© Министерство на правосъдието на Република България, mjs.bg. Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.
© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, mjs.bg. Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.
Дело Великова срещу България
Решение от 18 май 2000 г.
По делото на Великова срещу България
Европейският съд по правата на човека в състав
г-н М. Пелонпаа, председател,
г-н Г. Рес,
г-н А. Пастор Ридруейо,
г-н И. Кабрал Барето,
г-н Буткевич,
г-н Дж. Хедиган,
г-жа С. Ботушарова,
и г-н В. Берже, завеждащ регистратурата,
След като се оттегли за съвещание на 20 януари и 27 април 2000 г.,
Постановява следното решение, издадено на последната горепосочена дата:
ПРОЦЕДУРА
1. Делото е заведено по жалба (N 41488/98) срещу Република България, подадена в Европейската комисия по правата на човека ("Комисията") на основание бившия Член 25 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ("Конвенцията"), от г-жа Аня Великова, българска гражданка, на 12 февруари 1998 г. Жалбоподателката се представлява от господата Илко Димитров и Йонко Грозев, адвокати, практикуващи в София. Правителството на България се представлява от
г-жа Виолина Джиджева, агент, Министерство на правосъдието.
Жалбоподателката повдига оплаквания за нарушение на членове 2, 6, 13 и 14 от Конвенцията относно смъртта на г-н Славчо Цончев по време на полицейско задържане, човека с когото тя е живяла приблизително 12 години, твърдяната неефективност на разследването на това събитие, твърдените пречки пред установяването на нейното гражданско право на обезщетение за смъртта на г-н Цончев, твърдяната липса на ефективно средство в този смисъл и твърдяната дискриминация на основание ромския етнически произход на г-н Цончев.
2. На 7 септември 1998 г. Комисията реши да комуникира жалбата на Правителството ответник.
На 1 ноември 1998 г. по силата на Член 5 § 2 от Протокол N 11 към Конвенцията, делото бе определено за разглеждане от Съда в съответствие с разпоредбите на този Протокол.
В съответствие с Правило 52 § 1 от правилата на Съда Председателят на Съда, г-н Л. Вилдхабер, разпредели делото на Четвърто отделение. Съставът, конституиран в рамките на Отделението, включва ex officio г-жа С. Ботушарова, избрания за България съдия (Член 27 § 2 от Конвенцията и Правило 26 § 1 (а) от Правилата на Съда), и Председателя на Четвърто отделение, г-н М. Пелонпаа (Правило 26 § 1 (а)). Останалите членове, посочени от последния да участват в състава, са г-н Г. Рес, г-н И. Кабрал Барето, г-н Виткевич, г-жа Важич и г-н Дж. Хедиган (Правило 26 § 1 (б)).
3. Становището на правителството бе предадено на 14 декември 1998 г., след продължаване на установения за това срок. Жалбоподателката представи своя отговор на 8 февруари 1999 г.
4. Съдът обяви жалбата за допустима на 18 май 1999 г.
5. На 5 август 1999 г. жалбоподателката представи своето становище по същество, както и искане за обезщетение по справедливост, в подкрепа на което представи допълнителни документи на 7 октомври 1999 г. На 17 септември 1999 г. Правителството представи по свой почин писмено становище по фактите и допустимостта на жалбата. Правителството поиска и провеждането на присъствено заседание.
6. На 14 октомври 1999 г. Съдът разгледа състоянието на проиводството по делото. Съдът реши да покани правителството да коментира писмено по съществото на жалбата и да представи "копия от всички документи, съдържащи се във всички преписки на всички органи, които са били ангажирани с разследването на смъртта на г-н Славчо Цончев". Съдът още реши да покани страните на заседание по съществото на делото.
7. Правителството представи становището си по същество и "копия от всички документи, съдържащи се в преписките" на 11 ноември 1999 г.
На 14 януари 2000 г. жалбоподателката представи допълнително искане за обезщетение по справедливост относно разноските за заседанието в Страсбург, което бе прието за разглеждане от председателя на състава на 28 януари 2000 г. На 14 януари 2000 г. правителството представи допълнително становище по искането на жалбоподателката за обезщетение по справедливост. Становището бе прието с решение на председателя на състава на основание Правило 38 (1) от Правилата на Съда.
8. След като първоночално бе обозначавана с инициалите А. В., жалбоподателката се съгласи да бъде разкрито името й.
9. След като обяви жалбата за допустима, Съдът в съответствие с Член 38 § 1 (б) от Конвенцията се постави на разположение на страните с оглед постигането на приятелско споразумение. Такова не бе постигнато.
10. В съответствие с решение на състава от 13 януари 2000 г. председателят на състава проведе на 20 януари 2000 г., преди началото на откритото заседание, подготвителна среща относно, inter alia, възражението на правителството по отношение на автентичността на жалбата. На срещата присъстваха представителите на страните и жалбоподателката лично. Председателят на състава и представителката на правителството поставиха въпроси, на които жалбоподателката отговори.
Откритото заседание се състоя в Сградата на правата на човека в Страсбург на 20 януари 2000 г.
Пред Съда се явиха:
(а) за правителството
г-жа Виолина Джиджева, Министерство на правосъдието, Агент
(б) за жалбоподателката
г-н Йонко Грозев, адвокат, Защита
Жалбоподателката присъстваше и лично.
Съдът изслуша пледоарии от г-н Грозев и г-жа Джиджева.
11. Тъй като г-жа Важич не бе в състояние да присъства на заседанието на 27 април 2000 г., тя бе заместена от г-н А. Пастор Ридруейо, заместващ съдия, като член на Състава (Правило 24 § 5 (б)).
ОТНОСНО ФАКТИТЕ
I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО
12. Жалбоподателката е българска гражданка, родена през 1952 г. и живуща в Плевен. През процесния период тя е живеела в Буковлак, село в Плевенски окръг.
А. Обстоятелствата около смъртта на г-н Цончев
13. В ранните часове на 25 септември 1994 г. човекът, с когото жалбоподателката е живяла приблизително 12 години, г-н Славчо Цончев, 49-годишен, етнически ром, починал, след като прекарал около 12 часа в задържане в полицията, след като бил арестуван по обвинение в кражба на добитък.
14. На 24 септември 1994 г. в 11 ч. плевенската полиция получила телефонно обаждане от село Буковлак, което информирало за кражба на 9 крави. Сержант Иванов и колегата му Петранов били незабавно изпратени в селото, където се срещнали с г-н Н., човекът, който се грижел за добитъка. Г-н Н. бил заведен в полицейското управление в Плевен.
Там той първоначално заявил, че кравите били откраднати от непознати лица, които го напръскали със спрей, но впоследствие обяснил, че около 10 часа г-н Цончев, придружен от десетгодишно момче, отвел деветте крави, използвайки заплахи, като го предупредил, че, ако бъден питан за инцидента, трябва да поддържа, че някой го е напръскал със спрей. Г-н Н. заявил, че се уплашил от г-н Цончев, който бил в нетрезво състояние по време на срещата им.
15. В показанията си, дадени по-късно, сержант Иванов разказва следното: "Беше ни казано, че извършителят е Славчо (г-н Цончев) - циганин от село Буковлак, чийто прякор е "Пачо". Познавахме този човек, тъй като беше от нашия криминално проявен контингент."
Видно е от всички показания, че роднините на г-н Цончев, разпитани впоследствие във връзка с разследването на неговата смърт, съшо са познавали полицейските служители и са знаели прякорите им.
16. Съшият екип полицейски патрули се върнал в село Буковлак, където към тях се присъединили двама от собствениците на добитъка, и четиримата започнали да търсят г-н Цончев из селото. Намерили го около 14 часа в къщата на неговата леля и чичо. Според показанията на сержант Иванов, г-н Цончев "пиеше алкохол в компанията на други цигани".
17. Според показанията на братовчедката на г-н Цончев и на г-жа К., възрастна жена, съседка на роднините на г-н Цончев, той прекарал късната сутрин и ранния следобед на 24 септември 1994 г., копаейки ров в къщата на г-жа К. През това време г-н Цончев изпил 4 бири. Явно бил пил алкохол и преди това. Според същите показания и показанията на лелята и чичото на г-н Цончев, той отишъл в къщата им в ранния следобед, около 15 минути преди пристигането на полицията. Чичото още свидетелства, че г-н Цончев не се оплаквал от никакви медицински проблеми и се държал нормално.
18. Полицейските служители поканили г-н Цончев да отиде с тях. Той отговорил, че иска да довърши бирата си, с което полицаите се съгласили. Г-н Цончев бил сложен на задната седалка на полицейската кола между двамата собственици на добитъка. Колата първо се отбила за няколко минути до дома на собствениците на добитъка. Според показанията на един от полицейските служители, по време на краткото пътуване хората на задната седалка "се караха с циганина, но ... не са го били. Само говореха." Колата пристигнала пред дома на собствениците на добитъка, където се била събрала група от около 20-30 души. Според полицейския служител Иванов, те искали да се саморазправят с г-н Цончев, но той и колегите му не позволили това. Полицейската кола се отправила към полицейското управление в Плевен, където не по-късно от 14,30 часа г-н Цончев бил предаден на сержант Костадинов, дежурния служител.
