© Министерство на правосъдието на Република България, . Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.
© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, . Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.
ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО ШАХЪНОВ И ПОЛФРИЙМАН СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
(Жалби № 35365/12 и 69125/12)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
21 юли 2016 г.
Това решение ще стане окончателно при условията на чл. 44, ал. 2 от Конвенцията. Може да бъде предмет на редакционни промени.
По делото Шахънов и Полфрийман срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ в състав:
Ангелика Нусбергер (Angelika Nußberger), председател,
Гана Юдкивска (Ganna Yudkivska),
Ерик Мьозе (Erik Møse),
Фарис Вехабович (Faris Vehabović),
Шифра О’Лири (Síofra O’Leary),
Мартинш Митс (Mārtiņš Mits), съдии,
Павлина Панова (Pavlina Panova), ad hoc съдия
и Клаудия Вестердик (Claudia Westerdiek), секретар на отделението,
След закрито заседание, проведено на 28 юни 2016 г.,
Постановява следното решение, прието на същата дата:
ПРОЦЕДУРА
1. Делото е образувано по две жалби (№ 35365/12 и 69125/12) срещу Република България, подадени в Съда по чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”) от български гражданин, г-н Николай Иванов Шахънов, и австралийски гражданин, г-н Джок Полфрийман (”жалбоподателите”), съответно на 1 юни и 3 октомври 2012 г.
2. Г-н Шахънов се представлява от г-жа С. Стефанова и г-н М. Екимджиев, адвокати, практикуващи в Пловдив. Г-н Полфрийман се представлява от г-н К. Кънев, председател на Български Хелзинкски комитет, неправителствена организация, базирана в София. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствените агенти г-жа Л. Гюрова и г-н В. Обретенов от Министерство на правосъдието.
3. Жалбоподателите твърдят по-конкретно, че дисциплинарните наказания, които затворническите власти им налагат в отговор на жалби, които те подават във връзка със служители в затворите, са неоправдани намеси в упражняването на правото им на свобода на изразяване. Г-н Шахънов също твърди, че затворническите власти редовно отварят и четат кореспонденцията му.
4. На 25 ноември 2013 г. Правителството е уведомено за жалбите относно намесата в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване и жалбата относно твърдяно наблюдение на кореспонденцията на г-н Шахънов. Останалата част от двете жалби е обявена за недопустима съгласно правило 54 § 3 от Правилника на Съда.
5. Г-н Йонко Грозев, избраният от името на България съдия, се оттегля от делата. Съответно председателят на отделението избира г-жа Павлина Панова за съдия ad hoc (чл. 26 § 4 от Конвенцията и правило 29 § 1 (a) от Правилника на Съда).
ФАКТИТЕ
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
6. Г-н Шахънов, който е роден през 1977 г., изтърпява доживотна присъда в затвора в гр. Пловдив.
7. Г-н Полфрийман, който е роден през 1986 г., изтърпява присъда от двадесет години лишаване от свобода в затвора в гр. София.
A. Случаят на г-н Шахънов
1. Дисциплинарното производство срещу г-н Шахънов
8. През 2011 г., докато изтърпява присъдата си в затвора в гр. Пловдив, г-н Шахънов споделя килия с осем други затворници. На 24 октомври 2011 г. той подава две жалби до министъра на правосъдието: една написана лично от него и една написана от негово име от съпругата му. В жалбите той посочва inter alia, че друг затворник в неговото отделение, X, се хвали, че двама служители в затвора, Y и Z, са негови роднини, заплашва и смущава другите затворници и подклажда интриги и напрежение сред тях, често прави неоправдани оплаквания, за да получи специално внимание и отношение, и планира да избяга от затвора с помощта на своите роднини. Г-н Шахънов моли да бъдат взети мерки за преместване на X в затвор, в който той няма роднини.
9. Започната е проверка вследствие на жалбите на г-н Шахънов и са взети писмени показания от X, други затворници, Y, Z, и други служители в затвора.
10. В писмо от 28 ноември 2011 г., ръководителят на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” информира директора на затвора в гр. Пловдив, че проверката не е установила семейни отношения или неправомерни контакти между X и който и да е от служителите в затвора или риск за г-н Шахънов. В писмото се допълва, че директорът трябва да информира всички затворници, че отправянето на клеветнически твърдения за или неверни твърдения срещу служители на затвора е дисциплинарно нарушение по чл. 100 (2) (7) от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража от 2009 г. (вж. параграф 27 по-долу).
11. На следващия ден, 29 ноември 2011 г., директорът на затвора в гр. Пловдив разпорежда г-н Шахънов да бъде настанен в наказателна килия в продължение на десет дни за отправяне на клеветнически изявления и неверни твърдения срещу служители на затвора в нарушение на посочената по-горе разпоредба.
12. На 30 ноември 2011 г. г-н Шахънов търси съдебен контрол на заповедта.
13. Районен съд - Пловдив разглежда иска на г-н Шахънов на 2 декември 2011 г. и в окончателно решение от същата дата (опр. oт 02.12.2011 г. по ч. н. д. № 8203/2011 г., РС-Пловдив), потвърждава заповедта. Той приема, че тя е законосъобразна и че с оглед на резултатите от проверката, проведена в съответствие с жалбите на г-н Шахънов, и събраните в хода на производството доказателства, с които разполага, директорът на затвора е бил прав да констатира, че г-н Шахънов е направил клеветнически изявления и неверни твърдения срещу служители на затвора. Съдът допълва, че наказанието съответства на тежестта на нарушението.
