CASE OF OLEKSANDR VOLKOV v. UKRAINE - [Bulgarian Translation] by the COE/ECHR

© Съвет на Европа/Европейски съд по правата на човека, 2013 г. Този превод не обвързва Съда. За допълнителна информация моля вижте пълните указания за авторските права в края на документа.

© Council of Europe/European Court of Human Rights, 2013. This translation does not bind the Court. For further information see the full copyright indication at the end of this document.

© Conseil de I’Europe/Cour européenne des droits de l’homme, 2013. La présente traduction ne lie pas la Cour. Pour plus de renseignements veuillez lire l’indication de copyright/droits d’auteur à la fin du présent document.

ПРЕДИШНА ПЕТА СЕКЦИЯ

ДЕЛО OLEKSANDR VOLKOV срещу УКРАЙНА

(Жалба № 21722/11)

РЕШЕНИЕ

(По същество)

Това решение е поправено на 9 април 2013 г.

съгласно правило 81 от Правилата на Съда

СТРАСБУРГ

9 януари 2013 г.

ОКОНЧАТЕЛНО

27/05/2013 г.

Настоящото решение е окончателно съгласно член 44 § 2 от Конвенцията. То подлежи на редакционни корекции.

По делото Oleksandr Volkov срещу Украйна,

Европейският Съд по правата на човека (предишна пета секция), заседаващ като камара в състав:

Дийн Шпилман, Председател,
Марк Вилигер,
Божтиан M. Жупанчич,
Ан Пауър-Форде,
Ганна Юдкивска,
Ангелика Нусбергер,
Андре Потоцки, съдии,
и Клаудия Вестердайк, секретар на секцията,

След проведено закрито заседание на 11 декември 2012 г.,

Постанови настоящото решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалба (№ 21722/11) срещу Украйна, подадена до Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 30 март 2011 г. от украинския гражданин г-н Олександър Федорович Волков („жалбоподателят“).

2. Жалбоподателят се представлява от г-н П. Лийч и г-жа Дж. Гордън, адвокати от Европейския център за застъпничество за човешките права в Лондон (“EHRAC”). Украинското правителство („правителството“) се представлява от г-жа В. Лутковска, заменена от г-н Н. Кулчитский, от Министерството на правосъдието.

3. Жалбоподателят се оплаква от нарушения на правата му по Конвенцията, извършени по време на освобождаването му от длъжността съдия във Върховния съд. По-конкретно оплакването е по член 6 от Конвенцията, за това че: (i) делото му не е било разгледано от „независим и безпристрастен съд“; (ii) производството пред Висшия съдебен съвет („ВСС“) било несправедливо, тъй като не е било проведено в съответствие с процедурата, предвидена от вътрешното право, предоставящо важни процедурни гаранции, в това число крайни срокове за налагане на дисциплинарни наказания; (iii) Парламентът приел решение за освобождаването му в пленарно заседание без надлежно разглеждане на делото и при нарушения на системата за електронно гласуване; (iv) делото му не било разгледано от „съд, създаден в съответствие със закона“; (v) решенията по неговото дело са взети без съответна преценка на доказателствата, като не са били надлежно разгледани важни аргументи, изтъкнати от защитата; (vi) липсата на достатъчна компетентност от страна на Върховния административен съд („ВАС“) да преразглежда актовете, приети от ВСС била в противоречие с „правото му на съд“; и (vii) не бил спазен принципът на равенство на средствата за защита. Жалбоподателят също така се оплаква, че освобождаването му не е било в съответствие с член 8 от Конвенцията и не е имал ефективно средство в тази връзка в противоречие с член 13 от Конвенцията.

4. На 18 октомври 2011 г. жалбата е обявена за частично недопустима, а посочените по-горе оплаквания са съобщени на правителството. Взето е решение също така жалбата да бъде разгледана с приоритет (Правило 41 от Правилата и Съда).

5. Жалбоподателят и правителството са представили писмени бележки (Правило 54 § 2 (b)).

6. На 12 юни 2012 г. е проведено открито заседание в Сградата на Правата на човека в Страсбург (Правило 59 § 3).

Пред Съда се явиха:

(a) за правителството
Г-нН. Кулчитский, Агент,
Г-нВ. Насад,
Г-нM. Бем,
Г-нВ. Демченко,
Г-жаН. Сукхова, Съветници;

(b) за жалбоподателя
Г-нП. Лийч,Адвокат,
Г-жа Дж. Гордън,
Г-жа O. Попова,Съветници.

Жалбоподателят се явява лично.

Съдът изслуша изложенията на г-н Н. Кулчитский, г-н П. Лийч и г-жа Дж. Гордън, както и отговорите на г-н Н. Кулчитский и г-н Н. Лийч на въпросите, зададени на страните.

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

7. Жалбоподателят е роден през 1957 г. и живее в Киев.

A. Предистория на случая

8. През 1983 г. жалбоподателят бил назначен на длъжността съдия в районен съд. По това време вътрешното право не е изисквало съдиите да полагат клетва преди встъпването им в длъжност.

9. На 5 юни 2003 г. жалбоподателят бил избран на длъжността съдия във Върховния съд.

10. На 2 декември 2005 г. той бил избран и за заместник-председател на Съвета на съдиите на Украйна (орган на съдебното самоуправление).

11. На 30 март 2007 г. жалбоподателят бил избран за председател на Военното отделение на Върховния съд.

12. На 26 юни 2007 г. Събранието на съдиите на Украйна приело, че друг съдия, В.П., не е в състояние да продължи да бъде член на ВСС и че мандатът й следва да бъде прекратен. В.П. обжалвала това решение пред съда. Освен това тя направила оплакване във връзка с този въпрос и пред парламентарната правна комисия (Комітет Верховної Ради України з питань правосуддя)[1] („парламентарната комисия“).

13. На 7 декември 2007 г. Събранието на съдиите на Украйна избрало жалбоподателя на поста член на ВСС и поискало Парламентът да подготви полагането на клетва от жалбоподателя като член на ВСС, така че той да може да встъпи в длъжност във ВСС, съгласно изискването на член 17 от Закона за ВСС от 1998 г. Подобно предложение било направено и от председателя на Съвета на съдиите на Украйна.

14. В отговор председателят на парламентарната комисия С.К., който бил и член на ВСС, уведомил Съвета на съдиите на Украйна, че този въпрос трябва да бъде внимателно разгледан едновременно с твърденията на В.П. за незаконност на решението на Събранието на съдиите на Украйна да прекрати мандата й като член на ВСС.

15. Жалбоподателят не встъпил в длъжност като член на ВСС.

B. Производство срещу жалбоподателя

16. Междувременно С.К. и двама членове на парламентарната комисия отправили искания до ВСС за провеждане на предварителни проучвания за възможни професионални нарушения, извършени от жалбоподателя, позовавайки се между другото и на оплакванията на В.П.

17. На 16 декември 2008 г. членът на ВСС Р.К., след извършените предварителни проучвания, поискал от ВСС да вземе решение относно освобождаването на жалбоподателя от длъжността на съдия поради „нарушения на клетвата“, твърдейки, че на няколко пъти жалбоподателят като съдия във Върховния съд е разглеждал решения, постановени от съдия Б., който бил негов близък, а именно брат на съпругата му. Освен това участвайки като трета страна в производството, образувано от В.П. (касаещо споменатото по-горе решение на Събранието на съдиите на Украйна за прекратяване на мандата й), жалбоподателят не направил искане за отвод на съдия Б., който бил член на състава на апелативния съд, разгледал това дело. На 24 декември 2008 г. Р.К. допълнил искането си като представил допълнителни примери за дела, които били решени от съдия Б., а след това разгледани и от жалбоподателя. Някои от действията на жалбоподателя, послужили като основание за искането, датират от ноември 2003 г.

18. На 20 март 2009 г. членът на ВСС В.К., след извършени предварителни проучвания, направил ново искане до ВСС за освобождаване на жалбоподателя от длъжността на съдия поради „нарушаване на клетвата“, твърдейки че жалбоподателят е извършил множество сериозни процесуални нарушения при разглеждането на дела, засягащи търговски спорове, свързани с определено дружество с ограничена отговорност. Някои от действията на жалбоподателя, послужили като основание за искането, датират от юли 2006 г.

19. На 19 декември 2008 г. и 3 април 2009 г. исканията били съобщени на жалбоподателя.

20. На 22 март 2010 г. В.К. бил избран за председател на ВСС.

21. На 19 май 2010 г.[2] ВСС призовал жалбоподателя за изслушване на 25 май 2010 г.[3] относно освобождаването му. В отговор от 20 май 2010 г. жалбоподателят информирал ВСС, че не може да се яви на изслушването, тъй като председателят на Върховния съд го е командировал в Севастопол от 24 до 28 май 2010 г. за консултиране на местния съд относно добри практики. Жалбоподателят поискал ВСС да отложи изслушването.

22. На 21 май 2010 г. ВСС изпратил съобщение на жалбоподателя, че изслушването относно освобождаването му е отложено за 26 май 2010 г. Според жалбоподателя той получил съобщението на 28 май 2010 г.

23. На 26 май 2010 г. ВСС разгледал исканията, отправени от Р.К. и В.К. и приел две решения за сезиране на Парламента да освободи жалбоподателя от длъжността на съдия за „нарушение на клетвата“. В.К. председателствал изслушването. Р.К. и С.К. също участвали като членове на ВСС. Жалбоподателят не присъствал.

24. Решенията били взети от присъствалите шестнадесет члена на ВСС, трима от които били съдии.

25. На 31 май 2010 г. В.К. като председател на ВСС отправил две искания до Парламента за освобождаването на жалбоподателя от длъжността му на съдия.

26. На 16 юни 2010 г. на заседание, председателствано от С.К. парламентарната комисия разгледала исканията на ВСС, засягащи жалбоподателя и приела препоръка за освобождаването му. Членовете на комисията, които поискали от ВСС провеждането на предварителни проучвания срещу жалбоподателя, също гласували за препоръката. Освен С.К., друг член на комисията преди това също се занимавал със случая на жалбоподателя като член на ВСС, а след това гласувал за препоръката като член на комисията. Съгласно документацията по делото, такава каквато е към датата на провеждане на заседанието на Съда,[4] жалбоподателят не присъствал на заседанието на комисията.

27. На 17 юни 2010 г. на заседание на Парламента били разгледани исканията на ВСС и препоръките на парламентарната комисия. Била дадена думата на С.К. и В.К., които докладвали случая на жалбоподателя. Жалбоподателят присъствал на заседанието. След разискванията Парламентът гласувал за освобождаване на жалбоподателя от длъжността на съдия поради „нарушение на клетвата“ и приел решение в този смисъл.

28. Според жалбоподателя по време на електронното гласуване повечето от членовете на Парламента не присъствали. Присъстващите членове на Парламента използвали карти за гласуване, принадлежащи на техни отсъстващи колеги. На Съда бяха представени заявления от членове на Парламента относно злоупотребата с карти за гласуване, както и видео запис от съответната част от пленарното заседание.

29. Жалбоподателят обжалвал освобождаването му пред ВАС. Жалбоподателят твърдял, че: ВСС не е действал независимо и безпристрастно; не го е информирал надлежно относно изслушването по делото; не е приложи процедурата за освобождаване на съдия от Върховния съд, предвидена в раздел четвърти от Закона за ВСС от 1998 г., предоставящ набор от процесуални гаранции като информиране на засегнатия съдия относно дисциплинарното производство и активното му участие в него, времева рамка за провеждане на производството, тайно гласуване, както и крайни срокове за налагане на дисциплинарни наказания; заключенията на ВСС били необосновани и незаконни; парламентарната комисия не му дала думата и действала незаконно и предубедено, а Парламентът е приел решение за освобождаване на жалбоподателя в отсъствие на по-голямата част от членовете на Парламента, което е в нарушение на член 84 от Конституцията, раздел 24 от Закона за статута на членовете на Парламента от 1992 г. и Правило 47 от Правилника на Парламента.

30. С оглед на това жалбоподателят поискал оспорваните решения и предложения, направени от ВСС, както и решението на Парламента, да бъдат обявени за незаконни и отменени.

31. В съответствие с член 171-1 от Кодекса за административното правосъдие („Кодексът“), делото било разпределено на специалното отделение на ВАС.

32. Жалбоподателят поискал отвод на състава с твърдението, че той не е конституиран законно и че е предубеден. Искането му било отхвърлено като неоснователно. Според жалбоподателя много от исканията му за събиране и представяне на различни доказателства и за разпит на свидетели били отхвърлени.

33. На 6 септември 2010 г. жалбоподателят подкрепил жалбата си със заявления на членове на Парламента относно злоупотребата с карти за гласуване по време на гласуването на освобождаването му, както и с видеозапис на съответната част от парламентарното заседание.

34. След няколко заседания, на 19 октомври 2010 г. ВАС разгледал оплакването на жалбоподателя и постановил решение. Той приел, че жалбоподателят е встъпил в длъжност съдия през 1983 г., когато националното законодателство не е предвиждало полагането на клетва от съдиите. Жалбоподателят обаче бил освободен за нарушение на основополагащи стандарти на съдийската професия, които са залегнали в раздели 6 и 10 от Закона за статута на съдиите от 1992 г., които са били правно обвързващи по времето извършване на действията от страна на жалбоподателя.

35. Съдът освен това приел, че решението на ВСС и предложенията, направени във връзка с искането на Р.К. са незаконни, тъй като жалбоподателят и съдия Б. не са се считали за роднини, съгласно законодателството, действало по това време. Освен това, що се отнася до производството, по което жалбоподателят бил трета страна, той не е бил задължен да поиска отвод на съдия Б. ВАС обаче отказал да отмени актовете на ВСС във връзка с искането на Р.К. отбелязвайки, че съгласно член 171-1 от Кодекса той няма правомощие да предприеме такава мярка.

36. Що се отнася до решението и предложението, направени от ВСС по искане на В.К., било констатирано, че те са законни и обосновани.

37. Що се отнася до твърденията на жалбоподателя, че ВСС е следвало да приложи процедурата, предвидена в раздел четири от Закона за ВСС от 1998 г., съдът отбелязал, че съгласно раздел 37 § 2 от същия закон тази процедура се прилага само в случаи на налагане на санкции като порицание или понижаване в квалификационен клас. Отговорността за „нарушаване на клетвата“ във формата на освобождаване е предвидена в член 126 § 5 (5) от Конституцията, и процедурата, която следва да се приложи е различна, а именно описаната в раздел 32 от Закона за ВСС от 1998 г., съдържаща се в глава втора от същия закон. Съдът приел, че процедурата, посочена от жалбоподателя не се прилага при освобождаване на съдия за „нарушаване на клетвата“. Следователно, нямало основание за прилагане на крайните срокове, посочени в раздел 36 от Закона за статута на съдиите от 1992 г. и раздел 43 от Закона за ВСС от 1998 г.

38. Съдът приел, че жалбоподателят е отсъствал от изслушването пред ВСС без валидно основание. По-нататък Съдът отбелязва, че не били налице процесуални нарушения по време на производството пред парламентарната комисия. Що се отнася до твърденията за процесуални нарушения по време на парламентарното заседание, решението на парламента за освобождаване на жалбоподателя било гласувано от мнозинството в Парламента и това били потвърдено от записа от проверката на кворума. Съдът след това отбелязал, че няма правомощие да преценява конституционността на решенията на Парламента, тъй като това попада в правомощията на Конституционния съд.

39. Заседанията на ВАС се провели в присъствието на жалбоподателя и на другите страни в спора.

C. Събития, свързани с назначаването на председатели и заместник-председатели на националните съдилища и по-конкретно на председател на ВАС

40. На 22 декември 2004 г. Президентът на Украйна, в съответствие с раздел 20 от Закона за съдебната власт от 2002 г., назначил съдия П. на длъжността председател на ВАС.

41. На 16 май 2007 г. Конституционният съд приел, че раздел 20 § 5 от Закона за съдебната власт от 2002 г., що се отнася до процедурата за назначаване и освобождаване на председатели и заместник-председатели на съдилищата от Президента на Украйна, е противоконституционен. Той препоръчал Парламентът да извърши съответните законодателни промени, така че въпросът да бъде уреден надлежно.

42. На 30 май 2007 г. Парламентът приел решение, с което била въведена временна процедура за назначаване на председатели и заместник-председатели на съдилищата. Решението предоставяло на ВСС правомощието да назначава председателите и заместник-председателите на съдилищата.