19. Сержант Костадинов заявява в показанията си пред следователя Енчев, че затворил г-н Цончев в арестантската килия, тъй като той бил твърде пиян, за да бъде разпитван. Г-н Н., човекът, който съобщил за кражбата на добитъка и който чакал в полицейското управление да даде показания, твърди, че г-н Цончев бил настанен да седне на фотьойл в коридора.
И сержант Костадинов, и г-н Н. свидетелстват, че г-н Цончев бил много пиян. Според г-н Н., в някакъв момент, докато седял, г-н Цончев екскрементирал в панталоните си.
Изглежда, че г-н Цончев е разговарял с други, докато е бил в полицейското управление. Във вътрешна полицейска справка от 20 октомври 1994 г. относно смъртта на г-н Цончев (вж. § 33 по-долу) се твърди, че той отрекъл да е откраднал кравите. Източникът на тази информация не е споменат в справката. Г-н Н. от своя страна свидетелства, че в някакъв момент на г-н Цончев били зададени въпроси относно кражбата на добитък, но той отговорил, че е заклал едната крава.
20. В 17 часа сержант Костадинов се свързал по телефона с полицейския служител Любенов, който пристигнал в полицейското управление и започнал да разпитва свидетеля г-н Н. Според служителя Любенов, г-н Цончев бил твърде пиян, за да бъде разпитан.
Полицейският служител Любенов издал заповед за задържане на г-н Цончев, след като се консултирал с дежурния прокурор, г-жа Попова. В заповедта се казва, че е издадена на 24 септември 1994 г. в 19 часа.
21. Според показанията на полицейските служители Костадинов и Любенов, около 19 часа г-н Цончев "се оплака, че не се чувства добре", при което сержант Костадинов се свързал със спешното отделение на местната болница за линейка.
Приблизително по същото време в полицейското управление присъствали г-н Н. и един от собствениците на откраднатия добитък, който пристигнал около 19 часа, за да уведоми полицията, че кравите били намерени по-рано следобеда. Двамата мъже напуснали скоро след 19 часа, след като явно г-н Н. бил прекарал целия следобед в полицейското управление. Показанията на г-н Н. не съдържат никаква отпратка към факта, че г-н Цончев е показал признаци на лошо здравословно състояние. Другият присъстващ не е бил разпитан по време на следствието, съдейки по факта, че Правителството не е представило никакви такива показания.
Съгласно вътрешната справка от 20 октомври 1994 г. (вж. по-долу § 33) всички гореописани събития, оплакването на г-н Цончев, че не се чувства добре, и пристигането на линейката са станали около 22 часа, а не около 19 часа. Справката не посочва източника на тази информация.
22. Според показанията на служителите Костадинов и Любенов скоро след телефонното обаждане за линейка в полицейското управление пристигнали лекар и фелдшер, които прегледали г-н Цончев набързо. Твърди се, че лекарят опипал тялото на г-н Цончев, но заявил, че той е твърде пиян, за да бъде прегледан, и че ще го прегледа, когато изтрезнее.
Сред документите от преписките на всички органи, работили по делото, както са представени от Правителството, не фигурира писмен протокол от тази лекарска визита. По време на разследването на смъртта на г-н Цончев явно не са били поставени никакви въпроси на полицейските служители относно самоличността на членовете на лекарския екип и други подробности не са били установени.
23. Около 23 часа, г-н И. П., арестуван за хулиганско поведение, бил доведен в полицейското управление и задържан там.
Съгласно вътрешната справка от 20 октомври 1994 г. (вж. § 33 по-долу), г-н И. П. свидетелствал, че г-н Цончев бил пиян. Такива показания не са налице в материалите, представени от Правителството.
24. Съгласно показанията на сержант Костадинов, дежурния служител, в определен момент през нощта г-н Цончев започнал да повръща в килията, където бил настанен. Позволено му било да отиде до тоалетната, като след това не бил заключен, а седнал на фотьойл в коридора. След полунощ г-н Цончев отишъл в тоалетната отново. На връщане към фотьойла той паднал на пода. Полицейският служител Костадинов указал на задържания г-н И. П. да помогне да сложат г-н Цончев да седне на фотьойла. Служителят Костадинов забелязал, че на г-н Цончев му е зле и повикал бърза медицинска помощ отново. По това време г-н И. П. бил освободен и напуснал полицейското управление.
Вътрешната справка от 20 октомври 1994 г. (вж. § 33 по-долу) посочва, че сержант Костадинов бил видял г-н Цончев да лежи на земята около 1,50 часа на 25 септември 1994 г. Източникът на информацията за часа не се споменава.
25. Според показанията на полицейските служители същият лекар и фелдшер, чиято самоличност не е разкрита, пристигнали към 2 часа и намерили г-н Цончев мъртъв. Лекарят не съставил акт за смърт. Това било направено по-късно от д-р Доровски, съдебно- медицинският експерт, който посетил местопроизшествието заедно със следователя Енчев и извършил аутопсията.
Б. Разследването на смъртта на г-н Цончев
26. Незабавно след като г-н Цончев бил намерен мъртъв, полицията уведомила дежурния следовател, г-н Енчев, който пристигнал в 2,30 часа и огледал местопроизшествието.
Съгласно писмения протокол за огледа, трупът на г-н Цончев е намерен в коридора на първия етаж в южното крило на плевенското полицейско управление. Тялото е било в седнало положение на фотьойл, като двете ръце висели от двете страни на фотьойла, а главата била отпусната назад. Жертвата била облечена в бяла риза, широко отворена на гърдите, с разкопчани панталони и без бельо. Протоколът по-нататък посочва, че "по дясната скула се вижда раничка от охлузване. Поради тъмния цвят на кожата не личат други травматични увреждания по тялото." Следователят завършил огледа в 3, 00 часа. Протоколът за оглед посочва, че по време на огледа са присъствали съдебно-медицински експерт и три други лица. Никой от тях не е подписал протокола, който е подписан само от следователя.
По време на огледа са снети фотографии на местопроизшествието. Правителството не е представило копия от тях.
27. Д-р Доровски издал акт за смърт N 217 на 25 септември 1994 г., който сочи "остра анемия, мастна емболия и хематоми в трупа и крайниците" като условия, причинили смъртта. Той също така маркирал графата "нещастен случай" в колоната, изискваща информация относно възможните обстоятелства. Той оставил празно мястото, оставено за посочване момента на смъртта.
28. На 25 септември 1994 г. окръжният следовател Енчев издал постановление за образуване на наказателно производство по повод смъртта на г-н Цончев.
На същата дата рано сутринта, след 4,25 часа, следователят Енчев разпитал трима от въвлечените полицейски служители, сержанти Иванов, Костадинов и Любенов. Документите в преписките на органите, разследвали смъртта на г-н Цончев, представени от Правителството, не съдържат и следа от какъвто и да било разпит на полицейския служител Петранов, който е бил заедно със сержант Иванов по време на арестуването на г-н Цончев и завеждането му в полицейското управление.
29. Следователят постановил и изготвянето на биохимическа експертиза и на съдебно-медицинска експертиза. Извършването на съдебно-медицинска експертиза било възложено на д-р Доровски, който присъствал по време на огледа на трупа. Поставени му били следните въпроси за отговор:
"1. Какви травматични увреждания има по трупа на Славчо Цончев?
2. Каква е причината за смъртта му?
3. Какъв е механизмът за причиняване на уврежданията?"
30. Съдебно-медицинският експерт извършил следсмъртен преглед между 8,30 и 11,30 часа на 25 септември 1994 г. Той установил, че долният десен клепач е кръвонаседнал с морав цвят; под него и симетрично в ляво - в областта на скулите има кръгловато-елипсовидни охлузвания с червеникаво-кафяв цвят с размери до 2 на 0.5 - 1 см; със същия цвят и с размери 0.5 на 0.5 см охлузване по левия ръб-рамо на долната челюст; централно на брадичката имало охлузване с червеникаво-кафяв цвят и лентовидна форма с размери 2 на 0.5 см; по предно-страничните повърхности на двете мишници и в горната трета на предмишниците имало масивни кръвонасядания с интензивно морав цвят, разположени на значителна площ, с размери 40 на 18 см; кръвонасяданията били симетрични на двете ръце; и по задностраничната повърхност на лявото седалище и горната трета на лявото бедро имало добре изразени двойноивицовидни кръвонасядания с морав цвят, общо три на брой, разположени напречно спрямо хода на бедрената кост, с дължина 8 -10 см и ширина на запазения здрав участък 1.5 - 2 см.
