CASE OF X AND OTHERS v. AUSTRIA - [Bulgarian Translation] by the COE/ECHR

© Съвет на Европа/Европейски съд по правата на човека, 2013 г. Този превод не обвързва Съда. За допълнителна информация моля вижте пълните указания за авторските права в края на документа.

© Council of Europe/European Court of Human Rights, 2013. This translation does not bind the Court. For further information see the full copyright indication at the end of this document.

© Conseil de I’Europe/Cour européenne des droits de l’homme, 2013. La présente traduction ne lie pas la Cour. Pour plus de renseignements veuillez lire l’indication de copyright/droits d’auteur à la fin du présent document.

ГОЛЯМА КАМАРА

ДЕЛО X AND OTHERS срещу Австрия

(Жалба № 19010/07)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

19 февруари 2013 г.

Това решение е окончателно но подлежи на редакционни корекции.

По делото X and Others срещу Австрия,

Европейският съд по правата на човека, заседаващ като голяма камара в състав:

Дийн Шпилман, Председател,
Хосеп Касадевал,
Гуидо Раймонди,
Инета Зиемеле,
Нина Ваич,
Лех Гарлицки,
Пеер Лоренцен,
Анатоли Ковлер,
Елизабет Щайнер,
Кханлар Хаджиев,
Егберт Миер,
Дануте Йоченйе,
Ян Шикута,
Венсент А. де Гаетано,
Линос-Александре Сицилианос,
Ерик Мьозе,
Андре Потоцки, съдии,
и Йохан Калеверт, Заместник-секретар на голямата камара,

След проведени закрити заседания на 3 октомври 2012 г. и 9 януари 2013 г.,

Постановява следното решение, прието на втората спомената дата:

ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалба (№ 19010/07) срещу Република Австрия, подадена до Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от трима австрийски граждани „(жалбоподателите“), на 24 април 2007 г. Председателят на голямата камара е уважил молбата на жалбоподателите имената им да не се разкриват (Правило 47 § 3 от Правилата на Съда).

2. Жалбоподателите се представляват от г-н Х. Граупнер, адвокат, практикуващ във Виена. Австрийското правителство („правителството“) е представлявано от агента, Посланик Х. Тихи, Ръководител на дирекция международно право във Федералното Министерство по европейски и международни въпроси.

3. Жалбоподателите се оплакват, че са били дискриминирани спрямо хетеросексуалните двойки, тъй като осиновяването на дете от втория родител било юридически невъзможно за хомосексуалните двойки.

4. Жалбата е разпределена на Първа секция на Съда (Правило 52 § 1 от Правилата на Съда). На 29 януари 2009 г. жалбата е съобщена на правителството. Взето е решение произнасянето по допустимостта и по основателността на жалбата да се извърши едновременно (Член 29 § 1). На 1 декември 2011 г. е проведено заседание на Първа секция. На 5 юни 2012 г. състав на тази секция, състоящ се от следните съдии: Нина Ваич, Анатоли Ковлер, Елизабет Щайнер, Кханлар Хаджиев, Джулия Лафранк, Линос-Александре Сицилианос и Ерик Мьозе, както и Сьорен Нилсен, секретар на секцията, са оставили въпроса за решаване от голямата камара (член 30 от Конвенцията), никоя от страните не е възразила срещу това в предвидените срокове (Правило 72).

5. Съставът на голямата камара е определен съгласно разпоредбите на член 26 §§ 4 и 5 от Конвенцията и Правило 24 от Правилата на Съда.

6. Правителството и жалбоподателят са представили допълнителни писмени бележки по допустимостта и основателността.

7. В допълнение бяха получени съвместните коментари на трета страна от проф. Р. Винтемуте от името на следните шест неправителствени организации: Fédération internationale des ligues des droits de l’Homme (FIDH), Международната комисия на юристите (ICJ), Европейският регион на Международната асоциация на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ILGA‑Europe), Британската асоциация за осиновяване и приемна грижа (BAAF), Мрежата на асоциациите на европейските ЛГБТ семейства (NELFA) и Европейската комисия за Законодателството относно сексуалната ориентация (ECSOL), които са допуснати от Председателя на голямата камара да вземат участие в писменото производство. Допълнителни коментари от трети страни са получени от Европейския център за право и справедливост (ECLJ), Генералния адвокат на Северна Ирландия, Амнести интернешънал (AI) и Алианс за защита на свободата (ADF), всяка от които е допусната да вземе участие в писмената процедура.

8. На 3 октомври 2012 г. се проведе открито заседание в Сградата на Правата на човека в Страсбург (Правило 59 § 3).

Пред съда се явиха:

(a) За правителството
Г-жаБ. Омс, Федерално правителство,Заместник Агент,
Г-нM. Сторман, Федерално Министерство на правосъдието,
Г-жаA. Янкович, Федерално Министерство по европейските и
международните въпросиСъветници;

(b) за жалбоподателите
Г-нХ. Граупнер,Адвокат.

Съдът изслуша изложенията на г-жа Омс и г-н Граупнер, както и отговорите им на въпросите, зададени им от съдиите.

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

9. Първият и третият жалбоподатели са родени през 1967 г., а вторият жалбоподател е роден през 1995 г.

10. Първият и третият жалбоподатели са две жени, живеещи в трайно съжителство. Вторият жалбоподател е син на третия жалбоподател и е роден извън брака. Баща му е признал бащинството си, а майката упражнява сама родителските права над него. Жалбоподателите живеят в общо домакинство откакто вторият жалбоподател бил на пет години, като първият и третият жалбоподатели полагали съвместно грижи за него.

11. На 17 февруари 2005 г. първият жалбоподател и вторият жалбоподател, представляван от майка си сключили споразумение, съгласно което вторият жалбоподател да бъде осиновен от първия жалбоподател. Намерението на жалбоподателите било да установят правна връзка между първия и втория жалбоподатели, съответстваща на привързаността между тях, без да се прекъсва връзката с майката на детето – третия жалбоподател.

12. Жалбоподателите, имайки предвид че формулировката на член 182 § 2 от Гражданския кодекс (Allgemeines Bürgerliches Gesetzbuch) може да се тълкува като изключваща осиновяването на детето на един от партньорите в хомосексуална двойка от другия партньор без да се прекратява връзката с биологичния родител, поискали от Конституционния съд да обяви тази разпоредба за противоконституционна, тъй като ги дискриминира въз основа на сексуалната им ориентация. В случаи на хетеросексуални двойки член 182 § 2 от Гражданския кодекс допуска осиновяването от другия партньор, т.е. осиновяването от единия партньор на детето на другия, без да се засяга правната връзка на втория партньор с детето.

13. На 14 юни 2005 г. Конституционният съд отхвърлил искането като недопустимо съгласно член 140 от Федералната Конституция. Той отбелязал, че при вземането на решение за одобряване на споразумението за осиновяване компетентният районен съд следва да разгледа въпроса дали член 182 § 2 от Гражданския кодекс допуска осиновяване от другия партньор в случай на хомосексуална двойка. В случай, че районният съд откаже да одобри споразумението за осиновяване жалбоподателите си запазвали възможността да изложат аргументите си за твърдяната противоконституционност на разпоредбата пред апелативните съдилища, които от своя страна могли да отправят въпроса пред Конституционния съд, ако споделят становището на жалбоподателите.

14. В последствие, на 26 септември 2005 г. жалбоподателите поискали от районния съд да одобри споразумението за осиновяване, в резултат на което първият и третият жалбоподатели щели заедно да бъдат родители на втория жалбоподател. В становищата си те обяснили, че първият и вторият жалбоподатели са установили трайна емоционална връзка и че е в интерес на втория жалбоподател да живее в домакинство с двама грижовни възрастни. Целта им била да получат юридическо признание на съществуваща de facto семейна единица. По този начин първият жалбоподател щял да замени бащата на втория жалбоподател. Те посочили, че бащата на втория жалбоподател не е дал съгласие за осиновяването без да посочи никакви причини за това. Освен това те твърдели, че той показвал крайна враждебност към семейството и че съдът следователно би следвало да отхвърли отказа му да даде съгласие по член 181 § 3 от Гражданския кодекс, тъй като осиновяването било в най-добрия интерес на втория жалбоподател. В подкрепа на твърденията си жалбоподателите приложили доклад от службата за закрила на детето, който потвърждава, че първият и третият жалбоподатели споделят ежедневните задачи, свързани с грижите за втория жалбоподател, както и цялостната отговорност за отглеждането му и дава заключение, макар и със съмнения относно правните възможности за това, че предоставянето на съвместно упражняване на родителски права би било желателно.

15. На 10 октомври 2005 г. районният съд отказал да одобри споразумението за осиновяване като приел, че член 182 § 2 не предвижда форма на осиновяване с желаните от жалбоподателите последици. Мотивите му гласят следното:

„Г-жа .. - третия молител упражнява самостоятелно родителски права над малолетния си син ..., който е роден извън брака. [Тя] споделя общо жилище в ... с партньорката си ... (първия молител) и с ... (втория молител).

Съвместната молба до съдилищата, подадена на 12 октомври 2001 г. от майката на детето и партньорката й за частично прехвърляне на родителските права над [детето] на партньорката на майката, така че двете жени съвместно да упражняват родителските права, била окончателно отхвърлена.

Според условията на споразумението за осиновяване от 17 февруари 2005 г., за което понастоящем се иска одобрение, първият молител, като партньор на майката на [детето] дала съгласие за осиновяване на детето.

Молителите искат от съда да допусне осиновяването, в резултат на което отношенията с биологичния баща и неговите роднини, съгласно семейното право, ще бъдат преустановени докато отношенията с биологичната майка ще останат изцяло незасегнати. Те искат от съда да отхвърли отказа за даване на съгласие от бащата на детето.

Молбата, с която de facto се цели упражняването съвместно на родителски права от биологичната майка и от осиновителката, които живеят в еднополова връзка, е без правно основание.

Член 179 от Гражданския кодекс допуска осиновяване от едно лице или от брачна двойка. Само при определени конкретни условия едно женено лице може да осинови дете самостоятелно. Според второто изречение на член 182 § 2 от Гражданския кодекс семейно правните връзки, както с низходящите така и с възходящите, се преустановяват само по отношение на биологичния баща (биологичната майка) и неговите (нейните) роднини, ако детето е осиновено само от мъж (или жена). Доколкото връзките с другия родител се запазват в последствие (т.е. след осиновяването), съдът обявява прекратяването им по отношение на засегнатия родител, при условие, че той даде съгласие затова.

Член 182 от Гражданския кодекс е изменен последно през 1960 г. (Федерален вестник 58/1960 г.). В съответствие с недвусмислената формулировка на тази разпоредба и ясните намерения на законодателя по онова време, трябва да се предположи, че в случай на осиновяване от едно лице, правните връзки с биологичния родител от същия пол, като осиновителя се прекратяват, докато връзките с родителя от другия пол се запазват (виж също Шлемер в Schwimann, ABGB2 I § 182, точка 3). Само в този случай законът допуска съдилищата да обявят тази връзка, незасегната от осиновяването като такова, за прекратена.

Резултатът, който се цели от молителите, а именно [детето] да бъде осиновено от жена и връзките с биологичния му баща, но не и с биологичната му майка, да се прекратят, е следователно несъвместим със закона. Според съда тълкуването на тази законодателна разпоредба в съответствие с Конституцията, което несъмнено се налага, не променя това заключение.

Правилно е да се отбележи, че според установената практика на Европейския съд по правата на човека въпросите относно сексуалната ориентация попадат в обхвата на защитата на правото на личен и семеен живот (член 8 ЕКПЧ). Вярно е също така, че според практиката на Съда дискриминацията въз основа на сексуална ориентация е абсолютно несъвместима с членове 8 и 14 от Конвенцията. Трябва да се отбележи обаче, че според постоянната практика на Европейския съд държавите членки на Съвета на Европа разполагат с определена свобода на преценка в тази област, която е толкова по-широка, колкото по-малко на брой са общите характеристики в правните системи на държавите членки. В параграф 41 в решението си Fretté срещу Франция (жалба № 36515/97, 26 май 2002 г.), Европейският съд изрично е посочил, че що се отнася до правото на хомосексуалните да осиновяват, на държавите членки трябва да бъде предоставена широка свобода на преценка, тъй като засегнатите проблеми са обект на социални промени и са в процес на преход. Тази свобода на преценка обаче не може да се тълкува като предоставяща на държавите carte blanche да упражняват произволна власт.

Въпросът дали една държава членка допуска възможността две лица от един и същи пол да установят правна връзка с едно дете на равноправна основа е въпрос, предоставен на преценката на държавата, при спазване на ограниченията, залегнали в член 8 § 2 от Конвенцията. Според този съд понастоящем по австрийското право такава възможност не съществува, дори законът да се тълкува, както следва да бъде, във връзка с Конституцията. Целта, преследвана от жалбоподателите изисква законодателни изменения. Тя не може да бъде постигната чрез обикновено съдебно решение, тълкуващо член 182 от Гражданския кодекс по начин, влизащ в противоречие с недвусмислената формулировка на разпоредбата.

На това основание съдът отхвърля молбата за одобряване на споразумението за осиновяване.“

16. Жалбоподателите подали жалба, позовавайки се на членове 8 и 14 от Конвенцията, твърдейки, че член 182 § 2 от Гражданския кодекс бил дискриминационен, тъй като води до неоснователно различие между двойките от различен и от еднакъв пол. Тъй нареченото осиновяване от втори родител било възможно от хетеросексуални двойки, независимо дали са встъпили в брак или не са, но не и за еднополови двойки. Настоящият казус трябвало да бъде разграничен от Fretté, където ставало въпрос за осиновяване от едно хомосексуално лице. Напротив, по настоящото дело засягало различно третиране между двойки от различен пол и от един и същи пол.

17. С оглед на решението на Съда по Karner срещу Австрия (№ 40016/98, ECHR 2003‑IX) различното третиране между неженени хетеросексуални двойки и хомосексуални двойки било особено проблематично. Само няколко европейски страни позволявали осиновяването от втори родител в еднополови двойки. Мнозинството от държавите позволявали осиновяване от втори родител само от женени двойки, но било налице съгласие, че неженените хетеросексуални и хомосексуални двойки не следва да бъдат третирани различно. Оспорваното различно третиране не преследвало легитимна цел: в частност не било необходимо с оглед защитата на интересите на детето. Имало изследване, което показвало, че децата се развиват точно толкова добре в семейства с хомосексуални родители, колкото в семейства с хетеросексуални родители. Това което било от значение не е сексуалната ориентация на родителите, а способността им да осигурят стабилно и грижовно семейство. Жалбоподателите поискали от по-горестоящия съд да отмени решението на районния съд и да уважи молбата им от 26 септември 2005 г. или, евентуално, да върне делото на районния съд за ново разглеждане.

18. Окръжният съд отхвърлил жалбата на жалбоподателите на 21 февруари 2006 г. без да провежда заседание по делото. В решението си той описва поредица от свързани производства (относно правото на свиждане на бащата на втория жалбоподател, както и задълженията му за издръжка, както и производството, по което първият и третият жалбоподатели неуспешно са поискали да получат правото съвместно да упражняват родителски права над втория жалбоподател). Окръжният съд изразил съмненията си относно правото на третия жалбоподател да представлява сина си в производството, тъй като бил възможен конфликт на интереси. След това съдът продължава по следния начин:

„Последващо разглеждане на този въпрос не е обективно необходимо, тъй като според съда, както е посочено по-долу, одобряването на споразумението за осиновяване по настоящото дело във всеки случай би било отказано без да е необходимо да се провежда допълнително проучване, след като вече е получен отказ от първоинстанционния съд, в резултат на което ефективното представителство на детето в производството не се поставя под въпрос.

Връщайки се към решението по молбата за частично предоставяне на родителски права над [детето] на [партньорката на майката] съдилищата, разгледали делото са отбелязали, че макар австрийското семейно право да не съдържа легална дефиниция на понятието „родители“, въпреки това е пределно ясно от разпоредбите на австрийското семейно законодателство като цяло, че законодателят е имал предвид, че по принцип родителските двойки се състоят от две лица от противоположен пол. Следователно законодателството предвижда на първо място и най-напред биологичните родители да упражняват родителски права, или те да се упражняват от биологичната майка, ако детето е родено извън брака. Само когато това не е възможно, законът позволява и на други лица да бъдат предоставяни родителските права над детето. Ако биологичните родители (баща и майка) са налице, не е необходимо родителските права да се предоставят на друго лице, дори ако от фактическа гледна точка това лице има тясна връзка с детето (за сравнение OGH, 7 Ob 144/02 f). Съдилищата са подчертали, че от това правно положение не може да се направи извод за дискриминация срещу лица, намиращи се в еднополово съжителство, тъй като разпоредбите на семейното право се основават, в съответствие с биологичните дадености, на наличието на двойка, съставена от лица от различен пол.