43. На същата дата жалбоподателят оспорил решението пред съда, твърдейки, inter alia, че то не е в съответствие със Закона за ВСС от 1998 г. и с други закони на Украйна. Съдът веднага постановил привременно решение, спиращо действието на решението на Парламента.

44. На 31 май 2007 г. Съветът на съдиите на Украйна, отчитайки законодателната празнина в резултат на решението на Конституционния съд от 16 май 2007 г., приел решение, с което възложил на себе си временно правомощие да назначава председателите и заместник-председателите на съдилищата.

45. На 14 юни 2007 г. парламентарният вестник публикувал мнение на председателя на парламентарната комисия С.К., според който местните съдилища повече нямали правомощие да преразглеждат посоченото по-горе решение на Парламента и че съдиите, преразглеждащи това решение следва да бъдат освободени за „нарушаване на клетвата“.

46. На 26 юни 2007 г. Събранието на съдиите на Украйна потвърдило решението на Съвета на съдиите на Украйна от 31май 2007 г.

47. На 21 февруари 2008 г. съдът, разглеждащ решението на Парламента, го отменил като незаконно.

48. На 21 декември 2009 г. Президиума на ВАС решил, че съдия П. следва да продължи да изпълнява правомощията си на председател на ВАС след изтичането пет годишния мандат, предвиден в раздел 20 от Закона за съдебната власт от 2002 г.

49. На 22 декември 2009 г. Конституционният съд приел решение за тълкуване на разпоредбите на раздел 116 § 5 (4) и раздел 20 § 5 то Закона за съдебната власт от 2002 г. Той приел, че тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че предоставят правомощия на Съвета на съдиите на Украйна единствено да дава препоръки за назначаването на съдии на административни длъжности от други органи (или от длъжностни лица), определени от закона. Освен това съдът задължил Парламента незабавно да се съобрази с решението от 16 май 2007 г. и да извърши съответните законодателни промени.

50. На 24 декември 2009 г. Конференцията на съдиите от административните съдилища решила, че съдия П. следва да продължи да действа като председател на ВАС.

51. На 25 декември 2009 г. Съветът на съдиите на Украйна отменил решението от 24 декември 2009 г. като незаконно и отбелязал, че в съответствие с раздел 41 § 5 от Закона за съдебната власт от 2002 г. първият заместник-председател на ВАС – съдия С. – следвало да изпълнява задълженията на председател на този съд.

52. На 16 януари 2010 г. Главната прокуратура издала прессъобщение, в което се отбелязвало, че органът или длъжностното лице, оправомощени да назначават и освобождават председатели на съдилищата все още не са определени в законите на Украйна, а Съветът на съдиите на Украйна бил овластен единствено да дава препоръки по тези въпроси. Съдия П. не бил освободен от длъжността председател на ВАС, поради което продължавал да я заема законно.

53. Съдия П. продължавал да действа като председател на ВАС.

54. На 25 март 2010 г. Конституционният съд приел, че решението на Парламента от 30 май 2007 г. е противоконституционно.

55. Отделението на ВАС, занимаващо се с делата, посочени в член 171-1 от Кодекса било съставено през май и юни 2010 г. чрез прилагане на процедурата, предвидена в раздел 41 от Закона за съдебната власт от 2002 г.

II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО

A. Конституция от 28 юни 1996 г.

56. Член 6 от Конституцията прогласява, че държавната власт в Украйна се упражнява въз основа на разделението й на законодателна, изпълнителна и съдебна.

57. Член 76 от Конституцията предвижда, че за членовете на Парламента могат да бъдат избрани украински граждани, навършили 21-годишна възраст, които имат избирателно право и са живели в Украйна през последните 5 години.

58. Член 84 от Конституцията предвижда, че членовете на Парламента гласуват лично по време на пленарни заседания.

59. Член 126 § 5 от Конституцията гласи следното:

“Съдия може да бъде освободен от длъжност от органа, който го е избрал или назначил в случай на:

(1) изтичане на срока, за който е бил избран или назначен;

(2) при навършване на 65-годишна възраст;

(3) невъзможност да продължи да изпълнява задълженията си поради здравословни причини;

(4) нарушение на изискванията относно несъвместимостта за упражняване на съдийската професия;

(5) нарушаване на клетвата;

(6) влизане в сила на осъдителна присъда срещу него;

(7) освобождаване от гражданство;

(8) обявяване на лицето за безвестно отсъстващо или за мъртво;

(9) подаване на оставка или искане за освобождаване от заеманата длъжност.”

60. Член 128 и 131 от Конституцията гласят следното:

Член 128

„Първоначалното назначаване на едно лице за съдия се извършва от Президента на Украйна за период от 5 години. Всички останали съдии, с изключение на съдиите от Конституционния съд, се избират от Парламента безсрочно в съответствие с процедура, предвидена в закона. ...“

Член 131

„В Украйна действа Висш съдебен съвет. Той има следните задачи:

(1) прави предложения за назначаване или освобождаване на съдии;

(2) взема решения във връзка с нарушения на изискванията за несъвместимост, извършени от съдия или прокурор;

(3) провежда дисциплинарни производства срещу съдии от Върховния съд и съдии от висшите специализирани съдилища и разглежда жалби срещу решения, с които се налагат дисциплинарни наказания на съдии от апелативните съдилища и от местните съдилища и на прокурори.

Висшият съдебен съвет се състои от двадесет членове. Парламентът на Украйна, Президентът на Украйна, Събранието на съдиите на Украйна, Събранието на украинските адвокати и Събранието на представителите на висшите юридически образователни и научни институции избират по трима членове на Висшия съдебен съвет, а Общоукраинската конференция на прокурорите избира двама членове на Висшия съдебен съвет.

Председателят на Върховния съд, Министърът на правосъдието и Главният прокурор са членове по право на Висшия съдебен съвет.“

B. Наказателен кодекс от 5 април 2001 г.

61. Член 375 от Кодекса гласи:

“1. Постановяването от съдия (или съдии) съзнателно на неправилна присъда, решение, определение или разпореждане –

се наказва с ограничаване на свободата до 5 години или с лишаване от свобода от 2 до 5 години.

2. Ако от тези действия са настъпили значителни последици или ако са извършени с оглед материална облага или друг личен интерес –

наказанието е лишаване от свобода от 5 до 8 години.“

C. Кодекс на административното правосъдие 6 юли 2005 г.

62. Съответните разпоредби от Кодекса гласят следното:

Член 161. Въпроси, които се преценяват от съда при постановяване на решение по делото.

„1. При постановяване на решение по делото Съдът преценява:

(1) дали обстоятелствата, изложени в жалбата и възраженията са били налице и от кои доказателства се подкрепят;

(2) дали са налице други фактически данни, относими към делото и доказателства в подкрепа на тези данни;

(3) кои законови разпоредби следва да се приложат към спорното правоотношение; ...“

Член 171-1. Производство по дела засягащи актове, действия или бездействия на Парламента на Украйна, Президента на Украйна, Висшия съдебен съвет и Върховната квалификационна комисия на съдиите
[разпоредбата е в сила от 15 май 2010 т.]

“1. Правилата, залегнали в този член се прилагат към производства по административни дела относно:

(1) законността (но не и конституционността) на решения на Парламента и укази и заповеди на Президента на Украйна;

(2) актове на Висшия съдебен съвет; ...

2. Актове, действия или бездействия на Парламента на Украйна, Президента на Украйна, Висшия съдебен съвет и Върховната квалификационна комисия на съдиите могат да се обжалват пред Върховния административен съд. За тази цел се създава самостоятелно отделение във Върховния административен съд.

...

4. Административните дела относно актове, действия или бездействия на Парламента на Украйна, Президента на Украйна, Висшия съдебен съвет и Върховната квалификационна комисия на съдиите се разглеждат от състав, състоящ се от най-малко 5 съдии ...

5. След разглеждане на делото Върховният административен съд може:

(1) да обяви акта на Парламента на Украйна, Президента на Украйна, Висшия съдебен съвет и Върховната квалификационна комисия на съдиите за незаконен изцяло или частично;

(2) да обяви действията или бездействията на Парламента на Украйна, Президента на Украйна, Висшия съдебен съвет и Върховната квалификационна комисия на съдиите за незаконни и да ги задължи да предприемат конкретни мерки. ...“

D. Законът за съдебната власт от 7 февруари 2002 г. с последващи изменения („Законът за съдебната власт от 2002 г.“) (действал до 30 юли 2010 г.)

63. Съответните разпоредби от закона предвиждат следното:

Раздел 20. Процедура по формиране на съдилищата

“...5. Председателят и заместник-председателят на съда са съдии, назначени на съответната длъжност с мандат от пет години, които могат да бъдат освободени от тази длъжност от Президента на Украйна по искане отправено от Председателя на Върховния съд (а по отношение на специализираните съдилища, по искане на председателя на съответния висш специализиран съд), въз основа на препоръка от Съвета на съдиите на Украйна (а по отношение на специализираните съдилища, препоръка на съответния съвет на съдиите). ...“

С решение на Конституционния съд от 16 май 2007 т. разпоредбата на раздел 20 § 5 относно назначаването на председатели и заместник-председатели на съдилищата от Президента на Украйна е обявена за противоконституционна.

Раздел 41. Председател на висш специализиран съд

“1. Председателят на висш специализиран съд:

...

(3) ... определя отделенията на съда; прави предложения за персоналния състав на отделенията, които се одобряват от Президиума на съда; ...

5. При отсъствие на председателя на висшия специализиран съд задълженията му се упражняват от първия заместник-председател или, в негово отсъствие, от някой от заместник-председателите на съда, съгласно разпределението на административните правомощия.“

Раздел 116. Съвет на съдиите на Украйна

“1. Съветът на съдиите на Украйна действа като висш орган на съдебно самоуправление в периодите между сесиите на Събранието на съдиите на Украйна.

...

5. Съветът на съдиите на Украйна:

... (4) Взема решения за назначаване на съдии на административни длъжности и за тяхното освобождаване от тези длъжности в случаите и съгласно процедурите, предвидени в този закон; ...

6. Решенията на Съвета на съдиите на Украйна са задължителни за всички органи на съдебното самоуправление. Решение на Съвета на съдиите на Украйна може да бъде отменено от Събранието на съдиите на Украйна.“

E. Закон за статута на съдиите от 15 декември 1992 г. с последващи изменения („Закон за статута на съдиите от 1992 г.“) (в сила до 30 юли 2010 г.)

64. Съответните разпоредби от закона гласят следното:

Раздел 5. Изисквания за съвместимост

„Съдията не може да бъде член на политическа партия или синдикална организация, да участва в каквато и да е политическа дейност, да получава каквато и да е представителна власт, да заема друга платена длъжност, или работа срещу заплащане с изключение на научни, образователни или артистични дейности.“

Раздел 6. Задължения на съдиите

“Съдиите са длъжни:

- да спазват Конституцията и законите на страната при упражняване на съдебните им функции и да гарантират пълно, изчерпателно и обективно разглеждане на делата в определените срокове;

- да спазват изискванията на раздел 5 от този закон и вътрешните правила;

- да не разкриват информация, която е класифицирана като държавна, военна, търговска или банкова тайна ...

- да се въздържат от всякакви актове или действия уронващи престижа на магистратската професия, които могат да породят съмнение относно обективността, безпристрастността и независимостта им.“

Раздел 10. Съдебна клетва

„При първоначалното назначение съдията тържествено полага съдебната клетва:

„Тържествено обещавам честно и стриктно да изпълнявам задълженията си на съдия, водейки се единствено от закона при изпълнение на служебните ми задължения и да бъда обективен и справедлив.”

Клетвата се полага пред Президента на Украйна.“

Раздел 31. Основания за дисциплинарна отговорност на съдиите

„1. Съдията носи дисциплинарна отговорност за извършени от него дисциплинарни нарушения, изразяващи се в нарушения на:

- законодателството при разглеждане на делата;

- изискванията на раздел пети от този закон;

- задълженията по раздел шести от този закон.

2. Отмяната или изменението на съдебно решение не е основание за дисциплинарна отговорност на съдията, участвал в постановяването на това решение, освен ако не е налице умисъл за нарушение на закона или на изискванията за стриктност и ако от това решение са настъпили сериозни последици.“

Раздел 32. Видове дисциплинарни наказания

„1. На съдиите могат да се налагат следните дисциплинарни наказания:

- порицание;

- понижаване в квалификационен клас.

2. За всяко от нарушенията, описани в раздел 31 от този закон може да бъде налагано само едно дисциплинарно наказание. ...“

Раздел 36. Срокове за налагане на дисциплинарно наказание и заличаване на последиците от наложеното наказание

„1. Дисциплинарното наказание може да бъде наложено на съдията в срок до шест месеца от датата, на която нарушението е станало известно, като не се включва времето, през което съдията е бил във временна невъзможност да изпълнява задълженията си или в отпуск.

2. Ако до изтичането на една година от датата на налагане на дисциплинарното наказание на съдията не бъде наложено друго дисциплинарно наказание, последиците от наложеното наказание се заличават. ...“

F. Закон за Висшия съдебен съвет от 15 януари 1998 г. („Закон за ВСС от 1998 г.), в редакцията си към процесния период

65. Раздел шести от закона преди измененията си от 7 юли 2010 г., гласи следното:

„Украински гражданин на възраст от тридесет и пет до шестдесет години може да бъде предложен за член на [ВСС] ако владее добре официалния език, има висше юридическо образование и най-малко десет години юридически стаж и ако е живял в Украйна през последните десет години.

Изискванията по ал. 1 от този раздел не се отнасят до лицата, които са членове на [ВСС] по право.

Забранява се всеки опит за въздействие върху член на [ВСС].“

66. С измененията от 7 юли 2010 г., в раздел 6 от закона е добавен следният параграф:

„Ако този закон изисква член на [ВСС] да бъде съдия, този член се избира сред съдиите, които са придобили статут на несменяемост.“

67. Раздели от 8 до 13 уреждат процедурите за назначаване на членове на ВСС от органите посочени в член 131 от Конституцията.

68. С измененията от 7 юли 2010 г. тези раздели са допълнени с допълнителни изисквания, съгласно които десет от членовете на ВСС трябва да бъдат съдии, назначени от органите, определени в член 131 от Конституцията.

69. Раздел 17 от закона предвижда, че преди встъпване в длъжност член на ВСС трябва да положи клетва пред Парламента.

70. Раздел 19 от закона предвижда, че ВСС се състои от две отделения. Работата на ВСС се координира от неговия председател или в негово отсъствие, от заместник-председателя. Председателят, заместник-председателят и ръководителите на отделения на ВСС работят на пълно работно време.

71. Други относими разпоредби на закона гласят следното:

Раздел 24. Заседания на Висшия съдебен съвет

„...Заседанията на Висшия съдебен съвет са публични. Закрито заседание може да се проведе с решение на мнозинството от конституционния състав на ВСС ...“

Раздел 26. Отвод на член на Висшия съдебен съвет

„Член на Висшия съдебен съвет не може да участва в обсъжданията на въпроси и е длъжен да си направи отвод ако се установи, че има личен пряк или непряк интерес от изхода на делото. В тези случаи членът на Висшия съдебен съвет следва да направи отвод доброволно. При същите обстоятелства лице ..., чиито въпрос се разглежда ... има право да поиска отвод на член на ВСС. ...”

Раздел 27. Актове на Висшия съдебен съвет

“... Актовете на Висшия съдебен съвет могат да се обжалват само пред Върховния административен съд в съответствие с процедурата, предвидена в кодекса за административното правосъдие.”

72. Глава втора от закона „Решаване на въпроси относно освобождаване на съдии“ в релевантните си части гласи следното:

Раздел 32. Предложение за освобождаване на съдия при особени обстоятелства
[редакция на разпоредбата преди 15 май 2010 г.]

“Висшият съдебен съвет разглежда въпроса за освобождаване на съдия на основанията, предвидени в член 126 § 5 (4) – (6) от Конституцията след получаване на съответното становище от квалификационната комисия или по собствена инициатива. Засегнатият съдия следва да бъде писмено поканен да присъства на изслушването пред Висшия съдебен съвет.

