© Министерство на правосъдието на Република България, . Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.
© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, . Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.
ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО ПОПОВ И ЧОНИН СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 36094/08)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
17 февруари 2015 г.
ОКОНЧАТЕЛНО
06/07/2015
Това решение е станало окончателно при условията на чл. 44, ал. 2 от Конвенцията. Може да бъде предмет на редакционни промени.
По делото Попов и Чонин срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ в състав:
Гуидо Раймонди (Guido Raimondi), председател,
Георге Николау (George Nicolaou),
Леди Бианку (Ledi Bianku),
Нона Цоцориа (Nona Tsotsoria),
Здравка Калайджиева,
Пол Махоуни (Paul Mahoney),
Кшищоф Войтичек (Krzysztof Wojtyczek), съдии,
и Франсоаз Елен-Пасо (Françoise Elens-Passos), секретар на отделението,
След закрито заседание, проведено на 27 януари 2015 г.,
Постановява следното решение, прието на същата дата:
ПРОЦЕДУРА
1. Делото е образувано по жалба (№ 36094/08) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ("Конвенцията") от двама български граждани, г-н Димитър Харалампиев Попов и г-н Веселин Арахангелов Чонин ("жалбоподателите"), на 5 юли 2008 г.
2. Жалбоподателите са представлявани от г-жа В. Виденова и г-н Г. Стоянов, адвокати, практикуващи в гр.София. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа Й. Стоянова от Министерство на правосъдието.
3. Жалбоподателите твърдят, в частност, че процедурата, по която е трябвало да получат обезщетение вместо реституция по отношение на горски земи, иззети от техните предшественици, е била необосновано забавена от властите.
4. На 12 септември 2012 г. Правителството е уведомено за жалбата.
ФАКТИТЕ
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
5. Жалбоподателите са родени съответно през 1930 г. и 1953 г. и живеят в гр. София.
А. Въведение
6. Г-н Попов е наследник на г-н М, а г-н Чонин е наследник на г-жа Ф. Г-н Попов има право на една осма от наследството на г-н М., а г-н Чонин - на една девета от наследството на г-жа Ф. Двамата предшественици на жалбоподателите са били съсобственици на един залесен остров в река Дунав, който днес се нарича Цибър, възлизащ, към момента на отчуждаването, на 1 048 000 квадратни метра. Г-жа Ф. е притежавала друг залесен остров с площ от 400 000 квадратни метра и други горски площи на брега на река Дунав с общ размер от 9 300 квадратни метра.
7. Гореспоменатата земя е национализирана през 1948 г.
8. В резултат на речната дейност на Дунав през годините, площта на остров Цибър се е увеличила и в момента тя възлиза на около 1 500 000 квадратни метра. Вторият остров вече не съществува.
Б. Първоначални събития след приемането на Закона за реституцията на горите
9. На 21 октомври 1998 г., след приемането на Закона за реституцията на горите от 1997 г. (вижте параграф 27 по-долу), г-н Попов и майката на г-н Чонин, която г-н по-късно наследява, са кандидатствали за реституцията на горите и горските земи на своите предшественици.
10. С две решения на 12-ти декември 2000 г. поземлената комисия на Вълчедръм признава, че наследниците на г-н М. и г-жа Ф. са имали право на реституция или обезщетение. При установяване на факта, че действителната реституция е невъзможна, защото горите са станали “изключителна държавна собственост” (вижте параграф 28 по-долу), комисията реши, че наследниците ще получат компенсационни бонове. Тези решения са били връчени на кандидатите на 5 октомври 2001 г.
11. В същото време са влезли в сила законодателни промени за отмяна на разпоредбите, които позволяват възлагането на компенсационни бонове за имотите, попадащи в Закона за реституция за горите (вижте параграф 27 по-долу) и за осигуряване на средства за компенсиране, а именно под формата на еквивалентна земя, която е държавна собственост.
