CASE OF M.S.S. v. BELGIUM AND GREECE - [Bulgarian Translation] by the COE/ECHR

© Съвет на Европа/Европейски съд по правата на човека, 2013 г. Този превод не обвързва Съда. За допълнителна информация моля вижте пълните указания за авторските права в края на документа.

© Council of Europe/European Court of Human Rights, 2013. This translation does not bind the Court. For further information see the full copyright indication at the end of this document.

© Conseil de I’Europe/Cour européenne des droits de l’homme, 2013. La présente traduction ne lie pas la Cour. Pour plus de renseignements veuillez lire l’indication de copyright/droits d’auteur à la fin du présent document.

ГОЛЯМА КАМАРА

ДЕЛО M.S.S. срещу БЕЛГИЯ И ГЪРЦИЯ

(Жалба № 30696/09)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

21 януари 2011 г.

Настоящото решение е окончателно, но може да претърпи редакционни промени.

По делото M.S.S. срещу Белгия и Гърция,

Европейският съд по правата на човека, заседаващ като голяма камара в състав:

Jean-Paul Costa, Председател,
Christos Rozakis,
Nicolas Bratza,
Peer Lorenzen,
Françoise Tulkens,
Josep Casadevall,
Ireneu Cabral Barreto,
Elisabet Fura,
Khanlar Hajiyev,

Danutė Jočienė,
Dragoljub Popović,
Mark Villiger,
András Sajó,
Ledi Bianku,

Ann Power,
Işıl Karakaş,

Nebojša Vučinić, съдии,
и Michael O’Boyle, заместник-секретар,

След проведени закрити заседания на 1 септември и 15 декември 2010 г.,

Постанови следното решение, прието на последната спомената дата:

ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалба (№ 30696/09) срещу Кралство Белгия и Република Гърция подадена до Съда, съгласно член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от афганистанския гражданин г-н M.С.С. („жалбоподателят“), на 11 юни 2009 г. Председателят на камарата, на която делото е било разпределено, е уважил молбата на жалбоподателя името му да не бъде разкривано (член 47 § 3 от Правилника на Съда).

2. Жалбоподателят се представлява от г-н З. Чихауи – адвокат, практикуващ в Брюксел. Белгийското правителство се представлява от агента си г-н М. Тесеберт и от съагента си г-жа И. Нидлиспакер. Гръцкото правителство се представлява от г-жа М. Германи, правен сътрудник в Държавния правен съвет.

3. Жалбоподателят се оплаква в частност, че експулсирането му от белгийските власти е нарушило членове 2 и 3 от Конвенцията и че в Гърция е бил подложен на третиране, забранено от член 3. Той се оплаква и от липсата на правно средство за защита по член 13 от Конвенцията, което би позволило оплакванията му да бъдат разгледани.

4. Жалбата беше разпределена на четвърта секция на Съда (член 52 § 1 от Правилника). На 19 ноември 2009 г. камара на тази секция уведоми ответните правителства за жалбата. На 16 март 2010 г. камара в състав от следните съдии: Ireneu Cabral Barreto, Председател, Françoise Tulkens, Vladimiro Zagrebelsky, Danutė Jočienė, Dragoljub Popović, András Sajó, Nona Tsotsoria, съдии, и Sally Dollé, секретар на секцията предостави разглеждането на делото на голямата камара като никоя от страните не възрази на десезирането (член 30 от Конвенцията и член 72 от Правилника на Съда).

5. Съставът на голямата камара беше определен в съответствие с разпоредбите на член 26 §§ 4 и 5 от Конвенцията и член 24 от Правилника.

6. В съответствие с член 29 § 1 от Конвенцията беше решено голямата камара да разгледа допустимостта и основателността едновременно.

7. Жалбоподателят и правителствата представиха писмени бележки по същество на делото (член 59 § 1 от Правилника на Съда). В заседанието всяка от страните отговори на бележките на другата страна (член 44 § 5 от Правилника на Съда). Бяха получени и писмени бележки от правителствата на Холандия и Обединеното кралство и от Центъра за консултации по личните права в Европа („Aire Centre“) и Амнести Интернешънъл, които бяха допуснати да вземат участие от председателя на камарата (член 36 § 2 от Конвенцията и член 44 § 2 от Правилника на Съда). Бяха получени становища и от Комисаря за правата на човека на Съвета на Европа („Комисарят“), Службата на Върховния комисар за бежанците към Организацията на обединените нации („ВКБООН“) и от Гръцкия хелзинкски наблюдател („ГХН“), които бяха допуснати да участват от председателя на Съда. Правителствата на Холандия и Обединеното кралство, Комисарят и ВКБООН бяха допуснати до участие и в устното производство.

8. На 1 септември 2010 г. в Сградата на правата на човека в Страсбург се проведе открито съдебно заседание (член 59 § 3 от Правилника на Съда).

Пред Съда се явиха:

– за правителството на Белгия,
Г-нMarc Tysebaert, агент на правителството,агент;
Г-жаIsabelle Niedlispacher, съагент,

Г-жа Edda Materne, адвокат,адвокат;
Г-жа Valérie Demin, аташе, Служба за чужденците,съветник.

– за правителството на Гърция,

Г-н Konstantinos Georgiadis, съветник,

Държавен правен съвет, представител на агента,

Г-жа Myrto Germani, правен сътрудник, Държавен правен съвет,              съветник;

– за жалбоподателя,

Г-н Зауахир Чихауи, адвокат,съветник;

– за правителството на Обединеното кралство, трета участваща страна,

Г-н Martin Kuzmicki, агент,

Г-жа Lisa Giovanetti,съветник;

– за правителството на Холандия, трета участваща страна,

Г-н Roeland Böcker, агент,

Г-н Martin Kuijer, Министерство на правосъдието,

Г-жа Clarinda Coert, Дирекция за имиграция и натурализация,

 съветници;

– Комисарят за правата на човека на Съвета на Европа, трета участваща страна,

Г-н Томас Хамарберг, Комисар

Г-н Николаос Ситаропулос, Заместник-директор,

Г-жа Ане Вебер,съветници;

– за Службата на Върховния комисар за бежанците към Организацията на обединените нации, трета участваща страна,

Г-н Фолкер Тюрк, Началник на отдел
Международна защита,съветник,

Г-жа Мадлин Гарлик, началник сектор Политика и правно съдействие в,
европейския офис,

Г-н Корнелис Уолтърс, главен съветник по законодателството за бежанците,
отдел Национална защита, съветници.

Съдът изслуша изложенията и отговорите на въпросите му на г-жа Niedlispacher, г-жа Materne, г-жа Germani, г-н Чихауи, г-н Böcker, г-жа Giovanetti, г-н Тюрк и г-н Хамарберг.

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

A. Влизане в Европейския съюз

9. Жалбоподателят напуснал Кабул в началото на 2008 г. и преминавайки през Иран и Турция, влязъл в Европейския съюз през Гърция, където на 7 декември 2008 г. в Митилене му били взети пръстови отпечатъци.

10. Бил задържан за една седмица, а при освобождаването му била издадена заповед да напусне страната. Той не кандидатствал за убежище в Гърция.

B. Процедура за предоставяне на убежище и процедура за експулсирането от Белгия

11. На 10 февруари 2009 г., след като преминал транзитно през Франция, жалбоподателят пристигнал в Белгия, където се явил пред службата за чужденците без документи за самоличност и подал молба за убежище.

12. Изследването и сравняването на пръстовите отпечатъци на жалбоподателя чрез системата Евродак на 10 февруари 2009 г. отчели, че жалбоподателят е бил регистриран в Гърция.

13. Първоначално жалбоподателят бил настанен в открития център за приемане на бежанци в Ланакен.

14. На 18 март 2009 г. на основание член 10 § 1 от Регламент № 343/2003/ЕО (Регламента от Дъблин виж параграфи 65-82 по-долу), Службата за чужденците отправила искане до гръцките власти да се заемат с разглеждането на молбата за убежище. След като гръцките власти не представили отговор в двумесечния срок, предвиден в член 18 § 1 от Регламента, Службата за чужденците приела, че това представлява мълчаливо одобрение на искането за поемане на разглеждането на жалбата в съответствие с параграф 7 от тази разпоредба.

15. По време на интервюто му по Дъблинския регламент, проведено на 18 март 2009 г., жалбоподателят съобщил на Службата за чужденците, че напуснал Афганистан със съдействието на контрабандист, на когото платил 12 000 долара и който му взел документите за самоличност. Казал, че предпочел Белгия след като се срещнал с няколко белгийски войници на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), които изглеждали много приятелски. Той поискал също белгийските власти да разгледат опасенията му. Съобщил им, че има сестра в Холандия, с която загубил контакт. Споменал освен това, че имал хепатит В и бил лекуван в продължение на осем месеца.

16. На 2 април 2009 г. ВКБООН изпратил писмо до белгийския министър за миграцията и политиката за бежанците, в което се критикували недостатъците на процедурата по предоставяне на убежище и условията за приемане на лицата, търсещи убежище в Гърция и се препоръчвало да не се извършва прехвърляне в Гърция (виж параграфи 194 и 195 по-долу). Копие от писмото било изпратено до Службата за чужденците.

17. На 19 май 2009 г., в изпълнение на член 51/5 от Закона от 15 декември 1980 г. за влизането, пребиваването, установяването и експулсирането на чужденци („Законът за чужденците“) Службата за чужденците взела решение да не разреши оставането на жалбоподателя и издала заповед, с която му се нареждало да напусне страната. Основанията на заповедта били, че според Регламента от Дъблин Белгия не е отговорна за разглеждането на молбата за убежище. Отговорност за това носела Гърция и нямало причини да се очаква, че гръцките власти не биха изпълнили задълженията си, свързани с бежанските въпроси, съгласно правото на Общността и Женевската конвенция от 1951 г. относно статута на бежанците. Поради това жалбоподателят имал гаранции, че ще бъде в състояние веднага след пристигането си в Гърция да подаде молба за убежище, която да бъде разгледана в съответствие с приложимите правила и норми. Белгийските власти нямали задължение да прилагат разпоредбата за дерогиране, предвидена в член 3 § 2 от Регламента. Накрая, жалбоподателят не е страдал от здравословни проблеми, които да попречат на прехвърлянето му и нямал близки в Белгия.

18. На същия ден жалбоподателят бил задържан с оглед превеждането в изпълнение на заповедта и настанен в затворено общежитие 127 bis за незаконно пребиваващи чужденци в Стееноккерцеел.

19. На 26 май 2009 г. белгийският Комитет за помощ на бежанците – оперативен партньор в Белгия на ВКБООН, бил уведомен за контактите на адвоката, назначен на жалбоподателя.

20. На 27 май 2009 г. Службата за чужденците определила датата за заминаването му на 29 май 2009 г.

21. В 10.25 ч. сутринта в определения ден в Тонгрес първоначалният адвокат на жалбоподателя подал жалба по факс до Апелативния борд за чужденците за отмяна на заповедта за извеждане от страната заедно с искане за спиране на изпълнението в съответствие с производствата по изключително спешни случаи. Изложените причини, основаващи се по-конкретно на член 3 от Конвенцията, се отнасяли до опасността от произволно задържане в Гърция в ужасни условия, включващи опасност от малтретиране. Жалбоподателят се позовал и на недостатъците на процедурата по предоставяне на убежище в Гърция, на липсата на ефективен достъп до съдебно производство и на опасенията си, че ще бъде върнат в Афганистан без да бъдат разгледани причините за напускането на тази страна.

22. Изслушването било насрочено за 11.30 часа на същия ден в седалището на Апелативния борд за чужденците в Брюксел. Адвокатът на жалбоподателя не присъствал на изслушването, а молбата за спиране на изпълнението била отхвърлена на същия ден поради неприсъствието.

23. На 29 май 2009 г. жалбоподателят отказал да се качи на самолета и било разпоредено повторното му задържане в съответствие с член 27, параграф 1 от Закона за чужденците.

24. На 4 юни 2009 г. гръцките власти изпратили стандартен документ, потвърждаващ, че те носят отговорност по членове 18 § 7 и 10 § 1 от Регламента от Дъблин за разглеждане на искането на жалбоподателя за предоставяне на убежище. Документът приключвал със следното изречение: „Моля имайте предвид, че ако лицето пожелае то може да подаде молба [за убежище] при пристигането му в Гърция.“

25. На 9 юни 2009 г. задържането на жалбоподателя било потвърдено с разпореждане на chambre du conseil на Първоинстанционния съд на Брюксел.

26. По жалба от 10 юни наказателното отделение на апелативния съд на Брюксел насрочило заседание за 22 юни 2009 г.

27. След като на 11 юни 2009 г. бил уведомен, че заминаването му е определено за 15 юни, жалбоподателят подал втора молба чрез тогавашния си адвокат до Апелативния борд за чужденците за отмяна на заповедта за напускане на страната. Позовал се на опасностите, пред които би бил изправен в Афганистан и тези, които биха възникнали ако бъде прехвърлен в Гърция поради незначителните изгледи молбата му за убежище да бъде надлежно разгледана и поради ужасяващите условия на задържане и настаняване на лица, търсещи убежище в Гърция.

28. Второто прехвърляне било определено за 15 юни 2009 г., този път с ескорт.

29. С две решения от 3 и 10 септември 2009 г. Апелативният борд за чужденците отхвърлил жалбите за отмяна на заповедта за напускане на страната – първата, тъй като жалбоподателят не подал искане за продължаване на производството в предвидения петнадесет дневен срок от връчване на решението, с което се отхвърля молбата за спиране на изпълнението, подадена при условията на изключителна спешност, а втората поради това, че жалбоподателят не е подал отговор.

30. Не била подадена административна жалба по прилагане на закона пред Conseil d’Etat.

C. Молба за временни мерки срещу Белгия

31. Междувременно на 11 юни 2009 г. жалбоподателят, чрез адвоката, си подал молба до Съда за спиране на прехвърлянето му в Гърция. Освен опасностите, които могли да възникнат за него в Гърция, той твърди, че напуснал Афганистан след като избегнал опит за убийство от талибаните като отмъщение за това, че работел като преводач за международните военновъздушни сили, разположени в Кабул. В подкрепа на твърденията си той представя удостоверения, потвърждаващи, че е работил като преводач.

32. На 12 юни 2009 г. Съдът отказал да приложи член 39 от Правилника на Съда, но информирал гръцкото правителство, че основава решението си на увереността, че Гърция ще съблюдава задълженията си по Конвенцията и ще се съобрази със законодателството на ЕС относно бежанците. Писмото, изпратено до гръцкото правителство гласи следното:

„Решението се основава на ясното разбиране, че Гърция като договаряща страна ще съблюдава задълженията си по членове 3, 13 и 34 от Конвенцията. Секцията изразява също и увереността си, че Вашето правителство ще се съобрази със задълженията си, произтичащи от:

- Регламента от Дъблин, цитиран по-горе;

- Директива на Съвета 2005/85/ЕО от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки; и

- Директива на Съвета 2003/9/ЕО от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище.

Ще съм Ви благодарен, ако правителството Ви се ангажира да информира Съда относно развитието по евентуално искане за предоставяне на убежище, направено от жалбоподателя в Гърция, както и относно мястото на задържане, ако той бъде задържан при пристигането си в Гърция.“

D. Посочване на временни

33. На 15 юни 2009 г. жалбоподателят бил прехвърлен в Гърция. При пристигането си на международното летище в Атина той посочил името си, така както е използвано в заявлението за поемане на отговорност, издадено от гръцките власти на 4 юни 2009 г.

34. На 19 юни 2009 г. адвокатът на жалбоподателя получил първо текстово съобщение (sms), за което той информирал Съда. В него се казвало, че при пристигането си жалбоподателят бил незабавно задържан в сграда близо до летището, където бил заключен в малко пространство заедно с други 20 задържани лица, можел да ползва тоалетна само с разрешение на надзирателите, не бил допускан на открито, била му давана съвсем малко храна и трябвало да спи на мръсен матрак или направо на пода.

35. След освобождаването му на 18 юни 2009 г. му била предоставена карта на лице, търсещо убежище („розова карта“, виж параграф 89 по-долу). Едновременно с това полицията му издала следното уведомление (преводът е предоставен от гръцкото правителство):

„В Спата, на 18.06.2009 г. в 12.58 часа, аз, долуподписаният полицай [...], уведомих афганистанския гражданин [...], роден на [...], без регистриран адрес, че в двудневен срок трябва да уведоми с декларация Дирекцията за чужденците към Управлението за бежанците на полицията в Атика за домашния си адрес в Гърция за да бъде информиран за развитието по молбата му за предоставяне на статут на бежанец.“

36. Жалбоподателят не се явил в полицейското управление в Атика, намиращо се на булевард Петру Ралли в Атина (наричано по-нататък „полицейското управление в Атика“).

37. Тъй като не разполагал със средства за издръжка жалбоподателят отишъл да живее в парк в центъра на Атина, където се събирали и други афганистански бежанци.

38. След като бил информиран за това положение, на 22 юни 2009 г. секретарят на втора секция изпратил следващо писмо до гръцкото правителство, гласящо следното:

„Бих бил задължен ако Вашето правителство информира Съда за настоящото положение на жалбоподателя, по-конкретно що се отнася до възможностите му да направи ефективно искане за убежище. Освен това Съдът следва да бъде информиран за мерките, които Вашето правителство възнамерява да предприеме във връзка с:

a) депортирането на жалбоподателя;

b) средствата за издръжка, предоставени на жалбоподателя.“

39. На гръцките власти бил даден срок до 29 юни 2009 г. да предоставят тази информация като било конкретизирано, че: „Ако не отговорите на писмото ни в посочения срок, Съдът сериозно ще разгледа възможността за прилагане на член 39 спрямо Гърция.“

40. На 2 юли 2009 г., имайки предвид нарастващата несигурност в Афганистан, достоверността на обясненията на жалбоподателя относно опасностите, пред които е бил изправен и пред които отново може да бъде изправен ако бъде върнат в тази страна, както и липсата на какъвто и да е отговор от страна на гръцките власти, Съдът взел решение да приложи член 39 от Правилника на Съда като посочи на гръцкото правителство, в интерес на страните и с оглед нормалното протичане на производството, да не депортира жалбоподателя докато производството пред Съда е висящо.

41. На 23 юли 2009 г. гръцкото правителство информирало Съда в отговор на писмото му от 22 юни 2009 г., че при пристигането си на атинското летище на 15 юни 2009 г. жалбоподателят кандидатствал за убежище и процедурата за предоставяне на убежище била задвижена. Правителството добавя, че жалбоподателят не е отишъл до полицейското управление в Атика в двудневния срок за да попълни молбата си за убежище и да предостави адреса си.

42. Междувременно адвокатът на жалбоподателя продължил да информира Съда за кореспонденцията си с жалбоподателя. Той потвърдил, че е подал молба за убежище на летището и му било казано да отиде до полицейското управление в Атика за да предостави адреса си за кореспонденция по това производство. Той обаче не отишъл, тъй като не разполагал с адрес, който да предостави.

E. Последващи събития

43. На 1 август 2009 г., опитвайки се да напусне Гърция, жалбоподателят бил арестуван на летището за притежаване на фалшива българска лична карта.

44. Бил задържан за седем дни в същата сграда до летището, в която бил задържан преди това. В текстово съобщение до адвоката си той описал условията си на задържане, твърдейки, че бил бит от дежурни полицаи в центъра и че искал да напусне Гърция на всяка цена, за да не му се налага да живее в такива трудни условия.

45. На 3 август 2009 г. бил осъден от Наказателния съд на Атина на два месеца лишаване от свобода условно с три годишен изпитателен срок за опит да напусне страната с фалшив документ за самоличност.

46. На 4 август 2009 г. Министерството на обществения ред (понастоящем Министерство на гражданската защита) издало заповед, съгласно която, в приложение на член 76 от Закон № 3386/2005 за влизането, пребиваването и социалната интеграция на граждани на трети страни в Гърция, жалбоподателят бил подложен на процедура за административно експулсиране. В заповедта се казвало, че жалбоподателят може да бъде освободен, тъй като нямало подозрения, че ще се опита да се укрие и не представлявал опасност за обществения ред.

47. На 18 декември 2009 г. жалбоподателят отишъл до полицейското управление в Атака, където розовата му карта била подновена за шест месеца. В писмо от същата дата от полицията уведомили писмено, че жалбоподателят ги е информирал, че няма къде да живее и поискали от Министерството на здравеопазването и социалната солидарност да му съдейства за намирането на жилище.

48. На 20 януари 2010 г. решението за експулсиране на жалбоподателя било автоматично отменено от гръцките власти, тъй като жалбоподателят бил подал молба за убежище преди арестуването му.

49. С писмо от 26 януари 2010 г. Министерството на труда и социалната солидарност информирало Държавния правен съвет, че поради голямото търсене намирането на място за настаняване на жалбоподателя се забавило, но че такова било намерено. Поради липсата на адрес, на който той можел да бъде намерен обаче нямало как да бъде информиран.

50. На 18 юни 2010 г. жалбоподателят отишъл в полицейското управление в Атика, където розовата му карта била подновена за шест месеца.

51. На 21 юни 2010 г. жалбоподателят получил уведомление на гръцки език, което той подписал в присъствието на преводач и с което се поканвал на интервю в полицейското управление на Атика на 2 юли 2010 г. Жалбоподателят не се явил на интервюто.

52. След като адвокатът му се свързал с него след заседанието на Съда, жалбоподателят го информирал, че уведомлението му било връчено на гръцки език при подновяването на розовата му карта и че преводачът не споменал за никаква дата на интервю.

53. В текстово съобщение до адвоката си от 1 септември 2010 г. жалбоподателят го информирал, че отново се опитал да напусне Гърция за да отиде в Италия, където чул, че условията за настаняване били по-поносими и той нямало да живее на улицата. Бил спрян от полицията в Патра и отведен в Солун, а от там до турската граница за експулсиране. В последния момент гръцката полиция решила да не го експулсира, според жалбоподателя поради присъствието на турска полиция.

II. ПРИЛОЖИМО МЕЖДУНАРОДНО И ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО

A. Женевска конвенция от 1951 г. относно статута на бежанците

54. Белгия и Гърция са ратифицирали Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. („Женевската конвенция“), която определя обстоятелствата, при които държавата е длъжна да предостави статут на бежанец на лицата, кандидатствали за него както и правата и задълженията на тези лица.

55. По настоящото дело основната разпоредба е тази на член 33 § 1 от Женевската конвенция, който гласи следното:

„1. Никоя договаряща държава няма по какъвто и да е начин да експулсира или връща ("refouler") бежанец до границата на територията, където са били застрашени животът или свободата му по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи.“

56. В своите бележки от 13 септември 2001 г. относно международната закрила (A/AC.96/951, § 16), ВКБООН, чиято задача е да наблюдава изпълнението на Женевската конвенция от страна на договарящите държави, посочва, че принципът за „non-refoulement“ означава:

„залегнал в Конвенцията принцип за кардинална закрила, спрямо който не се допускат резерви. В много отношения този принцип е логическо допълнение на правото да се търси убежище, признато във Всеобщата декларация за правата на човека. Той се счита за норма от международното обичайно право, обвързваща всички държави. Освен това международното право за правата на човека е въвело non-refoulement като основен компонент от абсолютната забрана за изтезания и жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Признато е също, че забраната за предаване се прилага спрямо бежанците без оглед на формалното им признаване, като по този начин очевидно се включват и лицата, търсещи убежище, чиито статут все още не е определен. Той включва всяка мярка, предприемана от дадена държава, която може да има като резултат връщането на лицето, търсещо убежище или на бежанеца до границите на териториите, в които животът или свободата му могат да бъдат заплашени или където той може да бъде изправен пред опасност от преследване. Това включва отказ за преминаване през границата, залавяне и непряко предаване, независимо дали става въпрос за индивидуален бежанец или за случаи на масови бежански вълни.“

B. Общностно право

1. Договорът за Европейски съюз (изменен с Договора от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г.)

57. Основните права, гарантирани от Конвенцията са част от правото на Европейския съюз и са признати в следните разпоредби:

Член 2

“Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства...“

Член 6

„1. Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има същата юридическа сила като Договорите.

...

3. Основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.”

2. Договорът за функционирането на Европейския съюз (Изменен с договора от Лисабон влязъл в сила на 1 декември 2009 г.)

58. Въпросите от особено значение за настоящото решение се съдържат в Дял V – Пространство на свобода, сигурност и правосъдие – Част Трета от Договора за функционирането на Европейския съюз относно Вътрешните политики и дейности на съюза. Член 67 от Глава 1 от този Дял гласи:

„1. Съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права и различните правни системи и традиции на държавите-членки.

2. Той ... развива единна политика по въпросите на убежището, имиграцията и контрола на външните граници, която се основава на солидарността между държавите-членки и е справедлива спрямо гражданите на трети страни. ...“

59. Глава втора от Дял V се отнася до „политики относно контрола по границите, убежището и имиграцията“. Член 78 § 1 гласи:

„Съюзът развива обща политика в областта на убежището, субсидиарната закрила и временната закрила, чиято цел е да предостави подходящ статут на всеки гражданин на трета страна, който се нуждае от международна закрила, както и да гарантира зачитането на принципа на забрана за връщане. Тази политика трябва да бъде съобразена с Женевската конвенция ...и с другите съответни договори.“

60. Член 78 § 2 предвижда, inter alia, законодателните органи на Съюза да приемат единен статут за бежанец и субсидиарна закрила, както и критерии и механизми за определяне коя държава членка е отговорна за разглеждането на молба за убежище.

3. Хартата на основните права на Европейския съюз

61. Хартата на основните права, която е част от първичното право на Европейския съюз от влизането в сила на Договора от Лисабон, съдържа изрична разпоредба, гарантираща правото на убежище, гласяща следното:

Член 18 – Право на убежище

„Правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и на Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците и в съответствие с Договора за Европейския съюз.“

4. „Дъблинска“ система за убежището

62. След Европейския съвет от Тампере през 1999 г. Европейският съюз организира прилагането на общоевропейска система за убежището.

63. През първия етап (1999 г. - 2004 г.) бяха приети няколко правни инструмента, установяващи минимални общи стандарти в областите на приемането на лица, търсещи убежище, процедурите по предоставяне на убежище и условията, които трябва да бъдат изпълнени за признаването на нужда от международна закрила, както и правила за определяне коя държава членка носи отговорност за разглеждане на молбата за убежище („Дъблинската система“).

64. Вторият етап се изпълнява в момента. Целта е по-нататъшно хармонизиране и подобряване на стандартите за защита с оглед въвеждането на общоевропейска система за убежището от 2012 г. Комисията обяви няколко предложения в политическия си план за убежището от 17 юни 2008 г. (COM(2008) 360).

(a) Регламентът от Дъблин и Регламентът за Евродак

65. Регламент на Съвета № 343/2003 от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна („Регламентът от Дъблин“) се прилага по отношение на държавите членки на Европейския съюз и Норвегия, Исландия и Швейцария.

66. Регламентът заменя разпоредбите на Конвенцията от Дъблин за определяне на държавата, компетентна да разгледа молби за убежище, подадени в една от държавите членки на Европейските общности, подписана на 15 юни 1990 г.

67. Допълнителен регламент – Регламент № 1560/2003 от 2 септември 2003 г. – установява правилата за приложение на Регламента от Дъблин.

68. Първото съображение на Регламента от Дъблин пояснява, че той е част от обща политика за убежището, целяща постепенно изграждане на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, отворена за онези, които, принудени от обстоятелствата, търсят по законоустановения път закрила от Общността.

69. Второто съображение подчертава, че Регламентът се основава на допускането, че държавите членки зачитат принципа за неотблъскване, залегнал в Женевската конвенция и се считат за сигурни държави.

70. Според Регламента държавите членки трябва да определят въз основа на йерархически обективни критерии (членове от 5 до 14), коя държава членка носи отговорност за разглеждане на молба за убежище, подадена на тяхната територия. Целта е да се предотврати подаването на множество молби и да се гарантира, че случаят на всяко лице, търсещо убежище се разглежда само в една държава членка.

71. Ако е установено, че лицето, търсещо убежище незаконно е преминало границата на дадена държава членка, влизайки от трета страна, държавата членка, в която е влязло, е отговорна за разглеждане на молбата за убежище (член 10 § 1). Тази отговорност се прекратява след дванадесет месеца, считано от датата на незаконното преминаване на границата.

72. Ако съгласно критериите по регламента отговорността се носи от друга държава членка, тази държава следва да се ангажира с лицето, търсещо убежище и да разгледа молбата за убежище. Държавата, от която е поискано да поеме отговорност, трябва да отговори на искането в двумесечен срок от датата на получаване на искането. Непредставянето на отговор в двумесечния срок се тълкува като приемане на искането за ангажиране със съответното лице (членове 17 и 18 §§ 1 и 7).

