© Министерство на правосъдието на Република България, . Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.
© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, . Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.
ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО ЖИВКО ГОСПОДИНОВ И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
(Жалби №
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
26 октомври 2017 г.
Настоящото решение е окончателно, но може да бъде предмет на редакционни промени.
По делото Живко Господинов и други срещу България,
Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ като комитет, в състав:
Ерик Мьозе (Erik Møse), председател,
Йонко Грозев (Yonko Grozev),
Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer), съдии,
и Ан-Мари Дуген (Anne-Marie Dougin), . заместник-секретар на отделението,
След закрито заседание, проведено на 3 октомври 2017 г.,
Постановява следното решение, прието на същата дата:
ПРОЦЕДУРА
1. Делото е образувано по десет жалби срещу Република България, подадени в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (”
2. Българското правителство („
3. На 26 декември 2015 г. Правителството е уведомено за жалбите, касаещи невъзможността за намаляване на доживотните присъди без право на замяна, прекомерната рестриктивност на “
ФАКТИТЕ
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
4. Жалбоподателите изтърпяват доживотни присъди или доживотни присъди без право на замяна в различни затвори в България.
А. Първият жалбоподател, г-н Господинов (жалба №
5. Жалбоподателят в момента изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна в затвора в гр. Белене. Присъдата е постановена от Окръжен съд - Добрич през 2003 г. Тя е потвърдена при обжалване през февруари 2004 г. и впоследствие от Върховния касационен съд в окончателно решение от 19 октомври 2004 г.
6. Както е видно от документите по делото, жалбоподателят неуспешно търси помилване от президента на няколко пъти от 2007 г. насам. Първоначално е настанен в отделение с повишена сигурност в затвора в гр. Варна, където започнал да изтърпява наказанието си. От 2004 г. той е на “
7. Той описва, а Правителството не коментира, условията, при които е бил задържан там, както следва. Килията му е с размери 5,5 на 3 метра и има малък прозорец с решетки, който през деня не пропуска много светлина. Осветлението през нощта също е недостатъчно. Килията е влажна, зле отоплявана през зимата и лишена от проветрение през лятото. Като се има предвид, че в килията няма нито течаща вода, нито тоалетна, жалбоподателят е трябвало да използва кофа, за да се облекчава. Позволено му е да излиза от килията си три пъти дневно, по време на хранене, в продължение на около четиридесет и пет минути всеки път, за да изпразни кофата си, да се храни, да се измие и да напълни бутилката си с чешмяна вода. В затвора има хлебарки и плъхове и му е разрешено да се къпе само веднъж на две седмици. Храната е недостатъчна като количество и с лошо качество. По време на посещенията той е отделен от семейството си и адвокатите си с решетка и срещите винаги се провеждат в присъствието на служители на затвора. Кореспонденцията му редовно се чете от служители на затвора, тъй като той е задължен да изпраща писма до външния свят в отворени пликове. Пликовете с кореспонденция с неговия адвокат носят печат, показващ, че са били проверени.
8. И двете страни заявяват, че жалбоподателят е бил прехвърлен в затвора в гр. Белене на 17 февруари 2009 г., където той продължава да изтърпява наказанието си при “
9. Според Правителството от началото на престоя му в този затвор, жалбоподателят е направил няколко гладни стачки. Според документите в досието, в началото на престоя си в затвора в гр. Белене той демонстрира намерения за самоубийство и е идентифициран като агресивен и враждебен, както и склонен да направи опит за бягство. Въз основа на заповед на началника на затвора от 19 февруари 2009 г. той не участва в колективни дейности с други затворници, дори тези в неговата категория. Освен това Правителството твърди, че поради липсата на физическо пространство в затвора е невъзможно да се организират колективни спортни дейности или да се събират затворници за целите на четене, слушане на музика, игра на настолни игри или използване на компютър. Също така то подчертава, че невъзможността е засилена от личностните характеристики на затворниците, които ги правят несъвместими помежду си и са пречка за това органите да организират съвместни дейности за тях.
