ЧЕТВЪРТИ ОТДЕЛ
ДЕЛОТО РИБЧЕВА И ДРУГИ с/у БЪЛГАРИЯ
(Номера на жалбите 37801/16 и още 2 други)
РЕШЕНИЕ
Чл. 2 (процесуален аспект) • Неефективно разследване на предполагаемо небрежно планиране и провеждане на операция срещу опасно лице, което е причинило смъртта на служител по време на ареста му• Задължение за разследване на небрежност или пропуски, допуснати от страна на служителите, възникнали и във връзка с убити от частни лица полицаи при изпълнение на техните задължения
Член 2 (по същество) • Обхват и съдържание на положителното задължение на държавата да предприема превантивни оперативни мерки за защита на служителите си на реда от рискове за живота им • Разумни мерки за защита на властите въпреки някои грешки при планирането и провеждането операцията • Властите имат свобода на преценка и не са обект на невъзможна или непропорционална тежест в този контекст • Изискване за осигуряване на подходящо обучение и подготовка на служители, участващи в опасни операции
СТРАСБУРГ
30 март 2021 г.
ОКОНЧАТЕЛНО
30.06.2021 г.
Това решение ще стане окончателно при обстоятелствата, посочени в член 44 § 2 от Конвенцията. Може да подлежи на редакционен преглед.
В делото Рибчева и други с/у БЪЛГАРИЯ,
Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ като състав, съставен от:
Тим Айке, председател,
Йонко Грозев,
Фарис Вехабович,
Юлия Антоанелла Моток,
Армен Харутюнян,
Габриеле Кучко-Стадлмайер,
Ана Мария ГУЕРА Мартинс, съдии, и Андреа
Тамиети, секретар на отделение,
Като взе предвид:
трите жалби (с номера 37801/16, 39549/16 и 40658/16) срещу Република България, подадени в Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от три български гражданки, г-жа Ваня Петкова Рибчева, г-жа Милена Георгиева Иванова-Шаркова и г-жа Теодора Емилова Шаркова („жалбоподателките“), на 1 юли 2016 г.;
решението да уведоми българското правителство („правителството“) за жалбите, отнасящи се до а) твърдения неуспех на властите да предотвратят смъртта на г-н Емил Шарков (който съответно е син, съпруг и баща на жалбоподателките); б) ефективността на разследването за небрежност от страна на органите във връзка с тази смърт; и в) предполагаемата липса на ефективни вътрешноправни средства за защита по тези въпроси, и за обявяването на останалата част от жалбите за недопустими;
изявленията на страните и допълнителните коментари;
След обсъждане в закрито заседание на 11 март 2021 г.,
Постановява следното решение, което е прието на тази дата:
ВЪВЕДЕНИЕ
1. Делото засяга въпросите дали властите са били задължени по член 2 от Конвенцията и ако да, под каква форма да разследват дали са отговорни за това, че не са направили достатъчното, за да защитят живота на полицай, убит в хода на операция от лицето, което са се опитали да арестува. Делото се отнася и до въпроса дали органите са имали оперативно задължение съгласно същата разпоредба да защитават живота на този служител и ако е така, какви са обхватът и съдържанието на това задължение.
ФАКТИТЕ
2. Трите жалбоподателки са родени съответно през 1949, 1975 и 1999 г. и живеят в София. Те бяха представлявани от г-жа Т. Петкова, адвокат, практикуващ в София.
3. Правителството беше представлявано от неговите агенти, г-жа M. Коцева, г-жа A. Панова и г-жа B. Симеонова от Министерството на правосъдието.
4. Фактите по случая, представени от страните и възникващи въз основа на представените от тях материали, могат да бъдат обобщени, както следва.
ОПЕРАЦИЯТА НА 14 МАРТ 2014 Г5. Трите жалбоподателки са майката, вдовицата и дъщерята на г-н Емил Шарков, който е роден през 1974 г. и е служил като офицер от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) при Министерството на вътрешните работи от 1999 г. По време на операция на отряда на 14 март 2014 г. в град Лясковец г-н Шарков е застрелян от г-н П. П. Целта на операцията е била да се арестува г-н П. П. и да се конфискуват огнестрелни оръжия, които той е продължил да съхранява, въпреки че разрешителните за тях са изтекли.
Събития, водещи до операцията6. Г-н П. П., роден през 1961 г., живее с майка си в апартамент на партерния етаж на триетажна къща в Лясковец. Той спира да работи през 2005 година.
7. През 2002 г. преминава изпит и получава лиценз за лов, като става член на местна ловна дружина. Членството му в дружината и ловният му лиценз са изтекли през 2011 г., тъй като той е спрял да плаща необходимите такси. Той не ловува през целия период на членството си.
8. През 2003 г. г-н П. П. кандидатства за разрешение за придобиване на две ловни огнестрелни оръжия. Началникът на полицията в Горна Оряховица отхвърля молбата, очевидно защото е установил, че г-н П.П. е податлив на конфликти и е отправял заплахи срещу съседите си. През февруари 2006 г. г-н П. П. подновява молбата си и този път е получил разрешение. След това купува гладкоцевна полуавтоматична пушка и ловна пушка. Властите са проверили мястото, където е възнамерявал да държи огнестрелните оръжия, а през юни 2006 г. му издават разрешение, валидно за три години, да ги съхранява и носи. През април 2009 г. г-н П. П. кандидатства за разрешение за придобиване на още едно гладкоцевно огнестрелно оръжие за лов и купува двуцевна пушка. През юни 2009 г. неговото разрешение за поддържане и носене на огнестрелни оръжия за лов е подновено за още три години. През 2010 г. подава заявление и му е дадено разрешение да придобие още едно ловно огнестрелно оръжие и през същата година е купил друга ловна пушка.
9. В началото на 2012 г. полицаи от Горна Оряховица се опитват няколко пъти да проверят условията, при които г-н П. П. съхранява огнестрелните си оръжия, но той им отказва да влязат в апартамента му. Един съсед казва на офицерите, че г-н П. П. и майка му никога не са напускали апартамента и просто седят вътре, гледайки минувачите през прозорците. Полицията информира Районна прокуратура Горна Оряховица за отказа на г-н П. П. да ги допусне и за неговото поведение. Малко след това прокуратурата сезира районния съд на Горна Оряховица за нареждане за настаняване на г-н П.П. в психиатрична болница. Делото е отлагано два пъти, защото г-н П.П. не е могъл да бъде призован, и съдията в крайна сметка разпорежда принудителното му довеждане от полицията в съда. След няколко разработени варианта, последният от които включва антитерористичния отряд на Министерството на вътрешните работи и Института по психология на министерството, през март 2012 г. полицията достига до извода, че всеки опит за арестуване на г-н П.П. би бил твърде рискован, и решава да спре операцията и да се опита да направи така, че той да излезе от апартамента си чрез прилагане на тактика, която не включва използването на сила. С оглед на невъзможността да се осигури присъствието на г-н П.П. в съда, предварителното производство е прекратено около година по-късно, през март 2013 г.
10. Междувременно през юни 2012 г. г-н П.П. не прави искане за подновяване на разрешителните за съхраняване и носене на огнестрелни оръжия и те изтичат. През юли 2012 г. служител от полицията в Горна Оряховица се опитва да се свърже с него за това, но г-н П.П. остава в апартамента си, отказвайки всякаква комуникация с него. През юли 2013 г. съседите на г-н П. П. се оплакват в полицията, че той е заплашил да ги убие. Това довежда до по-нататъшни опити на полицията да се свърже с него и да изземе четирите му огнестрелни оръжия, но без резултат. През октомври 2013 г. Районна прокуратура Горна Оряховица образува наказателно производство срещу г-н П.П. по подозрение, че е притежавал незаконно огнестрелно оръжие от юни 2012 г. Прокуратурата разпорежда на полицията да изземе огнестрелното му оръжие, но постановлението не може да бъде изпълнена, тъй като г-н П.П. отказва да напусне апартамента си и е въоръжен и опасен. Разследванията показват, че той не е излизал от жилището от 2010 г. или 2011 г.
11. През януари 2014 г. г-н П.П. пише до Районна прокуратура Горна Оряховица, оплаквайки се от съседите си и от тормоз от полицията, като заплашва, че ако това поведение не спре, събитията ще се развият по-зле от тези през 2003 г., когато мъж се е барикадирал в къщата си, стрелял по полицейски служители, които са се опитали да го арестуват, и бил убит след обсада от полицията и СОБТ (за повече подробности относно тази полицейска операция вж. Димов и други срещу България, № 30086/05, §§ 8-29, 6 ноември 2012 г.). Между ноември 2013 г. и февруари 2014 г. г-н П.П. пише и шест писма до директора на училище в съседство с къщата му, оплаквайки се от поведението на учениците и отправяйки заплахи срещу тях. Към края на февруари 2014 г. той се обажда по телефона и в местното полицейско управление, като се оплаква от ученици, които вдигат шум и хвърлят бутилки и камъни близо до къщата му. Заплашва, че ще излезе на улицата с огнестрелно оръжие и тогава „никой няма да мине”.
12. На 12 март 2014 г., след като получава ново заплашително писмо от г-н П.П., директорът на училището ограничава достъпа на учениците до частите на училището и училищния двор, които се намират близо до къщата на г-н П.П., и информира полицията. На 13 март 2014 г. е разположен полицейски патрул, за да се предотврати доближаването на учениците до къщата на г-н П.П.
Самата операцияПланиране и подготовка13. Междувременно през февруари 2014 г. полицейските сили в Горна Оряховица и Велико Търново започват да планират операция за изземване на огнестрелните оръжия на г-н П.П. Тъй като се е смятало, че това може да предизвика бурна реакция от негова страна, което да доведе до риск за живота на участващите служители, майката на П.П. и на самия П.П., полицията търси помощта на СОБТ при Министерството на вътрешните работи и Института по психология на министерството. Главният секретар на министерството одобрява искането в края на февруари и на 28 февруари членовете на СОБТ и Института по психология провеждат среща в София, за да планират операцията. Те обсъждат различни начини за провеждане на планираната операция, без да стигат до категорично заключение. Според записка, не изготвен преди 14 март 2014 г., деня на операцията, по указания на ръководителя на Института по психология психолозите заявяват, че с оглед личността на г-н П.П., всякакви опити да се свържат с него предварително или да преговарят с него биха били безполезни и че би било най-добре да се действа бързо и с изненада. Те потвърждават това в работен документ, изготвен няколко дни след срещата, на 4 март. На 7 март се състои втора среща, този път без участието на психолозите, но с участието на полицаи от Велико Търново и Лясковец. Последните показват на своите колеги от София снимки и планове на къщата. Разисква се идеята да се направи видеозапис на сградата, така че да се открият укрепвания на прозорците, които да възпрепятстват влизането, но окончателно решение за това не е взето. Предвидените по време на срещата тактически варианти са или бърза атака, за да бъде изненада за г-н П.П., преди да успее да се барикадира или да избяга, или, ако това не стане, обсада. Не е определена конкретна дата за операцията.
14. Междувременно между 28 февруари и 7 март 2014 г. СОБТ провежда учения за подготовка за операцията.
15. Заплахите, които г-н П.П. е направил на 12 март 2014 г. срещу учениците от близкото училище (вж. параграф 12, по-горе) подтикват властите към действие. На следващия ден, 13 март, главният секретар на Министерството на вътрешните работи прави запитване дали подготовката на СОБТ е достатъчно напреднала, за да извърши операцията на следващия ден, на което получава положителен отговор. Следобед националната полиция и СОБТ изготвят план за операцията. Той е одобрен от главния секретар на министерството, който също издава заповед за извършване на операцията, като командирът на СОБТ и ръководителят на дирекцията на Криминална полиция на министерството отговарят съвместно за нея. Междувременно Районна прокуратура Горна Оряховица получава съдебна заповед за претърсване на апартамента на г-н П.П.
16. По-късно на същия ден СОБТ изготвя по-подробен план за операцията, като тя е планирана за 6 ч. на следващата сутрин. Двата предвидени тактически варианта отново са или бърза атака с опит да се проникне в апартамента на г-н П. П. с помощта на специални устройства и зашеметяващи гранати, или, в противен случай, обсада. Офицерите на отряда, които трябва да участват в операцията - около тридесет офицери, с изключение на екипа от снайперисти - участват в инструктаж, проведен в 18:00 ч., в София, на който на всеки от тях е възложена конкретна задача. Взети са решения и за огнестрелните оръжия и оборудването, които биха били необходими. Освен това е решено двама психолози от Института по психология на министерството да бъдат изпратени в Лясковец, за да съдействат в операцията, ако е необходимо. Екипът на снайперистите е инструктиран в 18.30 ч.
17. Междувременно в следобедните часове на 13 март двама служители с цивилни дрехи от полицията във Велико Търново са изпратени от своя началник да направят видеозапис на апартамента на г-н П.П. Те заснемат къщата отдалеч и след това дават камерата на униформен служител, когото срещат наблизо, а той заснема входа на апартамента отблизо. Изглежда, че служителите са били забелязани от г-н П.П. След като се връщат в полицейското управление, те изпращат записа на СОБТ, но се установява, че качеството му е твърде лошо, за да бъде от полза.
18. Втори инструктаж на отряда се провежда в София в 1 ч. сутринта на 14 март. Вземат се окончателни решения относно задачата на всеки офицер и как да се координират различните екипи. На двамата психолози не са дадени някакви конкретни задачи. На полицаите са показани снимки и планове на апартамента на г-н П.П.
19. Заключителен инструктаж се провежда в 4,30 ч. на 14 март във Велико Търново. СОБТ обсъжда операцията с полицейските сили във Велико Търново и Горна Оряховица, както и с прокурорите от прокуратурата във Велико Търново и Горна Оряховица и следователя, ръководещ наказателното дело срещу г-н П.П. На местната полиция е поверено да осигури външния периметър и да осигури присъствието на екипи за спешна медицинска помощ и пожарогасене. След инструктажа членовете на СОБТ, определени за провеждане на операцията, и двамата психолози потеглят от София за Велико Търново, където провеждат още един инструктаж с местната полиция и прокуратурата, а след това за Лясковец.
Изпълнение20. Членовете на СОБТ и двамата психолози пристигат в Лясковец около 5.30 или 5.45 ч. сутринта на 14 март, паркирайки автомобилите си на няколкостотин метра от къщата на г-н П.П. Двамата психолози остават близо до превозните средства. Атакуващата група, която се състои само от членове на отряда, проверява екипировката си и се приближава до къщата, придружена от служители от полицията на Велико Търново и Лясковец. Командирът на отряда, друг офицер, отговарящ за тактиката, и офицер за връзка остават на около двайсет метра от къщата, когато петте щурмови екипа се приближават до нея. Първият екип, състоящ се от осем офицери, снабдени с тежък балистичен щит и хидравличен разбивач на врати, влиза в коридора на стълбището и застава пред входната врата на апартамента. Вторият и третият екип, състоящи се съответно от шест и петима офицери, се разполагат около двата балкона, а някои от офицерите се качват на балконите. Г-н Шарков е водач на втория екип. Два по-малки екипа, състоящи се от по двама офицери, стоят пред прозорците на апартамента. Не е ясно какъв вид огнестрелно оръжие са имали в себе си. Четиричленният снайперистки екип е разположен малко по-далеч, от всички страни на къщата.
21. Нападението започва около 6 часа сутринта. Двата по-малки екипа изстрелват заготовки, за да отвлекат вниманието на г-н П.П., докато екипът пред входната врата на апартамента се опитва да я отвори със сила. Те не успяват, защото вратата е подсилена отвътре. След това командирът заповядва на групата да се прегрупира и само трима офицери остават пред входната врата на апартамента, докато останалите офицери отиват на първия балкон, за да подпомогнат втория екип.
22. Докато първият екип продължава да се опитва да разбие входната врата, служител от втория екип (този, който стои около първия балкон) се изкачва, извиква „Полиция!“ и се опитва да отвори вратата на балкона, която е била блокирана отвътре със стълба. Те я отворят със сила и двама други офицери влизат в трапезарията на апартамента. Там е тъмно и празно. Служителите виждат, че г-н П.П. и майка му се преместват от съседната стая, която е осветена от електрическа крушка, в коридор. Г-н П.П. носи дълго‑цевно огнестрелно оръжие. Полицаите викат: "Стой, полиция! Хвърли оръжието.” Но г-н П.П. не спира и открива огън. Един от офицерите е уцелен в лявата ръка. Той се прикрива и отвръща на огъня. Г-н П.П. продължава стрелбата и двамата офицери се оттеглят към балкона. Другият офицер е уцелен в защитната му жилетка. Те успяват да излязат и раненият офицер е изпратен за оказване на медицинска помощ. Останалите трима членове на екипа, включително г-н Шарков, остават на балкона.
