ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
Делото ПЕКСЕРТ срещу БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 42820/19)
СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
29 април 2025 г.
Това решение е окончателно, но може да подлежи на редакционна промяна.
По делото Пексерт срещу България,
Европейският съд по правата на човека (трето отделение), в състав от:
Питер Русма, председател,
Диана Ковачева,
Матея Джурович, съдии,
и Олга Чернишова, заместник-секретар на отделението,
Като взе предвид:
жалбата (№ 42820/19) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 6 август 2019 г. от немския гражданин г-н Исмаил Пексерт („жалбоподателят“), роден през 1955 г., живеещ във Вупертал и представляван от г-н Г. Ишлер, адвокат, практикуващ в Бурса;
решението да се уведоми българското правителство („Правителството“), представлявано от неговия агент г-жа Р. Николова от Министерството на правосъдието, за жалбата, подадена на основание член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, и да се обяви останалата част от жалбата за недопустима;
като отбелязва, че правителството на Германия не се е възползвало от правото си да встъпи в производството (съгласно член 36 § 1 от Конвенцията);
станвищата на страните;
след като проведе закрито заседание на 25 март 2025 г,
Произнася следното решение, прието на същата дата:
ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО
1. Жалбата се отнася до оплакване по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, че конфискацията на златните бижута на жалбоподателя поради това, че не ги е декларирал при преминаване на българската граница от Турция, в допълнение към наложената му глоба, е била прекомерна.
2. На 10 май 2018 г. жалбоподателят, немски гражданин от турски произход, пътува със съпругата си с автомобил от Турция до Германия, където живеят от десетилетия, като минава през България. Те пренасяли 1350 грама златни бижута, наследени от семейството, които били съхранявани в куфар, в който се намирали личните им вещи, на задната седалка на автомобила. Митническите служители поканили жалбоподателя и съпругата му да декларират всички стоки или предмети, които пренасят, но те не декларирали нищо. Служителите претърсили автомобила, открили бижутата и ги иззели. Те информирали жалбоподателя, че разрешеното количество злато, което може да се пренася през границата без декларация, е 60 грама. Освен това те съставили и връчили на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, в който се посочва, че е налице нарушение на митническите правила, тъй като жалбоподателят не е декларирал бижутата с прогнозна стойност 66 156,11 български лева (BGN), равняващи се на 33 825 евро (EUR).
3. На 18 септември 2018 г. заместник-началникът на регионалното митническо управление издава наказателно постановление за това, че жалбоподателят не е декларирал бижутата в нарушение на чл. 14а, параграф 1 от Валутния закон („закона“). С постановлението на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1 000 лв., равностойни на приблизително 515 евро, в съответствие с чл. 18, параграф 1 от закона, и е разпоредено отнемане на задържаните златни бижута с горепосочената стойност (вж. параграф 2 по-горе), в съответствие с чл. 20, ал. 1 от закона. В заповедта се отбелязва също, че според писмените обяснения на жалбоподателя бижутата са негови, не са предназначени за търговия, и са използвани. Впоследствие съдебномедицинска експертиза потвърждава, че бижутата са изработени от старо употребявано жълто злато.
4. Жалбоподателят обжалва наказателното постановление. Той твърди, че не е укривал бижутата, тъй като те са били поставени в куфара му заедно с лични вещи. Твърди, че не е бил информиран на турски език, нито е знаел за задължението да декларира златото. Липсата на такова знание изключвала всякакво виновно поведение от негова страна. Освен това при установяването на митническото нарушение той не е бил подпомаган от заклет преводач. Следователно наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и недоказано.
5. На 5 ноември 2018 г. Районният съд в Свиленград потвърждава наказателното постановление, като констатира, че жалбоподателят е действал в нарушение на закона, като не е декларирал златото с горепосочената стойност (вж. параграф 2 по-горе) на националната граница. Той е действал умишлено, тъй като най-малкото е трябвало да знае за задължението си да го декларира. Във всеки случай фактът на недеклариране е бил достатъчен съгласно закона, за да бъде установено нарушение, което от своя страна е довело до ангажиране на административно-наказателната му отговорност. Накрая, митнически служител е превел устно съдържанието на акта за установяване на административното нарушение (вж. параграф 2 по-горе).
6. Жалбоподателят обжалва първоинстанционното решение, като повтаря доводите си. С окончателно решение от 15 февруари 2019 г. Хасковският административен съд потвърждава констатациите на по-долната инстанция.
ПРЕЦЕНКА НА СЪДА
7. Правителството посочва, че жалбата следва да бъде обявена за недопустима поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита по следните две съображения.
