© Министерство на правосъдието на Република България, . Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.
© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, . Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.
ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО МИХАЙЛОВА И МАЛИНОВА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
(Жалба №
РЕШЕНИЕ
Настоящата версия е поправена на 21 април 2015 г.
в съответствие с Правило 81 от Правилника на Съда.
СТРАСБУРГ
24 февруари 2015 г.
ОКОНЧАТЕЛНО
24/05/2015 г.
Това решение е станало окончателно при условията на чл. 44, ал. 2 от Конвенцията. Може да бъде предмет на редакционни промени.
По делото Михайлова и Малинова срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ в състав:
Гуидо Раймонди (Guido Raimondi), Председател,
Георге Николау (George Nicolaou),
Леди Бианку (Ledi Bianku),
Нона Цоцориа (Nona Tsotsoria),
Здравка Калайджиева (Zdravka Kalaydjieva),
Пол Махоуни (Paul Mahoney),
Фарис Вехабович (Faris Vehabović), съдии,
и Франсоаз Елен-Пасо (Françoise Elens-Passos), секретар на отделението,
След закрито заседание, проведено на 3 февруари 2015 г.,
Постановява следното решение, прието на същата дата:
ПРОЦЕДУРА
1. Делото е образувано по жалба (№
2. Жалбоподателките са представлявани от г-жа М. Илиева, адвокат, практикуващ в гр. София. Българското правителство („
3. Жалбоподателките се оплакват по-конкретно за убийството от страна на полицията на техния баща и партньор и липсата на ефективно разследване.
4. На 18 октомври 2011 г. Правителството е уведомено за жалбата.
ФАКТИТЕ
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
5. Жалбоподателките, дъщеря и майка, са родени съответно през 2001 г. и 1980 г. и живеят в гр. Самоков. Г-н Борис Михайлов, жертвата на въпросното полицейско действие, е млад мъж от ромски произход: баща на първата жалбоподателка и неженен партньор на втората жалбоподателка.
Фактите по делото, както са представени от страните, могат да бъдат обобщени по следния начин.
A. Събитията от нощта на 3 август 2004 г.
6. Късно вечерта от 3 август 2004 г., докато шофира в центъра на гр. Самоков, K.K. забелязва три лица, които се опитват да отворят вратите на паркиран камион. Г-н Михайлов е един от тези мъже. K.K. се обажда в полицията. Малко след това двама дежурни полицаи от РПУ-Самоков, главни сержанти С. и М., които по това време отговарят на друго повикване, получават информация от централното управление, че трима "цигани" са били видени да разбиват камион, и полицаите отиват незабавно на мястото.
7. Когато полицейската кола, очевидно с пуснати сирени, приближава камиона, тримата мъже побягват. Полицаите ги следват с колата. Когато улицата става по-тясна, те слизат от колата и се разделят, като главен сержант С. преследва г-н Михайлов, докато сержант M. преследва другите двама мъже, които не успява да залови. Главен сержант С. настига г-н Михайлов по улицата, в близост до паркирана кола. Следва кратка схватка и са произведени два изстрела. Един от куршумите, изстрелян от много близко разстояние, влиза в лявата задна част на главата на г-н Михайлов и излиза през дясната страна на челото му. Повикана е линейка и г-н Михайлов е отведен в болница, където смъртта му е регистрирана в 00:10 ч. на 4 август 2004 г.
Б. Разследването
8. На същия ден е открито наказателно разследване (VII-20/2004 г.) срещу главен сержант С., за да се установи дали той е причинил смъртта на г-н Михайлов в резултат на непропорционална реакция на нападение (чл. 119 от Наказателния кодекс: вижте параграф 42 по-долу). На този етап не е повдигнато обвинение срещу него.
1. Процесуално-следствени действия непосредствено след стрелбата
9. Извършена е аутопсия на тялото на г-н Михайлов на 4 август 2004 г. В доклада си съдебният патолог определя, че смъртта е настъпила в резултат на тежка мозъчна травма и последвала сърдечносъдова недостатъчност. Травмата е била причинена от преминаваща огнестрелна рана: входната рана се намира от лявата страна на задната част на главата на г-н Михайлов, а изходната рана от дясната страна на челото към слепоочната кост. Изстрелът е произведен от разстояние, близо до упор. Експертът отбеляза, че тъй като главата може да се движи в различни посоки, въз основа на маршрута на куршума е трудно да се установи динамичната позиция на тялото на жертвата спрямо пистолета в момента на изстрела. Той отбеляза също няколко синини по дясната страна на лицето на г-н Михайлов, дясната му ръка и двете колена, за които заключава, че по всяка вероятност са в резултат от падането на земята след изстрела.
10. Патологът преглежда също така главен сержант С. Той отбеляза, червеникаво-розово натъртване на дясната му ръка с дължина 0,5 см. и друго натъртване с размери 0,5 от 0,8 см. на дясната му страна. Патологът заключава, че нараняванията може да са нанесени по начина, описан от полицая, а именно когато той се опитва да избие ножа от ръката на г-н Михайлов и по време на борбата за пистолета.
11. Оглед на мястото на инцидента се извършва в 2:20 ч. на 4 август 2004 г. от военен следовател в присъствието на две поемни лица. Няма последващ оглед на дневна светлина. Следователят преглежда предния капак на колата, до която е намерено тялото на г-н Михайлов, и отбелязва вдлъбнатина от 3,5 см., разположена на 0,98 м. от предния ляв ъгъл и 1,03 м. от предния десен ъгъл, както и дупка от куршум с размер от 3 см., намираща се на 1,17 м. от предния ляв ъгъл и 0,77 м. от предния десен ъгъл на капака; петна от кръв върху капака на колата и на земята до колата; и друга вдлъбнатина с прясно белеща се боя на металната стена на сградата отляво на колата. Направени са снимки на вдлъбнатината и дупката от куршум на капака на колата, но те не са запазени като веществени доказателства, нито са взети отпечатъци от вдлъбнатините и дупките от куршум. Превозното средство не е взето за изследване и неговият собственик, охранителна фирма, го ремонтира и продава, преди разследването да приключи официално.
12. Следователят намира пистолет на земята под капака на паркираната кола. Предпазителят е вдигнат и има един патрон в цевта и два в пълнителя. Следователят намира и прибира една гилза от другата страна на улицата, на два до три м. от паркирана колата, където е прострелян г-н Михайлов, но не и куршуми. През следващите етапи на процедурата по разследване, първоначалният брой патрони в пистолета на полицая не е изяснен, нито е определено колко изстрела са произведени, включително дали е произведен предупредителен изстрел. Показанията на главен сержант С. са противоречиви по този въпрос. В показанията си от 4 август 2004 г. С. заявява, че е започнал с пет патрона в пистолета си, но на 10 септември 2004 г. променя показанията си, като твърди, че е имал шест патрона.
13. Според доклад на пръстовите отпечатъци от 9 август 2004 г. няма каквито и да било следи от пръстови отпечатъци по оръжието, подходящи за изследване. Докладът от 11 август 2004 г. от тампоните, напоени с ацетон, от ръцете на главен сержант С., не установява следи от остатъци от барут. Експертизата относно пистолета на главен сержант С. от 25 август 2004 г. заключава наред с другото, че той е бил в добро състояние и би трябвало да произведе изстрел само след натискане на спусъка.
14. По време на огледа на мястото на убийството, който се случва в ранните часове на 4 август 2004 г., разследващият полицай открива сгъваем нож с осемсантиметрово острие и десетсантиметрова метална дръжка. Протоколът от претърсването гласи, че е намерен на капака на автомобил, паркиран от другата страна на улицата до мястото на смъртта, но не се посочва дали острието е отворено, когато е намерен. Изглежда, че не са предприети мерки, за да се провери за пръстови отпечатъци по ножа или за определяне на неговата собственост. Мобилен телефон е намерен в каменна ваза в близост до мястото на стрелбата, но последвалото разследване не определя на кого принадлежи.
