© Министерство на правосъдието на Република България, . Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.
© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, . Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.
ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
РЕШЕНИЕ
Жалба №
Ивелина Стоянова ДИМИТРОВА и други
срещу България
Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ на 11 юли 2017 г. като камара в състав:
Ангелика Нусбергер (Angelika Nußberger), председател,
Ерик Мьозе (Erik Møse),
Фарис Вехабович (Faris Vehabović),
Йонко Грозев (Yonko Grozev),
Шифра О’
Мартинш Митс (Mārtiņš Mits),
Летиф Хюсейнов (Lәtif Hüseynov), съдии,
и Милан Бласко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделението,
Като взе предвид горната жалба, подадена на 11 юни 2010 г.,
Като взе предвид становището, представено Правителството ответник и становището, представено в отговор от жалбоподателите,
Като взе предвид коментарите, представени от Европейския център за правата на ромите, които е допуснат за участие в писменото производство в съответствие с чл. 36 § 2 от Конвенцията и правило 44 § 3 от Правилника на Съда,
След проведено заседание, постанови както следва:
ФАКТИТЕ
1. Списък на жалбоподателите е предоставен в приложението.
2. Жалбоподателите от номер едно до номер седемнадесет се представляват първоначално от г-н Адам Вайс от AIRE Centre, Лондон, а впоследствие от г-н М. Еванс, директор на AIRE Centre, Лондон, и адвокат, практикуващ в Лондон. Жалбоподателите от номер осемнадесет до номер двадесет и три се представляват първоначално от г-н Адам Вайс от AIRE Centre, Лондон, а впоследствие от г-н П. Радев, адвокат, практикуващ във Варна.
3. Българското правителство („
А. Обстоятелствата по делото
4. Фактите по делото, както са представени от страните, могат да бъдат обобщени както следва.
5. Жалбоподателите са членове на три ромски семейства от община Варна в България. Те се представляват по време на националното производство от сдружение “
1. Предистория
6. Трите семейства жалбоподатели посочват, че живеятв жилища на улица “
2. Предвидено разрушаване на жилищата на жалбоподателите
7. На 22 януари 2008 г. експертна комисия, натоварена от общината да провери състоянието на общинските сгради, установява, че къщите на ул. “
8. След като обитателите са официално уведомени, кметът на Варна издава две заповеди на 25 май 2008 г. като разпорежда разрушаването на къщите, тъй като те не са безопасни за обитаване и освен това представляват заплаха за минувачите. В заповедите се посочва, че първият, вторият, петият, шестият, седмият, осмият, четиринадесетият, петнадесетият, осемнадесетият, двадесетият, двадесет и първият и двадесет и вторият жалбоподатели обитават къщите на ул. “
9. Кметът сключва договор с частно дружество за разрушаването на двете къщи. Общинско дружество е натоварено със задачата да гарантира, че са налице необходимите условия за разрушаването. Представители на общината са инструктирани да присъстват по време на разрушаването и полицията е помолена да изпрати служители, за да се гарантира спазването на обществения ред.
3. Изваждане и разрушаване
10. На 21 ноември 2008 г. започват разрушителни работи по една от двете гореспоменати къщи. След намесата на сдружението, общината устно дава разрешение за десетдневно отлагане на разрушаването, за да намери алтернативно жилище за жалбоподателите. Тя също така съобщава по радиото, че ще се намери алтернативно жилище, особено за децата, тъй като е зима. Съобщения в пресата описват как някои от ромските жители застават на покривите на къщите, за да предотвратят разрушаването.