Решението на Висшия съдебен съвет за освобождаване на съдия на основание на член 126 § 5 (4) и (5) от Конституцията се вземат с мнозинство от две трети от членовете на Висшия съдебен съвет, участвали в изслушването, а в случаите по член 126 § 5 (6) от Конституцията с мнозинство от конституционния състав на Висшия съдебен съвет.“

Раздел 32. Предложение за освобождаване на съдия при особени обстоятелства
[редакция на разпоредбата след 15 май 2010 г.]

„Висшият съдебен съвет разглежда въпроса за освобождаване на съдия на основанията, предвидени в член 126 § 5 (4) – (6) от Конституцията (нарушение на изискванията за несъвместимост, нарушаване на клетвата, влизане в сила на осъдителна присъда срещу съдията) след получаване на съответното становище от квалификационната комисия или по собствена инициатива.

Нарушаване на клетвата от съдията се изразява в:

(i) извършване на действия, уронващи престижа на съдийската професия, и които поставят под съмнение обективността, безпристрастността и независимостта на съдията, както и честността и неподкупността на съдебната система;

(ii) незаконно получаване на облага или извършване на разходи от съдията, които надхвърлят доходите му и доходите на семейството му;

(iii) неоснователно забавяне на решаването на дело след определените крайни срокове; [или]

(iv) нарушение на моралните и етични принципи на кодекса за поведение на съдиите.

Засегнатият съдия следва да бъде писмено поканен да присъства на изслушването пред Висшия съдебен съвет. Ако съдията не може да вземе участие в изслушването по основателни причини, той може да представи писмени бележки, които трябва да бъдат приложени към делото. Писмените бележки на съдията трябва да бъдат прочетени по време на изслушването пред Висшия съдебен съвет. При повторно неявяване на съдията за изслушване делото може да бъде разгледано и в негово отсъствие.

Решенията на Висшия съдебен съвет за освобождаване на съдия по 126 § 5 (4) – (6) от Конституцията се вземат с мнозинство от конституционния състав на Висшия съдебен съвет.“

73. Глава четвърта от закона „Дисциплинарно производство срещу съдии от Върховния съд и висшите специализирани съдилища“ в релевантните си части гласи следното:

Раздел 37. Видове наказания, налагани от Висшия съдебен съвет
[редакция на разпоредбата преди 30 юли 2010 г.]

“Висшият съдебен съвет налага дисциплинарни наказания ... на съдии от Върховния съд ... на основанията, предвидени в член 126 § 5 (5) от Конституцията и в Закона за статута на съдиите.

Висшият съдебен съвет може да налага следните дисциплинарни наказания:

(1) порицание;

(2) понижаване в квалификационен клас.

Висшият съдебен съвет може да взема решения относно несъвместимост на съдия със заеманата от него длъжност и да прави предложения за освобождаване на съдията до органа, който го е назначил.“

Раздел 39. Етапи на дисциплинарното производство

“Дисциплинарното производство протича през следните етапи:

(1) проверка на информацията относно дисциплинарното нарушение;

(2) образуване на дисциплинарно производство;

(3) разглеждане на дисциплинарното дело;

(4) вземане на решение. ...”

Раздел 40. Проверка на информацията за дисциплинарното нарушение

„Проверката на информацията за дисциплинарното нарушение се извършва от ... един от членовете на Висшия съдебен съвет чрез събиране на писмени обяснения от съдията и от други лица, изискване и проучване на материали от дела и събиране на друга информация от държавни органи, организации, институции, сдружения и граждани.

След проверката на информацията се изготвя доклад за направените фактически констатации, съдържащ заключения и предложения. Докладът, заедно с другите материали се съобщава на засегнатия съдия. ...“

Раздел 41. Образуване на дисциплинарно производство

„Ако има основания за провеждане на дисциплинарно производство срещу ... съдия от Върховния съд... то се образува с решение на Висшия съдебен съвет в срок от десет дни от датата на получаване на информацията за дисциплинарното нарушение или ако тази информация е необходимо да се провери, в срок от десет дни от датата на приключване на проверката.“

Раздел 42. Разглеждане на дисциплинарното дело
[редакция на разпоредбата до 30 юли 2010 г.]

„Висшият съдебен съвет разглежда дисциплинарното дело на следващото си заседание от получаване на заключението и другите материали от проверката.

Решението по дисциплинарното дело се взема с тайно гласуване в отсъствие на засегнатия съдия ...

Висшият съдебен съвет е длъжен да изслуша съдията при определяне на дисциплинарната му отговорност. Ако по основателни причини съдията не може да участва в изслушването, той може да представи писмени бележки, които се прилагат към делото. Писмените бележки на съдията се прочитат по време на изслушването пред Висшия съдебен съвет. При повторно неявяване на съдията на изслушване, делото може да бъде решено в негово отсъствие.“

Раздел 43. Срокове за налагане на дисциплинарни наказания

„Дисциплинарното наказание може да бъде наложено на съдията в срок от шест месеца от датата, на която нарушението е станало известно, като не се отчита времето, през което съдията е бил във временна невъзможност да изпълнява задълженията си или в отпуск, но не по-късно от една година от датата на извършване на нарушението.“

Раздел 44. Заличаване на последиците от наложеното наказание

“Ако до изтичането на една година от датата на налагане на дисциплинарното наказание на съдията не бъде наложено друго дисциплинарно наказание, последиците от наложеното наказание се заличават. ...”

G. Закон за производството по избиране и освобождаване на съдии от парламента от 18 март 2004 г. („Закон за избор и освобождаване на съдии от 2004 г.“) (в сила до 30 юли 2010 г.)

74. Приложимите разпоредби от закона гласят следното:

Раздел 19. Производство пред парламентарната комисия за разглеждане на предложението за освобождаване на съдия, избран за неопределен период

„Предложението [на Висшия съдебен съвет] за освобождаване на съдия, избран за неопределен период, се разглежда от парламентарната комисия в едномесечен срок от датата на получаване на предложението. ...

Парламентарната комисия извършва проучвания по оплаквания на граждани и други съобщения относно дейността на съдията.

Парламентарната комисия може да поиска провеждането на допълнителни проверки от Върховния съд, Висшия съдебен съвет, съответния висш специализиран съд, съдебната администрация, Съвета на съдиите на Украйна или съответната съдийска квалификационна комисия.

Резултатите от допълнителните проучвания се предоставят на парламентарната комисия от съответните органи писмено, в сроковете определени от парламентарната комисия, но не по-късно от петнадесет дни от получаването на искането за проучването.

Засегнатият съдия трябва да бъде информиран за времето и мястото за изслушване в парламентарната комисия.“

Раздел 20. Производство в парламентарната комисия за разглеждане на въпроса за освобождаването на съдия, избран за неопределен период

„На заседанието на парламентарната комисия по освобождаването на съдията, избран за неопределен период, могат да присъстват членове на Парламента и представители на Върховния съд, висшите специализирани съдилища, Висшия съдебен съвет, съдебната администрация, други държавни органи, органи на местно самоуправление и обществени институции.

Засегнатият съдия присъства на заседанието, освен в случаите на освобождаване по 126 § 5 (2), (3), (6), (7), (8) и (9) от Конституцията.

При повторно неявяване на съдията на заседанието без основателна причина, делото може да бъде разгледано в негово отсъствие, след като парламентарната комисия се убеди, че съдията е бил уведомен за времето и мястото на провеждане на заседанието. Парламентарната комисия преценява основателността на причините за неявяването. ...

Заседанието на парламентарната комисия по освобождаването на съдия започва с доклад на председателя.

Членовете на парламентарната комисия, както и други членове на Парламента мога да задават въпроси на съдията по материалите, събрани в резултат на проучванията и фактите, посочени в жалби подадени от граждани.

Съдията има право да се запознае с материалите, фактическите констатации и заключението на парламентарната комисия, касаещи освобождаването му.“

Раздел 21. Поставяне на обсъждане на предложението за освобождаване на съдията ... на пленарно заседание на Парламента

„Парламентарната комисия поставя на обсъждане на пленарно заседание на Парламента предложението, с което се препоръчва или не се препоръчва освобождаването на съдията, избран за неопределен период. На представител на парламентарната комисия се дава думата за изказване.“

Раздел 22. Покана за присъствие на пленарното заседание, на което се разглежда въпроса за освобождаване на съдия, избран за неопределен срок

„... Засегнатият съдия присъства на пленарното заседание на Парламента в случай на освобождаването му по член 126 § 5 (1), (4) и (5) от Конституцията. Неприсъствието на съдията не е пречка за разглеждането на въпроса по същество.“

Раздел 23. Провеждане на пленарното заседание на Парламента за решаване на въпроса за освобождаването на съдия, избран за неопределен период

„По време на пленарното заседание на Парламента представител на парламентарната комисия изнася доклад за всяко лице, предложено за освобождаване.

Ако съдията не е съгласен с освобождаването си, могат да бъдат изслушани обясненията му.

Членовете на Парламента имат право да задават въпроси на съдията.

Ако по време на обсъжданията в пленарното заседание на Парламента възникне необходимост от провеждане на допълнителни проучвания във връзка с оплаквания на граждани или от събиране на допълнителна информация, Парламентът дава съответните указания на парламентарната комисия.“

Раздел 24. Решение на Парламента за освобождаване на съдия, избран за неопределен период

„Парламентът взема решение за освобождаване на съдия на основанията, посочени в член 126 § 5 от Конституцията.

Решението се взема с явно гласуване с мнозинство от състава на Парламента.

Решението за освобождаване на съдия се приема във формата на резолюция.“

H. Закон за парламентарните комисии от 4 април 1995 г. („Закон за парламентарните комисии от 1995 г.“)

75. Раздел 1 от закона предвижда, че парламентарната комисия е орган на Парламента, състоящ се от членове на Парламента, който има за задача да изготвя проекти за закони в отделни области, да провежда предварителен преглед по въпроси, попадащи в правомощията на Парламента, както и да осъществява надзорни функции.

I. Закон за статута на членовете на Парламента от 17 ноември 1992 г. („Закон за статута на членовете на Парламента от 1992 г.“)

76. Раздел 24 от закона предвижда, че членовете на Парламента трябва да присъстват и лично да участват в заседанията на Парламента. Те са задължени да гласуват лично по въпросите, разглеждани от Парламента и от неговите органи.

J. Закон за парламентарните правила от 10 февруари 2010 г. („Правилник на Парламента“)

77. Правило 47 от Правилника на Парламента предвижда, че при вземането на решения от Парламента членовете му гласуват лично в заседателната зала чрез използване на електронна система за гласуване или, в случай на тайно гласуване, в стаята за гласуване, която е в близост до заседателната зала.

III. МАТЕРИАЛИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

A. Европейска харта за статута на съдиите от 8-10 юли 1998 г. (Дирекция по правни въпроси на Съвета на Европа, Документ (98)23)

78. Съответните части от Глава 5 от Хартата „Отговорност“ гласят както следва:

„5.1. Неизпълнението от страна на даден съдия на някое от задълженията, изрично установени със статута, може да послужи за основание за налагане на наказание само въз основа на решение, прието по предложение, препоръка или със съгласието на юрисдикция или орган, най-малкото половината от състава на който са избрани съдии, в рамките на процедура, позволяваща да бъдат изслушани и двете страни и в която съдията, който е обект на наказателно преследване, да има право на свое представителство. Размерът на наказанията, които могат да бъдат налагани, е установен със статута и неговото прилагане се подчинява на принципа на пропорционалността. Решението на изпълнителен орган, юрисдикция или органа по тази точка, определящ наказанието, може да се обжалва пред висшестоящата съдебна инстанция.“

B. Становище на Венецианската комисия

79. Съответните части от Общото становище на Венецианската комисия и на Дирекцията за сътрудничество към Генералната дирекция по правата на човека и правните въпроси към Съвета на Европа относно Закона за изменение на други законодателни актове на Украйна във връзка с предотвратяване на злоупотребата с правото на жалба, прието от Венецианската комисия на 84-тата й пленарна сесия (Венеция, 15-16 октомври 2010 г., CDL-AD(2010)029), гласи следното (акцентите са добавени в оригиналния текст):

“28. Очевидно, в опит за своевременно преодоляване на проблема с малкия брой съдии във Висшия съдебен съвет, заключителните разпоредби по Раздел XII;3 (Изменения в други нормативни актове на Украйна) от Закона за съдебната власт и статута на съдиите, изменение 3.11 в украинския закон за „Висшия съдебен съвет“ понастоящем предвижда, че двама от трима членове на Висшия съдебен съвет, назначени от Върховната Рада (член 8.1) и Президента на Украйна (член 9.1) съответно, един от трима членове, назначени от Конгреса на съдиите (член 11.1), и един от трима членове, посочени от Конгреса на представителите на висшите юридически образователни институции и научни институции (член 12.1) се назначават измежду съдиите. Общоукраинската конференция на прокурорите посочва двама членове на ВСС, един от които следва да бъде посочен измежду съдиите (член 13.1).

29. Въпреки това, съставът на Висшия съдебен съвет на Украйна все още не съответства на европейските стандарти, тъй като от общо 20 членове само трима съдии се избират от техните колеги. Заключителните разпоредба на практика признават, че частта на съдиите във Висшия съдебен съвет трябва да бъде по-голяма, но избраното решение изисква съдиите да бъдат избирани или назначавани от Парламента, Президента, образователните институции и прокуратурата. ... При настоящия състав един съдия е член по право (председателят на Върховния съд), а някои от членовете, посочени от Президента и Парламента са de facto съдии или бивши съдии, но това не е юридически задължително до изтичането на мандата на настоящите членове. Заедно с Министъра на правосъдието и Главния прокурор 50% от членовете принадлежат на или са посочени от изпълнителната или законодателната власт. Ето защо не може да се каже, че Висшият съдебен съвет се състои предимно от съдии. В някои от старите демокрации положението може да е такова, че изпълнителната власт да има решаващо въздействие, като в някои държави такива системи на практика могат да функционират задоволително. Самите украински власти по време на срещите в Киев изтъкнаха, че Украйна е демокрация в преход, която с готовност ще използва опита на други държави. Както беше посочено в предишни становища, „Новите демокрации обаче все още не са имали възможността да развият тези традиции, които да предотвратяват злоупотребите, ето защо в тези държави са необходими изрични конституционни и законодателни разпоредби, които да гарантират защитата срещу политически злоупотреби при назначаването на съдии.“.

30. Настоящият състав на ВСС може да позволи отстъпки при взаимодействието с парламентарните мнозинства и натиск от страна на изпълнителната власт, но това не може да преодолее структурните недостатъци на този състав. Този орган не може да се освободи от подчинението си на решенията на дадена политическа партия. Не са налице достатъчно гаранции, за това че ВСС защитава ценностите и основните принципи на правосъдието. Съставът е определен от Конституцията, ето защо е необходима конституционна промяна. Включването на Главния прокурор като член по право повдига сериозни въпроси, тъй като може да има възпиращ ефект върху съдиите и да се възприема като потенциална заплаха. Главният прокурор е страна по много дела, които трябва да бъдат решавани от съдиите, и присъствието му в орган, свързан с назначаването, дисциплинарната отговорност и освобождаването на съдии, създава опасност съдиите да не действат безпристрастно по такива дела или Главният прокурор да не действа безпристрастно по отношение на съдии, с чиито решения той не е съгласен. Следователно съставът на ВСС на Украйна не съответства на европейските стандарти. Тъй като промяната в състава би наложила изменение на Конституцията, което може да се окаже трудно, за да се компенсират пороците в състава на ВСС, законът следва да предвиди, по-строги правила относно несъвместимостта. Имайки предвид правомощията, предоставени на ВСС той трябва да бъде постоянно действащ орган, а избраните членове, за разлика от членовете по право, не трябва да упражняват други обществени или частни дейности докато са членове на ВСС. ...

42. ... Като се има предвид, че Министърът на правосъдието и Главният прокурор на Украйна са членове по право на ВСС (член 131 от Конституцията), и че украинската Конституция не предвижда ВСС да бъде съставен преимуществено от съдии, избрани от съдийската колегия, отправянето на предложения за освобождаване от страна на членове на изпълнителната власт би могло да накърни независимостта на съдиите ... . Във всеки случай, членът на ВСС, направил предложението, не би следвало да участва при вземането на решение за освобождаване от длъжност на съответния съдия: това би засегнало гаранциите за безпристрастност ...

