ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО МИТЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 34197/15)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
5 октомври 2017 г.
Настоящото решение е окончателно, но може да бъде предмет на редакционни промени.
По делото Митев срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ като комитет в състав:
Ерик Мьозе (Erik Møse), председател,
Йонко Грозев (Yonko Grozev),
Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer), съдии,
и Ан-Мари Дуген (Anne-Marie Dougin), и.д. заместник-секретар на отделението,
След закрито заседание, проведено на 12 септември 2017 г.,
Постановява следното решение, прието на същата дата:
ПРОЦЕДУРА
1. Делото е образувано по жалба (№ 34197/15) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”) от български гражданин, г-н Стамен Георгиев Митев (”жалбоподателя”), на 8 юли 2015 г.
2. Жалбоподателят се представлява от г-жа Д. Т. Пчелинска-Бойчева, адвокат, практикуващ във Варна. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа К. Радкова от Министерство на правосъдието.
3. Жалбоподателят твърди, че е бил малтретиран от полицията по време на задържането си и че властите не са провели ефективно разследване на оплакванията му по въпроса.
4. На 15 януари 2016 г. Правителството е уведомено за жалбата.
ФАКТИТЕ
I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО
5. Жалбоподателят е роден през 1967 г. и живее в Старо Оряхово.
А. Инцидентът
6. Вечерта на 10 март 2014 г. жалбоподателят управлява автомобила си по път в района на Варна. Както е установено впоследствие от прокуратурата и от националните съдилища в наказателното производство, заведено за инцидента, който се е случил същата вечер, неговият автомобил се движи по нестабилен начин и е забелязан от патрулиращи полицаи, паркирали отстрани на пътя. Те му сигнализират да отбие встрани, но вместо да се съобрази, той се отдалечава. Съгласно показанията на жалбоподателя, дадени в рамките на това производство, той се страхувал, че полицията ще му повдигне обвинение или ще му отнеме свидетелството за управление на МПС, тъй като е бил консумирал алкохол по-рано същата вечер. Прокуратурата и съдилищата установяват, че полицейските служители го последват с автомобила си, използвайки мигащи полицейски светлини и сирен. Той спира, когато колата му стига до поле и не може да продължи. Полицейският автомобил също спира.
7. Страните са представили различни сведения за обстоятелствата, при които жалбоподателят е задържан.
8. Според жалбоподателя един от полицейските служители го рита в левия крак и след това го бутва насила на земята, докато се опитва да излезе от превозното средство. Жалбоподателят пада по гръб и трима полицейски служители продължават да го ритат. Нападението продължава няколко минути, след което са му поставени белезници. Един от полицейските служители го удря по главата с гумена палка, преди да го закарат до полицейското управление.
9. Според полицейските служители жалбоподателят изскача от автомобила си, след като е спрял, и започва да тича през полето в опит да избяга. Полицейските служители тръгват след него, жалбоподателят се спъва и пада, след което полицейските служители го настигат. Тъй като оказва съпротива срещу задържането си, опитвайки се да се измъкне и се бори, те използват сила, състояща се в това да завъртят ръцете му, за да му поставят белезници. След като успяват да му поставят белезници, полицейските го закарват в полицейското управление.
10. Според писмените показания, дадени по време на наказателното производство от няколко полицейски служители, присъстващи в полицейското управление, когато жалбоподателят е заведен там, той казва на всички присъстващи по това време, че дрехите му са кални, защото се е спънал и паднал, и поради същата причина куца. Както заявяват служителите и самият жалбоподател в хода на това производство, в този момент той не подава оплаквания. Според полицейските сведения за вечерта, когато жалбоподателят е задържан, той отказва да даде проба за алкохол или да подпише доклада за арест и му е наложена глоба за отказ да му бъде направена проверка за алкохол. Както става ясно от показанията на полицейските служители, те откриват, че той няма в себе си документи за самоличност и се обажда на брат си, който ги носи в полицейското управление, придружен от приятел. Доклада показва, че полицейските служители са освободили жалбоподателя веднага след като са проверили документите му.
