ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО ПЕТРОВ И ДРУГИ срещу БЪЛГАРИЯ
(Жалби № 49817/14 и 2 други – вижте приложения списък)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
13 октомври 2020 г.
Това съдебно решение е окончателно, но може да бъде предмет на редакционни промени.
По делото „Петров и други срещу България“
Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ като Комитет, в състав:
Фарис Вехабович, Председател,
Юлия Антоанела Моток,
Карло Ранцони, съдии,
и Илзе Фрайвирт, зам.-секретар на отделение,
Относно:
жалбите (№ 49817/14, 51592/14 и 47845/15) срещу Република България, подадени пред Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от трима български граждани - г-н Румен Великов Петров („първият жалбоподател“), г-н Кирил Великов Петров („вторият жалбоподател“) и г-н Атанас Тенев Атанасов („третият жалбоподател“), на различните дати, посочени в приложената таблица;
решението да се уведоми българското правителство („Правителството“) за оплакванията, свързани с недостатъчно обезщетение за прекомерната продължителност на наказателното производство срещу тях и да се обявят за недопустими останалата част от жалбите на жалбоподателите;
становищата на страните;
След закрито заседание на 22 септември 2020 г.,
Постановява следното съдебно решение, прието на същата дата:
ВЪВЕДЕНИЕ
1. Жалбите се отнасят до твърдяно недостатъчно обезщетение, присъдено от националните съдилища, за прекомерна продължителност на наказателно производство срещу жалбоподателите.
ФАКТИТЕ
2. Жалбоподателите са родени съответно през 1973, 1977 и 1970 г. Първият и вторият жалбоподател живеят във Варна. Третият жалбоподател живее в Бургас. Първият и вторият жалбоподател са представлявани от г-жа Р. П. Минева, - адвокат практикуващ във Варна. Третият жалбоподател е представляван от г-н С. К. Каров, адвокат, практикуващ в Бургас.
3. Правителството е представлявано от своя агент г-жа М. Димитрова от Министерството на правосъдието.
4. Фактите по случая, както са представени от страните, могат да бъдат обобщени по следния начин.
5. Срещу тримата жалбоподатели са образувани наказателни производства на различни дати.
6. По отношение на първия и втория жалбоподател, производството продължава от 2001 г. до 2011 г. и завършва с оправдателната им присъда след две съдебни инстанции. Обвинителните актове срещу първите двама жалбоподатели са внесени в съда през 2008 г., като производството до внасянето е на етап досъдебно производство.
7. Що се отнася до третия жалбоподател, производството срещу него продължава от 1995 г. до 2008 г. и приключва с осъдителна присъда след съдебна фаза на три инстанции. Обвинителният акт срещу него е внесен в съда през 2005 г., като производството до този момент остава на етап досъдебно производство.
8. И трите съдебни инстанции, които са разглеждали делото на третия жалбоподател в съдебна фаза, изрично отбелязват прекомерната продължителност на наказателното производство срещу него и отчитат това в наказанието, което му налагат.
9. По-конкретно, Ямболският окръжен съд, заседаващ като първа инстанция, приема, че прекомерната продължителност на производството е смекчаващо обстоятелство, което оправдава определяне на наказанието под предвидения законов минимум, който е три години лишаване от свобода в неговия случай. Съдът съответно осъжда третия жалбоподател на две години лишаване от свобода и отлага изтърпяването на наказанието за срок от четири години. По жалба на жалбоподателя, Апелативен съд Бургас потвърждава решението на първоинстанционния съд. След това Върховният касационен съд (ВКС) допълнително намалява наказанието, наложено на третия жалбоподател, на една година лишаване от свобода, като отлага изтърпяване на наказанието за срок от три години. ВКС изрично обвързва това решение с факта, че наказателното производство е било прекомерно продължително, в нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията, и че жалбоподателят не е допринесъл за забавянето.
10. И тримата жалбоподатели завеждат гражданско дело, търсейки обезщетение за прекомерната продължителност на наказателното производство срещу тях.
11. По отношение на първия жалбоподател, в окончателно решение от 8 януари 2014 г. съдилищата му присъждат 1000 евро (EUR) обезщетение за прекомерната продължителност на производството срещу него. Съдилищата са приложили член 6 § 1 от Конвенцията пряко, както се е позовал на него първият жалбоподател. По-специално, те установяват, че въпреки че жалбоподателят не е бил задържан във връзка с това производство, самият факт, че то е продължило толкова дълго, неизбежно му е причинил страх и безпокойство, което оправдава присъдената сума.