45. ... Прецизността и предвидимостта на основанията за носене на дисциплинарна отговорност са желателни с оглед на правната сигурност, и особено за защита на независимостта на съдиите; ето защо трябва да се положат усилия да се избягват неясни основания или широки определяния. Новото определение обаче включва много общи понятия, като „извършването на действия, уронващи доброто име на съдебната професия или които могат да породят съмнения относно безпристрастността, обективността и независимостта на съдията, [или за] единството, неподкупността на съдебната система“ и „нарушение на моралните и етични принципи на поведение“ и други подобни. Това изглежда особено опасно поради използваните неясни понятия и възможността те да се използват като политическо оръжие срещу съдии. ... Ето защо основанията за дисциплинарна отговорност все още са твърде широко формулирани и се изисква по-точна уредба за да се гарантира съдийската независимост.

46. Накрая, последният параграф на член 32 изисква решенията за оправяне на предложение от ВСС за освобождаване на съдия да се вземат с просто мнозинство, а не с мнозинство от две трети. В светлината на порочния състав на ВСС това е нежелателна стъпка, която противоречи на независимостта на съдиите ...

51. Накрая съставът на ... твърде влиятелното, така наречено „пето отделение“ на [Върховния] административен съд трябва да бъде подробно уреден от закона, така че да съответства на изискванията на основното право на достъп до съд – установено в закона. ...“

C. Доклад на Томас Хаммарберг, Комисар по правата на човека на Съвета на Европа след посещението му в Украйна (19‑26 ноември 2011 г.), CommDH(2012)10, 23 февруари 2012 г.

80. Относимите части от доклада гласят следното:

„II. Въпроси, касаещи независимостта и безпристрастността на съдиите

Независимостта на съдебната система, която включва и независимостта на всеки отделен съдия трябва да бъде защитена както от закона така и на практика. Комисарят със загриженост отбелязва, че според общественото мнение в Украйна съдиите не са защитени от външно въздействие, в това число и от политически характер. Необходими са решителни действия по няколко направления за да се премахнат факторите, които правят съдиите уязвими и отслабват тяхната независимост. Властите трябва внимателно да се вглеждат във всяко твърдение за неправомерно политическо или друго влияние или намеса в работата на съдебните институции и да осигуряват ефективни средства.

Комисарят призовава украинските власти изцяло до приложат препоръките на Венецианската комисия относно необходимостта да опростят и изчистят процедурите и критериите, свързани с назначаването и освобождаването на съдиите, както и за налагане на дисциплинарни мерки. Важно е да се въведат адекватни гаранции за справедливост и да се премахне опасността от политизиране на дисциплинарните производства. Що се отнася до процедурата по назначаване на съдии, трябва да бъдат водещи квалификацията и качествата на всеки отделен кандидат.

Настоящият състав на Висшия съдебен съвет не съответства на международните стандарти и следва да бъде променен. Това изисква конституционни промени. ...

20. През ноември 2011 г. Заместник-главният прокурор Михайло Хаврилюк, който е член на Висшия съдебен съвет, съобщи, че са образувани дисциплинарни производства срещу членове на наказателното отделение на Върховния съд поради това, че са нарушили клетвата си. Комисарят получи съобщение, че тези събития представляват натиск от страна на изпълнителната власт над тази съдебна институция с цел повлияване на изхода от изборите на следващ председател на Върховния съд. ...

35. Конституцията и Законът за съдебната власт и за Статута на съдиите предвиждат, че съдия може да бъде освободен от органа, който го е избрал или назначил, по инициатива на Висшия съдебен съвет. Няколко от събеседниците на Комисаря са подчертали, че с оглед на настоящия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) опасността подобно решение да бъде предизвикано поради политически или други подобни съображения е твърде висока. Такива съображения могат да играят роля и при вземането на решения от Парламента за освобождаване на съдия, избран безсрочно. Ето защо трябва да се въведат допълнителни гаранции, както в закона, така и на практика с оглед защитата на независимостта на съдиите.

36. В Конституцията и в Закона за съдебната власт и за статута на съдиите съществуват разпоредби срещу оказването на неправомерен натиск, но тези разпоредби трябва да бъдат допълнително засилени както в закона така и на практика. ...

42. Комисарят е особено загрижен от докладите за сериозна намеса, упражнявана от прокуратурата и изпълнителната власт над съдии чрез тяхното представителство във висшия съдебен съвет. По-конкретно Комисарят беше информиран за случаи, в които срещу съдии са образувани дисциплинарни производства по инициатива на членове на ВСС, представляващи прокуратурата, за твърдяни нарушения на клетвата с оглед на съдържанието на съдебния акт по дела, по които съдиите не споделят позицията на прокуратурата (виж например параграф 20 по-горе). В тази връзка Комисарят би желал да припомни, че съдиите не трябва да имат основание да се страхуват от уволнение или от дисциплинарно производство срещу тях заради решенията, които вземат. ...

Заключения и препоръки

46. Комисарят подчертава, че системата за съдебни назначения трябва да бъде напълно защитена от неправомерно политическо или друго партийно влияние. Решенията на съдиите не следва да бъдат предмет на преразглеждане освен чрез обичайните процедури по обжалване. Дисциплинарните действия срещу съдии трябва да бъдат уредени чрез точни правила и процедури, управлявани вътре в съдебната система, и да не бъдат променяни в резултат на политически или други неправомерни въздействия.

47. Макар Комисарят да не е в положение да коментира достоверността на твърденията за оказван натиск над съдии от Върховния съд, описани по-горе (виж параграф 20), той все пак констатира, че положението разкрива основание за сериозни притеснения. Украинските власти следва да разглеждат и обръщат внимание на всички твърдения за намеса в работата на съдебните институции. Служители от другите сфери на управление трябва да се въздържат от всякакви действия или изказвания, които могат да се разглеждат като средство за оказване на натиск върху работата на съдебните институции или за хвърляне на съмнения относно способността им да изпълняват задълженията си ефективно. Съдиите не трябва да имат основания да се страхуват от уволнение или дисциплинарни производства срещу тях заради решенията, които вземат. Освен това възможността, предоставена от настоящата реформа трябва да се използва за да се утвърди още по-категорично независимостта на съдебната власт от изпълнителната. ...“

IV. СРАВНИТЕЛНОПРАВНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

81. През 2012 г. Институтът за сравнително публично и международно право Макс Планк (Max-Planck-Institut für ausländisches öffentliches Recht und Völkerrecht), Германия завърши сравнителноправно изследване озаглавено „Независимостта на съдебната власт в преход“[5].

82. Изследването разглежда, сред много други въпроси, дисциплинарните производства срещу съдии в различни законодателства. То достига до заключението, че в европейските държави няма единен подход в организацията на системата на съдебна дисциплина. Въпреки това се наблюдава, че в много европейски държави основанията за дисциплинарна отговорност на съдиите са формулирани твърде широко (като например сериозно или системно неизпълнение на служебни задължения, в резултат на което се създава впечатление, че съдията е явно неспособен да заема тази длъжност (Швеция)). Като изключение, в Италия законът предоставя изчерпателен списък от тридесет и седем различни дисциплинарни нарушения, засягащи поведението на съдиите както на работното им място, така и извън него. Наказанията за дисциплинарно нарушение извършено от съдия могат да включват: предупреждение, порицание, преместване, понижаване в длъжност, понижаване, отлагане на повишение, глоба, намаляване на заплатата, временно отстраняване от длъжност, уволнение със или без право на пенсия. Уволнението на съдия като най-строго наказание обикновено се постановява само от съд. В някои правни системи то може да бъде наложено и от друг орган като например специализиран Дисциплинарен съвет към Висшия съвет на съдебната власт но по правило в тези случаи то може да бъде обжалвано пред съд. С изключение на Швейцария Парламентът няма отношение към това производство. Системата в Швейцария обаче е коренно различна поради ограничения период от време, за който се избират съдиите.

ПРАВОТО

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

83. Жалбоподателят е направил следните оплаквания по член 6 § 1 от Конвенцията: (i) делото му не е било разгледано от „независим и безпристрастен съд“; (ii) производството пред ВСС не било справедливо, тъй като не било проведено в съответствие с процедурата, предвидена в глава четвърта от Закона за ВСС от 1998 г., предлагаща набор от важни процесуални гаранции, в това число крайни срокове за налагане на дисциплинарни наказания; (iii) Парламентът, приел решението за освобождаването му в пленарно заседание при нарушение на системата за електронно гласуване; (iv) делото му не било разгледано от „съд, създаден в съответствие със закона“; (v) решенията по неговото дело са взети без съответна преценка на доказателствата, като не са били надлежно разгледани важни аргументи, изтъкнати от защитата; (vi) липсата на достатъчна компетентност от страна на ВАС да преразглежда актовете, приети от ВСС е в противоречие с „правото му на съд“; и (vii) не бил спазен принципът на равенство на средствата за защита.

84. В релевантните си части член 6 § 1 от Конвенцията гласи следното:

„1. Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. ...“

A. Допустимост

85. Страните не оспорват допустимостта на изброените по-горе оплаквания.

86. Макар правителството да признава, че член 6 § 1 е приложим към настоящото дело, Съдът намира за уместно да разгледа този въпрос подробно.

1. Дали член 6 § 1 се прилага в гражданския си аспект

87. Съдът отбелязва, че трудовете спорове между държавни служители и държавата попадат извън обхвата на гражданския аспект на член 6 ако са изпълнени кумулативно две условия. Първо, държавата изрично да е изключила в законодателството си достъпа до съд за съответната длъжност или категория служители. Второ, изключването трябва да бъде оправдано на обективни основания в интерес на държавата. (виж Vilho Eskelinen and Others срещу Финландия [ГК], № 63235/00, § 62, ECHR 2007‑IV).

88. В контекста на първото условие Съдът не е ограничен във възможността си да определя даден национален орган извън съдебната система като „съд“ за целите на теста по делото Vilho Eskelinen. Административен или парламентарен орган може да се разглежда като „съд“ с оглед на същностния смисъл на понятието като по този начин член 6 се оказва приложим към спорове с държавни служители (виж Argyrou and Others срещу Гърция, № 10468/04, § 24, 15 януари 2009 г., и Savino and Others срещу Италия, №№ 17214/05, 20329/05 и 42113/04, §§ 72‑75, 28 април 2009 г.). Заключението относно приложимостта на член 6 обаче не засяга въпроса дали процесуалните гаранции са били спазени в едно такова производство (пак там, § 72).

89. Що се отнася до настоящата жалба, делото на жалбоподателя било разгледано от ВСС, който разгледал всички фактически и правни въпроси след проведено заседание и оценка на доказателствата. Разглеждането на делото от ВСС приключило с две предложения за освобождаване на жалбоподателя, отправени до Парламента. След получаването им в Парламента предложенията били разгледани от парламентарната комисия по правосъдие, която по това време имала известна свобода на преценка на заключенията на ВСС, доколкото била оправомощена да провежда собствени обсъждания и да извършва допълнителни проучвания, ако счете за необходимо, които могат да завършат с препоръка съдията да бъде или да не бъде освободен (виж раздели от 19 до 21 от Закона за избор и освобождаване на съдии от 2004 г.). В последствие в пленарно заседание на Парламента било взето решение за освобождаване на жалбоподателя въз основа на предложенията на ВСС и препоръката на парламентарната комисия (виж раздел 23 от същия закон). Накрая решенията на ВСС и Парламента били разгледани от ВАС.

90. Следователно може да се предположи, че при разглеждането на делото на жалбоподателя и вземането на обвързващо решение ВСС, парламентарната комисия и пленарното заседание на Парламента в съвкупност са изпълнявали съдебна функция (виж Savino and Others, цитирано по-горе, § 74). Обвързващото решение за освобождаване на жалбоподателя в последствие било разгледано от ВАС, представляващ редовна съдебна инстанция в рамките на националната съдебна система.

91. С оглед на изложеното не може да се направи заключение, че националното законодателство „изрично изключва достъпа до съд“ по оплакването на жалбоподателя. Следователно първото условие по теста Vilho Eskelinen не е изпълнено и член 6 намира приложение в своя граждански аспект (за сравнение Olujić срещу Хърватска №. 22330/05, §§ 31‑45, 5 февруари 2009 г.).

2. Дали член 6 § 1 се прилага в наказателния му аспект

92. Двата аспекта, граждански и наказателен на член 6 не са непременно взаимно изключващи се (виж Albert and Le Compte срещу Белгия, 10 февруари 1983 г., § 30, Series A no. 58). Ето защо въпросът е дали член 6 от Конвенцията се прилага също и в своя наказателен аспект.

93. В светлината на критерия Engel (виж Engel and Others срещу Холандия, 8 юни 1976 г., §§ 82-83, Series A no. 22), възникват определени съображения по отношение на строгостта на наложената на жалбоподателя санкция. Макар производството по лустрация в Полша, довело по същия начин до уволнение на засегнатите лица, да е до известна степен сходно, Съдът е приел, че при тези обстоятелства съответните разпоредби от полското законодателство не са „насочени към група от лица, притежаващи специален статут, като например при дисциплинарното законодателство“, а обхващат широк кръг граждани. Производството довело до забрана за започване на работа за голям брой обществени длъжности, като вътрешното законодателство не предвиждало изчерпателен списък. (виж Matyjek срещу Полша (реш. по допустимостта), № 38184/03, §§ 53 и 54, ECHR 2006‑VII). Ето защо този случай е различен, доколкото по настоящото дело жалбоподателят, притежаващ специален статут, бил наказан за неизпълнение на служебните му задължения, т.е. за нарушение, което категорично попада в приложното поле на дисциплинарното законодателство. (виж член 375 от Наказателния кодекс по-горе). Тук е от значение да се отбележи и че уволнението на жалбоподателя от длъжността на съдия формално не го е лишило от възможността да практикува право в друго качество в рамките на юридическата професия.

94. В допълнение Съдът е приел, че освобождаването от въоръжените сили не може да се разглежда като наказателна санкция за целите на член 6 § 1 от Конвенцията (виж Tepeli and Others срещу Турция (реш. по допустимостта), № 31876/96, 11 септември 2001 г., и Suküt срещу Турция (реш. по допустимостта), № 59773/00, 11 септември 2007 г.). Съдът също така изрично е приел, че производството по освобождаване на съдия-изпълнител за многобройни нарушения „не представлява наказателно обвинение“ (виж Bayer срещу Германия, № 8453/04, § 37, 16 юли 2009 г.).

95. С оглед на изложеното Съдът намира, че фактите по настоящото дело не водят до заключение, че уволнението на жалбоподателя е свързано с наказателно обвинение по смисъла на член 6 от Конвенцията. Следователно този член не е приложим в наказателния си аспект.

3. Други въпроси по допустимостта

96. В допълнение Съдът отбелязва, че посочените по-горе оплаквания по член 6 § 1 от Конвенцията не са явно необосновани по смисъла на член 35 § 3 (a) от Конвенцията. Няма други основания за недопустимост. Ето защо те трябва да бъдат приети за допустими.

B. По същество

1. Относно принципите за „независим и безпристрастен съд“

(a) Становище на жалбоподателя

97. Жалбоподателят се оплаква, че делото му не било разгледано от „независим и безпристрастен съд“. По-конкретно тези изисквания не са били изпълнени от ВСС поради начина на съставянето му, подчинеността на членовете му на други държавни органи и личните пристрастия на някои от членовете му по делото на жалбоподателя. Жалбоподателят по-специално твърди, че С.К. В.К. и Р.К. не биха могли да бъдат безпристрастни при вземането на решение по случая му. Изискванията за независимост и безпристрастност не са били изпълнени и в следващите етапи на производството, в това число пред ВАС, който не е предоставил както необходимите гаранции, така и възможност за подходящо преразглеждане на въпросите.

98. Освен това, според жалбоподателя разглеждането на делото му от ВАС не може да се счита за достатъчно за преодоляване на процесуалните нарушения, допуснати в по-ранните етапи на производството. По-конкретно ВАС не е могъл формално да отмени решенията за освобождаването му и при липсата на всякаква правна уредба не е било ясно какви са процесуалните последици от обявяването на тези решения за незаконни. Освен това от начина, по който ВАС е разгледал делото на жалбоподателя може да се предположи, че не е бил даден подходящ отговор на неговите уместни и съществени доводи и твърдения относно липсата на фактически основания за освобождаването му, личната предубеденост на някои членове на ВСС, и нередовностите в хода на гласуването в Парламента.