2. Твърдяното наблюдение на кореспонденцията на г-н Шахънов
14. Г-н Шахънов твърди, че кореспонденцията му редовно се отваря и чете от затворническите власти. В подкрепа на твърдението си, той представя седем писма изпратени през 2012 г., шест от които са адресирани до неговия адвокат, чиито пликове носят печата “проверено” на гърба си. От своя страна Правителството представя писмо от администрацията на затвора в гр. Пловдив, според което кореспонденцията на г-н Шахънов се контролира по начина, предвиден в приложимите разпоредби, което означава, че затворническите власти проверяват само физическото съдържание на писмата, а не техния текст. Всички писма са запечатани и отворени от служител на затвора пред затворника. Печатът “проверено”, поставен на гърба на плика, означава единствено, че писмото е физически проверено за наличието на забранени предмети.
Б. Случаят на г-н Полфрийман
15. На 23 май 2012 г. г-н Полфрийман е посетен от двама журналисти. По същото време друг затворник с израелска националност също има посетител. След посещенията г-н Полфрийман научава, че посетителите му са били третирани грубо и че от посетителя на другия затворник са откраднати лични вещи от шкафчетата в затвора, където той ги е оставил по време на посещението.
16. На следващия ден, 24 май 2012 г., с помощта на друг затворник, който знае български, г-н Полфрийман пише следната жалба до директора на затвора в гр. София:
“На 23 май 2012 г., по време на обедното посещение, лични вещи на посетителите са били откраднати от шкафчета на посетителите, които са достъпни само за надзирателите. Откраднатите предмети са калъф за мобилен телефон, слушалки на MP3 плейър, батерия на мобилен телефон и парична сума. Също така надзирателите се държаха много грубо и неучтива с посетителите, като им крещяха и ги обиждаха без причина. Бихте ли могли да извършите проверка на поведението на тази смяна и да вземете мерки, за да се гарантира, че надзирателите работят по дисциплиниран начин и с уважение към затворниците и другите.”
17. Образувано е дисциплинарно производство срещу г-н Полфрийман във връзка с тази жалба. На 11 юни 2012 г. се провежда изслушване пред дисциплинарната комисия на затвора.
18. Със заповед от 12 юни 2012 г. директорът на затвора в гр. София отбелязва, че проверка, извършена в съответствие с жалбата на г-н Полфрийман, показва, че двете лица, които са го посетили, не са оставили никакви вещи в шкафчетата за посетители и не са подали оплаквания за липсващи вещи на излизане от затвора. Също няма доказателства, че те са били третирани грубо от служителите в затвора. Отправяйки твърдения в този смисъл, г-н Полфрийман, следователно, е действал в противоречие с чл. 100(2)(7) от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража от 2009 г. (вж. параграф 27 по-долу). Естеството и тежестта на нарушението, отношението на г-н Полфрийман към неговото действие и цялостното му поведение и здравословно състояние, са фактори в полза на това той да бъде наказан с лишаване от правото да получава хранителни пратки извън затвора в продължение на три месеца.
19. Г-н Полфрийман обжалва пред директора на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и иска съдебен контрол. Той твърди inter alia, че дисциплинарното му наказание е в нарушение на чл. 90(5) от ЗИНЗС от 2009 г. (вж. параграф 25 по-долу) и практиката на този Съд, че лишаването от право да получава хранителни пратки е тежко наказание предвид недостатъчното количество храна, предоставяна от затвора, и че това е опит да бъде сплашен да не подава жалби срещу администрацията на затвора.
20. На 14 август 2012 г. директорът на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” отхвърля жалбата. Като отбелязва, че проверката на твърденията на г-н Полфрийман не потвърждава нито един от тях, той констатира, че като умишлено отправя неверни твърдения, жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 100(2)(7) от ЗИНЗС от 2009 г. Наказанието напълно съответства на естеството и тежестта на неговото действие, отношението му към него и предишното му поведение.
21. В окончателно решение от 19 юли 2012 г. (опр. от 19.07.2012 г. по н. ч. д. № 13436/2012 г., СРС) Софийски районен съд приема, че той не може да разгледа иска на г-н Полфрийман за съдебен контрол, тъй като само заповеди, налагащи изолиране в наказателна килия, подлежат на такъв контрол. Всички други видове дисциплинарни наказания са предмет на обжалване само пред директора на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (вж. параграфи 30-32 по-долу).
II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО
А. Приложими конституционни разпоредби
22. Чл. 45 от Конституцията от 1991 г. предвижда, че гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.
23. Чл. 39 § 1 от Конституцията предвижда, че всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Съгласно чл. 39 § 2 това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.
24. Чл. 41 § 1 от Конституцията гласи, че всеки има право да търси, получава и разпространява информация, но осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани.
Б. Забраната на дисциплинарна отговорност за жалби на затворници
25. Чл. 90(5) (в съответното време, сега, след изменение, което влиза в сила на 1 януари 2013 г. – чл. 90(6)) от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража от 2009 г. предвижда, че лишените от свобода не носят дисциплинарна отговорност за подадени молби и жалби.