10. Страните твърдят, че килията на жалбоподателя в затвора в гр. Белене е подсигурена с врата и външна решетка, и двете заключени. През цялата нощ крушката остава включена за целите на сигурността, за което жалбоподателят твърди, че пречи на съня му. Неговите ежедневни разходки на открито се провеждат в оградено с решетки пространство с размер според жалбоподателя, който не е оспорен от Правителството, от около 15 кв.м, където са водени само лица, изтърпяващи доживотни присъди. Според жалбоподателя подът отчасти е от гол цимент и няма спортно оборудване. Според Правителството има стена за катерене, пейка и лост с фиксирана височина. И двете страни заявяват, че всеки път, когато жалбоподателят напусне отделението с повишена сигурност, той е с белезници и белезниците са закрепени с вериги на колан. Той твърди, че кореспонденцията му редовно се проверява. Според Правителството кореспонденцията на затворниците се проверява от съображения за сигурност. Властите обаче проверяват само съдържанието на пликовете, които получава жалбоподателят, а не текста на писмата в тях.
Б. Вторият жалбоподател, г-н Петров (жалба №
11. В окончателно решение от 15 май 2005 г. Върховният касационен съд осъжда жалбоподателя на доживотен затвор. Документите в преписката по делото показват, че първоначално е бил лишен от свобода в затвора в гр. Ловеч и на 6 октомври 2009 г е прехвърлен в затвора в гр. Белене., където е настанен в отделението с повишена сигурност.
12. Правителството твърди, че от 5 май 2005 г. той изтърпява наказанието си при “
13. Жалбоподателят твърди, че е бил държан в изолация в затвора в гр. Белене при “
14. Правителството не оспорва твърденията му. То посочва, че размерът на килията му е 6 кв.м, че е “
В. Третият жалбоподател, г-н Александров (жалба №
15. Жалбоподателят е осъден на доживотен затвор с окончателно решение на Върховния касационен съд от 10 декември 2001 г.
16. Жалбоподателят се оплаква, че в съответствие със “
17. Правителството твърди, че жалбоподателят е изтърпявал наказанието си при “
18. Правителството твърди, че жалбоподателят е бил държан в постоянно заключена килия в затвора в гр. Бобов дол при стриктно спазване на съответните законови разпоредби и по-конкретно на чл. 71, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. То уточнява, че от февруари 2016 г. жалбоподателят формално е изпълнил условията за задържане заедно с други затворници, но че жалбоподателят е сметнал, че не е готов за това.
19. На 24 юли 2012 г. жалбоподателят е прехвърлен в затвора в гр. Пазарджик по негово искане и е настанен в отделение с повишена сигурност в килия с площ 7 кв.м. Той проявява интерес за извършване на трудова дейност, но властите не са в състояние да му осигурят работа. Не е извършвал дисциплинарни нарушения към момента на подаване на жалбата. Що се отнася до условията на задържане в затвора в гр. Пазарджик, Правителството заявява, че той не е подавал оплаквания до властите.
Г. Четвъртият жалбоподател, г-н Хасан (жалба №
20. Жалбоподателят е осъден за редица престъпления и през 2000 г получава общо наказание доживотен затвор без право на замяна. Той се оплаква, че от момента на налагането присъдата му представлява нечовешко и унизително наказание в нарушение на чл. 3 от Конвенцията и че той не разполага с ефективно правно средство за защита в тази връзка.
Д. Петият жалбоподател, г-н Рангелов (жалба №
21. В окончателно решение от 15 март 2010 г. жалбоподателят е осъден от австрийски съд на доживотен затвор. Той е прехвърлен от Австрия в България на 15 юли 2010 г., за да изтърпи наказанието си. На 8 ноември 2010 г. Окръжен съд - Враца потвърждава присъдата и я приеме за изпълнение. При обжалване тя е потвърдена от Апелативен съд - София в окончателно решение от 9 февруари 2011 г. Жалбоподателят изтърпява наказанието си при “
Е. Шестият жалбоподател, г-н Димитров (жалба №
22. Жалбоподателят е осъден на доживотен затвор без право на замяна в окончателно решение от 28 февруари 2011 г. на Върховния касационен съд.
23. Жалбоподателят се оплаква, че от момента на налагането присъдата му представлява нечовешко и унизително наказание в нарушение на чл. 3 от Конвенцията и че той не разполага с ефективно правно средство за защита в тази връзка.