12. В същото производство, първият жалбоподател подава и иск за обезщетение във връзка с незаконното обвинение срещу него на основание чл. 2 (1) (2) от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. („ЗОДОВ“). Съдилищата му присъждат 650 евро във връзка с това, като установяват, че държавата носи отговорност в случаите, в които обвиняемите в крайна сметка са оправдани. При изчисляването на размера на дължимото му обезщетение за вреди, съдилищата вземат предвид прекомерната продължителност на производството срещу жалбоподателя, ограниченията на неговите социални контакти през този период, семейните и други проблеми, които той е имал в тази връзка.
13. По отношение на втория жалбоподател, в окончателно решение от 14 януари 2014 г. съдилищата му присъждат 500 EUR за прекомерната продължителност на производството срещу него (съгласно член 6 § 1 от Конвенцията, както той се позовава на него) и 500 EUR по отношение на незаконното обвинение срещу него (съгласно раздел 2 (1) (2) от ЗОДОВ). При определяне на размера на вредите, дължими му в резултат на незаконното обвинение, гражданските съдилища вземат предвид прекомерната продължителност на наказателното производство срещу него, ограниченията на социалните му контакти през този период, семейните и други проблеми, които той е имал в тази връзка.
14. По отношение на третия жалбоподател, производството приключва с окончателно решение от 26 март 2015 г. След като установяват, че наказателното производство срещу него е прекалено продължително, гражданските съдилища му присъждат 1350 евро в тази връзка. По този начин съдилищата се позовават на член 6 § 1 от Конвенцията във връзка с член 49 от Закона за задълженията и договорите, който предвижда отговорност за деликт.
РЕЛЕВАНТНА ПРАВНА РАМКА
15. Съгласно член 239а от Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г., в сила от м. юни 2003 г., обвиняемите могат да поискат делото да бъде разгледано или прекратено от съда, ако в досъдебното производство от повдигане на обвинението са изтекли повече от една година или повече от две години при тежки престъпления. Тази разпоредба е възпроизведена почти дословно в чл. 368 и чл. 369 от Наказателно-процесуалния кодекс от 2005 г., преди да бъде отменена от Парламента със закон в сила от 28 май 2010 г.
ЗАКОНЪТ
ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИТЕ16. Като взема предвид сходния предмет на жалбите, Съдът намира за подходящо да ги разгледа съвместно в едно съдебно решение.
ТВЪРДЕНИЯ ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА17. Жалбоподателите се оплакват, че сумите, присъдени им като обезщетение за прекомерната продължителност на наказателното производство срещу тях са твърде ниски и като такива не са предоставили адекватно обезщетение за нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както е предвидено в член 6 § 1 от Конвенцията, който гласи следното:
„Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения..., има право на .... разглеждане в разумен срок от .... съд....“
А. Допустимост
По отношение на първите двама жалбоподатели18. Правителството заявява, че жалбите са недопустими поради неизчерпване на всички вътрешноправни средства за защита. По-специално между 2003 и 2008 г. първите двама жалбоподатели са могли да използват ускорителното средство за защита, предвидено в Наказателно-процесуалния кодекс (вж. параграф 15 по-горе), за да ускорят производството. Освен това Правителството посочва, че обезщетението, присъдено на тези жалбоподатели е адекватно на национално ниво, поради което свързаните с това жалби са явно необосновани и те не могат да претендират за статут на жертви.
19. Първият и вторият жалбоподател не са съгласни с това. По-конкретно, те посочват пропуска на националните съдилища да им присъдят справедливо обезщетение за прекомерната продължителност на производството срещу тях и твърдят, че в резултат на това те продължават да бъдат жертви по член 6 § 1 от Конвенцията.
20. По отношение на първите двама жалбоподатели, Съдът отбелязва, че националните граждански съдилища са установили недвусмислено, че наказателното производство срещу тях е било прекалено дълго, в нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията. Съдът не вижда причина да установи друго. Освен това националните съдилища са присъдили на жалбоподателите обезщетение в това отношение. Въпросът, повдигнат от тези жалбоподатели пред Съда, се отнася до твърдяната недостатъчна сума на обезщетението. Следователно Съдът намира, че посоченото от Правителството ускорително средство за защита не е адекватно и ефективно средство за защита на оплакванията на тези жалбоподатели. По-специално, това средство за защита е насочено към ускоряване на наказателното производство, докато то е висящо и цели да предотврати то да продължи прекалено дълго време. Оплакването, направено пред Съда, се отнася до обезщетение, дадено на национално равнище за вече установената прекомерна продължителност на наказателното производство.