26. През април 2014 г. директорът на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” се позовава на тази разпоредба, за да отмени заповед за налагане на дисциплинарно наказание на затворник за подаване на жалба до министъра на правосъдието. След това затворникът предявява иск за неимуществени вреди съгласно чл. 1(1) от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. (вж. параграфи 33 и 35 по-долу) във връзка с това. Искът е отхвърлен от административните съдилища на основание, че въпреки че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е отменена като незаконосъобразна, затворникът не е доказал, че е претърпял болка, медицински проблеми или особено унижение в резултат на това (вж. реш. № 114 от 31.12.2014 г. по адм. д. № 102/2014 г., АС-Ловеч, потвърдено с реш. № 428 от 14.01.2016 г. по адм. д. № 2026/2015 г., ВАС, III о.).
В. Дисциплинарна отговорност на затворници за клеветнически изявления или неверни твърдения срещу затворнически служители или други лишени от свобода
27. Съгласно чл. 100(2)(7) от ЗИНЗС от 2009 г. в сила между юни 2009 г. и края на 2012 г., е дисциплинарно нарушение затворник да отправя клеветнически изявления или неверни твърдения срещу служители на затвора или други лишени от свобода.
28. През април 2012 г. Правителството внася в Народното събрание законопроект за изменение на ЗИНЗС от 2009 г. Параграф 33 от законопроекта предлага в края на чл. 100(2)(7) да се добави формулировка, според която отправянето на заплахи за физическо насилие от страна на затворник е дисциплинарно нарушение. Когато Комисията по правни въпроси на Народното събрание разглежда законопроекта между първо и второ четене, тя предлага да се заличи текста относно клеветническите изявления и неверни твърдения и да се остави само текста относно физическо насилие и заплахи за подобно насилие. На второто четене на законопроекта на 19 декември 2012 г., Народното събрание приема измененото предложение без дебати. Измененията се публикуват в Държавен вестник на 28 декември 2012 г. и влизат в сила на 1 януари 2013 г. В момента чл. 100(2)(7) предвижда, че е дисциплинарно нарушение да се използва физическо насилие срещу лишени от свобода или служители, както и закана за такова.
29. Съгласно чл. 101 от ЗИНЗС от 2009 г., дисциплинарните наказания, които могат да бъдат наложени на затворници тогава, както и сега, са: (а) писмено предупреждение; (б) извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни; (в) отмяна на награда (например допълнително време за посещения или домашен отпуск), която не е ползвана; (г) забрана за участие в колективни мероприятия; (д) лишаване от правото на получаване на хранителна пратка за срок до три месеца; (е) лишаване от право на домашен отпуск за срок до три месеца; (ж) изолиране в наказателна килия за непрекъснат срок до 14 денонощия; и (з) изолиране в наказателна килия в извънработно или извънучебно време, в почивни и празнични дни сборно до 14 денонощия.
Г. Съдебно обжалване на дисциплинарните наказания, наложени на затворници
30. Съгласно чл. 110(1) от ЗИНЗС от 2009 г. всички заповеди, с които директори на затвори налагат дисциплинарни наказания на затворници, подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”. Жалбите нямат автоматичен суспендиращ ефект, но директорът на дирекцията може да спре изпълнението на наказанието (чл. 110 (2)).
31. Съдилищата последователно приемат, че въпреки че законът не съдържа клауза, която изрично изключва съдебен контрол, нито заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, нито решението на директора на дирекцията да потвърди такава заповед са предмет на такъв контрол (вж., наред с други решения, опр. № 2558 от 25.11.2010 г. по н. а. х. д. № 6300/2010 г., РС-Варна; опр. № 3744 от 20.08.2012 г. по адм. д. № 7633/2012 г., АС-София, потвърдено с опр. № 992 от 22.01.2013 г. по адм. д. № 12518/2012 г., ВАС, V о.; опр. № 342 от 21.01.2015 г. по адм. д. № 5247/2014 г., АС-София; и опр. № 3401 от 23.06.2015 г. по адм. д. № 5604/2015 г., АС-София).
32. Съгласно чл. 111(1) от ЗИНЗС заповедите за изолиране в наказателна килия подлежат на обжалване пред компетентния районен съд. Изменение на чл. 111(4), което влиза в сила в началото на 2013 г. изяснява, че исканията за съдебен контрол не спират автоматично изпълнението на заповедта – въпрос, който по-рано е бил неясен. Съдът обаче може да спре изпълнението на наказанието (чл. 111 (4), който е в сила от 1 януари 2013 г.). Решението на съда е окончателно (чл. 111(4) както е формулиран преди края на 2012 г. и нов чл. 111(5), в сила от 1 януари 2013 г.).
Д. Искове за обезщетение за вреди срещу властите във връзка с дисциплинарни наказания, наложени на затворници
33. Чл. 1(1) от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. гласи, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни служители при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 204 § 1 от Административнопроцесуалния кодекс от 2006 г., иск за обезщетение за вреди, за които се твърди, че са причинени от незаконосъобразно решение, може да бъде предявен, само ако това решение е било надлежно отменено. Чл. 204 § 4 от АПК предвижда, че ако искът се отнася до незаконосъобразно действие или бездействие, неговата незаконосъобразност се установява като предварителна точка от съда, пред който е предявен искът за обезщетение за вреди.
