ЕСПЧ
ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО ТРАФИК ОЙЛ - 1 EOOД срещу БЪЛГАРИЯ
(Жалба №: 67437/17)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
18 май 2021
Това решение е окончателно, но може да бъде предмет на редакционни промени.
По делото Трафик Ойл - 1 EOOД срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение),
заседаващ в състав, състоящ се от следните лица:
Юлия Антоанела Моток (Iulia Antoanella Motoc), Председател,
Габриеле Куско-Стадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer),
Пере Пастор Виланова (Pere Pastor Vilanova), съдии,
и Илсе Фрайвирт (Ilse Freiwirth), заместник-секретар на отделението,
Като взе предвид:
жалба (№ 67437/17) срещу Република България, подадена в Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от българската компания, Трафик Ойл - 1 ЕООД ( „дружеството жалбоподател“), на 5 септември 2017 г .;
решението да се уведоми българското правителство („правителството”) за жалбата;
съображенията на правителството;
решението за отхвърляне на възражението на правителството за разглеждане на жалбата от комисия;
След закрито заседание, проведено на 13 април 2021 г.,
Постановява следното решение, прието на същата дата:
ВЪВЕДЕНИЕ
1. Делото се отнася до оплаквания по член 6 § 1 от Конвенцията и член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, във връзка с конфискация на гориво, принадлежащо на дружеството жалбоподател, в производство срещу трета страна, в което то не е могло да участва.
ФАКТИТЕ
2. Дружеството жалбоподател е регистрирано в България през 2013 г. Дружеството се представлява от г-н Н. Дундов, адвокат, практикуващ в София.
3. Правителството се представлява от правителствения агент г-жа Б. Симеонова от Министерството на правосъдието.
4. Фактите по делото, представени от страните, могат да бъдат обобщени както следва.
Административно-наказателно производство по отношение на дружеството жалбоподател и съдебен контрол
5. През септември 2014 г. представители на митническите власти извършват проверка в бензиностанция, управлявана от дружеството жалбоподател. Властите откриват, че дружеството жалбоподател има на склад 26 504 литра дизелово гориво, за които не може да представи необходимите документи за платен акциз. Митническите власти изземат горивото през октомври 2014 г.
6. На 24 април 2015 г. на дружеството жалбоподател е издадено наказателно постановление („наказателно постановление № 896“) за съхранение на акцизни стоки без необходимите документи, в нарушение на член 126 от Закона за акцизите и данъчните складове („ЗАДС“). С наказателно постановление № 896 на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция, както и конфискация на задържаното гориво в съответствие с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС. Дружеството също така е лишено от правото да упражнява дейност за период от един месец.
7. Дружеството жалбоподател обжалва по съдебен ред наказателно постановление №. 896. Районен съд – Сандански провежда три заседания по делото. Законният представител на дружеството жалбоподател отправя искане, ако има издадени други наказателни постановления срещу някои от фирмите, участващи във веригата за доставка на горивото към жалбоподателя, да бъдат представени в съда. Съответно властите представят наказателно постановление № 613 (вж. параграф 9 по-долу) в съдебното заседание на 18 ноември 2015 г., което е прието от съда като доказателство. Районен съд – Сандански потвърждава наказателно постановление № 896 на 3 декември 2015 г.
8. След обжалване от дружеството, с окончателно решение от 7 април 2016 г. Административен съд – Благоевград отменя констатациите на по-долната инстанция и отменя наказателното постановление. Касационната инстанция установява, че дружеството жалбоподател, като краен получател на горивото, не би могло да притежава други документи освен тези, предоставени му от неговия доставчик, „Петрол Къмпани“ ЕООД. Доставчикът е издал на дружеството жалбоподател фактура (№ 0000001800 от 25.09.2014) за продажба на горивото.
Б. Административно-наказателно производство по отношение на доставчика на дружеството жалбоподател
9. Междувременно на 10 юли 2015 г. митническите власти издават наказателно постановление № 613 на доставчика на жалбоподателя – "Петрол Къмпани" ЕООД, за това, че е продал горивото (вж. параграф 5 по-горе) на жалбоподателя без документ, удостоверяващ плащането на дължимия върху него акциз. С наказателното постановление на „Петрол Къмпани“ ЕООД е наложена имуществена санкция, както и конфискация в полза на държавата на 30 023 литра дизелово гориво като предмет на нарушението на член 126 от ЗАДС.