12. В района на Вълчедръм, където са били разположени горите, принадлежащи на предшествениците на жалбоподателите не е имало достатъчно държавна‑земя за обезщетение на жалбоподателите и на останалите наследници. Ето защо в писмо от 2 юли 2003 г. Министерството на земеделието възлага на компетентните органи в съседната област Монтана да посочат подходяща земя.
13. В две решения от 17 октомври 2003 г. служба "Земеделие и гори" в Монтана е разпределила на наследниците на г-н М. парцел от 542 500 квадратни метра, а на наследниците на г-жа Ф. парцел от 933 800 квадратни метра в област Монтана.
14. На 16 март 2004 г. жалбоподателите са подали иск за съдебно обжалване на тези решения, като се аргументират, че определената земя и гори не са равностойни на тези, които техните предшественици са притежавали.
В. Последващи събития
1. Що се отнася до г-н Попов
15. На 27 декември 2007 г., Районният съд в Монтана е взел решение по делото, заведено от г-н Попов. Като отбелязва, че земята и горите, разпределени под формата на компенсации на наследниците на г-н М., не са били еквивалентни на тези, притежавани от него в миналото, той отменя съответното решение на Министерството на земеделието и горите на 17 октомври 2003 г. Освен това, въз основа на експертен доклад, поръчан от него, Районният съд отбелязва, че е имало подходящи гори в района на село Горна Бяла Речка в съседния квартал Вършец. По този начин той връща делото за ново разглеждане, с оглед разпределяне на земя в определената зона на наследниците.
16. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 4 март 2008 г.
17. В ново решение от 25-ти февруари 2009 г. Общинската служба по земеделие на Монтана (бившата служба "Земеделие и гори") отказва да отпусне земя в област Монтана на наследниците на г-н М., като се обосновава, че държавните гори в тази област не са били достатъчни и че обезщетението следва да бъде предоставено в съседния район Лом.
18. На неуточнена дата г-н Попов оспорва това решение пред Районния съд в Монтана. С решение от 9 ноември 2012 г. този съд е обявил решението за нищожно, тъй като противоречи на съдебното решение от 27 декември 2007 г. (вижте параграф 15 по-горе). В него се отбелязва, освен това, че вече е било установено, че не е имало подходящи гори в района на Лом. Въз основа на експертни доклади, поръчани от него, районният съд посочва в прилежащите райони единадесет различни парцели, които са били подходящи да бъдат предоставени на наследниците на г-н М., и признава правото им да получат тези парцели като компенсация.
19. Това решение не изглежда да е било обжалвано и е влязло в сила на неуточнена дата.
20. В изпълнение на това решението, в три решения, взети през месец януари и февруари 2013 г., Общинската служба по земеделие на Берковица и Роман е разпределила на наследниците на г-н М. няколко парцела с горски земи, възлизащи общо на 319 984 квадратни метра.
21. В твърденията си с дата 21 февруари 2013 г. Правителството уверява Съда, че приемането на решения, които прехвърлят останалата земя на наследниците на г-н М., предстои.
2. Що се отнася до г-н Чонин
22. В производството по съдебно обжалване, повдигнато от г-н Чонин срещу съответното решение на служба "Земеделие и гори" в Монтана на 17 октомври 2003 г., Районният съд в Монтана взема решение на 06 юли 2007 г. Той установява, че земите, разпределени като обезщетение на наследниците на г-жа Ф., наистина са с явно по-ниско качество от това, на земите, които преди това са били нейна собственост. Установено е също така, че в района на село Горно Оризово в съседния район Вършец е имало парцел от горски земи, който е бил равностоен по качество на тези, които преди това са били собственост на г-жа Ф., и дори е по-голям по размер. По този начин той отменя решението на служба "Земеделие и гори" в Монтана от 17 октомври 2003 г., признава, че наследниците на г-жа Ф. имат право на част от по-големия парцел като обезщетение, и приема, че е било работа на местната служба "Земеделие и гори" да разпределя определената земя.
23. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила на неопределена дата.