34. В две дела през 2011 г. и 2014 г., съвместни състави на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд приемат, че искове за обезщетение за вреди на затворници по отношение на дисциплинарни наказания трябва да се разглеждат от гражданските съдилища съгласно общото право на непозволено увреждане, а не от административните съдилища съгласно чл. 1(1) от ЗОДОВ от 1988 г. (вж. опр. № 96 от 02.12.2011 г. по адм. д. № 82/2011 г., ВКС и ВАС, см. петчл. с-в, и опр. № 1 от 08.01.2014 г. по ч. гр. д. № 39/2013 г., ВКС и ВАС, см. петчл. с-в). В задължително тълкувателно решение от 19 май 2015 г. обаче пленарните състави на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и първото и второто отделение на Върховния административен съд, заседавайки заедно, приемат inter alia, че всички искове за обезщетение за вреди, свързани с действия, бездействия или решения на затворническите власти, са в компетентността на административните съдилища и следва да се разглеждат по чл. 1(1) от ЗОДОВ от 1988 г. (вж. тълк. пост. № 2/2015 г. от 19.05.2015 г., ВКС, ГК, и ВАС, I и II К., тълк. д. № 2/2014 г., ВКС).
35. В много дела, окончателно решени преди или след това тълкувателно решение, административните съдилища разглеждат искове за обезщетение за вреди на затворниците във връзка с дисциплинарни наказания съгласно чл. 1(1) от ЗОДОВ от 1988 г. (вж., наред с други, реш. № 114 от 31.12.2014 г. по адм. д. № 102/2014 г., АС-Ловеч, потвърдено с реш. № 428 от 14.01.2016 г. по адм. д. № 2026/2015 г., ВАС, III о.; реш. № 7245 от 29.05.2014 г. по адм. д. № 13900/2013 г., ВАС, III о.; и реш. № 5318 от 04.08.2014 г. по адм. д. № 2590/2013 г., АС-София-град, потвърдено с реш. № 13437 от 10.12.2015 г. по адм. д. № 13556/2014 г., ВАС, III о.).
36. Тези съдилища последователно приемат, че такива искове могат да бъдат удовлетворени, само ако дисциплинарното наказание, във връзка с което се иска обезщетение, вече е отменено от компетентния районен съд или от Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (вж. решенията, цитирани в предходния параграф, както и опр. № 17175 от 19.12.2013 г. по адм. д. № 16006/2013 г., ВАС, IV о.; реш. № 6165 от 09.05.2014 г. по адм. д. № 13064/2013 г., ВАС, III о.; опр. № 6454 от 02.06.2015 г. по адм. д. № 1953/2015 г., ВАС, I о.; и опр. № 3982 от 06.04.2016 г. по адм. д. № 3175/2016 г., ВАС, VIII о.).
Е. Кореспонденция на затворниците
37. Законът, свързан с кореспонденцията на затворниците, в сила преди и след промяната, направена през февруари 2010 г., е изложен в решението на Съда в Харакчиев и Толумов срещу България (№ 15018/11 и 61199/12, §§ 153-56, 19 февруари 2013 г.).
III. ПРИЛОЖИМИ МАТЕРИАЛИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА
38. Европейските правила за затворите, приети от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 11 януари 2006 г. (вж. Препоръка Rec(2006)2 относно Европейските правила за затворите) в приложимата си част гласят:
“70.4 Забранява се наказването на затворници за това, че са подали молба или оплакване.”
ПРАВОТО
I. ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИТЕ
39. Случаите на г-н Шахънов и г-н Полфрийман и техните оплаквания относно дисциплинарните наказания, наложени им поради техните жалби във връзка със затворнически служители, са много сходни. Следователно жалбите им се обединяват съгласно правило 42, § 1 от Правилника на Съда.
II. ДИСЦИПЛИНАРНИТЕ НАКАЗАНИЯ
40. Г-н Шахънов и г-н Полфрийман се оплакват от дисциплинарните наказания, които им се налагат в отговор на жалбите, които правят във връзка със затворнически служители. Те се позовават на чл. 8 и чл. 10 от Конвенцията.
41. Чл. 8 от Конвенцията в приложимите си части гласи:
“1. Всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот ... и на тайната на кореспонденцията.
2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
42. Чл. 10 от Конвенцията в приложимите си части гласи:
“1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. ...
2. Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.”
A. Допустимост
43. Правителството твърди, че жалбоподателите не са изчерпали вътрешноправните средства за защита. Всеки от тях е можел да предяви иск за обезщетение за вреди съгласно общото право на непозволено увреждане. Съществува практика на българските съдилища, която показа, че този път е открит за затворници, които желаят да се оплачат от дисциплинарни наказания.
44. Г-н Шахънов твърди, че властите могат да понесат отговорност съгласно общото право на непозволено увреждане или съгласно чл. 1(1) от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. по отношение на действия, за които е установено, че са незаконосъобразни. Наложеното му дисциплинарно наказание обаче е имало ясно правно основание и е потвърдено в окончателно съдебно решение.
45. Г-н Полфрийман също твърди, че отговорността на властите може да се ангажира само по отношение на незаконосъобразни действия, докато за дисциплинарното му наказание е установено, че е законосъобразно и е изцяло потвърдено. Във всеки случай, умишлени действия от страна на властите, предназначени да ограничат упражняването на правото на затворник на свобода на изразяване, не могат да се поправят само с присъждане на обезщетение.