73. Когато държавата, от която това е поискано приеме отговорността за лицето, търсещо убежище, държавата членка, в която е подадена молбата за убежище трябва да уведоми молителя за решението да го предаде, като посочи мотиви за това. Предаването трябва да се извърши не по-късно от шест месеца от приемане на искането за поемане на отговорност. Ако прехвърлянето не се извърши в този срок отговорността за разглеждане на молбата се поема от държавата членка, в която молбата за убежище е подадена (член 19).

74. Чрез дерогиране от основното правило всяка държава членка може да разгледа молба за убежище, подадена пред нея от гражданин на трета страна, дори това разглеждане да не е нейна отговорност според критериите, установени в Регламента (член 3 § 2). Това е така наречената клауза за „суверенитет“. В такива случаи съответната държава се превръща в отговорна държава членка и поема задълженията, свързани с тази отговорност.

75. Освен това всяка държава членка, дори да не е отговорна според критериите, установени от Регламента, може да събере членове на едно семейство, както и други роднини по хуманитарни причини, основаващи се по-конкретно на семейни или културни съображения (член 15 § 1). Това е така наречената „хуманитарна“ клауза. В този случай държавата членка, по искане на друга държава членка, следва да разгледа молбата за убежище на засегнатото лице. Изисква се съгласието на засегнатите лица.

76. Друг Регламент на Съвета - № 2725/2000 от 11 декември 2000 г., предвижда създаването на системата Евродак за сравняване на пръстови отпечатъци („Регламентът Евродак“). Той задължава държавите да събират пръстови отпечатъци от лицата, търсещи убежище. Информацията се предава до централното звено на Евродак, управлявано от Европейската комисия, което я съхранява в централната си база данни и я сравнява с данните, които вече се съхраняват там.

77. На 6 юни 2007 г. Европейската комисия изпратила доклад до Европейския парламент и до Съвета за оценка на Дъблинската система (COM(2007)299 окончателен). На 3 декември 2008 г. тя публикувала предложението си за преработване на Регламента от Дъблин (COM(2008) 820 окончателно/2). Предложението за реформа е за подобряване на ефективността на системата и за гарантиране, че всички нужди на лицата, търсещи международна закрила, са предвидени в процедурата за определяне на отговорността.

78. Предложението цели въвеждане на механизъм за спиране на предавания по Дъблинската система, така че от една страна държави членки, чиито системи за убежище вече се намират под особено сериозен натиск да не бъдат подлагани на още по-голям натиск чрез подобни предавания, а от друга страна лицата, търсещи убежище да не бъдат предавани на държави членки, които не могат да им предоставят достатъчно ниво на защита в частност що се отнася до условията за настаняване и достъпа до процедурата за предоставяне на убежище (член 31 от предложението). Засегнатата държава трябва да се обърне към Европейската комисия за постановяване на решение. Прехвърлянията могат да бъдат отлагани до шест месеца. Комисията може да удължи срока на отлагане за още шест месеца по собствена инициатива или по искане на засегнатата държава.

79. Предложението, разгледано в съответствие с процедурата за съвместно вземане на решения, беше прието от Европейския парламент на първо четене на 7 май 2009 г. и изпратено на Комисията и на Съвета.

80. На неформалната среща на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, проведена в Брюксел на 15 и 16 юли 2010 г., белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз постави на дневен ред обмяната на мнения за средствата за постигане на единна процедура за предоставяне на убежище и единен стандарт за международна закрила, считано от 2012 г. Обсъжданията се фокусираха по-конкретно върху въпроса за приоритета, който Съветът трябва да даде на преговорите за реформиране на Регламента от Дъблин и по въпроса дали министрите трябва да подкрепят включването на разпоредбата за временно спиране.

81. Съдът на Европейските общности (СЕО), който стана Съд на Европейския съюз (СЕС) след влизането в сила на Договора от Лисабон, е постановил едно решение, касаещо Регламента от Дъблин. По делото Petrosian (C-19/08, решение от 29 януари 2009 г.) той беше сезиран да разясни тълкуването на член 20 §§ 1 и 2 що се отнася до поемането на отговорност за разглеждане на молба за убежище и изчисляването на крайния срок за извършване на прехвърлянето, когато законодателството на държавата членка, отправяща искането, предвижда суспензивен ефект на жалбите. СЕС прие, че срокът започва да тече от момента на решението по същество на искането.

82. Наскоро СЕС получи искане от апелативния съд (Обединено кралство) за даване на преюдициално заключение по тълкуването на разпоредбата от Регламента от Дъблин относно суверенитета (дело N.S., C-411/10).

(b) Директивите на Европейския съюз по въпросите за убежището

83. Три други европейски акта допълват Регламента от Дъблин.

84. Директива 2003/9 от 27 януари 2003 г., за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище („Директива за приемането“), влезе в сила в деня на публикуването й в Официален вестник (OJ L 31 от 6.2.2003 г.). Тя изисква от държавите да гарантират на лицата, търсещи убежище:

-определени материални условия при приемането, в това число и настаняване; храна и облекло в натура или под формата на парични помощи; помощите трябва да бъдат достатъчни за да защитят лицето, търсещо убежище от крайна нужда;

-ангажименти за защита на целостта на семействата;

-медицинска и психологическа помощ;

-достъп на непълнолетните лица до образование и до езикови курсове, когато това е необходимо за да продължат нормално училищно обучение.

През 2007 г. Европейската комисия поиска от СЕО (сега СЕС) да се произнесе дали Гърция спазва задълженията си, отнасящи се до приемането на бежанци. С решение от 19 април 2007 г. (дело C-72/06), СЕО прие, че Гърция не е изпълнила задълженията си по Директивата за приемането. В последствие гръцките власти транспонираха Директивата за приемането.

На 3 ноември 2009 г. Европейската комисия изпрати писмо до Гърция, с което уведоми, че започва нова процедура срещу нея.

85. Директива 2005/85 от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки („Процедурната директива“), която влезе в сила в деня на публикуването й в Официален вестник (OJ L 326/13 от 13.12.2005 г.), гарантира следните права:

-молба за убежище не може да бъде отхвърлена единствено поради това, че не била подадена в първия възможен момент. Освен това молбите трябва да се разглеждат индивидуално, обективно и безпристрастно;

-лицата, подали молба за убежище имат право да останат в държавата членка докато трае разглеждането на молбите им;

-държавите членки трябва да гарантират, че решенията по молбите за убежище се постановяват в писмена форма и че при отхвърляне на молба основанията за това са посочени в решението, а информация за обжалването на отрицателното решение е предоставена в писмена форма;

-лицата, търсещи убежище трябва да бъдат информирани за процедурите, които трябва да изпълнят, за правата и задълженията си и за резултата от решението, взето от компетентния орган;

-лицата, търсещи убежище трябва да получават преводачески услуги при подаването на молбите си до компетентните власти, когато това е необходимо;

-лицата, търсещи убежище не могат да бъдат лишени от възможността за комуникация с ВКБООН. По-общо казано държавите членки трябва да осигуряват достъп на ВКБООН до лицата, търсещи убежище, в това число до задържани лица, както и до информация, относно молбите и процедурите за предоставяне на убежище, както и възможност да излага становищата си пред компетентните власти;

-Лицата, търсещи убежище трябва да имат ефективна възможност да се обръщат към правен съветник за тяхна сметка. В случай на отрицателно решение на компетентния орган държавите членки трябва да гарантират безплатна правна помощ ако такава бъде поискана. Това право може да бъде подлагано на ограничения (изборът на адвокат да бъде ограничен до правни консултанти, специално посочени от националното законодателство, жалбите да се ограничават само до такива, които имат изгледи за успех или безплатната правна помощ да бъде предоставена само за молители, които не разполагат с достатъчно средства).

През февруари 2006 г. Европейската комисия започна процедура срещу Гърция за неизпълнение на задълженията й с оглед на процесуалните недостатъци в гръцката система за убежищата и изпрати делото в СЕО (сега СЕС). След транспонирането на Процедурната директива в гръцкото законодателство през юли 2008 г. делото беше прекратено.

На 24 юни 2010 г. Европейската комисия започна производство срещу Белгия пред СЕС за това, че белгийските власти не са транспонирали изцяло Процедурната директива, по-конкретно минималните задължения относно провеждането на лични интервюта.

В предложението си за реформа на Процедурната директива, представено на 21 октомври 2009 г. (COM(2009) 554 окончателно), Комисията планира засилване на задължението за информиране на молителя. Тя освен това предвиди пълно преразглеждане за в бъдеще на първоинстанционните решения от съд или трибунал и уточни, че разбирането за ефективно правно средство изисква контрол както по отношение на фактите, така и с оглед прилагането на закона. Тя освен това предложи разпоредби за автоматичен суспензивен ефект на жалбите. Предложените изменения имаха за цел повишаване на съответствието с развиващата се съдебна практика по отношение на такива принципи като правото на защита, равенството на правните средства и правото на ефективна съдебна защита.

86. Директива 2004/83 от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила („Директивата за признаването“). Тя влезе в сила 20 дни след публикуването й в Официален вестник (OJ L 304 от 30.09.2004 г.).

Тази Директива съдържа набор от критерии за предоставяне на статут на бежанец и на субсидиарна закрила и установява правата, свързани с всеки от статутите. Тя въвежда хармонизирана система за временна закрила на лицата, които не са обхванати от Женевската конвенция, но които въпреки това се нуждаят от международна закрила, като например жертви на масово насилие или гражданска война.

СЕО (сега СЕС) постанови две решения във връзка с Директивата за признаването: решението по делото Elgafaji (C-465/07) от 17 февруари 2009 г. и решението по делото Salahadin Abdulla and Others от 2 март 2010 г. (обединени дела C-175, 176, 178 и 179/08).

C. Приложими текстове на Комисаря за правата на човека към Съвета на Европа

87. Освен докладите, публикувани след посещенията му в Гърция (виж параграф 160 по-долу), Комисарят издаде препоръка „относно правата на чужденците“, желаещи да влязат в държава членка на Съвета на Европа и изпълнението на заповеди за експулсиране“ от 19 септември 2001 г., която гласи, inter alia:

„1. Всяко лице при пристигането си на границата на държава членка има право на зачитане на човешкото му достойнство, както и да не бъде автоматично приемано за престъпник или за виновен в извършване на измама.

2. При пристигането си всяко лице, чието право да премине границата е оспорено, трябва да бъде изслушано, когато е необходимо със съдействието на преводач, чието възнаграждение трябва да бъде заплатено от държавата на пристигането, така че да бъде в състояние, когато това е подходящо да подаде молба за убежище. Това включва и правото да започне производство след като е надлежно информирано на език, който разбира относно процедурата, която трябва да бъде следвана. По този начин практиката на отблъскване „още при пристигането“ е неприемлива.

3. По правило не следва да има ограничения на свободата на придвижване. Доколкото е възможно, задържането трябва да бъде заместено от други мерки за контрол като например предоставяне на гаранции или поръчителство или други подобни мерки. Когато задържането е единственият начин да се гарантира физическото присъствие на чужденеца то не трябва да се извършва системно в полицейско управление или затвор, освен ако няма практически алтернативи, като в този случай не трябва да продължава повече от строго необходимото за организиране на транспортирането до специализиран център.

...

9. По никакъв начин центровете за настаняване не трябва да се разглеждат като затвори.

...

11. Важно е правото на съдебно средство за защита по смисъла на член 13 от ЕКПЧ да бъде гарантирано не само законодателно, но и на практика, когато едно лице твърди, че компетентните власти са нарушили или е възможно да нарушат дадено право, гарантирано от ЕКПЧ. Правото на ефективно правно средство на защита трябва да бъде гарантирано на всяко лице, желаещо да обжалва заповедта за връщане или експулсиране. То трябва да може да спира изпълнението на заповед за експулсиране поне в случаите, в които се твърди нарушение на членове 2 и 3 от ЕКПЧ.“

III. ПРИЛОЖИМО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ПРАКТИКА В ГЪРЦИЯ

A. Условията за приемане на лица, търсещи убежище

1. Пребиваване

88. Условията за приемане на лица, търсещи убежище в Гърция са уредени основно в Указ на Президента („УП“) № 220/2007, с който се транспонира Директивата за приемането. Разпоредбите на този акт, приложими към настоящото решение, могат да бъда обобщени по следния начин.

89. Органът, отговорен за получаването и разглеждането на молбата за убежище, издава безплатно карта на лице, търсещо убежище веднага след като резултатите от проверката на пръстовите отпечатъци станат известни, но във всеки случай не по-късно от три дни от подаването на молбата за убежище. Тази карта, наречена „розова карта“, позволява на молителя да остане в Гърция за периода на разглеждане на молбата му. Картата е валидна за шест месеца и подлежи на подновяване до постановяване на окончателно решение (член 5 § 1).

90. Съгласно член 12 §§ 1 и 3 компетентните власти трябва да предприемат подходящи стъпки за да гарантират, че лицата, търсещи убежище са подсигурени с материални условия на настаняване. Трябва да им бъде гарантиран такъв жизнен стандарт, който да съответства на здравословното им състояние, да е достатъчен за препитанието им и да защитава основните им права. Тези мерки могат да бъдат поставени под условието засегнатите лица да се намират в нужда.

91. Лице, търсещо убежище, което няма дом и средства за заплащане на жилище, следва да бъде настанено в приемен център или друго място въз основа на молба до компетентните власти (член 6 § 2). Според информация, предоставена от гръцкото Министерство на здравеопазването и социалната солидарност през 2009 г. е имало четиринадесет приемни центъра за лица, търсещи убежище в различни части на страната с общ капацитет 935 места. Шест от тези места са запазени за непълнолетни лица без придружители.

92. На лицата, търсещи убежище, които желаят да работят се издават временни разрешения за работа в съответствие с условията, установени в УП № 189/1998 (член 10 § 1 отУП № 220/2007). Член 4 c) от УП 189/1998 изисква компетентният орган да издава разрешението след като се увери, че съответната работа не представлява интерес за „гръцки гражданин, гражданин на Европейския съюз, лице със статут на бежанец, лице от гръцки произход и т.н.“.

93. Лицата, търсещи убежище имат достъп до програми за професионално обучение при същите условия като гръцките граждани (член 11).

94. Ако нямат финансова възможност и не са осигурени по никакъв начин лицата търсещи убежище имат право на безплатна медицинска помощ и болнично лечение. Спешната помощ също е безплатна (член 14 от УП № 220/2007).

2. Задържане

95. Когато административното експулсиране на чужденец е позволено съгласно член 76(1) от Закон № 3386/2005 (виж параграф 119, по-долу) и може да се предположи, че този чужденец възнамерява да се укрие, счита се, че представлява опасност за обществения ред или възпрепятства подготовката за заминаването или експулсирането му, има възможност за предварително задържане до постановяването на решението за експулсиране в тридневен срок (член 76(2)). До влизането в сила на Закон 3772/2009 административното задържане беше за три месеца. В момента то е шест месеца и при определени условия може да бъде продължено до дванадесет месеца.

96. Жалбата до Върховния административен съд срещу заповедта за експулсиране не прекратява задържането (член 77 от Закон № 3386/2005).

97. Когато член 76(1) се прилага от пристигането на международното летище в Атина засегнатите лица се настаняват в центъра за задържане до летището. На други места в страната те се настаняват или в центрове за задържане на лица, търсещи убежище или в полицейските управления.

98. Съгласно член 13 § 1 от УП № 90/2008, подаването на молба за убежище не е престъпление и не оправдава задържането на молителя дори той да е влязъл в страната незаконно.

B. Процедурата по предоставяне на убежище

1. Приложими разпоредби

99. Разпоредбите, отнасящи се до молбата за убежище на жалбоподателя се намират в следните укази на президента: УП № 61/1999 за предоставянето на статут на бежанец и неговото отнемане и за експулсирането на чужденци, разрешенията за пребиваване за членовете на семейството и начините за сътрудничество с ВКБООН и УП № 90/2008 за транспониране на Процедурната директива 2005/85, изменен с УП № 81/2009.

(a) Достъп до производството

100. Всички граждани на трети страни или лица без гражданство имат право да кандидатстват за убежище. Органите, отговорни за получаването и разглеждането на молбите се уверяват, че всички навършили пълнолетие лица са в състояние да упражнят правото си на подаване на молба, при условие че се явят лично пред съответния орган (член 4 § 1 от УП № 90/2008).

101. Властите незабавно информират лицата, търсещи убежище за правата и задълженията им като им предоставят брошура на разбираем за тях език, в която се описват процедурата за разглеждане на молбите за убежище и правата и задълженията на лицето, търсещо убежище. Ако лицето търсещо убежище не разбира езика, използван във формата или е неграмотно, то се информира устно с помощта на преводач (член 1 § 6 от УП 61/1999 и член 8 § 1 a) от УП № 90/2008).

102. Информационната брошура е изготвена със съдействието на ВКБООН и съществува на шест езика (арабски, английски, френски, гръцки, персийски и турски).

103. Когато лица, търсещи убежище пристигат на международното летище в Атина задължението за предоставяне на тази информация е на службите за сигурност на летищата. Преводите се извършват от преводачи от полицейското управление на Атика, неправителствени организации или персонала на летището.

104. Лицата, търсещи убежище, трябва да си сътрудничат с компетентните органи (член 9 § 1 от УП № 90/2008). По-конкретно, те трябва да ги информират за промяната на адреса си (член 6 § 1 от УП № 220/2007).

105. Ако не са го сторили на летището, лицата, търсещи убежище трябва да се явят в съботен ден в Дирекцията за чужденците към полицейското управление на Атика за да подадат молбите си за убежище. След влизането в сила на УП № 81/2009 (член 1) подаването на молби за убежище беше децентрализирано сред петдесет и две полицейски управления в различни части на страната.

106. Лицата, търсещи убежище, които са подали молба за убежище на летището трябва да се явят в тридневен срок в полицейското управление на Атика за да регистрират местопребиваването си.

107. След това те получават покана да се явят в полицейското управление за индивидуално интервю, по време на което могат да се представляват. Интервюто се провежда със съдействието на преводач като от съответното лице се иска да потвърди цялата информация, съдържаща се в молбата и да предостави подробности относно самоличността си, за маршрута, по който е стигнало в Гърция и за причините за напускане на страната му по произход (член 10 § 1 от УП № 90/2008).

(b) Първоинстанционно разглеждане на молбата за убежище

108. До 2009 г. след интервюто, полицейският служител, който го е провел, препращал молбата за убежище до един от трите консултативни комитета за бежанците към Министерството на обществения ред (понастоящем Министерство на гражданската защита) за даване на становище. Тези комитети били съставени от полицейски служители и представители на общините, а в някои случаи имало наблюдател от ВКБООН. Комитетът, към който била препращана молбата, давал становище под формата на вътрешен доклад до полицейското управление на Атика, което вземало решение.

109. УП № 81/2009 предвижда децентрализация на първоинстанционното разглеждане на молбите за убежище и създаването на консултативни комитети за бежанците във всички петдесет и две полицейски управления в страната (член 3). Самата процедура за разглеждане не е променена, но в момента тя се провежда във всички петдесет и две полицейски управления в отделните региони.

110. Решенията се вземат индивидуално, след внимателно, обективно и безпристрастно разглеждане. Властите събират и оценяват точна и конкретна информация, получена от надеждни източници, като например тази, предоставена от ВКБООН относно общото положение в страната по произход (член 6 § 2 от УП № 90/2008). На всеки етап от производството на молителите се осигурява преводач за сметка на държавата (член 8 § 1 b) от УП 90/2008).

111. Те имат право да се съветват с правен или друг консултант за тяхна собствена сметка (член 11 § 1 от УП № 90/2008).

112. Решението се връчва на молителя или адвоката или правния му представител (член 8 § 1 d) от УП № 90/2008). По този въпрос точка 10 от брошурата гласи следното:

„...[Розовата] карта трябва да съдържа местопребиваването, което сте декларирали или определения за Вашия престой приемен център. При вземане на решение то ще бъде изпратено на посочения от Вас адрес, ето защо е важно да информирате полицията своевременно за всяка промяна на адреса си.“

113. Ако адресът е неизвестен решението се изпраща в общината по местонахождението на седалището на службата, в която е била подадена молбата за убежище, като се поставя съобщение на мястото за обявления в общината и се уведомява ВКБООН (член 7 § 2 от УП № 90/2008).

114. Информацията се предава на езика, който основателно може да се предположи, че лицето, търсещо убежище разбира ако то не се представлява и не ползва правна помощ (член 8 § 1 e) от УП 90/2008).

(c) Жалби срещу отрицателни решения

115. До 2009 г. консултативните комитети за бежанците разглеждали молбите за убежище като втора инстанция, когато те са отхвърлени (член 25 от УП № 90/2008). ВКБООН участвал в тези комитети (член 26 от УП № 90/2008). След това се предвидила възможност за обжалване пред Върховния административен съд за отмяна на решенията. Член 5 от УП № 81/2009 премахнал второинстанционната роля на консултативните комитети за бежанците. От 2009 г. жалбите срещу първоинстанционните решения се подават директно до Върховния административен съд. През месец юли 2009 г. ВКБООН взел решение да не участва повече в производството.

116. Освен ако на жалбоподателя вече е била представена съответната информация в писмен вид, решението за отхвърляне на молбата трябва да отбелязва възможността за обжалване, сроковете за обжалване и последиците от неспазването им (членове 7 § 3 и 8 § 1 e) от УП 90/2008).

117. Обжалването пред Върховния административен съд не спира изпълнението на заповедта за експулсиране, издадена въз основа на решение за отхвърляне на молбата за убежище. Чужденците обаче имат право да обжалват заповедта за депортиране в петдневен срок от получаване на съобщението за нея. Решението се постановява в тридневен срок от датата на подаване на жалбата. Този вид жалби спират изпълнението на решението за експулсиране. Ако едновременно с експулсирането е разпоредено и задържане, жалбата спира експулсирането но не отменя задържането (член 77 от Закон № 3386/2005).

118. Лицата, търсещи убежище имат право на правна помощ при обжалването пред Върховния административен съд, при условие, че жалбите не са явно недопустими или необосновани (член 11 § 2 от УП № 90/2008).

(d) Защита срещу refoulement

119. Закон № 3386/2005, изменен със Закон № 3772/2009 (член 76(1) c), позволява административното експулсиране на чужденец в случаите, в които присъствието му в Гърция представлява заплаха за обществения ред или националната сигурност. Счита се, че чужденците представляват такава опасност ако срещу тях има висящо наказателно производство за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за повече от три месеца. Незаконното напускане на страната с използване на фалшив паспорт или друг документ за пътуване е престъпление съгласно членове 83(1) и 87(7) от Закон № 3386/2005.

120. Лицата, подали молба за убежище и бежанците са изключени от приложното поле на този закон (членове 1 c) и 79 d)). Лицата, търсещи убежище могат да останат в страната до приключване на административното производство по разглеждане на молбите им и не могат да бъдат изведени по никакъв начин (член 1 § 1 от УП № 61/1999 и член 5 § 1 от УП № 90/2008).

(e) Разрешение за оставане по хуманитарни причини и субсидиарна закрила

121. В изключителни случаи, особено по хуманитарни причини Министърът на обществения ред (понастоящем Министърът на гражданската защита) може да позволи временното пребиваване на чужденец, чиято молба за статут на бежанец е била отхвърлена, докато стане възможно лицето да напусне страната (член 25(6) от Закон № 1975/1991). Когато такова разрешение е дадено по хуманитарни причини критериите, които се вземат предвид са обективната невъзможност за извеждане или връщане в държавата на произход поради форсмажорни обстоятелства, като сериозни здравословни причини, международен бойкот на страната по произход, граждански конфликти с масови нарушения на човешките права или опасност от третиране в нарушение на член 3 от Конвенцията в страната по произход (член 8 § 2 от УП № 61/1999). В последния случай Върховният административен съд приема, че отчитането на опасностите във връзка с член 3 от Конвенцията не е възможност, а задължение на административния орган (виж например решения № 4055/2008 и № 434/2009).

122. Субсидиарна защита може да се получи и въз основа на УП № 96/2008, с който се транспонира Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

(f) Текущи реформи в процедурата по предоставяне на убежище

123. След парламентарните избори, проведени в Гърция през месец октомври 2009 г. новото правителство създаде експертен съвет, който да даде становище за реформата на системата за предоставяне на убежище в Гърция. Съставен от експерти на министерствата на гражданската защита, вътрешните работи и здравеопазването и от ВКБООН, гръцкия Съвет за бежанците и службата на Омбудсмана, както и от учени, Комитетът трябваше да предложи изменения в действащото законодателство и практика и да направи предложения относно състава и дейността на нов граждански орган, който да разглежда молбите за убежище, съставен не от полицейски служители както в момента, а от държавни служители. Предвижда се също да се възстанови контролната функция на консултативните комитети за бежанците.

124. Предложенията на експертния комитет бяха изпратени на гръцкото правителство на 22 декември 2009 г. и беше изготвен проектозакон. Според гръцкия министър-председател Георге Папандреу, в речта му на пресконференция от 20 януари 2010 г. с участието на Върховния комисар за бежанците към Организацията на обединените нации Антонио Гутерес, преследваната цел е да се реформира законодателната рамка „за да бъде поставена в съответствие с Конвенцията за бежанците от 1951 г. и с европейското законодателство“.

2. Статистически данни за бежанците в Гърция

125. Според статистиката, публикувана от ВКБООН през 2008 г. Гърция е на седмо място сред държавите членки на Европейския съюз по брой на лицата, търсещи убежище с общо 19 880 молби, подадени през тази година (в сравнение с 15 930 през 2009 г.) (Asylum Levels and Trends in Industrialized Countries, 2009 г.). 88% от чудите граждани, влезли в Европейския съюз през 2009 г. влизат през Гърция.

126. За 2008 г. ВКБООН отчита, че процентът на удовлетворени молби на първа инстанция (съотношение между положителните решения и общия брой взети решения) е 0.04% за статут на бежанци по Женевската конвенция (единадесет човека), и 0.06% за хуманитарна или субсидиарна закрила (единадесет душ) (UNHCR, Observation on Greece as a country of asylum, 2009 г.). Срещу неблагоприятни решения са подадени 12 095 жалби. В резултат на тях 25 човека са получили статут на бежанци въз основа на Женевската конвенция и 11 по хуманитарни причини или субсидиарна закрила. Що се отнася до обжалването, процентът на успешни жалби е 2.87% и 1.26%. За сравнение през 2008 г. средният процент на положителни първоинстанционни решения в пет от шестте държави, които заедно с Гърция приемат най-голям брой молби (Франция, Обединеното кралство, Италия, Швеция и Германия) е 36.2% (UNHCR, Global Trends 2008, Refugees, Asylum-seekers, Returnees, Internally Displaced and Stateless Persons).

127. До 2009 г. 95% от молбите за убежище минавали през полицейското управление на Атика. След децентрализирането на обработката на молбите за убежище сред полицейските управления в цялата страна около 79 % от молбите се поемат от полицейското управление на Атика.

IV. ПРИЛОЖИМО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ПРАКТИКА В БЕЛГИЯ

128. Законът за чужденците урежда различните етапи на процедурата по предоставяне на убежище. Що се отнася до лица, търсещи убежище по „Дъблинската“ система, приложимите разпоредби могат да бъда обобщени по следния начин.

A. Служба за чужденците

129. Службата за чужденците е административният орган, отговорен за регистрирането на молбите за убежище след справка в базата данни на Евродак. Тя отговаря и за провеждането на интервютата с лицата, търсещи убежище относно обстоятелствата около тях с оглед преценка дали Белгия е държавата, отговорна съгласно Регламента от Дъблин за разглеждане на молбата за убежище. Тези аспекти от производството са уредени в член 51/5 от Закона за чужденците.

130. След интервюто службата за чужденците попълва формуляра за искане по „Дъблинската“ система. Формулярът съдържа раздели за обща информация за лицата, търсещи убежище и за по-конкретни детайли за начина, по който са стигнали до Белгия, здравословното им състояние и причините, поради които са пристигнали в Белгия. Не се предвижда съдействието на адвокат по време на интервюта на лицата, търсещи убежище.

131. Когато службата за чужденците реши, че Белгия е отговорна (положително решение) въз основа на дъблинските критерии или в резултат на прилагането на специалните клаузи или поради изтичането на крайния срок за предаване, тя препраща молбата до службата на Генералния комисар за бежанците и лицата без гражданство („CGRSP“) – белгийският орган, натоварен с разглеждането на молбите за убежище.

