загора. Представен е доклад, изготвен от социалните служби, и декларации на страните; събрани са писмени доказателства.
23. С решение от 8 януари 2010 г. районният съд отхвърля молбите на Б.А., както и искането му за защита. Съдът отбелязва, в частност, че единственото свидетелство, според което жалбоподателката е упражнила домашно насилие, е на Х.A., майка на Б.А., и приема, че с оглед родствената връзка между двамата декларацията следва да не се взима под внимание.
24. Съдът постъпва по същия начин и с насрещната молба на жалбоподателката. Той констатира, че не е доказано последната да е нападана от Б.А. на 31 август 2009 г., тъй като фактите не са били установени. Тъй като твърденията на жалбоподателката са основно насочени срещу Ф.А., нейния свекър, който не е страна по делото, съдът посочва, че заинтересованото лице следва да подаде молба срещу него в рамките на друго производство, поради очевидно съществуващите доказателства за прояви на домашно насилие от негова страна. Що се отнася до показанията на жалбоподателката пред съдията и медицинската експертиза, носещи дата 4 септември 2009 г., съдът приема, че това са доказателства, които не могат да бъдат използвани, тъй като не са били събрани в хода на производството за домашно насилие. Съдът добавя, че от въпросните документи не личи Б.А. да е упражнил домашно насилие на 31 август 2009 г. И накрая, съдът посочва, че решението подлежи на обжалване в седемдневен срок.
25. Б.А. обжалва, като оспорва решението в частта му, отхвърляща собствените му молби. Жалбоподателката на свой ред обжалва на 9 февруари 2010 г.
26. С решение от 21 април 2010 г. окръжният съд приема за установено, че жалбоподателката е упражнила домашно насилие, както твърди Б.А. В своите заключения съдът се основава на декларациите на Б.А., подадени от негово име и от името на Х., както и на показанията на Х.A., след като приема, че последните могат да бъдат взети под внимание, за разлика от преценката на районния съд. Съдът подчертава, че жалбоподателката не е представила доказателства, от които да е видно, че не е извършено насилие. Той отменя частта от първоинстанционното решение, в която се отказват мерки за защита на Б.А. и Х. срещу жалбоподателката. Съдът решава да наложи подобни мерки, но посочва, че, като се има предвид цялата съвкупност от установените обстоятелства и поведението на жалбоподателката, последната не представлява реална и непосредствена заплаха за живота и здравето на молителите. И окръжният съд приема за достатъчно на жалбоподателката да се отправи предупреждение да се въздържа от домашно насилие, като в същото време не й се забранява да вижда молителите. Тъй като съдебното решение не подлежи на обжалване пред касационна инстанция, то става окончателно.
27. Успоредно с това производство, на 23 септември 2009 г. жалбоподателката подава молба до Пловдивската районна прокуратура за образуване на наказателно производство срещу Б.А. и Ф.А., като твърди, че декларациите им от 9 септември 2009 г. са неверни. С постановление от 11 януари 2010 г. районният прокурор отказва да образува такова производство поради липса на убедителни доказателства. От материалите по делото не се вижда ясно дали постановлението е било обжалвано.
В. Производството във връзка с иска за лишаване от родителски права
28. На 10 септември 2009 г., т.е. в деня на отстраняването на жалбоподателката от съвместно обитаваното жилище, Б.А. подава пред районния съд иск за лишаването й от родителски права. Той твърди, че от раждането на Х. майка му не се е грижила за него. Грижи за детето е полагал единствено той, с помощта на двамата си родители. Той излага, че жалбоподателката не е имала уравновесено поведение и че е проявявала агресивност към детето и останалите членове на семейството.
29. На неуточнена дата районният съд поисква от Б.А. да посочи новия адрес на жалбоподателката. Б.А. отговаря с писмо от 9 октомври 2009 г.
30. На 23 септември 2009 г. жалбоподателката се обръща към директора на дирекция „Социално подпомагане“ в Пловдив, както и към директора на службата за закрила на детето в Пловдив. Тя твърди, че Х. живее в атмосфера на насилие и лоши хигиенни условия.
31. На 19 октомври 2009 г. тя поисква от горецитираните социални служби да й съдействат, като организират среща с детето. На 12 ноември 2009 г. е проведена среща в офиса на социалните служби в присъствие на социален работник. С писма от 17 и 27 ноември 2009 г. жалбоподателката се оплаква, че социалният работник не й е представил доклад за срещата и иска от социалните служби да изготвят график за редовни срещи с детето, за да запази личните си отношения с него. С писмо от 18 декември 2009 г. социалните служби отговарят, че изготвянето на доклад не влиза в задълженията на социалния работник. С писмо от 29 декември 2009 г. във връзка с определението за незабавна защита на районния съд от 9 септември 2009 г., те добавят, че социалните служби не могат да поемат ангажимент за организиране на срещи на жалбоподателката с детето.
32. На 5 януари 2010 г. жалбоподателката е информирана за иска за лишаването й от родителски права, подаден от Б.А..
33. На 5 февруари 2010 г. тя подава насрещен иск. Жалбоподателката моли окръжния съд да й присъди отглеждането на детето и да установи ограничен режим на лични отношения с Б.А. Аргументите й са, че Б.А. има агресивно поведение към нея, включително в присъствието на детето. В същото време тя моли съда да постанови привременни мерки, като й даде право на лични отношения с детето два пъти седмично. Тя посочва, че нейният партньор се противопоставя на правото й на лични отношения и че след раздялата е виждала Х. само веднъж.