23. Междувременно един от петимата офицери от третия екип (разположен близо до втория балкон) се изкачва и отваря вратата на балкона, която е блокирана с голям кашон, съдържащ телевизор. Трима други офицери от същия екип влизат през балкона в една от спалните на апартамента. Тримата офицери оглеждат спалнята, а след това един от тях влиза в коридора, с насочено напред оръжие. Г-н П.П. го уцелва в дясната ръка, точно над китката. Офицерът изтървава оръжието си и се опитва да хвърли зашеметяваща граната към г-н П.П. Един от другите двама офицери, които все още са в спалнята, му помага да се оттегли. След връщането в спалнята раненият офицер започва да превързва ръката си, докато другите двама, както и водачът на екипа, който междувременно също влиза в спалнята през балкона, стрелят по г-н П.П., викайки му да се предаде. Г-н П.П. им отвръща на огъня от коридора. Раненият офицер успява да се върне на втория балкон и също е изпратен за оказване на медицинска помощ.
24. След като установява, че двама офицери са били ранени, командирът на отряда нарежда частично оттегляне, а другите офицери заемат позиция на двата балкона, прикривайки се зад ъглите на стените и техните балистични щитове. Те продължават да водят престрелка с г-н П.П.
25. Г-н Шарков е сред офицерите, разположени около първия балкон (втори екип). Когато научава, че двама офицери са били ранени, той поисква от друг офицер да му подаде тежък балистичен щит и такъв му е донесен. Той и още двама офицери коленичат зад щита, докато г-н П.П. стрелял по тях от вътрешността на апартамента. Два от неговите изстрели удрят щита. Един от другите офицери отвръща на огъня. По време на кратко затишие г-н Шарков и другият офицер сменят местата си. През това време те извикват към г-н П.П. да излезе и да се предаде. Г-н П.П. казва, че ще го направи, и служителите го уверяват, че няма да стрелят по него, ако и той не стреля. В този момент г-н Шарков вдига глава над щита. Г-н П.П. открива огън и го застрелва над лявата вежда, точно под каската. Г-н Шарков пада на балкона и каската му се килва на едната страна, покривайки входната рана. Двама офицери стрелят по г-н П.П, за да могат останалите да преместят тялото на г-н Шарков. Един офицер се опитва да намери пулс или зеничен рефлекс, но такъв липсва. Тялото на г-н Шарков е освободено от защитната екипировка, качено в линейка и закарано в болница във Велико Търново. Последващата аутопсия показва, че входната рана е точно над лявата вежда, на три сантиметра от края и че изходната рана, с размери шест на четири сантиметра, е на четири сантиметра зад лявото ухо. Медицинските експерти заключават, че изстрелът е причинил незабавна мозъчна смърт и че последвалото терминално състояние е продължило още десет до петнадесет минути. Не е било възможно г-н Шарков да бъде спасен, дори и да му е била оказана незабавна медицинска помощ.
26. След стрелбата полицейски служител, носещ балистичен щит, влиза в стаята от втория балкон, за да помогне на другите двама офицери да се оттеглят на балкона. Тримата прикрити зад щита, разменят изстрели с г-н П.П. Един от тях е уцелен в дясната ръка, която той е изнесъл пред щита, за да може да стреля от по-добра позиция.
27. След това г-н П.П. заема позиция в коридора, стреляйки по офицерите, останали на балконите, без да правят опит да влязат в апартамента. Главният секретар на министерството информиран за начина, по който се разгръща операцията, пристига от София около 8.30 часа и поема ръководството ѝ. Отрядът също така изисква подкрепление с по-добро оборудване и огнестрелни оръжия.
28. Към 10 ч., след няколко телефонни разговора с полицията, майката на П.П. излиза от апартамента. Тя казва на офицерите, че г-н П.П. е бил ранен и че е знаел, че властите ще дойдат за него и са ги чакали. Малко след това, около 10.25 ч., г-н П.П. извиква от вътрешната страна на апартамента, че е ранен и че не може да се движи, и иска медицинска помощ. След известно колебание, около 11 часа той изпълзява от апартамента на първия балкон, в който момент е арестуван и отведен в болница. Специално екипирани офицери след това претърсват апартамента за експлозивни устройства.
29. Следобед полицията отново претърсва апартамента, като наред с другото конфискува четирите ловни огнестрелни оръжия, държани от г-н П.П., револвер и значително количество боеприпаси за всяко от тези огнестрелни оръжия, като те са били поставени на различни места в апартамента. Допълнителни претърсвания на апартамента са направени на 15 и 21 март и 9 април 2014. В последвалото наказателно производство (вж. параграфи 32 до 37, по-долу) се констатира, че по време на операцията срещу него г-н П.П. е използвал две от четирите си огнестрелни оръжия (втората ловна пушка и полуавтоматичната пушка с гладка цев – вж. параграф 8, по-горе) и е стрелял срещу офицерите най-малко двадесет и четири изстрела; шест от тях са били преки попадения.
ПОСЛЕДВАЩИ ПРОИЗВОДСТВА И РАЗСЛЕДВАНИЯПарламентарно изслушване30. Пет дни след операцията, на 19 март 2014 г., Постоянната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред към Парламента разпитва заместник-министъра на вътрешните работи и главния секретар на министерството за операцията. Комисията ги пита за планирането на операцията и тактиката, използвана от СОБТ. Главният секретар приема, че операцията е неуспешна и обвинява двамата полицейски служители от Велико Търново, които са направили видеозаписа на къщата на г-н П. П. предишния ден ( вж. параграф 17, по-горе). Според главния секретар заснемането е предупредило г-н П.П. за предстоящата операция и му е дало възможност да се подготви за нея, като на практика той прави засада на СОБТ.
Наказателно производство срещу г-н П.П.31. Г-н П.П. е обвинен незабавно за убийството на г-н Шарков и в опит да убие другите петима офицери от СОБТ, които е ранил, както и за незаконно притежание на огнестрелни оръжия. През декември 2014 г. му е повдигнато обвинение.
32. Наказателното производство срещу него се провежда в продължение на няколко дни през 2015 г. Окръжен съд Велико Търново изслушва много свидетели и приема значителен брой експертни доклади. Жалбоподателките вземат участие като частни обвинители заедно с прокурора, а също и като граждански ищци.
33. На 19 ноември 2015 г. Окръжен съд Велико Търново признава г-н П.П. за виновен за извършване на убийство и опит за убийство, които се характеризират с това, че са умишлени, както и за незаконно притежаване на огнестрелни оръжия. Налага му наказание доживотен затвор и го осъжда да заплати на всяка от трите жалбоподателки по 100 000 български лева (51,129 евро), заедно с лихва, за неимуществени вреди. Съдът също така присъжда обезщетение в полза на бащата на г-н Шарков и на един от ранените офицери.
34. В мотивите на решението си, чийто обем е сто и седем страници, съдът излага всички събития, свързани с г-н П.П.: разрешителните му за притежание и закупуване на оръжие, странното и агресивно поведение след 2010 г. и взаимодействието му с властите след 2012 г., включително неуспешните опити да се конфискуват огнестрелните му оръжия и да бъде настанен за лечение в психиатрична болница. Съдът също така подробно описва подготовката и изпълнението на операцията срещу г-н П.П. Освен това той анализира, очевидно в отговор на аргументи, изложени от адвоката на г-н П.П., причините, които са наложили провеждането на операцията. След като анализира стъпките, предприети от властите по отношение на г-н П.П., и с оглед поведението му, съдът стига до заключението, че решението за използването на СОБТ е законосъобразно и напълно обосновано. Той обаче отбелязва, че изборът на органите на най-подходящия метод за справяне с г-н П.П. не може да бъде разгледан от него, тъй като този въпрос не е част от наказателното дело срещу г-н П.П. Съдът също така отбелязва, че при обстоятелствата използването на огнестрелни оръжия срещу г-н П.П. е било оправдано, особено след като е стрелял пръв.
35. Освен това съдът отбеляза, че г-н П.П. е прострелял г-н Шарков по време на затишие и след кратък диалог с офицерите. Въз основа на това е установено, че г-н П.П. е имал намерение да убие г-н Шарков, а не просто да стреля на случаен принцип по време на разгорещена размяна на изстрели с полицията. Въз основа на щателния начин, по който г-н П.П. е бил укрепил всички входове и прозорци на апартамента си и е подготвил огнестрелните си оръжия, съдът установява, че е действал с пряк умисъл. Съдът отхвърля мотива, че г-н П.П. е действал в своя защита, въз основа на погрешно схващане за естеството на операцията срещу него или поради объркване. След като анализира подробно последователността на събитията и точните позиции на всички офицери, присъстващи на мястото на събитието, съдът допълнително изключва възможността изстрелът, който е убил г-н Шарков, да е бил изстрелян от друг офицер, а не от г-н П.П. Съдът също така установява, че основната причина, поради която никой друг служител не е понесъл животозастрашаващи наранявания, е че изстрелите на г-н П.П. срещу тях са били спрени или притъпени от техните предпазни средства (вж. прис. № 111 от 19.11.2015 г. по н. о. х. д. № 462/2014 г., ОС - Велико Търново).
36. Присъдата е обжалвана от г-н П.П. и протестирана от прокуратурата. На 8 февруари 2017 г. Апелативен съд Велико Търново потвърждава присъдата на първоинстанционния съд, като напълно се съгласява с констатациите му. Той също така приема, че решението за използване на СОБТ е напълно обосновано, особено след като г-н П.П. е притежавал четири огнестрелни оръжия с изтекъл срок на валидност на разрешенията и е отправял сериозни заплахи към други лица. Съдът обаче посочва, че начинът, по който е била подготвена и проведена операцията срещу г-н П.П., включително използваното за нея оборудване, комуникацията между различните екипи и командирите, времето на провеждането ѝ - е въпрос, попадащ в компетентността на полицията, и не подлежи на преценка от съдилищата по наказателното дело срещу г-н П.П., въпреки че неговият адвокат е изложил аргументи в това отношение и по-долната инстанция е засегнала въпроса. Съдът стига до заключението, че отговорен за решението кой отдел и колко служители да бъдат разположени е главният секретар на Министерството на вътрешните работи. Силата, използвана срещу г-н П.П., е пропорционална и поради това той не може да твърди с основание, че е действал в самозащита. Това е особено вярно за неговия изстрел срещу г-н Шарков, който той е произвел, когато служителите са спрели атаката си срещу него в очакване, че той ще се предаде, както е било обявено от него. Г-н П.П. използва това кратко затишие, за да определи позицията на г-н Шарков и да го застреля в единствената незащитена част на тялото му – челото (виж реш. № 224 от 08.02.2017 г. по в. н. о. х. д. № 202/2016 г., АС-Велико Търново).
37. Г-н П.П. подава жалба, но на 21 август 2017 г. Върховният касационен съд потвърждава решението на апелативния съд. Той също установява, че решението за използването на СОБТ е напълно оправдано. По-нататък се казва, че опитът на отряда да нахлуе в апартамента на г-н П.П. по избрания от тях начин, е бил единственият възможен вариант, тъй като елементът на изненадата вече е бил използван. Силата, използвана срещу г-н П.П., е пропорционална с оглед на „критичната ситуация“, създадена умишлено от него (вж. реш. № 112 от 21.08.2017 г. по н. д. № 402/2017 г., ВКС, III н. о.).
Първо вътрешно разследване от Министерството на вътрешните работиРазследването38. В деня на операцията, 14 март 2014 г., министърът на вътрешните работи разпорежда извършването на вътрешно разследване от страна на Инспектората на министерството. То е проведено от двама инспектори, които са подпомагани от служител от КОС към МВР. Те изслушват и получават писмени показания от редица длъжностни лица и цивилни, участвали в операцията и събитията, водещи до нея, включително двадесет и трима офицери от СОБТ, участвали в операцията (на всички е гарантирана анонимност ), както и различни други материали.
Доклад от разследването39. Докладът от разследването, който е изготвен три седмици по-късно, на 4 април 2104 г., в обем от тридесет и две страници, обхваща четири точки: а) разрешителните за огнестрелно оръжие на г-н П.П.; б) прекратените операции срещу него през март 2012 г. (вж. параграф 10, по-горе); в) действията на полицията по отношение на г-н П.П. между март 2012 г. и планирането на операцията на 14 март 2014 г.; и г) планирането и изпълнението на операцията на 14 март 2014 г.
40. Във връзка с буква а) в доклада се отбелязва, че през 2006 г. и 2009 г. не е имало основания да се отхвърлят заявленията на г-н П.П. за разрешителни за огнестрелни оръжия. В него се констатира, че в средата на 2012 г. полицейският служител от служба КОС към РУП - Горна Оряховица, който се е опитал напразно да се свърже с г-н П.П. с цел да го убеди да предаде огнестрелните си оръжия след изтичането на срока на разрешителните за тяхното притежание (вж. параграф 10, по-горе ), не е уведомил своите началници с оглед на това информацията да бъде предадена на прокуратурата. По този начин офицерът не е изпълнил задълженията си и е трябвало да бъде порицан. Това обаче е невъзможно, тъй като през 2013 г. работата му в полицията е приключила. Докладът посочва, че началникът на офицера не е успял да разследва въпроса и да предаде информацията, че г-н П.П. продължава да притежава огнестрелно оръжие въпреки изтичането на разрешителните му, на прокуратурата, което е в нарушение на неговите задължения. Той също така е следвало да бъде писмено предупреден, но законоустановеният срок за това вече е изтекъл. Това негово деяние също така представлява неправомерно изпълнение на държавна длъжност (вж. параграфа 84, по-долу). В доклада също така се констатира, че органите на прокуратурата първи са научили, че г-н П.П. продължава да притежава огнестрелни оръжия въпреки изтичането на неговите разрешителни, което е сериозно престъпление и което се е случило през октомври 2013 г. във връзка с разглеждане на жалби от неговите съседи за отправянето на заплахи срещу тях. Неинформирането на тези власти за това, че П.П. продължава да притежава огнестрелно оръжие въпреки изтичането на разрешителните му за около година и четвърт, също е по вина на началника на ПУ Горна Оряховица (който е бил също директор ad interim на РУП - Велико Търново). Затова той следва да бъде порицан за пренебрегването на общото му задължение да контролира огнестрелните оръжия в своя район.
41. Във връзка с буква б) в доклада се констатира, че всички стъпки, свързани с прекратените операции през март 2012 г., са законосъобразни.
42. Във връзка с буква в) в доклада се констатира, че за повече от година, между март 2012 г. и планирането на операцията на 14 март 2014 г., полицията в Горна Оряховица не е положила сериозни усилия, за да накара г-н П.П. да напусне апартамента си или да предаде огнестрелните си оръжия. Единственият служител, който е предприел някакви действия в това отношение, е бил местният полицай. По този начин началниците на полицията в Горна Оряховица и на клона на криминалната полиция във Велико Търново са пренебрегвали задълженията си, подлежали са на порицание и са били наказани с временна забрана за повишение.
43. На последно място, във връзка с буква г) в доклада се констатира, че решенията за провеждане на операцията на 14 март 2014 г. и за участието на СОБТ са били в съответствие с приложимите разпоредби. Така се е отнасяло и за нейното планиране и подготовка. След това в доклада се описва подробно подготовката и изпълнението на операцията и се отбелязва, че са налице два елемента, които не са преминали по план. Първият е неуспехът да се разбие входната врата на апартамента на г-н П.П. Той е причинен от липсата на разузнаване от самия отряд и от липсата на подходящо оборудван таран - тъй като закупеният за отряда не е оборудван с всички необходими аксесоари. Наличният таран, обаче, е бил приет за годен за целта. Освен това има резервна опция: да се опита влизане през балконите на апартамента. От своя страна, пропускът на отряда да направи свое собствено разузнаване може разумно да се обясни с липсата на правилно обучени служители, рискът да бъдат лесно забелязани в малък град като Лясковец и необходимостта да се действа спешно, в рамките на един ден. Вторият аспект, който не се е осъществил по план - и който е бил основната причина за провала на операцията - е липсата на изненада: фактът, че г-н П.П. е узнал, че операцията ще се проведе, което му е позволило да се подготви за съпротива. Докладът определя вината за това на двамата офицери от полицията във Велико Търново, които са снимали апартамента на г-н П.П. предишния ден (вж. параграфа 17, по-горе). В доклада се констатира, че те и техният пряк ръководител са действали по собствена инициатива, след което не са довели до знанието на своите началници, че г-н П.П. ги е забелязал. Поради това в доклада се предлага те да бъдат уволнени, като се отбелязва, че вече са открити дисциплинарни производства срещу тримата.