21. Предвид гореизложеното, въпросът пред Съда е дали първите двама жалбоподатели могат да продължат да твърдят, че са жертви на нарушение на правото на справедлив съдебен процес в разумен срок, както е предвидено в член 6 § 1 от Конвенцията.
22. Въпросът дали дадено лице все още може да твърди, че е жертва на твърдяно нарушение на Конвенцията, по същество води, от страна на Съда, до ex post factum преглед на неговото или нейното положение (вж. Кокчиарела срещу Италия [GC] , № 64886/01, § 72, ЕСПЧ 2006-V). Съдът е длъжен да провери дали властите са признали поне по същество нарушение на право, защитено от Конвенцията, и дали обезщетението може да се счита за подходящо и достатъчно (пак там, § 84, с допълнителни препратки).
23. В тази връзка, като се има предвид, че нарушение на член 6, § 1 от Конвенцията е било признато на национално равнище, остава да се провери от Съда дали предоставеното обезщетение може да се счита за подходящо и достатъчно (вж., mutatis mutandis, Кокчиарела, цитирано по-горе, § 85).
24. По отношение на нарушението на изискването за разумен срок, една от характеристиките за достатъчно обезщетение, което може да лиши жалбоподателя от статут на жертва по съдебен спор, се отнася до сумата, присъдена в резултат на използване на вътрешноправно средство за защита (вж. Кокчиарела, цитирано по-горе, § 93). Следователно въпросът дали даден жалбоподател е получил обезщетение за причинените вреди - съпоставимо със справедливо обезщетение, предвидено в член 41 от Конвенцията - е важен въпрос (пак там, § 72).
25. Съдът отбелязва, че на първия жалбоподател са присъдени 1000 евро, а на втория жалбоподател - 500 евро по отношение на продължителността на производството, продължило десет години, преди жалбоподателите в крайна сметка да бъдат оправдани. Тези суми са значително по-ниски от това, което Съдът би присъдил, дори след като се вземе предвид изричното признаване на национално ниво на прекомерната продължителност на производството (вж. за подобен подход, Кокчиарела, цитирано по-горе, § 106).
26. Разбира се, както посочва Правителството, националните граждански съдилища също са взели предвид прекомерната продължителност на производството при определяне размера на сумата за вредите, които са присъдили на жалбоподателите за тяхното незаконно обвинение (вж. параграфи 12 и 13 по-горе). Продължителността на производството обаче е само един от елементите, счетени за релевантни от националните съдилища. По този начин, макар фактът, че продължителността е била прекомерна, отчасти да е повлиял върху размера на сумите, присъдени по тази глава, а именно 650 EUR на първия жалбоподател и 500 EUR на втория жалбоподател, това не е определящо за тези суми.
27. Предвид гореизложеното, Съдът намира, че сумите, присъдени на национално ниво на първия и втория жалбоподатели по отношение на прекомерната продължителност на наказателното производство, признато от съдилищата, са явно неразумни в светлината на критериите, установени в неговата съдебна практика Тъй като второто условие за подходящо и достатъчно обезщетение (вж. параграф 22 по-горе) не е изпълнено, Съдът счита, че първият и вторият жалбоподател все още могат да твърдят, че са жертви на нарушение на изискването за „разумен срок“ съгласно член 6 § 1 от Конвенцията.
28. Освен това Съдът намира, че тези оплаквания не са нито явно необосновани, нито недопустими на други основания от изброените в член 35 от Конвенцията. Следователно трябва да бъдат обявени за допустими.
По отношение на третия жалбоподател29. Правителството твърди, че третият жалбоподател също е можел да използва споменатото по-горе ускорително средство за период от две години, а именно между м. юни 2003 г. и м. юни 2005 г.
30. Освен това Правителството твърди, че жалбата му е недопустима, тъй като е или явно необоснована, или несъвместима ratione personae с Конвенцията. По-специално, Правителството посочва, че при вземането на решение относно наказателната отговорност на жалбоподателя, наказателните съдилища изрично са разгледали прекомерната продължителност на производството срещу него като смекчаващо обстоятелство и в резултат на това са намалили значително наказанието му. След това гражданските съдилища са го компенсирали адекватно за прекомерната продължителност на производството. И двата елемента са достатъчни, за да го лишат от статута на жертва.
