CASE OF RANTSEV v. CYPRUS AND RUSSIA - [Bulgarian Translation] by the COE/ECHR

© Съвет на Европа/Европейски съд по правата на човека, 2013 г. Този превод не обвързва Съда. За допълнителна информация моля вижте пълните указания за авторските права в края на документа.

© Council of Europe/European Court of Human Rights, 2013. This translation does not bind the Court. For further information see the full copyright indication at the end of this document.

© Conseil de I’Europe/Cour européenne des droits de l’homme, 2013. La présente traduction ne lie pas la Cour. Pour plus de renseignements veuillez lire l’indication de copyright/droits d’auteur à la fin du présent document.

ПЪРВА СЕКЦИЯ

ДЕЛО RANTSEV срещу КИПЪР И РУСИЯ

(Жалба № 25965/04)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

7 януари 2010 г.

ОКОНЧАТЕЛНО

10/05/2010

Това решение ще стане окончателно при условията на член 44 § 2 от Конвенцията. То може да претърпи редакционни промени.

По делото Rantsev срещу Кипър и Русия,

Европейският съд по правата на човека (първа секция), заседаващ в камара в състав:

Christos Rozakis, председател,
Anatoly Kovler,
Elisabeth Steiner,
Dean Spielmann,
Sverre Erik Jebens,
Giorgio Malinverni,
George Nicolaou, съдии,
and Søren Nielsen, секретар на секцията,

След проведено закрито заседание на 10 декември 2009 г.,

Постанови следното решение прието на последната спомената дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 25965/04) срещу Република Кипър и Руската федерация, продадена до Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от руския гражданин г-н Николай Михайлович Ранцев („жалбоподателят“), на 26 май 2004 г.

2.  Жалбоподателят, на когото е предоставена правна помощ, се представлява от г-жа Л. Чуркина – адвокат практикуващ в Екатеринбург. Правителството на Кипър се представлява от агента си г-н P. Clerides – генерален адвокат на Република Кипър. Руското правителство се представлява от агента си г-н G. Matyushkin.

3.  Жалбоподателят се оплаква по членове 2, 3, 4, 5 и 8 от Конвенцията от липсата на достатъчно разследване на обстоятелствата около смъртта на дъщеря му, липсата на достатъчна защита на дъщеря му от кипърската полиция докато все още е била жива и от бездействието на кипърските власти да предприемат стъпки за наказване на лицата, отговорни за смъртта и малтретирането на дъщеря му. Той се оплаква и по членове 2 и 4 от бездействието на руските власти да разследват предполагаемия трафик и последвалата смърт на дъщеря му и да предприемат стъпки за да я защитят от опасността от трафик. Накрая той се оплаква по член 6 от Конвенцията във връзка с дознанието и твърдяната липса на достъп до съд в Кипър.

4.  На 19 октомври 2007 г. от правителствата на Кипър и Русия беше поискано да предоставят всички материали по разследването заедно с цялата кореспонденция между двете правителства по този въпрос. На 17 декември 2007 г. и 17 март 2008 г. правителствата на Кипър и Русия съответно предоставиха множество документи.

5.  На 20 май 2008 г. председателят на първа секция реши делото да бъде разгледано с приоритет в съответствие с член 41 от Правилника на Съда.

6.  На 27 юни 2008 г. председателят на първа секция реши да уведоми всяко от ответните правителства за жалбата. Взе се решение освен това основателността и допустимостта на жалбата да бъдат разгледани едновременно (член 29 § 3).

7.  На 27 и 28 октомври 2008 г. съответно кипърското и руското правителства представиха писмените си становища по допустимостта и основателността на жалбата. Освен това бяха получени коментарите на трети страни – базираните в Лондон неправителствени организации Интерайтс и Центъра AIRE, които бяха допуснати от председателя да участват в писмената процедура (член 36 § 2 от Конвенцията и член 44 § 2 от правилника на Съда).

8.  На 12 декември 2008 г. председателят на първа секция реши, че на жалбоподателя трябва да бъде предоставена правна помощ за представителството му пред Съда.

9.  На 16 декември 2008 г. жалбоподателят представи писмен отговор заедно с искане за присъждане на обезщетение.

10.  Правителствата на Кипър и Русия представиха становищата си по искането на жалбоподателя за обезщетение.

11.  С писмо от 10 април 2009 г. кипърското правителство поска от Съда да заличи делото от списъка и приложи текста на едностранна декларация с оглед разрешаване на въпросите, повдигнати от жалбоподателя. На 21 май 2009 г. жалбоподателят представи писмено становище по искането на кипърското правителство.

12.  Жалбоподателят поиска провеждане на открито заседание, но преди постановяването на настоящото решение Съдът прецени, че такова не е необходимо да се провежда.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

13.  Жалбоподателят г-н Николай Михайлович Ранцев е руски гражданин, роден през 1938 г. и живеещ в Светлогорск, Русия. Той е баща на г-жа Оксана Ранцева – също руска гражданка, родена през 1980 г.

14.  Фактите по делото, както се установяват от твърденията на страните и от представените от тях материали, по-конкретно свидетелските показания, събрани от кипърската полиция, могат да бъдат обобщени както следва.

A.  Предистория на случая

15.  Оксана Ранцева пристигнала в Кипър на 5 март 2001 г. На 13 февруари 2001 г. X.A., собственик на кабаре в Лимасол, подал молба за издаване на виза за „артист“ и разрешение за работа на г-жа Ранцева, които да й позволят да работи като артистка в неговото кабаре (виж параграф 115 по-долу). Към молбата били приложени копие от паспорта на г-жа Ранцева, медицинско свидетелство, копие от трудов договор (очевидно все още неподписан от г-жа Ранцева) и писмена гаранция, подписана от агенции [X.A.] със следното съдържание (оригиналът е на английски):

„С НАСТОЯЩОТО УДОСТОВЕРЯВАМ, че аз [X.A.] от Л/СОЛ се задължавам спрямо министъра на вътрешните работи на Кипър за сумата от £150, която да бъде заплатена на този министър на вътрешните работи или на друго лице, което министър на вътрешните работи към съответния период или на негов представител или представители.

Подпечатано с моя печат.

Дата 13 февруари 2001 г.

ЗА ТОВА, ЧЕ г-жа Оксана РАНЦЕВА от РУСИЯ

Наричана по-долу имигрантът (ако това произтича от контекста този израз ще включва нейните наследници, изпълнители на завещание, управители на имоти и правоприемници) влиза в Кипър като аз гарантирам, че имигрантът няма да попадне в нужда от подпомагане в Кипър за период от пет години от настоящата дата и се ангажирам да възстановя на Република Кипър всяка сума, която Република Кипър може да плати за подпомагане или помощ на имигранта (като за необходимостта на тази помощ или подкрепа изцяло преценява министъра) или за разноските по репатриране на имигранта от Кипър за период от пет години от датата на настоящото.

УСЛОВИЕТО НА ТАЗИ ПИСМЕНА ГАРАНЦИЯ е такова, че ако имигрантът или аз, моите наследници, изпълнители на завещание, управители на имоти и правоприемници възстановят на Република Кипър при поискване всяка сума, която Република Кипър е заплатила, както е споменато по-горе за помощ или подпомагане на имигранта или като разноски по репатриране на имигранта от Кипър, настоящата писмена гаранция става невалидна, но до тогава остава в пълна сила.“

16.  Г-жа Ранцева получила разрешение за временно пребиваване като посетител със срок до 9 март 2001 г. Тя пребивавала в апартамент с други млади жени, работещи в кабарето на X.A. На 12 март 2001 г. получила разрешение за работа до 8 юни 2001 г. като артистка в кабаре собственост на X.A. и управлявано от брат му M.A. Започнала работа на 16 март 2001 г.

17.  На 19 март 2001 г., около 11 часа сутринта M.A. бил информиран от другите жени, живеещи с г-жа Ранцева, че тя напуснала апартамента и взела всичките си вещи със себе си. Жените му казали, че тя оставила бележка на руски език, в която се казвало, че била уморена и искала да се върне в Русия. На същия ден M.A. уведомил имиграционната служба в Лимасол, че г-жа Ранцева е напуснала местоработата и жилището си. Според по-късните свидетелски показания на M.A. той искал г-жа Ранцева да бъде арестувана и експулсирана от Кипър, така че той да може да вземе друго момиче да работи в кабарето. Името на г-жа Ранцева обаче не било вписано в списъка на лицата, издирвани от полицията.

B.  Събитията от 28 март 2001 г.

18.  На 28 март 2001 г. около 4 часа сутринта г-жа Ранцева била видяна от друг кабаретен артист в дискотека в Лимасол. След като бил информиран от кабаретния артист, че г-жа Ранцева е в дискотеката, M.A. извикал полицията и поискал да я арестува. Тогава той отишъл до дискотеката заедно с охранител от кабарето му. Служител на дискотеката му предал г-жа Ранцева. В последващите си свидетелски показания M.A. заявил (превод):

„Когато [г-жа Ранцева] влезе в колата ми тя изобщо не се оплакваше и не правеше нищо друго. Изглеждаше пияна и аз само й казах да дойде с мен. Поради това, че изглеждаше пияна ние не разговаряхме и тя не ми каза нищо.“

19.  M.A. отвел г-жа Ранцева до централното полицейско управление в Лимасол, където имало двама дежурни полицаи. Той направил кратко описание, в което изложил обстоятелствата около пристигането на г-жа Ранцева в Кипър, наемането й на работа и последващото й изчезване от апартамента на 19 март 2001 г. Според свидетелството на полицая, който бил на работа когато те пристигнали (превод):

„На 28 март 2001 г., малко преди 4 часа [M.A.] открил [г-жа Ранцева] в нощен клуб Титаник ... взел я и я отвел до полицейското управление, заявявайки, че г-жа Ранцева е незаконна и че ние трябва да я настаним в килиите. Тогава той ([M.A.]) напусна мястото (полицейското управление).“

20.  Тогава полицейските служители се свързали със завеждащия паспортната служба в дома му и поискали той да провери дали г-жа Ранцева е незаконна. След като извършил проверка той ги информирал, че името й не фигурира в списъка на издирвани лица. Той освен това информирал, че няма заведено оплакване от M.A. от 19 март 2001 г. и че във всеки случай лицето не е незаконно до изтичането на 15 дни след завеждане на оплакване. Паспортният служител се свързал със завеждащия ПСЧИ (Полицейска служба за чужденците и имиграцията), който разпоредил, че г-жа Ранцева не следва да бъде задържана, а работодателят й, който отговарял за нея, трябвало да я вземе и да я отведе в техния офис в Лимасол за допълнително разследване в 7 часа сутринта на същия ден. Полицаите се свързали с M.A. за да му кажат да вземе г-жа Ранцева. M.A. бил разстроен, че полицията нямало да я задържи и отказал да дойде да я вземе. Полицаите му казали, че са инструктирани ако той не я отведе да я пуснат да си тръгне. M.A. се ядосал и поискал да говори с началника им. Полицейските служители дали на M.A. телефонен номер. В последствие служителите получили указание от началника си M.A. да дойде и да отведе г-жа Ранцева. Двамата служители в свидетелските си показания посочват, че г-жа Ранцева не изглеждала пияна. Дежурният служител заявил (превод):

„Г-жа Ранцева остана с нас ... Тя си слагаше грим и не изглеждаше пияна ... Около 5.20 часа сутринта ... бях ... информиран, че [M.A.] е дошъл и я е взел...“

21.  Според свидетелските показания на M.A. когато той взел г-жа Ранцева от полицейското управление взел и паспорта й и другите документи, които бил предал на полицията при пристигането си. Тогава той отвел г-жа Ранцева в апартамента на M.P. – мъж, служител в кабарето му. Апартаментът, в който M.P. живеел със съпругата си D.P. бил на няколко нива като входът бил разположен на петия етаж на блока. Според M.A. те настанили г-жа Ранцева в стая на втория етаж на апартамента. В показанията си пред полицията той заявил:

„Тя изглеждаше пияна и не изглеждаше да има намерение да прави каквото и да е. Не съм направил нищо за да я спра да напусне стаята в апартамента, в който я отведох.“

22.  M.A. казал, че M.P. и съпругата му си легнали в тяхната спалня на втория етаж и че той останал в дневната на апартамента, където заспал. Разположението на апартамента било такова, че за да се излезе от него през входната врата е необходимо да се мине през дневната.

23.  M.P. заявил, че си тръгнал от работа в кабарето „Зигос“ в Лимасол около 3.30 часа и отишъл до дискотека „Титаник“ за питие. При пристигането си там бил информиран, че момичето от руски произход, което издирвали, било в дискотеката. Тогава пристигнал M.A. придружаван от охранител от кабарето и поискал от служителите на Титаник да доведат момичето до изхода. Тогава M.A., г-жа Ранцева и охранителят влезли в колата на M.A. и напуснали. Около 4.30 часа сутринта M.P. се прибрал в дома си и си легнал. Около 6 часа сутринта съпругата му го събудила и му казала, че M.A. е дошъл заедно с г-жа Ранцева и че трябва да останат докато отвори имиграционната служба. Тогава той заспал.

24.  D.P. заявила, че M.A. довел г-жа Ранцева в апартамента около 5.45 часа сутринта. Тя приготвила кафе и M.A. разговарял със съпруга й в дневната. Тогава M.A. поискал от D.P. да осигури на г-жа Ранцева спалня, така че тя да може да си почине. D.P. посочила, че г-жа Ранцева изглеждала пияна и не искала да пие или яде нищо. Според D.P. тя и съпругът й си легнали около 6 часа сутринта, а M.A. останал в дневната. Давайки показанията си D.P. променила първоначалното описание на събитията като сега твърди, че съпругът й бил заспал, когато M.A. пристигнал в апартамента им с г-жа Ранцева. Тя посочила, че била уплашена да признае, че сама отворила вратата на апартамента и пила кафе с M.A.

25.  Около 6.30 часа сутринта на 28 март 2001 г., г-жа Ранцева била открита мъртва на улицата под апартамента. Дамската й чанта била на рамото й. Полицията открила покривка за легло преметната през парапета на малкия балкон към стаята, в която г-жа Ранцева била оставена на горния етаж на апартамента и под който се намирал по-големия балкон на петия етаж.

26.  M.A. твърдял, че се събудил в 7 часа сутринта за да отведе г-жа Ранцева в имиграционната служба. Извикал D.P. и M.P. и чул D.P. да казва, че на улицата пред сградата има полиция. Те погледнали в спалнята, но г-жа Ранцева не била там. Погледнали през балкона и видели тяло на улицата. По-късно той установил, че това била г-жа Ранцева.

27.  D.P. заявила, че била събудена от M.A., който почукал на вратата за да й каже, че г-жа Ранцева не е в стаята си и че трябва да я потърсят. Търсила я из целия апартамент и тогава забелязала, че вратата на балкона в спалнята била отворена. Излязла на балкона и видяла покривката за легло и разбрала какво е направила г-жа Ранцева. Тя отишла на другия балкон и видяла тяло, лежащо на улицата, покрито с бял чаршаф и заобиколено от полицаи.

28.  M.P. заявил, че бил събуден от шум около 7 часа сутринта и видял съпругата си, която била шокирана. Тя му казала, че г-жа Ранцева е паднала от балкона. Той отишъл в дневната, където видял M.A. и полицейски служители.

29.  В показанията си от 28 март 2001 г., G.A. посочил, че на 28 март 2001 г., около 6.30 часа сутринта пушел цигара на балкона си, разположен на първия етаж на сградата на M.P. и D.P. Той заявил:

„Видях нещо наподобяващо сянка да пада отгоре и да минава точно пред мен. Веднага след това чух шум сякаш нещо се счупва ... казах на жена ми да повика полицията ... Не съм чул нищо преди падането и веднага след това не чух никакви гласове. Тя не викаше докато падаше Просто падна, сякаш беше в безсъзнание ... Дори и да е имало борба (в апартамента на петия етаж) аз не бих могъл да чуя това.“

C.  Разследването и дознанието в Кипър

30.  Кипърското правителство информира Съда, че оригиналното дело от разследването е унищожено въз основа на вътрешните процедури за унищожаване на дела след изтичането на период от пет години в случаи, в които е установено, че смъртта не се дължи на извършено престъпление. Копие от делото, съдържащо всички относими документи с изключение на паметните бележки беше предоставено на Съда от правителството.

31.  Делото съдържа доклад на служителя, натоварен с разследването. Докладът описва фактите около случая, както са установени от съдебни експертизи и от доказателства събрани на местопрестъплението и идентифицира 17 свидетели: M.A., M.P. D.P., G.A., двамата дежурни полицаи в полицейското управление в Лимасол, завеждащият паспортната служба, осем полицейски служители, присъствали на местопрестъплението след падането на г-жа Ранцева, съдебния лекар и лаборантът, който анализирал пробите от кръв и урина.

32.  Докладът посочва, че минути след като е получено обаждането от съпругата на G.A. малко след 6.30 часа сутринта полицията пристигнала пред сградата. Отцепила района в 6.40 часа сутринта и започнала разследване на причината за падането на г-жа Ранцева. Направила снимки на мястото, включително снимки от стаята в апартамента, в която била г-жа Ранцева и снимки на балконите. Съдебният лекар пристигнал в 9.30 часа сутринта и констатирал смъртта. На мястото се провела първоначална съдебно-медицинска експертиза.

33.  На същия ден полицията разпитала M.A., M.P. и D.P., както и G.A. Тя разпитала и двамата полицейски служители, които видели M.A. и г-жа Ранцева в полицейското управление в Лимасол малко преди смъртта на г-жа Ранцева и служителя от паспортната служба (относими откъси и резюмета от дадените показания са включени във фактите, изложени по-горе в параграфи от 17 до 29). От осемте полицейски служители, присъствали на мястото делото по разследването включва показания, направени от шест от тях, включително от служителя, на когото е възложено разследването. Няма данни да са били събирани показания както от други служители в кабарето, където е работила г-жа Ранцева, така и от жените, с които тя за кратко е живяла в един апартамент.

34.  Когато дал показанията си на 28 март 2001 г. M.A. предал на полицията паспорта и другите документи на г-жа Ранцева. След приключването и подписването на показанията той добавил пояснение относно паспорта, посочвайки, че г-жа Ранцева взела паспорта и документите си, когато напуснала апартамента на 19 март 2001 г.

35.  На 29 март 2001 г. кипърските власти извършили аутопсия. Аутопсията констатирала множество наранявания по тялото на г-жа Ранцева и на вътрешните й органи. Тя достигнала до заключението, че тези наранявания са в резултат на падането и че падането е причина за смъртта й. Не е ясно кога жалбоподателят е бил информиран за резултатите от аутопсията. Според жалбоподателя не му било предоставено копие от доклада по аутопсията и не е ясно дали е бил информиран в подробности относно заключенията на доклада, които били накратко обобщени в констатациите на проведеното дознание.

36.  На 5 август 2001 г. жалбоподателят посетил полицейското управление в Лимасол заедно с адвокат и разговарял с полицая, който приел г-жа Ранцева и M.A. на 28 март 2001 г. Жалбоподателят поискал да вземе участие в дознанието. Според по-късно показание на полицейския служител от 8 юли 2002 г. по време на посещението му на жалбоподателя било заявено от полицията, че адвокатът му ще бъде информиран за датата на предварителното изслушване пред районния съд в Лимасол.

37.  На 10 октомври 2001 г. жалбоподателят изпратил молба до районния съд в Лимасол с копие до главната прокуратура на Република Кипър и до руското консулство в Република Кипър. Той се позовал на искането от 8 октомври 2001 г. на прокуратурата на Челябински район относно правна помощ (виж параграф 48 по-долу) и поискал да упражни правото си да се запознае с материалите по делото преди предварителното изслушване, да присъства на изслушването и да бъде своевременно информиран за датата на изслушването. Той също така посочил, че желае своевременно да представи на съда допълнителни документи.

38.  Производството по дознанието било насрочено за 30 октомври 2001 г. и според показание на полицейския служител от 8 юли 2002 г. (виж параграф 36 по-горе), адвокатът на жалбоподателя бил своевременно информиран. Нито тя, нито жалбоподателят обаче се явили пред районния съд. Делото било отложено за 11 декември 2001 г. и било разпоредено руското посолство да бъде информирано за новата дата така, че да уведоми жалбоподателя.

39.  С факс от 20 октомври 2001 г., изпратен на 31 октомври 2001 г. до районния съд в Лимасол с копие до Главната прокуратура на Република Кипър и до руското консулство в Република Кипър жалбоподателят поискал информацията относно датата на изслушването да му бъде изпратена на новото местоживеене.

40.  На 11 декември 2001 г. жалбоподателят не се явил пред районния съд и изслушването било отложено за 27 декември 2001 г.

41.  На 27 декември 2001 г. изслушването се провело пред районния съд в Лимасол в отсъствието на жалбоподателя. Решението на съда от същата дата посочва inter alia (превод):

„Около 6.30 часа сутринта на [28 март 2001 г.] починалата в опит да избяга от споменатия по-горе апартамент при странни обстоятелства скочила в празното пространство, в резултат на което била смъртоносно ранена...

Моето решение е, че Г-ЖА ОКСАНА РАНЦЕВА е починала на 28 март 2001 г. при обстоятелства наподобяващи инцидент при опит да избяга от апартамента, в който тя гостувала (εφιλοξενείτο).

Не ми бяха представени доказателства, от които да се предположи наличието на наказателна отговорност на трето лица за настъпването на смъртта й“.

D.  Последващо производство в Кипър и Русия

42.  Тялото на г-жа Ранцева било върнато в Русия на 8 април 2001 г.

43.  На 9 април 2001 г. жалбоподателят поискал от Челябинската районна служба за медицински прегледи („Челябинската служба“) да извърши аутопсия на тялото. Освен това той поискал от федералната служба за сигурност на Руската федерация и от Главната прокуратура да разследват смъртта на г-жа Ранцева в Кипър. На 10 май 2001 г. Челябинската служба изготвила доклада си от аутопсията.

44.  В съдебно-медицинското заключение се посочвало по-конкретно следното (превод):

„Това е травма от падане от голяма височина върху повърхност на различни нива, множествена травма на тялото, отворена черепна травма: раздробени на множество парчета фрактура на черепа в лицевата му част и в частта на мозъка, множество разкъсвания на мозъчната мембрана от страната на мозъчния свод и в основата на черепа в предната мозъчна ямка, кръвоизливи под меките мозъчни мембрани, кръвоизливи в меките тъкани, множество натъртвания, големи синини и рани по кожата, изразена деформация на главата в направление отпред назад, закрита травма на гръдния кош с наранявания на органите в гръдния кош..., контузия на задната повърхност на белите дробове, фрактура на гръбнака в областта на гръдния кош с пълно прекъсване на костния мозък и изместването му надлъжно и напречно ...

Алкохолно натравяне от средна степен: наличие на етилов алкохол в кръвта 1,8%, и в урината -2,5%.“

45.  Заключенията в доклада включват следното:

“Цветът и видът на натъртванията, счупванията и раните, както и кръвоизливите с морфологични изменения от същия вид в посочените наранени тъкани показват без съмнение, че травмите са възникнали докато тя е била жива и са били причинени не много време преди смъртта й за много кратък период от време една след друга.

По време на съдебно-медицинската експертиза на тялото на О. Н. Ранцева не са установени наранявания, причинени от външно насилие, свързани с използването на различни огнестрелни оръжия, различни остри предмети и оръжия, въздействие на физически и химически реактиви или природни фактори. ... По време на съдебно-медицинските химични анализи на кръвта, урината и вътрешните органи на тялото не са открити наркотични, силни или токсични вещества. Посочените обстоятелства изключват вероятността смъртта на О. Н. Ранцева да е причинена от огнестрелно оръжие, хладно оръжие, физични, химични и природни фактори, както и от отравяне и заболявания на различни органи и системи. ...

Като се има предвид разположението на нараняванията, техните морфологични особености, както и някои различия, открити по време на морфологичния и историческия анализ и чувствителността на наранените тъкани, според нас в този конкретен случай става въпрос за травма от падане от голяма височина, която е резултат от така нареченото поетапно/двумоментно падане върху повърхност на различни нива, по време на което първоначалният контакт на тялото с преграда в крайната фаза на падането от голяма височина е бил със задната повърхност на тялото с възможно плъзгане и последващ контакт на предната повърхност на тялото, основно лицето, с изразена деформация на главата с направление отпред назад, дължащо се на шоков натиск...

По време на съдебно-медицинския химичен анализ на тялото на О. Н. Ранцева в кръвта и урината й открихме етилов спирт съответно 1,8 и 2,5, което приживе е съответствало на средно алкохолно натравяне, което се характеризира клинично със значителна емоционална нестабилност, нарушения в разсъдъка и ориентацията в пространството и времето.”

46.  На 9 август 2001 г. руското посолство в Кипър поискало от началника на полицейското управление в Лимасол копие от разследването във връзка със смъртта на г-жа Ранцева.

47.  На 13 септември 2001 г. жалбоподателят подал молба до прокурора на Челябински район като поискал от прокурора да подаде заявление от негово име до прокуратурата на Кипър за безплатна правна помощ, както и за освобождаване от съдебни разноски за допълнително разследване на смъртта на дъщеря му на територията на Кипър.

48.  С писмо от 11 декември 2001 г. заместник-главният прокурор на Руската федерация уведомил министъра на правосъдието на Република Кипър, че прокуратурата на Челябински район е извършила разследване на смъртта на г-жа Ранцева, включително съдебно-медицинска експертиза. Той изпратил искане от 8 октомври 2001 г. по Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси („Конвенцията за взаимопомощ“ – виж параграфи от 175 до 178 по-долу) и по договора между СССР и Република Кипър по гражданско-правни и наказателно-правни въпроси 1984 г. („Договорът за правна помощ“ – виж параграфи от 179 до 185 по-долу), за правна помощ с оглед установяване на всички обстоятелства около смъртта на г-жа Ранцева и изправяне на виновните лица пред съд съгласно кипърското законодателство. Искането включвало констатациите на руските власти относно обстоятелствата около случая. Не е ясно как са направени тези констатации и какво разследване е било проведено независимо от руските власти ако такова е било проведено.

49.  Констатациите гласят, inter alia, както следва (превод):

„Полицейските служители отказали да арестуват О. Н. Ранцева тъй като имала право да остане на територията на Кипър без право да работи в продължение на 14 дни т.е. до 2 април 2001 г. Тогова г-н [M.A.] предложил О. Н. Ранцева да бъде задържана до сутринта като пияно лице. Било му отказано, тъй като според обясненията, дадени от полицейските служители О. Н. Ранцева изглеждала трезва, държала се добре, била спокойна, слагала си грим. M.A. заедно с неустановено лица отвел О. Н. Ранцева от районното полицейско управление в на 28 март 2001 г. в 5.30 часа сутринта и я завел в апартамента на [D.P.] ..., където [те] приготвили храна и след това в 6.30 часа сутринта заключили О. Н. Ранцева в стая на горното ниво на 7 етаж на споменатото жилище.“

50.  В искането се подчертавало заключението на експертите от челябинското бюро за съдебна медицина, че падането на г-жа Ранцева било двуетапно – първо по гръб, а след това по лице. В искането се отбелязва, че това заключение противоречи на констатациите, направени в кипърската съдебно-медицинска експертиза, съгласно която смъртта на г-ж Ранцева настъпила от падане по лице. По-нататък се отбелязва:

„Може да се предположи, че в момента на падането си жертвата е крещяла от ужас. Това обаче противоречи на материалите от разследването, съдържащи доказателства, че живущ на 2-рия етаж на този ред от апартаменти е казал, че на асфалта е паднало тяло без да издава звук ...“

51.  Докладът достига до заключението:

„Съдейки по доклада на разследващия, изпратен до г-н Н. М. Ранцев разследването е приключило със заключението, че смъртта на О. Н. Ранцева е настъпила при странни и неустановени обстоятелства, изискващи допълнително разследване.“

52.  С оглед на това прокурорът на Челябински район поискал въз основа на Договора за правна помощ провеждането на допълнително разследване на обстоятелствата около смъртта на г-жа Ранцева с цел установяване на причината за смъртта и отстраняване на противоречията в събраните доказателства; лицата, разполагащи с някаква информация относно обстоятелствата около смъртта да бъдат идентифицирани и разпитани; поведението на различните лица да бъде преценено с оглед повдигане на обвинения за убийство и/или отвличане и противозаконно лишаване от свобода и по-конкретно да бъде разследван M.A.; жалбоподателят да бъде информиран за материалите по разследването; на руските власти да бъде предоставено копие от окончателните решения на съдебните власти по отношение на смъртта на г-жа Ранцева; и на жалбоподателя да бъде предоставена безплатна правна помощ и да бъде освободен от съдебни разноски.