24. По време на последвалите контакти на жалбоподателите с властите е станало ясно, че залесената площ, посочена в съдебното решение от 6 юли 2007 г., се намира на територията на природен парк "Врачански Балкан" и като такава е публична собственост; следователно не може да се предоставя като обезщетение на наследниците на г-жа Ф. Това е било изтъкнато в две писма, изпратени до жалбоподателите, с дата съответно 26 август и 10 септември 2008 г., от Министерството на земеделието и администрацията на Министерския съвет.
25. Изглежда, че в продължение на няколко години след това, властите не полагат никакви усилия да приложат съдебното решение от 6 юли 2007 г. или да посочат друга земя, която да бъде предоставена на наследниците на г-жа Ф. Едва на 23 януари 2013 г. комисия, състояща се от членове на различни държавни органи, назначени от началника на Областната дирекция по земеделие в Монтана, посочва тридесет и четири парцела в съседните райони, възлизащи на 452 024 квадратни метра, които биха могли да бъдат предоставени като обезщетение на наследниците на г-жа Ф.
26. В твърденията си с дата 21 февруари 2013 г. Правителството изтъква, че процесът ще продължи и че определянето на останалите парцели, които трябва да се прехвърлят на наследниците, предстои.
II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА
27. Законът за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд от 1997 г., "Законът за реституция на горите"), предвижда, че лицата или техните наследници, чиито горски земи са били национализирани след 1944 г., биха могли да поискат възстановяване на правата си на собственост при определени условия. Чл. 6 от Закона за реституция на горите предвижда, че когато действителната реституция е невъзможна, защото, наред с другото, горите и горските земи са станали “изключителна държавна собственост” (вижте параграф 28 по-долу) или вече не съществуват, бившите собственици трябва да получат компенсация чрез прехвърляне на еквивалентни по размер и вид земя и гори, които са държавна собственост. Правилникът за прилагане на Закона за реституция на горите първоначално е предвиждал възможността да се отпуснат компенсационни бонове; тази разпоредба е била отменена през 2001 г. и е взето решение, че бившите собственици, чието право на компенсация чрез компенсационни бонове е вече признато, автоматично биха получили право на компенсация под формата на земя, която е държавна собственост.
28. Съгласно Закона за реституция на горите, гори, които са "изключителна държавна собственост" включват, наред с другото, територията на островите, намиращи се в граничните реки. До 2003 г. териториите, разположени на 200 метра от държавните граници, също са били включени в тази категория.
29. Първоначално, органите, компетентни да вземат решения съгласно Закона за реституция на горите, са били местните поземлени комисии. През 2002 г. те са били заменени от службите "Земеделие и гори", наричани служби "Земеделие" от 2008 г.
ЗАКОНЪТ
I. ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРОБЛЕМ
30. Съдът отбелязва в самото начало, че настоящата жалба е подадена от двамата кандидати, г-н Попов и г-н Чонин. Въпреки това, след своето съобщение до Правителството-ответник, Съдът е получил пълномощни, подписани от осемнадесет други наследници на г-н М. и г-жа Ф., упълномощаващи г-жа Виденова и г-н Стоянов, адвокатите, назначени от жалбоподателите. Наследниците твърдят, че жалбоподателите са подали жалбата като техни "представители". Те се позовават на писмо, изпратено до Комисаря на Съвета на Европа по правата на човека на 5 юни 2008 г., в което жалбоподателите действително са заявили, че те представляват всички наследници, без обаче да представят каквито и да било формуляри за разрешение.
31. В коментарите, представени в отговор на становището на Правителството по настоящото заявление, г-жа Виденова и г-н Стоянов обсъждат още веднъж правата на всички наследници на г-н М. и г-жа Ф. Исканията за справедливо обезщетение, придружаващи коментарите, също се отнасят до всички наследници.
32. Въпреки това, Съдът отбелязва, че в нито един етап от процедурата преди съобщението не е получил никакво изявление от страна на останалите наследници, указващо тяхното желание да подадат жалба до него. След съобщението те са изпратили формуляри до органа, но отново не са посочили изрично, че желаят да повдигнат оплаквания. Съответно, Съдът не вижда причина да разгледа останалите наследници на г-н М. и г-жа Ф. като жалбоподатели в настоящия случай и ще третира като жалбоподатели само г-н Попов и г-н Чонин.
II. ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 1
33. Позовавайки се на членове 6 § 1 и 13 от Конвенцията и член 1 от Протокол № 1, жалбоподателите се оплакват, че държавните органи са забавили прекомерно предоставянето на обезщетение за горите и горската земя на техните предшественици. Те се оплакват, в допълнение, че не са могли да се получат реституцията в натура на остров Цибър, че всяка горска земя, която биха могли да получат на сушата, ще бъде на по-малка стойност от един остров, и че те са могли да потърсят обезщетение за тази загуба, или за цялата повърхност на остров Цибър, както в момента съществува (вижте параграф 8 по-горе).
34. Съдът е на мнение, че е най-подходящо да разгледа само оплакванията по чл. 1 от Протокол № 1, който гласи следното:
"Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.
Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби."
35. Правителството оспорва жалбите. Те твърдят, в частност, че закъснението при предоставяне на обезщетение на жалбоподателите е било причинено от сложността на процедурата.
36. Жалбоподателите не са съгласни и твърдят, че закъсненията са били причинени от объркани и противоречиви действия на властите, от липсата на желание от тяхна страна за решаване на проблемите, както и от техните продължителни периоди на бездействие.
A. Допустимост
37. Доколкото факта, че жалбоподателите се оплакват, че не са могли да получат нито реституцията на остров Цибър, нито обезщетение за неговата по-висока стойност (вижте параграф 33 по-горе), Съдът подчертава, че жалбоподател може да твърди, че съществува нарушение на член 1 от Протокол № 1 само доколкото оспорваното решение е свързано с негова "собственост" по смисъла на тази разпоредба. "Притежания" може да бъдат "съществуващи притежания" или активи, включително вземания, по отношение на които жалбоподателят може да твърди, че той или тя има поне "легитимно очакване" за получаване на право на собственост (вижте, като водещ орган, Kopecký v. Slovakia [GC], № 44912/98, § 35, ЕСПЧ 2004‑IX). В допълнение, чл. 1 от Протокол № 1 не може да се тълкува като налагане на общо задължение на Високодоговарящите държави да възстановят собственост, която е прехвърлен на тях, преди да са ратифицирали Конвенцията; нито пък чл. 1 от Протокол № 1 налага каквито и да е ограничения върху свободата на Високодоговарящите държави да определят обхвата на реституцията на собственост и да изберат условията, при които те се съгласяват да възстановят правото на собственост на бившите собственици. Щом държавата изключи някои характеристики от обхвата на реституцията, претенциите на бившите собственици за реституция не могат да служат за основа на "легитимно очакване" и да се ползват от защитата на чл. 1 от Протокол № 1 (вижте пак там Von Maltzan and Others v. Germany (решение за допустимост) [GC], № 71916/01, 71917/01 и 10260/02, § 74, ЕСПЧ 2005-V).
38. В разглеждания случай, приложимото вътрешно законодателство, а именно Законът за реституция на горите, не предвижда реституция в натура на остров Цибър, който се счита, че е станал "изключителна държавна собственост". Той не е предвидил и компенсация за това, че стойността на острова е по-голяма от тази на всяка земя на сушата (вижте параграфи 28-29 по-горе). Съответно, тъй като това имущество е било изключено от обхвата на реституцията, с оглед на общите принципи, посочени в предходната алинея, жалбоподателите не са имали "легитимно очакване" в това отношение, с възможност за задействане на защитата на чл. 1 от Протокол № 1
39. Оттук следва, че тази част от жалбата е несъвместима ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията по смисъла на чл. 35 § 3(а) и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с чл. 35, § 4.
40. От друга страна, Съдът е на мнение, че останалата част от жалбата по чл. 1 от Протокол № 1, по отношение на закъсненията при предоставянето на обезщетение на жалбоподателите, в съответствие с условията, предвидени в Закона за реституция на горите, не е явно необоснована по смисъла на чл. 35 § 3(а) от Конвенцията, нито недопустима на каквото и да било друго основание. Следователно тя трябва да бъде обявена за допустима.