Лабораторният анализ на кръвта и урината на г-н Цончев разкрива съдържание на алкохол 0.4 на хиляда .
Докладът заключава:
"При огледа и аутопсията на трупа на Славчо Цончев се установи трупна картина на остра кръвозагуба - бледи следсмъртни петна, анемични вътрешни органи, масивни и на голяма площ хематоми по горните крайници и лявото седалище, кръвонасядане на долния клепач на дясното око, охлузвания по лицето.
Причината за смъртта на Славчо Цончев е острата кръвозагуба, в резултат на обширните и в дълбочина хематоми по горните крайници и лявото седалище, както е видно от аутопсията.
Уврежданията са резултат на тъпи травми. Описаните като двойноивицовидни кръвонасядания по лявото седалище са резултат от действието на предмет/и с тясна ограничена повърхност, продълговат, с ширина около 2 см. Хематомите по горните крайници са резултат от действието - удари с или върху - твърд тъп предмет. Те нямат характерна форма, поради което по-конкретна идентификация на действалия предмет не може да се направи. Уврежданията по лицето могат да са причинени от удари, възможно е и падане - разположени са по изпъкнали части на лицето.
При изследването на трупа не се установиха болестни промени, с които да се свърже настъпването на смъртта. Не се установиха увреждания от остри предмети или огнестрелни наранявания."
Експертизата установява момента на смъртта около десет - дванадесет часа преди аутопсията. Не се изразява мнение относно времето на нанасяне на нараняванията, причинили смъртта. Такъв въпрос не е бил поставян от следователя.
31. Сутринта на 25 септември 1994 г. жалбоподателката, която отишла в полицейското управление да чака освобождаването на г-н Цончев, била уведомена, че той е мъртъв. Когато по-късно през деня тялото му било транспортирано до дома на жалбоподателката в село Буковлак, жалбоподателката забелязала многобройни наранявания. По нейна молба съседи повикали журналисти от местни вестници. Вечерта тялото на г-н Цончев било погребано.
32. На 28 септември 1994 г. следователят Енчев разпитал чичото, лелята и братовчедката на г-н Цончев, тяхната съседка г-жа К. и г-н Н., от когото били откраднати кравите.
33. На 20 октомври 1994 г. полковник от Дирекция на националната полиция в София съставил акт за смъртта на Славчо Цончев, явно в рамките на вътрешно разследване, проведено в системата на полицията. Актът описва събитията и заключава, че делото попада в компетенцията на следствените органи. Друг документ, свързан с това полицейско разследване, в случай че такова се е състояло, сред материалите, представени от Правителството, не фигурира.
34. На 21 декември 1994 г. експерт-химик изготвя доклад върху анализа на пробите от съдържанието на стомаха, черния дроб, бъбреците и мозъчната тъкан, взети от трупа. Целта на анализа, както е определена от следователя, е да се търсят следи от токсични вещества. Такива вещества не били открити. Били открити незначителни количества аспирин, обезболяващи средства и кодеин.
35. Материалите, представени от Правителството в отговор на искането от страна на Съда за "всички документи, съдържащи се във всички преписки на всички органи, които са били ангажирани с разследването на смъртта на г-н Цончев", не съдържат и следа от каквато и да било следствена дейност след декември 1994 г.
36. През месеците, следващи смъртта на г-н Цончев, жалбоподателката посещавала редовно кабинета на следовател Енчев, за да иска информация за хода на следствието. През 1995 г. адвокатът на жалбоподателката, г-н Илко Димитров, няколко пъти посетил кабинета на г-н Енчев и говорил с него по телефона. Твърди се, че г-н Енчев отказал да даде всякаква конкретна информация. Също така, според жалбоподателката, документите от следственото дело, до които е бил даден достъп на адвоката й, не съдържали никаква информация за следствени действия, извършени след 21 декември 1994 г.
37. На 5 декември 1995 г. адвокатът на жалбоподателката поискал от плевенската Окръжна прокуратура да ускори производството. Тъй като отговор не бил получен, на 28 февруари 1996 г. адвокатът на жалбоподателката подал молба до Главна прокуратура.
На 19 март 1996 г. окръжният прокурор Попова издала постановление за спиране на наказателното производство по повод смъртта на г-н Цончев. Постановлението, inter alia, гласи:
"Смъртта на Цончев е причинена от множество вътрешни кръвоизливи и остра кръвозагуба вследствие на умишлено нанесен побой. Починалият Цончев е задържан за 24 часа с полицейско разпореждане по Закона за полицията с оглед извършен от него на 24 септември 1994 г.грабеж на девет броя крави на 24 септември 1994 г. в землището на село Буковлак, Плевенска община.
В хода на разследването не можа да се установи къде е бил нанесен побой над Цончев - в РПУ-Плевен или извън него, нито пък се събраха доказателства от кого е нанесен побоят - от собствениците на откраднатите девет броя крави или от полицейските служители."
38. В последвалата си жалба до Главна проукратура от 20 май 1996 г. жалбоподателката твърди, че следствието не е било обстойно и че са били допуснати сериозни пропуски. Тя посочва, че всички доказателства сочат, че нараняванията, довели до смъртта, са били нанесени, след като жертвата е била откарана в полицейското управление. Тя възразила срещу значителното забавяне на следствието.
С постановление от 8 юли 1996 г. прокурор Славова от Главна прокуратура уважила молбата на жалбоподателката за възобновяване на следствието. Постановлението гласи, inter alia:
"Прегледът на материалите по делото сочи, че разследването не е всестранно и пълно. Не са извършени всички възможни следствени действия на този етап, поради което необосновано се явява спирането на производството.
Необходимо е да се извърши доразследване, при което да се установи какви конкретни оплаквания е имал Славчо Цончев по време на престоя му в РПУ, какви констатации за здравословното му състояние е направил извиканият екип на БМП. Необходимо е да се издирят и разпитат съответните лекари от БМП, провели два прегледа на пострадалия, както и да се изискат съответните документи, регистриращи тези прегледи. Какви са били причините, поради които по същество /поне на този етап липсват данни/ медицинска помощ не е била оказана и с оглед установеното да се прецени за престъпление по чл. 123 НК. Следва да се провери и какво е било здравословното състояние на Цончев, предхождащо задържането му. Необходимо е да се назначи и тройна съдебно-медицинска експертиза за установяване причина за смъртта и конкретизиране на механизма на получаване на отразени наранявания, давност на същите с оглед преценка за причинна връзка с действия на друго лице в същия ден на смъртта или преди това. Да се изиска и приложи смъртният акт, издаден за Цончев, и се провери твърдяното от Аня Великова за отразени неверни данни в документа.
След изясняване посочените въпроси, както и на възникнали в хода на доразследване, делото да се реши отново по същество."
39. Според жалбоподателката през месеците, следващи постановлението на Главна прокуратура, нейният адвокат е разговарял поне два пъти по телефона със следователя Енчев. И в двата разговора следователят Енчев отказал да предостави информация относно следствието. На 6 януари 1997 г. адвокатът подал жалба до плевенската Окръжна прокуратура, в която посочва, че в противоречие с постановлението на Главна прокуратура следствие не се провежда, и поискал отвод на следователя Енчев.
Адвокатът на жалбоподателката не получил отговор на писмената си жалба повече от четири месеца. На 22 май 1997 г. адвокат Димитров говорил със следователя Енчев по телефона. Следователят Енчев уведомил адвоката, че той все още е следовател по делото. По време на разговора станало ясно, че следствени действия не са провеждани след постановлението на Главна прокуратура от 8 юли 1996 г. След този разговор адвокатът на жалбоподателката подал жалба до Главна прокуратура, подновявайки искането си за отвод на следователя Енчев и ускоряване на производството.
40. На 17 август 1997 г. адвокатът получил копие от писмо, подписано от окръжния прокурор Попова, с дата 3 юни 1997 г., адресирано до Главна прокуратура. Явно в отговор на жалбата от май 1997 г. писмото гласяло, че по-нататъшни следствени действия не са възможни и че по мнението на прокурор Попова следствието трябва да бъде спряно. Според прокурора "не са установени обективни данни, от които да се направи извод досежно авторството на престъплението по чл. 115 НК... За да се работи по което и да е следствено дело, е необходимо да има обективни данни, които да дават насоката за работа. В случая такива липсват, що се касае до авторството на деянието." Тя също отказала да направи отвод на следователя Енчев и изразявала раздразнението си от многобройните жалби на адвокат Димитров.
Следствието явно не е спряно, тъй като няма формален акт в този смисъл. През декември 1997 г. в телефонен разговор с адвокат Димитров следователят Енчев потвърдил, че все още работи по делото.