53.  На 27 декември 2001 г. Руската федерация поискала писмено от кипърското министерство на правосъдието от името на жалбоподателя да бъде образувано наказателно производство във връзка със смъртта на г-жа Ранцева; жалбоподателят да бъде конституиран като пострадал в това производство и да му бъде предоставена безплатна правна помощ.

54.  На 16 април 2002 г. руското посолство в Кипър предало на кипърското министерство на правосъдието и обществения ред исканията от 11 декември и 27 декември 2001 г. на главната прокуратура на Руската федерация, направени в съответствие с Договора за правна помощ, за правна помощ относно смъртта на г-жа Ранцева.

55.  На 25 април 2002 г. главната прокуратура на Руската федерация напомнила за искането си за образуване на наказателно производство във връзка със смъртта на г-жа Ранцева и за искането на жалбоподателя да бъде конституиран като пострадал в това производство за да може да представи свои доказателства, както и за искането му за правна помощ. Поискала от кипърското правителство да предостави актуални данни и информация за евентуални решения, които са били взети.

56.  На 25 ноември 2002 г. жалбоподателят подал молба до руските власти да бъде признат за пострадал в производството относно смъртта на дъщеря му и напомнил за искането си за правна помощ. Искането му било препратено от главната прокуратура на Руската федерация от кипърското министерство на правосъдието.

57.  С писмо от 27 декември 2002 г. помощник-главният прокурор на Руската федерация писал на кипърското министерство на правосъдието, позовавайки се на подробното искане, направено от жалбоподателя за образуване на наказателно производство във връзка със смъртта на дъщеря му и за правна помощ в Кипър, което по-рано било изпратено на кипърските власти в съответствие с Конвенцията за взаимопомощ и договора за правна помощ. В писмото се отбелязвало, че не е получена никаква информация и се искало предоставянето на отговор.

58.  На 13 януари 2003 г. руското посолство отправило писмено искане до кипърското министерство на външните работи за бърз отговор на искането му за правна помощ във връзка със смъртта на г-жа Ранцева.

59.  С писма от 17 и 31 януари 2003 г. главната прокуратура на Руската федерация отбелязала, че не е получила отговор от кипърските власти на отправените искания за правна помощ като повторила съдържанието им.

60.  На 4 март 2003 г. кипърското министерство на правосъдието информирало главния прокурор на Руската федерация, че искането му е надлежно изпълнено от кипърската полиция. Били приложени писмо от началника на полицията и полицейския доклад от 8 юли 2002 г., в който е отбелязано посещението на жалбоподателя в полицейското управление в Лимасол през месец август 2001 г.

61.  На 19 май 2003 г. руското посолство отправило писмено искане до кипърското министерство на външните работи за бърз отговор на искането му за правна помощ във връзка със смъртта на г-жа Ранецава.

62.  На 5 юни 2003 г. главната прокуратура на Руската федерация отправила следващо искане в съответствие с договора за правна помощ. Тя поискала провеждане на ново разследване на обстоятелствата около смъртта на г-жа Ранцева, тъй като решението от 27 декември 2001 г. било незадоволително. В частност тя отбелязала, че въпреки странните обстоятелства около инцидента и признанието, че г-жа Ранцева се е опитала да избяга от апартамента, където е била задържана, решението изобщо не разглежда противоречивите показания на съответните свидетели и не съдържа никакво подробно описание на констатациите от аутопсията, извършена от кипърските власти.

63.  На 8 юли 2003 г. руското посолство писмено поискало от кипърското министерство на вътрешните работи спешен отговор на предходните си искания.

64.  На 4 декември 2003 г. Комисарят за правата на човека на Руската федерация препратил оплакването на жалбоподателя относно неадекватния отговор на кипърските власти до кипърския омбудсман.

65.  На 17 декември 2003 г., в отговор на искането на руските власти (виж параграф 52 по-горе), кипърското министерство на правосъдието препратило на главния прокурор на Руската федерация последващ доклад, изготвен от кипърската полиция на 17 ноември 2003 г. Докладът бил изготвен от един от служителите, който присъствал на мястото на 28 март 2001 г. и съдържал кратки отговори на въпросите, повдигнати от руските власти. В доклада се припомняло, че са били разпитани свидетели и са били събрани показанията им. Подчертавало се, че всички доказателства са били отчетени в дознанието. Той продължава както следва (превод):

„Около 6.30 часа сутринта на 28 март 2001 г. починалата излязла на балкона на стаята си през балконската врата, спуснала се до балкона на първото ниво на апартамента с помощта на покривало за легло, което била вързала за парапета на балкона. Носила на рамото си личната си чанта. От там тя се хванала за алуминиевия предпазен парапет на балкона за да се спусне надолу до балкона на апартамента на долния етаж за да избяга. При неизвестни обстоятелства тя паднала на улицата, в резултат на което била смъртоносно ранена.“

66.  В доклада се отбелязвало, че не е известно защо г-жа Ранцева е напуснала апартамента на 19 март 2001 г., но въз основа на разследването (превод):

„... се достига до заключението, че починалата не искала да бъде експулсирана от Кипър и тъй като работодателят й бил на входа на апартамента, в който тя гостувала, тя решила да поеме риска да се опита да се спусне от балкона, в резултат на което паднала на земята и моментално починала.“

67.  Що се отнася до критиката, отправена към аутопсията, извършена в Кипър и твърдяните несъответствия в медицинските доказателства между кипърските и руските власти, докладът информирал, че тези бележки са били препратени до кипърския съдебен лекар, който е провел аутопсията. Отговорът му бил, че собствените му заключения били достатъчни и не се изисквала допълнителна информация. Накрая докладът припомнял, че дознанието достигнало до заключението, че няма данни за наказателна отговорност във връзка със смъртта на г-жа Ранцева.

68.  С писмо от 17 август 2005 г. руският посланик в Кипър поискал допълнителна информация за заседание по случая, което очевидно било насрочено за 14 октомври 2005 г. и напомнил за искането на жалбоподателя за безплатна правна помощ. Кипърското министерство на правосъдието отговорило с факс от 21 септември 2005 г., посочвайки, че районният съд в Лимасол не е в състояние да намери данни за съдебно заседание по случая, насрочено за 14 октомври 2005 г. и поискало разяснения от руските власти.

69.  На 28 октомври 2005 г. жалбоподателят поискал от руските власти да съберат показания от две млади руски жени, намиращи се в момента в Русия, които работели с г-жа Ранцева в кабарето в Лимасол и които могат да свидетелстват за сексуална експлоатация, която е извършвана там. Той повторил искането си на 11 ноември 2005 г. Руските власти отговорили, че могат да съберат такива показания само след направено искане от кипърските власти.

70.  С писмо от 22 декември 2005 г. главната прокуратура на Руската федерация поискала от кипърското министерство на правосъдието актуална информация за новото дознание за смъртта на г-жа Ранцева и поискала информация как може да се обжалват решенията на кипърските съдилища. В писмото се посочвало, че според наличната информация заседанието, насрочено за 14 октомври 2005 г. било отложено поради липсата на доказателства, събрани от руските граждани, които са работели в кабарето с г-жа Ранцева. Писмото завършвало с ангажимент за оказване на съдействие по всяко искане за правна помощ, отправено от Кипър с цел събиране на допълнителни доказателства.

71.  През януари 2006 г. според жалбоподателя Генералният адвокат на Кипър потвърдил пред адвоката на жалбоподателя, че възнамерявал да разпореди възобновяването на разследването след като получи допълнителни доказателства, разкриващи извършването на престъпна дейност.

72.  На 26 януари 2006 г. руското посолство поискало писмено от кипърското министерство на правосъдието актуална информация за отложеното на 14 октомври 2005 г. съдебно заседание. Министерството на правосъдието отговорило с факс от 30 януари 2006 г. потвърждавайки, че нито в районния съд на Лимасол, нито във Върховния съд на Кипър е отбелязано такова съдебно заседание и поискало допълнителни пояснения относно подробностите за твърдяното съдебно заседание.

73.  На 11 април 2006 г. главната прокуратура на Руската федерация писмено поискала от кипърското министерство на правосъдието актуална информация за отложеното заседание и напомнила за запитването си относно процедурата по обжалване в Кипър.

74.  На 14 април 2006 г. с писмо до руските власти Генералният адвокат на Кипър информирал, че не намира основание да поиска от руските власти да съберат показанията на двете руски гражданки, идентифицирани от жалбоподателя. Ако споменатите лица се намирали в Република Кипър показанията им можели да бъдат събрани от кипърската полиция, а ако са в Русия руските власти не се нуждаели от съгласието на кипърските власти за да съберат показанията им.

75.  На 26 април 2006 г. кипърското министерство на правосъдието отговорило на главната прокуратура на Руската федерация, припомняйки искането си за повече информация относно твърдяното отложено съдебно заседание.

76.  На 17 юни 2006 г. главната прокуратура на Руската федерация писала на генералния адвокат на Кипър, припомняйки му за останалите искания за възобновяване на разследването на смъртта на г-жа Ранцева и за информация за развитието на съдебното производство.

77.  На 22 юни и 15 август 2006 г. жалбоподателят повторил искането си до руските власти за събиране на показания от двете руски жени.

78.  На 17 октомври 2006 г. кипърското министерство на правосъдието потвърдило пред главната прокуратура на Руската федерация, че дознанието за смъртта на г-жа Ранцева е приключило на 27 декември 2001 г. като е приело, че смъртта й е в резултат на инцидент. В писмото се отбелязва:

„Срещу решението не е подадена жалба поради липсата на допълнителни доказателства“.

79.  На 25 октомври 2006 г., 27 октомври 2006 г., 3 октомври 2007 г. и 6 ноември 2007 г. жалбоподателят повторил искането си пред руските власти за събиране на показания от двете руски жени.

II.  ДОКЛАДИ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА „АРТИСТКИТЕ“ В КИПЪР

A.Служебен доклад на омбудсмана на Кипър за режима относно влизането и наемането на жени-чужди граждани като артистки в места за развлечения в Кипър, 24 ноември 2003 г.

80.  През месец ноември 2003 г. омбудсманът на Кипър публикувал доклад за „артистите“ в Кипър. Във въведението тя обяснила причините за доклада си по следния начин (всички цитати са от превода на доклада, предоставен от кипърското правителство):

„Имайки предвид обстоятелствата, при които [Оксана] Ранцева загуби живота си и в светлината на подобни случаи, които станаха публични, касаещи насилие или смърт на жени-чуждестранни граждани, пристигнали в Кипър за да работят като „артистки“ реших да извърша служебно разследване ...“

81.  Що се отнася до конкретните факти по случая на г-жа Ранцева тя отбелязва следното:

„След изпълнение на нормалните имиграционни процедури тя започнала да работи на 16 март 2001 г. Три дни по-късно напуснала кабарето и мястото, където била отседнала по причини, които никога не бяха изяснени. Работодателят съобщил за това обстоятелство на дирекцията за чужденците и имиграцията в Лимасол. Името на [Оксана] Ранцева обаче не било включено в списъка на лицата, издирвани от полицията също по неизвестни причини.“

82.  По-нататък тя отбелязва, че:

„Причината, поради която [Оксана] Ранцева е била предадена от полицията на работодателя й, вместо да бъде пусната на свобода, доколкото не е имало [нито] заповед за арест [нито] постановление за експулсиране срещу нея, остава неизвестна.“

83.  Докладът на омбудсмана разгледал историята на наемането на млади чужденки като кабаретни артистки, отбелязвайки, че думата „артистка“ в Кипър е станало синоним на „проститутка“. В доклада й се обяснява, че от средата на 70-те години на двадесети век хиляди млади жени законно са влезли в Кипър за да работят като артистки, но в действителност са работели като проститутки в някое от многото кабарета в Кипър. От началото на 80-те години на двадесети век властите полагат усилия да въведат по-строг режим с цел гарантиране на ефективен имиграционен контрол и ограничаване на „добре известния и общопризнат феномен на жени, пристигащи в Кипър за да работят като артистки“. Много от предложените мерки обаче не бяха приложени поради възражения от управители на кабарета и агенти на артистите.

84.  В доклада на омбудсмана се отбелязва, че през 90-те години на двадесети век пазарът на проститутки в Кипър е започнал да бъде обслужван от жени, идващи основно от бившите републики на Съветския съюз. Тя заключава, че:

„За същия период може да се отбележи известно подобрение в прилагането на тези мерки и на възприетите политики. Няма подобрение обаче що се отнася до сексуалната експлоатация, трафика и прехвърлянето на жени, под формата на съвременно робство.“

85.  Що се отнася до условията на живот и работа на артистките, в доклада се посочва:

„Повечето от жените, влизащи в страната за да работят като артистки идват от бедни семейства от бившите социалистически страни. Повечето от тях са образовани ... Само малка част са истински артисти. Обикновено те са информирани, че ще бъдат принуждавани да проституират. Въпреки това те не винаги знаят за работните условия, при които ще упражняват тази работа. Има също и случаи на чуждестранни жени, които идват в Кипър с очакването да са сервитьорки или танцьорки, и че наистина само ще пият по някое питие с клиентите („консумация“). Те са принуждавани със сила и заплахи да се съобразяват с действителните условия на работа ...

Чуждестранни жени, които не издържат на това напрежение, са принуждавани от работодателите си да се явят в районния отдел за чужденците и имиграцията и да декларират желанието си да прекратят договора си и да напуснат Кипър по фиктивни причини ... В последствие работодателите могат да ги заменят бързо с други артистки ...

От момента на влизането си в Република Кипър до заминаването си чуждестранните артистки са под постоянно наблюдение и охрана от своите работодатели. След приключване на работата им не им се позволява да ходят където пожелаят. Има сериозни оплаквания дори за случаи на артистки, които са държани заключени в жилищата си. Освен това паспортите и другите им лични документи са задържани от работодателите им или от агентите на артистките. Тези, които отказват да се съобразят са наказвани чрез насилие или чрез налагане на глоби, които обикновено се състоят в удържане на процент от питиетата, консумацията или платения секс. Разбира се тези суми са включени в договорите, подписани от артистките.

...

Обикновено артистките отсядат в хотели с една или без звезди, в апартаменти или къщи за гости, разположени близо или над кабаретата, чиито собственици са агентите или собствениците на кабаретата. Тези места са под постоянна охрана. В една стая спят по три или четири жени. Според полицейски доклади много от тези сгради са неподходящи и не разполагат със задоволителни санитарни условия.

...Накрая, известно е, че в момента на пристигането си в Кипър на чуждестранните артистки се възлагат дългове, като например разходи за пътуване, комисионни, които се приспадат от агента, който ги е довел в Кипър или комисионни, приспадани от агента, който ги е открил в страната им и т.н. Следователно те се задължават да работят при каквито и да са условия, за да могат да платят поне дълговете си.“ (бележките под линия са пропуснати)

86. Що се отнася до набирането на жени в родните им държави докладът отбелязва:

„Намирането на жените, които идват да работят в Кипър обикновено се извършва от местни агенти в сътрудничество с техни колеги в различни държави като договорките се правят между тях. След като са работили в Кипър максимум шест месеца много от тези артистки са изпращани в Ливан, Сирия, Гърция или Германия.“ (бележките под линия са пропуснати)

87.  Омбудсманът отбелязва, че полицията получава малък брой оплаквания от жертви на трафик:

„Полицията обяснява малкия брой подадени оплаквания със страха от страна на артистките, които получават заплахи за живота си от своите сводници.“

88.  Тя освен това отбелязва, че мерките за защита на жертвите, които са направили оплаквания, са недостатъчни. Макар че имали разрешение да работят където и да е, те били принуждавани да продължават да работят сходна работа. Поради това лесно могли да бъдат открити от бившите си работодатели.

89.  Омбудсманът достига до заключенито:

„Феноменът трафик на хора се разпространява извънредно бързо по целия свят. Трафикът на хора засяга не само сексуалната експлоатация на лица, но също и експлоатацията на техния труд при условията на робство и принудително подчинение ...

От данните, съдържащи се в този доклад се констатира, че през последните две десетилетия Кипър е не само крайна дестинация, но и транзитна страна, където жените системно се предлагат на пазара на проституиращи. Следователно това се дължи също и до голяма степен на толерирането от страна на имиграционните власти, които са напълно наясно какво се случва в действителност.

На основание на политиката за издаване на входни визи и разрешения за работа в местата за развлечение хиляди чуждестранни жени, които нямат друг изход, са влезли законно в страната за да работят незаконно като артистки. Чрез различни форми на натиск и принуда повечето от тези жени са заставяни от работодателите си да проституират при жестоки условия в нарушение на техните основни човешки права като правото на лична свобода и човешко достойнство.“ (бележките под линия са пропуснати)

90.  Макар тя да намира съществуващата законодателна рамка за борба с трафика и сексуалната експлоатация за задоволителна отбелязва, че не са били предприети практически мерки за прилагане на посочените политики като констатира, че:

„...Различните дирекции и служби, занимаващи се с този въпрос често не са запознати с проблема и не са подходящо обучени или не изпълняват задълженията си, произтичащи от закона ...“

B.Откъси от доклада от 12 февруари 2004 г. на Комисаря за правата на човека към Съвета на Европа от посещението му в Кипър през юни 2003 г. (CommDH(2004)2)

91.  Комисарят за правата на човека на Съвета на Европа посети Кипър през юни 2003 г. и в последващия си доклад от 12 февруари 2004 г. той спомена проблемите в Кипър свързани с трафика на жени. В доклада се отбелязва, inter alia, че:

„29. Изобщо не е трудно да се разбере по какъв начин Кипър се е превърнал в главна дестинация за този трафик в източно средиземноморския регион имайки предвид забележителното му икономическо и туристическо развитие. Липсата на имиграционна политика и законодателните пропуски в тази материя очевидно са насърчили този феномен.“

92.  Що се отнася до действащото законодателство в Кипър (виж параграфи от 127 до 131 по-долу), Комисарят констатира:

„30. Властите са реагирали на законодателно ниво. Законът от 2000 г. (номер 3(I), 2000) създаде подходяща рамка за противодействие на трафика на хора и сексуалната експлоатация на деца. Съгласно този закон всяко действие, което може да се определи като трафик на хора в светлината на Конвенцията за противодействие на трафика на хора и на експлоатацията и проституцията, както и другите действия със сходно естество, определени в закона, представляват престъпление, наказуемо с 10 години лишаване от свобода като наказанието нараства на 15 г. ако жертвата е под 18 годишна възраст. Престъплението сексуална експлоатация се наказва с 15 години лишаване от свобода. Ако е извършено от лице от обкръжението на жертвата или лице, упражняващо власт или влияние над жертвата наказанието е 20 години лишаване от свобода. Според разпоредбите на член 4 използването на деца за производство и продажба на порнографски материали е престъпление. Член 7 предоставя държавна помощ на жертвите на експлоатация в разумни граници; тази помощ се състои в средства за издръжка, временно настаняване, медицинска помощ и психиатрична подкрепа. Член 8 подчертава правото на обезщетение изтъквайки правомощието на съда да присъжда наказателно обезщетение, обусловено от степента на експлоатация или от степента на упражненото въздействие на обвиняемия над жертвата. Чуждестранен работник, законно пребиваващ в Кипър, който е жертва на експлоатация, може да се обърне към властите за намиране на друга работа до изтичането на първоначалното му разрешение за работа (член 9). Накрая, министерският съвет в съответствие с член 10 назначава настойник на жертвите с основно задължение да ги консултира и да ги подпомага, да проучва жалбите за експлоатация, да подпомага за наказателно преследване на виновните, както и да установява всякакви недостатъци или празноти в закона и да прави препоръки с оглед отстраняването им.“

93.  Що се отнася до практическите мерки Комисарят отбелязва:

„31. На практическо ниво правителството е положило усилия да защити жените, които са направили оплаквания срещу работодателите си като им позволява да останат в страната с цел да докажат обвиненията. В някои случаи жените остават в Кипър на издръжка на правителството за периода на разследването.“

94.  Той обаче критикува неспособността на властите да се справят с проблема с големия брой млади жени чуждестранни граждани, които идват да работят в кипърските кабарета:

„32. Отделно от наказателните процедури обаче могат да бъдат въведени мерки за превантивен контрол. Според признанието на самите власти броят на младите жени, имигриращи в Кипър като артистки в нощни клубове далеч не съответства на броя на населението на острова.“

C.Откъси от последващия доклад от 26 март 2006 г. на Комисаря за правата на човека на Съвета на Европа за развитието в прилагането на препоръките му (CommDH(2006)12)

95.  На 26 март 2006 г. Комисарят за правата на човека на Съвета на Европа публикува последващ доклад, в който направи оценка на напредъка, постигнат от кипърското правителство в прилагането на препоръките от предходния му доклад. По въпроса за трафика докладът отбелязва, че:

„48. В доклада си от 2003 г. Комисарят отбеляза, че броят на младите жени, имигриращи в Кипър като артистки в нощни клубове далеч не съответства на броя на населението на острова и че властите следва да разгледат въвеждането на мерки за превантивен контрол освен законодателните гаранции за да се справят с този феномен. Комисарят по-специално препоръча на властите да приемат и прилагат план за действие срещу трафика на хора.“

96.  Докладът продължава:

„49. Така наречените визи за „кабаретни артисти“ са в действителност разрешения за влизане и работа в нощни клубове и барове. Тези разрешения са валидни за срок от 3 месеца и могат да бъдат продължени за още 3 месеца. Молбата за разрешението се подава от собственика на заведението от името на съответната жена. Всяка година се издават приблизително 4 000 разрешения като 1 200 жени работят по едно и също време и повечето от тях са от източна Европа. Миграционната служба изготви и преведе на четири езика специална информационна брошура. Брошурата се раздава на жени влизащи в страната с такива разрешителни и винаги е налична на уеб сайта на министерството на вътрешните работи и на министерство на външните работи, а копия от брошурата са изпратени в консулствата на Русия, България, Украйна и Румъния, така че жените да бъдат информирани преди да влязат в Кипър. Брошурата съдържа правата на жените и отговорностите на техните работодатели. Властите са информирани, че много от жените, които влизат в Кипър с такива визи за артисти в действителност ще работят като проститутки.“

97.  Докладът на Комисаря подчертава отчетения напредък и настоящото развитие в Кипър:

„50. В момента се обсъжда нов Закон за трафика на хора. Новият закон ще включи други форми на експлоатация като трудов трафик, както и трафик с цел сексуална експлоатация. Кипър е подписал, но не е ратифицирал Конвенцията за борба с трафика на хора на Съвета на Европа.

51. Службата на Генералния адвокат е изготвила национален план за действие за борба с трафика на хора. Планът за действие беше представен и одобрен от министерския съвет през месец април 2005 г. Някои НПО се оплакаха, че не са включени в процеса на консултиране. Министерството на вътрешните работи е отговорно за прилагането на този план за действие. Според плана за действие жените, въвлечени в случай на сексуална експлоатация или сводничество, не се арестуват и не се обвиняват в извършване на престъпление, а се разглеждат като жертви и са под закрилата на министерството на труда и социалната сигурност. Жертвите, които ще свидетелстват в съдебни процеси, могат да останат в Кипър до приключването на тези дела. Те имат възможност да работят или ако не желаят да работят министерството ще им покрива всички жилищни, медицински и други нужди. Беше изготвен специален процедурен наръчник за третирането на жертвите на трафик и беше изпратен за съгласуване до всички министерства и правителствени служби, както и до НПО.

52. Към настоящия момент не съществува специален център за настаняване на жертви на трафик, макар че жертвите могат да бъдат настанявани от властите в две от стаите на държавните старчески домове, които съществуват във всеки главен град. Центърът в Лимасол предстои да бъде открит скоро като ще предостави възможност за настаняване на 15 жени и ще осигури услугите на социален работник, адвокат и професионален съветник.“

98.  Що се отнася до предприетите мерки за подобряване събирането на информация и изследването на трафика той отбелязва:

„53. През април 2004 г. към полицията е създадена служба за предотвратяване и борба с трафика на хора. Функцията на службата е да събира и оценява разузнавателни данни относно трафика на хора, да координира операциите на всички полицейски дирекции и отдели, да организира и участва в операции и да следи развитието на случаите, които се разследват преди съдебния процес или които са висящи пред съдилищата. Службата също така изготвя доклади относно трафика и разследва детската порнография в интернет. Освен това службата организира образователни семинари, провеждани в полицейската академия на Кипър.

54. Според статистическите данни предоставяни от полицията от 2000 г. до 2005 г. се наблюдава ясно покачване на броя на отчетените случаи свързани с престъпленията сексуална експлоатация, сводничество и преживяване от проституция и др. НПО потвърждават, че осведомеността относно свързаните с трафика въпроси се е увеличила.“

99.  Накрая във връзка с превантивните мерки Комисарят изтъква скорошното положително развитие:

„55. Полицията предприема също и превантивни и принудителни мерки като например внезапни полицейски проверки в кабарета, инспекции, разпити на жени, сътрудничество с медиите и контрол на обявите, откривани в някои вестници. Полицията осигурява анонимна безплатна гореща телефонна линия, на която всеки може да се обади за да потърси помощ или да предостави информация. Кабаретата, които се разследват са включени в черен списък и нямат право да кандидатстват за нови визи.

56. Кипърските власти са положили известни усилия за подобряване идентифицирането и насочването на жертвите като по-конкретно 150 полицейски служители са били обучени по тези въпроси. Според НПО обаче все още преобладава културата, според която полицаите считат жените за „съгласни“ със своето затруднено положение и идентифицирането на жертвите остава незадоволително.“

100. Докладът прави следните заключения:

„57. Трафикът на хора е един от най-належащите и комплексни въпроси, свързани с човешките права, пред който са изправени държавите членки на Съвета на Европа, в това число Кипър. Очевидно е налице опасност младите жени, влизащи в Кипър с визи за артисти да станат жертви на трафик на хора или в последствие да станат жертви на злоупотреби или принуда. Тези жени официално се наемат като кабаретни танцьорки, но въпреки това често от тях се очаква да работят и като проститутки. Те обикновено са от държави с ниво на заплащане по-ниско от това в Кипър и могат да се окажат в уязвимо положение, което не им позволява да отхвърлят исканията на техните работодатели или клиенти. Самата система, доколкото собственикът на заведението кандидатства за разрешението от името на жената, често поставя жената в зависимост от нейния работодател или агент и увеличава опасността тя да попадне в ръцете на мрежите за трафик на хора.

