CASE OF THE UNITED MACEDONIAN ORGANISATION ILINDEN AND IVANOV v. BULGARIA (No. 2) - [Bulgarian Translation] by the Bulgarian Ministry of Justice

© Министерство на правосъдието на Република България, . Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.

© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, . Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ

ДЕЛО ОБЕДИНЕНА МАКЕДОНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ “ИЛИНДЕН” И ИВАНОВ С/У БЪЛГАРИЯ (№ 2)

(Жалба № 37586/04)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

18 октомври 2011

ОКОНЧАТЕЛНО

18/01/2012

Настоящото решение е окончателно по силата на член 44, ал. 2 от Конвенцията. Същото може да е обект на редакционни промени.

По делото Обединена Македонска Организация “Илинден” и Иванов с/у България (№ 2),

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващо в състав:

Николас Браца (Nicolas Bratza), Председател,
Лех Гарлицки (Lech Garlicki),
Лиляна Мийович (Ljiljana Mijović),
Пейви Хирвеле (Päivi Hirvelä),
Георге Николао (George Nicolaou),
Леди Бианку (Ledi Bianku),
Здравка Калайджиева, съдии,

и Лорънс Ърли (Lawrence Early), Секретар на отделението,

след провеждане на закрито заседание на 27 септември 2011 г.,

постанови следното решение, прието на същата дата:

ПО ПРОЦЕДУРАТА

1. Делото е образувано по жалба (№37586/04) срещу Република България, подадена на 6 октомври 2004 г. до Европейския съд по правата на човека на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (“Конвенцията”) от Обединена македонска организация “Илинден” (“Илинден”), сдружение, регистрирано в Югозападна България, в район известен като Пирин или географския район Пиринска Македония, и нейния председател, г-н Йордан Костадинов Иванов, български гражданин, роден през 1932 г. и живущ в гр. Сандански (“жалбоподатели”).

2. Жалбоподателите се представляват от Българския Хелзинкски комитет. Българското правителство (“Правителството”) се представлява от своя агент, г-ца М. Димова от Министерство на правосъдието.

3. Жалбоподателите твърдят, че в редица случаи са били възпрепятствани да провеждат мирни събрания в периода 2004 – 2009 г.

4. На 3 юни 2008 г. председателят на Пето отделение, на което жалбата е разпределена, реши да даде приоритет на жалбата съгласно член 41 от Правилника на Съда и да проведе производството по делото едновременно с производствата по дела Обединена македонска организация и други срещу България (№ 2) (жалба № 34960/04), Сингартийски и други срещу България (жалба № 48284/07) и Обединена македонска организация – ПИРИН и други срещу България (№ 2) (жалби №№ 41561/07 и 20972/08) (член 42, предишен 43, ал. 2 от Правилника на Съда).

5. На 30 септември 2008 г. Съдът реши да уведоми Правителството за жалбата, като реши да се произнесе едновременно по съществото на жалбата и по допустимостта й (чл. 29, ал. 1 от Конвенцията).

6. След промяна на състава на отделенията на Съда на 1 февруари 2011 г., жалбата е прехвърлена на Четвърто отделение.

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

A. Предварителна информация по делото

7. Предварителната информация по делото е описана подробно в решенията на Съда по делата Станков и Обединена македонска организация „Илинден” срещу България (жалби №№ 29221/95 и 29225/95, ЕКПЧ 2001‑IX) и Обединена македонска организация „Илинден” и Иванов срещу България (жалба № 44079/98, решение от 20 октомври 2005 г.).

Б. Събрания, организирани от „Илинден” в периода 2004 – 2009 г.

1. Събитията от март и април 2004 г. (Рожен)

8. На 30 март 2004 г. вторият жалбоподател и двама други членове на „Илинден” уведомили кмета на Сандански за намерението на сдружението да организира събрание между 10 и 16 часа на 18 април 2004 г. на гроба на Яне Сандански, в близост до Роженския манастир, за почитане годишнината от „подлото му убийство”. Събитието щяло да съдържа полагане на цветя на гроба, произнасяне на речи за живота и дейността на Яне Сандански и „културна програма”.

9. В отговора си от 13 април 2004 г., без да посочва мотиви за решението си, кметът на Сандански уведомил организаторите на събранието, че „Илинден” може да проведе мероприятието между 10 и 12 часа на 18 април 2004 г. и че то може да се състои в полагане на цветя на гроба на Яне Сандански и произнасяне на речи за него.

10. На сутринта на 18 април 2004 г. организаторите на събранието издигнали сцена близо до гроба и започнали да я декорират. Според тях, някъде около 10:30 ч. един цивилен полицай, придружаван от още двама униформени, се приближили до тях и им казали да спрат да декорират сцената, тъй като разрешението на кмета било валидно само до 12 ч. на обяд, след което участниците в събранието трябвало да напуснат района. Това изявление създало напрежение, като някои от участниците реагирали насилствено. След това било дадено разрешение събранието да продължи. Правителството оспорва това твърдение. Според него събранието се е състояло без инциденти и е било посетено от повече от двеста чуждестранни гости, включително представители на посолството на „Бившата югославска република Македония”, както и множество български и македонски журналисти. Според жалбоподателите никоя друга организация не е провеждала събития на гроба на Яне Сандански между 8 и 16 ч. на същия ден.

11. Жалбоподателите твърдят, че в дните преди събранието местните радио и кабелна телевизия съобщили, че провеждането на събранието е забранено и то не трябва да бъде посещавано. Правителството оспорва това твърдение.

2. Събитията от април и май 2004 г. (Благоевград)

12. На 19 април 2004 г. „Илинден” уведомило кмета на Благоевград, че възнамерява да организира събор-поклонение на паметника на „великия македонски революционер” Гоце Делчев на 4 май 2004 г. от 15 ч., за да почете годишнината от неговото покушение чрез полагане на цветя. Мероприятието щяло да стартира пред Американския университет и да се придвижи до площад Македония, където се намира паметникът.

13. В писмо от 20 април, получено от „Илинден” на 24 април 2004 г., кметът на Благоевград уведомил “Илинден”, че по принцип „всеки гражданин на България има право да почете паметта на националните герои и да положи цветя на паметниците им”. Обаче по начина, по който било планирано, мероприятието всъщност било шествие. Да се провъзгласява Гоце Делчев за „македонски революционер” било „противоконституционно и провокативно”. Мероприятието можело да предизвика безредици и нарушения на обществения ред, както се било случвало в миналото. Освен това за организирането на такива събития било необходимо „Илинден” да притежава регистрация, за която то не било предоставило доказателства. И накрая, общината била планирала събитие на площад Македония за същата дата, с което да бъдат почетени „майските празници”, поради което провеждането на събранието било невъзможно.

14. На 26 април 2004 г. „Илинден” подали жалба срещу решението на кмета до Благоевградския районен съд. Съдът дал указания на „Илинден” да предостави доказателство за своята регистрация, които не били изпълнени от организацията. В свое решение от 4 май 2004 г. съдът обявил жалбата за недопустима. Той установил, че на 18 ноември 2002 г. на „Илинден” е отказана регистрация като сдружение с нестопанска цел (вж. Обединена македонска организация „Илинден” и други срещу България (№ 2), жалба № 34960/04, абзаци 12‑16, решение от 18 октомври 2011 г.). С оглед на това и на факта, че жалбата се отнасяла до събрание, което трябвало да се състои в същия ден, когато съдът се произнесъл с решение по делото – 4 май 2004 г., било очевидно, че указанията на съда нямало как да бъдат изпълнени. Поради това жалбата страдала от пороци и не можело да бъде разгледана.

15. В същото време, на 3 май 2004 г., полицията, позовавайки се на чл. 62 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 1997 г. (вж. абзац 108 по-долу), наредила на водача на благоевградската фракция на „Илинден” да не организира „събрания на членовете на организацията ... без разрешение от кмета на Благоевград и в нарушение на Закона за събранията, митингите и манифестациите [от 1990 г.]”. Заповедта допълнително го предупреждавала да „координира действията на членовете на „Илинден” с цел да се предотврати демонстрирането с чужди ... знамена и други символи или издигането на плакати ... с антибългарски призиви, които биха могли да предизвикат безредици и нарушаване на обществения ред”. На друг член на „Илинден” било наредено да не почита годишнината от смъртта на Гоце Делчев и „да не използва пропагандни материали, насочени срещу Република България и Конституцията на Република България”.

16. Въпреки това, на 4 май 2004 г. членове на „Илинден” могли да поставят цветя на паметника, но не им било позволено да носят знамена и плакати. Жалбоподателите твърдят, че общината не е провела друго събитие през този ден. Правителството твърди, че общината е провела традиционното празненство, което е било достъпно за всички желаещи, включително и за членовете на „Илинден”.

3. Събитията от юли и август 2004 г. (Самуилова крепост)

17. На 19 юли 2004 г. водачът на фракцията на „Илинден” в Петрич уведомил кмета, че организацията планира да проведе събрание в местността, където се намира Самуиловата крепост между 10:30 и 16 ч. на 1 август 2004 г., за да отбележи годишнината от Илинденското въстание.

18. В свое писмо от 22 юли 2004 г. кметът на Петрич уведомил „Илинден”, че няма да получи разрешение за провеждане на събранието, тъй като друга организация, ВМРО[1], вече е поискала и получила разрешение да проведе мероприятие на същото място и по същото време.

19. На 29 юли 2004 г. „Илинден” подала жалба срещу решението на кмета до Петричкия районен съд. Съдът прекратил производството с определение на 30 юли 2004 г. Той приел, че съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите от 1990 г. (вж. абзац 108 по-долу) за провеждането на събрание не е необходимо разрешението на кмета. От друга страна, в някои ограничени случаи, кметът можел да забрани провеждането на събрание. Писмото на кмета не представлявало забрана, а би могло да се приеме за обикновено предложение да бъде променено времето и мястото на събранието. Поради тези причини не бил наличен валиден административен акт, който да бъде разгледан от съда и жалбата била неоснователна.

20. На 1 август 2004 г. „Илинден” провело своето събрание в Самуиловата крепост, без да има нагледно вмешателство от страна на властите или враждебни контрадемонстрации. Правителството твърди, че властите са направили всичко възможно да подсигурят гладкото протичане на събитието, включително са помолили ВМРО да промени датата на своето мероприятие, както и че са инструктирали персонала, отговарящ за обекта, да не събира обичайните такси за посещението му. Жалбоподателите твърдят, че ВМРО не е имала истинско намерение да провежда мероприятие на тази дата и е координирала своето искане с полицията.