31. Третият жалбоподател оспорва твърдението на Правителството, че ускорително средство за защита би било адекватно в неговия случай. В тази връзка той подчертава, че към момента, в който то е станало достъпно за него през 2003 г., производството срещу него вече е било висящо в продължение на осем години. Освен това, въпреки че наказанието, което му е наложено, е било намалено в резултат на продължителността на производството срещу него, наказателните съдилища въпреки това са уважили гражданския иск, който обвинението е предявило срещу него в наказателното производство. В резултат на това, в наказателното производство той е осъден да плати същата сума пари, която административните съдилища са установили по-рано, а именно, че дължи неплатени данъци на държавата.
32. Съдът отново подчертава, че според установената му съдебна практика, когато националните органи са констатирали нарушение и тяхното решение представлява подходяща и достатъчна компенсация, засегнатата страна вече не може да претендира, че е жертва по смисъла на член 34 от Конвенцията ( вж. Холцингер срещу Австрия (№ 1), № 23459/94, § 21, ЕСПЧ 2001‑I). В случаите на наказателно производство срещу жалбоподатели, смекчаването на присъда поради прекомерна продължителност на производството може да лиши съответното лице от статута му на жертва, когато националните власти признаят по достатъчно ясен начин неспазването на разумното изискване за срок по член 6 § 1 и се осигури обезщетение чрез намаляване на присъдата по изричен и измерим начин (вж. Янсен срещу Германия (dec.), № 44186/98, 12 октомври 2000 г., и Димитров и Хаманов срещу България, № 48059/06 и 2708/09, § 64 с допълнителни препратки, 10 май 2011 г.).
33. В настоящия случай, докато третият жалбоподател се оплаква по-специално, че присъдената сума за обезщетение за прекомерната продължителност на производството е твърде ниска, Съдът намира, че не може да разглежда тази сума изолирано. Причината е, че това е последният елемент от поредица от мерки, които националните съдилища са предприели в отговор на прекомерната продължителност на производството срещу него. В частност, наказателните съдилища, които са разгледали делото на жалбоподателя, са признали недвусмислено прекомерната продължителност на наказателното производство срещу него и изрично са взели това предвид при определяне на присъдата му. В резултат на това на първа инстанция жалбоподателят получава присъда под законоустановения минимум, като съдът отлага изтърпяване на наказанието. След това ВКС намалява, както тази присъда, така и периода, за който е трябвало да бъде отложено изтърпяване на наказанието, съответно, до една година лишаване от свобода, отложено за три години. Така ВКС специално се позовава на прекомерната продължителност на производството срещу жалбоподателя. Впоследствие гражданските съдилища присъждат на жалбоподателя 1350 евро като обезщетение за неразумната продължителност на производството.
34. При тези обстоятелства Съдът намира, че намаляването на наказанието на третия жалбоподател поради продължителността на производството срещу него е едновременно достатъчно ясно признание за неспазването от страна на властите на изискването за разумен срок съгласно член 6 § 1 от Конвенцията и адекванто определяне на размера на обезщетение за това неспазване (вж. подобно, Хаджийски и Илиев срещу България (dec.), № 68454/01 и 68456/01, 2 юни 2006 г.). Комбинацията от това конкретно и измеримо приравняване на наказанието на жалбоподателя от наказателните съдилища, както и по-нататъшното присъждане от гражданските съдилища на обезщетение в тази връзка, води до заключението, че обезщетението, предоставено от националните съдилища на третия жалбоподател е било адекватно и достатъчно. Следователно той вече не може да претендира, че е жертва на нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията във връзка с член 34.
35. От това следва, че оплакването на третия жалбоподател относно прекомерната продължителност на производството е явно необосновано и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с член 35, §§ 3 и 4 от Конвенцията.
Б. Същество
36. Първият и вторият жалбоподател повтарят оплакването си.
37. Правителството твърди, че разгледани по същество, оплакванията не разкриват нарушение на Конвенцията. То посочва, че на жалбоподателите е присъдено обезщетение на национално ниво за неразумната продължителност на производството срещу тях. Освен това, докато производството срещу първия жалбоподател е било висящо, срещу него е имало девет други отделни наказателни производства за различни престъпления. Следователно продължителността на разглежданото производство по настоящото дело не би могла да е причинила на първия жалбоподател голямо безпокойство и страдание.