15. Следователят разпитва главен сержант С., колегата му главен сержант M. и тримата охранители, които са стояли в близост до мястото по време на събитията.
16. Разпитан в ранните часове от 4 август 2004 г., главен сержант С. посочва, че г-н Михайлов е тичал с широко отворени ръце, докато се е опитвал да избяга. Когато сержантът го настига, г-н Михайлов спира и се обръща. В този момент главен сержант С. забелязва, че той държи нож, но е тъмно и не може да го види добре. Г-н Михайлов замахва към сержанта с лявата си ръка и полицаят неуспешно се опитва да избие ножа. Г-н Михайлов после го хваща здраво с двете ръце зад гърба, докато се пресяга за пистолета, който е в разкопчания кобур на кръста на полицая. Двамата мъже се сбиват за кратко за притежанието на пистолета. Главен сержант С. заявява, че се е чувствал силно уплашен: било е тъмно, другият мъж е бил с ръка на заредения пистолет на полицая и е бил въоръжен с нож. Полицаят не може да си спомни точната позиция на телата им в борбата, която е последвала за пистолета и в момента, когато са били произведени изстрелите, нито може да си спомни колко са били изстрелите. Той е очаквал мъжът да го простреля или намушка във всеки един момент.
17. Когато е разпитан по-късно, главен сержант С. заявява, че след като е произведен първият изстрел, той изпада в паника и не може да си спомни какво се е случило. В последвалите показания той обяснява, че е бил намушкван в по-ранни случаи, докато е изпълнявал служебните си задълженията, което го е накарало да се страхува особено много от ножове. Той дори не бил наясно кой всъщност е натиснал спусъка и в един момент се е страхувал, че той е бил прострелян, а не г-н Михайлов.
18. В рамките на следващото производство, единствените показания за детайлите от борбата остават тези на главен сержант С. Другият полицай, участвал в преследването, главен сержант M., както и някои други очевидци, също са разпитани в ранните часове на 4 август 2004 г. Главен сержант M. заявява, че той се е обадил по телефона на главен сержант С., когато е загубил от погледа си другите двама заподозрени, за да обсъдят как да процедират. Главен сержант С. го моли да дойде при него веднага. Когато пристига на мястото, има много хора и той вижда мъж, откарван с линейка. Пистолетът на главен сержант С. е под кола и има кърваво петно върху земята до колата. Колегата му е изключително разстроен и му казва, че е направил най-лошото. Има джобен нож върху капака на друга кола наблизо.
2. Показанията на другите свидетели
19. По време на събитията, трима служители на частна охранителна фирма, Г.К., Е.К. и Г.Д., разговарят пред офиса си, който е в сграда в непосредствена близост до улицата, където е застрелян г-н Михайлов. Те са разпитани пет пъти и техните показания са противоречиви както по отношение на предишните показания на всеки от тях, така и по отношение на показанията, дадени от другите. Техните показания варират по отношение на това дали са чули предупредителен изстрел, колко изстрела са произведени и дали са видели нож в ръката на г-н Михайлов. Някои от тях си спомнят, че полицаят е предупредил г-н Михайлов от разстояние да спре и да легне на земята. Всички те заявяват, че събитията са се развили в рамките на секунди и че те не са могли да видят какво точно се е случило, когато полицаят е установил контакт с г-н Михайлов, защото е било тъмно. Никой от тях не е видял нож или пистолет в ръцете на г-н Михайлов или главен сержант С. в този кратък период от време, въпреки че ги виждат след това. Те се съгласяват, че когато главен сержант С., който е паднал на земята с г-н Михайлов, се изправя, той държи нож, който хвърля и той пада върху капака на кола, паркирана от другата страна на улицата. Полицаят е бил много разстроен и е изглеждал в състояние на шок, размахвайки ръце, крачейки напред-назад и казвайки на няколко пъти: "Какво направих?"
20. По-късно в хода на производството се оказва, че е имало камера, монтирана над входната врата на сградата на охранителна фирма, насочена към улицата. Колата, до която се случва стрелбата, е паркирана на отсрещната страна на улицата, на малко разстояние от мястото, където мъжете са стояли. В показанията си от 18 октомври 2007 г. Г.К. заявява, че в нощта на инцидента охранителната камера, монтирана над входа на сградата, в която са работили, е била повредена. Друг свидетел заявява, че камерата не записва, а само наблюдава улицата отпред, и е използвана от охранителите на нощна смяна, за да наблюдават превозните средства на фирмата. Дежурният пазач в нощта на убийството е Г.Д. Той стои отвън с другите двама свидетели. Има и един диспечер, чието бюро е под екрана на монитора, но според Г.К. тя не е можела да го види. По време на разпита му на същия ден, Е.К. заявява, че не може да си спомни кой диспечер е бил на смяна в онази нощ и че по това време всички диспечери, наети от фирмата, са били нови служители на компанията. Камерата не е прегледана и никой от останалите служители на фирмата не е разпитан по този въпрос по време на разследването.
В. Заключенията на разследването
21. На 30 септември 2004 г. разследващият полицай приключва работата си по преписката VII-20/2004 г. Във фактическите си констатации той описва развиващите се събития в подробности, както следва:
"На 3 август 2004 г. дежурният оператор в РПУ-Самоков главен сержант К.Б., свидетел, приема обаждане от частно лице, К.К., което съобщава, че трима мъже се готвят да извършат кражба от камион, паркиран на ул. Цар Борис III. Камионът е собственост на Маркан ООД –
През 20-те си години служба в МВР, главен сержант В.С. никога не е бил наказван; той е награждаван четири пъти. Мъжът, който е убит, Б.М., е извършил голям брой престъпления. Той е регистриран за 12 кражби и два грабежа. Той е осъждан пет пъти за следните престъпления: ..."
Въз основа на тези констатации следователят предлага на прокурора да прекрати разследването, тъй като той смята, че главен сержант С. е действал при самоотбрана по смисъла на чл. 12а от НК (вижте параграф 42 по-долу), което според него означава, че действията на полицията не подлежат на наказателно преследване. Освен това той посочва, че "дори да не е имало опасност за живота на полицая, главен сержант С. е бил упълномощен да използва огнестрелно оръжие при такива обстоятелства, въпреки че той не е направил това, докато животът му не е бил застрашен".
22. На 6 октомври 2004 г. адвокатът на жалбоподателките пожелава достъп до преписката по разследването. На 29 октомври 2004 г. прокурор от Софийска военна прокуратура отхвърля искането на основание, че на този етап жалбоподателките не участват в наказателното производство.
23. В постановление от същия ден прокурорът прекратява наказателното производство срещу главен сержант С., като посочва, че полицаят е прострелял г-н Михайлов, но че това не е представлявало престъпление. Достигайки до заключението си, прокурорът счита за установено, че, докато тича, г-н Михайлов държи мобилен телефон в едната ръка и нож в другата. В един момент той спира рязко, обръща се и замахва към полицая с ножа. Когато полицаят се е опитал да избие ножа, г-н Михайлов се е сборил с него, опитал се е да достигне пистолета на полицая и го е бутнал върху капака на колата. Последвала е кратка схватка за оръжието и един изстрел е произведен случайно. След това според прокурора полицаят е успял да вземе пистолета и да простреля г-н Михайлов. Тъй като жертвата все още е държала ножа, полицаят го взема от ръцете му и го хвърля настрани. По мнение на прокурора, г-н Михайлов напада полицая, за да избегне задържане, а също и за да помогне на съучастниците си, които по това време бягат с касетофон, откраднат от камиона.