44. Докладът продължава с това, че според показанията на членовете на отряда нито те, нито техните командири са подценили ситуацията. Планирането и контролът са били адекватни, без паника и с ясна командна верига, въпреки че това е първият път в историята на отряда, в който той се изправя пред такъв тежък огън. Нивото на обучение за такива операции също е задоволително. Служителите обаче са казали на инспекторите, че нямат съвременни тренажори и подходящи стрелбища, че тяхното оборудване за видео заснемане е недостатъчно и с ограничени технически възможности, че им липсват устройства за термично и нощно виждане, че цялото им оборудване за разбиване (тарани, кирки и стълби) е ръчно направено от самите тях и че не са имали тактически кучета, които биха могли да бъдат особено полезни за ситуации като въпросната. Газовите гранати, които са на разположение на отряда, са били главно подходящи за контрол на струпване на много хора, а техните зашеметяващи гранати са били неподходящи за специални операции, особено операции, включващи деца под шест години и възрастни хора. Почти всички офицери от отряда също така се оплакват от техните кобури, които не им позволяват да носят оръжията си с монтирани тактически фенерчета. В доклада също така се посочва, че два от екипите за нападение са получили балистични щитове в хода на операцията, а не от самото начало. На последно място, в доклада се отбелязва, че няма разпоредби, които да уреждат специални операции на отряда; съществуващите от ноември 2012 г. обхващат само антитерористичните операции, защитата на стратегическите инсталации и предотвратяването и спирането на тежки престъпления. В доклада съответно се препоръчва правилата, уреждащи дейността на отряда, да бъдат актуализирани, така че да включват и специални операции като тази, както и да се вземе предвид необходимостта от допълнително оборудване и огнестрелни оръжия.
Класифициране и разсекретяване на доклада от разследването и предприетите на тази основа действия45. Докладът на инспекторите е незабавно класифициран. След като предложенията в него са одобрени от министъра на вътрешните работи, копия от доклада в цялост са изпратени на главния секретар на министерството и на Постоянната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред на Парламента; различни откъси са изпратени и на отдела за човешки ресурси на министерството и на ръководителите на звената, в които са работили служителите, предложени за дисциплинарни наказания, на началника на СОБТ и прокуратурата в Горна Оряховица (във връзка с предложението за откриване на наказателно производство за неправомерно поведение по време на държавна служба – вж. параграф 40, по-горе).
46. През май 2014 г. на ръководството на полицията в Горна Оряховица и Велико Търново е наложена временно забрана за повишаване, както се препоръчва в доклада (вж. параграф 42, по-горе). И двете страни са поискали съдебен контрол, а през март 2015 г. Върховният административен съд отменя техните дисциплинарни наказания, като установява, че дисциплинарното производство по делото на последния има пороци и че дисциплинарните нарушения, за които на двамата служители са наложени наказания, не са били надлежно установени (вж. реш. № 3287 от 25.03.2015 г. по адм. д. № 7621/2014 г., ВАС, V о., и реш. № 3284 от 25.03.2015 г. по адм. д. № 8879/2014 г., ВАС, V о.).
47. На 27 октомври 2014 г. прокуратурата на Горна Оряховица отказва да образува наказателно производство за неправомерно поведение по време на държавна служба по отношение на непредприемането на действия във връзка с огнестрелните оръжия на г-н П.П. след юли 2012 г. (вж. параграф 40, по-горе ). Тя отбелязва, че според нейните разследвания служителят, за който се твърди, че е не е изпълнил задълженията си в това отношение, не му е било надлежно наредено извършването на каквото и да било по този въпрос.
48. Докладът на инспекторите е разсекретен на 11 септември 2019 г., малко повече от пет месеца след изтичането на относимия петгодишен законоустановен срок, в който той е трябвало да бъде класифициран. След запитване от този съд от 13 декември 2019 г. дали докладът все още е класифициран, той е предоставен на Съда на 29 юни 2020 г. след допълнителна проверка от Държавна агенция „Национална сигурност“ за редовното му разсекретяване. До тази дата правителството категорично се противопоставяше на всяко оповестяване на доклада или дори на извадки от него на жалбоподателките. Преди да бъде оповестен докладът пред Съда, министърът на вътрешните работи все пак решава, че самоличността на всички служители на посочения в доклада отряд за борба с тероризма следва да остане тайна, за да се защити тяхната безопасност, и нареди всички пасажи, които могат да ги идентифицират, да бъдат редактирани в копието, изпратено до Съда. Редактираният доклад е изпратен на Съда на 2 юли 2020 г. Повече от шест години и три месеца след изготвянето на доклада, това е първият път, когато жалбоподателките се запознават със съдържанието му.
Второ вътрешно разследване от Министерството на вътрешните работиРазследването49. На 23 септември 2014 г., в отговор на отделни жалби, подадени от майката на г-н Шарков, г-жа Рибчева (жалбоподателката по първата жалба), както към прокуратурата (на 8 септември – вж. параграф 69, по-долу), така и към Министерството на вътрешните работи, на 14 март 2014 г. министърът нарежда второ вътрешно разследване на операцията. Разследването е извършено от двама инспектори от Инспектората на министерството - ръководителя на отдела за формални престъпления на министерството и старши служител от звеното за борба с отвличанията. Те са подпомогнати от експерт от отдела за информационни технологии на министерството. Разследващите са разпитали и получили писмени обяснения от много длъжностни и цивилни лица, включително осемнадесет от служителите на СОБТ, участвали в операцията. Събрани са също така значително количество писмени доказателства и е извършен оглед на апартамента на г-н П.П.
Доклад от разследването50. Докладът от това разследване е завършен месец и половина по-късно, на 7 ноември 2014 г., и е в обем от тридесет и осем страници. В него подробно се посочват твърденията на г-жа Рибчева във връзка с операцията (вж. параграф 69, по-долу), след което се извършва преценка- дали всяко от тези твърдения е било потвърдено от доказателствата, събрани по време на разследването. Той, също така, подробно описва както планирането, така и изпълнението на операцията на 14 март 2014 г., както и събитията, довели до нея.
51. В доклада първо се констатира, че длъжностните лица от Института по психология към Министерството на вътрешните работи, които са участвали в заседанието на 28 февруари 2014 г. (вж. параграф 13, по-горе), впоследствие не са изготвили подходящ психологически портрет на г-н П.П., както се изисква от съответните вътрешни правила, и са дали мнението си въз основа на остаряла информация. Затова се предлага те да бъдат порицани. В доклада се установява, че тогавашният ръководител на института е оказал неправомерен натиск върху подчинените си да напишат в записката от тази среща, че са заявили, че бързи действия срещу г-н П.П. биха били най-осъществимият вариант (вж. параграф 13, по-горе), докато всъщност това не е било тяхното становище. Следователно ръководителят на института е злоупотребил със служебното си положение и следва да бъде уволнен.
52. Както и в първия доклад (вж. 43, по- горе), вторият доклад установява, че операцията е била законосъобразно наредена. Той обаче отбелязва, че не е ясно защо е била извършена спешно, а не по-внимателна подготвена, което вероятно би предотвратило жертви. В доклада се казва, че не всички звена на Министерството на вътрешните работи, участващи в операцията, са получили достатъчно ясни задачи; единствената част, която е получила конкретен план, е била СОБТ. Служителят, изготвил първия план (вж. параграф 15, по-горе) (началникът на дирекция „Криминална полиция“ на министерството), очевидно не се е запознал достатъчно добре със спецификата на ситуацията и с разположението на апартамента на г-н П.П. Това налага порицание. Освен това той посочва в плана, че Институтът по психология е изготвил правилен психологически портрет на г-н П.П., който не е бил верен, и по този начин е заблудил главния секретар на министерството да разпореди, погрешно, че основната тактика следва да бъде опит г-н П.П. бързо да бъде сломен. Това налага уволнение. Освен това планът, изготвен от СОБТ (вж. параграф 16 по-горе), и заповедта на командира на отряда, която е потвърдила този план, не са представили достатъчно подробно оборудването и огнестрелните оръжия, които да бъдат използвани в операцията. Офицерът, който е изготвил плана (командир на звено в отряда) по този начин, следва да получи писмено предупреждение, а командирът на отряда - порицание.
53. В доклада също така се разглежда дали основната тактика, изпробвана по отношение на г-н П.П. – да бъде изненадан и след това бързо арестуван - е била неподходяща с оглед неговата личност. Отбелязано е, че това е избор на тактика на изготвилите плана на операцията и че начинът, по който е извършена операцията, може да се приеме, че е бил в съответствие с разпоредбите. И все пак не всички елементи са били правилно оценени, по-специално разузнавателните данни на местните полицейски служители, изпратени да наблюдават жилището на г-н П. П. през нощта преди операцията, когато осветлението в някои стаи е било включено.
54. За разлика от първия доклад (вж. параграф 43, по-горе), вторият доклад установява, че липсата на предварително разузнаване от самия отряд не е била оправдана. Той отбелязва, че последният инструктаж, свързан с операцията, е бил проведен седем дни по-рано, на 7 март 2014 г., което е давало на отряда достатъчно време да проучи мястото. Това би могло да бъде направено тайно, с помощта на местната полиция. Не е било необходимо операцията да бъде проведена в рамките на няколко часа; информацията от директора на близкото училище (вж. параграф 12, по-горе) не е оправдала такава спешност, особено след като г-н П.П. е отправял подобни заплахи преди и след като командироването на полицейски патрул, за да се предотврати приближаването на учениците до апартамента му, е било достатъчно за предотвратяване на непосредствения риск за тях. В резултат на това, екипът не е бил наясно с пълната степен на измененията, които г-н П.П. е направил в апартамента си, по-специално с входната врата, с цел да отблъсне атака.
55. Друг пропуск е неспособността да се изготви подходящ психологически портрет на г-н П.П. и да се получи достатъчно информация за неговия и на майка му начин на живот. Предупреждението на местната полиция по време на срещата на 7 март 2014 г., че се е барикадирал вътре в апартамента си и е готов да се защитава, не е било взето предвид.
56. Трета грешка е закъснението в опитите за влизане през двете тераси след неуспеха да се разбие входната врата на апартамента и последвалата загуба на инициатива.
57. В доклада също така се констатира, както и в първия доклад (вж. параграф 43, по-горе), че основният проблем е липсата на изненада, която е от съществено значение за този вид операция. Това се дължи на неуместното заснемане на апартамента на г-н П.П. предишния ден, но и на неговата постоянна бдителност и подготовка, които продължават с години.
58. Пета грешка е, че екипът на г-н Шарков е бил позициониран под балкона по начин, който позволява на г-н П.П. и да ги вижда по-добре, и да стреля по всички тях .
59. Шести пропуск е, че съседите на г-н П.П. не са били евакуирани навреме и че не са били положени достатъчно усилия за извеждане на майка му.
60. Седми недостатък, вече отбелязан в първия доклад (вж. параграф 44, по-горе), е липсата на подходящо разбиващо оборудване, заснемаща техника и гранати.
61. Докладът се припокрива с наблюденията от първия доклад във връзка с късното предоставяне на балистични щитове и липсата на разпоредби, специално уреждащи специалните операции на отряда (вж. параграф 44, по-горе) .
62. Според доклада отговорността за всички тези грешки се носи от командира на отряда, който е имал цялостен контрол върху операцията. Поради това е било уместно да му се направи забележка и да бъде даден на прокуратурата за преценка дали трябва да бъде обвинен в неизпълнение на задълженията си и по този начин в причиняване на смърт и наранявания на подчинените му.
63. В доклада се стига до заключението, че твърденията на г-жа Рибчева за грешки при подготовката и провеждането на операцията са основателни.
Класифициране и разсекретяване на доклада от разследването и предприетите на тази основа действия64. Подобно на доклада от първото вътрешно разследване (вж. параграф 45, по-горе), този доклад е бил незабавно класифициран. На 19 ноември 2014 г. министърът на вътрешните работи одобрява доклада.
65. Макар да изглежда, че всички препоръки на доклада за налагане на дисциплинарни наказания са били изпълнени (вж. параграф 68, по-долу), правителството не е предоставило никакви подробности в това отношение. Също така не е ясно дали някой от наказаните длъжностни лица е обжалвал дисциплинарните наказания.
66. Докладът е разсекретен на 8 ноември 2019 г., ден след изтичане на предвидения петгодишен законов срок, през който трябва да остане класифициран. След запитване от този съд от 13 декември 2019 г. дали докладът все още е класифициран, той е предоставен на Съда на 29 юни 2020 г. след допълнителна проверка от Държавната агенция „Национална сигурност“ за надлежното му разсекретяване. До тази дата правителството категорично се противопоставяше на всяко оповестяване на доклада или дори на извадки от него на жалбоподателките. Преди да предаде доклада на Съда, министърът на вътрешните работи въпреки това решава, както е направил и с доклада от първото разследване (вж. параграф 45, по-горе), самоличността на всички служители на СОБТ, споменати в доклада, да остане тайна, за тяхна безопасност, и нарежда всички пасажи, които могат да ги идентифицират, да бъдат редактирани в копието, изпратено на Съда. Редактираният доклад е изпратен на Съда на 2 юли 2020 г. Повече от пет години и осем месеца след изготвянето на доклада, това е първият път, когато жалбоподателките се запознават със съдържанието му.
Информация, предоставена на г-жа Рибчева относно разследването67. През декември 2014 г. Министерството на вътрешните работи заявява пред г-жа Рибчева, че нейният сигнал от септември 2014 г. (вж. параграфа 69, по-долу) е довел до второ вътрешно разследване, което е разкрило недостатъци в планирането и изпълнението на операцията срещу г-н П.П., че всички отговорни длъжностни лица ще бъдат дисциплинарно наказани и че прокуратурата ще разследват дали някои от тези длъжностни лица са извършили престъпления.
68. През февруари и април 2015 г. г-жа Рибчева призовава министъра на вътрешните работи да възобнови разследванията, като отново повтаря твърденията си, че висши служители, включително главният секретар на министерството, са действали небрежно по отношение на операцията. Тя също така иска да бъде информирана за имената на дисциплинарно наказаните длъжностни лица, наказанието, наложено на всеки от тях, и причините за това. През септември 2015 г. тя отново прави искане да й бъде предоставена информация по този въпрос, и иска копия от докладите на всички вътрешни разследвания. В отговор на това през ноември 2015 г. министерството заявява пред г-жа Рибчева, че докладът на (второто) разследване, предизвикано от нея през септември 2014 г., съдържа класифицирана информация и не може да ѝ бъде предоставен. Било възможно само да я информират, че общо дванадесет служители са били наказани във връзка с операцията: директорът на Областна дирекция на полицията във Велико Търново; началникът на „Криминална полиция“ Велико Търново; началник на сектор в „Борба с организираната престъпност“ Велико Търново и офицер в този сектор; младши полицейски инспектор във Велико Търново; командирът на СОБТ и ръководителят на отдел в отряда; ръководителят на Института по психология на министерството и ръководителят и двама специалисти от сектор „Криминална психология“ на института; и ръководителят на дирекция „Криминалната полиция“ на министерството. Наказанията са били: уволнение, едногодишни забрани за повишение, мъмрене и писмени предупреждения. Имената на длъжностните лица били защитени съгласно правилата за защита на личните данни и не е могло да бъдат съобщавани.
Исканията на г-жа Рибчева за наказателно разследване на начина, по който е планирана и изпълнена операцията69. Междувременно, около шест месеца след операцията, на 8 септември 2014 г., г-жа Рибчева прави искане Софийската градска прокуратура да разследва дали главният секретар на министерството и командирът на СОБТ са извършили престъпления във връзка с операцията. Тя казва, че не е била убедена от констатациите на вътрешното разследване и има основания да смята, че операцията е била подготвена неправилно. На първо място не е имало нужда от нея. По закон, отрядът може да се използва само за определени задачи (вж. параграф 82, по-долу). Ситуацията с г-н П.П. не е била такава. Той не е бил терорист, а параноичен отшелник, който преди това не е нападнал никого. Заплахата, отправена от него, включително към учениците в близкото училище, е била силно преувеличена. С използването на отряда, главният секретар е създал ненужен риск, нарушил е закона и е превишил правомощията си. Дори и да е било необходимо отрядът да бъде включен, използването му е било по-скоро прибързано, отколкото правилно планирано. Виновните за това са главният секретар и командирът на отряда. Не е имало необходимост от спешни действия, тъй като проблемите с г-н П.П. са били познати на органите от дълго време. Редица въпроси, свързани с операцията, остават неясни, но всичко предполага, че командирът на отряда е подходил безотговорно и прибързано и не е успял да я проведе по начин, който би избегнал загубата на живот, като прави лош тактически избор и не нарежда оттегляне, когато двама офицери са били ранени. Тя настоява главният секретар и командирът на отряда да бъдат разследвани за причиняване на смъртта на г-н Шарков поради небрежно изпълнение на опасна правно регламентирана дейност, в противоречие с член 123, ал 1 от Наказателния кодекс, и за неизпълнение на задължения по служба, в противоречие с член 387 от кодекса (виж параграфите 83 и 84, по-долу).
70. Осем дни по-късно, на 16 септември 2014 г., Софийска градска прокуратура информира Министерството на вътрешните работи за жалбата на г-жа Рибчева и изисква от него да предостави всички материали, свързани със случая, включително тези от първото вътрешно разследване (вж. параграфите 38 - 43, по-горе). Два дни по-късно министерството изпълнява искането. Изглежда обаче че Софийска градска прокуратура не е продължила с въпроса.
71. През октомври 2014 г. Окръжна прокуратура Велико Търново съобщава на г-жа Рибчева, че Софийска градска прокуратура е й е изпратила жалбата ѝ и че е присъединена към наказателното дело срещу г-н П.П.