38. Съдът счита, с оглед горните си констатации относно размера на сумите за вредите, присъдени от националните съдилища на първия и втория жалбоподател поради прекомерната продължителност на наказателното производство срещу тях, и като взе предвид своята съдебна практика по този въпрос, че в този случай продължителността на производствата не отговаря на изискването за „разумен срок“ и не е адекватно компенсирана.
39. Съответно е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията по отношение на тези двама жалбоподатели.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА40. Член 41 от Конвенцията предвижда:
„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“
А. Вреда
41. Първият и вторият жалбоподател претендират неимуществени вреди в размер на 15 000 евро всеки.
42. Правителството твърди, че тази сума е прекомерна.
43. Съдът вече е приел, че сумата, която би присъдил по отношение на неимуществени вреди, може да бъде по-малка от посочената в неговата съдебна практика, когато жалбоподателят вече е получил обезщетение на национално ниво и обезщетение чрез използване на вътрешноправно средство за защита (вж. Кокчиарела, цитирано по-горе, § 139). В такива случаи на жалбоподателите обикновено се присъжда разликата между сумата, получена на национално ниво и сума, която не би била сметната за явно неразумна в сравнение със сумата, присъдена от Съда, ако тя е присъдена от националния съд и е платена бързо (пак там, § 140). Съответно, с оглед на ясното признаване на национално ниво на нарушение на изискването за разумен срок, както и на вече присъдените суми в рамките на настоящото дело, Съдът намира за разумно да присъди съответно 1500 евро на първия жалбоподател и 2000 евро на втория жалбоподател за неимуществени вреди, плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени.
Б. Разходи и разноски
44. Жалбоподателите претендират също по 3000 евро за адвокатски хонорари, направени пред Съда.
45. Правителството твърди, че случаите не са сложни и като такива не изискват задълбочени проучвания или друга обширна работа.
46. По отношение на документите, с които разполага, и съдебната си практика, Съдът счита за разумно да присъди на първия и втория жалбоподател по 500 евро за производството пред Съда, плюс всички данъци, които могат да бъдат наложени на жалбоподателите, като тази сума трябва да бъде платена директно по банковата сметка на техния процесуален представител.
В. Лихва по подразбиране
47. Съдът счита за подходящо лихвеният процент по подразбиране да се основава на пределната кредитна ставка на Европейската централна банка, към която трябва да се добавят три процентни пункта.
ТАКА МОТИВИРАН, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
Решава да обедини трите жалби;Обявява за недопустима жалбата, подадена от третия жалбоподател;Обявява за допустими жалбите на първия и втория жалбоподател;Приема, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията по отношение на първия и втория жалбоподател;Приема,(a) че държавата-ответник трябва да плати в рамките на три месеца следните суми, които да бъдат преобразувани в български левове по курса, приложим към датата на плащането:
(i) 1 500 евро на първия жалбоподател, плюс всички данъци, които могат да бъдат изискуеми, за неимуществени вреди;
(ii) 2 000 евро на втория жалбоподател, плюс всички данъци, които могат да бъдат изискуеми, за неимуществени вреди;
(iii) по 500 евро на първия и втория жалбоподател, плюс всички данъци, които могат да им бъдат начислени по отношение на разноски и разходи, като тези суми се плащат директно по банковата сметка на техния процесуален представител;
(b) че от изтичането на горепосочените три месеца до плащането се изплаща проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната кредитна ставка на Европейската централна банка през периода на неизпълнение, плюс три процентни пункта;
Отхвърля останалата част от претенциите на първия и втория жалбоподател за справедливо обезщетение.Изготвено на английски език и обявено в писмена форма на 13 октомври 2020 г. според Правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Илзе Фрайвирт Фарис Вехабович
Зам.-секретар Председател
Приложение
Списък с дела:
№
Жалба №
Име на дело
Заведено на
Жалбоподател
Дата на раждане
Местожителство
Националност
Представляван от
1
49817/14
Петров срещу България
08.07.2014 г.
Румен Великов ПЕТРОВ
12.06.1973 г.
Варна
Българска
Радостина Пенчева Минева
2
51592/14
Петров срещу България
14.07.2014 г.
Кирил Великов ПЕТРОВ
12.01.1977 г.
Варна
Българска
Радостина Пенчева Минева
3
47845/15
Атанасов срещу България
23.09.2015 г.
Атанас Тенев АТАНАСОВ
08.07.1970 г.
Бургас
Българска
Сава Колев КАРОВ