8. На първо място, жалбоподателят не е повдигнал пред националните съдилища оплакването, което е направил пред Съда. Той не е твърдял, дори и по същество, нарушение на правото му по член 1 от Протокол № 1. Освен това не е посочил по достатъчно ясен и изчерпателен начин, че макар глобата да е била пропорционална на митническото нарушение, конфискацията на златните му бижута е била прекомерна. Той също така не е възразил, че конфискацията е трябвало да се отнася само до бижута, които надвишават 60 грама.
9. На второ място, жалбоподателят не е изтъкнал пред националните съдилища, че наложените му наказания противоречат на правото на Съюза. Освен това той не е поискал спиране на съдебното производство в очакване на преюдициално заключение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело C-652/18, постановено на 3 октомври 2019 г., което се отнася до пропорционалността на конфискацията на недекларирани парични средства, които се внасят или изнасят от Европейския съюз.
10. Съдът отбелязва, на първо място, че жалбоподателят е оспорил конфискацията на златните си бижута пред националните съдилища (вж. параграф 4 по-горе) в производство, в което наказателното постановление е можело да бъде отменено и бижутата да му бъдат върнати (сравни, mutatis mutandis, Тодоров и други с/у България, № 50705/11 и 6 други, § 137, 13 юли 2021 г., и Андоновски с/у Бивша Югославска Република Македония, № 16225/08, § 23, 17 септември 2015 г.). Макар да не твърди изрично, че конфискацията е била непропорционална, той я оспорва на основание, че не е знаел за задължението да я декларира. Доколкото по вътрешното право не е имало ограничение за количеството благородни метали, които могат да се пренасят през границата, при условие че то бъде декларирано, ако е над определено количество (членове 14 и 14а от Закона в тогавашната му редакция; сравни също по фактите с Габрич с/у Хърватия, № 9702/04, § 36, 5 февруари 2009 г.), то в случай че жалбоподателят е бил декларирал бижутата, той не би претърпял никакви неблагоприятни последици. Това е така, особено като се има предвид, че властите и съдилищата са приели, че бижутата са използвани, принадлежат му и не са предназначени за търговия, и в нито един момент не са счели произхода им за престъпен.
11. Поради това аргументите на жалбоподателя могат да се тълкуват по същество като твърдение, че наложените наказания са били непропорционални на поведението му (сравни Габрич, цитирано по-горе, § 39).
12. По този начин жалбоподателят е предоставил на националните органи възможността, която се предвижда да бъде дадена на договарящите държави по силата на чл. 35 § 1, да отстранят твърдените нарушения (вж. за общите принципи Вучкович и други с/у Сърбия, № 17153/11 и 29 други, §§ 69-75, 25 март 2014 г.).
13. Що се отнася до втория аргумент (вж. параграф 9 по-горе), тълкуването и прилагането на вътрешното право, ако е необходимо в съответствие с правото на ЕС, е преди всичко задача на националните органи, по-специално на съдилищата, като ролята на Съда се ограничава до това да установи дали последиците от такова произнасяне са съвместими с Конвенцията (вж. Жунесе с/у Нидерландия [ГК], № 12738/10, § 110, 3 октомври 2014 г.). Освен това, доколкото жалбоподателят е водил съдебно дело, по което националните съдилища, ръководейки се от съответната практика по Конвенцията, развита от Съда, са могли да му предоставят правна защита, не е било необходимо жалбоподателят допълнително да иска спиране на това производство. Националният съд е имал дискрецията да спре производството по собствена инициатива, ако е преценил, че очакваното преюдициално заключение по другата група паралелно висящи производства би могло да има решаващо значение за изхода на делото, нещо, което той не е направил (за сравнение Лаурус Инвест Хънгари КФТ и други с/у Унгария (реш.), № 23265/13 и 5 други, §§ 14, 16, 18 и 34-43, ЕСПЧ 2015 г. (извлечения), където националният съд е спрял служебно производството и е поискал преюдициално запитване от СЕС, а производството е било висящо пред него към момента, в който Съдът е бил сезиран да се произнесе).
14. Следователно оплакването не е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията или недопустимо на друго основание. Следва да бъде обявено за допустимо.
15. Общите принципи относно глобите и конфискацията на имущество, недекларирано на национална граница, са обобщени, наред с другото, в делата Исмайлов с/у Русия (№ 30352/03, § 38, 6 ноември 2008 г.), Габрич , цитирано по-горе, и Грифхорст с/у Франция (№ 28336/02, §§ 81-86, 26 февруари 2009 г.).
16. Мярката за конфискация представлява контрол върху ползването на собствеността по смисъла на член 1 § 2 от Протокол № 1 (вж., наред с други, Габрич, цитирано по-горе, § 33). Намесата в правото на жалбоподателя, а именно конфискацията на неговите бижута, е била предвидена в закона - чл. 14а, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от закона - и е преследвала легитимната цел да контролира вноса и износа на благородни метали. Намесата обаче, не била пропорционална на преследваната цел поради следните причини.