Б. Основателност
41. Съдът е установил нарушения на член 1 от Протокол № 1 в множество дела срещу България, свързани с прилагането на законодателството в областта на реституцията на земеделски земи, на основание на големи закъснения при процедурите, които са засегнали правото на жалбоподателите на реституция или обезщетение (вижте, например, Любомир Попов срещу България, № 69855/01, 7 януари 2010 г.; Найденов срещу България, № 17353/03, 26 ноември 2009 г.; Василев и Дойчева срещу България № 14966/04, 31 май 2012 г.; и Неделчева и други срещу България, № 5516/05, 28 май 2013 г.). В случая на Василев и Дойчева (вижте § 69 от решението) Съдът заключава, че проблемът е рецидивирал и изразява мнение, че българските власти е трябвало да предвидят ясни срокове за приемането и изпълнението на административните решения, необходими за завършване на процеса на реституция, а именно за определяне на активите, дължими на ищците, и за тяхното осигуряване.
42. Настоящото дело повдига въпроси, подобни на тези, разгледани в горните случаи.
43. Правото на жалбоподателите да получат обезщетение вместо реституция е възникнало на 12 декември 2000 г., когато поземлената комисия на Вълчедръм приема своите решения, като признава правото на наследниците на г-н М. и г-жа Ф. да получат компенсационни бонове (вижте параграф 10 по-горе). Малко след това, с приемането на изменението на регламентите за прилагане на Закона за реституция на горите, правото на жалбоподателите да получават бонове се преобразува в правото да получат обезщетение чрез сравнима държавна земя (вижте параграфи 11 и 27 по-горе).
44. По време на последното съобщение от страните през 2013 г., това обезщетение все още не е предоставено на жалбоподателите в пълен размер. Процедурата по отношение на г-н Попов е била близо до завършване, тъй като Общинската служба по земеделие на Берковица и Роман вече са приели необходимите решения, които прехвърлят на наследниците на г-н М. част от дължимата им земя, а приемането на останалите решения изглежда е било неизбежно (вижте параграфи 20-21 по-горе). От друга страна, що се отнася до г-н Чонин, през 2013 г. все още се очаква властите да определят кои от парцелите следва да се предостави като обезщетение на наследниците на г-жа Ф., както и да приемат официални решения за прехвърляне на собственост на тях (вижте параграфи 25-26 по-горе).
45. Правителството оправдава закъсненията в процедурата по реституция поради нейната сложност (вижте параграф 35 по-горе). Съдът приема, че процесът на реституция трябва да е бил труден и очевидно отнема време да се изпълни. В разглеждания случай той е особено усложнен от факта, че горите, които са били собственост на г-н М. и г-жа Ф. са били големи и очевидно с високо качество, което е затруднило определянето на подходящи земи, които да бъдат предоставени като компенсация.
46. Въпреки това, Съдът отбелязва, че трудностите, срещани от властите, са били до голяма степен причинени от негъвкавото законодателство, прието от държавата, което, дори и в случаи като настоящия, когато определянето на земя, подходяща да бъде предоставена като обезщетение, изглежда да е било трудно, не предвижда други възможни средства за обезщетение.
47. В допълнение, Съдът не е убеден, че сложността на процеса на реституция и трудностите, посочени по-горе, са били единствените причини за дългите забавяния в настоящия случай.
48. Още през 2003 г. службата "Земеделие и гори" в Монтана е приела решения за разпределяне на два парцела на наследниците на г-н М. и г-жа Ф. (вижте параграф 13 по-горе), но в последствие тези решения са били отменени, тъй като са се оказали в нарушение на закона (вижте параграфи 15 и 22 по-горе). Съдебните производства, образувани от жалбоподателите, продължават до 2007 г. В случая на наследниците на г-н М., Общинската служба по земеделие на Монтана (бившата служба "Земеделие и гори") отново приема решение, което е отменено като неправомерно, причинявайки по този начин допълнително забавяне от 2009 до 2012 г. (вижте параграфи 17-18 по-горе).
