ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО МИХАЛЕВИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 63481/11)
РЕШЕНИЕ
(Справедливо обезщетение)
СТРАСБУРГ
16 май 2019 г.
Настоящото решение е окончателно, но може да бъде предмет на редакционни промени.
По делото Михалеви срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ като комитет в състав:
Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer), председател,
Йонко Грозев (Yonko Grozev),
Ладо Чантурия (Lado Chanturia), съдии,
и Милан Бласко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделението,
След закрито заседание, проведено на 23 април 2019 г.,
Постановява следното решение, прието на същата дата:
ПРОЦЕДУРА
1. Делото е образувано по жалба (№ 63481/11) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”) от двама български граждани, г-н Цветан Цветанов Михалев и г-жа Елеонора Петкова Михалева, на 26 септември 2011 г.
2. Жалбоподателите се представляват от г-жа Н. Седефова, адвокат, практикуващ в София. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа Р. Николова от Министерство на правосъдието.
3. В решение, постановено на 21 юни 2018 г. („основното решение“, вж. Михалеви срещу България [Комитет], № 63481/11, 21 юни 2018 г.), Съдът констатира нарушение на чл. 1 от Протокол № 1, тъй като жалбоподателите не са могли да получат обезщетение за имот, отчужден през 1947 г. от техния наследодател. Съгласно националното законодателство собствениците на отчуждено имущество или техните наследници трябва да получат обезщетение, по-конкретно чрез компенсаторни записи, в случаите, когато реституцията в натура на такова имущество е невъзможна. Когато обаче тече срокът, в рамките на който е могло да се подаде искане за обезщетение (през 1997-98 г.), жалбоподателите оправдано смятат, че въпросният имот е бил предмет на реституция, настъпваща ex lege - факт, признат по-специално от представители на властите. През 2003 г., когато дружество, ползвало имота дотогава заплащало наем на жалбоподателите, започва да оспорва факта на реституцията, и през 2010 г., когато националните съдилища за първи път постановяват, че всъщност не е настъпил реституционен ефект по отношение на процесния имот, жалбоподателите вече не могат да търсят обезщетение вместо реституция поради изтичане на законовия срок.
4. Жалбоподателите търсят справедливо обезщетение по чл. 41 от Конвенцията.
5. Тъй като въпросът за прилагането на чл. 41 от Конвенцията не е бил готов за решение по отношение на вреди, Съдът го е запазил и е приканил правителството и жалбоподателките да представят в срок от четири месеца своите писмени становища по въпроса и по-конкретно да уведомят Съда за всяко евентуално постигнато споразумение (пак там, § 39, и точка 3 от диспозитива).
6. И жалбоподателите, и Правителството подават становища. Те информират Съда, че не успяват да постигнат споразумение.
ПРАВОТО
7. Чл. 41 от Конвенцията гласи:
„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“
А. Вреди
1. Приложимо вътрешно право и факти от предисторията
8. Законът за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (наричан по-долу ”Закона за обезщетяване” - вж. §§ 17-18 от основното решение) влиза в сила през 1997 г.
9. Един от начините за обезщетяване, които той предвижда, е чрез т.нар. компенсаторни записи. Те не могат да бъдат заменени за пари в брой и могат да бъдат използвани за участие в приватизационни търгове. Те се търгуват на фондовата борса, а тяхната пазарна стойност до голяма степен зависи от наличието на приватизационни оферти.
10. В периода между септември 2002 г., когато започва търговията на фондовата борса, и октомври 2004 г., записите се търгуват между 20% и 30% от номиналната им стойност. Цените започват да се повишават през ноември 2004 г., когато повече държавни дружества са обявени за приватизация и в продължение на няколко месеца компенсаторните записи се търгуват на около 80-90% от номиналната им стойност, като през януари 2005 г. дори достигат 113% от тази стойност. След това цените постепенно намаляват. От 2005 до 2007 г. те варират между около 50% и 80% от номиналната стойност на записите, от 2007 до 2009 г. - между 25% и 40% от номиналната стойност, а след август 2009 г. - обикновено между 15% и около 25% от тази стойност. Към средата на 2013 г. цените леко се увеличават, достигайки между около 30% и 40% от номиналната стойност на записите, като за кратък период между февруари и октомври 2014 г. дори надхвърлят 50% от тази стойност. От средата на 2016 г. записите се търгуват на около 20-35% от номиналната им стойност.