11. Според писмени показания, дадени на 11 март 2014 г. от брата на жалбоподателя пред полицията в контекста на официално проследяване на събитията, при напускането на управлението, той го е попитал какво се е случило, но жалбоподателят заявил, че не иска да говори за това и предпочита да остане сам в дома си. Вместо това брат му го закарва в местния медицински център, тъй като забелязва, че жалбоподателят изпитва затруднения при дишане. При прегледа лекарят отбеляза предполагаем счупен лев глезен и казва на жалбоподателя да отиде в болница. Не е предоставена линейка и братът на жалбоподателя го закарва там. От медицинските документи става ясно, че лекарите го оперирали незабавно, тъй като са установили, че има счупено ребро, което е пробило белия му дроб.
12. Болничната документация на жалбоподателя, подписана от лекаря, който го е лекувал, и от началника на отделението, гласи, че жалбоподателят е бил в болницата между 11 и 14 март 2014 г. и че е имал счупено ребро и счупен глезен. При изписването му на 14 март 2014 г. друг лекар преглежда жалбоподателя и му издава медицинско свидетелство, в което се посочва, че има счупено ребро, кръвонасядане от около 8 мм на дясната вежда и фрактура на фибулата близо до глезена, която е гипсирана. То съдържа и фраза, че не е изключено нараняванията да са били претърпени по начина, предположен от жалбоподателя, а именно в резултат на това, че е бил удрян или ритан. Свидетелството посочва, че няма други травматични наранявания.
Б. Официални последващи действия след инцидента
13. На 11 март 2014 г. полицейският служител, отговарящ за радиосъобщенията между патрулните полицаи и който е бил дежурен в нощта на инцидента, изготвя писмен доклад, за да предостави информация на своя началник и за да получи необходимите разпореждания. Освен че повтаря разказа на двамата арестуващи полицаи, той заявява, че лично е видял жалбоподателя в управлението и че жалбоподателят му е казал, че е паднал, докато бягал, и че гърбът го боли. Полицаят е предложил да повика медицински персонал от близкия медицински център, за да прегледа жалбоподателя на място, но той е отказал, казвайки, че не се нуждае от лекар и иска вместо това да бъде освободен.
14. Друг полицейски служител е изпратен в близкия медицински център. В писмен доклад, изготвен на 11 март 2014 г. по време на посещението си, той потвърждава съществуването на документ, че жалбоподателят го е посетил предишната вечер и е прегледан от лекар, който го е насочил към болницата за лечение на предполагаема фрактура на глезена. Друг полицейски служител посещава болницата същия ден. В писмен доклад той изброява констатациите си, а именно че жалбоподателят е бил приет и лекуван за счупено ребро и счупен крак предишната вечер. В доклада се посочва, че в разговор с жалбоподателя, проведен по време на това посещение, последният е казал на полицейския служител, че не може да си спомни събитията подробно, но че е сигурен, че след автомобилното преследване двама полицейски служители са го били и след това са му сложили белезници, преди да го отведат до полицейското управление. Жалбоподателят също дава собственоръчно написани показания на полицейския служител в същия ден. В тях той споменава за автомобилното преследване, заявява, че е искал да избяга, тъй като се е чувствал пиян, че когато е излязъл от автомобила си полицейските служители са го хванали, че един от тях го е издърпал на земята и че другият му е поставил белезници. Той казва в заключение, че нараняванията най-вероятно са причинени по време на ареста му, тъй като непосредствено преди това той единствено е шофирал автомобила си и не си спомня да е счупил крака и реброто си, когато е спрял автомобила.
15. В същия ден братът на жалбоподателя също дава писмени показания пред полицията (вж. параграф 11 по-горе).
16. Двамата полицейски служители, участвали в автомобилното преследване и ареста, също дават писмени показания на 11 март 2014 г. В допълнение към описанието по-горе (вж. параграф 9) полицейските служители заявяват, че след като на жалбоподател са сложени белезници и е вкаран в полицейският автомобил, той се е подпрял на един от тях и е простенал. На въпроса дали има проблем и дали иска да бъде заведен в медицински център, той отказал и казал: “Няма нищо”. В полицейското управление жалбоподателят отказва да бъде проверен за алкохол или да подпише доклада за ареста.