4. Събитията от август и септември 2004 г. (Благоевград)

21. На 23 август 2004 г. „Илинден” уведомила кмета на Благоевград за намерението си да проведе събрание в 15 часа на 12 септември 2004 г., „за да почете македонците, станали жертва на държавния тероризъм и геноцид в България” чрез полагане на венци и кратка реч пред паметника на Гоце Делчев на площад „Македония”.

22. В свое писмо от 24 август 2004 г., получено от „Илинден” на 3 септември 2004 г., кметът заявил, че фразата „да почете македонците, станали жертва на държавния тероризъм в България” показвала намерението на „Илинден” да организира събитие, което щяло да предизвика нарушаване на обществения ред и конфликти, както се било случвало в миналото. Освен това, провеждането на събрания изисквало необходимата регистрация, съществуването на която в случая не било доказано. И накрая, в писмото се отбелязвало, че общината била планирала да организира събитие на площад „Македония” на същата дата, за да отбележи началото на учебната година, което от своя страна правело провеждането на събранието невъзможно.

23. „Илинден” подала жалба срещу забраната на кмета до Благоевградския районен съд. В свое определение от 8 септември 2004 г., за което „Илинден” узнава на 10 септември 2004 г., съдът дал указания на „Илинден” да предостави доказателства inter alia и за своята регистрация.

24. Около 2:30 ч. следобед на 12 септември 2004 г. членове и последователи на „Илинден” се събрали пред Американския университет в Благоевград с намерението да се придвижат до площад „Македония”. Те били обградени от близо двадесет и пет униформени служители на полицията. Двама цивилни полицаи се приближили до водачите на шествието и ги помолили да оставят плакатите и знамената, които носели. Някъде около 3 ч. следобед участниците в шествието се придвижили до площад „Македония”, носейки едно знаме и три плаката. Те били обкръжени от полицаи, които няколко пъти им казали да свалят знамето и плакатите. Някъде на около осемдесет метра от площада група от близо четиридесет полицаи спрели участниците в шествието. Група от около петнадесет контрадемонстратори от ВМРО се била събрала в основата на паметника, размахвала знамена и крещяла обиди към участниците в шествието. Според жалбоподателите контрадемонстрантите не били уведомили кмета за намерението си да се съберат на това място.

25. Според жалбоподателите полицията казала на участниците в шествието, организирано от „Илинден”, че ако искат да бъдат допуснати да се приближат до паметника, то те трябва да свалят знамената и плакатите, да махнат лентата от венеца, който носели, и да продължат един по един. След като участниците отказали да се подчинят, не им било позволено да се приближат до паметника.

26. Правителството твърди, че отказът на „Илинден” да се съобрази с доводите на кмета е предизвикало гневна реакция от страна на гражданите, намиращи се в близост до паметника. Полицията била предпазила участниците в шествието на „Илинден” от разгневените хора наоколо и им била позволила да се приближат до паметника.

5. Събитията от април 2005 г. (Рожен )

27. На 4 април 2005 г. „Илинден” уведомило кмета на Сандански, че възнамерява да организира събрание на гроба на Яне Сандански в близост до Роженския манастир, което щяло да се проведе между 10:30 ч. сутринта и 3 ч. следобед на 23 април 2005 г.

28. С писмо от 5 април 2005 г. кметът съобщил на „Илинден”, че на тази дата било планирано мероприятие на професионално специализирано училище, което било подало уведомление за него на по-ранна дата – 10 март 2005 г., и поради това „Илинден” трябвало да промени датата, часа и мястото на своето събрание.

29. На 8 април 2005 г. „Илинден” възразило, че не може да промени датата и часа на събранието, тъй като съгласно македонската културна традиция умрелите трябва да се почитат или на деня на тяхната смърт, или в най-близката събота, и още повече, гробът трябвало да бъде достъпен за всеки. „Илинден” също така казало, че би могло да смени мястото на събранието си и да го проведе не пред намиращата се близо до гроба църква, а зад нея.

30. На 11 април 2005 г. „Илинден” подало жалба до Районен съд – гр. Сандански срещу отказа на кмета да му позволи да проведе своето събрание поради провеждането на друго мероприятие на същото място, в която твърдяло, че този отказ е необоснован, тъй като около Роженския манастир имало достатъчно място за провеждането и на двете събития. С определение от 13 април 2005 г. Районният съд в гр. Сандански отхвърлил жалбата като недопустима. Съдът постановил, че единствено забраната за провеждане на събрание подлежала на съдебно обжалване, докато писмото на кмета нямало характера на такава забрана. Дори да се приемело, че писмото би могло да се възприеме като забрана, то не било обжалвано пред общинския съвет, както се изисквало от чл. 12, ал. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите (вж. абзац 107 по-долу). Определението на съда било връчено на втория жалбоподател на 13 април 2005 г.

31. В 10:30 ч. на 23 април 2005 г. членове и последователи на „Илинден” се събрали близо до Роженския манастир и започнали да издигат сцена с плакати на около триста метра от гроба на Яне Сандански. Жалбоподателите твърдят, че в 10:30 ч. няколко полицейски служителя им наредили да отстранят плакатите от сцената, защото в 11 ч. група ученици щяла да пристигне, за да положи венци на гроба, и щяла да забележи, че на плакатите Яне Сандански е изобразен не като български, а като македонски революционер. След като учениците се отдалечили от сцената, на участниците в събранието им било позволено отново да издигнат плакатите. Правителството твърди, че „Илинден” не изпълнило своето обещание да премести своето събрание с двеста метра в западна посока. Въпреки многократните нарушения на указанията на кмета от страна на „Илинден”, полицията се намесила единствено, за да позволи на учениците от професионалното специализирано училище да почетат Яне Сандански. След това учениците били помолени да напуснат местността, за да се избегнат „физически и други” конфронтации с членовете и последователите на „Илинден”. Жалбоподателите твърдят, че никакви „физически конфронтации” не били възможни, тъй като участниците в събранието се били отдалечили на около двеста метра от гроба и освен това те познавали и уважавали учителите.

32. Жалбоподателите твърдят, че по време на събранието няколко цивилни полицаи са заплашвали участници с арест.

6. Събитията от април и май 2005 г. (Благоевград)

33. На 18 април 2005 г. „Илинден” уведомило кмета на Благоевград, че възнамерява да проведе събрание от 15 ч. на 4 май 2005 г. на площад „Македония”, където щяло да положи венци на паметника на Гоце Делчев и да произнесе кратка реч. Шествието щяло да започне пред Американския университет в Благоевград и да се придвижи до площад „Македония”, където се намира паметникът.

34. В писмо от 19 април 2005 г. кметът на Благоевград уведомил “Илинден”, че „всеки гражданин на Република България има право да почита паметта на националните герои и да полага цветя на паметниците им”. Обаче по начина, по който било планирано мероприятието, то всъщност било шествие. Имало изгледи това мероприятие да предизвика безредици и нарушения на обществения ред, както се било случвало в миналото. Още повече, че за организирането на такива събития било необходимо „Илинден” да притежава регистрация, за каквато не били предоставени доказателства. И накрая, общината била планирала събитие на площад Македония за същата дата – детски празник, което правело провеждането на събранието невъзможно.

35. На 21 април 2005 г. „Илинден” подала жалба срещу забраната до Благоевградския районен съд. На същата дата организацията обжалвала забраната и пред общинския съвет на Благоевград.

36. С писмо от 22 април 2005 г. председателят на общинския съвет отхвърлил жалбата с мотивите, че решението на кмета е законосъобразно.

37. На 3 май 2005 г. Благоевградския районен съд дал указания на „Илинден” да поправи нередностите в жалбата си, като уточни кое решение точно се обжалва и какво е конкретното искане към съда.

38. На 3 май 2005 г. полицията, позовавайки се на чл. 62 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 1997 г. (вж. абзац 108 по-долу), наредила на водача на благоевградската фракция на „Илинден” да не организира събрание на следващия ден. Жалбоподателите твърдят, че на 4 май 2005 г. втория жалбоподател е бил арестуван и заведен в полицейското управление в Симитли. На 5 май 2005 г. полицията съставила рапорт, като го обвинила в незаконно организиране на забранено събрание.

39. Събранието се състояло на 4 май 2005 г. Според жалбоподателите участниците в него не били допуснати да се приближат до паметника на Гоце Делчев.

7. Събитията от юли 2005 г. (Самуилова крепост)

40. На 4 юли 2005 г. водачът на фракцията на „Илинден” в Петрич уведомил кмета, че организацията планира да проведе събрание в местността, където се намира Самуиловата крепост от 10 ч. на 2 август 2005 г., за да отбележи годишнината от Илинденското въстание.

41. В свое писмо от 11 юли 2005 г. кметът на Петрич уведомил „Илинден”, че няма да даде разрешение за провеждане на събранието, тъй като друга организация, ВМРО (вж. абзац 18 по-горе), на 20 юни 2005 г. е поискала разрешение да проведе мероприятие на същото място и на същата дата и той е дал съгласието си.

42. На 18 юли 2005 г. „Илинден” подала жалба срещу решението на кмета до Петричкия районен съд, но не получила отговор на жалбата си.

43. На 2 август 2005 г. „Илинден” провела събранието си в местността Самуилова крепост, като се твърди, че то е било съпроводено от засилено полицейско присъствие. Полицията заснела събранието с видеокамера. Жалбоподателите твърдят, че това е било направено с цел да се идентифицират новите участници, на които да се окаже натиск да се откажат от участие в подобни събрания в бъдеще. Правителството твърди, че полицаите, които са присъствали, са били не повече от обичайния брой, който се изпраща на такива събития. Те не са позволили никакви нарушения на обществения ред освен консумацията на алкохол от страна на членовете на „Илинден” и техните гости. Друг фактор, който е спомогнал за отсъствието на безредици, е било решението на ВМРО, взето по молба на властите, да проведе своето събрание по друго време.

8. Събитията от август и септември 2005 г. (Благоевград) и последващи жалби до прокуратурата

44. На 23 август 2005 г. „Илинден” уведомила кмета на Благоевград за намерението си да проведе събрание пред паметника на Гоце Делчев на площад „Македония” от 15 ч. на 12 септември 2005 г. С отговора си кметът забранил събитието, тъй като съвпадало с детско празненство по случай началото на учебната година. Очевидно „Илинден“ не е получила копие от решението на кмета.

45. На 12 септември 2005 г. полицията в Благоевград, като се позовала на чл. 62 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 1997 г. (вж. абзац 108 по-долу), наредила на водача на благоевградската фракция на „Илинден” и на друг от водачите на организацията да не организират и да не участват в събрания, които предвиждат полагането на венци и цветя на паметника на Гоце Делчев.