132. Ако службата за чужденците реши, че Белгия не е отговорна за разглеждането на молбата (отрицателно решение), тя изпраща искане до държавата, отговорна за разглеждането на молбата. Ако тази държава се съгласи изрично или мълчаливо, службата за чужденците отхвърля молбата за убежище и издава решение, с което се отказва разрешение за пребиваване, както и заповед за напускане на страната.

133. Отрицателните решения, с които се разпорежда прехвърлянето на лицата, търсещи убежище трябва да бъдат мотивирани. Когато лицето трябва да бъде прехвърлено в Гърция мотивите на заповедта за напускане на страната се основават на презумпцията, че Гърция спазва общностните и международните си задължения по въпросите на убежището и на обстоятелството, че позоваването на клаузата за суверенитет не е задължително според Регламента от Дъблин. В някои случаи се споменава фактът, че молителят не е представил доказателства, установяващи конкретните последици, които общата ситуация може да има върху неговото лично положение.

134. Няма точна статистика за оценка на степента, в която службата за чужденците прилага клаузата за суверенитет. Взетите положителни решения не се конкретизират. От данните, изложени в годишния доклад на Службата за чужденците за 2009 г. е видно, че през 2009 г. Белгия е направила 1 116 искания до други държави членки да поемат разглеждането на молби за убежище, от които 420 са били до Гърция, а общо 166 молби са били препратени до CGRSP.

135. Докато се полагат усилия да се определи отговорната държава чужденецът може да бъде задържан на дадено място само доколкото това е стриктно необходимо, но за не повече от един месец.

B. Апелативен борд за чужденците

136. Решенията относно пребиваването, взети от Службата за бежанците, могат да се обжалват пред Апелативния борд за чужденците. Апелативният борд за чужденците е административен съд, създаде със Закона от 15 септември 2006 г. за реформиране на Conseil d’Etat и за създаване на апелативен борд за чужденците. Той пое правомощията на Conseil d’Etat по спорове, засягащи чужденци, както и правомощията на постоянния Апелативен борд за бежанците.

137. Жалбите срещу заповеди за напускане на страната нямат суспензивен ефект. Законът съответно предвижда възможност за подаване на молба за спиране на изпълнението на такава заповед. Такава молба за спиране на изпълнението трябва да бъде подадена преди или най-късно едновременно с жалбата срещу заповедта.

1. Спиране на изпълнението в производство по изключително спешни случаи

138. Въз основа на член 39/82 от Закона за чужденците, когато се твърди непосредствена опасност може да бъде подадена молба за спиране на изпълнението на заповед за напускане на страната по процедура за разглеждане на изключително спешни случаи. Апелативният борд за чужденците уважава жалбата ако прецени, че изтъкнатите причини са достатъчно сериозни за да оправдаят отмяната на оспорваното решение и ако незабавното изпълнение на решението може да причини сериозни непоправими вреди на засегнатото лице. Молбата за спиране на изпълнението трябва да бъде подадена не по-късно от пет дни и не рано от три работни дни от съобщаването на заповедта за напускане на страната. Преди влизането в сила на 25 май 2009 г. на Закона от 6 май 2009 г. срокът беше двадесет и четири часов. Молбата за спиране на изпълнението по процедурата за разглеждане на изключително спешни случаи спира изпълнението на заповедта за експулсиране.

139. Член 39/82(4) предвижда молбата за спиране на изпълнението по процедурата за разглеждане на изключително спешни случаи да бъде разглеждана в срок от четиридесет и осем часа от получаването й от Апелативния борд за чужденците. Ако председателят на отделението или определеният съдия не постанови решение в този срок първият председател или председателят трябва да бъдат уведомени и да разпоредят решението да бъде издадено в срок от седемдесет и два часа от получаването на молбата. Те могат дори сами да разгледат делото и да вземат решение.

140. Според практиката, установена от Conseil d’Etat и възприета от Апелативния борд за чужденците лишаването от свобода е достатъчно за да се установи непосредствения характер на опасността без в действителност да е насрочено заминаване.

2. Разглеждане по същество

141. След това Апелативният борд за чужденците преминава към разглеждане на законността на оспорваното решение съгласно член 39/2(2) от Закона за чужденците като проверява дали решението на административния орган се основава на фактите, съдържащи се по административната преписка, дали във формалните и съображенията по същество на решението при тълкуването на фактите е допусната явна грешка в оценката и дали органът се е съобразил със съществените процесуални изисквания или със законовите формалности водещи до нищожност, както и дали е надхвърлил или злоупотребил с правомощията си (виж например решение на Апелативния борд за чужденците № 14.175 от 31 юли 2008 г.).

142. Ако молбата за спиране на изпълнението е отхвърлена и молителят е депортиран производството по същество продължава. Апелативният борд за чужденците обаче може да отхвърли жалба срещу заповед за напускане на страната на основание, че жалбоподателят повече не се намира в страната, поради което няма интерес да обжалва тази заповед (решение № 28.233 от 29 май 2009 г.; виж също решение № 34.177 от 16 ноември 2009 г.).

3. Практика на Апелативния борд за чужденците по дела по „Дъблинската“ система

143. Първите дела, по които лица търсещи убежище са докладвали за трудности при достъпа до процедурата за убежище в Гърция датират от месец април 2008 г. В своето решение № 9.796 от 10 април 2008 г. Апелативният борд за чужденците спрял изпълнението на прехвърляне в Гърция по „Дъблинската“ система в процедура по разглеждане на изключително спешни случаи, тъй като гръцките власти не отговорили на отправеното до тях искане за поемане на разглеждането на съответната молба за убежище, а Службата за чужденците не е поискала индивидуални гаранции. Апелативният борд за чужденците приел, че мълчаливото съгласие не предоставя достатъчно гаранции за ефективно производство по молбата за убежище пред гръцките власти. От месец март 2009 г. обаче Службата за чужденците повече не изисква такива гаранции и взема решенията си, основани на мълчаливо съгласие. Апелативният борд за чужденците вече не поставя този подход под съмнение, като приема, че Гърция е транспонирала Директивата за признаването и Процедурната директива.

144. Оценявайки мотивите на заповедта за напускане на страната Апелативният борд за чужденците отчита първо и основно фактите, разкрити пред службата за чужденците чрез интервюто по Дъблинската система и съдържащи се в административната преписка. Ако доказателствата са представени в последствие, в това число документи с общо значение, чрез писмо до службата за чужденците в хода на разглеждането по Дъблинската система или в жалбата срещу заповедта за напускане на страната те по правило не се вземат предвид от Апелативния борд за чужденците, поради това че не са представени на време или тъй като не са споменати в показанията на молителя пред службата за чужденците те не са достоверни (виж например решения № 41.482 от 9 април 2010 г. и № 41.351 от 1 април 2010 г.).

145. По дела, в които Апелативният борд за чужденците е взел предвид международни доклади, представени от лица, търсещи убежище по дъблинската система, в които се потвърждава опасността от нарушение на член 3 от Конвенцията в резултат на недостатъците на производството за убежище и условията на задържане и приемане в Гърция, практиката му е разделена що се отнася до направените заключения.

146. Някои отделения са били склонни да отчетат общото положение в Гърция. Например, в решения № 12.004 и № 12.005 от 29 май 2008 г. Бордът е приел, че Службата за чужденците е трябвало да вземе под внимание твърденията за малтретиране в Гърция:

„Жалбоподателят своевременно информирал другата страна, че преместването му в Гърция според него би довело до нарушение на член 3 от Конвенцията, по-конкретно поради нечовешкото и унизително отнасяне, което твърди че претърпял и че без съмнение би претърпял отново там. ... Бордът отбелязва, че твърдейки, че е бил изправен пред опасност от нечовешко и унизително отнасяне в противоречие с член 3 от Конвенцията при предходното му изпращане в Гърция и основавайки твърденията си на достоверни документални източници, които е представил на другата страна, жалбоподателят е изтъкнал изрично и подробно възражение, засягащо важен аспект от преместването му в Гърция. Следователно другата страна е трябвало да отговори на това възражение в решението си за да изпълни задълженията си за мотивиране.“

147. В същия дух, в решение № 25.962 от 10 април 2009 г., Апелативният борд за чужденците спрял изпълнението на прехвърляне в Гърция със следните мотиви:

„Бордът намира, че посоченото в доклада от 4 февруари 2009 г. на Комисаря за правата на човека на Съвета на Европа, (...) и снимките, илюстриращи тази информация относно условията на задържане на лица, търсещи убежище, са особено съществени. ... Макар да предхожда решенията на борда и на Европейския съд за правата на човека, цитирани във взетото решение, съдържанието на този доклад е достатъчно за да се установи, че въпреки усилията си напоследък за съобразяване с приложимите европейски стандарти по въпросите на убежището и основните права на лицата, търсещи убежище, гръцките власти все още не са в състояние да предложат на лицата, търсещи убежище минималните гаранции за приемане или процедурни гаранции.“

148. Други отделения са възприели друг подход, състоящ се в отчитането на пропуск да се докаже връзка между общото положение в Гърция и личното положение на жалбоподателя. Например в решение № 37.916 от 27 февруари 2009 г., с което се отхвърля молбата за спиране на изпълнението на прехвърлянето в Гърция, Апелативният борд за чужденците излага следните мотиви:

[Превод на секретариата]

„Общата информация, представена от жалбоподателя с документацията му засяга основно положението на чужденците, търсещи международна закрила в Гърция, обстоятелствата при които са прехвърлени и приети в Гърция, начина по който са третирани и функционирането и прилагането на процедурите за убежище в Гърция. Материалите не установяват конкретна връзка, показваща, че отчетените недостатъци биха довели до нарушение от страна на Гърция на задължението й за non-refoulement спрямо чужденци като жалбоподателя, които са били прехвърлени в Гърция ... С оглед на изложеното жалбоподателят не е доказал, че изпълнението на обжалваното решение би го изложило на опасност от непоправимо увреждане“.

149. По три дела от 2009 г. същите отделения са възприели обратния подход и са решили да спрат прехвърлянето в Атина, приемайки, че в мотивите си службата за чужденците е следвало да отчете информацията за общото положение в Гърция. Това са решения № 25.959 и № 25.960 от 10 април 2009 и № 28.804 от 17 юни 2009 г.

150. С оглед уеднаквяване на практиката председателят на Апелативния борд за чужденците свика пленарно заседание на 26 март 2010 г., което взе три решения (решения № 40.963, № 40.964 и № 10.965) чиито мотиви могат да бъдат обобщени по следния начин:

-Гърция е член на Европейския съюз, ръководен от принципа на правовата държава, страна по Конвенцията и по Женевската конвенция и е обвързана от общностното законодателство по въпросите на убежището;

-основавайки се на принципа на вътрешнообщностното доверие трябва да се допусне, че засегнатата държава ще се съобразява със задълженията си (позоваване на практиката на Съда по делото K.R.S. срещу Обединеното кралство (реш. по допустимостта), № 32733/08, ECHR 2008‑...);

-За да обори тази презумпция жалбоподателят трябва да докаже in concreto, че съществува реална опасност да бъде подложен на третиране в нарушение на член 3 от Конвенцията в държавата, в която се изпраща;

-простото позоваване на общи доклади от достоверни източници, разкриващи наличието на проблеми при приемането или на практика на refoulement или самият факт, че производството по предоставяне на убежище в дадена държава членка на Европейския съюз има недостатъци не са достатъчни за установяване съществуването на такава опасност.

151. По същество същите мотиви стоят зад решенията на Апелативния борд за чужденците, когато разглежда жалби за отмяна на решения. По този начин след като обявили жалбата за недопустима по отношение на заповедта за напускане на страната тъй като жалбоподателят вече е преместен, споменатото по-горе решение № 28.233 от 29 май 2009 г. анализира оплакванията на жалбоподателя по Конвенцията, по-конкретно по член 3, и отхвърля жалбата тъй като жалбоподателят не е установил никаква конкретна връзка между общото положение в Гърция и личното му положение.

C. Conseil d’Etat

152. Разпоредбите относно препращането до Conseil d’Etat и правомощията на този орган се намират в законите за Conseil d’Etat съгласувани на 12 януари 1973 г.

153. Адвокат може да подаде административна жалба до Conseil d’Etat в срок от тридесет дни от съобщението на решението на Апелативния борд за чужденците.

154. За да бъде разгледана жалбата от Conseil d’Etat, тя трябва да бъде обявена за допустима. Тя ще бъде обявена за допустима ако не е явно недопустима или без предмет; ако се твърди, че има нарушение на закона или несъобразяване със съществени процесуални изисквания или със законовите формалности, водещи до нищожност, доколкото тази жалба не е явно необоснована и твърденият порок е могъл да повлияе на решението и е достатъчен за да оправдае отмяната му; или ако разглеждането й е необходимо за да се гарантира непротиворечива практика.

155. Това производство няма суспензивен ефект. По принцип Conseil d’Etat произнася решение по допустимостта на жалбата в осемдневен срок.

156. Когато жалбата е обявена за допустима Conseil d’Etat постановява решение в шестмесечен срок и може да отменя решенията на Апелативния борд за чужденците поради нарушения на закона или неспазване на съществените процесуални изисквания или на законовите формалности, водещи до нищожност.

157. Решенията, посочени по делото, разкриват, че Conseil d’Etat не поставя под съмнение подхода на Апелативния борд за чужденците, описан по-горе и приема, че не възниква проблем по член 13 от Конвенцията (виж например решение № 5115 от 15 декември 2009 г.).

D. Съдилища и трибунали

158. Решенията на Службата на чужденците за задържане (заповеди за задържане на молители в дадено място и заповеди за освобождаването им) могат да се обжалват пред съдилищата. Разглеждайки молби за освобождаване, Апелативният съд на Брюксел (Наказателно отделение) е установил съдебна практика, отчитаща опасностите, пред които могат да бъдат изправени засегнатите лица ако бъдат изпратени в Гърция, както и констатацията на Съда, че Гърция нарушава задълженията си по член 3 (S.D. срещу Гърция, № 53541/07, 11 юни 2009 г., и Tabesh срещу Гърция, № 8256/07, 26 ноември 2009 г.).

V. МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ, ОПИСВАЩИ УСЛОВИЯТА НА ЗАДЪРЖАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЛИЦА, ТЪРСЕЩИ УБЕЖИЩЕ, КАКТО И ПРОИЗВОДСТВОТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УБЕЖИЩЕ В ГЪРЦИЯ

A. Доклади, публикувани от 2006 г.

159. От 2006 г. редовно се публикуват доклади от национални, международни и неправителствени организации, критикуващи условията за приемане на лица, търсещи убежище в Гърция.

160. По-долу е посочен списък с основните доклади:

-Европейски комитет за предотвратяване на изтезанията, след посещението му в Гърция от 27 до 9 септември 2005 г., публикуван на 20 декември 2006 г.;

-Доклад на делегацията на Комитета на LIBE от посещението й в Гърция (Самос и Атина), Европейски парламент, 17 юли 2007 г.;

-Про Асил, “The truth may be bitter but must be told - The Situation of Refugees in the Aegean and the Practices of the Greek Coast Guard”, октомври 2007 г.;

-ВКБООН, “Asylum in the European Union. A Study of the implementation of the Qualification Directive”, ноември 2007 г.;

-Европейски комитет за предотвратяване на изтезанията след посещението му в Гърция от 20 до 27 февруари 2007 г., 8 февруари 2008 г.;

-Амнести Интернешънъл, “Greece: No place for an asylum-seeker”, 27 февруари 2008 г.;

-Европейски съвет за бежанците и изгнаниците („ECRE“), “Spotlight on Greece – EU asylum lottery under fire”, 3 април 2008 г.;

-Норвежка организация за бежанците („NOAS“), “A gamble with the right to asylum in Europe – Greek asylum policy and the Dublin II regulation”, 9 април 2008 г.;

-ВКБООН, “Position on the return of asylum seekers to Greece under the Dublin Regulation”, 15 април 2008 г.;

-Хюман Райтс Уоч, “Stuck in a revolving door – Iraqis and other asylum seekers and migrants at Greece/Turkey entrance to the European Union”, ноември 2008 г.;

-Кландистино, “Undocumented migration: counting the uncountable: data and trends across Europe”, December 2008;

-Хюман Райтс Уоч, “Left to survive”, декември 2008 г.;

-Симад, “Droit d’asile: les gens de Dublin II, parcours juridique de demandeurs d’asile soumis à une réadmission selon le règlement Dublin II”, декември 2008 г.;

-Комисар за правата на човека на Съвета на Европа, г-н Т. Хамарберг, доклад изготвен след посещението му в Гърция от 8 до 10 декември 2008 г., 4 февруари 2009 г.;

-Гръцки съвет за бежанците, „Дъблинската дилема – “Burden shifting and putting asylum seekers at risk“, 23 февруари 2009 г.;

-Европейски комитет за предотвратяване на изтезанията, доклад, изготвен след посещението му в Гърция от 23 до 28 септември 2008 г., 30 юни 2009 г.;

-Австрийски Червен кръст и Каритас, “The Situation of Persons Returned by Austria to Greece under the Dublin Regulation. Report on a Joint Fact-Finding Mission to Greece (May 23rd - 28th 2009)”,
август 2009 г.;

-Норвежки хелзинкски комитет („NHC“), NOAS и Аитима, “Out the back door: the Dublin II Regulation and illegal deportations from Greece”, октомври 2009 г.;

-Хюман Райтс Уоч, “Greece: Unsafe and Unwelcoming Shores”, октомври 2009 г.;

-ВКБООН, Наблюдения над Гърция като страна, предоставяща убежище, декември 2009 г.;

-Амнести Интернешънъл, “The Dublin II Trap: transfers of Dublin Asylum Seekers to Greece”, март 2010 г.;

-Национална комисия за правата на човека (Гърция), “Detention conditions in police stations and detention areas of aliens”,
април 2010 г.;

-Амнести Интернешънъл, “Irregular migrants and asylum-seekers routinely detained in substandard conditions”, юли 2010 г.

B. Условия на задържане

161. Изброените по-горе доклади свидетелстват за системна практика на задържане на лица, търсещи убежище в Гърция от няколко дни до няколко месеца след пристигането им. Практиката засяга както бежанци, пристигащи в Гърция за пръв път, така и лица, прехвърлени от държава членка на Европейския съюз в съответствие с Регламента от Дъблин. Според показания на свидетели не се предоставя информация относно причините за задържането.

162. Всички центрове, посетени от органите и организациите, изготвили изброените по-горе доклади описват сходна ситуация с различна степен на критичност: пренаселеност, мръсотия, липса на пространство, липса на проветрение, малка или липсваща възможност за разходки, липса на места за почивка, недостатъчен брой легла, мръсни легла, липса на свободен достъп до тоалетни, неподходящи санитарни помещения, липса на лично пространство, ограничен достъп до грижи. Много от интервюираните хора се оплакват също и от обиди, особено от расистки обиди, отправени от персонала и употреба на физическа сила от надзирателите.

163. Например, след посещението му в Гърция от 27 август до 9 септември 2005 г. CPT докладва:

„Изграждането на новите специализирани центрове за задържане на чужденци (...) даде възможност на Гърция да възприеме подход, който повече да съответства на нормите и стандартите, установени в Европа. За съжаление властите продължават да поддържат затворнически подход, често при неподдържани условия, без целенасочени дейности и с минимални здравни грижи за лица, които не са нито осъдени, нито заподозрени в извършване на престъпления, и които според описанията на много гръцки събеседници често са преминавали през значителни трудности за да пристигнат в Гърция.“

През февруари 2007 г. CPT посети 24 полицейски управления и центрове за задържане на мигранти, управлявани от Министерството на обществения ред като достигна до заключението, че „лицата, лишени от свобода от правоохранителните органи на Гърция са изправени пред реална опасност от малтретиране“. Той добавя:

„[От последното посещение на СРТ в Гърция през 2005 г.] няма подобрение що се отнася до начина на третиране на лицата, задържани от правоохранителните органи. Делегацията на СРТ отново изслуша значителен брой оплаквания за малтретиране на задържани лица от правоохранителните органи. Повечето от оплакванията касаят плесници, удари с юмрук, ритници и удари с палки, извършвани при арест или по време на разпити от полицейски служители. (...) В няколко случая лекарите на делегацията установиха, че твърденията за малтретиране от правоохранителните органи съответстват с нараняванията, показани от съответните задържани лица.“

През ноември 2008 г. Хюман Райтс Уоч изрази безпокойството си по следния начин:

„Макар че гръцките полицейски власти не дадоха на Хюман Райтс Уоч безпрепятствен достъп да оцени условията на задържане в местата, които поискахме да посетим, ние успяхме да съберем свидетелства от задържани лица, които обрисуват тревожна картина на полицейско малтретиране, пренаселеност и нехигиенни условия, по-конкретно в местата, които не ни беше позволено да посетим, като например управленията на гранична полиция, летището, Вена и Митилини. Условията на задържане и полицейското насилие, описани в предходните три раздела на този доклад със сигурност представляват нечовешко и унизително отнасяне.“

В доклада си от 2008 г. Симад отбелязва:

„През 2003 г. в Лесбос са пристигнали 1 000 човека; през 2007 г. те наброяват 6 000, а за първите осем месеца за 2008 г. пристигналите са 10 000. (...) Група демонстранти ни очакват, скандирайки „без граница, без нация, без депортиране“, като десетина от тях искат мястото да бъде затворено. През оградата се протягат ръце, молещи за помощ. Три обширни стаи с решетки приютяват по 85 души: афганистанци, палестинци, сомалийци, заключени целодневно в ужасяваща мизерия. През късното лято в Гърция е хладно, а хората спят направо върху бетонния под. Има силна миризма, която ми напомня на импровизираните места за задържане в зоната на изчакване на Ройси (...). Повечето от хората са там от няколко дни, а някои от месец. Те не разбират защо са там. Мъжете са разделени от жените и децата. Отивам на втория етаж: мъж от Шри Ланка с инфекциозно заболяване е задържан в изолация в малко бунгало. Хангарът, в който се намират жените и децата е единственият, който е отворен. Там има легла, но не са достатъчно, така че са поставени матраци направо върху бетонния под. Късно лято е, но всички се оплакват, че им е студено и няма достатъчно одеяла. Последният затвор е този за непълнолетните. Там има двадесет и пет от тях. (...)“

В доклада си от февруари 2009 г. Комисарят за правата на човека на Съвета на Европа декларира:

„По време на срещата с Комисаря властите на област Еврос го информираха, че към 1 декември 2008 г. има 449 нередовни мигранти, задържани от полицията в шест различни места за задържане в тази област. Петте най-често срещани националности са: Ирак (215), Афганистан (62), Грузия (49), Пакистан (37) и Палестина (27). На 9 декември 2008 г. – датата на посещението на Комисаря – в двете отделни подобни на складове помещения за задържане на граничния пункт Ферес, датиращ от 2000 г., имаше 45 млади мъже – задържани нередовни мигранти, повечето от които иракчани. (...) Те бяха на практика натъпкани един до друг в стаите, спяха и стъпваха върху матраците, които бяха поставени на пода и върху циментова платформа. В баните условията бяха мизерни. Някои от задържаните очевидно имаха кожни обриви по ръцете си, а един от тях с боси крака се оплака, че властите не са му дали обувки и чисти дрехи. (...). На 9 декември 2008 г. полицейските власти информираха Комисаря, че в Кипринос (Филакио) има 320 задържани в седем стаи, повечето от които са от иракска или афганистанска националност.“

164. CPT посети центъра за задържане до международното летище на Атина през август и септември 2005 г. Той отбеляза:

„Делегацията на СРТ е загрижена от условията в отделните килии. Всяка килия (с размери 9.5m²) има официален капацитет за пет човека, като дори той е твърде висок. В действителност регистрите показват, че в много случаи, като например през май и юни 2005 г. заетостта достига шест и дори девет човека в килия. Разглеждането на килиите показва, че първоначално те са били предназначени за един човек, тъй като в помещенията има само по един цокъл – в тези килии следва да бъдат задържани за през нощта определено не повече от трима човека, а по възможност не повече от двама. Санитарните помещения се намират извън килиите и делегацията чу много оплаквания, че полицейската охрана не реагира своевременно на исканията за посещение на тоалетните. Освен това достъпът до душовете изглежда е изключително ограничен, като пет лица от една килия се оплакаха, че не са се къпали от седем дни – натрапчивата остра миризма на пот предава особена достоверност на твърденията им. Делегацията се срещна и с човек, прекарал един месец и половина в една от килиите без да смени дрехите си, без достъп до чист въздух и без никакви упражнения или каквито и да са полезни дейности.“

След посещението си в Гърция през 2007 г. СРТ отбеляза, че няма подобрение що се отнася до начина на третиране на задържаните лица и описа случаи на малтретиране от страна на полицейски служители в килията за депортиране на международното летище в Атина:

„В сградата за задържане на чужденци на Петру Рали гражданин на Бангладеш се оплака, че бил удрян и ритан от ескортиращите го полицейски служители в килията за депортиране на международното летище в Атина след като отказал да бъде депортиран. Той освен това се оплаква, че го стиснали за гърлото, натискали с пръсти очните му ябълки, извили ръцете зад гърба му и го ритали в задната част на краката, седалището и в коремната област, след което той припаднал. При прегледа, извършен от едно от медицинските лица от делегацията бяха констатирани следните наранявания: малко охлузване (приблизително 0.3 см) на долната устна и червено продълговато натъртване на лявата буза под окото (2 см), с две охлузвания; дифузни области със зачервяване от двете страни на челото и червеникаво охлузване (2 см) в средата на гръдния кош; подуване над щитовидния хрущял в предната част на шията и подуване на външните части на двете горни части на ръцете; на десния крак под и в страни от капачката на коляното дифузно виолетово кръвонасядане със зачервена площ (приблизително 2 см x 2 см) в проксималната част.“

165. По време на посещенията си през октомври 2009 г. и май 2010 г. Амнести Интернешънъл описа центъра на задържане до летището по следния начин:

„Сградата е разделена на три сектора. Първият се състои от три килии, всяка от които с приблизителна площ от 7 кв. м. Във всяка килия има по един прозорец, а секторът има две отделни тоалетни и душове. Вторият се състои от три големи килии, всяка от които с приблизителна площ от 50 кв. м. В коридора извън килиите има отделни тоалетни. Третият сектор се състои от девет много малки килии, всяка от които с приблизителна площ от 10 кв. м. Килиите са разположени в редица от едната страна на малък коридор, в който е разположен телефон с фонокарти. От другата страна на коридора има две тоалетни и два душа.

По време на посещението от октомври 2009 г. делегатите на Амнести Интернешънъл успяха да видят първите два сектора, където се настаняват лица, върнати по системата Дъблин ІІ и други лица, търсещи убежище. Делегатите констатираха, че задържаните са поставени в условия на изключителна пренаселеност и че физическите условия са неподходящи. Много лица, търсещи убежище докладват, че са били обиждани от полицейски служители.

По време на посещението на организацията през месец май 2010 г. на представителите на Амнести Интернешънъл беше позволено да посетят и трите сектора. Полицейските власти съобщиха на делегатите, че първият сектор се използва за задържане на лица, върнати по системата Дъблин ІІ и на други лица, търсещи убежище, вторият за задържане на нередовни мигранти-жени, осъдени за опит да напуснат Гърция с фалшиви документи, а третият за задържане на нередовни мигранти-мъже, осъдени за опит да напуснат Гърция с фалшиви документи.

По време на посещението от май 2010 г. в първия сектор имаше седем задържани лица, търсещи убежище (шест мъже и една жена) и нито едно лице, върнато по системата Дъблин ІІ. Във втория сектор петнадесет жени бяха настанени в една килия, като три от тях бяха бременни. Една от бременните жени се оплака няколко пъти, че не може да диша и питаше кога ще може да излезе извън килията. В друга килия имаше мъж с наранен крак. Настанените в първия и втория сектор съобщиха на делегатите на Амнести Интернешънъл, че полицията рядко отключва вратите в техните сектори. В резултат на това те нямали достъп до машината за вода, разположена отвън и се налагало да пият вода от тоалетните. По време на посещението в третия сектор бяха настанени приблизително 145 задържани лица в условия на изключителна пренаселеност. Сред тях делегатите откриха едно лице, върнато по системата Дъблин ІІ. Имаше общо девет килии. Делегатите имаха възможност да видят две от килиите, всяка от които имаше само по едно легло (бетонна основа с поставен матрак) и помещаваше между 14 и 17 лица. Нямаше достатъчно матраци и задържаните спяха на пода. В резултат на пренаселеността и матраците на пода нямаше никакво място за движение. Задържаните съобщиха на Амнести Интернешънъл, че поради липсата на пространство не могат да легнат и да спят едновременно. Макар видяните килии да имаха прозорци, поради пренаселеността проветряването не беше достатъчно. Жегата в килиите беше непоносима.

