ЧЕТВЪРТА СЕКЦИЯ
ДЕЛО „ПАВЛОВИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ“
(Жалба № 72059/16)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
1 февруари 2022 г.
Това решение е окончателно, но може да подлежи на редакционни промени.
По делото „Павлови срещу България“,
Европейският съд по правата на човека (Четвърта секция), заседаващ като камара в състав:
Тим Ейке, председател,
Фарис Вехабович,
Пере Пастор Виланова, съдии,
и Илсе Фрайвирт, заместник-секретар на секция,
Като взе предвид:
жалбата (№ 72059/16) срещу Република България, подадена в Съда по чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 21 ноември 2016 г. от четирима български граждани, съответните данни, изброени в приложената таблица, (“жалбоподателите”), които са представлявани от г-н М. Екимджиев и г-жа К. Бончева, адвокати, практикуващи в Пловдив;
решението за уведомяване на българското правителство относно жалбата („Правителството“), представлявано от техния представител г-жа В. Христова, от Министерството на правосъдието;
становищата на страните;
След обсъждане в закрито заседание на 11 януари 2022 г.,
Постановява следното решение, прието на тази дата:
ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО
1. Жалбата се отнася до твърдяна липса на зачитане на семейния живот на жалбоподателите, inter alia, в резултат на неизпълнение на окончателни съдебни решения, предоставящи на първия, третия и четвъртия жалбоподатели право на лични контакти с втората жалбоподателка, която е тяхна дъщеря и съответно внучка.
2. Първият жалбоподател и Л., майка на втората жалбоподателка, са живели заедно между 1999 г. и края на 2010 г. Втората жалбоподателка е родена през 2006 г., извънбрачно, и живее с родителите си до раздялата им. След това тя остава да живее с майка си. Съгласно одобрено от съда споразумение от 21 март 2012 г., първият жалбоподател е приел режим на лични контакти с дъщеря си, попечителството върху която е предоставено на Л. Този режим на лични контакти, съгласно които баща и дете трябва да прекарват заедно два уикенда в месеца и част от празниците, е разширен с окончателно решение от 17 април 2014 г. от Софийския районен съд.
3. С решение от 12 март 2014 г., окончателно на 23 април 2014 г., Софийски районен съд определя контактите между детето и баба му и дядо му на две нощи в месеца, като констатира, че това е в интерес на детето. Втората жалбоподателка е имала чести контакти с баба си и дядо си до август 2013 г., когато Л. е спряла да води детето на срещите с първия жалбоподател.
4. От есента на 2013 г. първият жалбоподател многократно е търсил намесата на социалните служби, полицията и прокуратурата, за да упражни правото си на лични контакти, а от август 2014 г. същото са направили и третият и четвъртият жалбоподател.
5. През май 2015 г. първият жалбоподател е инициирал съдебно производство за попечителство над детето. Искът му е уважен на първа инстанция на 1 септември 2017 г. от Софийски районен съд, който констатира, че правата му на лични контакти не са спазвани от 2013 г. Опитите на социалните служби, прокуратурата и съдебния изпълнител да осигурят изпълнение на режима на лични контакти не са довели до резултат. Детето е имало нужда да общува с баща си, с когото контактите са били прекъснати или сериозно ограничени, като в резултат на поведението на Л. то е развило синдром на родителско отчуждение. Срещите между баща и дъщеря обикновено продължавали само няколко минути. Л. е внушила негативно отношение на детето към баща му и не му е помогнала да приеме баща си в своя живот. Това са заключенията на всички институции, ангажирани със случая. На 25 октомври 2018 г., по жалба на Л., Софийски градски съд потвърждава отмяната на попечителството, но разширява режима на лични контакти на Л. Към февруари 2019 г. производството за промяна на попечителство е висящо.
6. Жалбоподателите се оплакват от нарушение на член 6 § 1 и член 8 в резултат на неуспеха на властите от 2013 г. да осигурят изпълнение на окончателните съдебни решения относно режима на лични контакти. Позовавайки се на член 8, първият жалбоподател се оплаква от продължителността на производството по промяна на попечителството и от отказа на съда да уважи искането му за привременни мерки в този контекст. Жалбоподателите също се оплакват и по член 13 от липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита.
ОЦЕНКАТА НА СЪДА
ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА7. Основното оплакване на жалбоподателите е свързано с продължителното неизпълнение на режимите на лични контакти, определени в съответните съдебни решения. Като експерт по характеризирането, което трябва да бъде дадено по отношение на правния аспект на фактите по делото, Съдът ще разгледа това оплакване самостоятелно по член 8 (виж Николае Виргилиу Таназе срещу Румъния [ГК], № 41720/13, § 83, 25 юни 2019 г.). Съдът намира, че противно на твърденията на правителството, последвалата съдебна промяна на попечителство в полза на първия жалбоподател (виж параграф 5 по-горе) не е лишила жалбоподателите от статута им на жертви. Освен това, докато оплакването е за липса на изпълнение от 2013 г., когато институциите за пръв път са били уведомени за проблема, Съдът отбелязва, че доколкото оплакването се отнася до решението от 2012 г. (виж параграф 2 по-горе), то същото е само за частична липса на изпълнение. Съдът ще вземе предвид това, но ще съсредоточи разглеждането върху оплакването, свързано с липсата на изпълнение на решенията от 12 март 2014 г. и 17 април 2014 г. (виж параграфи 2 и 3 по-горе).
