ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО ПОГОСЯН-АХЕНОБАРБ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 65417/16)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
20 април 2021 г.
Това решение е окончателно, но може да бъде предмет на редакционни промени.
По делото Погосян-Ахенобарб срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ в състав:
Тим Айке (Tim Eicke), председател,
Фарис Вехабович (Faris Vehabović),
Пере Пастор Виланова (Pere Pastor Vilanova), съдии и Илзе Фрайвирт (Ilse Freiwirth), заместник-секретар на отделението,
Като взе предвид:
жалбата срещу Република България, подадена до Съда съгласно чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от български и руски гражданин, г-н Нерон-Александър Юриевич Погосян-Ахенобарб („жалбоподателят”), на 9 ноември 2016 г.;
решението за уведомяване на българското правителство („Правителството“) за оплакването, свързано с неадекватни условия на задържане, включително продължителна изолация и липса на смислени дейности, и за обявяване на останалата част от жалбата за недопустима;
становищата на страните;
становище на Правителството на Руската федерация от 13 февруари 2019 г., че не желае да се възползва от възможността да участва по делото (чл. 36 § 1 от Конвенцията и Правило 44 § 1 от Правилника на Съда);
След закрито заседание, проведено на 23 март 2021 г.,
Постанови следното решение, прието на същата дата:
ВЪВЕДЕНИЕ
1. Делото се отнася до оплакване по чл. 3 и чл. 13 от Конвенцията. Жалбоподателят е затворник, излежаващ доживотна присъда при „специален режим“. Той се оплаква, че е държан постоянно в почти пълна изолация, при липса на физически и психически стимулиращи дейности и при лоши материални условия, без да има ефективно средство за защита в тази връзка.
ФАКТИТЕ
2. Жалбоподателят е роден през 1965 г. и се представлява от г-н В. С. Стоянов, адвокат, практикуващ в Пазарджик.
3. Правителството се представлява от правителствения агент г-жа М. Димитрова, от Министерство на правосъдието.
4. Фактите по делото, както са представени от страните, могат да бъдат обобщени по следния начин.
5. Жалбоподателят излежава доживотна присъда от 2002 г. при „специален режим“ в затвора в гр. Бургас. През август 2014 г. режимът е сменен с по-лек „строг режим“, но жалбоподателят продължава да бъде държан при същите условия, приложими към „специалния режим“.
6. Според жалбоподателя, по време на изтърпяването на наказанието той е държан в пренаселени и мръсни килии, постоянно осветени от изкуствена светлина и без постоянен достъп до течаща вода или тоалетна. Освен това той не e имал възможност да участва в никакви програми, насочени към поправяне и реабилитация.
7. На 19 май 2016 г. жалбоподателят предявява иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди („ЗОДОВ”) за вреди, настъпили в периода между 19 май 2011 г. и 19 май 2016 г. По-конкретно той твърди, че вредите произтичат от липсата на санитарни помещения в килията му и на възможност да спортува. На 28 декември 2016 г. Административен съд - Бургас разглежда иска по ЗОДОВ и му присъжда 730 евро поради липсата на безпрепятствен достъп до тоалетна, лоши хигиенни условия и недостатъчно отопление в килията му през зимата. Съдът разглежда свързаното оплакване на жалбоподателя относно липсата на достатъчно физически дейности и спорт и го отхвърля по същество, като отбелязва, че той има достъп до оборудвано помещение за спорт два пъти на ден. Върховният административен съд („ВАС“) потвърждава констатациите на долната инстанция в окончателно решение от 27 февруари 2018 г.
8. Жалбоподателят предявява отделен иск за вреди по ЗОДОВ във връзка с неспособността му да спи по осем часа през нощта в продължение на пет седмици през 2017 г. поради шум, причинен от друг затворник. В окончателно решение от 5 декември 2018 г. ВАС отхвърля иска като установява, че дискомфортът, причинен на жалбоподателя от другия затворник, не достига прага на суровост, необходим за разглеждането му като нечовешко или унизително отношение.