Лицата, задържани в третия сектор съобщиха на Амнести Интернешънъл, че полицаите не им позволяват да се разхождат в коридора извън килиите и че изпитвали изключителни трудности да получат достъп до тоалетните. По време на посещението на организацията задържани лица тропаха по вратите на килиите и отчаяно молеха полицията да ги пусне да отидат до тоалетна. Делегатите на Амнести Интернешънъл констатираха, че някои от хората, на които беше позволено да отидат до тоалетната, носеха пластмасови бутилки за вода частично или почти изцяло пълни с урина. Полицейските власти признаха, че във всяка килия задържаните използват пластмасови бутилки за нуждите си, които изпразват когато им се позволи да отидат до тоалетната. Делегатите констатираха също, че тоалетните са мръсни, а двата душа нямат нито врата, нито завеса, като по този начин липсва всякакво лично пространство.

Полицейските власти на атинското летище съобщиха на Амнести Интернешънъл, че налагането на наказание лишаване от свобода на нередовни мигранти или лица, търсещи убежище, арестувани на летището за използване на фалшиви документи, които не могат да платят разноските по делата си, допринася за пренаселеността на мястото за задържане.

По време на посещението организацията констатира пълна липса във всички сектори на хигиенни продукти като сапун, шампоан и тоалетна хартия. Освен това много от задържаните съобщиха на делегатите, че нямат достъп до багажа си, така че не разполагат с личните си вещи, в това число с дрехи за преобличане. Някои казаха, че в резултат на това носят едни и същи дрехи в продължение на седмици. В допълнение нямало никаква възможност за занимания на открито. Две лица се оплакаха, че нямат достъп до лекарствата си тъй като се намират в багажа им. Сходни оплаквания бяха направени по време на посещението през октомври 2009 г. Освен това загрижеността относно достъпа до медицинска помощ остава непроменена от октомври 2009 г. Летищните власти съобщиха на Амнести Интернешънъл, че в центъра няма постоянен лекар и медицинска помощ се предоставя само когато бъде поискана от задържано лице като се повикват дежурните лекари на летището.“

166. След посещението си от 30 април 2010 г., Médecins sans Frontières – Greece публикуваха доклад, който също описа пренаселеността в центъра за задържане (300 задържани лица) и ужасните санитарни и хигиенни условия. В три семейни килии с капацитет от осем до дванадесет човека били държани 155 души без проветрение и само с три тоалетни и душове.

C. Условия на живот

167. Според лицата, интервюирани за докладите, изброени в параграф 160 по-горе при освобождаването на лицата, търсещи убежище практиката била различна. На международното летище в Атина или направо им се издавала розова карта или им било казвано да се явят в полицейското управление на Атика за да получат такава. Понякога на лицата, които са в Гърция за първи път била издавана заповед за напускане на страната в срок до няколко дни. Ако пристигат и са настанени на друго място в страната практиката била по-последователна и се състояла в издаване на заповед за напускане на страната и изпращането им до някой от големите градове като Атина или Патра.

168. Във всеки случай изглежда, че не им е предоставена информация относно възможностите за настаняване. По-конкретно интервюираните лица съобщават, че никой не им казвал, че могат да информират властите, че няма къде да живеят, което е условие властите да се опитат да им осигурят някакъв вид настаняване.

169. Тези лица, които нямат семейство или близки в Гърция и нямат възможност да плащат наем просто спят на улиците. В резултат на това много бездомни бежанци, най-вече сами мъже, но също и семейства, незаконно са заели обществени пространства като импровизирания лагер в Патра, който беше евакуиран и премахнат през месец юли 2009 г. или стария апелативен съд и някои паркове в Атина.

170. Много от интервюираните съобщават за постоянния си страх от нападения и грабежи и за пълната нищета, предизвикана от тяхното положение (трудност при намиране на храна, липса на достъп до санитарни удобства и т.н.).

171. В обобщение, препитанието на засегнатите лица зависи от гражданското общество, червения кръст и някои религиозни организации.

172. Притежаването на розова карта изглежда не е от особена полза за получаване на съдействие от държавата като са налице сериозни бюрократични спънки за снабдяване с временно разрешение за работа. Например за да получи данъчен номер молителят трябва да докаже, че има постоянно местопребиваване, което на практика изключва бездомните от пазара на труда. В допълнение, здравните власти не са информирани за задълженията си да предоставят на лицата, търсещи убежище безплатна медицинска помощ или за допълнителните здравни рискове, пред които са изправени тези лица.

През ноември 2008 г. Хюман Рейтс Уоч докладва:

„Бежанците от всички националности, които успеят да получат и поддържат червената си карта имат малка надежда да получат подкрепа от правителството по време на често проточващите се срокове за разглеждане на молбите им. Бездомните и изоставените сред тези лица често не разполагат с място за живеене и с други основни форми на социална подкрепа отчасти защото Гърция разполага с място за настаняване в приемните си центрове на 770 от най-нуждаещите се и уязвими бежанци. Макар три от 10-те приемни центъра да са запазени за деца без придружители, Хюман Райтс Уоч срещна деца без придружители, живеещи на улицата, в парковете и в изоставени сгради поради липсата на жилища и други социални услуги. Петнадесет годишно нигерийско момче се регистрирало в полицията, но по времето на интервюто му от Хюман Райтс Уоч живееше на улицата без каквато и да е подкрепа: „Все още няма къде да живея. Адвокатите ми обещаха, че ще има къде да живея. Сега живея на улицата. Не живея никъде. Студено ми е на тялото. Не се чувствам сигурен. Обикалям наоколо до към 1-2 часа през нощта, а след това намирам парк, където са спя“. Норвежката организация за бежанците (NOAS), Норвежкия хелзинкски комитет и Гръцкият хелзинкски наблюдател издадоха съвместен доклад пред април 2008 г. за жилищните и социалните условия, пред които са изправени лицата, върнати в Гърция по системата Дъблин ІІ, констатирайки, че броят на действителните места, на разположение на такива бедстващи бежанци е „нищожен“, а условията в няколкото центъра за настаняване са „окаяни“. Те отбелязват, че „голямата част от лицата, търсещи убежище са оставени напълно без социална защита що се отнася до настаняването им и/или други форми на социална защита. На практика Гърция е държава, в която лицата, търсещи убежище и бежанците са почти изцяло оставени да се справят сами.“

D. Процедура по предоставяне на убежище

1. Достъп до процедурата за предоставяне на убежище

173. Докладите, споменати в параграф 160 по-горе описват многобройните спънки, които възпрепятстват достъпа до процедурата за предоставяне на убежище или сериозно го затрудняват на практика както по отношение на лицата, пристигащи за първи път, така и за лицата, прехвърлени по Регламента от Дъблин, които преминават през международното летище в Атина.

174. Свидетелства от първа ръка, събрани от международни организации и неправителствени организации, както и направените въз основа на тях заключения могат да бъдат обобщени по следния начин.

175. Много малък брой молби за убежище се подават направо до службите за сигурност на международното летище поради липсата на персонал, но в някои случаи и поради липсата на информация за съществуването на тези служби.

176. При пристигане на летището, лицата търсещи убежище системно се задържат директно, преди положението им да бъде изяснено.

177. След освобождаването им на тези, които са дошли в Гърция за пръв път понякога се издават заповеди за напускане на страната, отпечатани на гръцки, без преди това да са информирани за възможността да кандидатстват за убежище или да се свържат с адвокат за тази цел. Известни са дори случаи на лица, върнати съгласно Регламента от Дъблин, които са кандидатствали за убежище при първото си пристигане в Гърция, на които е издавана заповед да напуснат страната поради това, че тъй като са отсъствали всички крайни срокове за подаване на жалба са изтекли.

178. Няколко организации докладват, че на летището в Атина информационната брошура относно процедурата за убежище не винаги се предоставя на лицата, върнати съгласно Регламента от Дъблин. Не им се предоставяла и каквато и да е друга информация относно производството и крайните срокове или за възможността да се свържат с адвокат или неправителствена организация за да потърсят правна помощ.

179. Напротив, полицията използва „трикове“ за да ги обезсърчи да започват това производство. Например според някои свидетели полицията ги подвежда, че декларирането на адрес е абсолютно условие за започване на производството.

180. Тридневният срок, който лицата, търсещи убежище имат на разположение за да се явят полицейското управление на практика е много по-кратък. Съответните управления са практически недостъпни поради броя на чакащите и поради това, че молби за убежище могат да се подават само един ден в седмицата. Освен това критериите за подбор при влизането в управленията са произволни и не е налице стандартна организация за даване приоритет на лицата, желаещи да влязат в сградата за да кандидатстват за убежище. Има случаи когато хиляди хора се явяват на определения ден, но само 300 до 350 молби се приемат за седмицата. Понастоящем ежедневно се регистрират около двадесет молби докато до 2 000 човека чакат отвън за да изпълнят различни формалности. Това води до много дълго изчакване преди да се получи уговорка за първо интервю.

181. Поради очевидно недостатъчния брой преводачи често първото интервю се провежда на език, който лицето, търсещо убежище не разбира. Интервютата са повърхностни и ограничени на практика до това, лицето, търсещо убежище да се пита защо е дошло в Гърция, без никакви въпроси относно положението в страната по произход. Освен това, поради липсата на каквато и да е правна помощ молителите не могат да си позволят правен съветник и много рядко се придружават от адвокат.

182. Що се отнася до достъпа до Съда, макар на теория всяко лице, търсещо убежище да може да подаде жалба до Съда и да поиска прилагането на член 39 от Правилника на Съда, изглежда, че споменатите по-горе недостатъци са толкова значителни, че достъпът до Съда на лицата, търсещи убежище е почти невъзможен. Това може да обясни малкия брой жалби, които Съдът получава от лица, търсещи убежище и малкия брой искания, които той получава за временни мерки срещу Гърция.

2. Процедура за разглеждане на молбите за убежище

183. Изброените по-горе доклади разкриват и недостатъците на производството по разглеждане на молбите за убежище.

184. В големия брой случаи молбите се отхвърлят на първа инстанция, тъй като се приема, че са подадени по икономически причини. Проучване, проведено от ВКБООН през 2010 г. разкрива, че от 202 решения взети на първа инстанция, 201 са отрицателни и формулирани по еднотипен начин, без никакво позоваване на информация относно страните на произход, без описания на фактите, на които решението се основава и без правна аргументация.

185. Докладите критикуват липсата на обучения, квалификация и/или компетентност на полицейските служители, отговорни за разглеждането на молбите за убежище. Според ВКБООН през 2008 г. само единадесет от шестдесет и пет служители на полицейското управление в Атика, отговарящи за разглеждането на молбите за убежище, са специалисти по въпросите на убежището.

186. Според някои източници не било необичайно решението, с което молбата се отхвърля и в което се посочва срокът за обжалване, да бъде съобщено чрез документ, написан на гръцки език в момента на издаване или подновяване на розовата карта. Тъй като картите се подновяват на всеки шест месеца, лицата, търсещи убежище не разбирали, че в действителност молбите им са отхвърлени и че имат право да обжалват. Ако те пропуснат да го сторят в определения срок обаче биват изключени от процедурата и се озовават в незаконна ситуация, като са изправени пред опасността да бъдат арестувани и лишени от свобода до експулсирането им.

187. Комисарят за човешките права на Съвета на Европа и ВКБООН също подчертаха, че процедурата по уведомяване на „лица с неизвестен адрес“ на практика не работи. По този начин много лица, търсещи убежище не са в състояние да проследят развитието по молбите си и изпускат крайните срокове.

188. Времето необходимо за разглеждане на молбите за убежище на първа инстанция и при обжалване е много дълго. Според ВКБООН през юли 2009 г. са били забавени 6 145 първоинстанционни случая и 42 700 дела по жалби. Според информацията, изпратена до Комисаря от гръцкото министерство за гражданска защита през февруари 2010 г. общият брой на висящи молби за убежище е достигнал 44 650.

3. Средства за защита

189. Противопоставяйки се, inter alia, на премахването през 2009 г. на второинстанционната функция на консултативния комитет за бежанците (виж параграф 115 по-горе), ВКБООН обяви в съобщение до медиите от 17 юли 2009 г., че повече няма да участва в производствата по предоставяне на убежище в Гърция.

190. Що се отнася до обжалването пред Върховния административен съд докладите, посочени в параграф 160 по-горе критикуват прекомерната продължителност на производството. Според Комисаря по правата на човека на Съвета на Европа средната продължителност понастоящем е пет години и половина. Те също така подчертават, че жалбата срещу отрицателно решение не спира автоматично заповедта за експулсиране и че за да се поиска спиране на изпълнението трябва да се започне отделно производство. То може да продължи между десет дни и четири години. Освен това се счита, че контролът, упражняван от Върховния административен съд не е достатъчно широк за да обхване съществени подробности от оплакванията, касаещи нарушение на Конвенцията.

191. Накрая отбелязват, че на практика системата за правна помощ при подаване на жалба пред Върховния административен съд не работи. Тя се възпрепятства от нежеланието и в резултат на това от липсата на адвокати в списъка за правна помощ поради продължителността на производството и забавянето на възнагражденията им.

4. Опасност от отблъскване

192. Опасността от refoulement на лицата, търсещи убежище от гръцките власти било индиректно до Турция или директно до държавата по произход е постоянен проблем. Докладите, посочени в параграф 161 по-горе, както и медиите редовно отбелязват тази практика, посочвайки, че гръцките власти депортират понякога колективно както лица, търсещи убежище, които още не са кандидатствали за убежище, така и лица, чиито молби са регистрирани и на които е била издадена розова карта. Експулсиранията към Турция се извършват както по собствена инициатива на гръцките власти до границата с Турция, така и в рамките на споразумението за реадмисия между Гърция и Турция. Установено е, че някои от изгонените по този начин лица са били изпратени обратно в Афганистан от турските власти без молбите им за убежище да бъдат разгледани.

193. Няколко доклада подчертават сериозната опасност от refoulement веднага след вземането на решение за отхвърляне на молбата за убежище тъй като обжалването пред Върховния административен съд няма автоматично суспензивно действие.

5. Писмо на ВКБООН от 2 април 2009 г.

194. На 2 април 2009 г. ВКБООН изпрати писмо до белгийския министър по политиката за миграцията и бежанците, критикувайки недостатъците на процедурата за предоставяне на убежище и условията за приемане на лица, търсещи убежище в Гърция и препоръча спирането на прехвърлянията в Гърция. Копие от писмото беше изпратено до Службата за чужденците. Писмото гласи следното (извадки):

„ВКБООН е информиран, че Съдът в решението си по делото K.R.S. срещу Обединеното кралство ... наскоро реши, че прехвърлянето на лице, търсещо убежище в Гърция не представлява опасност от refoulement за целите на член 3 от Конвенцията. Съдът обаче не е извършил преценка на спазването от страна на Гърция на задълженията й по международното право за чужденците. По-конкретно Съдът не казва нищо за това дали условията на приемане на лица, търсещи убежище съответстват на регионалните и международните стандарти за защита правата на човека или дали лицата, търсещи убежище имат достъп до справедливо разглеждане на молбите им за убежище, както и дали бежанците имат ефективната възможност да упражняват правата си по Женевската конвенция. ВКБООН е убеден, че това все още не е така.“

195. Той заключава:

„По изложените съображения ВКБООН потвърждава оценката си за системата за предоставяне на убежище в Гърция и препоръките си, формулирани в позицията му от април 2008 г., а именно, че правителствата следва да се въздържат от прехвърляне в Гърция на лица, търсещи убежище и самите те да поемат отговорност за разглеждане на съответните молби за убежище в съответствие с член 3 § 2 от Регламента от Дъблин.“

VI. МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ, ОПИСВАЩИ ПОЛОЖЕНИЕТО В АФГАНИСТАН

196. Афганистан е въвлечен във въоръжен конфликт от 1979 г. Настоящото положение е в резултат на гражданската война от 1994-2001 г., по време на която Муджахидините (ветераните от анти-съветската съпротива, много от чиито лидери в момента изпълняват публични функции) се сражаваха с талибанското движение и последица от атаките от 11 септември 2001 г. над Съединените щати.

197. Според ВКБООН („Наръчник за оценка на нуждата от международна закрила на афганистанци, търсещи убежище“, юли 2009 г., който заменя този от декември 2007 г.), положението в Афганистан може да се опише като засилващ се въоръжен конфликт, съпроводен от сериозни и широко разпространени целенасочени нарушения на човешките права. Правителството и международните му съюзници са изправени срещу бунтовнически групи, включващи талибани, Хезб-е-Ислами и Ал-Кайда. Важна роля в конфликта играят и сложна поредица от законни и незаконни въоръжени групи и организирани престъпни групи. Въпреки усилията за реформи Афганистан все още е изправен пред ширеща се корупция, липса на справедлив процес и неефективно правосъдие. Съдебната система рядко се занимава с нарушение на човешките права, а безнаказаността остава широко разпространена. Постоянно набиращият сила религиозен консерватизъм принуждава правителството и парламента да ограничават основните права и свободи.

198. В посочения по-горе документ ВКБООН отбелязва, че повечето въоръжени конфликти са все още в южната и югоизточната част на страната. На юг провинциите Хелманд и Кандахар – крепости на талибаните – са сцена на ожесточени сражения. Конфликтът, бушуващ в южните, югоизточните и източните райони води до прогонване на населението и предизвиква множество цивилни жертви.

199. Има все повече доказателства, че лица, изпълняващи или които трябва да изпълняват правителствени проекти и неправителствени организации или частни фирми, действително работещи или които следва да работят с международните сили в Афганистан са изправени пред сериозна опасност от нападения от антиправителствени групировки.

200. Относно възможностите за вътрешно преместване ВКБООН отбелязва, че нито един район на Афганистан не е сигурен и че дори да има такива, те може да не са достъпни, тъй като много от главните пътища в Афганистан са опасни.

201. Положението в Кабул се влошава. Растящата икономическа емиграция указва засилващ се натиск на пазара на труда и над ресурси като инфраструктура, земя и питейна вода. Положението се утежнява от продължителната суша, водеща до разпространяване на заболявания, свързани с липсата на вода. Масовата безработица и непълната заетост ограничават възможностите на много хора да задоволяват основните си потребности.

202. ВКБООН като цяло приема вътрешното преместване като разумно алтернативно решение, когато закрилата може да бъде предоставена в мястото на преместването от семейството на лицето в широкия смисъл, от общността или племето. Тези форми на закрила обаче са ограничени до райони, в които съществуват семейни или племенни връзки. Дори в такива ситуации е необходим анализ на всеки отделен случай, тъй като традиционните социални връзки в страната са разрушени от тридесетгодишната война, масовото изселване на бежанци и нарастващото обезлюдяване на селските райони.

203. Имайки предвид препоръките, съдържащи се в тези указания белгийският орган, овластен да разглежда молбите за убежище (CGRSP, виж параграф 131 по-горе) в документ от февруари 2010 г., озаглавен „Политика по отношение на афганистанците, търсещи убежище на службата на генералния комисар за бежанците и лицата без гражданство“ посочи, че е предоставена защита на голям брой афганистанци, търсещи убежище от особено опасни райони.

ПРАВОТО

204. С оглед обстоятелствата по делото Съдът намира за подходящо първо да разгледа оплакванията на жалбоподателя срещу Гърция, а след това оплакванията му срещу Белгия.

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ОТ СТРАНА НА ГЪРЦИЯ ПОРАДИ УСЛОВИЯТА НА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ

205. Жалбоподателят твърди, че условията на задържането му на международното летище на Атина представляват нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на член 3 от Конвенцията, който гласи:

„Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.“

A. Становища на страните

1. Жалбоподателят

206. Жалбоподателят прави оплакване по отношение на двата периода на задържане – първия от 15 до 18 юни 2009 г., след пристигането му на международното летище на Атина и втория от 1 до 7 август 2009 г. след ареста му на летището. Той твърди, че условията на задържане в центъра до международното летище в Атина били толкова ужасяващи, че представлявали нечовешко и унизително отнасяне. Жалбоподателят описва условията на задържането си по следния начин: бил заключен в малка стая заедно с още двадесет човека, имал достъп до тоалетните само след разрешение на надзирателите, не бил допускан на открито, била му предоставяна съвсем малко храна и трябвало да спи върху мръсен матрак или на самия под. Той освен това се оплаква, че по време на второто му задържане бил бит от надзирателите.

2. Гръцкото правителство

207. Правителството оспорва правата на жалбоподателя по член 3 да са били нарушавани по време на задържането му. Жалбоподателят не представил доказателства, че е бил подлаган на нечовешко или унизително отнасяне.

208. Обратно на описанието, дадено от жалбоподателя, правителството описва центъра за задържане като подходящо оборудван център за кратковременно настаняване, специално пригоден за лица, търсещи убежище, където им е предоставяна достатъчно храна.

209. Според становището му в отговор на въпросите, зададени от Съда по време на заседанието пред Голямата камара, правителството предостави по-подробна информация относно плана и оборудването на центъра. Той има крило, запазено за лица, търсещи убежище, състоящо се от три стаи, десет легла и две тоалетни. Лицата, търсещи убежище споделят обща стая с лицата, очакващи експулсиране, като в нея има обществен телефон и чешма. Жалбоподателят бил задържат там през юни 2009 г. в очакване да получи розовата си карта.

210. Правителството посочва, че през август 2009 г. жалбоподателят бил задържан в крило на центъра, отделно от това, което е запазено за лицата, търсещи убежище и предназначено за чужденци, извършили престъпление. Тези лица разполагали с площ от 110 m2, включваща девет стаи и две тоалетни. Имало също и обществен телефон и чешма.

211. Накрая, правителството подчертава кратките срокове на задържане и обстоятелствата около второто задържане, които били в следствие не на молбата на жалбоподателя за убежище, а на извършено от него престъпление в опит да напусне Гърция с фалшиви документи.

B. Становища на Комисаря за правата на човека за Съвета на Европа и на Службата на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации, участващи като трети страни

212. Комисарят посочва, че бил информиран от Médecins sans Frontières – Greece (виж параграф 166 по-горе) относно условията на задържане в центъра до летището.

213. ВКБООН посетил центъра през месец май 2010 г. и констатирал, че условията за задържане там са неприемливи, без проветрение, без възможност за разходки на открито и без тоалетни в килиите.

C. Преценката на Съда

1. Допустимост

214. Съдът намира, че оплакванията на жалбоподателя по член 3 от Конвенцията относно условията на задържането му в Гърция повдигат сложни правни и фактически въпроси, решаването на които изисква разглеждане по същество.

215. Следователно тази част от жалбата не е явно необоснована по смисъла на член 35 § 3 от Конвенцията. Тя не е недопустима и на някое от другите основания. Следователно трябва да бъде обявена за допустима.

2. По същество

(a) Обобщение на основните принципи

216. Съдът припомня, че задържането на чужденци, съпроводено от подходящи гаранции за засегнатите лица, е приемливо единствено с цел да позволи на държавите да предотвратят незаконна имиграция като същевременно се съобразят с международните си задължения и по-конкретно с Женевската конвенция относно статута на бежанците от 1951 г. и Европейската конвенция за правата на човека. Легитимната загриженост на държавите да се противопоставят на все по-честите опити за заобикаляне на имиграционните ограничения не трябва да лишава лицата, търсещи убежище от защитата, предоставена им от тези конвенции (виж Amuur срещу Франция, 25 юни 1996 г., § 43, Reports of Judgments and Decisions 1996‑III).

217. Когато Съдът е сезиран да се произнесе по съответствието на начините и методите на изпълнение на дадена мярка с разпоредбите на Конвенцията, той трябва да разгледа конкретните обстоятелства около засегнатите лица (виж Riad and Idiab срещу Белгия, № 29787/03 и 29810/03, § 100, ECHR 2008‑... (извадки)).

218. Държавите трябва да обръщат специално внимание на член 3 от Конвенцията, който съдържа една от най-фундаменталните ценности на демократичните общества и забранява по абсолютен начин изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказване без оглед на обстоятелствата и поведението на жертвата (виж, наред с други източници, Labita срещу Италия [ГО], № 26772/95, § 119, ECHR 2000-IV).

219. Съдът е имал много поводи да приеме, че за да попадне в обхвата на член 3 малтретирането трябва да има минимално ниво на жестокост. Оценката на този минимум е относителна. Тя зависи от всички обстоятелства по делото, като например продължителността на третирането и физическите и психическите му последици и в някои случаи пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата (виж например, Kudła срещу Полша [ГО], № 30210/96, § 91, ECHR 2000-XI).

220. Съдът приема, че третирането е „нечовешко“, когато е било „преднамерено, прилагано без прекъсване в продължение на часове и причиняващо действителни телесни повреди или силно психическо или душевно страдание“.

Третирането се счита за „унизително“, когато унижава или принизява личността, разкрива незачитане или пренебрегване на човешкото й достойнство или предизвиква чувство на страх, терзания или малоценност, които са в състояние да разрушат нравствената и физическа устойчивост на личността (ibid., § 92, и Pretty срещу Обединеното кралство, № 2346/02, § 52, ECHR 2002‑III). Може да се окаже достатъчно, че жертвата е унижена в собствените й очи, дори и да не е в очите на другите (виж наред с други източници, Tyrer срещу Обединеното кралство, 25 април 1978 г., § 32, серия A № 26). Накрая, макар въпросът дали целта на третирането е била да се унижи или принизи жертвата да е фактор, който трябва да бъде отчетен, липсата на подобна цел не изключва със сигурност констатация за нарушение на член 3 (виж Peers срещу Гърция, № 28524/95, § 74, ECHR 2001-III).

221. Член 3 от Конвенцията изисква държавата да гарантира, че условията на задържане са съвместими със зачитането на човешкото достойнство, начинът и методът на изпълнение на мярката не подлагат задържаните на страдание или лишение в степен, превишаваща неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и че с оглед практическите ограничения на лишаването от свобода тяхното здраве и благосъстояние са достатъчно защитени (виж например, Kudła, цитирано по-горе, § 94).

222. Съдът е приел, че задържането на лицето, търсещо убежище в сглобяемо помещение в продължение на два месеца без да може да излиза навън или да се обажда по телефона и без чисти чаршафи и при недостатъчни санитарни материали представлява унизително третиране по смисъла на член 3 от Конвенцията (виж S.D. срещу Гърция, № 53541/07, §§ 49 to 54, 11 юни 2009 г.). Аналогично, задържане за срок от шест дни в тясно пространство без възможност за разходка, без пространство за отдих, спане върху мръсни матраци и без свободен достъп до тоалетна е неприемливо с оглед на член 3 (ibid., § 51). Задържането на лице, търсещо убежище в продължение на три месеца в полицейското управление докато е в ход производство по административна мярка, без достъп до никакви дейности за отмора и без подходяща храна също е прието за унизително отнасяне (виж Tabesh срещу Гърция, № 8256/07, §§ 38 до 44, 26 ноември 2009 г.). Накрая, Съдът е приел, че задържането на жалбоподател, който е бил също и лице, търсещо убежище, в продължение на три месеца в пренаселено място при ужасяващи хигиенни условия без удобства за свободно време и хранене, където лошото състояние на санитарните помещения ги прави практически неизползваеми и където задържаните спят в условия на изключителна мръсотия и пренаселеност, представлява унизително отнасяне, забранено от член 3 (виж A.A. срещу Гърция, № 12186/08, §§ 57 до 65, 22 юли 2010 г.).

(b) Приложимост по настоящото дело

223. Съдът най-напред отбелязва, че държавите, формиращи външните граници на Европейския съюз понастоящем изпитват значителни затруднения да се справят с нарастващата вълна мигранти и лица, търсещи убежище. Положението се влошава от трансферите на лица, търсещи убежище от други държави членки при прилагане на Регламента от Дъблин (виж параграфи 65-82 по-горе). Съдът не подценява тежестта и натиска, които това положение оказва върху засегнатите държави, които са още по-големи в настоящия контекст на икономическа криза. В частност той е информиран за затрудненията, свързани с приемането на мигранти и лица, търсещи убежище при пристигането им на основните международни летища и за непропорционалния брой лица, търсещи убежище спрямо капацитета на някои от тези държави. Въпреки това, имайки предвид абсолютния характер на член 3 това не може да освободи държавата от задълженията й по тази разпоредба.

224. С оглед на това Съдът не приема довода на гръцкото правителство, че той следва да отчете тези сложни обстоятелства при разглеждането на оплакванията на жалбоподателя по член 3.