Според съда тези заключения са приложими и към въпроса, разглеждан по настоящото дело, а именно допускането на осиновяване на малолетно дете от партньор от същия пол като пола на един от родителите на детето. Тук също е необходимо да се създаде допълнителен „юридически родител“, докато и двамата родители на детето от противоположен пол са налице. Целта по никакъв начин не е да се дискриминира еднополовата връзка на майката на детето. Когато обаче и двамата родители от различен пол са налице тогава просто не е необходима разпоредба, позволяваща един от родителите да бъде заместен от еднополовия партньор на другия родител.

Осиновяването на малолетно дете поначало е предназначено да се създаде връзка, наподобяваща тази между биологичните родители и техните деца. Данните по настоящото дело показват, че биологичният баща поддържа редовни контакти с детето си, в резултат на което детето има пълноценна връзка с двамата си родители, които са от различен пол. При тези обстоятелства обаче не е необходимо да бъде заместван който и да е било от биологичните родители с еднополовия партньор на другия родител чрез допускане на осиновяване на детето.

Съдебната практика относно правото на свиждания на родителите също така общо и безспорно признава, че според наличните психологически и социологически заключения, за последващото развитие на детето е особено важно да се поддържа личен контакт с родителя, с който то не живее (виж, inter alia, EFSlg 100.205). Следователно законодателството предоставя право на детето да има лични контакти с родителя, който не живее в същото домакинство (виж, inter alia, OGH, 3 Ob 254/03 z). По същия начин е без съмнение, че за развитието на малолетното дете е особено желателно то да има лични отношения и с двамата си родители от различен пол, с други думи както с жената (майка) така и с мъжа (баща) полагащи грижа, и за тази цел трябва да се полагат усилия (за сравнение, inter alia, EFSlg 89.668). Ето защо поне минималната степен на личен контакт между детето и двамата родители е изключително желателна и е като цяло изискване в интерес на здравословното развитие на детето (за сравнение OGH, 7 Ob 234/99 h). Тези съображения явно са срещу допускането на осиновяване на дете от еднополовия партньор на единия от родителите ако в резултат на това ще се прекрати семейноправната връзка с другия родител.

Както беше посочено по-горе, това правно положение по никакъв начин не представлява дискриминация срещу лица, намиращи се в еднополова връзка. От тази гледна точка първоинстанционният съд, мотивирайки обжалваното решение, правилно е посочил трайната практика на Европейския съд по правата на човека, според която сексуалната ориентация попада в обхвата на защита на личния и семейния живот (член 8 от Конвенцията), в резултат на което дискриминацията въз основа на сексуална ориентация е поначало несъвместима с членове 8 и 14 от Конвенцията. Първоинстанционният съд обаче също правилно е отбелязал, че на националните правни системи трябва да се признае свобода на преценка при приемането на съответното законодателство, като тази свобода е толкова по-широка когато няма ясен консенсус между правите системи на държавите членки във въпросната област. Отбелязвайки, че свободата на преценка не може да бъде тълкувана като предоставяща carte blanche на държавите да вземат произволни решения, първоинстанцинният съд е отбелязал, че тази свобода трябва да се тълкува много обширно в областта на правото на хомосексуалните да осиновяват, тъй като това са въпроси, които са предмет на социални помени. В контекста на тази преценка австрийската правна система не предвижда осиновяване на дете от еднополовия партньор на единия от родителите.

Жалбоподателите не представят убедителни доводи за това, че действащите разпоредби са дискриминационни по отношение на еднополовите партньори. Дори в случаите на хетеросексуални двойки единственото правоотношение, което може да бъде прекратено при осиновяване на детето на единия партньор е правоотношението между детето и родителя, който е от същия пол като осиновителя. В такива случаи детето продължава да има двама родители от противоположен пол, полагащи грижи за него. Това положение на нещата, което е съществено за развитието на детето, не се прилага обаче в случай на осиновяването му от партньор от същия пол на единия от родителите му. Следователно в това отношение няма доказателства за необосновано различно третиране. Освен това в решението на Европейския съд по правата на човека, цитирано от жалбоподателите (виж Karner срещу Австрия, 24 юли 2003 г.), Съдът е припомнил, че различното третиране на лица, намиращи се в еднополово съжителство следва да се счита за дискриминационно само ако няма обективно и разумно оправдание, т.е. ако не преследва легитимна цел, или ако не е налице разумно отношение на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел. По този начин Съдът би разглеждал различното третиране като съвместимо с Конвенцията само когато са изтъкнати много сериозни причини. Ето защо за да бъде оправдано различно третиране, основано на сексуална ориентация трябва да бъдат посочени изключително убедителни основания. Съдът обаче изрично е признал, че в това отношение защитата на „традиционното семейство“ е по принцип сериозно и легитимно основание, което може да оправдае различното третиране в националното законодателство. Същевременно той е установил, че целта за защита на семейството в традиционния смисъл е твърде абстрактна, като за постигането й могат да се използват широк кръг от конкретни мерки. За да бъдат изключени лица, живеещи в хомосексуална връзка от приложното поле на определени правни норми трябва да бъдат дадени убедителни основания. В цитираното дело, в което е засегнато правото на еднополовия партньор на починало лице да го наследи по договор за наем Съдът е приел, че не са налице такива причини.

Въпреки това цитираното решение не подкрепя по никакъв начин доводите на жалбоподателите по настоящото дело. Съгласно правото, признато от Съда да се въвеждат мерки в националното законодателство за защита на „традиционното семейство“, следва да бъде зачитана позицията, застъпена в австрийското законодателство, съгласно която, по принцип и в съответствие с биологическите дадености, едно малолетно дете трябва да има родители от противоположен пол. Поради това според съда законодателното решение да не се допуска осиновяването на дете от партньор от същия пол на един от родителите, в резултат на което отношенията с родителя от другия пол се прекратяват, безспорно преследва „легитимна цел“. Аналогично, не може да се каже, че не съществува „разумно отношение на пропорционалност“ между тази цел и използваните средства. Противно на твърденията на жалбоподателите, това правно положение не се основава на „предразсъдъците на хетеросексуалното мнозинство по отношение на хомосексуалното малцинство“, а е предвидено единствено като гаранция, че малолетните деца докато растат ще имат редовни контакти с родителите си мъж и жена. Тази цел трябва да бъде зачитана точно по същия начин, както и решението на майката на детето да има еднополова връзка. Следователно не е налице видима причина за лишаването на детето от семейно-правните му отношения с родителя му от другия пол. Именно този резултат обаче се преследва по настоящото дело от майката на детето и нейната партньорка от подаването на жалбата.

Следователно с оглед на всички изложени съображения настоящата жалба следва да бъде отхвърлена.

Произнасянето по допустимостта на жалба по прилагане на закона се основава на раздели 59(1)(2) и 62(1) от Закона за безспорните производства. Макар в действителност вече Върховният съд да е издал едно решение по настоящото дело това решение касае законността на (частичното) предоставяне на родителски права над детето на еднополовия партньор на майката. Що се касае до въпроса, който се разглежда сега обаче, а именно дали е законно осиновяването на дете от еднополовия партньор на единия от родителите, доколкото е известно на съда, към настоящия момент няма конкретна и изрична практика на Върховния съд в тази материя. По тази причина настоящото решение е от особена важност с оглед уеднаквяването на практиката, правната сигурност и развитието на правото.“

19. Жалбоподателите подали жалба относно прилагането на закона до Върховния съд. Те твърдели, че член 182 § 2 от Гражданския кодекс, по начина, по който е приложен от съдилищата е довел до различно третиране между разнополовите и еднополовите двойки в случаите, когато единият партньор желае да осинови биологичното дете на другия партньор. Докато хетеросексуалните двойки (в това число тези, които не са сключили брак) могат да създадат допълнителна връзка родител-дете между детето и партньора на неговия родител, това било невъзможно за еднополовите двойки, тъй като партньорът от същия пол би заместил биологичния родител. По този начин е изключена всякаква смислена форма на осиновяване от втори родител. Окръжният съд се е опитал да оправдае това различно третиране като се е позовал на целите за защита на семейството в традиционния смисъл и за гарантиране, че детето ще расте заедно с полагащите грижи за него мъж и жена. Окръжният съд обаче не е показал, че изключването на еднополовите семейства от възможността за осиновяване от втори родител е необходимо за постигане на тази цел. Актуални изследвания показвали, че еднополовите двойки били точно толкова способни да отглеждат деца както и двойките от различен пол. Освен това настоящото дело не засяга въпроса дали вторият жалбоподател следва да расте в еднополово семейство. Той вече de facto бил част от еднополово семейство. Затова въпросът бил дали е оправдан отказът от юридическо признаване на връзката между него и първия жалбоподател. Не била доказана необходимостта от разграничаване между неженените хетеросексуални и хомосексуални двойки. Накрая жалбоподателите изтъкват, че в много европейски държави осиновяването от втори родител е възможно само при брачни двойки. Те претендират, че когато държавата е предпочела да позволи осиновяването от втори родител при неженени двойки, както е в Австрия, тя не би могла да прави разграничение на базата на сексуална ориентация.

20. На 27 септември 2006 г. Върховният съд отхвърлил жалбата, подадена от жалбоподателите. Той прел следното:

„[Малолетният] е биологично дете на третия жалбоподател г-жа..., и на г-н..., роден на ... Майката на детето упражнява самостоятелно родителските права. Тя живее в ... съвместно с партньорката си (първия жалбоподател) и с [детето]. Жалбоподателите са поискали от съда да одобри споразумението за осиновяване, подписано на 17 февруари 2005 г. между първия жалбоподател и малолетното дете, представлявано от майка си, съгласно условията на което първият жалбоподател се съгласява да осинови детето. Споразумението обаче предвижда, че първият жалбоподател ще замести не майката на детето а биологичния му баща. Жалбоподателите искат съдебно одобрение на осиновяването, в резултат на което отношенията с биологичния баща и неговите роднини ще се прекратят съгласно семейното право, а отношенията с биологичната майка на детето ще се запазят изцяло. Те искат от съдилищата да не вземат под внимание отказа на бащата на детето да даде съгласие.

Първоинстанционният съд отхвърлил молбата, приемайки, че член 182 от Гражданския кодекс отразява ясното намерение на законодателя в случай на осиновяване от едно лице да се прекратят правните връзки с родителя, който е от същия пол като осиновителя, а да се запазят връзките с родителя от другия пол. Според първоинстанционния съд само в тази хипотеза законът позволява на съдилищата да обявят последната връзка, която не е засегната от осиновяването per se, за прекъсната. Според първоинстанционния съд преследваната от жалбоподателите цел [детето] да бъде осиновено от жена, а да се прекрати правната връзка с биологичния му баща вместо с биологичната му майка е несъвместима със закона. Това тълкуване е в съответствие с Конституцията, както и по-конкретно с членове 8 и 14 от Европейската конвенция за правата на човека. Според практиката на Европейския съд по правата на човека държавите членки имат значително по-широка свобода на преценка в областта на осиновяването от хомосексуални, доколкото тези въпроси са предмет на обществени промени и в преходно състояние. Следователно въпросът дали държава членка да допусне възможността две лица от един и същи пол да създадат правна връзка с едно дете на равноправна основа, е въпрос, който се решава самостоятелно от държавите при спазване на изискванията, залегнали в член 8 § 2 от Конвенцията. Целта, преследвана от жалбоподателите според австрийското право не може да бъде постигната.

Второистанционният съд потвърдил решението на първоинстанционния съд с довода, че законът е ясно основан на допускането, че понятието „родители“ по необходимост се отнася до две лица от различен пол. Това е отразено в закона за родителските права, който по принцип дава предимство на биологичните родители пред други лица. Същите съображения са приложими и в областта на законодателството за осиновяванията. Тук също законодателните разпоредби се основават, в съответствие с биологичните дадености, на наличието на двойка, състояща се от родители от различен пол. Когато са налице и двамата родители от противоположен пол не е необходима разпоредба, позволяваща един от родителите да бъде заместен от еднополовия партньор на другия родител. Това не разкрива никакво желание за дискриминиране на еднополовите партньори. Що се отнася до правото на лични отношения също е безспорно признато, че за развитието на малолетното дете е особено желателно то да поддържа лични отношения и с двамата родители от различен пол, с други думи както с жена (майка) така и с мъж (баща), полагащи грижи за него. Желателно е, и по принцип е поставено като изискване в интерес на здравословното развитие на детето, да се поддържа поне минимално ниво на личен контакт между детето и двамата (биологични) родители. Тези съображения също могат да се приложат във връзка с осиновяването. Второинстанционният съд също е споделил заключението на първоинстанционния съд, че няма дискриминация спрямо еднополовите двойки от гледна точка на практиката на Европейския съд по правата на човека. Различното третиране на лица в еднополово съжителство би могло да се разглежда като дискриминационно само ако няма обективно и разумно оправдание, или с други думи ако въпросното правило не преследва легитимна цел или ако няма разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел. Когато са изложени сериозни причини е прието, че различното третиране е в съответствие с Конвенцията. Австрийското законодателство преследва една такава легитимна цел, стремейки се да гарантира, че докато растат децата ще имат редовни контакти както с мъжа, така и с жената родител, както изисква тяхното развитие. На тази връзка трябва да се отдаде същата тежест, както и на решението на майката да съжителства в еднополова връзка. Няма оправдание обаче детето да бъде лишено от семейноправните връзки с родителя си от другия пол.

Второинстанционният съд е постановил, че жалбата по прилагане на закона следва да бъде допусната до разглеждане, тъй като не съществува съдебна практика по въпроса за законността за осиновяване на дете от еднополовия партньор на някой от биологичните му родители.

Жалбата на жалбоподателите по прилагане на закона е допустима на основанията, посочени от второинстанционния съд. Въпреки това тя се явява неоснователна.

Член 179 § 2 от Гражданския кодекс предвижда, че осиновяването на дете от повече от едно лице е възможно само ако осиновителите са брачна двойка. Правната доктрина е достигнала до заключението, че осиновяването от повече от едно лице от един и същи пол (независимо дали едновременно или последователно) е забранено (виж Швиман в Schwimann, Граждански кодекс § 179, точка 6, и Хопф в Koziol/Bydlinksi/Bollenberger, § 179, точка 2, и двете цитирани от Виенския окръжен граждански съд, 27 август 2001 г. – EFSlg 96.699).

Второто изречение от член 182 § 2 от Гражданския кодекс урежда последиците в случай на осиновяване от един осиновител. Ако детето е осиновено само от осиновител баща (осиновителка майка), роднинските връзки се прекратяват само с биологичния баща (биологичната майка) и неговите (нейните) роднини. От литературата става съвсем ясно (ErlBem RV 107 BlgNR IX. GP, 21), че тази разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че неимуществените правни връзки се прекратяват само с биологичния родител, който е заместен от осиновител от същия пол. Изрично казано, това означава, че детето не може например да бъде лишено от биологичния си баща ако то е осиновено само от жена (виж също: Швиман в Schwimann, op. cit., § 182, под-параграф 3; Стабентайнер в Rummel I § 182, под-параграф 2).

Противно на твърденията на жалбоподателите тази разпоредба не може да се тълкува разширително по претендирания от тях начин, нито е налице някаква непредвидена законодателна празнота, която да бъде запълвана по аналогия. Според литературата (op. cit., 11), основната цел на осиновяването е да се повиши благосъстоянието на малолетното дете (принципът на закрила). Осиновяването трябва да бъде надлежно средство за предоставяне на грижите и възпитанието от подходящи и отговорни лица на деца без родители, такива от разбити семейства или деца, чиито родители по някаква причина не са в състояние да им предоставят подходящи грижи или дори не желаят децата си. Тази цел обаче може да бъде постигната само когато осиновяването предполага пресъздаването доколкото е възможно на биологичното семейство.