24. Въз основа на това изложение на фактите, прокурорът стигна до следните заключения. Първо той заключава, че г-н Михайлов е нападнал главен сержант С. На второ място, реакцията на полицая, който е прострелял г-н Михайлов, не е била непропорционална на нападението. Главен сержант С. е действал при самоотбрана срещу много по-млад мъж, който е държал нож. Поради слабата светлина и бързината на събитията, не могат да бъдат установени обстоятелствата около стрелбата и положението на телата. На трето място, след като главен сержант С. се представя като полицай и произвежда предупредителен изстрел, има право по чл. 12а от НК (вижте параграф 42 по-долу) да използва сила, за да задържи г-н Михайлов, дори и ако не е било необходимо да действа при самоотбрана. Прокурорът също така отбеляза, че главен сержант С. никога не е бил наказван, а е получавал похвали на няколко пъти, и че г-н Михайлов е бил известен на полицията и е бил осъждан пет пъти. На факта, че г-н Михайлов е държал нож в лявата си ръка и че той би трябвало да е използвал същата ръка, за да хване оръжието на полицая, който е бил с лице към него, не е обърнато внимание.
Г. Съдебен контрол
25. В отговор на обжалването на адвоката на жалбоподателките, с решение от 13 декември 2004 г. Софийският военен съд отменя постановлението на прокурора, установявайки, че обяснението на прокуратурата за събитията се основава на произволни и противоречиви предположения, а не на установени факти; разпитите на свидетелите са били формални и техните показания са неясни и противоречиви. По-конкретно, прокурорът не е успял да установи броя на произведените изстрели, положението на двете тела в момента на фаталния изстрел, траекторията на куршума и позицията на главата на жертвата спрямо дулото на пистолета. Съдът също така отбелязва, че прокурорът не е успял да мотивира своите заключения относно приложимостта на правилата за самоотбрана или чл. 12а от НК (вижте параграф 42 по-долу). С оглед на тези пропуски съдът връща делото и възлага на прокуратурата отново да разпита очевидците; ако е възможно, да намери и разпита други свидетели; да изготви медико-балистична експертиза, за да се установи по-конкретно положението на телата и траекторията на куршума; и да организира възстановка на събитията, за да провери показанията на свидетелите.
Последващо разследване и прекратяване на производството
26. В изпълнение на указанията на съда, на 19 януари 2005 г. следователят поръчва медико-балистична експертиза. Авторите на експертизата не споменават дупката от куршум на капака на колата и заключават, че те не биха могли да определят точното положение на двете тела по време на стрелбата. Те установяват, че в момента на стрелбата оръжието почти докосва задната лява страна на главата на г-н Михайлов, както и че то е било насочено нагоре и леко вдясно.
27. Следователят разпитва главен сержант С. на 17 януари 2005 г. Позовавайки се на статута си на свидетел, сержантът отказва да вземе участие във възстановка, като твърди, че е получил заплахи от ромската общност в Самоков. На 11 август 2005 г. следователят е отстранен от делото заради неуспеха си да спази указанията на съда и е назначен нов следовател. Новият следователят разпитва тримата охранители - очевидци на 13 септември и 20 септември 2005 г. и разпитва главен сержант С. на 12 септември 2005 г. и 13 януари и 1 февруари 2006 г. Главен сержант С. поддържа тезата си, че е действал при самоотбрана и в съответствие с правилата, регулиращи използването на сила. Той е в шок и не може да си спомни своето точно положение, нито това на г-н Михайлов, когато последният е бил прострелян.
28. С постановление от 16 март 2006 г. прокурорът прекратява наказателното производство на основание, че полицаят не е извършил престъпление. Жалбоподателките отново искат съдебен контрол. С решение от 13 юни 2006 г. Софийският военен съд отменя постановлението на прокурора и връща делото за допълнително разследване. Съдът посочва, че разследващите органи не са спазили предишните указания на съда и по този начин са възпрепятствали разследването. Той отново отбеляза, че разпитите на свидетелите са били формални, че техните показания са противоречиви и че разследващите органи не са успели да организират възстановка или очна ставка с цел изясняване на фактите. Съдът отбеляза, че съдебномедицинските доказателства предполагат, че в момента на изстрела г-н Михайлов е бил с лице към капака на колата. Също така, разследващите органи така и не са установили точния брой изстреляни патрони и показанията на главен сержант С. са непоследователни по този въпрос. Съдът също така отбелязва, че експертите, които са извършили медико-балистичната експертиза, не са коментирали дупката от куршум в капака на колата. Освен това разследващите органи не са успели да проверят ножа и да анализират обстоятелствата около неговото използване или да проверят мобилния телефон и неговото местонахождение към момента на събитията.
29. След връщането на делото, следователят отново разпитва охранителите. Те заявяват, че имат само смътни спомени за инцидента и отказват да участват във възстановка. Главен сержант С. отново отказва да даде допълнителни показания или да участва във възстановка. Експертизата на пръстовите отпечатъци върху ножа от 26 юли 2006 г. не намира отпечатъци, подходящи за изследване.
30. На 13 октомври 2006 г. адвокатът на жалбоподателките разглежда преписката по разследването и иска събирането на допълнителни доказателства, а именно да се вземат мерки, за да се потърсят други свидетели; поемните лица, които са участвали в инспекцията на местопрестъплението рано сутринта след инцидента, да бъдат разпитани; двамата полицаи да бъдат повторно разпитани с оглед изясняване на това дали са следвали предварителен план за задържането на г-н Михайлов и съучастниците му; да бъде изготвена допълнителна медико-балистична експертиза, за да се изясни позицията на телата, по-конкретно дали г-н Михайлов е бил неутрализиран в момента на фаталния изстрел, както и броя на патрони в пистолета, тъй като не е било изяснено колко изстрела общо са били произведени. Тя също така поисква проверка на охранителната камера, монтирана над входа на сградата срещу мястото на стрелбата; възстановка на събитията; и идентифициране от страна на семейството на г-н Михайлов на ножа, намерен на мястото на инцидента. На 7 ноември 2006 г. тези искания са отхвърлени от прокурора на основание, че те целят забавяне на производството. Прокурорът отбеляза наред с другото че каквито и да било видеозаписи, направени с камерата, принадлежаща на охранителната фирма, не биха се квалифицирали като доказателства по Наказателно-процесуалния закон.
31. С постановление от 10 ноември 2006 г. прокурорът прекратява наказателното производство, тъй като той смята, че главен сержант С. не е извършил престъпление. Във връзка с указанията на съда по отношение на по-нататъшно разследване, прокурорът заявява, че въпреки направените усилия, не са идентифицирани други очевидци; проверката на ножа не е разкрила нови доказателства; не е било възможно да се установи собственика на мобилния телефон; и че възстановка на събитията би била безсмислена, тъй като главен сержант С. отказва да участва поради основателен страх от насилие от страна на роднините на жертвата и на членовете на ромската общност. Прокурорът заявява, че когато борбата е започнала, главен сержант С. и г-н Михайлов са паднали върху капака на колата. Прокурорът не достига до заключение дали г-н Михайлов е държал ножа, когато фаталният изстрел е произведен, а отбелязва само, че в този момент полицаят е бил много уплашен. Прокурорът повтаря правните изводи относно правилата за самоотбрана съгласно чл. 12а от НК, които се съдържат в постановлението от 29 октомври 2004 г. (вижте параграфи 23-24 по-горе). Позовавайки се на неуточнена информация за наранявания, нанесени на главен сержант С. при предходни полицейски операции, прокурорът заключава, че последният не трябва да бъде наказан, защото е действал в състояние на силен страх.
