ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО „СТЕФАНОВ срещу БЪЛГАРИЯ”
(Жалба № 73284/13)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
16 ноември 2021 г.
Това решение е окончателно, но може да подлежи на редакционни промени.
По делото „Стефанов срещу България“,
Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ като Комитет в състав:
Тим Айке, Председател,
Фарис Вехабович,
Пере Пастор Виланова, съдии,
и Илзе Фрайвирт, Заместник-секретар на отделение
Като взе предвид:
жалбата (№ 73284/13) срещу Република България, подадена до Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 21 ноември 2013 г. от българския гражданин г-н Марин Стефанов Стефанов, роден през 1965 г. и живущ в гр. Бургас („жалбоподателят”), представляван от г-н М. Екимджиев и г-жа К. Бончева - адвокати, практикуващи в гр. Пловдив;
решението да се уведоми българското правителство („правителството“), представлявано от своя агент г-жа Б. Симеонова от Министерството на правосъдието, за оплакванията, свързани със задържането и обработката на поверителни цифрови данни на жалбоподателя, както и за липсата на ефективни средства за защита, и да се обяви жалбата в останалата ѝ част за недопустима;
становищата на страните;
решението за отхвърляне на възражението на правителството за разглеждане на молбата от комитет;
След закрито обсъждане на 19 октомври 2021 г.,
Постановява следното съдебно решение, прието на същата дата:
ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО
1. Делото касае оплакване относно липсата на гаранции за опазване поверителността на конфиденциални данни на жалбоподателя-адвокат, иззети от властите. Жалбоподателят, който е адвокат, е бил обискиран на 14 февруари 2013 г. в хода на наказателно производство срещу него. В края на претърсването, извършено без предварително разрешение от съдия и без възражения от страна на жалбоподателя, от него е иззета преносима флаш памет („флашка”). На следващия ден протоколът за претърсване и изземване е одобрен от съдия, който изписва върху него „Одобрявам!” и го подписва. На 19 февруари 2013 г. жалбоподателят иска от прокурора да му бъде върната флашката, тъй като тя съдържа информация, свързана с адвокатската му практика, която е неприкосновена, и да предотврати разглеждането, копирането и проверката на поверителната информация. Отказът на прокурора е отменен от съответния съд на 23 май 2013 г., който разпорежда връщането ѝ на жалбоподателя, тъй като прокуратурата е имала достатъчно време да я прегледа.
2. На 15 май 2013 г. прокуратурата назначава експертиза на флаш паметта, която да бъде извършена от специализиран институт на Министерството на вътрешните работи („институтът“). Последният трябва да провери дали флаш паметта съдържа файлове, да копира всички намерени на нея файлове, включително от изтритата папка, и да отпечата списък с всички намерени файлове. В експертизата, изготвена на 3 юни 2013 г., се отбелязва, че флаш паметта е получена в запечатан плик с печата на прокуратурата. Две копия на всички файлове, намерени във флашката, са записани на два диска, а предметите на експертизата са запечатани в пликове.
3. По време на съдебното заседание през 2018 г. по наказателното производство срещу жалбоподателя вещото лице, извършило експертизата (вж. параграф 2 по-горе), отбелязва, че не е получавало допълнителни указания във връзка с нея, освен самото постановление за извършване на експертизата. Вещото лице посочва, че първо е копирало всички файлове, намерени на флашката, на своя компютър, откъдето ги е прехвърлило на дискове, предадени на властите. Въпреки че не е имало законови изисквания относно съхраняването или унищожаването на такава информация, лицето е изтрило файловете от компютъра си поради липса на достатъчно място за съхранение и в съответствие с обичайната работна практика. Копие от информацията трябва да се съхранява и на цифров носител на данни в регистъра на института. В експертизата е посочено името на собственика на флаш паметта. Вещото лице не може да си спомни съдържанието на файловете, дори да ги е видял към онзи момент. Файловете обаче могат да бъдат разгледани в тяхната цялост, тъй като са записани на дискове изцяло в цифров формат.
4. Жалбоподателят се оплаква от задържането и последващото обработване от страна на властите на неговата флаш памет с информация, свързана с адвокатската му практика, както и че тя е включена в материалите по наказателното дело. Той се позовава на член 8 от Конвенцията и на член 13 във връзка с член 8 относно липсата на ефективно средство за защита.
ПРЕЦЕНКА НА СЪДА
ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА5. Възражението на правителството, че жалбоподателят не е изчерпал вътрешноправните средства за защита, не може да бъде прието.