Съдебната практика (6 Ob 179/05z) също изяснява, че връзките между детето и осиновителя следва да се възприемат като социално и психологическо отношение, подобно на това между биологичните родители и техните деца. Моделът на отношенията между дете и родител в контекста на осиновяването на малолетни е продиктуван от особените социални и психологически връзки, съществуващи между родителите и младите хора в процеса на израстване. Освен типичните социални връзки на физическа и персонална близост (общо домакинство, полагане на грижи от родителите за физическите и психологическите нужди на детето), се включват и емоционални връзки, сравними с любовта между родителите и децата им, както и особената роля на родителите като наставници и модел за подражание.

Член 182 § 2 от Гражданския кодекс налага обща забрана (т.е. не само за еднополови партньори) за осиновяване от мъж ако роднинските връзки с биологичния баща на детето все още съществуват и от жена ако тези връзки все още съществуват с биологичната майка. Следователно съгласно член 182 § 2, едно лице, което самостоятелно осиновява дете, не замества който и да е от родителите по негово желание, а заема мястото на родителя от същия пол. Следователно осиновяването на детето от партньорката на биологичната майка не е юридически възможно.

Противно на становището на жалбоподателите тази разпоредба отговаря и на теста за съвместимост с Конституцията (от гледна точка на основните права). По делото Fretté срещу Франция, Европейският съд по правата на човека е трябвало да се произнесе дали отказът на властите да разрешат осиновяването на дете от хомосексуален мъж представлява дискриминация. В решението си от 26 февруари 2002 г. Съдът е приел, че осиновяването означава „на детето да бъде осигурено семейство, а не на семейството дете“. Според Съда държавата е имала за задача да гарантира, че лицата, избрани за осиновители са тези, които могат да предложат на детето най-подходящия дом във всяко едно отношение. Не на последно място с оглед на големите различия в мненията във вътрешен и международен план относно възможните последици на осиновяването на дете от един или повече хомосексуални родители, и имайки предвид факта, че децата за осиновяване са по-малко от желаещите да осиновят, на държавите трябва да бъде предоставена широка свобода на преценка в тази област. Отказът да се позволи осиновяване от хомосексуален не би бил в нарушение на член 14 от Конвенцията във връзка с член 8 ако той преследва легитимна цел, а именно защитата на най-добрите интереси на детето, и ако не нарушава принципа за пропорционалност между използваните средства и преследваната цел.

Жалбоподателите не са установили, нито са налице други доказателства, въз основа на които да се приеме, че разпоредбите на член 182 § от австрийския Граждански кодекс надхвърлят свободата на преценка, предоставена от Европейския съд или че нарушават принципа на пропорционалност. Поради това Върховният съд няма съмнение в съвместимостта на разпоредбата с Конституцията, която се поставя под въпрос от жалбоподателите.

С оглед на юридическата недопустимост на осиновяването не е необходимо допълнително да се обсъжда дали са налице условията за незачитане на отказа на бащата да даде съгласие като изключителна мярка по член 181 § 3 от Гражданския кодекс.“

Решението било съобщено на адвоката на жалбоподателите на 24 октомври 2006 г.

II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА

A. Осиновяване

21. Гражданският кодекс (Allgemeines Bürgerliches Gesetzbuch) дава следното определение на „майка“ и „баща“:

Член 137b гласи следното:

„Майка е жената, родила детето.“

Член 138 гласи:

„(1) Баща на детето е мъжът

1. който е съпруг на майката на детето по време на раждането му или съпруг на майката, починал не по-рано от 300 дни преди раждането на детето, или

2. който е припознал детето, или

3. чието бащинство е установено по съдебен ред.“

22. Следните разпоредби от Гражданския кодекс относно осиновяването са относими към настоящото дело.

Член 179, в релевантната си част гласи следното:

„(1) Пълнолетни и дееспособни лица ... могат да осиновяват. Осиновяването създава връзка между осиновител и дете.

(2) Осиновяването на дете от повече от едно лице едновременно, или последователно в случай на вече съществуващо осиновително отношение се позволява само ако осиновителите се намират в брак. По правило съпрузите могат да осиновяват дете само съвместно. Допуска се изключение ако осиновяването дете е биологично дете на единия съпруг, ако единият от съпрузите не изпълнява изискването за възраст или изискването за разлика във възрастта с осиновявания, при безвестно отсъствие на един от съпрузите за повече от една година, ако съпрузите не живеят съвместно от повече от три години или ако са налице сходни или особено сериозни причини оправдаващи осиновяването само от единия съпруг.“

23. Съгласно член 179a от Гражданския кодекс осиновяването изисква писмено споразумение между осиновителя и осиновяваното дете (което ако е малолетно се представлява от законния си представител) и одобрението на това споразумение от компетентния съд.

24. Съдът следва да одобри споразумението ако то служи на интересите на детето и ако вече съществува връзка, подобна на биологичната връзка между родител и дете, или ако такава връзка предстои да бъде създадена (член 180a от Гражданския кодекс).

25. Член 181 от Гражданския кодекс в редакцията си, действала по време на фактите по делото и в релевантната си част гласи следното:

„(1) Може да бъде дадено одобрение само ако следните лица са дали съгласие за осиновяване

1. родителите на малолетното осиновявано дете;

2. съпругът на осиновителя;

3. съпругът на осиновяваното дете;

4. осиновяваното дете ако е навършило четиринадесет годишна възраст;

...

(3) Ако някое от лицата, посочени в точки от 1 до 3 от параграф 1 откаже да даде съгласие без основателни причини съдът може да не вземе предвид отказа по искане на някоя от страните.“

26. Според практиката на националните съдилища преодоляването на отказа за даване на съгласие на някое от лицата по член 181 (3) от Гражданския кодекс е изключителна мярка, която е предвидена само ако интересите на осиновяваното дете очевидно надделяват над интересите на биологичния родител, например да осъществява контакти с детето. Тя може да бъде приложена също ако отказът не е оправдан по морални причини, например ако родителят отказващ да даде съгласие в последствие е проявил явна враждебност към семейството или носи вина за явно пренебрегване на законовите си задължения по отношение на детето, така че развитието на детето бъде трайно застрашено, или би било застрашено без помощта на трето лице.

27. Член 182 от Гражданския кодекс урежда последиците от осиновяването. Той гласи следното:

„(1) При осиновяване възникват същите права като правата при наследяване по закон между осиновителя и неговите низходящи от една страна и осиновения и неговите малолетни към датата на осиновяването низходящи от друга страна.

(2) Ако детето е осиновено от брачна двойка семейноправните отношения в низходяща и възходяща линия (член 40) между биологичните родители и техните роднини от една страна и осиновеното дете и неговите низходящи, които са малолетни към момента на осиновяването се прекратяват с изключение на случаите посочени в член 182a. Ако детето е осиновено само осиновител баща (осиновителка майка), връзките се прекратяват само по отношение на биологичния баща (биологичната майка) и неговите (нейните) роднини. Доколкото правните отношения с другия родител се запазват след осиновяването, съдът може да ги обяви за прекратени ако е дадено съгласие от съответния родител. Отношенията се прекратяват от датата на даване на съгласието, но не по-късно от датата на осиновяването.“

Както се вижда от решението на Върховния съд по настоящото дело тази разпоредба се тълкува по начин, изключващ осиновяването на детето на единия партньор от другия партньор в еднополовата двойка.

28. В случай на осиновяване се прекратяват всички семейно-правни връзки с изключение на родството между осиновеното дете и биологичния му родител или родители. Това означава в частност, че биологичните родители или родител губи всички родителски права като отглеждане на детето, право на лични контакти и право на информация и консултиране (виж по-долу).

29. Съгласно член 182a от Гражданския кодекс след осиновяването се запазва само задължението на биологичния родител или родители за допълваща издръжка на детето. Запазват се и наследствените права: съгласно член 182b осиновеното дете запазва правото да наследи биологичните си родители, а биологичните родители и техните низходящи имат допълващо право на наследяване на осиновеното дете; правото на наследяване на осиновителите и техните низходящи предхожда правата на лицата по предходното изречение.

30. От цитираните разпоредби на Гражданския кодекс следва, че осиновяването по австрийското право може да се извърши както съвместно от двойка (този вид осиновяване е възможен само от брачни двойки), така и от едно лице. Лицата, осиновяващи самостоятелно могат да бъдат хетеросексуални и живеещи като брачна двойка (в този случай възможността за осиновяване е силно ограничена), съжителстващи без брак или сами. Те могат да бъдат и хомосексуални и живеещи като регистрирана двойка, в неформално съжителство или сами.

31. Осиновяването от втория родител, а именно осиновяване на биологичното дете на единия от партньорите от другия партньор се допуска за хетеросексуалните двойки (независимо дали са женени или не), но не е възможно за хомосексуалните двойки.

32. Понастоящем се разглежда законопроект, с който се предлагат изменения в разпоредбите на Гражданския кодекс, уреждащи отношенията между родител и дете и правото на име както и изменения в редица други закони (Kindschaftsrechts- und Namensrechtsänderungsgesetz). Той не включва предложения за изменения на разглежданите тук разпоредби, по конкретно членове от 179 до 182 от Гражданския кодекс. Макар номерацията на тези разпоредби да се променя, съдържанието им остава същото.

B. Еднополови двойки

33. Съгласно член 44 от Гражданския кодекс еднополовите двойки не могат да сключват брак (по този въпрос виж Schalk and Kopf срещу Явстрия, № 30141/04, 24 юни 2010 г.). Член 44 от Гражданския кодекс предвижда:

„Брачният договор е основание за възникване на семейни връзки. С брачния договор две лица от различен пол декларират законното си намерение да живеят заедно в неделим брак, да създадат и отгледат деца и взаимно да се подкрепят.“

34. На 1 януари 2010 г. влезе в сила Законът за регистрираните съжителства. Той дава възможност на хомосексуалните двойки да установяват регистрирано съжителство.

35. Раздел 2 от Закона за регистрираните съжителства предвижда следното:

„Регистрирано съжителство може да бъде създадено само между две лица от еднакъв пол (регистрирани партньори). Чрез него те се ангажират в трайно съжителство с взаимни права и задължения.“

36. Правилата за създаване на регистрирано съжителство, за последиците от него и прекратяването му са сходни с правилата, уреждащи брака (за повече подробности виж Schalk and Kopf, цитирани по горе, §§ 16-23). Както при брачните двойки, регистрираните партньори трябва да живеят съвместно като съпрузи във всяко едно отношение, да споделят общ дом, да се отнасят с взаимно уважение и взаимно да се подкрепят (раздел 8(2) и (3)). Регистрираните партньори имат същите задължения за издръжка както съпрузите (раздел 12). Законът за регистрираните съжителства съдържа и пълен списък с изменения в съществуващото законодателство за да се предостави на регистрираните партньори същият статут като на съпрузите в различни други сфери на правото, като например наследствено право, трудово право, социално и осигурително право, данъчно право, административно-процесуално право, право за защита на личните данни, право свързано с държавната служба, паспортите и други регистрационни въпроси, както и право относно чужденците.

37. Все пак остават някои различия между семейството и регистрираното съжителство, най-важното от които касае родителските права. Така например асистирана репродукция е възможна само за женени или неженени хетеросексуални двойки (раздел 2(1) от Закона за изкуствената репродукция – Fort­pflanzungs­medizingesetz).

38. В допълнение регистрираните партньори нямат право да осиновяват дете съвместно, нито е възможно осиновяване от втори родител.

39. Раздел 8(4) от Закона за регистрираните съжителства гласи следното:

„Регистрираните партньори нямат право да осиновяват дете съвместно, а единият регистриран партньор няма право да осиновява детето на другия партньор.“

40. Лице, живеещо в регистрирано съжителство може да осиновява самостоятелно: изменение в член 181 § 1, под-параграф 2, от Гражданския кодекс прието едновременно със Закона за регистрираните съжителства установява, че регистрираният партньор дава съгласие ако партньорът му желае да осинови дете.

41. Общият раздел на обяснителния доклад към проектозакона (Erläu­terungen zur Regierungsvorlage, 485 от Приложение към Протокола на Националния съвет, XXIV GP) сочи, че целта на Закона за регистрираните съжителства е на еднополовите двойки да се предостави формален механизъм за признаване и придаване на юридическа сила на връзките им, като се обърне специално внимание на тенденциите в други европейски държави. Въпреки това, той няма за цел да включва разпоредби относно децата или каквито и да са изменения в действащото законодателство по отношение на децата. В тази връзка обяснителният доклад отбелязва, че е изключено съвместното осиновяване на дете от регистрираните партньори, както и осиновяването от единия регистриран партньор на детето на другия партньор.

42. Конкретният коментар по раздел 8(4) от Закона за регистрираните съжителства сочи, че разпоредбата съдържа забрана за осиновяване в съответствие с направените многократни искания по време на процедурата по обсъждане. В коментара се излага становището, че решенията на Европейския съд по правата на човека по делата E.B срещу Франция (№ 435466/02, 22 януари 2008 г.) и Fretté (цитирано по-горе) не са относими към тази материя, тъй като касаят единствено желанието на жалбоподателите да отгледат дете. Законодателството може свободно да урежда този въпрос. Освен това осиновяването от втори родител или съвместното осиновяване от регистрирани партньори е изрично изключено, доколкото австрийското законодателство за осиновяванията не позволява възникването на ситуации, при които едно дете юридически да има двама бащи или две майки.

43. Конкретният коментар по изменението на член 181 § 1, под-параграф 2, от Гражданския кодекс просто отбелязва, че в резултат на недоглеждане законопроектът не е предложил изменение, пропуск който в последствие е отстранен.

C. Деца родени извън брака

44. Според член 166 от Гражданския кодекс майката на дете, родено извън брака упражнява самостоятелно родителските права (което означава, че тя носи родителска отговорност, грижи се и отглежда детето, представлява го по правни въпроси и управлява имуществото му).

45. Съгласно член 167 от Гражданския кодекс ако родителите на дете, родено извън брака живеят в общо домакинство, те могат да постигнат съгласие да упражняват родителските права съвместно. След изменение на Гражданския кодекс влязло в сила на 1 юли 2001 г. родителите на дете, родено извън брака могат да се споразумеят за съвместно упражняване на родителски права и ако не живеят в общо домакинство. Споразумението за съвместно упражняване на родителски права подлежи на одобрение от съда, който преценява дали споразумението е в интерес на детето.

46. Двамата родители са задължени да предоставят издръжка на детето (член 140 § 1 от Гражданския кодекс). По правило издръжката се предоставя в натура. Ако родителят не живее в едно домакинство с детето, той трябва да предоставя парична издръжка.

47. Родителят, който не живее в едно домакинство с детето, има право на лични отношения съгласно член 148 § 1 от Гражданския кодекс. От 1 юли 2001 г. това се разглежда и като право на детето (преди тази дата то се е разглеждало само като право на родителя). Родителите и детето следва да се споразумеят за упражняването на правата на личен контакт. Ако те не могат да постигнат съгласие, съдът, по искане на някое от засегнатите лица, като отчита нуждите и желанията на детето, трябва да приложи споразумение относно личните контакти, което да служи на интересите на детето.

48. В допълнение, съгласно член 178 § 1 от Гражданския кодекс, родителят, който не упражнява родителските права, има право да бъде информиран за определени важни въпроси засягащи детето, част от които изискват съгласието му.

III. МЕЖДУНАРОДНИ КОНВЕНЦИИ И ДОКУМЕНТИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

A. Конвенция за правата на детето

49. Конвенцията за правата на детето е приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 20 ноември 1989 г. и влиза в сила на 2 септември 1990 г. Тя е ратифицирана от всички държави членки на Съвета на Европа. Приложимите й разпоредби гласят следното:

Член 3

„1. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.

2. Държавите - страни по Конвенцията се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

3. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват институциите, службите и услугите, отнасящи се до закрилата или грижите за децата, да отговарят на стандартите, установени от компетентните власти, особено в областта на безопасността и здравеопазването и по отношение на числеността и пригодността на техния персонал и компетентния надзор над него.“

Член 21

„За държавите - страни по Конвенцията, които признават и или допускат системата на осиновяване, висшите интереси на детето трябва да бъдат първостепенно съображение, като за целта те:

а) осигуряват осиновяването на дете да бъде разрешавано само от компетентните власти, които определят в съответствие с приложимите закони и процедури и на основата на всички достоверни, отнасящи се към случая данни, че осиновяването е възможно, като се отчита отношението на детето с неговите родители, роднини и законни настойници, и че ако е необходимо, тези лица, след като са били съответно информирани, са дали своето съгласие за осиновяването, като им е предоставена нужната консултация;

...“

B. Европейка конвенция за осиновяването на деца (ревизирана 2008 г.)

50. Ревизираната Европейска конвенция за осиновяването на деца е отворена за подписване на 27 ноември 2008 г. и влезе в сила на 1 септември 2011 г. Ратифицирана е от седем държави, а именно Дания, Финландия, Нидерландия, Норвегия, Румъния, Испания и Украйна. Австрия не е ратифицирала или подписала Конвенцията.