Съдебно производство, образувано от дружеството жалбоподател срещу отказа за връщане на горивото10. На 21 април 2016 г. дружеството жалбоподател подава искане до митническите власти да върнат горивото или, алтернативно да заплатят неговата парична стойност, като се има предвид, че наказателно постановление № 896, въз основа на което горивото е конфискувано, е отменено с окончателно съдебно решение. На 4 май 2016 г. началникът на митницата отказва да уважи искането на дружеството жалбоподател. В отказа се посочва, че междувременно горивото е било конфискувано въз основа на наказателно постановление № 613 (вж. параграф 9 по-горе), в сила от 11 септември 2015 г.
11. На 20 май 2016 г. дружеството обжалва по съдебен ред отказа за връщане на горивото. На 14 юли 2016 г. Административен съд – Благоевград, като установява по-конкретно, че тъй като наказателно постановление № 896 срещу дружеството жалбоподател е отменено, няма правно основание за задържане на конфискуваното с него гориво.
12. След обжалване от митническите власти, с окончателно решение от 14 юни 2017 г. Върховният административен съд („ВАС“) отменя констатациите на първата инстанция и отхвърля жалбата на дружеството срещу отказа. ВАС отбелязва, че всъщност наказателно постановление № 896, издадено на жалбоподателя през 2015 г. е отменено на 4 април 2016 г. Междувременно обаче е издадено наказателно постановление № 613 срещу доставчика на дружеството жалбоподател, затова че му е продал горивото без документ, удостоверяващ плащането на дължимия акциз. Наказателно постановление № 613 е влязло в сила на 11 септември 2015 г., тъй като „Петрол Къмпани“ ЕООД не го е оспорило в предвидения срок.
13. ВАС стига до заключението, че наличието на валидно наказателно постановление за нарушение на чл. 126 от ЗАДС обуславя законосъобразността на конфискацията на горивото в полза на държавата, независимо чие имущество е горивото, както недвусмислено е посочено в чл. 124, ал. 1 от ЗАДС. Продажбата на гориво от „Петрол Къмпани“ ЕООД на дружеството жалбоподател не променя факта, че акцизът по отношение на него не е платен. Фактът, че наказателното постановление срещу дружеството жалбоподател е било отменено в съда като незаконосъобразно, също е без значение за конфискацията на горивото. Ако и двете наказателни постановления (№ 896 и № 613) са били отменени като незаконосъобразни, би означавало, че не е налице нарушение на ЗАДС и следователно не би имало основание за конфискацията. Въпреки това, в конкретния случай, макар и с различен собственик, горивото е предмет на нарушение на чл. 126 от ЗАДС и следователно е трябвало да бъде конфискувано, а връщането му – да бъде отказано.
приложимО ПРАВО и практика
Отговорност на държавата за вреди14. Чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. („ЗОДОВ”) предвижда, че държавата и общините носят отговорност за вреди, причинени на физически и юридически лица в резултат на незаконни решения, действия или бездействия на техните органи или длъжностни лица, докато изпълняват своите административни задължения. Чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряк и непосредствен резултат от незаконното действие или бездействие. Отговорността на държавата е обективна, не е необходима вина от страна на държавните служители при извършването на незаконните действия.
15. Иск за обезщетение може да се предяви, след като въпросният административен акт бъде отменен в предходно производство. Кумулативните предпоставки за уважаване на такива искове са: (1) акт на административен орган, отменен като незаконен; (2) наличие на вреда и (3) причинно-следствена връзка между първите два елемента по-горе.
16. Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на гражданските колегии на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на ВАС, постановява, че исковете за вреди, произтичащи от наказателни постановления, отменени като незаконосъобразни, включително тези за присъждане на разноски в производства по оспорване законосъобразността на наказателното постановление, се разглеждат от административните съдилища.
17. Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС постановява, че хонорарите на адвокатите в производства, образувано по жалби срещу наказателните постановления, когато те са били отменени като незаконосъобразни, следва да се считат за пряка и непосредствена последица от твърдяната вреда по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Б. Закон за задълженията и договорите
18. Съгласно член 79 от Закона за задълженията и договорите, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавянето или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавянето, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.