225. Съдът намира за необходимо да вземе предвид обстоятелствата около задържането на жалбоподателя и факта, че въпреки предположението на гръцкото правителство, жалбоподателят на пръв поглед не е имал профил на „незаконен имигрант“. Напротив, след съгласието от 4 юни 2009 г. да поемат отговорността за жалбоподателя гръцките власти са знаели самоличността на жалбоподателя и факта, че той потенциално представлява лице, търсещо убежище. Въпреки това бил незабавно задържан без да бъде дадено никакво обяснение.

226. Съдът отбелязва, че според различни доклади на международни организации и неправителствени организации (виж параграф 160 по-горе), систематичното задържане на лица, търсещи убежище без да бъдат информирани за причините за задържането им е широко разпространена практика на гръцките власти.

227. Съдът отчита и твърденията на жалбоподателя, че е бил подложен на грубости и обиди от полицията по време на второто му задържане. Той констатира, че тези твърдения не са потвърдени от никакви документи, като например медицински свидетелства и че не е възможно със сигурност да се установи какво точно се е случило на жалбоподателя. Съдът обаче е задължен още веднъж да отбележи, че твърденията на жалбоподателя съвпадат с множество сигнали, получени от свидетели от международни организации (виж параграф 160 по-горе). Той отбелязва по-конкретно, че след посещението му в центъра за задържане до международното летище в Атина през 2007 г. Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията описа случаи на малтретиране от полицейски служители (виж параграф 163 по-горе).

228. Съдът отбелязва, че страните спорят относно крилата, в които жалбоподателят е бил задържан. Правителството посочва, че той е бил задържан в две различни крила и че различните удобства в двете крила трябва да бъдат взети под внимание. Жалбоподателят от друга страна твърди, че е бил задържан при абсолютно еднакви условия по време на двете задържания. Съдът отбелязва, че разпределението на задържаните в едно или друго крило не следва някаква строга практическа логика, а е различно в зависимост от броя на задържаните във всяко от крилата (виж параграф 165 по-горе). Следователно е възможно жалбоподателят да е бил задържан два пъти в едно и също крило. Съдът намира, че не е нужно да взема под внимание разграничението, направено от правителството по този въпрос.

229. Важно е да се отбележи, че твърденията на жалбоподателя относно условията на живот в центъра за задържане се подкрепят от сходни констатации, направени от CPT (виж параграф 163 по-горе), ВКБООН (виж параграф 213 по-горе), Амнести Интернешънал и Médecins sans Frontières – Greece (параграфи 165 и 166 по-горе), които не се оспорват изрично от правителството.

230. Съдът отбелязва, че съгласно констатациите, направени от организациите, посетили центъра за задържане до летището, крилото за лица, търсещи убежище рядко е било отключено и задържаните не са имали достъп до чешмата отвън и трябвало да пият вода от тоалетните. В крилото за арестувани лица имало 145 задържани на площ от 110 кв.м. В много от килиите имало само по едно легло на четиринадесет до седемнадесет човека. Нямало достатъчно матраци и някои от задържаните спели направо на пода. Нямало достатъчно място за всички задържани да легнат и да спят по едно и също време. Поради тази пренаселеност нямало достатъчно проветрение и в килиите било непоносимо горещо. Достъпът на задържаните до тоалетните бил строго ограничен и те се оплакват, че полицията не ги пускала навън в коридорите. Полицията признава, че задържаните е трябвало да уринират в пластмасови бутилки, които изсипвали, когато им било позволено да използват тоалетните. Било констатирано, че във всички крила липсват сапун и тоалетна хартия, че санитарните и другите помещения били мръсни, санитарните помещения нямали врати и задържаните били лишени от занимания на открито.

231. Съдът припомня, че той вече е приел, че подобни условия, които са констатирани в други центрове за задържане в Гърция, представляват унизително отнасяне по смисъла на член 3 от Конвенцията (виж параграф 222 по-горе). Достигайки до това заключение той е отчел факта, че жалбоподателите са били лица, търсещи убежище.

232. Съдът не намира основание да се отклони от това заключение въз основа на довода на гръцкото правителство, че сроковете на задържане на жалбоподателя били кратки. Той не приема, че продължителността на двете задържания на жалбоподателя – четири дни през юни 2009 г. и една седмица през август 2009 г. – е била незначителна. По настоящото дело Съдът трябва да вземе предвид, че жалбоподателят, като лице, търсещо убежище е бил особено уязвим поради всичко, което е преживял по време на миграцията си и травматичните изживявания, които вероятно е понесъл в миналото.

233. Напротив, в светлината на наличната информация за условията в центъра за задържане до атинското летище, Съдът приема, че условията на задържане, на които е бил подложен жалбоподателят са неприемливи. Той намира, че взети заедно усещането за произвол и чувството на малоценност и тревожността, често свързвана с него, както и тежките последици, които подобни условия на задържане несъмнено оказват върху достойнството на лицето, представляват унизително отнасяне в противоречие с член 3 от Конвенцията. В допълнение, страданията на жалбоподателя са били задълбочени от уязвимостта, присъща на положението му на лице, търсещо убежище.

234. Следователно има нарушение на член 3 от Конвенцията.

II. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ОТ СТАНА НА ГЪРЦИЯ ПОРАДИ УСЛОВИЯТА НА ЖИВОТ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ

235. Жалбоподателят твърди, че условията на изключителна нищета, при които е живял след пристигането си в Гърция представляват нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на член 3, цитиран по-горе.

A. Становища на страните

1. Жалбоподателят

236. Жалбоподателят се оплаква, че гръцките власти не са му предоставили информация относно възможностите за настаняване и не са направили нищо за да му предоставят средства за препитание, макар че са знаели за несигурното положение на лицата, търсещи убежище като цяло и за неговото положение в частност. Твърди, че не му е била дадена информационната брошура за процедурата по предоставяне на убежище и че на няколко пъти е информирал властите, че е бездомен. Това се доказва според твърденията му от думите „неизвестно местожителство“, съдържащи се в издаденото му съобщение от 18 юни 2009 г.

237. Жалбоподателят посочва, че са били предприети стъпки за намиране на подслон едва след като на 18 декември 2009 г. информирал полицията, че делото му е висящо пред Съда. Твърди, че се явявал в полицейското управление много пъти през декември и в началото на януари 2010 г. и чакал в продължение на часове за да разбере дали му е намерен някакъв подслон. След като никога не му бил предложен подслон той в крайна сметка се отказал.

238. Без средства за препитание, като много други афганистанци, търсещи убежище, живеел в парк в центъра на Атина в продължение на много месеци. Прекарвал дните си търсейки храна. По някога получавал материална помощ от местните хора и от църквата. Нямал достъп до никакви санитарни удобства. През нощта живеел в постоянен страх да не бъде нападнат и обран. Твърди, че произтичащото от това положение на уязвимост и материални и психологически лишения представлява третиране в противоречие на член 3.

239. Жалбоподателят счита, че положението му на нужда, тревожност и несигурност било такова, че той нямал друг избор освен да напусне Гърция и да търси убежище другаде.

2. Гръцкото правителство

240. Правителството изтъква, че положението, в което е попаднал жалбоподателят след освобождаването му било в резултат на собствените му предпочитания и пропуски. Жалбоподателят предпочел да инвестира средствата си в напускане на страната, а не в осигуряване на подслон. Освен това той чакал до 18 декември 2009 г. преди да обяви, че е бездомен. Ако беше изпълнил указанията в съобщението от 18 юни 2009 г. и беше отишъл в полицейското управление на Атика по-рано, за да информира, че няма къде да живее, властите биха предприели действия да му намерят подслон. Правителството посочва, че думите „с неизвестно местоживеене“, съдържащи се в даденото му съобщение означавали просто, че не е информирал властите за адреса си.

241. След като властите били информирани за положението на жалбоподателя били предприети необходимите стъпки и му било намерено място в хостел. Властите обаче не били в състояние да го информират за това, тъй като той не оставил адрес, на който да се свържат с него. В допълнение от юни 2009 г. жалбоподателят разполагал с „розова карта“, даваща му право на работа, професионално обучение, настаняване и медицински грижи, която била подновена два пъти.

242. Правителството твърди, че при тези обстоятелства зависело от жалбоподателя да прояви инициатива и интерес към подобряване на съдбата си. Вместо това обаче всичко, което е сторил в Гърция сочи, че не е имал желание да остане там.

243. Във всеки случай гръцкото правителство изтъква, че решение в полза на жалбоподателя би било в противоречие с разпоредбите на Конвенцията, никоя от които не гарантира право на подслон или на политическо убежище. Произнасянето в обратния смисъл би отворило възможност за неизброими аналогични жалби от бездомни лица и би вменило прекомерно високо позитивно задължение на държавите по отношение на социалната им политика. Правителството посочва, че самият Съд е установил, че „макар да е очевидно за предпочитане всяко човешко същество да има място, където да живее с достойнство и което да нарече свой дом, за съжаление в договарящите държави има много хора, които нямат дом. Дали държавата ще предоставя средства за да позволи на всекиго да има дом е въпрос на политическо, а не на съдебно решение“ (Chapman срещу Обединеното кралство [ГК], № 27238/95, § 99, ECHR 2001‑I).

B. Становища на комисаря за правата на човека на Съвета на Европа, службата на Върховния комисар за бежанците към Организацията на обединените нации, Център Aire и Амнести Интернешънъл, участващи като трети страни

244. Комисарят посочва, че на фона на броя на молбите за убежище, подавани в Гърция всяка година, капацитетът на страната да приема, който през февруари 2010 г. според него е включвал единадесет приемни центъра с общо 741 места, е очевидно недостатъчен. Той посочва, че материалното положение на лицата, търсещи убежище е много трудно и споменава временния лагер в Патра, в който до юли 2009 г. са били настанени около 3 000 човека основно иракчани и афганистанци, в неприемливи условия от гледна точка на жилищни и хигиенни стандарти. По време на посещението му от февруари 2010 г. той отбелязва, че въпреки изявлението, направено от правителството през 2008 г. строителството на център с капацитет за настаняване на 1 000 човека все още не е започнало. Полицейските власти в Патра го информирали, че около 70 % от афганистанците са регистрирани като лица, търсещи убежище и притежават „розови карти“. Той споменава и случая на трима афганистанци от района на Патра, намиращи се в Гърция от две години и живеещи в картонени заслони без съдействие от гръцката държава. Единствено местният Червен кръст им предоставял храна и грижи.

245. ВКБООН споделя същата загриженост. Според данни от 2009 г. в Гърция има дванадесет приемни центъра с общ капацитет от 865 места. На практика възрастно лице, търсещо убежище от мъжки пол няма шанс да получи място в приемен център. Много от тях живеят в обществени места или изоставени сгради или споделят непосилните разноски за стая без подкрепа от държавата. Според проучване, проведено от февруари до април 2010 г. всички интервюирани лица, търсещи убежище по дъблинската система били бездомни. В заседанието ВКБООН подчерта колко трудно е било да се получи достъп до полицейското управление в Атика, в резултат на което било практически невъзможно да се спазят установените от властите крайни срокове, поради броя чакащи хора и произволния подбор, извършван от охраната на входа на сградата.

246. Според центъра Aire и Амнести Интернешънъл при днешната ситуация в Гърция лицата, търсещи убежище са лишени не само от материална подкрепа от властите, но също и от правото да се погрижат за собствените си нужди. Породената по този начин изключителна бедност следва да се разглежда като третиране в противоречие с член 3 от Конвенцията в съответствие с практиката на Съда по дела, засягащи положение на бедност, предизвикано от незаконни действия на държавата.

C. Преценката на Съда

1. Допустимост

247. Съдът намира, че оплакванията на жалбоподателя по член 3 от Конвенцията от условията на живот в Гърция повдигат сложни правни и фактически въпроси, решаването на които изисква разглеждане по същество.

248. Следователно тази част от жалбата не е явно необоснована по смисъла на член 35 § 3 от Конвенцията. Тя не е недопустима и на някое от другите основания. Следователно трябва да бъде обявена за допустима.

2. По същество

249. Съдът вече припомни основните принципи в практиката по член 3 от Конвенцията, приложими по настоящото дело (виж параграфи 216-222 по-горе). Той намира за необходимо също да посочи, че член 3 не може да се тълкува като задължаващ високодоговарящите страни да предоставят жилище на всекиго под тяхна юрисдикция (виж Chapman, цитирано по-горе, § 99). Член 3 не съдържа и никакво общо задължение на бежанците да се отпуска финансова помощ за да могат да поддържат определен стандарт на живот (виж Müslim срещу Турция, № 53566/99, § 85, 26 април 2005 г.).

250. Съдът обаче е на мнение, че въпросът, който се поставя по настоящото дело, не може да бъде разглеждан под тези условия. За разлика от цитираното по-горе дело Müslim (§§ 83 и 84), задължението за осигуряване на подслон и поносими материални условия на обеднелите лица, търсещи убежище вече се е превърнало в позитивно право и гръцките власти са задължени да се съобразяват със собственото си законодателство, с което се транспонира общностното право и по-конкретно директива 2003/9 за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище в държавите членки („Директива за приемането“ – виж параграф 84 по-горе). Претенцията на жалбоподателя срещу гръцките власти по настоящото дело е, че в резултат на произволните им действия или бездействия за него се е оказало на практика невъзможно да се възползва от тези права и да задоволи основните си нужди.

251. Съдът придава голямо значение на положението на жалбоподателя на лице, търсещо убежище и като такова на член на особено непривилегирована и уязвима група от населението, нуждаеща се от специална закрила (виж, mutatis mutandis, Oršuš and Others срещу Хърватия [ГК], № 15766/03, § 147, ECHR 2010‑...). Той отбелязва съществуването на широк консенсус на международно и европейско ниво относно тази необходимост от специална закрила, както е видно от Женевската конвенция, правомощията и дейностите на ВКБООН и стандартите, съдържащи се в Директивата на Европейския съюз за приемането.

252. При това положение Съдът трябва да прецени дали положението на изключителна материална нищета може да повдигне въпрос по член 3.

253. Съдът припомня, че той не изключва „възможността отговорността на държавата [по член 3] да бъде ангажирана във връзка с третиране, в резултат на което жалбоподателката, която изцяло зависи от подкрепата на държавата, е изправена пред безразличието на държавните органи в ситуация на сериозни лишения или нужда, несъвместими с човешкото достойнство“ (виж Budina срещу Русия, реш. по допустимостта, № 45603/05, ECHR 2009...).

254. Той констатира, че положението, в което е попаднал жалбоподателят е особено тежко. Той, както твърди, е прекарал месеци, живеейки в положение на най-крайна бедност без възможност да посреща най-основните си потребности: храна, хигиена и място за живеене. Към това се добавя и постоянният страх да не бъде нападнат и обран и пълната липса на изгледи за подобряване на положението му. Именно за да избяга от това положение на несигурност и материални и психологически лишения той на няколко пъти се е опитал да напусне Гърция.

255. Съдът констатира от наблюденията на Комисаря за правата на човека на Съвета на Европа и на ВКБООН, както и от докладите на неправителствени организации (виж параграф 160 по-горе), че описаното от жалбоподателя положение е широко разпространено и е ежедневна съдба на голям брой лица, търсещи убежище със същия профил като този на жалбоподателя. Поради това Съдът не намира причина да се усъмни в достоверността на твърденията на жалбоподателя.

256. Гръцкото правителство твърди, че жалбоподателят е отговорен за собственото си положение, че властите са действали с цялата си загриженост и че той е могъл да направи повече, за да подобри положението си.

257. Страните спорят по въпроса дали на жалбоподателя е била дадена информационната брошура за лицата, търсещи убежище. Съдът обаче не намира този въпрос за относим тъй като в брошурата не се казва, че лицата, търсещи убежище могат да заявят на полицията, че са бездомни, както и не се съдържа никаква информация относно настаняването. Що се отнася до полученото от жалбоподателя съобщение, с което се информира за задължението си да се яви в полицейското управление на Атика, за да посочи адреса си (виж параграф 35 по-горе), според Съда формулировката му е двусмислена и не би могла да се приеме разумно като достатъчна информация. Той заключава, че жалбоподателят не е бил надлежно уведомен в нито един момент за възможностите за настаняване, които са му били на разположение ако изобщо са съществували такива.

258. Във всеки случай Съдът не може да си обясни как властите не са могли да забележат или да предположат, че жалбоподателят е бездомен в Гърция. Самото правителство признава, че в приемните центрове има по-малко от 1 000 места за настаняване на десетки хиляди лица, търсещи убежище. Съдът отбелязва също, че според ВКБООН е добре известен факт, че понастоящем възрастно лице от мъжки пол, търсещо убежище на практика няма шанс да получи място в приемен център и че според проучването, проведено от февруари до април 2010 г. всички интервюирани от ВКБООН лица, търсещи убежище по дъблинската система са били бездомни. Също като жалбоподателя множество от тях живеят в паркове и изоставени сгради (виж параграфи 169, 244 и 242 по-горе).

259. Макар Съдът да не може да провери точността на твърдението на жалбоподателя, че е информирал гръцките власти, че е бездомен на няколко пъти преди декември 2009 г., изложените данни, относно капацитета на приемните центрове в Гърция сериозно намаляват тежестта на довода на правителството, че бездействието на жалбоподателя е станало причина за положението му. Във всеки случай, с оглед на особеното положение на несигурност и уязвимост, в което е известно, че живеят лицата, търсещи убежище в Гърция, Съдът намира, че гръцките власти не е следвало просто да чакат жалбоподателят да поеме инициативата да се върне до полицейското управление за да подсигури основните си потребности.

260. Фактът, че междувременно очевидно е било намерено място в приемен център не променя положението на жалбоподателя, тъй като властите не са намерили никакъв начин да го информират за това обстоятелство. Положението е още по-обезпокоително, тъй като тази информация беше вече представена в становището на правителството пред Съда на 1 февруари 2010 г. и правителството информира Голямата камара, че властите са открили жалбоподателя на 21 юни 2010 г. и са му предали призовката без обаче да го информират, че са му намерили подслон.

261. Съдът не вижда освен това по какъв начин притежаването на розова карта може да има някаква практическа полза за жалбоподателя. Законът предвижда, че лицата, търсещи убежище, на които е издадена розова карта имат достъп до пазара на труда, което е могло да позволи на жалбоподателя да се опита да реши проблемите си и да се погрижи за основните си потребности. Тук обаче отново посочените доклади разкриват, че на практика достъпът до пазара на труда е така осеян с административни препятствия, че не може да се разглежда като реалистична алтернатива (виж параграфи 160 и 172 по-горе). Освен това жалбоподателят имал лични затруднения тъй като не владеел гръцки език, поради липсата на подкрепяща го общност и поради общото неблагоприятно икономическо положение.

262. Накрая Съдът отбелязва, че положението, от което се оплаква жалбоподателят е продължило от прехвърлянето му в Гърция през месец юни 2009 г. То е свързано със статута му на лице, търсещо убежище и с факта, че молбата му за убежище все още не е разгледана от гръцките власти. С други думи Съдът е на мнение, че ако бяха разгледали своевременно молбата на жалбоподателя за убежище, гръцките власти щяха да облекчат съществено страданията му.

263. В светлината на изложеното и с оглед на задълженията, възложени на гръцките власти по европейската Директива за приемането (виж параграф 84 по-горе), Съдът приема, че гръцките власти не са обърнали достатъчно внимание на уязвимото положение на жалбоподателя като лице, търсещо убежище и трябва да носят отговорност поради бездействието си за ситуацията, в която той се е озовал в продължение на няколко месеца, живеейки на улицата без средства или достъп до санитарни удобства и без никакви средства за посрещане на основните си потребности. Съдът намира, че жалбоподателят е жертва на унизително отнасяне, разкриващо незачитане на достойнството му като това положение без съмнение е предизвикало в него чувство на страх, страдание или малоценност, които са в състояние да причинят отчаяние. Той приема, че подобни условия на живот в съчетание с продължителната несигурност, в която е живял, и пълната липса на всякакви изгледи за подобряване на положението му, са достигнали това ниво на суровост, което се изисква за да попаднат в обхвата на член 3 от Конвенцията.

264. Следователно, поради пропуска на властите жалбоподателят се е озовал в положение, несъвместимо с член 3 от Конвенцията. Съответно има нарушение на тази разпоредба.

III. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ ОТ СТРАНА НА ГЪРЦИЯ НА ЧЛЕН 13 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛЕНОВЕ 2 И 3 ОТ КОНВЕНЦИТА ПОРАДИ НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УБЕЖИЩЕ

265. Жалбоподателят се оплаква, че не е разполагал с ефективно правно средство по гръцкото законодателство по отношение на оплакванията му по членове 2 и 3 в нарушение на член 13 от Конвенцията, който гласи следното:

член 13

„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“

266. Той твърди, че недостатъците на процедурата по предоставяне на убежище в Гърция са го изправили пред опасността от refoulement в страната му по произход без никакво ефективно разглеждане на основанията на молбата му за убежище, в нарушение на член 3, цитиран по-горе и член 2 от Конвенцията, който гласи:

член 2

„1. Правото на живот на всеки се защищава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот, освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.

...“

A. Становища на страните

1. Жалбоподателят

267. Жалбоподателят твърди, че е напуснал Афганистан след като се е спасил от опит да бъде убит от талибаните като отмъщение за това, че работел като преводач за международните военновъздушни сили, разположени в Кабул. След пристигането си в Европа имал контакти с членове на семейството си в Афганистан, които горещо му препоръчвали да не се прибира у дома поради несигурността и опасността от отмъщение, които постоянно нараствали.

268. Жалбоподателят искал тези негови опасения да бъдат отчетени и за тази цел кандидатствал за убежище в Гърция. Той обаче нямал доверие във функционирането на процедурата по предоставяне на убежище.

269. Първо, прави оплакване относно практическите спънки, пред които бил изправен. Например, твърди че на летището никога не му е била давана информационната брошура за процедурата по предоставяне на убежище, а просто бил информиран, че трябва да отиде до полицейското управление на Атика за да посочи адреса си. Не го направил, тъй като нямал адрес, които да посочи. Бил убеден, че наличието на адрес е условие за задвижването на процедурата. В последствие напразно се явявал в полицейското управление на няколко пъти, където трябвало да чака в продължение на часове без никакви изгледи за изясняване на положението му.

270. Второ, жалбоподателят е уверен, че е избегнал връщането си в собствената му страна единствено поради временната мярка, посочена от Съда на гръцкото правителство. Освен тази „защита“, на този етап той нямал гаранция, че основанията за страховете му ще бъдат сериозно обсъдени от гръцките власти. Твърди, че не разполагал с необходимите средства да плати за услугите на адвокат, че на този етап не била предвидена правна помощ, че първоначалните интервюта е известно, че са повърхностни, че не би имал възможността да подаде жалба пред орган, компетентен да разгледа опасенията му по същество, че жалбата пред Върховния административен съд няма автоматичен суспензивен ефект и че процедурата била продължителна. Според него, почти липсвали примери за случаи, в които гръцките власти са предоставили какъвто и да е вид международна закрила при първоначалното разглеждане или след обжалване, като това показвало колко неефективна е процедурата.

2. Гръцкото правителство

271. Правителството твърди, че жалбоподателят не е претърпял последиците от твърдяните недостатъци на процедурата по предоставяне на убежище, поради което не може да се счита за жертва за целите на Конвенцията.

272. Отношението на жалбоподателя трябвало да бъде взето предвид: в нарушение на законодателството той отказал да си сътрудничи с властите и не показал интерес към нормалното протичане на процедурата. Като е пропуснал да се яви в полицейското управление на Атика през месец юни 2009 г. той не се е съобразил с формалностите за започване на процедурата и не се е възползвал от възможността да информира полицията, че няма адрес, така че тя да може да го информира за развитието по друг начин. Освен това използвал различна самоличност и се опитал да напусне Гърция докато скрил от властите факта, че е кандидатствал за убежище там.

273. Правителството смята, че гръцките власти са следвали законовата процедура въпреки незаинтересоваността на жалбоподателя и пропуските от негова страна. Те твърдят по-конкретно, че това се илюстрира от факта, че жалбоподателят все още е в Гърция и не е депортиран въпреки ситуацията, в която се е поставил като се е опитал да напусне страната през август 2009 г.

274. Евентуално правителството твърди, че оплакванията на жалбоподателя са необосновани. То поддържа, че гръцкото законодателство е в съответствие с общностното и международното право относно убежището, включително с принципа за non-refoulement. Гръцкото законодателство предвиждало разглеждането на основателността на молбите за убежище с оглед на членове 2 и 3 от Конвенцията. Лицата, търсещи убежище имали достъп до услугите на преводач на всеки етап от производството.

275. Правителството потвърждава, че молбата на жалбоподателя за убежище все още не е разгледана от гръцките власти, но уверява Съда, че ще бъде разгледана в пълно съответствие със споменатите по-горе стандарти.

276. В съответствие с член 13 от Конвенцията лицата, търсещи убежище, чиито молби са отхвърлени могат да искат съдебно преразглеждане от Върховния административен съд. Според правителството обжалването е ефективно средство, осигуряващо гаранциите, изисквани от Съда в решението Bryan срещу Обединеното кралство (22 ноември 1995 г., § 47, серия A № 335‑A). То представя различни решения, с които Върховният административен съд е отменял решения за отхвърляне на молби за убежище, поради това, че властите не са вземали предвид определени документи, отнасящи се например до опасност от преследване. Във всеки случай правителството посочва, че предоставянето на право на жалба по същество на лицата, търсещи убежище, чиито молби са отхвърлени при първоначалното разглеждане не е изискване по Конвенцията.

277. Според правителството оплаквания, относно възможните нередовности в системата за правна помощ не следва да се имат предвид, тъй като член 6 не се прилагал спрямо процедурата за предоставяне на убежище. По същия начин всякакви процесуални забавяния пред Върховния административен съд попадат в обхвата на член 6 от Конвенцията, поради което не могат да бъдат разглеждани от Съда по настоящото дело.

278. Освен това, доколкото процедурата за убежище не е приключила, лицата търсещи убежище не са изправени пред опасността да бъдат върнати в страната си по произход и ако е необходимо могат да поискат от Върховния административен съд да спре изпълнението на заповед за експулсиране, издадена въз основа на решение за отхвърляне на молбата за убежище, което би имало последиците на преустановяване на изпълнението на мярката. Правителството представя няколко решения в подкрепа на това твърдение.

279. В устните си изявления пред голямата камара правителството твърди, че дори при настоящите обстоятелства жалбоподателят не е изправен пред опасността от експулсиране в Афганистан в нито един момент, тъй като настоящата политика била никой да не бъде връщан принудително в тази държава. Принудителните връщания с чартърни полети, извършени през 2009 г., засягат пакистански граждани, които не са кандидатствали за убежище в Гърция. Единствените афганистанци, които са били върнати в Афганистан – 468 през 2009 г. и 296 през 2010 г. – са в рамките на програмата, финансирана от Европейския фонд за връщане. Нямало опасност и жалбоподателят да бъде изпратен в Турция, тъй като, доколкото е прехвърлен в Гърция от друга държава членка на Европейския съюз, той не попадал в обхвата на споразумението за реадмисия, сключено между Гърция и Турция.

280. В устното си изявление пред голямата камара правителството освен това се позовава на факта, че жалбоподателят не е спазил уговорката от 21 юни 2010 г. за първоначално интервю на 2 юли 2010 г., доколкото това интервю би му дало възможност да обясни пред гръцките власти страховете си в случай на връщането му в Афганистан. Според правителството от това следва, че жалбоподателят не само не е показал интерес към процедурата за предоставяне на убежище, но не е изчерпал правните средства по гръцкото законодателство що се отнася до страховете му от нарушение на членове 2 и 3 от Конвенцията.

B. Становища на Комисаря за правата на човека на Съвета на Европа, Службата на Върховния комисар за бежанците към Организацията на обединените нации, Центъра Aire, Амнести Интернешънъл и Гръцкия хелзинкски наблюдател, участващи като трети страни

281. Комисарят, ВКБООН, Центъра Aire, Амнести Интернешънъл и ГХН са на мнение, че настоящите законодателство и практика в Гърция по въпросите на убежището не съответстват на международните и европейските стандарти за защита на правата на човека. Те осъждат липсата на подходяща информация или всъщност на каквато и да е информация относно процедурата за убежище, липсата на подходящо обучен персонал, който да получава и обработва молбите за убежище, ниското качество на първоинстанционните решения, дължащо се на структурните слабости и на липсата на процесуални гаранции, в частност достъпа до правна помощ и преводач и неефективността на средството за обжалване пред Върховния административен съд, поради изключително дългите срокове, които то отнема, факта, че няма автоматичен суспензивен ефект и затрудненията при получаване на правна помощ. Подчертават, че лицата, търсещи убежище по „дъблинската система“ на практика са изправени пред същите препятствия като другите лица, търсещи убежище.