51. Една от причините за ревизирането, както се посочва в преамбюла на Конвенцията от 2008 г., е че някои от разпоредбите на Европейската Конвенция за осиновяването на деца от 1967 г. не са актуални и са в противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека. Съответните разпоредби на Конвенцията от 2008 г. гласят следното:

Член 4 – Допускане на осиновяването

„1. Компетентният орган няма да допусне осиновяване преди да се убеди, че то ще бъде в най-добрия интерес на детето.

2. Във веки отделен случай компетентният орган следва да обръща особено внимание на значението на осиновяването, гарантирайки на детето стабилен и хармоничен дом.“

Член 7 – Условия за осиновяване

„1. Законът може да позволи осиновяването на дете:

a. от две лица от различен пол

i. които са в брак помежду си, или

ii. ако този институт съществува, да са сключили регистрирано съжителство помежду си;

b. от едно лице.

2. Държавите могат свободно да разширяват обхвата на тази Конвенция по отношение на еднополови двойки, които са сключили брак помежду си или които имат регистрирано съжителство заедно. Те могат също така да разширят обхвата на тази Конвенция до разнополови двойки и еднополови двойки, които живеят съвместно в трайно съжителство.“

Член 11 – Последици на осиновяването

„1. След осиновяването детето става пълноправен член на семейството на осиновителя (осиновителите) и притежава по отношение на осиновителя (осиновителите) и неговото или тяхното семейство същите права и задължения като дете на осиновителя (осиновителите), чиито произход е правноустановен. Осиновителят (осиновителите) носят родителска отговорност за детето. Осиновяването прекратява правните връзки между детето и бащата, майката и семейството му по произход.

2. Независимо от това, съпругът или партньорът, независимо дали е регистриран или не, на осиновителя запазва правата и задълженията си по отношение на осиновеното дете ако то е негово дете, освен ако законът предвижда друго.

...“

52. Обяснителният доклад към Конвенцията от 2008 г. посочва следното по заглавието „Общи разпоредби“:

„14. По същество има само един съществен принцип за добрите практики при осиновяването, а именно, че осиновяването следва да бъде в най-добрия интерес на детето, така както е посочено в член 4, параграф 1, от Конвенцията. ...“

53. По заглавието „Член 7 – Условия за осиновяване“ обяснителният доклад посочва, доколкото е относимо към настоящото дело:

“42. Тази разпоредба предвижда осиновяване както от двойка, така и от едно лице.

43. Докато обхватът на Конвенцията от 1967 г. беше ограничен до хетеросексуални женени двойки, обхватът на ревизираната Конвенция е разширен спрямо хетеросексуални неженени двойки, които са сключили регистрирано съжителство в държавите, които признават този институт. С тази разпоредба са отчетени тенденциите в много държави.

..

45. Що се отнася до параграф 2 се отбелязва, че някои държави страни по Конвенцията (Швеция през 2002 г. и Обединеното кралство през 2005 г.) са денонсирали Конвенцията от 1967 г., тъй като еднополовите регистрирани партньори по националното им законодателство могат съвместно да кандидатстват за осиновители, което не е в съответствие с Конвенцията. Сходни ситуации в други държави също могат да доведат до денонсиране на Конвенцията от 1967 г. Въпреки това е отбелязано, че правото на еднополовите регистрирани партньори съвместно да осиновяват дете не е решение, което понастоящем се приема с готовност от голям брой държави, страни по Конвенцията.

46. При тези обстоятелства параграф 2 ще позволи на тези държави, които желаят да разширят ревизираната Конвенция и спрямо осиновявания от еднополови двойки, които са женени или регистрирани партньори. В тази връзка не е необичайно инструментите на Съвета на Европа да въвеждат новаторски разпоредби, а да оставят на преценката на участващите държави да преценят дали да ги приложат или не ...

47. Държавите са свободни също така да разширят обхвата на конвенцията спрямо хетеро- или хомосексуални двойки, които живеят заедно в трайно съжителство. Оставено е на участващите държави да конкретизират критериите за определяне на едно съжителство като трайно.“

C. Препоръка на Комитета на министрите

54. Препоръка CM/Rec(2010)5 на Комитета на министрите към държавите членки относно мерки за борба с дискриминацията, основана на сексуална ориентация или полова идентичност, приета на 31 март 2010 г., обхваща широк кръг от области, в които лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални лица могат да бъдат подложени на дискриминация. Главата относно „Право на зачитане на личния и семейния живот“ предвижда следното:

“23. Ако националното законодателство възлага права и задължения на неженените двойки, държавите членки следва да гарантират, че то ще се прилага по недискриминационен начин както към еднополовите, така и към разнополовите двойки, в това число по отношение на правото на наследствена пенсия и наемните права.

24. Ако националното законодателство признава регистрираните еднополови партньорства, държавите членки трябва да се стремят да гарантират, че правният им статут и правата и задълженията им са съизмерими с тези на хетеросексуалните двойки в сходна ситуация.

25. Ако националното законодателство не признава и не предоставя права и задължения на регистрирани еднополови партньорства и на неженени двойки, държавите членки се приканват да обсъдят възможността за предоставяне без каквато и да е дискриминация, в това число срещу хетеросексуалните двойки, на еднополовите двойки правни или други средства за разрешаване на практическите проблеми, свързани със социалната действителност, в която живеят.

...

27. Като се има предвид, че най-добрият интерес на детето трябва да бъде водещо съображение при вземането на решения относно осиновяването на дете, държави членки, чието законодателство позволява сами лица да осиновяват деца, следва да гарантират прилагането на закона без дискриминация, основана на сексуална ориентация или полова идентичност.“

IV. СРАВНИТЕЛНО ПРАВО

A. Изследване на Комисаря по Правата на човека към Съвета на Европа

55. Скорошно изследване на Комисаря по Правата на човека към Съвета на Европа, озаглавено „Дискриминация основана на сексуална ориентация и полова идентичност в Европа“ (Издателство на Съвета на Европа, юни 2011 г.) съдържа следната информация по въпроса:

„ЛГБТ [лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални лица] могат да осиновяват дете по една от следните три процедури. Сама жена лесбийка или сам мъж гей може да кандидатства за осиновител (осиновяване от едно лице). Алтернативно, в еднополова двойка могат да бъдат осиновени биологичните или осиновените лица на другия партньор без да се прекратяват правата на първия родител. Това са така наречените „осиновявания от втори родител“, които дават на детето двама настойници. Осиновяванията от втори родител защитават и родителите, като им предоставят признат от правото родителски статут. Липсата на възможност за осиновяване от втори родител лишава детето и небиологичния родител от права в случай на смърт на биологичния родител или при развод, раздяла или други обстоятелства, които биха попречили на родителя да упражнява родителските си отговорност. Детето е лишено и от право на наследяване на небиологичния родител. В допълнение, на ежедневно ниво липсата на възможност за осиновяване от втори родител изключва правото на отпуск за отглеждане на дете, което може да бъде финансово неблагоприятно за ЛГБТ семействата. Третата процедура е съвместно осиновяване на дете от еднополовата двойка.

Десет държави членки допускат осиновяването от втори родител за еднополови двойки (Белгия, Дания, Финландия, Германия, Исландия, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция и Обединеното кралство). С изключение на Финландия и Германия тези държави членки дават възможност и за съвместни осиновявания от еднополови двойки. В Австрия и Франция не се допуска осиновяване от втори родител, но еднополови двойки, намиращи се в регистрирано съжителство или живеещи в регистрирано съжителство имат някои родителски права или отговорности. Няма възможност за съвместно осиновяване или осиновяване от втори родител в 35 държави членки: Албания, Андора, Армения, Азербайджан, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Кипър, Чехия, Естония, Грузия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Малта, Молдова, Монако, Черна гора, Полша, Португалия, Румъния, Руската федерация, Сан Марино, Сърбия, Словакия, Словения, Швейцария, „бивша Югославска република Македония“, Турция и Украйна. ...“

B. Допълнителна сравнителноправна информация

56. От информацията на разположение на Съда, в това число проучване в тридесет и девет държави членки на Съвета на Европа, се установява, че освен десетте държави членки, посочени в изследването на Комисаря (Белгия, Дания, Финландия, Германия, Исландия, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция и Обединеното кралство (С изключение на Северна Ирландия)), още една държава членка, а именно Словения е разрешила осиновяването от втори родител в еднополови двойки в скорошната практика на съдилищата си.

57. Мнозинството (двадесет и четири) от общо тридесет и девет държави членки на Съвета на Европа, за които Съдът има информация, допускат осиновяването от втори родител само за женени двойки.

Десет държави членки (Белгия, Исландия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Русия, Словения, Испания, Украйна и Обединеното кралство (с изключение на Северна Ирландия)) допускат осиновяването от втори родител в неженени двойки. Шест държави от тази група позволяват еднакво осиновяването от втори родител в неженени хетеросексуални и неженени хомосексуални двойки, а други четири (Португалия, Румъния, Русия и Украйна) го позволяват, както и Австрия, само за неженени хетеросексуални двойки, но не и за неженени еднополови двойки.

Останалите изследвани държави са приели различни решения, като например допускат осиновяване от втори родител за женени двойки и регистрирани партньори (например Германия и Финландия), но не и за неженени двойки, независимо дали са хетеросексуални или хомосексуални.

ПРАВОТО

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 14 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛЕН 8

58. Жалбоподателите правят оплакване по член 14 от Конвенцията във връзка с член 8, за това че са дискриминирани при упражняване на правото им на семеен живот поради сексуалната ориентация на първия и третия жалбоподатели. Твърдят, че няма разумно и обективно оправдание да бъде позволено осиновяването на детето на единия партньор от другия за хетеросексуалните двойки, независимо дали са женени или неженени, а да се забрани осиновяването на детето на единия партньор от другия партньор при хомосексуални двойки.

Член 8 от Конвенцията гласи следното:

„1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“

Член 14 предвижда:

„Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.“

A. Допустимост

59. Правителството счита, че жалбата трябва да бъде обявена за недопустима, тъй като е явно неоснователна. То твърди, че с оглед фактите по делото, не става въпрос за дискриминация. По-конкретно, изтъква, че националните съдилища са отказали да разрешат осиновяването на втория жалбоподател, тъй като баща му не е дал разрешение и защото не било в интерес на детето. Следователно правната възможност хомосексуално лице да осинови детето на партньора си съгласно член 182 § 2 от гражданския кодекс, е била без значение. Според правителството жалбоподателите са поискали от Съда да разгледа тази разпоредба по принцип.

60. По този начин правителството явно оспорва качеството на жертви на твърдяно нарушение на жалбоподателите по смисъла на член 34 от Конвенцията, тъй като с оглед конкретните обстоятелства по делото те не били пряко засегнати от закона, от който се оплакват. Съдът обаче отбелязва, че правителството не е направило изрично възражение по допустимостта на това основание. Съдът намира за подходящо да разгледа въпросите, повдигнати от правителството при обсъждането на делото по същество.

61. Съдът намира, че жалбата не е явно неоснователна по смисъла на член 35 § 3 (a) от Конвенцията. Освен това той констатира, че тя не е недопустима и на никое от другите основания. Следователно трябва да бъде обявена за допустима.

B. По същество

1. Становища на страните

(a) Жалбоподателите

62. Жалбоподателите твърдят, че били в сравнително сходна ситуация с хетеросексуални двойки, отглеждащи деца. Позовават се на многобройни научни изследвания, потвърждаващи, че децата се развиват еднакво добре както в хомосексуални семейства, така и в хетеросексуални семейства.

63. Жалбоподателите твърдят, че осиновяването от втори родител е възможно за женени двойки. По австрийското право хомосексуалните двойки не могат да сключват брак. Дори да бъдат регистрирани партньори, осиновяването от втори родител е изрично забранено от раздел 8(4) от Закона за регистрираното съжителство. Жалбоподателите обаче подчертават, че не са искали да претендират право, което е запазено единствено за сключилите брак семейства.

64. Подчертават, че ключовият въпрос по настоящото дело е в неравното третиране между неженените хетеросексуални двойки и неженените хомосексуални двойки. Според австрийското право осиновяването от втори родител е възможно за неженените хетеросексуални двойки, но не и за неженените еднополови двойки. Жалбоподателите отбелязват, че това е съществено различие в сравнение с Gas and Dubois срещу Франция (№ 25951/07, 15 март 2012 г.), тъй като според френското право осиновяването от втори родител било възможно само за женени двойки. Поради това настоящото дело поставя въпрос, близък до този по Karner срещу Австрия (№ 40016/98, ECHR 2003‑IX), по което право, което е било на разположение за неженени хетеросексуални двойки е било отказано на хомосексуални двойки. Освен това те посочват, че само четири държави членки на Съвета на Европа са възприели същата позиция като Австрия, т.е. са позволили осиновяването от втори родител за неженени хетеросексуални двойки, а са го забранили за хомосексуалните двойки. Голямото мнозинство от държави са ограничили осиновяването от втори родител само за женени двойки или са предоставили тази възможност и на неженени двойки, без оглед на сексуалната им ориентация.

65. Жалбоподателите претендират, че във въпросните производства те в действителност са били третирани различно. Пред националните съдилища те претендират, че отказът на бащата на втория жалбоподател да даде съгласие за осиновяването не е оправдан, тъй като той е действал срещу интересите на детето. Следователно, интересът от осиновяване на втория жалбоподател надделява над интереса на неговия баща да се противопостави на осиновяването. Поради това те са претендирали, че съдът е следвало да не отчита отказа на бащата на основание член 181 § 3 от Гражданския кодекс. В случай, засягащ хетеросексуална двойка, районният съд би разгледал подробно и би произнесъл отделно решение по този въпрос. По делото на жалбоподателите обаче той отказал всякакво разглеждане на фактите на основание, че поисканото от тях осиновяване така или иначе не е позволено от австрийското право. Това становище било изрично потвърдено от Върховния съд.

66. Жалбоподателите подчертават, че същността на оплакването им им е била, че са автоматично изключени от всякаква възможност за осиновяване. Следователно случаят им бил сходен с E.B. срещу Франция ([ГК], № 43546/02, 22 януари 2008 г.), поради това, че са лишени от всякаква смислена възможност за осиновяване с оглед на сексуалната ориентация на първия и третия жалбоподатели.

67. Жалбоподателите отбелязват, довода на правителството, че австрийското право за осиновяванията има за цел защитата на интересите на детето. Според практиката на Съда било в тежест на правителството да установи, че лишаването на еднополовите двойки от възможността за осиновяване от втори родител е необходимо за постигане на тази цел. Бил налице широк научен консенсус, за това че еднополовите двойки са в състояние да гарантират положителното развитие на децата в същата степен като разнополовите двойки. Сред изследванията, които са представили в заседанието, жалбоподателите цитират обширното изследване озаглавено „Животът на децата при еднополови партньори“, изготвено от германското Министерство на правосъдието (Руп Мартина (ред.), Die Lebenssituation von Kindern in gleich­geschlechtlichen Partnerschaften, Кьолн, 2009 г.).

68. Що се отнася до становището на правителството, че австрийското право се стреми да избегне положение, в което едно дете да има двама бащи или две майки за целите на правото, жалбоподателите посочват, че те de facto са формирали семейство от много години, но все още са лишени от възможността за юридическо признаване на семейния им живот. В допълнение те изтъкват, че според австрийското право осиновените деца често имат две майки или двама бащи. Според член 182 § 2 от Гражданския кодекс осиновяването прекратява семейно-правните връзки между осиновеното дете и биологичния родител или родители. Обаче взаимните задължения за издръжка и наследствените права, макар и да са допълващи спрямо тези на осиновителите, се запазват.