46. Около 13 ч. на 12 септември 2005 г. членове и поддръжници на „Илинден” се събрали пред Американския университет в Благоевград с намерение да се придвижат до площад „Македония”. Те били обградени от близо тридесет униформени и цивилни служители на полицията, които препречили пътя им, иззели знамената и плакатите, които носели участниците в събранието, и унищожили венеца. Според Правителството действията на полицаите били наблюдавани от прокурор, който не установил никакво превишаване на правомощията на полицаите. След това участниците в събранието решили да не отиват до площад „Македония”. На връщане група участници от Сандански положили цветя на крайпътен паметник близо до село Черниче.

47. Няколко дни по-късно народен представител от ВМРО, г-н Б. Ячев, бил цитиран от пресата да коментира, че полицията е действала правомерно, като е свършила работата, която в предходни години ВМРО е вършела сама. Кметът на Благоевград е цитиран от пресата да казва, че “не би позволил провеждането на антибългарски демонстрации от сепаратистки организации”.

48. На 30 октомври 2005 г. трима от водачите на „Илинден” подали жалба срещу действията на полицията във Военно-окръжна прокуратура – гр. София. С постановление от 1 декември 2005 г. прокуратурата отказала да образува наказателно производство, като в мотивите си посочила, че няма данни полицейските служители да са действали незаконно при възпрепятстване провеждането на събранието – което било забранено от кмета – или при изземването на предметите, носени от участниците в събранието. „Илинден” впоследствие обжалвала отказа пред Военно-апелативна прокуратура на 16 януари 2006 г.

9. Събитията от март и април 2006 г. (Рожен)

49. На 30 март 2006 г. вторият жалбоподател и двама други членове на „Илинден” уведомили кмета на гр. Сандански, че организацията възнамерява да проведе събрание между 10:00 и 15:00 ч. на 23 април 2006 г. на гроба на Яне Сандански близо до Роженския манастир, за да почете годишнината от „подлото му убийство”. Събитието щяло да съдържа полагане на цветя на гроба, произнасяне на речи за живота и дейността на Яне Сандански и „културна програма”.

50. С писмо от 18 април 2006 г. кметът на гр. Сандански уведомил „Илинден”, че може да положи цветя на гроба и да организира културна програма между 10:00 ч. и 12:00 ч. на 23 април 2006 г.

51. На 23 април 2006 г. членове и поддръжници на „Илинден” се събрали пред гроба на Яне Сандански. Около 12:00 ч. те били прекъснати от полицията, която им казала, че разрешеното от кмета време е изтекло и те трябва да се разпръснат. Участниците се съобразили с разпореждането и напуснали района. Според Правителството прекъсването било необходимо поради настояването на други организации. Според жалбоподателите нямало други организации, които да провеждат възпоменателни събития край Роженския манастир на този ден; действителната причина за прекъсването било желанието на полицията да възпрепятства посетителите на манастира да наблюдават събитието на “Илинден”.

10. Събитията от април и май 2006 г. (Благоевград)

52. На 25 април 2006 г. „Илинден” уведомила кмета на Благоевград за намерението си да проведе събрание от 16:00 ч. на 4 май 2006 г. на площад „Македония”, като положи венци на паметника на Гоце Делчев и държи кратка реч, за да отбележи годишнината от смъртта на този „македонски апостол революционер”. Събранието щяло да започне пред Американския университет в Благоевград и след това да продължи до площад “Македония”, където се намира паметникът.

53. С писмо от същия ден кметът на Благоевград уведомил „Илинден”, че „всеки гражданин на Република България има право да почита паметта на националните герои и да полага цветя на паметниците им”. Обаче по начина, по който било планирано мероприятието, то всъщност било шествие. Имало изгледи това мероприятие да предизвика безредици и нарушения на обществения ред, както се било случвало в миналото. Още повече, че за организирането на такива събития било необходимо „Илинден” да притежава регистрация, за каквато не били предоставени доказателства. И накрая, общината била планирала събитие на площад „Македония” за същата дата – детски празник, което правело провеждането на събранието невъзможно.

54. На 4 май 2006 г. полицията препятствала участниците в събранието да се придвижат към площад „Македония” и като се позовала на чл. 55 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 2006 г. (вж. абзац 108 по-долу), им разпоредила писмено да се въздържат от участие в събрания „без разрешение от кмета на Благоевград” и да не „използват плакати, знамена и други визуални материали, на които са изписани текстове с антибългарско съдържание”. Според Правителството ограниченията били необходими поради едновременното провеждане на детско честване.

11. Събитията от юли 2006 г. (Самуилова крепост)

55. На 6 юли 2006 г. председателят на фракцията на „Илинден” в Петрич уведомил кмета, че организацията възнамерява да проведе събрание в близост до Самуиловата крепост в 10:00 ч. на 30 юли 2006 г., за да отбележи годишнината от Илинденското въстание.

56. С писмо от 14 юли 2006 г. кметът на Петрич разрешил провеждането на събранието.

57. Събранието било проведено на 30 юли 2006 г. Около 215 души присъствали. Според Правителството единственият инцидент бил опит от страна на член на „Илинден” да повреди камерата на местна телевизия. Според жалбоподателите същият член на „Илинден” бил ритнат три пъти в краката от полицейски служител, докато се опитвал да попречи на полицая да влезе в ресторант, където участниците в събранието вечеряли.

12. Събитията от септември 2006 г. (Благоевград)

58. На 30 август 2006 г. „Илинден” уведомило кмета на Благоевград за намерението си да проведе събрание на площад „Македония” от 16:00 ч. на 12 септември 2006 г. Изглежда същия ден кметът отговорил, че мероприятието не може да се проведе, тъй като би могло да наруши обществения ред и да засегне правата на други лица.

59. На 4 септември 2006 г. член на управителния съвет на „Илинден” още веднъж уведомил кмета на Благоевград за намерението на организацията да проведе събрание, за да почете „македонците, станали жертва на държавния тероризъм и геноцид в България”. Той изтъкнал, че в продължение на години кметът възпрепятствал провеждането на събрания на “Илинден”, като се позовавал на мними доводи.

60. С писмо от 5 септември 2006 г. кметът отговорил, че уведомлението не може да бъде разгледано, тъй като не са представени доказателства, че „Илинден” притежава регистрация. Поради това било невъзможно да се установи кои са “членовете на управителните органи на събитието”. Освен това общината била организирала провеждането на училищен празник на същото място и на същата дата, поради което провеждането на събрание било невъзможно.

61. На 7 септември 2006 г. Илинден подала жалба в Благоевградския районен съд срещу забраната. С окончателно решение от 8 септември 2006 г. съдът отхвърлил жалбата. Съдът постановил, че рискът от нарушения на обществения ред не е измислица на кмета и че в светлината на решения на Европейския съд за правата на човека по редица дела срещу България, липсата на регистрация не е достатъчно основание да се забрани провеждането на събрание. Провеждането на училищен празник обаче препятствало провеждането на събрание на „Илинден”. Според съда било неуместно да се позволи възрастни и деца да се съберат на едно и също място по едно и също време и да провеждат едновременно училищно мероприятие и политическо такова, тъй като „крехкото съзнание на децата не трябва да бъде подлагано на политическа интервенция и влияние, което неизменно би се случило, ако [би] се позволило двете събития да протекат едновременно. Децата не бива по никакъв повод да бъдат натоварвани с политически страсти и конфронтация на възрастни и да стават неволни свидетели на действия, които се възприемат нееднозначно от българското общество”.

62. На същия ден, 8 септември 2006 г., „Илинден” уведомило кмета, че предвид това, че събранието не може да се проведе на 12 септември, то е склонно да го премести от 16:00 ч. на 11 септември 2006 г. Същия ден кметът отговорил, че уведомлението не може да бъде разгледано, тъй като не са представени документи, удостоверяващи регистрацията на „Илинден”. Поради това било невъзможно да се установи кои са “членовете на управителните органи на събитието”.

63. Според жалбоподателите в резултат на това „Илинден” решила да не провежда мероприятие, само един член положил цветя на паметника. Според Правителството събранието се състояло без пречки от страна на полицията.

13. Молбата на „Илинден” да използва зала в общината през октомври 2006 г. (Сандански)

64. На 12 септември 2006 г. „Илинден” поискала разрешение от кмета на Сандански да наеме зала в общината на 15 октомври 2006 г., за да проведе учредително събрание, необходимо за регистрирането на организацията като политическа партия. На 26 септември 2006 г. Кметът отговорил, че молбата на „Илинден” не може да бъде удовлетворена, тъй като на 15 и 16 октомври 2006 г. в залата щял се проведе международен турнир по борба. Той добавил също така, че залата много често се използвала за културни мероприятия и било планирано ремонтирането й.

65. На 27 септември 2006 г. „Илинден” уведомила кмета, че е разбрала, че турнирът няма да се състои и го помолила да преразгледа решението си, като изтъкнала, че няма други подходящи зали в района. Ако това било невъзможно, тя помолила кмета да й разреши да проведе учредителното събрание на площада пред залата. На 29 септември 2006 г. кметът отговорил, че според информацията, с която той разполагал, турнирът щял да се проведе, както е планиран. Що се отнася до провеждането на събрание на площада, “Илинден” трябвало да представи официално уведомление, като посочи организатора на събитието, целта му, както и точното време и място.

66. На 2 октомври 2006 г. „Илинден” повторила молбата си да използва залата, като поискала в противен случай кметът да посочи друга зала, която да побира до 500 души и да позволи използването й. На 5 октомври 2006 г. кметът потвърдил първоначалното си твърдение, че залата ще се използва на поисканата дата и отговорил, че няма друга зала с такъв размер.

67. „Илинден” подала жалба до Комисията за защита от дискриминация и до областния управител на Благоевград във връзка с отказа да й се позволи да използват залата, но без резултат. Очевидно вследствие на това организацията не провела учредително събрание, както било планирано.

Според жалбоподателите на 15 октомври 2006 г. в общинската зала не се състояло спортно мероприятие и залата останала празна.

14. Инцидентът от 19 декември 2006 г. (Сандански) и последващите жалби до прокуратурата

68. Според жалбоподателите на 19 декември 2006 г. трима членове на „Илинден” събирали декларации от хора, които искали да станат членове на политическата партия, на маса в центъра на Сандански. Към тях се приближили двама души, единият от които бил председател на фракцията на политическата партия “Атака” в Петрич, който крещял обиди към тях. Той хвърлил материалите, които били върху масата на земята, ударил единия от членовете на „Илинден” в лицето, разкъсал плаката на „Илинден” и след това се обадил в полицията. Полицията пристигнала и арестувала нападателя. По-късно той бил предупреден да не участва в насилствени действия и бил освободен.

69. Същия ден тримата членове на „Илинден” подали оплакване срещу нападението в прокуратурата.

