ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО П.Х. срещу БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 46509/20)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
27 септември 2022 г.
Това решение е окончателно. Може да бъде предмет на редакционни промени.
По делото П.Х. срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение) на заседание в състав:
Юлия Антоанела Моток (Iulia Antoanella Motoc), председател,
Йонко Грозев (Yonko Grozev),
Пере Пастор Виланова (Pere Pastor Vilanova), съдии,
и Людмила Миланова (Ludmila Milanova), заместник-секретар на отделението f.f.,
Предвид жалбата (№ 46509/20) срещу Република България, с която гражданин на същата държава, г-жа П.Х. („жалбоподателката“), родена през 1998 година, на основание член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията”) е сезирала Съда на 13 октомври 2020 г., като същата е представлявана от господата М. Екимджиев, К. Бончева и М. Докова-Костадинова, адвокати в гр. Пловдив,
Като взе предвид решението да информира за жалбата българското правителство („Правителството“), представлявано от агента си г-н В. Обретенов от Министерство на правосъдието,
Като взе предвид решението да даде приоритет на жалбата (член 41 от Правилата на Съда („Правилата“)),
Като взе предвид становищата на страните,
След разисквания на закрито заседание на 6 септември 2022 г.,
Постановява следното решение, прието на същата дата:
ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО
1. Позовавайки се на член 8 от Конвенцията, жалбоподателката се оплаква от правната рамка в Република България, уреждаща промяната на пола, и от отказа на съдилищата да признаят законно пола, към който смята, че принадлежи.
2. Заявява, че още в детска възраст е осъзнала, че психологическият ѝ пол е женски и не съответства на анатомичния ѝ пол, а именно мъжкия пол, който е вписан в регистрите за гражданско състояние при нейното раждане. От 2015 година тя прибягва до хормонални лечения като част от сексуалния ѝ преход.
3. На 21 септември 2018 г. тя подава искова молба пред районния съд на основание член 19, 45, 73 и 27 от Закона за гражданската регистрация. По-конкретно тя моли за промяна на нейното собствено име, презиме и фамилно име, както и за отбелязване в електронните регистри на нейния пол и единен граждански номер, така че тези данни да отговарят на действителността и на претендирания от нея пол. Към искането си е приложила медицински експертизи за лечението и психологическото си състояние. С решение от 21 февруари 2019 г. съдът уважава нейната молба. Той отбеляза по-специално, че, докато българското законодателство не разрешава законна промяна на пола, съдилищата трябва да прилагат член 8 от Конвенцията, който разрешава такава промяна, когато са изпълнени определени условия. С оглед на доказателствата по делото , включително подробни медицински експертизи, той отбелязва, че жалбоподателката се определя по сериозен и постоянен начин като лице, принадлежащо към женския пол, и заключава, че следва да се приеме исканата промяна на личните данни.
4. След иск за отмяна от страна на прокуратурата на 12 юли 2019 г. окръжният съд отменя това решение. Той обяснява, че дори и да се установи, че жалбоподателката демонстрира психологическо самоопределение, в контекста на което още от юношеска възраст по уверен начин се самоопределя като лице от женски пол, и че е предприела медицински процедури, приложимото законодателство не позволява исканата промяна, тъй като понятието „пол“ се базира на биологично състояние, установено при раждането, и не подлежи на промяна по време на живота на индивида. Отбелязвайки, че в настоящия случай е установено при раждането, че жалбоподателката има мъжки полови физиологични характеристики, той приема, че не може да се приеме юридически, че тя е лице от женски пол, като се има предвид, от една страна, че понятието „пол“ е генетично определено и не може да се променя между раждането и смъртта на човек и, от друга страна, че социално-психологичният стремеж на индивида не може сам по себе си да оправдае промяната на гражданското състояние. Той подчертава, че в българското законодателство е невъзможно понятието пол да се тълкува по друг начин освен в смисъла, който му е придаден в Конституцията и законодателството, а именно биологично състояние, установено при раждането, и счита, че тази невъзможност не противоречи на член 8 от Конвенцията. Според него това тълкуване е оправдано от специфичната национална идентичност, която се корени в основите на християнската религия ценности и е изграждана през вековете.