72. В началото на декември 2014 г. на г-жа Рибчева е разрешено да се запознае с наказателното дело срещу г-н П.П. и да изиска извършването на допълнителни следствени действия. Тя повтаря твърденията си срещу главния секретар на министерството и командира на отряда, оплаква се, че планирането и изпълнението на операцията не е било надлежно разследвано и иска експертен доклад по този въпрос. Окръжна прокуратура Велико Търново отказала искането. В отказа се казва, че наказателното разследване е направено въз основа на вътрешните документи, на разпитите на всички участващи служители и на двата доклада на Инспектората към Министерството на вътрешните работи. Оборудването на щурмовата група също е било идентифицирано и подложено на проверка от експерт. Установено е, че смъртта на г-н Шарков не се дължи на липсата на оборудване. Не се оказва, че са допуснати грешки при планирането или провеждането на операцията. Не е било необходимо допълнително проучване от страна на експерти, тъй като повдигнатите от г-жа Рибчева въпроси се отнасят до спазването на приложимите разпоредби, което не било нещо, което експертите биха могли да изяснят. Нищо не предполага, че смъртта на г-н Шарков се дължи на небрежност при изпълнението на опасна правно регламентирана дейност. Доказателствата също така не показват, че главният секретар на министерството или командирът на отряда са изпълнили неправилно служебните си задължения. Смъртта на г-н Шарков не е била резултат от неправомерно поведение от тяхна страна.
73. През септември 2015 г. г-жа Рибчева иска от Окръжна прокуратура Велико Търново да се произнесе конкретно по отношение на нейната жалба от септември 2014 г. и да заяви дали във връзка с нея ще започне отделно наказателно производство. Според нея прокуратурата не може да не заобиколи задължението си да се произнесе конкретно във връзка с тази жалба, като я приложи към делото срещу г-н П.П., или чрез вземане на решение по искането за допълнителни разследващи действия. Процедурните правила изискват конкретно решение, когато прокуратурата иска да обедини две или повече дела, свързани с различни престъпления. Това има значение, защото е възможно да се обжалва такова конкретно решение пред по-висши прокурори.
74. Окръжна прокуратура Велико Търново отговаря през октомври 2015. В отговора се посочва, че жалбата е била присъединена към делото срещу г-н П.П., тъй като се отнася до същите събития. Твърденията на г-жа Рибчева за отделни нарушения били погрешни. Г-н Шарков не е починал поради небрежност при изпълнение на опасна правно регламентирана дейност, а в резултат на умишлено действие от страна на г-н П.П. Следователно не би могло да е извършено престъпление по член 123, ал. 1 от Наказателния кодекс. Неправомерното поведение при изпълнение на задължения по служба в противоречие на член 387 от Кодекса, също изисква „вредните последици“ да произтичат пряко от предполагаемо нарушение на задължения или злоупотреба с власт, което не е така, тъй като пряката причина за смъртта на г-н Шарков е изстрел на г-н П.П.
75. Г-жа Рибчева обжалва пред главния прокурор, но жалбата й е изпратена до Апелативна прокуратура Велико Търново. През декември 2015 г. тя й отговаря, че тъй като жалбата от септември 2014 г. е свързана с престъпления, за които се твърди, че са извършени в София, прокуратурата, компетентна да се произнесе по нейните твърдения, е Софийска градска прокуратура. Съответно жалбата е изпратена до тази прокуратура.
76. През януари 2016 г. г-жа Рибчева иска от Софийска градска прокуратура да предприеме действия за разследване на въпросите, във връзка с които е подала жалба (вж. параграф 69, по-горе). Очевидно в отговор на това искане, на 21 януари 2016 г. Върховна касационна прокуратура информира г-жа Рибчева, че нейната жалба от септември 2014 г. е била правилно изпратена на Окръжна прокуратура Велико Търново и че тази прокуратура е имала право да я присъедини към делото срещу г-н П.П. Тя е взела под внимание твърденията на г-жа Рибчева и е разпоредила събирането на доказателства за тях. След това правилно е установила какви престъпления са извършени и от кого и внася обвинителен акт срещу г-н П.П. в съда за образуване на дело. Прокурорите са компетентни да решат кой е извършил престъпление и да предприемат действия за изправянето му пред съд; не е трябвало да определят отделно, че други не са извършили престъплението. Г-н П.П. е признат за виновен. Това показва, че Окръжна прокуратура Велико Търново е квалифицирала правилно престъплението и е индивидуализирала неговия автор.
77. В отговор г-жа Рибчева заявява, че нейната жалба не се отнася до престъплението, за което се твърди, че е извършено от г-н П.П., а до съвсем различни нарушения. Тя е попитала дали е трябвало да вземе предишното писмо от разследващите органи като пряк отказ за откриване на наказателно производство във връзка с тези престъпления. На 4 февруари 2016 г. Върховна касационна прокуратура отговаря, че предишното й писмо не е равносилно на такъв отказ. То само е информирало г-жа Рибчева за стъпките, предприети от разследващите органи във връзка с нейната жалба от септември 2014 г. Върховна касационна прокуратура повтаря, че прокурорите са компетентни да решат кой е извършил престъпление и да предприемат действия за изпращането му на съд и че не е необходимо да определят отделно кой друг не е извършил престъплението.
Обезщетения, изплатени на жалбоподателките в резултат на смъртта на г-н Шарков, настъпила при изпълнение на служебните задължения78. През април 2014 г. по банковата сметка на г-н Шарков след неговата смърт са преведени 19 201,84 лв. (9 817,74 EUR), което е дължимото му възнаграждение за прекратяване изпълнението на службата, съгласно чл. 255, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 2006 г. (виж параграф 93, по-долу )
79. През юли 2014 г. на всяка от трите жалбоподателки са изплатени 16,458.72 лв. (8,415.21 EUR), което е дължимото им обезщетение по чл. 255, ал. 2 от Закона от 2006 г. в качеството им съответно на преживяли съпруга, дете и родител на г-н Шарков (виж параграфите 93, по-долу).
80. През 2013 г. г-н Шарков е бил застрахован от министерството при смърт, както се изисква по чл. 208, ал. 1 от Закона от 2006 г. (вж. параграф 97, по-долу). Според правителството жалбоподателките са имали право да претендират изплащане на тази застраховка. Жалбоподателките не са казали дали всъщност са направили това.
СЪОТВЕТНА ПРАВНА РАМКА
Операции на СОБТ81. Отрядът за борба с тероризма при Министерството на вътрешните работи е пряко подчинен на главния секретар на министерството (чл. 24, ал. 2 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 2006 г., заменен с чл. 44, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 2014 г., в сила между юли 2014 г. и края на септември 2020 г.). Ръководи се от командир (чл. 37в и чл. 37г, ал. 6, т. 1 от Закона от 2006 г., заменени с чл. 44, ал. 3 и ал. 5, във връзка с ал. 1 от Закона от 2014 г.). През октомври 2020 г. отрядът е слят в новосъздадената жандармерийска структура на министерството.
82. Съгласно чл. 150р, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона от 2006 г., отрядът може да се използва за реагиране на терористични актове, за защита на стратегически или други особено важни съоръжения, или за предотвратяване или спиране на извършването на тежки престъпления. При изпълнение на задачите си отрядът може (а) да предотврати или пресече терористични актове; (б) да арестува или неутрализира особено опасни нарушители, които са оказали или биха могли да окажат въоръжена съпротива; в) да освобождава заложници; (г) да охранява звената на Министерството на вътрешните работи или други органи; (д) да участва в операции на главните или областните дирекции на министерството; е) да намира, идентифицира и неутрализира взривни устройства; и ж) да изследва взривни устройства (чл. 150р, ал. 3). Той може да бъде използван само за такива операции въз основа на писмена заповед на главния секретар на министерството (чл. 150р, ал. 4). При спешни случаи първоначално е достатъчно да се даде устна заповед, но в срок от двадесет и четири часа трябва да последва писмена заповед ( чл.150р, ал. 5).
Престъпленията, за които г-жа Рибчева обвинява ГЛАВНИЯ секретар на министерството и командира на СОБТ83. Член 123, ал. 1 от Наказателния кодекс - специален вид убийство по непредпазливост - определя престъплението, при което е причинена смърт по небрежност при извършване на правно регламентирана опасна дейност.
84. Член 387, ал. 1 и 4 от същия кодекс, който съгласно член 371, в сила в съответния момент, се прилага не само за военнослужещи във въоръжените сили, но и за служители в Министерството на вътрешните работи, се отнася до престъпление ( „ Длъжностни престъпления“), изразяващо се в злоупотреба с власт или със служебно положение на длъжностно лице, , но само ако от него произтичат вредни последици. Ако от деянието са настъпили тежки последици, престъплението е квалифицирано (член 387, ал. 2).
Отговорност на органите за пострадали полицейски служители85. Върховният касационен съд е постановил, че служителите на Министерството на вътрешните работи, пострадали по време на изпълнението на своите задължения, могат да искат обезщетяване на вреди от министерството или неговите служби съгласно разпоредбата на общия закон за непозволено увреждане, който урежда деликтна отговорност (член 49 от Закон за задълженията и договорите от 1950 г. - „Законът от 1950 г.“), а не по реда на специалния закон, който предвижда отговорност на властите за незаконосъобразна административна дейност и допуска такива искове (вж. реш. № 669 от 07.10.2009 г. по гр. д. № 1284/2008 г., ВКС, III г. о. (искът е допустим); опр. № 827 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 361/2011 г., ВКС, III г. о. (искът е счетен за допустим, но отхвърлен въз основа на конкретните факти); и реш. № 200 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 7353/2013 г., ВКС, IV г. о. (искът е допустим)). Съгласно чл. 49, всяко лице, което е възложило на друго лице работа, носи отговорност за вредите, причинени от това друго лице при или по повод изпълнението на тази работа.
86. Въпреки че отговорността съгласно чл. 49 от Закона от 1950 г. се основава на противоправно поведение и вина от страна на работника или служителя, а не от работодателя, тя може да възникне дори ако конкретният служител, който е причинил вредата, не е бил идентифициран (вж. пост. № 7 от 29.12.1958 г. по гр. д. № 7/1958 г., ВС, Пл.; пост. № 7 от 30.12.1959 г. по гр. д. № 7/1959 г., ВС, Пл., т.6 и7; реш. № 27 от 01.03.1982 г. по гр. д. № 126/1981 г., ВС, ОСГК; и реш. № 130 от 01.03.2010 г. по гр. д. № 640/2009 г., ВКС, III г. о.). Вредите трябва да са причинени от действия, свързани със задачата, възложена на служителя, или от пропуски при изпълнение на задължения, произтичащи от закона, съответните технически правила или характера на задачата, а работодателят не може да твърди, че служителят не е спазил правила или инструкции (вж. пост. № 9 от 28.12.1966 г. по гр. д. № 8/1966 г., ВС, Пл., т.1; реш. № 166 от 10.03.2010 г. по гр. д. № 4284/2008 г., ВКС, IV г. о.; и опр. № 739 от 26.10.2017 г. по гр. д. № 1225/2017 г., ВКС, III г. о.). Фактът, че непосредствената причина за вредата е поведението на друго лице, не изключва отговорността по чл. 49 за действия или бездействия на служител, които също са допринесли за вредата (вж. опр. № 634 от 21.07.2020 г. по гр. д. № 1431/2020 г., ВКС, III г. о.).
87. В своите становища (вж. параграф 109, по-долу) правителството се позова на пет други случая по чл. 49 от Закона от 1950 г.
88. В първото дело, през март 2020 г. Софийски градски съд разглежда иск за обезщетение срещу Министерството на вътрешните работи във връзка с предполагаеми наранявания, причинени на частно лице по време на ареста му от служители на СОБТ. Въпреки че приема, че министерството може да носи отговорност за вреди, причинени от отряда при операция по задържане, съдът отхвърля иска, тъй като не е установил, че ищецът действително е бил малтретиран (вж. реш. № 2083 от 19.03.2020 г. по гр. д. № 8899/2015 г., СГС, очевидно окончателно).
89. Във второто дело, цитирано от правителството, през септември 2015 г. Софийски районен съд разглежда иск за обезщетение срещу прокуратурата и Министерството на вътрешните работи във връзка със загубени парични средства, конфискувани по-рано във връзка с наказателно производство срещу ищеца. Съдът отбеляза по-специално, че не е необходимо да се установи кой конкретен служител е загубил парите (вж. реш. от 12.09.2015 г. по гр. д. № 14290/2014 г., СРС, неясно дали е окончателно).
90. В третото дело, цитирано от правителството, през март 2014 г. Окръжен съд Добрич е разгледал иск за обезщетение, предявен от родителите на строителен работник, починал по време на работа, в обект, управляван от неговия работодател (вж. реш. № 67 от 04.03.2014 г. по гр. д. № 54/2013 г., ОС-Добрич, очевидно окончателно).
91. Последните два случая, цитирани от правителството, се отнасят до приключили успешно дела по искове, подадени от пациенти срещу болници за проявена медицинска небрежност (вж. реш. № 3579 от 21.05.2014 г. по гр. д. № 14058/2011 г., СГС, частично поддържано от реш. № 913 от 05.05.2015 г. по в. гр. д. № 4105/2014 г., САС, очевидно окончателно, и реш. № 268 от 24.02.2016 г. по гр. д. № 2525/2015 г., ВКС, III т. о.).
92. Давностният срок за предявените искове за непозволено увреждане съгласно Закона от 1950 г. е пет години (чл. 110). Въпреки че в случаите, в които извършителят е неизвестен, срокът започва да тече от момента, в който той или тя е бил идентифициран (чл. 114, ал. 3 от закона), съдилищата са приели, че това не се отнася за искове за отговорност по чл. 49 , тъй като самоличността на юридическо лице, отговорно за действия или бездействия от неговите служители, обикновено е известна от самото начало дори ако не е сигурно кой (и) от тези служители може да е причинил вредата (вж. реш. № 2733 от 25.10.1972 г. по гр. д. № 1271/1972 г., ВС, I г. о.; реш. № 2 от 25.01.1974 г. по гр. д. № 101/1973 г., ВС, ОСГК; реш. № 1399 от 03.04.1980 г. по гр. д. № 3374/1979 г., ВС, I г. о.; пост. № 2 от 21.12.1981 г., ВС, Пл., т.1; и опр. № 539 от 07.11.2016 г. по гр. д. № 50126/2016 г., ВКС, I г. о.).
Обезщетения, платими на семействата на служителите на Министерството на вътрешните работи, които са ЗАГУБИЛИ ЖИВОТА СИ при изпълнение на служебните им задължения93. Съгласно чл. 255, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 2006 г. преживелите съпрузи, деца и родители на служители на министерството, които са загубили живота си по време на или във връзка с изпълнението на задълженията им, имат право, всеки от тях, на еднократно обезщетение в размер на дванадесет месечни заплати на загиналия служител. Според чл. 255, ал. 4 те също така имат право на заплащане на обезщетение за прекратяване на служебното правоотношение на служителя. Обезщетението е в размер на една месечна заплата за всяка година трудов стаж, но не повече от двадесет (чл. 252, ал. 1). И двете обезщетения са били освободени от данъци (чл. 256, ал. 2).
94. През юли 2014 г. тези разпоредби са заменени съответно с чл. 238, ал. 2 и ал. 4, чл. 234, ал. 1 и чл. 239, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 2014 г., които са почти идентични.
95. Законите от 2006 г. и 2014 г. не казват дали членовете на семейството на служителите, които са починали при изпълнение на служебните им задълженията, могат да претендират за обезщетение над тези суми. За разлика от това, чл. 233 от Закона за отбраната и въоръжените сили от 2009 г., който съдържа аналогични разпоредби, предвижда, в алинея 5, че членовете на семействата на военнослужещи, починали при или по повод изпълнение на служебните си задължения, могат освен това да търсят и обезщетение чрез предявяване на иск за вреди по общия исков ред, като в този случай съдилищата трябва да намалят присъдената сума с размера на обезщетението, изплатено от Министерството на отбраната.
96. Липсата на изрична законова разпоредба обаче не е попречила на съдилищата да присъждат обезщетения на пострадали служители от Министерството на вътрешните работи, по чл. 255, ал. 1 от Закона от 2006 г., а също и на основание чл. 238, ал. 1 от Закона от 2014 г. са имали право на подобно еднократно обезщетение (вж. параграф 85, по-горе). В скорошно дело, решено през декември 2019 г., относно нараняване, причинено на полицай от арестувания от него човек, Пловдивски окръжен съд постановява, че изплащането на предвиденото в закона обезщетение не е пречка за неговото допълване чрез последващо дело за обезщетение; през юни 2020 г. това решение е потвърдено от Апелативен съд - Пловдив (вж. реш. № 1460 от 09.12.2019 г. по гр. д. № 1092/2019 г., ОС-Пловдив, потвърдено с реш. № 60 от 11.06.2020 г. по в. гр. д. № 90/2020 г., ПАС, все още не е окончателно). Софийски градски съд прилага същия подход в неотдавнашно обжалвано решение (вж. реш. № 3705 от 24.06.2020 г. по в. гр. д. № 5803/2019 г., СГС, неясно дали е окончателно). В решение, постановено в края на 2019 г., Окръжен съд Русе също прилага същия подход, но специално по отношение на еднократното обезщетение по чл. 238, ал. 2 от Закона от 2014 г., дължимо на семейството на служител, починал при или по повод изпълнение на служебните си задължения (вж. реш. № 454 от 26.11.2019 г. по гр. д. № 475/2019 г., ОС - Русе, неясно дали е окончателно).