70. С постановление от 25 януари 2007 г. Районна прокуратура – гр. Сандански отказала да образува наказателно производство, тъй като твърдените действия не представлявали престъпления от общ характер. Нараняванията, причинени на първия член на „Илинден”, били незначителни и следователно можели да бъдат преследвани с частно обвинение; унищожените вещи не са на голяма стойност, поради което тяхното унищожение било незначителна проява, която не подлежи на наказателно преследване; отправянето на обиди също можело да се преследва само с частно обвинение.

71. Тримата членове на „Илинден” обжалвали и на 5 февруари 2007 г. Окръжна прокуратура – Благоевград потвърдила решението, като изцяло подкрепила мотивите му.

15. Събитията от март и април 2007 г. (Рожен)

72. На 16 март 2007 г. „Илинден” уведомила кмета на Сандански за намерението си да организира събрание между 10:30 ч. и 14:00 ч. на 22 април 2007 г. на гроба на Яне Сандански, в близост до Роженския манастир, за почитане годишнината от „подлото му убийство”. Събитието щяло да съдържа полагане на цветя на гроба, произнасяне на речи за живота и дейността на Яне Сандански и „културна програма”. Същия ден кметът на Сандански уведомил „Илинден”, че не бил съгласен да се проведе събрание, тъй като вече бил разрешил на дъщерна организация – ОМО „Илинден” – ПИРИН – да проведе мероприятие на гроба на Яне Сандански между 10 и 16 часа на 22 април 2007 г.

73. На 26 март 2007 г. „Илинден” уведомили кмета, че са разбрали, че ОМО „Илинден” – ПИРИН ще проведат мероприятието си в Мелник, пред паметника на Яне Сандански, между 10 и 16 часа, и че само малка делегация ще отиде до гроба близо до Роженския манастир да положи цветя между 10 и 11 часа. Ето защо те предлагали тяхното събрание да се проведе на гроба след 11 ч. Същия ден кметът уведомил „Илинден”, че събранието може да се проведе между 11 и 12 часа, тъй като полицията не разполагала с необходимите средства да охранява по-дълго събрание.

74. В резултат на това „Илинден” решила да промени датата на събранието си на 21 април 2007 г. и уведомила кмета за това. На 27 март 2007 г. кметът отговорил, че не може да се съгласи с това предложение, тъй като професионално училище вече е поискало и е получило разрешение да организира мероприятие по това време.

75. На 28 март 2007 г. „Илинден” подала жалба до Районен съд – Сандански, като твърдяла, че отказът на кмета да разреши събранието бил незаконен, тъй като „Илинден” искала да промени часа на събранието, но не можела да го вмести в по-кратките времеви граници, разрешени от кмета. Събранието имало програма, за която било необходимо време и то нямало по никакъв начин да обезпокои други събития или посетители на гроба на Яне Сандански. Ето защо „Илинден” поискала от съда да отмени решението на кмета и да разреши събранието да се проведе между 11 и 15 часа на 22 април 2007 г.

76. С определение от 2 април 2007 г. Районен съд – Сандански обявил жалбата за недопустима. Съдът постановил, че кметът не е забранил събранието, а само е предложил промяна в графика му, каквито са неговите задължения съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите от 1990 г. (вж. абзац 107 по-долу). Единствено забрани за провеждане на събрания подлежат на съдебен контрол и то едва след като тези забрани са обжалвани пред общинските съвети. Освен това законът не предоставя на съда правомощия да разреши провеждането на събрания.

77. На 6 април 2007 г. „Илинден” обжалвала определението пред Окръжен съд – Благоевград, като се позовало inter alia на решението на Съда по делото Иванов и други с/у България (жалба № 46336/99, решение от 24 ноември 2005 г.). Не е ясен изходът от това производство.

78. На 18 април 2007 г. областният управител на Благоевград по собствена инициатива отменил разрешението на кмета за провеждане на събрание, дадено с писмо от 26 март 2007 г. Доводът му бил, че разрешението се равнявало на административно решение, което поражда права за „Илинден”, и било незаконно. Първо, организацията не била регистрирана, напротив, през февруари 2007 г. Върховният касационен съд потвърдил решението на Софийския градски съд, с което се отхвърля молбата за регистриране на ОМО „Илинден” – ПИРИН като политическа партия (вж. ОМО „Илинден” – ПИРИН и други с/у България (№ 2), жалба № 41561/07, абзаци 8‑19, решение от 18 октомври 2011 г.). Тъй като очевидно организацията била незаконна по българското право, тя няма основание да подава предизвестие за намерението си да проведе събрание. Второ, предложеното събрание ще изложи обществеността на риск. Роженският манастир бил място, посещавано от много туристи, особено през уикендите. Ето защо не било уместно да се разреши провеждането на събрание на това място. Нещо повече, събрания и митинги били планирани на тези места по същото време от общинските власти и от неправителствени организации. Тъй като в миналото е имало сблъсъци между поддръжници на „Илинден” и други хора, било необходимо събранието да се забрани. Накрая, дейностите на организацията противоречали на българското право, тъй като те представлявали пропаганда срещу суверенитета и териториалната цялост и предизвиквали национална и етническа омраза.

79. Според жалбоподателите на 22 април 2007 г. много автобусни компании, наети са превозват участниците в събранието на Роженския манастир, отказали услугите си под натиск от страна на полицията. Две коли, които превозвали материали за сцената, която трябвало да се издигне на мястото на събранието, били спрени и не им било позволено да продължат. Автобус, превозващ група певци, също бил отклонен от полицията. Други коли с участници, които пътували към Роженския манастир, били спрени и претърсвани от полицията. Гробът на Яне Сандански бил заобиколен от около стотина униформени полицаи и известен брой цивилни полицаи, които не позволили на участниците в събранието да доближат. Не присъствали други организации.

80. Според Правителството „Илинден” успяло да проведе събранието в присъствието на множество македонски журналисти и представител на Министерството на външните работи на „бившата югославска република Македония”. Твърдените трудности с превозването на участници били преувеличени; полицията не била направила нищо повече от това да гарантира гладкото протичане на честването от различни организации на годишнината от смъртта на Яне Сандански. Не било вярно, че участниците в събранието били спирани и претърсвани.

16. Събитията от април и май 2007 г. (Благоевград)

81. На 26 април 2007 г. „Илинден” уведомила кмета на Благоевград за намерението си да проведе събрание на площад „Македония”, пред паметника на Гоце Делчев, от 16 ч. на 4 май 2007 г. Събитието, с което щяла да се почете годишнината от покушението на „македонския революционер”, щяло да се състои в полагане на венец и цветя на паметника и кратка реч. Събитието щяло да продължи един час.

82. Същия ден кметът отговорил, че уведомлението не можело да бъде разгледано, тъй като „Илинден” не е предоставила документи, удостоверяващи регистрацията й. Ето защо било невъзможно да се установят „управителните органи на събитието”. Освен това на 4 май 2007 г. общината организирала детски игри на площад „Македония”, така че провеждането на събитието на „Илинден” не можело да се разреши.

83. „Илинден” подала жалба до Районен съд – Благоевград, като твърдяло inter alia, че нямало риск да възникнат нарушения на обществения ред или пътното движение. Мястото на събранието и ограниченият брой участници били специално избрани така, че да се избегне подобна възможност. Площад “Македония” бил много голям, а „Илинден” планирала да използва малка част от него за събранието си. Отказът не бил основателен съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите от 1990 г. (вж. абзац 107 по-долу) или чл. 11, ал. 2 от Конвенцията и бил в нарушение на правото на „Илинден” да изразява своето мнение, гарантирано inter alia с чл. 10 от Конвенцията.

84. С окончателно определение от 27 април 2007 г. Районен съд – Благоевград отхвърлил жалбата, като постановил, че докато липсата на регистрация не съставлявала достатъчно основание да се забрани събранието, рискът, че то може да наруши правата на други лица, бил достатъчен да обоснове забраната. Според съда не било удачно да се позволи на деца и възрастни да се събират на едно и също място по едно и също време, едновременно да се провежда училищно мероприятие и политическо такова, тъй като “децата не трябва да бъдат обект на политически интервенции и влияния, които неизбежно ще възникнат, ако двете събития биха се състояли едновременно. Децата по никой начин не трябва да бъдат обременявани с политически страсти и конфронтация между възрастни и да стават неволни свидетели на действия, които се възприемат нееднозначно от българското общество”.

85. На 3 май 2007 г. полицията, като се позовала на чл. 55 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 2006 г. (вж. абзац 108 по-долу), разпоредила писмено на член от ръководството на „Илинден” да не организира и да не участва в събранието на следващия ден. Според Правителството въпреки това на 4 май 2007 г. членове на „Илинден” положили цветя на паметника без да бъдат спрени от полицията.

17. Събитията от юли 2007 г. (Самуилова крепост)

86. На 16 юли 2007 г. председателят на фракцията на „Илинден” в Петрич уведомил кмета, че организацията планира да проведе събрание близо до Самуиловата крепост от 10 ч. на 29 юли 2007 г., за да отбележи годишнината от Илинденското въстание.

87. С писмо от 22 юли 2004 г. кметът на Петрич уведомил „Илинден”, че ВМРО (вж. абзац 18 по-горе) вече са поискали и са получили разрешение да проведат събитие на същото място по същото време.

88. На 20 юли 2007 г. „Илинден” подала жалба срещу решението на кмета до Районен съд – Петрич, като твърдяла, че и двете събития могат да протекат едновременно. С определение от 25 юли 2007 г. съдът обявил жалбата за недопустима. Съдът постановил, че писмото на кмета не съставлявало забрана, а било само информация, че е планирано друго събрание за същия час и същото място. Съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите от 1990 г., ако едно събиране не е забранено в рамките на 24 часа след подаване на уведомление до кмета, то може да се състои. Дори кметът да е забранил едно събиране, това решение първо трябва да се обжалва пред общинския съвет и едва тогава подлежи на съдебен контрол.

89. На 29 юли 2007 г. около 350 членове и поддръжници на „Илинден” приближили Самуилова крепост, като носели плакати и знамена – според Правителството „в явен знак на незачитане заповедите на общината”. Според жалбоподателите те били спрени от полицията преди да достигнат до мястото и им било заповядано да свалят плакатите и знамената. Те се подчинили и били допуснати до мястото без материалите. Участниците в събранието положили венци и цветя. Цивилни полицаи отстранили лентите от венците. По-късно участниците се опитали да издигнат сцена на избраното от тях място, но били спрени от полицията и я издигнали от другата страна на малка река, пресичаща мястото. Според Правителството полицията не наложила ограничения на начина на отбелязване на годишнината.

