ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО „СТЕФАНОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ“
(Жалба № 26198/13)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
2 февруари 2021
Това решение е окончателно, но може да подлежи на редакционни корекции.
По настоящото дело „Стефанов срещу България“,
Европейският съд по правата на човека (Четвърта секция), заседаващ като комисия, в състав:
Председател: Тим Ейке,
Съдии: Фарис Вехабович,
Пере Пастор Виланова
при заместник секретар на секцията Илзе Фрайвирт,
Като взе предвид:
жалбата (№ 26198/13) срещу Република България, подадена пред Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от българския гражданин, г-н Владимир Пелов Стефанов („Жалбоподател”), на 28 март 2013 г .;
решението да се уведоми българското правителство („Правителството“);
забележките на страните;
решението за отхвърляне на възражението на правителството за разглеждане на жалбата от Комисията;
след обсъждане в закрито заседание на 12 януари 2021 г.,
постанови следното решение, прието на горната дата:
УВОД
1. Настоящото дело се отнася до жалба, че изявление на министъра на вътрешните работи относно престъпления, за които се твърди, че са извършени от жалбоподателя, по време на разследването на тези престъпления, е нарушило правото на жалбоподателя да бъде считан за невинен съгласно член 6 § 2 Конвенцията.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО
2. Жалбоподателят е роден през 1973 г.
3. След като жалбоподателят е починал на 5 юни 2018 г., неговият син, г-н Владимир Владимиров Стефанов, изразява желание да продължи жалбата вместо него.
4. Синът на жалбоподателя е представляван от г-жа З. Стефанова и г-жа И. Василева, адвокати, практикуващи в София.
5. Правителството е представлявано от своите агенти, г-жа М. Коцева и г-жа В. Христова, от Министерството на правосъдието.
6. Фактите по делото, представени от страните, могат да бъдат обобщени, както следва:
7. На неуточнена дата жалбоподателят е обвинен за грабеж и убийство и е осъден на лишаване от свобода за тези престъпления, извършени през 1997 г. През 2011 г. е предсрочно освободен от затвора.
8. През септември 2011 г. жалбоподателят е арестуван отново, след извършен въоръжен грабеж в град Ботевград. По време на бягството извършителят е стрелял по полицаи и е отвлякъл хора. Срещу жалбоподателя са били повдигнати различни обвинения и той е бил оставен в следствения арест. На 17 януари 2013 г., след като здравето му се влошава в затвора, той е поставен под домашен арест. По това време наказателното производство срещу него все още е в етап на предварително разследване.
9. Няколко дни по-късно, на 25 януари 2013 г., министърът на вътрешните работи гостува в популярно вечерно токшоу по Българската национална телевизия, наречено „Панорама“. Коментирайки работата на съдебната система, той казва следното:
„Важното за мен е институциите да работят в интерес на обществото. Това, че трябва да спазват върховенството на закона. Мога да ви дам много поразителни примери, [като този на] Владимир Пелов; знаете, че преди година и няколко месеца той извърши въоръжен грабеж в Ботевград. След това той избяга, като незаконно взе кола с жена и дете в нея. [Той] е стрелял по полицаи. Когато видяхме свидетелството му за съдимост, се оказа, че ... той е извършил подобен обир на бижутерска работилница, а след това е извършил и убийство, за което е получил двадесетгодишна присъда в затвора. Десет години по-късно той беше освободен предсрочно за добро поведение. Една година след това, по-малко от година всъщност, той извърши този въоръжен грабеж в Ботевград.“
10. След това министърът критикува факта, че националните съдилища са поставили жалбоподателя под домашен арест.
11. С окончателно решение от 5 май 2016 г. жалбоподателят е осъден за грабежа, извършен през 2011 г.
ПРИЛОЖИМА ПРАВНА РАМКА И ПРАКТИКА
12. Общите правила на правото на деликт са изложени в раздели 45 до 54 от Закона за задълженията и договорите от 1951 г. Раздел 45 (1) предвижда по-специално, че всеки е длъжен да компенсира щетите, които по своя собствена вина, е причинил на друг. Съгласно раздел 49, лице, което е поверило на друго лице да изпълни задача, носи отговорност за вредите, причинени от това друго лице по време на или във връзка с изпълнението на тази задача.
ПРАВЕН АСПЕКТ
ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ13. Правителството оспорва правото на сина на жалбоподателя да продължи жалбата вместо баща си, след като последният е починал на 5 юни 2018 г. (вж. параграф 3 по-горе). Правителството твърди, че правото да се счита за невинен е изключително лично и не може да се счита за прехвърлимо, и посочва, че смъртта на жалбоподателя не е имала връзка с предмета на делото. Правителството се позова по-специално на констатациите на съда по делото „Санлес Санчес срещу Испания“ (решение № 48335/99, ECHR 2000 XI).