97. С чл. 208, ал. 1 от закона от 2006 г. всички служители на Министерството на вътрешните работи трябва да бъдат застраховани, което е за сметка на държавния бюджет, срещу риск от смърт или нараняване. През юли 2014 г. тази разпоредба е заменена с идентично формулираната норма на на чл. 184, ал. 1 от Закона от 2014 г.
Представяне на документи, НАМИРАЩИ СЕ В ответната страна, ПО граждански дела98. Член 190, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. предвижда, че страна може да поиска от съда да задължи ответната страна да представи документ, намиращ се у нея, при условие че тя обясни на съда защо този документ е от значение за неговото дело. Ако ответната страна не успее да представи документа, съдът може да направи неблагоприятни изводи (чл. 190, ал. 2 във връзка с чл. 161). Ответната страна може да откаже да представи документ, ако а) съдържанието му се отнася до личния или семейния ѝ живот, или б) представянето му би довело до опозоряване на тази страна или нейните роднини или до наказателно преследване срещу тях (чл. 191, ал. 1). Ако тези съображения се отнасят само до част от документа, от ответната страна може да се изиска да представи извлечение от документа (чл. 191, ал. 2).
99. Според водещ практически трактат по гражданско производство, искането на страна за представяне на документ трябва, доколкото е възможно, да посочва неговия вид, дата, автор и други отличителни черти (вж. Граждански процесуален кодекс, Приложен коментар, ИК „Труд и право“, 2017 г., стр. 318).
100. През юни 2019 г. Окръжен съд Добрич постановява, че отказът на страна да представи документи на назначен от съда експерт, въз основа на това, че те съдържат търговски тайни, не е оправдан, тъй като съществуват механизми, които да гарантират, че тези тайни няма да бъдат разкрити от експерта. Съдът също така заявява, че основанията, на които една от страните може да откаже да предостави документи, са изчерпателно посочени в чл. 191 (вж. реш. № 141 от 12.06.2019 г. по в. гр. д. № 306/2019 г., ОС - Добрич, окончателно).
101. Не изглежда, че има докладвани случаи по тези разпоредби във връзка с класифицирани документи.
ЗАКОНЪТ
СЪЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИТЕ102. С оглед на идентичния предмет на трите жалби, Съдът счита за уместно да ги съедини (Правило 42 § 1 от Правилника на Съда).
ТВЪРДЯНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛЕН 2 ОТ КОНВЕНЦИЯТА103. Жалбоподателките се оплакват, че властите не са разследвали правилно начина, по който операцията на 14 март 2014 г., в която г-н Шарков е загубил живота си, е била планирана и изпълнена.
104. Те също така се оплакват, че властите не са направили достатъчно, за да защитят живота на г-н Шарков.
105. По отношение на двете оплаквания жалбоподателките се позовават на член 2 от Конвенцията. Той предвижда, доколкото е приложимо, че:
“1. Правото на живот на всеки се защитава от закона. ...”
ДопустимостИзчерпване на вътрешноправните средства за защита(a) Становищата на страните
(i) Първото възражение на правителството
106. В първоначалното си становище относно допустимостта и основателността на жалбите правителството твърди, че жалбоподателките не са изчерпали вътрешноправните средства за защита, тъй като към момента, в който са подали жалбите си, наказателното производство срещу г-н П.П. все още е било на първа инстанция.
107. Жалбоподателките отговарят, че жалбите им не касаят наказателното производство срещу г-н П.П. Въпросът в това производство е дали г-н П.П. е носил наказателна отговорност за убийството на г-н Шарков и раняването на петима други служители, а не дали операцията срещу него е била правилно подготвена и проведена. Решенията, постановени в това производство, не са разглеждали този въпрос или засягали оплакванията на жалбоподателките по член 2 от Конвенцията.
(ii) Второто възражение на правителството
108. В първоначалното си становище относно допустимостта и основателността на жалбите правителството също така твърди, че жалбоподателките не са имали право да търсят обезщетение по чл. 49 от Закона от 1950 г. (вж. параграфи 85 и 86, по-горе), тъй като такъв иск би следвало да се основава на неправомерно поведение на властите - което, както е установено от прокуратурата след направените твърдения на г-жа Рибчева за престъпления от страна на длъжностни лица, не е станало. Успешният иск за обезщетение, който жалбоподателките са подали срещу г-н П.П. в наказателното производство, водено срещу него, напълно защитава правата им по член 2 от Конвенцията.
109. В своето допълнително становище, обаче, представено след разсекретяването на докладите от двете вътрешни разследвания от Министерството на вътрешните работи (вж. параграфи 48 и 66, по-горе), правителството твърди, че въз основа на новата информация, получена от жалбоподателките в резултат на тези доклади , те биха могли да предявят иск за вреди срещу министерството по чл. 49 от Закона от 1950 г. (вж. параграфи 85 и 86, по-горе). За правителството подобен иск би имал разумна перспектива за успех, по-специално защото на г-жа Рибчева е казано още през 2014-15 г., че разследванията са довели до образуване на дисциплинарни производства. Вярно е, че имената на наказаните длъжностни лица са запазени в тайна, но съгласно съдебната практика на българските съдилища (чл. 49) не е било необходимо да се доказва кой конкретен служител е причинил вредата за иск за търсене на отговорност срещу работодателя. Освен това гражданският съд, който разглежда иска, би могъл да поиска от министерството да разкрие докладите от двете вътрешни разследвания и всички други относими документи. В подкрепа на твърдението си правителството цитира пет решения, постановени във връзка с искове за обезщетение по чл. 49 (вж. параграфи от 87 до 91, по-горе).
110. В коментарите си в отговор на това допълнително становище на правителството жалбоподателките отбелязват, че лицето, което пряко е причинило смъртта на г-н Шарков, г-н П.П., не е служител на министерството. Следователно министерството не може да носи деликтна отговорност по чл. 49 от Закона от 1950 г. за причиняването на смъртта на г-н Шарков. По мнение на жалбоподателките нито един от цитираните от правителството дела показва, че подобен иск би имал шанс за успех. Нещо повече, оплакванията, които са имали по член 2 от Конвенцията, не биха могли да бъдат надлежно разгледани в производство по чл. 49 срещу министерството, тъй като те включват твърдения за пропуски, допуснати от други органи, като невъзможност за създаване на регистър на хора с психични разстройства, на които не трябва да се издава разрешение за притежание на огнестрелно оръжие. Също така те биха били възпрепятствани да предявят такъв иск, тъй като са получили обезщетения по чл. 255, ал. 2 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 2006 г. (вж. параграф 93, по-горе). На последно място, те не биха могли да предявят такъв иск, без да са запознати с докладите от вътрешните разследвания на министерството. Практиката на българските съдилища е да се очаква от страната, която изисква съдът да разпореди на ответната страна, да представи документ, като опише този документ с известна конкретност, което не би било възможно в техния случай, тъй като те не са знаели за докладите преди разсекретяването им. Това разсекретяване се е случило през септември и ноември 2019 г. - след изтичане на петгодишния давностен срок за предявяване на иск по чл. 49 от Закона от 1950 г. - и то единствено в резултат на намесата на Съда.
(b) Преценката на Съда
(i) Първото възражение на правителството за неизчерпване
111. Въпросът дали наказателното производство срещу г-н П.П. e било подходящо средство срещу оплакването на жалбоподателките, че властите не са направили достатъчно, за да защитят живота на г-н Шарков, и дали следователно жалбоподателките е трябвало да очакват резултата от него, преди да се обърнат към Съда, е преплетен с въпросите - които са по съществото на оплакванията на жалбоподателките по член 2 от Конвенцията в неговия процесуален аспект- (а) какъв вид процесуален отговор се изисква във връзка с твърдения неуспех на властите да направят достатъчно, за да защитят живота на г-н Шарков, и (б) дали наказателното производство срещу г-н П.П. е достатъчен процесуален отговор в това отношение (вж., mutatis mutandis, Трапезникова срещу Русия, № 21539/02, § 78, 11 декември 2008 г.).
112. Следователно възражението трябва да се присъедини към разглеждането на жалбите по същество.
(ii) Второто възражение на правителството за неизчерпване
113. Възражението за неизчерпване, основано на това, че жалбоподателите не са предявили иск за обезщетение за вреди срещу Министерството на вътрешните работи на основание чл. 49 от Закона от 1950 г., първо е повдигнато от правителството в тяхното допълнително становище, представено след като докладите от двете вътрешни разследвания на министерството са били разсекретени (вж. параграф 109, по-горе). В първоначалното си становище по допустимостта и съществото на жалбите правителството поддържа обратното: че жалбоподателките не са могли да предявят такъв иск (вж. параграф 108, по-горе).
114. Следователно поставя се под въпрос дали правителството е било възпирано да повдигне това възражение: първо, защото са го направили със закъснение (вж. Khlaifia и други V. Италия [GC], № 16483/12, §§ 52-53, 15 декември 2016 г.; Борис Костадинов срещу България, № 61701/11, § 44, 21 януари 2016 г.; и G.S. V. България, № 36538/17, §§ 68-70, 4 април 2019 г.), и на второ място, защото си противоречат с по-ранното им становище по въпроса. Но не е необходимо да се разрешава този въпрос, тъй като въпросът дали би било възможно жалбоподателките да предявят иск за обезщетение по чл. 49 от Закона от 1950 г. (вж. параграфи 85и 86, по-горе) във връзка със смъртта на г-н Шарков, е тясно обвързан с въпроса - който е по съществото на оплакването на жалбоподателките по член 2 от Конвенцията в неговия процесуален аспект - какъв вид процесуален отговор се изисква по отношение на твърдяните пропуски на длъжностните лица, които според жалбоподателките са допринесли за тази смърт (виж , mutatis mutandis, Vovk и Богданов срещу Русия, №15613/10, §§ 51 и 58, 11 февруари 2020г. ).
115. От това следва, че това възражение също трябва да се присъедини към разглеждането на жалбите по същество.
Статус на жертва(a) Изявленията на страните
116. В първоначалното си становище по допустимостта и съществото на жалбите правителството твърди, че след осъждането на г-н П. П. и налагането му на доживотна присъда за убийството на г-н Шарков и съдебното разпореждане той да плати на жалбоподателките вреди, последните вече не могат да претендират, че са жертви на нарушение на член 2 от Конвенцията. За правителството наказателното производство срещу г-н П.П., в което жалбоподателките са участвали ефективно, включително в качеството си на граждански ищци, напълно е защитило правата им по тази разпоредба.
117. В първоначалното си становище относно допустимостта и основателността на жалбите жалбоподателките твърдят, че съдилищата, разглеждащи наказателното дело срещу г-н П.П., не са обсъждали техните оплаквания или твърдяното нарушение на правата им по Конвенцията. Те също така посочват, че г-н П.П., който е в затвора за изтърпяване на доживотна присъда, не е в състояние да заплати присъдените им вреди.
(b) Преценката на Съда
118. Въпросът дали резултатът от наказателното производство срещу г-н П.П. е лишил жалбоподателките от статута им на жертви по отношение на техните оплаквания по член 2 от Конвенцията, е тясно свързан с въпросите, които се отнасят до съществото на оплакването в процесуалния аспект на тази разпоредба - (а) какъв вид процесуален отговор се изисква във връзка с твърдяната неспособност на властите да направят достатъчното, за да защитят живота на г-н Шарков и (б) дали наказателното производство срещу г-н П.П. е било достатъчен процесуален отговор в това отношение (вж., mutatis mutandis, Palić срещу Босна и Херцеговина, № 4704/04, § 59, 15 февруари 2011 г.).
119. От това следва, че това възражение също трябва да се присъедини към разглеждането на жалбите по същество.
Заключение относно допустимостта на жалбите120. Възраженията на правителството, че жалбите са недопустими, тъй като жалбоподателките вече нямат статут на жертви и тъй като не са изчерпали вътрешноправните средства за защита, са присъединени към съществото на жалбите. Освен това жалбите не са явно необосновани или недопустими на други основания. Следователно те трябва да бъдат обявени за допустими.
ОснователностРазследването на смъртта на г-н Шарков(a) Изявленията на страните
121. В първоначалното си становище относно допустимостта и основателността на жалбите правителството твърди, че двете вътрешни разследвания, извършени от Министерството на вътрешните работи, чиито констатации са описани в детайли, са били безпристрастни, задълбочени и изчерпателни. Тези разследвания са събрали всички доказателства, свързани с операцията срещу г-н П.П. и по-ранните събития, които са обосновали необходимостта от провеждането на тази операция, включително показания на всички служители, участвали в операцията и нейното планиране, и са изяснили изцяло тези въпроси. Материалите от разследванията са приложени по делото в наказателното производство срещу г-н П.П. От своя страна докладите от разследванията са представени и одобрени от министъра на вътрешните работи. По-нататъшното установяване на факти, основано също на редица експертизи, включително медицинско заключение за причината за смъртта на г-н Шарков, е извършено в рамките на това наказателно производство. По този начин властите са изпълнили задължението си да разследват смъртта на г-н Шарков и твърденията на жалбоподателките по отношение на нея.
122. В първоначалното си становище относно допустимостта и основателността на жалбите, представени преди разсекретяването и предоставянето на докладите от двете вътрешни разследвания на Министерството на вътрешните работи (вж. параграфи 48 и 66, по-горе), жалбоподателките твърдят, че властите са разследвали само деянията на лицето, пряко отговорно за смъртта на г-н Шарков, г-н П.П., като същевременно пренебрегват поведението на длъжностните лица, които са ръководили и планирали операцията срещу него, което, според жалбоподателките, е основната причина за трагичния обрат на събитията. Според жалбоподателките вътрешните разследвания - чиито материали са видели за първи път, след като са били представени от правителството в производството пред Съда - са били едностранчиви, фокусирали са се само върху по-нисши служители и не са се опитвали наистина да изяснят събитията, водещи до смъртта на г-н Шарков. Невъзможно е да се разбере защо някои служители са били наказани, докато други дори не са били разпитани. Един момент, който не е бил изяснен правилно, е липсата на координация между местната полиция и СОБТ. Друг пропуск е липсата на разследване за неизготвянето на подробна психологическа оценка на г-н П.П. Също така остава неясно защо първото раняване на офицер не е накарало отговорниците за операцията да наредят отстъплението на всички останали офицери и да изберат друга тактика. Освен това не е сигурно дали информацията, че г-н П.П. е бил буден преди нападението, потвърдена от факта, че е била включено в апартамента му осветление от 5 часа сутринта същия ден, е била надлежно сведена до знанието на всички офицери, участващи в операцията.
123. В допълнителното си становище, представено след разсекретяването на докладите от двете вътрешни разследвания на Министерството на вътрешните работи (вж. параграфи 48и 66, по-горе), правителството твърди още че прокуратурата надлежно е разгледала твърденията на жалбоподателките за неправомерно поведение по време на държавна служба, като отбелязват в писмото си през октомври 2015 г. до г-жа Рибчева, че смъртта на г-н Шарков се дължи единствено на действията на г-н П.П. Г-жа Рибчева би могла да обжалва тази констатация пред по-висша прокуратура. Правителството отново подчертава, че властите не само са провели наказателно производство срещу г-н П.П., но също така са извършили и две вътрешни разследвания. Те излагат в известна степен констатациите в докладите от тези разследвания и настояват, че разследванията са разгледали всички повдигнати от жалбоподателките въпроси. Второто разследване установява, че твърденията на г-жа Рибчева са частично основателни, и на тази основа предлага да се наложат дисциплинарни наказания на някои длъжностни лица. Двете разследвания и наказателното производство срещу г-н П.П., в които жалбоподателките са участвали в качеството си на частни обвинители и граждански ищци, са изяснили всички аспекти на операцията, включително ролята на всеки служител, участващ пряко или косвено в нея, както и нейното планиране. Освен това жалбоподателките могат да предявят иск за обезщетение по чл. 49 от Закона от 1950 г. Според практиката на Съда не е било необходимо да се прибягва до наказателно производство по отношение на смъртни случаи, причинени по непредпазливост. Настоящото дело не се отнася до смърт, причинена от властите. При тези обстоятелства вътрешните разследвания са били достатъчни за целите на член 2 от Конвенцията. Тези разследвания са били проведени от лица, чиято работа е била именно да контролират дейността на служителите на Министерството на вътрешните работи. Техният обхват, начинът, по който са били проведени, и техните заключения показват, че са били адекватни и изчерпателни. Тези разследвания, съчетани с наказателното производство срещу г-н П.П., представляват достатъчен процесуален отговор на смъртта на г-н Шарков.