18. Събитията от август и септември 2007 г. (Благоевград)

90. На 28 август 2007 г. „Илинден” уведомила кмета на Благоевград за намерението си да проведе събрание на площад „Македония”, пред паметника на Гоце Делчев, от 16:30 ч. на 12 септември 2007 г. Събитието, с което щяла да се почете годишнината от покушението на „македонския революционер”, щяло да се състои в полагане на венец и цветя на паметника и кратка реч. Събитието щяло да продължи един час.

91. На 29 август 2007 г. кметът отговорил, че уведомлението не можело да бъде разгледано, тъй като „Илинден” не е предоставила документи, удостоверяващи регистрацията й. Ето защо било невъзможно да се установят „управителните органи на събитието”. Освен това общината била планирала мероприятие на площад „Македония” на същата дата – детски празник под надслов „Здравей, училище”, за да отбележи началото на учебната година, така че провеждането на събрание било невъзможно.

92. На 30 август 2007 г. „Илинден” подала жалба до новосъздадения Благоевградски административен съд, като повторила доводите си, изтъкнати в предишни свои жалби. С определение от 30 август 2007 г. Благоевградският административен съд установил, че съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите от 1990 г., който бил lex specialis по отношение на общите правила на административно производство, районният съд е компетентен да разгледа жалбата срещу забраната на кмета за провеждане на събранието и препратил преписката до Районния съд – Благоевград по компетентност.

93. С окончателно определение от 5 септември 2007 г. Благоевградският районен съд отхвърлил жалбата, като постановил, че докато липсата на регистрация не съставлявала достатъчно основание да се забрани събранието, фактът, че друго събитие, което вероятно щяло да привлече множество хора, много от които деца, било планирано да се проведе на същото място и в същия ден, бил достатъчен да обоснове забраната. Според съда не било удачно да се позволи две изцяло различни събития да се проведат едновременно на едно и също място.

94. Според жалбоподателите на 12 септември 2007 г. от 16:00 ч. не се състояло никакво училищно мероприятие на площад „Македония”. Когато известен брой членове и поддръжници на „Илинден” се събрали пред Американския университет в Благоевград около 17:00 ч., те били спрени от полиция и някои от тях били задържани. Те били отведени до полицейското управление, задържани там около три часа и им били повдигнати обвинения за извършване на административно нарушение за опита им да участват в забранено събрание.

95. На 22 октомври 2007 г. заместник-кметът на Благоевград наложил административни наказания (глоби в размер на 200 лв. на всеки едни от тях) на втория жалбоподател и на някои други членове на „Илинден” за участие в забранено събрание, в нарушение на наредба, издадена от Благоевградския общински съвет. Всички обжалвали. В поредица от решения, постановени на 18 и 19 февруари, 11 март, 22 и 29 май 2008 г. Благоевградският районен съд отменил глобите. В някои решения съдът установил, че те били невалидни, тъй като съгласно приложимите наредби заместник-кметът няма правомощия да налага административни наказания. В други решения съдът установил, че решенията на заместник-кмета страдали от порок, тъй като не уточнявали какви административни нарушения са извършени. В други съдът постановил, че въпреки че забраната на кмета да се проведе събрание на 12 септември 2007 г. била задължителна, действията на членовете на „Илинден” на тази дата не съставлявали провеждане на събрание, тъй като те били малко на брой и не са се опитвали да развяват знамена и да държат речи, а само са положили цветя на паметника на Гоце Делчев. Съдът също така постановил, че всяко лице, независимо от неговите политически убеждения, има правото свободно да почита паметта на националните герои.

19. Събитията от март и април 2008 г. (Рожен)

96. На 4 март 2008 г. „Илинден” уведомила кмета на Сандански за намерението си да организира събрание между 10:30 и 15:00 ч. на 20 април 2008 г. на гроба на Яне Сандански в близост до Роженския манастир, за да почете годишнината от неговото убийство. Мероприятието щяло да включва полагане на цветя на гроба, реч за живота и дейността на Яне Сандански и „литературна и музикална програма”. На 17 март 2008 г. кметът уведомил организацията, че може да положи цветя на гроба на Яне Сандански между 10:30 ч. и 11:00 ч. на 20 април 2008 г., но не може да осъществи останалата част от програмата, защото за същата дата било планирано събитие от професионално специализирано училище.

97. На 26 март 2008 г. „Илинден” подала жалба до Районен съд – гр. Сандански, в която се твърдяло, че във въпросната местност има достатъчно място за провеждането и на двете мероприятия, и че както се било случвало в много други случаи, ограниченията, налагани от кмета, възпрепятствали упражняването на правото на мирно събрание на организацията. В свое определение от 17 април 2008 г. Районният съд в гр. Сандански отхвърлил жалбата като недопустима. Съдът постановил, че кметът не бил забранил провеждането на събранието, а единствено предложил промяна на времето на провеждането му, съгласно задължението си по чл. 12, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите (Вж. абзац 107 по-долу). Съдът можел да разглежда единствено жалби против забрани за провеждане на събрания и само след като тези забрани са били обжалвани пред общинския съвет. Законът не предоставял правомощия на съда да разрешава провеждането на събрания.

98. На 17 април 2008 г. полицията, позовавайки се на чл. 55 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 2006 г. (вж. абзац 108 по-долу), наредила на втория жалбоподател да се съобрази с ограниченията, наложени от кмета на Сандански, да подсигури обществения ред, да не подстрекава за насилствена промяна на установения конституционен ред и да не предизвиква извършването на престъпления посредством публични изказвания.

99. Жалбоподателите твърдят, че на 20 април 2008 г. полицията спряла много автомобили, пътуващи към Рожен, за да вземат участие в събранието. Гробът на Яне Сандански бил обкръжен от близо тридесет полицейски служители. Единият от тях дори се поискал да премахне лентите от венеца, които членовете на „Илинден” възнамерявали да положат на гроба, което предизвикало груба размяна на реплики между двете страни.

20. Събитията от септември 2008 г. (Благоевград)

100. На 1 септември 2008 г. „Илинден” уведомила кмета на Благоевград, че възнамерява на проведе събрание на площад „Македония” пред паметника на Гоце Делчев от 17 ч. до 18 ч. на 12 септември 2008 г., за да почете „геноцида срещу македонците, извършен от българския държавен тероризъм”. Събранието щяло да включва полагане на венец и цветя пред паметника, кратка реч и палене на свещи. Кметът не дал отговор.

101. Около 16:40 ч. на 12 септември 2008 г. множество членове и последователи на „Илинден” се събрали пред Американския университет в Благоевград. Те носели два плаката, на които пишело „ОМО Илинден” и „12 септември – ден на геноцида срещу македонците в България”. Няколко униформени и цивилни полицаи се появили на същото място десет минути по-късно. Един от полицаите казал на участниците в събранието, че ако носят плакати, „които са срещу България”, те ще им бъдат отнети. След това полицаите иззели втория плакат. Впоследствие участниците в събранието се отправили към площад „Македония”. По пътя до там двама души заплашили един от участниците като казали: „сега ще ви глобим по 200 лева всеки, аз познавам синовете ти, ще ги уволним от работа...”. На площад „Македония” членовете на „Илинден” се събрали пред паметника на Гоце Делчев, положили венец и цветя и запалили свещи. Един от тях произнесъл кратка реч. Полицията не се намесила. Въпреки това тя впоследствие арестувала един от членовете на „Илинден”, който правел снимки, отнела му фотоапарата и осветила филма в него.

21. Събитията от април и май 2009 г. (Благоевград)

102. На 24 април 2009 г. „Илинден” уведомила кмета на Благоевград, че възнамерява да организира събрание на площад „Македония” пред паметника на Гоце Делчев от 17 ч. на 4 май 2009 г., за да отбележи годишнината от смъртта му.

103. В писмо, което било предадено на председателя на „Илинден” в 16:30 ч. на 30 април 2009 г., кметът уведомил организацията, че може да се присъедини към полагането на цветя пред паметника в 10 ч. на 4 май 2009 г. заедно с представители на други политически и граждански организации. Поради краткия срок, оставащ до датата на планираното събрание „Илинден”, не подала жалба до съда срещу решението на кмета.

104. Вторият жалбоподател и други двама члена на „Илинден”, които се опитали да се приближат до паметника на Гоце Делчев в 14:40 ч. на 4 май 2009 г. , били арестувани и отведени в полицейско управление. Там им били връчени заповеди, основаващи се на чл. 55 от Закона за Министерството на вътрешните работи (вж. абзац 108 по-долу), да не участват в събрания, които са забранени от кмета. Полицията също така конфискувала венец с панделка, на която пишело „На Гоце от ОМО Илинден”.

22. Събитията от август и септември 2009 (Благоевград)

105. На 31 август 2009 г. „Илинден” уведомила кмета на Благоевград, че възнамерява на проведе събрание на площад „Македония” пред паметника на Гоце Делчев между 12 и 13 ч. на 12 септември 2009 г., за да отбележи „деня на геноцида срещу македонците”. Кметът не дал отговор.

106. На 12 септември 2009 г. членове и последователи на „Илинден” се събрали пред паметника, но били арестувани и отведени в полицейско управление. Там полицията, позовавайки се на чл. 55 от Закона за Министерството на вътрешните работи (вж. абзац 108 по-долу), наредила на втория жалбоподател и на още шестима други членове на „Илинден” да не участват в събрания, които не са разрешени от кмета на Благоевград. Полицията също така конфискувала няколко предмета от тях: панделка с надпис „12. IX – ден на геноцида срещу македонците”, плакат със същия надпис и червено знаме с надпис „Македония”, изобразяващо „Звездата на Вергина”[2]. На 14 септември 2009 г. „Илинден” изискала да й бъдат върнати тези предмети. Полицията склонила на 15 септември 2009 г.

II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО

107. Приложимите разпоредби от Конституцията от 1991 г. и Закона за събранията, митингите и манифестациите от 1990 г. са изложени в абзаци 48-51 от решението на Съда по делото Станков и Обединена македонска организация “Илинден” (цитирано по-горе), в абзаци 72-76 от решението на Съда по делото Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов (цитирано по-горе) и абзаци 24-28 от решението на Съда по делото Иванов и други срещу България (цитирано по-горе). За целите на настоящото дело следва да се отбележи разпоредбата на чл. 12 от Закона от 1990 г., който предвижда следното към момента на настъпване на фактите:

“(1) Когато времето и мястото на събранието, на митинга или пътят на движението на манифестацията създават условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, съответно кметът, предлага промяната им.

(2) Председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или кметът може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, че:

1. са насочени към насилствено изменение на конституционно установения обществен и държавен строй или срещу териториалната цялост на страната;

2. застрашават обществения ред в съответното населено място;

...