282. Комисарят и ВКБООН изразяват сериозните си притеснения от продължаващата практика на гръцките власти на принудителни връщания в Турция, както колективни така и индивидуални. Разкритите от тях случаи засягат както лица, пристигнали за пръв път, така и лица, които вече са регистрирани като търсещи убежище.

C. Преценката на Съда

1. Допустимост

283. Гръцкото правителство твърди, че жалбоподателят не е жертва по смисъла на член 34 от Конвенцията тъй като видно от жалбата му, той сам бил виновен за положението, в което е попаднал и не е претърпял последиците на процедурните недостатъци. Правителството освен това твърди, че жалбоподателят не се е явил на първото интервю в полицейското управление на Атика на 2 юли 2010 г. и не е дал възможност на гръцките власти да разгледат твърденията му по същество. Това означавало, че той не е изчерпал вътрешноправните средства за защита и правителството призовава Съда да обяви тази част от жалбата за недопустима и да я отхвърли в съответствие с член 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията.

284. Съдът отбелязва, че въпросите, повдигнати в предварителните възражения на правителството са тясно свързани с тези, които той трябва да обсъди при разглеждането на оплакванията по член 13 от Конвенцията във връзка с членове 2 и 3, свързани със слабостите на процедурата по предоставяне на убежище в Гърция. Следователно те трябва да бъдат разгледани заедно с основанията на тези оплаквания.

285. Освен това Съдът приема, че тази част от жалбата повдига сложни правни и фактически въпроси, които не могат да бъдат решени без разглеждане по същество. Следователно оплакването не е явно необосновано по смисъла на член 35 § 3(a) от Конвенцията. То не е недопустимо и на някое от другите основания. Следователно трябва да бъде обявено за допустимо.

2. По същество

(a) Обобщение на основните принципи

286. В случаи касаещи експулсиране на лица, търсещи убежище Съдът е пояснил, че самият той не разглежда молбите за убежище и не проверява по какъв начин държавите спазват задълженията си по Женевската конвенция. Основният въпрос за него е дали съществуват ефективни гаранции, защитаващи жалбоподателя срещу произволен refoulement, пряк или непряк, в държавата, от която той е избягал (виж, наред с други източници, T.I. срещу Обединеното кралство (реш. по допустимостта № 43844/98, ECHR 2000-III), и Müslim, цитирано по-горе, §§ от 72 до 76).

287. Съгласно член 1 (който гласи: „Βисокодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в част I на тази Конвенция“), основната отговорност за прилагане и изпълнение на гарантираните права и свободи е възложена на националните власти. Механизмът на обжалване пред Съда се явява по този начин допълващ националните системи, охраняващи човешките права. Този допълващ характер е формулиран в членове 13 и 35 § 1 от Конвенцията (виж Kudła срещу Полша [ГК], № 30210/96, § 152, ECHR 2000‑XI).

288. Както Съдът е приел по много поводи член 13 от Конвенцията гарантира наличието на национално ниво на правно средство за защита за прилагане на същността на правата и свободите по Конвенцията, независимо в каква форма са гарантирани в националния правен ред. По този начин ефектът на член 13 е да изиска предвиждането на вътрешноправно средство за защита, което да се занимава по същество с едно „приемливо оплакване“ по Конвенцията и да предостави подходящо обезщетение. Обхватът на задълженията на договарящите държави по член 13 е различен в зависимост от характера на оплакването на жалбоподателя. Правното средство за защита по член 13 обаче трябва да бъде „ефективно“ на практика и съгласно закона (виж Kudla цитирано по-горе, § 157).

289. „Ефективността“ на едно „правно средство за защита“ по смисъла на член 13 не зависи от увереността в благоприятния изход за жалбоподателя. Нито пък „органът“, посочен в тази разпоредба е необходимо да бъде съдебен орган. Ако обаче не е такъв правомощията, с които разполага и гаранциите, с които разполага ще бъдат относими при преценката дали правното средство за защита е ефективно. Също така дори едно конкретно правно средство за защита да не изпълнява само по себе си изискванията на член 13, съвкупността от правни средства за защита, предвидени по вътрешното право, би могла да ги изпълнява (виж Gebremedhin [Gaberamadhien] срещу Франция, № 25389/05, § 53, ECHR 2007‑V § 53).

290. За да бъде ефективно правното средство за защита, изисквано от член 13 трябва да бъде на разположение както на практика така и по закон, по-конкретно в смисъл, че използването му не трябва да бъде неоправдано възпрепятствано чрез действия или бездействия на властите на ответната държава (виж Çakıcı срещу Турция [ГК], № 23657/94, § 112, ECHR 1999‑IV).

291. Член 13 изисква наличието на вътрешноправно средство за защита, позволяващо на компетентния национален орган както да разгледа по същество съответното оплакване по Конвенцията така и да присъди подходящо обезщетение, макар договарящите държави да разполагат с известна дискреция по отношение на начина, по който се съобразяват със задълженията си по тази разпоредба (виж Jabari срещу Турция, № 40035/98, § 48, ECHR 2000‑VIII).

292. Трябва да се обърне особено внимание на бързината на самите действия по защитата, като не може да се изключи, че подходящият характер на правното средство за защита може да бъде подкопан от прекомерната му продължителност (виж Doran срещу Ирландия, № 50389/99, § 57, ECHR 2003‑X).

293. Накрая, с оглед значението, което Съдът придава на член 3 от Конвенцията и необратимия характер на вредите, които могат да произтекат ако опасността от изтезание или малтретиране се реализира, ефективността на правното средство за защита по смисъла на член 13 безусловно изисква внимателно разглеждане от националния орган (виж Shamayev and Others срещу Грузия и Русия, № 36378/02, § 448, ECHR 2005‑III), независимо и щателно разглеждане на всяко твърдение за наличие на сериозни основания за страх от действителна опасност от третиране в противоречие с член 3 (виж Jabari, цитирано по-горе, § 50), както и особено бърз отговор (виж Batı and Others срещу Турция, № 33097/96 и 57834/00, § 136, ECHR 2004‑IV (извадки)); тя изисква освен това засегнатото лице да има достъп до правно средство за защита с автоматичен суспензивен ефект (виж Čonka срещу Белгия, № 51564/99, §§ 81-83, ECHR 2002‑I, и Gebremedhin [Gaberamadhien], цитирано по-горе, § 66).

(b) Приложимост по настоящото дело

294. За да прецени дали член 13 е приложим по настоящото дело Съдът трябва първо да провери дали жалбоподателят може с основание да твърди, че връщането му в Афганистан би нарушило член 2 и член 3 от Конвенцията.

295. Той отбелязва, че при подаването на жалбата си жалбоподателят представи в подкрепа на страховете си по отношение на Афганистан копия от удостоверения, свидетелстващи, че е работел като преводач (виж параграф 31 по-горе). Съдът има достъп също и до общата информация за настоящото положение в Афганистан и до наръчника за оценка на нуждата от международна закрила на търсещи убежище лица от Афганистан, публикуван от ВКБООН и редовно обновяван (виж параграфи 197-202 по-горе).

296. За Съда тази информация е очевидно доказателство, че положението в Афганистан е предизвиквало и продължава да предизвиква всеобхватен проблем на несигурност и че жалбоподателят принадлежи към категория лица, която е особено изложена на репресии от страна на антиправителствените сили поради работата, която е вършил като преводач за международните военновъздушни сили. Той освен това отбелязва, че тежестта на положението в Афганистан и опасностите, съществуващи там не се оспорват от страните. Напротив, гръцкото правителство изтъква, че настоящата му политика е да не връща принудително лица, търсещи убежище в тази държава именно поради високорисковата ситуация там.

297. От това Съдът заключава, че жалбоподателят разполага със защитимо оплакване по член 2 или член 3 от Конвенцията.

298. Това не означава, че по настоящото дело Съдът трябва да се произнесе дали би имало нарушение на тези разпоредби ако жалбоподателят бъде върнат. Задача преди всичко на самите гръцки власти, които носят отговорност по въпросите на убежището, е да разгледат молбата на жалбоподателя и представените от него документи и да оценят риска, на който той би бил изложен в Афганистан. Основният въпрос за Съда е дали по настоящото дело съществуват ефективни гаранции за защита на жалбоподателя срещу произволно връщане – пряко или непряко – в държавата му по произход.

299. Съдът отбелязва, че гръцкото законодателство, основано на стандартите на общностното право по отношение на процедурата за предоставяне на убежище, съдържа редица гаранции, предвидени за защита на лицата, търсещи убежище от връщане в държавите, от които са избягали без разглеждане на основанията за техните страхове (виж параграфи 99-121 по-горе). Той отбелязва уверенията на правителството, че молбата за убежище на жалбоподателя ще бъде разгледана в съответствие със закона.

300. Съдът обаче констатира, че в продължение на години ВКБООН и Комисарят за правата на човека на Съвета на Европа, както и много международни неправителствени организации са констатирали многократно и последователно, че гръцкото законодателство не се прилага на практика и че процедурата по предоставяне на убежище е белязана от такива сериозни структурни недостатъци, че лицата, търсещи убежище имат много малък шанс да получат от гръцките власти сериозно разглеждане на молбите им и на оплакванията им по Конвенцията и че при липсата на ефективно правно средство на защита в крайна сметка те не са защитени срещу произволно връщане в държавите им по произход (виж параграфи 160 и 173-195 по-горе).

301. Съдът отбелязва първо недостатъците на достъпа до процедурата за предоставяне на убежище и на разглеждането на молбите за убежище (виж параграфи 173-188 по-горе): недостатъчна информация на лицата, търсещи убежище относно процедурите, които трябва да бъдат следвани; труден достъп до полицейското управление на Атика; липса на надеждна система за комуникация между властите и лицата, търсещи убежище; недостиг на преводачи и липса на обучение на служителите, отговорни за провеждане на индивидуалните интервюта; липса на правна помощ, която реално лишава лицата, търсещи убежище от адвокат; и изключително продължителни забавяния при вземането на решение. Тези недостатъци засягат както лицата, търсещи убежище, пристигащи в Гърция за пръв път, така и тези, изпратени там в изпълнение на Регламента от Дъблин.

302. Съдът е загрижен също и от констатациите, съдържащи се в различните проучвания, проведени от ВКБООН, показващи, че почти всички първоинстанционни решения са отрицателни и изготвени по еднообразен начин без никакви детайли относно мотивите за взетите решения (виж параграф 184 по-горе). Освен това контролната функция, изпълнявана от консултативните комитети за бежанците като втора инстанция е била премахната и ВКБООН повече не взема участие в процедурата по предоставяне на убежище (виж параграфи114 и 189 по-горе).

303. Правителството поддържа, че каквито и недостатъци да има процедурата по предоставяне на убежище, те не са се отразили на конкретната ситуация на жалбоподателя.

304. Съдът отбелязва в тази връзка, че жалбоподателят твърди, че не е получил никаква информация относно процедурата, която трябва да бъде следвана. Без да иска да поставя под съмнение добросъвестността на правителството що се отнася до правилото за предоставяне на информационната брошура на летището, Съдът придава по-голяма тежест на версията на жалбоподателя, защото тя се потвърждава от много голям брой сигнали на други свидетели, събрани от Комисаря, ВКБООН и различни неправителствени организации. По мнението на Съда липсата на достъп до информация относно процедурите, които трябва да бъдат следвани очевидно е основна пречка за достъпа до тези процедури.

305. Правителството критикува жалбоподателя и за това, че не е започнал процедурата чрез посещение на полицейското управление на Атика в сроковете, посочени в уведомлението.

306. По този въпрос Съдът отбелязва първо, че тридневният срок, предоставен на жалбоподателя е бил много кратък като се има предвид колко труден е достъпът до съответното полицейско управление.

307. Трябва също да се каже, че жалбоподателят далеч не е бил единственият, който не е разбрал съобщението и че много лица, търсещи убежище не отиват до полицейското управление, тъй като нямат адрес, който да декларират.

308. Освен това, дори жалбоподателят да е получил информационната брошура Съдът споделя възгледа му, че текстът е много неясен по отношение на целта на призоваването (виж параграф 112 по-горе) и че никъде не се казва, че лицата, търсещи убежище могат да информират полицейското управление в Атика, че нямат адрес в Гърция, така че информацията да им бъде изпращана по други канали.

309. При тези условия Съдът намира, че правителството едва ли може да се позовава на неизпълнението от страна на жалбоподателя на тази формалност и че то е следвало да предвиди надеждно средство за комуникация с жалбоподателя, така че той да може ефективно да следва процедурата.

310. На следващо място Съдът отбелязва, че страните не спорят, че молбата на жалбоподателя за убежище все още не е разгледана от гръцките власти.

311. Според правителството това положение понастоящем се дължи на факта, че жалбоподателят не е спазил уговорката от 2 юли 2010 г. да се яви на интервю пред консултативния комитет за бежанците. Правителството не обяснява въздействието на тази пропусната уговорка върху развитието на националното производство. Във всеки случай жалбоподателят информира Съда чрез адвоката си, че призовката му е била връчена на гръцки език при подновяването на розовата му карта и че преводачът не е споменал нищо за дата за интервю. Макар да не е в състояние да провери верността на този факт, Съдът отново придава повече тежест на версията на жалбоподателя, която отразява сериозната липса на информация и комуникация, засягаща лицата, търсещи убежище.

312. При тези условия Съдът не споделя становището на правителството, че жалбоподателят чрез собствените си действия не е дал възможност на националните власти да разгледат оплакванията му по същество и че не е бил засегнат от недостатъците на процедурата по предоставяне на убежище.

313. Съдът констатира, че досега гръцките власти не са предприели никакви стъпки за комуникация с жалбоподателя или за вземане на някакво решение по случая му като не са му предоставили реална и подходяща възможност да обоснове молбата си за убежище. Нещо повече, Съдът обръща внимание на изключително ниския брой решения за предоставяне на убежище или на субсидиарна закрила, постановени от гръцките власти в сравнение с други държави членки на Европейския съюз (виж параграфи125-126 по-горе). Значението, отдавано на статистическите данни разбира се е различно в зависимост от обстоятелствата, но според Съда тук те са в подкрепа на довода на жалбоподателя що се отнася до загубата на доверие от негова страна в процедурата по предоставяне на убежище.

314. Съдът не е убеден в обясненията на гръцкото правителство относно политиката за връщане в Афганистан, провеждана на доброволна основа. Той не може да пренебрегне факта, че третите участващи страни и някои от докладите, получени от Съда редовно осъждат принудителните връщания, извършвани от Гърция във високорискови държави (виж параграфи 160, 192 и 282).

315. Съдът изразява същата загриженост и за опасността от refoulement, пред която е изправен жалбоподателят на практика преди да е взето каквото и да е решение по същество по неговия случай. През август 2009 г. жалбоподателят избегнал експулсиране въз основа на ПУ № 90/2008 (виж параграфи 43-48 и 120 по-горе). Той обаче твърди, че едва избегнал втори опит от страна на полицията да го депортира в Турция. Фактът, че и в двата случая жалбоподателят се е опитал да напусне Гърция не може да се използва срещу него при обсъждането на поведението на гръцките власти от гледна точка на Конвенцията и като се има предвид, че жалбоподателят се опитал да намери решение на ситуация, за която Съдът намира, че е в противоречие с член 3 (виж параграфи 263 и 264 по-горе).

316. На следващо място Съдът трябва да обсъди дали, както твърди правителството, жалбата пред Върховния административен съд за съдебно преразглеждане на възможно отхвърляне на молбата на жалбоподателя за убежище може да се разглежда като гаранция, защитаваща го срещу произволен refoulement.

317. Съдът ще започне с констатацията, че както твърди правителството, макар подобна жалба за съдебно преразглеждане на решение за отхвърляне на молба за убежище да няма автоматичен суспензивен ефект, подаването на жалба срещу заповедта за експулсиране, издадена въз основа на отхвърлянето на молбата за убежище, автоматично спира изпълнението на заповедта.

318. Съдът обаче припомня, че достъпността на едно правно средство за защита на практика е от решаващо значение при оценката на неговата ефективност. Съдът вече отбеляза, че гръцките власти не са предприели стъпки да осигурят комуникация между компетентните органи и жалбоподателя. Това обстоятелство в комбинация с пропуските в процедурата по уведомяване на „лица с неизвестен адрес“, констатирани от Комисаря за правата на човека на Съвета на Европа и ВКБООН (виж параграф 187 по-горе), прави много несигурна възможността жалбоподателят да научи за резултата от разглеждането на молбата му за убежище навреме за да реагира в предвидения срок.

319. В допълнение, макар жалбоподателят очевидно да не разполага със средства за да плати на адвокат, той не е получил информация относно достъпа до организации, предлагащи правни консултации и напътствия. Към това се добавя и недостигът на адвокати в списъка на системата за правна помощ (виж параграфи 191 и 281 по-горе), което прави системата неефективна на практика. Противно на твърденията на правителството Съдът намира, че това положение също може да бъде препятствие, спъващо достъпа до правното средство за защита и попада в обхвата на член 13, по-конкретно когато са засегнати лица, търсещи убежище.

320. Накрая, Съдът не може да приеме, както правителството предлага, че продължителността на производството през Върховния административен съд е без значение за целите на член 13. Съдът вече подчерта значението на бързите действия в случаи, засягащи малтретиране от страна на представители на държавата (виж параграф 293 по-горе). Освен това той намира, че подобни бързи действия са необходими в още по-голяма степен когато, както е в настоящия случай, засегнатото лице е подало оплакване по член 3 във връзка с депортирането си, не разполага с процесуални гаранции, че основанията на оплакването му ще бъдат сериозно разгледани на първа инстанция, статистически няма реален шанс да получи някаква форма на закрила и живее в положение на несигурност, за което Съдът установи, че е в противоречие с член 3. Следователно той приема, че информацията, предоставена от Комисаря за правата на човека на Съвета на Европа, относно продължителността на производството (виж параграф 190 по-горе), която не се оспорва от правителството, е доказателство, че евентуална жалба пред Върховният административен съд не преодолява липсата на гаранции, свързана с разглеждането по същество на молбите за убежище.

(c) Заключение

321. В светлината на изложеното, предварителните възражения, направени от гръцкото правителство (виж параграф 283 по-горе) не могат да бъдат приети и Съдът приема, че има нарушение на член 13 от Конвенцията във връзка с член 3 поради пропуските на гръцките власти при разглеждането на молбата за убежище на жалбоподателя и опасността, пред която е изправен да бъде върнат – пряко или непряко – в държавата си по произход без никакво задълбочено разглеждане на основанията на молбата му за убежище и без да има достъп до ефективно правно средство за защита.

322. С оглед на това заключение и на обстоятелствата по делото Съдът намира, че не е необходимо да разглежда оплакванията на жалбоподателя, направени по член 13 във връзка с член 2.

IV. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕНОВЕ 2 И 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ОТ СТРАНА НА БЕЛГИЯ ЗА ИЗЛАГАНЕТО НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ НА РИСКОВЕТЕ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УБЕЖИЩЕ В ГЪРЦИЯ

323. Жалбоподателят твърди, че като са го изпратили в Гърция съгласно Регламента от Дъблин, след като са знаели за недостатъците на процедурата по предоставяне на убежище в Гърция и не са оценили риска, пред който е изправен, белгийските власти не са изпълнили задълженията си по членове 2 и 3 от Конвенцията, цитирани по-горе:

A. Становища на страните

1. Жалбоподателят

324. Жалбоподателят твърди, че по време на експулсирането му от белгийските власти те са знаели, че процедурата по предоставяне на убежище в Гърция е страдала от такива недостатъци, че молбата му за убежище има малък шанс да бъде сериозно разгледана от гръцките власти и че има опасност той да бъде върнат в държавата му по произход. Освен многобройните международни доклади, които вече са били публикувани към момента на експулсирането му, адвокатът му недвусмислено е обяснил положението на систематични нарушения на основните права на лицата, търсещи убежище в Гърция. Той сторил това в подкрепа на жалбата, подадена пред Апелативния борд за чужденците на 29 май 2009 г., както и в жалбата, подадена до наказателното отделение на Апелативния съд на Брюксел на 10 юни 2009 г. Жалбоподателят смята, че е неотносим доводът на белгийските власти, че той не би могъл да претендира, че е жертва на недостатъците на гръцката система за предоставяне на убежище преди пристигането му в Белгия. Освен факта, че не могат да бъдат представени in abstracto формални доказателства за това преди рискът да се е реализирал, белгийските власти е следвало да отчетат общото положение и да не поемат риска да го върнат обратно.

325. По мнение на жалбоподателя в съответствие с наученото от делото T.I. (реш. по допустимостта, цитирано по-горе) прилагането на Регламента от Дъблин не освобождава белгийските власти от задължението им да проверяват дали в Гърция съществуват достатъчно гаранции срещу refoulement като се имат предвид недостатъците на процедурата или практиката на пряк или непряк refoulement в Афганистан. Без такива гаранции и въз основа на доказателствата, представени от жалбоподателя белгийските власти е трябвало сами да проверят опасността, пред която е изправен жалбоподателят в страната му по произход в съответствие с членове 2 и 3 от Конвенцията и практиката на Съда (по-конкретно дело NA. срещу Обединеното кралство, № 25904/07, 17 юли 2008 г.). В този случай обаче белгийското правителство не е взело предохранителни мерки, преди да го депортира. Напротив, решението за депортирането му било взето единствено въз основа на презумпцията, с оглед мълчаливото съгласие, предвидено в Регламента от Дъблин, че гръцките власти ще спазват задълженията си без никакви индивидуални гаранции за жалбоподателя. Жалбоподателят разглежда това като системна практика на белгийските власти, които винаги са отказвали и продължават да отказват да прилагат клаузата за суверенитет по Регламента от Дъблин, така че да не изпращат хора в Гърция.

2. Белгийското правителство

326. Правителството твърди, че прилагайки Регламента от Дъблин Белгия не е била отговорна за разглеждането на молбата за убежище на жалбоподателя, поради което не е било нейна задача да обсъжда опасенията на жалбоподателя за живота и физическата му сигурност в Афганистан. Регламентът от Дъблин е изготвен отчитайки принципа за non-refoulement, залегнал в Женевската конвенция, основните права и принципа, че държавите членки са сигурни страни. Само при изключителни обстоятелства на индивидуална основа Белгия се възползва от дерогирането на тези принципи, предвидено в член 3 § 2 от Регламента и само когато засегнатото лице категорично е установило, че е изправено пред опасността да бъде подложено на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на член 3. Всъщност този подход е последователен в практиката на Съда, изискваща да има връзка между общото положение, от което жалбоподателят се оплаква и неговото лично положение (както по делата Sultani, цитираното по-горе, Thampibillai срещу Холандия, № 61350/00, 17 февруари 2004 г., и Y. срещу Русия, № 20113/07, 4 декември 2008 г.).

327. Белгийското правителство не е знаело точно при кои обстоятелства се използва клаузата за суверенитет тъй като службата за чужденците не е предоставила статистически данни и при позоваването на тази клауза решенията не са съдържали мотиви. Въпреки това, за да покаже, че е прилагало клаузата за суверенитет когато положението го е изисквало, правителството представя десет случая, при които прехвърлянията към отговорната държава са били преустановявани по причини, произтичащи по дедукция от клаузата за суверенитет. В половината от тези случаи държавата, отговорна за разглеждане на молбите е била Полша, в два случая е била Гърция и в останалите случаи – Унгария и Франция. В седем случая посоченото основание е наличието на член на семейството в Белгия; в два случая – здравословни проблеми на лицето; и последният случай касае малолетно лице. В случая на жалбоподателя Белгия не е имала основание да приложи клаузата, нито информация, разкриваща, че в Гърция той лично е бил жертва на третиране, забранено от член 3. Напротив, той не е съобщил на Службата за чужденците, че се е отказал от молбата си за убежище и не я е информирал за оплакванията си срещу Гърция. Всъщност самият Съд не е намерил за необходимо да посочи временна мярка на белгийското правителство, състояща се в спиране на предаването на жалбоподателя.

328. Правителството обаче посочва, че заповедта за напускане на страната е издадена въз основа на уверението, че жалбоподателят няма да бъде изпратен обратно в Афганистан преди оплакванията му да бъдат разгледани по същество от гръцките власти. Що се отнася до достъпа до процедурата за предоставяне на убежище и хода на тази процедура, правителството се е позовало на уверенията, дадени от гръцките власти, че те окончателно са поели отговорност, както и на общата информация, съдържаща се в обобщителния документ, изготвен от гръцките власти и на становищата, представени от Гърция пред Съда по други висящи дела. Основавайки се на тази информация белгийските власти са отбелязали, че ако чужденец подаде молба за убежище в Гърция основанията на молбата му ще бъдат разгледани на индивидуална основа, а лицето, търсещо убежище ще бъде подпомагано от адвокат и на всеки етап от производството ще присъства преводач. Били налице и правни средства за защита, включително право на жалба до Върховния административен съд. Съответно, макар и да е знаело за възможните недостатъци на системата за предоставяне на убежище в Гърция, правителството твърди, че е било достатъчно убедено в усилията, полагани от Гърция за съобразяване с общностното право и със задълженията й по отношение на човешките права в това число и с процесуалните й задължения.

329. Що се отнася до опасността от refoulement в Афганистан, правителството е взело предвид и уверенията, дадени от Гърция пред Съда по делото K.R.S. срещу Обединеното кралство (реш. по допустимостта, цитирано по-горе) и възможността жалбоподателят след пристигането си в Гърция да подаде жалба до Съда и ако е необходимо, искане за прилагане на член 39 от Правилника на Съда. Подкрепено от тези уверения, правителството смята, че прехвърлянето на жалбоподателя не е било в нарушение на член 3.

B. Становища на правителствата на Холандия и Обединеното кралство и на Службата на Върховния комисар за бежанците към Организацията на обединените нации, Центъра Aire и Амнести Интернешънъл и Гръцкия хелзинкски наблюдател, участващи като трети страни

330. Според правителството на Холандия от възможните недостатъци на гръцката система за предоставяне на убежище не следва, че правната защита, предоставяна на лицата търсещи убежище в Гърция е по принцип илюзорна, а още по-малко, че държавите членки следва да се въздържат от изпращане на хора в Гърция, тъй като биха нарушили член 3 от Конвенцията. Било задача на Комисията и на гръцките власти, с логистичната подкрепа на други държави членки, а не на Съда, да работи в насока за съобразяване на гръцката система със стандартите на Общността. Правителството на Холандия следователно приема, че правителството напълно се е съобразило с отговорностите си като се е уверило чрез официално лице от посолството в Атина, че прехвърлените лица търсещи убежище ще бъдат насочвани към службите за бежанците на международното летище. В съответствие с решението на съда по делото K.R.S. (цитирано по-горе), следвало да се предположи, че Гърция ще спази международните си задължения и че прехвърлените лица ще бъдат в състояние да обжалват пред националните съдилища, а в последствие ако е необходимо пред Съда. Да се приеме обратното би било равносилно да се отрече принципа на доверие между държавите, на който се основава дъблинската система, като се блокира прилагането на регламента чрез привременни мерки и се постави под въпрос балансирания и нюансиран подход, приет от Съда например в решението му по делото Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi срещу Ирландия [ГК] (№ 45036/98, ECHR 2005 VI), при преценката на отговорността на държавите, когато прилагат общностното право.

331. Правителството на Обединеното кралство подчертава, че Регламентът от Дъблин предоставя основно предимство за ускоряване на разглеждането на молбите така че засегнатите лица нямат време да установят прекалено тесни социални и културни връзки в държавата. По този начин трябва да се има предвид, че подвеждането под отговорност по член 3 на държавата, отговорна за разглеждането на молбата за убежище преди прехвърлянето, както е в настоящия случай, е в състояние да забави целия процес до безкрайност. Правителството на Обединеното кралство е убедено, че подобни жалби, които са обясними в случаи на експулсиране в държава, която не е обвързана от Конвенцията, следва да бъдат избягвани, когато държавата, отговорна за разглеждането на молбата за убежище е страна по Конвенцията. В такива случаи, както Съдът е приел в решението по делото K.R.S. (цитирано по-горе), нормалното тълкуване на Конвенцията означава, че заинтересованите лица подават жалбите си пред съдилищата в държавата, отговорна за разглеждането на молбата за убежище, а в последствие вероятно до Съда. Според правителството на Обединеното кралство това не освобождава прехвърлящата държава от отговорността й за възможни нарушения на Конвенция, но това означава, че отговорността й може да бъде ангажирана само в изключителни обстоятелства, когато е установено, че засегнатите лица няма да имат достъп до Съда в държавата, отговорна за разглеждането на молбата за убежище. По настоящото дело обаче не са налице такива обстоятелства.