46. В този случай Съдът не трябва да реши дали и при какви обстоятелства само присъждането на обезщетение е в състояние да поправи нарушение на чл. 8 или чл. 10 от Конвенцията, в резултат на дисциплинарно наказание, наложено на затворник. От съдебната практика на българските съдилища е ясно, че искове за обезщетение за вреди на затворници, свързани с дисциплинарни наказания, обичайно - а след тълкувателното решение от 19 май 2015 г. – и изключително се разглеждат по чл. 1(1) от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. (вж. параграфи 33-35 по-горе). Въпреки това, затворник има право на обезщетение съгласно тази разпоредба, единствено ако дисциплинарното наказание, което той е трябвало да изтърпи, преди това е било отменено (вж. параграф 36 по-горе), което тук не е така. Наказанията, наложени на г-н Шахънов и г-н Полфрийман, са потвърдени съответно от Районен съд - Пловдив и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (вж. параграфи 13 и 20 по-горе, както и Марин Костов срещу България, № 13801/07, § 36, 24 юли 2012 г.).
47. Възражението на Правителството следователно се отхвърля.
48. Тази част от жалбата освен това не е явно необоснована по смисъла на чл. 35, § 3 (а) от Конвенцията или недопустима на друго основание. Следователно тя е допустима.
Б. По същество
1. Тези на страните
49. Правителството твърди, че намесите, срещу които са оплакванията, са оправдани в случаите и на двамата жалбоподатели. И двете имат за правно основание чл. 100 и чл. 101 от ЗИНЗС от 2009 г Проверките, извършени в резултат на жалбите на жалбоподателите, показват, че техните твърдения са неоснователни и те следователно са отправили неверни твърдения срещу затворнически служители. Техните наказания са под възможния максимум по отношение на техните нарушения и са изцяло пропорционални на сериозността на техните действия, особено в случая на г-н Полфрийман. Тези наказания са били необходими, за да се гарантира реда в съответните затвори и за да се защитят правата на другите затворници и затворнически служители. Това е така особено в случая на г-н Шахънов, който е имал конфликт със споменатия в жалбите му затворник много преди да ги направи и се е опитал да разреши този конфликт, като обвинява служители на затвора. Наказанията не са наложени по произволен начин, а чрез официални дисциплинарни производства с възможност за жалбоподателите да ги обжалват по съдебен ред. Обектите на твърденията на жалбоподателите са държавни служители и намесите в правата на жалбоподателите са с предназначение да защитят репутациите на тези държавни служители и да осигурят безпрепятствено изпълнение на техните задължения.
50. Г-н Шахънов приема, че дисциплинарното му наказание е било “предвидено от закона” и е целяло да защити репутацията на персонала на затвора. Според него обаче то не е било “необходимо в едно демократично общество”. Твърденията, във връзка с които той е наказан, са направени в жалби до министъра на правосъдието. Доказателствата, събрани в хода на проверката, извършена вследствие на тези жалби, показват, че той е могъл разумно да вярва, че твърденията му са верни. Той не е използвал невъздържан, обиден или неприличен език и твърденията му не са станали публично достояние или известни на други затворници. Въпреки това му е дадено незаслужено сурово наказание - изолиране в наказателна килия - което води до ограничения на правата му на посещения и кореспонденция и засяга негативно личния му живот. Нито един от тези въпроси не е разгледан адекватно от съда, който преразглежда наказанието му.
51. Г-н Полфрийман твърди, че наказанието му не е било “необходимо в едно демократично общество”. Той не назовава конкретни затворнически служители в своята жалба, която е адресирана единствено до началника на затвора. Той не е използвал обиден или невъздържан език. Той е вярвал, че твърденията му са верни и просто е искал да предупреди началника за възможни нарушения, извършени от затворническите служители. Той не е нарушил реда в затвора и не е опетнил репутацията на конкретни служители в затвора. Неговото наказание е наложено като репресивна мярка за това, че е упражнил правото си да подаде жалби. Фактическите констатации в заповедта за налагане на наказанието са явно неверни и направени след неправилно разследване.
52. Г-н Полфрийман допълва, че наказанието - лишаване от право на получаване на хранителни пратки за три месеца - е особено сурово в неговия случай. Той е австралиец, чието семейство живее в Австралия и може да го посещава само при много ограничителни условия, веднъж или два пъти годишно. Ето защо хранителните пратки предоставят специална връзка с тях. Тези пратки също му помагат да допълни оскъдната диета в затвора в гр. София.
2. Преценката на Съда
53. Тъй като същността на оплакването на жалбоподателите е твърдяното нарушение на правото им на свобода на изразяване, Съдът първо ще разгледа оплакването съгласно чл. 10 от Конвенцията.
54. Дисциплинарните наказания, наложени на жалбоподателите, се отсъждат в отговор на твърдения, които те правят в жалби до министъра на правосъдието, в случая на г-н Шахънов, и до началника на затвора в гр. София, в случая на г-н Полфрийман (вж. параграфи 8, 11, 16 и 18 по-горе). Следователно те представляват “намеса” под формата на “наказание” в упражняването на правото на жалбоподателите на свобода на изразяване (вж. Янков срещу България, № 39084/97, § 126, 11 декември 2003 г., и Марин Костов, цитиран по-горе, § 42). Такава намеса е съвместима с чл. 10 от Конвенцията, само ако е “предвидена в закона” и е “необходима в едно демократично общество” за една от целите, посочени във втория му параграф.
55. Не се оспорва, че намесата във всеки от двата случая има правно основание - чл. 100(2)(7) от ЗИНЗС от 2009 г. (вж. параграф 27 по-горе), и че приложимият закон е достъпен и предвидим.
56. Съдът освен това е убеден, че намесите са били предназначени да защитят репутацията и правата на затворническите служители, които са обект на твърденията на жалбоподателите, и следователно преследват легитимна цел.