9. Жалбоподателят предявява без успех още един иск за вреди през 2017 г. срещу администрацията на затвора заради счупена маса по време на претърсване в килията му. По време на претърсването са конфискувани и някои забранени предмети.
10. Според последната информация, предоставена от властите, между 16 май 2016 г. и 15 ноември 2017 г. жалбоподателят е държан сам в килия с размери малко под 6 кв. м. Той е имал достъп до тоалетна и течаща вода извън килията шест пъти на ден. През нощта е трябвало да използва кофа с капак в килията си като тоалетна.
11. Между 15 ноември 2017 г. и 13 март 2018 г. жалбоподателят споделя килия с размер почти 16 кв. м с трима други затворници, а от 13 март 2018 г. споделя килия с размери почти 12 кв.м. с друг затворник. И двете килии имат течаща вода и тоалетна.
12. Освен това, според властите, жалбоподателят участва заедно с останалите затворници в упражнения на открито два пъти дневно, съответно в продължение на един час и на четиридесет и пет минути. Участва в седмични религиозни дискусии и от края на 2018 г. е включен в групова работа за реабилитация на уязвими лица.
ПРИЛОЖИМА ПРАВНА РАМКА И ПРАКТИКА
13. Приложимото национално законодателство, в сила преди измененията през 2017 г. на Закона за изпълнение на наказанията и досъдебното задържане от 2009 г. („ЗИНЗС.“), е изложено в Харакчиев и Толумов срещу България (бр. 15018/11 и 61199/12, §§ 108-29 и 136, ЕСПЧ 2014 (извлечения)).
14. Приложимото национално законодателство в сила след измененията от 2017 г. на ЗИНЗС е изложено в Димитър Ангелов срещу България (№ 58400/16, §§ 26-37, 21 юли 2020 г.).
ПРАВОТО
ТВЪРДения за НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА15. Жалбоподателят се оплаква съгласно чл. 3 от Конвенцията, че е бил постоянно държан в нечовешки и унизителни условия, докато е изтърпявал наказанието доживотен затвор. По-конкретно той е държан в неадекватни материални условия, при продължителна изолация и при липса на смислени дейности за физическо и психическо стимулиране.
16. Чл. 3 от Конвенцията гласи следното:
„Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.”
Становища на страните17. Правителството твърди, че жалбоподателят не е изчерпал националните средства за защита във връзка с оплакването си за изолация и липса на смислени дейности по време на задържането, тъй като той не е изложил това оплакване в производството, заведено пред национален съд. Освен това, ако е смятал, че продължава да бъде държан в неадекватни условия в затвора, жалбоподателят е трябвало да се опита да използва наличните превантивни средства за защита от първата половина на 2017 г., за да потърси незабавна защита.
18. Жалбоподателят поддържа оплакването си.
Преценката на СъдаДопустимост19. По отношение на оплакването на жалбоподателя, свързано с неговата изолация, правителството посочва, че жалбоподателят не се оплаква конкретно от продължителната си изолация или липсата на смислени дейности в иска за вреди на национално ниво. Жалбоподателят не твърди противното и не доразвива по-подробно този въпрос в своето становище пред Съда.
20. При тези обстоятелства Съдът намира, че жалбоподателят не прави конкретно оплакване на национално ниво относно неговата изолация и липсата на смислени дейности по време на задържането, по-конкретно в иска за вреди за минали периоди. Въпреки че се оплаква от липсата на възможност да се занимава със спорт, това не може да се разглежда като конкретно оплакване във връзка с изолацията му и липсата на каквито и да е смислени дейности в ареста. Съдът отбелязва, че исковете за вреди във връзка с неадекватни условия на задържане, подадени преди влизането в сила на измененията от 2017 г. на Закона от 2009 г., се разглеждат по начина, предвиден в новата процедура за обезщетение по ЗИНЗС (вж. Димитър Ангелов, цитирано по-горе, § 37). Следователно не може да се твърди, че искът за вреди във връзка с това оплакване няма перспектива за успех.