В. Наказателно производство във връзка с инцидента
17. На 13 март 2014 г. Варненският районен прокурор по собствена инициатива образува наказателно производство във връзка с поведението на двамата полицейски служители, арестували жалбоподателя. В заповедта за образуване на това производство се посочва, че то е “срещу виновния служител на Министерството на вътрешните работи, който в контекста на своите професионални задължения е причинил телесна повреда на жалбоподателя на 10 март 2014 г. във Варна”. Извършени се редица следствени стъпки. Следствените органи разпитват няколко полицейски служители като свидетели, включително двамата, участвали в ареста на жалбоподателя, и тези, които са били в полицейското управление в нощта на инцидента. Всички последни заявяват, че са видели жалбоподателя в полицейското управление във въпросната нощ. Той е бил спокоен, миришел е на алкохол и е бил във видимо нетрезво състояние, дрехите му били кални и е куцал. Жалбоподателят, брат му и приятелят на брата, който го е придружил да вземе жалбоподателя от полицейското управление, също са разпитани. Брат му и неговият приятел заявяват, че жалбоподателят не им е казал нищо за обстоятелствата на задържането си и че братът е научил, че жалбоподателят е бил бит от полицията от лекарите в болницата.
18. На 30 май 2014 г. е назначена съдебномедицинска експертиза, която да установи естеството на претърпените от жалбоподателя наранявания и вида на използвания инструмент. Експертът получава списък с конкретни въпроси, на които трябва да се отговори. В съдебномедицинския доклад, съдържащ цялостна и независима оценка, се заключава, че трите наранявания, записани в медицинските свидетелства, изготвени непосредствено след събитията (вж. параграф 12 по-горе), са несъвместими с твърденията на жалбоподателя, че полицейските служители са го удряли по цялото тяло в продължение на няколко минути. По-конкретно, ако е бил ритан от някого, който носи кубинки, или ако е бил удрян в продължение на няколко минути, това е щяло да остави върху жалбоподателя много повече следи по различни части на тялото му, а не само трите строго локализирани наранявания, споменати по-горе. В доклада се посочва още, че нараняванията биха могли да бъдат получени в резултат на падане по време на бързо движение, например при бягане и падане.
19. С постановление от 31 октомври 2014 г. за прекратяване на наказателното производство прокуратурата установява, че версията на събитията, дадена от жалбоподателя на различни етапи от неговото разпитване, е противоречива. По-конкретно първоначално е заявил, че е изкълчил глезена си след спъването и падането, но по-късно е променил историята си и е казал, че нараняването е в резултат от умишлен и продължителен побой от страна на полицейските служители. Освен това, когато е разпитан на 27 март 2014 г., жалбоподателят е заявил, че полицейските служители са започнали да го удрят и ритат, след като е напуснал автомобила си доброволно. Когато е разпитан повторно на 28 май 2014 г. е твърдял, че полицейските служители грубо са го издърпали от автомобила и след това са го ритали, а не удряли. Той се е опитал да използва ръцете си, за да предпази главата си от ритниците. Заявил е, че не може да си спомни или да познае полицаите, които са го били, нито при очна ставка, нито от снимки. Също така се е оплакал, че са го били трима полицейски служители, докато е установено недвусмислено, че е имало само двама патрулни полицаи. Освен това, когато на 6 октомври 2014 г. следователят е предал следствената преписка на жалбоподателя, той е подписал съответното потвърждение, посочвайки, че не желае да се запознае с доказателствата, да прочете документите в преписката, която е обемна, и че няма искания, коментари или възражения срещу разследването.
20. Прокурорът заключва в постановлението за прекратяване на производството, че оплакванията на жалбоподателя не са подкрепени от доказателствата. Силата, използвана от полицейските служители, е била необходима за неутрализирането и задържането му при обстоятелствата, като се има предвид, че той действително е бягал от полицията и активно не се е подчинявал на заповедите им да спре. Използваната сила се състой от един полицейски служител, който държи жалбоподателя на земята, използвайки едно коляно, за да притисне тялото му, докато вторият полицейски служител му слага белезници. Няма доказателства, които да сочат, че полицейските служители са използвали насилие или неоправдана сила, когато са задържали жалбоподателя. Жалбоподателят оспорва решението на прокурора в съда.