57. Основният въпрос е дали намесите са “необходими в едно демократично общество” за постигане на тази цел. За да отговори на този въпрос, Съдът трябва да определи дали те са пропорционални, като вземе предвид свободата на преценка на националните органи в тази област (вж., наред с много други решения, Cumpǎnǎ and Mazǎre v. Romania [GC], № 33348/96, §§ 88-91, ЕСПЧ 2004-XI).
58. Съдът е имал повод да каже, че тези органи имат свобода да приемат мерки, предназначени да реагират адекватно и без превишаване на клеветнически обвинения, лишени от основание или формулирани недобросъвестно, и че държавните служители, по-конкретно, може да се нуждаят от защита от обидни, оскърбителни и клеветнически атаки, предвидени да ги засегнат при изпълнение на техните задължения и да накърнят общественото доверие в тях и в позицията, която заемат. Но Съдът също е подчертавал, че в контекста на дисциплината в затвора, трябва да се има предвид особената уязвимост на задържаните лица, което означава, че властите трябва да осигурят особено стабилна обосновка, когато наказват затворници за отправяне на твърдяно неверни обвинения срещу затворническите власти (вж. Марин Костов, цитирано по-горе, § 44, с допълнителни препратки).
59. В светлината на съдебната си практика относно очернящи изявления срещу длъжности лица, направени в писмени жалби до властите (вж. Zakharov v. Russia, № 14881/03, 5 октомври 2006 г.; Kazakov v. Russia, № 1758/02, 18 декември 2008 г.; Sofranschi v. Moldova, № 34690/05, 21 декември 2010 г.; Siryk v. Ukraine, № 6428/07, 31 март 2011 г., и Марин Костов срещу България, цитирано по-горе), Съдът ще оцени пропорционалността на намесите, като разгледа (а) естеството и точния начин на комуникиране на изявленията, (б) контекстите, в които те са направени, (в) степента, в която засягат съответните длъжностни лица, както и (г) тежестта на санкциите, наложени на жалбоподателите.
60. Изявленията представляват твърдения за неправомерно поведение от страна на затворнически служители при изпълнение на служебните им задължения: непотизъм в случая на г-н Шахънов и грубост към посетителите в затвора и кражба на лични вещи на посетителите, в случая на г-н Полфрийман (вж. параграфи 8 и 16 по-горе).
61. Въпреки че тези твърдения са доста сериозни, използваният език не е бил груб, злонамерен или неумерен. Практиката на Съда прави ясно разграничение между критика и обида от гледна точка на това дали могат да бъдат оправдани наказания за такива изявления (вж. Skałka v. Poland, № 43425/98, § 34, 27 май 2003 г.; Uj v. Hungary, № 23954/10, § 20, 19 юли 2011 г.; и Palomo Sánchez and Others v. Spain [GC], № 28955/06, 28957/06, 28959/06 и 28964/06, § 67, ЕСПЧ 2011 г.). Освен това границите на приемливата критика по отношение на длъжностни лица може, при определени обстоятелства, да бъдат по-широки, отколкото по отношение на физически лица (вж. Nikula v. Finland, № 31611/96, § 47, ЕСПЧ 2002-II; Steur v. the Netherlands, № 39657/98, § 40, ЕСПЧ 2003-XI; и Mariapori v. Finland, № 37751/07, § 56, 6 юли 2010 г.).
62. Изявленията не са направени публично (вж. Bezymyannyy, § 39, Siryk, § 45, и Марин Костов, § 46, всичките цитирани по-горе), например устно пред членове на обществеността (за разлика от Janowski v. Poland [GC], № 25716/94, § 33, ЕСПЧ 1999-I) или в писма, изпратени или предоставени на обществеността или на медиите (за разлика от Coutant v. France (решение за допустимост), № 17155/03, 24 януари 2008 г., и Morice v. France [GC], № 29369/10, § 140, 23 април 2015 г.). Както показва съдебната практика, фактът, че те никога не са направени публично достояние, е от значение за оценката на пропорционалността на намесата по чл. 10 от Конвенцията (вж. Янков, цитирано по-горе, § 141). Също така изявленията не са направени извън подходящите канали за подаване на жалба (за разлика от Puzinas v. Lithuania (no. 2), № 63767/00, §§ 30 и 34, 9 януари 2007 г.). Отрицателното им въздействие върху репутацията на служителите, ако има такова, следователно е доста ограничено. Освен това в случая на г-н Полфрийман жалбата не споменава конкретни затворнически служители (вж. параграф 16 по-горе).
63. Вярно е, че твърденията на жалбоподателите са могли да окажат влияние върху професионалната позиция на засегнатите затворнически служители, да подкопаят авторитета им по отношение на затворниците и да отнемат време и ресурси. Но те са направени от жалбоподателите при упражняване на възможността в едно демократично общество, управлявано от върховенство на закона, за частно лице да докладва твърдяна нередност в поведението на длъжностно лице на орган, компетентен да разгледа такъв проблем. Тази възможност е едно от предписанията на върховенството на закона (вж. Zakharov, § 26; Kazakov, § 28; и Siryk, § 42, всички цитирани по-горе) и служи за гарантиране, че доверието в публичната администрация се поддържа. Наистина в България правото на гражданите да подават жалби до властите е заложено като основно право в чл. 45 от Конституцията (вж. параграф 22 по-горе). След това съответният орган трябва да реши какви процедурни стъпки може да са необходими в отговор на такива жалби. Самият факт обаче, че оплакванията на жалбоподателите са довели до извършването на проверки, не може да се разглежда като неправомерно засягане на репутацията на длъжностните лица. Целта на тези проверки е именно да се потвърдят или да се отхвърлят твърденията на жалбоподателите.