АкцизиОбщи съображения19. Акцизът е косвен данък, наложен от държавата върху цената на определени стоки. В България предмет на акциз са алкохолът и алкохолните напитки, тютюневите изделия, енергийните продукти и електрическата енергия. Лицата, подлежащи на облагане с акциз, са лицензираните складодържатели, производители, превозвачи, доставчици при условията на дистанционна продажба по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, крайни потребители. Акцизните стоки подлежат на акциз от момента, в който са произведени или въведени на територията на държавата. Плащането на акциз може да бъде отложено, докато продуктът не бъде освободен за потребление. Данъчното облагане с акцизи, както и контролът върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоки, подлежащи на облагане с акциз, се регулират от Закона за акцизите и данъчните складове („ЗАДС“) и Правилата за прилагане на ЗАДС.
ЗАДС20. Чл. 124, ал. 1, в сила от 1 януари 2015 г., предвижда, че в случай на нарушения по членове 108а, 114а, 115, 116, 117, 118, 120 ал. 1 и 2, чл. 121, ал. 1 - 3 и 5, чл. 122, чл. 123, ал. 1, 2, 4 и 6 и чл. 126, както и в случаите, когато извършителят е неизвестен, стоките - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са.
21. Съгласно чл. 126, в сила от 1 януари 2015 г., всяко лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон, се наказва с глоба - за физически лица или с имуществена санкция - за юридически лица и еднолични търговци, в двоен размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева, а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лева.
22. За процедурата по установяването, издаването, обжалването и изпълнението на наказателни постановления, чл. 128 от ЗАДС препраща към Закона за административните нарушения и наказания от 1969 г. („Законът от 1969 г.“).
Г. Законът от 1969 г.
21. Съгласно член 59, ал. 1. наказателните постановления подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или завършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд.
22. През 2019 г. е изготвен законопроект за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, който предвижда сериозна реформа на системата за административно наказване. Според правителството, в опит да се преодолеят недостатъците на националното законодателство, установено от Съда в решението по дело „Микроинтелект ООД срещу България“ (№ 34129/03, 4 март 2014 г.), измененията предвиждат собственик на имущество, който не е нарушител, да може да обжалва наказателно постановление, ако имуществото му бъде конфискувано в полза на държавата. Ако наказателното постановление предвижда конфискация в полза на държавата на вещи, които не принадлежат на нарушителя, копие от наказателното постановление ще бъде връчвано на собственика на стоките, който от своя страна ще може да обжалва наказателното постановление. Лицата, чиито вещи са конфискувани, без те да са нарушители, биха могли да поискат възобновяване на административно наказателното производство.
ПРАВОТО
ТВЪРДЯНО нарушение на чл. 1 от протокол № 1 от конвенцията23. Дружеството жалбоподател твърди, че неоправданата конфискация на гориво, което е негова собственост, в производство срещу дружеството доставчик, е нарушила правото му на мирно ползване на притежанията, защитено по член 1 от Протокол № 1, който гласи следното:
„Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.
Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби. ”
Допустимост1. Становища на страните
24. Правителството повдига възражение за недопустимост на основание, че дружеството жалбоподател не е изчерпило вътрешноправните средства за защита.
25. На първо място, то не е предявило иск за обезщетение по ЗОДОВ. Според тълкувателно постановление на съвместна съдийска колегия от Върховния касационен съд и Върховния административен съд от 19 май 2015 г. (тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 г.) административните съдилища са компетентни да решават искове за обезщетение, подадени на основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на незаконосъобразни наказателни постановления, независимо от факта, че последните не са индивидуални административни актове (вж. параграф 16 по-горе). Вече е налице значителен обем съдебната практика по присъждане на обезщетения за вреди, причинени от наказателни постановления, отменени като незаконосъобразни. Дружеството жалбоподател е могло да предяви такъв иск веднага след окончателното решение, с което е отменено наказателно постановление № 896 срещу него (вж. параграф 8 по-горе), но не го е направило.
28. На второ място, дружеството жалбоподател е пропуснало да заведе дело срещу своя доставчик, „Петрол Къмпани“ ЕООД на основание чл. 79 от Закона за задълженията и договорите (вж. параграф 18 по-горе). Националните съдилища последователно са прилагали тази разпоредба към случаите, когато длъжниците не са изпълнили правилно задълженията си. Понесените от жалбоподателя загуби са имали пряка причинно-следствена връзка с действията и бездействията на неговия доставчик, а не с действията на публичните органи.