(b) Становище на правителството

99. Правителството твърди, че вътрешното право е предоставило достатъчно гаранции за независимостта и безпристрастността на ВВС. Едновременно с това не е имало данни за лична предубеденост от страна на някои от членовете на ВСС, участвали в разглеждането на делото на жалбоподателя. По-конкретно изявленията, направени от С.К. пред медиите, цитирани от жалбоподателя, в действителност са направени повече от шест месеца преди събитията, разглеждани по настоящото дело. Следователно няма причинна връзка между тези изказвания и уволнението на жалбоподателя. Няма сериозни аргументи в подкрепа на твърдението, че Р.К. и В.К. са били предубедени. Във всеки случай решението на ВСС е взето с мнозинство, така че предполагаемата заинтересованост на някои членове на ВСС не би могла съществено да засегне безпристрастността на органа.

100. На следващо място правителството признава, че е имало известно застъпване в състава на ВСС и на парламентарната комисия, разгледала делото на жалбоподателя след изпращането му в Парламента. Въпреки това комисията е колективен орган, който е взел решението с мнозинство, а това решение не е било обвързващо за Парламента.

101. Правителството поддържа, че няма основания за съмнение в независимостта и безпристрастността на ВАС.

102. Освен това според Правителството контролът, осъществен от ВАС е бил достатъчен за да се отстранят всякакви твърдяни недостатъци в честността на процедурата, които са могли да възникнат в предходните етапи на вътрешната процедура. В тази връзка правителството конкретизира, че компетентността на ВАС да се произнася по незаконността на решенията на ВСС и Парламента за освобождаване на съдии е била достатъчна, доколкото такова решение предполага, че съдията не следва да се счита за освободен. В подкрепа на твърденията си правителството представя примери от националната съдебна практика, при които съдии успешно са обжалвали решения за освобождаването им, след което са започвали съдебни производства за възстановяване. В тази връзка правителството поддържа, че начинът, по който ВАС е разгледал делото на жалбоподателя е бил достатъчен и всички относими и съществени аргументи, изтъкнати от жалбоподателя са били надлежно разгледани. По-конкретно ВАС е дал подходящ отговор на твърдението на жалбоподателя за нарушение в хода на гласуването в Парламента. По сходен начин ВАС надлежно е разгледал и претенцията на жалбоподателя за нарушение на изискването за независимост и безпристрастност в предходните етапи на производството.

(c) Преценка на Съда

103. За да се установи дали съдът може да се счита за „независим“ по смисъла на член 6 § 1, трябва да се отчете, inter alia, начинът за назначаване на членовете му и продължителността на техния мандат, наличието на гаранции срещу външен натиск и въпросът дали органът изглежда независим по външни признаци (виж Findlay срещу Обединеното кралство, 25 февруари 1997 г., § 73, Reports of Judgments and Decisions 1997-I, и Brudnicka and Others срещу Полша, № 54723/00, § 38, ECHR 2005-II). Съдът подчертава, че концепцията за разделение на властите между политическите органи на правителството и съдебната система придобива все по-голямо значение в практиката му (виж Stafford срещу Обединеното кралство [ГК], № 46295/99, § 78, ECHR 2002-IV). Същевременно нито член 6, нито някоя друга разпоредба от Конвенцията изисква държавите да се съобразяват с някакви теоретични конституционни концепции за допустимите рамки на взаимодействие между отделните власти (виж Kleyn and Others срещу Холандия [ГК], №№ 39343/98, 39651/98, 43147/98 и 46664/99, § 193, ECHR 2003‑VI).

104. По правило безпристрастността означава липса на предубеденост или заинтересованост. Според утвърдената практика на Съда наличието на безпристрастност за целите на член 6 § 1 трябва да се преценява въз основа на: (i) субективен тест, съгласно който се разглеждат личните убеждения и поведение на конкретен съдия, т.е. дали съдията е проявил някакви лични предубеждения или заинтересованост по дадено дело; и (ii) обективен тест, т.е. проверка дали съдът като такъв и, наред с други аспекти, неговият състав предлагат достатъчно гаранции за да се изключи всякакво основателно съмнение във връзка с неговата безпристрастност (виж, наред с други източници, Fey срещу Австрия, 24 февруари 1993 г., §§ 28 и 30, Series A no. 255, и Wettstein срещу Швейцария, № 33958/96, § 42, ECHR 2000-XII).

105. Няма обаче непоклатимо разделение между субективната и обективната безпристрастност, тъй като поведението на един съдия може да навежда не само на обективни опасения относно безпристрастността му от гледна точка на външния наблюдател (обективният тест), но може също да повдига въпрос и за личните му убеждения (субективният тест) (виж Kyprianou срещу Кипър [ГК], № 73797/01, § 119, ECHR 2005‑XIII). Ето защо в някои случаи, в които може да е трудно да се представят доказателства, с които да се обори предположението за субективна предубеденост на съдията, изискването за обективна безпристрастност предоставя допълнителна важна гаранция (виж Pullar срещу Обединеното кралство, 10 юни 1996 г., § 32, Reports 1996‑III).

106. В тази връзка дори външните прояви могат да имат известно значение, или с други думи „правосъдието трябва не само да се раздава, но също така и това да се вижда“. Това, което е важно е доверието, което съдилищата в едно демократично общество трябва да внушават на обществеността (виж De Cubber срещу Белгия, 26 октомври 1984 г., § 26, Series A no. 86).

107. Накрая, разбиранията за независимост и обективна безпристрастност са тясно свързани и в зависимост от конкретните обстоятелства могат да изискват известно разглеждане (виж Sacilor-Lormines срещу Франция, № 65411/01, § 62, ECHR 2006‑XIII). Разглеждайки фактите по настоящото дело Съдът намира за подходящо да разгледа въпросите за независимостта и безпристрастността съвместно.

108. Съдът отбеляза (виж параграфи 89 и 90 по-горе), че ВСС и Парламентът са изпълнявали функцията на разглеждане на делото на жалбоподателя и на постановяване на задължително решение. След това ВАС е упражнил контрол над констатациите и решенията на тези органи. Следователно Съдът първо трябва да прецени дали са спазени принципите за независим и безпристрастен съд на етапа на разглеждане на делото на жалбоподателя и произнасяне на задължително решение.

(i) Независимост и безпристрастност на органите, разглеждащи делото на жалбоподателя

(α) ВСС

109. Съдът е приел, че ако поне половината от състава на един съд се състои от съдии, в това число председателят с право на глас, това е ясен индикатор за безпристрастност (виж Le Compte, Van Leuven and De Meyere срещу Белгия, 23 юни 1981 г., § 58, Series A no. 43). Уместно е да се отбележи, че що се отнася до дисциплинарни производства срещу съдии, необходимостта от значително представителство от съдии в съответния дисциплинарен орган е призната в Европейската харта за статута на съдиите (виж параграф 78 по-горе).

110. Съдът отбелязва, че в съответствие с член 131 то Конституцията и Закона за ВСС от 1998 г., ВСС се състои от двадесет членове, назначени от различни органи. Това, което трябва да бъде подчертано обаче е, че трима членове се назначават направо от Президента на Украйна, други трима членове се посочват от Парламента на Украйна, и други дама членове се посочват от Общоукраинската конференция на прокурорите. Министърът на правосъдието и Главният прокурор са членове на ВСС по право. Следователно, в резултат на прилагането на принципите относно състава на ВСС, залегнали в Конституцията и развити в Закона за ВСС от 1998 г., несъдийският състав, посочен директно от изпълнителната и законодателната власт представлява значително мнозинство от членовете на ВСС.

111. В резултат на това делото на жалбоподателя било разгледано от шестнадесет членове на ВСС, присъствали на заседанието, от които само трима били съдии. По този начин съдиите представлявали незначително малцинство от членовете на ВСС, участвали при разглеждане на делото на жалбоподателя (виж параграф 24 по-горе).

112. Едва след измененията от 7 юли 2010 г. г. в Закона за ВСС от 1998 г. са добавени изискванията, съгласно които десет членове на ВСС следва да бъдат избрани от съдийската колегия. Тези изменения обаче не засягали случая на жалбоподателя. Във всеки случай те са и недостатъчни, тъй като органите, определящи членовете на ВСС остават същите, като само трима съдии се избират от техните колеги. С оглед на значението на ограничаването на въздействието на политическите органи на правителството над състава на ВСС и необходимостта за гарантиране на необходимото ниво на съдийска независимост, начинът на определяне на съдиите за членове на дисциплинарния орган също е от значение с оглед на съдебното самоуправление. Както е посочено от Венецианската комисия промяната на процедурите не е разрешила проблема, доколкото самото назначаване се извършва от същите власти, а не от съдийката колегия (виж параграфи 28 и 29 от Становището на Венецианската комисия, цитирано в параграф 79 по-горе).

113. Съдът освен това отбелязва, че съгласно раздел 19 от Закона за ВСС от 1998 г. само четирима от членовете на ВСС работят там на пълно работно време. Останалите членове продължават да работят и получават възнаграждение извън ВСС, което неизбежно води до тяхната материална, йерархическа и административна зависимост от работодателите им и застрашава техните независимост и безпристрастност. В частност що се отнася до Министъра на правосъдието и Главния прокурор, които са членове по право на ВСС, освобождаването от основната им работа предполага и отпадането им от ВСС.

114. Съдът се позовава на становището на Венецианската комисия, че включването на Главния прокурор като член по право на ВСС повдига допълнителни въпроси, тъй като то може да има възпиращ ефект над съдиите и да се възприема като потенциална заплаха. По-конкретно Главният прокурор стои на върха на йерархията в системата на прокуратурата и упражнява надзор над всички прокурори. С оглед на функциите, които изпълняват, прокурорите участват в много дела, които съдиите трябва да решават. Присъствието на Главния прокурор в орган, занимаващ се с назначаването, дисциплинарната отговорност и освобождаването на съдии създава опасност съдиите да не действат безпристрастно в такива дела или Главният прокурор да не действа безпристрастно по отношение на съдии, с чиито решения той не е съгласен (виж параграф 30 от Становището на Венецианската комисия, цитирано в параграф 79 по-горе). Същото важи и по отношение на другите членове на ВСС, посочени от Общоукраинската конференция на прокурорите на квотен принцип. Показателна в тази връзка е загрижеността, изразена от Комисаря по правата на човека към Съвета на Европа (виж параграф 42 от доклада, цитиран в параграф 80 по-горе).

115. По-нататък Съдът констатира, че членовете на ВСС, провели предварителните проучвания по делото на жалбоподателя и направили предложения за освобождаването му (Р.К. и В.К.) след това са участвали и във вземането на решенията за освобождаване на жалбоподателя от длъжност. Нещо повече, един от тези членове (В.К.) бил избран за председател на ВСС и ръководил заседанието по делото на жалбоподателя. Ролята на тези членове в повдигането на дисциплинарните обвинения срещу жалбоподателя, основаващи се на резултатите от техните собствени предварителни проучвания, хвърля обективни съмнения върху безпристрастността им при решаването по същество на делото на жалбоподателя (за сравнение Werner срещу Полша, № 26760/95, §§ 43 и 44, 15 ноември 2001 г.).

116. Твърденията на жалбоподателя за лична предубеденост на някои от членовете на ВСС следва да се разгледа и във връзка с действията на председателя (С.К.) на парламентарната комисия по правосъдие, който бил също и член на ВСС. На първо място, не трябва да се пренебрегва ролята му при отказа[6] жалбоподателят да бъде допуснат до полагане на клетва за встъпване в длъжност като член на ВСС. На второ място, мнението му, публикувано в официалния парламентарен вестник на 14 юни 2007 г. разкрива явното му несъгласие с привременното решение на съда по дело относно незаконността на решението на парламента за приемане на временна процедура за назначаване на председатели и заместник-председатели на местните съдилища. Въпреки че С.К. не го е критикувал директно, очевидно е, че той не е бил съгласен с действията на жалбоподателя, който се е явявал ищец по това дело. Съдът не е убеден в твърдението на правителството, че това публично изявление е направено много преди започването на дисциплинарното производство. Като се има предвид, че времето между двете събития, както се твърди от правителството, било около шест месеца, този период не може да се счита за достатъчно продължителен за да се изключи всякаква причинна връзка между двете.

117. Следователно фактите по настоящата жалба разкриват многобройни сериозни проблеми, показващи както структурни недостатъци в производството пред ВСС, така и наличието на лична заинтересованост от страна на определени членове на ВСС, взели участие в разглеждането на делото на жалбоподателя. Ето защо Съдът достига до заключението, че производството пред ВСС не съответства на принципите за независимост и безпристрастност, залегнали в член 6 § 1 от Конвенцията.

(β) „Независимост и безпристрастност“ в парламентарната фаза

118. Последвалото разглеждане на случая от Парламента - законодателния орган - не отстранява структурните недостатъци, изразяващи се в липса на „независимост и безпристрастност“, а напротив, само допринася за политизирането на процедурата и за задълбочаването на несъответствието на производството с принципа на разделение на властите.

- Парламентарна комисия

119. Що се отнася до производството пред парламентарната комисия, председателят на комисията (С.К.) и един от членовете й били също членове на ВСС и взели участие при решаването на делото на жалбоподателя и на двата етапа. Следователно те не са могли да действат безпристрастно при разглеждането на предложенията на ВСС (виж, mutatis mutandis, Oberschlick срещу Австрия (№ 1), 23 май 1991 г., §§ 50-52, Series A no. 204). Освен това, съображенията на Съда относно липсата на лична безпристрастност, посочени в параграф 116 по-горе, са еднакво приложими и за този етап на производството. Освен това трябва да се обърне съответно внимание на факта, че С.К., заедно с двама членове на парламентарната комисия, отправил искане до ВСС за извършване на предварителни проучвания за възможни нарушения, извършени от жалбоподателя.

120. Едновременно с това членовете на ВСС не са могли да си направят отвод, тъй като законът за избиране и освобождаване на съдиите от 2004 г. не предвиждал процедура за отвод. Това показва липсата на подходящи гаранции за съвместимост на процедурата с теста за обективна безпристрастност (виж, mutatis mutandis, Micallef срещу Малта [ГК], № 17056/06, §§ 99 и 100, ECHR 2009).

- Пленарно заседание на Парламента

121. Що се отнася до пленарното заседание на Парламента, случаят бил представен на членовете на Парламента от С.К. и В.К. (виж параграф 27 по-горе). Процедурата обаче по същество включвала само обмяна на общи мнения, основаващи се на заключенията на ВСС и на парламентарната комисия. На този етап разглеждането на случая било ограничено до приемането на задължително решение, основано на констатациите, направени по-рано от ВСС и парламентарната комисия.

122. Като цяло фактите по настоящото дело разкриват, че процедурата по време на пленарното заседание не представлява подходящ форум за разглеждане на фактическите и правните въпроси, преценка на доказателствата и извършване на правна характеристика на фактите. Ролята на политиците, заседаващи в Парламента, които не са длъжни да имат юридически и съдебен опит за решаване на сложни фактически и правни въпроси по индивидуални дисциплинарно дела, не е достатъчно изяснена от правителството и не се доказва съответствието й с изискванията за независим и безпристрастен съд по член 6 от Конвенцията.

(ii) Дали проблемите свързани с „независимостта и безпристрастността“ са били отстранени от ВАС

123. Според практиката на Съда, дори юрисдикцията, разглеждаща спорове относно „граждански права и задължения“ да не отговаря в някои отношения на член 6 § 1, може да няма нарушение на Конвенцията ако процедурите пред тази юрисдикция са „предмет на последващ контрол от съдебен орган, който има пълна юрисдикция и предоставя гаранциите по член 6 § 1“ (виж Albert and Le Compte, цитирано по-горе, § 29, и Tsfayo срещу Обединеното кралство, № 60860/00, § 42, 14 ноември 2006 г.). С оглед на преценката дали второинстанционният съд има „пълна юрисдикция“ съгласно член 6, или дали предоставя „достатъчна възможност за контрол“ с цел отстраняване на липсата на независимост на първата инстанция, е необходимо да се разгледат такива фактори като естеството на обжалваното решение, начинът на вземане на това решение и съдържанието на спора, в това число предполагаемите и действителни основания на жалбата (виж Bryan срещу Обединеното кралство, 22 ноември 1995 г., §§ 44-47, Series A no. 335‑A, и Tsfayo, цитирано по-горе, § 43).

(α) Относно „достатъчната възможност за контрол“

124. Съдът не е убеден, че ВАС е имал достатъчно правомощия да осъществи контрол по делото на жалбоподателя поради следните съображения.