32. Жалбоподателките оспорват постановлението, твърдейки наред с другото, че властите, повлияни от предразсъдъците си към ромите, са провели само формално разследване. С решение от 22 ноември 2006 г. Софийски военен съд отменя постановлението и връща делото на прокурора. Той постановява, че разследващите органи не са спазили указанията, дадени от съда в предходни решения, и че умишлено са удължили разследването и не са успели да положат смислени усилия за установяване на истината. Съдът отбелязва наред с другото, че не са били установени точните обстоятелства около борбата и стрелбата; че не е организирана възстановка и не са посочени основателни причини за този пропуск; и че властите също не са успели да проведат очни ставки, проверки на ножа и на мобилния телефон или да назначат допълнителна медико-балистична експертиза.
33. След връщането от Софийски военен съд, на 16 март 2007 г. следователят организира проверка на ножа, но с това не успява да определи дали острието е бил отворено или затворено по време на стрелбата. Последваща медико-балистична експертиза от 27 март 2007 г. не посочва дупката от куршум в предния капак на колата и достига до заключението, че е невъзможно да се установи точното положение на телата по време на стрелбата. Следователят поисква също главен сержант С. да участва в очни ставки с Г.Д. и Г.К. и възстановка, но главният сержант отказва да участва.
34. На 21 април 2007 г. адвокатът на жалбоподателките повтаря предишните си искания за допълнителни следствени действия. В постановление от 31 май 2007 прокурорът отново прекратява наказателното производство. Той повтаря дословно мотивите, дадени в постановлението от 10 ноември 2006 г., но добавя като допълнително основание, че главен сержант С. е страдал от страх и объркване и че при тези обстоятелства по националното законодателство не е имало превишаване на сила. Жалбоподателките искат съдебен контрол. С решение от 27 юни 2007 г. Софийският военен съд отменя постановлението на прокурора и връща делото за допълнително разследване. Съдът посочва, че въпреки многобройните връщания, прокурорът многократно не е изпълнил указанията на съда и че действията на властите и взетите мерки са били пародия на разследване, разкриващи нежелание да се съберат доказателства и да се установи истината.
35. След връщането следователят разпитва тримата охранители, главен сержант М. и двама допълнителни свидетели, както е поискано от жалбоподателките. По време на разпита на Г.Д. на 18 октомври 2007 г., следователят в един от въпросите нарича г-н Михайлов "циганина". На 5 декември 2007 г. следователят организира възстановка на събитията. Главен сержант С. не участва, позовавайки се на качеството си на свидетел. Допълнителна балистична експертиза от 14 декември 2007 г. установява по-конкретно, че въз основа на фотографии не е било възможно да се установи морфологията, характера и ориентацията на дупката от куршума и по този начин точното положение на телата по време на стрелбата. Междувременно изглежда, че по това време прокурорът, отговарящ за разследването, заявява, че не е съгласен с указанията на съда и поисква да му бъде разрешено да се оттегли от случая. Изглежда, че това искане не е било удовлетворено, тъй като той продължава да работи по случая.
36. В постановление от 9 януари 2008 г. прокурорът прекратява наказателното производство, като установява, както и преди, че полицаят е прострелял г-н Михайлов в опит да се защити от нападението на последния и че използването на сила във всеки случай е оправдано по чл. 12а от НК (вижте параграф 42 по-долу), след като полицаят е поискал от г-н Михайлов да спре и е произвел предупредителен изстрел. Прокурорът отбелязва в подкрепа на констатацията си за самоотбрана, че престъпник с криминално досие се е опитал да нападне полицай, който никога не е бил наказван и който е получавал награди. Жалбоподателките искат съдебен контрол, като твърдят наред с другото, че властите не са си направили труда да извършват ефективно разследване поради етническата принадлежност и ниския социален статус на г-н Михайлов. Софийският военен съд потвърждава постановлението на прокурора. След обжалване от страна на жалбоподателките, с решение от 22 юли 2008 г. Военно-апелативният съд отменя решението на предходната съдебна инстанция. Апелативният съд повдига сериозни съмнения по отношение на безпристрастността на прокурора. Освен това той отбелязва неуспеха на прокурора да установи кой е произвел фаталния изстрел и при какви обстоятелства. Съдът приема също, че въз основа на събраните доказателства, а именно показанията на очевидците, че стрелбата се е случила на капака на колата, и заключенията от медико-балистичната експертиза за канала на раната, става ясно, че в момента на фаталния изстрел г-н Михайлов е бил с лице към капака на колата и полицаят е стрелял отзад. По този начин съдът установява, че непосредствено преди изстрела полицаят е имал пълен контрол върху жертвата, използването на сила не е било необходимо и има достатъчно доказателства, че полицаят е убил предумишлено г-н Михайлов. Съдът връща делото, дава указания на прокурора да повдигне обвинения срещу сержанта за убийство, както и да освободи всеки, който е показал пристрастност в работата по случая.
37. На 1 декември 2008 г. новоназначен прокурор повдига обвинения срещу главен сержант С. за причиняване на смърт в резултат на непропорционална реакция на нападение. Въпреки това, две седмици по-късно, в постановление от 15 декември 2008 г., прокурорът прекратява наказателното производство срещу главен сержант С., като използва почти същите мотиви като тези в постановлението от 9 януари 2008 г., с някои допълнителни констатации, част от които изглеждат противоречиви. Например, в един момент в постановлението прокурорът установява, че г-н Михайлов е пуснал ножа, преди да се пресегне за пистолета на сержанта, а впоследствие той установява, че г-н Михайлов е пуснал ножа в момента, в който е произведен фаталният изстрел. Прокурорът също посочва страха на полицая от ножове като обосновка за използването на сила. Главен сержант С. твърди в показанията си от 12 септември 2005 г., че той е развил страх от ножове, след като е бил намушкан, докато е извършвал друго задържане една година преди инцидента с г-н Михайлов. В постановлението не се споменава оценка на психологическото състояние на полицая или годността му да изпълнява служебните си задължения във въпросното време. В доклада прокурорът изтъква три различни обосновки за използването на сила, а именно обоснованото използването на сила за извършване на задържане, самоотбрана и прекомерна употреба на сила поради страх. Не е направен опит да се съчетаят тези три теории.
38. Жалбоподателките искат съдебен контрол. С решение от 14 януари 2009 г. Софийският военен съд отменя постановлението на прокурора и връща делото за допълнително разследване. Съдът счита за необосновани заключенията на прокурора, че г-н Михайлов е държал нож, когато се е обърнал към сержанта, и че в началото на борбата г-н Михайлов е притиснал сержанта върху капака на колата. Съдът констатира, че полицаят е имал пълен контрол над г-н Михайлов и че употребата на сила е била прекомерна. Съдът също така отбелязва неуспеха на разследващите органи да се съобразят с предишни съдебни указания.
