ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО ПАНАЙОТОВ срещу БЪЛГАРИЯ
(жалба № 66491/14)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
17.11.2020 г.
Настоящото решение е окончателно, но може да бъде предмет на редакционен преглед.
По делото Панайотов срещу България,
Европейският съд по правата на човека (четвърто отделение), заседаващ като комитет в състав:
Юлия Антоанела Моток, председател,
Габриел Кукско-Стадлмайер,
Пер Пастор Виланова, съдии,
и Илсе Фрейуирт, заместник-секретар на отделение,
Като взе предвид:
жалбата (№ 66491/14) срещу Република България, подадена в Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията”) от български гражданин, г-н Андрей Маринов Панайотов („жалбоподател”), на 3 октомври 2014 г.;
решението за уведомяване на българското правителство („правителството”) за жалбата;
становищата на страните;
След закрито заседание, проведено на 20 октомври 2020 г.,
Постанови следното решение, прието на тази дата:
ВЪВЕДЕНИЕ
1. Делото се отнася до твърдението за прекомерна продължителност на реституционно производство.
ФАКТИТЕ
2. Жалбоподателят е роден през 1923 г.
3. Жалбоподателят е починал на 16 юни 2015 г., а неговите наследници – съпругата му г-жа Руска Иванова Панайотова и дъщерите му г-жа Биана Андреева Лагуардия и г-жа Венета Андреева Панайотова – са изразили желание да продължат делото вместо него.
4. Правителството е представлявано от своя агент – г-жа М. Димова, от Министерството на правосъдието.
5. Фактите по делото, представени от страните, могат да бъдат обобщени, както следва.
6. През 1991 г. жалбоподателят подава молба по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за реституция на парцел с размери 2 800 квадратни метра в околностите на Хасково, който преди това е бил собственост на неговия баща, на когото той е единствен наследник.
7. Правото на жалбоподателя на реституция на парцела е признато с решение от 19 февруари 1993 г. на компетентния орган, Поземлена комисия Хасково
8. Въпреки това през октомври 1994 г. общината продава 1000 квадратни метра от парцела на трета страна, г-н K., на която по-рано е било предоставено правото на ползване на тази част и която съгласно вътрешното законодателство има право да я закупи. Цената, която г-н К. заплаща на общината, е определена на 40 000 стари български лева (BGL), което съответства на 928 германски марки (DEM) тогава.
9. Жалбоподателят разбира за продажбата през 2007 г. и прави запитване до общината относно обезщетението, което му се дължи вместо реституция. Той е уведомен, че съгласно съответните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи такова обезщетение може да бъде изплатено само след приемането на т.нар. план за новообразуваните парцели (вж. параграфи 16-17 по-долу).
10. През 2013-2014 г. жалбоподателят се опитва да получи обезщетението, което му се дължи, чрез съдилищата и въпреки че на първа инстанция са му присъдени 3628 нови български лева (BGN, което съответства на приблизително 1850 евро – EUR), съдът на втора инстанция констатира, че искът му е преждевременно подаден, посочвайки отново, че евентуално обезщетение в неговия случай се дължи едва след приемането на план за новообразуваните парцели.
11. Планът за новообразуваните парцели за съответната област е одобрен през септември 2019 г.
12. С писмо от 29 октомври 2019 г. кметът на Хасково уведомява наследниците на жалбоподателя, че обезщетението, което им се дължи, съответства на стойността на парцела през 1994 г., а именно 40 000 BGL, което съответства на 40 BGN (20,4 EUR).
13. Въпреки това в писмо до правителството от 20 януари 2020 г., изпратено след подаването на настоящата жалба, кметът уточнява, че поради обезценяването на сумата, платена от К. през 1994 г., „се провеждат консултации с адвокати и други компетентни органи относно размера на обезщетението”.
14. Съдът не е информиран за последващия ход на процедурата и по-специално не е ясно дали е взето официално решение относно обезщетението, дължимо на наследниците на жалбоподателя (вж. параграф 17 по-долу).