11. На 5 декември 2008 г., без да е намерено алтернативно жилище, съветът подхожда към разрушаването, като полицията влиза в къщите в 7 часа сутринта. Жалбоподателите са извадени от полицията с помощта на частна охранителна фирма. Според жалбоподателите и оспорвано от Правителството, полицията унищожава домакински вещи с палки и излива вода върху запалената печка. На всички жалбоподатели е наредено да излязат на улицата. В протокол, подписан на 8 декември 2008 г. от полицай, присъстващ по време на разрушаването, се посочва, че “
12. Страните оспорват дали Сава Зюмбюлков Савов, на възраст от месец и половина по време на събитията, е сред извадените. Той е най-малкото дете на семейство Савови (жалбоподатели от номер осемнадесет до номер двадесет и три); актът му за раждане посочва, че е роден на 20 октомври 2008 г. и живее на ул. “
13. Според жалбоподателите, присъстващите длъжностни лица, сред които и кметът на “
4. Настаняване на някои от жалбоподателите след изваждането
14. Семейство Димитрови (жалбоподатели от номер едно до номер четири) се местят в друго общинско жилище, намиращо се на ул. “
15. Семейство Савови (жалбоподатели от номер осемнадесет до номер двадесет и три) не са насочени своевременно към алтернативно жилище. Приблизително по обяд на 5 декември 2008 г. осемнадесетата жалбоподателка, г-жа Савова, притеснена за положението на новороденото си бебе, пита районните власти къде може да се настани семейството ѝ. Районните власти ги насочват към жилището на ул. “
16. Семейство Атанасови (жалбоподатели от номер пет до номер седемнадесет) се нанасят в импровизирана къща на ул. “
17. Сградата на ул. “
18. На 8 декември 2008 г. първата и осемнадесетата жалбоподателка подписват напечатани декларации, предоставени от общината, в които заявяват, че са наясно, че жилището, което обитават по това време - къщата на ул. “
5. Последващи развития по отношение на жилища за жалбоподателите
19. Кметът на “
20. На 21 юли 2014 г. кметът на “
21. На семейство Димитрови не е предложен какъвто и да е подслон след изваждането им, разпоредено през юли 2014 г. Докато официално все още са регистрирани на ул. “
6. Смъртта на Сава Зюмбюлков Савов
22. В около 4 часа сутринта на 30 декември 2008 г. осемнадесетата жалбоподателка, майката на Сава, вика линейка, тъй като детето не диша. Сава Зюмбюлков Савов, на два месеца и десет дни, е обявен за мъртъв от лекар на “
7. Разследване на смъртта на бебето
23. Незабавно е образувано предварително наказателно разследване срещу неизвестен извършител за неговата смърт. Извършени се редица следствени мерки. Те включват проверка на жилището, където детето е починало, и създаването на албум със снимки на детето в креватчето, разпит на майката, както и съдебномедицинска експертиза, която включва аутопсия на тялото на детето. На майката е предоставен служебен адвокат.
24. Прокурорът прекратява производството на 24 март 2009 г. поради отсъствие на престъпление, тъй като властите смятат, че детето е починало по естествени причини. Смъртният акт посочва като причина за смъртта двустранна пневмония и остра дихателна и сърдечна недостатъчност. Той посочва като адрес на детето ул. “
8. Административно производство, образувано от името на жалбоподателите
(а) Производство пред Административен съд Варна
(i) Първо подаване на сдружението
25. На 9 октомври 2009 г. председателят на сдружението подава жалба пред Административен съд Варна, озаглавена “
26. Той подчертава без допълнителни подробности и без да посочва имената на отделните жалбоподатели, че действията на общината нарушават правата на човека на засегнатите лица. Той твърди, че макар че тези лица могат да образуват производство пред Комисията за защита от дискриминация, този процес ще отнеме твърде дълго време и семействата, застрашени да бъдат извадени по това време, рискуват да останат на улицата без подслон през зимата. Той моли съда да разпореди на общината да предостави подслон на хората, изправени пред изваждане, или да спре планираното изваждане, докато се осигури подслон.