39. След връщането прокурорът разпитва двама свидетели, които са заявяват, че главен сержант С. е бил раняван преди, през 1997 г. и 2003 г., по време на полицейски операции. В постановление от 8 май 2009 прокурорът отново прекратява наказателното производство. Този път прокурорът твърди, че г-н Михайлов е пуснал ножа, преди да се пресегне за пистолета. Освен това той приема, че борбата е станала в близост до колата, а не на нейния капак, и че г-н Михайлов е паднал върху капака, след като е бил прострелян. След обжалване от страна на жалбоподателите, на 7 юли 2009 г. Софийският военен съд отменя постановлението на прокурора и отново връща делото за допълнително разследване. Главен сержант С. обжалва решението. В обжалването си той не твърди, че е действал при самоотбрана, а вместо това заявява, че е било случайно убийство, попадащо в обхвата на чл. 15 от НК. Прокурорът също оспорва решението. Обжалването му е отхвърлено с решение на Военно-апелативния съд на 22 юли 2008 г. В постановление от 13 октомври 2009 прокурорът прекратява производството за осми път, като посочва, че г-н Михайлов е държал нож, когато е нападнал полицая, и че е бутнал полицая върху капака на колата, пускайки ножа и пресягайки се за пистолета, и че след стрелбата полицаят е взел ножа и го е хвърлил. Жалбоподателките искат съдебен контрол. С решение от 6 ноември 2009 г. съдът удовлетворява жалбата и връща делото, като установява, че по-ранните указанията на съда не са били спазени, че не е било проведено допълнително разследване и че прокурорът е основал своите заключения на противоречиви факти.
40. Главен сержант С. оспорва решението на съда пред Военно-апелативния съд и отново повтаря твърдението си, че стрелбата е била инцидент. С окончателно решение от 17 декември 2009 г. Военно-апелативният съд отменя решението на предходната съдебна инстанция и потвърждава постановлението на прокурора. Съдът одобрява заключенията на прокурора относно фактите. Той установява, че полицаят е бил изправен пред реално и непосредствено нападение от страна на жертвата, която не е била прекъсната, докато не са били произведени два изстрела. Полицаят е действал при самоотбрана и следователно не е извършил престъпление.
II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
А. Използване на огнестрелно оръжие от полицията
41. Приложимото законодателство към момента на смъртта на г-н Михайлов (август 2004 г.) е чл. 80 от Закона за Министерството на вътрешните работи, който гласи следното:
"(1) Полицейските органи могат да използват оръжие като крайна мярка:
1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;
2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;
3. при самоотбрана;
4. (изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга;
5. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер;
(2) При използване на оръжие полицейските органи са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
...
(6) След използване на оръжие полицейските органи изготвят доклад според предписанието на съответната процедура."
Формулировката на чл. 74(1)(1), (1)(3) и (2) на ЗМВР от 2006 г., който е в сила в момента, повтаря дословно тази на чл. 80(1)(1), (1)(4) и (2) от ЗМВР от 1997 г. На 30 май 2012 г. Народното събрание приема законопроект за изменение на чл. 74 от ЗМВР от 2006 г.; изменението влиза в сила на 1 юли 2012 г. Думите "като крайна мярка" в чл. 74(1) са заменени с "само когато това е абсолютно необходимо", а думите "по възможност да пазят" в чл. 74(2) са заменени с "да направят всичко възможно да запазят". Нова алинея 5 се добавя към чл. 74, която гласи, че "[п]олицейските органи преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната й цел", както и нова алинея 6, която гласи, че "[се] забранява употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго". Добавен е нов чл. 74а, гласящ, че [п]ланирането и контролът на използването на физическа сила, помощни средства и оръжие от полицейските органи ... включва мерки за постигане на законната цел при минимален риск за живота и здравето на гражданите." В обяснителните бележки към законопроекта Правителството се позовава наред с другото на необходимостта да се приведе вътрешното законодателство в пълно съответствие с приложимите международни стандарти и практиката на Съда.
Б. Приложими разпоредби на Наказателния кодекс от 1968 г.
42. Законът за използването на сила при самоотбрана, както се прилага към въпросния момент, е изложен в чл. 12 от НК от 1968 г., който гласи следното:
"Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.
(3) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.
(4) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.
Чл. 12а. [Въведен през 1997 г.] (1) Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.
(2) Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда."
В допълнение, чл. 119 от НК установява престъплението причиняване на смърт чрез прекомерна употреба на сила при самоотбрана, както следва:
"За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години."
43. Чл. 15 от НК се занимава със случайното причиняване на смърт, наред с другото, както следва:
"Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние)."
В. Освобождаване от задължението за свидетелстване
44. В съответствие с чл. 96, § 1 от Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г., в сила към момента на настъпване на фактите, свидетел е освободен от задължението да свидетелства, ако отговорът на въпрос би довел до това да се уличи сам. Тази разпоредба е възпроизведена дословно в НПК от 2006 г. (чл. 121 § 1).
ЗАКОНЪТ
I. ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 2 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
45. Жалбоподателките твърдят, че г-н Михайлов е бил убит от полицията при обстоятелства, в които използването на смъртоносна сила не е било абсолютно необходимо. Те също така се оплакват, че властите не са провели ефективно разследване на този въпрос. Жалбоподателките се позовават на чл. 2 от Конвенцията, който в относимите си части гласи следното:
"1. Правото на живот на всеки се защищава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот, освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.
2. Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима:
(a) при защитата на което и да е лице от незаконно насилие;
(б) при осъществяването на правомерен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода;
(в) при действия, предприети в съответствие със закона за потушаване на бунт или метеж."
A. Допустимост
46. Правителството твърди, че жалбата трябва да бъде обявена за недопустима поради неизчерпване на вътрешните правни средства за защита, тъй като има висящо обжалване в частно наказателно дело пред Военно-апелативния съд.
47. Жалбоподателките отговарят, че към момента на подаване на жалбата, разследването е било закрито. То вече е продължило твърде много години и в много отношения не е спазило изискванията на чл. 2.
48. Съдът припомня, че единствените средства за защита, които се изисква жалбоподателят да изчерпи, са тези, които се отнасят до твърдените нарушения и които са в същото време достъпни и достатъчни. Наличието на такива средства за защита трябва да е достатъчно сигурно не само на теория, но и на практика, като в противен случай те няма да имат изискваната достъпност и ефективност; задължение на държавата-ответник е да установи, че тези различни условия са изпълнени. Нещо повече, от жалбоподател, който е изчерпал средство за защита,, което очевидно е ефективно и достатъчно, не може да се изисква също така да е опитал и други, които са достъпни, но не е по-вероятно да бъдат успешни (вижте Aquilina v. Malta [GC], § 39, ЕСПЧ 1999- III). В конкретния случай наказателното разследване по инициатива на държавните органи е бил закрито с окончателно решение на Софийския военно-апелативен съд от 17 декември 2009 г. Докато жалбоподателките може допълнително да са поискали да заведат частно наказателно преследване, което все още е висящо, ефективността на това средство за защита в горепосочените обстоятелства не е установена. Предварителното възражение на Правителството трябва следователно да бъде отхвърлено.
49. Съдът отбелязва, че оплакванията по чл. 2 не са явно необосновани по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията. Той отбелязва още, че те не са недопустими на други основания. Следователно те трябва да бъдат обявени за допустими.
Б. Основателност
1. Аргументи на страните
а. Жалбоподателките
50. Жалбоподателките не приемат, че г-н Михайлов е нападнал полицая с нож. Ако това е било така, полицаят е щял да претърпи порязвания, а не "натъртвания поради допирателни действия от твърди тъпи предмети". Според жалбоподателките ножът е очевидно обяснение от страна на властите за защита на полицая от наказателно преследване; той се появява късно както в свидетелските показания, така и в материалите по делото; и констатациите на органите по отношение на него са противоречиви и непоследователни. Що се отнася до твърдението на Правителството, че полицаят е бил оправдан да стреля по г-н Михайлов, защото той е вярвал, че последният е извършил престъпление, трябва да се припомни, че предполагаемото престъпление е кражба на автокасетофон. Дори и ако г-н Михайлов е виновен за това престъпление, което не е установено, това е дребно, ненасилствено престъпление, и е срамно да се предположи, че това е добра причина за убийството му.