29. Накрая правителството твърди, че от дружеството жалбоподател трябва да се очаква да представи доказателства, че действително е платило въпросното гориво чрез банков превод, както е посочено във фактурата от 25 септември 2014 г., за да докаже понесените загуби.
30. Дружеството жалбоподател не представя становища в отговор.
2. Преценка на Съда
26. Съдът отбелязва, че средството за защита по ЗОДОВ, по силата на който физически или юридически лица могат да претендират обезщетение след приемането на тълкувателното постановление от 2015 г., е приложимо за ситуации, при които наказателните постановления са отменени като незаконосъобразни. Следователно това средство за защита изглежда достъпно за дружеството жалбоподател по отношение на първото административнонаказателно производство, приключило с отмяна на наказателното постановление № 896 като незаконосъобразно. Въпреки това, жалбата на дружеството пред Съда се отнася до окончателната конфискация на неговото гориво в производство срещу трета страна, в което то не може да участва. Всъщност ВАС стига до заключението, че конфискацията, съответно отказът да се върне горивото на дружеството жалбоподател, е била законосъобразна, като се позовава на наказателно постановление № 613 срещу трета страна (вж. параграф 13 по-горе). Следователно Съдът намира, че правното средство за защита по ЗОДОВ не изглежда да предлагала перспективи за успех по отношение на оплакването на дружеството жалбоподател пред ЕСПЧ (за съответните принципи по отношение на задължението на жалбоподателя да изчерпва само ефективни средства за защита вж. Вучкович и други срещу Сърбия (Vučković and Others v. Serbia )(предварително възражение) [GC], № 17153/11 и 29 други, §§ 73-74, 25 март 2014 г.).
27. По отношение на аргумента, че дружеството жалбоподател е могло да претендира за вреди от доставчика си вследствие неизпълнение по договора за продажба на гориво между двете дружества, Съдът отбелязва, че дружеството жалбоподател е загубило горивото си в резултат на действие на властите (конфискация) в производство (срещу доставчика му), в което то не може да участва. Следователно всяко производство, което дружеството жалбоподател може да заведе срещу доставчика си, не е от значение за централния въпрос пред Съда, а именно дали държавата е осигурила разумна възможност на дружеството жалбоподател да представи своя случай в ситуацията, в която държавата е конфискувала неговото имущество (сравнете с Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. срещу България, № 3503/08, § 32, 13 октомври 2015 г.). Съответно държавата не може да се освободи от отговорността си по Конвенцията да предвиди такава процедура, като поиска лицето, което не е било адресат на наказателното постановление, водещо до конфискация, да търси възстановяване на неговото имущество от трета страна (ibid).
28. По отношение на третия аргумент на правителството, че от дружеството жалбоподател трябва да се изиска да докаже, че действително е платило цената на горивото, за да се установи, че е претърпяло загуби след конфискацията, Съдът отново подчертава, че националните съдилища са в по-добро положение от него при установяване на фактите и тълкуването на вътрешното право. Следователно, точно в националните производства, предлагащи процесуални гаранции в съответствие с член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, този аргумент може и трябва да бъде изяснен.
34. Последно, Съдът отбелязва, че правителството не твърди, че производството по съдебен контрол, в което жалбоподателят оспорва отказа на митническите органи да му върнат горивото (вж. параграфи 10 до 13 по-горе), не би могло да бъде ефективно средство за защита по отношение на оплакването на дружеството жалбоподател по член 1 от Протокол № 1. По отношение на конкретните обстоятелства по делото (вж. параграфи 11 и 13 по-горе), както и на твърденията на правителството по същество (вж. параграф 38 по-долу), Съдът счита, че това средство за защита не е било обречено на провал от самото начало (Jeronovičs срещу Латвия [GC], № 44898/10, § 75 в края, 5 юли 2016 г.) и жалбоподателят не може да бъде упрекнат, че се е опитал да го използва. Следователно, тъй като окончателното решение в това производство е от 14 юни 2017 г. (вж. Параграф 12 по-горе), Съдът намира, че не възниква проблем по отношение на спазването от страна на дружеството жалбоподател на срока от шест месеца, като се има предвид, че то е подало жалба до Съда на 5 септември 2017 г.