2. Тези на страните
(а) Претенциите на жалбоподателите
11. Жалбоподателите претендират стойността на компенсаторните записи, които биха получили, ако са могли да направят това на национално ниво. Те представят експертиза, в която номиналната стойност на въпросните записи е изчислена на 506 000 български лева, равностойността на 258 000 евро. Експертът използва формулата, предвидена в Закона за обезщетяването. Един от елементите на тази формула е средната месечна заплата през тримесечието, предхождащо присъждането на компенсаторни записи; експертът взема предвид данните за първото тримесечие на 2017 г.
12. Жалбоподателите претендират тази номинална стойност, а именно 258 000 евро. Те изтъкват, че макар пазарната стойност на компенсаторните записи обикновено да е по-ниска от номиналната стойност, има периоди, в които записите всъщност се търгуват на номиналната им стойност. Освен това жалбоподателите твърдят, че присъждането на е по-малко от номиналната стойност на компенсаторните записи ще им наложи прекомерна индивидуална тежест.
13. Жалбоподателите претендират допълнително лихва за забава върху сумата, посочена по-горе (258 000 евро). Според техните изчисления, направени в съответствие с националните правила и обхващащи периода след 2002 г. (през тази година влиза в сила решение за присъждане на обезщетение за друг техен имот - вж. § 9 от основното решение), тази лихва възлиза на 890 668 лева, равностойността на 455 000 евро.
14. Жалбоподателите призовават Съда да не намалява присъждането на вреди поради това, че в продължение на много години преди 2003 г. те получават наем за спорния имот. В § 33 от основното решение Съдът посочва, че това обстоятелство може да е от значение за оценката му по чл. 41 от Конвенцията. Жалбоподателите изтъкват обаче, че въпросният наем е платен от трето лице - държавно дружество - а не от самата държава, и че получените от тях суми са загубили голяма част от стойността си поради обезценяването на българската валута през 90-те години на 20 в. Между 1994 г. и 1999 г. те получават наем, който след деноминацията на стария български лев през 1999 г. е равен на 1009 лева, равностойността на 516 евро.
15. Жалбоподателите заявяват, че желаят присъдените от Съда суми за имуществени вреди , да бъдат разделени поравно между двамата.
16. На последно място жалбоподателите претендират 5000 евро по отношение на неимуществени вреди.
(б) Позицията на Правителството
17. Правителството призовава Съда да присъди на жалбоподателите обща сума, сравнима с тази в аналогичното дело Явашев и други срещу България (№ 41661/05, § 77, 6 ноември 2012 г.).
18. Ако Съдът реши да присъди стойността на обезщетението, което е могло да бъде получено на национално ниво, правителството посочва, че през април 2003 г. жалбоподателите биха получили записи с номинална стойност 132 827 лева, равностойността на 68 000 евро. В подкрепа на това твърдение, правителството представя експертна оценка. Използвайки същата предвидена в закона формула като експерта, ангажиран от жалбоподателите (вж. параграф 11 по-горе), и променяйки само един елемент в него, а именно средната месечна заплата през тримесечието, предхождащо присъждането на компенсаторните записи, експертът изчислява, че номиналната стойност на тези записи е щяла да бъде посочената по-горе сума - 132 827 лв., през април 2003 г. (като се вземе предвид средната заплата през първото тримесечие на 2003 г.) и 566 025 лв., равностойността на 289 000 евро, през септември 2018 г. (като се вземе предвид средната заплата през второто тримесечие на 2018 г.).
19. Ако Съдът присъди някоя от тези суми, правителството твърди, че към нея не трябва да се добавя лихва. Освен това се изтъква, че в продължение на много години преди 2003 г. жалбоподателите получават наем за спорния имот, което представлява равностойно обезщетение. Правителството представя писмо от дружеството Т., което е изплащало този наем, в което се заявява, че дружеството вече не съхранява документи, показващи точните изплатени суми.