125. Първо, възниква въпросът дали ВАС е могъл ефективно да упражни контрол над решенията на ВСС и Парламента, като се има предвид, че ВАС е бил оправомощен да обяви тези решения за незаконни, но без да може да ги отмени и да предприеме последващи подходящи действия по негова преценка. Поради това, че от обявяването на решението за незаконно по принцип не възникват никакви правни последици, Съдът смята, че невъзможността на ВАС формално да отмени оспорваните решения и липсата на правила относно развитието на дисциплинарното производство създават висока степен на несигурност относно действителните правни последици на такава съдебна декларация.

126. В тази връзка съдебната практика, развита в тази област може да бъде показателна. Правителството е представило копия от решения на националните съдилища по две дела. Тези примери обаче показват, че след като ВАС е обявил уволненията на съдиите за незаконни, жалбоподателите е трябвало да образуват отделни производства за възстановяване. Тези материали не хвърлят светлина върху въпроса как следва да се провеждат дисциплинарните производства (по-конкретно действията, които следва да бъдат предприети от властите след като оспорваните решения са били обявени за незаконни и сроковете за извършване на тези действия), а единствено разкриват, че декларативното решение на ВАС няма за последица автоматичното възстановяване на съдията на заеманата длъжност. Ето защо представените материали показват, че правните последици от контрола, осъществяван от ВАС по такива дела са ограничени и подсилват опасенията на Съда относно възможността на ВАС да разглежда тези въпроси ефективно и да осъществява достатъчен контрол по делото.

127. Второ, разглеждайки пътя, по който ВАС е достигнал до решението си по делото на жалбоподателя и обхвата на спора, Съдът констатира, че ВАС не е разгледал надлежно важни доводи, изтъкнати от жалбоподателя. По-конкретно Съдът намира, че твърдението на жалбоподателя за пристрастност на част от членовете на ВСС и на парламентарната комисия не е разгледано достатъчно внимателно. Твърденият на правителството в тази връзка не са убедителни.

128. В допълнение, ВАС не е направил никакъв опит да обсъди твърдението на жалбоподателя, че решението на Парламента за освобождаването му е взето в нарушение на Закона за статута на членовете на Парламента от 1992 г. и Правилника на Парламента, въпреки че е бил компетентен да го направи (виж членове 171-1 §§ 1 и 5 от Кодекса за административното правосъдие, цитиран по-горе), а жалбоподателят недвусмислено е повдигнал този въпрос в жалбата си и е представил съответните доказателства (виж параграфи 29 и 33 по-горе). ВАС не е извършил преценка на доказателствата, представени от жалбоподателя. Междувременно твърдението на жалбоподателя за незаконност на процедурата по гласуване в Парламента е разтълкувано като оплакване за противоконституционност на съответното решение на парламента. Като е постъпил по този начин ВАС е оставил този въпрос на Конституционния съд, до който жалбоподателят няма пряк достъп (виж Bogatova срещу Украйна, № 5231/04, § 13, 7 октомври 2010 г., с препратките по делото).

129. Следователно Съдът приема, че контролът, упражнен от ВАС по делото на жалбоподателя не е бил достатъчен и не е могъл да отстрани недостатъците, свързани с честността на процеса в предходните етапи на националното производство.

(β) Относно изискванията за независимост и безпристрастност на етапа на производството пред ВАС

130. Съдът констатира, че съдебният контрол е извършен от съдии от ВАС, които също се намират под дисциплинарната юрисдикция на ВСС. Това означава, че тези съдии също са могли да бъдат подложени на дисциплинарни мерки пред ВСС. Като се имат предвид широките правомощия на ВСС във връзка с кариерата на съдиите (назначаване, дисциплинарна отговорност и освобождаване) и липсата на гаранции за независимост и безпристрастност на ВСС (както беше разгледано по-горе), Съдът не е убеден, че съдиите от ВАС, разгледали делото на жалбоподателя, по което ВСС е бил страна, са могли да покажат „независимост и безпристрастност“, съгласно изискванията на член 6 от Конвенцията.

(iii) Заключение

131. Въз основа на изложеното Съдът приема, че националните власти не са гарантирали независимо и безпристрастно разглеждане на делото на жалбоподателя, и че последвалото преразглеждане на делото не е поправило тези недостатъци. Следователно в тази връзка има нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията.

2. Съответствие с принципа за правна сигурност във връзка с липсата на крайни срокове за производството срещу жалбоподателя

(a) Становища на страните

132. Жалбоподателят се оплаква, че производството пред ВСС не е било справедливо, тъй като не е проведено в съответствие с процедурата, предвидена в глава четвърта от Закона за ВСС от 1998 г., предлагаща набор от важни процесуални гаранции, в това число крайни срокове за налагане на дисциплинарни наказания. Същевременно мотивите, изтъкнати от ВАС за прилагане на различна процедура не са достатъчни.

133. Жалбоподателят поддържа, че прилагането на краен срок по неговото дело е важно за да се гарантира принципа на правната сигурност. Като не са приложили краен срок по делото му, държавните власти са нарушили правото му на справедлив процес.

134. Правителството оспорва това оплакване и твърди, че правният статут на съдия включва както гаранциите за неговата независимост при упражняване на правосъдието, така и възможността да му се търси отговорност за неизпълнение на задълженията му. Тъй като „нарушаването на клетвата“ било сериозно нарушение, крайните срокове за реализиране на отговорността на жалбоподателя не се прилагали.

(b) Преценка на съда

135. Съдът отбелязва, че несъгласието на жалбоподателя с избраната процедура е въпрос на тълкуване на вътрешното право, който е предоставен основно на националните власти. Съдът обаче трябва да се увери дали начинът, по който се тълкува и прилага националното законодателство води до последици, съвместими с принципите на Конвенцията, разтълкувани в светлината на практиката на Съда (виж Scordino срещу Италия (№ 1) [ГК], № 36813/97, §§ 190 и 191, ECHR 2006-V).

136. Съдът намира, че ВАС е посочил достатъчно основания защо процесът е проведен по процедура, различна от цитираната от жалбоподателя (виж параграф 37 по-горе). Прилагането на различна процедура на може да се счита за непредвидимо, произволно или явно необосновано. Все пак остава въпросът дали твърдяната липса на конкретната гаранция, на която жалбоподателят се позовава, а именно липсата на краен срок за налагане на дисциплинарно наказание за „нарушаване на клетвата“ от страна на съдия, е повлияла на справедливостта на процеса.

137. Съдът е приел, че крайните срокове изпълняват няколко важни цели, а именно да гарантират правната сигурност, а освен това да защитят потенциалните извършители срещу изгубили давност претенции, защитата срещу които може да се окаже трудна, както и да предотвратят възможна несправедливост, която би могла да възникне ако съдилищата трябва да преценяват събития, случили се в далечното минало, въз основа на доказателства, които може да са станали негодни и непълни с времето (виж Stubbings and Others срещу Обединеното кралство, 22 октомври 1996 г., § 51, Reports 1996‑IV). Крайните срокове са обща характеристика на националните правни системи на договарящите страни що се отнася до наказателни, дисциплинарни и други деяния.

138. Що се отнася до делото на жалбоподателя, фактите, които ВСС е разгледал през 2010 г., датират от 2003 г. и 2006 г. (виж параграфи 17 и 18 по-горе). Следователно жалбоподателят е бил поставен в трудна ситуация, тъй като е трябвало да изгради защитата си по отношение на събития, част от които са се случили в далечното минало.

139. От решението на ВАС по делото на жалбоподателя и от твърденията на правителството следва, че вътрешното право не предвижда никакви времеви ограничения за започване на процедура за освобождаване на съдия поради „нарушаване на клетвата“. Макар Съдът да не намира за уместно да посочва колко дълъг трябва да бъде крайния срок, той намира че такъв неограничен във времето подход към дисциплинарните дела в съдебната система, създава сериозна заплаха за принципа на правната сигурност.

140. При тези обстоятелства Съдът намира нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията и на това основание.

3. Съответствие с принципа на правната сигурност при разглеждане на случая на пленарно заседание на Парламента

(a) Становища на страните

141. Жалбоподателят се оплаква, че Парламентът е приел решението за освобождаването му при явно нарушение на закона, поради злоупотреба с електронната система за гласуване. Той изтъква, че по време на гласуването за освобождаването му някои членове на Парламента незаконно са упражнили правото на глас на други членове на Парламента, които не са били там. В подкрепа на оплакването си жалбоподателят се позовава на видеозаписа от пленарното заседание на Парламента и на нотариално заверени заявления на четирима членове на Парламента.

142. Правителството поддържа, че решението на Парламента за освобождаване на жалбоподателя е взето законно, а доказателствата, наведени от жалбоподателя за противното не могат да се считат за достоверни, тъй като тяхната истинност не е била проверена от националните власти.

(b) Преценка на Съда

143. Съдът е приел, че процесуалните правила са въведени за да гарантират надлежното упражняване на правосъдието и съответствието с принципа на правната сигурност, и че страните в процеса имат право да очакват тези правила да бъдат прилагани. Принципът на правната сигурност се прилага не само по отношение на страните в процеса, но и по отношение на националните съдилища. (виж Diya 97 срещу Украйна, № 19164/04, § 47, 21 октомври 2010 г., с препратките по делото). Принципът се прилага с еднаква сила в производството за освобождаване на жалбоподателя, в това число и в хода на вземането на решение от пленарното заседание на Парламента.

144. Съдът констатира, че фактите в подкрепа на това оплакване се потвърждават твърденията на жалбоподателя, който е наблюдавал гласуването в Парламента, заверените заявления на четирима членове на Парламента и видеозаписа от заседанието. Правителството не изтъква никакви правдоподобни аргументи за поставянето под съмнение на достоверността на тези доказателства. От своя страна Съдът не намира причини да не приеме тези доказателствени материали за достоверни.

145. След като проучи посочените по-горе материали, Съдът установява, че решението за освобождаване на жалбоподателя е гласувано без участието на мнозинството от членовете на Парламента. Присъствалите членове на Парламента целенасочено и незаконно са гласували от името на техни отсъстващи колеги. Ето защо решението е било взето в нарушение на член 84 от Конституцията, раздел 24 от Закона за статута на членовете на Парламента от 1992 г. и Правило 47 от Правилника на Парламента, изискващи лично участие в заседанията и гласуване на членовете на Парламента. При тези обстоятелства Съдът приема, че гласуването за освобождаването на жалбоподателя подкопава принципа на правната сигурност и нарушава член 6 § 1 от Конвенцията.

146. Както беше посочено по-горе този недостатък в справедливостта на процеса не е отстранен в последващата фаза на производството, тъй като ВАС не се е занимал обстойно с този въпрос.

147. Следователно има нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията и на това основание.

4. Съответствие с принципа за „съд, създаден в съответствие със закона“

(a) Становища на страните

148. Жалбоподателят се оплаква, че делото му не е било разгледано от „съд, създаден в съответствие със закона“. Що се отнася до състава на ВАС, разгледал делото му, жалбоподателят твърди, че по времето в което председателят на ВАС е създал това отделение и е предложил персоналния му състав, мандатът му е бил изтекъл и той е заемал тази административна длъжност без никакво правно основание.

149. Правителството твърди, че след изтичане на мандата му председателят на ВАС е трябвало да бъде освободен. Поради липсата на всякаква процедура за освобождаване на съдия от административна длъжност обаче, каквито и да са действия за освобождаването му биха били незаконни. Освен това правителството поддържа, че правото на председателя на ВАС да продължи да изпълнява тази длъжност е подкрепено с решение на Конференцията на съдиите от административните съдилища.

(b) Преценка на Съда

150. Според практиката на съда целта на понятието „създаден в съответствие със закона“ по член 6 от Конвенцията е да се гарантира, „че съдебната организация в едно демократично общество [не] зависи от преценката на изпълнителната власт, а [се] регулира от закони, приети от Парламента“. Така също и в държавите, в които законодателството е кодифицирано организацията на съдебната система не може да бъде оставена на преценката на съдебните власти, макар това да не означава, че съдилищата не могат да имат определена свобода да тълкуват съответното национално законодателство (виж Fruni срещу Словакия, № 8014/07, § 134, 21 юни 2011 г., с препратките по делото).

151. Изразът „създаден в съответствие със закона“ обхваща не само правното основание за самото съществуване на „съд“, но също и формирането на състава по всяко отделно дело (виж Buscarini v. San Marino (реш. по допустимостта), № 31657/96, 4 май 2000 г., и Posokhov срещу Русия, № 63486/00, § 39, ECHR 2003-IV). Установено е, че практиката на мълчаливо продължаване на мандата на съдиите за неопределен срок от време след изтичане на законоустановения мандат и до преназначаването им нарушава принципа за „съд създаден в съответствие със закона“ (виж Gurov срещу Молдова, № 36455/02, §§ 37-39, 11 юли 2006 г.).

152. Що се отнася до настоящото дело трябва да се отбележи, че в съответствие с член 171-1 от Кодекса за административното правосъдие делото на жалбоподателя е могло да бъде разгледано единствено от специално отделение на ВАС. Съгласно раздел 41 от Закона за съдебната власт от 2002 г. това специално отделение е трябвало да бъде създадено с решение на председателя на ВАС, като персоналният състав на отделението се определя от председателя, а в последствие се одобрявал от президиума на съда. По времето, когато това било направено по настоящия случай петгодишният мандат на председателя вече бил изтекъл.

153. През този период от време процедурата за назначаване на председатели на съдилища не е била уредена от националното законодателство: приложимите разпоредби на раздел 20 от Закона за съдебната власт от 2002 г. били обявени за противоконституционни, а нови разпоредби все още не били приети от Парламента (виж параграфи 41 и 49 по-горе). Редица национални органи изразили становище по тази правна ситуация. Например Съветът на съдиите на Украйна, Висшият орган на съдийско самоуправление, смятал, че въпросът трябва да бъде разрешен на основата на раздел 41 § 5 от Закона за съдебната власт от 2002 г., и че първият заместник-председател на ВАС, съдия С., е трябвало да изпълнява правомощията на председател на този съд (виж параграф 51 по-горе), докато Главната прокуратура взела различно становище по въпроса (виж параграф 52 по-горе).

154. Следователно такъв важен въпрос като назначаването на председателите на съдилища бил сведен до нивото на национална практика, която се е превърнала в обект на сериозни противоречия между властите. Изглежда съдия П. е продължил да изпълнява правомощията си на председател на ВАС след изтичане на законоустановения срок, позовавайки се основно на обстоятелството, че украинското законодателство не е предвиждало процедура за (пре)назначаване, макар законовото основание на правото му да действа като председател на ВАС не е било достатъчно изяснено.

155. Междувременно през този период съдия П., действайки като председател на ВАС, създал отделението, разгледало делото на жалбоподателя и направил предложения за персоналния състав на това отделение.

156. С оглед на тези обстоятелства Съдът не може да стигне до заключението, че отделението, разглеждало делото на жалбоподателя, е било създадено по законен начин, в съответствие с изискванията за „съд, създаден в съответствие със закона“. Следователно има нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията и на това основание.

5. Други нарушения на член 6 § 1 от Конвенцията

157. В допълнение жалбоподателят прави оплаквания, че: решенията по делото му са взети без надлежна преценка на доказателствата и съществените доводи, изтъкнати от защитата не били подробно разгледани; липсата на достатъчно правомощия от страна на ВАС да контролира актовете, приети от ВСС била в противоречие с „правото му на съд“; и принципът за равенство на средствата не бил спазен.

158. Правителството оспорва тези твърдения.

159. Имайки предвид направените по-горе преценки и заключения по член 6 § 1 от Конвенцията, Съдът не констатира отделен проблем във връзка с настоящите оплаквания. Ето защо тези оплаквания не е необходимо да бъдат разглеждани.

II. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

160. Жалбоподателят се оплаква, че освобождаването му от длъжността на съдия представлява намеса в личния и професионалния му живот, несъвместима с член 8 от Конвенцията.