II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО
41. По българското право наказателно производство за престъпления от общ характер се образува от прокурор или следовател (член 192 от Наказателно-процесуалния кодекс).
В съответствие с действащото в процесния период и до 1 януари 2000 г. право решението за прекратяване на висящо наказателно производство подлежи на обжалване от страна на жертвата пред по-горестоящия прокурор (член 237 § 6 от Кодекса, редакция в сила преди 1 януари 2000 г.). В практиката, както и в случая на жалбоподателката, обжалване пред по-горестоящ прокурор е възможно и срещу решение за спиране на наказателното производство (член 239 от Кодекса в редакцията му отпреди 1 януари 2000 г.). Други средства за защита приложимият закон не предвижда.
ОКОНЧАТЕЛНИ СТАНОВИЩА ПРЕД СЪДА
42. На заседанието на 20 януари 2000 г. правителството покани Съда да отхвърли жалбата като недопустима или да отхвърли исканията на жалбоподателката като необосновани.
43. По същия повод жалбоподателката потвърди искането си към Съда да констатира нарушения на Членове 2, 6, 13 и 14 от Конвенцията.
ОТНОСНО ПРАВОТО
I. ПРЕДВАРИТЕЛНИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО
44. Правителството повдига редица предварителни възражения, докато жалбоподателката поддържа, че делото трябва да се разгледа по същество.
А. Автентичност на жалбата
45. В писменото си становище по същество от 11 ноември 1999 г. правителството отбелязва, че нотариално заверената декларация за доходи от 1 юли 1999 г., представена от жалбоподателката в подкрепа на искането й за правна помощ, съдържа отпечатък от палеца на жалбоподателката и бележка от нотариус, в смисъл че жалбоподателката е неграмотна. Правителството по-нататък посочва, че пълномощното, с което жалбоподателката упълномощава своите адвокати да я представляват пред органите на Конвенцията, с дата 9 февруари 1998 г., съдържа подпис.
Правителството твърди, че пълномощно, издадено от неграмотно лице, е действително само при условие, че съдържа отпечатък от палеца на това лице и подписите на двама свидетели в съответствие с чл. 151 (1) от българския Гражданско-процесуален кодекс. Тъй като за пълномощното от 9 февруари 1998 г. това не е налице, следва, че жалбата е подадена от лица, които не са надлежно упълномощени да сторят това от името на жалбоподателката. Правителството поиска от Съда да обяви жалбата за недопустима.
46. По време на подготвителната среща преди откритото заседание, проведено на 20 януари 2000 г. (вж. по-горе § 10), жалбоподателката заяви, че тя е подписала оспорвания документ и разясни подробно обстоятелствата, при които е направила това. Тя заяви, inter alia, че e била подпомогната при попълването на формуляра и че го е подписала сама. В отговор на въпроса дали би искала да демонстрира способността си да се подписва, тя положи подписа си на къс хартия в присъствието на председателя на състава и на представителите на страните. При закриването на подготвителната среща представителката на правителството не коментира автентичността на жалбата, но заяви, че поддържа предварителното възражение на правителството.
47. Съдът отбелязва, че правителството не е преклудирано да повдигне горепосоченото възражение, тъй като последното се основава на документ, създаден и открит след 18 май 1999 г., датата на решението по допустимост по настоящето дело (вж. решението Ерги срещу Турция от 28 юли 1998 г., Доклади за решения 1998-IV, стр. 1770, § 62).
48. Съдът напомня, че в случаи на подобни възражения от страна на правителствата, на жалбоподателите е бил поставян въпросът дали тя/той са подписали оспорвания документ. От значение е и общата преценка на всички доказателства и особено на въпроса дали жалбоподателката продължава да има интерес от воденето на делото (вж. решението Ерги, цитирано по-горе, стр. 1770, §§ 63 и 64; жалба N 24276/94, реш. 22.5.95 г.; Сарли срещу Турция, доклад на Комисията от 21.10.99 г., § 107; Аслан срещу Турция, доклад на Комисията от 22.5.97 г., непубликуван).
49. В настоящия случай правителството не твърди изрично, че жалбата е подадена без съгласието на жалбоподателката. Тяхното възражение е фокусирано върху въпроса дали пълномощното от 9 февруари 1998 г. е правно действително.
50. Доколкото правителството се позовава на изискването по българското право за отпечатък от палец, поставен в присъствието на двама свидетели върху документ, издаден от неграмотно лице, Съдът отбелязва, че не е ясно дали истински документ, подписан от ръката на някой, който при друг случай е твърдял, че е неграмотен, би се считал нищожен по българското право.
Във всеки случай, Съдът напомня, че представителят на жалбоподателката трябва да представи "заверено пълномощно или писмено упълномощаване" (Правило 45 (3) от Правилата на Съда и Правило 43 (3) от Процедурните правила на Комисията, в редакцията им в сила към момента на подаване пред Комисията на настоящата жалба). Следователно простото писмено упълномощаване би било валидно за целите на производството пред Съда, доколкото не е доказано, че липсва разбиране и съгласие от страна на жалбоподателката.
51. Що се отнася до последното, Съдът взима предвид всички налични доказателства, включително срещата със жалбоподателката лично в присъствието на председателя на състава и представителката на правителството (вж. § 46 по-горе). Съдът счита, че в никой момент не е било налице сериозно съмнение относно волята на жалбоподателката да поддържа оплакванията си.
Най-сетне, Съдът отбелязва, че един от двамата адвокати, чиито имена фигурират в оспорваното пълномощно от 9 февруари 1998 г., е представлявал жалбоподателката пред вътрешните власти поне от 1995 г. (вж. §§ 1 и 36 по-горе).
52. Съдът счита, следователно, че жалбата е валидно подадена от името на жалбоподателката, и отхвърля първото предварително възражение на правителството.
Б. Останалите предварителни възражения
53. В писменото си становище от 2 септември 1999 г. правителството заявява, че решението по допустимост от 18 май 1999 г. съдържа редица неверни фактически констатации и необосновани изводи. В частност, че страници 7 до 12 на решението по допустимост съдържат неприемливи твърдения.
Правителството потвърди позицията си, че жалбата трябва да бъде отхвърлена поради неизчерпване на вътрешноправните средства. То поддържа, както и във фазата на производството по допустимост, че, inter alia, жалбоподателката е трябвало да предяви граждански иск за вреди и че е трябвало да се присъедини към наказателното производство по повод смъртта на г-н Цончев като частен обвинител. Правителството още заяви, че констатациите на Съда относно шестмесечния срок са "противни на буквата и духа на Член 35 от Конвенцията".
В становището си от 11 ноември 1999 г. и на заседанието на Съда правителството още поддържа, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба.
Въз основа на горепосочените съображения правителството поиска от Съда да обяви жалбата за недопустима.
54. Жалбоподателката отговори, че жалбата трябва да бъде разгледана по същество.
55. Съдът в пълна степен взима предвид становището на правителството по фактите, наред с всички други доказателства. В действителност, в съответствие с Член 38 от Конвенцията, Съдът пристъпва към окончателно установяване на фактите въз основа на становищата на страните и, в случай, че е необходимо, въз основа на свое собствено разследване, тъкмо след като обяви жалбата за допустима.
56. Съдът посочва, че всички неприемливи, както твърди правителството, констатации в решението по допустимост се съдържат в частта, резюмираща оплакванията и становището на жалбоподателката, която е неразделна част от текста на решението в същата степен, в която е и резюмето на позицията на правителството, без нито едната, нито другата да са израз на мнението на Съда.
57. Относно искането на правителството за обявяване на жалбата за недопустима, Съдът напомня, че разпоредбата на Член 35 § 4 in fine от Конвенцията, в съответствие с която Съдът може да обяви дадена жалба за недопустима във всяка фаза на производството, не означава, че правителството-ответник може да повдигне въпрос по допустимост във всяка фаза на производството, в случай че този въпрос е могъл да бъде повдигнат по-рано (вж. параграф 88 от пояснителния доклад към Протокол N 11 от Конвенцията и Правило 55 от Правилата на Съда).
В настоящия случай правителството най-вече поддържа възраженията си относно допустимостта на жалбата, които вече бяха разгледани от Съда и отхвърлени с решението му от 18 май 1999 г. Съдът не вижда нов елемент, който да оправдава повторното разглеждане на тези въпроси.
Във всеки случай, като преценява съществото на предварителните възражения на правителството, Съдът не вижда състоятелност в никое от тях.
58. Ето защо, Съдът отхвърля остатъка от предварителните възражения на правителството.
II. ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛЕН 2 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
59. Жалбоподателката твърди, че са налице нарушения на Член 2 от Конвенцията, в смисъл че г-н Цончев е починал в резултат от увреждания, преднамерено нанесени му от полицията, че не е получил адекватна медицинска помощ по време на задържането си в полицията и че не се е състояло адекватно разследване на обстоятелствата на смъртта му.