ПРИЛОЖИМА ПРАВНА УРЕДБА
15. Съответните разпоредби на вътрешното законодателство относно реституцията на земеделска земя в случаите, когато земята е предмет на право на ползване, и обезщетението, дължимо на бивши собственици, които на това основание не са могли да получат реституция в натура, са описани в Найденов срещу България (№ 17353/03, §§ 21-42, 26 ноември 2009 г.).
16. По-специално процедурата включва подготовката и приемането на така наречения план за новообразуваните парцели, който трасира точните граници на парцелите, подлежащи на реституция в натура, и на тези, придобити от бивши ползватели. Такъв план трябва да отговаря на изискванията за урбанизация по отношение на минималната площ и достъпността на отделните парцели.
17. В параграф 4л от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се посочва, че обезщетението, дължимо на бившите собственици, се определя в срок от три месеца след приемането на плана за новообразуваните имоти. Решението по въпроса, което се взема от кмета на съответната община, подлежи на съдебен контрол.
ПРАВОТО
Предварителен въпрос18. Жалбоподателят е починал през 2015 г., а неговите наследници – съпругата му г-жа Руска Иванова Панайотова и дъщерите му г-жа Биана Андреева Лагуардия и г-жа Венета Андреева Панайотова, изразяват желание да встъпят по делото на негово място (вж. параграф 3 по-горе). Не е спорно, че те имат право да направят това и Съдът не вижда причина да не уважи тяхното искане (вж., наред с много други, Бито и други срещу Словакия,, № 30255/09, §§ 73-74, 28 януари 2014 г.).
ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 119. Жалбоподателят се оплаква, позовавайки се на член 1 от Протокол № 1 и член 13 от Конвенцията, от забавянето на процедурата за реституция по отношение на частта от неговата земя, придобита от г-н K.
20. С оглед квалифицирането на делото, което следва да направи с оглед фактите (вж. Радомиля и други срещу Хърватия [GC], № 37685/10 и № 22768/12, §§ 114 и 126, 20 март 2018 г.), Съдът е на мнение, че жалбата попада в обхвата единствено на член 1 от Протокол № 1, който гласи следното:
„Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.
Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.“
Допустимост21. Съдът констатира, че жалбата не е нито явно необоснована, нито недопустима на други основания, изброени в член 35 от Конвенцията. Следователно тя трябва да бъде обявена за допустима.
По същество22. В становище, представено през януари 2020 г., правителството признава, че реституционното производство остава висящо. То твърди обаче, че продължителността на производството е оправдана с оглед на значението и сложността на процеса на реституция, и по-специално с оглед на изискването да се отговори на нуждите на бившите собственици и ползватели на земята.
23. Наследниците на жалбоподателя преповтарятнеговите оплаквания. Те заявяват, че жалбоподателят е бил „унижаван” от властите в продължение на повече от двадесет години.
24. „Легитимните очаквания” на жалбоподателя за реституция възникват през февруари 1993 г., когато Поземлена комисия Хасково признава правото му в това отношение (вж. параграф 7 по-горе). По-късно е уточнено, че той ще получи обезщетение вместо реституция (вж. параграф 9 по-горе). До януари 2020 г., времето на последната информация, с която съдът разполага (вж. параграф 22 по-горе), това обезщетение все още не е изплатено и реституционното производство остава висящо. Следователно производството продължава около двадесет и седем години.
25. Правителството обосновава тази продължителност, като се позовава на сложността на процеса на реституция (вж. параграф 22 по-горе). В действителност съдът признава сложността на този процес и приема, че той може да доведе до известно разумно забавяне (вж. Загорчинова срещу България (решение) [Комитет], № 26471/06, 5 юли 2012 г.; Филипов срещу България (решение), № 39135/06, § 52, 20 ноември 2012 г.; Попов и Чонин срещу България, № 36094/08, § 45, 17 февруари 2015 г.).