64. Възможността за докладване на предполагаеми нередности и подаване на жалби срещу държавни служители придобива още по-голяма важност в случая на лица, под контрола на властите, като например затворниците. Затворниците трябва да могат да се възползват от тази възможност без да се страхуват, че те ще претърпят негативни последици за това (вж. Янков, § 134, и Марин Костов, § 47, и двете цитирани по-горе). Действително чл. 90(5) от ЗИНЗС от 2009 г., който изглежда е базиран на правило 70.4 от Европейските правила за затворите от 2006 г., има за цел да предотврати точно това (вж. параграфи 25 и 38 по-горе). Прави впечатление, че органите, които разглеждат обжалванията на жалбоподателите срещу дисциплинарните наказания – Районен съд - Пловдив в случая на г-н Шахънов и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в случая на г-н Полфрийман – не засягат, а още по-малко по същество обсъждат въпроса дали дисциплинарните наказания накърняват правото на жалбоподателите на свобода на изразяване и във връзка с това правото на подаване на жалби (вж., mutatis mutandis, Марин Костов, цитирано по-горе, § 49).
65. Тежките наказания, наложени на жалбоподателите, биха могли да се разглеждат като необходими само при изключителни обстоятелства. Трябва например да бъде убедително доказано, че въпросните лица, въпреки че са наясно, че техните твърдения са неверни, продължават да критикуват поведението на служителите. В настоящия случай обаче, като се имат предвид естеството на жалбите, начинът на тяхното подаване, контекстът, в който са направени, и ефектът, ако има такъв, върху съответните длъжностни лица, Съдът не е убеден, че това е така.
66. Следователно е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията по отношение на всеки от двамата жалбоподатели.
67. С оглед на това заключение, не е необходимо да се разглежда отделно оплакването на жалбоподателите по чл. 8 от Конвенцията (вж. Марин Костов, цитирано по-горе, § 52).
III. КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА НА Г-Н ШАХЪНОВ В ЗАТВОРА
68. Г-н Шахънов се оплаква, че затворническите власти редовно отварят и четат кореспонденцията му. Той се позовава на чл. 8 от Конвенцията, текстът на който е представен в параграф 41 по-горе.
А. Тези на страните
69. Правителството твърди, че г-н Шахънов не е изчерпал вътрешноправните средства за защита. Той е могъл да предяви иск за обезщетение за вреди по чл. 1(1) от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. по отношение на твърдени действия или бездействия на затворнически служители във връзка с неговата кореспонденция. Административните съдилища вече са удовлетворявали такива искове.
70. Правителството освен това твърди, че както е удостоверено от администрацията на затвора в гр. Пловдив, затворническите власти не са отваряли или чели писмата на г-н Шахънов, а само физически са проверявали съдържанието им. Писмата се отварят и запечатват в присъствието на затворника, а печатът “проверено” на гърба на плика означава единствено, че писмата са били физически проверени за наличието на забранени предмети. Този вид контрол е предвиден в приложимите разпоредби, които винаги са били стриктно спазвани в случая на г-н Шахънов.
71. Г-н Шахънов твърди, че кореспонденцията му редовно се отваря и чете от затворническите власти. Това е видно от печатите, поставени на гърба на пликовете на писмата му до неговия адвокат. Правните разпоредби, служещи като основа за тази намеса в правата му по чл. 8 от Конвенцията, са неясни и не включват специална разпоредба за писма от и до адвокати. Те изискват проверка на всички писма, независимо от това дали за тях може конкретно да се предполага, че съдържат забранени предмети. Това не би могло да се разглежда като необходимо.
Б. Преценката на Съда
72. Не е необходимо да се определя дали г-н Шахънов е изчерпал вътрешноправните средства за защита по отношение на тази жалба, тъй като тя във всеки случай е явно необоснована поради следните причини.
73. В Харакчиев и Толумов (цитирано по-горе, § 275), след като прави преглед на законовите и подзаконовите разпоредби, приложими след февруари 2010 г., Съдът не намира основание, за да приеме, както е правил в предишни дела, в които приложимите законови разпоредби са налагали отварянето и четенето на всички писма на затворниците, че кореспонденцията на затворник след февруари 2010 г. системно се проверява или чете от затворническите власти. Представените доказателства в подкрепа на твърдението, че затворническите власти в действителност са правили това, в случая на г-н Толумов, също не са достатъчни, за да позволят на Съда да достигне до такова заключение. Тези доказателства се състоят, както и в този случай, от пликове, подпечатани с думата “проверено” на гърба (пак там, § 50). Като се има предвид формулировката на приложимите законови разпоредби, категоричното твърдение на Българското правителство, че няма практика на проверяване на писмата на затворниците, както и факта, че въпросните печати не намекват за каквато и да било форма на цензура, Съдът не намира индикации, че писмата в пликовете са били проверявани или четени от затворническите власти (пак там, § 276).