14. Синът на жалбоподателя посочва, че е близък роднина и наследник на жалбоподателя. Той възразява, че когато Съдът е бил призован да определи дали наследниците на починал жалбоподател могат да продължават жалба, решаващият въпрос е бил не дали заложеното право е прехвърлимо, а дали наследниците могат да претендират за легитимен интерес с искането Съда да се занимава със случая. Синът на жалбоподателя посочва, че има морално задължение да предприеме необходимите действия, за да се увери, че справедливостта е въздадена. Той се позовава, наред с другото, на решението на съда по дело „Ергезен срещу Турция“ (№ 73359/10, 8 април 2014 г.).
15. Делото „Санлес Ерогенен“ (цитирано по-горе), на което се позовава правителството, се отнася до ситуация, при която наследникът на починал иска да подаде жалба пред Съда от името на това лице. Съдът счита, че правата, за които се твърди, че са били нарушени, са непрехвърляеми и отхвърля жалбата. В редица други случаи, при които жалбоподателите са починали в хода на производството пред него, Съдът, проверявайки дали техните наследници или близки членове на семейството имат право да продължат производството, също се позовава на прехвърлимостта или не прехвърлимостта на разглежданите права (вж. например „Тевенон срещу Франция“ (решение), № 2476/02, ЕСПЧ 2006 III; „Ангелов и Ангелова срещу България“ (решение), № 16510/06, 7 декември 2010 г .; „Бито и други срещу Словакия“, № 30255/09, § 74, 28 януари 2014 г.).
16. Въпреки това, в по-скорошни дела, свързани със ситуации, при които жалбоподателите са починали в хода на производството пред него, Съдът е приел, че решаващият въпрос не е дали въпросните права са или не са прехвърлими на наследниците, които желаят производството да продължи, а дали наследниците могат по принцип да претендират за легитимен интерес при искането от Съда да разгледа делото въз основа на желанието на жалбоподателя да упражни своето индивидуално и лично право да подаде жалба (вж. „Ергезен“, цитирано по-горе , § 29; „Ивко срещу Русия“, № 30575/08, § 68, 15 декември 2015 г .; и „Провенцано срещу Италия“, № 55080/13, § 96, 25 октомври 2018 г.). Съдът отбелязва също, че делата свързани с права на човека пред Съда обикновено имат морално измерение и близките до жалбоподателя лица могат да имат легитимен интерес да осигурят справедливост дори след смъртта на жалбоподателя (вж. „Малхус срещу Чехия“ ( от дек.) [GC], № 33071/96, ECHR 2000 XII).
17. По отношение на настоящото дело, Съдът отбелязва, че лицето, което иска да продължи производството пред него е син на жалбоподателя и следователно близък член на семейството и наследник (вж. параграф 3 по-горе). Като взема предвид останалите обстоятелства по делото и съображенията по-горе, Съдът е убеден, че синът на жалбоподателя има легитимен интерес да преследва жалбата от името на баща си и да получи решение.
ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 2 ОТ КОНВЕНЦИЯТА18. Жалбоподателят се оплаква съгласно член 6 § 2 от Конвенцията, че в изявлението си от 25 януари 2013 г. министърът на вътрешните работи го е признал за виновен за престъпленията, извършени през 2011 г., въпреки липсата на окончателна присъда в това отношение.
19. Член 6 § 2 гласи следното:
„Всеки обвинен в престъпление се счита за невинен, докато се докаже, че е виновен съгласно закона.“
Допустимост20. Правителството повдигна възражение за неизчерпване на вътрешните средства за правна защита. То твърди, че жалбоподателят е имал право да заведе деликт съгласно съответните разпоредби на Закона за задълженията и договорите (вж. параграф 12 по-горе). В подкрепа на този аргумент правителството представя три решения, постановени в рамките на едно производство, а именно деликтно производство срещу Министерството на вътрешните работи, заведени от лице, което началникът на Дирекция "Национална полиция" е нарекъл "бандит" в изявление до медиите. Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на жалбоподателя на процесуално основание, въпреки че я е приел по принцип по същество (Решение № 4133 от 12.06.2017 г. на СГС по гр. д. № 7714/2015 г.). Впоследствие Софийският апелативен съд е присъдил на ищеца 500 български лева, равностойни на 255 евро, като обезщетение за неимуществени вреди (Решение № 2648 от 19.12.2017 г. на АС София по в. гр. д. № 3943/2017 г.), но в крайна сметка решението му е отменено от Върховния касационен съд, още веднъж на процесуално основание (Решение № 99 от 3.07.2019 г. на ВКС, IV г. о., гр. д. № 1876/2018 г.). Ходът на производството след това е неясен.