21. По-нататък Съдът отбелязва, че ако жалбоподателят счита, че продължава да бъде държан в нечовешки и унизителни условия, то той може да използва общото превантивно средство за защита във всеки момент след влизането му в сила през май 2017 г.
22. Съответно и с оглед на констатациите в решението Димитър Ангелов (цитирано по-горе, § 68), че са налице ефективни вътрешноправни средства за защита по отношение на оплакването на жалбоподателя, свързано с изолацията и липсата на смислени дейности, както по отношение на минали периоди, така и що се отнася до възможността да се сложи край на настояща ситуация, несъвместима с чл. 3, Съдът намира, че свързаното с нея оплакване трябва да бъде отхвърлено съгласно чл. 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.
23. Що се отнася до това дали жалбоподателят все още може да се счита за жертва на твърдяно нарушение на чл. 3 от Конвенцията, като се има предвид, че му е присъдено обезщетение в националното производство във връзка с неадекватните материални условия на задържане между 19 май 2011 г. и 19 май 2016 г. (вж. параграф 7 по-горе), Съдът счита, че този въпрос е тясно свързан със същността на оплакването и съответно го присъединява към частта по същество (вж. Димитър Ангелов, цитирано по-горе, § 70).
24. Както става ясно от фактите, между 19 май 2016 г. и 15 ноември 2017 г. жалбоподателят продължава да бъде държан в килия без течаща вода или санитарни помещения и използва само кофа през нощта (вж. параграф 10 по-горе). Тъй като обаче не изглежда жалбоподателят да се е оплакал на национално ниво по отношение на този факт, Съдът намира, че жалбата във връзка с материалните условия на задържане през този период е недопустима и трябва да бъде отхвърлена съгласно чл. 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.
25. Доколкото може да се счита, че жалбоподателят е подал оплакване и до Съда във връзка с фактите, произхождащи от другите му искове за вреди, които той предявява през 2017 г., по-конкретно относно нарушаването на съня от друг затворник и относно затворническия персонал, който е счупил маса в килията му (вж. параграфи 8 и 9 по-горе), Съдът намира, че страданието и трудностите, които жалбоподателят претърпява в тези случаи, не достигат прага на суровост, изискван по чл. 3 от Конвенцията. Следователно жалбата е явно необоснована и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с чл. 35, §§ 3 и 4 от Конвенцията.
26. Съдът смята, че останалата част от оплакването на жалбоподателя по чл. 3 от Конвенцията относно материалните условия, при които е държан между 19 май 2011 г. и 19 май 2016 г., не е явно необоснована по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията. Освен това той отбелязва, че оплакването не е недопустимо и на друго основания. Следователно трябва да бъде обявено за допустимо.
По същество27. Съдът отбелязва, че искът на жалбоподателя за вреди във връзка с условията на задържането му, който той предявява пред националните съдилища, засяга преди всичко материалните условия на задържането му за период от пет години (вж. параграф 7 по-горе). Съдът смята, че сумата, присъдена на жалбоподателя от националните съдилища във връзка с нарушение от страна на затворническите власти на забраната за нечовешко или унизително отношение поради лоши условия на задържане, а именно 730 евро, е няколко пъти по-ниска от сумата, която Съдът би присъдил в подобни случаи (вж., наред с друго, Нешков и други срещу България, № 36925/10 и 5 други, § 301, 27 януари 2015 г.). Съответно Съдът установи, че жалбоподателят може да твърди, че е жертва на твърдяното нарушение и че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията поради материалните условия (липса на безпрепятствен достъп до тоалетна, лоши хигиенни условия и недостатъчно отопление на килията му през зимата, установено от Административен съд Бургас), при които той излежава присъдата си в периода между 19 май 2011 г. и 19 май 2016 г.
ТВЪРДения за НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА28. По отношение на оплакването, че жалбоподателят не е разполагал с ефективно вътрешноправно средство за защита във връзка с оплакването му по чл. 3 от Конвенцията, жалбоподателят се позовава на чл. 13 от Конвенцията, който предвижда:
„Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции .”