69. Жалбоподателите излагат и допълнителен довод, основаващ се на Европейската Конвенция за осиновяването на деца от 2008 г., Препоръката на Комитета на министрите от 31 март 2010 г. и Конвенцията за правата на детето на Организацията на обединените нации. Във всички тези документи ключовото схващане по отношение на осиновяването е най-добрият интерес на детето, а не полът и сексуалната ориентация на родителите. В заключение, те оспорват довода на правителството, че по австрийското право имало достатъчно алтернативни възможности за получаване на юридическо признаване на връзката между детето и еднополовия партньор на родителя му.

(b) Правителството

70. Правителството не оспорва приложимостта на член 14 във връзка с член 8. То се съгласява, че връзката между тримата жалбоподатели представлява семеен живот. То посочва обаче, че фактите по настоящото дело се различават от тези по Gas and Dubois (цитирано по-горе), доколкото вторият жалбоподател има баща, с когото той също поддържа семейни отношения.

71. Правителството поддържа освен това, че положението на жалбоподателите не е сравнимо с това на женена двойка, в която един от съпрузите желае да осинови детето на другия съпруг, и призовава Съда да следва заключенията си по Gas and Dubois (цитирано по-горе, §§ 66-68).

72. Що се отнася до сравнението с неженени хетеросексуални двойки, правителството приема, че жалбоподателите са в сходна ситуация, признавайки, че в лично отношение еднополовите двойки по принцип биха могли да бъдат също толкова подходящи или неподходящи за осиновяване на деца като цяло или конкретно за осиновяване от втори родител, както и разнополовите двойки. Те били и в сходна ситуация по отношение на изискването за съгласие за осиновяване и от двамата биологични родители.

73. Правителството добавя, че прекратяването на родителските връзки при осиновяване на малолетно дете се счита за съвместимо с член 8 (позовават се на Emonet and Others срещу Швейцария (№ 39051/03, 13 декември 2007 г.), и Eski срещу Австрия (№ 21949/03, 25 януари 2007 г.), и че държавите разполагат с широка свобода на преценка в областта на законодателството относно осиновяванията. Австрийският закон за осиновяванията дава предимство на биологичните родители що се отнася до грижите за детето им. Доколкото осиновяването е в резултат на загубата на родителски права, то следва да бъде допускано само ако е в явен интерес на детето. Съгласието на заместения родител, чиито отношения с детето също са защитени от член 8, е поради това предпоставка за осиновяването. Австрийското законодателство спазва разумен баланс между всички засегнати интереси.

74. Относно фактите по делото правителството твърди, че то не повдига въпрос за дискриминация, тъй като нямало различно третиране между случая на първия и третия жалбоподатели и случая на неженена разнополова двойка. То изтъква, че националните съдилища и по-конкретно окръжният съд, са разгледали подробно въпроса за интереса на втория жалбоподател от осиновяването и са достигнали до заключението, че той поддържа връзки с баща си, като по този начин няма нужда последният да бъде заменян от осиновител. Правителството подчертава в частност, че съгласието на двамата биологични родители е важна предпоставка за всяко осиновяване. Тъй като по настоящото дело бащата на втория жалбоподател не е дал съгласие, съдилищата по същия начин не биха могли да допуснат осиновяването дори ако молбата беше направена от хетеросексуален партньор на третия жалбоподател, с който не са в брак. Правителството в допълнение изтъква, че жалбоподателите не са доказали твърденията си за наличието на основания за преодоляване на отказа на бащата да даде съгласие за осиновяване, нито са поискали формално решение по този въпрос.

75. В допълнение правителството заявява, че Гражданският кодекс няма за цел да изключва еднополовите партньори. Невъзможността жена да осинови детето на друга жена би била също на лице ако например леля желае да осинови племенника си докато отношенията му с майката са все още запазени. Изричното изключване на осиновяването от втори родител в еднополовите двойки е въведено едва със Закона за регистрираните съжителства от 2010 г. Той не е бил в сила при разглеждането на настоящото дело от националните съдилища, поради което не е относим в тази връзка.

76. В случай, че съдът приеме, че има различно третиране и пристъпи към въпроса за оправданието на забраната за осиновяване на втори родител в еднополови двойки, правителството твърди, че пресъздаването на биологичното семейство и гарантирането на благосъстоянието на детето са легитимни цели. Австрийското право за осиновяванията няма за цел да изключи еднополовите двойки, но по принцип се стреми да избегне ситуация, в която едно дете да има две майки или двама бащи за целите на правото. Законът преследва тези цели като използва подходящи средства, доколкото трябва да отчете и интересите на други засегнати лица и е гарантирал интересите на партньора на родителя на детето с други средства.

77. В заключение правителството изтъква, че държавите имат широка свобода на преценка по въпроса относно осиновяването от втори родител в еднополови двойки. Според информация на правителството, само десет държави членки на Съвета на Европа позволяват такова осиновяване. Следователно няма европейски стандарти и дори не може да се каже, че съществува някаква тенденция.

(c) Трети страни

(i) FIDH, ICJ, ILGA-Europe, BAAF, NELFA и ECSOL

78. В съвместните си коментари тези шест неправителствени организации подчертават, че както Karner (цитирано по-горе), така и настоящото дело засяга различно третиране, доколкото неженените разнополови двойки имат право, от което неженените еднополови двойки са лишени. Следователно стандартите, развити по Karner следва да бъдат приложени. Освен това по Salgueiro da Silva Mouta срещу Португалия (№ 33290/96, ECHR 1999‑IX) и E.B. срещу Франция (цитирано по-горе), Съдът мълчаливо е приел, че няма причини едно дете да не бъде отглеждано от лице лесбийка или гей, живеещо с еднополов партньор. До сходно заключение е достигнал наскоро и Интер-американският съд за правата на човека по делото Atala Riffo and Daughters срещу Чили (решение от 24 февруари 2012 г.).

79. Освен това ако се разгледа въпроса за европейския консенсус, третите страни участници отбелязват, че мнозинството от четиридесет и седемте държави членки на Съвета на Европа са ограничили осиновяването от втори родител само до женени хетеросексуални двойки. По настоящото дело за сравнение следва да бъдат използвани само тези държави, които са разрешили осиновяването от втори родител и за други лица, например за еднополови двойки (в брак, живеещи в регистрирани съжителства или съжителстващи) или за неженени разнополови двойки. В рамките на тази група четиринадесет държави са разширили или планират да разширят осиновяването от втори родител и по отношение на еднополови двойки, докато само пет (включително Австрия) са включили неженени разнополови двойки, но са изключили еднополовите двойки.

80. В заключение член 7 от Европейската конвенция за осиновяването на деца от 2008 г. признава разнообразието в законодателствата за осиновяванията. Това не променя факта, че членове 14 и 8 от Конвенцията забраняват държавите членки да предоставят право на осиновяване на една група, но не и на друга на дискриминационни основания.

(ii) Европейски център за право и справедливост (ECLJ)

81. ECLJ смята, че член 8 не е приложим, тъй като няма намеса в de facto семейния живот на жалбоподателя. Освен това отбелязва, че не съществува право да се осиновява или да бъдеш осиновен. По същество жалбоподателите претендирали право на юридическо признаване на семейния им живот. Правото да се създаде семейство по член 12 обаче, както и правото да се встъпи в брак, били запазени само за разнополовите двойки.

82. Ако делото бъде разгледано по член 8 дори и да се допусне, че има намеса в правото на жалбоподателите на зачитане на семейния им живот, тя е предвидена в закона, а именно в член 182 § 2 от Гражданския кодекс, и преследва легитимна цел, а именно защитата на отношенията между втория жалбоподател и неговия баща, който не е дал съгласие за осиновяването. Отказът на националните съдилища да допуснат поисканото от жалбоподателите осиновяване изпълнява и легитимната цел за запазване на естественото семейство и гарантиране на правната сигурност на детето. Биологичната даденост е обективен фактор и следва да се разглежда като разумно оправдание.

83. Що се отнася до член 14 във връзка с член 8 ECLJ изтъква, че първият и третият жалбоподатели не са в сходна ситуация с разнополовите двойки, доколкото нямат биологичната възможност да създадат семейство. Нямало различно третиране, тъй като член 182 § 2 от Гражданския кодекс се прилагал за всички двойки, независимо дали са разнополови или еднополови. Обстоятелството, че последиците са различни за еднополовите двойки не представлява дискриминация.

(iii) Генерален адвокат на Северна Ирландия

84. Генералният адвокат на Северна Ирландия се позовава на Европейската конвенция за осиновяването на деца от 2008 г., отбелязвайки че тя може да служи за оценка на състоянието на европейския консенсус във връзка с осиновяването. По-конкретно той отбелязва, че член 4 установява като водещ принцип при всяко осиновяване най-добрия интерес на детето. Член 7 пояснява, че не е налице консенсус във връзка с осиновяването от еднополови двойки.

85. Генералният адвокат пояснява, че в Северна Ирландия понастоящем има висящи съдебни спорове, тъй като съгласно член 14 и 15 (1) от Постановлението за осиновяванията от 1987 г. (Северна Ирландия) изменено със Закона за гражданското съжителство нито еднополовите двойки, без значение дали са в гражданско съжителство или не, нито лица гей или лесбийки, намиращи се в гражданско съжителство, могат да кандидатстват за осиновяване, докато сами лица, без значение от сексуалната им ориентация, които не се намират в гражданско съжителство, могат да кандидатстват за осиновяване. В тези производства се твърди, че кумулативният ефект от цитираните разпоредби нарушава член 14 от Конвенцията във връзка с член 8.

86. Започвайки с констатацията, че Конвенцията не гарантира право на осиновяване Генералният адвокат на Северна Ирландия достига до заключението, въз основа на скорошната практика на съда (E.B. срещу Франция, Gas and Dubois, Schalk and Kopf, всички цитирани по-гори, и S.H. and Others срещу Австрия [ГК], № 57813/00, 3 ноември 2011 г.), че досега Съдът се е въздържал да правораздава, приемайки че вътрешното законодателство е в по-добра позиция, отколкото европейския съдия, да прецени въпросите относно понятията за семейство, брак и за отношенията между родители и деца.

(iv) Амнести Интернешънъл

87. Амнести Интернешънъл представя преглед на недискриминационни клаузи в международни и регионални договори по правата на човека и в съответната практика на Съда и на Интер-американския съд за правата на човека. Обръща внимание също и на тълкуването на съответните клаузи, извършено от различни наблюдаващи органи по договорите на Организацията на обединените нации, и в частност Комитета по правата на човека и Комитета за правата на детето.

88. Отбелязва, че различното третиране, основано на сексуална ориентация, изисква особено убедителни и важни причини, като се позовава по-конкретно на скорошно решение на Интер-американския съд (Atala Riffo and Daughters срещу Чили), в което се пояснява, че „сексуалната ориентация е част от интимната сфера на личността и няма отношение при разглеждането на въпроси, свързани с годността на лицето като родител. “

89. В допълнение Амнести Интернешънал се позовава на Конвенцията за правата на детето, отбелязвайки, че член 3 поставя най-добрите интереси на детето като „водещо съображение“ във всички действия, засягащи децата. Що се отнася до осиновяването, член 21 от Конвенцията за правата на детето постановява, че най-добрият интерес на детето е от „първостепенна важност“. По този начин Конвенцията за правата на детето поставя важно ограничение на свободата на преценка на държавите като им забранява например да прилагат различни стандарти, основаващи се на състава на семейството на детето или на сексуалната ориентация на родителя. Следователно системата за осиновявания трябва да позволява на съдилищата или на съответните други власти да основават решенията си по искания за осиновявания основно на това кое е най-доброто за детето.

(v) Алианс за защита на свободата

90. Алиансът за защита на свободата отбелязва, че Конвенцията не гарантира право на осиновяване, нито практиката на Съда признава такова право по член 8. Напротив, Съдът е приел че член 14 във връзка с член 8 е приложим в случаи на твърдяна дискриминация в процедури по осиновяване и е разгледал малък брой такива дела (Fretté срещу Франция, №, 36515/97, ECHR 2002-I, E.B. срещу Франция и Gas and Dubois, и двете цитирани по-горе). Било важно да се отбележи, че по E.B. срещу Франция един от решаващите фактори за съда е бил, че френското право допуска осиновяването от едно лице, давайки по този начин възможността за осиновяване от едно хомосексуално лице. Настоящият случай бил различен, доколкото установяването на нарушение би пренаписало вътрешното право, позволяващо само осиновяване от втори родител при хетеросексуални двойки. В тази връзка третата участваща страна отбелязва, че по въпроса не съществува европейски консенсус.

91. Като второ ниво на аргументация Алиансът за защита на свободата изтъква, че широко разпространената теза за „липса на разлика“, т.е. твърдението, съдържащо се в различни изследвания, че деца, отглеждани от еднополови двойки не се намират в по-неблагоприятно положение в нито един съществен аспект, в сравнение с деца, отгледани от хетеросексуални партньори, е поставена под съмнение в скорошни обществени проучвания, по-конкретно изследвания, проведени в Съединените щати. Като се имат предвид неубедителните заключения на научните изследвания и широката свобода на преценка дадена на държавите с сферата на семейното право, било оправдано в интерес на детето осиновяването, в това число и осиновяването от втори родител, да бъде запазено само хетеросексуални двойки.

2. Преценка на Съда

(a) Приложимост на член 14 от Конвенцията във връзка с член 8

92. Съдът е разгледал множество дела, засягащи дискриминация въз основа на сексуална ориентация в сферата на личния и семейния живот. Някои са разгледани само по член 8, например дела, засягащи забрана, съществуваща по наказателното право, на хомосексуални връзки между възрастни (виж Dudgeon срещу Обединеното кралство, 22 октомври 1981 г., Серия A № 45; Norris срещу Ирландия, 26 октомври 1988 г., серия A № 142; и Modinos срещу Кипър, 22 април 1993 г., серия A № 259) и уволнение на хомосексуални лица от въоръжените сили (виж Smith and Grady срещу Обединеното кралство, № 33985/96 и 33986/96, ECHR 1999‑VI). Други дела са разгледани по член 14 във връзка с член 8. Засегнатите въпроси включват различни възрасти за съгласие за хомосексуални връзки според наказателното право (виж L. and V. срещу Австрия, № 39392/98 and 39829/98, ECHR 2003‑I), предоставяне на родителски права (виж Salgueiro da Silva Mouta, цитирано по-горе), разрешение за осиновяване на дете (виж Fretté, E.B. срещу Франция и Gas and Dubois, всичките цитирани по-горе), право починалият партньор да бъде заместен в наемно отношение (виж Karner, цитирано по горе и Kozak срещу Полша, № 13102/02, 2 март 2010 г.), право на обезщетение по социалното осигуряване (виж P.B. and J.S. срещу Австрия, № 18984/02, 22 юли 2010 г.) и въпроса за възможността еднополови двойки да сключват брак или да разполагат с алтернативна форма на правно признаване (виж Schalk and Kopf, цитирано по-горе).

93. По настоящото дело жалбоподателите са формулирали оплакването си по член 14 във връзка с член 8, твърдейки, че и тримата упражняват съвместно право на семеен живот. Правителството не оспорва приложимостта на член 14 във връзка с член 8. Съдът не намира причина да следва друг подход по следните съображения.

94. Както Съдът многократно е приемал, член 14 е допълващ по отношение на останалите основни разпоредби на Конвенцията и на Протоколите към нея. Той няма самостоятелно съществуване, доколкото се прилага само във връзка с „упражняването на правата и свободите“, гарантирани от тези разпоредби. Макар приложението на член 14 да не предполага нарушение на тези разпоредби, и в това отношение той е самостоятелен, няма място за прилагането му ако фактите по делото не попадат в обхвата на една или повече от тези разпоредби (виж например, Schalk and Kopf, цитирано по-горе, § 89; E.B. срещу Франция, цитирано по-горе, § 47; Karner, цитирано по-горе, § 32; и Petrovic срещу Австрия, 27 март 1998 г., § 22, Reports of Judgments and Decisions 1998‑II).

95. Съдът припомня, че връзката на съжителстваща еднополова двойка, живееща в трайна de facto връзка, се включва в понятието за „семеен живот“ по същия начин, по който и връзката на разнополова двойка в същата ситуация (виж Schalk and Kopf, цитирано по-горе, § 94). Освен това в решението си по допустимостта по Gas and Dubois срещу Франция (№ 25951/07, 31 август 2010 г.) Съдът прие, че връзката между две жени, които живеят заедно и имат гражданско партньорство и детето, заченато от една от тях чрез асистирана репродукция, но отглеждано и от двете, представлява „семеен живот“ по смисъла на член 8 от Конвенцията.