8. Това оплакване е допустимо, тъй като не е явно необосновано по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията или недопустимо на друго основание.
9. Общите принципи относно прилагането на режим на лични контакти на един от родителите са обобщени по делото Игнаколо-Зениде срещу Румъния (№ 31679/96, § 94, ECHR 2000-I), Призия срещу Унгария (№ 20255/12, § 35, 11 юни 2013 г.), и Вишняков срещу Украйна (№ 25612/12, §§ 35-36, 24 юли 2018 г.). Общите принципи относно контактите между баби и дядовци и внуци могат да бъдат намерени по делото Марцк срещу Белгия (13 юни 1979 г., § 45, Серия A № 31) и Крушкич срещу Хърватия ((РД), № 10140/13, §§ 108-11, 25 ноември 2014 г.).
10. В настоящия случай Съдът отбелязва, че въпреки че бащата, бабата и дядото на детето го виждат по случайност, след като са били постановени съдебните решения от 12 март и 17 април 2014 г., те не са били в състояние да упражнят правата си на лични контакти в продължение на дълги години, въпреки че са били активни в образуваното изпълнително производство и са търсели съдействие от властите (виж параграфи 4 и 5 по-горе). В този период редица институции са се намесвали в различна степен и с различен интензитет. Предприетите мерки обаче не са били достатъчни, адекватни или навременни, с оглед изпълнение на съдебните решения, както и с оглед възстановяне на връзката с детето, като и двете са били в интерес на детето според различните институции, започвайки от съдилищата.
11. Първият, третият и четвъртият жалбоподатели са демонстрирали търпение и разбиране и са сътрудничили на властите. Съдия-изпълнителят не е налагал редовно глоби на Л. за неизпълнение на съдебните решения. Полицията е предупредила Л. за задълженията й по закон, а прокуратурата е разглеждала всяка жалба срещу Л. сама по себе си и в повечето случаи е отказала да образува наказателно производство. През 2018 г. Софийският районен съд оправдава Л. по три наказателни производства, достигнали до съдебна фаза.
12. Съдът счита, че социалните служби биха могли и е трябвало да изиграят решаваща роля при разглеждане на конкретните обстоятелства. Съдът счита за особено важни заключенията на комисията към Държавната агенция за закрила на детето, която е оценила работата си по случая и през юни 2016 г. е установила следното: социалните служби са изготвили планове за действие и доклади, присъствали са в моменти, когато съдебният изпълнител се е опитал да предаде детето и са организирали срещи между социални работници и психолози, и бащата, майката и детето. Самите социални служби са забелязали между юни 2014 г. и ноември 2015 г., че майката смята за ненужно детето да остане при баща си и при баба и дядо си, че тя често не е водила детето да се среща със социални работници, че нейното нежелание да насърчава срещите между баща и дъщеря е вредно за детето, че има сериозен риск детето да развие синдром на родителско отчуждение, и че психологическата работа само с бащата е недостатъчна. Комисията заключва, че продължителното неефективно прилагане на наличните способи и липсата на промяна в начина на действие на социалните служби, въпреки липсата на напредък, са позволили на Л. да отлага съобразяването с определения режим на лични отношения между бащата и детето и така да задълбочи отчуждението помежду им. Социалните служби са изчакали твърде дълго, преди да издадат задължителни предписания на Л. при отказа от нейна страна да съдейства; не са сигнализирали прокуратурата за неизпълението на съдебните решения. Пропуските са създали условия за нарушаване на правата на детето.
13. Съдът счита, че подходящите подготвителни мерки са били жизненоважни, за да се осигури самостоятелно ангажиране на детето в ситуацията, независимо от решаващото влияние на Л. Това е било изключително важно още в началото, преди да се задълбочи отчуждението, особено с оглед констатациите на самите социални служби: например в доклад от април 2015 г., че докато детето е отказвало да последва бащата, когато за кратко е останало насаме с него, то се е отпуснало и е започнало свободно да говори с него; и в доклад от юни 2015 г., че работата само с бащата не е достатъчна и са необходими комплексни мерки, включващи майка и дете. Съответните институции обаче не са осигурили навременна и целенасочена подкрепа на детето, която е била важна, за да му помогнат да приеме да прекарва време с баща си и с неговите родители, както и че не са предприели съответните мерки по отношение на Л.