5. Жалбоподателката подава касационна жалба. С решение от 13 април 2020 г. Върховният касационен съд (ВКС) не допуска за разглеждане жалбата и решението на окръжния съд става окончателно. ВКС уточнява, че противно на поддържаното от жалбоподателката, решението на окръжния съд е в съответствие със съдебната практика на ВКС, който в решение от 14 февруари 2019 г. е постановил, че съгласно Конституцията полът, определен при раждането с оглед биологичните характеристики на дадено лице, не може да претърпи промяна през неговия живот (решение № 119 от 14.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4104/2017 г., IV г. о.). ВКС добавя, че предишната съдебна практика, допускаща юридическа промяна на пола в регистрите за гражданско състояние (решение № 205 от 5.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2180/2016 г., III г. о., и решение № 16 от 30.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2316/2016 г., IV г. о.), вече не се прилага. След като прави това заключение, ВКС отбелязва, че във всеки случай, дори да се допусне, че е възможно да се признае юридическата промяна на пола и че трябва да се допусне касационното разглеждане, исканата от жалбоподателката физиологична промяна все още не е станала категорична и обективна, поради което не може да бъде призната. От друга страна, жалбоподателката може да подаде нова молба, когато придобие трайна промяна на биологичния си пол.
6. Освен това съдебната практика в Република България в областта на промяната на пола е обобщена в Y.T. срещу България (№ 41701/16, §§ 24-30, 9 юли 2020 г.). В допълнение към тези примери и решенията, цитирани в решението на ВКС от 13 април 2020 г. (параграф 5 по-горе), същият съд е постановил и други решения, в които приема, че националното законодателство позволява признаването на законна промяна на пола. (решение № 142/18 от 28.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3826/2018 г., IV г. о., решение № 285/18 от 5.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2018 г., IV г. о. и решение № 245/18 от 8.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4454/2018 г., IV г. о.). Накрая, по предложение от 27 април 2020 г. на състав на ВКС, който е установил разминаване в съдебната практика в този съд, на 26 юни 2022 г. председателят на ВКС открива производство по тълкувателно решение относно въпроса „Допустимо ли е да се признае законната промяна на пола, когато е установена транссексуалността на ищеца, и, ако да, при какви условия?“ (определение № 86 от 27.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 698/2020 г., IV г. о.). Това производство все още е висящо пред ВКС.
7. С писмо от 17 юни 2022 г. жалбоподателката информира Съда, че е претърпяла операция за смяна на пола в Гърция, състояща се в трансформиране на мъжките ѝ външни полови органи в женски.
Преценката на съда
относно твърдяното нарушение на член 8 от конвенцията
8. В началото Съдът отбелязва, че член 8 намира приложение в настоящия случай (Y.T. срещу България, № 41701/16, §§ 38-39, 9 юли 2020 г., с препратките, цитирани в него).
9. След това той констатира, че възражението за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, повдигнато от Правителството, трябва да бъде отхвърлено. Последното твърди, на първо място, че жалбоподателката е трябвало да предяви иск за обезщетение на основание член 2в, алинея 1, точка 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който предвижда обезщетение за вреди, причинени от тежки нарушения на правото на Европейския съюз. Съдът отбелязва, че на основание член 8 от Конвенцията жалбоподателката се оплаква от отказа на българските властида признаят юридически нейната промяна на пола. Но Правителството, което формулира неясно тази част от възражение, не уточнява дали са налице разпоредби от правото на Европейския съюз, които биха били нарушени в тази ситуация. Следователно Съдът счита, че жалбоподателката не е била длъжна да използва коментираното правно средство за защита. На второ място Правителството поддържа, че жалбоподателката е можела да получи обезщетение за своите оплаквания, инициирайки производството, предвидено в Закона за защита от дискриминация. Но пред Съда жалбоподателката не се позовава на член 14 от Конвенцията и от това следва, че не може да бъде упрекната, че не е упражнила това правно средство за защита. Следователно Съдът отхвърля възражението на Правителството за неизчерпване.
10. Считайки, че това оплакване не е явно необосновано или недопустимо на друго основание, посочено в член 35 от Конвенцията, Съдът го обявява за допустимо.
11. Съдът счита за подходящо да разгледа твърденията, свързани с отказа да се признае промяната на пола на жалбоподателката от гледна точка на позитивните задължения на държавата да гарантира зачитане на половата идентичност на лицата (Y.T. срещу България, цитирано по-горе, § 61, с препратки, цитирани в него).
12. Общите принципи, приложими към преценката на позитивните задължения на държавата в тази област, са обобщени в Hämäläinen срещу Финландия [Голяма Камара], № 37359/09, §§ 65-67, ЕСПЧ 2014, с цитираните препратки). Освен това в Y.T. срещу България (цитирано по-горе) Съдът е заключил, че, отказвайки да признае законно промяната на пола на жалбоподателя, без да посочи достатъчни и относими причини за това и без да обясни защо в други дела, разглеждани от национални съдилища, такава промяна е била призната, националните органи неоправдано са се намесили в правото на жалбоподателя на зачитане на личния му живот (цитирано по-горе решение, §§ 69-74).