21. Решението на прокурора да прекрати производството е потвърдено на две инстанции на компетентност. По-конкретно първоинстанционният съд, Районен съд - Варна, отбелязва в своето решение от 24 ноември 2014 г., че двама полицейски служители са задържали жалбоподателя след дълго преследване с автомобили, опитвайки се да избяга въпреки ясните нареждания за противното. Полицейските служители са носили полицейски униформи, които са били ясно видими и разпознаваеми, и са управлявали полицейски автомобил с мигащи полицейски светлини и сирена, докато са преследвали жалбоподателя. Той не само е отказал да спре, но активно е избягвал да бъде заловен. Що се отнася до различните версии на събитията след това, съдът констатира, че твърденията на жалбоподателя са противоречащи и не са подкрепени от доказателствата. Вследствие на това съдът не придава значение на неговите показания, като констатира, че са несъвместими с останалите доказателства.
22. Второинстанционният съд, Окръжен съд - Варна, потвърждава тези констатации в окончателно решение на 9 януари 2015 г.
II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО
А. Използване на сила за задържане от страна на полицейски служители
23. Чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 2006 г. (”ЗМВР от 2006 г.”), в сила по време на събитията, гласи, че при изпълнение на служебните си задълженията полицейските органи могат да използват физическа сила и специални помощни средства за задържане “когато това е абсолютно необходимо”. Такива случаи включват наред с другото противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане, задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган, и нападения срещу граждани и полицейски органи. Съгласно чл. 73, ал. 5 от ЗМВР от 2006 г. използването на физическа сила се преустановява незабавно след постигане на целта.
24. Член 12а от Наказателния кодекс гласи, че не е наказуемо причиняването на вреда на лице, извършило престъпление при неговото задържането, когато не съществува друг начин за неговото задържане и използваната физическа сила е необходима и законосъобразна. Използваната сила няма да се счита за необходима, когато има явно несъответствие между характера на престъплението, извършено от лицето, което трябва да бъде задържано, или тя сама по себе си е прекомерна и ненужна.
Б. Образуване на досъдебно производство
25. Съгласно чл. 207 от Наказателно-процесуалния кодекс за 2006 г. (”НПК от 2006 г.”) се досъдебно производство се образува, когато е налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Досъдебно производство за престъпления, подлежащи на публично наказателно преследване, може да бъде образувано само с постановление на прокурор (чл. 212 от НПК от 2006 г.). Писмените разпореждания на по-горестоящия прокурор са задължителни за подчинените му прокурорите (чл. 143, ал. 3 от Закона за съдебната власт от 2007 г.).
В. Наказателно преследване за нечовешко отношение
26. Съгласно чл. 128, чл. 129 и чл. 130 от Наказателния кодекс, причиняването на лека, средна или тежка телесна повреда на друго лице е престъпление. Чл. 131, ал. 1, т. 2 гласи, че ако увреждането е причинено от полицейски орган при или по повод с изпълнението на неговите задължения, престъплението се смята за квалифицирано. Такова престъпление подлежи на публично наказателно преследване.
ПРАВОТО
ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 3 И ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
27. Жалбоподателят се оплаква, че е бил малтретиран от полицията по време на задържането, че властите не са провели ефективно разследване на инцидента и че не е имал ефективно правно средство за защита в това отношение. Позовава се на чл. 3 и чл. 13, които гласят:
Член 3
“Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.”
Член 13
"Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции."
28. Правителството оспорва тези доводи.
A. Допустимост
29. Съдът отбелязва, че жалбата не е явно необоснована по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията. Отбелязва още, че тя не е недопустима на други основания. Следователно тя е допустима.
Б. Основателност
1. Тези на страните
30. Жалбоподателят заявява, че полицейските служители са го били, докато са го задържали. Те са използвали прекомерна физическа сила срещу него, която не е била ефективно разследвана, в нарушение на горепосочената разпоредба на Конвенцията.