124. В своето становище в отговор на това допълнително становище на правителството жалбоподателките твърдят, че разследванията не са били задълбочени и ефективни. Нещо повече, имената на отговорните длъжностни лица са били редактирани в предоставените им версии на докладите. Въпреки че второто разследване е наредено в резултат на жалба от г-жа Рибчева, тя изобщо не е участвала в него или пък е била информирана надлежно за резултатите от него. Жалбоподателките са получили копие от доклада от разследването единствено в резултат на жалбата си пред Съда.
(b) Преценката на Съда
(i) Същност на задължението за разследване, разглеждано в настоящото дело
125. Задължението на държавата съгласно член 2 § 1 от Конвенцията да защитава правото на живот изисква, по подразбиране, наличието на ефективно официално разследване, когато дадено лице е претърпяло животозастрашаващи наранявания при съмнителни обстоятелства, дори когато предполагаемият извършител на нападението не е държавен служител (вж. Мензон о. Обединеното кралство (дек.), № 47916/99, ЕСПЧ 2003-V; Зашеви срещу България, бр. 19406/05, § 56, 2 декември 2010 г., с много други препратки; и Мустафа Tunç и Fecire Tunç срещу Турция [GC], № 24014/05, § 171, 14 април 2015).
126. Няма основания да се счита, че това задължение за разследване не се прилага, когато жертвата на смъртоносно нападение е полицай, изпълняващ задълженията си. По същество член 2 § 1 защитава „правото на живот на всеки“ и съгласно член 1 от Конвенцията, правата, определени в него, трябва да бъдат осигурени на „всеки“ под юрисдикцията на договарящите държави.
127. Във всеки случай това задължение не е предмет на настоящото дело. Жалбоподателките не са критикували наказателното производство срещу убиеца на г-н Шарков, г-н П.П., като такова и нищо не предполага, че това производство е било недостатъчно. То е проведено в разумен срок, жалбоподателките са били в състояние да участват ефективно в него, а съдилищата, които са разглеждали делото, са разгледали подробно обстоятелствата, при които г-н П.П. е убил г-н Шарков, наложили са възможно най-тежкото наказание и са уважили в пълен размер исковете на жалбоподателките за обезщетение срещу г-н П.П. (вж. параграфи от 31 до 37, по-горе, и в сравнение с Vosylius и Vosyliene о. Обединеното кралство (дек.), жалба № 61974/11, §§ 28-31, 3 септември 2013).
128. Въпросите за решаване са по-скоро дали властите са били допълнително задължени да разследват дали действия или бездействия по небрежност от страна на длъжностни лица също са пряко допринесли за смъртта на г-н Шарков и ако е така, дали разследванията, проведени по това дело, включително наказателното производство срещу г-н П.П., са били достатъчни за изпълнение на това задължение.
129. Такова разследване се изисква, когато е загубен живот при обстоятелства, потенциално ангажиращи отговорността на държавата поради проявена предполагаема небрежност при изпълнение на нейните позитивни задължения по член 2. Не е задължително обаче формата да е наказателно производство; гражданско или дисциплинарно производство може да е достатъчно (вж. Mastromatteo V. Italy [GC], № 37703/97, §§ 89-90 и 94-96, ЕСПЧ 2002-VIII; Бранко Tomašić и други срещу Хърватия, № 46598/06, § 64, 15 януари 2009; и Maiorano и други срещу Италия, №28634/06, §§ 127-28, 15 декември 2009 г.; във връзка с предполагаеми пропуски в защитата на хората от актове на насилие от други, когато нападателите са били под контрола на властите; Kotilainen и други срещу Финландия, № 62439/12, § 91, 17 септември 2020 г., във връзка с предполагаем пропуск за изземване на огнестрелните оръжия, държани от човек с психично разстройство; Mikayil Mammadov срещу Азербайджан, № 4762/05, §§ 101 и 122, 17 декември 2009 г., във връзка с предполагаем пропуск за защита на жена от самонараняване по време на принудително изселване, извършено от полицията; и Hayri Aslan срещу Турция (дек.), № 18751/05, 30 ноември 2010 г.; Akdemir и Evin срещу Турция, №№. 58255/08 и 29725/09, §§ 53, 55 и 65, 17 март 2015; и Özgüç о Турция (дек.), № 39649/10, §§ 45-46, 11 октомври 2016 г., във връзка с предполагаеми пропуски за защита на хората от неохранявани експлозиви, изхвърлени от въоръжените сили).
130. Няма основания да се приеме, че това допълнително задължение за разследване не възниква по отношение на полицейски служители, убити от частни лица при изпълнение на техните задължения. Всъщност Съдът вече е разглеждал ефективността на разследванията, свързани с настъпване на смърт по непредпазливост във въоръжените сили (вж. Стоянови срещу България, № 42980/04, 9 ноември 2010 (войник умира по време на парашутни скокове), и Trofin о. Румъния (дек.), № 4348/02, 21 февруари 2012 (военен пилот е ранен, когато самолетът му аварира по време на тренировъчен полет). Подобни съображения се прилагат в ситуации, в които твърдението е, че властите не са направили достатъчно, за да защитят полицай от смъртоносна атака от частно лице, което той се опитва да арестува или неутрализира.
(ii) Разследванията по настоящото дело изпълнили ли са това задължение?
(α) Отказът да се образува наказателно производство срещу длъжностни лица
131. Тъй като, както бе отбелязано по-горе, разследването, изисквано съгласно това допълнително задължение за разследване, не е необходимо да бъде наказателно, нежеланието на прокуратурата да започне наказателно производство по жалбите на г-жа Рибчева или предложенията в докладите от вътрешните разследвания на Министерството на вътрешните работи (вж. параграфи 40, 47 62 на края и 69-77 по-горе) не представлява неспазване на член 2.
(β) Наказателното производство срещу г-н П.П.
132. Наказателното производство срещу г-н П.П., в което жалбоподателките са предявили искове за обезщетение срещу него, от своя страна не е имало за цел да разследва или компенсира твърдения неуспех на властите да направят достатъчното, за да защитят живота на г-н Шарков (вж. Choreftakis и Choreftaki V. Greece, № 46846/08, § 37, 17 януари 2012 г.; Sašo Gorgiev срещу Бивша югославска република Македония, № 49382/06, § 53, ЕСПЧ 2012 (откъси); и Gerasimenko и други срещу Русия, №№ 5821/10 и 65523/12, § 82, 1 декември 2016). Предмет на това производство е наказателната отговорност на г-н П.П. за убийството на г-н Шарков и раняването на няколко други служители, а не отговорност на властите или на длъжностни лица във връзка с тези събития. Следователно фактът, че жалбоподателките са подали своите жалби преди приключването на това производство, не прави жалбите им по член 2 от Конвенцията преждевременни.
133. Следователно първото възражение на правителството за неизчерпване, което е добавено по същество (вж. параграфи 106 и 111 - 112, по-горе), трябва да бъде отхвърлено.
134. Обезщетението, предоставено на жалбоподателките в това производство - присъждане на обезщетение за вреди, дължимо от г-н П.П. - е имало за цел да компенсира вредата, която са претърпели поради деянието на г-н П.П., а не вредата, претърпяна в резултат на действия или бездействия от властите във връзка с това (виж, mutatis mutandis, Тагайева и други о. Русия (дек.), №№ 26562/07 и 6 други , § 505 на края, 9 юни 2015, и Gerasimenko и други, цитирани по-горе, §§ 81-83). Въпреки че съдилищата, които се занимават с наказателното дело срещу г-н П.П. са разгледали начина, по който е планирана и организирана операцията срещу него, не стигат до заключения относно възможни недостатъци в това отношение (вж. , mutatis mutandis, Mirzoyan срещу Армения, № 57129/10, § 62 накрая, 23 май 2019). Всъщност тези съдилища специално отбелязват, че не те трябва да проверяват дали тази операция е била правилно планирана и извършена (вж. параграфи 34 и 36, по-горе).
135. От това следва, че това производство не освобождава държавата от задължението да разследва тези въпроси.
136. От това следва също така че осъждането на г-н П.П. за убийството на г-н Шарков и разпореждането на съда той да заплати на жалбоподателките обезщетение за страданието, причинено от смъртта на г-н Шарков, не компенсира оплакването им, че властите не са направили достатъчно, за да защитят живота на г-н Шарков, както и че ги лишава от статута им на жертва в това отношение.
137. Следователно трябва да се отхвърли и възражението на правителството, че жалбоподателките вече не могат да твърдят, че са жертви на нарушение, което е присъединено по същество (вж. параграфи116 и 118-119 по-горе).
(γ) Вътрешните разследвания на Министерството на вътрешните работи и възможността за предявяване на граждански иск срещу органите.
138. Остава да се установи дали другите процедури, които са се провели (двете вътрешни разследвания от Министерството на вътрешните работи), заедно с евентуалната възможност на жалбоподателките да предявят граждански иск, са изпълнили задължението за разследване на твърдения пропуск на властите да предприемат разумни стъпки за защита на живота на г-н Шарков от г-н П.П.
139. Общата позиция в практиката на Съда е, че формата на разследване, която ще постигне целите на член 2, може да варира в зависимост от обстоятелствата (вж., наред с други органи, Пол и Одри Едуардс срещу Обединеното кралство, № 46477/99, § 69, ECHR 2002-II и Бранко Tomašić, цитирани по-горе, § 62). Не може да се каже, че трябва да има една единна процедура, която да отговаря на всички изисквания: задачите за установяване на факти и осигуряване на отчетност могат да се споделят между различни органи, стига процедурите като цяло да осигуряват необходимите гаранции по достъпен и ефективен начин (вж. McKerr V. The United Kingdom, № 28883/95, § 159, ECHR 2001-III; Pearson V. The United Kingdom (dec.), № 40957/07, § 71, 13 декември 2011 г.; и Dimitrovi V. Bulgaria (dec.), № 25776/05, § 57, 17 декември 2013 г.). Вътрешно разследване от органа, отговарящ за операцията, Министерството на вътрешните работи, не може да се счита за недостатъчно като първа стъпка. Характеристиките, които такова разследване трябва да показва, за да се разглежда като ефективно - независимост, бързина, разумен срок, адекватност, задълбоченост, обективност и достатъчно участие на близките роднини - пример за такива е Пол и Одри Едуардс (цитирано по-горе, §§ 70-73).
140. Двете вътрешни разследвания са успели да съберат множество доказателства за планирането и изпълнението на операцията на 14 март 2014 г. и за събитията, довели до нея (вж. параграфи 38 и 49, по-горе). При разследванията, особено при второто, са направени подробни констатации в това отношение (вж. параграфи 39-44 и 50-63, по-горе).
141. Комисиите, които са провели разследванията, са достатъчно независими (за подробно изложение на принципите, на които се основава тази точка, вж. Mustafa Tunç и Fecire Tunç, цитирани по-горе, §§ 219-34). Първата комисия се е състояла от двама инспектори от Инспектората на министерството, а втората от други двама инспектори от този инспекторат и от двама висши служители от отдели на министерството, които са били достатъчно отдалечени от разследваните (вж. параграфи 38 и 49 по-горе). Няма индикации, че някой от разследващите е имал йерархични или други тесни професионални връзки с разследваните длъжностни лица, или че при извършване на техните разследвания са действали по начин, който може да породи съмнения относно тяхната независимост или безпристрастност.
142. Може също така да се приеме, че двете комисии са имали необходимата експертиза и че като цяло техните разследвания са били изчерпателни и заключенията им, направени в крайна сметка - устойчиви и убедителни (вж. mutatis mutandis, Стоянови , цитирани по-горе, § 64).
143. Разследванията също така са достатъчно бързи и проведени в разумни срокове (виж Пол и Одри Едуардс, цитирани по-горе, § 86). Първото започва веднага след операцията и завършва в рамките на три седмици, а второто започва около шест месеца след операцията и завършва в рамките на месец и половина (вж. параграфи 38-39 и 49-50, по-горе).
144. Разследванията обаче имат два недостатъка, които не им позволяват да изпълнят изцяло изискванията на член 2.
145. Първо, второто разследване, което е това, проучващо задълбочено дали са допуснати грешки на всички нива в организацията на операцията, не е започнато от Министерството на вътрешните работи служебно, а в отговор на оплакване на г-жа Рибчева (вж. параграф 49, по-горе). Дори и насилствената смърт да не е била пряко причинена от властите, ако те също могат да бъдат държани отговорни за нея, трябва да действат служебно, вместо да оставят инициативата на близките роднини на починалия (виж Пол и Одри Едуардс, цитирани по-горе, §§ 69 и 74). Това е особено вярно в случаи като настоящия, когато истинските обстоятелства на смъртта са до голяма степен ограничени до знанията на държавни служители или органи. Вярно е, че властите вече са извършили едно разследване по собствена инициатива, което обикновено е всичко, което се изисква, но в този случай това е било или е трябвало да бъде очевидно за властите, както изцяло се потвърждава от линиите на разследване от втората проверка и от последвалите констатации, че първото разследване е било неадекватно и че трябва да бъдат разследвани допълнителни аспекти от подготовката и изпълнението на операцията.
146. Второто и по-важно е, че и двете разследвания са чисто вътрешни и техните доклади остават класифицирани в продължение на няколко години; жалбоподателките за първи път са могли да видят тези доклади в редактирани копия през юли 2020 г. в резултат на производството пред Съда (вж. параграфи 45, 48 и 64 и 66 по-горе). Вярно е, че разкриването или публикуването на полицейски доклади не е автоматично изискване по член 2 (вж. McKerr, цитирано по-горе, § 129; Giuliani и Gaggio V. Italy [GC], № 23458/02, § 304, ECHR 2011 (извадки); и Armani Silva Da V. The United Kingdom [GC], № 5878/08, § 236, 30 март 2016 г.). Вярно е също така че властите могат законно да преценят, че някои елементи, като например имената на участващи длъжностни лица и точните начини на действие на СОБТ не трябва да се превръщат в обществено достояние. В този случай обаче първоначално на жалбоподателките не е предоставена информация нито във връзка с първото, нито с второто вътрешно разследване. На г-жа Рибчева е казано само в общи линии, че разследванията са разкрили грешки при планирането и изпълнението на операцията и че длъжностни лица са понесли дисциплинарна отговорност във връзка с това (вж. параграфи 67 и 68, по-горе). Съдът констатира, че това очевидно е недостатъчно. Последващите искания на г-жа Рибчева до прокуратурата не водят до повече информация (вж. параграфи 72-77, по -горе). По време на парламентарното изслушване не са представени повече подробности за операцията, която се е състояла преди двете разследвания (вж. параграф 30, по-горе). При тези обстоятелства не може да се каже, че двете вътрешни разследвания, извършени от Министерството на вътрешните работи, са били обект, в достатъчна степен, на обществен контрол или че са включили близките роднини на починалия до степен, необходима за защита на техния законен интерес, както се изисква съгласно член 2 (виж, mutatis mutandis, Димитров и други срещу България, № 77938/11, § 137, 1 юли 2014 г.).
147. Пълната липса на публичност или на участие на жалбоподателките в двете разследвания впоследствие намира отражение върху възможността те да предявят иск за обезщетение по чл. 49 от Закона от 1950 г.
148. Преглед на съдебната практика на българските съдилища съгласно тази разпоредба показва, че такова искане по принцип би могло да доведе до решение дали властите са били виновни, че не са се погрижили достатъчно при планирането и провеждането на операцията, в която г-н Шарков е загубил живота си, и до присъждане на обезщетение, ако съдилищата установят, че властите не са изпълнили това задължение (вж. параграфи 85 и 86, по-горе, и , mutatis mutandis, Стоянови, цитирани по-горе, § 67). Нищо не предполага, че такова твърдение би било предопределено да се провали. По-специално не изглежда, че изплащането на законоустановените обезщетения, дължими на жалбоподателките във връзка със смъртта на г-н Шарков, би им попречило да предявят такъв иск (вж. параграф 96, по-горе). Нито от жалбоподателките би се изисквало да назовават конкретните длъжностни лица, за които би се твърдяло, че са виновни (вж. горния параграф 86 и контрастът "Орук" срещу "Турция", № 33647/04, § 34, 4 февруари 2014).