6. Като се има предвид фактът, че жалбата е подадена във връзка със задържането и последващата обработка на иззетата флаш памет, което жалбоподателят предявява пред властите за първи път на 19 февруари 2013 г. (вж. параграф 1 по-горе), всички възражения, за които правителството изтъква, че той e могъл да повдигне по време на претърсването и изземване, не влизат в обхвата на периода на разглеждане на настоящото дело, който започва на 19 февруари 2013 г.
7. Във връзка с аргумента на правителството, че в хода на наказателното производство срещу него, жалбоподателят е могъл да поиска изключване на флаш паметта от доказателствата по делото като незаконно или неправомерно събрано доказателство, Съдът намира, че такава възможност е свързана с допустимостта на доказателствата и може да има значение за определянето на наказателната отговорност на жалбоподателя. Тя обаче не би имала въздействие върху същността на оплакването му за нарушение на правата му по чл. 8 в резултат на съхраняването и обработката на поверителна адвокатска информация (вж. mutatis mutandis, Горанова-Караенева срещу България, жалба № 12739/05, § 59, 8 март 2011 г.). За разлика от делото Cacuci and S.C. Virra & Cont Pad S.R.L. срещу Румъния (жалба №. 27153/07, § 101, 17 януари 2017 г.), основният предмет на настоящата жалба не е свързан с използването на твърдяно незаконно получени доказателства. В този смисъл евентуалното post factum изключване на информацията от наказателното дело не би отменило твърдяното неправилно обработване на тази информация преди това.
8. По отношение на възможността жалбоподателят да търси обезщетение за вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, Съдът отбелязва следното: единственото релевантно съдебно решение измежду тези, на които Правителството се позовава в подкрепа на позицията си (вж. реш. № 3173/07.05.2015 г. по в.гр.д. № 12826/2014 г. на СГС, по което на ищцата е присъдено обезщетение за вреди в резултат – наред с другото, на незаконно изземване на нейния компютър в нарушение на неприкосновеността на адвокатската поверителна информация), е постановено след фактите по настоящото дело и след подаването на жалбата пред Съда. Следователно във връзка с това Съдът установява, че Правителството не е изпълнило задължението си да докаже, че жалбоподателят не е използвал едновременно ефективно и налично към съответния момент средство за защита (вж. дело Димитър Янакиев с/у България (№ 2), № 50346/07, §§ 53 и 61, 31 март 2016 г. и Пендов срещу България, № 44229/11, §§ 38 - 39, и цитираната в тях съдебна практика).
9. И накрая, по отношение на аргумента на правителството, че жалбоподателят е могъл да поиска обезщетение за вреди, произтичащи от продължителното съхраняване на флаш паметта, Съдът намира, че подобен иск не би отменил оплакването му относно липсата на гаранции, свързани с обработката на информацията в неговата флашка.
10. Съдът отбелязва още, че оплакването по член 8 от Конвенцията не е явно необосновано по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията или недопустимо на друго основание. Следователно то трябва да бъде обявено за допустимо.
11. Общите принципи, свързани с претърсването, и по-специално с претърсването на адвокатски помещения, са обобщени в делото Kruglov and Others срещу Русия (№ 11264/04 и 15 други, §§ 123 и 125, 4 февруари 2020 г.). Изискванията на чл. 8 от Конвенцията по отношение на личния обиск са изложени в делото Gillan and Quinton срещу Обединеното кралство (№ 4158/05, § 65, ЕСПЧ 2010 г. (откъси)).
12. В настоящия случай Съдът не е необходимо да определя дали задържането и последващото обработване на флаш паметта е било в съответствие със закона (срв. Илия Стефанов срещу България, № 65755/01, § 36, 22 май 2008 г.), тъй като във всеки случай той счита, че тези мерки са били несъвместими с член 8 от Конвенцията поради следните причини. Макар да може да се приеме, че флаш паметта е иззета в преследване на легитимната цел за предотвратяване на престъпление, не е доказано, че съществуват ефективни мерки срещу злоупотреба или произвол или че те са били въведени и следвани на практика от властите. По-специално, правното основание за изземането на флаш паметта е същото съдебно решение, с което е одобрен протоколът за претърсване и изземване, ден след съставянето му и което правителството потвърждава, че не е предмет на съдебен контрол. Това решение е безспорно кратко и в него като цяло липсват прецизност и мотиви - характеристики, които Съдът вече е констатирал като недостатъчни (вж. наред с други, Гуцанови срещу България, № 34529/10, § 223, ЕСПЧ 2013 г. (откъси)). Освен това не е доказано, че е съществувала процедура, която урежда обработката на поверителна информация по начин, който да гарантира, че нейната поверителност не се нарушава. В тази връзка не е доказано, че вещото лице, което е обработвало флаш паметта, е трябвало да използва или на практика е използвало ключови думи, за да филтрира съдържащите се в нея данни с цел ограничаване намесата в поверителната информация на жалбоподателя (за разлика от Илия Стефанов, цитирано