21. Жалбоподателят твърди, че цитираните по-горе решения на Софийския градски съд и Софийския апелативен съд, които не са влезли в сила, не могат да докажат съществуването на ефективно национално средство за обезщетение.
22. Общите принципи по отношение на изчерпването на вътрешноправните средства за защита са обобщени във „Вучкович и др. срещу Сърбия“ [GC] (предварителни възражения) (№ 17153/11 и 29 други, §§ 69-77, 25 март 2014 г.). По отношение на доказателствената тежест Съдът отново подчертава, че задължение на правителството, което пледира за не изчерпване на средствата за защита, е да убеди Съда, че правното средство за защита е било ефективно, налично на теория и на практика към съответния момент (пак там, § 77).
23. В предишни подобни дела срещу България Съдът стига до заключението, че правителството не е доказало, че средството за защита, което те са посочили в разглеждания случай - иск за нарушение по Закона за задълженията и договорите (вж. параграфи 12 и 20 по-горе) - бих могло да бъде ефективно за целите на член 35 § 1 от Конвенцията (вж. „Масларова срещу България“, № 26966/10, §§ 35 и 38, 29 януари 2019 г., и „Лолов и други срещу България“, № 6123/11, §§ 48-51, 21 февруари 2019 г.). В настоящото дело правителството представя три решения на националните съдилища, постановени в рамките на едно производство, и се позова по-специално на решението на Софийския апелативен съд, където на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за нарушение на правото му да се счита за невинен (вж. параграф 20 по-горе). Това решение и решението на Софийския градски съд обаче в крайна сметка са били отменени и не са влезли в сила. Следователно Съдът не може само на това основание да стигне до различно заключение относно ефективността на разглежданото средство за правна защита от заключението, прието в по-ранни дела (за разлика от „Посевини срещу България“, № 63638/14, §§ 53-55, 19 януари 2017 г., където едно решение, което обаче е станало окончателно, е било достатъчно за Съда да заключи, че деликтен иск по принцип има разумна перспектива за успех и е средство за защита, което трябва да се търси).
24. Съответно съдът намира, че правителството не е доказало съществуването на ефективно вътрешноправно средство за защита и отхвърля възражението му основано на не изчерпването на такива средства за защита.
25. И накрая, съдът отбелязва, че жалбата не е нито явно необоснована, нито недопустима на други основания, изброени в член 35 от Конвенцията. Следователно тя трябва да бъде обявена за допустима.
По същество26. Жалбоподателят счита, че министърът на вътрешните работи е заявил „категорично“, „несъмнено“ и „в повествователно изречение“, че баща му е извършил престъпления, въпреки че към момента разследването относно тези престъпления е било висящо. Изявлението не може да се счита за критичен политически коментар. Думите са били изречени в популярно телевизионно предаване, гледано от много хора.
27. Правителството твърди, че изявлението на министъра на вътрешните работи от 25 януари 2013 г. е направено спонтанно и че всъщност министърът не е казал дали според него жалбоподателят е виновен за престъпленията, извършени през 2011 г. Делото е било дадено като пример за работата на съдебната власт, в опит на министъра да направи критичен политически коментар.
28. Съгласно практиката на Съда, презумпцията за не виновност съгласно член 6 § 2 от Конвенцията се счита за нарушена, ако изявление на държавен служител относно лице, обвинено в престъпление, отразява мнение, че лицето е виновно преди неговата вина да бъде доказана съгласно закона (виж, наред с други органи, „Аленет де Рибемонт срещу Фронция“, 10 февруари 1995 г., §§ 35-36, Серия A № 308, и „Вельо Велев срещу България“, № 16032/07, § 46, ECHR 2014 (извадки)). В този контекст е важен изборът на думи от държавните служители в техните изявления, преди дадено лице да е било съдено и признато за виновно за дадено престъпление (вж. „Дактарас срещу Литва“, № 42095/98, § 41, ЕСПЧ 2000-X). Въпросът дали изявление на държавен служител е в нарушение на принципа на презумпцията за не виновност трябва да бъде решен в контекста на конкретните обстоятелства по конкретния случай (вж. „Нацвлишвили и Тогонидзе срещу Грузия“, № 9043/05, § 103 , ЕСПЧ 2014 (извадки) и „Лолов и др.“, цитирано по-горе, § 63).
29. В разглеждания случай жалбоподателят се оплаква от изявление на министъра на вътрешните работи, направено по националната телевизия, цитирано в параграф 9 по-горе. Изявлението е било направено във връзка с факта, че жалбоподателят е бил поставен под домашен арест от националните съдилища, който факт министърът критикува (вж. параграфи 8 и 10 по-горе).