(ii) Заповед на съда в отговор на първото подаване
27. С разпореждане от 9 октомври 2009 г. Административен съд Варна намира, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150 от Административнопроцесуалния кодекс (”
(iii) Изяснено подаване отговор на разпореждането на съда
28. На 21 октомври 2009 г. представителят на сдружението внася молба, озаглавена “
29. Представителят на сдружението освен това изброява имената на отделните членове на ромските семейства, за които твърди, че са претърпели вреди в резултат на действията и бездействията на властите. Последните са изброени както следва: принудителното отстраняване на посочените лица от жилищата им от страна на полицията; унизителното отношение към първите от властите, участващи в изваждането и разрушаването; избирателното разрушаване на жилища, обитавани само от роми; принуждаването на едномесечно бебе да прекара цял зимен ден в креватчето си на открито на улицата, в резултат на което то умира няколко седмици по-късно от двустранна пневмония; психически тормоз на децата от разрушените домове и неуспех да им се осигури психологическа подкрепа за шока от това да станат свидетели на разрушаването на домовете си и безпомощността на своите родители; последващо настаняване на ромските семейства в условия, неподходящи за обитаване от хора; несправедливо и дискриминационно отношение през последните петнадесет години към роми, нуждаещи се от социални жилища, включително изброените семейства; и дискриминационно отношение въз основа на социалния статус на хората при разпределянето на общинските жилища. Представителят на сдружението заявява, че тези действия и бездействия са в нарушение на Закона за защита срещу дискриминацията (наричан по-долу “
30. Той моли съда да разпореди на общината да извърши ревизия на своята общинска жилищна политика по отношение на етническия и социален статус на хората, на които се предоставят общински жилища. Освен това той моли съда да задължи общината да осигури нормални условия на живот на семействата на жалбоподателите. Той също моли съда да разпореди на общината да плати справедливо обезщетение на жалбоподателите за унизителните условия на живот, в които са принудени да живеят след изваждането и разрушаването, както и за дискриминирането им по отношение на предоставянето на жилища. Той още търси обезщетение за семейството на починалото дете, Сава Зюмбюлков Савов и за трите семейства за недостатъчната закрила, предоставена на децата по време на разрушаването и след това. Той претендира разходи и разноски и представя доказателство за заплащане на дължимата държавна такса и за съществуването на сдружението. Той също изброява писмените доказателства, които представя заедно с жалбата си.
(iv) Решение на първоинстанционния съд относно изясняващото подаване
31. Административен съд Варна разглежда изясняващата жалба на 23 октомври 2009 г. На първо място съдът намира, че тази жалба изяснява, че оплакването е срещу действията и бездействията на общински служители от Община Варна, полицейски служители и частни изпълнители по време на разрушаването на жилищата през ноември-декември 2008 г. Съдът още заключава, че жалбата е срещу бездействието на Дирекция “
32. Съдът отбеляза, че гореспоменатите действия и бездействия са представени като незаконосъобразни и в нарушение на Конвенцията за закрила на детето, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и ЗЗД.
33. Административен съд Варна решава, че не е сезиран нито с надлежна жалба срещу конкретен административен акт по чл.145, ал.2 от АПК, нито с надлежна жалба срещу конкретни действия и бездействия по чл. 250 от АПК (вж. параграф 37 по-долу), нито с надлежна искова молба по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. (наричан по-долу “
34. Освен че повтаря оплакването на сдружението, че въпросните действия и бездействия са незаконосъобразни и в нарушение на ЗЗД, наред с други правни инструменти (вж. параграф 32 по-горе), в нито един момент Административен съд Варна не се позовава в своето решение на ЗЗД - законодателен акт, на който сдружението прави изрично позоваване, не разглежда процедурната редовност или нередовност на жалбата от гледна точка на ЗЗД и не обяснява защо по отношение на всички или някои от оплакванията на сдружението, направени в нея, ЗЗД не може да представлява ефективно средство за защита.
(б) Производство пред Върховния административен съд (ВАС)
35. На 11 декември 2009 г. в рамките на касационно производатво ВАС потвърждава решението на предходната съдебна инстанция в неговата цялост.