Член 2 предвижда както следва:
Член 2
1. Правото на живот на всеки се защитава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.
2. Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима:
а) при защитата на което и да е лице от незаконно насилие;
b) при осъществяването на законен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода;
с) при действия, предприети в съответствие със закона, за потушаване на бунт или метеж.
А. Аргументи на страните
1. Жалбоподателката
60. Според виждането на жалбоподателката всички налични доказателства сочат, че г-н Цончев е бил в добро здравословно състояние по времето, когато за пръв път се е срещнал с полицията в ранния следобед на 24 септември 1994 г. Фактът, че бил пил алкохол, не повече от четири бири, не е засегнал неговото общо здравословно състояние, което е било добро.
61. Жалбоподателката твърди, че правителството не е представило никакво ясно обяснение, още по-малко правдоподобно такова, за случилото се, като по този начин не е успяло да демонстрира, че неговите служители не са отговорни за смъртта на г-н Цончев. Правителството само косвено твърди в становищата си пред Съда, че г-н Цончев може да е получил въпросните увреждания, падайки на земята вследствие от алкохолното си опиянение. Достатъчно е, обаче, да бъдат разгледани изводите на съдебно-медицинската експертиза относно вида и размера на нараняванията, причинили смъртта на г-н Цончев, за да бъде отхвърлена тази версия за фактите като неправдоподобна.
62. Жалбоподателката по-нататък твърди, че г-н Цончев не е получил адекватна медицинска помощ в продължение на няколко часа, през които е бил в полицейско задържане, явно страдайки от животозастрашаващи увреждания. Жалбоподателката заявява, че българското законодателство не съдържа разпоредби, които осигуряват достъп до лекар за лица, лишени от свободата си.
Тя по-нататък оспорва позицията на правителството, че всичко възможно е било направено. Тя напомня, че съгласно показанията на полицейските служители, лекарят, който е видял г-н Цончев и чиято идентичност така и не е разкрита, е заявил, че г-н Цончев е твърде пиян, за да бъде прегледан. Според виждането на жалбоподателката тези факти, ако са верни, биха могли единствено да обосноват отговорността на лекаря за престъпна медицинска небрежност, а не извода, че са били взети адекватни мерки. Тя посочва, че са налице две възможни обяснения: или лекарят е пристигнал след смъртта на г-н Цончев и, ужасен от стореното от полицията, е отказал съдействие или никакъв лекар не е идвал, като цялата история за това е съчинена от полицията. И в двата случая г-н Цончев е бил лишен от подходяща и навременна медицинска помощ.
63. Жалбоподателката още твърди, че властите са нарушили задължението си по Член 2 от Конвенцията да предприемат бързо, пълно и ефективно разследване на обстоятелствата около смъртта на г-н Цончев. При все че следствието е започнало бързо, нищо не е направено от декември 1994 г., въпреки повтарящите се молби на жалбоподателката.
64. Жалбоподателката смята, че следствието се характеризира с редица пропуски и несъответствия, които са довели до продължаващата липса на отговор на повечето въпроси около смъртта на г-н Цончев. По мнение на жалбоподателката тези пропуски са тъй многобройни и шокиращи, че могат да бъдат описани само като усилие от страна на следствените власти да прикрият полицията, вместо да разследват действията на нейните служители.
2. Правителството
65. Правителството заявява, че оплакванията по Член 2 от Конвенцията са очевидно необосновани. По тяхно мнение твърдението на жалбоподателката, че г-н Цончев е починал в резултат на малтретиране от страна на полицейски служители не е подкрепено от доказателствата по делото. Следствието е установило, че преди задържането си той е погълнал големи количества алкохол и че залитал и падал, когато бил задържан, както и по-късно в полицейското управление. Същевременно малко и твърде противоречиви доказателства били налице относно начина, по който е прекарал часовете преди задържането си.
Правителството твърди, че съдебно-медицинските експерти са заключили, че смъртоносните увреждания може да са били резултат от падане. Тези съображения и фактът, че по време на следствието не са установени доказателства за полицейско насилие, трябва, според правителството, да доведат до извода, че твърденията на жалбоподателката са необосновани.
66. Правителството поддържа, че до 22 часа на 24 септември 1994 г. г-н Цончев не се е оплакал от здравословното си състояние. Той е бил под влияние на алкохол и не е бил комуникативен. Нормално било при тези обстоятелства полицейските служители да решат да го оставят да изтрезнее. Когато г-н Цончев се е оплакал, че се чувства зле, веднага е бил повикан екип за бърза медицинска помощ, но лекарят преценил за невъзможно да го прегледа вследствие на състоянието му на алкохолно опиянение. Според правителството, следователно, полицията не може да бъде държана отговорна за непредоставяне на адекватна медицинска помощ. В действителност всичко възможно било направено.
67. Правителството още поддържа, че всички необходими следствени действия са били извършени навременно. Следовател посетил местопроизшествието веднага след смъртта на г-н Цончев, след което пристъпил към разпит на свидетелите. Назначена била аутопсия, която била бързо извършена. Следователно, твърдението, че следствието не е ефективно, е също необосновано.
Б. Преценката на Съда
1. Относно твърдението за убийство на г-н Цончев
68. Съдът припомня, че Член 2 от Конвенцията, който осигурява правото на живот, има статута на една от най-основните разпоредби на Конвенцията. С оглед важността на защитата, предвидена от Член 2, Съдът трябва да подложи на възможно най-внимателния преглед оплакванията за лишаване от живот (вж. освен другите източници и решението Чакичи срещу Турция от 8 юли 1999 г., Доклади 1999 г., § 86).
69. В настоящия случай жалбоподателката твърди, че властите са отговорни за смъртта на г-н Цончев. Твърди се, че той е бил жестоко бит, докато е бил в ръцете на полицията, че не е получил подходяща медицинска помощ, въпреки сериозните травми, нанесени му по този начин, и че като последица е починал.
70. Съдът счита, че, когато някой бъде задържан от полицията в добро здравословно състояние и бъде намерен по-късно мъртъв, в тежест на държавата е да предостави правдоподобно обяснение за събитията, довели до смъртта му, при липсата на което властите трябва да понесат отговорност по Член 2 от Конвенцията (вж. mutatis mutandis решението Селмуни срещу Франция от 28 юли 1999 г., Доклади 1999 г., § 87).
При преценката на доказателствата общият приложим принцип е приложението на стандарта на доказване "по безспорен начин" (вж. решението Ирландия срещу Обединеното кралство от 18 януари 1978 г., серия А N 25, § 61). При все това, такова доказване може да следва от съ-наличието на достатъчно убедителни, ясни и непротиворечиви изводи или на такива необорени фактически презумпции. Когато процесните събития са изцяло или отчасти изключително достояние на властите, както в случаите на лица под техен контрол при задържане, възникват силни фактически презумпции относно травми и смърт, предизвикани по време на такова задържане. Може да се счита, че тежестта на доказване е върху властите, като от тях се изисква да предоставят удовлетворително и убедително обяснение.
71. "Причината за смъртта на г-н Цончев е острата кръвозагуба в резултат на обширните и в дълбочина хематоми по горните крайници и лявото седалище".
Аутопсията не разкрива друго страдание или травма, които биха могли да доведат до фаталния изход (вж. § 30 по-горе).
72. Безспорно е, че г-н Цончев е консумирал известно количество алкохол преди да бъде арестуван. При все това, безспорно е и, че той е консумирал питието си в компания, че е бил в състояние да ходи, че е имало известна комуникация между него и полицаите, и други лица, че по време на тази устна комуникация, при задържането си и в продължение на следващите два часа, г-н Цончев не се е оплакал от никакво страдание, и че никой от тези, които са били в контакт с него, включително полицейските служители, не са докладвали за видими признаци на такива сериозни увреждания, каквито са били открити по-късно при аутопсията (вж. §§ 14-19 по-горе).
Въз основа на гореказаното Съдът счита за неправдоподобни предположенията на правителството, че г-н Цончев може да е получил смъртоносните си увреждания преди задържането си.
73. Другото предположение на правителството - че г-н Цончев може би е бил наранен при падане на земята, при задържането си и по-късно в полицейското управление, тъй като бил залитал - е също толкова неправдоподобно. Съдебно-медицинската експертиза споменава такава възможност единствено във връзка с нараняванията по лицето на г-н Цончев. Тези наранявания не са между уврежданията, довели до острата загуба на кръв и, в последна сметка, до фаталния изход.