13. Както в Y.T. срещу България (цитирано по-горе), основният въпрос в настоящия случай е дали, като се има предвид свободата на преценка, с която разполага, България е постигнала справедлив баланс между общия интерес и личния интерес на жалбоподателката да получи промяна на гражданското си състояние. В тази връзка Съдът отбелязва, че дори от твърденията на жалбоподателката и от мотивите на националните съдилища да произтича, че приложимото законодателство не е позволявало промяна на пола (вж. параграфи 1, 3 и 4 по-горе), законовата рамка, която е съществувала и е била приложена в настоящия случай, е позволила на жалбоподателката да подаде иск в тази насока и искът да бъде разгледан (за изложение на приложимото национално право вижте Y.T. срещу България, цитирано по-горе, §§ 15-18 и 24 -30, както и параграф 6 по-горе 66). Поради това следва да се определи дали отказът на националните съдилища да уважат искането на жалбоподателката за промяна на гражданското ѝ състояние представлява непропорционална намеса в правото на жалбоподателката на зачитане на личния ѝ живот.
14. Той отбелязва, че националните съдилища са установили, че претендираният пол на жалбоподателката не съответства на нейния биологичен пол (вж. параграфи 3 и 4 по-горе). Но в окончателното си решение, с което отменя решението на първа инстанция, окръжният съд отказва да разреши промяна на гражданското състояние на съответното лице. Съдът припомня, че спазването на принципа на недостъпността на личното състояние, на гаранциите за достоверност и стабилност на гражданското състояние и в по-широк смисъл на изискването за правна сигурност е от общ интерес и оправдава прилагането на строги процедури, по-конкретно с цел задълбочена проверка на основанията на искане на правната промяна на самоличността (виж, mutatis mutandis, A.P., Garçon и Nicot срещу Франция, № 79885/12 и 2 други, § 142, 6 април 2017 г., S.V. срещу Италия, № 55216/08, § 69, 11 октомври 2018 г., и Y.T. срещу България, цитирано по-горе, § 70).
15. Съдът отбелязва, че районният съд е уважил искането на жалбоподателката след анализ на нейната индивидуална ситуация и мотивите ѝ, като е приложил националното законодателство в светлината на член 8 от Конвенцията (вижте параграф 3 по-горе), което изглежда съответства на широко разпространената практика сред съдилищата от първа и втора инстанция (Y.T. срещу България, цитирано по-горе, §§ 24-30). Въпреки това той отбелязва, че когато окръжният съд отменя това решение и отхвърля иска на жалбоподателката, той не взема предвид мотивите ѝ: той просто е заявил, че не може да се счита за законно дадено лице да бъде от противоположния пол на този, чиито физиологични характеристики е имал при раждането, че социално-психологическият стремеж на индивида не може сам по себе си да оправдае промяна на гражданското състояние и че националното законодателство не позволява понятието пол да се тълкува по друг начин освен като биологично състояние, установено при раждането
(параграф 4 по-горе). Така , макар и да отбелязва въз основа на медицинските експертизи, че жалбоподателката е започнала процес на сексуален преход, променяйки външния си вид, и че от много години се определя като лице от женски пол, той счита, че общественият интерес изисква да не се разреши юридическа промяна на пола (вижте параграф 4 по-горе). Той не развива мотиви относно естеството на този обществен интерес, а се ограничава до позоваване на съществуващата правна рамка и българските християнски традиции. Той не е направил реална съпоставка, при зачитане на свободата на преценка, с която се ползват националните власти, между обществения интерес от една страна и правото на жалбоподателката на признаване на нейната полова идентичност от друга. При тези обстоятелства Съдът не може да заключи, националният съд е обосновал отказа си да приведе в съответствие относимите данни от регистрите за гражданско състояние със статута на жалбоподателката на жена, със солидни основания, свързани с обществения интерес.16. Съдът отбелязва, че ВКС не допуска жалбата на жалбоподателката , посочвайки че отказът на окръжния съд е в съответствие с неговата скорошна съдебна практика, като се позовава по-специално на едно единствено решение, прието през 2019 г., с което е потвърдил невъзможността за юридическа промяна на пола на дадено лице (параграф 5 по-горе). Според Съда обаче ВКС е произнесъл най-малко пет решения в полза на юридическото признаване на промяната на пола, три от които са след цитираното от ВКС (вж. параграфи 5 и 6 по-горе). Впоследствие ВКС отбеляза непоследователността в собствените си решения и открива производство за приемане на тълкувателно решение на 27 април 2020 г., т.е. само четиринадесет дни след решението за недопускане на жалбата, постановено по това дело (параграф 6 по-горе). Поради това Съдът отбелязва, че ВКС е взел решението си по отношение на жалбоподателката в обстановка на собствената си противоречива съдебна практика и че жалбоподателката може законно да твърди, че е пострадала от тази ситуация. Съдът също така отбелязва, че, формулирайки obiter dicta, което изглежда противоречи на собственото му заключение за недопустимост на жалбата на жалбоподателката, ВКС посочва, че дори и да бъде разгледана, физиологичната промяна на половите характеристики не е била окончателна и обективно придобита и следователно юридическото признаване на промяната на пола би било преждевременно (вж. параграф 5 по-горе). Това становище на ВКС обаче също не дава анализ на индивидуалното положение на жалбоподателката и при всички случаи изглежда надхвърля правомощията му в производството по допускане на жалбата, което няма за цел да изследва фактическите обстоятелства или конкретните доказателства по делото. Следователно, тъй като това наблюдение на ВКС не е решаващо в настоящия случай и не позволява делото да бъде разгледано на касационна инстанция, то по никакъв начин не променя предходния анализ (параграфи 13-15 по-горе) и Съдът не счита, че е необходимо да го разглежда допълнително.