4. нарушават правата и свободите на другите граждани.

(3) Забраната се налага с мотивиран писмен акт в срок от 24 часа от уведомяването.

(4) Организаторът на събранието, митинга или манифестацията може да обжалва забраната по предходната алинея пред изпълнителния комитет на общинския народен съвет, който се произнася в срок от 24 часа.

(5) Когато органът по предходната алинея не се произнесе в определения срок, събранието, митингът или манифестацията може да се проведат.

(6) Когато жалбата се остави без уважение, спорът се отнася пред съответния районен съд, който се произнася в петдневен срок. Решението на съда е окончателно.”

Законът за събранията, митингите и манифестациите е приет през 1990 г., когато е в сила Конституцията от 1971 г. Съгласно тази Конституция органите на местната изпълнителна власт са били изпълнителните комитети на районните народни съвети във всеки окръг. Кметовете, посочени в някои от разпоредбите на Закона за събранията, митингите и манифестациите, са били представители на изпълнителния комитет, действащ в селата и градовете под юрисдикцията на съответния народен съвет. Конституцията от 1991 г. премахва изпълнителните комитети и установява длъжността на кмета, избиран с пряко всеобщо гласуване, като “органът на изпълнителната власт в общината” (член 139).

108. Съгласно чл. 62, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи от 1997 г. полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани и организации, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако не налагат извършването на очевидно за лицето престъпление (чл. 62, ал. 4). Съгласно чл. 62, ал. 5 разпорежданията, които са издадени в писмена форма, подлежат на съдебен контрол. Разпоредбите на чл. 55, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от Закона за Министерство на вътрешните работи от 2006 г., който заменя посочените по-горе разпоредби на 1 май 2006 г. и е действащ в момента, са почти идентични.

109. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за администрацията от 1998 г., областният управител (a) провежда държавната политика и координира работата на органите на изпълнителната власт на територията на областта; (б) осигурява съответствие между националните и местните интереси и осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация; (в) отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта; (г) осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен контрол по изпълнението на административните актове; (д) упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация; (д) координира и контролира дейността на териториалните звена на министерствата и на другите органи на централната администрация на изпълнителната власт, както и изпълнението на техните актове на територията на областта; (е) организира и ръководи дейностите по защитата на населението при бедствия; (ж) председателства съвета по сигурност; и (з) осъществява международните контакти на областта на регионално ниво.

110. Съгласно чл. 93, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс от 2006 г. всички административни актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията от 1998 г. областният управител може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини. Заповедите на областния управител за отмяна на актове на кметове подлежат на съдебен контрол (чл. 33, ал. 2 от Закона за администрацията от 1998 г.).

111. Чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от 1988 г. (на 12 юли 2006 г. заглавието на закона е изменено на „Закон за отговорността на държавата и общините за вреди”, наричан по-нататък „Закона от 1988 г.”) предвижда, че държавата – а от 1 януари 2006 г. и общините – отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на служебните им задължения.

112. Чл. 169б от Наказателния кодекс от 1968 г. предвижда наказание за този, който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права. Квалифициран състав на престъплението е когато деянието е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения (чл. 169в от Наказателния кодекс).

III. ОТНОСИМИ ДОКУМЕНТИ НА КОМИТЕТА НА МИНИСТРИТЕ

113. На 8 юни 2011 г. Комитетът на министрите приключи наблюдението на жалба № 44079/98 (Обединена македонска организация „Илинден” и Иванов с/у България) и жалба № 46336/99 (Иванов и други с/у България), като прие резолюция CM/ResDH(2011)46, съгласно която:

“Комитетът на министрите, ...

Като припомня, че нарушенията на Конвенцията, установени от Съда в тези случаи засягат нарушение на свободата на събрания на организации, които целят да постигнат „признаване на македонското малцинство в България” поради забрани за провеждане на събрания в периода 1998 – 2003 г. (нарушение на чл. 11) и липсата на ефективни правни средства за защита срещу тези забрани (нарушение на чл. 13) (вж. подробности в приложението);

Като припомня, че установяването на нарушения от страна на Съда изисква освен и извън заплащането на справедливо обезщетение, също и приемането от страна на държавата-ответник, където е подходящо:

– на индивидуални мерки, за да се прекратят нарушенията и да се заличат последиците от тях, така че да се постигне колкото е възможно по-пълно възстановяване на първоначалното положение [restitutio in integrum]; и

– общи мерки, предотвратяващи подобни нарушения;

Като отбелязва, че други две жалби, които понастоящем са висящи пред Европейския съд, засягат твърдения, свързани със забрани на определени събрания на жалбоподателите или тяхното провеждане, планирани първоначално в периода март 2004 – септември 2009 г.;

Като отбелязва, без да предрешава решението, което Съдът би постановил по отношение на тези жалби, че предвид наблюдаваната положителна тенденция относно провеждането на събрания на жалбоподателите след 2008 г. и липсата на оплаквания от тяхна страна след 2010 г. не изглежда да са необходими допълнителни индивидуални мерки в тези случаи;

След като разгледа също така общите мерки и по-специално мерките за повишаване на осведомеността, предприети от българското правителство, за да гарантира, че приложимото национално законодателство се тълкува в съответствие с Конвенцията, и по този начин да предотврати нарушения, подобни на установените от Европейския съд (вж. подробности в приложението);

След като остана удовлетворен, че ответната държава е изплатила в постановените срокове присъденото с решението справедливо обезщетение (вж. подробности в приложението),

ОБЯВЯВА, след като разгледа предприетите от ответната държава мерки (вж. приложението), че е упражнил функциите си съгласно чл. 46, ал. 2 от Конвенцията по тези дела и

РЕШАВА да прекрати разглеждането на тези дела.”

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРАВОТО

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 11 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

114. Жалбоподателите се оплакват от няколко случая на намеса в правото им на свобода на мирни събрания в периода 2004 – 2009 г. Те се позовават на член 11 от Конвенцията, който гласи следното:

„1. Βсеки има право на свобода на мирните събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

2. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Този член не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация.“

115. В становището си, представено на 1 юни 2009 г. в Съда в отговор на становището на Правителството, жалбоподателите се оплакват, че намесата в правото им на свобода на мирните събрания е била в нарушение на чл. 14 от Конвенцията, съгласно който:

“Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.”

116. Жалбоподателите твърдят, че е от изключително значение Съдът да разгледа също така и оплакването по член 14. Единствено решение по този член ще предизвика действително решение на проблема. В противен случай властите ще се чувстват окуражени да продължат практиката си да търсят различни претексти да ограничават упражняването от страна на жалбоподателите на правото им на свобода на мирните събрания. В тази връзка следва да се има предвид общата ситуация в страната по отношение на т. нар. „македонски въпрос”. Намесата в правата на жалбоподателите е резултат от непризнаването на македонското малцинство в България и последващото нарушение на правата на това малцинство. Неизпълнението на редица решения на Съда по предходни дела, засягащи „Илинден”, показва, че вече дори на отделни граждани, които отстояват македонско етническо самосъзнание, се отказва правото на свобода на мирните събрания и сдружаването. Македонското малцинство е единственото непризнато от България малцинство, в резултат на което то търпи различни прояви на дискриминация. Именно отказът да се признае съществуването на македонско малцинство стои в основата на системните забрани и възпрепятстване на събранията на „Илинден”.

117. Съдът отбелязва, че оплакването на жалбоподателите по член 14 от Конвенцията е свързано със същите факти, както и оплакването им по член 11. Въпреки че жалбоподателите настояват оплакването им по член 14 да бъде разгледано самостоятелно, Съдът, след като внимателно обсъди техните доводи, счита, че е по-удачно да го разгледа в светлината на член 11.

A. Допустимост

118. Правителството твърди, че жалбоподателите не са изчерпали вътрешноправните средства за защита. Те са могли да подадат иск по чл. 1 от Закона от 1988 г. и да търсят обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от твърдените нарушения на правото им на свобода на мирните събирания.

119. Жалбоподателите твърдят, че иск по член 1 от Закона от 1998 г. не би имал какъвто и да е шанс за успех, особено предвид факта, че всички оспорвания пред съда на забранени от кмета събрания и шествия, планирани от „Илинден”, са били отхвърлени от съда. Нещо повече, подобен иск би бил разгледан месеци или дори години след планираните събития. Те са използвали единственото адекватно правно средство за защита, а именно възможността за съдебен контрол на кметските забрани по Закона за събранията, митингите и манифестациите от 1990 г.

120. Съдът отбелязва, че в множество случаи жалбоподателите са търсили съдебен контрол на възприеманите от тях като забрани на своите събрания. Възможността за това, изрично предвидена в чл. 12, ал. 6 от Закона за събранията, митингите и манифестациите от 1990 г. (вж. абзац 107 по-горе) се явява най-адекватният подход за защита при съществуващите обстоятелства. Националните съдилища обаче, докато в някои случаи са отчитали решения на настоящия Съд по предишни дела, засягащи “Илинден”, последователно са отсъждали в ущърб на жалбоподателите на различни основания (вж. абзаци 14, 19, 23, 30, 61, 76, 84, 88, 93 и 97 по-горе). В тази връзка Съдът подчертава, че за целите на изчерпване на вътрешноправните средства за защита не е необходимо жалбоподателят да търси повече от един способ за защита, в случай, че налице са няколко (вж. измежду няколко източника Хайд парк и други с/у Молдова (Hyde Park and Others v. Moldova) (№№ 5 и 6), жалби №№ 6991/08 и 15084/08, абзац 33, решение от 14 септември 2010 г.).