26. Обаче сложността на процеса на реституция сама по себе си не може да оправдае продължително забавяне като това в настоящия случай (вж. Любомир Попов срещу България, № 69855/01, § 122, 7 януари 2010 г. и Зикатанова и други срещу България, № 45806/11, § 122, 12 декември 2019 г.). Съдът отново изтъква, че „легитимното очакване” на жалбоподателя (съответно на неговите наследници) за реституция не е изпълнено двадесет и седем години след възникването му (вж. параграф 24 по-горе) и той не е уведомен за окончателно решение (вж. параграф 14 по-горе).
27. Съдът е констатирал нарушения на член 1 от Протокол № 1 при много дела срещу България относно прекомерната продължителност на реституционното производство (вж., наред с други, Найденов, Любомир Попов, Попов и Чонин и Зикатанова и други, всички цитирани по-горе; Неделчева и други срещу България, № 5516/05, 28 май 2013 г.; Шейтанова срещу България [Комитет], № 42218/13, 1 септември 2020 г.). Както е посочено по-горе, правителството не е представило достатъчно основания, които да му позволят да достигне до различно заключение по отношение на настоящото дело.
28. Следователно е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА29. Член 41 от Конвенцията предвижда:
„Ако съдът установи, че е имало нарушение на конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на високодоговарящата страна допуска само частично обезщетение за последиците от това нарушение, съдът присъжда, ако това е необходимо, справедливо удовлетворение на потърпевшата страна.”
30. Наследниците на жалбоподателя заявяват, че очакват Съдът да постанови „справедливо решение” по отношение на материалните им загуби. Те обаче не представят никакви конкретни твърдения или подкрепящи документи. Освен това те искат обезщетение за „психологическия тормоз и страданието", причинени на техния предшественик.
31. Правителството не прави коментари.
32. Съдът счита, че наследниците на жалбоподателя не са спазили правило 60 от Правилника на Съда по отношение на имуществените вреди. Тъй като в тази връзка не е направено валидно искане по член 41 от Конвенцията, няма основание за предоставяне на справедливо обезщетение (вж., mutatis mutandis, Мансини срещу Италия, № 44955/98, §§ 28-29, ЕСПЧ 2001‑IX; Абдулайева срещу Азербайджан, № 29674/07, §§ 33-34, 14 март 2019 г.; Dumagas Transport S.A. срещу България [Комитет], № 59271/11, § 40, 21 ноември 2019 г.). Въпреки това съдът отбелязва, че всяко обезщетение, което е щял да присъди, е щяло да се отнася само до вреди, произтичащи от забавянето на процедурата за реституция, и че наследниците на жалбоподателя продължават да имат право на национално ниво да получат обезщетение вместо реституцията на неговия парцел (вж. параграф 14 по-горе).
33. От друга страна, съдът счита за обосновано да присъди в полза на наследниците на жалбоподателя неимуществени вреди. Отсъждайки въз основа на изискването за справедливост и с оглед на обстоятелствата по делото, той присъжда съвместно на тримата 2000 EUR. Към тази сума следва да се добави всеки данък, който може да бъде наложен.
34. Накрая, съдът счита за целесъобразно лихвеният процент за забава да се основава на пределния лихвен процент на Европейската централна банка, към който следва да се добавят три процентни пункта.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
Счита, че наследниците на жалбоподателя имат право да продължат производството вместо него;Обявява жалбата за допустима;Приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1;Приема,(a) че държавата ответник трябва да заплати съвместно на наследниците на жалбоподателя, в срок от три месеца, 2000 евро (две хиляди евро), към които се добавя всеки данък, който може да бъде начислен, за неимуществени вреди, които трябва да се конвертират в български лева по курса, приложим към датата на плащане;
(b) че от изтичането на горепосочените три месеца до изплащането върху горепосочената сума се дължи проста лихва при лихвен процент, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, към който се добавят три процентни пункта;
Отхвърля останалата част от претенцията на наследниците на жалбоподателя за справедливо обезщетение.Съставено на английски език и съобщено писмено на 17 ноември 2020 г. съгласно правило 77, §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Илсе Фрейуирт Юлиа Антоанела Моток
Заместник-секретар Председател