35. Съответно Съдът отхвърля възражението на правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. Освен това той отбелязва, че тази жалба не е нито явно необоснована, нито недопустима на другите основания, изброени в член 35 от Конвенцията. Следователно тя трябва да бъде обявена за допустима.
Б. По същество
Становища на страните29. Дружеството жалбоподател поддържа оплакванията си.
37. Правителството твърди, че намесата във владението на дружеството жалбоподател представлява контрол върху използването на собствеността. Намесата е била законна, тъй като се е основавала на законови разпоредби, които са ясни и достъпни, а последствията от тяхното прилагане са предвидими. Намесата е била в обществен интерес, а именно - за предотвратяване на неразрешено разпространение на акцизни стоки, за които не е платен, обезпечен или начислен акциз. Тя също така е била пропорционална, тъй като жалбоподателят като търговец е трябвало да положи дължимата грижа и да се увери, че доставчикът му също е спазил приложимите регулаторни изисквания при продажбата на съответното гориво, нещо, което дружеството жалбоподател не е направило.
38. Освен това двете производства, до които дружеството жалбоподател е имало достъп, а именно производството по съдебен контрол по наказателно постановление № 896 и производството по обжалване срещу изричния отказ за връщане на отнетото в полза на държавата гориво, са предоставили разумна възможност на жалбоподателя да представи своя случай и да защити позицията си за целите на ефективно оспорване на конфискацията. По-специално, в производството, в което то оспорва отказа за връщане на горивото, делото е разгледано от две съдебни инстанции. В становището си пред първоинстанционния съд дружеството жалбоподател е изложило своите аргументи срещу конфискацията. Съдилищата са разгледали законосъобразността на оспорения административен акт (отказът) и по този начин са упражнили непряк съдебен контрол върху законосъобразността на конфискацията, разпоредена въз основа на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС. Дружеството жалбоподател не е понесло прекомерна индивидуална тежест с оглед на възможностите за търсене на обезщетение по ЗОДОВ и предявяване на иск срещу неговия доставчик.
Преценка на Съда30. Съдът отбелязва, че страните не оспорват, че обстоятелствата, предмет на оплакването, представляват намеса в правото на дружеството жалбоподателя на мирно ползване на притежанията. По мнение на Съда конфискацията може да се разглежда както като съставна част от процедурата за контрол на употребата на акцизни стоки, така и като мярка, осигуряваща плащането на данъци или санкции (сравни с „Микроинтелект ООД срещу България, № 34129 / 03, § 36, 4 март 2014 г.). От това следва, че алинея втора от член 1 от Протокол № 1 е приложима в настоящия случай. Тази разпоредба трябва да се тълкува в светлината на общия принцип, изразен с встъпителното изречение на член 1, параграф първи от Протокол № 1. Остава Съдът да определи дали намесата е била законна и в обществен интерес и дали е постигнат справедлив баланс между общия интерес и правата на дружеството жалбоподател (вж. Микроинтелект ООД, цитирано по-горе, § 37).
31. Съдът отбелязва, че приложимото законодателство ясно предвижда, че акцизните стоки, продавани без заплащане на необходимия акциз, подлежат на конфискация, и не предвижда трети страни, отстояващи права върху такива стоки, да участват в свързаните с тях производства срещу нарушителя (вж. параграф 20 по-горе).
32. Освен това Съдът счита, че оспорената намеса е преследвала законна цел в обществен интерес, а именно да предотврати неразрешената продажба на акцизни стоки.
33. Що се отнася до това дали е налице разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел, от значение е следното. Договарящите държави имат широка свобода на преценка при приемането на закони с цел осигуряване на плащането на данъци (вж. Gasus Dosier- und Fördertechnik GmbH срещу Нидерландия, 23 февруари 1995 г., § 60, Серия A № 306 B и Bulves AD срещу България, № 3991/03, § 63, 22 януари 2009 г.).
34. Съдът обаче отбелязва, че както е установено от ВАС в производството, в което дружеството жалбоподател се е опитало да си върне горивото, конфискацията на неговото притежание в крайна сметка е разпоредена в административнонаказателно производство срещу доставчика му. Въпреки че жалбоподателят е бил уведомен за това производство (вж. параграф 7 по-горе), съгласно съответното законодателство той не е могъл да участва в него (сравнете с Микроинтелект ООД, цитирано по-горе, § 45, и контраста с AGOSI срещу Обединено кралство, 24 октомври 1986 г., §§ 60 и 62, серия A № 108), тъй като законът не предвижда трети страни, които твърдят, че са собственици на конфискувани стоки, да се намесват в производство срещу предполагаем нарушител (вж. параграф 20 по-горе).