34. На 25 март 2010 г. адвокатките на жалбоподателката подават молба по член 255 от Гражданскопроцесуалния кодекс пред окръжния съд, в която изтъкват неоправданото забавяне на производството за упражняване на родителски права и настояват за насрочване на съдебно заседание. На същата дата те искат също така от Висшия съдебен съвет да провери работата на компетентния съд и да образува, ако е необходимо, дисциплинарно производство.
35. На 1 април 2010 г. определеният от районния съд съдия се запознава с материалите по делото и насрочва първо съдебно заседание за 26 април 2010 г. Той изисква призоваване на свидетели, представяне на доказателствата и изготвяне на доклади от страна на социалните служби. Съдията оставя без последствие искането за привременни мерки във връзка с правото на лични отношения и уточнява, че ще се произнесе по този въпрос на първото съдебно заседание.
36. На съдебното заседание на 26 април 2010 г. присъстват Б.А. и жалбоподателката. Последната посочва, че е виждала детето си само три пъти за последните осем месеца и твърди, че Б.А. възпрепятства срещите и отказва да оставя детето насаме с нея. Натовареният с делото съдия приема за необоснована молбата за образуване на производство за вземане на привременни мерки на основание, че то би забавило разглеждането на делото за лишаване от родителски права, което не е в интерес на страните и правилното функциониране на правосъдието. След това съдията изслушва свидетел и назначава по искане на жалбоподателката детска съдебно-психологическа експертиза.
37. Следващото съдебно заседание е проведено на 26 май 2010 г. Районният съдия констатира, че определеното вещо лице не е редовно призовано. Той изслушва един свидетел и отлага делото за 23 юни 2010 г.
38. По време на съдебното заседание, проведено на тази дата, съдията отново приема, че вещото лице не е редовно призовано и че, от друга страна, то е заявило, че се отказва поради липса на необходимата квалификация. По искане на страните съдът постановява експертизата да бъде извършена от друго вещо лице. Съдията отлага делото за 20 септември 2010 г.
39. През уикенда на 3 и 4 юли 2010 г. жалбоподателката се среща с Х. в хотелска стая, специално наета за целта. Б.А. бил отседнал в същия хотел, защото не желаел да я остави насаме с детето. На 3 август 2010 г. жалбоподателката се оплаква от това пред областните социални служби. Социален работник се среща с Б.А. на 17 август 2010 г. Последният подписва декларация, с която удостоверява, че са го информирали за родителските му права и задължения.
40. На 14 юли 2010 г. инспектор от Висшия съдебен постановява образуването на дисциплинарно производство срещу съдията, водещ делото за родителските права. Последният е упрекнат в неоправдано забавяне при гледане на делото в продължение на близо четири месеца.
41. От материалите по делото се вижда, че жалбоподателката заминава за Бразилия на 17 август 2010 г.
42. Следващото съдебно заседание от производството за родителски права се провежда на 20 септември 2010 г. Адвокатката на жалбоподателката поисква отвод на натоварения с делото съдия заради пристрастност, като се има предвид предприетото дисциплинарно производство за неоправдано забавяне по жалба на жалбоподателката. Съдията първо отхвърля искането като необосновано, а след това се самоотвежда. Делото е изпратено на председателя на районния съд за определяне на друг съдия.
43. Съдебно заседание пред нов съдия се провежда на 27 октомври 2010 г. Изслушан е детският психолог. Представителката на жалбоподателката поисква привременни мерки, като настоява да се определи режим на лични отношения три уикенда в месеца. Тя подчертава, че от месец септември 2009 г. заинтересованото лице е виждало детето си само четири пъти, поради това, че Б.А. избягва срещите или й пречи да се вижда насаме с детето. Съдията пристъпва към разглеждане на исканите привременни мерки. Той определя режим на лични отношения на майката с детето две недели месечно, петнадесет дни през лятото и три часа на рождения ден на детето.
44. Съдията назначава освен това допълнителна детска съдебно-психологическа експертиза и отлага делото за 1 декември 2010 г.
45. На съдебното заседание на тази дата съдията констатира, че не е определено вещо лице. Нарежда да се определи такова. Представителката на жалбоподателката поисква преразглеждане на режима на лични отношения с детето, за да бъдат включени дни от новогодишните празници. Съдията разглежда искането и определя за жалбоподателката допълнително по три часа на ден през посочените празници. Делото е отложено за 17 януари 2011 г.
46. На 4 декември 2010 г. жалбоподателката се връща в България. Тя се вижда с Х. в хотелска стая на 5 декември през деня и за няколко часа на 6 декември през деня, когато е рождения ден на детето. По време на тази среща Б.А. не я оставя насаме с детето.
47. Районният съд постановява решение във връзка с упражняването на родителски права на 23 февруари 2011 г. Той констатира въз основа на свидетелствата и на докладите на социалните служби, че двамата родители са мотивирани да полагат грижи и да се занимават с възпитанието на детето. Съдът подчертава, че с оглед на спора между родителите за родителските права, той е призван да вземе решение във висшия интерес на детето. Съдът приема, от една страна, за установено, че от раждането на детето майката не е полагала за него необходимите и адекватни грижи. Нещо повече, тя не е доказала, че разполага с подходящо жилище, където да приюти Х. И накрая, майката не упражнява никаква професионална дейност и разчита единствено на финансовата помощ на свои близки от Бразилия. От друга страна, съдът отбелязва, че между бащата и детето съществува силна емоционална връзка, както и че детето получава от него всички необходими грижи за своето развитие и възпитание. Освен това Б.А. може да разчита на помощта на родителите си, които участват активно във възпитанието на Х. от самото му раждане.