17. Липсата на баланс между личните интереси на жалбоподателката и обществения интерес в контекста на различната практика на българския върховен съд, демонстрира, както в случая с Y.T. срещу България, цитирано по-горе, липса на гъвкавост при преценката относно признаването на сексуалната идентичност. В настоящия случай тази липса на гъвкавост е поставила жалбоподателката за неразумен и продължителен период в тревожна ситуация, която ненужно е провокирала у нея чувства на уязвимост, унижение и безпокойство (вж., mutatis mutandis, Christine Goodwin срещу Обединено Кралство [Голяма Камара], № 28957/95, §§ 77-78, ЕСПЧ 2002-VI, и Y.T. срещу България, цитирано по-горе, § 72).
18. Освен това Съдът отбелязва, че производството по тълкувателно решение в областта на юридическата промяна на пола все още е висящо пред ВКС (вж. параграф 6 по-горе). В тази връзка той припомня необходимостта от позоваване на препоръките, издадени от международни органи, по-специално от Комитета на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и от Върховния комисар на ООН за правата на човека, относно мерките за борба с дискриминацията въз основа на сексуална ориентация или полова идентичност, сред които е препоръката към държавите да разрешат промяната на името и пола в официални документи по бърз, прозрачен и достъпен начин (Y.T. срещу България, цитирано по-горе, § 73).
19. Тези доказателства са достатъчни, за да се заключи, че, отказвайки да признае юридически претендирания пол на жалбоподателката, без да посочи достатъчно и уместни причини, окръжният съд неоправдано се е намесил в правото на жалбоподателката на зачитане на нейния личен живот.
20. Следователно е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.
прилагане на член 41 от конвенцията
21. Жалбоподателката претендира 10 000 евро (EUR) за неимуществени вреди, които счита, че е претърпяла, и 4 928,64 евро за разноски и разходи, направени във връзка с производството пред Съда.
22. Правителството счита, че тези претендирани суми са прекомерни.
23. Съдът присъжда на жалбоподателката 7 500 евро за неимуществени вреди плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят върху тази сума.
24. Като взе предвид документите, с които разполага, и своята съдебна практика, той счита за разумно да присъди на жалбоподателката сума в размер на 3 000 евро за всички разноски, взети заедно, за производството пред него, плюс всяка сума, която може да бъде дължима от тази сума като данък. Съгласно искането на жалбоподателката тази сума ще бъде преведена по банковата сметка на Адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“, с изключение на сумата от 613,55 евро, която следва да се изплати директно на жалбоподателката.
С ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,
Обявява жалбата за допустима;Приема, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията;Приема,a) че в срок от три месеца държавата ответник трябва да изплати на жалбоподателката следните суми, конвертирани във валутата на държавата ответник по курса, приложим към датата на плащането:
7 500 EUR (седем хиляди и петстотин евро) плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят върху тази сума, за неимуществени вреди;3 000 EUR (три хиляди евро) плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят върху тази сума за разноски и разходи, от които 613,55 EUR (шестстотин и тринадесет евро о петдесет и пет цента) да се изплатят директно по банкова сметка на жалбоподателката, а остатъкът, или 2 386,45 EUR (две хиляди триста осемдесет и шест евро и четиридесет и пет цента), да се изплатят по банковата сметка на Адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“;b) че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта.
Отхвърля останалата част от иска за справедливо обезщетение.Изготвено на френски език и оповестено писмено на 27 септември 2022 г. в съответствие с член 77, параграфи 2 и 3 от Правилника
Людмила Миланова Юлия Антоанела Моток
Заместник-секретар f.f. Председател