74. Няма причина да се приеме друго в този случай, който се отнася до същия затвор и същите законови разпоредби, както в Харакчиев и Толумов (цитирано по-горе). Администрацията на този затвор ясно заявява, че печатите, поставени върху пликовете на писмата на г-н Шахънов само удостоверяват, че писмата са били физически проверени за забранени предмети, без никакви опити за четене на текста им (вж. параграф 14 по-горе). Г-н Шахънов не представя доказателства, опровергаващи това твърдение, и няма причина за съмнение в неговата истинност.
75. От това следва, че тази жалба е явно необоснована и трябва да се отхвърли в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.
IV. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
76. Чл. 41 от Конвенцията гласи:
“Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на
Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”
А. Обезщетение за вреди
77. Г-н Шахънов претендира 30 000 евро по отношение на неимуществени вреди, за които твърди, че са в резултат от наложеното му дисциплинарно наказание, както и 10 000 евро по отношение на неимуществени вреди, за които твърди, че произтичат от наблюдението на неговата кореспонденция.
78. Г-н Полфрийман претендира 6000 евро неимуществени вреди, за които твърди, че произтичат от наложеното му дисциплинарно наказание.
79. Правителството твърди, че претенциите са прекомерни. Според него е по-уместно да се присъди около две трети от претендираната от г-н Шахънов сума по отношение на вредите, за които се твърди, че произтичат от дисциплинарното му наказание, и всякакво присъждане на г-н Полфрийман да се основава на присъжданията, направени в предишни подобни случаи.
80. В този случай присъждане на справедливо обезщетение може да се основава само на нарушението на чл. 10 от Конвенцията, отнасящо се до дисциплинарните наказания, наложени на жалбоподателите. Жалбоподателите трябва да са претърпели неимуществени вреди в резултат на тези наказания. Произнасяйки се по справедливост, както се изисква съгласно чл. 41, Съдът присъжда 5500 евро на г-н Шахънов и 3500 евро на г-н Полфрийман. Към тези суми следва да се добавят всякакви данъци, които могат да бъдат начислени върху тях.
Б. Разходи и разноски
81. Г-н Шахънов претендира възстановяване на 6520 евро, платени за адвокатски хонорари за, по негови думи, осемдесет и шест часа работа по неговото дело, при ставка от 80 евро на час. Той също претендира 60 евро за пощенски и копирни разходи и неуточнена сума по отношение на превода на неговото становище и претенции на френски език. В подкрепа на претенциите си г-н Шахънов представя споразумение за заплащане на хонорар с процесуалните му представители и график за изработени часове. Той моли всяка присъдена сума да бъде изплатена на процесуалните му представители.
82. Г-н Полфрийман претендира възстановяване на 2000 евро, платени за адвокатски хонорари за двадесет и пет часа работа по неговото дело, при ставка от 80 евро на час. Той не документи в подкрепа на своята претенция. Той моли всяка сума, присъдена по тази точка, да бъде платена на Български Хелзинкски комитет.
83. Правителството твърди, че и двете претенции са прекомерни и че претенцията на г-н Полфрийман не е подкрепена от каквито и да е документи.
84. Съгласно установената съдебна практика на Съда, разходите и разноските са възстановими съгласно чл. 41 от Конвенцията, ако бъде установено, че те са действително и необходимо направени и са в разумен размер.
85. В случая на г-н Шахънов част от жалбата е обявена за недопустима, което налага определено намаляване при присъждането на разходи (вж., наред с други решения, Йорданова и Тошев срещу България, № 5126/05, § 85, 2 октомври 2012 г.). Като взема предвид това и материалите, с които разполага, Съдът намира за разумно да присъди на г-н Шахънов 1500 евро, плюс всякакви данъци, които могат да бъдат начислени, по отношение на съдебни разходи. Както той е помолил, тази сума ще бъде платена на неговите процесуални представители г-жа С. Стефанова и г-н М. Екимджиев. По отношение на претенцията за други разходи, г-н Шахънов не представя никакви придружаващи документи. Съдът следователно не присъжда по тази точка.
86. От своя страна, г-н Полфрийман не представя никакви документи в подкрепа на своята претенция. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбите на правило 60 § 2 и § 3 от Правилника си, Съдът не прави присъждане за възстановяване на разходите и разноските, претендирани от г-н Полфрийман.
В. Лихва за забава
87. Съдът намира за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
1. Обединява двете жалби;
2. Обявява оплакванията относно дисциплинарните наказания, наложени на жалбоподателите, за допустими, а останалата част от първата жалба за недопустима;
3. Приема, че е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията във връзка с двамата жалбоподатели;
4. Приема, че не е необходимо да разглежда отделно оплакването на жалбоподателите по чл. 8 от Конвенцията;
5. Приема,
(а) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателите в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с чл. 44, § 2 от Конвенцията, следните суми, които се конвертират във валутата на държавата-ответник по курса, валиден към датата на плащането:
(i) на г-н Шахънов 5500 евро (пет хиляди и петстотин евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, по отношение на неимуществени вреди, както и 1500 евро (хиляда и петстотин евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да му бъдат начислени, по отношение на разходи и разноски, като последната сума трябва да бъде платена на неговите процесуални представители;
(ii) на г-н Полфрийман 3500 евро (три хиляди и петстотин евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, по отношение на неимуществени вреди;
(б) че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта;
6. Отхвърля останалата част от исковете на жалбоподателите за справедливо обезщетение.
Изготвено на английски език и оповестено писмено на 21 юли 2016 г., в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Клаудия ВестердикАнгелика Нусбергер
секретарпредседател
Full & Egal Universal Law Academy