(в) Отговорът на жалбоподателите на становището на правителството
20. След получаване на становището на правителството и по-конкретно на експертната оценка, посочена в параграф 18 по-горе, жалбоподателите заявяват, че желаят да увеличат претенцията си за имуществени вреди на 566 025 лева (289 000 евро) - номиналната стойност на компенсаторните записи за техния имот към септември 2018 г., изчислена от ангажирания от правителството експерт. Жалбоподателите обосновават решението си да основават претенцията си на номиналната стойност на записите към тази дата с факта, че според тях Законът за обезщетяването има за цел да осигури обезщетение, което е „възможно най-актуализирано“. Освен това те обосновават претенцията си за присъждане на пълната номинална стойност на записите като посочват, че компенсаторните записи могат да бъдат използвани като платежно средство при приватизационни търгове.
21. Жалбоподателите отбелязват, че за разлика от жалбоподателите в Явашев и други (цитирано по-горе), те не претендират пазарната стойност на отчужденото имущество, а стойността на обезщетението, което са могли да получат на национално ниво.
22. Жалбоподателите повтарят, че сумите, които получават от дружеството Т. като наем преди 2003 г., са „незначителни“. Освен това дружеството има право да претендира обратно такива суми.
(г) Коментари на Правителството относно претенциите на жалбоподателите
23. Правителството отново призова Съда да намали всяко присъждане по отношение на имуществените вреди и да вземе предвид наемът, получен от жалбоподателите преди 2003 г., като посочва, че той не е бил незначителна сума към съответния момент.
24. На последно място Правителството оспорва претенциите на жалбоподателите по отношение на неимуществени вреди (вж. параграф 16 по-горе), като ги смята за прекомерни.
2. Преценката на Съда
(а) Имуществени вреди
25. В аналогичното дело Явашев и други (цитирано по-горе, §§ 72-77), което има по-широк предмет и в което жалбоподателите се оплакват допълнително от констатацията на националните съдилища, че имотът, който те претендират, не им е реституиран, жалбоподателите са претендирали по отношение на имуществени вреди пазарната стойност на този имот. Съдът, след като констатира нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията само по отношение на невъзможността им да получат обезщетение вместо реституция, не присъжда обезщетенние, отразяващо тази стойност. Тъй като страните не представят становища относно размера на обезщетението, което жалбоподателите са могли да получат, Съдът отбелязва, че не може да спекулира по въпроса и като се произнася по справедливост, присъжда на тримата жалбоподатели обща сума, 20 000 евро, за обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени от тях в резултат на нарушението.
26. В настоящия случай страните представят конкретни становища по отношение на обезщетението, което жалбоподателите са могли да получат на национално ниво, и Съдът не вижда причина да се произнася по справедливост, както по делото Явашев и други.
27. Съдът припомня, че съдебно решение, в което е констатирано нарушение на Конвенцията, налага на държавата-ответник правно задължение да сложи край на нарушението и да поправи последиците от него по такъв начин, че да възстанови доколкото е възможно съществуващото положение преди нарушението (вж. наред с много други решения Brumărescu v. Romania (справедливо обезщетение) [GC], № 28342/95, § 19, ЕСПЧ 2001‑I; и Vistiņš and Perepjolkins v. Latvia (справедливо обезщетение) [GC], № 71243/01, § 33, ЕСПЧ 2014 г.).
28. Съобразявайки обстоятелствата по настоящия случай Съдът отбелязва, че страните изглежда са съгласни, че не би имало нарушение на правата на жалбоподателите, ако те са могли да получат компенсаторни записи през 2002-03 г. По-конкретно, решение за присъждане на обезщетение на жалбоподателите съгласно Закона за обезщетяването по отношение на движимата им собственост влиза в сила през септември 2002 г. (вж. § 9 от основното решение) и жалбоподателите са на мнение, че приблизително по същото време са могли да имат получат обезщетение и за въпросния имот (вж. параграф 13 по-горе). От своя страна Правителството представя експертиза, посочваща наред с другото номиналната стойност на компенсаторните записи, които жалбоподателите са могли да получат през април 2003 г. (вж. параграф 18 по-горе).
29. Като повтаря, че обезщетението за имуществени вреди съгласно чл. 41 от Конвенцията трябва да доведе до възможно най-близкото положение до това, което би съществувало, ако въпросното нарушение не е извършено, Съдът намира за основателно да приеме като отправна точка на своя анализ сумата на компенсаторните записи, която жалбоподателите биха получили през 2002-03 г. На Съда е предоставена експертна оценка на номиналната стойност на тези записи към април 2003 г., като тази стойност е равна на 68 000 евро (вж. параграф 18 по-горе).