17. Не е имало никакво съмнение или подозрение относно законния произход на бижутата, тъй като жалбоподателят е дал обяснения, които изглежда са били приети както от властите, така и от съдилищата. Единственото нарушение, за което е бил санкциониран, е било недекларирането на златните бижута (вж. параграфи5 и6 по-горе; сравни също с Яйлалъ с/у Сърбия , № 15887/15, § 52, 17 септември 2024 г.). По време на събитията не е било незаконно според българското законодателство да се пренасят такива бижута през границата, стига да са декларирани, ако надвишават определено количество (сравни АГОСИ с/у Обединеното кралство, 24 октомври 1986 г., § 34, серия A № 108, относно забрана за внос на златни монети, или Йълдъръм с/у Италия (реш.), № 38602/02, ECHR 2003-IV, относно превозно средство, използвано за трафик на хора). Разпоредбите на чл. 20 и чл. 14а от Валутния закон впоследствие са отменени, съответно през 2020 г. и 2023 г., като е премахнато изискването за деклариране, както и съответното наказание конфискация в случай на недеклариране (вж. също Грифхорст, цитирано по-горе, § 103).
18. Що се отнася до поведението на жалбоподателя, макар че не е декларирал бижутата предварително, те не са били укрити, а транспортирани заедно с други негови лични вещи и той е дал обяснения как се е сдобил с тях. В подобни случаи наказанието следва да съответства на тежестта на нарушението, а не на тежестта на потенциално престъпление, което не е било установено, като например контрабанда, пране на пари или укриване на данъци (вж. цитираното по-горе Габрич, § 39, Стоян Николов с/у България, № 68504/11, § 63, 20 юли 2021 г., и Яйлалъ, цитирано по-горе, § 53).
19. Като се има предвид, че властите са конфискували всички бижута на жалбоподателя, мярката очевидно е имала наказателна цел, тъй като не е била насочена към компенсиране на държавата за понесена загуба (сравни с Яйлалъ, цитирано по-горе, § 55). Правителството не е доказало по убедителен начин, че е било необходимо да се кумулира глобата с конфискацията, за да се осигури възпиращият ефект на административното наказание и да се предотвратят бъдещи нарушения на задължението за деклариране ( виж Стоян Николов, цитирано по-горе, § 63, и Яйлалъ, цитирано по-горе, § 58, и за сравнение Карапетян с/у Грузия, № 61233/12, §§ 6, 38 и 40, 15 октомври 2020 г. ).
20. Следователно е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
21. Жалбоподателят поискал да му бъдат върнати златните бижута. В противен случай той претендира за 300 000 евро, заедно с лихвите, без да уточнява повече. Той претендира също така за 100 000 евро за имуществени вреди, 100 000 евро за неимуществени вреди, както и за разходи и разноски както пред националните съдилища, така и пред Съда, без да уточнява сума.
22. Правителството посочва, че претенциите на жалбоподателя са прекомерни. Ако Съдът констатира нарушение, той трябва да присъди еднократна сума като обезщетение за всички вреди.
23. Съдът счита, че установяването на нарушение представлява достатъчно справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Що се отнася до имуществените вреди, Съдът намира, че властите трябва да върнат конфискуваните златни бижута на жалбоподателя, като в противен случай трябва да му заплатят 33 825 евро плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени. Тази сума съответства на стойността, която е била определена от властите и приета от националните съдилища в последвалото производство по съдебен контрол (вж. параграфи 2, 3, 5 и 6 по-горе).
24. Като има предвид документите, с които разполага, Съдът счита за разумно да присъди 40 евро за разходи за превод в производството пред него, плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателя.
ПОРАДИ ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,
1. Обявява жалбата за допустима;
2. Постановява, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията;
3. Постановява, че установяването на нарушение само по себе си представлява достатъчно справедливо обезщетение за всички неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателя;
4. Постановява
(a) държавата-ответник да върне конфискуваните златни бижута на жалбоподателя в срок от три месеца, като в противен случай трябва да му заплати в същия тримесечен срок сумата от 33 825 евро (тридесет и три хиляди осемстотин двадесет и пет евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени, за имуществени вреди;
(b) държавата-ответник да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца 40 евро (четиридесет евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателя, за разходи и разноски;
(c) че от изтичането на гореспоменатите три месеца до уреждането на спора се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта;
5. Отхвърля искането на жалбоподателя за справедливо обезщетение в останалата му част.
Изготвено на английски език и съобщено писмено на 29 април 2025 г. съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Олга Чернишова Питер Русма
Заместник-секретар Председател