29. Съдът вече е установил, че съществуват вътрешноправни средства за защита, които са ефективни за целите на чл. 35 § 1 от Конвенцията (вж. Параграф 22 по-горе). С оглед на тясната връзка между тази разпоредба и чл. 13, тази констатация е еднакво валидна в контекста на настоящото оплакване (сравнете с делото Димитър Ангелов, цитирано по-горе, и § 81 с допълнителна препратка).
30. Също така, заключението на Съда по-горе за нарушение на чл. 3 от Конвенцията не засяга неговите изводи в частта за допустимост, а именно, че средствата за защита, с които разполага жалбоподателят, са ефективни по принцип.
31. Следователно оплакването е явно неоснователно и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с чл. 35, §§ 3 и 4 от Конвенцията.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА32. Чл. 41 от Конвенцията гласи:
„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“
Вреда33. Жалбоподателят претендира 30 000 евро за неимуществени вреди.
34. Правителството твърди, че искът е прекомерен.
35. Съдът счита ,че по отношение на нарушението на чл. 3 от Конвенцията, отнасящо се до материалните условия на задържането му, той трябва да е претърпял неимуществени вреди в резултат на нарушаването на правата му съгласно тази разпоредба. Като се вземе предвид продължителността на съответния период, сумата, присъдена на жалбоподателя на национално ниво, и неговата постоянна съдебна практика (вж. по-специално Muršić v. Croatia [GC], № 7334/13, § 181, 20 октомври 2016 г.), Съдът намира за подходящо да присъди на жалбоподателя 5000 евро, плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени върху тази сума.
Разходи и разноски36. Жалбоподателят също така претендира 1500 евро за направените пред Съда разноски, по-специално разходи за производството пред Съда.
37. Правителството посочва, че жалбоподателят не е представил договор за процесуално представителство, а само график. Освен това, тази сума всъщност не е била изплатена от жалбоподателя на неговия процесуален представител.
38. Съгласно установената практика на Съда, жалбоподател има право на възстановяване на разходи и разноски само доколкото е доказано, че те са били действително направени и необходими и са разумни по отношение на размера им (вж. Димитър Ангелов, цитирано по-горе, § 89 с по-нататъшна препратка). Възнаграждението за представителя се смята за реално, ако жалбоподателят го е платил или е задължен да го плати. Задължението за заплащане на възнаграждение, дължимо на процесуален представител по силата на споразумение под условие, действително възниква само ако това споразумение е валидно в съответната юрисдикция (пак там).
39. В настоящия случай жалбоподателят не представя договор за процесуално представителство или какъвто и да е документ, доказващ, че има задължение да плати възнаграждението. При липсата на такива документи Съдът не намира основание да приеме, че претендираните от жалбоподателя разноски са действително направени от него.
40. Съответно, Съдът отхвърля изцяло искането за разноски.
Лихва за забава41. Съдът счита за подходящо размерът на лихвата за забава да се основава на пределната кредитна ставка на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
Присъединява въпроса за статута на жертва на жалбоподателя към съществото на оплакването относно материалните условия на задържането му между 19 май 2011 г. и 19 май 2016 г. и приема, че жалбоподателят запазва този статут;Обявява оплакването по чл. 3 от Конвенцията относно неадекватните материални условия на задържането на жалбоподателя между 19 май 2011 г. и 19 май 2016 г. за допустимо, а останалата част от жалбата за недопустима;Приема, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията в резултат на неадекватни материални условия в затвора в Бургас в периода между 19 май 2011 г. и 19 май 2016 г .;Приема,(a) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца следната сума, която се конвертира в български лева по курса, приложим към датата на плащането:
(i) 5000 евро (пет хиляди евро), плюс всички данъци, които биха могли да се начислят, по отношение на неимуществени вреди;
(b) че от изтичането на горепосочените три месеца до плащането се дължи проста лихва върху горепосочената сума в размер, равен на пределния лихвен процент на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта;
Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателя за справедливо обезщетение.Изготвено на английски език и обявено в писмена форма на 20 април 2021 г. според Правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Илзе Фрайвирт Тим Айке заместник-секретар председател