161. Член 8 от Конвенцията гласи:

„1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“

A. Допустимост

162. Съдът намира, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на член 35 § 3 (a) от Конвенцията. То не се явява недопустимо и на някое друго основание. Следователно трябва да бъде обявено за допустимо

B. По същество

1. Становища на страните

163. Жалбоподателят претендира, че освобождаването му от длъжността на съдия във Върховния съд е довело до намеса в личния му живот. Тази намеса не е била законна, тъй като основанията за отговорността за „нарушаване на клетвата“ били формулирани твърде общо. Вътрешното законодателство не предвиждало никакви крайни срокове, приложими в производствата по освобождаване, като по този начин не предоставяло надлежни гаранции срещу злоупотреби и произвол. Освен това то не предвиждало надлежна градация на наказанията в случаите на дисциплинарна отговорност, което би гарантирало прилагането му на пропорционална основа. По тези съображения то е несъвместимо с изискванията относно „качеството на закона“. Освен това жалбоподателят претендира, че намесата не е била необходима с оглед обстоятелствата по делото.

164. Правителството признава, че отстраняването на жалбоподателя от длъжност представлява намеса в правото на зачитане на личния му живот по смисъла на член 8 от Конвенцията. Въпреки това мярката била оправдана по втория параграф на член 8 от Конвенцията. В частност освобождаването било извършено въз основа на вътрешното законодателство, което било достатъчно предвидимо и достъпно. Освен това мярката била необходима с оглед обстоятелствата по случая.

2. Преценка на Съда

(a) Дали е имало намеса

165. Страните не спорят, че е имало намеса в правото на жалбоподателя на зачитане на личния му живот. Съдът не намира причина да приеме нещо различно. Той отбелязва, че личният живот „обхваща правото на лицето да създава и развива връзки с други човешки същества, в това число връзки от професионален или делови характер“ (виж C. срещу Белгия, 7 август 1996 г., § 25, Reports 1996‑III). Член 8 от Конвенцията „защитава правото на лично развитие и правото да се създават и развиват връзки с други човешки същества и с външния свят“ (виж Pretty срещу Обединеното кралство, № 2346/02, § 61, ECHR 2002‑III). Понятието „личен живот“ не изключва по принцип дейността от професионален или делови характер. В края на краищата именно в трудовия си живот мнозинството от хората имат сериозната възможност да развиват отношения с външния свят (виж Niemietz срещу Германия, 16 декември 1992 г., § 29, Series A no. 251‑B). Ето защо вече е установено, че ограничения, наложени на достъпа до определена професия засягат „личния живот“ (виж Sidabras and Džiautas срещу Литва, №№ 55480/00 и 59330/00, § 47, ECHR 2004‑VIII, и Bigaeva срещу Гърция, № 26713/05, §§ 22-25, 28 май 2009 г.). По подобен начин е прието, че уволнението е намеса в правото на зачитане на личния живот (виж Özpınar срещу Турция, № 20999/04, §§ 43-48, 19 октомври 2010 г.). Накрая, член 8 засяга и въпросите за защита на честта и доброто име като част от правото на зачитане на личния живот (виж Pfeifer срещу Австрия, № 12556/03, § 35, 15 ноември 2007 г., и A. срещу Норвегия, № 28070/06, §§ 63 и 64, 9 април 2009 г.).

166. Освобождаването на жалбоподателя от длъжността на съдия засегнало широк кръг от отношения с други лица, включително отношения от професионален характер. По същия начин то повлияло и на „близкото му обкръжение“, тъй като загубата на работа трябва да е имала осезаеми последици за материалното благосъстояние на жалбоподателя и семейството му. Освен това причината за освобождаването на жалбоподателя, а именно нарушаването на съдийската клетва, предполага, че е засегната професионалната му репутация.

167. Следователно, освобождаването на жалбоподателя представлява намеса в правото му на зачитане на личния живот по смисъла на член 8 от Конвенцията.

(b) Дали намесата е била оправдана

168. На следващо място Съдът трябва да установи дали намесата изпълнява условията на параграф 2 от член 8.

(i) Общи принципи относно законността на намесата

169. Изразът „в съответствие със закона“ изисква на първо място оспорваната мярка да има някакво основание по националното законодателство. Второ, той е свързан с качеството на въпросното законодателство, изисквайки то да бъде достъпно за засегнатото лице, което освен това трябва да бъде в състояние да предвиди последиците за себе си, както и да бъде съвместимо с върховенството на закона (виж наред с другите източници, Kopp срещу Швейцария, 25 март 1998 г., § 55, Reports 1998-II).

170. По този начин изразът предполага inter alia, че разпоредбите на вътрешното право трябва да бъдат достатъчно предвидими за да предоставят на лицата подходящи указания относно обстоятелствата и условията при които властите могат да прибегнат до мерки, засягащи личния ми живот по смисъла на Конвенцията (виж C.G. and Others срещу България, № 1365/07, § 39, 24 април 2008 г.). Освен това законът трябва да предоставя определена степен на правна защита срещу произволна намеса от страна на властите. В тази връзка е съществено наличието на конкретни процесуални гаранции. Това, което се изисква с оглед на тези гаранции ще зависи до известна степен от характера и степента на конкретната намеса (виж P.G. and J.H. срещу Обединеното кралство, № 44787/98, § 46, ECHR 2001-IX).

(ii) Съответствие с вътрешното право

171. Съдът вече прие (виж параграф 145 по-горе) че гласуването в парламента за отстраняване на жалбоподателя от длъжност не е било законно по смисъла на вътрешното право. Това заключение само по себе си би било достатъчно за Съда да приеме, че намесата в правото на жалбоподателя на зачитане на личния му живот не е била в съотвтествие със закона по смисъла на член 8 от Конвенцията.

172. Въпреки това Съдът намира за уместно да разгледа оплакването по-нататък и да установи дали са били изпълнени изискванията относно „качеството на закона“.

(iii) Съответствие с изискванията за „качество на закона“

173. В становищата си по тази точка страните спорят по въпроса относно предвидимостта на приложимото законодателство. В тази връзка Съдът отбелязва, че до 15 май 2010 г. материалното право не е съдържало никакво описание на нарушението „нарушаване на клетвата“. Основата за определяне на обхвата на това нарушение се извличала от текста на съдебната клетва, предвидена в раздел 10 от Закона за статута на съдиите от 1992 г.[7] която гласи следното: „Тържествено обещавам честно и точно да изпълнявам задълженията си на съдия, воден единствено от закона при раздаване на правосъдието и да бъда обективен и честен“.

174. Съдът намира, че текстът на съдебната клетва предоставя широка свобода за тълкуване на нарушението „нарушаване на клетвата“. Понастоящем новото законодателство разглежда външните елементи на това нарушение (виж раздел 32 от Закона за ВСС от 1998 г., съгласно измененията, параграф 72 по-горе). Макар новото законодателство да не се прилага към случая на жалбоподателя, уместно е да се отбележи, че определението за „нарушаване на клетвата“, съдържащо се в този раздел продължава да предоставя на дисциплинарните органи широка свобода на преценка по този въпрос (виж също и съответните части от становището на Венецианската комисия, цитирано в параграф 79 по-горе).

175. Въпреки това Съдът признава, че в някои области може да се окаже трудно законите да бъдат съставени с висока степен на конкретика, както и че определена степен на гъвкавост може дори да се окаже желателна за да се позволи на националните съдилища да развиват правото в светлината на преценката им за това какви мерки биха били необходими с оглед конкретните обстоятелства по всяко дело (виж Goodwin срещу Обединеното кралство, 27 март 1996 г., § 33, Reports 1996‑II). Като логична последица на принципа, че законите трябва да бъдат общо приложими, е фактът че формулировките на разпоредбите не са винаги конкретни. Необходимостта да се избягва прекалената формалност и да се държи сметка за променящите се обстоятелства налага много закони неизбежно да се формулират по начин, който в по-голяма или в по-малка степен е гъвкав. Тълкуването и прилагането на такива разпоредби зависи от практиката (виж Gorzelik and Others срещу Полша [ГК], № 44158/98, § 64, ECHR 2004‑I).

176. Тези уговорки, налагащи ограничение на изискването за конкретност на разпоредбите, са от особено значение в областта на дисциплинарното законодателство. Що се отнася до военната дисциплина Съдът е приел, че едва ли е възможно да се създадат такива правила, които да описват в подробности различните видове прояви. Ето защо може да се окаже необходимо властите да формулират подобни правила по-общо (виж Vereinigung demokratischer Soldaten Österreichs and Gubi срещу Австрия, 19 декември 1994 г., § 31, Series A no. 302).

177. Опитът на други държави сочи, че основанията за дисциплинарна отговорност на съдиите обикновено се формулират с общи понятия, докато примерите за подробна правна уредба на този въпрос не винаги доказват адекватността на използваната законодателна техника и предвидимостта в съответната законодателна област (виж параграф 82 по-горе).

178. Следователно в контекста на дисциплинарното законодателство следва да се предприеме разумен подход в оценката на качеството на разпоредбите, тъй като е въпрос на обективна необходимост изпълнителното деяние на такива нарушения да бъде формулирано по общ начин. Иначе, актът няма да може да уреди въпроса всестранно и ще изисква постоянни промени и актуализации с оглед многобройните нови обстоятелства, възникващи в практиката. Следователно описанието на едно нарушение в нормативен акт, извършено чрез списък от конкретни деяния, но целящо общо и многократно приложение, не предоставя гаранция за правилното разглеждане на въпроса относно предвидимостта на закона. Другите фактори, засягащи качеството на правната уредба и адекватността на правната защита срещу произвол също трябва да бъдат идентифицирани и изследвани.

179. В тази връзка Съдът отбелязва, че съществува конкретна и последователна тълкувателна практика относно това дали дадената правна норма представлява фактор, водещ до заключението, че разпоредбата е предвидима с оглед на последиците си (виж Goodwin, цитирано по-горе, § 33). Макар това заключение да е направено в контекста на прецедентното право, тълкувателната роля на органите на правосъдието за гарантиране на предвидимостта на правните норми не трябва да се подценява и в континенталните правни системи. Задача именно на тези органи е да разкриват точното значение на общите законови разпоредби последователно и да разсеят всякакви съмнения относно тълкуването им (виж, mutatis mutandis, Gorzelik and Others, цитирано по-горе, § 65).

180. Що се отнася до настоящото дело няма никакви данни, че по времето на разглеждане на случая на жалбоподателя са съществували някакви правила и практика, създаващи последователно и ограничително тълкуване на понятието за „нарушаване на клетвата“.

181. На следващо място Съдът намира, че не са били налице необходимите процесуални гаранции за защита срещу произволно прилагане на съответното материално право. В частност вътрешното законодателство не е въвело никакви крайни срокове за започване и провеждане на производство срещу съдия за „нарушаване на клетвата“. Липсата на всякакви крайни срокове, както беше разгледано по-горе по член 6 от Конвенцията, дава на дисциплинарните органи неограничена свобода и подкопава принципа на правна сигурност.

182. Освен това вътрешното законодателство не предвижда съответна градация на наказанията, налагани за дисциплинарни нарушения и не създава правила, гарантиращи тяхното прилагане в съответствие с принципа а пропорционалност. По времето на разглеждане на делото на жалбоподателя са съществували само три вида санкции за извършени дисциплинарни нарушения: порицание, понижаване в квалификационен клас и освобождаване. Тези три вида наказания оставят малка възможност за дисциплиниране на един съдия на пропорционална основа. Следователно на властите е била предоставена ограничена възможност да балансират между противостоящите си публичен и частен интерес в светлината на всеки отделен случай.

183. Струва си да се отбележи, че принципът за пропорционално прилагане на дисциплинарни наказания на съдиите е изрично посочен в параграф 5.1 от Европейската харта за статута на съдиите (виж параграф 78 по-горе), като някои държави са въвели по-детайлна йерархия от санкции за да изпълнят този принцип (виж параграф 82 по-горе).

184. Накрая най-важната гаранция срещу неизбежната свобода на преценка на дисциплинарния орган в тази област би била наличието на възможност за независим и безпристрастен контрол. Вътрешното законодателство обаче не е предлагало подходяща рамка за такъв контрол и както беше обсъдено по-горе не се установява такава възможност да е била на разположение на жалбоподателя.

185. Следователно, липсата на каквито и да е било указания и практика, установяващи последователно и ограничително тълкуване на нарушението „нарушаване на клетвата“, както и липсата на подходящи правни гаранции водят до непредвидимост на последиците от прилагането на националното законодателство. При тези обстоятелства твърдо може да се допусне, че на практика всяко нарушение, извършено от съдия по всяко време от кариерата му може да бъде разтълкувано, по желание на дисциплинарния орган, като достатъчно фактическо основание за дисциплинарно обвинение в „нарушаване на клетвата“ и да доведе до отстраняването му от длъжност.

(iv) Заключение

186. В светлината на обсъденото по-горе Съдът приема, че намесата в правото на жалбоподателя на зачитане на личния му живот не е законна: намесата не е била в съответствие с вътрешното право, а освен това приложимото национално законодателство не е изпълнявало гаранциите за предвидимост и предоставяне на подходяща защита срещу произвол.

187. Следователно има нарушение на член 8 от Конвенцията.

III. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

188. Жалбоподателят освен това се оплаква, че не е имал ефективно средство във връзка с незаконното си уволнение. Той се позовава на член 13 от Конвенцията, който гласи следното:

„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“

189. Като разгледа становищата на страните по тази точка Съдът намира, че оплакването е допустимо. С оглед на заключенията на Съда по член 6 от Конвенцията обаче настоящото оплакване не повдига отделен въпрос (виж Brualla Gómez de la Torre срещу Испания, 19 декември 1997 г., § 41, Reports 1997-VIII).

190. Следователно Съдът намира, че не е необходимо да разглежда отделно оплакването по член 13 от Конвенцията.

IV. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕНОВЕ 41 И 46 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

191. Член 41 от Конвенцията гласи:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

192. Член 46 от Конвенцията гласи:

„1. Βисогодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения по същество на Съда по всяко дело, по което те са страна.

2. Окончателното решение на Съда се изпраща на Комитета на министрите, който следи за неговото изпълнение. ...“

A. Посочване на общи и индивидуални мерки

1. Общи принципи

193. В контекста на изпълнение на решенията в съответствие с член 46 от Конвенцията, решение, с което Съдът намира нарушение на Конвенцията налага на държавата ответник правното задължение по тази разпоредба да преустанови нарушението и да отстрани последиците му по такъв начин, че да възстанови доколкото е възможно положението, съществувало преди нарушението. От друга страна, ако националното право не предвижда или предвижда само частична компенсацията на последиците от нарушението, член 41 овластява Съда да присъди на увредената страна такова обезщетение, каквото намери за подходящо. Следователно, inter alia, решението, с което Съдът намира нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея налага на държавата ответник задължението не само да заплати съответните присъдени суми като обезщетение, но също и да избере под наблюдението на Съвета на министрите общите и/или доколкото е подходящо индивидуалните мерки, които да бъдат предприети във вътрешното право за преустановяване на нарушението, установено от Съда и да поправи, в рамките на допустимото, последиците по такъв начин, че да се възстанови, доколкото е възможно, положението, съществувало преди нарушението (виж Maestri срещу Италия [ГК], № 39748/98, § 47, ECHR 2004‑I; Assanidze срещу Грузия [ГК], № 71503/01, § 198, ECHR 2004‑II; и Ilaşcu and Others срещу Молдова и Русия [ГК], № 48787/99, § 487, ECHR 2004-VII).

194. Съдът припомня, че решенията му са по същество декларативни, и че по принцип зависи основно от съответната държава да избере под наблюдението на Съвета на министрите мерките, които да бъдат приложени в националната правна система с оглед на изпълнение на задължението й по член 46 от Конвенцията, при условие че тези мерки са съвместими със заключенията направени в решението на Съда. (виж наред с другите източници, Öcalan срещу Турция [ГК], № 46221/99, § 210, ECHR 2005-IV; Scozzari and Giunta срещу Италия [ГК], №№ 39221/98 и 41963/98, § 249, ECHR 2000-VIII; и Brumărescu срещу Румъния (справедливо обезщетения) [ГК], № 28342/95, § 20, ECHR 2001-I). Тази свобода на преценка относно начина на изпълнение на решението отразява свободата на избор, свързана с главното задължение на договарящите държави да гарантират правата и свободите, установени в Конвенцията (член 1) (see Papamichalopoulos and Others срещу Гърция (член 50), 31 октомври 1995 г., § 34, Series A no. 330‑B).