30. Дори ако Съдът би могъл да бъде готов да приеме, че думите са изречени спонтанно, по време на телевизионно предаване на живо, докато министърът на вътрешните работи дава пример за решения на националните съдилища, които той не одобрява, Съдът отново заявява, че министърът, като високопоставен държавен служител, е бил длъжен да подбира внимателно думите си (вж. параграф 28 по-горе).
31. С оглед на обстоятелствата по делото и точните изречени думи, Съдът е убеден, че разглежданото изявление надхвърля рамките на коментар относно релевантни фактически събития или обяснение, че дадено лице е заподозряно в извършване на престъпления (вж., mutatis mutandis, „Гуцанови срещу България“, № 34529/10, § 200, ЕСПЧ 2013 (извадки), и „Алексей Петров срещу България“, № 30336/10, § 70, 31 март 2016 г.) и може да създаде у публиката впечатлението, че жалбоподателят несъмнено е извършил въоръжен грабеж, стрелял е по полицаи, взел е кола и е отвлякъл хората в нея. Изявлението е направено по време, когато разследването във връзка с тези престъпления все още е в ход (вж. Параграф 8 по-горе).
32. Съдът е стигнал до подобни заключения в много по-ранни дела, включително срещу България, като е констатирал нарушение на член 6 § 2 от Конвенцията (вж., наред с други, „Гуцанови“, § 201; „Алексей Петров“, § 74: и „Масларова“, § 46, всички цитирани по-горе; „Буткевичиус срещу Литва“, № 48297/99, § 53, ЕСПЧ 2002 II (извадки); и „Петров и Иванова срещу България“, № 45773/10, § 46, 31 март 2016 г.). Съдът не вижда причина да се стигне до различно заключение в настоящия конкретен случай.
33. Съответно налице е нарушение на член 6 § 2 от Конвенцията.
ПРИЛОЖИМОСТ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА2. Член 41 от Конвенцията предвижда:
„Ако Съдът установи, че е налице нарушение на Конвенцията или протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна позволява само частична компенсация, съдът, ако е необходимо, трябва да предостави справедливо обезщетение на увредената страна “.
35. Синът на жалбоподателя претендира за 3500 евро за неимуществени вреди.
36. Правителството счита иска за прекомерен.
37. Съдът счита, че жалбоподателят сигурно е претърпял неимуществени вреди в резултат на нарушението на неговите права, както е установено по-горе. Той отново подчертава, че членовете на семейството, които имат право да продължат жалбата след смъртта на жалбоподателя, могат също да заемат мястото на жалбоподателя по отношение на искове за справедливо обезщетение, включително искове за неимуществени вреди („Саргисян срещу Азербайджан“ (справедливо обезщетение) [GC], № 40167 / 06, § 53, 12 декември 2017 г.). С оглед на обстоятелствата по делото Съдът счита за основателно присъждането на исканата от сина на жалбоподателя сума, а именно 3500 евро.
38. Синът на жалбоподателя претендира и 1800 български лева, равностойни на 920 евро, платени от баща му на неговите законни представители пред Съда. В подкрепа на това искане синът на жалбоподателя представя договор за процесуално представителство от 27 март 2013 г. и фактури. Освен това той претендира за 28,8 лв. (15 евро) за пощенски разходи, като представя съответните разписки.
39. Правителството счита претендираната сума за процесуално представителство за прекомерна.
40. Съдът е на мнение, че претендираните разноски са действително и необходимо направени и са разумни по отношение на размера. Следователно той допуска иска в пълен размер, като присъжда на сина на жалбоподателя общо 935 евро, плюс всички данъци, които могат да му бъдат наложени.
41. И на последно място, Съдът счита за уместно лихвеният процент за забава да се основава на пределната лихва по заеми на Европейската централна банка, към която следва да се добавят три процентни пункта.
ПО ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,Приема, че синът на жалбоподателя, г-н Владимир Владимиров Стефанов, има право да продължи производството вместо баща си;Обявява жалбата за допустима;Приема, че е налице нарушение на член 6 § 2 от Конвенцията;Приема,(a) че държавата-ответник трябва да изплати на г-н Владимир Владимиров Стефанов в рамките на три месеца следните суми, които да бъдат преобразувани в български левове по курса, приложим към датата на изплащане:
(i) 3 500 евро (три хиляди и петстотин евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателя - за неимуществени вреди;
(ii) 935 EUR (деветстотин тридесет и пет евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателя - за разходи и разноски;
(b) че от изтичането на гореспоменатите три месеца до пълното изплащане върху горните суми се начислява проста лихва при лихвен процент, равен на пределния лихвен процент по заемите на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта.
Съставено на английски език и нотифицирано писмено на 2 февруари 2021 г. съгласно Правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Илзе Фрайвирт Тим Ейке
Заместник секретар Председател