58. Комисарят призовава кипърските власти да бъдат особено бдителни при наблюдението на ситуацията и да гарантират, че системата на визите за артисти не се използва за улесняване на трафика на хора или за насилствена проституция. В тази връзка комисарят припомня образцовата реакция на властите на Люксембург във връзка със сходни опасения, изразени в доклада му за тази държава и премахването от тяхна страна на визовия режим за кабаретни артисти. Промените в сегашната практика могат най-малкото да включат изискване жените да кандидатстват за виза лично, а информационната брошура да се предоставя на жените ако е възможно преди да влязат в страната.

59. Комисарят приветства новия Национален план за действие за борба с трафика на хора като първа стъпка за решаване на този проблем и насърчава министерството на вътрешните работи да осигури пълното му прилагане. След като бъде приет новият Закон за трафика на хора също ще играе важна роля. Различните действия на полицията в отговор на този феномен, като създаването на служба за предотвратяване и борба с трафика на хора също се приветстват.

60. За да зачитат правата на човека на лицата, жертви на трафик властите трябва да са в състояние да идентифицират жертвите и да ги препращат към специализираните агенции, които могат да осигурят подслон и закрила, както и подкрепящи услуги. Комисарят призовава кипърските власти да продължат обучението на полицейски служители за разпознаване и насочване на жертвите и поощрява властите да ангажират в тази сфера полицейски служители жени. Следва също така да бъде установено по-ефективно партньорство с НПО и други представители на гражданското общество. Комисарят изразява надеждата си, че центърът в Лимасол ще започне да функционира колкото е възможно по-скоро.“

D.Извадки от доклада от 12 декември 2008 г. на Комисаря за правата на човека на Съвета на Европа за посещението му в Кипър от 7‑10 юли 2008 г. (CommDH(2008)36)

101.  Комисарят за правата на човека наскоро публикува следващ доклад след посещението му в Кипър през месец юли 2008 г. Докладът съдържа коментари по развитието във връзка с проблемите, свързани с трафика на хора, подчертавайки в началото, че трафикът на жени с цел експлоатация е основен проблем в много европейски държави в това число Кипър. Докладът продължава както следва:

„33. Още през 2003 г. Комисарят по администрацията (Омбудсман) изтъкна, че Кипър се свързва с трафика на хора както като крайна дестинация, така и като транзитна страна като повечето жени са заплашвани и принуждавани да предоставят сексуални услуги. Приз 2008 г. островът продължава да бъде крайна дестинация за голям брой жени трафикирани от Филипините, Русия, Молдова, Унгария, Украйна, Гърция, Виетнам, Узбекистан и Доминиканската република с цел платена сексуална експлоатация ... Твърди се, че жените са лишавани частично или изцяло от възнагражденията им, принуждавани са да предават паспортите си и склонявани да предоставят сексуални услуги за клиенти. Повечето от тези жени не са в състояние да се придвижват свободно, принудени са да работят много над нормалните работни часове и живеят в отчайващи условия, изолирани и под строго наблюдение.

34. Жертвите на трафик биват наемани в Кипър основно чрез тримесечни т.нар. визи за „артисти“ или за „развлечение“ за да работят в кабаретната индустрия, включително нощни клубове и барове или с туристически визи за да работят в масажни салони, прикрити като частни домове ... За разрешението кандидатства собственикът на заведението в повечето случаи наречено „кабаре“ от името на съответните жени.

35. Проучването, проведено от Средиземноморския институт за джендър изследвания (MIGS) доведе до издаването през октомври 2007 г. на доклад за трафика на хора. Той показва, че приблизително 2000 жени чуждестранни граждани пристигат на острова всяка година с краткосрочни разрешения за работа като „артисти“ или в „развлекателния бизнес“. За двадесет годишния период 1982 г. -2002 г. се наблюдава драматичен ръст от 111% на броя на кабаретата, действащи на острова ...

36. По време на посещението му Комисарят научи, че в Република Кипър в момента има около 120 кабарета като всяко от тях наема около 10 до 15 жени ...“ (бележките под линия са пропуснати)

102.  Комисарят отбеляза, че правителството е приело подробно законодателство срещу трафика на хора, криминализиращо всички форми на трафик и предвиждащо до 20 години лишаване от свобода за сексуална експлоатация, както и осигуряващо мерки за закрила и подкрепа за жертвите (виж параграфи от 127 до 131 по-долу). Той посети също така новия държавен център за настаняване, действащ от ноември 2007 г. и беше впечатлен от условията и ангажираността, демонстрирана от персонала. Що се отнася до твърденията за корупция в полицията, докладът отбелязва следното:

„42. Комисарят получил уверения, че твърденията за корупция в полицията, свързана с трафика на хора касаят изолирани случаи. Властите информираха комисаря, че досега са разследвани три дисциплинарни случая, свързани с трафик на хора/проституция: единият завършил с уволнение, а другите два все още са в процес на разследване. Освен това през 2006 г. полицейски служител бил осъден на 14 месеца лишаване от свобода, а в последствие освободен от служба след обвинения, свързани с трафик на хора.“

103.  Докладът достига до следните заключения във връзка с режима за издаване на разрешения за артисти в Кипър:

„45. Комисарят припомня, че трафикът на жени с цел сексуална експлоатация е належащ и комплексен проблем, свързан с човешките права, пред който са изправени много държави членки на Съвета на Европа, включително и Кипър. Със сигурност е парадоксално, че макар кипърското правителство да е положило законодателни усилия за борба с трафика на хора и да е изразило волята си чрез националния план за действие от 2005 г., то продължава да издава разрешения за работа за т.нар. кабаретни артисти и да лицензира кабаретни заведения. Макар на хартия разрешенията да се издават на жени, които ще бъдат ангажирани в артистично представление, в действителност много, ако не повечето от тези жени се очаква да работят като проститутки.

46. Съществуването на разрешения за работа за „артист“ води до положение, което прави много трудно доказването от страна на правоохранителните органи на принуда и трафик, както и ефективната борба с тях. Този вид разрешение може по този начин да се възприеме като противоречащо на мерките, предприемани срещу трафика или най-малкото като водещо до тяхната неефективност.

47. По тези съображения Комисарят със съжаление отбелязва, че понастоящем разрешението за работа като „артист“ все още съществува въпреки обстоятелството, че правителството вече е изразило ангажимента си да го премахне. Изглежда, че специалната информационна брошура, предоставена на жените влизащи в страната с такова разрешение има малък ефект, макар да е необходимо жената да е прочела и подписала брошурата в присъствието на служебно лице.

48. Комисарят призовава кипърските власти да премахнат действащия режим на разрешения за работа на кабаретни „артисти“ ...“

104.  Комисарят припомни също така важността на добре обучените и мотивирани полицейски служители в борбата срещу трафика на хора и насърчи властите да гарантират адекватна и своевременна идентификация на жертвите.

E.Доклад за трафика на хора, Държавен департамент на САЩ, юни 2008 г.

105.  В своя доклад за трафика на хора от 2008 г. Държавният департамент на САЩ отбеляза, че:

„Кипър е крайна дестинация за голям брой жени, трафикирани от Филипините, Русия, Молдова, Унгария, Украйна, Гърция, Виетнам, Узбекистан и Доминиканската република с цел платена сексуална експлоатация ... Повечето от жертвите на трафика се набират за Кипър чрез измама с тримесечни разрешения за работа като „артисти“ за да работят в кабаретната индустрия или с туристически визи за да работят в масажни салони, прикрити като частни домове.“

106.  В доклада се констатира, че Кипър не е представил доказателства, че е увеличил усилията си спрямо предходната година в борбата с тежките форми на трафик на хора.

107.  Докладът препоръчва на кипърското правителство:

„Да изпълни плановете си за премахване или за значително ограничаване на използването на разрешението за работа за артисти – добре познат канал за трафик; да въведе стандартни процедури за действие за защита и подпомагане на жертвите в новооткрития си център за настаняване на жертви на трафик; да разработи и въведе цялостна кампания за намаляване на търсенето, специално насочена към клиентите и към обществото с цел намаляване на широко разпространеното погрешно разбиране относно трафика и кабаретната индустрия; да отдели повече ресурси за звеното си за борба с трафика; и да подобри качеството на разследванията на трафика за да се гарантират осъдителни присъди и подходящи наказания за извършителите на трафик.“

III. ПРИЛОЖИМО НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ПРАКТИКА

A.Кипър

1.Извадки от Конституцията

108.  Според кипърската конституция правото на живот и телесна неприкосновеност е защитено от член 7.

109.  Член 8 предвижда, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително наказание или отнасяне.

110.  Член 9 гарантира, че:

„Всяко лице има право на достойно съществуване и социална сигурност. Законът трябва да осигури защита на работниците, подпомагане на бедните и наличие на система за социално осигуряване.“

111.  Член 10 гласи в относимите си части, че:

„1. Никое лице не може да бъде държано в робство или принудително подчинение.

2. Никое лице не може да бъде заставяно да извършва принудителен или задължителен труд ...“

112.  Член 11(1) предвижда, че всеки има право на свобода и сигурност на личността. Член 11(2) забранява лишаването от свобода освен в случаите, позволени съгласно член 5 § 1 от Конвенцията и предвидени в закона.

2.  Кандидатстване за влизане, пребиваване и разрешение за работа за артисти

a.  Процедурата към съответния период

113.  През 2000 г. отделът за гражданска регистрация и миграция определя „артист“ като:

„всеки чужденец, който желае да влезе в Кипър за да работи в кабаре, музикално танцово заведение или друго нощно развлекателно заведение и е навършил 18 годишна възраст.“

114.  Съгласно член 20 от Закона за чужденците и имиграцията, № 105, министерският съвет е компетентен да издаде наредба относно изискванията за влизане на чужденци, наблюдение на имиграцията и предвижването на чужденците, уреждане на гаранциите във връзка с чужденци, притежаващи разрешения и определяне на съответните такси. Въпреки съществуването на това правомощие, към съответния период процедурите за влизане на лицата, идващи в Кипър за да работят като кабаретни артисти са уредени с решения или инструкции на министъра на вътрешните работи, имиграционните служители и главните директори в министерството.

115. В съответствие с процедура, въведена през 1987 г. молбите за влизане, временно пребиваване и разрешенията за работа трябвало да бъдат подадени от съответния работодател (управителят на кабарето) и от агента, придружени от трудов договор, съдържащ точните условия, договорени между страните и копия от съответните страници от паспорта на артиста. Агентите трябвало също така да представят банкова гаранция в размер на 10 000 кипърски лири (CYP) (приблизително EUR 17 000) за покриване на възможните разноски за репатриране. Управителите на кабаретата трябвало да представят банкова гаранция за сумата от CYP 2 500 (приблизително EUR 4 200) за покриване на разноските по репатриране, за които е отговорен управителят.

116.  Ако всички условия са изпълнени се издава разрешение за влизане и временно пребиваване, валидно за пет дни. При пристигането си артистката трябвало да премине различни медицински изследвания за СПИН и други инфекциозни или заразни болести. След получаването на задоволителен резултат се издавало разрешение за временно пребиваване и работа, валидно за три месеца. Разрешението можело да се поднови за още три месеца. Броят на артистите, които можело да бъдат наети в едно кабаре бил ограничен.

117.  В опит да бъде предотвратено принуждаването на артистките да напускат кабарето с клиенти те трябвало да присъстват в кабарето между 21 часа и 3 часа сутринта дори и тяхното собствено участие да трае само един час. Отсъствието поради заболяване трябвало да бъде удостоверено с бележка от лекар. Управителите на кабарета трябвало да информират имиграционната служба ако някоя артистка не се яви на работа или наруши договора си по някакъв друг начин. Ако това не бъде сторено артистката бивала експулсирана, като разходите по репатрирането й се покривали от банковата гаранция, представена от управителя на кабарето. Ако агент бъде обвинен в престъпления, свързани с проституция не му се издавали разрешения за влизане на артисти.

b.  Други относими промени

118.  През 1986 г. след доклади за проституция, извършвана от артистки, директорът на полицията предложил създаването на ad hoc комитет, отговарящ за преценката дали артистките, желаещи да влязат в Кипър, притежават необходимата квалификация за да получат виза за артист. Тази мярка обаче никога не била приложена. Бил създаден комитет с по-ограничени правомощия, но с времето значението му постепенно отслабнало.

119.  Съгласно процедурата, въведена през 1987 г. молбата за издаване на разрешение за влизане трябвало да бъде придружена от доказателства за артистични способности. Тази мярка обаче окончателно била премахната през декември 1987 г. по указание на тогавашния генерален директор на министерството на вътрешните работи.

120.  През 1990 г. след опасения от обстоятелството, че агенти също така притежават или управляват кабарета или са собственици на местата за настаняване, в които живеят техните артисти, дирекцията за гражданска регистрация и имиграция информирала всички агенти, че от 30 юни 1990 г. собствениците на кабарета не могат да работят и като агенти. Те трябвало да информират властите коя от двете професии възнамеряват да упражняват. Освен това размерът на банковите гаранции бил увеличен от CYP 10 000 на CYP 15 000 за агентите и от CYP 2 500 на CYP 10 000 за управителите. Тези мерки обаче никога не били приложени в резултат на възражения от агенти и управители на кабарета. Единствената промяна, която била извършена било увеличаването на размера на банковата гаранция на управителите на кабарета от CYP 2 500 на CYP 3 750 (приблизително EUR 6 400).

3.  Закон за дознанията

121.  Провеждането на дознания в Кипър се урежда от Закона за установяване причините за смъртни случаи от 1959 г., № 153. Съгласно член 3 всеки районен съдия и магистрат може да провежда дознание в рамките на своята местна подсъдност. Член 3(3) предвижда, че всяко дознание, започнато от лице, разследващо смъртен случай, може да бъде продължено, започнато отново или подновено по начина, предвиден в закона.

122.  Член 14 урежда процедурата за извършване на дознание и предвижда следното (всички цитати на кипърското законодателство са преведени):

„При всяко дознание –

(a) лицето, разследващо смъртния случай, следва да събере под клетва каквито доказателства могат да се намерят за да се установи самоличността на починалия и времето, мястото и начина на настъпване на смъртта;

(b) всяко заинтересовано лице може да участва чрез адвокат или лично и да извършва разпит, кръстосан разпит или повторен разпит според случая на всеки един свидетел.“

123.  Член 16 урежда обхвата на правомощията на лицето, разследващо смъртния случай и предвижда, че:

„(1) Лицето, разследващо смъртния случай, което провежда дознание, притежава и може да упражнява всички правомощия на районен съдия или магистрат по отношение на призоваването и осигуряване на присъствие на свидетелите и изискването от тях да дадат показания, както и във връзка с изготвянето на документи и други подобни по дознанието.“

124.  Съгласно член 24 когато лицето, разследващо смъртния случай прецени, че са открити достатъчно основания за повдигане на обвинение срещу някое лице във връзка с настъпването на смъртта, той може да призове или да издаде заповед за задържане за да се осигури явяването на това лице пред съответния компетентен съд.

125.  Член 25 предвижда, че след разглеждане на доказателствата лицето, разследващо смъртния случай следва да постанови своето решение и да го удостовери писмено, в което трябва да се посочи доколкото съответните обстоятелства са доказани, кой е починалия и как, кога и къде починалият е намерил смъртта си. Съгласно член 26 ако при приключване на дознанието, лицето, разследващо смъртта е на мнение, че има основания дадено лице да бъде уличено като виновно за извършване на престъпления във връзка с разследваните обстоятелства, но не може да се установи кое е това лице, той удостоверява мнението си в този смисъл и предава копие от делото на полицейския служител в района, в който се провежда дознанието.

126.  Член 30 позволява на председателя на районния съд по молба на Генералния адвокат да разпореди провеждането, възобновяването или прекратяването на дознание или съдебно решение. Той гласи, че:

„(1) Ако председателят на районния съд по молба направена от или по разпореждане на Генералния адвокат е убеден, че е необходимо или желателно това да бъде извършено, той може –

(a) да разпореди извършването на дознание относно смъртта на някое лице;

(b) да нареди възобновяването на дознание за събиране на допълнителни доказателства или за включване в производството по него и обсъждане на вече събрани доказателства, на доказателства, събрани в съдебно производство, което може да има отношение към въпрос, разглеждан в това дознание, и за издаване на ново решение по производството като цяло;

(c) да отмени решението по всяко дознание и да го замени с друго решение, което е законосъобразно и в съответствие с доказателствата, събрани или включени както е указано в предходната алинея на този член; или

(d) да прекрати дознание със или без извършване на ново дознание.“

4.  Трафик на хора

127.  Законодателството за трафика на хора е прието в Кипър със Закон № 3(1) от 2000 г. за борбата с трафика на хора и сексуалната експлоатация на деца. Член 3(1) забранява:

„a. Сексуалната експлоатация на пълнолетни лица с цел печалба ако:

i. е извършена чрез употреба на сила, насилие или заплахи; или

ii. е извършена чрез измама; или

iii. е извършана чрез злоупотреба с власт или друга форма на натиск до степен, че конкретният човек не е имал реален и разумен избор освен да се подчини на този натиск или малтретиране;

b. трафика на пълнолетни лица с цел печалба и с оглед сексуална експлоатация при обстоятелствата, посочени в точка (a) по-горе;

c. сексуалната експлоатация или малтретирането на непълнолетни;

d. трафика на непълнолетни с цел сексуалната им експлоатация или малтретиране.“

128.  Член 6 предвижда, че съгласието на жертвата не може да служи като оправдание за извършеното престъпление трафик.

129.  Съгласно член 5(1) лицата, намерени за виновни за извършване на трафик на пълнолетни лице с цел сексуална експлоатация, могат да бъдат наказани с лишаване от свобода до десет години и/или с глоба от CYP 10 000. В случай на дете възможното наказание лишаване от свобода се увеличава на петнадесет години, а глобата на CYP 15 000. Член 3(2) предвижда по-високо наказание в определени случаи:

„За целите на тази разпоредба кръвна връзка или връзка по сватовство до трета степен с жертвата и всяка друга връзка на жертвата с лицето, което поради положението си упражнява влияние и власт над жертвата, включително отношения с настойник, възпитатели, администрация в хостел, рехабилитационен център, затвор или други подобни институции и други лица, заемащи подобна позиция или качество, което представлява злоупотреба с власт или друг вид принуда:

a. лице, действащо в противоречие на разпоредбите на член 1(a) и (b) извършва престъпление и може да бъде осъдено на лишаване от свобода за петнадесет години;

b. лице, действащо в противоречие с разпоредбите на член 1(c) и (d) извършва престъпление и може да бъде осъдено на лишаване от свобода за двадесет години;“

130.  Член 7 възлага задължение на държавата да закриля жертвите на трафик като им предоставя подкрепа, включително настаняване, медицински грижи и психиатрична помощ.

131.  Съгласно членове 10 и 11 министерският съвет може да назначи „настойник на жертвите“, който да съветва, консултира и напътства жертвите на експлоатация; да изслушва и разследва оплаквания от експлоатация; да осигурява на жертвите лечение и сигурно жилище; да предприема необходимите стъпки за преследване на извършителите; да предприема мерки с цел рехабилитация, намиране на нова работа или репатриране на жертвите; и да установява всякакви недостатъци в законодателството за борба с трафика. Макар по времето на издаване на доклада на омбудсмана на Кипър от 2003 г. да е бил назначен такъв настойник (виж параграфи от 80 до 90 по-горе), ролята му остава теоретична и не е изтовена програма за осигуряване защитата на жертвите на трафик.

B.  Русия

1.  Юрисдикция съгласно руския наказателен кодекс

132.  Членове 11 и 12 от Наказателния кодекс на Руската федерация уреждат териториалния обхват на руското наказателно право. Член 11 въвежда юрисдикция на Русия над престъпленията, извършени на територията на руската федерация. Член 12(3) предвижда ограничена юрисдикция по отношение на лица, които не са руски граждани и които са извършили престъпления извън територията на Русия ако престъпленията нарушават интересите на Руската федерация и в случаите, предвидени в между народен договор.

2.  Общи престъпления по наказателния кодекс

133.  Член 105 от руския наказателен кодекс предвижда, че убийството се наказва с лишаване от свобода.

134.  Член 125 от руския наказателен кодекс предвижда, че умишленото изоставяне и неоказване на помощ на лице, което се намира в опасност, се наказва с глоба, обществено полезен труд, поправителен труд или лишаване от свобода.

135.  Съгласно членове 126 и 127 отвличането и противозаконното лишаване от свобода се наказват с лишаване от свобода.

3.  Трафик на хора

136.  През декември 2003г. руският наказателен кодекс беше изменен като беше добавен нов член 127.1 със следното съдържание:

„1. Трафикът на хора, изразяващ се в покупка и продажба на човешко същество или наемането му, транспортирането му, прехвърлянето му, укриването му или приемането му с цел експлоатацията му ... се наказва с лишаване от свобода до пет години.

2. Ако деянието е извършено:

a) спрямо две или повече лица;

...

d) чрез извеждане на жертвата през границите на Руската федерация или незаконното й задържане в чужбина;

...

f) чрез прилагане на сила или заплаха за прилагане на сила;

...

се налага наказание лишаване от свобода от три до 10 години.

3. Деянията, посочени в точки първа и втора на този член:

a) ако са довели до смъртта на жертвата по непредпазливост, до причиняване тежко увреждане на здравето на жертвата или други сериозни последици;

b) извършени по начин, представляващ опасност за живота и здравето на мнозина;

c) извършени от организирана група –

се наказват с лишаване от свобода от осем до 15 години.“

IV.ПРИЛОЖИМИ МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ И ДРУГИ МАТЕРИАЛИ

A.  Робство

1.  Конвенция за премахване на робството от 1926 г.

137.  Конвенцията за премахване на робството, подписана в Женева през 1926 г. влезе в сила на 7 юли 1955 г. Русия се присъедини към Конвенцията за премахване на робството на 8 август 1956 г., а Кипър на 21 април 1986 г. В преамбюла договарящите страни са изтъкнали следното:

„Желаейки да ... открият начини за реализиране в целия свят на намеренията, изразени относно търговията с роби и премахването на робството от подписалите конвенцията от Сен-Жермен-ан-Ле, и приемайки за необходимо да регламентират по-подробно въпросите, отколкото това е направено в Конвенцията,

Считайки за необходима забраната на принудителния труд, който създава условия сходни с робски ...“

138.  Член 1 определя робството като:

„положение или състояние на човек, върху който се упражнява някакъв или всички видове насилие, накърняващи правото му на собственост“.

139.  Съгласно член 2 страните се задължават да забранят и прекратят търговията с роби и да достигнат постепенно и възможно най-скоро до пълно премахване на робството във всичките му форми.

140.  Член 5 разглежда принудителния или задължителния труд и предвижда, inter alia, че:

„Високодоговарящите се страни, съзнавайки, че прибягването до принудителен труд може да доведе до тежки последици, се задължават, всяка по отношение на територията, намираща се под неин суверенитет, юрисдикция, протекторат, сюзеренитет или опека, да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на възможността принудителният и задължителният труд да създават условия сходни с робството.“

141.  Член 6 изисква от държавите, чиито закони не предвиждат по-подходящ начин за наказването на закононарушенията, приети с оглед реализиране не целите на Конвенцията за премахване на робството, да приемат необходимите мерки, така че за такива нарушения да бъдат налагани сурови наказания.

2.Практика на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия

142.  В първото дело, разглеждащо определението на поробването с цел сексуална експлоатация като престъпление срещу човечеството, Prosecutor v. Kunarac, Vukovic and Kovac, от 12 юни 2002 г. Международният наказателен трибунал за бивша Югославия констатира, че:

„117. ...традиционното разбиране за робство, дефинирано в Конвенцията за премахване на робството от 1926 г. и често наричано „притежаване на роби със статут на движими вещи“ се е развило за да обхване разнообразни съвременни форми на робство, които също се основават на упражняването на някое или на всички правомощия, свързани с правото на собственост. В случая на тези различни съвременни форми на робство, жертвата не е подложена на упражняването на тези по-крайни права на собственост, които се свързват с „притежаване на роби със статут на движими вещи“, а във всички случаи, в резултат на упражняването на някое или на всички правомощия, свързани с правото на собственост, има до известна степен разрушаване на юридическата правосубектност; това разрушаване е по-голямо в случая на „притежаване на роби със статут на движими вещи“, но разликата е в степента ...“

143.  Той прави заключението, че:

„119. ... въпросът дали конкретен феномен представлява форма на поробване зависи от действието на факторите или признаците на поробване [включващи] „контрол над придвижването на някого, контрол на заобикалящата го физическа среда, психологически контрол, мерки, предприети за предотвратяване или препятстване на бягство, насилие, заплаха или принуда, продължителност, претендиране на изключителни права, подлагане на жестоко третиране и мъчения, контрол на сексуалността и принудителен труд“. Следователно не е възможно да бъдат изчерпателно изброени всички съвременни форми на робство, които се включват в по-широкото понятие на първоначалната идея ...“

3.  Римският статут

144.  Статутът на Международния наказателен съд („Римският статут“), който влезе в сила на 1 юли 2002 г. предвижда, че „поробване“ по смисъла на член 7(1)(c) от римския статут:

„означава упражняването на някое или на всички правомощия, присъщи на правото на собственост над едно лице и включва упражняването на такава власт, при извършването на трафик на хора, в частност жени и деца.“

145.  Кипър подписа Римския статут на 15 октомври 1998 г. и го ратифицира на 7 март 2002 г. Русия подписа статута на 13 септември 2000 г. Тя не го е ратифицирала.

B.  Трафик

1.   Ранни споразумения относно трафика

146.  Първият международен инструмент, разглеждащ трафика на хора – Международното споразумение за премахване на трафика на бели роби – е прието през 1904 г. След него е приета Международната конвенция за премахване на трафика на бели роби от 1910 г. В последствие през 1921 г. Общността на нациите прие Конвенция за премахване на трафика на жени и деца, потвърдена с последващата Международна конвенция за премахване на трафика на пълнолетни жени от 1933 г. Конвенцията за борба с трафика на хора и експлоатацията от трети лица с цел проституция от 1949 г. постави предходните инструменти под егидата на Организацията на обединените нации.

2.Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените

147.  Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПВФДОЖ) е приета през 1979 г. от Общото събрание на ООН. Русия ратифицира КПВФДОЖ на 23 януари 1982 г., а Кипър се присъедини към нея на 23 юли 1985 г.

148.  Член 6 от КПВФДЖ гласи следното:

„Държавите-участнички взимат всички надлежни мерки, включително и законодателни, за пресичане на всички видове търговия с жени и експлоатация проституцията на жените.“

3.Протоколът от Палермо

149.  Протоколът за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика на хора, особено жени и деца („Протоколът от Палермо“), допълващ Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност е подписан от Кипър на 12 декември 2000 и от Русия на 16 декември 2000 г. Ратифициран е от тях съответно на 26 май 2004 г. и 6 август 2003 г. Преамбюлът му гласи:

„като декларират, че ефективното противодействие срещу международния трафик на хора и по-специално на жени и деца, изисква задълбочен и всеобхватен международен подход в страните, откъдето започва този трафик, транзитните страни и тези по предназначение на трафика, с цел санкциониране на трафикантите и защита на жертвите на такъв трафик, включително и защита на международно признатите им човешки права.“

150.  Член 3(a) определя „трафика на хора“ като:

„набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора чрез заплаха или използване на сила или други форми на принуда, отвличане, измама, заблуда, злоупотреба с власт или с уязвимо положение или чрез даване и получаване на плащания или други облаги за получаване съгласието на лице, което има контрол върху друго лице, с цел експлоатация; експлоатацията включва като минимум експлоатиране на проституцията на други лица или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, робство или дейности, сходни с робството, заробване или отнемане на телесни органи.“

151.  Член 3(б) предвижда, че съгласието на жертвата на трафик за предвидената експлоатация е без значение при използването на някое от средствата, посочени в член 3(a).