Ж. Седмият жалбоподател, г-н Митев (жалба №
24. Жалбоподателят е осъден на доживотен затвор с окончателно решение от 13 ноември 2008 г. на Върховния касационен съд. Той изтърпява наказанието си при “
З. Осмият жалбоподател, г-н Стайков (жалба №
25. Жалбоподателят е осъден за различни престъпления и получава общо наказание доживотен затвор в окончателно решение от 17 ноември 2011 г. на Върховния касационен съд. Жалбоподателят е изтърпявал наказанието си в затвора в гр. Стара Загора при “
И. Деветият жалбоподател, г-н Йоргов (жалба №
26. Жалбоподателят е изтърпявал наказанието доживотен затвор без право на замяна в затвора в гр. Плевен от 1999 г. при “
27. Той се оплаква, че от момента на налагането, присъдата му представлява нечовешко и унизително наказание в нарушение на чл. 3 от Конвенцията и че той не разполага с ефективно правно средство за защита в тази връзка.
Й. Десетият жалбоподател, г-н Шахънов (жалба №
28. Жалбоподателят е осъден на доживотен затвор и изтърпява наказанието си при “
29. Както жалбоподателят, така и Правителството, твърдят, че той е задържан в постоянно заключена килия и изолиран от другите затворници. Правителството посочва, че жалбоподателят напуска килията си в продължение на един час сутрин и един час следобед всеки ден за упражнения и за да прекарва време на открито.
30. Жалбоподателят също така твърди, че битовите условия, при които изтърпява наказанието си, са неадекватни, и че не му се предлагат никакви колективни дейности или други форми на заетост.
31. Правителството заявява, че той е включен в следните седмични дейности: катехизисен курс с продължителност час и половина на седмица и курс по основни компютърни умения със занимания с продължителност от един час. Той също така има още един час на открито, както и половин час за къпане в сряда вечер. Освен това когато в затвора се провеждат различни състезания или има концерти или рецитали, затворниците, изтърпяващи доживотни присъди, получават възможност да присъстват на тях като зрители. Правителството пояснява още, че режимът на жалбоподателя е променен на “
II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА
32. Законодателството относно присъдите от доживотен затвор без право на замяна и с актовете на помилване, е изложено подробно в Харакчиев и Толумов срещу България (№15018/11 и 61199/12, §§ 51-107, ЕСПЧ 2014 г. (откъси)).
33. Законодателството относно режима на задържане на осъдените на доживотен затвор, включително съответните части от общите доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (”Харакчиев и Толумов (цитирано по-горе).
34. Редица изменения в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража от 2009 г. влизат в сила през февруари 2017 г. и май 2017 г. С тях се въвеждат превантивни и компенсаторни правни средства за защита по отношение на битовите условия на задържане и са посочени в определението на Съда по Атанасов и Апостолов срещу България ((решение за допустимост), № 22368/17, 27 юни 2017 г.).
ПРАВОТО
I. ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИТЕ
35. Предвид сходния предмет на тези десет жалби е уместно те да бъдат разгледани съвместно съгласно правило 42 § 1 от Правилника на Съда.
II. ТВЪРДЯНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДОЖИВОТНИТЕ ПРИСЪДИ БЕЗ ПРАВО НА ЗАМЯНА
36. Жалбоподателят в първата, четвъртата, шестата и деветата жалба се оплакват, че присъдите им за доживотен затвор без право на замяна представляват от момента на налагането им нечовешко и унизително наказание в нарушение на чл. 3 от Конвенцията, който гласи следното:
Член 3
“
A. Допустимост
37. Съдът отбелязва на първо място, че в по-ранното си решение по делото Йоргов срещу България (№ ( Йоргов ( (цитирано по-горе), трябва да бъде отхвърлено съгласно чл. 35 §§ 2 (b) и 4 от Конвенцията, тъй като по същество е същото като въпрос, който вече е разгледан от Съда. Съответно Съдът констатира, че е компетентен единствено да разгледа свързаното оплакване на деветия жалбоподател, направено в настоящото дело по отношение на периода след 2 септември 2010 г.