96. Първият и третият жалбоподатели по настоящото дело формират трайна еднополова двойка. Те съжителстват от много години като вторият жалбоподател живее в техния дом. Майка му и партньорката й се грижат за него заедно. Следователно Съдът приема, че отношенията между тримата жалбоподатели представляват „семеен живот“ по смисъла на член 8 от Конвенцията.

97. Съдът достига до заключението, че член 14 от Конвенцията във връзка с член 8 се прилага към фактите по настоящото дело.

(b) Съответствие с член 14 във връзка с член 8

(i) Принципи, установени в практиката на Съда

98. В практиката на Съда е установено, че за да възникне въпрос по член 14 трябва да има различно третиране на лица в сравнително сходни ситуации. Такова различно третиране е дискриминационно ако няма обективно и разумно оправдание, или с други думи ако не преследва легитимна цел или ако няма разумно отношение на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел. Договарящите страни разполагат със свобода на преценка при определянето дали и до каква степен разликите в иначе сходни ситуации оправдават различно третиране. (виж Schalk and Kopf, цитирано по-горе, § 96, и Burden срещу Обединеното кралство [ГК], № 13378/05, § 60, ECHR 2008).

99. Сексуалната ориентация е понятие, обхванато от член 14. Съдът многократно е констатирал, че както различията, основани на пола, различията, основани на сексуална ориентация изискват особено сериозни причини за да бъдат оправдани, или както понякога се казва, особено убедителни и важни причини (виж например, E.B. срещу Франция, цитирано по-горе, § 91; Kozak, цитирано по-гопре, § 92; Karner, цитирано по-горе, §§ 37 и 42; L. and V. срещу Австрия, цитирано по-горе, § 45; и Smith and Grady, цитирано по-горе, § 90). Когато различното третиране е основано на пол или на сексуална ориентация държавите разполагат с ограничена свобода на преценка (виж Kozak, цитирано по-горе, § 92, и Karner, цитирано по-горе, § 41). Различия, основани единствено на съображения, свързани със сексуална ориентация са неприемливи по Конвенцията (виж E.B. срещу Франция, цитирано по-горе, §§ 93 и 96, и Salgueiro da Silva Mouta, цитирано по-горе, § 36).

100. Преди да пристъпи към разглеждане на оплакването на жалбоподателите, Съдът посочва, че във връзка с осиновяванията от хомосексуални лица, могат да се разграничат три вида ситуации. Първо, лицето може да иска да осинови само (индивидуално осиновяване). Второ, единият партньор в еднополова двойка може да иска да осинови детето на другия партньор с цел на двамата партньори да бъде юридически признат статут на родители (осиновяване от втори родител). Накрая, еднополова двойка може да иска да осинови дете (съвместно осиновяване) (виж изследването на Комисаря по Правата на човека на Съвета на Европа, цитирано в параграф 55 aпо-горе; виж също E.B. срещу Франция, цитирано по-горе, § 33).

101. Досега Съдът е трябвало да разгледа две дела, свързани с индивидуално осиновяване от хомосексуални лица (Fretté и E.B. срещу Франция, и двете цитирани по-горе) и едно дело за осиновяване от втори родител в еднополова двойка (Gas and Dubois, също цитирано по-горе).

102. По Fretté (цитирано по-горе) френските власти са отхвърлили молбата за допускане на осиновяване, приемайки, че поради „начина му на живот“ (в смисъл неговата хомосексуалност) жалбоподателят не изпълнява необходимите гаранции за осиновяване на дете. Разглеждайки делото по член 14 във връзка с член 8 Съдът е отбелязал, че френското право позволява на всяко неженено лице – мъж или жена – да кандидатства за осиновяване и че френските власти са отхвърлили молбата на жалбоподателя за предварително разрешение с оглед на сексуалната му ориентация, макар и да не се споменава изрично. Поради това е било налице различно третиране, основано на сексуална ориентация (§ 32). Съдът е приел, че решенията на националните власти са преследвали легитимна цел, а именно защитата на здравето и правата на децата, които биха били засегнати от процедурата по осиновяване. Що се отнася до въпроса дали различното третиране е било оправдано, Съдът е отбелязал в частност, че между държавите членки на Съвета на Европа има малко сходства, доколкото законодателството се намира в преходен етап, а националните власти следва да разполагат с широка свобода на преценка при решаването на такива въпроси. По отношение на противоречивите интереси на жалбоподателя и на децата, подлежащи на осиновяване, Съдът е отбелязал, че научната общност е разделена що се отнася до възможните последици от отглеждането на деца от един или повече хомосексуални родители, като по-конкретно се обръща внимание на ограничения брой научни изследвания по този въпрос, публикувани по време на фактите по делото. В заключение, Съдът е приел, че отказът да се допусне осиновяването не е в нарушение на принципа на пропорционалност, като по този начин твърдяното различно третиране не е дискриминационно по смисъла на член 14 от Конвенцията (§§ 37-43).

103. В решението на голямата камара по E.B. срещу Франция (цитирано по-горе), Съдът, разглеждайки отново делото по член 14 във връзка с член 8, променя позицията си. Той подробно анализира основанията, посочени от френските власти за да откажат разрешение за осиновяване от жалбоподателката, която живеела с друга жена в трайна еднополова връзка. Съдът отбелязва, че националните власти са мотивирали решенията с две главни основания – липса на „мъжка фигура“ в домакинството на жалбоподателката или в непосредственото семейно обкръжение и приятели и липсата на ангажираност от страна на партньорката й. Той добавя, че двете основания представляват част от цялостната преценка на обкръжението на жалбоподателеката, в резултат на което неправилността на едното основание е пренесена върху цялото решение. Макар второто основание да не било лишено от смисъл, първото основание било мълчаливо свързано с хомосексуалността на жалбоподателката, като споменаването й от страна на властите било прекомерно в контекста на молбата на едно лице за допускане на осиновяване. В обобщение сексуалната ориентация на жалбоподателката била постоянно в центъра на обсъжданията относно личността й и се оказала решаваща за вземането на решение за отказ да се допусне осиновяване (§§ 72-89). Съдът след това изтъква, че ако причините, посочени за различното третиране се основават единствено на съображения, засягащи сексуалната ориентация на жалбоподателката, това би представлявало дискриминация съгласно Конвенцията (§ 93). Той констатира, че според френското законодателство едно лице може да осиновява самостоятелно и че безспорно това отваря възможност за осиновяване от само хомосексуално лице. Обръщайки се към анализа си на доводите, изложени от френските власти, той стига до заключението, че като са отказали на жалбоподателката възможността да осинови дете, са извършили разграничение, основано на сексуалната й ориентация, което е неприемливо съгласно Конвенцията. Поради това Съдът е приел, че има нарушение на член 14 във връзка с член 8 (§§ 94‑98).

104. Делото Gas and Dubois (цитирано по-горе) се отнася до две жени, живеещи като еднополова двойка, сключила гражданско партньорство (pacte civil de solidarité (PACS)) съгласно френското право. Едната от тях била майка на дете, заченато чрез асистирана репродукция. Според френското право тя била единствен родител на детето. Жалбоподателките правят оплакване по член 14 във връзка с член 8 от Конвенцията, затова че единият партньор няма възможност да осинови детето на другия. По-конкретно те искали да получат разрешение за обикновено осиновяване (adoption simple) по френското право, за да се създаде връзка родител-дете между детето и партньорката на неговата майка с възможност за споделяне на родителските отговорности. Националните съдилища отказали искането за осиновяване по причина, че то би прехвърлило родителски права от майката на детето на партньорката й, което не било в интерес на детето (§ 62). Съдът разгледал положението на жалбоподателките като го съпоставил с това на брачни двойки. Той отбелязва, че в случай на adoption simple, френското право позволява единствено на брачните двойки да споделят родителски права. Тъй като договарящите страни не били длъжни да разрешат сключването на брак на хомосексуални двойки, и имайки предвид специалния статут, предоставен на брака, правното положение на жалбоподателките не било съпоставимо с това на женените двойки (§ 68). Що се отнася до положението на неженените хетеросексуални двойки, живеещи съвместно в гражданско съжителство, както жалбоподателките, Съдът отбелязва, че и за тях няма възможност за осиновяване от втория родител (§ 69). Ето защо нямало различно третиране, основано на сексуална ориентация. В заключение Съдът приема, че няма нарушение на член 14 във връзка с член 8.

(ii) Приложение на тези принципи по настоящото дело

(α) Съпоставка с женена двойка, в която единият съпруг желае да осинови детето на другия съпруг

105. Първият въпрос, който трябва да се разгледа е дали жалбоподателите, а именно първият и третият жалбоподатели, които живеят съвместно като еднополова двойка и синът на третия жалбоподател са в положение, което е сравнително сходно на това на женена разнополова двойка, в която единият съпруг желае да осинови биологичното дете на другия съпруг.

106. Съдът наскоро отговори на този въпрос отрицателно в Gas and Dubois. Съдът намира за подходящо да повтори и потвърди и тук съответните съображения. На първо място той напомня, че член 12 от Конвенцията не налага на договарящите държави задължение да предоставят на еднополовите двойки право да встъпват в брак (виж Schalk and Kopf, цитирано по-горе, §§ 54-64). Такова право за встъпване в брак на лица от един и същи пол не може да бъде изведено и от член 14 във връзка с член 8 (пак там, § 101). Ако държавата реши да предостави на еднополовите двойки алтернативни средства за юридическо признаване, тя разполага с определена свобода на преценка за конкретния статут, който да предостави (пак там, § 108; виж също Gas and Dubois, цитирано по-горе, § 66). Освен това Съдът многократно е приемал, че бракът дава специален статут на встъпващите в него. Упражняването на правото да се встъпи в брак е защитено от член 12 от Конвенцията и поражда социални, лични и правни последици (виж наред с останалите източници, Gas and Dubois, цитирано по-горе, § 68, и Burden, цитирано по-горе, § 63).

107. Всъщност австрийското право създава специален режим за женените двойки по отношение на осиновяването. Съгласно член 179 § 2 от Гражданския кодекс, съвместното осиновяване е възможно единствено от женени двойки. В замяна, женените двойки по правило могат да осиновяват само съвместно. Осиновяването от втория родител на детето на другия съпруг е предвидено в цитираната по-горе разпоредба като изключение от това правило.

108. Позовавайки се на решението на Съда по Gas and Dubois правителството изтъква, че жалбоподателите не се намират в сравнително сходна ситуация с женена двойка. От своя страна жалбоподателите подчертават, че не претендират право, което е на разположение само за женени двойки. В тази връзка Съдът не намира причина да се отклони от практиката си.

109. В светлината на изложените съображения Съдът достига до заключението, че първият и третият жалбоподатели не се намират в сравнително сходна ситуация с женена двойка по отношение на осиновяването от втори родител.

110. Следователно няма нарушение на член 14 от Конвенцията във връзка с член 8 ако положението на жалбоподателите се съпоставя с това на женена двойка, в която единия от съпрузите желае да осинови детето на другия съпруг.

(ß) Съпоставка с неженена разнополова двойка, в която единият партньор желае да осинови детето на другия партньор

111. Съдът отбелязва, че твърденията на жалбоподателите се концентрират върху съпоставката с неженена разнополова двойка. Те подчертават, че според австрийското право осиновяването от втори родител е възможно не само за женени двойки, но също и за неженени хетеросексуални двойки, а е юридически невъзможно за еднополови двойки.

Относително сходна ситуация

112. Съдът констатира, че за разлика от сравнението с женена двойка, не беше оспорено, че съществува специален правен статут, който разграничава неженените хетеросексуални двойки от еднополовите двойки. Действително правителството не възрази, че ситуациите са съпоставими, признавайки, че с оглед на личните качества, еднополовите двойки по принцип могат да бъдат толкова подходящи или неподходящи да осиновяват, в това число и при осиновяване от втори родител, както и разнополовите двойки. Съдът приема, че жалбоподателите, желаещи да създадат правна връзка между първия и втория жалбоподател се намират в относително сходна ситуация с разнополова двойка, в която единият партньор желае да осинови детето на другия партньор.

Разлика в третирането

113. Съдът ще престъпи към въпроса дали е имало разлика в третирането, основана на сексуалната ориентация на първия и третия жалбоподател.

114. Австрийското право позволява осиновяването от втори родител при неженени хетеросексуални двойки. По правило лицата могат да осиновяват съгласно член 179 от Гражданския кодекс, като член 182 § 2 от Гражданския кодекс, уреждащ последиците от осиновяването по никакъв начин не възпрепятства единия партньор в неженената хетеросексуална двойка да осинови детето на другия партньор без да се прекъсват връзките между този партньор и детето. Напротив, осиновяването от втори родител при еднополовите двойки е юридически невъзможно. Това следва от член 182 § 2 от Гражданския кодекс, съгласно който лицето осиновител заменя биологичния родител от същия пол. По настоящото дело, доколкото първият жалбоподател е жена, осиновяването на втория жалбоподател от нея може да прекрати единствено връзките с неговата майка, която е другия еднополов партньор. Следователно осиновяването не може да послужи за създаването на отношение родител-дете между първия и втория жалбоподатели в допълнение на връзката с майката – трети жалбоподател. Макар и на пръв поглед неутрален, член 182 § 2 от Гражданския кодекс изключва осиновяването от втори родител при еднополовите двойки.

115. За изчерпателност Съдът отбелязва, че от влизането в сила на Закона за регистрираните съжителства от 1 януари 2010 г. еднополовите двойки имат възможността да влизат в регистрирани съжителства. Първият и третият жалбоподатели не са се възползвали от тази възможност. Във всеки случай това не би направило за тях възможно осиновяването от втори родител, тъй като раздел 8(4) от закона изрично забранява осиновяването на детето на единия регистриран партньор от другия партньор.

116. Следователно няма съмнение, че приложимото законодателство води до разграничаване между неженените разнополови и еднополовите двойки що се отнася до осиновяването от втори родител. Според действащото австрийско право осиновяването от втори родител е било и продължава да бъде невъзможно в случая на жалбоподателите. Това би било така дори биологичният баща на втория жалбоподател да беше мъртъв или неизвестен или ако имаше основание за преодоляване на отказа му да даде съгласие за осиновяване. Това би било невъзможно дори бащата на втория жалбоподател да беше изразил готовност да даде съгласие за осиновяване. Това не се оспорва от правителството.

117. Правителството обаче твърди, че фактите по делото не разкриват елемент на дискриминация. То твърди, че молбата на жалбоподателите за осиновяване е била отказана по причини, които нямат връзка със сексуалната ориентация на първия и третия жалбоподатели. Първо, съдилищата и в частност окръжният съд, отказали осиновяването на основание, че то не било в интерес на втория жалбоподател. Второ, всяко осиновяване изисква съгласието на биологичните родители на детето. Тъй като бащата на втория жалбоподател не дал съгласие, съдилищата били длъжни да отхвърлят молбата за осиновяване. Те е трябвало да вземат абсолютно същото решение дори ако първият жалбоподател беше мъж-партньор на третия жалбоподател. С други думи разграничаването в закона, произтичащо от член 182 § 2 от Гражданския кодекс не е имало отношение при обстоятелствата в случая на жалбоподателите. Следователно правителството претендира, че жалбоподателите искат от Съда да извърши преглед на закона in abstracto.

118. Разглеждайки съдържанието на решенията на националните съдилища (виж параграфи 15, 18 и 20 по-горе), Съдът не е убеден в доводите на правителството. Преди всичко националните съдилища са пояснили, че осиновяване, пораждащо последиците, желани от жалбоподателите, а именно установяване на връзка родител-дете между първия и втория жалбоподатели в допълнение на връзката родител-дете между втория жалбоподател и майка му, е във всеки случай невъзможно съгласно член 182 § 2 от Гражданския кодекс.

119. Районният съд се е позовал единствено на довода за юридическа недопустимост. Той не е извършил никакво проучване на обстоятелствата по делото. По-конкретно изобщо не се е занимавал с въпроса дали бащата на втория жалбоподател е дал съгласие за осиновяването или дали са налице основания за преодоляването на отказа му да даде съгласие, както се претендира от жалбоподателите.