48. Така районният съд приема, че отглеждането на Х. трябва да бъде поверено на Б.А. Все пак съдът отбелязва, че за да бъде осигурена здрава емоционална среда за детето, необходима за развитието му, трябва да му бъде дадена възможност да общува пълноценно с майката. Той отбелязва, че е необходимо да бъдат взети мерки за укрепване и запазване на връзката на жалбоподателката с детето, тъй като личните отношения между двамата са понесли сериозно прекъсване по време на производството. Съдът решава също така, че е в интерес на детето да се определи по-свободен режим на контакти, а именно право на лични отношения два уикенда в месеца, един месец през лятото, както и три часа дневно на Коледа, Нова година, Великден и на рождения ден на Х. И накрая, съдът осъжда жалбоподателката на месечна издръжка за детето в размер на 60 BGN (приблизително 30 евро (EUR)).
49. На 30 март 2011 г. жалбоподателката подава въззивна жалба пред окръжния съд.
50. Първото съдебно заседание е насрочено за 11 юли 2011 г., но после е отложено за 19 септември 2011 г. по искане на Б.А., тъй като последният е в годишен отпуск на първата посочена дата.
51. По време на съдебното заседание, проведено на последната дата, съдът събира писмените материали, между които е и окончателната присъда на Б.А. за нанасяне на средна телесна повреда на жалбоподателката. По искане на същата, съдът назначава изготвяне на социален доклад за отношенията на всеки от родителите с детето. Жалбоподателката моли също така за изслушване на свидетел във връзка с родителските й способности. Съдът отхвърля искането.
52. На 30 септември 2011 г. жалбоподателката изпраща писмо до окръжния съд, в което обяснява, че Б.А. не й позволява да общува с детето. Тя изпраща същото писмо и до дирекция “Социално подпомагане“ и районната прокуратура, като настоява те да вземат мерки в рамките на своите правомощия. Заинтересованото лице не посочва, че са взети привременни мерки с определение на съда от 27 октомври 2010 г. (параграф 43 по-горе) и не поисква съдействие за изпълнението им.
53. С решение от 30 ноември 2011 г. окръжният съд потвърждава решението на районния съд от 23 февруари 2011 г. във връзка с упражняването на родителски права. Той разглежда събраните материали и доказателства, включително съдебното решение от 18 януари 2011 г., осъждащо Б.А. за нанасяне на телесна повреда. Съдът отбелязва, в частност, че двамата родители притежават необходимите интелектуални възможности за възпитание и отглеждане на детето, както и че никой от двамата не застрашава душевното му и физическо развитие. От материалите по делото се вижда липсата на взаимоуважение и разбирателство между родителите, но не и агресивно поведение спрямо детето. Като се има предвид, че последното е привикнало към стабилната обстановка в дома на баща си, където се чувства добре, и че условията, при които живее, отговарят на потребностите му, не е целесъобразно то да бъде изведено от тази среда, нещо, което би го изправило пред риск от емоционален шок. Съдът добавя, че режимът на лични отношения между майката и детето следва да бъде продължен така както е определен от районния съд. И накрая, окръжният съд уточнява, че е взел предвид всеки от представените му писмени документи, но че не приема фактите, установени в хода на останалите производства между страните, тъй като Гражданскопроцесуалният кодекс го задължава да преценява доказателствата пряко.
54. На 4 януари 2012 г. жалбоподателката подава касационна жалба чрез окръжния съд. Тя твърди, че моралните и възпитателски качества на родителите, както и възрастта на детето, не са били взети предвид. Нещо повече, по-долните инстанции не са отчели факта, че Б.А. е бил признат за виновен в причиняването на средна телесна повреда по отношение на нея.
55. Със съобщение от 5 януари 2012 г., получено от една от представителките на жалбоподателката на 9 януари 2012 г., окръжният съд известява, че жалбоподателката следва да заплати съдебна такса и че касационната й жалба трябва да бъде преподписана от всички нейни представители. Посочен е седемдневен срок за изпълнение на указанията. Едната от представителките на жалбоподателката отговаря на съобщението на 16 януари 2012 г. На 17 януари 2012 г. окръжният съд придвижва касационната жалба и определя едномесечен срок на Б.А. за представяне на отговор. От публичната база данни на Върховния касационен съд се установява, че той е провел съдебно заседание на 18 октомври 2012 г. и с окончателно определение от 21 ноември 2012 г. е отхвърлил жалбата на жалбоподателката като недопустима.
II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И СЪДЕБНА ПРАКТИКА
A. Привременни мерки при производство за упражняване на родителски права
56. Съгласно член 127, алинея 2 от Семейния кодекс от 2009 г. споровете във връзка с упражняването на родителски права между разделени родители се отнасят до районния съд. Съгласно член 127, алинея 3 по искане на единия родител съдът взема в интерес на детето привременни мерки, регламентиращи личните отношения, след като е потърсил становището на Дирекция “Социално подпомагане“.
Б. Изпълнение на задължение във връзка с правото на отглеждане и правото на лични отношения
57. Гражданскопроцесуалният кодекс от 2008 г. предвижда в своя член 528, че органът, натоварен със съдебното изпълнение, може да се обърне за съдействие към социалните служби и полицията във връзка с всяко изпълнение, свързано със задължението за предаване на дете.