49. Забавяне и объркване е било причинено очевидно и от решенията на Районния съд в Монтана от 6 юли и 27 декември 2007 г. (вижте параграфи 15 и 22 по-горе), който признава, че наследниците на г-н М и г-жа Ф. имат право да получат конкретни парцели земя като обезщетение, но е било очевидно невъзможно да се предоставят разглежданите парцели и те е трябвало да бъдат заменени с други имоти. Това е било особено очевидно по отношение на наследниците на г-жа Ф. Районният съд в Монтана им е отредил парцел, разположен на територията на природен парк, който е публична собственост и не може да се използва за обезщетение вместо реституция (вижте параграф 24 по-горе).
50. В допълнение, Съдът не е убеден, че властите са действали с необходимото старание и решителност да се справят със ситуацията. В случая на наследниците на г-жа Ф., след като твърдят, че решението на Районния съд в Монтана от 6 юли 2007 г. е неприложимо, те не са предложили решение или изход от задънената улица до 2013 г., което е едва след като настоящата жалба е била съобщена на Правителството от Съда през 2012 г. (вижте параграфи 4 и 25 по-горе). Правителството не е предоставило никакво обяснение за този продължителен период на бездействие.
51. От друга страна, никои от значителните забавяния в процедурата не изглежда да са били причинени от поведението на жалбоподателите, чиито действия се търсели защита на интересите им по законен начин.
52. Съответно, Съдът счита, че националните власти са отговорни за продължителните неоправдани забавяния в процеса на реституция. Той също така е на мнение, че тези закъснения трябва да са поставили жалбоподателите в ситуация на продължителна несигурност (вижте Любомир Попов, § 123, и Неделчева и други, § 82, двете цитирани по-горе).
53. Горепосочените съображения са достатъчни, за да дадат възможност на Съда да заключи, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 в резултат на дългите закъснения в предоставянето на обезщетение вместо реституция на ищците.
III. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНЕ НА ЧЛ. 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
54. Жалбоподателите се оплакват също по чл. 6 § 1 от Конвенцията, че властите не са успели да изпълнят решенията на Районния съд в Монтана от 6 юли и 27 декември 2007 г.
55. Чл. 6 § 1 в относимата си част гласи:
"Всяко лице, при решаването на правен спор относно
неговите граждански права и задължения..., има право на справедливо ... гледане ... от ... съд ...".
56. Правителството твърди, че решението на Комисията от 27 декември 2007 г. (относно наследниците на г-н М.) е влязла в сила, и че съдебното решение от 6 юли 2007 г. (относно наследниците на г-жа Ф.) не е могло да бъде изпълнено, тъй като е предоставило на ищците земя, разположена на територията на национален парк.
57. Жалбоподателите не са коментирали конкретно това оплакване.
58. Съдът отбелязва, че това оплакване е свързано с разгледаното по-горе и също трябва да бъде обявено за допустимо.
59. Въпреки това, Съдът отбелязва, че въпреки че властите не са предоставили на жалбоподателите и останалите наследници на г-н М. и г-жа Ф. точните парцели, посочени в решенията от 06 юли и 27 декември 2007 г., те в крайна сметка са изразили своята готовност да ги заменят с други равностойни земи, на което жалбоподателите не изглежда да възразяват. Съответно, единственият въпрос, който остава да се провери, касае закъсненията по прилагане на тези решения. Въпреки това, тези забавяния вече са взети предвид съгласно чл. 1 от Протокол № 1 по-горе. Съответно, Съдът счита, че не е необходимо да се разглежда същият въпрос отделно по чл. 6 § 1 от Конвенцията.
IV. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
60. Чл. 41 от Конвенцията гласи:
"Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на
Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна."