152.  Член 5 задължава държавите да:

„приема такива законодателни и други мерки, каквито биха били необходими за определянето като криминални престъпления по нейните местни закони, на действията, посочени в член 3 от този протокол, когато са извършени умишлено.“

153.  Подпомагането и закрилата на жертвите на трафик са разгледани в член 6, който предвижда в относимите си части:

„2. Държавите - страни по протокола, ще положат усилия за включване в законодателните и административните разпоредби на съответната страна на мерки, които предоставят на жертви на трафика на хора, в съответните случаи:

(a) информация относно съответните съдебни и административни процедури;

(б) помощ, за да се даде възможност техните възгледи или проблеми да бъдат представени и разгледани на съответните етапи на предприетите правни действия срещу престъпниците, по начин, невъзпрепятстващ правата на защитата.

3. Държавите - страни по протокола, ще разгледат въпроса за прилагането на мерки за възстановяване на физическото, психическото състояние и социалното положение на жертвите на трафика на хора ...

...

5. Държавите - страни по протокола, трябва да полагат усилия за осигуряване на физическата безопасност на жертвите на трафика на хора, докато се намират на тяхна територия.

...“

154.  Член 9 във връзка с предотвратяване на трафика на хора предвижда, че:

„1. Държавите - страни по протокола, следва да изготвят всеобхватна политика, програми и други мерки:

(a) за предотвратяване и борба с трафика на хора; и

(б) за защита на жертвите на трафика на хора, по-специално жените и децата, от повторен трафик.

2. Държавите - страни по протокола, ще положат усилия да предприемат мерки, като проучвания, информация и кампании в масмедиите и социални и икономически инициативи за предотвратяване и борба с трафика на хора.

3. Политиката, програмите и другите мерки, предприети в съответствие с този член, трябва при необходимост да включват сътрудничество с неправителствени организации, други сходни организации и други елементи на гражданското общество.

4. Държавите - страни по протокола, следва да предприемат или да задълбочават мерките, включително чрез двустранно или многостранно сътрудничество, за да се отстранят факторите, които правят хората и особено жените и децата уязвими спрямо трафика, като бедността, недостатъчното развитие и липсата на равни възможности.

5. Държавите - страни по протокола, следва да приемат или да засилят законодателните или другите мерки, като образователни, социални или културни мерки, включително чрез двустранно и многостранно сътрудничество, за да се отстранят условията, които са причина за всички форми на експлоатация на хора и особено на жени и деца, водещи до трафик.“

155.  Член 10 подчертава нуждата от ефективен обмен на информация между съответните власти и обучение на правоохранителните и емиграционните служители. В относимата си част той предвижда:

„1.  Правоохранителните, имиграционните или други важни органи на държавите - страни по протокола, при необходимост ще си сътрудничат чрез обмен на информация в съответствие с местните си закони, за да могат да направят преценка на следното:

...

(в)  средствата и методите, използвани от организираните криминални групи за трафик на хора, включително набирането и транспортирането на жертвите, маршрутите и връзките между хората и групите, ангажирани в такъв трафик, както и възможните мерки за тяхното разкриване.

2.  Държавите - страни по протокола, следва да осигурят или подобрят обучението за предотвратяване на трафика на хора, предоставяно на служители на правоохранителни органи, имиграционни и други ангажирани служители. Обучението трябва да се фокусира върху методите, използвани при предотвратяването на такъв трафик, съдебното преследване на трафикантите и защита на правата на жертвите, включително и защитата на жертвите от трафикантите. Обучението трябва също така да вземе предвид необходимостта от зачитане на човешките права, както и въпросите, отнасящи се до децата и лицата, уязвими като пол, и да поощрява сътрудничеството с неправителствени организации, други сходни организации и други елементи на гражданското общество.

...“

4.  Действия на Европейския съюз за борба с трафика

156.  Съветът на Европейския съюз прие рамково решение за борба с трафика на хора (Рамково решение 2002/JHA/629 от 19 юли 2002 г.). То предвижда мерки, целящи осигуряването на сближаване на наказателното законодателство на държавите членки що се отнася до определянето на престъпленията, наказанията, подсъдността и преследването, закрилата и подпомагането на жертвите.

157.  През 2005 г. Съветът прие план за действие за най-добри практики, стандарти и процедури за борба и предотвратяване на трафика на хора (OJ C 311/1 от 9.12.2005 г.). Планът за действие предлага предприемането на стъпки от държавите членки, от Комисията и от други органи на ЕС, включващи координирани действия на ЕС, очертаване на проблема, предотвратяване на трафика, ограничаване на търсенето, разследване и наказателно преследване на трафика, закрила и подкрепа за жертвите на трафика, връщане и реинтеграция, както и външни отношения.

5.  Общи действия на Съвета на Европа във връзка с трафика

158.  През последните години Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие три правни текста, занимаващи се с трафика на хора за сексуална експлоатация: Препоръка № R (2000) 11 на Комитета на министрите към държавите членки относно действия срещу трафика на хора с цел сексуална експлоатация; Препоръка Rec (2001) 16 на Комитета на министрите към държавите членки за закрила на децата от сексуална експлоатация; и Препоръка Rec (2002) 5 на Комитета на министрите към държавите членки за защита на жените срещу насилие. Тези текстове предлагат, inter alia, общоевропейска стратегия, включваща дефиниции, общи мерки, методология и рамка за действие, превенция, подпомагане и закрила на жертвите, наказателно-правни мерки, съдебно сътрудничество и ангажименти за международно сътрудничество и координация.

159.  Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие също така редица текстове в тази област, включително: Препоръка 1325 (1997) относно трафика на жени и насилствената проституция в държави членки на Съвета на Европа; Препоръка 1450 (2000) относно насилието над жени в Европа; Препоръка 1523 (2001) за домашното робство; Препоръка 1526 (2001) относно кампанията срещу трафика на непълнолетни за прекъсване на източноевропейския маршрут: примерът на Молдова; Препоръка 1545 (2002) относно кампанията срещу трафика на жени; Препоръка 1610 (2003) относно миграцията, свързана с трафика на жени и проституцията; и Препоръка 1663 (2004) за домашното робство: зависимост, домашни помощници и „съпруги, поръчани по пощата“.

6 Конвенция на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, CETS № 197, 16 май 2005 г.

160.  Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора („Конвенцията за борба с трафика“) е подписана от Кипър на 16 май 2005 г. и ратифицирана на 24 октомври 2007 г. Тя влезе в сила по отношение на Кипър на 1 февруари 2008 г. Русия предстои да подпише конвенцията. Общо 41 държави членки на Съвета на Европа са подписали Конвенцията за борба с трафика, а 26 освен това са я ратифицирали.

161.  Обяснителният доклад, съпровождащ Конвенцията за борба с трафика подчертава, че понастоящем трафикът на хора е основен проблем в Европа, който заплашва правата на човека и фундаменталните ценности на демократичните общества. Докладът продължава по следния начин:

„Трафикът на хора с поставянето на жертвите в капан е съвременната форма на старата търговия с роби по света. Той третира човешките същества като стока, която може да се купува и продава и която може да бъде принуждавана да работи, обикновено в секс индустрията, но също например в сектора на земеделието, в обявените или необявените експлоататорски предприятия. За ниско или никакво заплащане. Повечето идентифицирани жертви на трафик са жени, но мъжете също понякога са жертви на трафик на хора. Освен това много от жертвите са млади, а понякога деца. Всички те са отчаяни в изкарването на оскъдното си препитание като животът им е разрушен от експлоатация и алчност.

За да бъде ефективна стратегията за борба с трафика на хора трябва да възприеме мултидисциплинарен подход, включващ превенция, защита на човешките права на жертвите и наказателно преследване на извършителите на трафика, като същевременно се стреми да хармонизира съответните национални законодателства и да гарантира, че тези закони се прилагат унифицирано и ефективно.“

162.  В преамбюла си Конвенцията за борба с трафика изтъква, inter alia, че:

„Като имат предвид, че трафикът на хора представлява нарушение на човешките права и престъпление срещу достойнството и неприкосновеността на човешката личност;

като имат предвид, че трафикът на хора може да доведе до заробване на жертвите;

като имат предвид, че зачитането на правата на жертвите, закрилата на жертвите и борбата с трафика на хора трябва да бъдат най-висши цели;

...“

163.  Член 1 гласи, че целите на Конвенцията за борба с трафика са предотвратяването и борбата с трафика на хора, закрилата на човешките права на жертвите на трафик, разработването на всеобхватна рамка за закрила и подпомагане на жертвите на трафик и свидетелите, както и осигуряването на ефективно разследване и наказателно преследване на трафика.

164.  Член 4(a) възприема дефиницията на трафика от Протокола от Палермо, като член 4(b) повтаря разпоредбата на Протокола от Палермо относно неотносимостта на съгласието на жертвата на трафик за експлоатацията (виж параграфи от 150 до 151 по-добре).

165.  Член 5 изисква от държавите да предприемат мерки за предотвратяване на трафика като предвижда, inter alia, следното:

„1. Всяка страна по конвенцията предприема мерки за изграждане или укрепване на националния координационен механизъм, обхващащ различните органи, които отговарят за предотвратяването и борбата с трафика на хора.

2. Всяка страна по конвенцията разработва и/или укрепва ефективни политики и програми за предотвратяване на трафика на хора посредством: изследователски, информационни, осведомителни и образователни кампании, социално-икономически инициативи и програми за обучение, в частност предназначени за хора, уязвими на трафик, както и за професионално занимаващите се с проблемите на трафика на хора.

...“

166.  Член 6 изисква от държавите да предприемат мерки за обезсърчаване на търсенето, което мотивира трафика и в относимите си части предвижда следното:

„За пресичане на търсенето, което подхранва всички форми на експлоатация на хора, особено на жени и деца, водещи до трафик, всяка страна по конвенцията приема или подсилва законодателните, административните, възпитателните, социалните, културните или други мерки, включително:

а) изследователска работа в областта на най-добрите практики, методи и стратегии;

b) мерки за осъзнаване на отговорността и важната роля на медиите и гражданското общество за определяне на търсенето като една от изначалните причини за трафика на хора;

c) насочени информационни кампании, предполагащи, когато е подходящо, участието inter alia на публичните власти и на лицата, формиращи държавната политика;

...“

167.  Член 10 предвижда мерки за обучение и сътрудничество и гласи, че:

„1. Всяка страна по конвенцията осигурява в състава на своите компетентни органи лица, които са обучени и квалифицирани за предотвратяване и борба с трафика на хора, за идентифициране и подпомагане на жертвите, включително на децата, и гарантира, че различните органи сътрудничат помежду си, както и със съответните организации, изпълняващи функции по подпомагане, по начин, който позволява жертвите да бъдат идентифицирани в рамките на процедура, отчитаща особеното положение на жените и децата жертви ...

2. Всяка страна по конвенцията приема онези законодателни или други мерки, които са необходими за идентифицирането на жертвите, при нужда в сътрудничество с други страни по конвенцията и съответните организации, изпълняващи функции по подпомагане. Всяка страна по конвенцията гарантира, че ако компетентните органи имат основателни причини да смятат, че едно лице е било жертва на трафик на хора, това лице няма да бъде изведено от нейната територия, докато не приключи процедурата по установяване на самоличността му от компетентните органи като жертва на престъплението, предвидено в чл. 18 от тази конвенция, и едновременно с това гарантира, че лицето получава помощта, предвидена в чл. 12, алинеи 1 и 2.

...“

168.  Член 12 гласи, че:

„1.  Всяка страна по конвенцията приема онези законодателни или други мерки, които са необходими за подпомагане на жертвите при тяхното физическо, психологическо или социално възстановяване....

2. Всяка страна по конвенцията надлежно отчита нуждите на жертвата от сигурност и защита.

...“

169.  Членове от 18 до 21 изискват от държавите да криминализират конкретни видове деяния:

„18.  Всяка страна по конвенцията приема необходимите законодателни и други мерки, за да се възведат в престъпления деянията, изложени в чл. 4 от тази конвенция, когато са извършени умишлено.

19.  Всяка страна по конвенцията разглежда възможността за приемане на необходимите законодателни и други мерки с оглед възвеждане в престъпление по смисъла на националното й законодателство на използването на услугите, които са обект на експлоатацията, предвидена в чл. 4, буква а) от тази конвенция, със знанието, че лицето е жертва на трафик на хора.

20.  Всяка страна по конвенцията приема необходимите законодателни и други мерки с оглед възвеждане в престъпления на следните деяния, когато са извършени умишлено с цел да се направи възможен трафикът на хора:

a) подправяне на документ за пътуване или за самоличност;

b) посредничество за или снабдяване с такъв документ;

c) задържане, отнемане, скриване, повреждане или унищожаване на документ за пътуване или за самоличност на друго лице.

21(1).  Всяка страна по конвенцията приема необходимите законодателни и други мерки с оглед възвеждане в престъпления, когато са извършени умишлено, помагачеството или подбуждането към извършване на някое от престъпленията по членове 18 и 20 от тази конвенция.

(2).  Всяка страна по конвенцията приема необходимите законодателни и други мерки с оглед възвеждане в престъпление, когато е извършен умишлено, опитът за извършване на престъпленията по членове 18 и 20, буква a) от тази конвенция.“

170.  Член 23 изисква от държавите да предприемат необходимите законодателни и други мерки с оглед налагането на ефективни, съразмерни и възпиращи наказания за престъпленията, установени в съответствие с членове от 18 до 21. Тези наказания включват налагането на наказанието лишаване от свобода, което може да послужи като основание за екстрадиция, за престъпленията, установени в съответствие с чл. 18.

171.  Член 27 предвижда, че държавите гарантират, че следствените действия или наказателното преследване на престъпленията, установени в съответствие с Конвенцията за борба с трафика, няма да зависят от обясненията или обвиненията, изхождащи от жертвата, поне когато престъплението е извършено изцяло или частично на тяхна територия. Държавите трябва освен това да гарантират, че жертвите на престъпление, извършено на територията на страна по конвенцията, различна от тази, където те пребивават, могат да подадат оплакване пред компетентния орган на държавата по местопребиваването им. Последната трябва да предаде оплакването незабавно на компетентния орган на страната, на чиято територия е извършено престъплението, където оплакването се разглежда в съответствие с националното законодателство на страната, където е извършено престъплението.

172.  Член 31(1) урежда юрисдикцията като изисква от държавите да предприемат необходимите законодателни и други мерки за установяването на подсъдност за всяко престъпление, установено в съответствие с Конвенцията за борба с трафика, когато престъплението е извършено:

„a.  на нейна територия; или

...

d.  от неин гражданин или от лице без гражданство, което обичайно пребивава на нейна територия, ако престъплението е наказуемо съгласно наказателния закон на мястото, където е извършено, или ако престъплението е извършено извън териториалната юрисдикция на която и да било държава;

e.  срещу неин гражданин.“

173.  Държавите си запазват правото да не прилагат или да прилагат само при определени случаи или в определени условия правилата за юрисдикцията, съгласно член 31(1)(d) и (e).

174.  Член 32 изисква държавите да си сътрудничат в съответствие с разпоредбите на тази конвенция и чрез прилагане на съответните приложими международни и регионални актове във възможно най-висока степен с оглед:

„- предотвратяването и борбата с трафика на хора;

- закрилата и предоставянето на помощ на жертвите;

- разследването или производствата, касаещи престъпленията, установени в съответствие с тази конвенция.“

C.  Взаимна правна помощ

1.Европейска конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси, CETS № 30, 20 май 1959 г. („Конвенция за взаимопомощ“)

175.  Конвенцията за взаимопомощ е подписана от Кипър на 27 март 1996 г. Тя е ратифицирана на 24 февруари 2000 г. и влиза в сила на 24 май 2000 г. Руската федерация е подписала Конвенцията на 7 ноември 1996 г. и я е ратифицирала на 10 декември 1999 г. Влязла е в сила по отношение на Русия на 9 март 2000 г.

176.  Член 1 установява задължение за договарящите държави да:

„си оказват в съответствие с разпоредбите на тази конвенция възможно най-широка правна помощ в наказателното производство относно престъпления, които попадат към момента на искането за оказване на помощ под юрисдикцията на съдебните власти на молещата страна“.

177.  Член 3 гласи, че:

„1.  Замолената страна ще изпълни по реда, определен от нейното законодателство, всяка съдебна поръчка по наказателно дело, която е изпратена до нея от съдебните власти на молещата страна с цел извършване на следствени действия или предаване на предмети, служещи като доказателства, сведения или документи.

2.  Ако молещата страна би желала свидетели или експерти да дадат показания под клетва, тя трябва изрично да го посочи в молбата и замолената страна ще изпълни молбата, ако нейните закони не й го забраняват.“

178.  Член 26 позволява на страните да сключват двустранни споразумения за правна взаимопомощ в допълнение на разпоредбите на Конвенцията за взаимопомощ.

2.Договор между СССР и Република Кипър за правна помощ по гражданско-правни, семейно-правни и наказателно-правни въпроси от 19 януари 1984 г. („Договор за взаимопомощ“)

179.  Член 2 от Договора за взаимопомощ (ратифициран от Русия след разпадането на СССР) въвежда общо задължение за двете страни да си предоставят правна помощ по гражданско-правни и наказателно-правни въпроси в съответствие с разпоредбите на договора.

180.  Член 3 описва обхвата на правната помощ, която се предоставя съгласно договора и гласи следното:

„Правната помощ по гражданско-правни и наказателно-правни въпроси ще включва услуги и изпращане на документи, предоставяне на информация относно действащото законодателство и съдебна практика и извършване на конкретни процесуални действия, предвидени в законодателството на замолената договаряща страна и по-конкретно събиране на доказателства от страните в процеса, обвиняеми лица, подсъдими, свидетели и експерти, както и признаване и изпълнение на решения по гражданско-правни въпроси, образуване на наказателни производства и екстрадиране на извършители на престъпления.“

181.  Процедурата за отправяне на искане е конкретизирана по член 5(1), който в относимите си части гласи, че:

„Молбата за правна помощ трябва бъде в писмена форма и да съдържа следното: -

(1)  Посочване молещия орган.

(2)  Посочване на замоления орган.

(3)  Конкретизиране на делото, във връзка с което се иска правната помощ и съдържанието на искането.

(4)  Име и фамилия на лицата, за които се отнася молбата, тяхното гражданство, професия и постоянно или временно местопребиваване.

...

(6)  Ако е необходимо да бъдат конкретизирани фактите, както и да се представи списък на поисканите документи и другите доказателства.

(7)  По наказателно-правни въпроси в допълнение на изброеното по-горе, подробности относно престъплението и неговата правна квалификация.“

182.  Член 6 описва процедурата за изпълнение на молбата:

„1.  Замоленият орган трябва да предостави правната помощ по начина, предвиден в процесуалното законодателство и правила на собствената му държава. Той обаче може да изпълни молбата по начина, посочен в нея ако това не противоречи на законодателството на собствената му държава.

2.  Ако замоленият орган не е компетентен да изпълни молбата за правна помощ, той трябва да я препрати на компетентния орган и съответно да информира молещия орган.

3.  Замоленият орган, въз основа на отправено искане, следва да информира своевременно молещия орган за мястото и времето за изпълнение на молбата.

4.  Замоленият орган трябва да информира молещия орган писмено за изпълнението на молбата. Ако молбата не може да бъде изпълнена замоленият орган трябва незабавно да информира в писмен вид молещия орган като посочи причините за невъзможността за изпълнение и трябва да върне документите.“

183.  Съгласно член 18 Договарящите страни се задължават да гарантират, че гражданите на едната страна са освободени на територията на другата страна от заплащане на такси и разноски и разполагат с облекчения и безплатна правна помощ, при същите условия и със същия обхват като гражданите на тази друга страна. Член 20 предвижда, че лице, което е поискало безплатна правна помощ може да подаде необходимата молба до компетентния орган на държавата, на чиято територия то живее постоянно или временно. Тогава този орган ще препрати молбата на другата държава.

184.  Глава VI от Договора съдържа специални разпоредби относно наказателно-правните въпроси, отнасящи се по-конкретно до образуването на наказателни производства. Член 35(1) предвижда, че:

„Всяка договаряща страна, по искане на другата договаряща страна и в съответствие с и при условията на разпоредбите на собственото си законодателство ще образува наказателно производство срещу собствени граждани, за които се предполага, че са извършили престъпление на територията на другата договаряща страна.“

185.  Член 36 предвижда процедурата за подаване на молба за образуване на наказателно производство:

„1.  Молбата за образуване на наказателно производство трябва да бъде в писмена форма и да съдържа следното:-

(1)  Посочване на молещия орган.

(2)  Описание на деянията, в които се състои престъплението, във връзка с което се иска образуването на наказателно производство.

(3)  Времето и мястото на извършване на деянието, описани възможно най-конкретно.

(4)  Разпоредбата от закона на молещата договаряща страна, съгласно която деянието се определя като престъпление.

(5)  Името и фамилията на заподозряното лице, подробности относно гражданството му, постоянното или временното му пребиваване и друга информация за него, както и доколкото е възможно описание на външния вид на лицето, негова снимка и пръстови отпечатъци.

(6)  Жалби, ако са налице такива, от пострадалия от престъплението, в това число искове за обезщетения.

(7)  Налична информация за размера на материалните щети, причинени от престъплението.“

V.  ЕДНОСТРАННА ДЕКЛАРАЦИЯ НА КИПЪРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО

186.  С писмо от 10 април 2009 г. Генералният адвокат на Република Кипър информира Съда за следното:

„Моля да имате предвид, че правителството желае да направи едностранна декларация с оглед разрешаване на въпросите, повдигнати в жалбата. С едностранната декларация правителството моли Съда да заличи жалбата в съответствие с член 37 от Конвенцията.“

187.  Относимите части от приложената едностранна декларация гласят следното:

„... (a) Правителството изразява съжаление за решението на полицейските служители от 28 март 2001 г. да не освободят дъщерята на жалбоподателя, а вместо това да я предадат на [M.A.], от когото тя се е опитвала да избяга. Правителството признава, че посоченото решение е нарушило позитивното му задължение спрямо жалбоподателя и неговата дъщеря, произтичащо от член 2 от Конвенцията за предприемане на превантивни мерки за закрила на дъщерята на жалбоподателя от престъпление от друго лице.

(b)  Правителството признава, че полицейското разследване по настоящото дело е било неефективно що се отнася до това дали дъщерята на жалбоподателя е била подложена на нечовешко или унизително третиране преди смъртта й. Поради това правителството признава, че е нарушило процесуалното задължение по член 3 от Конвенцията що се отнася до непровеждането на адекватно и ефективно разследване на въпроса дали дъщерята на жалбоподателя е била подложена на нечовешко или унизително отнасяне преди смъртта й.

(c)  Правителството признава, че е нарушило позитивните си задължения спрямо жалбоподателя и неговата дъщеря, произтичащи от член 4 от Конвенцията, тъй като не е предприело никакви мерки да провери дали дъщерята на жалбоподателя не е била жертва на трафик на хора и/или не е била подложена на сексуална или друг вид експлоатация.

(d)  Правителството признава, че третирането на дъщерята на жалбоподателя в полицейското управление на 28 март 2001 г. Като е решено тя да не бъде освободена, а да бъде предадена на [M.A.], въпреки че не е имало никакво основание за лишаването й от свобода, не е било в съответствие с член 5(1) от Конвенцията.

(e)  Правителството признава, че е нарушило правото на жалбоподателя на ефективен достъп до съд като не е установило реална и ефективна комуникация между своите органи (т.е. министерството на правосъдието и обществения ред и полицията) и жалбоподателя по отношение на дознанието, както и всякакви други възможни правни средства, които жалбоподателят е могъл да използва.

3.  Във връзка с изложените въпроси правителството припомня, че министерският съвет, по препоръка на Генералния адвокат – агент на правителството, на 5 февруари 2009 г. определи трима независими следователи със задача да разследват:

(a)  Обстоятелствата около смъртта на дъщерята на жалбоподателя и възможната наказателна отговорност на което и да е лице, орган на републиката или служител на полицията във връзка със смъртта,

(b)  обстоятелствата, свързани с нейното наемане на работа и престой в Кипър във връзка с възможността тя да е била подложена на нечовешко или унизително третиране или наказание и/или трафик и/или сексуална или друга експлоатация (от служители на полицията, органи на републиката или трети лица) в нарушение на приложимите закони на републиката, действали към съответния период, и

(c)  извършването на друго незаконно действие спрямо нея (от служители на полицията, органи на републиката или трети лица) в нарушение на приложимото законодателство на републиката, действало в съответния период.

4.  Правителството подчертава, че следователите са независими от полицията (първият следовател е председателят на независимия орган за разследване на твърдения и жалби срещу полицията, вторият е член на този орган, а третият е практикуващ адвокат с опит в наказателното право). Правителството отбелязва, че следователите вече са започнали разследването си.

5.  При тези обстоятелства и имайки предвид конкретните факти по делото правителството изразява готовност да заплати на жалбоподателя обща сума в размер на 37 300 (тридесет и седем хиляди и триста) EUR (покриващи имуществените и неимуществените вреди и разноските). Според правителството тази сума представлява подходящо обезщетение и достатъчна компенсация за извършените нарушения и е приемлива по настоящото дело с оглед на размера си. Ако обаче Съдът приеме, че посочената сума не е подходящо обезщетение и достатъчна компенсация, правителството изразява готовност да заплати на жалбоподателя като обезщетение такава сума, каквато бъде посочена от Съда ...“

ПРАВОТО

I.  ПРИЛОЖИМОСТ НА ЧЛЕН 37 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

188.  Член 37 § 1 от Конвенцията позволява на Съда да заличи дадена жалба от списъка на делата си и в относимите си части гласи следното:

„1.  На всеки етап от производството Съдът може да реши да заличи дадена жалба от списъка на делата, ако обстоятелствата дават основание да се смята, че:

...

(b)  въпросът вече е решен; или

(c)  по всяка друга причина, установена от Съда, по-нататъшното разглеждане на жалбата е неоправдано.

Съдът обаче продължава разглеждането на жалбата, ако зачитането на правата на човека, защитени в Конвенцията и Протоколите към нея, налага това.

...“

A.  Становища пред Съда

1.  Кипърското правителство

189.  Кипърското правителство изтъква, че ако усилията за осигуряване на приятелско споразумение по делото са се оказали неуспешни, Съдът може да заличи дадена жалба от списъка на делата въз основа на едностранна декларация поради наличието на „всяка друга причина“, както е посочено в член 37 § 1 (c) от Конвенцията, предвиждащ Съдът да вземе решение за приключване разглеждането на жалбата. С оглед съдържанието на едностранната декларация и протичащото национално разследване на обстоятелствата около смъртта на г-жа Ранцева (виж параграф 187 по-горе), кипърското правителство намира, че изискванията на член 37 § 1 (c) са изцяло изпълнени.

2.  Жалбоподателят

190.  Жалбоподателят моли Съда да отхвърли искането на кипърското правителство за заличаване на жалбата от списъка на делата с оглед на едностранната декларация. Той изтъква, че предложенията, направени с декларацията, не гарантират, че отговорните лица ще бъдат наказани; че декларацията не съдържа никакви общи мерки за предотвратяване извършването на подобни нарушения в бъдеще, въпреки че трафикът за сексуална експлоатация е признат проблем в Кипър; и че ако Съдът откаже да постанови решение по настоящото дело Комитетът на министрите няма да бъде в състояние да упражнява контрол над условията, предложени от кипърското правителство.

3.  Становище на третата участваща страна Център AIRE

191.  Центърът AIRE посочва, че мащабът на трафика на хора в държавите членки на Съвета на Европа и настоящият неадекватен отговор на държавите на този проблем разкриват, че зачитането на правата на човека, определени в Конвенцията, изисква да продължи разглеждането на дела, повдигащи въпроси свързани с трафик, които иначе биха били заличени от списъка в съответствие с член 37 § 1.