В. Молба при неоправдана бавност при гражданско производство
58. Съгласно член 255 от Гражданскопроцесуалния кодекс от 2008 г. страните по гражданско дело могат да подадат молба, когато съдът просрочва неоправдано извършването на дадено процесуално действие. Молбата се подава до горестоящия съд чрез компетентния по делото съд.
59. Когато последният извърши незабавно посоченото в молбата действие и съобщи за това на страната, молбата се смята за оттеглена. Ако все пак страната заяви изрично, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, че продължава да я поддържа, молбата се изпраща за разглеждане на горестоящия съд (член 256).
Г. Защитни мерки срещу домашно насилие
60. Законът от 2005 г. за закрила от домашно насилие предвижда вземането на различни мерки. По-специално, компетентният съд може да нареди на извършителя на домашно насилие да се въздържа от такива действия; да го отстрани от съвместно обитаваното жилище; да му забрани да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти на пострадалото лице; да го задължи да посещава специализирани програми. Съдът може също така да определи временно местоживеенето на детето при пострадалия родител, ако на родителя, извършил насилието, е поверено неговото отглеждане (член 5), освен в случаите на висящ съдебен спор по отглеждането на детето (член 5, алинея 3, във връзка с алинея 1, точка 4).
61. Сред документите, които се представят при производство по този закон, е и декларация от лицето, твърдящо, че е жертва на домашно насилие (член 9, алинея 3). Когато няма други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита само на основание приложената декларация (член 13, алинея 3).
62. Отказът от изпълнение на взетите от съда мерки води до налагане на глоба, задържане под стража или наказателно преследване.
Д. Наказателен кодекс
63. Членове 128 до 131 от Наказателния кодекс от 1968 г. криминализират причиняването другиму, умишлено или по непредпазливост, на лека, средна или тежка телесна повреда. Трайното увреждане на здравето без опасност за живота се определя като средна телесна повреда (член 129), а причиняването на такова увреждане се наказва с лишаване от свобода до пет години.
ПРАВОТО
I. ОТНОСНО ТВЪРДЯНОТО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИВРЕМЕННИТЕ МЕРКИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ
64. Жалбоподателката твърди, че националните власти са нарушили правото й на неприкосновеност на семейния живот, тъй като, от една страна, молбата й за привременни мерки във връзка с правото й на лични отношения с детето, подадена в рамките на производството за упражняване на родителски права, не е била разгледана своевременно, и че, от друга страна, никаква мярка за изпълнение не е била взета срещу бащата на детето й, който възпрепятствал даденото й от съда право на лични отношения. Заинтересованото лице се позовава на член 8 от Конвенцията, който гласи следното:
„1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот (...).
2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“
A. По допустимостта
65. Правителството възразява, че вътрешноправните средства за защита не са били изчерпани, що се отнася до частта от оплакването, свързана с липсата на действия от страна на властите за изпълнение на привременните мерки, определени от съдия на 27 октомври 2010 г. (параграф 43 по-горе). То излага, в частност, че Гражданскопроцесуалният кодекс предвижда за заинтересования родител възможността да се обърне към органа, натоварен с изпълнението на съдебните решения, за да потърси съдействието на компетентните органи с оглед прилагането на привременните мерки, възможност, от която жалбоподателката не се е възползвала.
66. Като се позовава на писмата си от 30 септември 2011 г., изпратени до окръжния съд, дирекция “Социално подпомагане“ и районната прокуратура (параграф 52 по-горе), жалбоподателката отговаря, че е информирала компетентните органи за пречките, които среща при опитите си за общуване с детето. Тя добавя, че въпросните органи са били запознати още преди вземането на привременните мерки с това, че Б.А. се противопоставя на правото й на лични отношения, както се вижда, например, от декларацията, подписана от последния пред социалния работник на 17 август 2010 г. (параграф 39 по-горе). По този начин жалбоподателката твърди, че е изчерпала всички вътрешноправни средства за защита, даващи възможност за отстраняване на създаваните от Б.А. пречки пред правото й на лични отношения със сина й.
67. Съдът припомня, че целта на член 35 е да се предостави на договарящите страни възможност да предотвратяват и отстраняват насочените срещу тях твърдения за нарушения, преди Съдът да бъде сезиран с последните (вж., наред с други, Сиве срещу Франция (Civet c. France) [ГК], № 29340/95, § 41, ЕСПЧ 1999‑VI). Член 35 § 1 от Конвенцията следва да бъде прилаган с определена гъвкавост и без прекален формализъм, но той не изисква само жалбите да бъдат подадени до компетентните вътрешни съдилища и да бъдат използвани ефикасните средства за защита за оспорване на постановените решения: необходимо е също така въпросната жалба или жалби, по които ще бъде сезиран Съдът, да са били повдигнати вече, поне в същината си, във формите и сроковете, предвидени във вътрешното право, пред същите компетентни национални юрисдикции (вж., наред с други, Кардо срещу Франция (Cardot c. France), 19 март 1991, § 34, серия A № 200, и Елджи и други срещу Турция (Elçi et autres c. Turquie), № 23145/93 и № 25091/94, §§ 604-605, 13 ноември 2003).