А. Имуществени вреди
61. По тази част г-н Чонин и останалите наследници на г-жа Ф. са предявили претенции, на първо място, за 2 897 587,60 евро (EUR) за "стойността на нереализираното право на собственост, възлизащо на 933 800 квадратни метра земя и гори". Наследниците, включително г-н Чонин, са заявили, че с оглед на натрупаните закъснения в процедурата по реституция те са загубили всякаква надежда за ефективно получаване на обезщетение вместо реституция и по този начин искат от Съда да им отсъди сума, съответстваща на справедливата оценка на остров Цибър и останалите земи, взети от г-жа Ф. през 1948 г.
62. Заедно с останалите наследници на г-жа Ф., г-н Чонин е предявил претенции за допълнителни 477 265,40 евро за пропуснати ползи. Г-н Попов, заедно с останалите наследници на г-н М., е предявил претенции за 276 708 EUR по тази част. Жалбоподателите твърдят, че тези суми съответства на пропуснатата печалба от производството на дървен материал за периода от 2003 г. до 2013 г. и от услуги, свързани с "екосистемата на остров Цибър".
63. В подкрепа на исканията си за имуществени вреди, жалбоподателите представят доклад, изготвен от експерт, назначен от тях. Изчисления на експерта са били изцяло базирани на стойността и възможната икономическа експлоатация на остров Цибър.
64. Правителството счита твърденията на жалбоподателите за имуществени вреди за преувеличени и "произволни".
65. Съдът подчертава, че той е установил нарушение единствено на чл. 1 от Протокол № 1 във връзка с прекомерното забавяне в процедурата по реституция. Той не разпознава никаква причинно-следствена връзка между това нарушение и исканата от г-н Чонин сума за стойността на неговото "нереализирано право на собственост". Процесът на отпускане на обезщетение на наследниците на г-жа Ф. е в ход (вижте параграфи 25-26 по-горе) и там изглежда, че няма основателна причина, поради която това да не би било завършено. Освен това искът на г-н Чонин се основава на стойността на остров Цибър (вижте параграфи 61 и 63 по-горе), докато в съответствие с приложимото вътрешно законодателство той и останалите наследници на г-жа Ф. не са имали легитимно очакване да получат онази земя (вижте параграф 38 по-горе ).
66. Останалите претенции за имуществени вреди (вижте параграф 62 по-горе) също се основават на възможното икономическо оползотворяване на остров Цибър (вижте параграф 63 по-горе). Въпреки това, както вече бе отбелязано, жалбоподателите не са били упълномощени да получават или използват този остров, който винаги бил считан за "изключителна държавна собственост". Съответно, Съдът не намира основание да присъди на жалбоподателите исканите от тях суми за пропуснати ползи от използването на острова.
Б. Неимуществени вреди
67. Г-н Попов е предявил искане за 6 340 евро, а г-н Чонин е предявил иск за 3 000 евро обезщетение за неимуществени вреди. И двамата твърдят, че са претърпели страдание и неудобство в резултат на нарушаването на правата им.
68. Правителството твърди, че тези искания са били неоправдани и преувеличени. Те са призовали Съда, в случай че той установи нарушение на правата на жалбоподателите, да заключи, че констатацията сама по себе си представлява достатъчно справедливо удовлетворение.
69. Съдът е на мнение, че жалбоподателите трябва да са претърпели неимуществени вреди в резултат на нарушенията забавянията и несигурност на процеса по реституция. Като се вземат предвид обстоятелствата по случая и ако се съди въз основа на собствения капитал, той присъжда на г-н Попов 1 500 евро по тази част, а на г-н Чонин 2 500 евро по тази част.
В. Разходи и разноски
70. За разходи и разноски, жалбоподателите и останалите наследници на г-н М. и г-жа Ф. са предявили искане за, на първо място, 2 656,50 български лева (BGN), равностойността на 1 360 евро, за съдебни такси и други разходи, направени във връзка със съдебното производство, започнато от жалбоподателите, описани в параграфи 15, 18 и 22 по-горе. В подкрепа на този иск жалбоподателите са представили съответните разписки.