30. Освен това на следващо място Съдът отбелязва, че съгласно националното законодателство компенсаторни записи като тези, които жалбоподателите са могли да получат, не могат да бъдат заменяни за парични средства в брой. Жалбоподателите са могли да ги продадат на инвеститори (вж. параграфи 9-10 по-горе) или евентуално, както изглежда, че твърдят (вж. параграф 20 по-горе), да ги използват, за да участват директно в приватизационни търгове. Във всеки случай, предвид колебанията в нивата, на които се търгуват записи на фондовата борса (вж. параграф 10 по-горе), и по-общо и по отношение на аргумента на жалбоподателите, че са могли да участват директно в приватизационни търгове - предвид несигурността на икономическия процес (вж. например „Басарба“ ООД срещу България (справедливо обезщетение), № 77660/01, § 26, 20 януари 2011 г.), Съдът не намира за доказано, че ако не е извършено нарушението на техните права, жалбоподателите в крайна сметка са щели да получат равностойността на номиналната стойност на записите. С оглед на наличните данни и признавайки неизбежната степен на спекулация по въпроса, Съдът намира за разумно да заключи, че жалбоподателите са могли да получат за своите записи равностойността на около 41 000 евро.
31. Към тази сума трябва да се добави лихва. Съдът постановява, че приложимият лихвен процент, който има за цел да компенсира загубата на присъдената стойност във времето, следва да отразява националните икономически условия като равнищата на инфлация и лихвения процент през съответния период (вж. Runkee and White v. the United Kingdom, № 42949/98 и 53134/99, § 52, 10 май 2007 г., и Vaskrsić v. Slovenia, № 31371/12, § 98, 25 април 2017 г.). В скорошно дело срещу България Съдът намира, че е разумно да се прилага лихвен процент, равен на основния лихвен процент на Българската народна банка през съответния период плюс един процентен пункт (вж. Бояджиева и „Глория Интернешънъл Лимитид“ ЕООД срещу България, № 41299/09 и 11132/10, § 55, 5 юли 2018 г.), и ще следва същия подход в настоящия случай. Следователно той присъжда на жалбоподателите 16 000 евро на това основание.
32. Съдът не вижда причина да намали присъждането за имуществени вреди предвид факта, че до 2003 г. жалбоподателите получават наем за ползването на спорната сграда. Страните не му предоставят конкретна информация за размера на наема, платен за целия въпросен период, нито за действителната текуща стойност на получената сума. Освен това въпросният наем е платен от дружеството Т., което въпреки че е държавно преди 2003 г., остава отделно юридическо лице. В допълнение, както посочват жалбоподателите (вж. параграф 22 по-горе), дружеството може да претендира обратно ненадлежно платен наем. И накрая, всяко плащане от негова страна преди 2003 г. не може да замени обезщетението, което би било дължимо от държавата (вж. § 33 от основното решение).
33. Общото присъдено обезщетение за имуществени вреди следователно е 57 000 евро. По молба на жалбоподателите (вж. параграф 15 по-горе) всеки от тях трябва да получи половината от него, а именно 28 500 евро.
(б) Неимуществени вреди
34. На последно място Съдът е на мнение, че жалбоподателите несъмнено са претърпели неимуществени вреди, за които констатацията на нарушение на Конвенцията в основното решение не е достатъчно средство за защита. Отсъждайки по справедливост, той присъжда на всеки от тях 2 000 евро по тази позиция.
Б. Лихва за забава
35. Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
1. Приема,
(а) че държавата-ответник трябва да заплати на всеки от жалбоподателите в срок от три месеца следните суми плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, които се изчисляват в български лева по курса, валиден към датата на плащането:
(i) 28 500 евро (двадесет и осем хиляди и петстотин евро) по отношение на имуществени вреди;
(ii) 2000 евро (две хиляди евро) по отношение на неимуществени вреди;
(б) че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта;
2. Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателите за справедливо обезщетение.
Изготвено на английски език и оповестено писмено на 16 май 2019 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Милан БласкоГабриеле Куцко-Щадлмайер
заместник-секретарпредседател
Full & Egal Universal Law Academy