68. По отношение на настоящето дело, Съдът констатира, че е вярно, че единадесет месеца след определението на привременни мерки жалбоподателката се е обърнала към определени институции, за да изложи трудностите, които среща при осъществяваане на лични отношения със сина си (параграф 52 по-горе). Все пак съгласно приложимото вътрешно право родител, който се оплаква от неизпълнение на определение на съда, разпореждащо привременни мерки за лични отношения с детето му, следва да се обърне към органа, натоварен с изпълнението на съдебните решения, който може от своя страна да потърси съдействие от социалните служби и полицията, за да осигури адекватно изпълнение на решението (параграф 57 по-горе). Видно е обаче, че жалбоподателката не се е обърнала с такава молба към компетентния орган. Писмата й са били адресирани до други институции и, нещо повече, жалбоподателката не ги е уведомила, че вече разполага с определение за привременни мерки, за чието изпълнение е търсела съдействието от властите. При тези условия Съдът счита, че по собствена вина жалбоподателката е пропуснала да упражни средството за защита, предвидено в член 528 от Гражданскопроцесуалния кодекс, по начина предвиден от вътрешното право. От друга страна, заинтересованото лице не твърди, че въпросното средство би било неефективно или неадекватно. Следователно е редно да се приеме направеното от Правителството възражение в това отношение и тази част от оплакването да се обяви за недопустима поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита съгласно член 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията.
69. Що се отнася до частта от оплакването, според която властите не са разгледали своевременно молбата за вземане на привременни мерки по отношение на правото на лични отношения с детето, в рамките на производството за упражняване на родителски права, Съдът констатира, че тя очевидно не е необоснована по смисъла на член 35 § 3 (a) от Конвенцията. От друга страна, тя не среща никакво друго основание за недопустимост. Следователно е редно да бъде обявена за допустима.
Б. По същество
70. Правителството твърди, че множество елементи са усложнили процеса на определяне на привременни мерки, свързани с правото на лични отношения на жалбоподателката със сина й. Първо, позициите на страните в производството за упражняване на родителски права са били противоречиви, което е наложило да се отдели определено време за събиране на доказателства. След това, като се имат предвид конфликтните отношения между двамата родители, последните не са проявили желание да сътрудничат на съда. Нещо повече, паралелното производство, водено по Закона за закрила от домашно насилие, също трябва да се отчита. Като се вземат предвид съвкупността от елементите и сложността на делото, Правителството счита, че въпреки констатираното от Висшия съдебен съвет четиримесечно забавяне в периода от 5 февруари 2010 до 20 септември 2010 г., общата продължителност на гледане на молбата за привременни мерки не е прекомерна до степен да накърни правото на неприкосновеност на семейния живот на жалбоподателката, попадащо под закрилата на член 8.
71. Жалбоподателката счита, че съдебните власти не са успели да се произнесат по привременните мерки в периода от 10 септември 2009 до 27 октомври 2010 г., в резултат на което тя е била отделена от детето си. Тя счита, че властите не са взели предвид нито твърденията й, че бащата възпрепятства всеки един контакт между нея и детето, нито факта, че е завела дело за малтретиране срещу Б.А. Тя изтъква, че за разлика от твърденията на Правителството, необходимите доказателства за вземане на привременни мерки са били вече събрани към момента на депозиране на исковите молби от страните, т.е. съответно към 10 септември 2009 и 5 февруари 2010 г., и че производството във връзка с твърденията за домашно насилие е било приключило на 21 април 2010 г. Следователно към датата на първото съдебно заседание, а именно 26 април 2010 г., районният съд, натоварен с делото за упражняване на родителски права, е разполагал с достатъчно доказателства, за да се произнесе по привременните мерки.
72. Съдът припомня, първо, че съгласно постоянната му практика, въпреки че член 8 има за основна цел да предпази гражданина от произволното вмешателство на публичните власти, той не се задоволява само да нареди на държавата да се въздържа от подобно вмешателство: към това по-скоро отрицателно задължение могат да се прибавят позитивните задължения, присъщи на ефективната неприкосновеност на личния или семеен живот. Те могат да включват вземането на мерки, насочени към неприкосновеност на семейния живот дори в отношенията на лицата помежду им (Х и У срещу Нидерландия (X et Y c. Pays-Bas), 26 март 1985, § 23, серия A № 91, и М.Ч. срещу България (M.C. c. Bulgarie), № 39272/98, § 150, ЕСПЧ 2003‑XII).
73. Съдът повтаря в това отношение добре установения в съдебната му практика принцип, съгласно който целта на Конвенцията е да защитава конкретни и ефективни права (вж., mutatis mutandis, Артико срещу Италия (Artico c. Italie), 13 май 1980, § 33, серия A № 37). В тази логика на разсъждение Съдът припомня, че ефективната неприкосновеност на семейния живот повелява бъдещите отношения между родители и деца да се уреждат единствено на базата на цялата съвкупност от относими елементи, а не само с оглед на изминалото време (Михайлова срещу България (Mihailova c. България), № 35978/02, § 82, 12 януари 2006 година).