Относно смъртоносните увреждания Съдът отбелязва, че според прокурорското постановление от 19 март 1996 г. те са резултат от "умишлено нанесен побой" (вж. по-горе § 37). Острата загуба на кръв е резултат от симетрични хематоми в областта на горните крайници с размери 40 на 18 сантиметра всеки и един хематом на левия хълбок с размер 8 до 10 сантиметра на дължина и 1.5 до 2 сантиметра на широчина. Съдебномедицинският експерт не споменава падане на земята като възможен начин за нанасяне на увреждания с такава сериозност и специфични характеристики. Според съдебно-медицинската експертиза фаталните увреждания на лявото седалище "са резултат от действието на предмет(и) с тясна ограничена повърхност, продълговат, с ширина около два сантиметра", а тези в областта на горните крайници "от действието - удари с или върху тъп, твърд предмет", чиято форма не може да бъде определена (вж. по-горе § 22). Тези доказателства не са в подкрепа на твърдението на правителството, че г-н Цончев може да се е наранил сам, падайки на земята.
74. Съдът счита, следователно, че са налице досатъчно доказателства, въз основа на които може да се заключи по безспорен начин, че г-н Цончев е починал в резултат от увреждания, нанесени докато е бил в ръцете на полицията. Ангажира се, следователно, отговорността на правителство ответник.
75. Съдът още счита, че не са налице доказателства, че г-н Цончев е бил прегледан с дължимата грижа от медицински специалист по време на задържането си, докато е страдал от сериозни увреждания (вж. по-горе § 22).
76. Съдът заключава, следователно, че е налице нарушение на Член 2 от Конвенцията във връзка със смъртта на г-н Цончев.
2. Относно твърдението за липса на адекватно разследване
77. Съдът отбелязва като начало, че определени отпратки в материала, представен пред него, биха могли да доведат до предположението, че съществуват документи, свързани с разследването на смъртта на г-н Цончев, от които правителството не е предоставило копия (вж. inter alia §§ 22 и 33). В това отношение Съдът напомня, че е от най-голяма важност за ефективното функциониране на системата за индивидуални жалби по Конвенцията е държавите да предоставят всички необходими условия за правилното и ефективно разглеждане на жалбите, както се изисква от Член 38 от Конвенцията (вж. решението Чакичи, цитирано по-горе, § 76).
В конкретните обстоятелства по делото обаче не е необходимо да се разглежда дали правителството е спазило задълженията си по Член 38 от Конвенцията. За целите на оплакванията на жалбоподателката, че не е имало адекватно разследване на смъртта на г-н Цончев, е достатъчно да се посочи, че от правителството беше поискано да представи "копия от всички документи, съдържащи се в преписките на всички органи, ангажирани с разследването на смъртта на г-н Цончев" и че в отговор на 11 ноември 1999 г. правителството представи "копия от всички документи, съдържащи се в преписките" (вж. по-горе §§ 6 и 7). Съдът, следователно, има основание да заключи, че предоставеният му материал съдържа цялата информация относно следствието (вж. решението Яша срещу Турция от 2 септември 1998 г., Доклади 1998 г.-IV, стр. 2439, § 103).
78. Съдът отбелязва, че следствието по повод смъртта на г-н Цончев е започнало своевременно, незабавно след като той е бил открит мъртъв в полицейското управление в Плевен, с оглед на местопроизшествието, разпит на свидетели и аутопсия.
Наблюдава се обаче, че са налице редица необяснени пропуски от самото начало и през време на цялото следствие.
79. В първите часове след трагичното събитие при назначаването на аутопсия следователят Енчев е пропуснал да поиска от съдебно-медицинския експерт да даде становището си относно времето на нанасяне на смъртоносните увреждания въпреки очевидната решаваща важност на отговора на този въпрос (вж. по-горе § 29). Впечатляващо е, че през време на цялото следствие от нито един експерт не е поискано да се произнесе относно времето на нанасяне на уврежданията.
Многозначително е и, че следственото дело не съдържа и следа от някакъв опит от страна на следователя Енчев да идентифицира членовете на медицинския екип, който според показанията на полицейските служители е посетил плевенското полицейско управление два пъти през нощта, в която г-н Цончев е починал. В следственото дело не фигурират копия от протоколите на екипа за бърза медицинска помощ, които обичайно биха съдържали информация за твърдяното посещение (вж. по-горе §§ 22, 25 и 38-40).
Още повече, редица важни свидетели не са били изобщо разпитани или не са им били поставени определени ключови въпроси. Полицейският служител Петранов, който е арестувал г-н Цончев заедно с колегата си Иванов, изобщо не е бил разпитан. Изглежда че г-н И. П., който е бил задържан в плевенското полицейско управление през въпросната нощ и който трябва да е забелязал влошаването в здравословното състояние на г-н Цончев, също не е бил разпитан. Най-сетне, следователят не е счел за необходимо да вземе показанията на 20-30-те души, събрали се пред дома на собствениците на добитък, които според въвлечените полицейски служители са "искали да се саморазправят с г-н Цончев" (вж. по-горе §§ 14, 18, 21 и 23).
80. Съдът напомня, че задължението на държавата по Член 2 да защитава правото на живот във връзка с общото й задължение по Член 1 от Конвенцията "да гарантира на всеки в рамките на юрисдикцията си предвидените {тук} права и свободи" съдържа в себе си изискването за някаква форма на ефективно официално разследване в случаите, в които хора са загинали в резултат от използването на сила. Разследването трябва да бъде, inter alia, обстойно, безпристрастно и внимателно (вж. решението МакКан и други срещу Обединеното кралство от 27 септември 1995 г., Серия А N 324, стр. 49 §§ 161-163 и решението Чакичи, цитирано по-горе, § 86).
Съдът още счита, че характера и степента на раззследване, които удовлетворяват минималния праг на ефективност на разследването, зависят от обстоятелствата на конкретното дело. Те трябва да се преценяват въз основа на всички релевантни факти и с оглед на практическите реалности на следствената работа. Не е възможно да се сведе многообразието от възможни ситуации до прост списък на следствени действия или до други опростени критерии (вж. решението Танрикулу срещу Турция от 8 юли 1999 г., Доклади 1999 г., §§ 101-110, решението Кайя срещу Турция от 19 февруари 1998 г., Доклади 1998-I, стр. 325 и 326, §§ 89-91 и решението Гюлеч срещу Турция от 27 юли 1998 г., Доклади 1998 г.-IV, стр. 1732-1733, §§ 79-81).
81. В настоящия случай жалбоподателката твърди, че недостатъците на следствието са тъй сериозни и многобройни, че единственото възможно обяснение е, че следователят и прокурорът са пристрастни и се опитват да прикрият престъплението, извършено срещу г-н Цончев.
82. Съдът счита, че необясненото непредприемане на жизнено необходими и очевидни следствени действия трябва да бъде третирано с особено внимание. В подобен случай без правдоподобно обяснение от страна на ответното правителство за причините, поради които жизненоважни следствени действия не са предприети, се ангажира отговорността на държавата за особено сериозно нарушение на нейното задължение по Член 2 от Конвенцията да защитава правото на живот.
83. Съдът отбелязва, че са били налице очевидни средства за получаване на доказателства относно момента на нанасяне на уврежданията на г-н Цончев и други важни доказателства за обстоятелствата около задържането му, здравословното му състояние и, следователно, за извършителите на тежкото престъпление, извършено срещу него (вж. по-горе § 79). При все това, следователят не е пристъпил към събиране на такива доказателства, бездейност, санкционирана с постановлението от 19 март 1996 г. и писмото от 3 юни 1997 г. от страна на отговорния прокурор (вж. по-горе §§ 37 и 40).
Освен това следствието е замряло, като нищо не е било направено от декември 1994 г. за разкриване на истината за убийството на г-н Цончев. Многобройните оплаквания на жалбоподателката от бездействието на властите са били безрезултатни.
Никакво правдоподобно обяснение за причините за пропуска от страна на властите да съберат ключови доказателства не бе предоставено от ответното правителство.
84. Съдът счита, следователно, че е налице нарушение на задължението на ответното правителство по Член 2 от Конвенцията за провеждане на ефективно разследване на смъртта на г-н Цончев.
III. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 И ЧЛЕН 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
85. Жалбоподателката твърди, че прекалената продължителност на следствието по повод смъртта на г-н Цончев представлява нарушение на правото й по Член 6 § 1 от Конвенцията на установяване в "разумен срок" на гражданското й право на обезщетение, възникнало от убийството. Тя още твърди, че е налице нарушение на Член 13 от Конвенцията във връзка с непровеждането от страна на властите на обстойно, ефективно и навременно разследване на смъртта на г-н Цончев и във връзка с липсата по българското право на ефективно средство за защита срещу бездействието на прокуратурата.
86. Съдът счита, че тези оплаквания следва да бъдат разгледани по Член 13 от Конвенцията, който предвижда както следва:
"Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти."
87. Жалбоподателката твърди, че е налице неизвинимо бездействие от страна на властите.