14. По тази последна точка, предвид особено дългия период, през който Л. не е съдействала на детето да посещава близките си, а всъщност е възпрепятствала контактите със жалбоподателите, тези мерки биха могли да включват принудителни действия. Въпреки това, прокуратурата не е изследвала в цялост многобройните оплаквания, подадени от пълнолетните жалбоподатели, като не е изготвила релевантни заключения и не е предприела адекватни и навременни действия. Трите наказателни производства, образувани в крайна сметка срещу Л. (виж параграф 11 по-горе), не са имали ефект и Л. е продължила да възпрепятства изпълнението и в двата случая. Въпреки че принудителни мерки в чувствителния контекст на отношенията с деца не са желателни, не трябва да се изключва използването на санкции при противоправно поведение от страна на родителя, който дължи изпълнение (виж Ченгиз Килич срещу Турция, № 16192/06, § 131, 6 декември 2011 г., и, Караджич срещу Хърватия, № 35030/04, § 61, 15 декември 2005 г.).
15. Въпреки че властите са останали ангажирани със ситуацията през целия разглеждан период, не изглежда да са действали с особено усърдие при разрешаване на случая. В заключение, властите не са успели да предприемат всички мерки, които разумно биха могли да се очакват за изпълнение на правото на лични отношения на жалбоподателите.
16. Следователно е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.
ДРУГИ ОПЛАКВАНИЯ17. Първият жалбоподател също се оплаква по член 8 от продължителността на производството за промяна на попечителство и от отказа на съда да уважи свързаното с него искане за привременни мерки. Жалбоподателите също се оплакват по член 13 от липсата на ефективно средство за защита по отношение на техните оплаквания.
18. Съдът отбелязва, че тези оплаквания са свързани с разглежданото по-горе и поради това също трябва да бъдат обявени за допустими. Независимо от това, като взе предвид констатацията си по член 8 по отношение на основното оплакване на жалбоподателите (виж параграф 16 по-горе), Съдът счита, че не е необходимо да ги разглежда отделно.
ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
19. Жалбоподателите претендират по 40 000 евро (EUR) за неимуществени вреди за всеки от тях. Първият жалбоподател също претендира 120 712 евро за имуществени вреди, което съответства на финансовата загуба, която е претърпял през часовете, които е прекарал между 2013 и 2017 г. с различни институции в опит да възстанови отношенията с дъщеря си. Освен това жалбоподателите претендират 4 052, 93 евро за разходи, направени пред Съда.
20. Правителството счита, че посочените по-горе суми са неоправдани и прекомерни.
21. Съдът не открива никаква причинно-следствена връзка между констатираното нарушение и твърдяните имуществени вреди; следователно отхвърля тази претенция. От друга страна, той присъжда 5 000 евро съвместно на първия и втория жалбоподатели и 3 000 евро съвместно на третия и четвъртия жалбоподатели за неимуществени вреди, плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателите.
22. Предвид документите, с които разполага, Съдът счита за разумно да присъди 3 200 евро за покриване на разходите и разноските по всички точки, плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателите. По искане на жалбоподателите 1200 евро от тази сума следва да бъдат изплатени на тях, а остатъкът – на адвокатската кантора на техните процесуални представители - Екимджиев и съдружници.
23. Освен това Съдът счита за уместно лихвата за забава да се основава на пределната лихва по заеми на Европейската централна банка, към която следва да се добавят три процентни пункта.
ПОРАДИ ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,
Обявява жалбата за допустима;Приема, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията;Приема, че не е необходимо да се разглеждат останалите оплаквания;Приема(a) че ответната държава трябва да заплати на жалбоподателите в рамките на три месеца следните суми, които да бъдат конвертирани във валутата на ответната държава по курса, приложим към датата на споразумението:
(i) 5 000 евро (пет хиляди евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат изискуеми, съвместно на първия и втория жалбоподател, и 3 000 евро (три хиляди евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат изискуеми, съвместно на третия и четвъртия жалбоподателите за неимуществени вреди;
(ii) 3200 евро (три хиляди и двеста евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателите, за разходи и разноски; 1200 евро (хиляда и двеста евро) от тази сума трябва да бъдат изплатени на жалбоподателите, а останалата част на адвокатската кантора на техните процесуални представители - Екимджиев и съдружници;
(b) че от изтичането на гореспоменатите три месеца до изтичане на плащането по горните суми се дължи проста лихва в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на просрочие плюс три процентни пункта;
Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателите за справедливо обезщетение.Изготвено на английски език и нотифицирано писмено на 1 февруари 2022 г. съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Илсе Фрайвирт Тим Ейке
Заместник секретар Председател
ПРИЛОЖЕНИЕ
Списък на жалбоподавателите:
Жалба № 72059/16
№
Име на жалбоподавателя
Година на раждане / регистрация
Гражданство
Място на пребиваване
1.
В. ПАВЛОВ
1972
Българско
София
2.
А. ПАВЛОВА
2006
Българско
София
3.
Л. ПАВЛОВ
1945
Българско
София
4.
Й. ПАВЛОВА
1947
Българско
София