195. Като изключение обаче и с оглед да се съдейства на държавата ответник да изпълни задълженията си по член 46, Съдът би посочил вида на мярката, която може да бъде предприета с оглед преустановяване на констатираното нарушение. При такива обстоятелства той може да предложи различни възможности и да предостави избора на мярка и начина на прилагането й на преценката на засегнатата държава (виж например, Broniowski срещу Полша [ГК], № 31443/96, § 194, ECHR 2004-V). В някои случаи характера на установеното нарушение може да е такъв, че да не оставя реален избор на мярка за поправянето му и Съдът може да реши да посочи конкретна мярка (виж например, Assanidze, цитирано по-горе, §§ 202 и 203; Aleksanyan срещу Русия, № 46468/06, § 240, 22 декември 2008 г.; и Fatullayev срещу Азърбайджан, № 40984/07, §§ 176 и 177, 22 април 2010 г.).

2. По настоящото дело

(a) Общи мерки

(i) Становища на страните

196. Жалбоподателят твърди, че случаят му разкрива фундаментални и системни проблеми на украинското законодателство, произтичащи от неспазването от страна на държавата на принципа за разделение на властите. Тези системни проблеми изисквали прилагането на член 46 от Конвенцията. Той твърди, че проблемите, разкрити по настоящото дело, говорят за необходимостта за изменения в съответната област на националното законодателство. По-конкретно трябвало да бъдат променени Конституцията и Закона за ВСС от 1998 г. относно принципите за съставяне на ВСС и процедурите за назначаване и освобождаване на съдии, както и Кодекса за административното правосъдие що се отнася до компетентността и правомощията на ВАС.

197. Правителството изразява несъгласие и изтъква, че приложимото национално законодателство е било сериозно променено от времето, когато делото на жалбоподателя е било разгледано от националните власти. По-конкретно измененията от 7 юли 2010 г. в Закона за ВСС от 1998 г. предвиждат увеличаване на броя на съдиите, участващи във ВСС, като евентуално те да представляват мнозинство в този орган (виж параграф 68 по-горе). През юни 2012 г. Законът за ВСС от 1998 г. е отново изменен, предвиждайки че предварителните разследвания, образувани от прокуратурата няма да се провеждат от член на ВСС, който е бил или в момента е прокурор.

198. Правителството посочва освен това, че ролята на Парламента в процедурата по освобождаване на съдии е намелена, тъй като вече не съществува задължение за разглеждане на делото в парламентарна комисия или за някаква друга форма на парламентарно разследване.

(ii) Преценка на Съда

199. Съдът констатира, че настоящият случай разкрива сериозни системни проблеми във функционирането на украинската съдебна система. По-конкретно, нарушенията, установени по това дело сочат, че системата за дисциплинарна отговорност на съдиите в Украйна не е правилно организирана тъй като не гарантира в достатъчна степен разделението на съдебната от другите държавни власти. Освен това тя не предвижда подходящи гаранции срещу злоупотреба и неправилно прилагане на дисциплинарните мерки в ущърб на съдебната независимост, като се има предвид, че тази независимост е една от най-значимите ценности, поддържащи ефективното функциониране на демокрацията.

200. Съдът намира, че характера на установените нарушения предполага, че за надлежното изпълнение на настоящото решение държавата ответник следва да предприеме редица общи мерки с цел реформиране на системата за дисциплинарна отговорност на съдиите. Тези мерки трябва да включват законодателна реформа, предвиждаща преструктуриране на институционалната основа на тази система. В допълнение тези мерки следва да обхващат изграждането на подходящи форми и принципи за последователно прилагане на националното право в тази област.

201. Що се отнася до претенцията на правителството, че в тази област вече са предприети конкретни мерки, Съдът отбелязва, че законодателните промени от 7 юли 2010 г. не са дали незабавен ефект, а новият състав на ВСС ще се изгражда постепенно в бъдеще. Във всеки случай Съдът намира, че тези изменения в действителност не разрешават конкретния проблем със състава на ВСС (виж параграф 112 по-горе). Що се отнася до другите законодателни промени, изтъкнати от правителството Съдът не намира, че те реално разрешават целия набор от проблеми, които бяха идентифицирани по настоящото дело. Има много проблеми както беше обсъдено в мотивите към настоящото решение, показващи недостатъци във вътрешното законодателство и практика в тази област. В обобщение, законодателните стъпки, споменати от правителството не разрешават проблемите с нарушеното функциониране на правната система, установени в настоящото дело.

202. Следователно Съдът намира за необходимо да подчертае, че Украйна трябва спешно да предприеме посочените по-горе всеобхватни реформи в правната си система. При провеждането им украинските власти трябва да се съобразят с настоящото решение, с приложимата практиката на Съда и със съответните препоръки, резолюции и решения на Съвета на министрите.

(b) Индивидуални мерки

(i) Становища на страните

203. Жалбоподателят твърди, че най-подходящата форма за лична компенсация би била възстановяването му или връщането му на работа. Евентуално, той иска Съдът да задължи държавата-ответник да възобнови националното производство.

204. Правителството твърди, че не са необходими никакви конкретни разпореждания относно личната компенсация, тъй като тези въпроси ще бъдат надлежно решени от правителството в сътрудничество с Комитета на министрите.

(ii) Преценка на Съда

205. Съдът вече установи, че жалбоподателят е бил освободен в нарушение на основните принципи за процесуална справедливост, залегнали в член 6 от Конвенцията, като принципите за независим и безпристрастен съд, правна сигурност и правото на всеки да бъде изправен пред съд, създаден в съответствие със закона. Установи се също така, че освобождаването на жалбоподателя е несъвместимо с изискванията за законоустановеност по член 8 от Конвенцията. Освобождаването на жалбоподателя, съдия от Върховния съд, при явно незачитане на посочените по-горе принципи от Конвенцията може да се разглежда като заплаха за независимостта на съдебната система като цяло.

206. Възниква въпросът коя е най-подходящата индивидуална мярка за преустановяване на нарушенията, установени по настоящото дело. В много случаи, в които е установено, че националното производство е в нарушение на Конвенцията, съдът е приемал за най-подходяща форма за компенсиране на установените нарушенията възобновяването на националното производство (виж например, Huseyn and Others срещу Азърбайджан, №№ 35485/05, 45553/05, 35680/05 и 36085/05, § 262, 26 юли 2011 г., с препратките от решението). Прилагайки това Съдът е конкретизирал тази мярка в оперативната част на решението (виж например, Lungoci v. Romania, no. 62710/00, 26 January 2006, and Ajdarić v. Croatia, no. 20883/09, 13 December 2011).

207. Позовавайки се на направените по-горе заключения относно необходимостта от предприемане на общи мерки за реформиране на системата за дисциплинарна отговорност на съдиите, Съдът не счита, че възобновяването на националното производство би представлявало подходяща форма за компенсация на нарушенията на правата на жалбоподателя. Няма основание да се допусне, че в близко бъдеще делото на жалбоподателя би било преразгледано в съответствие с принципите на Конвенцията. С оглед на това Съдът не вижда смисъл да дава указания за такава мярка.

208. С оглед на казаното Съдът не може да приеме жалбоподателят да бъде оставен в положение на несигурност що се отнася до начина, по който правата му трябва да бъдат възстановени. Съдът намира, че по естеството си съществуващото по настоящото дело положение не оставя никакъв реален избор на индивидуални мерки за отстраняване на нарушенията на правата на жалбоподателя по Конвенцията. Имайки предвид изключителните обстоятелства по делото и спешната нужда да се преустановят нарушенията на членове 6 и 8 от Конвенцията, Съдът приема, че държавата-ответник трябва да гарантира възстановяването на жалбоподателя на длъжността на съдия във Върховния съд на възможно най-ранната дата.

B. Вреди

1. Имуществени вреди

209. Жалбоподателят претендира, че в резултат на несправедливото производство срещу него, като последица от което бил освободен като съдия във Върховния съд, той е лишен от правото на възнаграждение на съдия във Върховния съд, от материални придобивки и от съдийска пенсия. Жалбоподателят представя подробно изчисление на претенцията си за имуществени вреди, която е в размер на 11 720 639.86 украински гривни (UAH) или 1 107 255.87 евро (EUR).

210. Правителството оспорва претенцията му и твърди, че тя е спекулативна, прекомерна и необоснована.

211. При обстоятелствата по делото Съдът намира, че въпросът за обезщетението за имуществени вреди все още не може да бъде решен. Този въпрос следва да бъде оставен за решаване в последващо производство, като се вземе предвид евентуалното споразумение, което може да бъде постигнато между правителството и жалбоподателя (Правило 75 §§ 1 и 4 от Правилата на съда).

2. Неимуществени вреди

212. Жалбоподателят претендира, че като последица от несправедливото му уволнение е претърпял сериозен стрес и фрустрация, които не могат да бъдат компенсирани в достатъчна степен само с установяване на нарушението. Той претендира за обезщетение за неимуществени вреди в размер на EUR 20 000.

213. Правителството смята, че претенцията за неимуществени вреди е неоснователна.

214. Съдът приема, че поради установените нарушения жалбоподателят трябва да е претърпял стрес и безпокойство. Преценявайки по справедливост, съгласно изискването по член 41 от Конвенцията, Съдът присъжда на жалбоподателя EUR 6 000 обезщетение за неимуществени вреди.

C. Разходи и разноски

215. Жалбоподателят претендира също и 14 945.81 английски лири (GBP) разноски, направени пред Съда между 23 март и 20 април 2012 г. Претенцията включва адвокатски възнаграждения за представителите на жалбоподателя в Лондон (г-н Филип Лийч и г-жа Джейн Гордън), които през този период са работили по делото 82 часа и 40 минути; възнаграждение за подпомагаш служител от EHRAC; административни разходи; разноски за преводи.

216. В допълнителното си становище по този въпрос жалбоподателят претендира GBP 11 154.95 разноски извършени във връзка със заседанието от 12 юни 2012 г. Претенцията включва адвокатски възнаграждения за представителите на жалбоподателя, които са работили по делото 69 часа и 30 минути; възнаграждение за подпомагащия служител от EHRAC; административни разходи; и разноски за преводи.

217. Жалбоподателят прави искане сумите, присъдени по тази точка да бъдат заплатени направо по банковата сметка на EHRAC.

218. Правителството твърди, че жалбоподателят не е установил необходимостта от извършването на тези разходи. Освен това те не били надлежно доказани.

219. Според практиката на Съда жалбоподателят има право на възстановяване на разноските само ако е установено, че те са били необходими и действително извършени и в разумен размер. По настоящото дело, с оглед на документите представени пред него и въз основа на посочените по-горе критерии, Съдът намира за справедливо да присъди сумата от EUR 12 000, покриваща разноските по всички пера. Сумата ще бъде платена направо по банковата сметка на представителите на жалбоподателя.

D. Лихва за забава

220. Съдът приема за подходящо, лихвеният процент за забава да се определи въз основава на пределния лихвен процент за кредитиране на Европейската централна банка, увеличен с три процентни пункта.

НА ТЕЗИ ОСНОВАНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

1. Обявява жалбата за допустима;

2. Приема, че има нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията по отношение на принципите за независим и безпристрастен съд;

3. Приема, че има нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията по отношение на принципа за правна сигурност и липсата на краен срок в производството срещу жалбоподателя;

4. Приема, че има нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията относно принципа на правната сигурност и освобождаването на жалбоподателя на пленарното заседание на Парламента;

5. Приема, че има нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията относно принципа на „съд, създаден в съответствие със закона“;

6. Приема, че не е необходимо да се разглеждат останалите оплаквания по член 6 § 1 от Конвенцията;

7. Прима, че има нарушение на член 8 от Конвенцията;

8. Приема, че не е необходимо да разглежда оплакването по член 13 от Конвенцията;

9. Приема, че Украйна трябва да гарантира възстановяването на жалбоподателя на длъжността съдия във Върховния съд на най-ранната възможна дата;

10. Приема, че що се отнася до имуществените вреди, в резултат на установените нарушения въпросът за справедливо обезщетение на този етап не може да бъде решен, поради което,

(a) оставя въпроса за разрешаване на по-късен етап;

(b) приканва правителството и жалбоподателя да представят в тримесечен срок от датата на уведомяването за настоящото решение писмените си бележки по този въпрос и по-конкретно да информират Съда за евентуално споразумение, което са постигнали;

(c) оставя производството отворено и упълномощава Председателя на камарата да ги промени ако се налага;

11. Приема

(a) че държавата-ответник трябва да плати на жалбоподателя в тримесечен срок от датата, на която решението е станало окончателно в съответствие с член 44 § 2 от Конвенцията следните суми:

(i) EUR 6 000 (шест хиляди евро), обезщетение за неимуществени вреди, ведно с евентуалните данъци, които могат да бъдат наложени, в равностойността им в украински гривни по обменния курс на датата на плащането;

(ii) EUR 12 000 (дванадесет хиляди евро), ведно с евентуалните данъци, които могат да бъдат наложени на жалбоподателя за разходи и разноски, да бъдат платени по банковата сметка на представителите на жалбоподателя;

(b) че от изтичането на посочения по-горе тримесечен срок до плащането ще се дължи проста лихва върху посочените по-горе суми в размер на пределния лихвен процент за кредитиране на Европейската централна банка за срока на забавата, увеличен с три процентни пункта;

12. Отхвърля останалата част от претенцията на жалбоподателя за справедливо обезщетение за неимуществени вреди и за разходи и разноски.

Изготвено на английски език и обявено в открито заседание от 9 януари 2013 г. в Сградата на правата на човека в Страсбург, в съответствие с Правило 77 §§ 2 и 3 от Правилата на Съда.

              Клаудия ВестердайкДийн Шпилман
СекретарПредседател

В съответствие с член 45 § 2 от Конвенцията и Правило 74 § 2 от Правилата на Съда, индивидуалното мнение на Съдия Юдкивска е приложено към решението.

Д.Ш.
К.В.

Индивидуалното мнение не е преведено, но може да бъде намерено на английски език във версията на официалния език на решението, което може да бъде открито в базата данни с практиката на Съда HUDOC.

© Съвет на Европа/Европейски съд по правата на човека, 2013 г.

Официалните езици на Европейския съд по правата на човека са английски и френски. Този превод не обвързва Съда и Съдът не поема никаква отговорност за качеството му. Преводът може да бъде свален от базата данни с практиката на Европейския съд по правата на човека HUDOC () или от всяка друга база данни, на която Съдът го е предоставил. Преводът може да бъде възпроизвеждан за нетърговски цели, при условие че е цитирано пълното заглавие на делото и посочената по-горе информация за авторските права. В случай че възнамерявате да използвате за търговски цели която и да било част от този превод, моля свържете се с publishing@.

© Council of Europe/European Court of Human Rights, 2013

The official languages of the European Court of Human Rights are English and French. This translation does not bind the Court, nor does the Court take any responsibility for the quality thereof. It may be downloaded from the HUDOC case-law database of the European Court of Human Rights () or from any other database with which the Court has shared it. It may be reproduced for non-commercial purposes on condition that the full title of the case is cited, together with the above copyright indication. If it is intended to use any part of this translation for commercial purposes, please contact publishing@.

©Conseil de l’Europe/Cour européenne des droits de l’homme, 2013

Les langues officielles de la Cour européenne des droits de l’homme sont le français et l’anglais. La présente traduction ne lie pas la Cour, et celle-ci décline toute responsabilité quant à sa qualité. Elle peut être téléchargée à partir de HUDOC, la base de jurisprudence de la Cour européenne des droits de l’homme (), ou de toute autre base de données à laquelle HUDOC l’a communiquée. Elle peut être reproduite à des fins non commerciales, sous réserve que le titre de l’affaire soit cité en entier et s’accompagne de l’indication de copyright ci-dessus. Toute personne souhaitant se servir de tout ou partie de la présente traduction à des fins commerciales est invitée à le signaler à l’adresse suivante : publishing@

[1] Поправено на 9 април 2013 г.: добавен е следният текст: “(Комітет Верховної Ради України з питань правосуддя)”.

[2] Поправено на 9 април 2013 г.: предишен текст „20 май 2010 г.“.

[3] Поправено на 9 април 2013 г.: предишен текст „на същата дата“.

[4] Поправено на 9 април 2013 г.: добавен е следният текст: „Съгласно документацията по делото, такава каквато е към датата на провеждане на заседанието на Съда,“.

[5]5. Seibert-Fohr, Anja (ed.), Judicial Independence in Transition, 2012, XIII, 1378 p.

[6] Поправено на 9 април 2013 г.: предишен текст „отказът му“.

[7] Поправено на 9 април 2013 г.: предишен текст “Закона за съдебната система от 2002 г.”.

Full & Egal Universal Law Academy