74. Съдът припомня по-нататък, че що се отнася до неприкосновеността на семейния живот, позитивните задължения на държавата предполагат създаването на адекватен и достатъчен юридически арсенал, който да гарантира законните права на заинтересованите лица. Този арсенал следва да позволява на държавата да взема мерки, способни да съберат родител и дете, включително при наличие на конфликт между двамата родители (вж., mutatis mutandis, Игнаколо-Зениде срещу Румъния (Ignaccolo-Zenide c. Roumanie), № 31679/96, § 108, ЕСПЧ 2000‑I, Силвестер срещу Австрия (Sylvester c. Autriche), № 36812/97 и № 40104/98, § 68, 24 април 2003, Завржел срещу Чехия (Zavřel c. République tchèque), № 14044/05, § 47, 18 януари 2007, и Михайлова, горецитирано, § 80). Съдът припомня също така, че позитивните задължения не се ограничават до проследяване детето да може да отиде при родителя или да има лични отношения с него, но че обхващат и цялата съвкупност от подготвителни мерки, позволяващи да се постигне този резултат (вж., mutatis mutandis, Космополу срещу Гърция (Kosmopoulou c. Grèce), № 60457/00, § 45, 5 февруари 2004, Аманалачиоай срещу Румъния (Amanalachioai c. Roumanie), № 4023/04, § 95, 26 май 2009 година, Игнаколо-Зениде, горецитирано, §§ 105 и 112, и Силвестер, горецитирано, § 70).
75. За да бъдат адекватни, мерките, имащи за цел да съберат родителя с детето, трябва да бъдат взети бързо, защото отминаващото време може да има непоправими последствия за отношенията между детето и онзи от родителите, който не живее с него (вж., mutatis mutandis, Игнаколо-Зениде, горецитирано, § 102, Майре срещу Португалия (Maire c. Португалия), № 48206/99, § 74, ЕСПЧ 2003‑VII, Пини и други срещу Румъния (Pini et autres c. Roumanie), № 78028/01 и № 78030/01, § 175, ЕСПЧ 2004‑V, Бианки срещу Швейцария (Bianchi c. Suisse), № 7548/04, § 85, 22 юни 2006, Минчева срещу България (Mincheva c. la Bulgarie), № 21558/03, § 84, 2 септември 2010). В частност, като се имат предвид видът и целта на привременните мерки за отглеждане, исковете за тях трябва по принцип да бъдат разглеждани с определена степен на приоритет, освен ако не съществуват специфични причини това да не се направи (Бевакуа и С. срещу България (Bevacqua et S. c. la Bulgarie), № 71127/01, § 68, 12 юни 2008).
76. Задачата на Съда не е да замени компетентните органи в решаването на въпросите за отглеждането и правото на лични отношения, а да прецени от гледна точка на Конвенцията решенията, постановени от тези органи в хода на упражняване на правомощията им по преценка (Хоканен срещу Финландия (Hokkanen c. Finlande), 23 септември 1994, § 55, серия A № 299‑A).
77. По конкретното дело Съдът отбелязва, на първо място, че не се оспорва, че връзката на жалбоподателката с детето й попада в дефиницията на понятието семеен живот по смисъла на член 8.
78. Съдът счита по-нататък за своя задача, с оглед на обстоятелствата, които са му представени, да разгледа дали отговорът на властите по отношение на необходимостта от вземане на мерки, които да запазят личните отношения на жалбоподателката с детето й по време на производството за упражняване на родителски права, е бил в съзвучие с позитивните им задължения, произтичащи от член 8.
79. Съдът отбелязва, че по времето на събитията вътрешното право е определяло районния съд като компетентен да вземе привременни мерки във връзка с правото на лични отношения, в рамките на спор за упражняване на родителски права и по искане на единия от разделените родители (параграф 56 по-горе). Вярно е, че жалбоподателката не е подала иск за лишаване от родителски права на бащата заедно с молба за вземане на привременни мерки още при раздялата с детето и съжителя й в началото на септември 2009 г., успоредно с насрещната й молба за защитни мерки срещу твърдяното домашно насилие, когато е имала възможност да го направи. Тя все пак се е възползвала от въпросното средство за защита на 5 февруари 2010 г., след като е научила, че съжителят й е подал от своя страна иск по член 127 от Семейния кодекс (параграф 33 по-горе). Районният съд определя режим на лични отношения на 27 октомври 2010 г. Съдът отбелязва следователно, че молбата за привременни мерки е била разгледана между тези две дати, между които са изтекли повече от осем месеца.
80. Съдът отбелязва освен това, че молбата за привременни мерки за отглеждане е била отправена в една ситуация, при която жалбоподателката и бащата на детето й, по това време двегодишно, са били разделени и са били страни в производство за родителските права. Нещо повече, отношенията между двамата родителите са били влошени, а и двамата са водели дела за упражняване на физическо насилие както един към друг, така и спрямо детето. И накрая, жалбоподателката твърди, че бащата Б.А. е възпрепятствал правото й на лични отношения със сина й, както и че не и е давал възможност да остава с детето насаме при редките срещи, които са били организирани (параграфи 33, 36 и 43 по-горе).
81. При тези обстоятелства Съдът счита, че е било задължение на компетентния съд да вземе спешно привременни мерки във връзка с режима на лични отношения на жалбоподателката със сина й, още повече като се има предвид невръстната възраст на последния (параграф 75 по-горе). Съдът не вижда специални причини това да не е направено, още повече, че молбата на жалбоподателката е била основана, наред с другото, на твърдения за агресивно поведение от страна на Б.А. към нея и на факта, че е виждала детето си само три пъти в разстояние на осем месеца (параграфи 33 и 36 по-горе; вж. също Бевакуа и С., горецитирано, § 68).