120. Окръжният съд също се е позовал на юридическата недопустимост на поисканото от жалбоподателите осиновяване но е разгледал също и някои други фактори. Изразил е съмнения дали вторият жалбоподател е могъл да се представлява от майка си в процедурата по осиновяване с оглед на възможен конфликт на интереси. Приел е обаче, че този въпрос не е необходимо да се решава, доколкото районният съд правилно е отказал да допусне осиновяването без да извършва някакво допълнително проучване. Въз основа на документите, представени пред Съда, не се установява окръжният съд да е събирал доказателства от някое от засегнатите лица, а именно жалбоподателите и бащата на втория жалбоподател. Що се отнася до ролята на последния, окръжният съд се е задоволил с констатацията въз основа на делото, че той поддържал редовни контакти със сина си. Не е разгледал въпроса съгласно искането на жалбоподателите, за това дали са налице основания за преодоляване на отказа на бащата да даде съгласие съгласно член 181 § 3 от Гражданския кодекс. Напротив, той обстойно се е спрял на факта, че понятието за „родители“ по австрийското семейно право означава две лица от различен пол. Разгледал е също интереса на детето от поддържане на контакт с двама родители от различен пол, което според него е ясен аргумент срещу допускането на осиновяването на дете от еднополовия партньор на единия от родителите му. В допълнение той обсъжда в светлината на решението на Съда по Karner (цитирано по-горе) дали действащото право за осиновяванията е дискриминационно спрямо еднополовите партньори.

121. Друг важен елемент, който е поставен за обсъждане е фактът, че окръжният съд е обявил жалбата по прилагането на закона до Върховния съд за допустима на основание, че няма съдебна практика по „поставения за разглеждане въпрос, ... а именно дали осиновяването на дете от еднополовия партньор на един от родителите му е законно.“ Според Съда това очевидно противоречи на твърдението на правителството, че правната недопустимост на осиновяването от втори родител в еднополова двойка не е било предмет на обсъждане по настоящото дело.

122. Върховният съд е потвърдил, че осиновяването на детето от жената-партньор на биологичната му майка е юридически недопустимо на основание член 182 § 2 от Гражданския кодекс, установявайки че тази разпоредба е в съответствие с член 14 във връзка с член 8 тъй като попада в рамките на свободата на преценка на държавата. На последно място той също потвърждава, че с оглед на юридическата недопустимост на поисканото осиновяване не е необходимо да обсъжда дали са налице условията за преодоляване на отказа на бащата да даде съгласие, представляващо изключителна мярка съгласно член 181 § 3 от Гражданския кодекс.

123. В заключение Съдът отхвърля доводите на правителството, че жалбоподателите не били засегнати от разграничаването в закона, произтичащо от член 182 § 2 от Гражданския кодекс. Според Съда юридическата недопустимост на поисканото от жалбоподателите осиновяване е била постоянно в центъра на обсъжданията от националните съдилища (виж, mutatis mutandis, E.B. срещу Франция, цитирано по-горе, § 88).

124. В действителност това обстоятелство е попречило на националните съдилища да изследват по разумен начин въпроса дали осиновяването е в интерес на втория жалбоподател съгласно изискването на член 180a от Гражданския кодекс. Следователно те не са проучили в подробности обстоятелствата по делото. Освен това не са изследвали дали е имало някакви причини, които да оправдаят преодоляването на отказа на бащата да даде съгласи в съответствие с член 181 § 3 от Гражданския кодекс. Правителството твърди, че жалбоподателите не са доказали достатъчно твърденията си, че има такива основания и посочва, че са пропуснали да направят искане за формално решение по този въпрос. За Съда е достатъчно да отбележи, че националните съдилища не са отхвърлили претенциите на жалбоподателите на никое от тези основания. Както е посочено по-горе, районният съд и окръжният съд не са разгледали този въпрос изобщо, а Върховният съд е потвърдил по недвусмислен начин, че не е било необходимо да го разглежда поради правната недопустимост на поисканото осиновяване.

125. По принцип ако първият и третият жалбоподатели бяха неженена хетеросексуална двойка националните съдилища не биха могли да отхвърлят искането за осиновяване. Вместо това съдилищата щяха да бъдат задължени да разгледат въпроса дали осиновяването е в интерес на втория жалбоподател в съответствие с член 180a от Гражданския кодекс. Ако бащата на детето не е дал съгласие за осиновяването, съдилищата щяха да бъдат задължени да се произнесат дали са налице изключителни обстоятелства, които да оправдаят преодоляването на отказа му по член 181 § 3 от Гражданския кодекс (виж например, Eski, цитирано по-горе, §§ 39-42, касаещо осиновяване от втори родител в разнополова двойка, по което австрийските съдилища са извършили подробно разглеждане на този въпрос, балансирайки интересите на всички засегнати лица – двойката, детето и биологичния баща на детето – като надлежно са събрали доказателства от тях и са установили всички релевантни факти).

126. Следователно Съдът намира, че оплакването на жалбоподателите в никакъв случай не представлява actio popularis. Както вече беше изтъкнато (виж параграф 123 по-горе), жалбоподателите са пряко засегнати от оспорваното законодателство, тъй като член 182 § 2 от Гражданския кодекс съдържа абсолютна забрана за осиновяване от втори родител от еднополова двойка, като прави всякакво разглеждане на конкретните обстоятелства по тяхното дело ненужно и безпредметно и води по принцип до отхвърляне на молбата им за осиновяване. От това следва, че Съдът не извършва преглед на закона in abstracto: общата забрана по същността си изважда фактическите обстоятелства по делото от предмета на разглеждане както от националните съдилища, така и от този Съд. (виж, mutatis mutandis, Hirst Срещу Обединеното кралство (№ 2) [ГК], № 74025/01, § 72, ECHR 2005‑IX).

127. Съдът би добавил, че на пръв поглед разликата в третирането изглежда, че засяга основно първия жалбоподател, който е третиран различно в сравнение с член на неженена хетеросексуална двойка, който желае да осинови детето на другия партньор. Доколкото обаче и тримата жалбоподатели споделят семейния живот заедно (виж параграф 96 по-горе), а искането за осиновяване имало за цел юридическото признаване на този семеен живот, Съдът установява, че и тримата жалбоподатели са пряко засегнати от различно третиране, поради което могат да претендират, че са жертви на твърдяното нарушение.

128. Накрая правителството изтъква още един аргумент, а именно, че правната недопустимост за уважаване на молбата за осиновяване на жалбоподателите не била дискриминационна, тъй като не била основана на сексуалната ориентация на първия и третия жалбоподатели. То твърди, че член 182 § 2 от Гражданския кодекс, съгласно който не е възможно една жена да осинови дете при запазване на правните връзки с майката на това дете, се прилага на общо основание. Това правило би попречило и на лелята да осинови племенника си при запазване на отношенията с майка му.

129. Съдът не е убеден в този аргумент. Жалбоподателите твърдят, че са третирани различно в сравнение с неженени хетеросексуални двойки що се отнася до възможността да получат юридическо признаване на семейния им живот чрез осиновяване от втори родител. Съдът първо отбелязва, че отношенията между две възрастни сестри или между леля и племенник по принцип не попадат в понятието „семеен живот“ по смисъла на член 8 от Конвенцията. Второ, дори това да беше така, Съдът вече е приел, че отношенията между две сестри, живеещи съвместно имат качествено различна природа спрямо отношенията в една двойка, в това число и еднополова двойка (виж, mutatis mutandis, Burden, цитирано по-горе, § 62). Следователно член 182 § 2 от Гражданския кодекс не засяга други лица по същия начин, по който засяга жалбоподателите, чиито семеен живот е основан на еднополово съжителство.

130. С оглед на всички изложени по-горе съображения, Съдът приема, че има различно третиране между жалбоподателите и неженена разнополова двойка, в която единият партньор желае да осинови детето на другия партньор. Това различие е неразривно свързано с факта, че първият и третият жалбоподатели образуват еднополова двойка, поради което е основано на тяхната сексуална ориентация.

131. Следователно настоящото дело трябва да бъде разграничено от Gas and Dubois (цитирано по-горе, § 69), по което Съдът прие, че няма различно третиране, основано на сексуална ориентация между неженени разнополови двойки и еднополови двойки, тъй като според френското право осиновяването от втори родител не е възможно за никоя от тях.

Легитимна цел и пропорционалност

132. Макар да произтича от изложените по-горе съображения (виж по-конкретно параграфи 116 и 126), Съдът намира за уместно да подчертае, че настоящото дело не касае въпроса дали молбата за осиновяване на жалбоподателите е трябвало да бъде уважена с оглед обстоятелствата по делото. Следователно то не касае ролята на бащата на втория жалбоподател или наличието на причини за преодоляване на отказа му да даде съгласие. Всички тези въпроси трябва да бъдат решени от националните съдилища, доколкото те са в положение да разглеждат молбата за осиновяване по същество.

133. Въпросът, поставен за разглеждане от Съда е именно фактът, че по делото на жалбоподателите те не са били в тази позиция, тъй като при всички случаи съгласно член 182 § 2 от Гражданския кодекс осиновяването на втория жалбоподател от еднополовия партньор на майка му е било правно недопустимо. В противен случай националните съдилища биха били задължени да разгледат молбата по осиновяване по същество, ако тя засягаше осиновяването от втори родител в неженена хетеросексуална двойка.

134. Въпреки, че настоящият случай може да се разглежда на фона на по-широкия дебат за родителските права в еднополовите двойки, Съдът не е сезиран да се произнесе по въпроса за осиновяването от втори родител при еднополови двойки сам по себе си, а още по-малко по въпроса за осиновяването от еднополови двойки изобщо. Това, което трябва да реши е конкретно дефинирания въпрос за твърдяна дискриминация между неженени разнополови двойки и еднополови двойки по отношение на осиновяването от втори родител.

135. Съдът припомня, че забраната за дискриминация, залегнала в член 14 се простира отвъд упражняването на правата и свободите, които държавите са задължени да гарантират съгласно Конвенцията и Протоколите към нея. Тя се прилага и по отношение на тези допълнителни права, попадащи в общия обхват на всяка разпоредба на Конвенцията, които държавите доброволно са решили да предоставя. Макар член 8 да не гарантира право на осиновяване, Съдът вече е приел във връзка с осиновяването от само хомосексуално лице, че ако държавата е създала право извън задълженията си по член 8 от Конвенцията, тя не може да прилага това право по дискриминационен начин по смисъла на член 14 (виж E.B. срещу Франция, цитирано по-горе, § 49).

136. В контекста на настоящото дело Съдът отбелязва, че по член 8 от Конвенцията няма задължение за разпростиране на правото за осиновяване от втори родител спрямо неженени двойки (виж Gas and Dubois, цитирано по-горе, §§ 66-69; виж също Emonet and Others, цитирано по-горе, §§ 79-88). Въпреки това австрийското право допуска осиновяването от втори родител при неженени разнополови двойки. Следователно Съдът трябва да разгледа дали отказването на това право за (неженени) еднополови двойки преследва легитимна цел и дали е пропорционално.

137. Както националните съдилища, така и правителството твърдят, че австрийското законодателство за осиновяванията цели пресъздаването на условията на биологичното семейство. Както е отбелязал окръжният съд в решението си то 21 февруари 2006 г., въпросните разпоредби имат за цел защитата на „традиционното семейство“. Австрийското право било основано на принципа, че, в съответствие с биологичните дадености, малолетното дете трябва да има двама родители от противоположен пол. По този начин решението да не се допуска осиновяването на детето от еднополовия партньор на единия от родителите, в резултат на което биха се прекратили отношенията с родителя от другия пол, преследва легитимна цел. По сходен начин Върховният съд в решението си от 27 септември 2006 г. отбелязва, че основната цел на осиновяването е да се осигурят на деца, които нямат родители или чиито родители не са в състояние да се грижат за тях, отговорни настойници. Тази цел може да бъде постигната единствено чрез пресъздаване, доколкото е възможно, на положението на биологично семейство. Накратко, националните съдилища и правителството се позовават на защитата на традиционното семейство, приемайки мълчаливо презумпцията, че единствено семейство с двама родители от различен пол е в състояние адекватно да посреща нуждите на детето.

138. Съдът е приел, че защитата на семейството в традиционния смисъл по принцип е сериозна и легитимна причина, която може да оправдае различно третиране (see Karner, цитирано по-горе, § 40, и Kozak, цитирано по-горе, § 98). Не е необходимо да се отбелязва, че защитата на интересите на детето също е легитимна цел. Остава да бъде проверено, дали с оглед обстоятелствата по делото е бил спазен принципът на пропорционалност.

139. Съдът припомня принципите, развити в практиката му. Целта за защита на семейството в традиционния смисъл е твърде абстрактна, като могат да бъдат използвани широк кръг конкретни мерки за нейното постигане. (виж Karner, цитирано по-горе, § 41, и Kozak, цитирано по-горе, § 98). Като се има предвид, че Конвенцията е жив инструмент, който трябва да се тълкува с оглед на съвременните условия, при избора на средства, предназначени за защита на семейството и за гарантиране зачитането на семейния живот според изискването на член 8, държавите трябва задължително да отчитат развитието на обществото и промените във възприемането на социалните, гражданските и междуличностните въпроси, в това число обстоятелството, че няма само един начин или един избор за това как едно лице води семейния и личния си живот (виж Kozak, цитирано по-горе, § 98).

140. В случаите, в които свободата на преценка е ограничена, както в случая на различно третиране, основано на пол или на сексуална ориентация, принципът на пропорционалност изисква не просто избраната мярка да бъде подходяща по принцип за постигане на преследваната цел. Трябва също да бъде показано, че с оглед постигане на тази цел е било необходимо да се изключат определени категории хора, като в настоящия случай лица, живеещи в хомосексуална връзка, от приложното поле на съответните разпоредби. (виж Karner, цитирано по-горе, § 41, и Kozak, цитирано по-горе, § 99).

141. Прилагайки цитираната по-горе практика, Съдът отбелязва, че тежестта на доказване е на правителството. Правителството трябва да демонстрира, че защитата на семейството в традиционния смисъл, и по-конкретно защитата на интересите на децата, изискват изключването на еднополовите двойки от възможността за осиновяване от втория родител, която е на разположение за неженените хетеросексуални двойки.

142. Съдът ще повтори, че член 182 § 2 от Гражданския кодекс съдържа абсолютна, макар и мълчалива забрана за осиновяване от втори родител при еднополовите двойки. Правителството не представя никакъв конкретен довод, някакви научни изследвания или каквито и да са други доказателства за установяване, че семейство с двама родители от един и същи пол по никакъв начин не би могло адекватно да посреща нуждите на детето. Напротив, то признава, че с оглед личността еднополовите двойки биха могли да бъдат толкова подходящи или неподходящи както и разнополовите двойки що се отнася до осиновяването на деца. Освен това правителството изтъква, че Гражданският кодекс няма за цел изключването на еднополовите партньори от възможността за осиновяване от втори родител. Въпреки това то подчертава, че законодателството е искало да избегне положение, при което детето да има две майки или двама бащи от гледна точка на правото. Изричното изключване на осиновяването от втори родител за еднополовите двойки било въведено със закона за регистрираните съжителства от 2010 г., който не е бил в сила при разглеждането на настоящото дело от националните съдилища, поради което и не е приложим към настоящия случай.

143. Съдът вече разгледа довода, че Гражданският кодекс няма за цел конкретно да изключва еднополовите партньори (виж параграфи 128 и 129 по-горе). Що се отнася до Закона за регистрираните съжителства, Съдът се съгласява, че той няма пряка връзка с настоящото дело. Все пак той може да има отношение за да хвърли светлина върху причините, залегнали в забраната за осиновяване от втори родител при еднополови двойки. Обаче обяснителният доклад към законопроекта (виж параграф 42 по-горе) посочва единствено, че раздел 8(4) от закона е включен в резултат на многобройни искания, направени по време по процедурата по обсъждания. С други думи той просто отразява становището на тези групи от обществото, които се противопоставят на идеята за даване на право за осиновяване от втори родител от еднополовите двойки.

144. Съдът би добавил, че изглежда австрийското законодателство не е последователно. Осиновяването от едно лице, в това число от едно хомосексуално лице е възможно. Ако то има регистриран партньор, последният трябва да даде съгласие в съответствие с изменението на член 181 § 1, под-параграф 2 от Гражданския кодекс, прието заедно със Закона за регистрираните съжителства (виж параграф 40 по-горе). Следователно законодателството приема, че едно дете може да се отглежда от семейство състоящо се от еднополова двойка, приемайки по този начин, че това не е в ущърб на детето. Въпреки това австрийското право настоява, че детето не би могло да има две майки или двама бащи (виж, mutatis mutandis, Christine Goodwin срещу Обединеното кралство [ГК], no. 28957/95, § 78, ECHR 2002‑VI, където Съдът също е взел под внимание липсата на последователност в националната правна система).