192.  В становището си Центърът AIRE се позовава на факторите, които Съдът отчита, когато взема решение по член 37 § 1 относно продължаване на разглеждане на делото, подчертавайки, че един от тези фактори е „дали повдигнатите въпроси могат да бъдат съпоставени с въпросите, които Съдът вече е разгледал в предходни дела“. Центърът AIRE подчертава неустановеността относно обема на задълженията на държавите членки да закрилят жертвите на трафик, в частност що се отнася до мерките за закрила, които не са пряко свързани с разследването и наказателното преследване на престъпленията трафик и експлоатация.

B.  Преценката на Съда

1.  Общи принципи

193.  В началото Съдът посочва, че едностранната декларация се отнася само до Република Кипър. Руската федерация не е представила едностранна декларация. С оглед на това Съдът ще прецени дали е оправдано да заличи жалбата що се отнася до оплакванията, насочени само срещу кипърските власти.

194.  Съдът припомня, че при определени обстоятелства може да бъде подходящо жалбата или част от нея да бъде заличена в съответствие с член 37 § 1 въз основа на едностранна декларация от правителството ответник, дори жалбоподателят да желае разглеждането на делото да продължи. Дали това е подходящо в дадено конкретно дело зависи от това дали едностранната декларация предвижда достатъчно основание за да се направи заключението, че спазването на човешките права, определени от Конвенцията, не изисква от Съда да продължи да разглежда делото (член 37 § 1 in fine; виж също, inter alia, Tahsin Acar срещу Турция (предварително възражение) [ГК], № 26307/95, § 75, ECHR 2003‑VI; и Radoszewska-Zakościelna среущ Полша, № 858/08, § 50, 20 октомври 2009 г.).

195.  В тази връзка относимите фактори включват естеството на направените оплаквания, дали повдигнатите въпроси са съпоставими с въпроси, които Съдът вече е разглеждал в предходни дела, естеството и обхвата на мерките, предприети от правителството ответник в контекста на изпълнението на решения, постановени от Съда в такива предходни дела и въздействието на тези мерки върху въпросното дело. Може да бъде от значение също и въпросът дали страните спорят относно фактите по делото и ако е така в каква степен и каква prima facie доказателствена тежест следва да бъде придадена на твърденията на страните относно фактите. Други относими фактори могат да включват дали в едностранната си декларация правителството ответник е направило признания във връзка с твърдените нарушения на Конвенцията и ако е така, съдържанието на тези признания и начина, по който правителството възнамерява да обезщети жалбоподателя. Що се отнася до последния въпрос по дела, по които е възможно да бъдат премахнати последиците на твърдяно нарушение и правителството ответник е декларирало готовността си да го стори, предложеното обезщетение е по-вероятно да бъде разгледано като подходящо с оглед заличаването на жалбата като Съдът винаги си запазва правото да възстанови жалбата в списъка си, както е предвидено в член 37 § 2 от Конвенцията и член 44 § 5 от Правилника на Съда (виж Tahsin Acar, цитирано по-горе, § 76).

196.  Изложените фактори нямат за цел да представляват изчерпателен списък на относими фактори. В зависимост от конкретните факти по всяко дело е възможно да окажат значение допълнителни съображения при преценката на едностранната декларация, направена за целите на член 37 § 1 от Конвенцията (виж Tahsin Acar, цитирано по-горе, § 77).

197.  Накрая, Съдът припомня, че решенията му служат не само за разрешаване на тези дела, които са отправени пред него, но и по-общо да пояснят, гарантират и развият правилата, съдържащи се в Конвенцията като по този начин допринасят за спазването от страна на държавите на поетите то тях ангажименти като договарящи страни (виж Ireland срещу Обединеното кралство, 18 януари 1978 г., § 154, серия A № 25; Guzzardi срещу Италия, 6 ноември 1980 г., § 86, серия A №. 39; и Karner срещу Австрия, № 40016/98, § 26, ECHR 2003‑IX). Макар основната цел на системата по Конвенцията да е осигуряването на индивидуално средство за защита, нейната мисия включва също разглеждането на въпроси от по-глобален общ интерес като по този начин се издигат общите стандарти за защита на правата на човека и съдебната практика по правата на човека се разпростира над цялата общност от страни по Конвенцията. (виж Karner, цитирано по-горе, § 26; и Капитал банк срещу България, № 49429/99, §§ 78 до 79, ECHR 2005‑XII (откъси)).

2.  Приложение на общите принципи към настоящото дело

198.  Преценявайки дали би било подходящо да заличи настоящата жалба в частта й отнасяща се до оплакванията насочени срещу Република Кипър въз основа на кипърската едностранна декларация Съдът прави следните констатации.

199.  Съдът подчертава сериозния характер на твърденията за трафик на хора, направени по настоящото дело, които повдигат въпроси по членове 2, 3, 4 и 5 от Конвенцията. В тази връзка се отбелязва, че осведомеността за проблема с трафика на хора и необходимостта за предприемане на действия за борба с него се повишиха през последните години, което се демонстрира от приемането на мерки на международно ниво, както и от въвеждането на съответно вътрешно законодателство в редица държави (виж също параграфи 264 и 269 по-долу). Докладите на Комисаря за правата на човека на Съвета на Европа и докладът на кипърския омбудсман подчертават острия характер на проблема в Кипър, където е общопризнато, че трафикът и сексуалната експлоатация на кабаретни артистки предизвикват особена загриженост (виж параграфи 83, 89, 91, 94, 100 до 101 и 103 по-горе).

200.  Второ, Съдът обръща внимание на оскъдната практика по тълкуване и прилагане на член 4 от Конвенцията в контекста на дела за трафик. От особено значение е, че Съдът предстои да се произнесе дали и до каква степен член 4 задължава държавите членки да предприемат позитивни стъпки за закрила на потенциалните жертви на трафик извън рамката на наказателните разследвания и производства.

201.  Кипърското правителство призна, че са извършени нарушения на Конвенцията в периода преди и след смъртта на г-жа Ранцева. Наскоро то предприе допълнителни стъпки за разследване на обстоятелствата около смъртта на г-жа Ранцева и предложи определена сума като обезщетение. В светлината на задължението на Съда да пояснява, гарантира и развива правилата, установени от Конвенцията обаче, това не е достатъчно за да може Съдът да направи заключението, че продължаването на разглеждането на жалбата повече не е оправдано. С оглед на изтъкнатите по-горе съображения е необходимо да продължи разглеждането на дела, повдигащи въпроси, свързани с трафик.

202.  В заключение Съдът приема, че спазването на човешките права, определени в Конвенцията, изисква разглеждането на делото да продължи. С оглед на това той отхвърля искането на кипърското правителство за заличаване на жалбата съгласно член 37 § 1 от Конвенцията.

II.ДОПУСТИМОСТ НА ОПЛАКВАНИЯТА ПО ЧЛЕНОВЕ 2, 3, 4 И 5 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

A.  Възражение на руското правителство ratione loci

1.  Становища на страните

203.  Руското правителство твърди, че събитията, стоящи в основата на жалбата, са се случили извън неговата територия и жалбата е недопустима ratione loci в частта й, насочена срещу Руската федерация. То твърди, че не е имало „действителна власт“ на територията на Република Кипър и действията на Руската федерация са били ограничени от суверенитета на Република Кипър.

204.  Жалбоподателят отхвърля това твърдение. Той твърди, че в съответствие с решението на Съда по делото Drozd and Janousek срещу Франция и Испания, 26 юни 1992 г., серия A № 240, Руската федерация може да носи отговорност ако действията и бездействията на властите й са предизвикали последици извън нейната територия.

2.  Преценката на Съда

205.  Член 1 от Конвенцията гласи, че:

„Βисокодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в част I на тази Конвенция.“

206.  Както Съдът вече е подчертавал от гледна точка на международното публично право юрисдикцията на една държава е най-вече териториална. Съответно правомощието на държавата да упражнява юрисдикция над собствените си граждани зад граница е подчинено на териториалната компетентност на другата държава и по принцип държавата не може да упражнява юрисдикция на територията на друга държава без съгласието, поканата или мълчаливото приемане от страна на последната. Член 1 от Конвенцията следва да се разглежда като отразяващ това обичайно и по същество териториално разбиране на юрисдикцията (виж Banković and Others срещу Белгия и 16 други договарящи държави (реш. по допустимостта) [ГК], № 52207/99, §§ 59-61, ECHR 2001‑XII).

207.  Оплакванията на жалбоподателя срещу Русия по настоящото дело касаят твърдяното бездействие на тази държава да предприеме необходимите мерки за закрила на г-жа Ранцева от опасността от трафик и експлоатация и да проведе разследване на обстоятелствата около пристигането й в Кипър, наемането й на работа там и последвалата й смърт. Съдът отчита, че тези оплаквания не се основават на твърдението, че Русия е била отговорна за действия, извършени в Кипър или от кипърските власти. Поради факта, че предполагаемият трафик е започнал от Русия и с оглед задълженията, поети от Русия за борба с трафика, Съдът е компетентен да прецени дали Русия е изпълнила което и да е задължение, което може да е имала за предприемане на мерки в рамките на собствената й юрисдикция и правомощия да защити г-жа Ранцева от трафик и да разследва вероятността тя да е била жертва на трафик. Аналогично, оплакването на жалбоподателя по член 2 срещу руските власти касае непредприемането от тяхна страна на действия по разследване, в това число събиране на доказателства от свидетели, пребиваващи в Русия. При разглеждането по същество на оплакването на жалбоподателя по член 2 Съдът може да прецени обхвата на процесуалните задължения, възложени на руските власти, както и дали тези задължения са били изпълнени с оглед обстоятелствата по настоящото дело.

208.  В заключение Съдът е компетентен да изследва степента, в която Русия е могла да предприеме стъпки в рамките на своя териториален суверенитет за да защити дъщерята на жалбоподателя от трафик, да проведе разследване по твърденията за трафик и да разследва обстоятелствата, довели до нейната смърт. Дали оплакванията повдигат въпрос за отговорността на държавата с оглед обстоятелствата по настоящото дело е въпрос, който следва да бъде обсъден от Съда при разглеждането по-долу на жалбата по същество.

B.  Възражения на руското правителство ratione materiae

1.  Становища на страните

209.  Руското правителство твърди, че оплакването по член 4 от Конвенцията е недопустимо ratione materiae тъй като в настоящия случай не е имало робство, принудително подчинение или принудителен или задължителен труд. То посочва факта, че г-жа Ранцева е влязла в Република Кипър доброволно, след като доброволно е получила разрешение за работа, позволяващо й да работи въз основа на трудов договор, който тя е подписала. Нямало доказателства, че г-жа Ранцева се е намирала в принудително подчинение без възможност да промени тези условия или че е била принуждавана да работи. Руското правителство освен това подчертава, че г-жа Ранцева безпрепятствено е напуснала апартамента, в който живеела с другите кабаретни артистки. С оглед на това то твърди, че няма достатъчно основания да се приеме, че кабаретните артистки са били държани в апартамента против волята им. Руското правителство добавя, че обстоятелството, че г-жа Ранцева е напуснала полицейското управление с M.A. не било достатъчно за да обоснове заключението, че г-жа Ранцева се е намирала в принудително подчинение и е принуждавана да работи. Ако се е страхувала за живота или сигурността си тя е могла да информира полицейските служители докато е била в полицейското управление.

210.  Жалбоподателят отново твърди, че третирането, на което е била подложена г-жа Ранцева попада в обхвата на член 4.

2.  Преценката на Съда

211.  Съдът намира, че въпросът дали третирането, от което се оплаква жалбоподателят, попада в обхвата на член 4 е непосредствено свързан с жалбата по същество. Съответно Съдът приема, че възражението ratione materiae следва да бъде разгледано едновременно с основателността.

C.  Заключение

212.  Оплакванията по членове 2, 3, 4 и 5 не могат да бъдат отхвърлени като несъвместими ratione loci или ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията по отношение на Русия. Съдът в допълнение отбелязва, че те не са явно необосновани по смисъла на член 35 § 3. Той освен това посочва, че те не са недопустими на някое друго основание. Следователно трябва да бъдат обявени за допустими.

III.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 2 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

213.  Жалбоподателят изтъква, че има нарушение на член 2 от Конвенцията, извършено както от руските, така и от кипърските власти поради пропуска на кипърските власти да предприемат действия за защита на живота на дъщеря му и пропуска на властите на двете държави да проведат ефективно разследване на нейната смърт. Член 2 гласи inter alia, че:

„1.  Правото на живот на всеки се защищава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот, освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.

....“

A.  Твърдяно неизпълнение на задължението за предприемане на мерки за защита срещу опасност за живота

1.  Становища на страните

a.  Жалбоподателят

214.  Позовавайки се на Osman срещу Обединеното кралство, 28 октомври 1998 г., Reports 1998‑VIII, жалбоподателят посочва позитивните задължения, възникващи по член 2, които обвързват държавите да предприемат превантивни оперативни мерки за защита на едно лице, чийто живот е в опасност от престъпни посегателства на друго частно лице ако държавата е знаела или е трябвало да знае за реалната и непосредствена опасност за живота. Жалбоподателят твърди, че като не са освободили г-жа Ранцева и вместо това са я предали на M.A., кипърските власти не са предприели разумни мерки в рамките на правомощията им за да избегнат реална и непосредствена опасност за живота на г-жа Ранцева.

b.  Кипърското правителство

215. Кипърското правителство не оспорва, че член 2 § 1 налага позитивно задължение на съответните власти да предприемат превантивни оперативни мерки за защита на едно лице, чиито живот се намира в опасност от престъпни посегателства на друго лице. За да възникне това задължение обаче трябва да е установено, че властите са знаели или е трябвало да знаят за наличието на реална и непосредствена опасност за живота на определено лице и не са предприели мерки в рамките на своите правомощия, които разумно преценено са могли да бъдат предприети за избягване на опасността (цитира се Osman, по-горе).

216.  В писменото си становище Кипърското правителство твърди, че не е налице пропуск да бъде защитен животът на дъщерята на жалбоподателя. С оглед информацията, с която са разполагали полицейските служители, които са били в контакт с г-жа Ранцева на 28 март 2001 г., не е имало основание да се предположи, че е налице реална или непосредствена опасност за живота на г-жа Ранцева. Показанията на полицейските служители разкривали, че г-жа Ранцева спокойно се гримирала и че поведението на M.A. спрямо нея изглеждало нормално (виж параграфи 20 и 49 по-горе). Макар г-жа Ранцева да напуснала работата си в кабарето, тя не е подала никакво оплакване срещу работодателя си или срещу условията си на работа. Тя не се оплакала на полицейските служители докато е била в управлението и не е отказала да си тръгне с M.A. Решението г-жа Ранцева да не бъде освободена, а да бъде предадена на M.A. не било в нарушение на никое задължение, възложено на кипърските власти за защита на живота й.

217.  В последващата си едностранна декларация Кипърското правителство признава, че решението на полицейските служители да предадат г-жа Ранцева на M.A. е в нарушение на позитивното задължение, възложено на Кипър по член 2 за предприемане на превантивни мерки за защита на г-жа Ранцева от пристъпните посегателства на друго лице (виж параграф 187 по-горе).

2.  Преценката на Съда

a.  Общи принципи

218.  Безспорно член 2 налага на държавата не само да се въздържа от умишлено и незаконно лишаване от живот, но също така да предприема подходящи мерки за защита на живота на лицата под нейна юрисдикция (виж L.C.B. срещу Обединеното кралство, 9 юни 1998 г, § 36, Reports 1998‑III; и Paul and Audrey Edwards, цитирано по-горе, § 54). На първо място това задължение изисква държавата да защитава правото на живот като въвежда ефективни наказателно-правни разпоредби, възпиращи извършването на престъпления срещу личността и подкрепени от правоохранителния апарат за предотвратяване, ограничаване и наказване на нарушенията на тези разпоредби. То обаче при определени обстоятелства включва и позитивно задължение на властите да предприемат превантивни оперативни мерки за защита на едно лице, чиито живот е в опасност от престъпните посегателства на друго лице (виж Osman, цитирано по-горе, § 115; Medova срещу Русия, № 25385/04, § 95, 15 януари 2009 г.; Opuz срещу Турция, № 33401/02, § 128, 9 юни 2009 г.).

219.  Съдът припомня, че обхватът на всяко позитивно задължение трябва да се тълкува по начин, който не налага невъзможна или несъразмерна тежест на властите, като се отчитат трудностите при опазването на реда в съвременните общества, непредвидимостта на човешкото поведение и оперативните решения, които трябва да бъдат вземани що се отнася до приоритетите и ресурсите. Не всяка предполагаема опасност за живота включва задължение по Конвенцията властите да предприемат оперативни мерки за предотвратяване на реализирането на тази опасност. За да установи нарушение на позитивното задължение за защита на живота Съдът трябва да установи, че властите са знаели или е трябвало да знаят в този момент за съществуването на реална и непосредствена опасност за живота на определено лице от престъпни посегателства от трето лице и да не са предприели мерки в рамките на правомощията си, които разумно преценено са могли да бъдат предприети за избягване на тази опасност (Osman, цитирано по-горе, § 116; Paul and Audrey Edwards, цитирано по-горе, § 55; и Medova, цитирано по-горе, § 96).

b.  Приложение на общите принципи към настоящото дело

220.  Съдът трябва да обсъди дали кипърските власти са могли да предвидят, че предавайки г-жа Ранцева под опеката на M.A. животът й би бил в реална и непосредствена опасност.

221.  Съдът отбелязва, че по делото Opuz отговорността на държавата е била ангажирана тъй като лицето, което в последствие стреляло и убило майката на жалбоподателя, преди това е отправяло смъртни заплахи и е извършвало насилствени действия срещу жалбоподателя и майка му, за които властите са били информирани (Opuz, цитирано по-горе, §§ от 133 до 136). Напротив, по делото Osman Съдът прие, че няма нарушение на член 2, тъй като жалбоподателката не е конкретизирала в кой момент от последователността на събитията, довели до прострелването на съпруга й може да се приеме, че полицията е знаела или е трябвало да знае, че животът на членовете на семейство Осман е бил в реална и непосредствена опасност (Osman, цитирано по-горе, § 121).

222.  Макар да не се спори, че жертвите на трафик и експлоатация често са принуждавани да живеят и работят в жестоки условия и могат да бъдат подлагани на насилие и малтретиране от техните работодатели (виж параграфи 85, 87 до 88 и 101 по-горе), при липсата на всякакви конкретни данни в настоящия случай общата опасност от малтретиране и насилие не може да се разглежда като реална и непосредствена опасност за живота. По настоящото дело, макар полицията да е могла да знае, че г-жа Ранцева може да е жертва на трафик (въпрос, който ще бъде разгледан във връзка с оплакването на жалбоподателя по член 4 по-долу), по време на престоя в полицейското управление не е имало данни, че животът на г-жа Ранцема е в реална и непосредствена опасност. Съдът намира, че конкретната последователност на събитията, довели до смъртта на г-жа Ранцева не е могла да бъде предвидена от полицейските служители, когато са я предавали на M.A. Съответно Съдът достига до извода, че по настоящото дело не е възникнало задължение за предприемане на оперативни мерки за предотвратяване на опасност за живота.

223.  По изложените съображения Съдът приема, че няма нарушение от страна на кипърските власти на позитивното задължение за защита на правото на живот на г-жа Ранцева по член 2 от Конвенцията.

B.  Процедурното задължение за провеждане на ефективно разследване

1.  Становища на страните

a.  Жалбоподателят

224.  Жалбоподателят твърди, че Кипър и Русия са нарушили задълженията си по член 2 от Конвенцията да проведат ефективно разследване на обстоятелствата около смъртта на г-жа Ранцева. Той отбелязва предполагаемите противоречия в заключенията на аутопсиите на кипърските и руските власти (виж параграф 50 по-горе) и исканията си до Кипър, направени чрез компетентните руски власти, за допълнително разследване на очевидни нередности - искания, които не са били изпълнени от кипърските власти (виж параграфи 52 и 62 по-горе). Той прави оплакване също и от ограничения брой свидетелски показания, събрани от полицията (виж параграфи 31 и 33 по-горе), подчертавайки, че пет от седемте относими показания са били или на полицейски служители на работа в полицейското управление в Лимасол или на лица, които са се намирали в апартамента по време на смъртта на дъщеря му като тези лица според него са имали интерес да представят само една конкретна версия за събитията. Жалбоподателят освен това изтъква, че разследването не може да бъде поставено в зависимост от подаването на официално оплакване или иск от близките на жертвата. Той подчертава, че дъщеря му очевидно е загинала при странни обстоятелства, изискващи уточняване и че съответно е било необходимо разследване по оплакването по член 2. Кипърското разследване не е било в съответствие с член 2 поради недостатъците, подчертани по-горе както и поради това, че не е било достъпно за него като роднина на жертвата.

225.  Що се отнася по-конкретно до дознанието, жалбоподателят се оплаква, че не е бил информиран за датата на окончателното изслушване по дознанието, в резултат на което бил лишен от възможността да участва в него. Не бил информиран за развитието на делото и за другите правни средства, с които е разполагал. Твърди, че получил единствено заключението на районния съд по дознанието на 16 април 2003 г. близо 15 месеца след приключването на производството. Освен това кипърските власти не му осигурили безплатна правна помощ, а цената на правното представителство в Кипър била непосилна за него.

226.  По отношение на Руската федерация жалбоподателят твърди, че доколкото дъщеря му е била гражданска на Руската федерация, независимо, че временно е пребивавала в Кипър и смъртта й е настъпила там, Руската федерация също има задължение по член 2 да разследва обстоятелствата около пристигането й в Кипър, наемането й на работа там и последвалата й смърт. Той твърди, че руските власти е трябвало да подадат молба до кипърските власти по договора за правна помощ за образуване на наказателно производство в съответствие с членове 5 и 36 (виж параграфи 181 и 207 по-горе), за което той е направил искане. Вместо това руските власти просто поискали информация относно обстоятелствата около смъртта на г-жа Ранцева. Последващата молба на жалбоподателя до компетентните руски власти за образуване на наказателно производство била отхвърлена от прокуратурата на Челябинск тъй като г-жа Ранцева починала извън Русия. Многобройните молби руските власти да съберат показанията на двете руски гражданки, пребиваващи в Русия били отхвърлени, тъй като руските власти приели, че не са в състояние да извършат поисканите действия без отправено искане за правна помощ от кипърските власти. Жалбоподателят прави заключението, че с оглед на тези пропуски руските власти не са провели ефективно разследване на смъртта на дъщеря му, както се изисква от член 2 от Конвенцията.

b.  Кипърското правителство

227.  В писменото си становище кипърското правителство признава, че задължение за провеждане на ефективно разследване по член 2 възниква когато агенти на държавата са замесени в събитията, довели до смъртта на дадено лице, но твърди, че не всеки трагичен смъртен случай изисква предприемането на специални действия, изразяващи се в разследване. По настоящото дело кипърските власти не са били задължени да проведат разследване на обстоятелствата около смъртта на г-жа Ранцева, но въпреки това са го сторили. Въпреки че конкретните обстоятелства, довели до смъртта на г-жа Ранцева са останали неизяснени, кипърското правителство оспорва твърдението за пропуски в разследването. Разследването било проведено от полицията и било в състояние да доведе до разкриване и наказване на отговорните лица. Били предприети разумни действия за събиране на относими доказателства и било проведено дознание.

228.  Що се отнася до дознанието кипърското правителство изтъква, че жалбоподателят бил информиран от кипърските власти за датата на изслушването по дознанието. Нещо повече, дознанието било отлагано на два пъти поради неявяването на жалбоподателя. Кипърското правителство посочва забавянето на руските власти да информират кипърските власти за искането на жалбоподателя за отлагане: искането пристигнало четири месеца след приключването на дознанието. Ако съдът е бил информиран за молбата на жалбоподателя той е могъл да отложи изслушването отново. Всички други молби на жалбоподателя били разгледани и компетентните кипърски власти са положили усилия да съдействат на жалбоподателя доколкото е възможно. Що се отнася до оплакването на жалбоподателя, касаещо правната помощ, кипърското правителство посочва, че жалбоподателят не е използвал правилната процедура. Той е трябвало да подаде молба по закона за правната помощ. Договорът за правна помощ, посочен от жалбоподателя не предвиждал правна помощ, а безплатно прано съдействие, което било нещо съвсем различно.

229.  В едностранната си декларация (виж параграф 187 по-горе) кипърското правителство информира, че наскоро са били назначени трима независими следователи за да разследват обстоятелствата около смъртта на г-жа Ранцева и възможността за търсене на наказателна отговорност спрямо лице или орган за настъпването на смъртта й.

c.  Руското правителство

230.  Руското правителство приема, че в съответния период руското наказателно законодателство не е предвиждало възможност за започване на наказателно производство в Русия срещу лица, които не са руски граждани за престъпление, извършено извън територията на Русия срещу руски гражданин, макар че в последствие законът е бил променен. В крайна сметка жалбоподателят не поискал от руските власти да образуват наказателно производство самостоятелно, а просто поискал съдействие за установяване на обстоятелствата, довели до смъртта на дъщеря му в Кипър. Съответно в Русия не било проведено предварително производство за смъртта на г-жа Ранцева и не били събрани доказателства. Макар че жалбоподателят на няколко пъти поискал руските власти да съберат показанията на двете млади руски жени, които работели с г-жа Ранцева, както той бил информиран, руските власти не били в състояние да извършат поисканите действия поради липсата на искане за правна помощ, отправено от кипърските власти. Руските власти информирали кипърските власти, че имат готовност да изпълнят подобно искане, но такова искане не постъпило.

231.  Руското правителство изтъква, че руските власти са взели всички възможни мерки за да установят обстоятелствата около смъртта на г-жа Ранцева, да окажат съдействие на кипърските власти в тяхното разследване и да защитят и възстановят правата на жалбоподателя. С оглед на това то твърди, че Русия е изпълнила процедурните си задължения, които са й възложени от член 2 от Конвенцията.

2.  Преценка на Съда

a.  Общи принципи

232.  Както Съдът многократно е приемал, задължението за защита на правото на живот по член 2 от Конвенцията, разгледано във връзка с общото задължение на държавата по член 1 от Конвенцията да „осигури на всяко лице под [нейна] юрисдикция правата и свободите, определени в Конвенцията“, изисква наличието на определена форма на ефективно официално разследване, когато лица са били убити в резултат на употреба на сила (виж McCann and Others срещу Обединеното кралство, 27 септември 1995 г., § 161, серия A № 324; Kaya срещу Турция, 19 февруари 1998 г., § 86, Reports 1998-I; Medova срещу Русия, цитирано по-горе, § 103). Задължението за провеждане на ефективно официално разследване възниква също, когато смъртта е настъпила при подозрителни обстоятелства, които не могат да бъдат преписани на агенти на държавата (виж Menson срещу Обединеното кралство (реш. по допустимостта), № 47916/99, ECHR 2003‑V). Основната цел на такова разследване е да гарантира ефективното прилагане на вътрешното законодателство закрилящо правото на живот, а в случаите, в които са замесени служители или органи на държавата, да гарантира отговорността им в случай на смърт, настъпила под тяхна отговорност. Властите трябва да действат по собствена инициатива веднага след като въпросът е достигнал до тяхното знание. Те не следва да разчитат на инициативата на близките роднини да подават официална жалба или да носят отговорност за извършването на каквито и да са действия по разследването (виж напримр İlhan срещу Турция [ГК], no. 22277/93, § 63, ECHR 2000-VII; Paul and Audrey Edwards, цитирано по-горе, § 69).