121. По отношение на предложения от Правителството подход, а именно иск по чл. 1, ал. 1 от Закона от 1988 г. (вж. абзац 111 по-горе), Съдът счита, че при съществуващите обстоятелства такъв един иск не би могъл да се счита за ефективно правно средство за защита поради две причини. Първо, Правителството не демонстрира – като посочи релевантна съдебна практика, например – че един такъв иск би имал разумни шансове за успех (вж. Зелени Балкани с/у България, жалба № 63778/00, абзац 46, решение от 12 април 2007 и Хайд парк и други с/у Молдова (№№ 5 и 6), цитирано по-горе, абзац 34 in fine). Второ и по-важно, не би могло да се приеме, че такъв един иск предоставя достатъчна защита сам по себе си, тъй като той може да доведе единствено до присъждане на обезщетение. В случаи като разглеждания, където властите, чрез нарочни действия, препятстват група лица или организация да проведат събрание по избрания от тях начин, твърдяното нарушение на член 11 не може да се компенсира само чрез присъждането на обезщетение. Ако държавите можеха да ограничат отговора си на подобни инциденти единствено до заплащане на обезщетение, без да предвидят ефективни процедури, които да гарантират възможността за организиране на подобни събрания, би било възможно в някои случаи властите произволно да лишат групи от граждани и организации от правото им на свобода на мирни събрания. Ако това би бил случаят, това право, което заедно с правото на свобода на изразяването и сдружаването и правото на участие в свободни и честни избори е една от съществените характеристики на силната и крепка демокрация, би било неефективно на практика (вж. mutatis mutandis, Петков и други с/у България, жалби №№ 77568/01, 178/02 и 505/02, § 79, ЕСПЧ 2009‑..., с допълнителни препратки). Действително, по отношение на събранията, при условие че техните организатори уведомят своевременно властите, понятието за ефективно правно средство за защита включва възможността те да се сдобият с решение при съдебно обжалване на забрана преди датата на планираното събитие (вж. Сис с/у Франция (Cisse v. France), жалба №. 51346/99, § 32 in fine, решение от 9 април 2002 г.; Иванов и други с/у България, цитирано по-горе, § 74; Зелени Балкани с/у България, цитирано по-горе, §§ 44 и 45; Бончковски и други с/у Полша (Bączkowski and Others v. Poland), жалба № 1543/06, § 81, решение от 3 май 2007 г.; и Алексеев с/у Русия (Alekseyev v. Russia), жалби №№ 4916/07, 25924/08 и 14599/09, § 98, решение от 21 октомври 2010 г.).

122. Следователно възражението на Правителството следва да се отхвърли.

123. Съдът счита също така, че настоящата жалба не е явно необоснована по смисъла на чл. 35, ал. 3, буква „а” от Конвенцията, нито недопустима на някое друго основание. Ето защо жалбата следва да бъде обявена за допустима.

Б. По същество

124. Правителството твърди, че всички събрания, планирани от „Илинден”, на практика са били проведени. Тъй като часът и мястото на тези събрания са съвпадали с официални церемонии, отбелязващи исторически събития, властите са се опитали да намерят баланс между правата на жалбоподателите и тези на други организации и участници в събитията. Властите са спазили позитивните си задължения по член 11 и са осигурили гладкото протичане на честванията.

125. Жалбоподателите твърдят, че становището на Правителството почти изцяло почива на доклад, изготвен от полицията в Благоевград. Като се има предвид, че именно това регионално полицейско звено в няколко случая се е намесило в правото на жалбоподателите и е упражнило натиск върху членовете на „Илинден”, доказателствената стойност на този документ буди съмнение. Жалбоподателите също така твърдят, че нарушенията на тяхното право на свобода на мирните събрания, установени от Съда в решенията Станков и Обединена македонска организация „Илинден”, Обединена македонска организация „Илинден” и Иванов и Иванов и други (цитирани по-горе) са продължили и в периода 2004 – 2009 г. Установеното от Съда в решенията по тези дела важи и за събитията, предмет на настоящото дело. Властите са продължили да се позовават на същите неясни и еднообразни основания за намеса в събранията на „Илинден” въпреки факта, че тези основания вече са били преценени като неуместни от Съда. В някои случаи като този от 12 септември 2004 г. властите не са успели да предотвратят разтурването на събрания на „Илинден” от страна на агресивни контрадемонстранти.

126. Съдът отчита разликите между описанията на страните за това как всъщност са протекли различните събрания, предмет на настоящото дело. Съдът отбелязва, че всеки път, когато „Илинден” е искала да проведе събрание на гроба на Яне Сандански в близост до Роженския манастир, кметът на Сандански е налагал ограничения по отношение часа и начина на организация на събитията (вж. абзаци 9, 28, 50, 72-74 и 96 по-горе). През април 2007 г. областният управител на Благоевград наложил пълна забрана за провеждане на събрание (вж. абзац 78 по-горе). С едно забележително изключение на събрание, проведено през юли 2006 г. (вж. абзац по-горе 56), кметът на Петрич системно забранявал или налагал ограничения за събития, които „Илинден” искала да проведе в областта на Самуилова крепост (вж. абзаци 18, 41 и 87 по-горе). В периода 2004 – 2007 г. кметът на Благоевград системно забранявал събития, планирани от „Илинден” (вж. абзаци 13, 22, 34, 44, 53, 58, 60, 62, 82 и 91 по-горе). В редица случаи благоевградската полиция издава заповеди до членове и поддръжници на „Илинден” да не организират или да не участват в събрания (вж. абзаци 15, 38, 45, 54, 85, 104 и 106 по-горе). В няколко случая благоевградската полиция задържа участници в събрания и изземва от тях материали (вж. абзаци 46, 94, 104 и 106 по-горе). Веднъж участници в събрание са глобени (вж. абзац 95 по-горе).

127. Тези мерки явно са имали за цел да попречат или дори изцяло да възпрепятстват планираните от „Илинден” събития. Докато в много случаи те на практика не са предотвратили провеждането на тези събития, те несъмнено са имал възпиращ ефект върху засегнатите лица и другите участници в събранията и по този начин сами по себе си представляват намеса в правото на жалбоподателите на свобода на събрания (вж. Станков и Обединена македонска организация „Илинден”, §§ 79‑80; Обединена македонска организация „Илинден” и Иванов § 101; и Бончковски и други с/у Полша, §§ 66‑68, всички цитирани по-горе).

128. Съдът отбелязва в тази връзка, че не е необходимо намесата да се изразява в пълна забрана, юридическа или де факто; тя може да се състои в различни други мерки, предприети от властите. Изразът „ограничения”, съдържащ се в чл. 11, ал. 2 трябва да се тълкува като включващ както мерки, предприети преди или по време на събрание, така и такива като наказателни мерки, например, предприети след това (вж. Езелен с/у Франция (Ezelin v. France), решение от 26 април 1991 г., абзац 39, Том A № 202). Така например една предварителна забрана би могла да има възпиращ ефект върху лицата, които възнамеряват да участват в дадено събрание и следователно съставлява намеса, дори и ако събранието впоследствие се състои без пречки от страна на властите (вж. Бончковски и други с/у Полша, цитирано по-горе, абзаци 66‑68). Отказ да се разреши на дадено лице да пътува с цел участие в събрание също съставлява намеса (вж. Джавит Ан с/у Турция (Djavit An v. Turkey), жалба № 20652/92, абзаци 59‑62, ЕСПЧ 2003‑III). Намеса представляват и мерки, предприети от властите по време на събрание, като разпръсване или задържане на участници (вж. Оя Атаман с/у Турция (Oya Ataman v. Turkey), жалба № 74552/01, абзаци 7 и 30, ЕСПЧ 2006‑XIII, и Хайд парк и други (№№ 5 и 6), цитирано по-горе, абзаци 9, 13, 16, 41, 44 и 48), както и наложени наказания заради участие в събрание (вж. Езелен с/у Франция, цитирано по-горе, абзац 41; Османи и други с/у бившата югославска република Македония (Osmani and Others v. “the former Yugoslav Republic of Macedonia”) (декември), жалба № 50841/99, ЕСПЧ 2001‑X; Мкртчян с/у Армения (Mkrtchyan v. Armenia), жалба № 6562/03, абзац 37, решение от 11 януари 2007 г.; Галстян с/у Армения (Galstyan v. Armenia), жалба № 26986/03, абзаци 100‑02, решение от 15 ноември 2007 г.; Ашугян с/у Армения (Ashughyan v. Armenia), жалба № 33268/03, абзаци 75‑77, решение от 17 юли 2008 г.; и Сергей Кузнецов с/у Русия (Sergey Kuznetsov v. Russia), жалба № 10877/04, абзац 36, решение от 23 октомври 2008 г.).

129. Подобна намеса води до нарушение на член 11, освен когато тя е предвидена в закона, преследва една или повече законни цели, както са определени в алинея 2, и е „необходима в едно демократично общество” за постигане на тези цели.

130. Съдът има известни опасения дали намесата е „предвидена в закона” поради няколко причини. Първо, не е цитирано законово основание за задържанията и изземванията, извършени от полицията по време на някои събрания (вж. абзаци 46, 94, 104 и 106 по-горе, както и, mutatis mutandis, Джавит Ан, цитирано по-горе, абзац 66). Второ, в няколко случая кметът на Благоевград се позовава на факта, че „Илинден” не е регистрирана, за да забрани нейни събрания (вж. абзаци 13, 22, 34, 53, 62, 82 и 91 по-горе), въпреки че това не е изрично законово изискване (вж. абзац 107 по-горе, както и Станков и Обединена македонска организация „Илинден”, абзац 81, и Обединена македонска организация „Илинден” и Иванов, абзац 108, и двете решения цитирани по-горе). В някои случаи националните съдилища постановяват, че това не съставлява законово основание за издадените забрани (вж. абзаци 61, 84 и 93 по-горе), но в други изискват доказателство за регистрацията на „Илинден”, за да допуснат до разглеждане исковете им срещу тези забрани (вж. абзац 23 по-горе). Трето, по отношение на събранието, забранено от областния управител на Благоевград (вж. абзац 78 по-горе), Законът за събранията, митингите и манифестациите от 1990 г. не предвижда никаква роля на областния управител по отношение контролирането на събрания (вж. абзац 107 по-горе); още повече, че за да забрани събранието областният управител също се позовава на явно неотносими основания, като липсата на регистрация на ОМО „Илинден” – ПИРИН. Четвърто, чл. 62, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи, на който се позовават издадените от полицията заповеди, е формулиран много общо и не дава точна представа за обстоятелствата, при които полицията може да използва предоставената й сила (вж. абзац 108 по-горе и mutatis mutandis Обединена македонска организация „Илинден” и Иванов, цитирано по-горе, абзац 109). Същото важи и за чл. 55, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи от 2006 г., който отменя тази разпоредба на 1 май 2006 г. И накрая, наложените от кмета на Благоевград глоби впоследствие биват отменени от съда (вж. абзац 95 по-горе).

131. Съдът обаче не смята за необходимо да определя дали случаите на намеса са били „предвиден в закона”, или са преследвали законна цел, тъй като счита, че поради изтъкнатите в следващите абзаци причини, тази намеса не може да се приеме за „необходима в едно демократично общество” (вж. Алексеев, цитирано по-горе, абзац 69).

132. В това отношение Съдът отбелязва на първо място, че в три последователни съдебни решения е установил случаи на намеса, почти идентични с тези, разглеждани в настоящото дело, които не са били необходими в едно демократично общество и следователно в нарушение на член 11 (вж. Станков и Обединена македонска организация „Илинден”, абзаци 91‑112; Обединена македонска организация „Илинден” и Иванов, абзаци 113‑17; и Иванов и други, абзаци 63‑65, всички решения цитирани по-горе).