145. Съдът намира основание в доводите на жалбоподателите, че de facto семейства, състоящи се от еднополови партньори съществуват, но са лишени от възможността да получат юридическо признание и защита. Съдът констатира, че за разлика от индивидуалното осиновяване или от съвместното осиновяване, които обикновено имат за цел създаването на отношения с дете, което преди това не е имало връзка с осиновителя, осиновяването от втори родител служи за създаване на права по отношение на детето за партньора на единия от родителите на детето. Съдът често е подчертавал важността на предоставянето на юридическо признаване на de facto семейния живот (виж Wagner and J.M.W.L. срещу Люксембург, № 76240/01, § 119, 28 юни 2007; виж също във връзка с осиновяването от втори родител, Eski, цитирано по-горе, § 39, и Emonet and Others, цитирано по-горе, §§ 63-64).

146. Всички посочени по-горе съображения – съществуването на de facto семеен живот между жалбоподателите, значението на възможността за юридическото му признаване, липсата на доказателства, представени от правителството за установяване, че би било в ущърб на детето да бъде отглеждано в еднополова двойка или да има за целите на правото две майки и двама бащи, и конкретно признанието му, че еднополовите двойки могат да бъдат толкова подходящи за осиновяване от другия родител както и разнополовите двойки – хвърлят сериозни съмнения върху пропорционалността на абсолютната забрана на осиновяването от втори родител в еднополови двойки, произтичаща от член 182 § 2 от Гражданския кодекс. Докато някакви други особено убедителни и сериозни причини биха били в подкрепа на такава абсолютна забрана, съображенията, изтъкнати досега по-скоро са в полза на това съдилищата да имат възможност да извършват преценка за всеки индивидуален случай. Това изглежда би било и в съответствие с най-добрия интерес на детето, който е ключова идея в приложимите международни инструменти (виж по-специално параграф 49 по-горе, и E.B. срещу Франция, цитирано по-горе, § 95).

147. Правителството излага и друг довод, оправдаващ различното третиране. Като се позовава на член 8 от Конвенцията, то претендира, че има широка свобода на преценка в областта на законодателството за осиновяванията, което трябва да спазва крехкия баланс между интересите на всички засегнати лица. В настоящия контекст тя била дори по-широка, тъй като не съществува европейски консенсус по въпроса за осиновяванията от втори родител в еднополови двойки.

148. Съдът констатира, че обхватът на свободата на преценка на държавата по член 8 от Конвенцията зависи от ред фактори. Когато е засегнат особено важен аспект от живота или идентичността на личността, предоставената на държавата свобода обикновено е по-тясна. Когато обаче няма консенсус сред държавите членки на Съвета на Европа, както по отношение на относително важни засегнати интереси или по отношение на най-подходящите средства за защитата им, по-конкретно ако случаят повдига чувствителни морални или етични въпроси, свободата ще бъде по-широка. (виж скорошни примери, S. H. and Others срещу Австрия, цитирано по-горе, § 94, и A, B and C срещу Ирландия [ГК], № 25579/05, § 232, ECHR 2010). Съдът обаче потвърждава, че когато става въпрос за дискриминация на основата на пол или сексуална ориентация, разглеждана по член 14, свободата на преценка на държавата е ограничена (виж параграф 99 по-горе).

149. В допълнение и единствено за да се отговори на твърдението на правителството за липса на европейски консенсус, трябва да се има предвид, че въпросът, поставен за разглеждане пред Съда не е общо за достъпа на еднополовите двойки до осиновяване от втори родител, а различното третиране между неженени разнополови двойки и еднополови двойки във връзка с този вид осиновяване (виж параграф 134 по-горе). Следователно като база за сравнение могат да бъдат разглеждани само тези десет държави членки на Съвета на Европа, които допускат осиновяването от втори родител за неженени двойки. В тази група шест държави третират еднакво хетеросексуалните и еднополовите двойки, а четири държави заемат позиция като Австрия (виж сравнителноправната информация в параграф 57 по-горе). Съдът смята, че тези малобройни примери не позволяват да се направи заключение относно съществуването на евентуален консенсус сред държавите членки на Съвета на Европа.

150. Според Съда това важи и за Конвенцията за осиновяването на деца от 2008 г. Първо, той отбелязва, че тази Конвенция не е ратифицирана от Австрия. Второ, като се има предвид малкия брой ратификации досега, може да се постави под съмнение дали понастоящем Конвенцията отразява общо съгласие сред европейските държави. Във всеки случай Съдът отбелязва, че член 7 § 1 от Конвенцията за осиновяване на деца от 2008 г. предвижда, че държавите трябва да позволят осиновяването от две лица от различен пол (които са женени, или там където този институт съществува, са регистрирани партньори) или от едно лице. Според член 7 § 2, държавите имат свобода да разширят обхвата на Конвенцията спрямо еднополови двойки, които са сключили брак или регистрирано съжителство, както и върху „разнополови двойки и еднополови двойки, живеещи съвместно в трайна връзка“. Това разкрива, че член 7 § 2 не означава, че държавите са свободни да третират различно хетеросексуалните и еднополовите двойки, живеещи в трайна връзка. Препоръката на комитета на министрите от 31 март 2010 г. (CM/Rec (2010)5) е в същата насока: параграф 23 призовава държавите членки да гарантират, че правата и задълженията, възложени на неженените двойки се прилагат по недискриминационен начин по отношение на еднополвите и разнополовите двойки. Във всеки случай, дори тълкуването на член 7 § 2 от Конвенцията от 2008 г. да води до различен резултат, Съдът припомня, че държавите носят отговорност по Конвенцията във връзка с поети договорни задължения след влизането в сила на Конвенцията (виж Al-Saadoon and Mufdhi срещу Обединеното кралство, № 61498/08, § 128, ECHR 2010 (извадки)).

151. Съдът е наясно, че поддържането на баланс между защитата на семейството в традиционния смисъл и правата на сексуалните малцинства по Конвенцията е по същество трудна и деликатна задача, която може да изисква от държавата да примирява противоположни възгледи и интереси, застъпвани от засегнатите страни и намиращи се във фундаментално противоречие (виж Kozak, цитирано по-горе, § 99). Имайки предвид обаче съображенията, изложени по-горе Съдът приема, че правителството не е изтъкнало особено важни и убедителни причини за да докаже, че лишаването на еднополови двойки от правото на осиновяване от втори родител, докато тази възможност съществува за неженените разнополови двойки, е необходима за защитата на семейството в традиционния смисъл или за закрила на интересите на детето. Ето защо това разграничаване е несъвместимо с Конвенцията.

152. Съдът още веднъж подчертава, че настоящият случай не засяга въпроса дали молбата за осиновяване на жалбоподателите е трябвало да бъде уважена с оглед обстоятелствата по делото. Той касае въпроса дали жалбоподателите са били дискриминирани поради факта, че съдилищата не са имали възможност да разгледат по смислен начин въпроса дали поисканото осиновяване е било в интерес на втория жалбоподател, доколкото то по принцип е било юридически недопустимо. В тази връзка Съдът се позовава на скорошните решения, в които е установено нарушение на член 14 във връзка с член 8, тъй като бащата на дете, родено извън брака, не е могъл да получи разглеждане от националните съдилища на въпроса дали присъждането на съвместно упражняване на родителски права на двамата родители или на самостоятелно упражняване на родителски права от него е в интерес на детето (виж Zaunegger срещу Германия, № 22028/04, §§ 61-63, 3 декември 2009 г., и Sporer срещу Австрия, № 35637/03, §§ 88-90, 3 февруари 2011 г.).

153. В заключение Съдът констатира, че има нарушение на член 14 от Конвенцията във връзка с член 8, при съпоставяне на положението на жалбоподателите с това на неженена разнополова двойка, в която единият партньор желае да осинови детето на другия партньор.

II. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

154. Член 41 от Конвенцията гласи:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

A. Вреди

155. Жалбоподателите претендират по 50 000 евро (EUR) за всеки един, за неимуществени вреди.

156. Правителството възразява, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди не е обосновано с оглед на обстоятелствата. В частност, то посочва, че жалбоподателите не са били лишени от възможността да живеят съвместно съгласно желанието им. Във всеки случай претендираната от жалбоподателите сума не съответствала с присъжданите суми по сходни дела.

157. Съдът констатира, че жалбоподателите са претърпели неимуществени вреди, които не могат да бъдат компенсирани в достатъчна степен чрез самото признаване на нарушение на член 14 във връзка с член 8. Освен това Съдът констатира, че установеното нарушение е засегнало жалбоподателите като семейство. Ето защо Съдът намира за подходящо да присъди общо обезщетение за неимуществени вреди. Извършвайки преценка по справедливост и с оглед на сумите, присъждани по сходни дела (виж E.B. срещу Франция, цитирано по-горе, § 102), той присъжда на жалбоподателите общо сумата от EUR 10 000 за неимуществени вреди.

B. Разходи и разноски

158. Жалбоподателите претендират също и сума в общ размер на EUR 49 680.94 за разходи и разноски. Тази сума се състои от EUR 6 156.59 за разходи, направени пред националните съдилища и EUR 43 524.35 за разходи направени пред Съда. Сумите включват данък върху добавената стойност (ДДС).

159. Разходите по производството пред националните съдилища включват EUR 2 735.71 за производството пред Конституционния съд и EUR 3 420.88 за производствата пред гражданските съдилища. Жалбоподателите претендират, че производството пред Конституционния съд е било необходимо, тъй като едва от решението на Конституционния съд станало ясно, че те биха могли да подадат молба до гражданските съдилища за одобряване на споразумението за осиновяване без опасност молбата да доведе до загуба до родителски права за третия жалбоподател.

160. Разноските за производството по Конвенцията включват EUR 889.08 разходи за пътувания и настанявания, извършени от адвоката на жалбоподателите, за участието му в съдебното заседание пред първа секция и EUR 913.22 разноски за пътуване и настаняване направени за присъствието в съдебното заседание пред голямата камара. Освен това включват и сума в общ размер на EUR 1 832.30 като компенсакция за времето, изразходвано във връзка с пътуването и престоя на адвоката в Страсбург за участие в двете заседания. Останалата част от претендираната сума е за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателите посочват, че производството пред голямата камара не е просто повторение на производството пред камарата, тъй като по-конкретно Съдът е поставил множество допълнителни въпроси на страните и е трябвало да бъдат проучени и коментирани по време на заседанието множество коментари, представени от третите страни.

161. Правителството смята, че разходите за производството пред Конституционния съд не са били необходими. То изтъква, че в светлината на практиката на Конституционния съд по член 140 от Федералната Конституция, едно лице може да подаде пряка жалба до Конституционния съд само ако твърдяното нарушение произтича от пряко приложение на закона. По настоящото дело жалбоподателите са имали възможността да отнесат случая си към гражданските съдилища.

162. Що се отнася до производството по Конвенцията, правителството поддържа, че претендираните разноски са прекомерни като цяло. В допълнение то претендира, че жалбоподателите са могли да се позовават в голяма степен на доводите, които вече са били изложени в националните производства, и че в производството пред голямата камара са могли да използват становищата си ред камарата.

163. Според практиката на Съда жалбоподателят има право на възстановяване на разходите и разноските само доколкото е установено, че са били извършени реално и по необходимост и са в разумен размер. Що се отнася до националните производства Съдът приема, че разходите, претендирани за производството пред Конституционния съд не са извършени по необходимост. По-конкретно той отбелязва, че Конституционният съд е отхвърлил оплакването на жалбоподателите като недопустимо. Ето защо той присъжда само разходите, претендирани във връзка с производствата пред гражданските съдилища, а именно EUR 3 420.88. Що се касае до разходите в производството по Конвенцията, с оглед на документите, с които Съдът разполага и въз основа на посочените по-горе критерии, той приема за подходящо да присъди сумата от EUR 25 000. Общо Съдът присъжда на жалбоподателите сумата от EUR 28 420.88 за разходи и разноски.

C. Наказателна лихва

164. Съдът приема за подходящо, лихвеният процент за забава да се определи въз основава на пределния лихвен процент за кредитиране на Европейската централна банка, увеличен с три процентни пункта.

НА ТЕЗИ ОСНОВАНИЯ СЪДЪТ

1. Обявява единодушно жалбата за допустима;

2. Приема единодушно, че няма нарушение на член 14 във връзка с член 8 от Конвенцията при съпоставка на положението на жалбоподателите с това на женена двойка, в която единият съпруг желае да осинови детето на другия съпруг;

3. Приема, с десет гласа на седем, че има нарушение на член 14 във връзка с член 8 от Конвенцията при съпоставка на положението на жалбоподателите с това на неженена разнополова двойка, в която единият партньор желае да осинови детето на другия партньор;

4. Приема, с единадесет гласа на шест,

(a) че държавата ответник трябва да заплати в тримесечен срок следните суми:

(i) EUR 10 000 (десет хиляди евро), плюс данъците, които могат да бъдат наложени общо на жалбоподателите за неимуществени вреди;

(ii) EUR 28 420.88 (двадесет и осем хиляди четиристотин и двадесет евро и осемдесет и осем евроцента), плюс данъците, които могат да бъдат наложени, за разходи и разноски на жалбоподателите;

(b) че от изтичането на посочения по-горе тримесечен срок до плащането ще се дължи проста лихва върху посочените по-горе суми в размер на пределния лихвен процент за кредитиране на Европейската централна банка за срока на забавата, увеличен с три процентни пункта;

5. Отхвърля единодушно оставащата част от претенцията на жалбоподателите за обезщетение.

Изготвено на английски и фрески език и постановено в отрито съдебно заседание в Сградата на правата на човека в Страсбург на 19 февруари 2013 г., съгласно правило 77 §§ 2 и 3 от Правилата на съда.

Йохан КалевертДийн Шпилман
              Заместник-секретарПредседател

В съответствие с член 45 § 2 от Конвенцията и Правило 74 § 2 от правилата на Съда следните индивидуални мнения са приложени към това решение:

(a) Допълващо мнение на Съдия Шпилман;

(b) Съвместно частично особено мнение на Съдиите Касадевал, Зиемеле, Ковлер, Йоченйе, Шикута, де Геатано и Сицилианос.

Д.Ш.
Й.К.

Индивидуалните мнения не са преведени, но могат да бъдат намерени на английски и/или фрески език във версията/версиите на официалния език на решението, което може да бъде открито в базата данни с практиката на Съда HUDOC.

© Съвет на Европа/Европейски съд по правата на човека, 2013 г.

Официалните езици на Европейския съд по правата на човека са английски и френски. Този превод не обвързва Съда и Съдът не поема никаква отговорност за качеството му. Преводът може да бъде свален от базата данни с практиката на Европейския съд по правата на човека HUDOC () или от всяка друга база данни, на която Съдът го е предоставил. Преводът може да бъде възпроизвеждан за нетърговски цели, при условие че е цитирано пълното заглавие на делото и посочената по-горе информация за авторските права. В случай че възнамерявате да използвате за търговски цели която и да било част от този превод, моля свържете се с publishing@.

© Council of Europe/European Court of Human Rights, 2013

The official languages of the European Court of Human Rights are English and French. This translation does not bind the Court, nor does the Court take any responsibility for the quality thereof. It may be downloaded from the HUDOC case-law database of the European Court of Human Rights () or from any other database with which the Court has shared it. It may be reproduced for non-commercial purposes on condition that the full title of the case is cited, together with the above copyright indication. If it is intended to use any part of this translation for commercial purposes, please contact publishing@.

©Conseil de l’Europe/Cour européenne des droits de l’homme, 2013

Les langues officielles de la Cour européenne des droits de l’homme sont le français et l’anglais. La présente traduction ne lie pas la Cour, et celle-ci décline toute responsabilité quant à sa qualité. Elle peut être téléchargée à partir de HUDOC, la base de jurisprudence de la Cour européenne des droits de l’homme (), ou de toute autre base de données à laquelle HUDOC l’a communiquée. Elle peut être reproduite à des fins non commerciales, sous réserve que le titre de l’affaire soit cité en entier et s’accompagne de l’indication de copyright ci-dessus. Toute personne souhaitant se servir de tout ou partie de la présente traduction à des fins commerciales est invitée à le signaler à l’adresse suivante : publishing@

 

Full & Egal Universal Law Academy