233.  За да бъде разследването ефективно лицата, отговорни за провеждането му, трябва да бъдат независими от лицата, които са замесени в събитията. Това изисква не само йерархическа или институционална независимост, но също и практическа независимост (виж Hugh Jordan срещу Обединеното кралство, № 24746/94, § 120, ECHR 2001‑III (откъси); и Kelly and Others срещу Обединеното кралство, № 30054/96, § 114, 4 май 2001 г.). Разследването трябва да бъде в състояние да доведе до разкриване и наказване на виновните лица (виж Paul and Audrey Edwards, цитирано по-горе, § 71). Изискването за бързина и разумна експедитивност се подразбира в контекста на ефективното разследване по смисъла на член 2 от Конвенцията (виж Yaşa срещу Турция, 2 септември 1998 г., §§ 102-104, Reports 1998-VI; Çakıcı срещу Турция [ГК], № 23657/94, §§ 80-87 и 106, ECHR 1999-IV; и Kelly and Others, цитирано по-горе, § 97). Във всички случаи близките роднини на жертвата трябва да бъдат включени в производството в степен, необходима за гарантиране на легитимните им интереси (виж например Güleç срещу Турция, 27 юли 1998 г., § 82, Reports of Judgments and Decisions 1998‑IV; и Kelly and Others, цитирано по-горе, § 98).

b.   Приложение на общите принципи към настоящото дело

i.  Кипър

234.  В началото Съдът признава, че няма доказателства г-жа Ранцева да е починала в резултат на употребата на сила. Както беше споменато по-горе обаче (виж параграф 232 по-горе), това не изключва съществуването на задължение за разследване на смъртта й по член 2 (виж също Calvelli and Ciglio срещу Италия [ГК], № 32967/96, §§ 48 до 50, ECHR 2002‑I; и Öneryıldız срещу Турция [ГК], № 48939/99, §§ 70 до 74, ECHR 2004‑XII). С оглед на неясните и необясними обстоятелства около смъртта на г-жа Ранцева и на твърденията за трафик, малтретиране и незаконно задържане по времето преди смъртта й, Съдът намира, че по отношение на кипърските власти е възникнало процедурно задължение да разследват обстоятелствата около смъртта на г-жа Ранцева. По необходимост разследването е трябвало да обсъди не само непосредствения контекст на падането на г-жа Ранцева от балкона, но също и по-широкия контекст на пристигането и престоя на г-жа Ранцева в Кипър за да се прецени имало ли е връзка между твърденията за трафик и последвалата смърт на г-жа Ранцева.

235.  Що се отнася до това колко адекватно е било разследването, Съдът отбелязва, че полицията е пристигнала бързо и е отцепила мястото в рамките на минути. Били направени снимки и била извършена съдебно-медицинска експертиза (виж параграф 32 по-горе). На същата сутрин полицията събрала показанията на лицата, които са се намирали в апартамента когато г-жа Ранцева е починала и на съсед, който бил свидетел на падането. Дежурните полицейски служители в полицейското управление в Лимасол също дали показания (виж параграф 33 по-горе). Била извършена аутопсия и проведено дознание (виж параграфи 35 до 41 по-горе). Има обаче редица елементи от разследването, които са незадоволителни.

236.  Първо, имало противоречиви показания на лицата, присъствали в апартамента, които кипърските власти изглежда не са направили нищо за да разрешат (виж параграфи от 22 до 24 и от 26 до 28 по-горе). По сходен начин възникват несъответствия в показанията относно физическото състояние на г-жа Ранцева и по-конкретно степента на въздействие на алкохола върху поведението й (виж параграфи 18, от 20 до 21 и 24 по-горе). Има и други очевидни нередности, като предполагаемите несъответствия между медицинските експертизи на кипърските и руските власти и обстоятелството, че г-жа Ранцева не е издавала звук докато е падала от балкона, за които не е предоставено удовлетворително обяснение (виж параграфи 29, от 50 до 52 и 67 по-горе).

237.  Второ, решението по дознанието отбелязало, че г-жа Ранцева е починала при „странни обстоятелства“ при опит да избяга от апартамента, в който тя е била „гост“ (виж параграф 41 по-горе). Въпреки липсата на яснота около обстоятелствата на смъртта й кипърската полиция не е положила усилия да разпита лицата, които са живели с г-жа Ранцева или са работели с нея в кабарето. Освен това независимо от поразителното заключение на дознанието, че г-жа Ранцева се е опитвала да избяга от апартамента, не е направен опит да се установи защо тя се опитвала да избяга или да се изясни дали е била задържана в апартамента срещу волята й.

238.  Трето, освен първоначалните показания на двамата полицейски служители и на дежурния паспортен служител, дадени на 28 и 29 март 2001 г., очевидно не е проведено разследване за това какво се е случило в полицейското управление и по-конкретно защо полицията е предала г-жа Ранцева в ръцете на M.A. От свидетелските показания става ясно, че според ПСЧИ M.A. е бил отговорен за г-жа Ранцева, но причините и основанията за това заключение никога не са били напълно разследвани. Освен това показанията на полицейските служители не споменават да са събирани свидетелски показания от г-жа Ранцева и нищо в делото по разследването не обяснява защо това не е било сторено. Били събрани показанията на М.А. (виж параграф 19 по-горе). Съдът припомня, че Комисарят на Съвета на Европа докладва през 2008 г., че е получил уверения, че твърденията за корупция в полицията, свързана с трафик на хора са изолирани случаи (виж параграф 102 по-горе). В светлината на фактите по настоящото дело обаче Съдът намира, че властите са били задължени да проведат разследване за наличие на данни за корупция в полицията по отношение на събитията, довели до смъртта на г-жа Ранцева.

239.  Четвърто, въпреки недвусмисленото си искане до кипърските власти жалбоподателят не бил лично уведомен за датата на дознанието и в резултат на това не присъствал при постановяването на решението. Кипърското правителство не оспорва твърдението на жалбоподателя, че бил информиран за резултатите от дознанието 15 месеца след провеждането на заседанието. Следователно кипърските власти не са гарантирали възможността на жалбоподателя да участва ефективно в производството въпреки упоритите му усилия да бъде включен.

240.  Пето, многократните молби на жалбоподателя за разследване, отправени чрез руските власти изглежда са останали без внимание от кипърските власти. По-конкретно, молбите му за предоставяне на информация за правните средства, които са му на разположение, съгласно кипърското законодателство, както и молбите му за безплатна правна помощ от кипърските власти били игнорирани. Отговорът на кипърското правителство, съдържащ се в писменото му становище пред Съда, че молбата за правна помощ била подадена по ненадлежен ред е незадоволителен. Като се имат предвид многобройните молби на жалбоподателя и тежестта на разглеждания случай, кипърското правителство е трябвало най-малкото да информира жалбоподателя за надлежната процедура за подаване на молба за безплатна правна помощ.

241.  Накрая, за да бъде ефективно едно разследване на смъртен случай държавите членки трябва да предприемат такива необходими и налични мерки, които да гарантират събирането на относими доказателства независимо дали се намират на територията на разследващата държава. Съдът констатира, че Кипър и Русия са страни по конвенцията за взаимопомощ, а в допълнение са сключили двустранен договор за правна помощ (виж параграфи от 175 до 185 по-горе). Тези актове уреждат ясна процедура, по която кипърските власти са могли да поискат съдействие от Русия при разследването на обстоятелствата, свързани с престоя на г-жа Ранцева в Кипър и последвалата й смърт. Главният прокурор на Руската федерация поел безусловен ангажимент, че Русия ще съдейства по всяко искане за правна помощ от Кипър, целящо събирането на допълнителни доказателства (виж параграф 70 по-горе). Въпреки това няма доказателства кипърските власти да са поискали някаква правна помощ от Русия в хода на провежданото от тях разследване. При тези обстоятелства Съдът намира отказа на кипърските власти да поискат правна помощ за събиране на показанията на двете руски жени, работили с г-жа Ранцева в кабарето, за особено неудачен като се има предвид стойността на подобни показания за изясняването на въпросите, които са били централни за разследването. Въпреки че г-жа Ранцева починала през 2001 г. жалбоподателят все още очаква задоволително обяснение на обстоятелствата, довели до смъртта й.

242. Съдът следователно намира, че има процедурно нарушение на член 2 от Конвенцията, тай като кипърските власти не са провели ефективно разследване на смъртта на г-жа Ранцева.

ii.  Русия

243.  Съдът припомня, че смъртта на г-жа Ранцева е настъпила в Кипър. Съответно, освен ако бъде доказано, че са налице особени обстоятелства по настоящото дело, които обосновават отклонение от общоприетия подход, задължението за гарантиране на ефективно официално разследване се прилага само по отношение на Кипър (виж, mutatis mutandis, Al-Adsani срещу Обединеното кралство [ГК], № 35763/97, § 38, ECHR 2001‑XI).

244.  Що се отнася до наличието на особени характеристики жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че г-жа Ранцева е била руска гражданка. Съдът обаче не смята, че член 2 изисква от наказателните закони на държавите членки да предоставят универсална юрисдикция в случаи, свързани със смъртта на някой от техните граждани. Не са налице други особени характеристики, които да подкрепят налагането на задължение върху Русия да провежда собствено разследване. Съответно Съдът приема, че не е налице самостоятелно задължение за руските власти по член 2 от Конвенцията да разследват смъртта на г-жа Ранцева.

245.  Като последица от задължението на разследващата държава да събере доказателства, намиращи се под други юрисдикции обаче, се явява задължението на държавата, в която се намират тези доказателства, да окаже съдействие в рамките на своите правомощия и възможности при отправено искане за правна помощ. По настоящото дело както беше отбелязано по-горе, Главният прокурор на Руската федерация, посочвайки показанията на двете руски жени, изразил готовност да изпълни всяко искане за правна помощ, отправено до руските власти и да организира събирането на свидетелските показания, но такова искане не било отправено (виж параграф 241 по-горе). Жалбоподателят твърди, че руските власти е следвало да разпитат двете жени, независимо от липсата на отправено искане от кипърските власти. Съдът обаче припомня, че отговорността за разследването на смъртта на г-жа Ранцева е на Кипър. При липсата на искане за правна помощ руските власти не са били задължени по член 2 да събират доказателства самостоятелно.

246.  Що се отнася до оплакването на жалбоподателя, че руските власти не са поискали образуването на наказателно производство, съдът отбелязва, че руските власти са използвали всички възможности, предоставени от договорите за взаимна правна помощ за да въздействат на кипърските власти да предприемат действия (виж например параграфи 48, 52, 55, 57 и от 61 до 62 по-горе). В частност с писмо от 11 декември 2001 г. те поискали провеждане на допълнително разследване на смъртта на г-жа Ранцева, разпити на свидетели и повдигане на обвинения от кипърските власти за убийство, отвличане или противозаконно лишаване от свобода във връзка със смъртта на г-жа Ранцева (виж параграф 52 по-горе). С писмо от 27 декември 2001 г. било направено изрично искане за образуване на наказателно производство (виж параграф 53 по-горе). Това искане било повторено няколко пъти

247.  В заключение Съдът намира, че няма процедурно нарушение на член 2 от Страна на Руската федерация.

IV.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

248.  Жалбоподателят твърди нарушение на член 3 от Конвенцията от кипърските власти тъй като не са предприели действия да защитят г-жа Ранцева от малтретиране и да разследват дали г-жа Ранцева е била подложена на нечовешко или унизително отнасяне по времето преди смъртта й. Член 3 гласи, че:

„Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.“

A.  Становища на страните

1.  Жалбоподателят

249.  Жалбоподателят твърди, че по настоящото дело е възникнало задължение за защита на г-жа Ранцева от малтретиране, извършено от страна на частни лица. Той изтъква, че двата съдебно-медицински доклада, изготвени след смъртта на г-жа Ранцева разкриват, че обяснението за смъртта й не съответства на установените наранявания. Той твърди, че събраните свидетелски показания не дават задоволителен отговор на въпроса дали по тялото на г-жа Ранцева е имало наранявания преди смъртта й. Въпреки това не било проведено разследване от кипърските власти за това дали г-жа Ранцева е била подложена на нечовешко или унизително отнасяне. Освен това не били предприети действия за избягване на опасността от малтретиране на г-жа Ранцева при положение, че властите са знаели или е трябвало да знаят за наличието на реална и непосредствена опасност. Следователно според жалбоподателя има нарушение на член 3 от Конвенцията.

2.  Кипърското правителство

250.  В писменото си становище кипърското правителство отрича да е извършено нарушение на член 3. То посочва, че в делото по разследването не се съдържат никакви данни г-жа Ранцева да е била подлагане на нечовешко или унизително третиране преди смъртта й. Във всеки случай във връзка с обстоятелствата около смъртта на г-жа Ранцева било проведено всеобхватно разследване, което било в състояние да доведе до разкриване и наказване на виновните лица. Следователно разследването било в съответствие с член 3.

251.  В последващата си едностранна декларация (виж параграф 187 по-горе), кипърското правителство призна, че има нарушение на процедурното задължени по член 3 от Конвенцията, тъй като полицейското разследване за това дали г-жа Ранцева е била подложена на нечовешко или унизително третиране преди смъртта й е било неефективно. То освен това изтъква, че са назначени трима независими следователи, които да разследват обстоятелствата на наемането на работа и престоя на г-жа Ранцева в Кипър, както и дали е била подложена на нечовешко или унизително третиране.

B.  Преценка на Съда

252.  Съдът отбелязва, че няма доказателства, г-жа Ранцева да е била подлагана на малтретиране преди смъртта й. Очевидно е обаче, че употребата на насилие и малтретиране на жертвите е обща характеристика на трафика на хора (виж параграфи 85, от 87 до 88 и 101 по-горе). С оглед на това Съдът намира, че поради липсата на конкретни твърдения за малтретиране, нечовешкото или унизителното отнасяне, причинени на г-жа Ранцева преди смъртта й са неразривно свързани с твърдението за трафик и експлоатация. Следователно Съдът намира, че не е необходимо да разглежда отделно оплакването на жалбоподателя по член 3 и ще разгледа общите въпроси, повдигнати в контекста на обсъждането на оплакването на жалбоподателя по член 4 от Конвенцията.

V.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 4 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

253.  Жалбоподателят твърди, че има нарушение на член 4 от Конвенцията, извършено от руските и кипърските власти, тъй като не са защитили дъщеря му от трафик и не са провели ефективно разследване на обстоятелствата около пристигането й в Кипър и естеството на работата й там. Член 4 в относимите си части гласи следното:

„1. Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение.

2.  Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.

...“

A.  Становища на страните

1. Жалбоподателят

254. Позовавайки се на делото Siliadin срещу Франция, № 73316/01, ECHR 2005‑VII, и Конвенцията за борба с трафика (виж параграфи от 162 до 174, по-горе), жалбоподателят твърди, че кипърските власти са били задължени за приемат законодателство за борба с трафика на хора, да въведат и подобрят политики и програми за борба с трафика на хора. Той посочва докладите на Комисаря за правата на човека на Съвета на Европа (виж параграфи от 91 до 104 по-горе), които според него показват, че имало влошаване на положението на младите чуждестранни жени пристигащи в Кипър за да работят като кабаретни артистки. Той прави заключението, че задълженията, възложени на Кипър за борба с трафика на хора не са били изпълнени. По-конкретно жалбоподателят посочва, че кипърските власти не са били в състояние да обяснят защо са предали г-жа Ранцева на бившия й работодател в полицейското управление вместо да я освободят (виж параграф 82 по-горе). Той твърди, че по този начин кипърските власти не са предприели мерки за да защитят дъщеря му от трафик. Те освен това не са провели никакво разследване за това дали дъщеря му е била жертва на трафик и дали е била подложена на сексуална или друга експлоатация. Макар г-жа Ранцева да е влязла в Кипър доброволно за да работи в кабарето, Съдът е установил, че предварителното съгласие само по себе си не изключва констатация за наличие на принудителен труд (позовавайки се на Van der Mussele срещу Белгия, 23 ноември 1983 г., § 36, серия A № 70).

255.  По отношение на Русия жалбоподателят посочва, че към съответния период руският наказателен кодекс не е съдържал разпоредби, които изрично да се занимават с трафика на хора. Той изтъква, че руските власти са били наясно с конкретния проблем на млади жени, които са трафикирани в Кипър за да работят в секс индустрията. Следователно Руската федерация е била задължена на предприеме мерки за предотвратяване на трафика и експлоатацията на руски жени но не го е направила. По настоящото дело тя е имала конкретно задължение да разследва обстоятелствата около пристигането на г-жа Ранцева в Кипър и естеството на работата й там, но такова разследване не е било проведено.

2.  Кипърското правителство

256.  В писменото си становище кипърското правителство потвърждава, че не са предприети мерки в периода преди или след смъртта на г-жа Ранцева за да се провери дали тя е била жертва на трафик на хора и дали е била подложена на сексуална или друг вид експлоатация. То обаче отрича да има нарушение на член 4 от Конвенцията. Признава, че държавата има позитивни задължения, които изискват криминализирането и ефективното преследване на всякакви деяния, целящи държането на едно лице в положение на робство, принудително подчинение или принудителен или задължителен труд. То твърди обаче, че по аналогия с членове 2 и 3 позитивните задължения възникват само ако властите са знаели или са могли да знаят за наличието на реална и непосредствена опасност конкретно лице да бъде държано в такова положение. Тези позитивни задължения биха били нарушени единствено ако властите в последствие не са предприели мерки в рамките на правомощията си, които разумно преценено са могли да бъдат предприети за избягване на тази опасност.

257.  В настоящия случай в делото по разследването не се съдържат никакви данни или други доказателства, които да разкриват, че г-жа Ранцева е била държана в робство или принудително подчинение или че е била принуждавана да извършва принудителен или задължителен труд. Кипърското правителство освен това изтъква факта, че жалбоподателят не е подал оплакване пред националните власти, че дъщеря му е била жертва на трафик или експлоатация и че в кореспонденцията от руските власти не се споменава за такова оплакване. Самата г-жа Ранцева не е правила подобни оплаквания преди смъртта си и бележката, която оставила в апартамента, в която се казвало, че е уморена и се връща в Русия (виж параграф 17 по-горе), не е в състояние да подкрепи подобни твърдения. Правителството твърди, че първото такова оплакване е направено пред властите на 13 април 2006 г. от руски православен свещеник в Лимасол. То твърди, че руските власти не са съдействали на кипърските власти и не са събрали свидетелски показания от двете руски жени, които работели с г-жа Ранцева в кабарето.

258.  В последващата си едностранна декларация (виж параграф 187 по-горе), кипърското правителство признава, че е нарушило позитивните си задължения по член 4 като не е предприело никакви мерки за да провери дали г-жа Ранцева е била жертва на трафик на хора и дали е била подложена на сексуална или друг вид експлоатация. То потвърждава също, че са назначени трима независими изследователи, които да разследват обстоятелствата около наемането и престоя в Кипър на г-жа Ранцева и наличието на доказателства, че е била жертва на трафик или експлоатация.

3.  Руското правителство

259.  Както беше отбелязано по-горе руското правителство оспорва, че третирането на г-жа Ранцева по настоящото дело попада в обхвата на член 4 (виж параграф 209 по-горе).

260.  По същество руското правителство се съгласява, че позитивните задължения, произтичащи от член 4, изискват държавите членки да гарантират, че лица, пребиваващи на тяхна територия не са държани в робство или принудително подчинение или принуждавани да работят. Ако такъв случай възникне, държавите членки са задължени да задействат ефективни средства за защита и възстановяване на правата на жертвите и за преследване на виновните лица. Доколкото обаче оплакването на жалбоподателя е насочено срещу Русия аргументът му е, че руските власти е трябвало да въведат система от превантивни мерки за защита на гражданите, пътуващи зад граница. Руското правителство посочва, че подобни мерки би трябвало да спазват баланса между член 4 и правото на свободно придвижване, гарантирано от член 2 от Протокол № 4 към Конвенцията, който предвижда, че: „[в]секи е свободен да напусне пределите на всяка държава, включително на своята“. То освен това изтъква, че обхватът на подобни мерки е значително ограничен от задължението за зачитане на суверенитета на държавата, до която гражданинът възнамерява да пътува.

261.  Според руското правителство руското наказателно право съдържа множество мерки, за предотвратяване на нарушения на член 4 за защита на жертвите и за преследване на извършителите. Макар към съответния период руското наказателно право да не е съдържало разпоредби за трафик на хора и робски труд, такива деяния въпреки това биха попаднали в съставите на други престъпления като например заплаха за убийство или причиняване на тежко увреждане на здравето, отвличане, противозаконно лишаване от свобода и сексуални престъпления (виж параграфи от 133 до 135). Руското правителство освен това посочва различните международни договори, ратифицирани от руската федерация, включително Конвенцията за премахване на робството от 1926 г. (виж параграфи от 137 до 141 по-горе) и Протокола от Палермо от 2000 г. (виж параграфи от 149 до 155 по-горе) и подчертава, че Русия е страна по редица споразумения за правна взаимопомощ (виж параграфи от 175 до 185 по-горе). По настоящото дело то е предприело активни мерки за да настоява за разкриване и наказване на виновните лица в рамките на договорите за правна взаимопомощ. То пояснява освен това, че на 27 юли 2006 г. било разширено приложното поле на наказателния кодекс, така че да позволи наказателното преследване на чужди граждани, извършили престъпление срещу руски граждани извън територията на Русия. Упражняването на това правомощие обаче било в зависимост от съгласието на държавата, на чиято територия е извършено престъплението.

262.  Що се отнася до заминаването на г-жа Ранцева за Кипър, руските власти посочват, че те узнават, че даден гражданин напуска Русия едва когато той пресече границата. Ако са изпълнени изискванията за влизане в държавата, която е цел на пътуването и при липсата на обстоятелства, ограничаващи излизането от страната, руските власти не могат да забранят на едно лице да упражни правото си на свободно придвижване. Следователно руските власти биха могли единствено да правят препоръки и да предупреждават гражданите си за възможните опасности. Те са направили предупреждения чрез медиите и са предоставили по-подробна информация за рисковите фактори.

263.  Руското правителство освен това иска от Съда да отчете липсата на предходни констатации за нарушение на член 4 срещу Кипър. То твърди, че е имало основание да вземе предвид това обстоятелство във взаимоотношенията си с Кипър.

4.  Становища на третите страни

a.  Интерайтс

264.  Интерайтс подчертава растящата информираност относно трафика на хора и приемането на редица международни и регионални актове за борба с него. Те обаче считат, че националните политики и мерки в тази област към онзи момент не са били адекватни и ефективни. Твърдят, че първостепенно изискване към вяска правна система за да може ефективно да решава проблема с трафика на хора е признаването на необходимостта от мултидисциплинарен подход; сътрудничеството между държавите; и наличието на законодателна рамка с интегриран подход.

265.  Интерайтс подчертава, че отличителна черта на трафика на хора е неотносимостта на съгласието на жертвата за експлоатацията ако е използвано някое от средствата за принуда, изброени в протокола от Палермо (виж параграф 151 по-горе). Съответно едно лице, което е знаело, че ще работи в секс индустрията не е изключено по силата на тази осведоменост от възможността да бъде жертва на трафик. От особено значение било разграничаването между контрабандата, която засяга основно защитата на държавата срещу незаконна миграция и трафика на хора, който е престъпление срещу личността и не е задължително да включва трансграничен елемент.

266. Подчертавайки, че трафикът на хора е форма на модерно робство Интерайтс изтъква заключенията на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия по делото Prosecutor v Kunarac et al (виж параграфи от 142 до 143 по-горе) и твърди, че необходима последица от това решение е, че определението на робство не изисква наличието на право на собственост над дадено лице, а е достатъчно да са налице едно или повече от правомощията, присъщи на това право. По този начин съвременното разбиране на понятието „робство“ може да включва ситуации, при които жертвата е била подложена на насилие и принуда, чрез които извършителят упражнява пълен контрол над нея.

267.   Интерайтс разглежда позитивните задължения на държавите членки по Конвенцията в контекста на трафика на хора. В частност според Интерайтс е налице задължение за приемане на подходящо законодателство срещу трафика на хора, така както е предвидено в Конвенцията за борба с трафика (виж параграфи от 160 до 174 по-горе) и потвърдено в практиката на Съда. Това законодателство трябва да криминализира трафика на хора, да предвиди отговорност както за юридически, така и за физически лица; да въведе процедури за контрол що се отнася до лицензирането и дейността на фирми, често използвани като прикритие за трафик на хора; и да предвиди подходящи наказания. Други позитивни задължения включват задължение за ограничаване на търсенето, свързано с трафика на хора, да се гарантира подходяща реакция от страна на правоохранителните органи за разкриване и премахване на всякакво участие на представители на правоохранителните органи в трафик на хора и изграждане на доверие у жертвите към полицейската и съдебната система, както и гарантиране на ефикасното и ефективно разпознаване на жертвите на трафик чрез провеждане на съответни обучения. Други области, в които държавите могат да предприемат действия, очертани от Интерайтс са проучването на най-добрите практики, методи и стратегии, повишаване на информираността на медиите и гражданското общество, информационни кампании, включващи държавните власти и лицата, вземащи решения, образователни програми и борба със секс туризма.

268.  Накрая Интерайтс изтиква, че е нелице подразбиращо се позитивно задължение на държавите да провеждат ефективно и добросъвестно разследване по твърдения за трафик. Това разследване трябва да изпълнява условията за разследвания, изисквани съгласно член 2 от Конвенцията.

b.  Центърът AIRE

269.  Центърът AIRE подчертава нарастващия всяка година брой хора, повечето от които жени и деца, които стават жертви на трафик с цел сексуална или друга експлоатация. Те посочват тежките физически и психологически последици за жертвите, които често водят до такива травми, че те не се обръщат към съответните власти когато станат жертви на трафик. Посочват по-конкретно заключенията на доклада на Държавния департамент на САЩ от 2008 г., Trafficking in Persons Report, в който се констатира, че Кипър не е представил доказателства, че е увеличил усилията си за борба с тежките форми на трафик на хора спрямо предходната година (виж параграф 106 по-горе).

270.  По-общо Центърът AIRE подчертава своята загриженост, че правата на жертвите на трафик на хора често са поставяни в подчинено положение спрямо други цели в борбата срещу трафика на хора. Международните и регионалните актове срещу трафика на хора често не съдържат практични и ефективни права за защита на жертвите. Освен изискванията за разследване и наказване на престъпленията, свързани с трафик, според Центъра AIRE разпоредбите на Протокола от Палермо относно защита на жертвите са „най-общо или препоръчителни или пожелателни“ като задължават държавите да „разгледат“ или „да положат усилия за“ въвеждане на определени мерки.

271.  Накрая центърът AIRE отбелязва, че практиката на контролните органи по международните актове срещу трафика на хора все още предстои да разгледа цялостно обхвата и съдържанието на позитивните задължения на държавите при обстоятелства, повдигнати в настоящата жалба. Що се отнася до практиката на този Съд, Центърът AIRE отбелязва, че макар Съдът вече да е бил сезиран да се произнесе по обхвата на приложимост на член 4 в случаи на трафик на хора (Siliadin, цитирано по-горе) това дело се е концентрирало изключително върху пропуска на държавата да въведе адекватни наказателно-правни разпоредби за превенция и за наказване на извършителите. Позовавайки се на практиката, развита в контекста на членове 2, 3 и 8 от Конвенцията Центърът AIRE изтъква, че държавите имат позитивно задължение да предоставят защита когато са знаели или е трябвало да знаят, че дадено лице е станало жертва или се намира в опасност да стане жертва на трафик на хора. Конкретните мерки, които се изискват са в зависимост от конкретните обстоятелства но на държавите не е позволено да оставят подобни лица без защита или да ги връщат обратно в положение на трафик и експлоатация.