36. Той намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения давностен срок. Тя обаче не е основателна. По-конкретно, предходната съдебна инстанция правилно установява, че не е посочен конкретен административен акт съгласно чл. 150 от АПК от 2006 г. Не се посочват и конкретни действия или бездействия съгласно чл. 250 от АПК от 2006 г. Като се има предвид, че от твърденията на сдружението-жалбоподател е ясно, че събитията, за които се оплаква, се състоят през ноември - декември 2008 г., е безспорно, че законоустановеният давностен срок е изтекъл, което на свой ред представлява допълнително основание да не се разглежда жалбата по същество. Накрая жалбоподателите не предявяват валиден иск за обезщетение съгласно чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като не посочват конкретните актове, действия и бездействия във връзка с които се иска обезщетение, или размера му. ВАС също не разглежда приложимостта на ЗЗД.
Б. Приложимо вътрешно право и практика
1. АПК от 2006 г.
37. Лицата могат да търсят защита срещу действия и бездействия на административните органи съгласно глава 11 от АПК от 2006 г. Чл. 250 предвижда, че всеки, който има правен интерес, може да предяви иск пред административния съд, с който да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган, които не се основават на административен акт или на закона.
38. Съгласно чл. 145, §§ 1 и 2, административен акт може да се оспорва пред съд в рамките на четиринадесет дни след съобщаването му.
39. Всички искания за обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на публични органи или длъжностни лица, се разглеждат на първа инстанция от компетентния административен съд (чл. 128 §§ 1 и 5).
40. Съгласно чл. 150 § 1 жалбата срещу индивидуален административен акт трябва да се внесе в писмен вид и да посочва inter alia съда, личните данни и данните за контакт на жалбоподателя, оспорвания административен акт и същността на искането. Административният съд може да събира доказателства, допустими по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс от 2007 г. (чл. 171 § 2), и подпомага страните по производството пред него да поправят формалните грешки и липсата на яснота в техните изявления (чл. 171 § 4).
41. Ако е подадена нередовна жалба, оспорваща индивидуален административен акт пред съда, съдът уточнява нередовността и приканва страната да я поправи и да подаде отново жалбата (чл. 158). Така в две решения Административен съд София, като се позовава на последната разпоредба, връща жалбата два пъти на ищеца, като посочва всеки път нейните нередности и начините за тяхното поправяне (вж. опр. на адм. съд София град от 14.05.2010 и 26.06.2010 по адм. д. №
2. ЗОДОВ
42. Чл. 1(1) от ЗОДОВ гласи, че държавата, а от юли 2006 и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 204 (4) от АПК от 2006 г., законосъобразността на административните действия или бездействия се установява от съда в рамките на същото производство за обезщетение.
43. Лица, претендиращи обезщетение за вреди, причинени от действия или бездействия, които попадат в обхвата на ЗОДОВ, нямат право на иск по общия ред на деликтното право, тъй като ЗОДОВ е lex specialis и изключва прилагането на общия режим (чл. 8(1) от ЗОДОВ; вж. също реш. от 29 юли 2002 г. по гр.д. № Йовчев срещу България,
3. Защита срещу дискриминация
44. Чл. 6 § 2 от Конституцията забранява дискриминация, основана на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
45. ЗЗД, приет през 2003 г. и в сила от 1 януари 2004 г., транспонира Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (ОВ L 180, стр. 22) и Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16).
46. Той забранява дискриминацията, основана на пол, раса, национален произход, етническа принадлежност, човешки геном, националност, произход, религия или вяра, образование, вярвания, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение или всяко друго основание, предвидено от закон или международен договор, по който България е страна. В закона също се определя расовата сегрегация, като той изрично гласи, че това е форма на дискриминация.
47. ЗЗД е lex specialis по отношение на общото административно и гражданско право.
48. Чл. 9 предвижда прехвърляне на тежестта на доказване в случаи на дискриминация. Съгласно този член, когато ищецът е в състояние да докаже факти, от които може да се заключи, че е налице дискриминационно третиране, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
49. Жалбоподателят може първо да подаде жалба до Комисията за защита от дискриминация (чл. 50 от ЗЗД) или вместо това да заведе дело директно в съда (чл. 71 от ЗЗД).
50. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗЗД, всяко лице, което се счита за жертва на дискриминация, може да предяви иск пред гражданския съд на първа инстанция, като по-конкретно се стреми да установи, че е дискриминирано, че ответникът е длъжен да прекрати дискриминационното отношение и да се въздържа от такова в бъдеще, както и да бъде изплатено обезщетение на жертвата.
51. Чл. 71, ал. 2 от ЗЗД дава право на неправителствените организации да предявяват искове от името на жертви, които се оплакват от дискриминационно отношение и да търсят обезщетение от тяхно име. Чл. 71, ал. 3 от ЗЗД позволява на неправителствените организации да предявяват такива производства от собствено име, когато се касае за голям брой лица. В такива случаи обезщетението, което се търси от неправителствената организация, е в интерес на лицата, за които се твърди, че са дискриминирани.
52. Националната съдебна практика по въпроса кои съдилища имат правомощията да разглеждат твърдения за дискриминация по чл. 71, ал. 1 от ЗЗД варира значително в миналото. Тълкувателно решение на общ състав от съдии от ВКС и ВАС реши на 19 май 2015 г., че административните, а не гражданските съдилища са компетентни да разглеждат искове за дискриминация срещу обществени органи или длъжностни лица по чл. 71, ал. 1 от ЗЗД. С това решение се прекратява липсата на яснота относно кои съдилища –
ОПЛАКВАНИЯ
53. Жалбоподателите се оплакват по чл. 2, чл. 3, чл. 6 § 1, чл. 8, чл. 13 и чл. 14 от Конвенцията, че тяхното изваждане в зимен ден и последващото непредоставяне на подходящо алтернативно жилище или подслон водят до смъртта на бебе - член на едно от семействата жалбоподатели, и представляват унизително и дискриминационно отношение.
ПРАВОТО
А. Тези на Правителството
54. Правителството първо твърди, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателите не изчерпват вътрешноправните средства за защита. По-конкретно, те не оспорват изваждането и разрушаването на къщата в рамките на давностния срок от четиринадесет дни след събитията (вж. параграф 38 по-горе).
55. Освен това жалбата, която жалбоподателите подават пред административните съдилища през 2009 г., е неясна и непълна, тъй като в нея не се посочват нито конкретен административен акт, от който се оплакват, нито административно действие или бездействие. Поради това неспазване на формалните изисквания на българското законодателство, тяхната жалба не се разглежда по същество от националните съдилища. По същия начин те не предявяват правилно иск по ЗОДОВ, тъй като правото на предявяване на иск за вреди е лично и не може да се упражнява от неправителствена организация.
56. Също така, според Правителството, жалбоподателите не предявяват правилно иск по ЗЗД, тъй като не се позовават конкретно на неговия чл. 71 и подават погрешно жалбата пред административния, а не пред гражданския съд. Освен това в първоначалната си жалба сдружението посочва, че жалбоподателите възнамеряват да започнат производство пред Комисията за защита срещу дискриминацията (вж. параграф 26 по-горе). Това ясно показва, че въпросните производства са от различно естество, т.е. те не засягат твърдения за дискриминация. Без да предоставя допълнителни подробности Правителството заявява, че жалбоподателите не използват средство за защита нито от наказателното право, нито от общото гражданско право.
57. Освен това Правителството оспорва статута на жертва на деветнадесетия жалбоподател, който твърди, че е баща на детето. То посочва, че той не е представил документ, който показва, че той е бащата или че някога е живял на ул. “
58. На последно място Правителството счита, че жалбата е подадена след изтичането на срока, тъй като изваждането и разрушаването се състоят през 2008 г. Това се случва повече от шест месеца преди жалбоподателите да се обърнат към Съда, а административното съдебно производство, което завеждат през месец октомври 2009 г., не е било валиден опит да изчерпят ефективно вътрешноправно средство за защита.