133. Случаите, в които властите на практика забраняват събранията, които „Илинден” иска да проведе в периода 2004 – 2009 г. не представляват съществена разлика. Кметовете на Благоевград и Петрич се позовават по същество на същите основания като тези за забрана на предходни събрания: липсата на регистрация на организацията, предполагаеми заплахи за обществения ред, провеждането на събития на други организации и/или власти в същия час и на същото място и накрая противоречиви изявления на „Илинден” по въпроси, възприемани като чувствителни (вж. абзаци 13, 18, 22, 34, 41, 44, 53, 58, 60, 62, 82, 87 и 91 по-горе). Поне в три случая съдилищата, като признават правото на свобода на събрания, също се позовават на тези основания (вж. абзаци 61, 84 и 93 по-горе), както и областният управител на Благоевград (вж. абзац 78 по-горе). Фактът, че националните власти се позовават на основания, които Съдът към процесния момент вече е преценил за проблематични е показателен за тревожно незачитане на решенията на Съда и правото на жалбоподателите на свобода на събрания (вж. mutatis mutandis Сдружение срещу фабриките за животни (ВгТ) с/у Швейцария (№ 2) (Verein gegen Tierfabriken Schweiz (VgT) v. Switzerland) [ГО], жалба № 32772/02, абзаци 83‑88, ЕСПЧ 2009‑..., и Обединена македонска организация „Илинден” и Иванов, цитирано по-горе, абзац 116).

134. В тези случаи, когато кметовете не са забранили събранията, но са наложили ограничения по отношение на часа, продължителността, мястото и начина на провеждане на събранията, те или не са посочили каквито и да е основания, или накратко са изтъкнали провеждането на други събития по същото време и на същото място, без да уточняват защо едновременното провеждане на две събития би било невъзможно или защо конкретните ограничения са необходими (вж. абзаци 9, 28, 50, 72‑74 и 96 по-горе, както и Хайд парк и други с/у Молдова (№ 2), жалба № 45094/06, абзац 26, решение от 31 март 2009 г., и Хайд парк и други с/у Молдова (№ 4), жалба № 18491/07, абзац 53, решение от 7 април 2009 г.). По същия начин в няколко случая полицията издава разпореждания на членове и поддръжници на “Илинден” да се въздържат от организиране или участие във възпоменателни събрания (вж. абзаци 46, 94, 104 и 106 по-горе и mutatis mutandis Иванов и други, цитирано по-горе, абзац 63). Дори да е имало риск от сблъсъци между участници в събранията на „Илинден” и контрадемонстранти, то е било задача на полицията да застане между двете групи и да гарантира опазването на обществения ред, както става ясно, че е възможно. Следователно тази причина за намеса в правото на жалбоподателите на свобода на събрания не може да се приеме за основателна и достатъчна (вж. Станков и Обединена македонска организация „Илинден”, цитирано по-горе, абзаци 94 и 107, и Християнска демократическа народна партия с/у Молдова (Christian Democratic People’s Party v. Moldova) (№ 2), жалба 25196/04, абзац 28, решение от 2 февруари 2010 г.).

135. Съдът също така отбелязва със загриженост, че през септември 2007 г. и през май и септември 2009 г. полицията в Благоевград е затегнала подхода си, като е задържала участници в събранията на „Илинден” без да се позовава на каквито и да е основания за задържане и без да е било налице насилствено поведение, което да дава повод за тези мерки, както и в един случай е глобила участници (вж. абзаци 46, 94, 95, 104 и 106 по-горе). Въпреки че впоследствие глобите са отменени от съда (вж. абзац 95 по-горе), те несъмнено са имали възпиращ ефект и са обезкуражили засегнатите лица да участват в подобни събрания в бъдеще (вж. mutatis mutandis Балчък и други с/у Турция (Balçık and Others v. Turkey), жалба № 25/02, абзац 41, решение от 29 ноември 2007 г., и Нуретин Алдемир и други с/у Турция (Nurettin Aldemir and Others v. Turkey), жалби №№ 32124/02, 32126/02, 32129/02, 32132/02, 32133/02, 32137/02 и 32138/02, абзац 34, решение от 18 декември 2007 г.).

136. Изложеното по-горе води Съда до заключение, че с някои изключения властите са продължили практиката си да налагат забрани за провеждане на събрания на „Илинден” и че тези забрани не са били необходими в едно демократично общество (вж. Станков и Обединена македонска организация „Илинден”, абзац 109, и Обединена македонска организация „Илинден” и Иванов, абзац 114, и двете цитирани по-горе).

137. Следователно налице е нарушение на член 11 от Конвенцията.

III. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

138. Член 41 от Конвенцията гласи следното:

“Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

A. Обезщетение

139. Жалбоподателите претендират 9000 евро (EUR) като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от нарушеното им право на свобода на мирни събрания. Те твърдят, че тази сума, която е с 50% по-висока от обезщетението, присъдено по делото Станков и Обединена македонска организация „Илинден” и Обединена македонска организация „Илинден” и Иванов (и двете цитирани по-горе) е оправдана предвид системния и постоянен характер на нарушението на правото им на свобода на събрания, което продължава необезпокоявано вече над 20 години – и дори се е засилило – въпреки две решения на Съда. Жалбоподателите също така претендират 3000 евро (EUR) по отношение на твърдяното нарушение на правото им да не бъдат дискриминирани. Те са помолили всички присъдени обезщетения да бъдат изплатени директно по банковата сметка на втория жалбоподател.

140. Правителството твърди, че установяването на нарушение би съставлявало достатъчно морално удовлетворение, както и че претендираните от жалбоподателите обезщетения са прекомерни по размер. По мнение на Правителството присъденото обезщетение не би следвало да надхвърля обичайното възмездяване при сходни случаи и трябва да вземе предвид стандарта на живот в България.

141. Съдът отбелязва, че единственото нарушение, установено по настоящото дело, е нарушение на член 11 от Конвенцията. Присъждане на справедливо обезщетение следователно може да се основава единствено на факта, че жалбоподателите са били възпрепятствани да упражняват правото си на свобода на събрания (вж. mutatis mutandis Занги с/у Италия (Zanghì v. Italy) (Член 50), решение от 10 февруари 1993 г., абзац 12, Том A № 257‑A). Въпреки това, не може да се пренебрегне факта, че налице е поредица от случаи на намеса за период от пет години след като Съдът е постановил в две свои решения, че подобни предходни случаи на намеса са в нарушение на член 11 от Конвенцията. Следователно жалбоподателите имат основания да изпитват по-силно чувство на страдание и безсилие (вж. mutatis mutandis Бурдов с/у Русия (№ 2) (Burdov v. Russia), жалба № 33509/04, абзац 156, решение от 15 януари 2009 г.). При тези обстоятелства Съдът присъжда претендираната от жалбоподателите сума в това отношение в пълен размер (EUR 9,000). Към тази сума следва да се добавят всички евентуални дължими данъци.

Б. Такси и разноски

142. Жалбоподателите претендират възстановяване на сума в размер на 800 евро, която представлява адвокатско възнаграждение за служители на техния процесуален представител за 20 часа работа при ставка от 40 евро за час. Те представят споразумение за адвокатско възнаграждение между тях и своя представител и почасова сметка за отчитане на работното време. Те претендират също така възстановяване на 866,09 лв., представляващи разноски за превод на становището им на официален език на Съда. Те са помолили всички присъдени като обезщетение суми за съдебни разноски да бъдат изплатени директно по банковата сметка на техния процесуален представител.

143. Жалбоподателите претендират също така възстановяване на сумата от 203 лв. за превод на документи, 96,43 лв. за пощенски разходи и 93 лв. за транспорт във връзка с производството за съдебен контрол на наложените им глоби на 22 октомври 2007 г. Те представят фактури, пощенски разписки и билети за транспорт. Те са помолили всички присъдени обезщетения да бъдат изплатени директно по банковата сметка на втория жалбоподател.

144. Правителството твърди, че претендираните суми са прекомерни по размер и следва да се допускат за разглеждане единствено суми, подкрепени със съответните документи.

145. Съгласно практиката на Съда на възстановяване съгласно член 41 подлежат единствено съдебните разноски, които са били разумни по размер, необходими и действително извършени във връзка с установеното нарушение. В настоящия случай, като има предвид информацията на свое разположение и гореспоменатите критерии, Съдът счита за уместно да присъди на жалбоподателите пълния размер на претендираната от тях сума, която възлиза на равностойността на 1443,47 евро. Към нея следва да се добавят всякакви евентуални данъци и такси, като 1242,82 евро от сумата следва да се изплати по банковата сметка на представителя на жалбоподателите, Българският Хелзинкски комитет, а останалата част в размер на 200,65 евро да се изплати по банков път на втория жалбоподател, г-н Й. Иванов.

В. Лихва за забава

146. Съдът счита за уместно лихвата за забава да се изчислява на основата на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1. Обявява жалбата за допустима;

2. Приема, че е налице нарушение на член 11 от Конвенцията;

3. Приема,

(a) че държавата-ответник следва да заплати на жалбоподателите, в срок от три месеца от влизането в сила на решението съгласно член 44, алинея 2 от Конвенцията, следните суми, като левова равностойност по курса, приложим в деня на плащането:

(i) EUR 9 000 (девет хиляди евро), плюс евентуални данъци и такси върху тях, като обезщетение за неимуществени вреди;

(ii) EUR 1 443,47 (хиляда четиристотин четиридесет и три евро и четиридесет и седем цента), плюс евентуални данъци и такси върху тях, за съдебни разноски, от които EUR 1 242,82 (хиляда двеста четиридесет и две евро и осемдесет и два цента) следва да се изплатят по банков път на представителя на жалбоподателите, Българският Хелзинкски комитет, а останалата част в размер на EUR 200,65 (двеста евро и шестдесет и пет цента) следва да се изплатят по банков път на втория жалбоподател, г-н Й. Иванов;

(б) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка през срока на неизпълнение, увеличена с три пункта;

4. Отхвърля остатъка от претенцията на жалбоподателите за справедливо удовлетворение.

Изготвено на английски език и съобщено писмено на 18 октомври 2011 г., в съответствие с член 77, алинеи 2 и 3 от Правилника на Съда.

Лорънс ЪрлиНиколас Браца
СекретарПредседател

[1]. Вътрешна македонска революционна организация”

[2]. През 1991 г. бившата югославска република Македония определя жълтата звезда с шестнадесет лъча (Слънцето от Вергина, обикновено свързвано с цар Филип ІІ Македонски) за свой национален символ и го поставя върху националното си знаме. Символът е премахнат от националния й флаг през 1995 г.

Full & Egal Universal Law Academy