149. Едва ли обаче може да се каже, че жалбоподателките на практика са били в състояние да предявят такова искане. Вярно е, че второто вътрешно разследване потвърждава някои от твърденията на г-жа Рибчева за грешки в планирането и провеждането на операцията (вж. параграф 63 по-горе). По този начин това би могло да послужи като основание за иск за обезщетение срещу Министерството на вътрешните работи (виж, mutatis mutandis, Стоянови, цитирано по-горе, § 67). Но г-жа Рибчева и другите две жалбоподателките успяват да видят копие от доклада от това разследване - и от доклада за първото вътрешно разследване - през юли 2020 г., много след като са подали своите жалби в Съда и след изтичане на петгодишния период, през който тези доклади трябва да останат класифицирани, и на петгодишния давностен срок за предявяване на иск по член 49 от Закона от 1950 г. (Вж. параграфи 66 и 92, по-горе, и в противоречие с Csiki срещу Румъния, №11273/05, § 81, 5 юли 2011 г.). Изглежда, че правителството се е съгласило докладите да бъдат оповестени на жалбоподателките само защото законоустановеният срок за тяхното класифициране е изтекъл; преди това те са били категорично против тези доклади или дори извадки от тях да бъдат показани на жалбоподателките (вж. параграфи 48 и 66, по-горе). Правителството не твърди и е наистина малко вероятно жалбоподателките да са успели да получат тези доклади или дори извадки или редактирани версии по-рано. Правилата, уреждащи оповестяването на документи, държани от ответната страна в гражданския процес в България, не казват нищо за разкриването на класифицирани документи и няма представена съдебна практика по този въпрос (виж параграфи 98-101, по-горе). Нищо не предполага, че позицията на правителството по този въпрос би била по-различна в националните граждански производства, заведени от жалбоподателките. Но дори и българските съдилища да бяха разпоредили оповестяването на докладите в хода на такова производство, това не би било достатъчно, тъй като при започване на производството жалбоподателките все пак щяха да бъдат задължени да формулират иска си на сляпо, без да са наясно с основните доказателства, с всички свързани разходи и с риска от по-нататъшни разходи.
150. От това следва, че възражението на правителството за неизчерпване, основано на това, че жалбоподателките не са предявили иск за обезщетение по чл. 49 от Закона от 1950 г., който е присъединен към съществото на случая (вж. параграфи 108 и 113 по-горе), трябва да бъде отхвърлено.
151. От това следва също така че наличните процедури не са изпълнили правилно задължението на българската държава да разследва ефективно дали служители или органи носят отговорност за това, че не са предприели разумни стъпки за защита на живота на г-н Шарков по време на операцията на 14 март 2014 г. Следователно е налице нарушение на член 2 от Конвенцията в това отношение.
Твърдян неуспех да се направи достатъчно, за да се защити живота на г-н Шарков(a) Изявленията на страните
152. В първоначалното си становище по допустимостта и основателността на жалбите правителството твърди, че изборът за използване на СОБТ срещу г-н П.П. и използването на сила срещу него са били законни и напълно оправдани. При тези обстоятелства не е имало друг начин да го арестуват, а той е бил въоръжен и опасен. Всички стъпки, предприети по време на операцията, включително използването на огнестрелно оръжие срещу г-н П.П., също са законосъобразни и изцяло оправдани. Служителите са били снабдени с подходящо защитно оборудване и това е спасило живота на засегнатите от куршумите, изстреляни от г-н П.П., с изключение на г-н Шарков. Когато е застрелян от г-н П.П., г-н Шарков е бил зад балистичен щит и е бил с балистична каска. Фаталният резултат се дължи изцяло на рисковото и агресивно поведение на г-н П.П., а не на лошото планиране от властите. Не е възможно да се предвиди или предотврати този резултат, особено след като изстрелът на г-н П. П. е поразил единствената незащитена част от тялото на г-н Шарков по време, когато той е вдигнал глава над балистичния щит. Оборудването и оръжията, необходими за всяка операция на СОБТ, се избират от ръководителите на всеки екип, а в някои случаи дори от самите офицери, в зависимост от естеството на операцията. Вярно е, че г-н П.П. е имал огнестрелни оръжия и боеприпаси, чиито разрешителни са изтекли, но именно затрудненията с подновяванията им от негова страна са наложили използването на СОБТ. При планирането и провеждането на операцията властите са взели всички необходими предпазни мерки, за да минимизират риска за живота на г-н П.П. и офицерите.
153. В първоначалното си становище по допустимостта и основателността на жалбите, представено преди разсекретяването и предоставянето на докладите от двете вътрешни разследвания на Министерството на вътрешните работи (вж. параграфи 48 и 66, по-горе), жалбоподателките твърдят, че властите не са планирали и провели адекватно операцията, в която г-н Шарков е загубил живота си. По-специално, СОБТ не е бил снабден от самото начало с подходящи дългоцевни оръжия или достатъчно здрави балистични щитове поради преценката, че няма риск г-н П.П. да стреля срещу тях. Първоначално офицерите са носели само пистолетите и малките си щитове, използвани за контрол на маси от хора, но те не са в състояние да спират куршуми. Едва по-късно е донесен по-голям балистичен щит с козирка и даден на г-н Шарков. Тогава групата за нападение е поискала по-голям щит с колела. Всички тези грешки са значителни и властите не могат да се крият зад обяснението, че ситуацията е била непредсказуема и е била извън контрол. Нападението срещу г-н П.П. е направено прибързано и без подходяща оценка на рисковете за участващите, въпреки че властите са имали достатъчно време да се подготвят правилно. В този контекст твърдението, че действията на г-н П.П. са били неконтролируеми и неудържими, е смехотворно.
154. В своето допълнително становище, представено след разсекретяването на докладите от двете вътрешни разследвания на Министерството на вътрешните работи (вж. параграфи 48 и 66, по-горе), правителството твърди, че констатациите от тези разследвания имат отношение към въпроса дали е имало положително задължение за защита на живота на г-н Шарков от г-н П.П. и за обхвата и съдържанието на това задължение. Г-н Шарков е служил в СОБТ, чиито задачи крият високо ниво на риск. Българската държава е изпълнила задължението си да има подходящи разпоредби, регулиращи дейността на отряда. И двете разследвания стигат до заключението, че операцията на 14 март 2014 г. е разпоредена в съответствие с тези разпоредби. Въпреки че разследванията са разкрили някои недостатъци, те също така са установили, че при планирането на операцията властите не са били в състояние да предскажат пълния размер на риска, представляван от г-н П.П. В тази връзка не може да се пренебрегне, че г-н Шарков е бил застрелян в единственото място, което не е покрито от защитните му средства.
155. В своето становище в отговор на това допълнително становище на правителството жалбоподателките твърдят, че смъртта на г-н Шарков е можело да бъде избегната, ако властите са анализирали ситуацията по-задълбочено. Според тях докладите от двете вътрешни разследвания потвърждават твърдението им, че операцията срещу г-н П.П. не е била правилно планирана. Например властите не са оценили правилно състоянието на г-н П.П. Не е ясно и защо са преценили, че е било спешно да се действа срещу него, което е ключова причина за последвалите грешки. Във всеки случай г-н П.П. на първо място не би трябвало да има право да притежава огнестрелни оръжия - нещо, което властите пренебрегват в продължение на няколко години. Предишните им усилия за възстановяване правата върху огнестрелните оръжия са половинчати.
(b) Преценката на Съда
(i) Въпросното положително задължение
156. Безспорно е, че първото изречение на член 2 § 1 от Конвенцията изисква от държавите не само да се въздържат от умишлено отнемане на живот, но и да предприемат подходящи мерки за защита на живота на лицата под тяхна юрисдикция (виж L.C.B. V. Обединеното кралство, 9 юни 1998, § 36, доклади 1998-III; Osman V. The United Kingdom, 28 октомври 1998, § 115, доклади 1998-VIII; и, Неотдавна Николае Върджиу Tănase срещу Румъния [GC], № 41720/13, § 134, 25 юни 2019 г.).
157. Това положително задължение включва основно задължение да има законодателна и административна рамка, предназначена да осигури ефективно възпиране на заплахите за правото на живот, и се прилага в контекста на всяка дейност, публична или не, при която правото на живот може да бъде застрашено (вж. Николае Върджилиу Tănase, цитирано по-горе, § 135, с допълнителни препратки). Това основно задължение не е предмет на настоящото разследване.
158. Съществуват и задължения за предприемане на превантивни оперативни мерки за защита на живота от смъртоносни заплахи, идващи от други лица. Първото е да се предприемат стъпки за защита на идентифицирано лице, ако властите знаят или трябва да знаят за съществуването на реален и непосредствен риск за живота му от действия на други (вж. Осман, цитиран по-горе, § 115). Второто задължение, което досега се е налагало да възникне във връзка с (а) пускането на насилници в отпуск или условно, (б) надзора на хора с психично разстройство, за които е известно, че са предразположени към насилие, и (в) терористична група, заподозряна в подготовка на нападение на неизвестни цивилни цели в даден район, е да предприеме стъпки за защита на членовете на обществеността, които не могат да бъдат определени предварително, от реален и непосредствен риск от смъртоносни действия, произтичащи от такива хора (вж. Цитирано по-горе, §§ 69-79; Maiorano и други, цитирано по-горе, § 107; Choreftakis и Choreftaki, цитирано по-горе, §§ 48 и 50-51, всичките касаещи затворници - насилници ; Bljakaj и други срещу Хърватия, № 74448/12, §§ 108-11 и 121, 18 септември 2014 г., във връзка с човек с психично разстройство, предразположен към насилие; и Тагайева и други срещу Русия, №№ 26562/07 и 6 други, §§ 482-93, 13 април 2017 г., във връзка с терористична група).
159. Тези превантивни задължения са еднакво приложими за всяка дейност, при която правото на живот може да бъде застрашено, като деактивиране на боеприпаси или обучение във въоръжените сили (вж. Демир срещу Турция, № 27308/95, §§ 45-46, ЕСПЧ 2000-XII; Панков срещу България, № 12773/03, §§ 61-62, 7 октомври 2010 г.).
160. В случая става въпрос за тези превантивни задължения. Тъй като властите ясно са знаели, че животът на г-н Шарков може да бъде застрашен от г-н П.П., участвайки в операция по арестуването му (което може да се определи и като опасна дейност, организирана от държавата), възниква въпросът дали властите са изпълнили задължението си да защитят г-н Шарков в контекста на тази операция.
(ii) Стандарт, за оценяване спазването на това задължение
161. Докато специфичните превантивни мерки, изисквани във всяка ситуация на риск, зависят от произхода на заплахата и степента, до която тя е податлива на смекчаване (вж., макар и в друг контекст, Budayeva и други срещу Русия. №№ 15339/02 и 4 други , § 137 in Fine, ЕСПЧ 2008 (откъси); Cavit Tınarlıoğlu V. Turkey, № 3648/04, § 90 in fine , 2 февруари 2016, и Асма срещу Турция, № 47933/09, § 93, 20 ноември 2018 г.), общото задължение на властите е да правят това, което може разумно да се очаква от тях за предотвратяване на риска, и това зависи от съвкупността на обстоятелствата по всеки случай (вж. Осман, § 116 in fine; Demiray, § 45; и Панков, § 62, всички цитирани по-горе).
162. Предварителен въпрос, който възниква тук, е дали стандартът на разумност при такива обстоятелства е същият или съпоставим със стандарта за оценка на спазването на задължението по член 2 § 2 да се приравнява използването на сила, която е „повече от абсолютно необходима“ до силата на строга пропорционалност, от което зависят не само действията на държавните органи, които действително управляват силата, но и цялото планиране и контрол на тези действия (вж., наред с много други органи, McCann и други срещу Обединеното кралство, 27 септември 1995 г., §§ 149 и 194, серия А № 324; Andricou и Константину о. Кипър, 9 октомври 1997, § 171, докладва 1997-VI; и Giuliani и Gaggio, цитирани по-горе, § 176), с изключение на всяка свобода на преценка.
163. От първото си дело по член 2, McCann и др. (цитирано по-горе), Съдът прилага този стандарт в много случаи, в които полицията или силите за сигурност са използвали сила, обикновено огнестрелно оръжие, срещу въоръжени или опасни лица (вж. Димов и др. срещу България, бр. 30086/05, § 69, 6 ноември 2012, с множество допълнителни препратки, и, съвсем наскоро, Camekan о. Турция, № 54241/08, §§ 45-50, 28 януари 2014, и Cangöz и други срещу Турция, № 7469/06, §§ 105-39, 26 април 2016 г.). В резултат на решенията по тези дела принципите, уреждащи „използването на сила“ от властите - което, както вече беше отбелязано, не се ограничава до действителната употреба на сила, но включва и провеждането и планирането на полицейските операции - и законодателните, административни и регулаторни мерки, които договарящите държави трябва да предприемат, за да намалят, доколкото е възможно, неблагоприятните последици от „използването на сила“, са вече добре уредени в практиката на Съда. Подробно резюме на тези принципи може да бъде намерено в Джулиани и Гагио (цитирано по-горе, §§ 174‑82, 208‑10 и 244‑50).
164. Но този стандарт и тези принципи, които се основават на изричната забрана в член 2 § 2 да се въздържа от използването на сила, която е "повече от абсолютно необходима", не могат лесно да бъдат транспонирани в случаи като въпросния, които включват положителните задължения, произтичащи от член 2 § 1. Както е отбелязано в параграф 156 по-горе, тези задължения произтичат от общото задължение на държавата съгласно разпоредбата за „опазване на живота“. Освен това те пораждат различни видове съображения и е прието договарящите държави да имат свобода на преценка по отношение на тях (виж, макар и в различен контекст, Öneryıldız V. Турция [GC], № 48939/99, § 107, ЕСПЧ 2004-XII; Gorovenky и Bugara о. Украйна, №№ 36146/05 и 42418/05, § 33, 12 януари 2012 г.; Sašo Gorgiev, цитирани по-горе, § 44; Lambert и други V. Франция [GC], № 46043/14, §§ 144-48, ЕСПЧ 2015 (откъси); и Gerasimenko и други, цитирани по-горе, § 96).
165. Следователно стандартът на разумност в такива случаи не може да бъде толкова строг, колкото този на строга необходимост, и спазването му не може да се преценява въз основа на принципите, разработени в случаите, свързани с отнемането на живот. Обхватът и съдържанието на разглежданите положителни задължения трябва по-скоро да бъдат дефинирани по начин, който не налага невъзможна или непропорционална тежест на властите, като се оценява изборът, пред който са изправени, по отношение на приоритетите и ресурсите, както и по отношение на непредсказуемостта на човешкото поведение (виж Осман, § 116; Öneryıldız, § 107; Панков, § 61, всички цитирани по-горе, както и Finogenov и други срещу Русия, номера. 18299/03 и 27311/03, § 209, ЕСПЧ 1 (извлечения)).
166. Разпознавайки тези ограничения в двете дела, свързани с произшествия по време на военно обучение, Съдът постановява, че когато държавата предприеме или организира опасни дейности, тя трябва да гарантира чрез система от правила и чрез достатъчен контрол, че рискът е сведен до разумен минимум и че всяка възникнала вреда няма да представлява нарушение на положителните задължения по член 2 § 1, ако е причинена от небрежно поведение на физическо лице или „злополучно стечение на обстоятелствата“ (виж Стоянови, § 61, и Trofin, § 49 г), и двете цитирани по-горе).
167. Тези точки придобиват допълнително значение, когато става въпрос за активни операции срещу въоръжени и опасни лица, тъй като в такива ситуации властите имат много по-малък контрол върху хода на събитията и рискът за живота е присъщ. Обхватът и съдържанието на положителните задължения по член 2 § 1 за държавата да защитава служителите на собствените си правоприлагащи органи срещу рисковете за живота им, не трябва да прави невъзможно изискването от тях да участват в такива операции дори като се приеме, че те могат да включват повишен риск от смъртоносни наранявания или да загинат. Също така обхватът и съдържанието на задълженията не трябва да правят прекомерно тежки за властите организирането на такива операции. Всъщност член 2 не може да се тълкува като гарантиране на абсолютно ниво на сигурност във всяка дейност, в която правото на живот е застрашено (вж., макар и в различен контекст, Kalender V. Turkey, № 4314/02, § 49, 15 декември 2009; Косева срещу България (декември), № 6414/02, 22 юни 2010 г.; и Cevrioğlu V. Турция, № 69546/12, § 66, 4 октомври 2016). В тази връзка трябва да се има предвид, че служителите на правоприлагащите органи, които са се ангажирали свободно да служат - особено в специализирани звена, чиито задачи включват работа с терористи и други опасни престъпници - със сигурност трябва да знаят, че това понякога може да ги постави в ситуации, в които те ще бъдат изправени пред смъртоносни заплахи, които може да са трудни за овладяване. Всъщност това е причината, поради която в България близките роднини на полицаи, починали по време на работа, имат право на специално обезщетение и поради която полицейските служители са застраховани за сметка на държавата срещу риска от смърт или нараняване (вж. параграфи 93 и 97, по-горе). Същевременно обаче властите трябва да гарантират, че служителите на правоприлагащите органи, които се очаква да участват в такива операции, са подходящо обучени и подготвени.
168. Друго важно съображение в този контекст е, че при извършването на такива операции властите трябва изцяло да изпълнят своите отрицателни задължения по член 2 § 2 по отношение на лицата, към които са насочени тези операции, и всички други лица, които могат да бъдат пряко засегнати от тях (вж. mutatis mutandis, Осман , § 116, Bljakaj и други, § 122, и двете цитирани по-горе). В този контекст е важно да се провежда подходящо обучение за използването на огнестрелни оръжия (вж. Начова и др./България [GC], №№ №. 43577/98 и 43579/98, § 97, ЕСПЧ 2005-VII; Şimşek и други срещу Турция, ст. 35072/97 и 37194/97, § 109, 26 юли 2005 г.; и Kakoulli о. Турция, № 38595/97, § 110, 22 ноември 2005), особено когато става въпрос за специализирани звена (виж Giuliani и Gaggio, цитирани по-горе, § 255).