82. Съдът припомня, че вече е имал случай да постанови, че близо осеммесечната продължителност на гледане на молба за привременни мерки за отглеждане подлежи на критика, особено когато властите не отделят достатъчно внимание на потребността от особено бърза реакция през този период (Бевакуа и С., горецитирано, § 76). Следователно е редно да се провери, като се имат предвид обстоятелствата по делото, дали българските власти са проявили необходимите внимание и бързина при разглеждането на молбата на жалбоподателката.
83. Вярно е, че твърденията на жалбоподателката и относимите обстоятелства, касаещи положението на детето, са се нуждаели от проверка, която не е можело да бъде направена без събиране на доказателства. Следователно жалбоподателката не е можела да очаква незабавен отговор още при подаването на молбата си за определяне на привременни мерки. Все пак се налага извода, че до 1 април 2010 г. не е предприето нищо по делото, т.е. в продължение на близо два месеца след подаването на молбата. Едва на тази дата компетентният съд нарежда да се призоват свидетелите, социалните служби да изготвят доклади и да се представят доказателствата.
84. Нещо повече, видно е, че специфичният въпрос за привременните мерки и впоследствие не е разгледан приоритетно, защото районният съд на първо време съзнателно е отказал да се произнесе на основание, че гледането на мерките би забавило производството за лишаване от родителски права (параграф 36 по-горе), и на второ място, е отложил на два пъти съдебните заседания за грешки, очевидно несвързани с жалбоподателката, като например нередовно призоваване на вещо лице (параграфи 37-38 по-горе).
85. Съдът отбелязва, от друга страна, че се е наложило първоначално определеният съдия да бъде сменен, което е довело до допълнителна загуба на време от около месец между самоотвода на първия съдия и провеждането на съдебно заседание с нов съдия (параграфи 42 – 43 по-горе), разстояние във времето, което само по себе не изглежда неразумно. За сметка на това Правителството не е представило никаква основателна причина, която да обясни отказа за разглеждане на молбата за привременни мерки между 5 февруари и 27 октомври 2010 г., когато е било очевидно, че жалбоподателката е лишена от редовни лични контакти с детето си. Нещо повече, след 21 април 2010 г. над нея вече не е тежала забрана да се приближава до него съгласно последното и окончателно решение по делото за домашно насилие (параграф 26 по-горе). Впрочем Висшият съдебен съвет е констатирал, а и Правителството го признава, че производството е било неоправдано забавено в продължение на близо четири месеца (параграфи 40 и 70 по-горе). И накрая, районният съд посочва в решението си от 23 февруари 2011 г., че личните отношения между майката и детето са понесли сериозно прекъсване (параграф 48 по-горе).
86. С оглед на горното и, по-специално, поради неоправданото непроизнасяне в продължение на повече от осем месеца по въпроса за личните отношения на жалбоподателката с невръстното й дете, в условията на обтегнати отношения между родителите, Съдът счита, че властите не са изпълнили позитивното си задължение за вземане на адекватни мерки с оглед запазването на отношенията между жалбоподателката и детето й.
87. Следователно налице е нарушение на член 8 от Конвенцията по този въпрос.
II. ОТНОСНО ТВЪРДЯНОТО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
88. Жалбоподателката се оплаква от продължителността на производството по иска за лишаване от родителски права. Тя се позовава на член 6 от Конвенцията, който гласи следното в частта си, отнасяща се към конкретното дело:
„Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения (...), има право на (...) гледане на неговото дело (...) в разумен срок, от (...) съд (...).“
89. Правителството прави възражение за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, като подчертава, че жалбоподателката е можела да подаде граждански иск за вреди по Закона за отговорността на държавата от 1988 г., като потърси по този начин обезщетение за твърдените забавяния при производството. То счита, че въпреки четиримесечното забавяне, установено от инспектора от Висшия съдебен съвет (параграф 40 по-горе), двете първи инстанции са разгледали делото достатъчно бързо.
90. Жалбоподателката отговаря, че съгласно вътрешното право и съдебна практика въпросното защитно средство не е ефикасно по отношение на твърдения за нарушения, отнасящи се до продължителността на съдопроизводството.
91. Съдът счита, че в конкретния случай не се налага да разглежда въпроса за изчерпването на вътрешноправните средства за защита, доколкото оплакването е очевидно необосновано поради изложените по-долу основания.
92. Съдът отбелязва, че периодът, който следва да се разгледа, е започнал от момента, в който жалбоподателката е била призована, т.е. 5 януари 2010 г., и е приключил с окончателното решение от 21 ноември 2012 г. на Върховния касационен съд (параграф 55 по-горе). Следователно общата му продължителност е две години и десет месеца за три съдебни инстанции.
93. Съдът напомня, че при дела, отнасящи се до състоянието на лица, е наложително особено усърдие, като се имат предвид евентуалните последствия, до които може да доведе прекомерното забавяне, особено по отношение на правото на неприкосновеност на семейния живот (Лаино срещу Италия (Laino c. Italie) [ГК], № 33158/96, § 18, ЕСПЧ 1999‑I). Съдът вече разгледа по-горе, в контекста на член 8, последиците от забавянето на производството върху разглеждането на молбата на жалбоподателката за вземане на привременни мерки. Оплакването, повдигнато с оглед на член 6, е различно, доколкото се отнася до въпроса дали разглеждането на обосноваността на гражданското производство е станало в разумен срок.