332. Според становището на ВКБООН, както вече е изтъкнато в доклада му, публикуван през месец април 2008 г., лицата, търсещи убежище на трябва да бъдат прехвърляни, както е по настоящото дело, ако са налице доказателства, че държавата, отговорна за разглеждането на молбата за убежище извършва прехвърляния в високорискови държави, че засегнатите лица срещат препятствия в достъпа си до процедурата по предоставяне на убежище, до ефективно разглеждане на молбите им и до ефективно правно средство за защита и където условията на приемане могат да доведат до нарушение на член 3 от Конвенцията. Непрехвърлянето на лица, търсещи убежище в такива условия е предвидено в самия Регламент от Дъблин и е изцяло в съответствие с член 33 от Женевската конвенция и с Конвенцията. ВКБООН подчертава, че това не е теоретическа възможност и че за разлика от Белгия съдилищата в някои държави са спирали прехвърляния в Гърция по изложените причини. При всяко положение, както Съдът ясно е посочил по делото T.I. (реш. по допустимостта, цитирано по-горе), всяка договаряща държава остава отговорна по Конвенцията да не излага хора на третиране в противоречие с член 3 чрез автоматичното прилагане на дъблинската система.

333. Центърът Aire и Амнести Интернешънъл считат, че в настоящия си вид, без разпоредба за спиране на прехвърлянето в държави, неспособни да спазват международните си задължения по въпросите на убежището, Регламентът от Дъблин излага лицата, търсещи убежище на опасност от refoulement в нарушение на Конвенцията и на Женевската конвенция. Те посочват значителните различия в начина, по който държавите членки на Европейския съюз прилагат регламента и по който националните съдилища преценяват законността на прехвърлянията, когато трябва да се прецени опасността от нарушение на основни права, в частност, когато държавата, отговорна за разглеждане на молбата за убежище не е транспонирала надлежно другите общностни мерки, свързани с убежището. Центърът Aire и Амнести Интернешънъл приемат, че държавите прехвърлящи лица, търсещи убежище имат своя дял в отговорността за начина, по който приемащите държави ги третират, доколкото те биха могли да предотвратят нарушение на човешките права, ако се възползват от клаузата за суверенитет по Регламента. Възможността на Европейската комисия да предприема действия срещу приемащата държава за неспазване на задълженията й според тях не е ефективно средство срещу нарушаване на основните права на лицата, търсещи убежище. Доколкото СЕС не се е произнасял по законосъобразността на прехвърляния по дъблинската система, когато те могат да доведат до такива нарушения, те не са убедени и в ефикасността на процедурата по даване на предварителни заключения, въведена в Договора от Лисабон.

334. ГХН отбелязва, че към момента на експулсиране на жалбоподателя вече е имало значителен брой документи, свидетелстващи за недостатъците на процедурата по предоставяне на убежище, за условията на приемане на лицата, търсещи убежище и за опасността от пряк или непряк refoulement в Турция. ГХН смята, че белгийските власти не са могли да не знаят за това, особено след като същите документи са били използвани във вътрешните производства за спиране на прехвърляния в Гърция. Според ГХН съответните документи, особено тези на ВКБООН, следва да правят възможно обръщането на презумпцията на Съда по делото K.R.S. (реш. по допустимостта, цитирано по-горе), че Гърция изпълнява международните си задължения по въпросите на убежището.

C. Преценката на Съда

1. Допустимост

335. Белгийското правителство критикува жалбоподателя за това, че не е използвал правилно процедурата за подаване на молба за спиране на изпълнението в особено спешни случаи; че не е подал молба до Апелативния борд за чужденците за отмяна на заповедта за напускане на страната; и че не е подал административна жалба по прилагане на закона до Conseil d’Etat. С оглед на това твърди, че жалбоподателят не е изчерпал вътрешноправните средства за защита и призовава Съда да обяви тази част от жалбата за недопустима и да я отхвърли на основание член 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията.

336. Съдът отбелязва, че жалбоподателят също се оплаква, че не е разполагал с правно средство за защита, изпълняващо изискванията на член 13 от Конвенцията за оплакванията му по членове 2 и 3, и поддържа в тази връзка, че въпросните правни средства за защита не са ефективни по смисъла на тази разпоредба (виж параграфи 370-377 по-долу). Съдът приема, че възражението на правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства следва да бъде присъединено към оплакванията по същество по член 13 във връзка с членове 2 и 3 от Конвенцията и да бъдат разгледани съвместно.

337. С оглед на това Съдът намира, че тази част от жалбата не може да бъде отхвърлена поради неизчерпване на вътрешноправните средства (виж параграфи 385-396 по-долу) и че повдига сложи правни и фактически въпроси, които не могат да бъдат решени без разглеждане по същество. Следователно тя не е явно необоснована по смисъла на член 35 § 3 от Конвенцията. Не е недопустима и на някое от другите основания. Следователно трябва да бъде обявена за допустима.

2. Отговорността на Белгия по Конвенцията

338. Съдът отбелязва позоваването на решението по делото Bosphorus от правителството на Холандия в становището, представено от него като трета страна участник (виж параграф 330 по-горе).

В това дело Съдът припомни, че Конвенцията не възпрепятства договарящите държави да прехвърлят суверенитет към международна организация за целите на сътрудничеството в дадени области (виж Bosphorus, цитирано по-горе § 152). Въпреки това държавите продължават да носят отговорност по Конвенцията за всички действия и бездействия на органите им по националното законодателство или съгласно международноправните им задължения (ibid., § 153). Действия на държавата, предприети в съответствие с подобни правни задължения са оправдани доколкото съответната организация се разглежда като защитаваща основните права по начин, който може да се приеме за поне равностоен на този, предоставен от Конвенцията. Държавата обаче би била изцяло отговорна по Конвенцията за всички действия, попадащи отвъд строгите й международноправни задължения, особено когато упражнява държавна дискриция (ibid., §§ 155-57).

Съдът прие, че защитата на основните права, предоставена от общностното право е равностойна на тази, предоставена от системата по Конвенцията (ibid., § 165). Достигайки до това заключение той придаде голямо значение на ролята и правомощията на СЕО – понастоящем СЕС – по този въпрос, приемайки на практика, че ефективността на главните гаранции на основните права зависи от механизмите на контрол, въведени за гарантиране на спазването им (ibid., § 160). Съдът също се погрижи да постави ограничение на обхвата на решението по делото Bosphorus до общностното право в тесния смисъл – по това време „първият стълб“ на правото на Европейския съюз (ibid., § 72).

339. Съдът отбелязва, че член 3 § 2 от Регламента от Дъблин предвижда, че чрез дерогация от основното правило, установено в член 3 § 1, всяка държава членка може да разгледа молба за убежище, подадена пред нея от гражданин на трета страна, дори това разглеждане да не е нейна отговорност съгласно критериите, залегнали в Регламента. Това е така наречената клауза за суверенитет. В такъв случай съответната държава се превръща в държавата членка отговорна за целите на регламента и поема задълженията, свързани с тази отговорност.

340. Съдът достига до заключението, че съгласно Регламента белгийските власти са могли да се въздържат от прехвърляне на жалбоподателя ако бяха приели, че приемащата държава, а именно Гърция, не изпълнява задълженията си по Конвенцията. Следователно Съдът приема, че спорната мярка, предприето от белгийските власти, не попада строго в рамките на международноправните задължения на Белгия. Съответно презумпцията за равностойна защита не се прилага по настоящото дело.

3. По същество на оплакванията по членове 2 и 3 от Конвенцията

(a) Решения по делата T.I. и K.R.S.

341. В тези две дела Съдът имаше възможност да разгледа въздействието на Регламента от Дъблин, както и Регламента от Дъблин във връзка с Конвенцията.

342. Делото T.I. (реш. по допустимостта, цитирано по-горе) касае гражданин на Шри Ланка, който неуспешно кандидатствал за убежище в Германия, след което подал сходна молба в Обединеното кралство. Прилагайки регламента от Дъблин Обединеното кралство разпоредило прехвърлянето му в Германия.

В решението си Съдът прие, че непрякото изпращане в държава посредник, която също е договаряща страна, оставя отговорността на изпращащата държава незасегната и че държавата е задължена в съответствие с трайно установената практика да не депортира лицето, ако са налице сериозни основания да се приеме, че ако въпросното лице бъде изведено, то би било изправено пред реална опасност да бъде подложено на третиране в противоречие в член 3 в приемащата държава.

Освен това Съдът припомни, че ако държавите си сътрудничат в област, която засяга защитата на основните права, би било несъвместимо с целта и предмета на Конвенцията ако те можеха да се освобождават от всякаква отговорност по нея във въпросната сфера (виж наред с други източници, Waite and Kennedy срещу Германия [ГК], № 26083/94, § 67, ECHR 1999‑I).

Следователно, прилагайки Регламента от Дъблин държавите трябва да се уверяват, че процедурата за предоставяне на убежище в междинната държава съдържа достатъчно гаранции за избягване на изпращането на лицето, търсещо убежище пряко или непряко в държавата му по произход без всякаква преценка на опасностите, пред които е изправено от гледна точка на член 3 от Конвенцията.

Макар по делото T. I. Съдът да отхвърли довода, че Германия е страна по Конвенцията, поради това Обединеното кралство е освободено от отговорността си да проверява съдбата, очакваща лицето, търсещо убежище, на което предстои изпращане в тази държава, фактът, че процедурата по предоставяне на убежище в Германия очевидно съответства на Конвенцията и в частност на член 3 позволи на Съда да отхвърли твърдението, че изпращането на жалбоподателя в Германия би го изправило пред реална и сериозна опасност от третиране в противоречие с тази разпоредба. Съдът прие, че в този конкретен случай няма основание да се счита, че Германия не би спазила задълженията си по член 3 от Конвенцията и че тя защитава жалбоподателя от връщане в Шри Ланка ако той изложи правдоподобни аргументи, разкриващи, че рискува да бъде подложен на малтретиране в тази държава.

343. Този подход беше потвърден и развит в решението по делото K.R.S. (цитирано по-горе). Делото засяга прехвърлянето от властите на Обединеното кралство в изпълнение на Регламента от Дъблин на ирански гражданин, търсещ убежище в Гърция, през която държава той минал преди да пристигне в Обединеното кралство през 2006 г. Позовавайки се на член 3 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква от недостатъците на процедурата за предоставяне на убежище в Гърция и от опасността да бъде върнат в Иран без да бъдат разгледани основанията на молбата му за убежище, както и от условията на приемане на лица, търсещи убежище в Гърция.

След като потвърди приложимостта на практиката по делото T.I. спрямо Регламента от Дъблин (виж по този въпрос също Stapleton срещу Ирландия (реш. по допустимостта), № 56588/07, § 30, ECHR 2010‑...), Съдът прие, че при липсата на доказателства в обратния смисъл той трябва да допусне, че Гърция се съобразява със задълженията, наложени й от директивите на Общността, установяващи минимални стандарти за процедурите по предоставяне на убежище и за приемането на лица, търсещи убежище, които са били транспонирани в гръцкото законодателство, и че Гърция би се съобразила с член 3 от Конвенцията.

Според Съда, с оглед информацията, която е била на разположение на правителството на Обединеното кралство и на Съда по онова време, е било възможно да се предположи, че Гърция спазва задълженията си и не връща никого в Иран – държавата по произход на жалбоподателя.

Не са били налице и никакви причини да се счита, че лицата, върнати в Гърция по Регламента от Дъблин, включително тези, чиито молби за убежище са били окончателно отхвърлени от гръцките власти, са били или са могли да бъдат възпрепятствани да подадат молба до Съда за временна мярка съгласно член 39 от Правилника на Съда.

(b) Приложимост на тези принципи към настоящото дело

344. Съдът вече изрази мнението си, че жалбоподателят може с основание да претендира, че връщането му в Афганистан би било в нарушение на член 2 или член 3 от Конвенцията (виж параграфи 296-297 по-горе).

345. Следователно сега Съдът трябва да обсъди, дали белгийските власти е трябвало да разглеждат като оборена презумпцията, че гръцките власти зачитат международните си задължения по въпросите на убежището въпреки практиката по делото K.R.S., която според правителството, административните и съдебни власти са искали да следват по настоящото дело.

346. Съдът не е съгласен с довода на белгийското правителство, че тъй като той не ги е изразил в интервюто си, службата за чужденците не е могла да знае за страховете на жалбоподателя в случай на изпращането му в Гърция, когато е издавана заповедта за неговото напускане на страната.

347. Преди всичко Съдът констатира наличието на многобройни доклади и материали, добавяни към информацията, която му е била на разположение при постановяването на решението по делото K.R.S. през 2008 г. Всички тези доклади и материали, основаващи се на теренни проучвания, споделят практическите затруднения, свързани с прилагането на дъблинската система в Гърция, недостатъците на процедурата по предоставяне на убежище и практиката на пряк или непряк refoulement на индивидуална или колективна основа.

348. Авторите на тези документи са ВКБООН и Комисаря за правата на човека на Съвета на Европа, международни неправителствени организации като Амнести Интернешънъл, Хюман Райтс Уоч, Про-Асил и Европейския съвет за бежанците и изгнаниците, както и неправителствени организации, представени в Гърция като Гръцки хелзинкски наблюдател и Гръцката национална комисия за правата на човека (виж параграф 160 по-горе). Съдът констатира, че такива документи са били публикувани редовно от 2006 г. и с по-голяма честота през 2008 и 2009 г. и че повечето от тях вече са били публикувани при издаването на заповедта за експулсиране срещу жалбоподателя.

349. Съдът също придава решаващо значение на писмото, изпратено от ВКБООН до белгийския министър на имиграцията през месец април 2009 г. Писмото, в което се посочва, че копие от него е било изпратено и до службата за чужденците, съдържа недвусмислена молба за прекратяване на прехвърлянията Гърция (виж параграфи 194 и 195 по-горе).

350. Към това се добавя и фактът, че от декември 2008 г. европейската система за убежището започна процес на реформи и че в светлината на уроците от прилагането на текстовете, приети по време на първата фаза Европейската комисия направи предложения, имащи за цел същественото засилване на защитата на основните права на лицата, търсещи убежище и прилагането на временно спиране на прехвърлянията по Регламента от Дъблин за да се избегне изпращането на лицата, търсещи убежище в държави членки, които не са в състояние да им предложат достатъчна степен на защита на основните им права (виж параграфи 77-79 по-горе).

351. Освен това Съдът отбелязва, че процедурата, изпълнявана от службата за чужденците по прилагане на Регламента от Дъблин не дава възможност на жалбоподателя да изтъкне причините срещу връщането му в Гърция. Формата, която се попълва от службата за чужденците не съдържа раздел за подобни коментари (виж параграф 130 по-горе).

352. При тези обстоятелства Съдът приема, че общото положение е било известно на белгийските власти и че от жалбоподателя не може да се очаква да носи цялата доказателствена тежест. Напротив, той приема за установено, че въпреки няколкото примера за прилагане на клаузата за суверенитет, представени от правителството, които между другото не засягат Гърция, службата за чужденците системно прилага Регламента от Дъблин за изпращане на хора в Гърция без да обсъжда възможността за прилагане на изключението.

353. Белгийското правителство твърди, че във всеки случай то е поискало достатъчни уверения от гръцките власти, че в Гърция жалбоподателят няма да бъде заплашен от третиране в противоречие с Конвенцията. В тази връзка Съдът отбелязва, че наличието в националното законодателство и присъединяването към международни договори, гарантиращи зачитането на основните права по принцип сами по себе си не са достатъчни за да гарантират подходяща закрила срещу опасността от малтретиране, когато, като в настоящия случай, достоверни източници са докладвали практики, прилагани или толерирани от властите, които очевидно противоречат на принципите на Конвенцията (виж, mutatis mutandis, Saadi срещу Италия [ГК], № 37201/06, § 147, ECHR 2008‑...).

354. Съдът е на мнение също, че дипломатическите уверения, дадени от Гърция на белгийските власти не представляват достатъчна гаранция. Преди всичко той отбелязва, че съгласието да се приеме отговорност по прилагане на Регламента от Дъблин е било изпратено от гръцките власти след издаването на заповедта за напускане на страната, и че с оглед на това заповедта за напускане е била издадена единствено въз основа на мълчаливото съгласие на гръцките власти. Второ, той отбелязва, че документът със съгласието е формулиран със стандартни изрази (виж параграф 24 по-горе) и не съдържа гаранции, засягащи лично жалбоподателя. Информационният документ, споменат от белгийското правителство и предоставен от гръцките власти също не съдържа никакви индивидуални гаранции. Той просто препраща към приложимото законодателство без съответна информация за практическото положение.

355. Съдът на следващо място отхвърля довода на правителството, че самият Съд не е намерил за необходимо да посочи привременна мярка в съответствие с член 39 от Правилника на Съда за спиране на връщането на жалбоподателя. Той припомня, че в случаи като този, когато експулсирането на жалбоподателя е предстоящо към момента, когато въпросът е отправен на вниманието на Съда, той трябва да вземе спешно решение. Посочената мярка ще бъде мярка за защита, която по никакъв начин не засяга разглеждането на жалбата по член 34 от Конвенцията. На този етап, когато е посочена привременна мярка, Съдът не анализира делото в дълбочина и всъщност често не разполага с цялата информация за да го стори (виж, mutatis mutandis, Paladi срещу Молдова [ГК], № 39806/05, § 89, ECHR 2009‑...). По настоящото дело още повече писмата, изпратени от Съда ясно показват, че като е напълно наясно с положението в Гърция, той иска от гръцкото правителство да следи отблизо случая на жалбоподателя и да информира Съда (виж параграфи 32 и 38-39, по-горе).

356. Правителството ответник, подкрепено от третите участващи правителства, накрая изтъква, че лицата, търсещи убежище следва да подават жалби до Съда единствено срещу Гърция след като са изчерпали вътрешноправните средства за защита в тази държава и ако е необходимо да поискат привременни мерки.

357. Макар да смята, че по принцип това е най-нормалният ход на процедурата по системата на Конвенцията, Съдът приема, че анализът му на пречките пред лицата, търсещи убежище в Гърция ясно разкрива, че подадените там молби по този момент са илюзорни. Съдът отбелязва, че жалбоподателят се представлява пред него от адвоката, който го защитавал в Белгия. Имайки предвид броя на висящите молби за убежище в Гърция, никакви заключения не могат да се изведат от факта, че някои лица, търсещи убежище са започнали дела пред Съда срещу Гърция. В тази връзка той взема под внимание също много малкия брой молби по член 39 от Правилника на Съда за привременни мерки срещу Гърция, подадени от лица, търсещи убежище в тази държава в сравнение с броя молби, подадени от лица търсещи убежище в други държави.

358. В светлината ни изложеното Съдът приема, че по времето на експулсирането на жалбоподателя белгийските власти са знаели или са могли да знаят, че той няма гаранции, че молбата му за убежище ще бъде сериозно разгледана от гръцките власти. Те са имали и средствата да откажат прехвърлянето му.

359. Правителството твърди, че пред белгийските власти жалбоподателят не е индивидуализирал в достатъчна степен опасността да не получи достъп до процедурата за предоставяне на убежище и да бъде върнат в страната си от гръцките власти. Съдът обаче намира, че в действителност е било задължение на белгийските власти, изправени пред описаната ситуация не просто да допускат, че жалбоподателят би бил третиран в съответствие със стандартите по Конвенцията, а напротив, първо да проверят как гръцките власти прилагат на практика законодателството си за убежището. Ако бяха сторили това те биха установили, че опасностите пред жалбоподателя са достатъчно реални и персонални за да попаднат в обхвата на член 3. Фактът, че голям брой лица, търсещи убежище в Гърция се намират в същото положение като жалбоподателя не прави тази опасност по-малко индивидуална, ако е достатъчно реална и възможна (виж, mutatis mutandis, Saadi, цитирано по-горе, § 132).

(c) Заключение

360. С оглед на изложените съображения Съдът намира, че връщането на жалбоподателя от Белгия в Гърция обосновава нарушение на член 3 от Конвенцията.

361. Имайки предвид заключението и обстоятелствата по делото, Съдът намира, че не е необходимо да обсъжда оплакванията на жалбоподателя по член 2.

V. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ОТ СТРАНА НА БЕЛГИЯ ЗАРАДИ ИЗЛАГАНЕТО НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ НА УСЛОВИЯ НА ЗАДЪРЖАНЕ И ЖИВОТ В ПРОТИВОРЕЧИЕ НА ЧЛЕН 3

362. Жалбоподателят твърди, че поради условията на задържане и живот, на които са подложени лицата, търсещи убежище в Гърция, като са го върнали в тази държава в изпълнение на Регламента от Дъблин белгийските власти са го изложили на третиране, забранено от член 3 от Конвенцията, цитиран по-горе.

363. Правителството оспорва това твърдение на същото основание, на което отказва за признае нарушение на член 3 поради експулсирането на жалбоподателя и произтичащата опасност поради недостатъците на процедурата по предоставяне на убежище.

364. Съдът намира, че твърденията на жалбоподателя по цитираната по-горе разпоредба от Конвенцията повдигат сложни правни и фактически въпроси, които не могат да бъдат решени без разглеждане по същество. Следователно тази част от жалбата не е явно необоснована по смисъла на член 35 § 3 от Конвенцията. Тя не е недопустима и на някое от другите основания. Следователно трябва да бъде обявена за допустима.

365. По същество Съдът припомня, че в съответствие с трайно установената му практика експулсирането на лице, търсещо убежище от договаряща държава може да повдигне въпрос по член 3 и така да ангажира отговорността на тази държава по Конвенцията ако са установени сериозни основания да се счита, че засегнатото лице е изправено пред реална опасност да бъде подложено на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказване в приемащата държава. При тези обстоятелства член 3 предполага задължение лицето да не се експулсира в тази държава (виж Soering срещу Обединеното кралство, решение от 7 юли 1989 г., серия A № 161, §§ 90-91; Vilvarajah and Others срещу Обединеното кралство, решение от 30 октомври 1991 г., серия A № 125, § 103; H.L.R. срещу Франция, решение от 29 април 1997 г., Reports 1997-III, § 34; Jabari цитирано по-горе, § 38; Salah Sheekh срещу Холандия, № 1948/04, § 135, ECHR 2007‑I (извадки), № 1948/04; и Saadi, цитирано по-горе, § 152).

366. По настоящото дело Съдът вече прие, че условията на задържане и живот на жалбоподателя в Гърция са унизителни (виж параграфи 233, 234, 263 и 264 по-горе). Той отбелязва, че тези факти са били добре известни преди прехвърлянето на жалбоподателя и са могли свободно да бъдат проверени от многобройни източници (виж параграфи 162-164 по-горе). Той би искал да подчертае, че жалбоподателят не може да бъде упрекван, че не е информирал белгийските административни власти за причините, поради които не желае да бъде върнат в Гърция. Беше установено, че производството пред службата за чужденците не е предвиждало подобни обяснения и че белгийските власти прилагат Регламента от Дъблин систематично (виж параграф 352 по-горе).

367. Основавайки се на тези заключения и на задълженията, възложени на държавите по член 3 от Конвенцията в случай на експулсиране, Съдът намира, че чрез прехвърлянето на жалбоподателя в Гърция белгийските власти съзнателно са го изложили на условия на задържане и живот, представляващи унизително отнасяне.

368. С оглед на това има нарушение на член 3 от Конвенцията.

VI. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ ОТ СТРАНА НА БЕЛГИЯ НА ЧЛЕН 13 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛЕНОВЕ 2 И 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ПОРАДИ ЛИПСАТА НА ЕФЕКТИВНО ПРАВНО СРЕДСТВО ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ЗАПОВЕДТА ЗА ЕКСПУЛСИРАНЕ

369. Жалбоподателят поддържа, че по белгийското законодателство не е имал правно средство за защита съгласно изискванията на член 13 от Конвенцията, цитиран по-горе, чрез което той би могъл да направи оплакване за твърдените нарушения по членове 2 и 3 от Конвенцията.

A. Становища на страните

1. Жалбоподателят

370. Жалбоподателят твърди, че е действал колкото е възможно по-бързо с оглед обстоятелствата при подаването на първата молба за спиране на изпълнението на мярката за експулсиране по процедурата в изключително спешни случаи. Той обаче се сблъскал с практически спънки, които възпрепятствали достъпа му до спешната процедура.

371. На първо място той обяснява, че в деня на издаване на заповедта за напускане на страната - 19 май 2009 г., бил задържан и настанен в затворен център за незаконни чужденци. Поне пет дни по-късно, след дългия уикенд на Възнесение Господно, по негово искане му бил назначен адвокат от белгийските власти, а белгийският комитет за помощ на бежанците поне е бил в състояние да идентифицира този адвокат за да му предаде общата информация относно лицата, търсещи убежище по дъблинската система. Този първи адвокат, който не бил специалист по бежанските въпроси, подал молба за спиране на изпълнението по процедурата за изключително спешни случаи след като разполагал с делото в продължение на три дни, които според жалбоподателя в никакъв случай не са изключително дълъг период.

372. На второ място делото било насрочено за разглеждане едва един час след подаването на молбата, възпрепятствайки по този начин адвоката на жалбоподателя, да участва в заседанието, тъй като офисът му бил на 130 км от Апелативния борд за чужденците. Според жалбоподателя адвокатът му нямал практическа възможност да бъде представляван от другиго, тъй като не било задължение на службата за постоянна подкрепа към отдела „Чужденци“ на офиса за правна помощ да замества в спешни случаи адвокати, които не могат да присъстват на заседанието. В подкрепа на това твърдение той представя записка, написана от председателя на съответното отделение. Жалбоподателят освен това твърди, че тъй като заминаването му не било непосредствено предстоящо, а определено за 27 май, молбата му е могла да бъде отхвърлена така или иначе тъй като не била спешна.

373. В допълнение на практическата недостъпност на спешната процедура в неговия случай, жалбоподателят твърди, че така или иначе жалбите пред Апелативния борд за чужденците не били ефективно правно средство за защита по смисъла на член 13 от Конвенцията по отношение на опасността от нарушения на членове 2 и 3 в случай на експулсиране. Ето защо той не може да бъде упрекван, че не е изчерпал това правно средство за защита.

374. Първо, той твърди, че по времето на извеждането му молбата му за спиране на изпълнението не е имала изгледи за успех поради постоянната практика на някои отделения на Апелативния борд за чужденците, които системно приемат, че не е налице реално непоправима вреда, тъй като следва да се презюмира, че Гърция изпълнява международните си задължения по въпросите на убежището и че тази презумпция не може да бъде оборена въз основа на доклади за общото положение в Гърция без да бъде доказана опасността за лицето in concreto. Постановени са съвсем малко решения в обратния смисъл, но по напълно непредвидим начин и без пояснение на основанията.

375. По мнение на жалбоподателя това увеличаване на тежестта на доказване, при което засегнатите лица да установяват, че принадлежат към уязвима група, която в Гърция системно е подлагана на третиране в нарушение на член 3 от Конвенцията, прави жалбите до Апелативния борд за чужденците напълно неефективни. Последвалите събития са доказали правотата му, тъй като той реално и in concreto се е сблъскал с тези опасности, от които се е оплаквал.

376. В последствие след като жалбата му по процедурата за изключително спешни случаи била отхвърлена повече нямало никакъв смисъл жалбоподателят да продължава производството по същество, тъй като то нямало суспензивен ефект и не би предотвратило извеждането му. В действителност постоянната практика на Апелативния борд за чужденците била да отхвърля такива жалби, тъй като при тези условия жалбоподателите повече нямали интерес от отмяната на мярката. Накрая, дори Апелативният борд за чужденците да не беше обявил делото за недопустимо на това основание, жалбоподателят не би получил отмяна на заповедта за напускане на страната поради посочената по-горе постоянна практика.

377. Жалбоподателят добавя, че при подаване пред Conseil d’Etat на административни жалби по прилагането на закона срещу подобни решения, този орган не обсъжда подхода на Апелативния борд за чужденците и приема, че положението не повдига въпрос по член 13 от Конвенцията.

2. Белгийското правителство

378. Белгийското правителство заявява, че жалбоподателят е имал на разположение няколко правни средства за защита пред националните съдилища, изпълняващи изискванията на член 13 от Конвенцията, но не ги е изчерпал надлежно.