Б. Тези на жалбоподателите
59. Жалбоподателите поддържат, че жалбата, която сдружението предявява пред Административен съд Варна от тяхно име във връзка с изваждането, със смъртта на бебето и с условията на живот, в които се намират след това всички жалбоподатели, е ефективно вътрешноправно средство за защита. Въпросната жалба цели съдът да установи, че действията и бездействията на органите vis-à-vis жалбоподателите представляват дискриминационно третиране и да присъди обезщетение за това. В резултат на това те са изчерпали вътрешноправните средства за защита. Жалбоподателите оспорват и възражението на Правителството, че тяхната жалба на национално ниво пред административния съд е неясна. Те посочват, че в допълнителното подаване от 21 октомври 2009 г. сдружението изяснява подробно своите оплаквания и искове, включително и искове за вреди от тяхно име във връзка със смъртта на Сава Зюмбюлков Савов.
В. Преценката на Съда
60. Съдът счита, че не е призован да разглежда абстрактно различните правни възможности, с които разполагат жалбоподателите съгласно националното законодателство, когато искат обезщетение за различните си оплаквания. Предвид това, че жалбоподателите образуват производство на национално ниво за тази цел, въпросът пред Съда е дали това производство (вж. параграфи 25-36 по-горе) може да се счита за изпълняващо изискването на Конвенцията за изчерпване на ефективните вътрешноправни средства за защита.
61. Съдът многократно постановява, че правилото за изчерпване на вътрешноправните средства за защита се основава на допускането – Vučković and Others v. Serbia (предварително възражение) [GC],
62. Държавите се освобождават от задължението да отговарят пред международни органи за своите действия, преди да имат възможност да разгледат въпросите чрез собствената си правна система, а тези, които желаят да се позовават на надзорната компетентност на Съда по отношение на жалби срещу държава, са задължени първо да използват средствата за защита, предоставени от националната правна система (вж. Vučković and Others, цитирано по-горе, § 70 и решенията, цитирани в него).
63. Съдът многократно подчертава, че той не е първоинстанционен съд; той нито има правомощия, нито е уместно спрямо функцията му на международен съд да се произнася по голям брой дела, които изискват установяването на основни факти или изчисляването на парично обезщетение – Demopoulos and Others v. Turkey (решение за допустимост) [GC], Vučković and Others, цитирано по-горе, § 70).
64. Следователно задължението за изчерпване на вътрешноправните средства за защита изисква от жалбоподателя да използва нормално средствата за защита, които са налични и достатъчни по отношение на оплакванията му по Конвенцията (вж. Vučković and Others, цитирано по-горе, § 71). Чл. 35 § 1 също така изисква оплакванията, предназначени след това да бъдат отправяни в Страсбург, да се предявяват пред подходящия национален орган, най-малко по същество (вж. Gäfgen v. Germany [GC], № Fressoz and Roire v. France [GC], Akdivar and Others v. Turkey, 16 септември 1996 г., § 66, Доклади 1996-IV). Когато даден жалбоподател не изпълни тези изисквания, жалбата му трябва по принцип да бъде обявена за недопустима поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита (Vučković and Others, цитирано по-горе, § 72).
65. За да се счита за ефективно, едно средство за защита трябва да е в състояние да отстрани пряко оспорваното състояние на нещата и да предлага разумни перспективи за успех (пак там, § 74).
66. Съдът отбелязва, че в настоящия случай първоначалната жалба, представена пред Административен съд Варна, е хаотична и формулирана твърде общо. Тя съдържа изявления за неидентифицирани лица, за които се твърди, че преживяват сериозни затруднения в резултат на предстоящи и извършени изваждания. Тя не представя ясни твърдения. Тя също не споменава по име отделните жалбоподатели в настоящото дело, нито предоставя конкретна информация, въз основа на която може се формира разумно разбиране за това кои са жертвите на предполагаемото дискриминационно и унизително отношение (вж. параграфи 25-26 по-горе).