51. Жалбоподателките твърдят, че убийството на г-н Михайлов е резултат на ясна злоупотреба със сила. Както националните съдилища забелязват на няколко пъти, съдебномедицинските доказателства показват, че г-н Михайлов е бил застрелян в гръб, в позиция, която дава на полицая пълен контрол над него. Съответствието и значението на тези констатации не се променя от факта, че в окончателното си решение Военно-апелативният съд потвърждава постановлението на прокурора, оневиняващо полицая. Решението на Апелативния съд няма какъвто и да било собствен анализ относно необходимостта от убийството; то просто възпроизвежда частично мотивите на прокуратурата, които са били обявени за неадекватни и погрешни няколко пъти преди това от по-критично и независимо мислещи съдии от същия съд и от предходната съдебна инстанция. Нещо повече, Военно-апелативният съд, потвърждавайки постановлението на прокурора за оневиняване на полицая, прилага правен критерий, който не е в съответствие с чл. 2 от Конвенцията. Вътрешното право по време на въпросния период не изисква критерий за абсолютна необходимост, за да се обоснове прилагането на смъртоносна сила от страна на полицията. Съдът е бил критичен към същата тази правна рамка в редица решения, например Каранджа срещу България, №
52. По-нататък жалбоподателките твърдят, че разследването е явно неадекватно. Седем пъти националните съдилища отменят решението на прокурора да не търси обвинения срещу главен сержант С. и връщат делото за допълнително разследване. Във всеки случай съдилищата дават подробни указания по отношение на стъпките, които трябва да се предприемат, и във всеки случай следователят не успява напълно да спази тези указания. В крайна сметка разследването никога не отговаря на основния въпрос, как може г-н Михайлов да е заплашвал полицая, ако той не е бил с лице към него в момента, в който е бил прострелян? Мнението на жалбоподателките е, че прокуратурата работи с единствената цел да защити полицая. Националният съд нарича това "пародия на разследване". Жалбоподателките твърдят, че един следовател е бил заменен заради пристрастие, но че прокурорът е продължил да отговаря за случая, дори след като изрично е посочил, че няма да спазва указанията на съдилищата. На последно място следва да се подчертае, че следователите прилагат недостатъчния национален правен стандарт, посочен по-горе. Това автоматично прави разследването неадекватно по смисъла на чл. 2. То така и не се занимава с проблема за абсолютната необходимост от силата, използвана срещу жертвата, тъй като това не е част от приложимото вътрешно законодателство.
б. Правителството
53. Правителството отрича да има несъответствие в свидетелските показания, получени по време на разследването. По-конкретно то подчертава, че главен сержант С. и другите свидетели дават непротиворечиви показания, че г-н Михайлов е оказал въоръжена съпротива чрез използването на нож. Също така е безспорно, че оръжието е извадено като резултат от борбата между двамата, а не е подготвено предварително. Тримата охранители-свидетели потвърждават по време на първоначалния им разпит, че след борбата и изстрела, когато г-н Михайлов пада на земята, нож пада от ръката на главен сержант С. Тези свидетелски показания са потвърдени от съдебномедицинските доказателства. По-конкретно медицинският преглед на главен сержант С. установява, че той е претърпял охлузвания, съответстващи на нападение с тъп предмет. Това доказателство подкрепя позицията, че е имало нападение, включващо употреба на сила и оръжие срещу полицая.
54. По мнение на Правителството, на този фон силата, използвана от главен сержант С. не може да бъде описана като прекомерна. При преследването на г-н Михайлов, главен сержант С. действа с твърдото убеждение, че той задържа лице, което е извършило престъпление, и за да му попречи да извърши други престъпления. Той първоначално не възнамерява да използва оръжието си, а го прави едва когато г-н Михайлов насилствено оказва съпротива срещу задържането. Полицаят, който е бил намушкан в областта на корема през предходната година, е бил уплашен и е чувствал реална и непосредствена опасност за живота си, имайки предвид че г-н Михайлов е бил въоръжен с нож и се е борил за притежание на оръжието на полицая. Използването на сила от страна на полицая е в рамките на законовите ограничения и е абсолютно необходимо по смисъла на чл. 2, § 2 от Конвенцията. В съответствие с действащото законодателство към момента на въпросните събития, на полицая е разрешено да използва оръжието си при самоотбрана след въоръжено нападение, както е тук (вижте чл. 80 от ЗМВР, посочен в параграф 41 по-горе).
55. Правителството твърди, че е проведено цялостно и изчерпателно разследване, с което се установяват безспорните факти. Разследването е започнало веднага. Проверка на местопрестъплението е извършена своевременно; взети са показания от очевидците; изготвени са съдебномедицински и балистични експертизи. Съгласно указанията, дадени от Софийския военен съд в неговото решение от 13 декември 2004 г., свидетелите са разпитани отново и са изготвени допълнителни съдебномедицински и балистични експертизи. След това се стига до заключението, че действията на първия следовател, на когото е възложено разследването, са довели до възпрепятстване на установяването на истината, той е отстранен от случая и са издадени задължителни писмени указания на нов следовател. Съдебното производство е проведено пред независим и безпристрастен съд и фактът, че Софийският военен съд на няколко пъти връща делото за допълнително разследване показа, че съдебната система е ангажирана да гарантира ефективно разследване за установяване на истината. В резултат на този процес твърдените недостатъци при разследването са отстранени и всички искания на страните са удовлетворени. Жалбоподателките са могли да се запознаят и да копират всички документи в преписката по делото и да вземат активно участие. Правителството подчертава, че процесуалното задължение по силата на чл. 2 е въпрос на средства, а не на резултат. Криминологичните изследвания, вземайки предвид големия брой на възможните позиции на телата на двамата мъже, не успяват да достигнат до категорично заключение. Това е следствие от динамиката на борбата, а не е доказателство за неуспех на разследването.
2. Преценка на Съда
56. Съдът подчертава в самото начало, че не е въззивен съд на националните съдилища и че не е нормално в рамките на неговата компетенция да заменя собствената си оценка на фактите за техните (вижте Филипови срещу България, № Димитров и други срещу България,
57. В конкретния случай Военно-апелативният съд на 17 декември 2009 г. потвърждава решението на прокурора да не се повдига обвинение срещу главен сержант С., тъй като той е действал при самоотбрана, изправен пред реална и непосредствена опасност от нападение от г-н Михайлов (вижте параграф 40 по-горе). Вярно е, че оправдателната присъда на полицай от наказателен съд, обвързана с презумпцията за невиновност, не освобождава България от нейната отговорност по силата на Конвенцията (вижте Филипови, цитирано по-горе, § 65). Съдът не счита, че би било подходящо в този случай да се опитва да прави свои констатации по отношение на допуснато съществено нарушение на чл. 2. При всички случаи това е непланирана и бързо развиваща се ситуация, като от полицая се изисква да действа в разгара на събитията (вижте с необходимите промени Andronicou and Constantinou v. Cyprus, 9 октомври 1997 г., § 192 , Доклади за решения и определения 1997‑VI и Bubbins v. the United Kingdom, №50196/99, § 139, ЕСПЧ 2005‑II (откъси)). Напълно възможно е, както се потвърждава от националния съд, полицаят да използва смъртоносна сила в отговор на честно убеждение, че животът му е в опасност.
58. Въпреки това, както е обяснено подробно по-долу, разследването на инцидента е недостатъчно; по-конкретно, следователят не е проучил възможностите г-н Михайлов да е убит чрез прекомерна употреба на сила от страна на полицая, случайно и/или в резултат на силния страх, изпитан от него, и не търси доказателствени следи, които могат да подкрепят тези хипотези. В този случай за съжаление няма доказателства, с които разполага Съдът, за да подкрепи или напълно да изключи твърдението на жалбоподателките, че г-н Михайлов е убит чрез използване на сила, която е повече от абсолютно необходимата. Освен това Съдът е чувствителен към спомагателния характер на своята роля и признава, че трябва да бъде внимателен при влизането в ролята на съд, констатиращ факти, когато това не се смята за неизбежно с оглед на обстоятелствата по конкретно дело Следователно той не възнамерява да вземе позиция по отношение на фактическите констатации, направени от националните съдилища (пак там).