по-горе, § 42,). Освен това нито жалбоподателят, нито неговият адвокат, нито друго лице, което може да гарантира, че поверителната информация не е била достъпена, прочетена, копирана или по друг начин разпространена, са присъствали по време на разпечатването на иззетата флаш памет (вж. параграф 2 по-горе и срв. Cacuci и S.C. Virra & Cont Pad S.R.L., цитирано по-горе, §§ 21 и 98, 17 януари 2017 г.). Следва да се отбележи, че в настоящия случай цялото съдържание на флаш паметта е било копирано, първоначално на компютър, откъдето е било прехвърлено на поне два цифрови носителя (дискове). Не са посочени никакви законови изисквания по отношение на съхраняването на тези данни или тяхното унищожаване. В конкретния случай изглежда, че те са били изтрити от компютъра на вещото лице поради липса на място за съхранение или в резултат на вътрешна практика, без да са налице каквито и да било правила или гаранции за обработване на информацията в този процес. Също така изглежда, че в института, който е извършил експертизата, може да се съхранява допълнително цифрово копие (вж. параграф 3 по-горе) и не е доказано наличието на гаранции по отношение на достъпа и по-нататъшното обработване на данните. Въз основа на гореизложеното Съдът намира, че не е доказано съществуването на мерки, които да гарантират, че поверителният характер на всяка информация, установена от съответните органи като част от флашката, е бил зачетен и защитен в съответствие с изискванията на член 8.
13. Следователно е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.
ДРУГИ ОПЛАКВАНИЯ14. Жалбоподателят се оплаква и на основание на член 13 от Конвенцията, че не е имал ефективно средство за защита във връзка с оплакванията си по член 8. Член 13 гласи следното:
„Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в [тази] Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти ...“
15. Съдът отбелязва, че това оплакване е свързано с разгледаното по-горе и следователно също трябва да бъде обявено за допустимо.
16. Въпреки това, като има предвид заключението си по член 8 (вж. параграф 13 по-горе), Съдът счита, че не е необходимо да го разглежда отделно.
ОСТАНАЛИТЕ ОПЛАКВАНИЯ17. Жалбоподателят повдига още едно оплакване по член 8 от Конвенцията относно това, че властите са включили в наказателното дело поверителните данни, съдържащи се в неговата флашка. Съдът е разгледал тази част от оплакването и счита, че с оглед на всички материали, с които разполага, и доколкото настоящото оплакване попада в рамките на неговата компетентност, това оплакване или не отговаря на критериите за допустимост, посочени в членове 34 и 35 от Конвенцията, или не разкрива никакви признаци на нарушение на правата и свободите, залегнали в Конвенцията или протоколите към нея.
18. Следователно тази част от оплакването на жалбоподателя трябва да бъде отхвърлена в съответствие с член 35 § 4 от Конвенцията.
ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
19. Жалбоподателят претендира 10000 евро (EUR) за неимуществени вреди и 6191,85 евро за разходите и разноските в производството пред Съда.
20. Правителството счита тези искове са необосновани и прекомерни.
21. Съдът присъжда на жалбоподателя 1500 EUR, плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателя, като обезщетение за неимуществени вреди.
22. Като има предвид документите, с които разполага, Съдът намира за уместно да присъди 1227 EUR за разходи и разноски по всички раздели плюс всякакви данъци, които биха могли да бъдат наложени на жалбоподателя.
23. Освен това Съдът намира за уместно лихвата за забава да бъде изчислена на основата на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка, с добавени три процентни пункта.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,
Обявява жалбата относно задържането и обработката на поверителни цифрови данни на жалбоподателя и липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита за допустима, а останалата част от жалбата за недопустима;Приема, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията;Приема, че не е необходимо да разглежда отделно оплакването по член 13 от Конвенцията;Приема,а) че държавата ответник трябва да плати на жалбоподателя в рамките на три месеца следните суми, които да бъдат преобразувани в български лева по курс, приложим към датата на плащането:
(i) 1500 евро (хиляда и петстотин евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени, като обезщетение за неимуществени вреди;
(ii) 1227 евро (хиляда двеста двадесет и седем евро), плюс всеки данък, който може да бъде начислен на жалбоподателя по отношение на разходите и разноските;
б) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането ще бъде дължима проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, с добавени три процентни пункта;
5. Отхвърля искането на жалбоподателя за справедливо обезщетение в останалата му част.
Изготвено на английски език и обявено в писмена форма на 16 ноември 2021 г. според Правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
{signature_p_2}
Илзе Фрайвирт Тим Айке
Заместник-секретар Председател