38. Съдът на следващо място отбелязва, че останалите оплаквания не са явно необосновани по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията. Той отбелязва още, че те не са недопустими на други основания. Следователно те трябва да бъдат обявени за допустими.
Б. Основателност
39. Съдът отбелязва развитието на свързаната съдебна практика след произнасянето на решението по делото Йоргов (№ (цитирано по-горе). По-конкретно той посочва заключенията си по делото Vinter and Others v. the United Kingdom ([GC], Харакчиев и Толумов (цитирано по-горе, §§ 243-67), в които той констатира нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на оплаквания, отнасящи се до невъзможността за намаляване на присъди от доживотен затвор без право на замяна. Той също така отбелязва в тази връзка, че в последното решение на Голямата камара по този въпрос, Hutchinson v. the United Kingdom ([GC], Hutchinson Съдът не разглежда отделно дали изискванията на чл. 3 по отношение на присъдите от доживотен затвор без право на замяна, както са изложени в делото Vinter, са спазени в случая на жалбоподателя преди съдебното решение от 18 февруари 2014 г., като се има предвид, че тезите на страните са били ограничени до състоянието на вътрешното право към момента на разглеждане на делото.
40. Съдът отбелязва също така, че в решеннието си по делото Събев срещу България ((решение за допустимост), № Харакчиев и Толумов (цитирано по-горе), той изяснява, че продължаващото положение на липса на механизъм съгласно българското законодателство, позволяващ реалистична възможност за преразглеждане на доживотните присъди без право на замяна, се е запазило най-късно до 21 януари 2013 г.
41. С оглед на всичко казано по-горе и като отбелязва, че оплакванията в първата, четвъртата, шестата и деветата жалба са подадени пред Съда преди или в рамките на шест месеца от 21 януари 2013 г. и че се отнасят до целия период след налагането на техните присъди (за разлика от ситуацията в Hutchinson, вж. параграф 39 по-горе), Съдът констатира, че от момента на налагане на доживотните присъди без право на замяна на четвъртия и шестия жалбоподател и след 2 септември 2010 г. по отношение на деветия жалбоподател до 21 януари 2013 г. е налице нарушение на чл. 3 в резултат на липсата на реалистична перспектива за преразглеждане на доживотни присъди без право на замяна на тези жалбоподатели.
42. Съответно Съдът констатира, че след 21 януари 2013 г. не е налице нарушение на тази разпоредба на Конвенцията по отношение на тези жалбоподатели.
III. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕСТРИКТИВНИЯ РЕЖИМ НА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ
43. Жалбоподателите по първата, втората, третата, петата, седмата, осмата и десетата жалба се оплакват, че условията на “
A. Допустимост
44. Съдът на първо място отбелязва, че десетият жалбоподател е представил своето свързано оплакване, посочвайки, че то се отнася до периода след 18 февруари 2009 г., тъй като условията, при които той е изтърпявал доживотната си присъда до тази дата, са били разгледани в по-ранното решение на Съда по делото Шахънов срещу България (№
45. Съдът отбелязва също, че след съобщаването на жалбата осмият жалбоподател се оплаква, че самото налагане върху него на “Радев срещу България,
46. Съдът отбелязва, че оплакването по отношение на условията при “
Б. Основателност
47. Що се отнася до последиците от изолацията върху личността на лишения от свобода, Съдът е приел, че всички форми на изолиране в наказателна килия без подходящата умствена и физическа стимулация е вероятно да доведе в дългосрочен план до пагубни последици, изразяващи се във влошаване на умствените способности и социални умения (вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 204). Също така автоматичното отделяне на осъдените на доживотен затвор от останалата част от затворническата популация и един от друг, особено когато не са налице всеобхватни дейности извън килиите и стимули в тях, може само по себе си да повдигне въпрос по чл. 3 от Конвенцията (вж. Savičs v. Latvia, № Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 204, с допълнителни препратки към актове с незадължителна юридическа сила; вж. също Радев, цитирано по-горе, § 42).