Тя твърди, че непровеждането на обстойно и ефективно следствие в настоящия случай отразява тенденция в България, която е отбелязана от междуправителствени организации.
Тя се позовава на Доклада на Специалния докладчик по изтезанията към Комисията по правата на човека на Обединените Нации (UN Document E/CN.4/1997/7/ от 10 януари 1997 г.), в който се казва, inter alia, че "Специалният докладчик е обезпокоен от честотата на обвиненията в изтезания или малтретиране, понякога последвани от смърт, на лица, задържани от полицията. Рядкото налагане на дисциплинарни санкции и рядкото предприемане разследване, довело до наказателно преследване, както и буквалната липса на успешно преследване на отговорните, могат единствено да доведат до атмосфера на безнаказаност. Специалният докладчик смята, че правителството би трябвало да вземе мерки за гарантиране на последователно независимо наблюдение на практиката по арестуване, задържане и разпит на съответните правоприлагащи органи."
Жалбоподателката се позовава и на последния Годишен доклад на Специалния докладчик към Обединените нации по съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетолерантност (UN Document E/CN.4/1999/15/ от 15 януари 1999 г.), в който се казва, че "малтретирането от страна на полицията на задържани роми е широко разпространено в България... От 1992 г. поне 14 роми в България са починали, след като са били видени за последен път живи при задържането им от полицията, или в резултат от незаконна употреба на огнестрелно оръжие от правоприлагащи органи... Като правило взетите следствени и съдопроизводствени мерки са редки".
88. Правителството твърди, че, ако жалбоподателката би била наследник на г-н Цончев, тя би могла да предяви искане да бъде допусната като страна в наказателното производство (в качеството на частен обвинител или на граждански ищец). Като страна в наказателното производство тя би имала право да иска събирането на доказателства и би имала достъп до материалите по делото. В случай на отказ от страна на прокурора жалбоподателката или наследниците на г-н Цончев да бъдат допуснати като страна в производството, този отказ би могъл да бъде обжалван пред горестоящия прокурор.
Правителството още твърди, че жалбоподателката е могла да предяви граждански иск за вреди в отделно гражданско производство и заключава, че по българското право са предвидени ефективни правни средства за защита, които не са били използвани от жалбоподателката или от наследниците на г-н Цончев.
Колкото до продължителността на следствието, правителството поддържа, че тя е оправдана и не е неразумна с оглед на сложните фактически въпроси по делото и времето, необходимо за извършване на различните процесуални действия.
Най-сетне, правителството твърди, че наказателното производство не е прекратено и че властите са задължени да действат, ако бъдат открити нови доказателства.
89. Съдът напомня, че Член 13 от Конвенцията гарантира наличността на национално равнище на средство за защита на съществото на правата и свободите по Конвенцията в каквато и форма тези права и свободи да са закрепени във вътрешния правен ред. Обхватът на задължението по Член 13 също варира в зависимост от характера на оплакването на жалбоподателя по Конвенцията. При все това, средството за защита, изисквано по Член 13, трябва да бъде "ефективно" на практика, както и по закон, особено в смисъл, че упражняването му трябва да не бъде неоправдано възпрепятствано от действията или бездействията на органите на държавата ответник.
Присъждането на обезщетение само по себе си не може да бъде средство за защита срещу нарушение на Член 2 (вж. решението Кайя срещу Турция от 19 февруари 1998 г., Доклади 1998-I, стр. 329, § 105). С оглед фундаменталното значение на правото на защита на живота Член 13 налага, без да изключва другите средства за защита, предвидени от вътрешната правна система, задължение на държавите да проведат обстойно и пълно разследване, от естество да доведе до идентифицирането и наказването на отговорните, и при което жалбоподателят има ефективен достъп до производството (вж. решението Чакичи срещу Турция, цитирано по-горе, §§ 112-113).
90. В настоящия случай, като взима предвид параграфи 78-84 по-горе, Съдът счита, че правителството ответник не е изпълнило задължението си да проведе ефективно разследване на смъртта на г-н Цончев. Неизпълнението на това задължение е подронило ефективността на всяко друго евентуално средство за защита. Следователно, въпросът за статута на жалбоподателката в наказателното производство не подлежи на отделно разглеждане.
Налице е, следователно, нарушение на Член 13 от Конвенцията.
IV. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 14 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
91. Жалбоподателката претендира, че е налице дискриминация в противоречие на Член 14 от Конвенцията на основание етническия ромски произход на г-н Цончев. Член 14 от Конвенцията гласи както следва:
"Упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак."
92. Жалбоподателката твърди, че общественият предразсъдък срещу ромите в България е широкоразпространен и често се проявява в актове на расова омраза срещу роми, на които властите реагират с неадекватно разследване, водещо до практическа безнаказаност. Жалбоподателката заявява, че това явление е документирано от правозащитни организации и е признато от българското правителство. Тя се позовава, inter alia, на Четиринадесетия периодичен доклад на страните-членки (Приложение - Република България) от 26 юни 1996 г., издаден от Комитета за елиминиране на расовата дискриминация към Обединените нации; на докладите от 25 януари и 24 декември 1996 г. (E/CN.4/1996/4 и E/CN.4/1997/60) на г-н Бакре Уали Ндиайе, Специален докладчик за извънсъдебни, бързи или произволни екзекуции, назначен от Комисията по правата на човека към Обединените Нации; на доклада на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията от 6 март 1997 г.; и на доклади на неправителствени организации.
Жалбоподателката поддържа, че етническият произход на г-н Цончев е бил известен на полицейските служители, които са го арестували и задържали, и че съзнанието им за произхода му е било толково силно, че поне един от тях, сержант Иванов, в показанията си, дадени по време на следствието, прави експлицитни препратки към етническия произход на г-н Цончев. Забележката на следователя Енчев, че по тялото на г-н Цончев не се виждат увреждания, поради "тъмния цвят на кожата" също е израз на предубеждение. Според жалбоподателката въз основа на дългогодишния й опит с правоприлагащите и следствените органи в България, съзнанието на полицейските служители за етническия произход на г-н Цончев е било решаващ фактор за неговото малтретиране и убийство. Предубеждението било също причината за отказа на разследване.
93. Правителството отговаря, че нищо не показва, че полицията е действала на основание етническия произход на г-н Цончев. Той е арестуван по подозрение, че е извършил сериозно престъпление. Споменаването на думата "циганин" не било дискриминативно, защото етническият му призход бил наистина на "циганин".
Правителството още заявява, че активно работи за по-добрата интеграция в обществото на хората от цигански произход. През 1997 г. е създаден Национален съвет по етническите и демографските въпроси, чиито членове били представители на неправителствени организации и държавни служители. В страната съществували редица неправителствени организации, които защитават интересите на хората от цигански произход. През април 1999 г. след обширна дискусия с представителите на общността Националният съвет е приел програма за интеграция на циганите в обществото. Правителството, следователно, активно работи за поддържането на атмосфера на етническа толерантност и интеграция на обществото.
94. Съдът отбелязва, че оплакването на жалбоподателката по Член 14 е основано на редица сериозни аргументи. Той също отбелязва, че правителството ответник не е предоставило правдоподобно обяснение за обстоятелствата около смъртта на г-н Цончев и за причините, поради които при следствието са пропуснати определени фундаментални и жизненонеобходими стъпки, които биха могли да хвърлят светлина върху събитията (вж. по-горе § 69-76 и 81-84).
Съдът напомня, обаче, че изискуемият по Конвенцията стандарт на доказване е "доказване по безспорен начин". Материалите, предоставени му, не дават основание на Съда да заключи по безспорен начин, че убийството на г-н Цончев и липсата на адекватно следствие по повод нея са мотивирани от расови предразсъдъци, както твърди жалбоподателката.
Следва, че не се установява нарушение на Член 14 от Конвенцията.
V. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
95. Член 41 от Конвенцията предвижда:
"Ако съдът установи, че решенията или мерките, взети от съдебните и други органи на високодоговаряща страна, изцяло или частично противоречат на задълженията й по тази конвенция, а така също ако вътрешното право на тази страна допуска само частично обезщетение за последиците от тези решения или мерки, съдът, ако това е необходимо, може да постанови предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна."
А. ВРЕДИ
I. Неимуществени вреди
96. Жалбоподателката претендира за обезщетение в размер 100 000 френски франка за болката и страданието, причинени й вследствие нарушенията на Конвенцията, като пълният размер на тази сума й бъде заплатен на основание на разпореждане на Съда пряко и лично, освободен от данъци и от други искове или тежести от страна на правителството или трети лица. Жалбоподателката още поиска от Съда да постанови за нея да не произтекат никакви негативни последици, като намаляване на размера на получаваните от нея социални помощи на основание така получената горепосочена сума.