67. След като е върната от първоинстанционния административен съд с указания за необходимостта от поправяне, сдружението представя изменен вариант в рамките на установения срок (вж. параграфи 27-28 по-горе).
68. Преформулираната жалба на сдружението е обобщена в параграфи 28-30 по-горе. Тя е подадена на името на г-н Радван Сали, действащ като ръководител и представител на сдружението. Последният изброява имената на отделните членове на ромските семейства, за които твърди, че са претърпели вреди в резултат на действията и бездействията на властите. Направено е позоваване на ЗЗД и на Конвенцията. Твърденията, които се появяват в първоначалната жалба, вече не са представени. Органите, отговорни за твърдяната вреда, са идентифицирани като публични органи и частни лица, чието твърдяно действие и бездействие е разпръснато във времето. Единствената посочена дата или период са месеците ноември-декември 2008 г., когато отделните жалбоподатели са извадени от жилищата си и последните са разрушени. Същността на подадените оплаквания варира от унижение и психически тормоз на деца през 2008 г. до искане съдът да разпореди на общината да извърши ревизия на политиката си за жилищно настаняване през последните петнадесет години и оплакване, че жалбоподателите живеят в условия под стандарта, предоставени от общината, без допълнителни подробности. В жалбата се претендира още обезщетение за лицата, които са жалбоподатели в настоящия случай, без обаче да се посочва конкретна сума.
69. Националните съдилища разглеждат различните оплаквания и твърдения, направени във връзка с няколко правни пътища на разположение на ищците съгласно българското административно право (вж. параграфи 31-36 по-горе). Изглежда, че те правят това в опит да оценят потенциално повдигнатите в жалбата въпроси, доколкото те могат да бъдат изведени от направените в нея изявления.
70. Първоинстанционният административен съд намира, че жалбата е недопустима, тъй като е или просрочена, или подадена от лице, което няма право да я предяви, а именно сдружението, което не може да се оплаква от името на трети лица, нито да търси обезщетение от тяхно име, още по-малко без да посочва сума. Той разглежда дали жалбата представлява обжалване на административно решение съгласно общото административно законодателство, жалба относно законосъобразността на конкретни действия/бездействия или искане за обезщетение по ЗОДОВ. Първоинстанционният административен съд дава кратки мотиви, поради които молбата не отговаря на изискванията за допустимост по никое от тези производства (вж. параграф 33 по-горе).
71. От своя страна ВАС заключва, че предходната съдебна инстанция правилно установява, че жалбата не посочва нито конкретен административен акт, нито конкретни действия или бездействия на властите, и във всеки случай е изтекла (вж. параграф 36 по-горе ).
72. Съдът не вижда причина да не се съгласи или да постави под съмнение анализа или заключенията на националните съдилища, като отбелязва, че последните са в по-добра позиция да тълкуват и прилагат съответното национално законодателство и вътрешните процесуални правила спрямо жалбите, предявени пред тях (вж. Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi v. Ireland [GC], № 143, ЕСПЧ 2005-VI).