59. Освен това, във връзка с материалния аспект на защитата на правото на живот по чл. 2, § 1, Съдът припомня, че в предишните дела на Цеков срещу България, № Васил Сашов Петров срещу България, Каранджа срещу България, Каранджа, цитирано по-горе, § 59). Стрелбата в настоящия случай се случва при същата законодателна основа и властите се позовават последователно на това законодателство в течение на производството. Въпреки това Съдът не намира за установено, че правната рамка има толкова важна причинна роля в смъртта на г-н Михайлов, както в стрелбите, разгледани в делата, цитирани по-горе, като се имат предвид обстоятелствата, изложени по-горе.
60. Съдът трябва да упражнява контрол дали националните власти са провели ефективно разследване на смъртта и дали при оценката на необходимостта от сила, употребена срещу г-н Михайлов, за националните съдилища може да се счита, че са подложили делото на старателен преглед, както се изисква от чл. 2 от Конвенцията (пак там, § 66). Общите принципи, уреждащи задължението на държавата да проведе ефективно разследване, когато хора са убити в резултат на употребата на сила от, наред с другото, служители на държавните органи, са добре уредени в съдебната практика на Съда. Те наскоро са изложени подробно в параграфи 298-306 от решението на Голямата камара по делото на Giuliani and Gaggio v. Italy [GC], № 298-306, ЕСПЧ 2011 г. (откъси).
61. Що се отнася до оценка на фактите по настоящия случай, в светлината на тези принципи, Съдът отбелязва, че националните съдилища са изключително критични към начина, по който е проведено разследването и по който прокурорът достига до своите заключения. Делото е върнато за допълнително разследване не по-малко от седем пъти (вижте параграфи 25, 28, 32, 34, 36, 38 и 39 по-горе). На 27 юли 2007 г., почти три години след като г-н Михайлов е застрелян, Софийският военен съд достига дотам да опише разследването като "пародия", разкривайки нежелание да се съберат съответните доказателства и да се установи истината (вижте параграф 34 по-горе). В решението си от 6 ноември 2009 г. Военният съд отново констатира, че прокурорът не е гарантирал, че са били предприети всички стъпки за разследване, наредени от съдилищата. Въпросните мерки все още не са били взети, когато Военно-апелативният съд достига до своето окончателно решение (вижте параграфи 39 и 40 по-горе).
62. Недостатъците на разследването са ясни от самото начало. По време на огледа на местопрестъплението непосредствено след стрелбата, ключовият елемент от веществените доказателства, а именно капака на колата, който е вдлъбнат и белязан от фаталния куршум, не е запазен (вижте параграф 11 по-горе). Този неуспех има последици за ефективността на разследването, тъй като, без да вземе предвид дупката от куршума в колата, нито една от назначените съдебно-балистични експертизи не е в състояние да установи позицията на мъжете по време на стрелбата (вижте параграфи 26, 33 и 35 по-горе). В нито един момент охранителната камера, сочеща към мястото на убийството, не е прегледана, за да се определи дали са записани полезни видео кадри (вижте параграф 20 по-горе). Не е запазена информация за това дали сгъваемия нож, намерен на отсрещната страна на улицата, е бил отворен или затворен, и не е направен опит впоследствие да се определи дали този нож е принадлежал на г-н Михайлов (вижте параграф 14 по-горе). Разследването не успява да определи колко куршума са били изстреляни от пистолета на главен сержант С. (вижте параграф 12 по-горе). Простата процедура за връщане за оглед на мястото през светлата част на деня е била пропусната, въпреки че това е можело да разкрие допълнителни веществени доказателства като куршуми или гилзи (вижте параграф 11 по-горе). Както Софийският военен съд установява, показанията, взети от тримата охранители-очевидци и от главен сержант С., са формални и съдържат само неясни и противоречиви спомени за поредицата от събития, без реален опит да се определи истината за това, което се е случило (вижте параграф 25 по-горе). Накрая, въпреки че описанието на главен сержант С. на борбата му с г-н Михайлов за притежание на ножа и пистолета е неточно и заключенията, направени от прокурорите за точната последователност на събитията, са критикувани от националните съдилища като неподкрепени от доказателства, неправдоподобни и противоречиви, не е направена възстановка на борбата и стрелбата, за да се установи дали неговото описание е правдоподобно.
63. Освен това Съдът посочва, че както националните съдилища са отбелязали на няколко пъти, има основания да се постави под съмнение безпристрастността на разследващите органи. За да може разследване на предполагаемо незаконно убийство от страна на държавен служители да бъде ефективно, може най-общо да се счита за необходимо лицата, отговорни за и провеждащи разследването, да бъдат независими от тези, участващи в събитията (вижте Giuliani and Gaggio, цитирано по-горе, § 300). В тази връзка Съдът отбелязва, че длъжностното лице, което отговаря за разследването в решаващия начален етап, когато трябва да се осигурят веществените доказателства и да се вземат първите свидетелски показания, се оказва дотолкова несклонен да спази указанията на съдилищата, че той е отстранен една година след началото на разследването (вижте параграф 27 по-горе). Към края на 2007 г. прокурорът, на когото е възложено делото, заявява, че не е съгласен с указания на съдилищата, и пожелава да се оттегли; въпреки това му е позволено да продължи да работи по делото (вижте параграф 35 по-горе). В решението си от 22 юли 2008 г. Военно-апелативният съд повдига сериозни съмнения относно безпристрастността на този прокурор. Както е отбелязано по-горе, през цялото време разследващите органи не са спазват указанията на съдилищата да вземат мерките, предназначени за установяване на обстоятелствата. Освен това постановленията, издадени от прокурорите по време на делото, оставят силно впечатление, че отличното служебно досие на главен сержант С. е ключов фактор да се убедят, че той не би могъл да използва прекомерна сила (вижте параграфи 24 и 36 по-горе).
64. Макар Съдът не счита за възможно да установи, като се имат предвид фактите по този случай, че действащото законодателство към момента на стрелбата допринася за допуснато съществено нарушение на чл. 2 (вижте параграф 59 по-горе), той отбелязва, че законодателството изглежда е било фактор за ограничаване на обхвата на разследването. По-конкретно следователят посочва в доклада си от 30 септември 2004 г., че дори и да не е имало опасност за живота на главен сержант С., на него би му било разрешено да използва пистолета си, за да задържи заподозрения (вижте параграф 21 по-горе). Освен това, както вече беше посочено (вижте параграф 58 по-горе), следователят не е разследвал пълно алтернативните възможности г-н Михайлов да е бил убит чрез използването на прекомерна сила при самоотбрана или в резултат на силен страх от страна на полицейския служител, въпреки факта, че главен сержант С. посочва в своите свидетелски показания, че е бил много уплашен, което отчасти се дължи на факта, че той е бил намушкван в предишни случаи, когато е изпълнявал служебните си задължения, което го е накарало да се страхува особено много от ножове (вижте параграфи 16 и 17 по-горе). Този неуспех на разследването оставя легитимни съмнения дали всички относими доказателства са включена в преписката, която образува доказателствената основа на решенията на националните органи. В допълнение Военно-апелативният съд не предоставя мотиви в решението си, за да обясни защо в края на производството, за разлика от по-ранните решения на седем други съдилища и при липсата на нови доказателства, той се съгласява с мнението на органите на прокуратурата в това отношение. На последно място разследването не разглежда въпроса, повдигнат от показанията на главен сержант С., дали разбираемият му страх от нападение с нож след по-ранните нападения срещу него е имал някакво отношение към поведението му или го е направил непригоден за активна служба и дали са предприети всички стъпки, за да се оцени това, преди той отново да бъде изпратен да патрулира. Неясно остава дали описанието на инцидента от страна на главен сержант С. и неговото психическо състояние към момента квалифицират действията му като самоотбрана, прекомерна употреба на сила при самоотбрана или използване на сила поради страх, всяко от които носи различни последици съгласно вътрешното право.