Жалбоподателката заявява, че г-н Цончев е човекът, с когото е живяла 12 години и който е баща на трите й деца. Болката, изпитана при загубата на толкова близък човек, е била изострена от отказа на компетентните органи да разследват трагичните събития и да й дадат правосъдие. Жалбоподателката още заявява, че тя все още се грижи за децата си и всяка получена сума като обезщетение за вреди ще бъде от полза и за тях.
97. Правителството твърди, че сумата е прекомерна, като се позовава на делото Асенов и други срещу България (решение от 28 октомври 1998 г., Доклади 1998-VIII, стр. 3264). То се аргументира с това, че трябва да се вземе предвид жизнения стандарт в България и че установяването на нарушение би било достатъчно обезщетение по справедливост.
98. Съдът счита, че жалбоподателката е преживяла тежки страдания в резултат от сериозните нарушения, установени по настоящето дело, на най-фундаменталните права на човека, закрепени в Конвенцията. Съдът отбелязва, inter alia, че случаят засяга смъртта на партньора на жалбоподателката и баща на трите й деца.
Съдът счита, в съответствие с юриспруденцията си (вж. решението Огур срещу Турция от 20 май 1999 г., Доклади 1999, § 98 и следните цитирани по-горе решения: решението Кайя, стр. 333, § 122, решението Ерги, стр. 1875, § 110, решението Яша, стр. 2444 и 2445, § 124, решението Чакичи, § 130, решението Танрикулу, § 138 и решението Гюлеч, стр. 1734, § 88), че искането на жалбоподателката не е прекомерно и, съответно, го удовлетворява в пълен размер.
99. Относно искането на жалбоподателката за разпореждане за необременяване на горепосочената сума, Съдът счита, че определеното в съответствие с Член 41 и дължимо по силата на решение на Съда обезщетение трябва да бъде свободно от тежести. Би било нелепо да се присъди на жалбоподателката обезщетение за, inter alia, отнемане на живот, което съставлява нарушение на Член 2 от Конвенцията, ако след това се допуснеше самата държава да запорира тази сума. Целта на обезщетението за неимуществени вреди неизбежно би била заобиколена и системата на Член 41 изкривена, ако подобна ситуация се счетеше за удовлетворителна. При все това, Съдът не е компетентен да издаде разпореждане за освобождаване на обезщетението от тежести (вж., между други източници, решението Филис срещу Гърция (N 1) от 27 август 1991 г., Серия А N 209, стр. 27, § 79, решението Алне дьо Рибмон срещу Франция от 7 август 1996 г., Доклади 1996-III, стр. 910, §§ 18-19 и решението Селмуни срещу Франция, цитирано по-горе, § 133). Налага се, следователно, Съдът да остави този въпрос в компетентността на българските власти.
2. Имуществени вреди
Жалбоподателката претендира за обезщетение за имуществени вреди в размер 39 047,55 френски франка. Тя заявява, че г-н Цончев е предоставял основната издръжка за семейството и че смъртта му е довела до значителна загуба на доход за нея и трите й деца.
Жалбоподателката не е в състояние да представи документ, удостоверяващ дохода на г-н Цончев. Тя твърди, че източникът на този доход е бил основно дребна търговия с услуги в замяна на стоки или храна. Тази дейност изобщо не е била документирана, както е в случая на повечето роми в България, мнозинството от които са безработни и за които нередовната, неофициална и ниско платена работа в сенчестата икономика остава единственото реално допълнение към неадекватните, както ги описва жалбоподателката, социални помощи.
Жалбоподателката твърди, че при тези обстоятелства строгото придържане към изискването за доказване с документи би направило невъзможно присъждането на обезщетение за имуществени вреди на роми или други хора, които живеят в икономиката на плащането на ръка. Това, от своя страна, би било несъответно на целта на Член 41.
Ето защо, жалбоподателката предлага имуществените вреди, претърпени от нея, да бъдат изчислени на основата на средната продължителност на живота за мъже в България и на минималната месечна заплата за страната, с приспадане на 20 процента за личните разходи на починалия човек.
101. Правителството заявява, че жалбоподателката няма право на статута на наследник, тъй като никога не е била омъжена за г-н Цончев. То още отбелязва, че по отношение на неговия доход не е бил представен никакъв документ със стойността на доказателство. Освен това било неясно дали той би живял със средна продължителност на живота. Правителството още отбелязва, че минималната работна заплата в размер 67 (нови ) български лева (лв.) (равностойността на 225 френски франка), използвана от жалбоподателката при изчисленията й, била валидна към юли 1999 г., докато по време на смъртта на г-н Цончев нейният размер е бил 2 143 лв. (стари български лева) (около 190 френски франка към онзи момент), като винаги е варирал.
102. Съдът счита, че в резултат от смъртта на г-н Цончев жалбоподателката е претърпяла имуществени вреди под формата на загуба на доход. При все това, методът на изчисление на загубата на доход за семейството, избран от нея, е далеч от прецизен. Жалбоподателката не е представила актюерски доклад. Съдът, следователно, е принуден да разгледа искането по справедливост.
По отношение на аргументите на правителството, Съдът отбелязва, че искането на жалбоподателката се основава на факта, че тя е живяла с г-н Цончев и че, както тя твърди, той е издържал семейството и би продължил да го издържа, ако беше жив. Следователно въпросът дали жалбоподателката има право на пенсия по наследство е иррелевантен.
Като взе решение по справедливост, Съдът присъди сумата от 8 000 лева.
Б. Разноски
103. Жалбоподателката претендира за сумата от 5 081 щатски долара и сумата от 6 304 френски франка за 103 часа работа във връзка с производството пред вътрешните органи и във връзка с производството в Страсбург от страна на адвокати Димитров и Грозев, дневни, както и разходи за самолетни билети и разноските, свързани с явяването на жалбоподателката и адвокат Грозев на заседанието на Съда в Страсбург. Сумата, за която претендира жалбоподателката, представлява равностойността на приблизително 12 000 (нови) български лева.
Правителството възразява, че претенцията на адвокатите за хонорар в размер на 40 щатски долара на час е прекомерна, с оглед на факта, че един висшестоящ магистрат в България печели равностойността на приблизително 3 щатски долара на час. Правителството твърди, че е налице тревожна тенденция за превръщане на делата пред Съда в бизнес, от който да се обогатяват не жалбоподателите, които търсят собствените си права, а техните адвокати. Правителството поддържа, че щом едно дело достигне напреднала фаза, адвокатите без трудности получават подписа на жалбоподателя, при каквото и да било споразумение за хонорари, с очакването, че държавата ще плати.
Правителството приема за разумна претенцията по отношение на разноските, свързани със заседанието в Страсбург.
104. Съдът счита, че, като цяло, сумите, за които претендира жалбоподателката, не са прекомерни с оглед на неговата юриспруденция, най-вече с оглед на сумите, присъдени по делото Николова срещу България (решение от 25 март 1999 г., Доклади 1999, § 79).
Като взе решение по справедливост, Съдът присъди за разноски сумата от 10 000 лева, заедно с дължимия данък добавена стойност, от която да се приспадне сумата от 14 693 френски франка, получена от жалбоподателката под формата на правна помощ, в български лева по курса към датата на погасяване на задължението.
В. Лихва за забава
105. Съгласно информацията, с която разполага Съдът, размерът на законната лихва в България към датата на постановяване на настоящето решение е 13, 23 процента на година.
КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД ГОРЕПОСОЧЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
1. Отхвърля предварителните възражения на правителството;
2. Установява нарушение на Член 2 от Конвенцията по отношение на смъртта на г-н Цончев;
3. Установява нарушение на Член 2 от Конвенцията по отношение на задължението на ответното правителство да проведе ефективно разследване;
4. Установява нарушение на Член 13 от Конвенцията;
5. Установява, че не е налице нарушение на Член 14 от Конвенцията;
6. Осъжда
(а) ответното правителство да заплати на жалбоподателката в тримесечен срок от датата на влизане на решението в сила съобразно Член 44 § 2 от Конвенцията следните суми:
(i) за неимуществени вреди, 100 000 (сто хиляди) френски франка;
(ii) за имуществени вреди, 8 000 (осем хиляди) български лева;
(iii) за разноски, 10 000 (десет хиляди) български лева заедно с дължимия данък добавена стойност, като се приспаднат 14 693 (четиринадесет хиляди шестстотин деветдесет и три) френски франка, които да се превърнат в български лева по курса към датата на плащане;
(б) ответното правителство да дължи годишна лихва в размер на 13, 23 процента от изтичане на горепосочения тримесечен срок до датата на плащане;
7. Отхвърля останалата част на претенцията на жалбоподателката за обезщетение по справедливост.
Съставено на английски език и постановено на открито заседание в Сградата на правата на човека, Страсбург, на 18 май 2000 г.
Венсен Берже Матти Пелонпаа
Завеждащ регистратурата Председател
Full & Egal Universal Law Academy