73. Въпреки това Съдът отбелязва, че сдружението прави изрично позоваване на ЗЗД в своята жалба на национално ниво. Въпреки че към онзи момент ЗЗД представлява относително ново средство за защита в националното законодателство, позволява на неправителствените организации да предявяват искове от името на жертви, които се оплакват от дискриминационно третиране (вж. параграф 51 по-горе) и че Правителството ответник признава, че при определени обстоятелства представлява ефективно вътрешноправно средство за защита (вж. Ангелова и Илиев срещу България, № Вълков и други срещу България, Йорданова и други срещу България, Халил Адем Хасан срещу България,
74. Съдът многократно постановява, че наличието просто на съмнения относно възможността за успех на определено средство за правна защита, което не е очевидно безполезно, не е основателна причина жалбоподателят да не изчерпи тази възможност за получаване на обезщетение (вж. Akdivar and Others, цитирано по-горе, § 71, и Scoppola v. Italy (№ Ciupercescu v. Romania,
75. Въпреки това, докато мълчанието на националните съдилища по отношение на ЗЗД може да подлежи на някои критики, все пак остава обстоятелството, че жалбата на сдружението, както е посочено по-горе, първоначално е хаотична и дори след изясняването си остава неясна и неструктурирана. Тя повдига много разнообразни правни въпроси, произтичащи от предоставянето или липсата на предоставяне на жилище на жалбоподателите, а няколко от тези проблеми трябва да бъдат предмет на различни национални процедури, които не са свързани с дискриминация. По същество, националните съдилища са помолени да разпоредят пълна ревизия на жилищната политика на общината, да разпоредят на общината да настани семействата в подходящи жилища и да им присъдят обезщетение както за изваждането, така и за липсата на жилища и за смъртта на бебе - член на едно от засегнатите семейства (вж. параграф 30 по-горе).
76. При обстоятелствата по настоящото дело не може да се каже, че жалбоподателите предоставят на националните съдилища възможността, която по принцип е предназначена да се предоставя на Високодоговарящите държави от чл. 35 от Конвенцията, а именно възможността да предотвратяват или да поправят нарушенията на Конвенцията чрез собствената си правна система. С оглед на тази констатация Съдът счита, че не е необходимо да разглежда другите предварителни възражения, повдигнати от Правителството и че възражението на Правителството за неизчерпване на вътешните правни средства за защита следва да бъде потвърдено.
77. От това следва, че жалбата се отхвърля като недопустима в съответствие с чл. 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията.
По тези съображения, Съдът единодушно
Обявява жалбата за недопустима.
Изготвено на английски език и съобщено писмено на 7 септември 2017 г.
Милан Бласко Ангелика Нусбергер
заместник-секретарпредседател
ПРИЛОЖЕНИЕ
Всички жалбоподатели са български граждани, които живеят във Варна. Те са членове на три семейства, всяко от които се състои от родители и техните деца. Те са изброени по-долу по семейства.
Ивелина Стоянова ДИМИТРОВА е родена на 10 юли 1973 г.Емил Тошков МИХАЙЛОВ е роден на 4 октомври 1968 г.Надежда Емилова ТОШКОВА е родена на 2 септември 1991 г.Слави Емилов ТОШКОВ е роден на 26 август 1992 г.Надежда Тошкова АТАНАСОВА е родена на 22 ноември 1966 г.Ангел Христов АТАНАСОВ е роден на 6 февруари 1966 г.Мария Ангелова АТАНАСОВА е родена на 4 октомври 2005 г.Валентина Ангелова АТАНАСОВА е родена на 14 февруари 2004 г.Магда Ангелова АТАНАСОВА е родена на 24 април 2001 г.Стойчо Ангелов АТАНАСОВ е роден на 13 ноември 1998 г.Ивелина Ангелова АТАНАСОВА е родена на 24 юни 1993 г.Ася Ангелова АТАНАСОВА е родена на 8 април 1992 г.Илко Ангелов АТАНАСОВ е роден на 21 юли 1996 г.Златка Ангелова АТАНАСОВА е родена на 12 юли 1987 г.Тошко Ангелов АТАНАСОВ е роден на 26 юни 1988 г.Ангел Тошков АНГЕЛОВ е роден на 7 април 2009 г.Николай Нелев НИКОЛАЕВ е роден на 8 ноември 2007 г.Зюмбюлка Радомилова САВОВА е родена на 19 януари 1985 г.Михаил Юсеинов АСАНОВ е роден на 22 април 1981 г.Румен Зюмбюлков САВОВ е роден на 25 април 2007 г.Ридван Зюмбюлков САВОВ е роден на 26 юли 2003 г.Асен Зюмбюлков САВОВ е роден на 17 ануари 2005 г.Драган Зюмбюлков САВОВ е роден на 23 май 2002 г.
Full & Egal Universal Law Academy