31. Правителството заявява, че полицейските органи са приложили ограничена, разумна и пропорционална сила за кратък период от време, която е била необходима за извършване на задържане на жалбоподателя. Не е използвана прекомерна сила срещу него и не е имало побой. Навременно и задълбочено официално разследване е проведено непосредствено след събитията и заключенията на прокуратурата са потвърдени на две инстанции на компетентност.
2. Преценка на Съда
32. Съдът постоянно посочва в своята съдебна практика, че по отношение на лице, което е има сблъсък с полицейски служители, всяко прибягване до физическа сила, което не е строго необходимо в резултат на поведението на самото лицето, накърнява човешкото достойнство и е нарушение на правото, посочено в чл. 3 (вж. Bouyid v. Belgium [GC], № 23380/09, § 101, 28 септември 2015 г.). Въпреки това използването на сила в контекста на арест, дори и да причинява вреда, не води непременно до нарушение на чл. 3, особено при обстоятелства, произтичащи от поведението на самия жалбоподател (вж. Berliński v. Poland, № 27715/95 и 30209/96, §§ 64-65, 20 юни 2002 г.).
33. Общите принципи по отношение на субсидиарния характер на ролята на Съда, включително в контекста на оплаквания по чл. 3 и по отношение на оценката на доказателствата, са изложени в делото Gäfgen v. Germany ([GC], № 22978/05, §§ 92–93, ЕСПЧ 2010 г.).
34. Що се отнася до общите принципи по отношение на ефективни разследвания, Съдът ги е посочил, наред с много други, в делата Асенов и други срещу България (№ 24760/94, § 102, ЕСПЧ 1998-VIII) и Labita v. Italy ([GC], № 26772/95, § 131, ЕСПЧ 2000IV).
35. В настоящия случай твърдяното нечовешко отношение се състои в това, че жалбоподателят е бит в продължение на няколко минути от полицейски органи по време на задържането му на 10 март 2014 г., което води до няколко наранявания (вж. параграф 8 по-горе). Страните не оспорват факта, че е извършено задържане или че нараняванията са претърпени в този контекст. Съдът смята, че въпросните наранявания са достатъчно тежки, за да достигнат прага, изискван съгласно чл. 3 (вж., mutatis mutandis, Асенов и други, цитирано по-горе, § 95). Остава да се прецени дали държавата носи отговорност по отношение на тези наранявания съгласно Конвенцията.
36. На следващо място Съдът отбелязва, че жалбоподателят е бил задържан след преследване с автомобили, което неочаквано въвлича двама полицейски служители, които патрулират на пътя, в резултат на това, че той отказва да спре автомобила и вместо това ускорява. Въпреки че двамата полицейски служители превъзхождат числено жалбоподателя, трябва да се има предвид, че той активно се е опитал да избяга от тях в продължителен период от време и че при тези обстоятелства полицейските служители не са знаели и не могат да знаят защо той бяга или дали е въоръжен или опасен (вж., mutatis mutandis, Berliński, цитирано по-горе, § 62, и за разлика от него Rehbock v. Slovenia, № 29462/95, § 72, 28 ноември 2000 г., ЕСПЧ 2000XII). Полицейските служители успяват да настигнат жалбоподателя и да му поставят белезници единствено защото той пада на земята, а не защото доброволно се подчинява на тяхната заповед да спре.
37. Що се отнася до оспорваните наранявания, Съдът посочва, че няма спор относно факта, че полицейските органи са използвали сила, за да задържат жалбоподателя. Страните обаче оспорват начина, по който са претърпени нараняванията.