48. Що се отнася до настоящото дело, Съдът отбелязва по отношение на изолацията на жалбоподателите, че е безспорно, че те са ограничени в килиите си през по-голямата част от времето, че имат само ограничена възможност за физически упражнения през цялата продължителност на своите наказания и че са отделени от другите категории затворници в съответствие с приложимите правила. Той вече е констатирал (вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 208), че изглежда, че това положение е до голяма степен резултат от автоматичното прилагане на правните разпоредби, регламентиращи затворническия режим на жалбоподателите. Правителството не споменава каквото и да било участие на жалбоподателите в смислени разумни дейности или образователни курсове освен посочването, че в случая на г-н Шахънов (десетият жалбоподател) той има възможност да участва в две седмични дейности с продължителност между час и час и половина, които Съдът не смята сами по себе си за достатъчни. Освен това, за разлика от останалите жалбоподатели, които са направили това оплакване, Правителството заявява, че г-н Митев (седмият жалбоподател) е в почти непрекъснат контакт с други затворници (вж. параграф 24 по-горе). При липсата на по-конкретни подробности и материали, представени за доказване на интензивността на такъв контакт, и с оглед на факта, че г-н Митев изтърпява наказанието си под най-рестриктивния “
49. Съдът не забравя факта, че приложимото вътрешно право наскоро се променя (вж. параграф 34 по-горе). След съобщаването на настоящите жалби Правителството представя своето писмено становище по основателността преди да бъде променен законът и посочва в него какъв вид промени са предвидени. Тъй като Правителството не е повдигнало нито в писменото си становище, нито по собствена инициатива след приемането на тези законодателни промени възражение относно допустимостта на настоящите жалби поради неизчерпване от страна на жалбоподателите на вътрешноправните средства за защита, Съдът не може да се произнесе proprio motu по този въпрос (вж. N.C. v. Italy [GC], №
50. С оглед на всичко казано по-горе и както отбеляза в Харакчиев и Толумов (цитирано по-горе, § 212) и повтаря в последвалото неотдавнашно решение на Голямата камара по делото Симеонови срещу България ([GC], №
51. Следователно е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на тези жалбоподатели.
IV. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
52. Жалбоподателите по първата, четвъртата, шестата и деветата жалба се оплакват, че не са разполагали с ефективно вътрешноправно средство за защита във връзка с оплакването им относно невъзможността за намаляване на техните присъди от доживотен затвор без право на замяна. Жалбоподателите по първата, седмата и десетата жалба се оплакват, че не са разполагали с ефективно вътрешноправно средство за защита във връзка с оплакването им относно “
"Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции."
53. Съдът отбелязва, че оплакването за липса на ефективно правно средство за защита се отнася до самия факт, че съгласно българското право е възможно да се осъди правонарушител на доживотен затвор без право на замяна и че характеристиките на “Харакчиев и Толумов срещу България (решение за допустимост), 15018/11
54. Следователно това оплакване е явно необосновано и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.
V. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 8 И ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
55. Първият жалбоподател освен това се оплаква от наблюдението на кореспонденцията му от страна на администрацията на затвора и от липсата на ефективно правно средство за защита в това отношение. Той се позовава на чл. 8 и чл. 13 от Конвенцията, които съответно предвиждат следното:
Член 8
“
2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите."
Член 13
"Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции."
A. Допустимост
56. Правителството твърди, че кореспонденцията на затворниците като цяло е наблюдавана от съображения за сигурност и властите проверяват само съдържанието на пликовете и не преглеждат текста на писмата.
57. Съдът отбелязва, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3(а) от Конвенцията. Той отбелязва още, че то не е недопустимо на други основания. Следователно то трябва да бъде обявено за допустимо.
Б. Основателност
58. Съдът отново отбелязва, че в редица по-ранни решения (вж. Петров срещу България, № Халил Адем Хасан срещу България, Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 275, и Халил Адем Хасан, цитирано по-горе, § 80).
59. В настоящия случай Правителството не представя никаква информация или аргумент, за да убеди Съда да достигне до различно заключение. Като се има предвид съдебната практика по този въпрос, Съдът констатира, че по отношение на периода до февруари 2010 г. е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията поради системното наблюдение на кореспонденцията на първия жалбоподател.