(iii) Направили ли са властите необходимото, което се е очаквало от тях, за да избегнат риска за живота на г-н Шарков?
169. От гореизложеното следва, че самият факт, че на г-н Шарков е наредено да участва в полицейска операция, която води до повишен риск за живота му, не противоречи на член 2. Той свободно се е ангажирал да служи в СОБТ и не се твърди, че не е бил обучен правилно за такава задача.
170. Нито може да се каже, че изборът на властите да прибегнат до операция, включваща използване на сила за арестуване на г-н П.П. и да отнемат огнестрелното му оръжие, е бил неразумен. Въпреки че други опции, като опити за убеждаване или хитрост спрямо г-н П.П. да предаде огнестрелното си оръжие, може да сa били осъществими, властите са имали основание да използват сила за постигане на тези цели. Не Съдът трябва да анализира предимствата на алтернативните тактики или да налага своите виждания по този въпрос вместо тези на компетентните органи (вж., mutatis mutandis, Andronicou и Константину, цитирано по-горе, § 181). Въпросът дали операцията е била законна от гледна точка на българското законодателство, не е решаващ в този контекст (виж, mutatis mutandis, Mikayil Mammadov, цитиран по-горе, §§ 111-12). Във всеки случай вътрешните разследвания са установили, че е била законно наредена (вж. параграфи 43 и 52 по-горе).
171. От своя страна, непровеждането на подобна операция срещу г-н П.П. две години по-рано, през март 2012 г., и липсата на достатъчно усилия от местната полиция за изземване на огнестрелните му оръжия след това (вж. параграфи 40 и 42, по-горе), макар и да са звена във веригата от събития, довели до смъртта на г-н Шарков, не са имали пряка причинно-следствена връзка с нея, тъй като нищо не предполага, че г-н Шарков е щял да влезе в контакт с г-н П.П. с реален и непосредствен риск да бъде застрелян от него, ако не му е било наредено да участва в операцията срещу него. Следователно не е необходимо да се анализират тези точки, а също и въпросът дали е било оправдано преди това да се предоставят на г-н П.П. разрешителни за огнестрелно оръжие (вж. параграф 8, по-горе).
172. Не е задължение на Съда да анализира в тази насока оборудването и огнестрелните оръжия, предоставени на СОБТ. В различна от тази област, а именно в областта на здравеопазването, Съдът непрекъснато приема, че разпределянето на публични средства не е въпрос, по който той трябва да вземе отношение и че това е задължение на властите на договарящите държави, които са в по-добро положение да оценят съответните изисквания и да поемат отговорност за избора, който трябва да бъде направен между съответните потребности, така че да бъдат разпределени техните ограничени ресурси (вж. Lopes de Sousa Fernandes V. Portugal [GC], № 56080/13, § 175, 19 декември 2017 г., с допълнителни препратки). Същото се отнася и за отпускането на оборудване и огнестрелни оръжия за полицията. Във всеки случай, очевидно, това не е ситуация, в която са били зле оборудвани за задачата.
173. Също така Съдът не е компетентен да прецени избора, направен от властите, относно оборудването, което да се използва в конкретната операция, при която г-н Шарков е загубил живота си. Вярно е, че видовете оръжия, предоставени на разположение на силите за сигурност за дадена операция, трябва да бъдат взети предвид при преценката дали използваната от тях сила е „не повече от абсолютно необходима“ по смисъла на член 2 § 2 (Вж. Güleç V. Turkey, 27 юли 1998 г., § 71, доклади 1998-IV; Isayeva и други срещу Русия . Русия, №№ 57947/00 и 2 други, § 195, 24. 02.2005; Giuliani и Gaggio, цитирани по-горе, § 216; Димов и други, цитирано по-горе, § 78). Но, както е отбелязано в параграф 164, по-горе, прилагат се различни съображения, когато се изпълняват положителните задължения на държавата по член 2 § 1.
Всъщност, както се вижда от фактите на Джулиани и Гаджо и Димов и други (и двете цитирани по-горе), тези две задължения могат да влязат в разрез, тъй като използването на по-смъртоносни оръжия обикновено гарантира по-добра защита на живота на всички служители, участващи в операция на правоприлагащите органи, и в същото време да увеличи риска за живота на целите на тази операция.
174. Във всеки случай едва ли може да се каже, че липсата на различни видове оборудване, отбелязани в докладите от вътрешните разследвания (вж. параграфи 44 и 60, по-горе), е имала достатъчна причинно-следствена връзка със смъртта на г-н Шарков. Същото се отнася и за късното предоставяне на балистични щитове (вж. параграфи 44 и 61, по-горе), тъй като г-н Шарков е имал такъв, когато П.П. го е застрелял. Той също е имал каска и е бил ударен точно под нея (виж параграф 25, по-горе).
175. Остава да се види дали грешките при планирането и контрола на операцията показват, че органите са действали неразумно.
176. Вътрешните разследвания, особено второто, отбелязват няколко грешки и на тази основа препоръчва предприемане на действия за налагане на дисциплинарни наказания (вж. параграфи 40-44 и 51-63, по-горе). Но не е ясно дали разследванията са направили това при прилагане на стандарт, сравним с използвания от Съда (вж. , mutatis mutandis, Van Colle V. The United Kingdom, № 7678/09, § 100, 13 ноември 2012 г. И Sarıhan V. Turkey, № 55907/08, § 56, 6 декември 2016 г.). Освен това, за разлика от разследванията, въпросният случай не се отнася до операцията като цяло, а се ограничава до оценка дали пропуските в нейната организация са пряко свързани със смъртта на г-н Шарков (вж. mutatis mutandis Giuliani и Gaggio, цитирани по-горе, § 235).
177. Някои от въпросите, отбелязани в докладите от разследването, като например непосочването на задачите на другите звена, участващи в операцията, и пропускът да се евакуират съседите и майката на г-н П.П. (вж. параграфи 44 и 59 по-горе), изглежда не са имали никаква причинно-следствена връзка със смъртта на г-н Шарков.
178. Двете грешки, отбелязани в докладите, за които може да се твърди, че са имали достатъчна причинно-следствена връзка със смъртта на г-н Шарков, са били липсата на достатъчно предварително проучване (вж. параграфи 43 и 52 и 54, по-горе), и невъзможността да се оцени достатъчно внимателно вероятната реакция на г-н П.П., когато бъде атакуван (вж. параграфи 51, 52, 53 и 55, по-горе). И двете изглежда са повлияли значително на тактическите решения на СОБТ - първо да изберат бързо нападение, а не обсада, и второ - да се опитат да нахлуят в апартамента през входната врата, а не през балконите. Две други грешки, отбелязани в докладите, които също имат достатъчна връзка със смъртта на г-н Шарков, са неуспехът да бъде изненадан г-н П.П. и след това да се действа достатъчно бързо, за да му се попречи да окаже ефективна съпротива (вж. параграфи 43, 53, 56 и 57, по-горе). Допълнителна такава грешка е била, че екипът на г-н Шарков се позиционира под балкона по начин, който ги е изложил на повечето изстрели, изстреляни от г-н П.П. (вж. параграф 58, по-горе).
179. Наистина може да се мисли, че по-доброто разузнаване и планиране, както и използването на други тактики (повече или по-малко агресивни) биха предотвратили обрата на събитията, довели до смъртта на г-н Шарков. Въпреки че материалите по делото не разкриват много подробности за това, общото впечатление, което те създават, е че властите, и по-специално командването на СОБТ, неправилно са ускорили операцията и са подценили степента, в която г-н П.П. се е подготвил да се противопостави на всеки опит на полицията да нахлуе в апартамента му и решителността му да предотврати всякакви подобни действия на всяка цена. Въпросът е обаче на предположения дали допълнително разузнаване, по-специално от самия отряд, или по-добри усилия за прогнозиране на вероятната реакция на г-н П.П. биха позволили на властите значително да намалят риска, който той представлява за полицаите, опитващи се да го арестуват. Остава фактът, че това е операция, изпълнена с опасност, проведена срещу тежко въоръжен и решителен мъж, който е положил големи усилия да барикадира апартамента си - това е причината, поради която операцията е проведена от СОБТ, а не от редовната полиция (вж. горния параграф 13). Въпреки грешките си, властите са взели предпазни мерки, които по това време биха могли да се възприемат като разумни: те са получили информация за г-н П.П., обсъдили са подробно наличните възможности и са изготвили планове за това как да арестуват г-н П.П. и да изземат огнестрелното му оръжие (вж. параграфите 13 и 19, по-горе). Те са разположили група от специално обучени офицери и са действали координирано, с непрекъсната връзка с командващите през цялото време (вж. параграфи 20 - 25, по-горе). Съдът, който е далеч от събитията, трябва да бъде изключително предпазлив при преразглеждане на което и да е решение, което властите са направили, по отношение на правилността му - както когато проверява дали властите са използвали сила, която е „ повече от абсолютно необходима”, където, както вече беше отбелязано, се прилага много по-строг стандарт (виж Bubbins срещу Обединеното кралство, № 50196/99, § 147, ЕСПЧ 2005-II (откъси); Huohvanainen V. Финландия, № 57389/00, § 104, 13 март 2007; и Голубева о. Русия, №1062/03, § 110, 17 декември 2009 г.).
180. В обобщение не може да се каже, че въпреки наличието на някои, за съжаление, грешки, българските власти не са изпълнили задължението си да предприемат разумни стъпки за защита на живота на г-н Шарков. Следователно не е налице нарушение на член 2 от Конвенцията в този аспект.
ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА181. Жалбоподателките се оплакват, че не са имали ефективни правни средства за защита по отношение на оплакванията им по член 2 от Конвенцията. Те се позовават на член 13 от Конвенцията, който предвижда:
„Всеки, чиито права и свободи, посочени в Конвенцията са нарушени, трябва да има ефективно средство за защита пред национален орган, независимо че нарушението е извършено от лица, действащи в официално качество.“
Изявленията на страните182. В първоначалното си становище относно допустимостта и основателността на жалбите правителството твърди, че наказателното производство срещу г-н П.П., в което съдилищата са извършили преценка на всички факти, свързани с неговите действия, включително планирането и изпълнението на операцията срещу него, е представлявало ефективно средство за защита по отношение на оплакванията на жалбоподателките по член 2 от Конвенцията. Всъщност, въз основа на своите констатации, съдилищата са уважили изцяло исковете на ищците срещу г-н П.П. за обезщетение. Освен това, през юли 2014 г. и на трите жалбоподателките са изплатени обезщетенията, дължими им на основание чл. 255, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 2006 г. в качеството им на съответно преживели съпруга, дете и родител на г-н Шарков (вж. 93, по- горе); всяко от тях е в размер на 16,458.72 лв. (8,415.21 EUR). Освен това, през април 2014 г. по банковата сметка на починалия г-н Шарков са преведени 19 201,84 лв. (9 817,74 евро), което е възнаграждението му за приключване на службата, което му се дължи на основание чл. 255, ал 4 от Закона от 2006 г. И на последно място, през 2013 г. г-н Шарков е бил застрахован от министерството срещу смърт, както изисква чл. 208, ал. 1 от Закона от 2006 г. Жалбоподателките могат да претендират също така за изплащането на тази застраховка.
183. Жалбоподателките твърдят, че както става ясно от информацията, предоставена от съдебен изпълнител, до септември 2020 г. г-н П.П. не е платил нито едно от присъждените в тяхна полза обезщетения.. Тъй като той е в затвора до живот, той никога не би могъл да го направи.
Преценката на Съда184. Оплакването не е явно необосновано или недопустимо на други основания. Следователно трябва да бъде обявено за допустимо.
185. Вече беше отбелязано, че наказателното производство срещу г-н П.П. и исковете за обезщетение срещу него не са били всъщност предназначени да бъдат - средство за защита по отношение на оплакването на жалбоподателките срещу властите, че не са направили достатъчно, за да защитят живота на г-н Шарков (вж. параграф 132, по-горе). Дължимите по закон обезщетения, автоматично изплатени на жалбоподателките в резултат на смъртта на г-н Шарков, настъпила при изпълнение на служебните му задължения, и възможността те да получат застрахователно обезщетение за тази смърт (вж. параграфи 78-80 и 93 и 97, по-горе), също не са средства за правна защита в това отношение.
186. Въпросът по член 13 от Конвенцията е по-скоро дали жалбоподателките са имали на разположение процедура, чрез която да могат да получат обезщетение, като например обезщетение за неуспеха на властите да направят достатъчно, за да защитят живота на г-н Шарков. Но този въпрос вече е анализиран във връзка с процесуалния аспект на член 2 от Конвенцията (вж. параграфите от 147 до 149, по-горе). Следователно не е необходимо разглеждането му също и по член 13 от Конвенцията (виж , mutatis mutandis, Finogenov и други, цитирани по-горе, § 284).
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА187. Член 41 от Конвенцията предвижда:
„Ако Съдът установи, че е налице нарушение на Конвенцията или протоколите към нея, и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна позволява само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна “.
Вреди188. Жалбоподателките претендират по 50 000 евро (EUR) за всяка от тях за болката и страданието, които са претърпели в резултат на смъртта на г-н Шарков и липсата на ефективно разследване на причините за нея.
189. Правителството е на мнение, че претенциите са неоснователни. Те обръщат внимание на присъденото от съдилищата обезщетение за вреди в полза на жалбоподателките в наказателното производство срещу г-н П. П., обезщетенията, които жалбоподателите са получили от Министерството на вътрешните работи във връзка със смъртта на г-н Шарков и възможността им да претендират заплащане на обезщетението от професионалната застраховка „Живот“ на г-н Шарков.
190. Съгласно условията на член 41 от Конвенцията, Съдът може да присъди справедливо обезщетение на жалбоподател само ако „установи, че е налице нарушение на Конвенцията или протоколите към нея“ по отношение на този жалбоподател (виж , mutatis mutandis, Neumeister V. Австрия (член 50), 7 май 1974, § 30, Series A no 17, и de Wilde, Ooms и Versyp V. Белгия (статия 50), 10 март 1972, § 21 (i), Series A no 14), и след това установи също че твърдяната вреда, претърпяна от този жалбоподател, произтича от конкретното нарушение. В случая единственото констатирано нарушение е на процесуалното задължение по член 2 от Конвенцията - да се разследва дали длъжностни лица носят отговорност за това, че не са направили достатъчно, за да защитят живота на г-н Шарков. Това, както и естеството на нарушението, трябва да рефлектират на размера на присъденото от Съда обезщетение. С оглед на своята съдебна практика в такива случаи и специфичните обстоятелства по това дело, Съдът присъжда на всяка от трите жалбоподателки по 8 000 евро за страданието и чувството на неудовлетвореност, които те трябва да са претърпели поради неуспеха на властите да изпълнят правилно това задължение.
Разходи и разноски191. Жалбоподателките претендират възстановяване на 2000 евро на всяка от тях за разходи, направени за предоставените услуги от техния адвокат.
192. Правителството отбелязва, че претенцията не е подкрепена от никакви документи.
193. Съдът посочва, че жалбоподателките не са представили документи в подкрепа на своите искания. При тези обстоятелства и като се имат предвид изискванията на член 60 §§ 2 и 3 от Правилника за дейността на Съда, Съдът не присъжда възстановяване на суми по тази глава.
Лихва за забава194. Съдът счита за целесъобразно лихвеният процент за забава да се основава на пределния лихвен процент на Европейската централна банка, към който следва да се добавят три процентни пункта.
ПОРАДИ ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,
Решава да обедини трите жалби;Обединява двете възражения на правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита и възражението им, че жалбоподателките вече не могат да претендират, че са жертви на нарушение на член 2 от Конвенцията по същество;Обявява за допустима останалата част от трите жалби;Приема, че е налице нарушение на член 2 от Конвенцията, дължащо се на липсата на ефективно разследване дали длъжностни лица или органи не са взели разумни мерки за защита на живота на г-н Шарков, и отхвърля двете възражения на правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита и възражението му, че жалбоподателките вече не могат да твърдят, че са жертви на нарушение на член 2 от Конвенцията;Приема, че не е налице нарушение на член 2 от Конвенцията по отношение на мерките, предприети от властите за защита на живота на г-н Шарков;Приема, че не е необходимо да се разглежда оплакването по член 13 от Конвенцията;Решава(a) че държавата ответник трябва да плати на всяка от жалбоподателките за неимуществени вреди в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с член 44 § 2 от Конвенцията, 8 000 евро (осем хиляди евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат наложени, конвертирани във валутата на държавата ответник по курса, приложим към датата на плащането;
(b) че от изтичането на горепосочените три месеца до плащането се начислява проста лихва върху горните суми при лихва, равна на пределната лихва по заеми на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта;
Отхвърля останалата част от претенциите на жалбоподателките за справедливо обезщетение.Съставено на английски език и оповестено писмено на 30 март 2021 г., съгласно чл.77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Андреа Тамиети Тим Айке
Секретар Председател