65. Взети заедно, тези недостатъци не позволяват на Съда да заключи, че властите са направили всичко възможно, за да се изяснят всички обстоятелства, както се изисква от чл. 2, така че да се разсеят всякакви съмнения за опит от тяхна страна да се осигури полицаят да се ползва с безнаказаност по отношение на смъртта на г-н Михайлов. Съдът следователно не счита, че държавата-ответник е спазила своето процесуално задължение по чл. 2 да осигури независимо и ефективно разследване на стрелбата. В заключение е налице нарушение на чл. 2.
II. ДРУГИ ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА КОНВЕНЦИЯТА
66. Жалбоподателките се оплакват също, че в нарушение на чл. 13 им е отказано ефективно средство за защита по отношение на оплакването им по чл. 2 за убийството на г-н Михайлов. Разследването е дълбоко погрешно и никакви граждански правни средства за защита не биха могли да компенсират това. И накрая те се оплакват от расова дискриминация в нарушение на чл. 14 от Конвенцията във връзка с чл. 2, като твърдят, че главен сержант С. е имал по-малко колебание за използването на прекомерна сила поради ромския етнически произход и нисък социален статус на г-н Михайлов и че тези фактори също са допринесли за неуспеха на властите да проведат ефективно разследване на смъртта му. За разлика от Начова и други, цитирано по-горе, няма оплакване за предполагаем неуспех от страна на властите да разследват възможни расистки подбуди за убийството.
67. Като взема предвид мотивите, поради които установи нарушение на процесуалното задължение на държавата по чл. 2 от Конвенцията, Съдът обявява оплакването по чл. 13 за допустимо, но счита, че не е необходимо да се разглежда дали също така е налице нарушение на чл. 13 (вижте например Каранджа, цитирано по-горе, § 72 и Димов и други срещу България, №
68. Що се отнася до оплакването по чл. 14, след оценка на всички относими обстоятелства, Съдът не намира за установено, че расистки нагласи са изиграли роля в смъртта на г-н Михайлов (вижте с необходимите промени Начова и други, цитирано по-горе, §§ 144-159 ); нито пък намира за установено, че недостатъците, които намира при разследването, са мотивирани от расистки нагласи. В резултат на това тези оплаквания следва да бъдат обявени за недопустими като явно необосновани в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.
III. ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
69. Чл. 41 от Конвенцията гласи:
"Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна."
А. Обезщетение за вреди
70. Жалбоподателките претендират за 100 000 евро по отношение на неимуществени вреди. Те твърдят, че поведението на властите по отношение на убийството на г-н Михайлов и последвалото разследване са им причинили тежко продължително страдание. По-конкретно действията на държавните органи са засегнали психологическото развитие на първата жалбоподателка, която е само на три години, когато баща ѝ е убит.
71. Правителството твърди, че претенцията е неоснователна и нереалистична.
72. Съдът смята, че жалбоподателките трябва да са пострадали в резултат на откритите в хода на делото нарушения на правата им по чл. 2 от Конвенцията. Произнасяйки се по справедливост, както се изисква съгласно чл. 41, и като взема предвид естеството на нарушението, което е установил в по това дело, Съдът им присъжда общо 16 000 евро, заедно с данъци, които могат да бъдат начислени.
Б. Разходи и разноски
73. Жалбоподателките претендират за 7 520 евро за разходи и разноски, направени от законните представители, предоставени им от Българския хелзинкски комитет, пред националните съдилища и впоследствие пред този Съд. Претенцията им включва 50 часа работа за подготовката на осем жалби срещу постановления и решения пред Софийския военен съд на прокуратурата и две жалби пред Софийския военно-апелативен съд; два часа работа за подготовка и изпращане на четири еднакви жалби до Висшия адвокатски съвет, Софийската адвокатска колегия, Висшия съдебен съвет и главния прокурор; и 42 часа работа по жалбата и становищата пред този Съд, всичко при ставка от 80 евро на час.
74. Правителството счита, че претендираната сума е в пъти по-висока, отколкото е оправдано с оглед на националните икономически стандарти и ставки за правни такси, направени от националните съдилища. В допълнение Правителството поставя под въпрос защо е отправена претенция по отношение на национални правни разходи.
75. Съдът припомня, че на жалбоподателките се полага компенсация за разходите и разноските, направени от тях на национално ниво в опит да бъде предотвратено нарушение на Конвенцията или да бъде получено обезщетение за нарушението (вижте Димитров и други срещу България, № Димитров и други, цитирано по-горе, § 190), и не намира претендираната ставка за прекомерна спрямо претенциите в последните подобни дела срещу България. Въпреки това той намира, че броят претендирани часове е прекомерен. Въпреки че има общо десет жалби срещу решенията на прокурорите пред националните съдилища, аргументите, изтъкнати от двете страни при всяко от тези обжалвания, са сходни и се повтарят отново в производството пред този Съд. Като взе предвид материалите, с които разполага, и тези съображения, Съдът намира за разумно да присъди общо на двете жалбоподателки сумата от 6 000 евро плюс данъци, които могат да бъдат начислени на тях, за да покрие съдебните разходи по всички позиции. Тази сума следва да бъде изплатена директно на законните представители на жалбоподателките.
76. Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
1. Обявява оплакването по чл. 14 от Конвенцията във връзка с чл. 2 за недопустимо, а останалата част от жалбата за допустима;
2. Приема, че е налице нарушение на чл. 2 от Конвенцията;
3. Приема, че не е необходимо да се разглежда оплакването по чл. 13 от Конвенцията;
4. Приема
(а) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателките общо в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с член 44, § 2 от Конвенцията, следните суми, които се изчисляват в български лева по курса към датата на плащането:
(i) 16 000 евро (шестнадесет хиляди евро), плюс данъци, които биха могли да бъдат начислени, по отношение на неимуществени вреди, които да бъдат платени директно на г-жа Лилянка Янкова Малинова, втората жалбоподателка по делото и майка на първата жалбоподателка, която е непълнолетна;[1]
(ii) 6 000 (шест хиляди евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателките, по отношение на разходи и разноски, които трябва да бъдат изплатени по банковата сметка на Българския хелзинкски комитет;[2]
(б) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка по време на периода на забава, към която се добавят три процентни пункта;
5. Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателките за справедливо обезщетение.
Изготвено на английски език и оповестено писмено на 24 февруари 2015 г., в съответствие с Правило 77, §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Франсоаз Елен-Пасо)Гуидо Раймонди
Секретар на отделениетоПредседател
[1] Поправено на 21 април 2015 г. Добавя се следният текст: "които да бъдат платени директно на г-жа Лилянка Янкова Малинова, втората жалбоподателка по делото и майка на първата жалбоподателка, която е непълнолетна".
[2] Поправено на 21 април 2015 г. Текстът "които трябва да бъдат изплатени по банковата сметка на законните представители на жалбоподателките" се заменя с текста "които трябва да бъдат изплатени по банковата сметка на Българския хелзинкски комитет".
Full & Egal Universal Law Academy