B.  Преценка на Съда

1.  Приложимост на член 4 от Конвенцията

272.  Първият въпрос, който възниква е дали настоящото дело попада в обхвата на член 4. Съдът припомня, че член 4 не споменава трафика на хора, когато забранява „робството“, „принудителното подчинение“ и „принудителния и задължителния труд“.

273.  Съдът никога не е разглеждал разпоредбите на Конвенцията като единствена отправна точка за тълкуване на правата и свободите, залегнали в нея (Demir and Baykara срещу Турция [ГК], № 34503/97, § 67, 12 ноември 2008 г.). Той отдавна е изтъкнал, че един от основните принципи при прилагане на разпоредбите на Конвенцията е, че те не се прилагат във вакуум (виж Loizidou срещу Турция, 18 декември 1996 г., Reports of Judgments and Decisions 1996-VI; и Öcalan срещу Турция [ГК], № 46221/99, § 163, ECHR 2005‑IV). Като международен договор Конвенцията трябва да се тълкува в светлината на правилата за тълкуване, установени във Виенската конвенция от 23 май 1969 г. за правото на договорите.

274.  Съгласно тази Конвенция, Съдът следва да установи обичайното значение на думите в техния контекст и в светлината на предмета и целта на разпоредбата, от която са взети (виж Golder срещу Обединеното кралство, 21 февруари 1975 г., § 29, серия A № 18; Loizidou, цитирано по-горе, § 43; и член 31 § 1 от Виенската конвенция). Съдът трябва да обърне внимание на факта, че контекстът на тази разпоредба е международен договор за ефективна защита на индивидуалните права на човека и че Конвенцията трябва да се разглежда като цяло и да се тълкува по начин, който да подкрепя вътрешната съгласуваност и хармония между различните й разпоредби (Stec and Others срещу Обединеното кралство (реш. по допустимостта) [ГК], № 65731/01 и 65900/01, § 48, ECHR 2005-X). Трябва да бъдат отчетени също и относимите правила и принципи на международното право, приложими в отношенията между договарящите страни и доколкото е възможно Конвенцията следва да се тълкува в хармония с други разпоредби на международното право, от което тя е част (виж Al-Adsani срещу Обединеното кралство [ГК], № 35763/97, § 55, ECHR 2001‑XI; Demir and Baykara, цитирано по-горе, § 67; Saadi срещу Обединеното кралство [ГК], № 13229/03, § 62, ECHR 2008‑...; и член 31 § 3 (c) от Виенската конвенция).

275.  Накрая Съдът подчертава, че предметът и целта на Конвенцията като инструмент за защита на отделни човешки същества изискват разпоредбите й да се тълкуват и прилагат по начин, който да прави гаранциите й практични и ефективни (виж, inter alia, Soering срещу Обединеното кралство, 7 юли 1989 г., § 87, серия A № 161; и Artico срещу Италия, 13 май 1980 г., § 33, серия A № 37).

276.  По делото Siliadin, разглеждайки обхвата на понятието „робство“ Съдът се позова на класическото определение на робство, съдържащо се в Конвенцията за премахване на робството от 1926 г., което изисква упражняването на истинско право на собственост и свеждане на положението на засегнатата личност до „предмет“ (Siliadin, цитирано по-горе, § 122). Що се отнася до понятието за „принудително подчинение“ Съдът е приел, че предмет на забраната е „особено сериозната форма на лишаване от свобода“ (виж Van Droogenbroeck срещу Белгия, Доклад на комисията от 9 юли 1980 г., §§ 78-80, серия B № 44). Понятието за „принудително подчинение“ предполага задължение под принуда за предоставяне на услугите на дадено лице и е свързано с понятието „робство“ (виж Seguin срещу Франция (реш.по допустимостта), № 42400/98, 7 март 2000 г.; и Siliadin, цитирано по-горе, § 124). За да възникне „принудителен или задължителен труд“ Съдът е приел, че трябва да е налице определена физическа или психическа принуда, както и незачитане на волята на лицето (Van der Mussele срещу Белгия, 23 ноември 1983 г., § 34, серия A № 70; Siliadin, цитирано по-горе, § 117).

277.  Липсата на изрично споменаване на трафика на хора в Конвенцията не е изненадваща. Конвенцията е вдъхновена от Всеобщата декларация за правата на човека, прогласена от Общото събрание на Организацията на обединените нации през 1948 г., като самата тя не споменава изрично трафика на хора. В своя член 4 Декларацията забранява „робството и търговията с роби във всичките им форми“. Въпреки това при преценката на обхвата на член 4 от Конвенцията не трябва да се пренебрегват особените характеристики на Конвенцията или факта, че тя е жив инструмент, който трябва да се тълкува в светлината на съвременните условия. Все по-високите стандарти, които се изискват в областта на защитата на човешките права и основните свободи съответно и неизбежно изискват по-голяма строгост при преценката на нарушенията на основните ценности на демократичните общества (виж наред с много други източници, Selmouni срещу Франция [ГК], № 25803/94, § 101, ECHR 1999‑V; Christine Goodwin срещу Обединеното кралство [ГК], № 28957/95, § 71, ECHR 2002‑VI; и Siliadin, цитирано по-горе, § 121).

278.  Съдът отбелязва, че трафикът на човешки същества като глобално явление отбеляза значителен ръст през последните години (виж параграфи 89, 100, 103 и 269 по-горе). В Европа ръстът му беше подпомогнат частично от разпадането на бившия комунистически блок. Подписването на Протокола от Палермо през 2000 г. и Конвенцията за борба с трафика през 2005 г. демонстрират нарастващото признаване на международно ниво на широкото разпространение на трафика и нуждата от мерки за борба с него.

279.  Съдът не разглежда редовно приложимостта на член 4 и по-конкретно досега е имал само един повод да обсъди степента, до която третиране, свързано с трафик, попада в обхвата на този член (Siliadin, цитирано по-горе). По това дело Съдът достигна до заключението, че третирането на което е бил подложен жалбоподателят, представлява принудително подчинение и принудителен и задължителен труд, макар и да не представлява робство. В светлината на разпространението на трафика като такъв и с оглед на мерките, предприемани за борба с него Съдът намира за подходящо по настоящото дело да разгледа степента до която трафика като такъв може да се счита като противоречащ на духа и целта на член 4 от Конвенцията, така че да попадне в обхвата на гаранциите, предоставени от тази разпоредба без да е необходимо да се преценява за коя от трите форми на забранено поведение става дума при конкретното третиране по настоящото дело.

280.  Съдът отчита, че Международният наказателен трибунал за бивша Югославия е достигнал до заключението, че традиционното разбиране за „робство“ се е развило за да обхване различни съвременни форми на робство, основаващи се на упражняването на някое или на всички правомощия, присъщи на правото на собственост (виж параграф 142 по-горе). При преценката дали дадена ситуация разкрива съвременна форма на робство Трибуналът прие, че относимите фактори включват наличието на контрол над предвижването на лицето или над заобикалящата го физическа среда, наличието на елемент на психологически контрол, мерки, предприети за предотвратяване или възпрепятстване на бягството и наличие на контрол над сексуалността, както и принудителен труд (виж параграф 143 по-горе).

281.  Съдът приема, че трафика на хора по самата си същност и експлоататорска цел се основава на упражняването на правомощия, присъщи на правото на собственост. Той третира човешките същества като стоки, които могат да се купуват и продават и да бъдат принуждавани да работят често за малко или без възнаграждение, обичайно в секс индустрията, но понякога и другаде (виж параграфи 101 и 161 по-горе). Той предполага непосредствено наблюдение на действията на жертвите, чието придвижване често бива ограничавано (виж параграфи 85 и 101 по-горе). Той включва употребата на насилие и заплахи срещу жертвите, които живеят и работят при лоши условия (виж параграфи 85, от 87 до 88 и 101 по-горе). Той е описан от Интерайтс и в обяснителния доклад, съпровождащ Конвенцията за борба с трафика като съвременна форма на старата световно разпространена търговия с роби (виж параграфи 161 и 266 по-горе). Кипърският омбудсман посочи сексуалната експлоатация и трафика като „форми на съвременно робство“ (виж параграф 84 по-горе).

282.  Няма съмнение, че трафикът заплашва човешкото достойнство и основните свободи на жертвите и не може да се разглежда като съвместим с демократичното общество и с ценностите, залегнали в Конвенцията. С оглед задължението му да тълкува Конвенцията в светлината на съвременните условия Съдът намира, че не е необходимо да конкретизира дали третирането, от което се оплаква жалбоподателят представлява „робство“, „принудително подчинение“ или „принудителен и задължителен труд“. Вместо това Съдът достига до заключението, че трафикът като такъв по смисъла на член 3(a) от Протокола от Палермо и член 4(a) от Конвенцията за борба с трафика попада в обхвата на член 4 от Конвенцията. С оглед на това възражението на руското правителство за несъвместимост ratione materiae се отхвърля.

2.  Общи принципи на член 4

283.  Съдът припомня, че заедно с членове 2 и 3, член 4 съдържа една от основните ценности на демократичните общества, формиращи Съвета на Европа (Siliadin, цитирано по-горе, § 82). За разлика от повечето материалноправни разпоредби на Конвенцията член 4 не предвижда изключения и не може да бъде дерогиран съгласно член 15 § 2 дори в случай на извънредно положение, застрашаващо съществуването на нацията.

284.  При преценката дали е налице нарушение на член 4 трябва да се отчита относимата действаща правна или регулаторна рамка (виж, mutatis mutandis, Начова и други срещу България [ГК], № 43577/98 и 43579/98, § 93, ECHR 2005‑VII). Съдът счита, че спектърът от гаранции, съдържащи се в националното законодателство, трябва да бъде подходящ за да осигури практическата и ефективна защита на правата на жертвите или на потенциалните жертви на трафик. Следователно, освен наказателно-правните мерки за наказване на извършителите на трафик, член 4 изисква от държавите членки да въведат подходящи мерки за регулиране на търговската дейност, често използвана като прикритие за трафик на хора. Освен това имиграционните правила на държавата трябва да включват разпоредби свързани с насърчаването, улесняването или толерирането на трафика (виж, mutatis mutandis, Guerra and Others срещу Италия, 19 февруари 1998 г., §§ от 58 до 60, Reports of Judgments and Decisions 1998‑I; Z and Others срещу Обединеното кралство [ГК], № 29392/95, §§ от 73 до 74, ECHR 2001‑V; и Начова и други, цитирано по-горе, §§ от 96 до 97 и 99-102).

285.  В решението си по делото Siliadin Съдът потвърди, че член 4 съдържа конкретно позитивно задължение на държавите членки да наказват и ефективно да преследват всякакви деяния, имащи за цел държането на едно лице в положение на робство, принудително подчинение или принудителен или задължителен труд (цитирано по-горе, §§ 89 и 112). За да изпълнят това задължение държавите трябва да приемат законодателна и административна рамка, забраняваща и наказваща трафика. Съдът отбелязва, че Протоколът от Палермо и Конвенцията за борба с трафика посочват необходимостта от всеобхватен подход за борба с трафика, включващ освен мерките за наказване на извършителите на трафик и мерки за предотвратяване на трафика и за закрила на жертвите (виж параграфи 149 и 163 по-горе). От разпоредбите на тези два акта става ясно, че договарящите страни, включително почти всички държави членки на Съвета на Европа, са възприели възгледа, че единствено съчетанието от мерки, насочени към всичките три аспекта може да бъде ефективно в борбата срещу трафика (виж също становищата на Интерайтс и Центъра AIRE в параграфи 267 и 271 по-горе). Съответно, задължението за наказване и преследване на трафика е само един от аспектите от общото задължение на държавите за борба с трафика. Обхватът на позитивните задължения по член 4 трябва да се преценява в този по-широк контекст.

286.  Както членове 2 и 3 от Конвенцията, член 4 може при определени обстоятелства да изисква от държавата да предприеме оперативни мерки за защита на жертвите или на потенциалните жертви на трафик (виж, mutatis mutandis, Osman, цитирано по-горе, § 115; и Mahmut Kaya срещу Турция, № 22535/93, § 115, ECHR 2000‑III).  За да възникне позитивно задължение за предприемане на оперативно мерки при обстоятелствата в конкретен случай трябва да бъде показано, че държавните власти са знаели или е трябвало да знаят за наличието на обстоятелства, създаващи основателно подозрение, че конкретно лице е било жертва или е било в реална и непосредствена опасност да стане жертва на трафик или експлоатация по смисъла на член 3(a) от Протокола от Палермо и член 4(a) от Конвенцията за борба с трафика. В случай, че отговорът е положителен би било налице нарушение на член 4 от Конвенцията ако властите не са предприели подходящи мерки в рамките на правомощията си за да премахнат това положение или опасност за лицето (виж, mutatis mutandis, Osman, цитирано по-горе, §§ от 116 до 117; и Mahmut Kaya, цитирано по-горе, §§ от 115 до 116).

287.  Имайки предвид затрудненията свързани с опазването на реда в модерните общества и оперативните решения, които трябва да бъдат вземани с оглед на приоритетите и ресурсите, задължението за предприемане на оперативни мерки трябва все пак да се тълкува по начин, който не налага невъзможна или несъразмерна тежест на властите (виж, mutatis mutandis, Osman, цитирано по-горе, § 116). При преценката на пропорционалността на позитивните задължения, възникващи по настоящото дело е от значение, че Протоколът от Палермо, подписан както от Кипър така и от Руската федерация през 2000 г., изисква държавите да полагат усилия за осигуряване на физическата сигурност на жертвите на трафик докато се намират на тяхна територия и да въведат всеобхватни политики и програми за превенция и борба с трафика (виж параграфи от 153 до 154 по-горе). Държавите освен това са задължени да осигурят съответното обучение на служителите от правоохранителните и имиграционните служби (виж параграф 155 по-горе).

288.  Както членове 2 и 3, член 4 също включва процедурно задължение за разследване на ситуации на възможен трафик. Изискването за разследване не зависи от подаването на жалба от жертвата или от роднините й: след като веднъж проблемът е достигнал до знанието на властите те трябва да действат по собствена инициатива (виж, mutatis mutandis, Paul and Audrey Edwards срещу Обединеното кралство, № 46477/99, § 69, ECHR 2002‑II). За да бъде ефективно разследването то трябва да бъде независимо от лицата, замесени в събитията. То трябва освен това да бъде в състояние да доведе до разкриването и наказването на виновните лица, което е задължение не за резултат, а за средства. Изискването за бързина и разумна експедитивност се предполага винаги, но когато е налице възможност лицето да бъде спасено от вредоносната ситуация разследването трябва да бъде предприето по спешност. Жертвата или роднините трябва да бъдат включени в производството до степен, необходима за гарантиране на легитимните им интереси (виж, mutatis mutandis, Paul and Audrey Edwards, цитирано по-горе, §§ от 70 до 73).

289.  Накрая Съдът припомня, че трафикът е проблем, който често не се ограничава до територията на държавата. Когато едно лице е трафикирано от една държава в друга престъпленията, свързани с трафик могат да бъдат извършени в държавата по произход, във всяка транзитна държава и в държавата, която е крайна цел на трафика. Относимите доказателства и свидетели могат да се намират във всяка от тези държави. Макар Протоколът от Палермо да не разглежда въпроса за юрисдикцията, Конвенцията за борба с трафика изрично изисква всяка държава членка да установи юрисдикция спрямо всяко свързано с трафик престъпление, извършено на нейна територия (виж параграф 172 по-горе). Според Съда този подход е логичен само в светлината на общото задължение, посочено по-горе възложено на всички държави по член 4 от Конвенцията да разследват предполагаеми престъпления, свързани с трафик. В допълнение на задължението за провеждане на национално разследване на фактите, възникнали на собствената им територия, държавите членки имат задължение също да си сътрудничат ефективно със съответните власти на другите държави, извършващи разследване на факти, възникнали извън техните територии в случаи на трансграничен трафик на хора. Това задължение е в съответствие с общите цели на държавите членки, изрично посочени в преамбюла на Протокола от Палермо за възприемане на всеобхватен международен подход спрямо трафика в държавите по произход, транзитните и държавите, крайна дестинация на трафика (виж параграф 149 по-горе). То е в съответствие и с международните споразумения за взаимна правна помощ, по които са страни държавите ответници по настоящото дело (виж параграфи от 175 до 185 по-горе).

3.  Приложение на общите принципи към настоящото дело   Кипър

i.Позитивно задължение за въвеждане на подходяща законодателна и административна рамка

290.  Съдът констатира, че в Кипър законодателството, забраняващо трафика и сексуалната експлоатация е прието през 2000 г. (виж параграфи от 127 до 131 по-горе). Законът отразява разпоредбите на Протокола от Палермо и забранява трафика и сексуалната експлоатация, съгласието за които не е оправдание за извършителите. В законодателството са предвидени тежки санкции. Законът предвижда също задължение за закрила на жертвите, inter alia чрез назначаване на попечител на жертвите. Макар омбудсмана да критикува бездействието на властите да предприемат практически мерки по прилагане, тя намира, че законът сам по себе си е задоволителен (виж параграф 90 по-горе). Комисарят на Съвета на Европа също прие правната рамка, създадена със Закон 3(1) 2000 за „подходяща“ (виж параграф 92 по-горе). Въпреки оплакването на жалбоподателя за недостатъците на кипърското законодателство срещу трафика Съдът не намира, че обстоятелствата по настоящото дело разкриват някакъв проблем в това отношение.

291. Що се отнася обаче до общата правна и административна рамка и пригодността на кипърската имиграционна политика могат да бъдат очертани редица слабости. В доклада си от 2003 г. Комисарят за правата на човека на Съвета на Европа отбеляза, че липсата на имиграционна политика и законодателните пропуски в тази област насърчават трафика на жени в Кипър (виж параграф 91 по-горе. Той призова да бъдат предприети мерки за предварителен контрол за да се спре притокът на млади жени, влизащи в Кипър за да работят като кабаретни артистки (виж параграф 94 по-горе). В последващите си доклади Комисарят припомни притесненията си във връзка със законодателната рамка и в частност отправи критики към системата, при която управителите на кабарета трябва да подават молби за издаване на разрешения за влизане от името на артистката като по този начин тя се поставя в зависимост от своя работодател или агент и се увеличава опасността тя да попадне в ръцете на трафиканти (виж параграф 100 по-горе). В доклада си от 2008 г. Комисарят критикува режима за издаване на визи за артисти, който изключително затруднява правоохранителните органи за предприемат необходимите стъпки за борба с трафика, отбелязвайки, че разрешенията за артисти могат да се разглеждат като противоречащи на мерките срещу трафика или най-малкото като водещи до тяхната неефективност (виж също доклада на Държавния департамент на САЩ в параграфи 105 и 107 по-горе). Комисарят изказа съжаление, че въпреки тревогите, изразени в предходните доклади и ангажимента на правителството да го премахне, разрешението за работа на артистки все още съществува (виж параграф 103 по-горе). По сходен начин Омбудсманът в своя доклад от 2003 г. осъди режима за издаване на визи за артистки, водещ до влизането на хиляди млади чуждестранни жени в Кипър, където те са експлоатирани от работодателите си при жестоки условия на живот и работа (виж параграф 89 по-горе).

292.  Съдът освен това подчертава, че макар задължението на работодателите да уведомяват властите, когато дадена артистка напусне работата си (виж параграф 117 по-горе) да е легитимна мярка, позволяваща на властите да контролират спазването от страна на имигрантите на имиграционните им задължения, отговорността за гарантиране на изпълнението и за предприемане на действия в случаи на неизпълнение трябва да остане за самите власти. Мерките, насърчаващи собствениците и управителите на кабарета да издирват липсващите артистки или по някакъв друг начин да поемат лична отговорност за поведението на артистките са неприемливи в по-общия контекст на проблемите с трафика по отношение на артистки в Кипър. В този контекст Съдът намира практиката от собствениците и управителите на кабарета да се изисква да представят банкова гаранция, покриваща възможните бъдещи разноски, свързани с наетите от тях артистки (виж параграф 115 по-горе) за особено смущаваща. Отделната писмена гаранция, подписана в случая на г-жа Ранцева е точно толкова притеснителна (виж параграф 15 по-горе), колкото и необяснимото заключение на ПСЧИ, че M.A. е отговорен за г-жа Ранцева, поради което трябвало да дойде и да я вземе от полицейското управление (виж параграф 20 по-горе).

293.  При тези обстоятелства Съдът достига до заключението, че режимът за издаване на визи за артисти в Кипър не е предоставял на г-жа Ранцева практическа и ефективна защита срещу трафик и експлоатация. Следователно в това отношение има нарушение на член 4.

ii. Позитивно задължение за предприемане на мерки за защита

294.  За да прецени дали в настоящия случай е възникнало позитивно задължение за предприемане на мерки за защита на г-жа Ранцева, Съдът намира за съществено следното. Първо, от доклада на омбудсмана за 2003 г. става ясно, че от 70-те години на двадесети век в Кипър съществува сериозен проблем, свързан с млади чуждестранни жени, които са принуждавани да работят в секс индустрията (виж параграф 83 по-горе). Докладът по-нататък отбелязва значителното нарастване на броя на артистки, идващи от бившите съветски републики след разпадането на СССР (виж параграф 84 по-горе). В заключенията си омбудсманът подчертава, че трафикът има възможност да процъфтява в Кипър благодарение на толерантността на имиграционните власти (виж параграф 89 по-горе). В доклада си от 2006 г. Комисарят за правата на човека на Съвета на Европа също отбеляза, че властите са знаели, че много от жените, влизащи в Кипър с визи за артисти ще работят като проститутки (виж параграф 96 по-горе). Следователно не може да има съмнение, че кипърските власти са били убедени, че значителен брой чуждестранни жени, особено от бившия СССР са трафикирани в Кипър с визи за артисти и при пристигането си са експлоатирани сексуално от собственици и управители на кабарета.

295.  На второ място Съдът подчертава, че г-жа Ранцева била отведена от работодателя си в полицейското управление в Лимасол. При пристигането в полицейското управление M.A. казал на полицаите, че г-жа Ранцева е руска гражданка и е наета като кабаретна артистка. Той освен това обяснил, че тя е пристигнала в Кипър съвсем скоро, напуснала е работата си без предупреждение и също така напуснала жилището, което й било предоставено (виж параграф 19 по-горе). Той им предал паспорта и другите й документи (виж параграф 21 по-горе).

296.  Съдът припомня задълженията, поети от кипърските власти във връзка с Протокола от Палермо и впоследствие с Конвенцията за борба с трафика да осигурят подходящо обучение на лицата, работещи в съответните области, което да им позволи да идентифицират потенциални жертви на трафик (виж параграфи 155 и 167 по-горе). По-конкретно съгласно член 10 от Протокола от Палермо държавите се задължават да осигурят или засилят обучението на служители от правоохранителните органи, имиграционни и други служители за превенция на трафика на хора. Според Съда за полицейските власти е имало достатъчно данни с оглед на общото положение с трафика в Кипър за да са наясно относно обстоятелствата, повдигащи основателни подозрения, че г-жа Ранцева е била жертва или се е намирала в реална и непосредствена опасност да стане жертва на трафик или експлоатация. Следователно е възникнало позитивно задължение за незабавно разследване и за предприемане на необходимите оперативни мерки за закрила на г-жа Ранцева.

297.  В настоящия случай обаче изглежда, че полицейските служители дори не са разпитали г-жа Ранцева, когато тя пристигнала в полицейското управление. От нея не били взети показания. Полицията не е извършила допълнителна проверка на фактите около случая. Те просто проверили дали името на г-жа Ранцева фигурира в списъка на лицата, издирвани от полицията и като констатирали, че то не фигурира извикали работодателя й и му казали да се върне и да я прибере. След като той отказал и настоял тя да бъде задържана полицейският служител, занимаващ се със случая, свързал M.A. с началника си (виж параграф 20 по-горе). Не са известни подробностите за това какво са си казали по време на разговора M.A. и началника на служителя, но в резултат на разговора M.A. се съгласил да дойде и да вземе г-жа Ранцева, което той по-късно сторил.

298.  По настоящото дело пропуските на полицейските власти са многобройни. Първо те не са извършили незабавно последваща проверка дали г-жа Ранцева не е жертва на трафик. Второ не са я освободили, а са решили да я предадат в ръцете на M.A. Трето не е направен опит за спазване на разпоредбите на Закон 3(1) от 2000 г. и за предприемане на някоя от мерките за защитата й, предвидени в член 7 от този закон (виж параграф 130 по-горе). С оглед на това Съдът достига до заключението, че тези пропуски при обстоятелства, повдигащи основателно съмнение, че г-жа Ранцева може да е жертва на трафик или експлоатация, са довели до неизпълнение на задължението на кипърските власти да предприемат мерки за защита на г-жа Ранцева. Следователно има нарушение на член 4 и в тази връзка.

iii.  Процедурно задължение за разследване на трафик

299.  Следващият въпрос, който се поставя, е дали има процедурно нарушение в резултат на продължителното бездействие на кипърските власти да проведат ефективно разследване по твърденията на жалбоподателя, че дъщеря му е била жертва на трафик.

300.  В светлината на обстоятелствата около последвалата смърт на г-жа Ранцева Съдът намира, че изискването, възложено на кипърските власти да проведат ефективно разследване на твърденията за трафик се включва в общото задължение по член 2 за провеждане по настоящото дело на ефективно разследване на смъртта на г-жа Ранцева (виж параграф 234 по-горе). Въпросът за ефективността на разследването на смъртта й беше разгледан по-горе във връзка с разглеждането от Съда на оплакването на жалбоподателя по член 2 и беше установено нарушение. Следователно не е необходимо да се разглежда отделно процедурното оплакване срещу Кипър по член 4.

b.  Русия

i.Позитивно задължение за въвеждане не подходяща законодателна и административна рамка

301. Съдът припомня, че отговорността на Русия по настоящото дело е ограничена до действията, попадащи в нейната юрисдикция (виж параграфи от 207 до 208 по-горе). Макар наказателният закон да не е предвиждал изрично престъплението трафик в съответния период, руското правителство посочва, че деянието, от което се оплаква жалбоподателят попада в съставите на други престъпления.

302.  Съдът отчита, че жалбоподателят не посочва никакъв конкретен пропуск в разпоредбите на руското наказателно право. Освен това, що се отнася до по-широката административна и правна рамка Съдът подчертава усилията на руските власти да информират за рисковете от трафика на хора чрез информационна кампания, проведена в медиите (виж праграф 262 по-горе).

303.  Въз основа на доказателствата пред него Съдът не намира, че действалата в съответния период правна и административна рамка в Русия не е гарантирала на г-жа Ранцева практическа и ефективна защита с оглед обстоятелствата по настоящото дело.

ii.  Позитивно задължение за предприемане на мерки за защита

304. Съдът припомня, че всякакво позитивно задължение, възложено на Русия за предприемане на оперативни мерки би могло да възникне единствено по отношение на действия, случили се на нейна територия (виж, mutatis mutandis, Al-Adsani, цитирано по-горе, §§ от 38 до 39).

305.  Съдът отбелязва, че макар руските власти да са били информирани за общия проблем с млади жени, които са трафикирани за да работят в секс индустрията в чужди държави, нема доказателства те да са знаели за обстоятелства, повдигащи основателно подозрение за реална и непосредствена опасност за самата г-жа Ранцева преди заминаването й за Кипър. За да възникне задължение за предприемане на спешни оперативни мерки не е достатъчно просто да се покаже наличието на обща опасност по отношение на млади жени, пътуващи до Кипър с визи за артисти. Що се отнася до тази обща опасност Съдът припомня, че руските власти са предприели стъпки за да предупредят гражданите за опасността от трафик (виж параграф 262 по-горе).