60. По отношение на свързаното оплакване на жалбоподателя, че не е имал ефективно вътрешноправно средство за защита, Съдът отбелязва, че наблюдението на кореспонденцията на жалбоподателя в затвора не е резултат от индивидуално решение на администрацията на затвора или друг орган, а е систематично и в пряк резултат от прилагането на изричната разпоредба на закона. Той вече е приел, че чл. 13 от Конвенцията не стига дотам, че да гарантира средство за защита, позволяващо първичното законодателство да се оспорва пред съответните национални власти на основание, че то е в противоречие с Конвенцията (вж. Петров, цитирано по-горе, § 65). От това следва, че оплакването е явно необосновано и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.
VI. ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
61. Чл. 41 от Конвенцията гласи:
“
А. Обезщетение за вреди
62. Първият жалбоподател претендира 30 000 евро (EUR) по отношение на неимуществени вреди. Вторият жалбоподател не предявява претенция за справедливо обезщетение. Третият жалбоподател претендира 20 000 евро по отношение на неимуществени вреди. Четвъртият, седмият, осмият и десетият жалбоподател претендират по 25 000 евро всеки по отношение на неимуществени вреди. Петият жалбоподател претендира 211 600 евро за неимуществени вреди и 6384 евро за имуществени вреди. Шестият жалбоподател претендира 10 000 евро за неимуществени вреди. Деветият жалбоподател не предявява претенция за справедливо обезщетение.
63. Правителството оспорва тези претенции като прекомерни и неоснователни.
64. По отношение на нарушението на чл. 3 от Конвенцията, свързано с невъзможността за намаляване на присъди от доживотен затвор без право на замяна, Съдът смята, че констатацията за нарушение представлява достатъчно справедливо обезщетение за всякакви неимуществени вреди, които първият, четвъртият, шестият и деветият жалбоподател може да са претърпели (вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 285). Той съответно не присъжда обезщетение по тази позиция.
65. По отношение на нарушението на чл. 3 от Конвенцията относно режима и условията на задържане на жалбоподателите, Съдът не открива каквато и да е причинно-следствена връзка между констатираното нарушение и имуществената вреда, твърдяна от петия жалбоподател, и следователно отхвърля тази претенция. Въпреки това Съдът смята, че жалбоподателите трябва да са претърпели неимуществени вреди в резултат на нарушаването на правата им по тази разпоредба. Като взема предвид всички обстоятелства и произнасяйки се по справедливост съгласно изискванията на чл. 41 от Конвенцията, Съдът присъжда на първия жалбоподател 4 000 евро плюс всеки данък, който може да бъде начислен върху тази сума. Съдът също така присъжда на третия, петия, седмия, осмия и десетия жалбоподател по 3000 евро на всеки плюс всеки данък, който може да бъде начислен върху тази сума.
Б. Разходи и разноски
66. Първият, третият, четвъртият, седмият и десетият жалбоподател, представлявани от г-н М. Екимджиев и г-жа Стефанова, призоват Съда да им присъди сума за съдебни такси, като се произнесе по справедливост, както в случая на “ (
67. Петият жалбоподател претендира 1000 евро за съдебни такси и 663,75 евро за други разходи, като например почистващи продукти, храна, посещения в затвора от роднини и телефонни разговори с родителите и адвокатите му.
68. Правителството оспорва тези претенции по отношение на съдебните такси като прекомерни и неоснователни и несъответстващи на относимия жизнен стандарт в страната или на обичайните адвокатски хонорари.
69. С оглед на документите, с които разполага, и на съдебната си практика, Съдът смята, че е разумно да присъди съвместно на първия, третия, четвъртия, седмия и десетия жалбоподател сумата от 5082 евро, съответстваща на 5000 евро по отношение на съдебни разходи за производството пред Съда (1000 евро за всяка от тези пет жалби) и съвместно сумата от 82 евро за разходи за превод, плюс всеки данък, който може да бъде начислен върху тях, които да бъдат изплатени директно на техните процесуални представители г-н Екимджиев и г-жа Стефанова. По отношение на претенциите за пощенски и офис консумативи, Съдът отбелязва, че не са представени никакви оправдателни документи, които да показват, че тези разходи действително са били направени. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбите на правило 60 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда, Съдът не присъжда нищо по тази позиция от претенцията.