71. За производството пред Съда, жалбоподателите и останалите наследници на г-н М и г-жа Ф. са предявили искане за следните суми: (1) 6 500 лв. (равностойността на 3 316 евро) за г-н Попов и другите наследници на г-н М., както и 132 012 лв. (равностойността на 67 350 евро) за г-н Чонин и другите наследници на г-жа Ф. за възнаграждение на техните адвокати, г-жа Виденова и г-н Стоянов; (2) 456,63 лв. (равностойността на 234 евро) за пощенски и преводачески разходи; и (3) 7 250 лв. (равностойността на EUR 3 700) за доклада на експерта, на който разчитат за своите искове за имуществени вреди (вижте параграф 63 по-горе). В подкрепа на искането по (1), жалбоподателите са представили договори за законово представителство, което показва, че те действително са платили на своите адвокати част от исканите суми. В подкрепа на исковете по (2) и (3) жалбоподателите са представили съответните разписки.
72. Правителството счита исковете за адвокатските хонорари за преувеличени и "абсурдни". Те твърдят също така, че разходите, направени за експертен доклад, са били ненужни.
73. Според съдебната практика на Съда, жалбоподателят има право на възстановяване на разходи и разноски само доколкото е доказано, че те са били действително и необходимо направени и са в разумен размер.
74. В настоящия случай, жалбоподателите са предявили, на първо място, възстановяване на разходите, направени от тях във вътрешното производство. Въпреки това, Съдът отбелязва, че тези производства не са били насочени към прекратяване или отстраняване на нарушението, установено по делото, което се отнася до закъсненията и несигурността в процеса на реституция. Освен това жалбоподателите са успели в това производство и са могли да поискат възстановяване на разходите на национално равнище (вижте Неделчева и други, цитирано по-горе, § 98). Съответно, Съдът отхвърля тази част от иска.
75. Жалбоподателите също са предявили иск за 70 666 евро за възнагражденията на своите адвокати и 234 евро за пощенски разходи и писмен превод за производството пред Съда. Съдът се съгласява с Правителството, че тези искания са силно преувеличени. Той отбелязва, в частност, че настоящото дело се отнася до повтарящи се оплаквания, както се вижда от съдебната практика, посочена в точка 41 по-горе. Съответно, Съдът счита за уместно да присъди 1 000 евро, за да се покрият всички разходи по тази част.
76. Накрая, Съдът не вижда причина да възстанови направените разходи за експертен доклад, тъй като те не са свързани с характера на нарушението, установено в случая (виж Караиванова и Милева срещу България, № 37857/05, § 95, 17 юни 2014 г.). Освен това, както вече бе споменато, този доклад се отнася до стойността и печалбите от използването на имущество, на което жалбоподателите не са имали право на който и да било етап от производството.
Г. Лихви за забава
77. Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
1. Обявява жалбата по чл. 1 от Протокол № 1 по отношение на закъсненията и несигурността в процеса на реституция, както и оплакването по член 6 § 1 от Конвенцията относно неспособността на властите за да изпълнят решенията на Районния съд в Монтана от 06 юли и 27 Декември 2007 допустима, а останалата част от жалбата за недопустима;
2. Приема, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1;
3. Приема, че няма нужда да разглежда жалбата по член 6 § 1 от Конвенцията;
4. Приема,
(а) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателите в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с член 44, § 2 от Конвенцията, следните суми, които се изчисляват в български лева по курса към датата на плащането:
(i) на г-н Попов 1 500 евро (хиляда и петстотин евро), а на г-н Чонин 2 500 евро (две хиляди и петстотин евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да бъдат наложени по отношение на неимуществени вреди;
(ii) общо на двамата жалбоподатели 1 000 евро (хиляда евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, на жалбоподателите по отношение на разходи и разноски;
(б) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка по време на периода на забава, към която се добавят три процентни пункта;
5. Отхвърля останалата част от исковете на жалбоподателите за справедливо обезщетение.
Изготвено на английски език и оповестено писмено на 17 февруари 2015 г., в съответствие с Правило 77, §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Франсоаз Елен-ПасоГуидо Раймонди Секретар на отделението Председател
Full & Egal Universal Law Academy