94. Като се имат предвид критериите, установени в собствената му съдебна практика (Фридлендер срещу Франция (Frydlender c. France) [ГК], № 30979/96, § 43, ЕСПЧ 2000‑VII), и в частност, естеството на спора в конкретния случай, но и общата продължителност на производството с оглед на факта, че делото е преминало през три инстанции и че изготвянето на докладите от социалните служби, изслушването на свидетелите и събирането на други доказателства са изисквали неизбежно определено време, Съдът не констатира никакво видимо нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията в конкретния случай (вж. също и: Бевакуа и С., горецитирано, §§ 76, 91-93, където Съдът е преценил, че продължителността на гледане на подобен спор в разстояние на близо две години и три седмици на две инстанции, въпреки констатираната бавност във вземането на привременни мерки, не е била в противоречие с член 6 § 1).
95. Следователно е редно оплакването да бъде обявено за недопустимо поради очевидна липса на основание по смисъла на член 35 §§ 3 (a) и 4 от Конвенцията.
III. ОТНОСНО ОСТАНАЛИТЕ ТВЪРДЯНИ НАРУШЕНИЯ
96. В първоначалната си жалба жалбоподателката повдига оплакване по член 3, като твърди, че е била малтретирана от страна на лица, свързани със събитията от края на август 2009 г. Като навежда членове 6, 8, 13 и 14, тя се оплаква по-нататък от несправедливостта и продължителността на производството за упражняване на домашно насилие, от немотивиранността на съдебните решения и от невземането на мерки от страна на властите, които да я защитят от твърдяните прояви на домашно насилие. Заинтересованото лице изтъква също така необразуването на наказателно производство срещу Б.А. и Ф.А. във връзка декларациите с невярно съдържание. И накрая, от гледна точка на член 8, тя се оплаква от възпрепятстване на правото й на неприкосновеност на семейния живот в резултат на възприетото решение от първите две инстанции, произнесли се по въпроса за упражняването на родителски права и присъдили последните на бащата на детето.
97. Що се отнася до тази част от жалбата, Съдът, като има предвид съвкупността от материали, с които разполага, и доколкото е компетентен да разглежда изложените твърдения, не открива никакво видимо нарушение на гарантираните от Конвенцията и нейните Протоколи права и свободи. От това следва, че оплакванията са очевидно необосновани и че трябва да бъдат отхвърлени съгласно член 35 §§ 3 и 4 от Конвенцията.
IV. ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
98. Съгласно член 41 от Конвенцията,
„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“
A. Вреди
99. Жалбоподателката претендира за сумата от 30 000 EUR за претърпени неимуществени вреди.
100. Правителството оспорва тези претенции.
101. Съдът счита, че жалбоподателката е претърпяла неимуществени вреди поради неразглеждането от страна на властите, с усърдие и приоритетно, на въпроса за вземане на привременни мерки за отглеждане на детето й в хода на производството за лишаване от родителски права. Като се произнася по справедливост, Съдът счита, че е редно да присъди на жалбоподателката 1 500 EUR за неимуществени вреди.
Б. Разноски
102. Жалбоподателката претендира също така за 962 BGN (приблизително 490 EUR) за разноски, направени пред вътрешните съдилища за съдебна експертиза, съдебни такси и адвокатско възнаграждение. Що се отнася до разноските, направени във връзка с производството пред Съда, заинтересованото лице претендира, като представя разходооправдателни документи, за 36 BGN (приблизително 18 EUR) за пощенски разходи, както и за 5 460 EUR за правни консултации и представителство в размер на 91 отработени часа при почасова ставка 60 EUR.
103. Правителството счита претенциите за прекомерни.
104. Според практиката на Съда присъждането на разходи и разноски на жалбоподател предполага последните да са понесени действително, да са необходими и да са разумни по своя размер. В конкретния случай и като има предвид представените документи и собствената си практика, Съдът отхвърля претенцията във връзка с разноските пред националните съдилища, счита за разумна сумата от 2 500 EUR общо за всички разноски за производството пред Съда и я присъжда на жалбоподателката.
C. Лихва за забава
105. Съдът счита за уместно лихвата за забава да се основава на лихвения процент по пределното кредитно улеснение на Европейската централна банка, към който следва да се добавят три процентни пункта.
ПО ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
1. Обявява жалбата за допустима по отношение на оплакването, основано на член 8, що се отнася до твърдяното непроизнасяне на властите със съответната бързина по молбата за привременни мерки за упражняване на родителски права, и за недопустима по отношение на останалата част;
2. Постановява, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията, що се отнася до продължителността на разглеждане от съдилищата на въпроса за привременните мерки за упражняване на родителски права;
3. Постановява
a) че държавата ответник следва да изплати на жалбоподателката, в рамките на три месеца от датата, на която решението влезе в сила в съответствие с член 44 § 2 от Конвенцията, следните суми, които да бъдат обърнати в български лева по курса, приложим към датата на плащането им:
i) 1 500 EUR (хиляда и петстотин евро) плюс всички данъци, които могат да бъдат наложени, за неимуществени вреди;
ii) 2 500 EUR (две хиляди и петстотин евро) плюс всички данъци, които могат да бъдат наложени на жалбоподателката, за разноски;
б) че от датата на изтичане на гореспоменатия срок до изплащането се дължи проста лихва върху горепосочената сума в размер, равен на ставката на пределното кредитно улеснение на Европейската централна банка по време на просрочения период плюс три процентни пункта;
4. Отхвърля останалата част от претенцията за справедливо обезщетение
Изготвено на френски език и оповестено писмено на 18 декември 2012 г. съгласно член 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Лоурънс ЪрлиИнета Цимеле
СекретарПредседател
Full & Egal Universal Law Academy