35. Правителството посочва, че в производството, в което е оспорило отказа за връщане на горивото, дружеството жалбоподател е изразило становища и съдилищата са упражнили косвен контрол върху законосъобразността на конфискацията. Съдът отбелязва, че докато в това производство ВАС наистина е разгледал и установил законосъобразността на конфискацията съгласно националното законодателство (вж. параграф 13 по-горе), той не е разгледал поведението на собственика на конфискуваното гориво или връзката между поведението на последния и нарушението. Всъщност ВАС приема, че собствеността върху стоките, подлежащи на конфискация в такива производства, е без значение (сравнете с Микроинтелект ООД, цитирано по-горе, § 47). Решението на ВАС изглежда в съответствие със законодателство и нищо не показва, че то надхвърля разумните граници на тълкуване. Всъщност, възможността за разглеждане на случая на собственика, когато стоки се конфискуват в производство срещу трети страни, не е била предвидена във вътрешното законодателство, но това е било необходимо съгласно член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, за да могат властите да оценят пропорционалността на конфискацията (сравнете с, mutatis mutandis, Ünsped, цитирано по-горе, § 38). Отнемането би отговаряло на изискванията на Конвенцията, само ако е осъществено в съответствие с процедура, предлагаща подходящи гаранции срещу произвол (пак там, § 46). Следователно, липсата на такава процедура и / или релевантен анализ в решението на ВАС, обсъдено по-горе, не позволява да се постигне „справедлив баланс“ между различните интереси, които се засягат, независимо от резултата от такава процедура.
36. Като взе предвид горните съображения и въпреки широката свобода на преценка, предоставена на държавата в тази област, Съдът намира, че неспособността на националните съдилища да отговорят на позицията на дружеството жалбоподател в контекста на оспорената от него конфискация на имуществото му, го лишава от оценка на пропорционалността на мярката и необходимите гаранции срещу произвол и по тази причина намесата не е била необходимо в едно демократично общество.
37. Съответно е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.
ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА38. Дружеството жалбоподател се оплаква, че не е имало достъп до съд, за да изложи становището си, отстоявайки правото си на собственост. Дружеството се позовава на чл. 6 § 1 от Конвенцията, който в приложимата си част гласи следното:
„Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения..., има право на справедливо ... гледане ... от ... съд ...“
39. Правителството твърди, че дружеството жалбоподател не е подало оплакването в рамките на шестмесечния срок, предвиден по Конвенцията. По-конкретно, то е научило още на 18 ноември 2015 г. за наказателно постановление № 613, издадено срещу доставчика му (виж параграф 7 по-горе). Във вътрешното законодателство не е имало възможност дружеството жалбоподател да оспори това наказателно постановление в съда. Следователно от дружеството жалбоподател се е очаквало да подаден жалбата си до Съда в рамките на шест месеца след узнаването за това наказателно постановление. То обаче е подало жалба до Съда едва на 5 септември 2017 г., което е повече от шест месеца по-късно.
40. Съдът намира, че въпросът, повдигнат от дружеството по член 6 § 1, е неразривно свързан с въпроса дали на жалбоподателя е била предоставена процедура за разглеждане на неговия случай по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, който е разгледан от Съда в контекста на тази разпоредба. Следователно Съдът намира, че не е необходимо да разглежда поотделно допустимостта и основателността на оплакването на жалбоподателя по член 6 § 1 от Конвенцията.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
41. Чл. 41 от Конвенцията гласи:
„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“
42. Жалбоподателят не е предявил претенции за имуществени или неимуществени вреди, нито за разходи и разноски .
43. Следователно Съдът не присъжда такива.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
Обявява жалбата за допустима;Приема, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията;Приема, че не е необходимо да разглежда допустимостта и основателността на оплакването по член 6 § 1 от Конвенцията.Изготвено на английски език и оповестено писмено на 18 май 2021 г., в съответствие с Правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Илсе Фрайвирт Юлия Антоанела Моток (Ilse Freiwirth) (Iulia Antoanella Motoc)
Зам.-секретар Председател