306.  В заключение, Съдът не намира, че обстоятелствата по случая повдигат въпрос за позитивно задължение от страна на руските власти да предприемат оперативни мерки за защита на г-жа Ранцева. Следователно в това отношение няма нарушение на член 4 от страна на руските власти.

iii.  Процедурно задължение за разследване на евентуален трафик

307.  Съдът припомня, че в случаи, касаещи трансграничен трафик престъпленията, свързани с трафика могат да бъдат извършени в държавата по произход, както и в държавата, която е крайна дестинация (виж параграф 289 по-горе). По отношение на Кипър, както е отбелязал омбудсмана в доклада си (виж параграф 86 по-горе), наемането на жертвите обикновено се извършва от агенти в Кипър, работещи с агенти в други държави. Липсата на разследване на аспекта на набирането при предполагаем трафик на хора позволява важна част от веригата на трафика да действа безнаказано. В тази връзка Съдът подчертава, че определението за трафик, прието както в Протокола от Палермо, така и в Конвенцията за борба с трафика изрично включва набирането на жертвите (виж параграфи 150 и 164 по-горе). Необходимостта от пълно и ефективно разследване, включващо всички аспекти на предполагаемия трафик - от набирането до експлоатацията - е безспорна. Следователно руските власти са били задължени да разследват възможността отделни агенти или мрежи, действащи в Русия да са замесени в трафика на г-жа Ранцева до Кипър.

308.  Съдът обаче констатира, че руските власти не са извършили разследване как и къде е била наета г-жа Ранцева. По-конкретно властите не са предприели стъпки за разкриването на лицата, замесени в наемането на г-жа Ранцева или на използваните начини за набиране. Доколкото набирането е извършено на руска територия, руските власти са били в най-добра позиция да проведат ефективно разследване на наемането на г-жа Ранцева. Пропускът това да бъде извършено по настоящото дело е още по-сериозен в светлината на последвалата смърт на г-жа Ранцева и произтеклите от това неясноти около обстоятелствата по нейното заминаване от Русия.

309.  Следователно има нарушение от страна на руските власти на процедурното им задължение по член 4 да разследват предполагаемия трафик.

VI.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 5 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

310.  Жалбоподателят се оплаква от нарушение на член 5 § 1 от Конвенцията от страна на кипърските власти що се отнася до задържането на дъщеря му в полицейското управление, предаването й в ръцете на M.A. и последвалото й задържане в апартамента на служителя на M.A. Член 5 § 1 гласи, inter alia, че:

„1. Βсеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в следните случаи и по реда, предвиден от закона:

a) законосъобразно лишаване от свобода по силата на постановена от компетентен съд присъда;

b) законосъобразен арест или лишаване от свобода за неизпълнение на законосъобразно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона;

c) законосъобразен арест или лишаване от свобода, с цел да се осигури явяване пред компетентния съгласно закона орган, по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление;

d) лишаване от свобода на непълнолетно лице въз основа на законосъобразно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел или законосъобразно лишаване от свобода на такова лице, с цел да се осигури неговото явяване пред предвидената в закона институция;

e) законосъобразно лишаване от свобода, с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници;

f) законосъобразен арест или лишаване от свобода на дадено лице, с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната, или на лице, против което се предприемат действия за неговото експулсиране или екстрадиране.“

A.  Становища на страните

1.  Жалбоподателят

311.  Жалбоподателят твърди, че третирането на дъщеря му в полицейското управление и последващото задържане в апартамента на служителя на M.A. са в нарушение на член 5 § 1 от Конвенцията. Той подчертава значението на член 5 за защитата на лицата от произволно лишаване от свобода и злоупотреба с власт. Г-жа Ранцева пребивавала законно на територията на Република Кипър и според жалбоподателя била необосновано и незаконно задържана от M.A., придружена до полицейското управление, предадена в ръцете на M.A. и задържана в апартамента на служителя на M.A. Той освен това отбелязва, че кипърските власти не са изготвили никакъв документ, посочващ основанията, на които г-жа Ранцева е била задържана и в последствие предадена на M.A.

2.  Кипърското правителство

312.  В писменото си становище кипърското правителство отрича по настоящото дело да има нарушение на член 5. То твърди, че от установените факти по случая не било ясно дали полицията е упражнила някакви правомощия над г-жа Ранцева. Не било ясно и какво би се случило ако г-жа Рацева беше отказала да тръгне с M.A.

313.  В едностранната си декларация (виж параграф 187 по-горе), правителството признава, че третирането на г-жа Ранцева в полицейското управление и решението да не бъде освободена, а да бъде предадена на M.A., въпреки че не е имало никакво правно основание за лишаването й от свобода, не е било в съответствие с изискванията на член 5.

B.   Преценката на Съда

1.  Наличие на лишаване от свобода по настоящото дело

314.  Съдът припомня, че прогласявайки „правото на свобода“ член 5 § 1 цели да гарантира, че никой не може произволно да бъде лишен от физическата си свобода. Разликата между ограниченията на придвижването, които са достатъчно сериозни за да попаднат в обхвата на лишаването от свобода по член 5 § 1 и простото ограничаване на свободата, което се разглежда само в член 2 на Протокол № 4 е в степента или интензивността, а не в характера или същността (Guzzardi срещу Италия, 6 ноември 1980 г., § 93, серия A № 39). Отправна точка при преценката дали едно лице е било „лишено от свобода“ по смисъла на член 5 трябва да бъде неговото конкретно положение като трябва да се отчете целия набор от критерии, като например вида, продължителността, последиците и начина на прилагане на въпросната мярка (виж Engel and Others срещу Холандия, 8 юни 1976 г., §§ 58-59, серия A № 22; Guzzardi, цитирано по-горе, § 92; и Riera Blume and Others срещу Испания, № 37680/97, § 28, ECHR 1999‑VII).

315.  По настоящото дело Съдът констатира, че дъщерята на жалбоподателя била отведена от M.A. до полицейското управление, където била задържана за около един час. Няма доказателства г-жа Ранцева да е била информирана за причините за задържането си. Всъщност, както Съдът отбеляза по-горе (виж параграф 297), няма данни тя изобщо да е била разпитана от полицейските служители по време на престоя й в полицейското управление. Въпреки заключението на полицията, че г-жа Ранцева не е с нередовен имиграционен статут и че няма основания тя да бъде задържана, не била незабавно освободена. Вместо това по искане на служителя от службата за чужденците и имиграцията („ПСЧИ“) полицаите се обадили на M.A. по телефона и поискали той да я вземе и да я заведе в ПСЧИ в 7 часа сутринта за допълнително разследване. M.A. бил информиран, че ако не я вземе тя ще бъде освободена. Г-жа Ранцева била задържана в полицейското управление до пристигането на M.A., когато тя била предадена ръцете му (виж параграф 20 по-горе).

316.  Фактите, съпътстващи последващия престой на г-жа Ранцева в апартамента на M.P. са неизяснени. В свидетелските си показания пред полицията M.A. отрекъл г-жа Ранцева да е държана в апартамента против волята й и твърдял, че тя е била свободна да си тръгне (виж параграф 21 по-горе). Жалбоподателят твърди, че г-жа Ранцева е била заключена в спалнята, поради което е била принудена да се опита да избяга през балкона. Съдът отбелязва, че г-жа Ранцева загинала след падане от балкона на апартамента очевидно опитвайки се да избяга (виж параграф 41 по-горе). Логично е да се предположи, че ако тя е била гост в апартамента и е могла свободно да си тръгне по всяко време просто би излязла от входната врата (виж Storck срещу Германия, № 61603/00, §§ 76-78, ECHR 2005‑V). Съответно Съдът приема, че г-жа Ранцева не е останала в апартамента по собствена воля.

317.  Предполагаемото задържане е продължило като цяло около 2 часа. Въпреки кратката му продължителност Съдът подчертава сериозния характер и последици на задържането и припомня, че ако фактите разкриват лишаване от свобода по смисъла на член 5 § 1, сравнително кратката продължителност на задържането не може да промени това заключение (виж Järvinen срещу Финландия, № 30408/96, Решение на Комисията от 15 януари 1998 г.; и Novotka срещу Словакия (реш. по допустимостта), № 47244/99, 4 ноември 2003 г., при което транспортирането до полицейското управление, претърсването и временното задържане в килия продължило около един час са приети за лишаване от свобода за целите на член 5).

318.  Следователно Съдът намира, че задържането на г-жа Ранцева в полицейското управление и последващото й прехвърляне и задържане в апартамента представляват лишаване от свобода по смисъла на член 5 от Конвенцията.

2.  Отговорност на Кипър за лишаването от свобода

319.  Доколкото г-жа Ранцева е била лишена от свобода от частни лица Съдът трябва да разгледа ролята на полицейските служители и да прецени дали лишаването от свобода в апартамента ангажира отговорността на кипърските власти, по-конкретно в светлината на позитивното им задължение да защитават лицата от произволно лишаване от свобода (виж Riera Blume, цитирано по-горе, §§ 32-35).

320.  Съдът вече изрази загриженост от решението на полицията да предаде г-жа Ранцева в ръцете на M.A. вместо просто да й позволи да си тръгне (виж параграф 298 по-горе). Г-жа Ранцева не е била непълнолетна. Според свидетелските показания на дежурните полицаи тя не е изглеждала пияна (виж параграф 20 по-горе). Не е достатъчно кипърските власти да твърдят, че няма доказателства за липсата на съгласие на г-жа Ранцева да тръгне с M.A.: както посочи Центърът AIRE (виж параграф 269 по-горе), жертвите на трафик често страдат от тежки физически и психологически последици, които ги правят твърде травматизирани за да се афишират като жертви. Аналогично в доклада си от 2003 г. омбудсманът отбелязва, че страхът от последиците и незадоволителните мерки за защита водят до малък брой оплакания на жертви пред кипърската полиция (виж параграфи от 87 до 88 по-горе).

321.  Имайки предвид контекста на общите условия на живот и работа на кабаретните артистки в Кипър, както и в светлината на конкретните обстоятелства в случая на г-жа Ранцева, Съдът приема, че полицията не би могла да твърди, че е действала добросъвестно и че не носи отговорност за последващото лишаване от свобода на г-жа Ранцева в апартамента на M.P. В настоящия случай е очевидно, че без активното съдействие на кипърската полиция лишаването от свобода не би възникнало. Следователно Съдът намира, че националните власти мълчаливо са се съгласили с отнемането на свободата на г-жа Ранцева.

3.  Съвместимост на лишаването от свобода с член 5 § 1

322.  Остава да се обсъди дали лишаването от свобода попада сред някоя от категориите позволено лишаване от свобода, изчерпателно изброени в член 5 § 1. Съдът припомня, че член 5 § 1 по същество препраща към националното законодателство и въвежда задължение за спазване на материалните и процесуалните му норми. Той също така изисква обаче всяка мярка, водеща до лишаването от свобода на лицето да бъде в съответствие с целта на член 5, а именно за защита на лицата от произвол (виж Riera Blume, цитирано по-горе, § 31).

323.  Предвиждайки, че всяко лишаване от свобода следва да бъде „по реда, предвиден в закона“, член 5 § 1 изисква на първо място всеки арест или лишаване от свобода да имат правно основание във вътрешното законодателство. Кипърското правителство не посочва никакво правно основание за лишаването от свобода, но може да се допусне, че първоначалното задържане на г-жа Ранцева в полицейското управление е било направено с цел проверка дали тя не е нарушила имиграционните изисквания. След като са се уверили обаче, че името на г-жа Ранцева не фигурира в съответния списък кипърските власти не дават обяснение за причините и правното основание за решението на г-жа Ранцева да не бъде позволено да напусне полицейското управление, а да бъде предадена в ръцете на M.A. Както беше отбелязано по-горе полицаите установили, че г-жа Ранцева не е изглеждала пияна и не е представлявала никаква заплаха за себе си или за другите (виж параграфи 20 и 320 по-горе). Няма данни и не се твърди г-жа Ранцева да е поискала M.A. да дойде да я вземе. Решението на полицейските власти да задържат г-жа Ранцева до пристигането на M.A. и в последствие да я предадат на него няма основание във вътрешното законодателство.

324.  Не се твърди задържането на г-жа Ранцева в апартамента да е било законно. Съдът намира, че това лишаване от свобода е било както произволно, така и незаконно.

325. С оглед на това Съдът достига до заключението, че има нарушение на член 5 § 1 поради незаконното и произволно лишаване от свобода на г-жа Ранцева.

VII.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

326.  Жалбоподателят твърди, че кипърските власти са нарушили правото му на достъп до съд по член 6 от Конвенцията като не са осигурили участието му в дознанието, не са му предоставили безплатна правна помощ и информация за наличните правни средства за защита в Кипър. Член 6 относимите си части гласи следното:

„Всяко лице при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения ... има право на справедливо ... гледане на неговото дело ... от ... съд ...“

A.  Становища на страните

1.  Жалбоподателят

327.  Жалбоподателят подчертава важността на правото на достъп до съд в едно демократично общество. Това право включва възможността лицето да разполага с ясна и практична възможност да оспорва всеки акт, който засяга правата му. Жалбоподателя посочва, че не е проведен съдебен процес във връзка със смъртта на дъщеря му. Той освен това се оплаква, че кипърските власти не са осигурили ефективното му участие в дознанието и не са му предоставили безплатна правна помощ. С оглед на това той твърди, че кипърските власти са нарушили правото му на достъп до съд, гарантирано от член 6 от Конвенцията.

2.  Кипърското правителство

328.  В писменото си становище кипърското правителство твърди, че член 6 не се прилага по отношение на дознанието, тъй като няма определяне на граждански права и задължения. Съответно жалбоподателят не би могъл да претендира право на достъп до производството във връзка със смъртта на дъщеря му.

329.  Ако от друга страна дознанието ангажира член 6, кипърското правителство твърди че по настоящото дело правото на жалбоподателя на достъп до съд е било гарантирано.

330.  В своята последваща едностранна декларация (виж параграф 187 по-горе), кипърското правителство признава нарушение на правото на жалбоподателя на ефективен достъп до съд в резултат на бездействието а кипърските власти да установят реална и ефективно комуникация с жалбоподателя във връзка с дознанието и с другите налични правни средства за защита на жалбоподателя.

B.  Допустимост

331. В началото Съдът отбелязва, че член 6 не предоставя право за образуване на наказателно производство по конкретен случай или за наказателно преследване или наказване на трети лица за извършено престъпление (виж например, Rampogna and Murgia срещу Италия (реш. по допустимостта), № 40753/98, 11 май 1999 г.; Perez срещу Франция [ГК], № 47287/99, § 70, ECHR 2004‑I; и Динчев срещу България, № 23057/03, § 39, 22 януари 2009 г.). Що се отнася до оплакването на жалбоподателя по член 6 § 1 относно това, че кипърските власти не са образували наказателно производство във връзка със смъртта на дъщеря му оплакването му следователно е недопустимо ratione materiae и следва да бъде отхвърлено в съответствие с членове 35 §§ 3 и 4 от Конвенцията.

332.  Що се отнася до оплакването относно участието в дознанието Съдът констатира, че процедурните гаранции в дознанието се съдържат в член 2 от Конвенцията и че оплакванията на жалбоподателя вече бяха разгледани в този контекст (виж параграф 239 по-горе). Що се отнася до приложимостта на член 6 в дознанието Съдът намира, че в контекста на такова производство не е налице наказателно обвинение или определяне на гражданско право, което да засяга жалбоподателя. Следователно тази част от оплакването също е недопустима ratione materiae и трябва да бъде отхвърлена съгласно член 35 §§ 3 и 4 от Конвенцията.

333.  Накрая що се отнася до оплакването на жалбоподателя, че не е бил информиран за други правни средства за защита, с които разполага, и не му е била предоставена безплатна правна помощ тъй като цената на процесуалното представителство в Кипър била непосилна, Съдът приема, че тези оплаквания са неразривно свързани с оплакването на жалбоподателя по член 2 от Конвенцията и припомня, че те бяха разгледани в този контекст (виж параграф 240 по-горе). Следователно при тези обстоятелства не е необходимо да се разглежда степента, до която могат да бъдат повдигнати самостоятелни въпроси по член 6.

334.  Следователно оплакванията по член 6 § 1 трябва да бъдат обявени за недопустими и отхвърлени в съответствие с член 35 §§ 3 и 4 от Конвенцията.

VIII.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

335.  Жалбоподателят се позовава и на член 8 от Конвенцията, който гласи следното:

„1.  Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“

336.  Жалбоподателят не представя допълнителни подробности за характера на оплакването си по този член. В светлината на наличните му материали и доколкото въпросите по оплакването попадат в неговата компетентност Съдът не намира данни за нарушение на правата и свободите, установени по Конвенцията или протоколите към нея, съдържащо се в това оплакване. Следователно оплакването трябва да бъде обявено за недопустимо съгласно член 35 §§ 3 и 4 от Конвенцията.

IX. ПРИЛОЖИМОСТ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

337.  Член 41 от Конвенцията гласи:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“Вреди

1.  Становища на страните

338.  Жалбоподателят претендира EUR 100 000 за неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря му. Той посочва сериозния характер на твърдените нарушения по настоящото дело и факта, че дъщеря му е била единствения човек, който е набавял доходи за семейството. Той освен това подчертава емоционалната болка, причинена от смъртта на дъщеря му и последващите му усилия за изправяне на виновните лица пред съд.

339.  Кипърското правителство твърди, че претендираната сума е прекомерна с оглед практиката на Съда. То освен това отбелязва, че жалбоподателят не е представил доказателства, че е бил финансово зависим от дъщеря си. В едностранната си декларация (виж параграф 187 по-горе) то предлага да заплати на жалбоподателя EUR 37 300 за имуществени и неимуществени вреди и разноски или друга сума, предложена от Съда.

340.  Руското правителство твърди, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде платено от държавата, която не е гарантирала сигурността на дъщерята на жалбоподателя и не е изпълнила задължението си за провеждането на ефективно разследване на смъртта й. То посочва, че не се явява държава ответник по отношение на оплакването на жалбоподателя по материалния аспект на член 2.

2.  Преценка на Съда

341.  Съдът отбелязва, че претенция, основаваща се на загубата на финансова подкрепа е по-подходящо да се разгледа като претенция за имуществени вреди. В тази връзка Съдът припомня, че трябва да има ясна причинна връзка между твърдяната вреда за жалбоподателя и нарушението на Конвенцията и че в такъв случай това може да обоснове заплащане на обезщетение за загубата на доходи (виж, inter alia, Aktaş срещу Турция, № 24351/94, § 352, ECHR 2003‑V (откъси)). По настоящото дело Съдът не е приел, че Кипър е отговорен за смъртта на г-жа Ранцева, приемайки, че е налице нарушение на процедурния, а не на материалния аспект на член 2. Съответно Съдът не намира за уместно да присъжда на жалбоподателя каквото и да е обезщетение за имуществени вреди в резултат на смъртта на г-жа Ранцева.

342.  Що се отнася до неимуществените вреди Съдът прие, че кипърските власти не са предприели мерки за да защитят г-жа Ранцева от трафик и да разследват дали тя е била жертва на трафик. Той прие освен това, че кипърските власти не са провели ефективно разследване на смъртта на г-жа Ранцева. Следователно Съдът е убеден, че жалбоподателят е претърпял болка и страдание в резултат на неизяснените обстоятелства около смъртта на г-жа Ранцева и непредприемането от страна на кипърските власти на действия за защитата й от трафик и експлоатация и за ефективно разследване на обстоятелствата около пристигането и престоя й в Кипър. Произнасяйки се по справедливост Съдът присъжда сумата EUR 40 000 като обезщетение за вредите, претърпени от жалбоподателя в резултат на поведението на кипърските власти заедно с всички данъци, които могат да бъдат наложени върху тази сума.

343.  Съдът припомня, че установи процедурно нарушение на член 4 по отношение на Русия. Произнасяйки се по справедливост Съдът присъжда на жалбоподателя EUR 2 000 за неимуществени вреди във връзка с претърпените от него вреди от поведението на руските власти заедно с всички данъци, които могат да бъдат наложени върху тази сума.Разноски

1.  Становища на страните

344.  Жалбоподателят претендира възстановяване на направените разноски в размер на приблизително 485 480 руски рубли (RUB) (приблизително EUR 11 240), включително разноски за пътуване, копиране, превод и нотариални такси. Сумата включва и сума в размер на RUB 233 600 във връзка с продажбата на дома му в Русия, за която той твърди, че се наложила за да си набави необходимите средства; разноски по погребението в размер на приблизително RUB 46 310; и RUB 26 661 изразходване за участието му на конференция за трафика на хора в Кипър през 2008 г. Представени са съответните разписки.

345.  Кипърското правителство твърди, че жалбоподателят може да претендира единствено разноските, които са извършени по необходимост за предотвратяване или обезщетение от нарушение на Конвенцията, които са в разумен размер и се намират в причинна връзка с въпросното нарушение. По този начин те оспорват претенцията на жалбоподателя в размер на RUB 233 600 от продажбата на апартамента му, сумите, изразходвани за участието му на конференцията през 2008 г., както и всички разноски, които не са доказани със съответните разписки или не са в разумен размер.

346.  Руското правителство изтъква, че жалбоподателят не е доказал твърдението си, че е трябвало да продаде апартамента си за да пътува до Кипър. В частност то твърди, че жалбоподателят е могъл да подаде молба пред съответните правоохранителни органи в Русия, с която да поиска съответните документи и доказателства от кипърските власти и е могъл да наеме адвокат в Кипър. Руското правителство оспорва също претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските за конференцията от 2008 г., тъй като те не били пряко свързани с разследването на смъртта на г-жа Ранцева.

2.  Преценка на Съда

347.  Съдът припомня, че жалбоподателят има право на възстановяване на разноските ако се докаже, че са били действително и необходимо извършени и че са в разумен размер. По настоящото дело жалбоподателят няма право да претендира постъпленията от продажбата на дома му или разноските за пътуване за конференцията в Кипър през 2008 г., тъй като тази конференция не е пряко свързана с разследването на смъртта на г-жа Ранцева. По-нататък Съдът напомня, че той установи само процедурно нарушение на член 2. Следователно жалбоподателят няма право на възстановяване на разноските за погребението.

348.  С оглед на изложеното Съдът намира за разумно да присъди сумата от EUR 4 000 за разноски заедно с всички данъци, които могат да бъдат наложени на жалбоподателя за тази сума, от която да се приспаднат EUR 850 получени като правна помощ от Съвета на Европа. С оглед обстоятелствата по делото Съдът намира за уместно на присъди разноските срещу Кипър.

C.  Лихва за забава

349.  Съдът приема за подходящо, лихвеният процент за забава да се определи въз основа на пределния лихвен процент за кредитиране на Европейската централна банка, увеличен с три процентни пункта.

ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.Отхвърля искането на кипърското правителство за заличаване на жалбата от списъка;

2.Решава да присъедини към разглеждането по същество възражението на руското правителство ratione materiae по отношение на член от 4 от Конвенцията и го отхвърля;

3.Обявява оплакванията по членове 2, 3, 4 и 5 за допустими, а останалата част от жалбата за недопустима.

4.Приема, че няма нарушение на позитивното задължение на кипърските власти да защитават правото на живот на г-жа Ранцева по член 2 от Конвенцията;

5.  Приема, че има процедурно нарушение на член 2 от Конвенцията от страна на Кипър поради непровеждането на ефективно разследване на смъртта на г-жа Ранцева;

6.  Приема, че няма нарушение на член 2 от Конвенцията от страна на Русия;

7.Приема, че не е необходимо да се разглежда отделно оплакването на жалбоподателя по член 3 от Конвенцията;

8.  Приема, че има нарушение на член 4 от Конвенцията от страна на Кипър поради непредоставянето на г-жа Ранцева на практическа и ефективна защита срещу трафик и експлоатация по принцип и поради непредприемането на необходимите конкретни мерки за защитата й;

9.Приема, че не е необходимо да разглежда отделно твърдяното нарушение на член 4 във връзка с продължаващото непровеждане на ефективно разследване от страна на кипърските власти;

10.Приема, че няма нарушение от страна на Русия на позитивните й задължения по член 4 от Конвенцията за предприемане на оперативни мерки за защита на г-жа Ранцева срещу трафик;

11. Приема, че има нарушение на член 4 от Конвенцията от страна на Русия що се отнася до процедурните й задължения да разследва предполагаемия трафик;

12.  Приема, че има нарушение на член 5 от Конвенцията от страна на Кипър;

13.  Приема

(a)  че кипърското правителство трябва да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца от датата на влизане в сила на съдебното решение в съответствие с член 44 § 2 от Конвенцията сумата от EUR 40 000 (четиридесет хиляди евро) за неимуществени вреди и сумата от EUR 3 150 (три хиляди сто и петдесет евро) разноски плюс евентуалните данъци, които могат да бъдат наложени на жалбоподателя върху тези суми;

(b)  че руското трябва да заплати на жалбоподателя в тримесечен срок от датата на влизане в сила на решението в съответствие с член 44 § 2 от Конвенцията EUR 2 000 (две хиляди евро) за неимуществени вреди, които да бъдат изчислени в руски рубли по обменния курс към датата на плащането плюс евентуалните данъци, които могат да бъдат наложени на жалбоподателя върху тези суми;

(c)  че от изтичането на посочения по-горе тримесечен срок до плащането ще се дължи проста лихва върху посочените по-горе суми в размер на пределния лихвен процент за кредитиране на Европейската централна банка за срока на забавата, увеличен с три процентни пункта;

14.  Отхвърля претенцията на жалбоподателя за обезщетение в останала й част.

Изготвено на английски език и обявено писмено на 7 януари 2010 г. съгласно член 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Søren NielsenChristos Rozakis
СекретарПрезидент

© Съвет на Европа/Европейски съд по правата на човека, 2013 г.

Официалните езици на Европейския съд по правата на човека са английски и френски. Този превод не обвързва Съда и Съдът не поема никаква отговорност за качеството му. Преводът може да бъде свален от базата данни с практиката на Европейския съд по правата на човека HUDOC () или от всяка друга база данни, на която Съдът го е предоставил. Преводът може да бъде възпроизвеждан за нетърговски цели, при условие че е цитирано пълното заглавие на делото и посочената по-горе информация за авторските права. В случай че възнамерявате да използвате за търговски цели която и да било част от този превод, моля свържете се с publishing@.

© Council of Europe/European Court of Human Rights, 2013

The official languages of the European Court of Human Rights are English and French. This translation does not bind the Court, nor does the Court take any responsibility for the quality thereof. It may be downloaded from the HUDOC case-law database of the European Court of Human Rights () or from any other database with which the Court has shared it. It may be reproduced for non-commercial purposes on condition that the full title of the case is cited, together with the above copyright indication. If it is intended to use any part of this translation for commercial purposes, please contact publishing@.

©Conseil de l’Europe/Cour européenne des droits de l’homme, 2013

Les langues officielles de la Cour européenne des droits de l’homme sont le français et l’anglais. La présente traduction ne lie pas la Cour, et celle-ci décline toute responsabilité quant à sa qualité. Elle peut être téléchargée à partir de HUDOC, la base de jurisprudence de la Cour européenne des droits de l’homme (), ou de toute autre base de données à laquelle HUDOC l’a communiquée. Elle peut être reproduite à des fins non commerciales, sous réserve que le titre de l’affaire soit cité en entier et s’accompagne de l’indication de copyright ci-dessus. Toute personne souhaitant se servir de tout ou partie de la présente traduction à des fins commerciales est invitée à le signaler à l’adresse suivante : publishing@.

 

Full & Egal Universal Law Academy