38. Съдът отбелязва, че твърдението на жалбоподателя, че е бил бит, не е потвърдено от вътрешното разследване от страна на прокуратурата или от последвалия съдебен контрол, който се е състоял на две инстанции на компетентност (вж. §§ 17-22 по-горе). Според Съда от особена важност е това, че съдебномедицинската експертиза изключва възможността жалбоподателят да е претърпял нараняванията си по описания от него начин. Те са строго локализирани и малко на брой, което е несъвместимо с това да е бил удрян или ритан по безразборен начин в продължение на няколко минути, както той твърди (вж. параграф 18 по-горе). Същевременно в експертизата се стига до заключението, че е възможно нараняванията да са претърпени в резултат на падане по време на бързо движение, което съответства на твърденията на полицейските служители по време на разследването. Тъй като не са предоставени убедителни доказателства, които да накарат Съда да се отклони от констатациите на националните власти, Съдът приема версията на събитията, както е установена от разследващите органи и потвърдена от националните съдилища. В светлината на гореизложеното счита, че прибягването до известна физическа сила е било необходимо поради поведението на жалбоподателя и че действителната сила, използвана от полицейските служители, не може да се счита за непропорционална на това поведение. Макар че жалбоподателят несъмнено е пострадал в резултат на задържането си, нараняванията и свързаното с тях страдание не са резултат от използването на прекомерна физическа сила срещу него. Следователно не е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на твърдяното нечовешко отношение от страна на полицейските служители на 10 март 2014 г.
39. Що се отнася до твърдяното неспазване от страна на органите на техните процесуални задължения за ефективно разследване, Съдът отбелязва, че в настоящия случай са извършени официални последващи действия непосредствено след събитията и три дни по-късно е започнато независимо разследване на инцидента (вж. параграфи 13-17 по-горе). Разпитани са редица свидетели, включително двамата полицейски служители, за които се твърди, че са били жалбоподателя, както и самият жалбоподател, неговият брат и приятелят на брат му. Съдебномедицински експерт разглежда медицинските документи и показанията, събрани от всички разпитвани лица, и достига до заключение, което изключва възможността жалбоподателят да е претърпял нараняванията по твърдения начин. Този факт, съчетан с противоречията, които се съдържат в показанията на жалбоподателя, водят до това прокуратурата да прекрати разследването.
40. Освен това жалбоподателят е имал възможност да оспори констатациите на прокурора пред съдилищата на две инстанции на компетентност. Обстоятелството, че не е постигнал успех, не може да се смята за относим (вж. по подобен начин Józef Woś v. Poland, № 6058/10, § 54, 28 юни 2016 г.). Трябва да се отбележи, че на властите не може да се признае очевиден пропуск при събирането на съответните доказателства, за разлика от редица случаи, в които Съдът констатира нарушение на чл. 3 въз основа на това, че властите са направили поредица от важни пропуски по време на разследванията на оплаквания на жалбоподатели за нечовешко отношение от страна на полицейски служители (вж. наред с много други Ангелова срещу България, № 38361/97, § 142, ЕСПЧ 2002IV; Бисер Костов срещу България, № 32662/06, § 80 и §§ 83–84, 10 януари 2012 г.; Николай Димитров срещу България, № 72663/01, §§ 77–78, 27 септември 2007 г.). Накрая, не е допуснато каквито и да е било доказателства да бъдат повредени по време на процеса и заедно със съдебния контрол на две инстанции, разследването приключва в рамките на десет месеца (вж. за разлика от това Labita, цитирано по-горе, § 133, където единственото действие в продължение на четиринадесет месеца е фотографиране на твърдените извършители).
41. В този контекст Съдът заключава, че властите са извършили ефективно разследване на твърденията на жалбоподателя за нечовешко отношение. Следователно не е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията в неговия процесуален аспект.
42. На последно място, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че не е разполагал с ефективно вътрешноправно средство за защита във връзка с оплакванията по чл. 3 в нарушение на чл. 13, Съдът повтаря гореизложените констатации. По-конкретно, проведено е разследване на оплакванията на жалбоподателя за нечовешко отношение по време на неговото задържане и той е могъл да оспори прекратяването му пред две съдилища, което той е направил ефективно. Следователно той установява, че не е налице нарушение на чл. 13 във връзка с чл. 3 от Конвенцията.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
1. Обявява жалбата за допустима;
2. Приема, че не е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията нито в материалноправния, нито в процесуалния му аспект;
3. Приема, че не е налице нарушение на чл. 13 във връзка с чл. 3 от Конвенцията.
Изготвено на английски език и оповестено писмено на 5 октомври 2017 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Ан-Мари ДугенЕрик Мьозе
и.д. заместник-секретарпредседател
Full & Egal Universal Law Academy