379. По въпроса за процедурата в изключително спешни случаи за искане на спиране на изпълнението правителството посочва, че молбите, могат да се подават до апелативния борд за чужденците по всяко време без прекъсване и със суспензивен ефект и че Съдът е потвърдил ефективността на това производство по делото Quraishi срещу Белгия (жалба № 6130/08, решение от 12 май 2009 г.). То заявява, че жалбоподателят сам се е поставил в спешно положение като е подал молба до Апелативния борд за чужденците едва няколко часа преди заминаването си, след като е бил задържан десет дни по-рано съгласно заповедта за извеждане от страната. Санкционирането на неполагането на грижа от страна на жалбоподателя е трайно установена практика на Conseil d’Etat, и е оправдано от изключителния характер на производството, което ограничава правата на защитата и на разследването до минимум. Фактът, че полетът не бил определен до 27 май бил без значение, тъй като с изключение на примера, даден от жалбоподателя, постоянната практика на Апелативния борд за чужденците показвала, че лишаването от свобода било достатъчно за да оправдае непосредствения характер на опасността.

380. Освен това било факт, че с оглед на спешността делото било насрочено за незабавно разглеждане, но никой не се явил на заседанието, макар че адвокатът на жалбоподателя е могъл да поиска от постоянната служба към отдела за правна помощ в Брюксел да го представлява пред Апелативния борд за чужденците.

381. Правителството оспорва довода на жалбоподателя, че молбата му за спиране на изпълнението не е имала изгледи за успех като представя пет от решенията на борда от 2008 г. и 2009 г., с които се разпорежда спиране на прехвърляния в Гърция по процедурата за изключително спешни случаи на основание, че с оглед сериозността на оплакванията на жалбоподателите по член 3 от Конвенцията заповедта за извеждане от страната не била на пръв поглед достатъчно добре мотивирана. Според правителството винаги е в интерес на жалбоподателите да продължат производствата по молбите за съдебно преразглеждане, така че да дадат възможност на Апелативния борд за чужденците, а след това на Conseil d’Etat да предложат решение и да анализират законосъобразността на спорните мерки.

382. Фактът, че междувременно жалбоподателят е бил изведен не би му попречил да продължи. В подкрепа на това твърдение правителството цитира решение № 28.233 от 29 май 2009 г. на Апелативния борд за чужденците, с което жалбата е обявена за допустима, въпреки че жалбоподателят вече е бил прехвърлен. В последствие жалбата била отхвърлена тъй като жалбоподателят повече нямал интерес, доколкото жалбата засягала заповед за напускане на страната, а той не бил установил in concreto, че е имало някакво нарушение на член 3 от Конвенцията.

383. По същество правителството потвърждава, че както при определяне наличието на непоправима вреда на етапа на спиране на изпълнението, постоянната практика на Апелативния борд за чужденците, която в действителност се основава на тази на Съда, изисква жалбоподателите да установят конкретната опасност, пред която са изправени. Въпреки това, точно както ефективността на правното средство за защита по смисъла на член 13 не зависи от сигурността на благоприятния изход от използването му, правителството изтъква, че изгледите за неблагоприятен изход по същество не следва да бъдат съображение при оценката на ефективността на средството.

384. ВКБООН, участващ като трета страна, приема, че постоянната практика на Апелативния борд за чужденците и на Conseil d’Etat реално води до отхвърляне на всяка молба за спиране или за преразглеждане на заповед за напускане на страната, издадена в приложение на Регламента от Дъблин, тъй като засегнатите лица не са в състояние да представят конкретни доказателства както че са изправени пред реална опасност, така и че за тях е невъзможно да си осигурят защита в приемащата държава. Възприемайки този подход белгийските съдилища се позовават автоматично на Регламента от Дъблин и не изпълняват по-високите си задължения по Конвенцията и международното право за бежанците.

B. Преценката на Съда

385. Съдът вече прие, че експулсирането на жалбоподателя в Гърция от белгийските власти разкрива нарушение на член 3 от Конвенцията (виж параграфи 359 и 360 по-горе). Следователно оплакванията на жалбоподателя в тази връзка са „приемливи“ за целите на член 13.

386. Съдът отбелязва преди всичко, че според белгийското законодателство жалба до Апелативния борд за чужденците за отмяна на заповед за експулсиране не спира изпълнението на тази заповед. Въпреки това правителството посочва, че пред същия съд може да бъде подадена молба за спиране на изпълнението „по процедурата в изключително спешни случаи“ и че за разлика от процедурата в изключително спешни случаи, която е съществувала в миналото пред Conseil d’Etat, процедурата пред Апелативния борд за чужденците автоматично спира изпълнението на мярката за експулсиране по силата на закона до произнасянето на решение от борда, т.е. за максимум седемдесет и два часа.

387. Макар да се съгласява, че това е знак за прогрес в съответствие с решението по делото Čonka, цитирано по-горе (§§ 81-83, потвърдено от решение по делото Gebremedhin, цитирано по-горе §§ 66-67), Съдът припомня, че в практиката му е установено също (параграф 293 по-горе), че всяко оплакване, че експулсирането в друга държава ще изложи лицето на третиране, забранено от член 3 от Конвенцията, изисква непосредствена и щателна проверка и че в рамките на определена свобода на преценка, предоставена на държавите, съответствието с член 13 изисква компетентният орган да е в състояние да разгледа оплакването по същество и да може да присъди подходящо обезщетение.

388. Според Съда изискването, произтичащо от член 13 за спиране на изпълнението на оспорваната мярка не може да се разглежда като субсидиарна мярка, т.е. без да се вземат предвид изискванията относно обхвата на проверката. Обратното би означавало да се позволи на държавите да извеждат засегнатото лице без да са разгледали оплакванията по член 3 колкото е възможно по-обстойно.

389. Процедурата в изключително спешни случаи обаче води именно до този резултат. Правителството обяснява, че тази процедура ограничава правата на защитата и разглеждането на делото до минимум. Решенията, за които Съдът е информиран (параграфи 144 и 148 по-горе) потвърждават, че разглеждането на оплакванията по член 3, извършвано от някои отделения на Апелативния борд за чужденците по времето на експулсирането на жалбоподателя не е подробно. Те ограничават разглеждането до проверка дали засегнатите лица са представили конкретни доказателства за непоправимия характер на вредите, които могат да произтекат от твърдяното възможно нарушение на член 3, като по този начин увеличават тежестта на доказване до степен, че да възпрепятстват разглеждането по същество на твърдяната опасност от нарушение. Освен това, дори засегнатите лица да се опитат да представят допълнително материали по делата си в тази насока, след интервютата си в службата за чужденците, Апелативният борд за чужденците не винаги взема предвид тези материали. По този начин засегнатите лица са възпрепятствани да установят приемливия характер на оплакванията си по член 3 от Конвенцията.

390. Съдът стига до заключението, че производството по молба за спиране на изпълнението в процедурата по изключително спешни случаи не изпълнява изискванията на член 13 от Конвенцията.

391. Фактът, че няколко решения, противно на установената практика към онзи момент, са спрели прехвърляния в Гърция (виж параграф 149 по-горе) не променя това заключение, тъй като спирането на изпълнението се основавало не на разглеждане по същество на опасността от нарушение на член 3, а по-скоро на констатацията на Апелативния борд, че службата за чужденците не е мотивирала достатъчно решенията си.

392. Съдът по-нататък отбелязва, че жалбоподателят е бил изправен пред няколко практически спънки при използването на средствата за защита, на които се позовава правителството. Той отбелязва, че молбата му за спиране на изпълнението по процедурата за изключително спешни случаи е била отхвърлена на процесуално основание, а именно поради неявяването му. Обратно на това, което правителството предполага обаче, Съдът приема, че с оглед обстоятелствата по делото този факт не разкрива липса на заинтересованост от страна на жалбоподателя. Съдът не вижда как адвокатът му би могъл да достигне до офиса на Апелативния борд за чужденците навреме. Що се отнася до възможността за искане на съдействие от денонощната служба, Съдът във всеки случай отбелязва, че правителството не е представило доказателства за съществуването на такава служба на практика.

393. Що се отнася до ползата от продължаване на производството за отмяна на заповедта за напускане на страната, дори след като жалбоподателят е бил прехвърлен, Съдът отбелязва, че единственият пример, посочен от правителството (виж параграфи 151 и 382) потвърждава увереността на жалбоподателя, че след като засегнатото лицето е вече депортирано Апелативният борд за чужденците обявява жалбата за недопустима, тъй като повече няма никакъв смисъл да се иска преразглеждане на заповедта за напускане на страната. Макар да е вярно, че в това решение Апелативният борд за чужденците е обсъдил оплакванията по член 3 от Конвенцията, Съдът не вижда по какъв начин, без решението да има суспензивен ефект Апелативният борд за чужденците би могъл да предостави на жалбоподателя подходяща компенсация, дори и да установи нарушение на член 3.

394. В допълнение Съдът отбелязва, че изглежда страните се съгласяват с допускането, че жалбата на жалбоподателя няма изгледи за успех с оглед на постоянната практика на Апелативния борд за чужденците и на Conseil d’Etat, спомената по-горе и на невъзможността жалбоподателят да установи in concreto непоправимия характер на вредата, причинена от твърдяното възможно нарушение. Съдът припомня, че макар ефективността на правното средство за защита да не зависи от сигурността на благоприятния изход за жалбоподателя, липсата на всякакви изгледи за получаване на подходяща компенсация повдига въпрос по член 13 (виж Kudla, цитирано по-горе, § 157).

395. Накрая, Съдът посочва, че обстоятелствата по настоящото дело очевидно се различават от тези по делото Quraishi, на което правителството се позовава. В това последно дело, касаещо събития от 2006 г. и производство пред Апелативния борд за чужденците от 2007 г., т.е. няколко месеца след започването на дейността на борда, било разпоредено спиране на експулсирането на жалбоподателите чрез намеса на съдилищата. Нещо повече, на този етап те не са били експулсирани, когато Съдът е разгледал делото им и практиката на Апелативния борд за чужденците по дела по дъблинската система все още не е била установена.

396. С оглед на изложеното Съдът намира, че има нарушение на член 13 във връзка с член 3. Следователно жалбоподателят не може да бъде обвиняван, че не е изчерпал надлежно вътрешноправните средства за защита и че предварителното възражение на белгийското правителство за неизчерпване (виж параграф 335 по-горе) не може да бъде уважено.

397. С оглед на това заключение и на обстоятелствата по делото Съдът намира, че не е необходимо да разглежда оплакванията на жалбоподателя по член 13 във връзка с член 2.

VII. ПРИЛОЖИМОСТ НА ЧЛЕНОВЕ 46 и 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

A. Член 46 от Конвенцията

398. Член 46 от Конвенцията гласи:

„1. Βисогодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения по същество на Съда по всяко дело, по което те са страна.

2. Окончателното решение на Съда се изпраща на Комитета на министрите, който следи за неговото изпълнение.“

399. По член 46 от Конвенцията високодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения на Съда по делата, по които са страни като Комитетът на министрите е отговорен за контрола по изпълнението на решенията. Това означава, че когато Съдът установи нарушение държавата ответник е юридически задължена не само да заплати на заинтересованите страни присъдените суми за справедливо обезщетение по член 41, но и да предприема необходимите общи и/или когато е приложимо индивидуални мерки. Тъй като решенията на Съда имат по същество декларативен характер най-вече засегнатите държави трябва да изберат, под контрола на Комитета на министрите, средствата, които да използват за да изпълнят правните си задължения по член 46 от Конвенцията, при условие че тези средства са съвместими със заключенията, съдържащи се в решението на Съда. В някои конкретни ситуации обаче Съдът може да намери за полезно да посочи на държавата ответник вида на мерките, които могат да бъдат взети за да се преустанови често системно положение, предизвикващо установяването на нарушение (виж например, Öcalan срещу Турция [ГК], № 46221/99, § 210, ECHR 2005-IV, и Popov срещу Русия, № 26853/04, § 263, 13 юли 2006 г.). Понякога естеството на установеното нарушение може да е такова, че да не предоставя реален избор на мерки за премахването му (виж Assanidzé срещу Грузия [ГК], № 71503/01, 8 април 2004 г., § 198, ECHR 2004-II; Verein gegen Tierfabriken Schweiz (VgT) срещу Швейцария (№ 2) [ГК], № 32772/02, от 30 юни 2009 г., §§ 85 и 88, ECHR 2009-..).

400. По настоящото дело Съдът намира за необходимо да посочи някои индивидуални мерки, които се изискват за изпълнението на настоящото решение по отношение на жалбоподателя, без оглед на общите мерки, изисквани за предотвратяване на други сходни нарушения за в бъдеще (виж, mutatis mutandis, Broniowski срещу Полша [ГК], № 31443/96, § 193, ECHR 2004-V).

401. Съдът установи нарушение на член 3 от Конвенцията от страна на Гърция поради условията на живот на жалбоподателя в Гърция в съчетание с продължителната несигурност, в която той живее и липсата на всякакви изгледи за подобряване на положението му (виж параграф 263 по-горе). Той установи също нарушение на член 13 във връзка с член 3 от Конвенцията поради недостатъците на процедурата по предоставяне на убежище, приложена спрямо жалбоподателя и опасността от refoulement в Афганистан без всякакво сериозно разглеждане на молбата му за убежище и без да има достъп до ефективно правно средство за защита (виж параграф 322 по-горе).

402. Имайки предвид конкретните обстоятелства по делото и спешната нужда от преустановяване на тези нарушения на членове 13 и 3 от Конвенцията, Съдът възлага на Гърция незабавно да продължи с разглеждането по същество на молбата за убежище на жалбоподателя по начин, изпълняващ изискванията на Конвенцията и докато трае разглеждането да се въздържа от депортиране на жалбоподателя.

B. Член 41 от Конвенцията

403. Член 41 от Конвенцията гласи:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

1. Неимуществени вреди

(a) Спрямо Гърция

404. Жалбоподателят претендира 1 000 евро (EUR) компенсация за неимуществени вреди, претърпени по време на двата периода на задържане.

405. Гръцкото правителство счита претенцията за необоснована.

406. Съдът прие, че условията на задържане на жалбоподателя нарушават член 3 от Конвенцията. Той намира, че жалбоподателят трябва да е изпитал определено страдание, което не може да бъде компенсирано само от констатацията на Съда за нарушения. С оглед естеството на нарушенията, установени по настоящото дело Съдът намира за справедливо да уважи претенцията на жалбоподателя и му присъжда EUR 1 000 за неимуществени вреди.

(b) По отношение на Белгия

407. Жалбоподателят претендира EUR 31 825 компенсация за неимуществени вреди, причинени от една страна от задържането му в открит център, а след това и в закрит център в Белгия преди прехвърлянето му в Гърция (EUR 6 925) и от друга страна от решението на белгийските власти да го изпратят в Гърция (EUR 24 900).

408. Белгийското правителство твърди, че ако Съдът приеме, че Белгия носи отговорност, жалбоподателят може да започне производство пред белгийските съдилища за присъждане на обезщетение за всички неимуществени вреди, причинени от задържането му. Във всеки случай правителството счита претенцията за необоснована, тъй като жалбоподателят не е установил никаква вина от страна на държавата и не е доказал никаква причинна връзка между твърдяното нарушение и неимуществените вреди, за които се твърди, че са претърпени.

409. Съдът припомня, че той може да присъжда суми във връзка със справедливото обезщетение, предвидено в член 41 ако претендираните загуба или вреда са причинени от установеното нарушение, макар че държавата не е задължена да плаща суми във връзка с вреда, за която тя не е отговорна (виж Saadi, цитирано по-горе, § 186). По настоящото дело Съдът не е открил нарушение на Конвенцията поради задържането на жалбоподателя преди прехвърлянето му в Гърция. Следователно отхвърля тази част от претенцията.

410. Що се отнася до претендираната вреда поради прехвърлянето в Гърция Съдът установи, че прехвърлянето е довело до нарушение на член 3 от Конвенцията както защото е изложило жалбоподателя на третиране, забранено от тази разпоредба по време на задържането му и на престоя му в Гърция, така и поради излагането на жалбоподателя на опасностите, произтичащи от недостатъците на процедурата за предоставяне на убежище в Гърция. Той припомня, че фактът, че жалбоподателят може да претендира обезщетение пред белгийските съдилища не задължава Съда да отхвърли претенцията като необоснована (виж De Wilde, Ooms and Versyp срещу Белгия (член 50), 10 март 1972 г., § 16, серия A № 14).

411. Съдът приема, че жалбоподателят трябва да е изпитал определени страдания, за които самото установяване на нарушенията от Съда не представлява справедливо обезщетение. Имайки предвид естеството на нарушенията, констатирани по настоящото дело, Съдът намира за справедливо да уважи претенцията на жалбоподателя и му присъжда EUR 24 900 за неимуществени вреди.

2. Разноски

(a) По отношение на Гърция

412. Жалбоподателят претендира възстановяване на разноските по защитата му пред Съда срещу гръцкото правителство. Според списъка на таксите и разноските, представен от адвоката на жалбоподателя, разноските към 15 март 2010 г. са общо EUR 3 450, основаващи се на почасова ставка от EUR 75. Адвокатът посочва, че се е договорил с жалбоподателя последният да му плати на вноски въз основа на споменатата почасова ставка ако спечели делото пред Съда.

413. Гръцкото правителство намира тази претенция за прекомерна и недоказана.

414. Съдът намира за установено, че жалбоподателят реално е извършил претендираните разноски, доколкото като клиент е поел правно задължение да заплати на представителя си уговореното възнаграждение (виж, mutatis mutandis, Sanoma Uitgevers B.V. срещу Холандия, № 38224/03, § 110, 31 март 2009 г.). Приемайки също, че съответните разноски са необходими и обосновани по размер, Съдът присъжда на жалбоподателя EUR 3 450.

(b) По отношение на Белгия

415. Жалбоподателят претендира възстановяване на разноските му пред белгийските съдилища и пред Съда. Адвокатът на жалбоподателя представя списък на таксите и разноските, според който разноските към 15 март 2010 г. са общо EUR 7 680 въз основа на почасова ставка от EUR 75, EUR 1 605 претендирани за производството пред белгийските съдилища и EUR 6 075 за производството пред Съда срещу Белгия.

416. Белгийското правителство приканва Съда да отхвърли претенцията. То твърди, че жалбоподателят е имал право на безплатна правна помощ и на съдействие за съдебните разноски. Ето защо за него е било ненужно да извършва каквито и да са разходи. Адвокатът му е могъл да получи компенсация за всички разноски, направени пред белгийските съдилища и пред Съда в съответствие с разпоредбите на съдебния кодекс относно правната помощ. Кодексът предвижда система за възстановяване под формата на „точки“, съответстващи на услугите, предоставени от адвоката. През 2010 г. една точка съответствала EUR 26,91. През 2009 г. сумата е била EUR 23,25. Ако тези разпоредби бяха спазени адвокатът вече щеше да има право да получи сумата на разноските, направени през 2009 г. Правителството посочва също, че съгласно член 1022 от Съдебния кодекс относно възстановяването на съдебните разноски, загубилата делото страна се задължава да плати изцяло или частично съдебните разноски на другата страна. В случай, че производството не може да бъде оценено в пари, дължимата сума се определя от съдилищата. Когато е използвана правна помощ и разноските, присъдени в производството са по-висока бюджетът може да възстанови сумата, платена за правната помощ.

417. Адвокатът на жалбоподателя потвърждава, че е посочен от белгийската държава като адвокат по правна помощ, но само за защитата на жалбоподателя пред първоинстанционния съд. Затова той имал право на „десет точки“. Той твърди, че все още не е получил никакво плащане за правната помощ. За другите производства се е споразумял с жалбоподателя, че жалбоподателят ще му плати на вноски, съгласно споменатата почасова ставка ако спечели делото пред Съда. Този ангажимент бил частично изпълнен. Според жалбоподателя нямало опасност белгийските власти да му платят твърде високо обезщетение, тъй като присъдените процесуални разноски се приспадали от платеното за правната помощ. Следователно ако първата сума превишава последната адвокатът му ще поиска от службата за правна помощ да прекрати правната помощ и ако разноските, присъдени от Съда са по-високи от сумата, предоставена като правна помощ адвокатът му няма да получи нищо за правната помощ.

418. Според установената практика на Съда не се присъждат разноски по член 41 освен ако се докаже, че са били реално и необходимо извършени и са били в разумен размер. Освен това съдебните разноски се възстановяват единствено ако са свързани с установеното нарушение (виж наред с много други източници, Sanoma Uitgevers B.V. срещу Холандия, цитирано по-горе, 109).

419. Съдът на първо място разглежда разноските, свързани с производството пред националните съдилища. Той отбелязва, че жалбоподателят не е представил разбивка на претендираната сума по отношение на различните образувани производства. Това е пречка за точното установяване кои суми съответстват на установените нарушения по настоящото дело и до какъв размер са били или могат да бъдат покрити от правната помощ. Поради тази липса на яснота Съдът отхвърля тези претенции (виж, mutatis mutandis, Musiał срещу Полша [ГК], № 24557/94, § 61, ECHR 1999‑II).

420. Насочвайки вниманието си към разноските, направени в производството пред него срещу Белгия, Съдът припомня, че не се счита за обвързан от националните тарифи и практики макар, че може да взаимства идеи от тях (виж Venema срещу Холандия, № 35731/97, § 116, ECHR 2002‑X). Във всеки случай по същите съображения както спрямо Гърция (виж параграф 414 по-горе), той присъжда на жалбоподателя EUR 6 075.

(c) Спрямо Белгия и Гърция

421. Накрая жалбоподателят претендира възстановяване на разноските, направени във връзка със заседанието пред Съда. Според списъка на таксите и разноските, представен от адвоката на жалбоподателя, те са в размер на EUR 2 550 за пледоариите и подготовката им (при почасова ставка от EUR 75). Без да представя никакви разписки той претендира също възстановяване на сумата от EUR 296,74 EUR за пътуване и настаняване на адвоката му в Страсбург.

422. Според установената си практика Съдът отхвърля частта от претенцията, която не е доказана със съответните разписки.

423. За останалата част, приемайки за установено, че претендираните разноски са необходимо направени и са в разумен размер, той присъжда на жалбоподателя EUR 2 550. Имайки предвид отговорността за различните нарушения на Конвенцията, установени от Съда Белгия и Гърция ще платят сумата по равно.

(d) Лихва за забава

424. Съдът приема за подходящо, лихвеният процент за забава да се определи въз основава на пределния лихвен процент за кредитиране на Европейската централна банка, увеличен с три процентни пункта.

ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ

1. Присъединява към жалбата, с шестнадесет гласа на един, предварителните възражения, направени от гръцкото правителство и ги отхвърля;

2. Обявява за допустимо, единодушно, оплакването по член 3 от Конвенцията относно условията на задържане на жалбоподателя в Гърция;

3. Приема, единодушно, че има нарушение от страна на Гърция на член 3 от Конвенцията поради условията на задържане на жалбоподателя;

4. Обявява за допустимо, с мнозинство оплакването по член 3 от Конвенцията относно условията на живот на жалбоподателя в Гърция;

5. Приема, с шестнадесет гласа на един, че има нарушение от страна на Гърция на член 3 от Конвенцията поради условията на живот на жалбоподателя в Гърция;

6. Обявява за допустимо, единодушно, оплакването срещу Гърция по член 13 във връзка с член 3 от Конвенцията;

7. Приема, единодушно, че има нарушение от страна на Гърция на член 13 във връзка с член 3 от Конвенцията поради недостатъците на процедурата по предоставяне на убежище, следвана по делото на жалбоподателя и опасността от експулсирането му в Афганистан без никакво сериозно разглеждане на основанията на молбата му за убежище и без никакъв достъп до ефективно правно средство за защита;

8. Приема, единодушно, че не е необходимо да разглежда оплакванията на жалбоподателя по член 13 във връзка с член 2 от Конвенцията;

9. Присъединява към жалбата, единодушно предварителното възражение, направено от белгийското правителство, отхвърля го и обявява за допустими, единодушно оплакванията срещу Белгия;

10. Приема, с шестнадесет гласа на един, че има нарушение от страна на Белгия на член 3 от Конвенцията, тъй като чрез връщането му в Гърция белгийките власти са изложили жалбоподателя на опасностите, свързани с недостатъците на процедурата по предоставяне на убежище в тази държава;

11. Приема, единодушно, че не е необходимо да разглежда оплакванията на жалбоподателя по член 2 от Конвенцията;

12. Приема, с петнадесет гласа на два, че има нарушение от страна на Белгия на член 3 от Конвенцията, тъй като чрез връщането му в Гърция белгийските власти са изложили жалбоподателя на условия за задържане и живот в тази държава, които са в нарушение на тази разпоредба;

13. Приема, единодушно че има нарушение от страна на Белгия на член 13 във връзка с член 3 от Конвенцията;

14. Приема, единодушно, че не е необходимо да разглежда оплакванията на жалбоподателя по член 13 във връзка с член 2 от Конвенцията;

15. Приема, единодушно,

(a) че гръцката държава следва да заплати на жалбоподателя в тримесечен срок следните суми,

(i) EUR 1 000 (хиляда евро) за неимуществени вреди плюс евентуалните данъци, които могат да бъдат наложени;

(ii) EUR 4 725 (четири хиляди седемстотин двадесет и пет евро) за разноски плюс евентуалните данъци, които могат да бъдат наложени на жалбоподателя;

(b) че от изтичането на посочения по-горе тримесечен срок до плащането ще се дължи проста лихва върху посочените по-горе суми в размер на пределния лихвен процент за кредитиране на Европейската централна банка за срока на забавата, увеличен с три процентни пункта;

16. Приема,

(a) с петнадесет гласа на два, че белгийската държава следва да заплати на жалбоподателя в тримесечен срок EUR 24 900 (двадесет и четири хиляди и деветстотин евро) за неимуществени вреди плюс евентуалните данъци, които могат да бъдат наложени;

(b) с шестнадесет гласа на един, че белгийската държава трябва да заплати на жалбоподателя в тримесечен срок EUR 7 350 (седем хиляди триста и петдесет евро) за разноски плюс евентуалните данъци, които могат да бъдат наложени на жалбоподателя;

(c) че от изтичането на посочения по-горе тримесечен срок до плащането ще се дължи проста лихва върху посочените по-горе суми в размер на пределния лихвен процент за кредитиране на Европейската централна банка за срока на забавата, увеличен с три процентни пункта;

17. Отхвърля, единодушно останалата част от претенцията за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски и френски език и обявено в открито заседание в Сградата на правата на човека, Страсбург на 21 януари 2011 г.

Michael O’BoyleJean-Paul Costa              Заместник секретар              Председател

В съответствие с член 45 § 2 от Конвенцията и член 74 § 2 от Правилника на Съда, към настоящото решение са приложени следните особени мнения:

(a) Особено мнение на съдия Rozakis;

(b) Особено мнение на съдия Villiger;

(c) Особено мнение на съдия Judge Sajó;

(d) Особено мнение на съдия Bratza.

J.-P.C.
M.OB.

Особените мнения не са преведени, но могат да бъдат намерени на английски и/или фрески език във версията/версиите на официалния език на решението, което може да бъде открито в базата данни с практиката на Съда HUDOC.

© Съвет на Европа/Европейски съд по правата на човека, 2013 г.

Официалните езици на Европейския съд по правата на човека са английски и френски. Този превод не обвързва Съда и Съдът не поема никаква отговорност за качеството му. Преводът може да бъде свален от базата данни с практиката на Европейския съд по правата на човека HUDOC () или от всяка друга база данни, на която Съдът го е предоставил. Преводът може да бъде възпроизвеждан за нетърговски цели, при условие че е цитирано пълното заглавие на делото и посочената по-горе информация за авторските права. В случай че възнамерявате да използвате за търговски цели която и да било част от този превод, моля свържете се с publishing@.

© Council of Europe/European Court of Human Rights, 2013

The official languages of the European Court of Human Rights are English and French. This translation does not bind the Court, nor does the Court take any responsibility for the quality thereof. It may be downloaded from the HUDOC case-law database of the European Court of Human Rights () or from any other database with which the Court has shared it. It may be reproduced for non-commercial purposes on condition that the full title of the case is cited, together with the above copyright indication. If it is intended to use any part of this translation for commercial purposes, please contact publishing@.

©Conseil de l’Europe/Cour européenne des droits de l’homme, 2013

Les langues officielles de la Cour européenne des droits de l’homme sont le français et l’anglais. La présente traduction ne lie pas la Cour, et celle-ci décline toute responsabilité quant à sa qualité. Elle peut être téléchargée à partir de HUDOC, la base de jurisprudence de la Cour européenne des droits de l’homme (), ou de toute autre base de données à laquelle HUDOC l’a communiquée. Elle peut être reproduite à des fins non commerciales, sous réserve que le titre de l’affaire soit cité en entier et s’accompagne de l’indication de copyright ci-dessus. Toute personne souhaitant se servir de tout ou partie de la présente traduction à des fins commerciales est invitée à le signaler à l’adresse suivante : publishing@.

 

Full & Egal Universal Law Academy