70. Освен това Съдът присъжда на петия жалбоподател 1000 евро по отношение на съдебни разходи за производството пред Съда. По отношение на претенцията за други разноски, Съдът не открива каквато и да било причинно-следствената връзка между констатираното нарушение и другите разходи, претендирани от петия жалбоподател, и следователно отхвърля тази претенция.
В. Лихва за забава
71. Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
1. Обявява оплакванията на първия, четвъртия, шестия и деветия жалбоподател относно невъзможността за намаляване на техните присъди от доживотен затвор без право на замяна (по отношение на деветия жалбоподател за периода след 2 септември 2010 г.), оплакванията на първия, втория, третия, петия, седмия, осмия и десетия жалбоподател за задържането им при “
2. Приема, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на първия, четвъртия, шестия и деветия жалбоподател в резултат на невъзможността за намаляване на техните присъди от доживотен затвор без право на замяна преди 21 януари 2013 г. (по отношение на деветия жалбоподател за периода след 2 септември 2010 г.);
3. Приема, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на първия, четвъртия, шестия и деветия жалбоподател в резултат на невъзможността за намаляване на техните присъди от доживотен затвор без право на замяна след 21 януари 2013 г.;
4. Приема, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията в резултат на условията на задържане при “
5. Приема, че е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията в резултат на наблюдението на кореспонденцията на първия жалбоподател преди февруари 2010 г.;
6. Приема,
(а) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателите в срок от три месеца следните суми, които се изчисляват в български лева по курса към датата на плащането:
(i) 4000 евро (четири хиляди евро) на първия жалбоподател, плюс всякакви данъци, които биха могли да му се начислят, по отношение на неимуществени вреди;
(ii) по 3000 евро (три хиляди евро) на третия, петия, седмия, осмия и десетия жалбоподател, плюс всякакви данъци, които биха могли да им се начислят, по отношение на неимуществени вреди;
(iii) 5082 (пет хиляди и осемдесет и две евро) общо на първия, третия, четвъртия, седмия и десетия жалбоподател, плюс всякакви данъци, които биха могли да им се начислят, по отношение на разходи и разноски, които трябва да бъдат изплатени директно на процесуалните представители на тези жалбоподатели г-н М. Екимджиев и г-жа С. Стефанова;
(iv) 1000 евро (хиляда евро) на петия жалбоподател по отношение на разходи и разноски;
(б) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта;
7. Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателите за справедливо обезщетение.
Изготвено на английски език и оповестено писмено на 26 октомври 2017 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Ан-Мари Дуген Ерик Мьозе
ззаместник-секретарпредседател
ПРИЛОЖЕНИЕ
№
Жалба
№
Подадена на
Име на жалбоподателя
дата на раждане
Представляван от
34639/07
20/07/2007 г.
Живко Георгиев Господинов
роден на 30/08/1963 г.
М. Екимджиев и
С. Стефанова, адвокати, практикуващи в Пловдив
28678/08
15/02/2008 г.
Димитър Стефанов Петров
роден на 14/05/1961 г.
9777/10
07/12/2009 г.
Темелко Киров Александров
роден на 04/03/1978 г.
С. Стефанова и М. Екимджиев
адвокати, практикуващи
в Пловдив4
59178/10
03/08/2009 г.
Халил Адем Хасан
роден на 14/04/1973 г.
С. Стефанова и М. Екимджиев
адвокати, практикуващи
в Пловдив5
29219/11
10/03/2011 г.
Цветан Георгиев Рангелов
роден на 03/06/1961 г.
6
81170/12
03/12/2012 г.
Недялко Димитров Димитров
роден на 09/02/1966 г.
7
5608/13
27/12/2012 г.
Димитър Киров Митев
роден на 26/04/1972 г.
М. Екимджиев и
С. Стефанова, адвокати, практикуващи в Пловдив8
15418/13
13/02/2013 г.
Пламен Йовчев Стайков
роден на 16/08/1973 г.
9
27596/13
05/03/2013 г.
Пламен Парашкевов Йоргов
роден на 04/05/1957 г.
10
1179/14
12/12/2013 г.
Николай Иванов Шахънов
роден на 15/03/1977 г.
М. Екимджиев и
С. Стефанова, адвокати, практикуващи в Пловдив
Full & Egal Universal Law Academy